Държавен вестник, брой 106 от 27.XII

Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № H-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Общността - ДВ, бр. 101 от 18 декември 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят редът и документите за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Общността, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страната.

Чл. 2. (1) "Чуждестранно лице" по смисъла на тази наредба е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за което в периода, за който се отнася искането за възстановяване на данъка, са налице едновременно следните условия:

1. лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно Закона за данък върху добавената стойност с изключение на доставки на:

а) транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност;

б) стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност;

3. лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, където е установено.

(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисления от доставчик - регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка и осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:

1. стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;

2. стоките и услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и чл. 31 от Закона за данък върху добавената стойност.

(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик - регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

(4) Лицето по ал. 1 има право на частично възстановяване на данък върху добавената стойност, когато в държавата членка, където е установено, лицето извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на частично възстановения данък се определя въз основа на информацията от удостоверението по чл. 3, ал. 1, т. 3, издадено от държавата членка, където лицето е установено.

Чл. 3. (1) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява самостоятелно или чрез упълномощен от лицето агент, който действа от името и за сметка на лицето. За да бъде упражнено правото на възстановяване на данъка, пред компетентния орган по приходите се представят следните документи:

1. искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец;

2. декларация, че са изпълнени условията по чл. 2, ал. 1;

3. оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентния данъчен орган на държавата членка, където лицето е установено, и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване; когато компетентният орган по приходите разполага с удостоверение за статута на лицето, издадено и представено във връзка с подадено вече искане по т. 1 преди не повече от дванадесет месеца преди датата на последващо искане, лицето не е длъжно да представя отново такова удостоверение;

4. оригинали на данъчните документи за получените доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;

5. писмено пълномощно по чл. 5 в случаите, когато лицето упражнява правото си на възстановяване чрез агент.

(2) Лицето може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност по тази наредба най-късно до 30 юни на годината, следваща календарната година, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

(3) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се погасява, когато искането по ал. 1 не е представено пред компетентния орган по приходите в срока по ал. 2.

(4) Искането за възстановяване може да се отнася за период , по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца. В този случай възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лв.

(5) Независимо от ал. 4 искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период, по-малък от три месеца, само тогава, когато този период е остатък от календарната година.

(6) Когато искането за възстановяване се отнася за период от една календарна година или за остатъка от същата, възстановяване на данък на лицето се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 50 лв.

Чл. 4. Искането за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от лицето се попълва на български език по образец съгласно приложение № 1, като информацията за наименованието и адреса на лицето се попълва и на официалния език на държавата членка, в която лицето е установено.

Чл. 5. (1) Данъкът може да се възстанови на чуждестранното лице чрез упълномощено от него лице, регистрирано по реда на чл. 7, наричано агент.

(2) Упълномощаването по ал. 1 се извършва писмено за всяко искане.

(3) Агентът по ал. 1 има всички права на чуждестранното лице по тази наредба.

Чл. 6. (1) Компетентният орган по приходите възстановява данъка въз основа на представените документи, след като се увери, че са налице всички условия на Закона за данък върху добавената стойност, правилника за неговото прилагане и тази наредба относно правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност.

(2) Данъкът върху добавената стойност се възстановява от компетентния орган по приходите в български левове, по банкова сметка, посочена в искането за възстановяване на данъка, в срок до 6 месеца от постъпването на искането за възстановяване, като разходите по превода на възстановения данък са за сметка на лицето.

(3) Компетентният орган по приходите води регистър на данъчните документи и на документите за осъществен внос, по които данъкът е възстановен.

(4) След като е възстановил данъка върху добавената стойност, компетентният орган по приходите прави негодни за повторна употреба за целите на тази наредба представените документи чрез щамповане върху тях на текста "ДДС изплатен" и ги връща на лицето или на неговия агент в едномесечен срок от датата на възстановяване на данъка по сметка на лицето.

(5) Неправомерно възстановен данък подлежи на връщане от лицето или от неговия агент със законната лихва. Лицето, съответно агентът, при получаване на уведомление за възстановяване на неправомерно възстановен данък е задължено да го възстанови.

(6) При неизпълнение на задълженията по ал. 5 от страна на лицето или неговия агент компетентният орган по приходите има право да:

1. удържи сумата на неправомерно възстановения данък при последващи молби за възстановяване на данък върху добавената стойност;

2. откаже да възстановява на същото това лице данък върху добавената стойност за период от две години, считано от датата на подаване на искането за възстановяване, за което е налице неправомерно възстановен данък.

Чл. 7. (1) Право да се регистрира като агент за представителство на чуждестранно лице по тази наредба има лице - търговец по смисъла на Търговския закон, или по законодателството на държава - членка на ЕС, или страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, за което са налице едновременно следните условия:

1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) установено на територията на страната минимум от две години;

3. разполага с най-малко 500 хил. лв. във финансови активи и/или дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството;

4. не е в производство по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

5. няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв. за последните 2 години;

6. няма изискуеми и ликвидни публични вземания над 5000 лв.;

7. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за тежко умишлено престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

(2) Лицето, отговарящо на условията по ал. 1, подава до компетентния орган по приходите писмено заявление за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, и декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 5, 6 и 7.

(3) Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация в 14-дневен срок от подаване на писменото заявление. За дата на регистрация се приема датата на връчване на удостоверението.

(4) Регистрираният по ал. 1 освен задълженията по другите нормативни актове и по тази наредба следва и да:

1. отговаря на изискванията по ал. 1 към 16 май всяка година;

2. води регистър на получени, изпратени документи и сключени договори във връзка с дейността си по тази наредба; регистърът съдържа:

а) данните от получените документи;

б) направени откази за възстановяване на данък върху добавената стойност по чл. 1 и причини за отказа;

в) дата на възстановяване на данъка и неговия размер;

3. съхранява информацията и документите, получени във връзка с извършване на дейността по тази наредба, най-малко 5 години от изтичане на годината, за която се отнасят;

4. постави на видно място в обектите, в които осъществява дейността си по тази наредба, информация за общите условия, реда и начина за възстановяването на данъка.

(5) Регистрацията се прекратява по инициатива на лицето с писмено заявление, ако лицето:

1. се откаже доброволно;

2. не отговаря на условията по ал. 1 към 16 май на календарната година.

(6) Регистрацията се прекратява служебно от компетентния орган по приходите с нарочен акт, когато той констатира, че лицето:

1. не отговаря на условията по ал. 1 към 16 май на календарната година;

2. не изпълнява задълженията си по тази наредба.

(7) Регистрацията се приема за прекратена на датата на:

1. подаване на писменото заявление - в случаите по ал. 5;

2. връчване на акта по съответния ред - в случаите по ал. 6.

Чл. 8. По отношение актовете и действията на органите по приходите се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 9. Националната агенция по приходите поддържа публичен регистър на агентите по тази наредба.