НАРЕДБА № 51 ОТ 28 АПРИЛ 2016 Г. ЗА СОБСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ГРУПИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ

Чл. 4. (1) Собствените средства на застрахователя, съответно на презастрахователя, включват основните собствени средства и допълнителните собствени средства.

(2) Всеки застраховател, съответно презастраховател, разполага по всяко време с допустими собствени средства, най-малко равни на капиталовото изискване за платежоспособност.

(3) Всеки застраховател, съответно презастраховател, разполага по всяко време с допустими основни собствени средства, най-малко равни на минималното капиталово изискване.

Чл. 5. (1) Основните собствени средства включват следните елементи:

1. превишението на активите над задълженията, оценени съгласно глава единадесета от КЗ;

2. подчинени задължения.

(2) Превишението по ал. 1, т. 1 се намалява със стойността на собствените акции, държани от застрахователя, съответно презастрахователя.

Чл. 6. (1) Допълнителните собствени средства включват елементи, различни от основните собствени средства, които могат да бъдат осигурени за покриване на загуби.

(2) Допълнителните собствени средства могат да обхващат следните елементи, доколкото те не формират основни собствени средства:

1. акредитиви и гаранции;

2. всякакви други правно обвързващи вземания, възникнали в полза на застрахователя, съответно презастрахователя.

(3) При взаимозастрахователните кооперации допълнителните собствени средства може също да обхващат и бъдещите претенции, които кооперацията би могла да има срещу своите членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца.

(4) Ако допълнителните собствени средства са били внесени или тяхното внасяне е било изискано, то те се третират като активи и престават да бъдат част от елементи на допълнителни собствени средства.

Чл. 7. (1) Излишъците от средства се считат за натрупани печалби, които не са били предоставени за разпределяне на титулярите на полици и бенефициерите.

(2) При спазване на критериите по чл. 9 излишъкът от средства не се счита за застрахователен или презастрахователен пасив, освен ако друго не е предвидено в нормативен акт.

Чл. 8. (1) Елементите на собствените средства се класифицират в три реда. Класифицирането на елементите на собствените средства зависи от това, дали са елементи на основните собствени средства, или на допълнителните собствени средства, и степента, в която те притежават следните характеристики:

1. елементът е наличен (на разположение) или при необходимост неговото внасяне може да бъде изискано за пълното покриване на загубите както при действащо предприятие, така и в случай на ликвидация (постоянна наличност);

2. в случай на ликвидация - общата стойност на елемента е на разположение за покриване на загубите и се отказва изплащането на елемента на неговия притежател до удовлетворяване на всички други задължения, включително застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полица и бенефициерите по застрахователни и презастрахователни договори (подчиняване).

(2) При оценяването на размера, до който елементите от собствените средства притежават характеристиките по ал. 1, т. 1 и 2, към момента на оценката, както и във всеки бъдещ момент, се отчита дюрацията на елемента, по-специално дали елементът от собствените средства е с определен падеж. Когато елементът от собствените средства е с определен падеж, се взема предвид относителната дюрация на елемента, сравнена с дюрацията на застрахователните и презастрахователните задължения (достатъчна дюрация).

(3) Освен изискванията по ал. 1 и 2 се вземат предвид следните белези:

1. дали елементът е свободен от изисквания или стимули за изкупуване на номиналната стойност (липса на стимули за изкупуване);

2. дали елементът е свободен от задължителни фиксирани такси (отсъствие на задължителни разходи за обслужване);

3. дали елементът е свободен от тежести (липса на тежести).

Чл. 9. (1) Елементите на основните собствени средства се класифицират като капитал от първи ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиките по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, като се отчитат белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

(2) Елементите на основните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиката по чл. 8, ал. 1, т. 2, като се отчитат белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

(3) Елементите на допълнителните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиките по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, като се отчитат белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

(4) Всички елементи на основните и допълнителните собствени средства, които не отговарят на изискванията по ал. 1 - 3, се класифицират като капитал от трети ред.

Чл. 10. (1) Застраховател, съответно презастраховател, класифицира елементите на собствените си средства въз основа на критериите по чл. 9.

(2) Класификацията на елементите на собствените средства се определя, когато е приложимо, съгласно списъците по Регламент (ЕС) 2015/35 и при спазване на Насоките относно класификацията на собствените средства (EIOPA-BoS-14/168 BG), приети от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (Европейския орган).

(3) В случай че елемент от собствените средства не се съдържа в списъците по ал. 2, застрахователят, съответно презастрахователят, го оценява и класифицира в съответствие с ал. 1. Тази класификация подлежи на одобрение от страна на комисията по предложение на заместник-председателя по реда на глава пета, раздел III.

Чл. 11. (1) Без да се засягат разпоредбите на чл. 10, по отношение посочените по-долу елементи на собствените средства се прилагат следните класификации:

1. излишък от средства по чл. 7 се класифицира като капитал от първи ред;

2. акредитиви и гаранции, открити при кредитни институции и поверени на независим довереник при условията на тръст (доверителна собственост) или аналогични доверителни отношения в полза на кредиторите, имащи застрахователни вземания спрямо застрахователя, се класифицират като капитал от втори ред;

3. всякакви бъдещи претенции, които взаимоспомагателни (взаимозастрахователни) асоциации или асоциации от взаимоспомагателен (взаимозастрахователен) тип на корабособственици с променливи вноски, застраховащи единствено рисковете по класове по т. 6, 12 и 17 от раздел ІІ, буква "А" от приложение № 1 към КЗ, може да имат срещу техните членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца, се класифицират като капитал от втори ред.

(2) В съответствие с чл. 9, ал. 3 всички бъдещи претенции, които взаимозастрахователна кооперация може да има срещу своите членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца и които не попадат в обхвата на т. 3 на предходната алинея, се класифицират като капитал от втори ред, когато притежават в достатъчна степен характеристиките по чл. 8, ал. 1, като се вземат предвид белезите по чл. 8, ал. 2 и 3.

Чл. 12. (1) По отношение на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност размерът на допустимите елементи на капитала от втори и трети ред е обект на количествени ограничения, които гарантират спазването най-малко на следните условия:

1. делът на елементите от допустими собствени средства от първи ред е по-голям от една трета от общия размер на допустимите собствени средства;

2. допустимият размер на елементите от трети ред е по-малък от една трета от общия размер на допустимите собствени средства.

(2) По отношение спазването на минималното капиталово изискване размерът на елементите от основни собствени средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване, които са класифицирани като капитал от втори ред, подлежи на количествени ограничения. Ограниченията гарантират най-малко, че делът на елементите от първи ред в допустими основни собствени средства е по-висок от половината от общия размер на допустимите основни собствени средства.

(3) Допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред, допустимия размер на капитала от втори ред и допустимия размер на капитала от трети ред.

(4) Допустимият размер на основните собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване съгласно чл. 191 КЗ е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на елементите от основни собствени средства, класифицирани като капитал от втори ред.

Чл. 24. (1) По отношение на допълнителните собствени средства застрахователите, съответно презастрахователите, прилагат Насоките относно допълнителните собствени средства (EIOPA-BoS-14/167 BG), приети от Европейския орган.

(2) По отношение на третирането на свързани предприятия, включващи участия, застрахователите, съответно презастрахователите, прилагат Насоките относно третирането на свързани предприятия, включващи участия (EIOPA-BoS-14/170 BG), приети от Европейския орган.

(3) По отношение на обособените фондове застрахователите, съответно презастрахователите, прилагат Насоките относно обособените фондове (EIOPA-BoS-14/169 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 25. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие по смисъла на чл. 233, ал. 4 КЗ, идентифицира своите свързани предприятия и участия на базата на оценка от своята гледна точка като отделен субект.

(2) Комисията, съответно заместник-председателят, при идентифициране на свързано предприятие или участие в съответствие с чл. 233, ал. 6 КЗ взема предвид и:

1. акционерни участия на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие в предприятието, и потенциални увеличения поради притежаването на опции, варанти или подобни инструменти;

2. правата на членство на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие във взаимозастрахователно предприятие или предприятие от взаимозастрахователен тип, както и потенциални увеличения в тези права;

3. представителството от страна на застрахователя, съответно презастрахователя, притежаващ дялово участие в административния, управителния или надзорния орган на предприятието;

4. участието на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, в процесите на определяне на политиката на предприятието, включително вземане на решения за разпределения на дивиденти или други разпределения;

5. съществените сделки между застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, и другото предприятие;

6. едновременно присъствие или редуване на едни и същи лица, които ефективно управляват застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, и другото предприятие;

7. осигуряването на съществена техническа информация на другото предприятие;

8. общо управление на застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, и на другото предприятие.

(3) Комисията, съответно заместник-председателят, разглежда всяка първоначална оценка по ал. 1 от застрахователя, съответно презастрахователя, който е участващо предприятие, в съответствие с ал. 2, т. 1 - 8.

Чл. 26. (1) Общата сума на собствените средства на застрахователите без право на достъп до единния пазар, намалени с нематериалните активи, по всяко време трябва да е най-малко равна на границата на платежоспособност, изчислена по реда на тази наредба, или на минималния размер на гаранционния капитал, когато той е по-висок от границата на платежоспособност.

(2) Коригираната платежоспособност на застраховател по чл. 212, ал. 1 КЗ не трябва да бъде отрицателна величина.

Чл. 27. (1) Застрахователите без право на достъп до единния пазар представят в комисията справка за размера на собствените средства и границата на платежоспособност заедно с годишния финансов отчет.

(2) Застрахователите по чл. 212, ал. 1 КЗ представят заедно с консолидирания финансов отчет и справка за коригираната платежоспособност.

(3) Собствените средства и границата на платежоспособността се изчисляват въз основа на данните от отчетите, справките и приложенията, изготвяни съгласно изискванията, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 2 КЗ.

Чл. 28. (1) Собствените средства са свободните от всякакви предвидими задължения активи на застрахователя, които се образуват като сбор от следните елементи:

1. капитала:

а) за акционерните дружества - записания акционерен капитал;

б) за взаимозастрахователните кооперации - дяловите вноски;

2. резервите и фондовете по чл. 118, ал. 2 КЗ;

3. неразпределената печалба от минали години, намалена с очакваните плащания по дивиденти и други отчисления;

4. преоценъчните резерви, образувани според приложимите счетоводни стандарти;

5. суми, привлечени от застрахователя чрез дългово-капиталови (хибридни) инструменти;

6. сумите, привлечени като подчинен дълг.

(2) Сборът по ал. 1 се намалява със:

1. невнесения капитал;

2. номиналната стойност на обратно изкупените собствени акции;

3. загубата от текущата година и непокритите загуби от минали години;

4. балансовата стойност на участията по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на КЗ, които застрахователят притежава в застраховател, презастраховател, пенсионноосигурително дружество, застрахователен холдинг, застрахователен холдинг със смесена дейност, кредитна институция, финансова институция по чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, дружество за спомагателни услуги по чл. 2, ал. 4 от Закона за кредитните институции, инвестиционен посредник, управляващо дружество, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен дълг в такива дружества, в които застрахователят има участие, когато те не са консолидирани в отчета му;

5. балансовата стойност на участията, които надхвърлят 50 на сто от капитала на свързаното дружество, които застрахователят притежава в търговски дружества, различни от дружествата по т. 4, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен дълг в такива дружества, в които застрахователят има участие, когато те не са консолидирани в отчета му.

(3) Заместник-председателят може да изключи прилагането на ал. 2, т. 4 в случаите, когато застрахователят е придобил участието или дела в капитала или е направил инвестицията временно и с цел финансово подпомагане на дружеството във връзка с неговото оздравяване и предпазване от неплатежоспособност.

Чл. 29. Печалбата по чл. 28, ал. 1, т. 3 може да бъде включена в собствените средства, ако общото събрание на акционерите или на член-кооператорите е взело решение от нея да не бъдат разпределяни дивиденти или да не бъдат правени други отчисления.

Чл. 30. (1) Средствата по чл. 28, ал. 1, т. 5 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. сумите по тях са платени изцяло;

2. не е налице срок за тяхното изплащане;

3. изплащането им не е обезпечено под никаква форма от застрахователя;

4. в случай на ликвидация или на несъстоятелност на застрахователя изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

5. вземанията по тях относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице одобрение от комисията по предложение на заместник-председателя;

6. условията, при които тези средства са привлечени от застрахователя, му дават право да отлага изплащането на лихвата или на дивидента по тях;

7. условията, при които са привлечени тези средства, са такива, че при неплащане на главница, съответно на капитала или на лихвата, съответно на дивидента по тях, застрахователят може да продължи дейността си.

(2) За получаване на одобрение по ал. 1, т. 5 застрахователят представя мотивирано заявление, придружено с доказателства. Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася в срок един месец от получаване на заявлението, като може да поиска допълнителна информация или доказателства в срок не по-късно от 14 дни от получаване на заявлението. Срокът за произнасяне спира да тече до представяне на поисканата информация или доказателства. Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася с отказ, ако прецени, че заявлението не е обосновано или че твърдените факти и обстоятелства не са доказани с представените доказателства.

Чл. 31. (1) Подчиненият дълг по чл. 28, ал. 1, т. 6 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. сумите по дълга са платени изцяло;

2. изплащането му не е обезпечено под никаква форма от застрахователя;

3. първоначалният срок до падежа му е не по-малък от 5 години - за подчинен дълг с фиксиран падеж;

4. става изискуем с 5-годишно предизвестие, освен ако връщането му се извършва с одобрение на комисията по предложение на заместник-председателя - за подчинен дълг, чийто падеж не е фиксиран;

5. предсрочното му изплащане не може да се извърши, ако вследствие на това собствените средства няма да бъдат достатъчни за покритие на границата на платежоспособност;

6. не е възможна предсрочната изискуемост на дълга;

7. ако са уговорени лихви или други доходи, изплащането им не може да се извърши преди падежа на дълга;

8. в случай на ликвидация или на несъстоятелност на застрахователя изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

9. условията по дълга може да се променят само след одобрение на комисията по предложение на заместник-председателя.

(2) През последните 5 години до падежа подчиненият дълг с фиксиран падеж се включва в собствените средства на застрахователя с намаление в размер 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствените средства.

(3) Когато подчиненият дълг по ал. 1 е без фиксиран падеж, връщането му се извършва след одобрение на комисията по предложение на заместник-председателя въз основа на писмено заявление, подадено от застрахователя най-малко 6 месеца по-рано, ако е спазено изискването на чл. 26, ал. 1. В заявлението по изречение първо се посочват датата на връщането на дълга и общата сума на собствените средства преди и след връщането му.

(4) За получаване на одобрение по ал. 1, т. 4 или 9 или по ал. 3 се прилага редът по чл. 30, ал. 2.

(5) Застрахователят предоставя в срок 14 дни от възникване на правоотношението информация, която удостоверява изискванията по ал. 1.

Чл. 32. (1) Размерът на средствата по чл. 28, ал. 1, т. 5 и 6 не може да надвишава 50 на сто от по-малката стойност на една от следните две величини:

1. собствените средства;

2. границата на платежоспособност.

(2) Делът на подчинения дълг с фиксиран падеж в средствата по ал. 1 не може да надвишава 25 на сто.

Чл. 33. (1) Застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I, т. 1 и 2 от приложение № 1 от КЗ, може да включи в собствените си средства 50 на сто от бъдещите печалби по тези застраховки, като стойността им не може да надвишава 25 на сто от по-малката от следните две величини:

1. собствените средства;

2. границата на платежоспособност.

(2) Стойността на бъдещите печалби се получава като произведение от:

1. очакваната годишна печалба, която не може да надвишава средното аритметично от печалбите по застраховките по ал. 1, получени през последните 5 години, и

2. множител, равен на оставащия среден период до изтичането на срока на договорите по тези застраховки, като не може да бъде по-голям от 6.

(3) Включването в собствените средства на бъдещите печалби по застраховките по ал. 1 се одобрява от комисията по предложение на заместник-председателя въз основа на писмено заявление, придружено с актюерски доклад, в който мотивирано се излага вероятността за възникване на бъдещите печалби.

(4) Комисията по предложение на заместник-председателя се произнася по заявлението в 14-дневен срок от подаването на всички необходими документи и незабавно уведомява заявителя, като в 3-дневен срок от вземане на решението изпраща и писмено уведомление.

(5) Не се включват в собствените средства бъдещи печалби по застраховките по ал. 1, които възникват от вече отчетени и включени в собствените средства преоценки на активи.

Чл. 34. Застраховател, извършващ застрахователна дейност, която обхваща застраховки по раздел I от приложение № 1 от КЗ, когато не ползва цилмеров резерв или когато образува резерв, цилмериран с квота, по-малка от надбавката за разходи за аквизиция към нето премията, с одобрението на комисията по предложение на заместник-председателя може да включи в собствените си средства разликата в сумите между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и резерва, който би се получил при цилмерирането с квота, равна на включената в премията добавка за аквизиционни разходи. Сумата по изречение първо не може да превишава 3,5 на сто от разликата между застрахователните суми и съответните математически резерви по договорите, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на отложените аквизиционни разходи, отчетени в актива на баланса.

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)

Чл. 36. Капиталовото изискване за платежоспособност, изчислявано въз основа на стандартната формула, е сумата на следните елементи:

1. основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно чл. 37;

2. капиталовото изискване за оперативен риск съгласно чл. 45;

3. корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци съгласно чл. 46.

Чл. 37. (1) Основното капиталово изискване за платежоспособност обхваща индивидуалните рискови модули, агрегирани съгласно т. 1 от приложение № 1, и съдържа най-малко следните рискови модули:

1. общозастрахователен подписвачески риск;

2. животозастрахователен подписвачески риск;

3. здравнозастрахователен подписвачески риск;

4. пазарен риск;

5. риск от неизпълнение от страна на контрагента.

(2) За целите на ал. 1, т. 1, 2 и 3 застрахователните и презастрахователните дейности се групират към подписваческия рисков модул, който най-добре отразява техническия характер на стоящите в основата (базовите) рискове.

(3) Корелационните коефициенти за агрегиране на рисковите модули по ал. 1, а също и калибрирането на капиталовите изисквания за всеки рисков модул водят до съвкупно капиталово изискване за платежоспособност, отговарящо на принципите по чл. 170 КЗ.

(4) Всеки един от посочените рискови модули по ал. 1 се калибрира посредством метод, базиран върху стойност под риск ("Value-at-Risk") при спазване на доверителен интервал от 99,5% за период от една година. Когато е приложимо, диверсификационните ефекти се вземат предвид при структурирането на всеки рисков модул.

(5) Всички застрахователи и презастрахователи използват едни и същи структура и спецификации за рисковите модули както по отношение на основното капиталово изискване за платежоспособност, така и по отношение на всяко опростено изчисление по чл. 47.

(6) По отношение на рисковете, произтичащи от катастрофи, когато е подходящо, може да бъдат използвани географски спецификации при изчисляването на животозастрахователните, общозастрахователните и здравнозастрахователните подписвачески рискови модули.

(7) Замяната на част от параметрите на стандартната формула с параметри, специфични за застрахователя, съответно презастрахователя, се извършва по реда на чл. 173 КЗ.

(8) Одобрението по чл. 173, ал. 1 КЗ се извършва по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/498 на Комисията от 24 март 2015 г. за определяне в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на специфични за предприятието параметри (OB, L 79/8 от 25 март 2015 г.).

Чл. 38. Основното капиталово изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с чл. 39 - 43.

Чл. 39. (1) Общозастрахователният подписвачески рисков модул отразява риска, произтичащ от задълженията по общо застраховане, по отношение на покритите застрахователни рискове и използваните процеси при упражняването на дейността.

(2) Модулът по ал. 1 взема предвид несигурността в резултатите на застрахователя, съответно презастрахователя, по отношение на съществуващите застрахователни и презастрахователни задължения, както и на новите дейности, които се очаква да бъдат записани през следващите 12 месеца.

(3) Модулът по ал. 1 се изчислява съгласно точка 2 от приложение № 1 като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните подмодули:

1. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания във времето на настъпването, честотата и тежестта на застрахователните събития, както и на разпределението във времето и размера на уредените претенции (риск в общото застраховане, свързан с определянето на премии и резерви);

2. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или извънредни събития (катастрофичен риск в общото застраховане).

Чл. 40. (1) Животозастрахователният подписвачески рисков модул отразява риска, произтичащ от животозастрахователни задължения, по отношение на покритите застрахователни рискове и използваните процеси при извършването на дейността.

(2) Модулът по ал. 1 се изчислява съгласно т. 3 от приложение № 1 като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните подмодули:

1. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато увеличаването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от смърт/смъртност);

2. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато намаляването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от дълголетие);

3. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на инвалидността, заболяванията и заболеваемостта (риск от инвалидност/заболяване);

4. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск, свързан с разходи в животозастраховането);

5. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на актуализационните ставки, прилагани при анюитети, в резултат на промяна на правното статукво или на здравното състояние на застрахованите лица (актуализационен риск);

6. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото или волатилността на равнището на изтичане на валидността, прекратяване, подновяване и откупуване на полици (риск от прекратяване);

7. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или необичайни събития (катастрофичен риск в животозастраховането).

Чл. 41. (1) Здравнозастрахователният подписвачески рисков модул отразява риска, произтичащ от подписването на здравнозастрахователни задължения, независимо дали е осъществявано на техническа база, близка до тази на животозастраховането, или не, по отношение както на покритите застрахователни рискове, така и на използваните процеси при упражняването на дейността.

(2) Модулът по ал. 1 покрива най-малко следните рискове:

1. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори;

2. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честотата и тежестта на застрахователните събития, както и на разпределението във времето и размера на уредените претенции към момента на формирането на резерви;

3. риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на зарази и големи епидемии, а също и на необичайното натрупване на рискове в резултат на тези екстремни обстоятелства.

Чл. 42. (1) Пазарният рисков модул отразява риска, произтичащ от нивото или волатилността на пазарните цени на финансовите инструменти, които оказват влияние върху стойността на активите и пасивите на предприятието. Той отразява надлежно структурното несъответствие между активите и пасивите, по-специално по отношение на тяхната дюрация.

(2) Модулът по ал. 1 се изчислява съгласно т. 4 от приложение № 1 като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните подмодули:

1. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяна в срочната структура на лихвените проценти или на волатилността на лихвените проценти (лихвен риск);

2. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на акциите (риск, свързан с акции);

3. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на недвижими имоти (риск, свързан с недвижими имоти);

4. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на кредитните спредове над срочната структура на безрисковия лихвен процент (риск, свързан с лихвения спред);

5. чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на валутните обменни курсове (валутен риск);

6. допълнителни рискове за застраховател или презастраховател, произтичащи или от липса на диверсификация в портфейла от активи, или от голяма рискова експозиция, свързана с неизпълнение от страна на един емитент или на група от свързани емитенти (риск, свързан с пазарна концентрация).

Чл. 43. (1) Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента отразява възможните загуби в резултат на неочаквано неизпълнение или влошаване на кредитната позиция на контрагентите или длъжниците на застрахователя, съответно презастрахователя, през следващите 12 месеца. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента обхваща договорите за намаляване на риска, като например презастрахователни споразумения, секюритизация и деривати, вземания от посредници, а също и други кредитни експозиции, които не са покрити в рисковия подмодул, свързан с лихвения спред. Той отчита надлежно обезпечението или друга гаранция, държани от или за сметка на застрахователя или презастрахователя, и свързаните с това рискове.

(2) Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента взема под внимание за всеки отделен контрагент съвкупната рискова експозиция на застрахователя или презастрахователя към контрагента независимо от правната форма на договорните задължения към застрахователя, съответно презастрахователя.

Чл. 44. (1) Подмодулът на риск, свързан с акции, изчисляван в съответствие със стандартната формула, включва симетрична корекция на капиталовото изискване за риска, свързан с акции, прилагана за покриване на риска, който се поражда от промени в равнището на цените на акциите.

(2) Симетричната корекция, която се извършва по отношение на стандартното капиталово изискване за риска, свързан с акции, калибрирано в съответствие с чл. 37, ал. 4 за покриване на риска, който се поражда от промени в равнището на цените на акциите, се основава върху функция от текущото равнище на съответен капиталов индекс и среднопретегленото равнище на този индекс. Среднопретегленото равнище се изчислява за подходящ период от време, който е един и същ за всички застрахователи и презастрахователи.

(3) Симетричната корекция, която се извършва спрямо стандартното капиталово изискване за риска, свързан с акции, покриваща риска, който се поражда от промени в равнището на цените на акциите, не може да води до прилагане на капиталово изискване за риска, свързан с акции, което да е с повече от 10 процентни пункта по-ниско или с 10 процентни пункта по-високо от стандартното капиталово изискване за капиталов риск.

Чл. 45. (1) Капиталовото изискване за оперативен риск отразява оперативните рискове, доколкото те не са отразени в рисковите модули по чл. 37. Това изискване се калибрира в съответствие с чл. 170, ал. 3 КЗ.

(2) По отношение на животозастрахователните договори, при които инвестиционният риск се носи от титулярите на полица, изчисляването на капиталовото изискване за операционен риск взема предвид сумата на годишните разходи, възникнали във връзка с тези застрахователни задължения.

(3) По отношение на дейност по застраховане и презастраховане, различна от тази по ал. 2, изчисляването на капиталовото изискване за операционен риск взема предвид обема на тази дейност, изразен в получени премии и технически резерви, образувани във връзка с тези застрахователни и презастрахователни задължения. В този случай капиталовото изискване за оперативни рискове не превишава 30 % от основното капиталово изискване за платежоспособност за тези застрахователни и презастрахователни дейности.

Чл. 46. (1) Корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци по чл. 36, т. 3, която застрахователят, съответно презастрахователят, извършва, отразява потенциалната компенсация на неочакваните загуби чрез намаляване на техническите резерви или на отсрочените данъци или комбинация от двете.

(2) Корекцията отчита ефекта на намаляване на риска, произтичащ от бъдещите дискреционни плащания по застрахователните договори, доколкото застрахователят, съответно презастрахователят, може да докаже, че сумите от намаляването на тези плащания могат да бъдат използвани за компенсиране на неочаквани загуби, ако такива възникнат. Ефектът от намаляване на риска, произтичащ от бъдещите дискреционни плащания, не може да бъде по-висок от сумата на техническите резерви и отсрочените данъци, свързани с тези бъдещи дискреционни плащания.

(3) За целите на ал. 2 стойността на бъдещите дискреционни плащания при неблагоприятни обстоятелства се сравнява със сумата на тези плащания при допускането, стоящо в основата на изчисляването на най-добрата прогнозна оценка.

Чл. 47. Застрахователят, съответно презастрахователят, може да използва опростено изчисление за специфични рискови модули или подмодули, когато естеството, мащабът и сложността на рисковете, пред които те са изправени, го оправдават и когато изискването всички застрахователи и презастрахователи да прилагат стандартното изчисление не би било пропорционално. Опростеното изчисление се калибрира в съответствие с чл. 170, ал. 2 КЗ.

Чл. 57. Застрахователят, съответно презастрахователят, по чл. 15, ал. 1 КЗ по отношение на критериите за качество на данните, които се вземат предвид в процеса на изчисляване на специфичните за тях параметри и специфичните за групата параметри, прилага Насоките относно специфичните за предприятието параметри (EIOPA-BoS-14/178 BG), приети от Европейския орган.

Чл. 58. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, спазва изискванията за използване на специфичните за него параметри като част от оценката на собствения риск и платежоспособността.

(2) Застрахователят, съответно презастрахователят, информира комисията чрез надзорния доклад за оценка на собствения риск и платежоспособността за съществени промени в информацията, включена в заявлението за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498, и предоставя подробни данни за всички съществени промени.

(3) В случай че използването на нови данни предизвиква съществени промени в информацията, включена в заявлението за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498, застрахователят, съответно презастрахователят, представя в комисията всички данни за извършеното изчисляване на специфичните параметри.

(4) В случай че застрахователят, съответно презастрахователят, установи, че друг стандартизиран метод осигурява по-точен резултат с цел изпълняване на изискванията за калибриране по чл. 170, ал. 2 и 3 КЗ, той подава ново заявление за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498 за използването на алтернативния стандартизиран метод.

Чл. 59. (1) Когато застрахователят, съответно презастрахователят, е нарушил изискванията за използване на специфичните за него параметри, заместник-председателят задължава застрахователя, съответно презастрахователя, да преустанови нарушението в срок от три месеца.

(2) В случая по ал. 1 заместник-председателят взема предвид степента и обхвата на неспазването, времето, необходимо за коригирането му, както и действията, които застрахователят, съответно презастрахователят, възнамерява да предприеме за възстановяване на изискванията за използване на специфичните за него параметри.

(3) Когато неспазването не може да бъде отстранено в срок от три месеца, комисията по предложение на заместник-председателя отменя издаденото одобрение за използване на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри в съответствие с чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/498 на Комисията от 24 март 2015 г. за определяне в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение във връзка с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на специфични за предприятието параметри.

(4) След отмяната на одобрението застрахователят, съответно презастрахователят, преизчислява капиталовото изискване за платежоспособност чрез използването на стандартни параметри и подава ново заявление за одобрение по чл. 173 КЗ във връзка с чл. 1 от Регламент 2015/498, в случай че възнамерява отново да използва специфични за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри.

Чл. 60. (1) Ако комисията по предложение на заместник-председателя изисква застрахователят, съответно презастрахователят, да използва специфични за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри в съответствие с чл. 174 КЗ, с решение определя на застрахователя, съответно презастрахователя, параметрите по чл. 218 от Регламент (ЕС) 2015/35 да бъдат заменени.

(2) Комисията по предложение на заместник-председателя задължава застрахователя, съответно презастрахователя, в срок от един месец да подаде заявление по ал. 1, след като анализира наличните стандартизирани методи.

Чл. 61. (1) При преценката дали съществува значително отклонение по смисъла на чл. 174 КЗ, комисията по предложение на заместник-председателя отчита значимите фактори, както следва:

1. констатациите, произтичащи от процеса на надзорен преглед;

2. естеството, вида и размера на отклонението;

3. вероятността и сериозността на всяко неблагоприятно влияние върху титулярите на полици и бенефициерите;

4. нивото на чувствителност на допусканията, с които е свързано отклонението;

5. очакваната дюрация и волатилност на отклонението по време на отклонението.

(2) Комисията по предложение на заместник-председателя извършва преценката по ал. 1 на нивото на всеки сегмент, за който е възможно използването на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри.

Чл. 62. (1) Заявлението за одобрение на използването на специфични за групата параметри включва най-малко информацията по параграфи 2, 3 и 4 от чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/498, като всяко позоваване на "специфичните за предприятието параметри" се разбира като позоваване на "специфични за групата параметри".

(2) При искане от комисията, когато е орган за надзор на група, застрахователят, съответно презастрахователят, притежаващ участие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност осигурява допълнителна информация, необходима за оценката на заявлението.

Чл. 63. (1) В случай на заявление за одобрение на използването на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри от отделен застраховател, съответно презастраховател, който е включен в обхвата на изчисляването на платежоспособността на група, комисията, когато получи заявлението, информира надзорния колегиум за получаването и за своето решение. В случай че е отказала издаването на одобрение, комисията информира надзорния колегиум за мотивите за своето решение.

(2) Преди вземане на окончателно решение относно заявлението за използване на специфични за групата параметри комисията, когато е орган за надзор на групата, трябва да вземе предвид решенията на надзорните органи относно заявленията на отделни застрахователи, съответно презастрахователи, включени в обхвата на изчисляването на платежоспособността на групата, за използване на специфичните за застрахователя, съответно презастрахователя, параметри.