Държавен вестник, брой 17 от 26.II

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, нейното административно регулиране и административен контрол.

Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:

1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;

2. в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

(3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество - собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:

1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;

2. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.

(4) (В сила от 30.01.2018 г.) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.

Чл. 3. Частната охранителна дейност се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;

4. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;

5. взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.

Чл. 4. (1) Частна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4.

(2) Лицензът се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна или на територията на отделна област.

(3) Удостоверението на търговците по чл. 2, ал. 2, т. 2 се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна.

Чл. 5. (1) Видовете частна охранителна дейност са:

1. лична охрана на физически лица;

2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;

3. сигнално-охранителна дейност;

4. самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2018 г.) охрана на обекти - недвижими имоти;

6. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2018 г.)

7. охрана на мероприятия;

8. охрана при транспортиране на ценни пратки или товари;

9. охрана на селскостопанско имущество.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в този закон.

(3) Лицата по чл. 2, ал. 2 и 3 извършват частна охранителна дейност по ал. 1 в съответствие с минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, предвидени в глава втора.

(4) (В сила от 30.01.2018 г.) Условията и редът за организацията и извършването на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(5) С наредбата по ал. 4 се определя и примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по ал. 1, т. 2 и 3, както и техните особености.

Чл. 6. (1) Частна охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.

(2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) Частна охранителна дейност се осъществява чрез стационарна и/или мобилна охрана.

(4) За частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 7 и 9 се използват само превозни средства - собственост на или наети от лицето по чл. 2, ал. 2 и 3, както и наети или предоставени от възложителя по договора за охрана.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2018 г.) При извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 - 5 в пост за наблюдение по изключение могат да бъдат определени изпълнители на охранителна дейност, които не отговарят на изискването на чл. 50, ал. 3, т. 5, след представяне на медицинско удостоверение, че могат да извършват тази дейност.

(2) На изпълнителите на охранителна дейност по ал. 1 не могат да се възлагат други действия освен наблюдение и сигнализиране чрез технически средства или системи.

Чл. 50. (1) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.

(2) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи по основно или допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.

(3) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност, което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

3. не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;

4. не страда от психическо заболяване;

5. е физически клинично здраво, освен в случая по чл. 7;

6. притежава професионална квалификация по професия "Охранител", придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение.

(4) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по ал. 2 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител на частна охранителна дейност, и с не по-ниско от основно образование - за изпълнител на частна охранителна дейност. За ръководител лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3. За изпълнител лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3, т. 1 - 5, както и да е преминало успешно курс в институция от системата на професионалното образование и обучение.

(5) Преди сключването на трудовия договор физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, изисква от лицето по ал. 1 и 2 да представи:

1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1;

2. документ за завършено образование;

3. свидетелство за съдимост;

4. служебна бележка от окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;

5. медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър;

6. медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве;

7. документ за професионална квалификация по професия "Охранител" или за успешно преминат курс - в случаите по ал. 4, издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.

(6) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 5, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.

(7) Документите по ал. 5, т. 3 - 6 и ал. 6 трябва да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор. При сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 51. (1) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, уведомява писмено органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР за сключването на трудов договор по чл. 50, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от регистрирането на договора в Националната агенция по приходите. Уведомлението се подава чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия работи лицето, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Уведомлението съдържа трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец (ЛНЧ), номера на трудовия договор, датата на сключването му и срока, за който е сключен.

(2) Алинея 1 се прилага и при прекратяване на трудовия договор. В тези случаи уведомлението съдържа и номера и датата на заповедта за прекратяване, както и датата, от която договорът се смята за прекратен.

(3) Лицето по ал. 1 съхранява уведомленията по ал. 1 и 2, както и документите по чл. 50, ал. 5 и 6 от сключване на трудовия договор до изтичане на 18 месеца след прекратяването му и при поискване ги представя за проверка на компетентните органи.

Чл. 52. (1) При организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1:

1. създава организация и контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но най-малко веднъж годишно, за резултатите от която утвърждава писмен протокол;

2. контролира воденето на регистър "Видеонаблюдение" в случаите на поемане на задължение по договора за охрана или при организиране на самоохраната за извършване на видеонаблюдение;

3. контролира съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;

4. създава организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж;

5. предоставя срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;

6. не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7.

(2) За всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4.

(3) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 лицето по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването или прекратяването уведомява за това органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността.

(4) При извършване на самоохрана по чл. 5, ал. 1, т. 4 уведомяването по ал. 3 се извършва в деня на фактическото поемане, съответно снемане на самоохраната.

(5) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5 - 9, уведомяването по ал. 3 се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана.

(6) Уведомленията по ал. 3 - 5 съдържат данни, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.

(7) Документите по ал. 1 и 2, както и уведомленията по ал. 3 - 5 се съхраняват от лицето по ал. 1 от сключването на договора за охрана, а при самоохраната - от деня на фактическото ѝ поемане, до изтичане на 18 месеца след прекратяването на договора, съответно след фактическото снемане на самоохраната и при поискване се представят за проверка на компетентните органи.

Чл. 53. На лицата по чл. 51, ал. 1 се забранява да:

1. въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите;

2. приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или на друг нормативен акт;

3. използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;

4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) извършват видеонаблюдение в нарушение на изискванията за защита на личните данни;

5. възпрепятстват държавните органи при изпълнение на техните правомощия;

6. предоставят или преотстъпват на други лица лиценза за извършване на частна охранителна дейност.

Чл. 54. (1) Лицата по чл. 51, ал. 1 са длъжни да предадат на органите на МВР и на Държавна агенция "Национална сигурност" носителя на информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно след узнаването ѝ и/или при поискване от съответните длъжностни лица по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната носителят на информацията по ал. 1 се предава и на структурите към министъра на отбраната.

Чл. 55. При упражняване на дейността си ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло, освен в случая по чл. 10, ал. 1.

Чл. 56. (1) При извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност:

1. осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:

а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;

б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;

в) видеонаблюдение;

г) мониторен контрол;

д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства;

2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

(3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1.

(4) Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър "Видеонаблюдение" два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.

(5) Когато охраната се осъществява с повече от един изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността.

(6) Ръководителите и/или лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп на органите на МВР и на Държавна агенция "Национална сигурност" до информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно при узнаването ѝ и/или при поискване от съответните длъжностни лица.

(7) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната достъп по ал. 6 се осигурява и на структурите към министъра на отбраната.

Чл. 57. (1) Когато се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект при извършване на охрана, изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват за това ръководителя си и отразяват нарушението в дневника за приемане и предаване на дежурството.

(2) При данни за извършващо се или извършено престъпление изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват полицейските органи. При данни за извършено престъпление в охранявани обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се уведомяват и структурите към министъра на отбраната и Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 58. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице задържа лице в района на охранявания обект:

1. при извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в района на охранявания обект;

2. когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество.

(2) След задържането на лице по ал. 1 незабавно се уведомяват полицейските органи по местонахождение на обекта и се изпълняват техните разпореждания. При охрана на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се уведомяват и органите на служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.

(3) За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата и час на съставяне на протокола;

3. дата, час и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване на задържаното лице, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането;

6. описание на видимото състояние на задържаното лице;

7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

8. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни.

(4) Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият - на съставителя, а третият - на задържаното лице.

Чл. 59. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва физическа сила само когато това е абсолютно необходимо при задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1.

(2) Използването на физическа сила се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.

(3) Използващият физическа сила взема всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които е насочена.

(4) Използването на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Чл. 60. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва помощни средства по изключение при:

1. задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1;

2. условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс.

(2) Помощни средства по смисъла на ал. 1 са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори.

(3) Използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.

(4) Използващият помощни средства взема всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(5) Използването на помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Чл. 61. Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

Чл. 62. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс.

(2) При използване на оръжие лицето е длъжно да направи всичко възможно да запази живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашава живота и здравето на други лица.

Чл. 63. (1) За всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие се изготвя писмен доклад до ръководителя на охранителната дейност.

(2) Ръководителят незабавно предава екземпляр от доклада по ал. 1 в районното управление на областната дирекция на МВР по местоизвършване на охранителната дейност. При охрана на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия екземпляр от доклада се предава и на органите на служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.

Чл. 64. При осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се забранява:

1. провокиране към извършване на правонарушения;

2. намеса при уреждане на колективен трудов спор в охранявания обект;

3. възпрепятстване на държавните или местните органи при изпълнение на техните правомощия;

4. извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, освен в случаите по този закон;

5. преотстъпване на служебно огнестрелно оръжие, служебна карта, отличителен знак или униформено облекло на друго лице;

6. разгласяване на факти и обстоятелства за охранявания обект, представляващи лични данни или класифицирана информация;

7. използване на други помощни средства, освен посочените в чл. 60, ал. 2;

8. напускане на охранявания обект през работно време;

9. осъществяване на дейността след употреба на алкохол и/или други упойващи или наркотични вещества.

Чл. 65. При и по повод изпълнение на трудовите задължения лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "б" от Наказателния кодекс.

Чл. 66. (1) При възникване на бедствия и аварии лицата, извършващи частна охранителна дейност на засегнатите територии, изпълняват задачи, поставени им от длъжностното лице, ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението.

(2) При терористичен акт или заплаха от терористичен акт лицата, извършващи частна охранителна дейност, действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект.

(3) При провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи частна охранителна дейност в зоната на операцията, действат съгласно чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма.

Чл. 67. (1) Към Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, наричан по-нататък "съвета". Той се състои от председател - заместник-директор на Главна дирекция "Национална полиция", и членове - трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора на Главна дирекция "Национална полиция", и по един упълномощен представител на всяко от сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност.

(2) Лица по чл. 2, ал. 2 и 3, които не членуват в сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, могат да подадат писмено заявление до председателя за участие в заседания на съвета без право на глас по ред, определен с вътрешните правила по ал. 3, т. 1.

(3) Съветът:

1. приема вътрешни правила за дейността си;

2. обсъжда проблеми, свързани с административното регулиране и административния контрол на частната охранителна дейност, и предлага мерки за разрешаването им;

3. предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност, и отчита резултатите от тях.

(4) Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на три месеца от неговия председател.

(5) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на съвета. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

(6) Председателят определя секретар, който отговаря за организирането на работата на съвета.

(7) Техническото и деловодното обслужване на работата на съвета се извършва от Главна дирекция "Национална полиция" - МВР.

Чл. 68. Лицата, извършващи частна охранителна дейност, могат да създават сдружения, които:

1. защитават интересите на членовете им и подпомагат дейността им;

2. оказват съдействие на органите на МВР, на Държавна агенция "Национална сигурност" и на служба "Военна полиция" при министъра на отбраната;

3. сезират контролните органи за констатирани нарушения на този закон;

4. упълномощават свои представители за участие в съвета.

Чл. 69. Лицата, осъществяващи частна охранителна дейност, имат право на информация от органите на МВР за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваният от тях обект. Информацията се предоставя по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 70. (1) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за дейностите по този закон.

(2) В регистъра по ал. 1 се въвеждат и обработват данни за:

1. издадените лицензи, отказите за издаването им и отнетите лицензи;

2. едноличния търговец или юридическото лице;

3. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, за членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, за други лица, оправомощени да управляват и да представляват едноличния търговец или юридическото лице;

4. средствата, използвани при осъществяване на охраната (превозни средства, оръжие и други);

5. подадените декларации по чл. 46, ал. 1;

6. охраняваните обекти;

7. имената, ЕГН, постоянен адрес, номера и датата на трудовия договор/заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на служителите от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице;

8. писмените уведомления за поети и снети от охрана обекти;

9. писмените уведомления за сключени и прекратени трудови договори;

10. наложените административни наказания по този закон;

11. наложените принудителни административни мерки по този закон.

(3) Информацията от регистъра по ал. 1 се събира, обработва, съхранява и предоставя по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и може да се използва само за осъществяване на контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления.

(4) За издадените и отнетите лицензи за извършване на частна охранителна дейност, както и за отказите за издаването им се създава публичен регистър, който се обявява на интернет страницата на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, съгласно Закона за електронното управление.

Чл. 71. (1) Контролът върху дейностите по този закон се извършва от полицейски органи от Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, и от областните дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор.

(2) Контролните органи по ал. 1:

1. изискват информация и документи, а при необходимост - и заверени копия от тях, както и достъп до всякаква друга документация, свързана с дейностите по чл. 5, ал. 1;

2. имат право на достъп до охраняваните обекти, включително до обектите, които са частна собственост, при спазване разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Наказателно-процесуалния кодекс;

3. имат право на достъп до данните, обработвани и съхранявани във водените регистри "Видеонаблюдение";

4. дават писмени разпореждания със задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона.

(3) Разпореждането по ал. 2, т. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Освен в предвидените от този закон случаи контролните органи са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща търговска тайна, на проверяваните от тях лица.

Чл. 72. (1) Който извършва дейност по чл. 5, ал. 1 без лиценз или удостоверение, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция - в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 73. На едноличен търговец или на юридическо лице, който/което не изпълни задължението си по чл. 46, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.

Чл. 74. (1) На юридическо лице или едноличен търговец, което/който използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

(2) На юридическо лице или едноличен търговец, което/който е сключило/сключил трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 75. (1) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е допуснало лице от охранителния състав да осъществява дейност без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

(2) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което преди сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 76. Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което не изпълни задължение по чл. 51, ал. 1 - 3, чл. 52, ал. 3 - 5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 77. Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което наруши забрана по чл. 53, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 78. Ръководител или изпълнител, който не изпълни задължение по чл. 56, ал. 6 или 7, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 79. Който наруши забрана по чл. 64, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 80. Който не осигури достъп по чл. 71, ал. 2, т. 1 - 3 на контролните органи, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 81. За неизпълнение на задължителни предписания на контролните органи по този закон физическото лице се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 82. За неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 83. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по този закон.

(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.