Държавен вестник, брой 6 от 22.I

На основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 5, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката утвърждавам Национален план за развитие на инициативата за отворена наука в Република България.

Заповедта да се сведе до знанието на заинтересованите лица за сведение и изпълнение.

Контрола по изпълнение на заповедта възлагам на X.X., заместник-министър на образованието и науката.

Министър: Кр. Вълчев

Постоянно нарастващият обем генерирани научни резултати и научноизследователски данни създава необходимост същите да бъдат верифицирани, описвани, съхранявани и разпространявани по начин, който да позволява както на хора, така и на машини лесно да ги откриват, достъпват, използват и преизползват. В отговор на тези нови потребности Европа стартира и развива инициативата за отворена наука.

Отворената наука представлява нов подход към научния процес, основан на съвместна работа, и нови начини за разпространение на знания чрез използване на цифрови технологии и нови инструменти за сътрудничество. „Отвореността“ се разбира както в традиционния смисъл – като свободен и безплатен достъп до резултатите от публично финансирани научни изследвания, така и в много по-широк аспект – на начина на извършване на цялото научно изследване, включително споделянето на ценна научна информация на много ранен етап в научноизследователския процес.

Инициативата се развива в момент, когато информационните и комуникационните технологии отварят нови възможности за съхранение и споделяне на научната информация, които имат потенциал да променят начина на провеждане на научни изследвания.

Целта на настоящия план е да зададе стратегическите цели и необходимите стъпки и инструменти за осъществяването на прехода към превръщането на отворената наука в стандартна практика за провеждане на научни изследвания в Република България.

Въвеждането и развитието на инициативата за отворената наука в България са свързани с ангажименти на страната и приоритети, заложени в европейските и националните стратегически документи за развитие на науката, научните изследвания, иновациите и разпространението на научни постижения. В оперативния план за изпълнение на първия етап на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. и в Националната концепция за прилагане на принципа на отворен достъп до научна информация са анализирани тенденциите в развитието на инициативата за отворената наука и са заложени необходимите стъпки, действия и предпоставки за утвърждаването й.

Аргументите в подкрепа въвеждането на инициативата могат да бъдат обобщени в следните направления: подобряване на ефективността на финансирането на науката; повишаване на прозрачността и качеството на научните изследвания; ускоряване на трансфера на знания; улесняване разпространението на знания и достигането им до гражданите и бизнеса; по-ефективно справяне с глобалните предизвикателства; насърчаване на ангажираността на гражданите в науката и научните изследвания. От тях става ясно, че ползите от инициативата не се ограничават само до научната общност или самите учени и изследователи, а се разпростират върху цялото общество, включително гражданите, публичния и частния сектор и др.

Отворената наука улеснява и интердисциплинарните изследвания чрез предоставяне на информация и откриване на възможности за по-лесно свързване на учени от различни дисциплини, а откритостта и видимостта на резултатите от научните изследвания допринася за интензифициране на тяхното бързо практическо приложение и въздействие. Достъпността до научните резултати разширява аудиторията и цитируемостта на авторите. Безспорно е положителното влияние на отворената наука и върху образованието, бизнеса, икономиката и гражданското общество.

По препоръка на Европейската комисия държавите членки следва да подкрепят отворената наука и свободния достъп. В Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно отворени, основани на интензивно използване на данни и свързани в мрежа научни изследвания като двигател за по-бързи и по-широки иновации се изразява политическа подкрепа за определяне на необходимите рамкови условия за научни изследвания и иновации с насоченост към големите информационни масиви и за укрепване на цялата верига от данни в Европа. Отворените, основани на данни и свързани в мрежа научни изследвания могат да повишат максимално цифровия потенциал на Европа, като стимулират по-бързи и по-широки иновации.

Съгласно Заключенията на Съвета относно прехода към система на отворената наука свободният достъп до научни публикации и оптималното оползотворяване на данните от научни изследвания са от извънредно значение за развитието на отворената наука. В тези Заключения държавите членки се насърчават да работят със заинтересованите страни на национално равнище за публично финансираните научни изследвания, както и се призовават ЕК, държавите членки и заинтересованите страни да предприемат необходимите действия за превръщане на отворената наука в реалност.

В рамките на Българското председателство бяха приети Заключения на Съвета относно Европейския облак за отворена наука (EOSC), които приканват Европейската комисия и всички държави членки да създадат рамка за управление, която да гарантира участието на заинтересованите страни от научноизследователската общност и която да отговаря на следните принципи и критерии: обединеност и оперативна съвместимост на съществуващите инфраструктури за данни; ясни и ефективни взаимовръзки между различните органи, съставляващи рамката за управление на EOSC; обективни и прозрачни критерии за подбора и участието на представителите и заинтересованите страни от държавите членки и асоциираните държави; всеобхватност и откритост на рамката за управление на Европейския облак за отворена наука; развитие на научен експертен опит за EOSC.

Отвореният достъп до научна информация е от изключителна важност както за България, така и за Европа като цяло. Резултатите от научните изследвания – както публикациите, така и събраните данни, трябва да бъдат широко и бързо разпространявани. Това ускорява процеса на научните открития и позволява резултатите от изследванията да бъдат систематично внедрявани от европейския бизнес сектор и промишлеността. Също така дава възможност за безопасно и дългосрочно съхранение, ефективен анализ и лесно (повторно) използване на изследователски данни отвъд граници и дисциплини.

1.1. Визия и цели

Основната цел на инициативата за отворена наука е на изследователите и на обществеността в Република България да се предостави достъп до научни публикации, рецензирани от независими експерти, надеждни научноизследователски данни и резултати по открит и недискриминационен начин на възможно най-ранен етап в процеса на разпространение, както и да се осигури възможност за тяхното използване и повторно използване.

Постигането на тази цел обуславя необходимостта от:

Осъществяване на координирани дейности на национално и институционално ниво при спазване на принципите и изпълнение на ангажиментите на България по отношение на инициативата за отворената наука;

Създаване на механизми и предприемане на действия за реализиране на целите и инструментите за ангажиране на научноизследователската общност;

Изграждане, свързване и усъвършенстване на системи и е-инфраструктури, които да позволяват обмена и дългосрочното съхранение на научните публикации и научноизследователските данни в цифров вид в съответствие с FAIR принципите;

Координиране на участниците в процеса по предоставяне и ползване на научна информация с отворен достъп – НО и ВУ, включително научноизследователските инфраструктури, чрез дефиниране на стандарти за въвеждане, съхранение, описание и ползване на научна информация с отворен достъп;

Стимулиране на активното участие на учените и организациите в културата на споделяне на научна информация и възприемането й като стандартна практика от научноизследователската общност. Адаптиране на системите за оценка на ВУ и НО, така че да отговарят на целите на отворената наука, и предоставяне на финансиране за научноизследователската им дейност спрямо резултатите;

Координация и съвместимост на националните и европейските политики, инициативи и инфраструктури, свързани с отворена наука, включително с Европейския облак за отворена наука;

Популяризиране на инициативата за отворена наука сред широката общественост с цел развиване на умения, компетентности и създаване на предпоставки за развитие на т.нар. „гражданска наука“.

1.2. Български облак за отворена наука

На финалния етап от реализирането си съвкупността от посочените политики, действия, стандарти и участници в процеса ще формират Българския облак за отворена наука (Bulgarian Open Science Cloud – BOSC). Основна задача на BOSC е чрез координацията между научните организации и висшите училища, включително научните инфраструктури на национално ниво, да се създадат необходимите предпоставки за интеграция и съвместимост с принципите, стандартите, технологиите и архитектурата на Европейския облак за отворена наука. За реализирането на тези цели МОН, НАЦИД и институциите, финансиращи научни изследвания и иновации, ще са в постоянен диалог относно нуждите на потребителите за функционални спецификации за BOSC и за оптималния модел на изпълнението му.

Достъпът до научната информация ще бъде максимално улеснен и ще се осъществява през единна входна точка – Българския портал за отворена наука (https://bpos.bg/), чрез уеб-базиран интерфейс. Този портал, следвайки принципите на EOSC, ще обединява достъпа до отделните входни точки на различните научни е-инфраструктури в България, давайки възможност на потребителите да получат достъп до ресурсите, предлагани от BOSC.

1.3. Очаквани ползи

Прозрачност и отчетност на публичните средства за финансиране на научноизследователската дейност;

Ефективен процес, който позволява сигурното съхранение на научноизследователски данни, публикации и резултати от научни изследвания;

Подпомагане на валидирането на резултатите от научни изследвания;

Избягване на дублиране на усилията на учени и изследователи, включително чрез възможността за повторно използване на научноизследователските данни;

По-голяма видимост на учени и изследователи от България, на техните научни резултати и повишаване на персоналния им индекс на цитиране;

Повишаване на капацитета в сферата на иновациите чрез комбиниране на техните собствени знания с достъпните научни резултати от изследвания, финансирани с публични средства;

Засилване на ролята на научните изследванията в полза на икономически и социални въпроси и предизвикателства;

В рамките на инициативата лица извън научната сфера могат, от една страна, да се възползват от достъпа до информацията при упражняване на професията си (например в сектора на образованието, на здравеопазването и др.), а от друга – да влияят върху развитието на научните изследвания чрез идеи, въпроси или чрез участие в събирането на информация.

2.1. Проучване и анализ на добри практики и тенденции в развитието на инициативата за отворена наука в ЕС, събиране на информация за налични и потенциални доставчици и потребители на научните ресурси и услуги

Аналитично изследване на политики, стратегии, планове на държави, в които инициативата за отворен достъп до научна информация е в напреднал стадий на изпълнение, с цел подпомагане в процеса по задаване на стратегическа, финансова и правна рамка и дефиниране на ангажиментите на държавата и различните организации по отношение на отворената наука;

Аналитично проучване на функциониращи развити е-инфраструктури, включително с цел идентифициране на конкретни решения, необходими за изграждането на координирана архитектура и техническа рамка, която гарантира оперативна съвместимост между системите, участващи в развиващия се проект за EOSC;

Проучване на добрите практики, свързани с намирането и достъпността на данните, както и съществуващите практики и възможности националното хранилище да бъде използвано включително и от висши училища и научни организации, които не разполагат с необходимия ресурс за поддържане на собствени институционални хранилища;

Идентифициране на всички налични научни хранилища за съхранение на данни, компютърни клъстери за високопроизводителни изчисления, автоматизирани системи за обучение и други научноизследователски инфраструктури с национално значение;

Събиране на информация за действащи системи, хъбове и портали от EOSC, идентифициране на налични и планирани стандарти и протоколи, които са избрани и се препоръчват за поддържане от обектите, включвани в EOSC;

Анализ на съответствието на националната академична мрежа с изискванията на GEANT и с оглед предоставяне на необходимите скорости, качество, сигурност и надеждност на мрежовата инфраструктура;

Идентифициране на издания с отворен достъп и проучване на възможностите за преговори с научни издателства по отношение насърчаването и създаването на условия за публикуване с отворен достъп, включително по въпросите относно разходите за публикуване, ембарговия период, възможностите за самоархивиране;

Изготвяне и публикуване на концепция за прилагане на принципа на отворен достъп до научна информация в Република България.

2.2. Разработване на прототип на Български облак за отворена наука

Дейности: Изработени проект на архитектура (софтуерна и хардуерна), стандарти и протоколи. Идентифициран отворен софтуер за реализация на избраната архитектура.

Създаден е прототип на Български облак за отворена наука и тестване на прототипа с начален набор от обекти, включително анализ и паспортизиране с подробен набор от метаданни, оценка на ефективността на прототипа.

2.3. Избор на координиращ орган

Дейности: Министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация е идентифициран като орган на централно ниво, който да наблюдава и координира изпълнението на дейностите и координацията със заинтересованите страни във връзка с инициативата, с цел предотвратяване на фрагментарността и дублирането на усилията чрез осъществяване на координация между съществуващи научни е-инфраструктури и проекти.

Едно от най-съществените правомощия на администриращия орган е да издава насоки и наръчници, с които да уреди въпроси, като: правилата и процедурата за качване на научните ресурси в цифров вид в научните хранилища, необходимите стандарти, които следва да се съблюдават при описване на ресурсите, правата и задълженията на потребителите, изискванията към съществуващите институционални хранилища и др.

2.4. Разработване и въвеждане в експлоатация на единно централизирано хранилище и национален портал за отворен достъп до научна информация

Дейности: Разработени са единно централизирано хранилище и национален портал за отворен достъп до научна информация. Българският портал за отворена наука осигурява единна входна точка за лесен и бърз достъп до научна информация и резултати от научни изследвания, финансирани у нас с публични средства.

Националното хранилище е сигурно пространство, в което учени и институции, които не разполагат със свои собствени хранилища, могат да съхраняват дългосрочно и да разпространяват научни публикации и резултати от своите изследвания.

Българският портал за отворена наука и националното хранилище са изградени при спазване на указанията и насоките на OpenAIRE. Ресурсите в хранилището са описани с подробни метаданни и постоянни идентификатори и са достъпни за машини и хора по стандартен протокол чрез постоянните си идентификатори при съответните ограничения. Използвани са стандартни формати и схеми за данни и метаданни, което позволява обменът им между различните системи и ресурси да е обозначен с ясни права за достъп и лиценз.

В изпълнение на тези указания хранилището https://bpos.bg/ е регистрирано в глобалната директория за академични хранилища с отворен достъп OpenDOAR.

Извършена е интеграция на националното хранилище с Регистъра на академичния състав и защитените дисертационни трудове, така че на Българския портал за отворена наука, който е на адрес https://bpos.bg/, да бъдат достъпни всички защитени дисертационни трудове, които са с публичен достъп съгласно ЗРАСРБ.

Българският портал за отворена наука и националното хранилище към него са разработени и се поддържат от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация.

Дейности: Българският портал за отворена наука поддържа функционалност и осъществява селективно извличане на метаданни (selective harvesting) от институционални хранилища с отворен достъп в Република България, които поддържат The Open Archives Initiative Protocol for Metadata Harvesting, които понастоящем са:

– Научноизследователски портал на Софийския университет „Св. X.X.“;

– Дигитална библиотека на Института по математика и информатика при БАН;

– Академичен архив на Медицинския университет – Варна;

– Цифрово хранилище на Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов;

– Централна медицинска библиотека на Медицинския университет – София;

– Научен портал на Бургаския свободен университет;

– Цифрово хранилище на Нов български университет;

– Bulgarian OpenAIRE Repository.

При спазване на последните стандарти за оперативна съвместимост информацията от Българския портал за отворена наука, включително метаданните от посочените хранилища, се индексира от OpenAIRE.

Дейности: Чрез националното хранилище и портала към него се дава възможност и публичните отчети по проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“, както и от други финансиращи програми и организации, да бъдат достъпни до широката общественост, което да осигури по-голяма прозрачност в отчитането им и по-голяма видимост на постигнатите резултати.

Дейности: Провеждане на обучения за работа с националното хранилище, популяризиране и въвеждането му в реална експлоатация на администратори и служители от НАЦИД и представители на висши училища, научни организации, научни издателства и акредитирани болници.

Разработени са помощни материали в полза на потребителите относно цялостната работа с портала, включително търсенето, публикуването на резултати от научна дейност в националното хранилище за отворен достъп до научна информация, организацията на потребителите, регистрацията и вход в системата.

2.5. Участие в европейски и международни инфраструктури и проекти в контекста на отворената наука

От октомври 2019 г. България е част от RDA, одобрена на конкурсен принцип в третото разширение на европейската мрежа чрез проекта RDA Europe 4.0. Създаден е RDA Bulgarian Node, чиито основни цели са да насърчава и подпомага българската научноизследователска общност в дейностите по управление и споделяне на научноизследователските данни, както и да подкрепя българските институции, организации и отделни учени в участието им в Research Data Alliance и да координира и взаимодейства активно с всички заинтересовани учени, организации и научноизследователски инфраструктури.

Координатор: Факултет по математика и информатика, Софийски университет „Св. X.X.“.

Инициативата NI4OS цели да подпомогне развитието на националния облак за отворена наука в държавите, участващи в проекта, включително Република България, насърчаване и превръщане на FAIR принципите в стандартна практика, осигуряване на техническа и организационна подкрепа за доставчици на услуги, които искат да се присъединят към EOSC.

Партньори: Институт по математика и информатика към БАН и Институт по информационни и комуникационни технологии към БАН.

Целта на проекта е да осъществи преход към култура на отвореност и споделяне на научни резултати и данни и имплементиране на иновативни начини за открита и прозрачна комуникация в научните среди.

Партньори: Институт по математика и информатика към БАН и НИОН „Аз-буки“.

Mащабен проект на Европейската комисия, целящ да обедини съществуващите инфраструктури за научни данни в една виртуална среда, предлагаща услуги за съхранение, управление, анализ и повторно използване на изследователски данни.

България, като държава – членка на ЕС, участва в официалните работни групи по планиране, учредяване и развитие на EOSC.

Дейности: Изготвени и разпространени са препоръки на национално ниво, които представляват практически насоки, почиващи на FAIR принципите, проучените добри практики и препоръки от утвърдени европейски инфраструктури като OpenAIRE и инициативи като EOSC и GOFAIR, чиято цел е да подпомогнат висшите училища и научните организации да организират научната си информация, така че да бъде постигната оперативна съвместимост между системите на национално и наднационално ниво и да се осигури безпроблемното събиране на метаданните и индексиране на публикациите от институционалните хранилища.

Провеждане на широко обществено обсъждане със заинтересованите страни, сред които Министерството на образованието и науката, Националният център за информация и документация, Националната агенция за оценяване и акредитация, висшите училища и научните организации, и най-вече отделните учени и изследователски колективи;

Иницииране на широка разяснителна кампания, включително чрез ангажиране на ресурса на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“;

Иницииране на нормативни изменения, които да закрепят основните положения и ангажиментите на държавата и участниците в инициативата по отношение на отворената наука, както и да осигурят баланс между ползите от инициативата и ефекта й върху законните интереси на учените;

Поетапно закрепване на отворения достъп, споделянето и повторното използване на научноизследователските данни, научните публикации и други резултати от научните изследвания в политиките/стратегиите на висшите училища и научните организации.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, ФНИ, НИОН „Аз-буки“ и други финансиращи организации, висшите училища и научните организации в Република България.

Срок: 2021 – 2022 г.

Изграждане на нови и надграждане на съществуващи хранилища за съхранение и разпространение на научноизследователски данни с отворен достъп, прилагане и внедряване на международно утвърдени стандарти и сертификати за сигурност и оперативна съвместимост на данните;

Разработване на нови инструменти и услуги, включително за създаване на планове за управление на данните, които да подпомагат учените и изследователите за организиране на научната им информация в съответствие с FAIR принципите, стандартите за оперативна съвместимост и правилата за участие в EOSC.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, организации, финансиращи научни изследвания, висшите училища и научните организации в Република България.

Срок: 2021 – 2023 г.

Използване на механизми за стандартна идентификация;

Осигуряване на свободен достъп на машини и хора до научноизследователски данни, резултат от публично финансирани изследвания, при спазване на определени условия и ограничения, където това е наложително, включително чрез използването на достъпен софтуер за обработка и интерпретиране на данните и наличието на ясно документиране и в практиката по депозиране на данните в хранилища;

Използване на утвърдени формати, стандарти и речници за данните и метаданните, които позволяват обмен и преизползване сред различни научни дисциплини, учени, институции, организации и държави;

Насърчаване на споделянето на данните с възможно най-малко ограничителни лицензи, позволявайки възможно най-широко преизползване сред различните научни дисциплини, с възможно най-улеснена интеграция с други източници на данни;

Диференциране на прилагането на FAIR принципите според спецификите на различните научни изследвания, типове данни и нивото на техническа възможност за споделяне, което да бъде осъществено на институционално ниво и закрепено в политиките на отделните организации, при съобразяване със стандартите и насоките, зададени на национално ниво.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, организации, финансиращи научни изследвания, висшите училища и научните организации в Република България.

Срок: 2021 – 2023 г.

Организиране на обучения, семинари и конференции по актуални въпроси относно съхранението, организирането и управлението на научноизследователските данни с отворен достъп от държавата, висшите училища и научните организации;

Осигуряване на насоки и обучения за създаване на План за управление на данните, включително за дългосрочното съхранение на данните, разяснения за предимствата и значението на този план;

Създаване на условия за участие на учените в национални или международни мрежи, свързани с отворената наука;

Разработване на образователни програми, свързани с методите на отворената наука, включително за управление на научноизследователски данни с отворен достъп. Развиване на тези умения с приоритет при подготовката на докторанти;

Включване на развитието на умения и компетентности, свързани с отворената наука, като приоритет в политиките/стратегиите и на институционално ниво.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, висшите училища и научните организации в Република България.

Срок: 2021 – 2025 г.

Провеждане на широко обществено обсъждане с участниците в инициативата по въпросите относно необходимите стимули за участие в инициативата;

Адаптиране на системите за оценка и предоставяне на финансиране, така че да отговарят на целите на отворената наука и осигуряване на подкрепа при изграждането на подходяща инфраструктура в публичните висши училища и научни организации;

Предвиждане на финансови инструменти за ангажиране на учените, като автори и рецензенти, в отворената наука в контекста на работата им в държавни висши училища, включително и в контекста на провежданите от висшите училища конкурси за разпределяне на финансови средства;

Преговори и сключване на договори с научни издателства от държавата, висшите училища, научните организации с оглед договаряне на по-благоприятни условия за публикуване с отворен достъп, включително по въпросите относно разходите за публикуване, ембарговия период, възможностите за самоархивиране.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, организации, финансиращи научни изследвания, висшите училища и научните организации в Република България.

Срок: 2021 – 2025 г.

Насърчаване на участието на висши училища, научни организации и обединения от същите в инициативата за Европейски облак за отворена наука, и по-конкретно участието като организации членки или наблюдатели в EOSC Асоциацията;

Насърчаване на споделянето на научноизследователски публикации и данни и прилагането на FAIR принципите относно описанието и разпространението на научноизследователски резултати и данни, включително чрез разработването на инструменти в помощ на учените и организациите за създаване на научни ресурси в цифров вид, които са FAIR-by-design;

Осигуряване на техническа обезпеченост, насоки и подкрепа за постигане на правна, организационна, семантична и техническа съвместимост на националните научноизследователски инфраструктури и е-инфраструктури в съответствие с Рамката за оперативна съвместимост на Европейския облак за отворена наука;

Организиране на различни формати (конференции, кръгли маси, събития), в рамките на които да бъдат дискутирани ползите, очакванията, предизвикателствата и приносът на научноизследователската общност в Република България от участието в EOSC.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, НИОН „Аз-буки“, организации, финансиращи научни изследвания.

Срок: 2021 – 2025 г.

Предвиждане на финансови и организационни мерки за организиране на необходимото обучение и образование във връзка със свободния достъп, управлението на научноизследователските данни, съхраняването и архивирането на данни и отворена наука както като част от системата на висшето образование и обучение, така и като част от всички етапи на професионалното развитие;

Насърчаване на програми за научни степени в нови професионални профили в областта на технологиите за работа с данни;

Създаване и консолидиране на ясни правила, включително закрепването им в релевантни нормативни актове, по отношение на отворения достъп до научноизследователските данни и резултати от публично финансирани научни изследвания;

Предвиждане на инструменти за периодичен преглед и отчитане на предприетите в изпълнение на националните политики действия и степента на постигане на заложените цели във връзка с отворената наука;

Популяризиране на инициативата за отворена наука и сред широката общественост с цел създаване на предпоставки за развитие на т. н. „гражданска наука“ и засилване на връзката наука – бизнес, включително чрез развитие и поддръжка на Българския портал за отворена наука;

Мерки за координацията между научните инфраструктури на национално ниво с цел предоставяне на отворен достъп до научна информация и интеграция с Европейския облак за отворена наука;

Постоянен диалог между ангажираните институции, организации и научноизследователската общност относно визията и целите на отворената наука в Република България.

Отговорни институции: МОН, НАЦИД, НИОН „Аз-буки“, организации, финансиращи научни изследвания, висшите училища и научните организации в Република България.

Срок: 2021 – 2025 г.

122

На основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие и т. 1 от Решение на Министерския съвет № 661 от 16.10.2007 г. (ДВ, бр. 85 от 2007 г.), изменено с решения на Министерския съвет № 52 от 5.02.2008 г. (ДВ, бр. 14 от 2008 г.) и № 615 от 2.09.2020 г. (ДВ, бр. 79 от 2020 г.), предвид Решение на Комисията 2009/93/ЕО от 12 декември 2008 г. за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион (нотифицирано под номер C (2008) 8039) обявявам:

1. Защитена зона BG0000104 „Провадийско-Роякско плато“ в землищата на с. Габърница, с. Млада гвардия, с. Невша, община Ветрино, област Варна, гр. Девня, община Девня, област Варна, с. Арковна, с. Боряна, гр. Дългопол, с. Камен дял, с. Комунари, с. Красимир, с. Партизани, с. Рояк, с. Сава, с. Сладка вода, община Дългопол, област Варна, с. Блъсково, с. Венчан, с. Добрина, с. Златина, с. Китен, с. Комарево, с. Кривня, с. Манастир, с. Неново, с. Петров дол, гр. Провадия, с. Равна, с. Славейково, с. Снежина, с. Староселец, с. Храброво, с. Черковна, с. Черноок, община Провадия, област Варна, с. Каспичан, с. Косово, с. Кюлевча, с. Марково, с. Могила, гр. Каспичан, община Каспичан, област Шумен, с. Кълново, с. Ново Янково, с. Черни връх, с. Янково, община Смядово, област Шумен, с. Вехтово, с. Друмево, с. Ивански, с. Костена река, с. Мадара, с. Овчарово, община Шумен, област Шумен, с обща площ 501 585,669 дка.

2. Предмет на опазване в защитена зона BG0000104 „Провадийско-Роякско плато“ са:

2.1. следните типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):

– 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi;

– 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи);

– 6240* Субпанонски степни тревни съобщества;

– 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс;

– 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове;

– 8310 Неблагоустроени пещери;

– 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion);

– 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове;

– 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae);

– 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus;

– 91Н0* Панонски гори с Quercus pubescens;

– 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.;

– 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори;

– 91S0* Западнопонтийски букови гори;

– 91W0 Мизийски букови гори;

– 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа;

2.2. местообитанията на следните видове по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗБР:

2.2.1. бозайници – Голям нощник (Myotis myotis), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Лалугер (Spermophilus citellus), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Видра (Lutra lutra), Пъстър пор (Vormela peregusna), Степен пор (Mustela eversmanii);

2.2.2. земноводни и влечуги – Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

2.2.3. риби – Приморска мряна (Barbus bergi), Обикновен щипок (Cobitis taenia);

2.2.4. безгръбначни – Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), *Алпийска розалия (Rosalia alpina), *Четириточкова меча пеперуда (Euplagia (Callimorpha) quadripunctaria);

2.2.5. растения – Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), Янкева кутявка (Moehringia jankae), Янкева метличина (Centaurea jankae).

3. Защитената зона по т. 1 се обявява с цел:

3.1. опазване и поддържане на типовете природни местообитания, посочени в т. 2.1, местообитанията на посочените в т. 2.2 видове, техните популации и разпространение в границите на зоната, за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние в Континенталния биогеографски регион;

3.2. увеличаване на приноса на защитената зона по отношение на площта на природно местообитание с код 6240*;

3.3. подобряване на структурата и функциите на природни местообитания с кодове 6110*, 6210 (*важни местообитания на орхидеи), 6240*, 6430, 91E0*, 91G0*, 91H0*, 91I0*, 91M0, 91S0*, 91W0, 91Z0, 9150, 9180*;

3.4. подобряване на местообитанията на видовете Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) и Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi);

3.5. при необходимост подобряване на състоянието или възстановяване на типове природни местообитания, посочени в т. 2.1, местообитания на посочените в т. 2.2 видове и техните популации.

4. Целите на защитената зона по т. 3 са определени съобразно важността на защитената зона за постигане и поддържане на благоприятното природозащитно състояние на типовете природни местообитания и видовете по т. 2 в Континенталния биогеографски регион, както и за свързаността и целостта на мрежата от защитени зони в страната като част от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Те определят и приоритетите при планиране и прилагане на мерки в защитената зона.

5. Приоритетни за опазване в защитената зона са типовете природни местообитания и видовете по т. 2, означени със знак (*) в приложения № 1 и № 2 от ЗБР, видът Янкева метличина (Centaurea jankae), както и типовете природни местообитания и видовете, за които са определени цели за подобряване в т. 3.

6. Пълният опис на координатите на точките, определящи границата на защитена зона BG0000104 „Провадийско-Роякско плато“, е посочен в приложението, неразделна част от настоящата заповед.

7. Стандартният формуляр с данни и оценки за защитената зона, както и картен материал с границите й са налични и се съхраняват в Министерството на околната среда и водите, РИОСВ – Варна, РИОСВ – Шумен, и на интернет страницата на Информационната система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000.

8. В границите на защитената зона се забранява:

8.1. провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии;

8.2. движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;

8.3. търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали) в териториите, заети от природните местообитания по т. 2.1; забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване, и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от ЗБР, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;

8.4. промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;

8.5. разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои;

8.6. премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;

8.7. употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;

8.8. употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия;

8.9. използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);

8.10. използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;

8.11. палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;

8.12. палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1;

8.13. провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – от 1 март до 30 юни;

8.14. добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства дървета или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти;

8.15. паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;

8.16. извеждане на сечи в природно местообитание с код 91E0*, с изключение за нуждите на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура, за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, при бедствия и аварии и за поддържане/подобряване на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2.

9. Горските типове природни местообитания по т. 2.1 се стопанисват в съответствие с разпоредбите на глава четвърта от Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (ДВ, бр. 64 от 2011 г.) и за тях е задължително прилагането на „Система от режими и мерки за стопанисване на горските типове местообитания от приложение № 1 от Закона за биологичното разнообразие“, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

10. Мерки за постигане целите на опазване на защитената зона са определени или могат да се определят също във:

10.1. решения, издавани по реда на чл. 31 от ЗБР;

10.2. горскостопанските и ловностопанските планове и програми;

10.3. плана за управление на речните басейни в Черноморския район за басейново управление на водите;

10.4. националния план за действие за енергията от възобновяеми източници;

10.5. планове за действие за видове и планове за управление на защитени територии;

10.6. други планови, програмни и стратегически документи.

11. В границите на защитената зона се препоръчва:

11.1. поддържане на обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот пет или повече години, като ливада, пасище или мера;

11.2. промяна на начина на трайно ползване на обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот пет или повече години, в „ливада“, „пасище“ или „мера“;

11.3. изпълнение на мерки за поддържане и опазване на съществуващите постоянни пасища, мери и ливади от разпространението на нежелана растителност – рудерални и инвазивни чужди видове, съгласно списъка с инвазивни чужди видове, които засягат Съюза (създаден и актуализиран с регламенти за изпълнение на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета) и публикуван на интернет страницата на МОСВ;

11.4. възстановяване и поддържане на затревени площи като такива с висока природна стойност чрез:

– косене ръчно или с косачки за бавно косене от центъра към периферията или от единия край на площта към другия с ниска скорост, като окосената трева се изсушава и събира на купове или се изнася от парцела;

– паша, като се поддържа гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, на която се извършва пашата, от 0,3 до 1 ЖЕ/ха;

11.5. създаване на площи, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, на каменни купчини и малки водни площи след предварително съгласуване със съответната РИОСВ;

11.6. изораване на нивите след 15 септември и да не е едновременно с прибирането на реколтата;

11.7. провеждане на противопожарни дейности с цел намаляване на риска от пожари;

11.8. запазване и където е уместно, възстановяване на типово специфичните хидроморфологични условия в природно местообитание с код 91Е0*;

11.9. насърчаване на устойчивото управление на горите чрез запазване на биотопните дървета и на достатъчно количество мъртва дървесина в горските екосистеми, избягване на залесяването с неместни дървесни видове и произходи и съобразяване на интензивността на дърводобива с растежния потенциал на дървостоите и предназначението на горите, ограничаване на изсичането/подмяната на горскодървесната растителност, ограничаване на употребата на биоциди, хормони и препарати за растителна защита;

11.10. прилагане на разновъзрастни лесовъдски системи в природни местообитания с кодове 91M0 и 91I0* за превръщане на издънковите насаждения в семенни;

11.11. намаляване на въздействията от селското стопанство (преизпасване) върху природни местообитания с кодове 91H0*, 91I0*, 91S0*, 91W0 и 91Z0;

11.12. поддържане на поне 10 % от общата площ на горските типове природни местообитания по т. 2.1 в защитената зона като гори във фаза на старост.

12. Режим на дейности, подлежащи на съгласуване/одобрение: планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона съгласно чл. 31 от ЗБР и наредбата по чл. 31а от същия закон.

Настоящата заповед не отменя забраните и ограниченията на дейности, наложени по силата на други нормативни и административни актове.

Защитените територии, обявени по реда на Закона за защитените територии, попадащи в границата на защитена зона BG0000104 „Провадийско-Роякско плато“, запазват статута, категорията, границите и режимите си на опазване. Горното не отменя прилагането на забраните и ограниченията по настоящата заповед за тези територии.

Нарушителите на забраните и ограниченията по т. 8 от тази заповед се наказват съгласно административнонаказателните разпоредби от ЗБР.

Защитена зона BG0000104 „Провадийско-Роякско плато“ да се впише в регистрите на защитените зони, водени в МОСВ, РИОСВ – Варна, и РИОСВ – Шумен, съгласно чл. 18 от ЗБР.

Заповедта влиза в сила от обнародването й в „Държавен вестник“.

На основание чл. 12, ал. 7 от ЗБР заповедта е окончателна и не подлежи на обжалване.

За министър: Н. Кънчев