НАРЕДБА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Обн. ДВ. бр.91 от 18 Ноември 2016г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 29 Септември 2020г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет (МС) съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА).
Чл. 2. (1) Оценката на въздействието е инструмент за повишаване на качеството на нормативните актове чрез изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане, включително върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите.
(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща.
Чл. 3. (1) Оценката на въздействието се извършва при зачитане на принципите на откритост, обоснованост, съгласуваност със заинтересованите страни, пропорционалност, ефикасност и ефективност.
(2) Оценката на въздействието гарантира, че предлаганата нормативна промяна съответства на целите на предложената или реализираната промяна в регулирането на обществените отношения.
Чл. 4. (1) Оценката на въздействието се извършва въз основа на комплексен експертен анализ и се основава на данни.
(2) Процесът по извършване на оценка на въздействието включва провеждане на консултации със заинтересованите страни в предвидените в тази наредба случаи.
Чл. 5. Органите на изпълнителната власт извършват:
1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативните актове, за чието изработване са отговорни, по реда на глава втора;
2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на МС, чието изпълнение е в тяхната компетентност, по реда на глава трета.
Чл. 6. Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси предоставят информация или оказват съдействие съгласно чл. 23 ЗНА.
Глава втора.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Раздел I.
Същност и етапи на извършване на предварителната оценка на въздействието
Чл. 7. Предварителната оценка на въздействието:
1. определя и описва проблем в обществените отношения, който следва да бъде решен;
2. установява цели, които да бъдат постигнати;
3. формулира варианти на действие, водещи до решаване на проблема;
4. оценява въздействията на тези варианти и определя най-подходящия от тях.
Чл. 8. Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна.
Чл. 9. Извършването на предварителната оценка на въздействието включва следните основни етапи:
1. планиране на извършването на оценката на въздействие;
2. определяне на заинтересованите страни;
3. извършване на оценката на въздействието;
4. съгласуване на извършената оценка на въздействието.
Раздел II.
Планиране на предварителната оценка на въздействието
Чл. 10. (1) Органът на изпълнителната власт, отговорен за изработването на проект на кодекс, закон или на подзаконов нормативен акт на МС, отговаря за извършването на предварителната оценка на въздействието.
(2) Органът по ал. 1 планира извършването на предварителните оценки на въздействието по начин, който осигурява достатъчно време и необходимата експертиза за извършването на качествени оценки на въздействието, както и за провеждането на ефективни консултации в случаите, предвидени в тази наредба.
Чл. 11. Органът по чл. 10 предлага включването на проектите на нормативни актове, чийто съставител е той, в законодателната, съответно в оперативната, програма на МС в срокове, осигуряващи необходимото време за извършването на предварителните цялостни оценки на въздействието и за тяхното съгласуване от администрацията на МС.
Чл. 12. Частичните оценки на въздействието на проекти на нормативни актове се публикуват заедно със законодателната, съответно с оперативната, програма на Портала за обществени консултации след приемането им от МС.
Чл. 13. Министерският съвет разглежда проекти на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, които не са включени в законодателната и в оперативната му програма, когато са придружени от предварителна оценка на въздействието.
Раздел III.
Извършване на частична предварителна оценка на въздействието
Чл. 14. Органът по чл. 10 извършва частична предварителна оценка на въздействието на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на МС, чийто съставител е.
Чл. 15. (1) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предшества включването на съответния нормативен акт в законодателната, съответно в оперативната, програма на МС.
(2) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предшества и изработването на проекти на нормативни актове, които не са включени в законодателната и в оперативната програма на МС.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Частичната предварителна оценка на въздействието се извършва съгласно образеца в приложение № 1 и има следното минимално съдържание:
1. описание на проблема/проблемите, които биха обосновали действие от страна на държавните органи;
2. описание на определените цели при решаването на поставените проблеми по конкретен и измерим начин и когато е приложимо - времеви график за постигането им;
3. определените заинтересовани страни, включително вида и категорията на малките и средните предприятия;
4. определените възможни варианти за действие, включително вариант "Без действие";
5. анализ на всички потенциални значителни икономически, социални и екологични въздействия и на специфичните въздействия в резултат от изпълнението на всеки вариант по т. 4, включително върху всяка група от заинтересованите страни;
6. представяне на резултатите от сравняване на вариантите по т. 4 и техните потенциални въздействия по критериите ефективност, ефикасност и съгласуваност;
7. описание на препоръчителния вариант за действие за решаване на всеки поставен проблем и потенциалните му въздействия;
8. информация дали административната тежест за физическите и юридическите лица ще се увеличи, или ще се намали при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем;
9. информация дали се създават нови регулаторни режими, или дали се засягат съществуващи режими и услуги при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем;
10. информация дали се създават нови регистри при предприемане на действия по изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем;
11. информация за въздействие върху микро-, малките и средните предприятия при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем;
12. информация за потенциалните рискове при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем;
13. информация за проведени или предстоящи консултации със заинтересованите страни;
14. информация за това дали приемането на нормативния акт произтича от правото на Европейския съюз;
15. преценка дали се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици;
16. приложения;
17. информационни източници, които са послужили за извършването на предварителната оценка на въздействието;
18. подпис на директора на дирекцията, която е отговорна за извършване на предварителната оценка на въздействието.
Чл. 17. Изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УП на МСНА).
Раздел IV.
Извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието
Чл. 18. Органът по чл. 10 извършва цялостна предварителна оценка на въздействието на проекти на нормативни актове при:
1. изработване на проекти на нови закони и кодекси;
2. изработване на проекти на нормативни актове, в чиято частична предварителна оценка на въздействието това е предвидено;
3. препоръка за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието от администрацията на МС след съгласуването по раздел VII;
4. преценка на съставителя на проекта на нормативен акт, извън случаите по т. 2.
Чл. 19. При преценката от необходимостта за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействие се вземат предвид и се изследват най-малко:
1. възможни негативни въздействия върху конкурентоспособността, пазарните отношения, конкуренцията, иновациите и/или потребителите;
2. възможни негативни въздействия върху основните човешки права, върху отделни социални групи или върху обществото като цяло;
3. възможни екологични въздействия на национално ниво;
4. възможни икономически, социални и екологични въздействия върху отделни региони на страната;
5. възможни разходи за засегнатите страни и как те се разпределят по групи или по сектори.
Чл. 20. Извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието започва при възникването на някое от основанията по чл. 18.
Чл. 21. Извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието включва следните етапи:
1. планиране на оценката и съставяне на екип за нейното извършване;
2. определяне на заинтересованите страни и провеждане на консултации;
3. събиране и анализ на относимите данни;
4. извършване на оценката, изготвяне на доклад с оценката и резюме на доклада;
5. представяне на проект на доклада с оценката на въздействието заедно с резюмето в администрацията на МС за съгласуване;
6. финализиране на доклада с оглед на евентуални препоръки от администрацията на МС за повишаване качеството на оценката на въздействието.
Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Цялостната предварителна оценка на въздействието се състои от доклад и резюме. Резюмето е отделен документ и се изготвя съгласно образеца в приложение № 2.
(2) Докладът на цялостната предварителна оценка на въздействието съдържа най-малко:
1. описание на проблема или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт;
2. посочване на заинтересованите страни;
3. посочване на целите, които се поставят при регулирането на обществените отношения с проекта на нормативен акт, по конкретен и измерим начин, с времеви график за постигането им;
4. изброяване и описание на възможните варианти за постигане на заложените цели, както и описание на варианта "Без действие";
5. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални, и/или екологични въздействия най-малко за следващите три години, водещи до разходи, включително директни, за заинтересованите страни, за отделни икономически и социални сектори и/или групи предприятия - за една година, в левове и/или в други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4;
6. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални, и/или екологични въздействия най-малко за следващите три години, водещи до ползи, включително директни, за заинтересованите страни, за отделни икономически и социални сектори и/или групи предприятия - за една година, в левове и/или в други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки от вариантите по т. 4;
7. промяната на административната тежест по отношение на заинтересованите страни за всеки от вариантите по т. 4, включително в случай на нови регулаторни режими и регистри;
8. описание на негативните (разходите) и положителните (ползите) въздействия за всяка от заинтересованите страни, за всеки от вариантите по т. 4;
9. сравнение на вариантите въз основа на изчисленията и данните по т. 5 - 8;
10. обобщение на резултатите от проведените консултации по раздел V, включително на основните въпроси, приетите предложения и обосновка за неприетите становища и предложения на заинтересованите страни;
11. препоръчителен вариант и обосновка към него въз основа на сравнението на вариантите;
12. препоръчителен срок за извършване на последваща оценка на въздействието;
13. подпис на директора на дирекцията, отговорна за изработването на проекта на нормативния акт.
(3) Всяка цялостна предварителна оценка на въздействието изследва вариантите за потенциални въздействия върху МСП.
Чл. 23. Изводите и относимата информация от извършената цялостна предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от УП на МСНА.
Раздел V.
Консултации при извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието
Чл. 24. (1) Провеждането на консултации със заинтересованите страни е задължителна част от извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и предшества обществените консултации по реда на чл. 26 ЗНА.
(2) Консултациите могат да се провеждат чрез:
1. Портала за обществени консултации;
2. интернет страниците на съответните институции;
3. заседания на консултативни органи;
4. срещи със заинтересованите страни;
5. фокус групи;
6. изследване на общественото мнение;
7. интервюта;
8. други подходящи форми съгласно спецификата на проекта на нормативен акт.
(3) Резултатите от проведените консултации се включват в справка за приетите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.
Чл. 25. Планирането на консултациите, утвърждаването на индикативен график, определянето на заинтересованите страни и изборът на начините на провеждането им се определят в началото на извършването на цялостна оценка на въздействието.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При провеждането на консултации по реда на тази глава чрез Портала за обществени консултации и интернет страниците на съответните институции се изготвя консултационен документ съгласно образеца в приложение № 3.
Чл. 27. Консултациите предшестват изготвянето на проекта на нормативен акт и приключват най-късно на етапа на оценка и сравнение на вариантите по чл. 22, ал. 2, т. 9. Консултациите не заместват обществените консултации по реда на чл. 26 ЗНА.
Раздел VI.
Методи за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) За извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието се използват следните методи:
1. анализ на разходите и ползите - метод за оценка на проекти на нормативни актове посредством сравняване на техните разходи и ползи, които са измерени в стойност (парични единици);
2. анализ на ефективността на разходите - метод за оценка на проекти на нормативни актове според количеството полза от 1 лев разходи/разходите за единица полза;
3. мултикритериен анализ - метод за оценка на проекти на нормативни актове върху основата на специален набор от критерии, които са свързани с набелязаните цели;
4. други методи.
(2) Изборът на метод се мотивира.
(3) За оценка на административната тежест се използва моделът на стандартните разходи - методологическа рамка за измерване на разходите за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация.
Чл. 29. (1) При всяка цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва и оценка на въздействието върху МСП, която се базира на:
1. резултатите от целенасочени консултации със заинтересованите малки и средни предприятия и/или с техни представителни организации;
2. броя и категорията на предприятията, които ще бъдат пряко или косвено засегнати от нормативния акт;
3. описание на разходите и ползите от прилагането на нормативния акт за предприятията - по категории малки и средни предприятия, а където е подходящо - и по основно засегната икономическа дейност;
4. доказателства за необходимостта от включване на малки и средни предприятия в обхвата на нормативния акт;
5. предложения за намаляване на негативните въздействия върху предприятията от всяка категория - като цялостното им изключване от обхвата на нормативния акт, временното им изключване от обхвата на нормативния акт, изключването само на някоя от категориите предприятия от обхвата на нормативния акт, намаление на такси и др.
(2) Резултатите от оценката на въздействието върху малките и средните предприятия се включват в изчисленията по чл. 22, ал. 2, т. 5 - 7.
Чл. 30. Оценката на въздействието върху МСП е неделима част от цялостната предварителна оценка на въздействие освен в случаите, когато не се регулират икономически дейности и проектът на нормативен акт няма ефект върху предприятията, конкурентоспособността, иновациите и потребителите.
Раздел VII.
Съгласуване на предварителните оценки на въздействието
Чл. 31. (1) Администрацията на МС съгласува извършените частични и цялостни предварителни оценки на въздействието по реда съответно на чл. 30б и 30в от УП на МСНА.
(2) Съгласуването на частичните оценки на въздействието се извършва преди включването на нормативните актове в законодателната, съответно в оперативната програма, на МС.
(3) Съгласуването на цялостните оценки на въздействието заедно с техните резюмета се извършва преди процедурата по чл. 32 - 34 от УП на МСНА.
Чл. 32. При съгласуването по чл. 31 администрацията на МС проверява съответствието на предварителните оценки на въздействието с изискванията на ЗНА и на тази наредба, като издава становище относно тяхното качество и съдържание, избраните методи, отразяването на резултатите от проведените консултации и на приетите предложения на заинтересованите страни.
Глава трета.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Чл. 33. (1) Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.
(2) Последващата оценка на въздействието изследва съотношението между поставените цели и постигнатите резултати при прилагането на нормативния акт.
Чл. 34. Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт или който традиционно предлага промени в него, извършва последваща оценка на въздействието:
1. на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на МС - в срок до 5 години от влизането им в сила;
2. по своя преценка - на най-често изменяните и допълваните нормативни актове и на тези, на които е извършена цялостна предварителна оценка на въздействието;
3. по своя преценка - на други нормативни актове, извън случаите на т. 1 и 2.
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Извършването на последваща оценка на въздействието включва:
1. определяне на целите на оценката;
2. същинско извършване на оценката;
3. обобщаване на оценката;
4. разпространение на резултатите от оценката.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Целите на последващата оценка на въздействието могат да са свързани с периодичен преглед на прилагането на нормативния акт, с резултатите от регулирането на конкретна част от съответните обществени отношения, със съответствието с определени конституционни или законови положения, с изводи относно последиците от прилагането на акта чрез правилата, които са заложени в него.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Същинското извършване на оценката включва:
1. определяне на обхвата и структурата на оценката;
2. определяне на заинтересованите страни и събиране на данни;
3. анализ на данните и оценяване на въздействията;
4. формулиране на изводи.
(2) Определянето на обхвата и структурата на оценката включва:
1. изследване на причините за приемането или изменението на нормативния акт, при което се:
а) вземат предвид използваните ресурси, постигнатите резултати, последиците и въздействията от приемането или изменението на нормативния акт;
б) вземат предвид причинно-следствените връзки между приемането или изменението му, последиците и въздействията от него, промени в обществените отношения, промяна в поведението на адресатите на акта и др.;
в) изследват мотивите, съответно докладът към проекта на нормативния акт преди приемането му, частичната или цялостната предварителна оценка на въздействието, когато са извършени такива;
г) изследва съдебна практика, която е свързана с нормативния акт;
2. определяне на критерии за оценка, които могат да бъдат:
а) постигане на целите - степента, в която целите от приемането или изменението на нормативния акт са постигнати, независимо дали това се дължи на прилагането на нормативния акт;
б) ефективност - степента, в която постигането на целите, които са заложени при приемането или изменението на нормативния акт, се дължи на прилагането на нормативния акт;
в) ефикасност - постигането на целите, заложени при приемането или изменението на нормативния акт, с минимално използване на ресурсите при прилагането на нормативния акт;
г) устойчивост - степента на трайно решаване на идентифицираните проблеми, включително броя на промените в нормативния акт;
д) полезност - степента на удовлетворяване на очакванията на адресатите на нормативния акт;
3. определяне на въпроси за оценка.
(3) Определянето на заинтересованите страни и събирането на данни включва идентифициране на адресатите и заинтересованите лица на нормативния акт и осигуряване на относимите за оценката данни, включително чрез консултации със заинтересованите страни.
(4) Анализът на данните включва трансформацията им в информация, която е необходима за постигане на целите на оценката.
(5) Оценяването на въздействията от приемането или изменението на нормативния акт се основава на анализа на събраните данни. При оценяването на въздействията и формирането на изводи се тълкуват и обобщават анализираните данни, като се правят съответните изчисления, като се използват самостоятелно или заедно някои от следните методи/групи методи:
1. група прагматични методи, включително наблюдение на изпълнението и теория на промяната като рамка за данни;
2. група методи за проучване на казуси, включително чрез проследяване на процеса и реалистично оценяване, анализ на съгласуваност и анализ на продължението, и качествен сравнителен анализ;
3. група методи за изследване чрез контролни групи, които позволяват да се оцени ефектът от нормативната промяна чрез сравнение на резултатите между равностойни тестова и контролна група;
4. мултикритериен анализ - метод за последваща оценка на въздействието върху основата на специален набор от критерии, които са свързани с набелязаните цели;
5. модел на стандартните разходи - методологическа рамка за измерване на разходите за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация;
6. други методи.
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Обобщаването на оценката изисква изготвянето на доклад. Докладът съдържа резюме и основна част. Основната част на доклада съдържа най-малко:
1. увод;
2. определените цели;
3. обхвата и структурата на оценката, включително изследването на причините за приемането или изменението на нормативния акт, определените критерии за оценка и определените въпроси за проверка;
4. определените заинтересовани страни и събраните данни, включително проведените консултации със заинтересованите страни;
5. анализа на данните;
6. описание на въздействията и формулираните изводи въз основа на анализа на данните и методите за тяхното тълкуване, обобщаване и изчисляване, причините за техния избор;
7. начините, по които ще бъдат разпространени резултатите от оценката;
8. препоръка за последващи действия съгласно чл. 18б от Закона за нормативните актове;
9. приложения.
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Разпространението на резултатите от оценката се извършва от органа по чл. 34, като в срок до 30 дни от нейното извършване оценката се публикува на интернет страницата на администрацията, която го подпомага, и се изпраща в администрацията на Министерския съвет за публикуването ѝ на Портала за обществени консултации.
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В зависимост от резултатите от последващата оценка на въздействието органът по чл. 34 може да предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт и да инициира извършването на предварителна оценка на въздействието на предложените промени.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се приема на основание чл. 19, ал. 4 ЗНА.
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 18.11.2016 г.) Наредбата не се прилага, с изключение на чл. 14 и 16, за проекти на нормативни актове, за които до влизането ѝ в сила:
1. са инициирани обществени консултации по реда на чл. 26 ЗНА;
2. е инициирана съгласувателната процедура по реда на чл. 32 от УП на МСНА;
3. е приключила задължителна процедура по съгласуване в консултативни органи, създадени с нормативен акт.
§ 3. Наредбата не се прилага в случаите, предвидени в § 1а от допълнителните разпоредби на ЗНА.
§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 9 ЯНУАРИ 2017 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, РЕГИСТРИТЕ И ЕЛЕКТРОННИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
(ОБН. - ДВ, БР. 5 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2017 Г.)
§ 14. Постановлението влиза в сила от 1 март 2017 г. с изключение на § 10, който влиза в сила от 18 ноември 2016 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 266 ОТ 25 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 301 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2016 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.)
§ 13. (1) Постановлението влиза в сила от 1 януари 2021 г.
(2) За постъпилите до 31 декември 2020 г. за съгласуване в администрацията на Министерския съвет предварителни оценки на въздействието се прилагат досегашният ред и образци.
Приложение № 1 към чл. 16
(Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Приложение № 2 към чл. 22, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Приложение № 3 към чл. 26
(Изм. - ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)