НАРЕДБА № 8121з-1225 ОТ 27 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. ЗА ВИДОВЕТЕ ОБЕКТИ ПО ЧЛ. 23, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА, ЧИИТО СОБСТВЕНИЦИ И ПОЛЗВАТЕЛИ РАЗРАБОТВАТ И ПРИЛАГАТ МЕРКИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА, МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЕЗИ М

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. видовете обекти за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма;

2. минималните изисквания към мерките за противодействие на тероризма, разработвани и прилагани в обектите по т. 1;

3. редът за упражняване на контрол за разработването и прилагането на мерките в обектите по т. 1.

Чл. 2. Мерки за противодействие на тероризма по тази наредба се разработват и прилагат в следните обекти по чл. 1, т. 1, с изключение на включените в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност:

1. железопътни линии, пристанища и летища и пътни съоръжения по автомагистрали и пътища от първи клас за обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях;

2. сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 200 места за посетители или с разгъната застроена площ над 5000 кв.м, както следва:

а) хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, туристически хижи;

б) лечебни заведения за болнична помощ - болници за активно лечение, болници за продължително лечение, болници за рехабилитация, болници за продължително лечение и рехабилитация;

в) сгради и съоръжения за постоянните научни звена, академичните специализирани звена, общоакадемичните помощни звена и звената, извършващи стопанска дейност по Закона за Българската академия на науките;

г) сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата - музеи, библиотеки и читалища, художествени галерии, центрове за научно-техническа информация, архивохранилища, кинозали, концертни, оперни, театрални и други зали, танцови зали, циркови зали, естради, обществени клубове, читалища, многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др.;

д) сгради за обществено обслужване в областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение - храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги, обредни домове и др.;

е) сгради за административно обслужване - административни сгради, банкови и небанкови финансови институции, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.;

ж) сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта - търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани магазини, складове за търговия, панаирни палати, сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, сгради за обществено хранене, питейни заведения, клубове, барове, дискотеки, обществени бани и сауни, игрално казино, игрални зали, магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с прилежащите към тях складове (хранилища) и работилници за ремонт на оръжие;

з) сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и електронните съобщения - приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии, сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи;

и) сгради и съоръжения за спорт - всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия;

3. всички институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория.

Чл. 3. Всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 разработва план за сигурност, който задължително включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) оценка на риска - степента на съществуващия риск (лесно- или трудноуязвими обекти и съоръжения) от извършване на посегателство се определя от функционалното предназначение и капацитета на обекта, неговото местоположение, транспортна достъпност, вид, количество и стойност на съоръжения, имущество, вещества, материали, носители на информация и други, намиращи се в него, наличие на потенциална опасност за хората, намиращи се в обекта и/или в неговия териториален обхват;

2. зони за сигурност в обекта с осигурен контрол на достъпа чрез технически и други средства;

3. мерки и процедури за действие - технически мерки, инсталиране на детектори, уреди за контрол на достъпа, защитни и предпазни средства; организационни мерки, включително процедури за сигнализиране; мерки за контрол и проверка; комуникация; повишаване на осведомеността и обучение; сигурност на информационните системи;

4. ред за оповестяване и информиране, мерки за реагиране и преодоляване на последиците при заплаха от терористичен акт или извършен такъв;

5. наличие или не на физическа охрана, пропускателен режим, изграждане на временни пропускателни пунктове, временно ограничаване на достъпа до обекта чрез подвижен пост и поставяне на масивни заграждения, недопускащи преминаване на превозни средства;

6. въвеждане на регистрационен режим и осигуряване на присъствието на служител на съответния обект при извършването на ремонтни и снабдителни дейности от външни за обекта изпълнители;

7. описание на елементите за физическа защита на обектите.

Чл. 4. (1) Всеки собственик/ползвател на обект по чл. 2 определя служител за връзка по сигурността и информира писмено съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), на чиято територия се намира обектът, за лицето, определено за служител за връзка по сигурността.

(2) Служителят за връзка по сигурността се запознава с реда за оповестяване и информиране по чл. 3, т. 4.

(3) Служителят по ал. 1 информира незабавно съответната ОДМВР, на чиято територия се намира обектът, при установяване на опасности и рискове за съответния обект.

Чл. 5. (1) В обектите по чл. 2 се изграждат елементи за физическа защита така, че да осигуряват физическа сигурност срещу посегателства над сградите и обектите, живота и здравето на гражданите, без да се нарушават условията на предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията, регламентирани в ЗУТ.

(2) Елементите за физическа защита могат да са:

1. персонал за физическа защита;

2. физически бариери;

3. охранително осветление;

4. компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;

5. алармени системи за сигурност и системи за видеонаблюдение;

6. служебни помещения и оборудване.

(3) Елементите за физическа защита по ал. 2, т. 2 - 6 се изграждат в съответствие с техническите изисквания към тях по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.).

Чл. 6. Обектите по чл. 2 следва да отговарят на минималните изисквания за физическа сигурност на строежите по Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите съобразно техния клас на физическа сигурност.

Чл. 7. Собствениците/ползвателите на обекти по чл. 2 или определеният от тях служител за връзка по сигурността задължително провеждат първоначален и периодичен (не по-малко от веднъж годишно) инструктаж и обучение на служителите в съответния обект, като при инструктажа:

1. запознават с основните правила за действие при засичане на лица със съмнително поведение, които безцелно пребивават в обектите, извършват оглед за камери, излъчват видима нервност и възбуда и други белези на нетипично поведение;

2. инструктират за действие при установяване на изоставени багажи - чанти, куфари, пакети и др.;

3. инструктират за недопускане на събирането на голям брой посетители в малки помещения;

4. инструктират за повишено внимание при получаване на пратки, пораждащи съмнение за наличие на забранени вещества или предмети, или на пратки от неизвестни податели;

5. запознават с начините за оповестяване, информиране и реагиране при извършен терористичен акт;

6. провеждат симулативни тренировки и учения за противодействие на тероризма не по-малко от веднъж на шест месеца, което се отразява в протокол.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) Контролът по тази наредба се осъществява чрез извършване на проверки в обектите по чл. 2 от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР), органите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) или съвместно от органите на МВР и ДАНС съобразно тяхната компетентност.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) (1) Проверките, извършвани съвместно от органите на МВР и ДАНС, са планови и инцидентни.

(2) Плановите проверки се извършват по одобрен от председателя на ДАНС и съгласуван с министъра на вътрешните работи годишен план, изготвен въз основа на анализ на риска.

(3) Инцидентните проверки се извършват при необходимост по решение на контролните органи по ал. 1, както и въз основа на сигнал.

Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) (1) Проверките, извършвани съвместно от органите на МВР и ДАНС, се назначават със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС или оправомощени от тях длъжностни лица, в която се посочват:

1. проверяваният обект по чл. 2;

2. обхватът и продължителността на проверката;

3. председателят и членовете на комисията по проверката;

4. редът за докладване на резултатите от проверката.

(2) При извършване на съвместни планови проверки за председател на комисията по проверката се определя служител на ДАНС.

(3) При извършване на съвместни инцидентни проверки за председател на комисията по проверката се определя служител на ведомството, по чиято инициатива се извършва проверката или което е получило сигнала.

Чл. 8в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) Разходите, свързани с извършването на проверките по чл. 8, са за сметка на всяко от ведомствата.

Чл. 8г. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) При извършване на проверката на длъжностните лица се представят всички изискани документи, сведения и справки, свързани с изпълнение на задълженията за разработване и прилагане на мерки за противодействие на тероризма.

Чл. 8д. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) (1) За всяка извършена проверка се съставя протокол (приложение № 1), екземпляр от който се предоставя на ръководителя на обекта или на негов представител.

(2) При извършване на проверки от органите на МВР или ДАНС протоколът се съставя в два екземпляра - по един за МВР или ДАНС и за проверявания обект по чл. 2.

(3) При извършване на съвместни проверки от органите на МВР и ДАНС протоколът се съставя в три екземпляра - по един за МВР, ДАНС и проверявания обект по чл. 2.

(4) Отказът на лицето по ал. 1 да приеме протокола се удостоверява с подписа поне на един свидетел, като в протокола се отбелязват трите имена, ЕГН и адресът му. В този случай протоколът се смята за връчен на лицето по ал. 1.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) При констатиране на нарушения контролните органи дават разпореждания (приложение № 2) за преустановяването им и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях, които се издават от председателя на комисията по проверката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) Разпорежданията по ал. 1 се отразяват в Географска информационна система "Управление при кризи" на Министерството на вътрешните работи, като в случай че са издадени от ДАНС, копие от разпореждането се изпраща в МВР.

(3) За неизпълнение на разпорежданията по ал. 1 се налагат глоби или имуществени санкции по чл. 47 от Закона за противодействие на тероризма.