Държавен вестник, брой 17 от 26.II

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:

1. оперативно-издирвателна;

2. охранителна;

3. разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;

5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112);

6. информационна;

7. контролна;

8. превантивна;

9. административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За осигуряване на непрекъснато и ефективно осъществяване на основните дейности в МВР се организират и осъществяват административни дейности.

Чл. 7. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Оперативно-издирвателната дейност е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дейността по ал. 1 се осъществява при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

(3) Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) превенция и разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред;

2. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;

4. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство;

5. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9, доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за:

1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) подготвени, извършващи се или довършени престъпления;

2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред;

3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;

4. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безследно изчезнали лица и трупове с неустановена самоличност.

5. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

6. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност могат да бъдат и искания, направени от:

1. органите на досъдебното производство и съда;

2. друга държава или организация по силата на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. разузнавателна беседа;

2. лично издирване;

3. оперативна комбинация;

4. оперативно разпознаване;

5. доброволно сътрудничество с граждани;

6. оперативно внедряване, чрез разследване със служител под прикритие;

7. доверителна сделка;

8. контролирана доставка;

9. оперативен експеримент.

(2) Оперативните способи по ал. 1, които представляват специални разузнавателни средства, се прилагат при условия и по ред, определени със закон.

(3) За прикритие на оперативно-издирвателната дейност и използваните оперативни способи могат да се създават и използват юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Оперативно-издирвателните органи на МВР могат да правят искания за използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните данни чрез тях при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и председателя на Държавна агенция "Технически операции".

Чл. 13. (1) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)

(2) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оперативно-издирвателните органи на МВР и се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Привличането и дейността на лицата по ал. 2 се осъществяват при спазване на следните принципи:

1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;

2. защита при или по повод на сътрудничеството;

3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Данни за лица по повод тяхното доброволно сътрудничество могат да се предоставят от органите на МВР на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на сътрудниците, във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 14. (1) Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез:

1. патрулно-постова дейност;

2. териториално обслужване на населението;

3. наблюдение на държавната граница, специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки;

4. охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2, обекти на МВР и дипломатически представителства;

5. осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия;

6. конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина;

7. освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на извършители на престъпления;

8. откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества;

9. извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) охрана на лица.

(3) Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Охраната по ал. 2, т. 10 се осигурява и осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2024 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява охрана и на териториалните поделения на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.

(3) При осъществяване на своите правомощия разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

(4) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

(6) Взаимодействието на разследващите полицаи с другите полицейски органи на МВР се урежда със заповед на министъра на вътрешните работи.

(7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Взаимодействието на разследващите полицаи с европейските делегирани прокурори при осъществяване на дейността по разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура се урежда със споразумение между министъра на вътрешните работи и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

(8) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Разследващите полицаи подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка.

Чл. 16. (1) Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на досъдебните производства се прилага в рамките на съответните звена.

Чл. 17. (1) Дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:

1. превантивна дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) държавен противопожарен контрол;

3. пожарогасителна и спасителна дейност;

4. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;

5. оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене;

6. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологическа и радиационна защита;

7. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;

8. методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на защитата при бедствия и при организиране дейността на доброволните формирования;

9. определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) професионално обучение на органи за пожарна безопасност и защита на населението, спасители и доброволци за осъществяване на дейностите по т. 3 и 6.

(3) Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се определят с правилника по чл. 37, ал. 3.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) Редът и условията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват дейността по ал. 2, т. 3 в екипи от минимум трима служители.

(6) Изискванията към продуктите за пожарогасене по ал. 2, т. 5, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене, както и редът за осъществяване на контрол се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 6 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Оценяването на съответствието на продуктите за пожарогасене се извършва в 14-дневен срок от датата на започване на производството.

(9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Изискванията към специализираните техника, съоръжения и лични предпазни средства, използвани от органите за пожарна безопасност и защита на населението за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 3 и 6, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Специфичните изисквания за експлоатация на специализираните техника и съоръжения по ал. 9 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(11) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Устройството и дейността на Центъра за професионално обучение към ГДПБЗН, провеждащ професионално обучение на органи за пожарна безопасност и защита на населението, спасители и доброволци, се уреждат с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Дейността по осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 се осъществява по реда на този закон и Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:

1. приемане, автоматично регистриране и обработване на всички повиквания за спешна помощ на номер 112;

2. осигуряване на непрекъснат достъп до линия за връзка;

3. събиране на информация за вида, мястото, часа и основните данни за спешния случай;

4. анализиране и предаване на обработената информация на службите за спешно реагиране, по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, в зависимост от вида на спешните случаи;

5. получаване на обратна информация от съответните служби за спешно реагиране, по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Чл. 18. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 се осигуряват функционирането и развитието на комуникационни и информационни системи, взаимодействието с национални и международни информационни системи и защитата на информационния обмен на МВР и други държавни органи.

Чл. 19. (1) Информационната дейност в МВР е обща и специализирана.

(2) Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица.

(3) Специализираната информационна дейност се осъществява от структури и служители на МВР, които имат експертни и аналитични функции, и се основава на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР.

Чл. 20. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.

(2) Информационната дейност се основава и на информация, изготвена и предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

Чл. 21. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 22. (1) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

(2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

Чл. 23. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

1. министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР;

2. структурите на МВР;

3. външни потребители.

(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването ѝ.

Чл. 24. (1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

(2) Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност.

(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство.

Чл. 25. (1) За изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни.

(2) Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679" и на Закона за защита на личните данни.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено при условията на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 или на чл. 51 от Закона за защита на личните данни.

(2) Личните данни по ал. 1 се събират само във връзка с други данни на засегнатото физическо лице.

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР:

1. могат да не искат съгласието на физическото лице;

2. могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;

3. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) могат да обработват всички необходими категории лични данни;

4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) предоставят личните данни на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство;

5. (нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) предоставят личните данни на други администратори, които са държавни или местни органи, или получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни и по ред, определен с инструкцията по чл. 29, ал. 2;

6. (нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави - членки на Европейския съюз, органи и агенции на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.

Чл. 27. Данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 - 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица може да откажат пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението:

1. би създало риск за:

а) националната сигурност;

б) обществения ред и сигурност;

в) предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност;

г) защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;

д) опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;

е) разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;

2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР;

3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската информационна система (ШИС), базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получено съгласие за предоставянето ѝ.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Отказът по ал. 2 се извършва писмено, като се посочва само правното основание.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Отказът по ал. 2 се извършва в срок до един месец от получаване на искането за упражняване на права. Срокът може да се удължи с още два месеца, когато това се налага заради сложността или броя на исканията.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Отказът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.

(2) Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Министърът на вътрешните работи определя длъжностно лице по защита на данните.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Комуникационната дейност е дейност, свързана с изграждане, поддържане и използване на единна радиокомуникационна среда за взаимодействие между структурите на МВР и държавните органи, държавните предприятия, държавните и общинските лечебни заведения, стратегическите обекти от значение за националната сигурност и доброволните формирования по Закона за защита при бедствия, с цел опазване на националната сигурност, защита на населението и реакция при бедствия.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда за взаимодействие между държавните структури на Република България при опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при бедствия и аварии.

Чл. 30. (1) Контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез:

1. издаване, отказване и отнемане на разрешения или лицензи;

2. проверки на документи и на място;

3. гранични проверки;

4. геодезическо определяне и контрол на линията на държавната граница и граничните знаци за недопускане на изместване или други действия по отношение на държавната граница;

5. проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия;

6. проверки и провеждане на интервюта на чужденци и граждани на Европейския съюз, граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, пребиваващи в Република България;

7. контрол на технологичните дейности по изработка на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон;

8. изискване на информация и документи.

(2) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 3 и 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи.

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:

1. разработване и осъществяване на комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения;

2. извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите;

3. разработване и осъществяване на мероприятия за установяване на лица, замислили или подготвящи престъпления или други правонарушения, и вземане на мерки за разубеждаването им;

4. осъществяване на мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.

(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 31. Административнонаказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез:

1. установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

2. прилагане на принудителни административни мерки.

Чл. 32. Предоставянето на административни услуги от органите на МВР се осъществява чрез:

1. административно обслужване на чужденците и на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства;

2. издаване, отказване издаването, отнемане, изземване и обявяване за невалидни на български лични документи и персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства.

Чл. 61. (1) За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване.

(2) За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред.

(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.

(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

(6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Чл. 66. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.

(2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.

(3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.

Чл. 67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.

Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.

(2) Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.

(3) За целите на полицейската регистрация полицейските органи:

1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи;

2. дактилоскопират и фотографират лицата;

3. изземват образци за ДНК профил на лицата.

(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.

(6) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;

4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

(7) Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

(2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.

Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:

1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2;

2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;

3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.

(2) Действията по идентификация включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

(3) За извършване на действията по ал. 2 се прилага чл. 68, ал. 5.

(4) Когато основанията по чл. 70, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.

Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;

5. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт. Когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. Задържаните непълнолетни имат право на медицински преглед за общото им физическо и психическо състояние без неоправдано забавяне след задържане, но не по-късно от 24 часа, считано от момента на задържане.

(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.

Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;

6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

Чл. 74а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) (1) Когато лицето по чл. 72, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 74, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.

(2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния полицейски служител, когато:

1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес;

2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна.

(3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния полицейски служител, се информира дирекция "Социално подпомагане" за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1.

(4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2.

Чл. 75. (1) При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.

(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.

Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея следните лица:

1. по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7;

3. с наложено от съда наказание "задържане в териториална структура на МВР" при условията и по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и "задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи" по реда на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.

(2) Извън случаите по ал. 1 полицейските органи могат да конвоират лица, когато това изрично е предвидено в закон.

(3) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

(4) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 77. (1) Полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея:

1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) лица, спрямо които е приложена мярка за административна принуда при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и лица, спрямо които е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България;

2. малолетни и непълнолетни лица;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) чужденци, търсещи международна закрила, по отношение на които е издадено решение за настаняване в център от затворен тип по реда на Закона за убежището и бежанците;

4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) лица, за които това е предвидено в закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Организацията и редът за съпровождане на лица по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) Организацията и редът за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на връщане, се осъществява в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 79. При осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.

Чл. 80. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:

1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1;

2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;

3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;

4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 81. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 72, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение;

3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) преди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон или е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България;

4. в други случаи, определени със закон.

(2) Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато:

1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;

2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

(3) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 82. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.

(3) Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 83. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

(2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:

1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;

2. самоличността на собственика или обитателя;

3. основанието за проверката;

4. времето и мястото на извършването ѝ;

5. резултатите от нея.

(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.

(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

(5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.

(6) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3.

Чл. 84. (1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).

(2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.

(3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.

(4) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответното териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което е предадена или иззета.

(6) (Изр. първо е обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 2017 г. - ДВ, бр. 26 от 2017 г., изм - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

(7) Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР.

(8) (Обявена за противоконституционна в частта "в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта" с РКС № 4 от 2017 г. - ДВ, бр. 26 от 2017 г., изм - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За връщането по ал. 8 и 9 се съставя протокол.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Алинеи 8 и 9 не се прилагат, когато:

1. вещта е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България;

2. вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването ѝ може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България;

3. притежаването на вещта е забранено от законите на Република България.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) В случаите по ал. 11 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.

(13) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При предаване или изземване на бланки за официални документи, които са откраднати, незаконно присвоени или изгубени, издадени документи за самоличност, като паспорти, лични карти, свидетелства за управление на моторно превозно средство, документи за пребиваване и документи за пътуване, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 11, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, със заповед на съответния ръководител по ал. 6.

(14) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Вещ, която не е потърсена в 6-месечен срок от издаването на заповедта по ал. 8 и 9, се смята за изоставена в полза на държавата.

Чл. 85. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;

10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 86. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.

(4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

(6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

(7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Чл. 87. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;

5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.

(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

1. при въоръжено нападение срещу тях;

2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

(4) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ѝ цел.

(6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

(7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.

Чл. 88. Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите.

Чл. 89. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:

1. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;

3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.

(2) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.

(3) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.

(4) В неотложни случаи използването по ал. 3 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа.

(5) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 90. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.

Чл. 91. (1) Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за:

1. превенция и противодействие на престъпления и други нарушения и опазване на обществения ред;

2. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата;

3. охрана на държавна и общинска собственост;

4. други случаи, посочени в закон.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради.

(3) Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин, включително чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет.

(4) Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред.

(5) Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министерството на вътрешните работи въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на:

1. стратегически обекти от значение за националната сигурност;

2. сгради или части от сгради, ползвани от Българската народна банка, и нейно имущество и ценности;

3. териториални поделения на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;

4. сгради или части от сгради, ползвани от манастира "Свети Йоан Рилски", от Бачковската света обител "Успение Богородично" и от Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освен в случаите по ал. 1 МВР осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на обектите, посочени в приложение № 1.

(3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(4) Договорите по ал. 1 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на министъра на вътрешните работи.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

(6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1, извън определената обща численост на МВР, в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, за срока на неговото действие се назначават държавни служители, а в случаите по ал. 10 - се сключват и трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение в МВР.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Държавните служители за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1 се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Приходите и разходите от дейността на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 и 3 и разходите по ал. 2 се отчитат по бюджета на Министерството на вътрешните работи.

(10) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В договорите за охрана на обекти по ал. 1, т. 3 може да се договаря осъществяване на охрана от полицейски органи и/или лица, работещи по трудово правоотношение в МВР.

(11) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

Чл. 93. Главните и областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на:

1. охранително обследване на обектите;

2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.)

Чл. 94. (1) За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена "Общинска полиция". Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.

(2) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.

(3) Служителите в звената "Общинска полиция" се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР.

(4) Ръководството, организацията на звената "Общинска полиция", правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на връщане или на експулсиране.

Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)

Чл. 96. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.

(2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването.

(3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред.

(4) Условията и редът за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 98. За осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата полицейските органи могат да използват централизирана електронна система и автоматизирани технически средства.

Чл. 99. Полицейските органи организират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 100. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 4 и 10 полицейските органи имат право да:

1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;

2. отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства;

3. ползват или да прекъсват комуникационни връзки след съгласуване с компетентните органи - при осъществяване на охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната;

4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) прогнозират и разкриват заплахи за безопасността на охранявани лица;

5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) предотвратяват и пресичат посегателства срещу охраняваните лица;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) осигуряват безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им.

Чл. 101. (1) Охраната на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 може да се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други.

(2) Редът и условията за приемането на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 за охрана се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 102. (1) За осъществяване на граничен контрол полицейските органи:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства;

2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;

3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав;

4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване;

5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;

6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи;

7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;

8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;

9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;

10. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на връщане или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване;

11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница;

12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав;

13. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.11.2020 г.) използват въздухоплавателни средства, като регистрацията, осигуряването на авиационната им безопасност и сертифицирането на летателната им годност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове;

14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение.

(2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение.

(3) Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Въздухоплавателните средства са основно тактическо средство, предназначено за осъществяване на въздушно наблюдение на обширни участъци от граничната зона и териториалното море, извършване на действия по издирване и спасяване, както и за транспортиране на оперативните сили за обезпечаване наблюдението на границата и изпълнение на други специфични задачи.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство.

(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) За осъществяване на граничен контрол в граничната ивица могат да се изграждат временни възпрепятстващи съоръжения и системи за наблюдение на държавната граница. Временните възпрепятстващи съоръжения и системите за наблюдение на държавната граница могат да се изграждат и извън граничната ивица, в максимална близост до нея, когато са налице тежки теренни и други специфични условия и/или при доказана технико-икономическа целесъобразност.

(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Съоръженията и системите по ал. 7 не са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията. Условията и редът за възлагането и изграждането на временните възпрепятстващи съоръжения се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 103. (1) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на:

1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол;

2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за осъществяване на граничен контрол.

(2) Командирите на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети са длъжни да излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози.

Чл. 104. Полицейските органи, извършващи граничен контрол, осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 105. При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в Република България полицейските органи:

1. издават, отказват или отнемат разрешения за пребиваване;

2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България;

3. осъществяват съгласувателни процедури с Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България и с Министерството на правосъдието за целите на съвместната процедура по предоставяне на българско гражданство;

4. противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта;

5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 106. За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи:

1. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска информация, както и информация относно приложени мерки за административна принуда;

2. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС;

3. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) предават лица и вещи въз основа на приложимите правни актове на ЕС и международните договори, по които Република България е страна;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) ползват информационните бази данни на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), както и широкомащабните информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Чл. 106а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) При осъществяване на правомощията си, за запознаване с основанията за предприетите действия и разясняване на правата на лице, което не разбира български език или е глухо или нямо, полицейският орган може да ползва преводач или тълковник.

(2) Ползването на преводач, тълковник или друго лице, владеещо съответния език, и определянето на възнаграждение се извършват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 107. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.

Чл. 108. (1) По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите - членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.

(2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя:

1. информация или данни от информационните фондове на министерството;

2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обменът на информация или на данни с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.

Чл. 109. Прилагането на този раздел не създава задължение за събиране и съхранение на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки.

Чл. 110. (1) Предоставяне на исканата информация или данни може да бъде отказано, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност да:

1. се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;

2. се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство;

3. се застраши сигурността на физическо лице.

(2) Освен в случаите по ал. 1 може да бъде отказано предоставяне на исканата информация или данни, когато те:

1. не отговарят на целите, за които са поискани;

2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Когато за достъп до исканата информация или данни се изисква разрешение от компетентен орган на съдебната власт, те се предоставят след получаване на такова разрешение.

Чл. 111. (1) Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 108, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.

(2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила.

Чл. 112. (1) Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици, използвани от съответния канал за международно сътрудничество по чл. 114, ал. 1, и съдържа:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) основанията, че съответните информация или данни са налични в запитваната държава членка;

2. целта, с която се искат информацията или данните;

3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Информация или данни могат да се предоставят по собствена инициатива, без получаване на искане, в обем, ограничен до относимото и необходимото за успешното предотвратяване, разкриване или разследване на престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Чл. 113. (1) Предоставянето на исканата информация или данни се извършва в срок до:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) осем часа - при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, когато те са налични в информационните фондове на МВР или в други бази данни, директно достъпни за структурите на МВР;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) седем дни - за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, когато те са налични в информационните фондове на МВР или в други бази данни, директно достъпни за структурите на МВР;

3. четиринадесет дни - за всички останали случаи.

(2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява за отлагането органът, отправил искането, като исканата информация или данни се предоставят в срок до три дни.

(3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането.

(4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от постъпването на искането.

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за сигурност и защита на каналите за международно сътрудничество чрез:

1. Международната организация на криминалната полиция (Интерпол);

2. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол);

3. задграничните представители на Министерството на вътрешните работи и офицерите за връзка на държави членки в Република България;

4. електронна поща, факс или всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни.

(2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност.

Чл. 115. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР или компетентният орган, предоставящ информацията или данните, може да:

1. определи условия за използването им;

2. изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство.

Чл. 116. (1) (Предишен текст на чл. 116, изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Компетентната специализирана структура на МВР може да поиска от съответния компетентен орган информация относно условията за използването и последващата обработка на предоставените информация или данни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Компетентният орган е длъжен да посочи условията за използването и последващата обработка на предоставената информация или данни.

Чл. 117. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При условията и по реда на този раздел компетентните органи могат чрез компетентна специализирана структура на МВР да отправят искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Компетентната специализирана структура на МВР и компетентните органи използват получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия.

Чл. 118. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР и на компетентните органи могат да:

1. се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;

2. се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните;

3. се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните.

Чл. 119. Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел.

Чл. 120. (1) В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС).

(2) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство, изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи чужденци и за подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество.

(3) Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС ("национално копие").

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани, контролирани, уязвими или с неустановена самоличност лица, издирвани или контролирани вещи и за чужденци с отказ за влизане и пребиваване или с издадено решение за връщане на територията на Шенгенското пространство по:

1. собствена инициатива;

2. искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп;

3. искане на физическо лице, отнасящо се до негови лични данни.

Чл. 122. Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(2) Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 124. (1) При извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право:

1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица;

2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването на дейността;

3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица;

4. да привличат длъжностни лица, участници в доброволни формирования и граждани за оказване на съдействие;

5. да изменят реда за движение и да ограничават достъпа на външни лица в района, където се извършват дейностите, до пристигането на съответните компетентни органи;

6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации;

7. да извършват евакуация на хора и движимо имущество в района, където се извършват дейностите.

(2) Дейностите по ал. 1 се организират и осъществяват от органите за пожарна безопасност и защита на населението самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица и гражданите.

(3) Пожарогасителна и спасителна дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 129, както и доброволните формирования.

(4) При извършване на съвместни дейности по ал. 2 координацията и ръководството на действията се осъществяват от органите по пожарна безопасност и защита на населението.

(5) По искане на чуждестранните представителства и на физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства.

(6) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи и в техните служебни и жилищни помещения.

(7) При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен с правилника по чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия.

Чл. 125. (1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението:

1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти;

2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях;

3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) извършват проверки по спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи;

4. издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

5. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата;

6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност;

7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;

8. участват в експертни съвети за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и в държавни приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;

9. дават становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти, както и на строежите във връзка с въвеждането им в експлоатация;

10. издават сертификати и други документи във връзка с пожарната безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт;

11. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност;

12. участват в разработването на строителни и технически правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния районен съд.

(4) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Положителните становища по ал. 1, т. 9, сертификатите и другите документи по ал. 1, т. 10 влизат в сила от деня на издаването им.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) (1) В изпълнение на правомощията по чл. 125, ал. 1, т. 9 и 10 органите по пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол, по искане на заинтересовани лица издават:

1. становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност;

2. становища за съответствие на строежите с правилата и нормите за пожарна безопасност във връзка с въвеждането им в експлоатация;

3. становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на обекти, инсталации и съоръжения и други документи, когато това е предвидено в нормативен акт;

4. сертификати за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност.

(2) Документите по ал. 1 се издават след подаване на искане от заинтересовано или упълномощено от него лице с приложени документи, определени в наредбата по чл. 17, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2. Искането съдържа информацията по чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Когато при проверката на искането по ал. 2 се установят нередовности, заявителят се уведомява да ги отстрани в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще доведе до прекратяване на производството. В съобщението се посочват изискванията на нормативния акт, за които органът е констатирал нередовност. Срокът за произнасяне по искането започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

(4) При неотстраняване на нередовностите по ал. 3 производството се прекратява с решение на длъжностното лице, оправомощено от министъра на вътрешните работи за издаване на съответния документ по ал. 1, което се съобщава по реда на ал. 13 и не подлежи на обжалване.

(5) За спиране на производството по издаване на документи по ал. 1 се прилага чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението за спиране се съобщава по реда на ал. 13 и не подлежи на обжалване.

(6) Когато при проверката по същество за съответствието с правилата и нормите за пожарна безопасност се установи липса на доказателства за факти или обстоятелства от значение за производството, от заявителя се изисква представяне на необходимите доказателства и доказателствени средства и се определя срок за тяхното представяне, който не може да бъде по-кратък от три дни и по-дълъг от 14 дни.

(7) За издаване на сертификат по ал. 1, т. 4 органите по пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол, извършват проверка и съставят протокол.

(8) В становището по ал. 1, т. 3 и в протокола по ал. 7 се установява съответствието на обекта със:

1. строително-техническите правила и норми за пожарна безопасност, приложими за обекта, инсталацията или съоръжението, в зависимост от датата на въвеждането му в експлоатация; допуска се по искане на заявителя да се установява съответствието на обекта, инсталацията или съоръжението с действащите към момента на подаване на искането за издаване на сертификат строително-технически правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност;

2. правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, инсталациите или съоръженията, действащи към момента на извършване на проверката.

(9) Срокът на валидност на сертификат по ал. 1, т. 4 е 5 години. При констатиране на изменения в условията, при които е издаден сертификатът, водещи до несъответствия с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, срокът на действие на сертификата се прекратява с решение на органа, който го е издал, за което се уведомяват притежателят на сертификата и заинтересованите лица. Решението се съобщава по реда на ал. 13 и може да бъде оспорено по реда на ал. 15.

(10) При установяване на съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност документите по ал. 1 се издават от оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица.

(11) При установяване на несъответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност оправомощените длъжностни лица издават решение за отказ за издаване на документ по ал. 1, в което се описват несъответствията с правилата и нормите за пожарна безопасност.

(12) Документите по ал. 1 и решенията за отказ по ал. 11 се издават в срок до 14 дни от датата на започване на производството, съответно от отстраняване на нередовностите, а в случаите по ал. 6 - в срок до 14 дни от датата на представяне на необходимите доказателства и доказателствени средства или датата на изтичане на определения срок за тяхното представяне.

(13) Документите по ал. 1 и решенията за отказ по ал. 11 се съобщават на заинтересованите лица в тридневен срок от издаването им, за което се прилага чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

(14) За неуредени въпроси по издаването на документите по ал. 1 и решения за отказ по ал. 11 се прилагат съответно разпоредбите на глава пета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс.

(15) Решенията за отказ по ал. 11 може да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, за което се прилагат разпоредбите на глава шеста от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на чл. 88, ал. 3, чл. 90, ал. 1 и 2, чл. 91, ал. 2, чл. 93, ал. 2 - 5, чл. 97, ал. 5 и чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението, освен ако непосредствено по-горестоящият административен орган разпореди друго.

(16) В случай на оспорване по административен ред и преразглеждане на решение за отказ по ал. 11 решението за изменение може да бъде оспорено по реда на ал. 15. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане.

(17) При оспорване по административен ред решението на непосредствено по-горестоящия административен орган не подлежи на оспорване.

(18) За допълване, поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на документ по ал. 1 и на решение за отказ по ал. 11 се прилага чл. 62 от Административнопроцесуалния кодекс. Отказ за издаване на решение за допълване/решение за поправка/акт за тълкуване може да бъде оспорен по реда на ал. 15.

(19) Документ по ал. 1 и влязло в сила решение за отказ по ал. 11 могат да бъдат отменени или изменени от непосредствено по-горестоящия административен орган, като производството може да бъде възобновено на основанията, посочени в чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс. За реда за възобновяване на производството се прилагат разпоредбите на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на чл. 103, ал. 3, чл. 104 и 106 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на непосредствено по-горестоящия административен орган се съобщава по реда на ал. 13 и може да бъде оспорено по реда на ал. 15.

Чл. 126. Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват:

1. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост;

2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника;

3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) дейности по защита при бедствия в морските пространства на Република България.

Чл. 127. Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя критерии, при наличието на които в обекти е задължително създаването на звена за пожарна безопасност.

Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органите за пожарна безопасност и защита на населението в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министерството на вътрешните работи въз основа на сключен договор със заинтересованите лица осъществява пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органи за пожарна безопасност и защита на населението на:

1. АЕЦ Козлодуй, "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Летище София;

2. сгради или части от сгради, ползвани от Българската народна банка.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението при мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осигуряване на дейностите по ал. 1 и 2 извън определената обща численост на МВР в ГДПБЗН се назначават служители за срока на действие на договора.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 - 3 се отчитат по бюджета на МВР.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Договорите по ал. 1 и 2 се сключват от директора на ГДПБЗН, от ръководителите на териториалните звена на ГДПБЗН или от оправомощени от тях длъжностни лица след разрешение на министъра на вътрешните работи.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Служителите за осигуряване на дейностите по ал. 1 и 2 в обекти се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.

Чл. 129. (1) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност.

(2) Дейностите по ал. 1 включват:

1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти;

2. пожарогасителна дейност;

3. спасителна дейност;

4. сервизно обслужване на противопожарни уреди;

5. поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения.

(3) Дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се извършват само след издаване на разрешението по ал. 1.

(4) Лицата, които искат да осъществяват дейностите по ал. 2, трябва да разполагат с квалифициран персонал и собствена или наета техника и оборудване в зависимост от дейността.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 лицата по ал. 1 подават писмено заявление с посочен Единен идентификационен код (ЕИК), когато са регистрирани по реда на Търговския закон, към което прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава по ал. 1 в легализиран превод на български език за юридически лица, регистрирани извън територията на Република България;

2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за чуждестранните граждани, представляващи лицето по ал. 1 - аналогичен на свидетелство за съдимост документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, а за българските граждани това обстоятелство се установява служебно;

4. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.)

5. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че представляващият лицето по ал. 1 не страда от психически разстройства;

6. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) списък на лицата, които ще осъществяват дейностите по ал. 2 и съответните им длъжности и задължения;

7. списък с адресите на сервизите, в които ще се осъществяват дейностите по ал. 2, т. 4, а за мобилните сервизи - регистрационен номер на моторното превозно средство;

8. документи за професионална квалификация, документите по т. 3 - 5 и копие от договорите - за всяко наето лице;

9. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че наетите лица за осъществяване на дейности по ал. 2, т. 2 и 3 са клинично здрави;

10. документ за платена държавна такса в размер, определен от Министерския съвет.

(6) Лицето по ал. 1 посочва в заявлението съответната дейност по ал. 2, за която иска издаване на разрешение.

(7) Изискванията към квалификацията на персонала се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.

(8) За удостоверяване на преминат курс за първоначална професионална подготовка в Академията на МВР или прослужено време в структурите на МВР не се представят документи, а в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за годината на постъпване и напускане на лицето от структурите на МВР, последна месторабота на лицето в МВР, прослужени години по съответното направление на дейност и година на завършване на курса за първоначална професионална подготовка.

(9) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) За удостоверяване на квалификацията по ал. 5, т. 8 не се представят документи, в случай че същите са достъпни в регистрите по чл. 141, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в" от Закона за висшето образование или чл. 42, т. 11 от Закона за професионалното образование и обучение. В тези случаи в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за единния граждански номер, личния номер или личния номер на чужденец и номера на документа за придобита квалификация за лицето, което ще осъществява дейност по ал. 2.

Чл. 130. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 129 органите на ГДПБЗН оценяват пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и при необходимост извършват проверка на място на обектите, техниката или оборудването.

(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органите на ГДПБЗН уведомяват писмено заявителя и дават указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.

(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.

(4) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 131. (1) Разрешенията за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, са безсрочни.

(2) Издадените разрешения за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, важат само за посочените в тях дейности и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В разрешението за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се посочва изчерпателно дейността по чл. 129, ал. 2, която лицето има право да извършва, териториалният обхват на дейността, фирмата/наименованието и ЕИК на лицето, получило разрешението, и обстоятелството, че разрешението е безсрочно.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение по чл. 129, уведомява писмено органа, издал разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на:

1. промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4, включваща:

а) добавяне на лице към персонала по чл. 129, ал. 4;

б) премахване на лице от персонала по чл. 129, ал. 4;

2. промяна на вписаните/обявените в търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешението, включваща:

а) промяна на фирмата/наименованието;

б) промяна на седалището и адреса на управление;

в) промяна на правната форма;

г) смяна или добавяне на представител;

д) премахване на представител;

е) преобразуване без промяна на правната форма;

ж) прекратяване и ликвидация;

3. всяка друга промяна на условията, при които е издадено разрешението, свързана с изискванията по чл. 129, ал. 5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Към уведомлението за промяна по ал. 1 лицето, получило разрешение по чл. 129, представя документите, свързани с промяната, а в случаите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, букви "а", "в" и "г", както и когато преобразуването по ал. 1, т. 2, буква "е" води до промяна на фирмата/наименованието, смяна/добавяне на представител или добавяне на лице към персонала по чл. 129, ал. 4 - и документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет.

(3) Оценяването на документацията по ал. 2 се извършва по реда на чл. 130, ал. 1 - 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение по чл. 129, е длъжно да представи документите по ал. 2 след изискването им в срока по чл. 130, ал. 2.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок от подаване на уведомлението по ал. 1:

1. отразява промените по ал. 1, т. 2, букви "а" и "в", както и промените по ал. 1, т. 2, буква "е", когато преобразуването води до промяна на фирмата/наименованието, в издаденото разрешение по чл. 129;

2. отразява промените по ал. 1 в регистъра по ал. 6;

3. отказва отразяване на промените по т. 1 и 2 в случай на установени несъответствия при оценяване на документацията по ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В ГДПБЗН се създава и поддържа регистър на издадените и отнетите разрешения по чл. 129.

(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Информация за издадените и отнетите разрешения по чл. 129 се публикува на интернет страницата на ГДПБЗН.

(8) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Съдържанието на регистъра по ал. 6 и на информацията по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 129, ал. 9.

Чл. 133. (1) Органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за установяване наличието на условия за осъществяване на дейността по чл. 129, спазването на условията, при които е било издадено разрешението, и спазването на реда за осъществяване на дейността.

(2) При проверките органите имат право да посещават обектите, в които лицето осъществява съответната дейност, да се запознават с документите относно спазването на изискванията и условията за издаване на разрешението и реда за осъществяване на дейността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Резултатите от извършените проверки се оформят в протокол, който се съставя в два екземпляра, като единият се връчва на лицето, получило разрешението, а другият заедно с доклад за извършената проверка се представя на органа, издал разрешението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В протокола по ал. 3 се разпореждат писмено необходимите мероприятия за изпълнение на задълженията, предвидени в този закон и в наредбата по чл. 129, ал. 9.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицата, получили разрешение по чл. 129, са длъжни да изпълняват писмените разпореждания по ал. 4.

Чл. 134. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Разрешение по чл. 129 се отнема с решение на органа, който го е издал, при:

1. настъпване на обстоятелства, при наличието на които представляващият лицето по чл. 129, ал. 1 не отговаря на изискванията за издаване на разрешение, съгласно чл. 129, ал. 5, т. 3 - 5;

2. постъпване на искане от представляващия лицето, получило разрешение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Решението по ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене и определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене органите по пожарна безопасност и защита на населението:

1. изследват, изпитват и определят показатели от физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества, материали и продукти;

2. участват в процеса на оценяване на съответствието на строителни продукти с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни документи;

3. изследват, изпитват и определят техническите и експлоатационните характеристики на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене;

4. разработват продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;

5. издават изпитвателни и класификационни протоколи и други документи за оценка на продукти;

6. оценяват съответствието на продукти за пожарогасене;

7. проверяват съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти по удостоверителни документи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За извършване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 3 може да се сключват договори между ГДПБЗН и заинтересовани лица.

Чл. 137. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места органите на държавната власт и местното самоуправление:

1. осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и кметствата;

2. разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места;

3. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора.

Чл. 138. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия териториалните органи на изпълнителната власт предоставят безвъзмездно сгради, оборудване, пожарна и спасителна техника, комуникационни, технически и гасителни средства.

Чл. 139. За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и защита при бедствия в обекти техните ръководители и собственици са длъжни:

1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на територията на обектите;

2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) да осигуряват на органите за пожарна безопасност и защита на населението достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротактически учения и учения за защита при бедствия и за извършване на проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия;

3. да осигуряват при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено.

Чл. 140. За осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да:

1. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението;

2. изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението;

3. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност и защитата при бедствия;

4. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл. 125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията;

5. (доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и защита на населението документи за самоличност и информация, свързана с пожарната безопасност и защита при бедствия.

Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да осъществяват:

1. охрана и/или пропускателен режим в района на охраняван от МВР обект - сграда, комплекс от сгради или части от тях, съоръжение или част от него или обособен район с определени граници;

2. съдействие при наблюдение на държавната граница;

3. дейности по териториално обслужване на населението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Дейностите по ал. 1, т. 3 включват:

1. прием на граждани, регистриране на техните сигнали, жалби и предложения, връчване на призовки, съобщения, книжа и други;

2. придобиване на информация от явни източници за подготвяни или вече извършени правонарушения и нейното своевременно докладване;

3. изготвяне на анализи и доклади по проблеми, свързани със сигурността на местно ниво, и предложения за тяхното решаване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да задържат лице, което е нарушило:

1. охраната и/или пропускателния режим в района на охраняван от МВР обект;

2. граничния режим.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) В случаите по ал. 3 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.

Чл. 140б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При изпълнение на правомощието си по чл. 140а, ал. 3 лицата, работещи по трудово правоотношение, могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.

(2) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори.

(3) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредбата по чл. 85, ал. 4.

(4) При използването на физическа сила и помощни средства от лицата по ал. 1 се спазва разпоредбата на чл. 86.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Служителите на МВР са:

1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Със статут по ал. 1, т. 1 са и държавните служители във:

1. Академията на МВР, които осъществяват преподавателска дейност за професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Института по психология на МВР, които осъществяват дейностите по чл. 51, ал. 1;

4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Националния институт по криминалистика, които осъществяват дейностите по чл. 50а, ал. 1, т. 1 и 2;

5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Центъра за професионално обучение в ГДПБЗН, които осъществяват преподавателска дейност за професионално обучение по чл. 17, ал. 2, т. 10;

6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.11.2020 г.) Специализирания отряд "Въздушно наблюдение" в ГДГП, които осигуряват техническото обслужване и поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателните средства, използвани за осъществяване на граничен контрол.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г. (*), доп. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 189, ал. 1, т. 7, чл. 190, ал. 2, чл. 191, 233, 238, ал. 1 - 3 и 5, чл. 239, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 245а, чл. 247, ал. 1 и 4 и чл. 247а, ал. 1, 3 и 4 от този закон.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности:

1. висши ръководни;

2. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

3. ръководни;

4. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

6. изпълнителски;

7. младши изпълнителски.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и издава заповед за неговото прилагане.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Длъжностите и специфичните наименования се определят в класификатора по ал. 2, който се обнародва в "Държавен вестник".

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Редът за изготвяне и утвърждаването на длъжностните характеристики на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3, видовете и съдържанието им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В класификатора по ал. 2 се определят и длъжностите за държавните служители по чл. 142, ал. 3.

Чл. 144. Общата щатна численост на МВР се определя с правилника по чл. 37, ал. 3.

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 7 и чл. 37.

(2) Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

(3) Военновременни структури и щатове се разработват по ред, определен със заповед на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него.

Чл. 146. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и на законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България със следния текст: "Кълна се при изпълнение на държавната служба в МВР да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения, съобразно интересите на държавата."

(2) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист. Отказът да се положи клетва е пречка за постъпване на държавна служба в МВР.

(3) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.

Чл. 147. (1) За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Редът за съставяне, водене и съхраняване на личните кадрови дела, както и условията и редът за ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 148. На държавните служители е забранено, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, да извършват политическа дейност, както и да предприемат други действия, с които се нарушава политическият им неутралитет.

Чл. 149. За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи.

Чл. 150. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При осъществяване на правомощията си служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Видът на служебната карта, както и условията и редът за издаването и ползването ѝ се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Видът на личния знак, както и условията и редът за ползването му се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба структурите, чиито служители изпълняват служебните си задължения в униформено облекло, вида на униформеното облекло, реда за предоставянето, носенето и сроковете за ползването му, както и другите принадлежности, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители.

(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) При охрана на масови мероприятия и при изпълнение на дейностите по чл. 44, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 полицейските органи носят индивидуални идентификационни номера по ред, определен с инструкцията по ал. 3.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 152. Държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.

Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) За установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители могат да се провеждат тестове в рамките на осъществявания административен контрол.

(2) Условията и редът за провеждане на тестовете по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) Служител, провеждащ тест по ал. 1, не носи административнонаказателна отговорност във връзка с тази си дейност.

Чл. 152б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Психологичната пригодност на държавните служители се определя от Института по психология при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 153. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:

1. биха се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или роднина по сватовство - до втора степен включително;

2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;

3. извършват търговска дейност;

4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) са избрани за президент, вицепрезидент, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, кметове или общински съветници.

(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.

(5) Несъвместимост със служба в МВР не е налице:

1. в случаите по чл. 97;

2. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност;

3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) при изпълнение и/или управление на проекти, свързани с дейността на МВР и финансирани или съфинансирани по програми или механизми на Европейския съюз или други международни програми и договори, въз основа на сключен граждански договор;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) при участие в организациите по чл. 242, както и при работа по трудов или по граждански договор със съответната организация за времето на отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 7.

(6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация.

Чл. 153а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) На държавния служител, с негово съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на ръководителя на съответната структура да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на проекти или програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или финансирани от други международни финансови институции и донори, по които бенефициент или изпълнител е МВР или структура на МВР.

Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за противодействие на корупцията всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.

(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган в сроковете и по реда на Закона за противодействие на корупцията.

(4) Държавният служител е длъжен да подаде декларация при придобиване на друго гражданство до съответния ръководител на структурата в 10-дневен срок от придобиването.

(5) Главният секретар и ръководителите на структурите по чл. 37 подават декларации по ал. 3 и 4 до министъра на вътрешните работи.

Чл. 155. (1) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания:

1. да има само българско гражданство;

2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

3. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер;

4. да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;

5. да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) Други изисквания за постъпване на държавна служба могат да се определят в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 се установяват служебно от органа по назначаването.

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се предхожда от конкурс, който се провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от АМВР.

(3) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на МВР, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.

(5) Конкурсът за постъпване на държавна служба се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Обявлението за конкурса се публикува в специализирана страница в интернет или портал за търсене на работа, както и на страницата на МВР в интернет.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Срокът за провеждане на конкурса се определя със заповедта по ал. 5 и може да се удължава еднократно.

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.

(2) Назначаването по ал. 1 се извършва след сключване на писмено споразумение между служителя и органите по назначаване на двете администрации.

Чл. 156б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицата по чл. 156, ал. 2 - 4 и чл. 156а се назначават по ред, определен с наредбата по чл. 156, ал. 1.

Чл. 157. (1) До участие в конкурса се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.

(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват по общодостъпен начин в 14-дневен срок от крайната дата за подаване на документите.

(3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Жалбата не спира конкурсната процедура.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което допуска кандидата до участие в конкурса или отхвърля жалбата. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Крайното класиране може да бъде обжалвано пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването му. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което прекратява конкурсната процедура, когато допуснатото нарушение не може да бъде отстранено, възобновява конкурсната процедура с указания, когато допуснатото нарушение може да бъде отстранено, или отхвърля жалбата. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.

(6) В срок до три месеца след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати.

(7) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.

(8) Държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на МВР.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството:

1. назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности;

2. назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване;

3. назначава за стажанти спечелилите конкурс за изпълнителски длъжности;

4. преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности;

5. преназначава държавните служители от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности;

6. преназначава държавните служители, спечелили конкурс, от младши изпълнителски на изпълнителски длъжности.

Чл. 159. (1) Ръководителите на структурите по чл. 37:

1. назначават държавните служители на младши изпълнителските длъжности;

2. назначават за стажанти спечелилите конкурс за младши изпълнителски длъжности;

3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преназначават държавните служители на изпълнителски длъжности, извън случаите по чл. 158, т. 5 и 6;

4. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преназначават държавните служители на младши изпълнителски длъжности.

(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) (1) Лицата по чл. 156, ал. 2 и 3 не се назначават на държавна служба при установена употреба, зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъдат изследвани за употреба, зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози.

(2) Употребата, зависимостта от или злоупотребата с наркотични вещества или техни аналози се установяват при условията и по реда на наредбите по чл. 155, ал. 1, т. 5 и чл. 203, ал. 3.

Чл. 160. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) При постъпване на служба в МВР държавните служители подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и 3 и декларация за имущество и интереси при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията.

(2) Отказът да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Държавните служители подават всяка година до 15 май декларация за имущество и интереси по Закона за противодействие на корупцията. Държавен служител, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава декларация за имущество и интереси само по реда на Закона за противодействие на корупцията.

Чл. 160а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.)

Чл. 161. (1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, включително като стажант, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

(2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок.

(3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по чл. 158 или чл. 159 отменя заповедта за назначаване.

(4) При първоначално назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители считано от датата на встъпване в длъжност.

(5) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

(6) През периода на изпитване се извършва въвеждане в работата. Редът, срокът и условията за въвеждане се определят с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 162. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в по-висока по вид длъжност въз основа на конкурс, като условията и редът на провеждането му се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За висшите ръководни длъжности - главен секретар, заместник главен секретар и директор на главна дирекция, не се провежда конкурс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) След приключване на конкурс по ал. 1 държавните служители се преназначават на по-висока по вид длъжност след успешно завършване на съответната професионална подготовка. При неуспешно завършване на съответната професионална подготовка държавните служители в МВР не се преназначават на по-високата по вид длъжност.

Чл. 163а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) (1) Недопускането до участие в конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка с недопуснатите кандидати. Жалбата не спира конкурсната процедура. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което допуска кандидата до участие в конкурса или отхвърля жалбата. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

(2) Крайното класиране при провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяването му. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което прекратява конкурсната процедура, когато допуснатото нарушение не може да бъде отстранено, възобновява конкурсната процедура с указания, когато допуснатото нарушение може да бъде отстранено, или отхвърля жалбата. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност.

(2) По предложение на съответния ръководител държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност.

(3) Държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в следните случаи:

1. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;

2. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3.

(4) В случаите по ал. 3, т. 1, когато държавният служител заема най-ниската длъжност от съответния вид длъжност, се преназначава на длъжност от следващата по-ниска по вид длъжност.

(5) В случаите по ал. 1 и 3 държавните служители, заемащи изпълнителска или по-висока длъжност, не могат да бъдат преназначавани на младши изпълнителски длъжности.

(6) Условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 164а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Преназначаване на държавен служител по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 се извършва, когато оценката за изпълнение на длъжността не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11.

(2) Условията и редът за изготвяне на оценката за изпълнение на длъжността се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 164б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Държавните служители се преназначават по чл. 164 и чл. 164а, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността.

Чл. 165. (1) Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането ѝ или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.

(3) Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година.

(4) Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага по изключение, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. В този случай ал. 3 не се прилага.

(5) За срока на временното преназначаване държавният служител получава заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.

(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението.

Чл. 166. Служителите в МВР са длъжни да представят на органа по назначаване препис от съдебния акт, с който са осъдени за извършено умишлено престъпление от общ характер, в 7-дневен срок от влизането в сила на акта.

Чл. 167. (1) Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи.

(2) Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от три години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали държавна служба на територията на страната.

Чл. 168. (1) Държавните служители могат да участват в мисии извън територията на страната.

(2) Участието по ал. 1 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори, в сила за Република България, и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането.

(3) Държавните служители в МВР могат да участват в мисии извън територията на страната или да изпълняват длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна.

(4) Условията и редът за изпращане за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 169. (1) (Предишен текст на чл. 169 - ДВ, бр. 24 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството след получено писмено съгласие на държавния служител може да го командирова временно да изпълнява службата си в друго ведомство или институция, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба или в служба за сигурност или за обществен ред, за срок до две години с възможност за еднократно удължаване срока на командироването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2015 г.) При условията на ал. 1 държавен служител може да бъде командирован временно да изпълнява служба в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната за срок три години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването до една година, освен ако е предвидено друго в закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За времето на командироването държавният служител получава от приемащото ведомство, институция или служба, от международната организация или от съответния орган на международната инициатива задачи, свързани с неговата квалификация и опит, основани на досегашната му служба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За времето на командироването по ал. 1 държавният служител получава възнаграждението си от МВР.

Чл. 170. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.

(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в Националния институт по криминалистика и Института по психология, обучаващи звена на МВР и в други обучаващи институции.

(4) Професионална подготовка може да се провежда и в обучаващи институции на други държави.

(5) Редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 170а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 са длъжни да поддържат и да повишават професионалната си подготовка, необходима за изпълнение на длъжността, чрез професионално обучение.

(2) Държавните служители веднъж годишно преминават проверка за оценяване на нивото на професионалната подготовка, като редът за провеждане на проверките се регламентира с наредбата по чл. 170, ал. 5.

(3) Установено несъответствие на нивото на професионалната подготовка с изискванията за заемане на длъжността при две последователни годишни проверки е основание за изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността при условията и по реда на наредбата по чл. 164а, ал. 2.

Чл. 171. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти.

(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Курсантите могат да получават стипендия при условия, по ред и в размер, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. Базата за определяне на стипендията е в размер на 50 на сто от месечното възнаграждение на стажантите, назначени на изпълнителска длъжност.

(4) Курсантите получават униформено облекло при условия и по ред, определени с инструкцията по ал. 3.

(5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението.

Чл. 172. (1) (Предишен текст на чл. 172, изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР са длъжни да служат в МВР на длъжности за полицейски органи или органи по пожарна безопасност и защита на населението за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Курсантите по чл. 156, ал. 3 са длъжни да служат в МВР за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 173. (1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението.

(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението, от които поне две години в структурата по чл. 37, за която са кандидатствали, въз основа на подписан при започване на обучението договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Държавните служители, преминали обучение по чл. 170, ал. 3, които не са назначени за стажанти, се задължават да служат в МВР след приключване на обучението за срок от 5 години.

Чл. 174. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, при установяване на зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, при отказ да бъдат изследвани за зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

(2) Алинея 1 се прилага и за курсантите по чл. 156, ал. 3.

(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от стажантите, на които е прекратено служебното правоотношение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по чл. 226, ал. 1, т. 8, 18 и 19, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 и 4, пропорционално на времето на неизпълнение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Разходите по ал. 1 не се възстановяват от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание и в срок до три месеца след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.)

Чл. 175. (1) Държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование.

(2) За обучението по ал. 1 държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 - 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 176. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Чл. 177. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за най-ниската изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,2;

2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0.

(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Базата по ал. 2 и по чл. 180, ал. 2 се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен с наредбата по ал. 4.

Чл. 178. (1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:

1. прослужено време - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд;

2. изпълнение на специфични служебни дейности;

3. извънреден труд;

4. работа при специфични условия - при условия и в размер, определени от Министерския съвет;

5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) постигнати резултати в служебната дейност;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) изпълнение и/или управление на проекти или програми - при осигурени финансови средства в рамките на съответните проекти или програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или финансирани от други международни финансови институции и донори, по които бенефициент или изпълнител е МВР или структура на МВР.

(2) Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(3) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Условията и редът за възлагане и отчитане на изпълнението и/или управлението на проекти или програми и за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 6 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 179. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 5 се определя за всеки отчетен период със заповед на министъра на вътрешните работи.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Чл. 179а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) (1) Условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) Определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 - от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 180. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за висше образование - не по-малко от 0,8;

2. за средно образование - не по-малко от 0,6.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Най-ниската заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, не може да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната. Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 177, ал. 4.

(4) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 4, 5 и 6. Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 5, което получават лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 178, ал. 2, а по чл. 178, ал. 1, т. 6 - с наредбата по чл. 178, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно парична сума за облекло при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, и в размер, определян ежегодно с негова заповед.

(7) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Сумите по ал. 6 не се облагат с данъци.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават допълнително възнаграждение при условията на чл. 259 от Кодекса на труда и в случаите, когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 или ал. 3 или лице, работещо по трудово правоотношение, по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, и в размери, определени с негова заповед.

Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) На служителите на МВР се осигурява храна или равностойността ѝ в евро.

(2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява равностойността ѝ в евро. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява равностойността им в евро.

(4) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

(5) Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи.

(6) Сумите и доволствията по ал. 1 - 3 не се облагат с данъци.

Чл. 181а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) При служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място.

(2) Командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителите за това.

(3) За времето на командировка служителите имат право да получават освен брутното си възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия, по ред и в размери, определени с акт на Министерския съвет.

(4) Размерът на квартирните пари за една нощувка се утвърждава със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства. Условията и редът за предоставянето на сумите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът им - с негова заповед.

(2) При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 183. (1) Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет.

(2) Социалното и здравното осигуряване на летателния състав от Главна дирекция "Гранична полиция" се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 при пенсиониране се зачита като първа категория.

Чл. 184. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.

Чл. 185. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г.) При изпълнение на служебните си задължения служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 пътуват безплатно в обществения градски транспорт при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

(2) Безплатните пътувания на служителите по ал. 1 се извършват с превозен документ (карта) по образец, утвърден със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 186. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицинския институт на МВР и да ползват почивните бази на МВР

Чл. 187. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г. (*), изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява подневно отчитане на работното време.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Държавните служители в МВР при необходимост изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

(9) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 10.

(10) (Предишна ал. 9, изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 187а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Разрешава се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 8, при бедствия и други извънредни ситуации.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) По изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 9.

(3) Недаване на съгласие по ал. 2 не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Положеният извънреден труд по реда на ал. 1 и 2 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и се заплаща по реда на чл. 187, ал. 7.

Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10.

(2) Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Чл. 189. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:

1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;

5. неплатен отпуск - до 6 месеца за цялата служба;

6. неплатен отпуск - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;

7. неплатен отпуск по реда на чл. 247;

8. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 - 3 от Изборния кодекс;

9. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт;

10. неплатен отпуск по реда на чл. 77 от Закона за дипломатическата служба.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и за научна степен съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.

(4) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец.

(5) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(7) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

(8) Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете до двегодишна възраст, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда, с изключение на отпуска по чл. 160, ал. 2 от Кодекса на труда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Държавните служители жени в МВР се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Бременните държавни служители жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила на Кодекса на труда при уволнение.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по ал. 1 и 2 по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Редът за ползване на отпуските по ал. 1 и 2 се определя със заповедта по чл. 189, ал. 7.

Чл. 191. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 могат да бъдат награждавани с отличия и награди по чл. 192 за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР.

Чл. 192. (1) Отличията са:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност с парична награда в размер:

а) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 250 лв. - при награждаване от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР;

б) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) до 170 лв. - при награждаване от ръководителите на структури по чл. 37;

3. почетен медал на МВР;

4. почетно отличие на МВР "За доблест и заслуга";

5. почетен знак на МВР.

(2) Наградите са парични и предметни.

(3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от него.

(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(5) Формата, видът и статутът на почетните отличия на МВР се определят с наредбата по ал. 4.

Чл. 193. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително с огнестрелно оръжие.