НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 2 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, МОНТАЖ, КОНТРОЛ, ПРИЕМАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СКЕЛЕТА

Чл. 10. (1) Системите за скеле: работни и предпазни, в т.ч. фасадните скелета, оценени за съответствие по реда на чл. 5, ал. 2, т. 2, се приемат за годни за използване без допълнително изчисление в рамките на стандартния набор от конфигурации на системи.

(2) Когато приложението на скелето е извън стандартния набор от конфигурации на системи, са необходими допълнителни изчисления с оглед осигуряване на достатъчна устойчивост и коравина.

(3) Несистемните скелета, както и системите за скеле, които не са оценени по реда на чл. 5, ал. 2, т. 2, но отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 4 и притежават протоколи от акредитирана лаборатория за проведени изпитания на техните елементи и компоненти, се проектират в съответствие с БДС EN 12811-1. Специфичните изисквания за фасадни скелета от готови елементи са определени в БДС EN 12810-1 и БДС EN 12810-2.

Чл. 11. (1) За системи за скеле производителят изготвя наръчник за продукта, който включва информация и набор от указания, необходими за проектиране на скелето, както следва:

1. списък на всички компоненти с описания, от които всеки компонент може да бъде разпознат (чертеж, спецификация и други документи);

2. указания за последователността на монтаж и демонтаж на компонентите и начина за манипулиране с тях;

3. план на всяка конфигурация на система от стандартния набор, в който е даден нейният клас по натоварване и по широчина на работните площадки, пълните ѝ размери, схемата на анкериране и начинът за включване на спомагателните компоненти;

4. указания за свързване при всички условия;

5. декларация за ограничения на използване със справка за динамично налягане на вятър, натоварване от лед и сняг;

6. пълна спецификация на елементи, които могат да се използват за системата за скеле, но не са включени в комплекта от производителя (тръби и съединители);

7. приложените натоварвания върху фасадата, с която скелето е свързано, и натоварването върху фундамента от опорните пети;

8. указание, че видимо повредени компоненти не могат да бъдат използвани;

9. указания за съхранение, поддръжка или ремонт, които производителят смята за необходими;

10. допълнителна информация, ако условията на потенциално приложение са извън стандартния набор от конфигурации на системата, например при временно отстраняване на връзки, или при височина над 25,5 m;

11. конструктивни данни за компоненти и устройства за съединяване, като устойчивост и коравина, оценени чрез изпитване;

12. информация за ограниченото прилагане на натоварвания чрез съединители към стойките, съответстващи на БДС EN 74-2 "Съединители, свързващи щифтове и опорни пети за работни и подпорни скелета. Част 2: Специални съединители. Изисквания и процедури на изпитване".

(2) Част от наръчника за продукта по ал. 1, в обем от 1 до 10 точка включително, се систематизира като указания за употреба и се предоставя задължително на обекта. Наръчникът за продукта, в т.ч. и указанията за употреба трябва да са на български език.

(3) За несистемните скелета информацията по ал. 1 се дава в проекта по чл. 12.

Чл. 12. (1) Индивидуален проект за скеле по чл. 87, ал. 2 от Наредба № 2 от 2004 г. се изготвя:

1. за несистемни скелета, както и за системи за скеле, когато не могат да бъдат приложени готови или стандартни конфигурации съгласно техническата документация на производителя, в т.ч. за скелета със специална и сложна конструкция (конфигурация);

2. за скелета с височина над 24 m;

3. за системи за скеле, които не са оценени по реда на чл. 5, ал. 2, т. 2;

4. по възлагане на възложителя.

(2) Необходимостта от разработване на индивидуален проект за скелето се обосновава със становище от проектанта по част "Конструктивна" на постоянния строеж при съобразяване с изискванията на ал. 1, т. 1, 2, и 3, за което се информират възложителят и лицето, упражняващо строителен надзор.

(3) За изготвяне на проекта изпълнителят на постоянния строеж може да представи специфични изисквания към заданието, одобрени от възложителя и от лицето, упражняващо строителен надзор.

Чл. 13. (1) Проектната документация за системи за скеле, оценени по реда на чл. 5, ал. 2, т. 2, които имат наръчник за продукта съгласно чл. 11 и за които не се възлага индивидуален проект по чл. 12, се състои от обяснителна записка и чертежи, включващи монтажни планове на скелето в план и по височина, специфични детайли на конструкцията на скелето, изясняващи стъпването на скелето, свързването към елементите на строителната конструкция и др.

(2) Обяснителната записка към проектната документация за скелета по ал. 1 съдържа:

1. технически решения за адаптиране на скелето към конкретните теренни и хидрогеоложки условия;

2. подробна информация за изискванията за монтажа и демонтажа на компонентите в случаите, когато се предвиждат решения, различни от тези, дадени в указанията за употреба на системите за скеле;

3. предложение за прилагане на нови монтажни технологии, когато такива се предвиждат;

4. специфични изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(3) Проектната документация за скелета по ал. 1 може да се изработва от правоспособен проектант съгласно изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), както и от лица, които притежават техническа правоспособност по чл. 229 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Чл. 14. (1) Проектната документация за несистемни скелета и за системи за скеле по чл. 12, ал. 1, за които се изготвя индивидуален проект, се състои от задание, обяснителна записка, проектни решения и чертежи.

(2) Заданието трябва да съдържа всички необходими данни за проектиране на скелето, в т.ч. специфична информация за условията на строежа.

(3) Обяснителната записка към проектната документация съдържа:

1. определяне на вида на скелето в зависимост от специфичните изисквания и обосновка за приетите конструктивни решения;

2. допълнителни специфични изисквания към конструктивните елементи, подложени на динамични въздействия;

3. технически решения за адаптиране на скелето към конкретните теренни и хидрогеоложки условия;

4. информация за изискванията за монтажа и демонтажа на компонентите на несистемни скелета, както и в случаите на система за скеле, когато се предвиждат решения, различни от тези, дадени в указанията за употреба;

5. предложение за прилагане на нови монтажни технологии, когато такива се предвиждат;

6. специфични изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(4) Проектните решения съдържат статически и динамически изчисления по приетите схеми за конфигурации за всички конструктивни елементи, конструктивните и строително-технологичните решения и други, които доказват устойчивостта на конструкцията на скелето.

(5) Чертежите към проектната документация се изработват с подробност и конкретност, които следва да осигурят изпълнението на СМР. Чертежите включват монтажни планове на скелето в план и по височина, специфични детайли на конструкцията на скелето, изясняващи стъпването на скелето, свързването към елементите на строителната конструкция и др.

(6) Схемата на местата за инсталиране на скелета се отразява в плана за безопасност и здраве (ПБЗ) съгласно Наредба № 2 от 2004 г.

Чл. 15. Проектът и проектната документация по чл. 14 се изработват от правоспособен проектант съгласно изискванията на ЗКАИИП в съответствие с приложимите стандарти от приложение № 3 и с отчитане на климатичните и сеизмични въздействия на територията.

Чл. 16. За скелето на всеки конкретен строеж се съставя техническа документация, която включва:

1. становище по чл. 12, ал. 2;

2. проектна документация по чл. 13 или 14, в зависимост от избора на скеле и необходимостта от изготвяне на индивидуален проект;

3. указанията за употреба по чл. 11, ал. 2 за системите за скеле;

4. документи, удостоверяващи изпълнението на чл. 31;

5. протокол за приемане и предаване на скелето, съставен по реда на чл. 38.

Чл. 17. (1) Скелетата се проектират, изграждат и поддържат така, че да се гарантира тяхната безопасност и устойчивост за всички етапи на употребата им, включително при монтаж, промяна и пълния им демонтаж. Компонентите на скелето трябва да бъдат проектирани така, че да могат да се транспортират, монтират, експлоатират, поддържат, демонтират и складират безопасно.

(2) Основните изисквания при проектиране на конструкцията на скелето за осигуряване на стабилност и експлоатационна надеждност, включително носимоспособност и местна устойчивост срещу хлъзгане, повдигане и преобръщане.

(3) Работните и предпазните скелета, в т.ч. скелета за достъп, се проектират при спазване изискванията на действащите нормативни актове за проектиране на видовете строителни конструкции, за натоварвания и въздействия, както и в съответствие с изискванията за експлоатационните показатели и методите на БДС EN 12810-1 "Фасадни скелета от готови елементи. Изисквания за продуктите", БДС EN 12810-2 "Фасадни скелета от готови компоненти. Част 2: Специфични методи за проектиране на конструкцията", БДС EN 12811-1 "Временни съоръжения за строителство. Част 1: Скелета. Експлоатационни изисквания и основно проектиране" (т. 6.2 за допустимите стойности на въздействията за всички конфигурации на системата и т. 10), БДС EN 12811-2 "Временни съоръжения за строителство. Част 2: Информация за материалите".

(4) За допълване на изчисленията могат да се приемат резултати от извършено цялостно или подробно изпитване в съответствие с БДС EN 12811-3 "Временни съоръжения за строителство. Част 3: Изпитване на носимоспособност".

(5) Информационен списък на техническите спецификации в областта на проектиране, монтаж, изпитване и експлоатация на скелета е даден в приложение № 3.

Чл. 18. При проектиране на конструкцията се вземат предвид следните основни видове натоварване:

1. постоянни натоварвания, които включват собственото тегло на конструкцията на скелето, включително всички компоненти, като платформи, огради и други защитни конструкции, както и всички помощни конструкции, като мачтови подемници;

2. променливи натоварвания, които включват експлоатационни товари (натоварване на работната площадка, товари върху страничната защита) и натоварвания от вятър, сняг и лед;

3. аварийни товари.

Чл. 19. (1) Продуктите (стомана, чугун, алуминиеви сплави, стоманени тръби за стойки и др.), влагани в конструкцията на скелето, в т.ч. носещи елементи и компоненти, следва да отговарят на специфичните изисквания на БДС EN 12811-1 и на приложимите продуктови стандарти, както и да се придружават с изискващите се протокол за изпитване или сертификат от контрола.

(2) Специфичните изисквания (експлоатационните изисквания) към материалите и изискванията към стандартния набор от конфигурации на система за всички компоненти, възли, платформи и схеми на анкериране са съгласно БДС EN 12810-1.

Чл. 20. За всички конфигурации на системи за фасадни скелета се прилагат специфичните изисквания на стандартите от серията БДС EN 12810.

Чл. 21. Работните и предпазните метални скелета, предназначени за външен монтаж, се заземяват, когато това е указано в наръчника за продукта по чл. 11, ал. 1 или е включено в заданието за индивидуален проект по чл. 14, ал. 2.

Чл. 22. (1) Проектната документация за подпорните скелета от класове В1 и В2 се състои от задание, обяснителна записка, проектни решения и чертежи и се изготвя от правоспособен проектант.

(2) Заданието трябва да съдържа всички необходими данни за проектиране на скелето, в т.ч. информация за монтажа, експлоатацията, демонтажа и натоварването.

(3) Обяснителната записка съдържа:

1. проектен клас;

2. описание на приетата концепция и разпределението на натоварванията през конструкцията до земната основа;

3. последователността на операциите: монтаж, укрепване, демонтиране, последователност на бетонирането, скорост на полагане на бетоновата смес;

4. описание на модела, приет за конструктивен анализ;

5. списък на документите, отнасящи се за изчисленията;

6. спецификация на материалите и компонентите;

7. монтажен план, указващ елементите на схемата на подпорното скеле и връзката им с изчисленията и изпълнението на подпорно скеле.

(4) Проектните решения следва да осигурят експлоатационните изисквания по отношение:

1. крайно гранично състояние, в т.ч. носимоспособност, стабилност срещу хлъзгане, преобръщане и повдигане на конструкцията;

2. експлоатационно гранично състояние по отношение деформация на подпорното скеле.

(5) Чертежите към проектната документация се изработват с подробност и конкретност, които следва да осигурят съответствие на изискванията за постоянната конструкция. За скелета от клас В2 чертежите включват:

1. типови детайли от конструкцията;

2. всички размери и материали;

3. всички точки, в които е необходимо анкериране;

4. информация за предварително огъване на елементите за намаляване на деформациите при натоварване;

5. информация за последователността на натоварване;

6. специфични локални изисквания за конкретни цели като достъп за превозни средства и всички необходими отстояния;

7. детайли на фундаменти и др.

Чл. 23. На обекта задължително се предоставя информация в следния обхват:

1. схема на изпълнението;

2. разположение на обекта;

3. информация за използване на специално оборудване;

4. чертежи;

5. специфични изисквания за използвани преди това материали;

6. подробна информация за изискванията за монтажа и демонтажа на компонентите;

7. площи, които да бъдат означени като предназначени специално за складиране.

Чл. 24. За подпорните скелета от клас В на всеки конкретен строеж се съставя техническа документация, която включва:

1. становище по чл. 26, ал. 1;

2. проектна документация по чл. 22;

3. информацията по чл. 23;

5. документи, удостоверяващи изпълнението на чл. 31;

4. протокол за приемане и предаване на скелето, съставен по реда на чл. 38.

Чл. 25. (1) Подпорните скелета се използват за поемане на натоварванията от конструктивни елементи, инсталация и оборудване, които възникват по време на изпълнението, реконструкцията, поддържането, или премахването на сгради или строителни съоръжения, както и за поемане на натоварванията от прясно положен бетон за постоянни конструкции, докато достигнат достатъчна носимоспособност.

(2) Конструкцията на подпорните скелета трябва да бъде проектирана така, че всички товари, които действат върху нея, да се поемат от земната основа или от носеща допълнителна конструкция. Подпорните скелета се проектират съгласно изискванията за експлоатационни показатели и методи за проектиране на БДС EN 12812 "Подпорно скеле. Експлоатационни изисквания и основно проектиране".

Чл. 26. (1) Класът за проектиране на подпорното скеле (А или В) се обосновава със становище от проектанта по част "Конструктивна" на постоянния строеж и/или се посочва в ПБЗ при съобразяване с изискванията на чл. 9, за което се информират възложителят и лицето, упражняващо строителен надзор.

(2) Проект за подпорно скеле се изготвя за всички подпорни скелета от клас В. За подпорни скелета от клас А може да се разработи проект по искане на възложителя или строителя.

(3) За изготвяне на проекта изпълнителят на постоянния строеж може да представи специфични изисквания към заданието, включително информация за монтажа, използването, демонтажа и натоварването, одобрени от възложителя и от лицето, упражняващо строителен надзор.

(4) При проектиране на подпорно скеле клас А се спазват изискванията на точки 4.2, 5 и 7 от БДС EN 12812.

(5) Подпорните скелета от клас В1 се проектират съгласно нормите за проектиране на видовете строителни конструкции, т. 4.3.1 и конкретизираните в нея части на Еврокод и подточки на т. 9 от БДС EN 12812. Скелетата от клас В2 се проектират съгласно нормите за проектиране на видовете строителни конструкции в съответствие с изискванията на т. 4.3.2, 5, 6, 7, 8 и 9 от БДС EN 12812.

Чл. 27. Проектът за подпорното скеле се изработва от правоспособен проектант съгласно изискванията на ЗКАИИП.

Чл. 30. (1) Монтажът на скелето започва след съставянето на протокол за предаване и приемане на техническата документация на скелето съгласно приложение № 4, подписан от доставчика или производителя на скелето, възложителя, строителя, подизпълнителя на скелето, когато такъв се предвижда, и строителния надзор на постоянния строеж. Техническата документация се предава в обема на точки от 1 до 3 включително съгласно чл. 16, съответно чл. 24, в зависимост от вида на скелето.

(2) Монтажът, експлоатацията, измененията и демонтажът на скелетата се изпълняват в съответствие с техническата документация по ал. 1, както и с нормативните изисквания за здраве и безопасност.

(3) Изпълнителят на скелето е длъжен да съгласува своите действия с изпълнители на СМР, чието изпълнение съвпада по място и време с монтажа на скелето.

Чл. 31. (1) Контролът при монтаж, демонтаж или при съществени изменения на скелета се осъществява чрез проверки от квалифицирано лице и от работещи лица, определени от изпълнителя на скелето, които са получили подходящо специализирано обучение в съответствие с изискванията на чл. 215н от Наредба № 7 от 1999 г.

(2) Когато скелетата се монтират, демонтират или изменят от строителя, същият определя лицата по ал. 1.

(3) В случаите, в които дейностите са възложени на подизпълнител или на изпълнител на монтажните работи по скелето, лицата по ал. 1 се определят от подизпълнителя или изпълнителя на монтажните работи по скелето.

Чл. 32. (1) Преди започване на монтажните дейности изпълнителят установява и преценява съществуващите рискове за работещите, които могат да възникнат въз основа на използваните работни средства, организацията и достъпът до работното място, на механични, електрически, физични, химически, въздействия, атмосферни условия (силен или ураганен вятър, заледяване), на избрания метод на работа и факторите на работната среда.

(2) Въз основа на оценката на рисковете се определят необходимите мерки за безопасност на труда в зависимост от конструкцията на изгражданото скеле, квалификацията на работниците, вида и продължителността на СМР на постоянния строеж, вида на работното място и достъпа до него и други специфични фактори.

Чл. 33. Преди монтажа всички компоненти и съединения на скелето се проверяват за видими дефекти. Не се допуска използването на компоненти с дефекти, застрашаващи безопасността, в т.ч. повредени части; части с ръжда или друг вид корозия; дървени материали или части със загниване, изкривяване или пукнатини и др.

Чл. 34. (1) Размерите, формата и разположението на платформите на скелето трябва да съответстват на естеството на извършваната работа и да са пригодени за товара, който се пренася, както и да позволяват безопасна работа и преминаване. Платформите на скелето трябва да бъдат монтирани по такъв начин, че техните компоненти да не могат да се разместват при нормалното им използване.

(2) Не се допуска пролуките между платформените елементи на работната площадка да превишават 25 mm. Хоризонталното разстояние между външната страна на предпазния борд и вътрешната страна на основния парапет, както и между всички компоненти на междинната странична защита не трябва да превишава 80 mm. Когато части на платформата са разделени от стойка, разстоянието между тези части не трябва да е по-голямо от 80 mm.

(3) Не се допуска едновременно извършване на СМР от работещи на две съседни, намиращи се едно над друго, нива на скеле.

(4) Скелето се оборудва с парапети, където има опасност от падане от височина, по-голяма от 1,5 m.

(5) За системните скелета, при които пътеката е едновременно и укрепващ елемент, същият се монтира по цялата широчина на скелето.

(6) Полетата, върху които ще се поставя или взема товар от подемник, се покриват по цялата повърхност и обезопасяват със странични прегради между стойките.

Чл. 35. (1) Опорните елементи на скелето трябва да са защитени от опасност от хлъзгане чрез прикрепването им към опорната плоскост с приспособление против хлъзгане или чрез каквото и да е друго равностойно по ефикасност средство. Носещата повърхност трябва да има достатъчен капацитет и стабилност.

(2) Укрепването с анкери, укрепващи елементи и диагонали се извършва едновременно с монтажа на скелето.

(3) Когато определени части от скелето не са готови за употреба, по време на монтиране, демонтиране или промяна се обозначават с общи предупредителни знаци. Те се ограничават подходящо с материални средства, предотвратяващи достъпа до опасната зона.

Чл. 36. (1) При монтаж на скеле в близост до съоръжения за пренос и разпределение на електрическа енергия се спазват минималните отстояния, посочени в таблица 2.

Таблица 2

(2) В случаите, в които разстоянията от таблица 2 не могат да бъдат спазени, електропроводите, намиращи се на разстояния до 5,0 m от стоманени скелета, по време на монтиране, експлоатация и демонтиране на скелетата се изключват от напрежение, демонтират или затварят в предпазни кожуси, а проводниците в зоната на скелето се поставят в съответни електрообезопасяващи средства. Изключването на електроснабдителните мрежи и съоръжения се съгласува с техните собственици или оператори.

(3) Електрическите съоръжения (бормашини и подемници с ел. задвижване и др.), ползвани при изпълнение на монтажните дейности, се захранват от специален източник (разпределителни табла или защитни устройства) или се свързват към контактите на съществуващите съоръжения. При дейности с употреба на електрически инструменти се спазват изискванията за безопасност при изпълнение на електромонтажни работи.

Чл. 37. (1) Изпълнителят на скелето е длъжен чрез назначено от него квалифицирано лице:

1. да проверява в процеса на изпълнение на скелето съответствието с техническата документация, с нормативните конструктивни изисквания и с изискванията за безопасност и здраве;

2. да одобрява замени на дефектни елементи на конструкцията на скелето;

3. да го предаде в експлоатация на изпълнителя на постоянния строеж.

(2) По време на монтажа се провеждат проверки, както следва:

1. текущи преди започване на работа в началото на всяка смяна;

2. след ремонт, модификация или промяна, която влияе на целостта на съоръжението;

3. след авария.

(3) Резултатът от проверките се документира и се съхранява най-малко до демонтажа на скелето. Проверката обхваща:

1. правилното укрепване на скелето;

2. състоянието на закрепващите елементи - правилното им поставяне и изпитване чрез опън при несигурност относно тяхната носимоспособност;

3. правилното поставяне на парапети;

4. разстоянието между платформите на скелето и прилежащата конструкция на строежа, което е не по-голямо от 0,2 m; при необходимост от изграждане на разстояние, по-голямо от 0,2 m, се предприемат подходящи допълнителни мерки за предотвратяване паданията на хора или предмети;

5. правилното монтиране на частите на платформите и платформените елементи;

6. наличие на безопасен достъп до скелето;

7. обезопасяване на всички части срещу случайното им изместване.

Чл. 38. (1) Завършеното скеле се приема, ако няма дефекти и напълно съответства на проектната документация, определена в чл. 13, 14 или 22, в зависимост от вида на скелето. Завършеното скеле се приема с протокол за предаване и приемане на скелето. Примерен образец на протокола е даден в приложение № 5 към наредбата.

(2) Протоколът по ал. 1 се съставя и подписва след извършване на окончателна проверка от комисия с представители на изпълнителя на скелето, представители на възложителя и строителя на постоянния строеж, или техни упълномощени лица, квалифицираното лице, определено по реда на чл. 31, лицето изготвило проектната документация, лицето, упражняващо строителен надзор, и координатора по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, когато такъв е определен, и скелето ще се ползва от повече от един изпълнител на СМР. Окончателната проверка за съответствие с проектната документация се документира в "Контролен технически лист за проверка на скеле", който е неразделна част от протокола за предаване и приемане на скелето.

Чл. 39. (1) Състоянието на скелетата по време на експлоатация при изпълнение на СМР се установява и документира от техническия ръководител на строежа или от определено от строителя квалифицирано лице по чл. 31, ал. 1 чрез периодични проверки през определен от строителя интервал не по-голям от 3 месеца.

(2) За извършения преглед по ал. 1 се съставя доклад за състоянието на скелето, който се подписва от всички физически лица, участвали в прегледа съобразно тяхната правоспособност и квалификация.

(3) При ползване на скелето от повече от един изпълнител на СМР текущият контрол по отношение извършване на проверките по ал. 1 на скелето се упражнява от координатора по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа.

Чл. 40. Всеки строител, ползвател на скеле, отговаря за:

1. ползването му само след подписване на протокол по чл. 38 за цялото скеле или за част от него;

2. извършване на проверките по чл. 39 за конструктивни промени и за извънредни събития;

3. употребата му по предназначение.