Държавен вестник, брой 8 от 30.I

Страните по този протокол,

Имайки предвид, че е желателно да се преразгледа Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, сключена в Атина на 13 декември 1974 г., за да осигури пълно обезщетение, за да въведе строга отговорност, за да установи опростена процедура за актуализиране на сумите за ограничаване и за да основе задължително застраховане в полза на пътниците,

Припомняйки факта, че протоколът към Конвенцията от 1976 г. въвежда специалното право на тираж като разчетна единица,

Отбелязвайки, че протоколът към Конвенцията от 1990 г., който осигурява пълно обезщетение и опростена процедура за актуализиране на сумите за ограничаване, още не е влязъл в сила,

се споразумяха за следното:

Член 1

За целите на този протокол:

1. "Конвенция" означава Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.

2. "Организация" означава Международната морска организация.

3. "Генерален секретар" означава генералният секретар на Организацията.

Член 2

Член 1, параграф 1 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"а) "превозвач" означава лице, което е сключило или от името на което е сключен договор за превоз, независимо дали превозът фактически се осъществява от това лице, или от фактически превозвач;

б) "фактически превозвач" означава лице, различно от превозвача, било то корабособственик, наемател на кораб или корабен оператор, което фактически осъществява целия превоз или част от него; както и

в) "превозвач, който фактически осъществява целия превоз или част от него" означава фактическият превозвач или превозвачът, доколкото превозът фактически се осъществява от превозвача;".

Член 3

Член 1, параграф 10 от Конвенцията се заменя със следното:

"10 "Организация" означава Международната морска организация;".

Следният текст се добавя като Член 1, параграф 11 от Конвенцията:

"11 "Генерален секретар" означава генералният секретар на Организацията."

Отговорност на превозвача

Член 4

Член 3 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 3

1. Превозвачът отговаря за претърпени загуби вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, причинена от морски инцидент, доколкото загубите, свързани с пътника, във всеки отделен случай не надвишават 250 000 разчетни единици, освен ако превозвачът докаже, че инцидентът е:

а) настъпил вследствие на война, враждебни действия, гражданска война, бунт или природно явление от изключителен, неизбежен и непреодолим характер; или

б) е изцяло причинен от действие или бездействие на трето лице, извършено или допуснато с намерение да се причини произшествието. Ако и доколкото загубата надвишава посочените граници, превозвачът отговаря и за горницата, освен ако докаже, че инцидентът, от който произтича загубата, не е настъпил по негова вина, включително небрежност.

2. Превозвачът е отговорен за претърпените загуби вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, които не са причинени от морски инцидент, ако инцидентът, от който произтичат загубите, е настъпил по вина или небрежност на превозвача. Тежестта на доказване на вина, включително небрежност, се носи от ищеца.

3. Превозвачът е отговорен за вредите от загуба или повреда на ръчен багаж, ако инцидентът, от който произтичат загубите, е настъпил по вина или небрежност на превозвача. Вината или небрежността на превозвача за загуби, причинени от морски инцидент, се предполага.

4. Превозвачът е отговорен за вредите от загуба или повреда на багаж, различен от ръчен багаж, освен ако той докаже, че инцидентът, от който произтичат загубите, не е настъпил по вина или небрежност на превозвача.

5. За целите на този член:

а) "морски инцидент" означава корабокрушение, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар, или неизправност на кораба;

б) "вина, включително небрежност, на превозвача" включва вина, включително небрежност, на служителите на превозвача, действащи в рамките на трудовите си задължения;

в) "неизправност на кораба" означава всяка неизправност, повреда или неспазване на приложимите норми за безопасност по отношение на която и да е част на кораба или неговото оборудване, когато тази част се използва за напускане на кораба, евакуация, качване или слизане на пътници от борда; или за задвижване, управление, безопасна навигация, приставане, поставяне на котва, пристигане или напускане на котвена стоянка, или извършване на действия за ограничаване на щетите при корабно наводнение; или за спускане на спасителни съоръжения; както и

г) понятието "загуби" не включва наказателното или назидателно обезщетение за вреди.

6. Отговорността на превозвача по този член се отнася единствено за загуби, произтичащи от инциденти, настъпили по време на превоза. Тежестта на доказване, че инцидентът, от който произтичат загубите, е настъпил по време на превоза, както и на размера на загубите, се носи от ищеца.

7. Тази Конвенция не засяга регресните права на превозвача срещу трети лица или правото му да се позовава на съпричиняване съгласно чл. 6 от тази Конвенция. Разпоредбите на този член не засягат правото на ограничаване на отговорността съгласно членове 7 или 8 от тази Конвенция.

8. Презумпцията за вина, включително небрежност, на определена страна или възлагането на тежестта на доказване на определена страна не са пречка за разглеждане на доказателства в полза на тази страна."

Член 5

Следният текст се добавя като Член 4 (а) от Конвенцията:

"Член 4а

Задължително застраховане

1. При превоз на пътници на борда на кораб, регистриран в държава - страна по Конвенцията, който има издадено разрешително за превоз на повече от дванадесет пътници, и в случаите, когато се прилага тази Конвенция, всеки превозвач, който фактически осъществява целия превоз или част от него, сключва договор за застраховка или друго финансово обезпечение, като например банкова гаранция или гаранция от подобна финансова институция, за покриване на отговорността съгласно тази Конвенция при смърт и телесна повреда на пътници. Границата на задължителната застраховка или на другото финансово обезпечение е не по-малко от 250 000 разчетни единици на пътник за всеки отделен случай.

2. За всеки кораб се издава удостоверение за сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на тази Конвенция, след като съответният орган на държава - страна по Конвенцията, е установил, че са спазени изискванията по § 1. За кораб, регистриран в държава - страна по Конвенцията, съответното удостоверение се издава или заверява от съответния орган на държавата по мястото на регистрация на кораба; за кораб, който не е регистриран в държава - страна по Конвенцията, удостоверението може да бъде издадено или заверено от съответния орган на всяка държава - страна по Конвенцията. Удостоверението се съставя по образеца, посочен в приложението към тази Конвенция, и съдържа следните данни:

а) наименование, отличителен номер или букви и пристанище на регистрация на кораба;

б) наименование и основно място на дейност на превозвача, който фактически осъществява целия превоз или част от него;

в) определен от ИМО идентификационен номер на кораба;

г) вид и срок на действие на обезпечението;

д) наименование и основно място на дейност на застрахователя или на друго лице, предоставящо финансово обезпечение, и където е уместно, мястото на дейност, където е сключена застраховката или е учредено друго финансово обезпечение; както и

е) срок на валидност на удостоверението, който не е по-дълъг от срока на валидност на застраховката или на друго финансово обезпечение.

3. а) Държава - страна по Конвенцията, може да оправомощи призната от нея институция или организация да издаде удостоверението. Тази институция или организация информира съответната държава за всяко издадено удостоверение. Във всички случаи държавата - страна по Конвенцията, изцяло гарантира пълнотата и точността на така издадените удостоверения и се задължава да осигури предприемането на необходимите мерки за изпълнение на това задължение.

б) Държавите - страни по Конвенцията, уведомяват генералния секретар за:

i) конкретните отговорности и условия на правомощията, делегирани на признатата от нея институция или организация;

ii) оттеглянето на тези правомощия; както и

iii) датата, от която влиза в сила упражняването на тези правомощия или тяхното оттегляне.

Делегирането на правомощия не поражда действие, преди да са изтекли три месеца от датата на уведомяването в тази връзка на генералния секретар.

в) Институцията или организацията, оправомощена да издава удостоверения съгласно разпоредбите на този параграф, е най-малкото оправомощена да отнема тези удостоверения при неспазване на условията, при които същите са издадени. Във всички случаи институцията или организацията докладват за отнемането на удостоверението на държавата, от чието име то е издадено.

4. Удостоверението се съставя на официалния/те език/езици на държавата, която го издава. Ако използваният език не е английски, френски или испански, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици и ако държавата реши така - нейният официален език може да не бъде използван.

5. Удостоверението се държи на борда на кораба и екземпляр от него се предоставя на съответните органи, които поддържат корабните регистри, или ако корабът не е регистриран в държава - страна по Конвенцията, на съответния орган на държавата, издала или заверила удостоверението.

6. Застраховка или друго финансово обезпечение не отговарят на изискванията на този член, ако действието им може да бъде прекратено на основания, различни от изтичане на посочения в удостоверението срок на валидност на застраховката или обезпечението, преди да са изтекли три месеца от датата, на която органите по § 5 са получили предизвестие за прекратяването им, освен ако удостоверението е било върнато на тези органи или е издадено ново удостоверение преди изтичането на посочения срок. Предходните разпоредби се прилагат съответно за всяко изменение, вследствие на което застраховката или другото финансово обезпечение престанат да отговарят на изискванията, определени в този член.

7. Съгласно разпоредбите на този член държавата по месторегистрация на кораба определя условията на издаване и срока на валидност на удостоверението.

8. Разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкуват като препятстващи държава - страна по Конвенцията, да разчита на информация, получена от други държави, Организацията или други международни организации, свързана с финансовото състояние на предоставящите застраховки или друго финансово обезпечение за целите на тази Конвенция. В тези случаи държавата - страна по Конвенцията, която разчита на такава информация, не се освобождава от отговорност в качеството й на държава, издала удостоверението.

9. Издадените или заверени от компетентен орган на държава - страна по Конвенцията, удостоверения се приемат от други държави - страни по Конвенцията, за целите на тази Конвенция и се зачитат от другите държави - страни по Конвенцията, за равностойни на издадени или заверени от тях самите удостоверения, дори да са издадени или заверени по отношение на кораб, който не е регистриран в държава - страна по Конвенцията. Държава - страна по Конвенцията, може по всяко време да поиска провеждането на консултация с държавата, издала или заверила удостоверението, ако счете, че посоченият в застрахователното удостоверение застраховател или поръчител финансово не е в състояние да изпълни задълженията, възложени с тази Конвенция.

10. Всеки иск за обезщетение, който е покрит от застраховка или друго финансово обезпечение съгласно разпоредбите на този член, може да се предявява пряко срещу застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение. В този случай определената в § 1 сума се прилага като граница на отговорността на застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение, дори ако превозвачът или фактическият превозвач нямат право да ограничават отговорността. Освен това ответникът може да предяви възраженията (освен несъстоятелност или ликвидация), които превозвачът по § 1 би имал право да предяви в съответствие с тази Конвенция. Освен това ответникът може да предяви възражението, че вредите са произтекли от умишлени нарушения на застрахованото лице, но не може да предяви други възражения, които ответникът би имал право да предяви по иск на застрахования срещу ответника. Във всички случаи ответникът има право да поиска превозвачът и фактическият превозвач да бъдат привлечени в съдебното производство.

11. Всички суми по застраховка или друго финансово обезпечение, сключени в съответствие с разпоредбите на § 1, се предоставят изключително за удовлетворяване на искове, предявени съгласно тази Конвенция, а плащането на такива суми освобождава от всяка произтичаща от разпоредбите на тази Конвенция отговорност до размера на изплатените суми.

12. Държава - страна по Конвенцията, не разрешава експлоатацията на кораб, плаващ под нейно знаме, за който се прилагат разпоредбите на този член, освен ако за същия има издадено удостоверение по параграфи 2 или 15.

13. При спазване на разпоредбите на този член всяка държава - страна по Конвенцията, гарантира съгласно националното си законодателство, че е сключена валидна застраховка или друго финансово обезпечение до посочения в § 1 размер за всеки кораб, който притежава разрешително за превоз на повече от дванадесет пътници, независимо от мястото на регистрацията му, и който влиза във или напуска пристанище на територията на тази държава, доколкото се прилага тази Конвенция.

14. Независимо от разпоредбите на § 5 държава - страна по Конвенцията, може да уведоми генералния секретар, че за целите на § 13 не се изисква от корабите да носят на борда си или да представят удостоверението по § 2, когато влизат във или напускат пристанища, намиращи се на нейна територия, при условие че държавата - страна по Конвенцията, която издава удостоверението, е уведомила генералния секретар, че разполага с достъпна за всички държави - страни по Конвенцията, документация в електронна форма, доказваща наличието на такова удостоверение и даваща възможност на държавите - страни по Конвенцията, да изпълнят задълженията си по § 13.

15. При липса на застраховка или друг вид финансово обезпечение по отношение на кораб, собственост на държава - страна по Конвенцията, съответните разпоредби от този член не се прилагат за този кораб, но корабът следва да притежава удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата по месторегистрация на кораба, удостоверяващо, че корабът е собственост на тази държава и отговорността му е обезпечена до размера, определен в съответствие с § 1. Удостоверението следва възможно най-точно определения в § 2 образец."

Граници на отговорността при смърт и телесна повреда

Член 6

Член 7 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 7

1. Отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник съгласно чл. 3 при никакви обстоятелства не може да превишава 400 000 разчетни единици за пътник за всеки отделен случай. В случай че съгласно правото на съда, сезиран със спора, обезщетението може да се определи под формата на периодични плащания, като капиталовата стойност на тези плащания не може да превишава посочената граница.

2. Държава - страна по Конвенцията, може да уреди определената в § 1 граница на отговорността с конкретни разпоредби в националното право, при условие че границата на отговорността съгласно националното право, ако такава е предвидена, не е по-ниска от определената в § 1. Държава - страна по Конвенцията, която се възползва от предвидената в този параграф възможност, уведомява генералния секретар за приетата граница на отговорността или за обстоятелството, че не е установена такава граница."

Граница на отговорността при загуба или повреда на багаж или превозни средства

Член 7

Член 8 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 8

1. Отговорността на превозвача при загуба или повреда на ръчен багаж при никакви обстоятелства не може да превишава 2250 разчетни единици за пътник и за превоз.

2. Отговорността на превозвача при загуба или повреда на превозни средства, включително целия превозван във или върху превозното средство багаж, при никакви обстоятелства не може да превишава 12 700 разчетни единици за превозно средство и за превоз.

3. Отговорността на превозвача при загуба или повреда на багаж, различен от посочения в параграфи 1 и 2, при никакви обстоятелства не може да превишава 3375 разчетни единици за пътник, за превоз.

4. Превозвачът и пътникът могат да се споразумеят, че по отношение на отговорността на превозвача се прилага самоучастие в размер до 330 разчетни единици в случай на вреда на превозно средство и до 149 разчетни единици за пътник в случай на загуба или повреда на друг багаж, като тази сума се приспада от стойността на погиналото или повредено имущество."

Разчетна единица и превръщане

Член 8

Член 9 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 9

1. Посочената в тази Конвенция разчетна единица е специалното право на тираж (СПТ), определено от Международния валутен фонд. Посочените в чл. 3, § 1, чл. 4а, § 1, чл. 7, § l и чл. 8 суми се превръщат в националната парична единица на държавата на съда, пред който е представен спорът, по стойността на тази парична единица спрямо специалното право на тираж към датата на решението или датата, уговорена между страните. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава - страна по Конвенцията, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява по метода за оценка, прилаган от Международния валутен фонд, в сила за неговите операции и трансакции към съответната дата. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава - страна по Конвенцията, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази държава.

2. Въпреки това държава, която не е член на Международния валутен фонд и чието право не позволява прилагането на разпоредбите на § 1, може в момента на ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към тази Конвенция или по всяко време след това да заяви, че разчетната единица по § 1 се равнява на 15 златни франка. Златният франк по този параграф съответства на тежест шестдесет и пет и половина милиграма злато при проба деветстотин на хиляда. Превръщането на златния франк в национална парична единица се извършва съгласно правото на съответната държава.

3. Посоченото в последното изречение на § 1 изчисляване и превръщането по § 2 се извършват по такъв начин, че да се изрази в националната парична единица на държавите - страни по Конвенцията, доколкото е възможно, същата действителна стойност на сумите по чл. 3, § 1, чл. 4а, § 1, чл. 7, § 1 и чл. 8, каквато би се получила при прилагането на първите три изречения от § 1. Държавите съобщават на генералния секретар начина на изчисляване съгласно § 1 или резултата от превръщането по § 2 в зависимост от случая при депозиране на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към тази Конвенция, както и при всяка настъпила промяна в който и да е от тях."

Член 9

Член 16, параграф 3 от Конвенцията се замества със следния текст:

"3. Правото на съда, сезиран със спора, урежда основанията за спиране и прекъсване на давността, но при никакви обстоятелства не може да бъде предявен иск съгласно тази Конвенция след изтичане на някой от следните срокове:

а) пет години считано от датата на слизане на пътника от плавателния съд или от датата, на която пътникът е трябвало да слезе от плавателния съд, която от двете дати е по-късна; или ако този срок изтече по-рано,

б) три години считано от датата, на която ответникът е узнал или обективно е трябвало да узнае за телесната повреда, загубата или повредата, причинени от инцидента."

Компетентен съд

Член 10

Член 17 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 17

1. Исковете на основание членове 3 и 4 от тази Конвенция се предявяват пред едно от изброените по-долу съдилища по избор на ищеца, при условие че съдът се намира в държава - страна по Конвенцията, и при спазване на вътрешното право на всяка държава - страна по Конвенцията, относно подсъдността в държави с няколко възможни компетентни съдилища:

а) съда на държавата по постоянно пребиваване или основно място на дейност на ответника, или

б) съда на държавата, от която се отплава, или на държавата по местоназначение според договора за превоз, или

в) съда на държавата по местоживеене или постоянно пребиваване на ищеца, ако ответникът извършва дейност в тази държава и попада под нейната юрисдикция, или

г) съда на държавата, в която е сключен договорът за превоз, ако ответникът извършва дейност в тази държава и попада под нейната юрисдикция.

2. Исковете на основание чл. 4а от тази Конвенция се предявяват по избор на ищеца пред едно от съдилищата, пред които може да бъде предявен иск срещу превозвача или фактическия превозвач съгласно § 1.

3. След настъпване на инцидента, от който произтичат вредите, страните могат да се споразумеят относно компетентния съд или арбитраж, пред който да бъде предявен искът за обезщетение."

Признаване и изпълнение

Член 11

Следният текст се добавя като Член 17а от Конвенцията:

"Член 17а

1. Всяко решение на компетентен съд в съответствие с чл. 17, подлежащо на изпълнение в държавата, в която е постановено и в която не подлежи повече на преглед с редовни средства за правна защита, се признава във всяка държава - страна по Конвенцията, с изключение на:

а) случаите, в които съдебното решение е било постановено чрез измама; или

б) случаите, в които ответникът не е бил уведомен в разумен срок и когато не му е била дадена справедлива възможност да изложи защитата си.

2. Съдебно решение, признато съгласно § 1, подлежи на изпълнение във всяка държава - страна по Конвенцията, ако са спазени формалните изисквания в тази държава. Формалните изисквания не позволяват делото да бъде възобновено по същество.

3. Държава - страна по този протокол, може да прилага други правила за признаване и изпълнение на съдебни решения, при условие че техните последици гарантират признаване и изпълнение на съдебните решения най-малко в степента, посочена в параграфи 1 и 2."

Недействителност на договорните разпоредби

Член 12

Член 18 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 18

Недействителни са договорености, сключени преди настъпване на инцидента, причинил смърт или телесна повреда на пътник или загуба или повреда на негов багаж, които целят освобождаването на всяко отговорно съгласно разпоредбите на тази Конвенция лице от отговорност по отношение на пътника или да установи по-ниска граница на отговорността от определената в тази Конвенция, с изключение на предвиденото в чл. 8, § 4, както и всяка разпоредба, целяща преместването на доказателствената тежест, възложена на превозвача или на фактическия превозвач, или ограничаването на възможностите за избор, предвидени в чл. 17, параграфи 1 или 2. Недействителността на тези разпоредби обаче не води до недействителност на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази Конвенция."

Ядрена вреда

Член 13

Член 20 от Конвенцията се заменя със следния текст:

"Член 20

По тази Конвенция не възниква отговорност за вреда, причинена от ядрена авария:

а) ако операторът на ядрена инсталация е отговорен за такава вреда или по силата на Парижката конвенция от 29 юли 1960 г. за гражданска отговорност в областта на ядрената енергия, изменена с Допълнителния протокол към нея от 28 януари 1964 г., или по силата на Виенската конвенция от 21 май 1963 г. за гражданска отговорност за ядрена вреда, или по силата на всяко влязло в сила изменение или протокол към тях; или

б) ако операторът на ядрената инсталация е отговорен за такава вреда по силата на национално право, уреждащо отговорността за такава вреда, при условие че това право установява във всички отношения също толкова благоприятно третиране за лицата, които могат да претърпят вреда, колкото Парижката или Виенската конвенция, или всяко влязло в сила изменение или протокол към тях."

Образец на сертификат

Член 14

1. Образецът на сертификат, посочен в приложението към този Протокол, ще бъде включен като приложение към Конвенцията.

2. Следният текст се добавя като Член 1а от Конвенцията:

"Член 1а

Приложение

Приложението към тази Конвенция съставлява неразделна част от нея."

Тълкуване и прилагане

Член 15

1. Конвенцията и този протокол в отношенията между страните по този протокол се разглеждат и тълкуват заедно като един документ.

2. Конвенцията, ревизирана с този протокол, се прилага само за искове, произтичащи от събития, които са настъпили след влизането в сила за всяка държава от този протокол.

3. Членове от 1 до 22 от Конвенцията, ревизирана с този протокол, заедно с членове от 17 до 25 от този протокол и приложението към него представляват и се наричат Атинска конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г.

Заключителни разпоредби на Конвенцията

Член 16

Следният текст се добавя като Член 22а от Конвенцията:

"Член 22а

Заключителните разпоредби на тази Конвенция са членове 17 - 25 от Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. Позоваването в тази Конвенция на държави - страни по Конвенцията, означава позоваване на държави - страни по този протокол."

Заключителни разпоредби

Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване и присъединяване

Член 17

1. Този протокол е открит за подписване в седалището на Организацията от 1 май 2003 г. до 30 април 2004 г., а след този срок остава открит за присъединяване.

2. Държавите могат да изразят съгласието си да бъдат обвързани от този протокол чрез:

а) подписване без резерви относно ратифициране, приемане или утвърждаване; или

б) подписване при условие за ратификация, приемане или утвърждаване с последваща ратификация, приемане или утвърждаване; или

в) присъединяване.

3. Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се извършват чрез депозиране на документ за тази цел при генералния секретар.

4. Всеки инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след влизането в сила на изменение към този протокол, което има действие за всички настоящи държави - страни по Конвенцията, или след приключване на всички мерки, необходими за влизането в сила на изменението, което има действие за тези държави - страни по Конвенцията, се счита, че се прилага към този протокол с измененията към него.

5. Дадена държава не изразява съгласието си да бъде обвързана от този протокол, освен ако не денонсира като страна по него:

а) Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставена в Атина на 13 декември 1974 г.;

б) Протокола към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставен в Лондон на 19 ноември 1976 г.; както и

в) Протокола от 1990 г. за изменение на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, съставен в Лондон на 29 март 1990 г., считано от момента, в който този протокол влезе в сила за дадената държава в съответствие с чл. 20.

Държави с повече от една правна система

Член 18

1. Ако дадена държава се състои от две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи към въпросите, уредени с този протокол, тя може при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира, че този протокол се прилага във всички териториални единици или само в една или повече от тях, и може да промени тази декларация, като направи друга декларация по всяко време.

2. Генералният секретар се уведомява за всяка подобна декларация, като в нея изрично се посочват териториалните единици, за които се прилага този протокол.

3. В случаите, когато държава - страна по Конвенцията, е направила такава декларация:

а) позоваването на държавата по мястото на регистрация на кораба и във връзка с удостоверението за задължителна застраховка - позоваването на издалата или заверилата държава, се тълкуват като позоваване съответно на териториалната единица, в която корабът е регистриран и която издава или заверява удостоверението;

б) позоваванията на норми на националното право, национални граници на отговорност и национална парична единица се тълкуват съответно като позовавания на нормите на правото, границата на отговорност и паричната единица на съответната териториална единица; както и

в) позоваванията на съдилища и на съдебни решения, които трябва да бъдат признати в държавите - страни по Конвенцията, се тълкуват като позовавания съответно на съдилищата и съдебните решения, които трябва да бъдат признати в съответната териториална единица.

Регионални организации за икономическа интеграция

Член 19

1. Регионална организация за икономическа интеграция, създадена от суверенни държави, които са й прехвърлили компетентност по някои въпроси, уредени от този протокол, може да подпише, ратифицира, приеме или утвърди този протокол или да се присъедини към него. Регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по този протокол, има правата и задълженията на държава - страна по Конвенцията, доколкото съответната регионална организация за икономическа интеграция има компетентност по въпросите, уредени от този протокол.

2. Когато дадена регионална организация за икономическа интеграция упражнява правото си на глас по въпроси, по които има компетентност, въпросната организация притежава толкова гласове, колкото е броят на нейните държави членки, които са страни по този протокол и които са й прехвърлили компетентност по тези въпроси. Регионалната организация за икономическа интеграция не упражнява правото си на глас, ако нейните държави членки упражняват своето право на глас, и обратно.

3. Когато броят на държавите - страни по Конвенцията, е от значение за този протокол, включително, но не само, членове 20 и 23 от този протокол, регионалната организация за икономическа интеграция не се счита за държава - страна по Конвенцията, в допълнение към нейните държави членки, които са държави - страни по Конвенцията.

4. Към момента на подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация пред генералния секретар, в която посочва въпросите, уредени от този протокол, по отношение на които на тази организация е прехвърлена компетентност от държавите членки, подписали този протокол или страни по него, както и всички ограничения относно обхвата на тази компетентност. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява своевременно генералния секретар за всички промени относно разпределението на области на компетентност, включително прехвърляне на нови области, посочени в декларацията съгласно този параграф. Всички подобни декларации се предоставят от генералния секретар, както е предвидено в чл. 24 от този протокол.

5. Държави - страни по Конвенцията, които са държави - членки на регионална организация за икономическа интеграция, страна по този протокол, се считат за притежаващи компетентност по всички въпроси, уредени от този протокол, по отношение на които прехвърлянето на компетентност към организацията не е изрично декларирано или съобщено съгласно § 4.

Влизане в сила

Член 20

1. Този протокол влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която 10 държави са го подписали без резерви относно ратифициране, приемане или утвърждаване или са депозирали при генералния секретар документи за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към този протокол, след като условията за влизане в сила по § 1 са изпълнени, този протокол влиза в сила три месеца след датата на депозиране на съответния документ от тази държава, но не по-рано от датата на влизане в сила на този протокол съгласно § 1.

Денонсиране

Член 21

1. Този протокол може да бъде денонсиран от всяка държава - страна по Конвенцията, по всяко време след датата на влизането му в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответния документ при генералния секретар.

3. Денонсирането поражда действие дванадесет месеца след депозиране на документа за денонсиране при генералния секретар или след изтичане на по-дълъг срок, посочен в документа за денонсиране.

4. Между държавите - страни по този протокол, денонсирането на Конвенцията от страна на която и да е от тях в съответствие с чл. 25 от Конвенцията не се счита по никакъв начин за денонсиране на Конвенцията, ревизирана с този протокол.

Ревизия и изменение

Член 22

1. Организацията може да свика конференция с цел ревизия или изменение на този протокол.

2. Организацията свиква конференция на държавите - страни по този протокол, за ревизия или изменение на този протокол по искане на не по-малко от една трета от държавите - страни по Конвенцията.

Изменение на границите

Член 23

1. Без да се засягат разпоредбите на чл. 22, специалната процедура по този член се прилага единствено с цел изменение на границите, посочени в чл. 3, § 1, чл. 4а, § 1, чл. 7, § 1 и чл. 8 от Конвенцията, ревизирана с този протокол.

2. По искане на най-малко половината от държавите - страни по този протокол, но във всички случаи на не по-малко от шест от тях, всяко предложение за изменение на границите, включително и на размера на самоучастието по чл. 3, § 1, чл. 4а, § 1, чл. 7, § 1 и чл. 8 от Конвенцията, ревизирана с този протокол, се разпространява от генералния секретар до всички членове на Организацията и до всички държави - страни по Конвенцията.

3. Всяко изменение, предложено или разпространено по посочения по-горе начин, се предава на Правния комитет на Организацията (по-долу наричан "Правният комитет") за разглеждане в срок най-малко шест месеца от датата на разпространението му.

4. Всички държави - страни по Конвенцията, ревизирана с този протокол, независимо дали са членки на Организацията, или не, имат право да участват в разискванията на Правния комитет за разглеждане и приемане на предложения за изменения.

5. Измененията се приемат с мнозинство от две трети от държавите - страни по Конвенцията, ревизирана с този протокол, които присъстват и гласуват в Правния комитет, разширен съгласно § 4, при условие че най-малко половината от държавите - страни по Конвенцията, ревизирана с този протокол, присъстват по време на гласуването.

6. Когато се произнася по предложение за изменение на границите, Правният комитет взема под внимание настъпилите застрахователни събития, и по-специално размера на произтеклите от тях вреди, промените в паричните стойности и влиянието на предложеното изменение върху стойността на застраховките.

7. а) Измененията на границите съгласно този член не могат да бъдат разглеждани преди изтичане на срок най-малко пет години от датата, на която този протокол е открит за подписване, нито преди изтичане на срок най-малко пет години от влизането в сила на предходно изменение, прието съгласно този член.

б) Границите не могат да бъдат завишавани до степен, че да надвишат сумата, съответстваща на границата, заложена в ревизираната с този протокол Конвенция, увеличена със сложна шестпроцентна годишна лихва, начислена от датата, на която този протокол е открит за подписване.

в) Границите не могат да бъдат завишавани до степен, че да надвишават сумата, съответстваща на трикратния размер на границата, заложен в Конвенцията, ревизирана с този протокол.

8. Организацията уведомява всички държави - страни по Конвенцията, за всяко изменение, прието в съответствие с § 5. Изменението се счита за прието след изтичане на срок осемнадесет месеца от датата на уведомлението, освен ако в рамките на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, които са били страни по Конвенцията към момента на приемането на изменението, са съобщили на генералния секретар, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не поражда действие.

9. Изменение, счетено за прието в съответствие с § 8, влиза в сила осемнадесет месеца след приемането му.

10. Всички държави - страни по Конвенцията, са обвързани от изменението, освен ако денонсират този протокол в съответствие с чл. 21, параграфи 1 и 2, най-малко шест месеца преди влизането в сила на изменението. Това денонсиране влиза в действие при влизането в сила на изменението.

11. Ако се приеме изменение, но не е изтекъл осемнадесетмесечният срок за одобрението му, държава, която през този период е станала страна по Конвенцията, е обвързана от изменението, ако то влезе в сила. Държава, която става страна по Конвенцията след този период, е обвързана от изменение, прието в съответствие с § 8. В случаите, посочени в този параграф, една държава е обвързана от определено изменение, когато то влезе в сила или когато този протокол влезе в сила за тази държава, която от двете дати настъпи по-късно.

Депозитар

Член 24

1. Този протокол и всички изменения, приети по чл. 23, се депозират при генералния секретар.

2. Генералният секретар:

а) уведомява всички държави, които са подписали или са се присъединили към този протокол, за:

i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и съответната дата;

ii) всяка декларация и съобщение по чл. 9, параграфи 2 и 3, чл. 18, § 1 и чл. 19, § 4 от Конвенцията, ревизирана с този протокол;

iii) датата на влизане в сила на този протокол;

iv) всяко предложение за изменение на границите, направено в съответствие с чл. 23, § 2 от този протокол;

v) всяко изменение, прието в съответствие с чл. 23, § 5 от този протокол;

vi) всяко изменение, счетено за утвърдено по чл. 23, § 8 от този протокол, заедно с датата на влизане в сила на това изменение в съответствие с параграфи 9 и 10 от същия член;

vii) депозирането на всеки документ за денонсиране на този протокол, датата на депозирането и датата, на която денонсирането поражда действие;

viii) всяко съобщение, предвидено в който и да е член от този протокол;

б) предава заверени копия от този протокол на всички държави, подписали или присъединили се към него.

3. Веднага след влизането в сила на този протокол генералният секретар предава текста на секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Езици

Член 25

Този протокол е съставен в един оригинален екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.

Съставен в Лондон на първи ноември две хиляди и втора година.

В потвърждение на което долуподписаните лица, надлежно упълномощени за тази цел от своите правителства, подписаха този протокол.