НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 15 ОТ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ (ДВ, БР. 68 ОТ 2005 Г.)

В сила от 23.04.2016 г.

Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката

Обн. ДВ. бр.6 от 22 Януари 2016г.

§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Изискванията на тази наредба се прилагат при проектиране и изграждане на нови системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради и при реконструкция и основен ремонт на съществуващи системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "отоплителни, вентилационни и климатични (ОВК) инсталации" се заменят със "системи за отопление, вентилация и климатизация".

§ 2. В чл. 3, т. 3 думите "ОВК инсталации" се заменят със "системи за отопление, вентилация и климатизация".

§ 3. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:

"(3) Строителните продукти се влагат в строежите при условията и по реда Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.)."

§ 4. В чл. 10 т. 1 се изменя така:

"1. Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2008 г. (ДВ, бр. 64 от 2008 г.), на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.) и на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.);".

§ 5. Член 136 се изменя така:

"Чл. 136. Строителните конструкции на съоръженията на топлопреносните мрежи се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове по чл. 169, ал. 4 ЗУТ и на техническите спецификации за осигуряване основните изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ."

§ 6. В част четвърта "Правила и нормативи за проектиране и изграждане на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации" глава шеста се изменя така:

"Глава шеста

ОБЩИ ПРАВИЛА И ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ, ВЕНТИЛАЦИЯ И КЛИМАТИЗАЦИЯ НА СГРАДИ

Раздел I

Общи правила при проектиране на системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради

Чл. 186. (1) Общи или самостоятелни системи за отопление и/или вентилация и/или климатизация се проектират и изграждат задължително във всички сгради с РЗП над 50 кв. м, за които се изисква поддържане на един или повече от един нормативни параметри на микроклимата, с изключение на еднофамилни жилищни сгради (единични къщи), за които се предвижда отоплението/охлаждането да се осъществява с индивидуални битови уреди за отопление или охлаждане.

(2) В зависимост от изискванията към създавания микроклимат в сгради за обществено обслужване и в жилищни сгради в съответствие с БДС EN 15251 се определят следните категории за качество на обитаемата среда:

1. категория І - очаквано високо ниво;

2. категория ІІ - очаквано нормално ниво;

3. категория ІІІ - очаквано средно ниво;

4. категория IV - ниво с временни отклонения на стойностите на параметрите извън границите на категория III.

(3) Връзката между видовете категории за качество на обитаемата среда и параметрите на топлинното състояние е съгласно приложение № 9.

Чл. 187. (1) Проектите на системите по чл. 186 се разработват задължително въз основа на задание за проектиране, което се възлага с писмен договор. Заданието се изготвя от технически правоспособен инженер с образователно-квалификационна степен "магистър", придобита в областта на техническите науки от професионално направление "Енергетика" по специалности, свързани с енергопреобразуващи технологии и енергийна ефективност в сгради и промишлени обекти, отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника.

(2) Със заданието за проектиране се определят фазите на проектиране и вариантността.

(3) Заданието за проектиране включва следните основни технологични, функционални и технически изисквания, свързани със:

1. съответствието с националните нормативни изисквания;

2. външните изчислителни условия (необезпеченост);

3. категорията на качеството и параметрите на обитаемата среда в сградите, както и с възможността за тяхното понижаване в определени периоди на експлоатация, с параметрите на въздуха в стълбищните клетки и в помощните помещения и със специфични параметри на микроклимата, когато това е свързано с технологичния процес, в случай че сградата е производствена;

4. чистотата на външния въздух и нивото на шума на околната среда, в т.ч.:

а) степен на очистване на въздуха за приточните вентилационни и климатични системи в зависимост от предназначението на помещенията;

б) степен на очистване на изхвърляния въздух, когато е приложимо;

5. функционалните особености и режима на експлоатация на помещенията и обслужващите ги системи (създаване на условия за ремонтопригодност);

6. броя на обитателите в помещенията на сградите за обществено обслужване, в които се предвижда масово събиране на хора, и процента на пушачите, ако пушенето е разрешено с друг нормативен акт;

7. вида и енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи;

8. площта и топлотехническите характеристики на прозорците, възможността за тяхното отваряне, вида на слънцезащитните съоръжения, наличието и мястото на пасивни архитектурни елементи;

9. вътрешните източници на топлина и влага и коефициентите на едновременност;

10. отделяните опасни вещества в помещенията, включително от мебелировка, стенни покрития, подови настилки и др., и възможността за рециркулация на въздуха от помещенията;

11. вида на източника на топлина/студ и допускане на алтернативи;

12. мястото на източника за топлозахранване (котелна централа или абонатна станция) при отчитане на необходимостта от поддръжка, на достъпа за запълване на резервоарите за гориво и осигуряването на въздух за горивния процес;

13. мястото на източника за студозахранване;

14. мястото и типа на комина, ако е необходим;

15. мястото за резервоари за течно гориво, складове за твърдо гориво и помещения за сгурия;

16. мястото за разширителни съдове, за запълване и дрениране на системите;

17. изискванията, произтичащи от допълнителни системи (за ГВБН и др.), които се предвижда да бъдат обслужвани от проектираната система за топло- и студозахранване;

18. вида на системите по чл. 186 и взаимното им съвместяване като интегрирано решение за осигуряване на параметрите на микроклимата;

19. системите за регулиране и активен контрол на проектираните системи, включително защита от замръзване;

20. трасетата и начина на монтаж на топлопроводите;

21. начините за измерване на разхода на горива и енергии, потребявани в сградата, включително интелигентни измервателни системи, системи за енергиен мониторинг на разхода на енергия и стандартизирани системи за енергиен мениджмънт;

22. режима на експлоатация на системите, включително изисквания за понижено топло- и студоподаване през нощта, прекъснато отопление и резервни помпи;

23. топлинния източник за системите за гореща вода за битови нужди, в т.ч. за оползотворяване на възобновяема енергия;

24. необходимостта от обработка на водата;

25. управлението, поддръжката и експлоатацията на системите и необходимостта от оператор;

26. начините за управление на вентилационните системи, включително аварийна вентилация, за намаляване при необходимост на рисковете от пожар и взрив, както и начините за използване на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината.

(4) Със заданието за проектиране се определя отоплението на стълбищните клетки на жилищни сгради.

(5) При изготвяне на заданието за проектиране може да се избира различна категория за отделно пространство или за цялата сграда по отношение на топлинната среда, качеството на въздуха и акустичната среда. Различна категория може да се избира както за зимни, така и за летни условия.

(6) Когато в заданието за проектиране не се предвижда някое от изискванията по ал. 3, за това изискване се посочва, че същото се изпълнява по начин, който е по преценка на проектанта.

Раздел II

Основни изисквания при проектирането на системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради

Чл. 188. (1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради се проектират като високоефективни системи за захранване на сградите с топлина/студ. При проектиране на системите се отчитат изискванията за: енергийна ефективност в европейското и националното законодателство, напредъкът на технологиите, строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, техническите изисквания за защита от шум на сградите при тяхното проектиране, показателите за шум в околната среда и вредните ефекти от шума върху човешкото здраве, изискванията за носимоспособност и безопасна експлоатация на сградите, недопускането на вибрации, електромагнитни полета, отделянето на вредни вещества и неприятни миризми, които не отговарят на хигиенните изисквания за здравна защита, и опазването на околната среда.

(2) При наличие на техническа възможност, икономическа и екологична целесъобразност системите по ал. 1 се проектират, като се отчитат възможностите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, биомаса и/или усвояване на топлината от отработен въздух от механична вентилация или от друга топлина с установен остатъчен потенциал, отделена в резултат на топлообменни процеси в сградата. Икономическата целесъобразност на проектираните системи се изчислява по методиката, определена с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

Чл. 189. Системите за отопление се проектират за осигуряване на нормираните температури на въздуха в пространствата на сградите през зимния период.

Чл. 190. Системите за вентилация се проектират за:

1. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за обитателите;

2. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за рaзреждане на отделени опасни вещества в помещенията до пределно допустимата им концентрация при общообменна вентилация;

3. улавяне на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им;

4. отвеждане на топлината и влагата, отделяни в помещенията;

5. осъществяване на топловъздушно отопление с общообменна вентилация.

Чл. 191. (1) Системите за климатизация се проектират за осигуряване на топлинен комфорт в жилищните сгради и в сградите за обществено обслужване, както и в производствените сгради със специфични технологични изисквания към параметрите на микроклимата.

(2) Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на въздуха в климатизираните пространства.

(3) За поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници нагнетяваният въздух се загрява или охлажда, овлажнява или изсушава. Когато не се изисква едновременно поддържане и на двата параметъра, броят на четирите термодинамични въздухообработващи процеса се намалява на два или три.

Чл. 192. Системите за отопление, вентилация и климатизация в сгради със зони с различно функционално предназначение се проектират като отделни системи за всяка зона.

Чл. 193. (1) Системите за отопление в зависимост от тяхното предназначение и изискванията, които се определят към тях, се разделят на групи, както следва:

1. първа група - системи с повишени изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сгради, при които спадането на температурата води до недопустими експлоатационни загуби или в които не се допуска спадането на температурата по технологични причини;

2. втора група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 35 h (0,4 %);

3. трета група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 88 h (1 %).

(2) Системите за вентилация и климатизация в зависимост от тяхното предназначение и изискванията, които се определят към тях, се разделят на групи, както следва:

1. първа група - системи с повишени изисквания, които осигуряват нормираните параметри и чистотата на въздуха в работните помещения, за които технологични изисквания не допускат промяната им;

2. втора група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 35 h (0,4 %);

3. трета група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 88 h (1 %);

4. четвърта група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 176 h (2 %) - само през летния период."

§ 7. В чл. 194, ал. 1 думите "ОВК инсталации" се заменят със "системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради".

§ 8. В чл. 195 ал. 1 се изменя така:

"(1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради осигуряват параметрите на микроклимата, както следва:

1. в сгради за обществено обслужване, за които няма специфични изисквания за проектиране, и в жилищни сгради - съгласно приложение № 12, табл. 1 и/или приложение № 18;

2. в сгради за обществено обслужване в областта на образованието, културата и здравеопазването - в съответствие с изискванията на тази наредба, с отчитане на специфичните изисквания на технологичното задание и на нормативните актове за проектиране на този вид сгради;

3. в производствени сгради - съгласно технологичното задание или по приложение № 12, табл. 2."

§ 9. Член 198 се изменя така:

"Чл. 198. Отоплителният товар се изчислява в съответствие с методиката, дадена в приложение № 24."

§ 10. Член 201 се изменя така:

"Чл. 201. Сухият охладителен товар се изчислява в съответствие с методиката, дадена в приложение № 25."

§ 11. Член 204 се изменя така:

"Чл. 204. Влажностният товар се изчислява в съответствие с методиката, дадена в приложение № 26."

§ 12. Член 205 се изменя така:

"Чл. 205. Отделяните опасни вещества в обособено пространство от сградата се определят с технологичното задание или се изчисляват в съответствие с методиката, дадена в приложение № 27."

§ 13. В глава девета се правят следните изменения:

1. Заглавието на глава девета се изменя така:

"Глава девета

СИСТЕМИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ".

2. Раздел I "Общи изисквания" се изменя така:

"Раздел I

Общи изисквания

Чл. 206. (1) В сградите за обществено обслужване с РЗП, по-голяма от 50 m², в производствените и спомагателните помещения, в които пребивават хора не по-малко от четири месеца през зимния период независимо от ежедневния им часов престой в сградите, както и в помещенията, за които поддържането на определена температура е необходимо поради технологични изисквания, задължително се проектира система за отопление, осигуряваща нормираната температура на въздуха през отоплителния период.

(2) Проектирането на системи за отопление в жилищни сгради с РЗП, по-голяма от 50 m², е задължително, когато в сградата или в отделни части от нея се предвижда отоплението на повече от едно помещение да се осигури чрез система с общ генератор на топлина и отоплителни тела, свързани с тръбна мрежа.

Чл. 206а. Енергията, отдадена в отопляемия обем от пасивни сградни ограждащи елементи, не се счита за възобновяема енергия.

Чл. 206б. Енергията от термопомпи с електрически задвижвани компресори, с нискотемпературен източник на топлина въздух, вода и земя не се счита за възобновяема, когато средният сезонен коефициент на трансформация е по-малък от 3,5.

Чл. 207. Дежурно отопление се предвижда за помещения, в които не се допуска понижаване на температурата под 5 °C.

Чл. 208. (1) Локално (местно) отопление се предвижда за отделни помещения, които:

1. ще се отопляват повече от 1/3 от времето на експлоатационния им режим през отоплителния период независимо от това, дали съседни на тях помещения се отопляват през същия период;

2. са в жилищни сгради с РЗП, по-малка от 50 m²;

3. са в жилищни сгради с РЗП, равна или по-голяма от 50 m², и не се предвижда помещенията да бъдат отоплявани от система с общ генератор на топлина и отоплителни тела, свързани с тръбна мрежа.

(2) Отоплението по ал. 1 може да се осъществи с индивидуални отоплителни уреди, потребяващи енергия, като в този случай не се изисква проект.

(3) Допуска се отоплението на сгради да се проектира и изпълни с автономни климатизатори или със система от климатизатори с едно външно и с повече от едно вътрешни тела при спазване на условието по чл. 206б.

(4) За недопускане на вреден шум и вибрации, пренасяни чрез конструкцията в резултат на неправилен монтаж, на други вредни въздействия върху здравето на обитателите, както и на въздействия за разрушаване на завършващия слой или нарушаване на архитектурния вид на фасадите на сградите проектите на нови сгради включват задължително детайли за:

1. начина на монтаж на външните тела на климатизаторите, когато със заданието за проектиране се предвижда този начин на отопление/охлаждане;

2. организирано отвеждане на конденз от всички локални климатизатори.

(5) При наличие на техническа възможност изискванията по ал. 4 се спазват и при извършване на основно обновяване, основен ремонт или реконструкции на съществуващи сгради.

(6) Автономните климатизатори и слънчевите колектори, когато са монтирани по фасадите и покривите на сгради, не се считат за издатини по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ.

Чл. 209. (1) Системата за централно отопление за различните видове сгради се избира със заданието за проектиране в зависимост от функционалното предназначение на сградите.

(2) Централни или локални системи за отопление, както и техни основни ремонти, реконструкции и обновяване, доколкото това е технически възможно и икономически целесъобразно, се проектират при отчитане възможностите за прилагане на:

1. децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници;

2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

3. централизирани и локални системи за производство на топлина/студ, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

4. термопомпи.

Чл. 210. Въздушно отопление се предвижда, когато:

1. технически е възможно комбиниране на въздушно отопление с нагнетателна вентилация;

2. помещенията са с височина над 5 m и е нецелесъобразно друг вид отопление;

3. се налага периодично отопляване на помещения (халета).

Чл. 211. (1) Лъчисто отопление с открити лъчители се изпълнява в промишлени халета, спортни зали и открити обекти.

(2) Вградени системи с вода за отопление и охлаждане на повърхнини в сгради се проектират така, че да отговарят на изискванията на БДС EN 15377.

Чл. 212. Не се допуска проектиране на лъчисто отопление с вградени серпентини в помещения със:

1. периодична използваемост;

2. колебания в топлинното им натоварване.

Чл. 213. Допуска се проектиране на система за отопление заедно със системи за вентилация и климатизация, когато с топлината, отдадена от отоплителните тела, се компенсират частично или напълно топлинните загуби на помещението.

Чл. 214. Допуска се проектирането на системи за отопление с топлоносител пара с ниско налягане в производствени сгради (халета), когато в тях са проектирани системи за технологична пара.

Чл. 215. (1) Конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода в нови сгради се проектират с максимална температура на топлоносителя на входа на системата 60 °С. По-висока максимална температура на топлоносителя на входа на системата се допуска, когато е предвидено със заданието за проектиране и в него са изложени съответните мотиви за това.

(2) Условието по ал. 1 се изпълнява и при извършване на основен ремонт, основно обновяване или реконструкция на конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода при наличие на техническа възможност за изпълнението и при доказана ефективност при проектирането. Във всички случаи, в които изчисленията не доказват ефект от прилагане на условието по ал. 1, проектирането се осъществява в границите на параметрите на съществуващата система."

§ 14. Член 216 се изменя така:

"Чл. 216. Отоплителните тела се проектират така, че да отговарят на изискванията на БДС EN 442-1."

§ 15. В чл. 221, ал. 3 и 4 се отменят.

§ 16. В чл. 222 думите "подобна степен на пожароопасност" се заменят с "V степен на огнеустойчивост".

§ 17. В чл. 223 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст на чл. 223 става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) За сградите, които подлежат на задължително сертифициране по реда на ЗЕЕ, към всяко отоплително тяло и към група от последователно свързани отоплителни тела с индивидуално захранване с топлоносител се предвижда термостатична спирателно-регулираща арматура."

§ 18. Членове 224 и 225 се отменят.

§ 19. В глава девета "Системи за отопление" заглавието на раздел IІІ се изменя така:

"Раздел III

Тръбна мрежа".

§ 20. В чл. 227 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "инсталация" се заменя с "мрежа".

2. Алинея 4 се изменя така:

"(4) На всеки клон на мрежата се предвиждат спирателна арматура, арматура за балансиране/регулиране, а когато се изисква по задание - и измервателна арматура."

§ 21. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Топлоподаването за сградите се осъществява при активен контрол на потреблението на топлина, а когато е предвидено със заданието за проектиране, се предвиждат системи за автоматично регулиране и управление на разхода на енергия, които целят икономия на енергия."

2. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) В нови многофамилни жилищни сгради се предвижда измерване на разхода на енергия за отопление за всеки самостоятелен обект с жилищно и нежилищно предназначение в сградата.

(4) При сгради със смесено предназначение системите за отопление се проектират така, че да позволяват индивидуално отчитане на разхода на топлина за отделните части с различно предназначение."

§ 22. В чл. 229, ал. 1 думата "инсталация" се заменя с "мрежа".

§ 23. В чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

§ 24. В чл. 237, ал. 1 думата "инсталациите" се заменя със "системите", а в ал. 2 и ал. 6, т. 1 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

§ 25. Член 243 се отменя.

§ 26. В чл. 244 думите "Отоплителната инсталация" и "отоплителната инсталация" се заменят съответно със "Системата за отопление" и "системата за отопление".

§ 27. В чл. 248, ал. 1 и чл. 249 думата "инсталация" се заменя с "мрежа".

§ 28. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:

"4. спирателни вентили най-малко на входа на разпределителния колектор и на изхода на събирателния колектор."

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) В сгради в режим на етажна собственост, както и в сгради с повече от един собственик, на всяко топлинно разпределително табло се монтира топломер със спирателна арматура преди и след него."

3. Създава се ал. 3:

"(3) Допуска се, когато в един самостоятелен обект е предвидено повече от едно топлинно разпределително табло и таблата са свързани последователно, да се монтира само един топломер със спирателна арматура преди и след него."

§ 29. Член 252 се изменя така:

"Чл. 252. Системите за лъчисто отопление с вградени отоплителни елементи и открити лъчители се проектират за помещения на сгради за обществено обслужване и в жилищни сгради в съответствие с БДС EN 15377-1,-2,-3."

§ 30. В чл. 254 след означението "БДС CR 1752" се добавя "и БДС EN 15251".

§ 31. В чл. 264 думата "инсталацията" се заменя със "системата", в чл. 277, ал. 1 думата "инсталации" се заменя със "системи", а в чл. 265 и чл. 270, ал. 1 думите "вентилационна инсталация" се заменят със "система за вентилация".

§ 32. В чл. 280, ал. 2 думата "инсталацията" се заменя с думите "тръбната система".

§ 33. Заглавието на глава десета се изменя така:

"Глава десета

СИСТЕМИ ЗА ВЕНТИЛАЦИЯ И КЛИМАТИЗАЦИЯ".

§ 34. В чл. 282 ал. 1 се изменя така:

"(1) Всички помещения, в които пребивават хора, или когато има изисквания на технологичен процес, се предвиждат с естествена, механична или комбинирана вентилация. В случаите, в които се предвижда механична или комбинирана система за вентилация, се изработва проект."

§ 35. В чл. 286 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Системите за вентилация в жилищни сгради, общежития и хотели се отделят от системите за вентилация в помещенията, предназначени за детски заведения, магазини, аптеки, кабинети, ателиета и др., ако такива системи са проектирани в една сграда."

2. Създава се ал. 3:

"(3) Помещения в жилища може да се вентилират с пресен въздух по механичен начин чрез вентилационни агрегати за жилищни помещения (ВАЖ) със или без въздухопровод, които имат висока енергийна ефективност и отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1253/2014 на Комисията от 7 юли 2014 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на вентилационни агрегати. За монтирането на ВАЖ в жилища без въздухопровод не се изисква проект, когато агрегатите имат оценено съответствие съгласно изискванията на Директива 2009/125/ЕО и специфично енергопотребление, изчислено в съответствие с приложение VIII от Регламент (ЕС) № 1253/2014."

§ 36. В чл. 288 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) При доказана техническа и икономическа целесъобразност към системите за вентилация и/или климатизация се предвиждат съоръжения за оползотворяване на топлината от изхвърляния въздух (съоръжения за рекупериране на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори "въздух-въздух") на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 % при изпълнение на условието:

η_r,min ³ 70% .

2. В ал. 3 думата "инсталации" се заменя със "системи".

§ 37. В чл. 289 думите "вентилационна или климатична инсталация" се заменят със "система за вентилация и/или климатизация", а в чл. 290, ал. 1 думите "вентилационната система" се заменят със "системата за вентилация".

§ 38. В чл. 291 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изречение първо думите "вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "системите за вентилация и климатизация".

2. Създава се ал. 5:

"(5) Когато към съоръженията на системите за вентилация и климатизация има водни серпентини, в помещението се предвижда възможност за тяхното източване."

§ 39. Член 294 се отменя.

§ 40. В чл. 296, ал. 2 думата "инсталации" се заменя със "системи".

§ 41. Член 305 се изменя така:

"Чл. 305. (1) Необходимото количество (дебитът) пресен въздух, подаван в помещения, в които въздухът се замърсява само вследствие на пребиваващите в него хора, се определя съгласно приложение № 18 или приложение № 12.

(2) Когато с директно проветряване не могат да се осигурят хигиенните норми за кратността на обмяната на въздуха в помещенията на жилищата, се проектира и изпълнява механична система за вентилация или климатизация съгласно изискванията на тази наредба.

(3) При проектирането на механична система за вентилация или климатизация на нежилищни сгради се спазват изискванията на БДС EN 13779."

§ 42. Член 306 се изменя така:

"Чл. 306. В производствени помещения с механична вентилация се осигурява не по-малко от еднократен въздухообмен в работната зона."

§ 43. В чл. 307 накрая се добавя "съгласно БДС EN 13779 и изискванията на приложение № 28".

§ 44. Членове 308 и 309 се отменят.

§ 45. В чл. 312 думите "вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "системите за вентилация и/или климатизация".

§ 46. В чл. 314, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Думите "климатичните и общообменните вентилационни инсталации" се заменят със "системите за климатизация и системите за общообменна вентилация".

2. Създава се изречение второ: "Правилата за разполагане на отворите за засмукване на пресен въздух и на отворите за изхвърляне на отработения въздух, както и минималните препоръчителни разстояния между отворите за засмукване на пресен въздух и за изхвърляне на отработен въздух съгласно БДС EN 13779 са дадени в приложение № 28."

§ 47. В чл. 318 думите "вентилационните инсталации" се заменят със "системите за вентилация", думите "климатичните инсталации" се заменят със "системите за климатизация", а думите "когато това е икономически целесъобразно" се заменят с "когато тя е допустима и техническите решения с рециркулация са икономически целесъобразни".

§ 48. В чл. 319, ал. 2 и в чл. 320, т. 3 означенията "А и Б" се заменят с "Ф5А и Ф5Б".

§ 49. В чл. 321, ал. 1 думата "клозети" се заменя с "тоалетни".

§ 50. В чл. 323 думата "инсталации" се заменя със "системи".

§ 51. В чл. 327 думите "вентилационната или климатичната инсталация" се заменят със "системата за вентилация и/или климатизация".

§ 52. В чл. 345 думата "инсталации" се заменя със "системи", а думите "Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници" се заменят със "Закона за чистотата на атмосферния въздух и на наредбите за неговото прилагане".

§ 53. В чл. 346 думата "Климатични" се заменя с думите "Системи за климатизация", а накрая се поставя запетая и се добавя "и в съответствие с изискванията на БДС EN 15 251".

§ 54. В чл. 347, ал. 1 и 2 и в чл. 348 думата "инсталациите" се заменя със "системите".

§ 55. Член 350 се изменя така:

"Чл. 350. Допуска се неорганизирано естествено вентилиране на помещенията (посредством клапи, монтирани в прозорци) в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване, в които отделни помещения се климатизират с разделни апарати (сплит) или с вентилаторни конвектори, при условие че този начин на вентилиране осигурява кратност на неорганизирания въздухообмен на вътрешния с външния въздух не по-голяма от 0,5 h^-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се осигурява с механична система, а където е приложимо - с вентилационни агрегати със или без въздухопровод."

§ 56. В чл. 351 думите "климатични инсталации" се заменят със "системи за климатизация".

§ 57. В чл. 352 думите "климатични и общообменни вентилационни инсталации" се заменят със "системи за климатизация, както и за системите за климатична и общообменна вентилация", а в чл. 353, ал. 2 думите "вентилационните и аспирационните инсталации" се заменят със "системите за вентилация и аспирация".

§ 58. В чл. 358 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Въздухопроводите, които са компонент на системите за аварийно вентилиране, се предвиждат и изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.)."

2. Алинеи 3 и 4 се отменят.

§ 59. В чл. 360, ал. 3 думите "обезпрашителни инсталации" се заменят със "системи за обезпрашаване", в чл. 361, ал. 1 и 2 думите "вентилационни и климатични инсталации" се заменят със "системи за вентилация и климатизация" и в ал. 3 думите "обезпрашителни инсталации" се заменят със "системи за обезпрашаване".

§ 60. Член 366 се изменя така:

"Чл. 366. Допустимите нива на звуково налягане в октавни честоти и в dB(А) за различни приложения се отчитат съгласно приложение № 12, табл. 1 на тази наредба или съгласно Наредба № 4 от 2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството (ДВ, бр. 6 от 2007 г.) и Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.)."

§ 61. В чл. 371 се правят следните изменения:

1. В основния текст думите "отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "системите за отопление, вентилация и климатизация".

2. В т. 2 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

3. Точка 3 се изменя така:

"3. икономия и съхранение на енергията и на енергийните ресурси, използвани в сградите."

§ 62. В чл. 372 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "инсталациите" се заменя с думите "системите за топлоснабдяване и за поддържане на параметрите на микроклимата".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) За отчитане и анализ на работата на системите се предвиждат прибори, които съхраняват регистрираната от тях информация."

§ 63. В чл. 373 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите "вентилационни инсталации" се заменят със "системи за вентилация".

2. В т. 3:

а) в основния текст думите "климатичните инсталации" се заменят със "системите за климатизация";

б) в буква "е" думите "инсталации" и "инсталациите" се заменят съответно със "системи" и "системите".

3. В т. 4, буква "в" думите "отоплителната инсталация" се заменят със "системата за отопление".

4. В основния текст на т. 6 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

5. В основния текст на т. 7 думата "инсталацията" се заменя с думите "централната система".

§ 64. В чл. 374 думите "вентилационни и климатични инсталации" се заменят със "системите за вентилация и климатизация".

§ 65. В чл. 375 се правят следните изменения и допълнения:

1. Основният текст на чл. 375 става ал. 1 и се изменя така:

"(1) Измерване на разхода на енергоносители по видове горива и енергии, както и автоматично регулиране на топло- и студоподаването се предвиждат със заданието за проектиране за всички нови сградни за:

1. системи за отопление, като се приема местно, зонално или централно регулиране съгласно БДС EN 12828;

2. системи за общообменна вентилация и климатизация, в т.ч. за:

а) регулиране на температурата и относителната влажност (когато се изисква със заданието) на въздуха в помещенията и/или за подавания в тях въздух;

б) регулиране на отношението пресен към рециркулационен въздух;

в) защита срещу замръзване на калориферите, работещи с външен въздух;

г) регулиране на температурата на въздуха в помещенията в зависимост от температурата на външния въздух;

д) регулиране на СО₂ в затворени помещения - за сградите за обществено обслужване съгласно заданието за проектиране;

3. топлообменни (абонатни) станции."

2. Създават се ал. 2, 3 и 4:

"(2) Измерването на разхода на енергоносители по видове горива и енергии се предвижда за всички съществуващи жилищни сгради и сгради за обществено обслужване при тяхното обновяване и ремонт.

(3) Измерването и отчитането на топлинна енергия, доставена от топлопреносно предприятие за централно топлоснабдени жилищни сгради, се извършва със средства за измерване за търговско плащане при условията и по реда на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34 от 2007 г.).

(4) При въвеждане на измерване на разхода на горива и енергии и на системи за активен контрол на топлоподаването и студоподаването се отчита нивото на технологиите и технологичния напредък."

§ 66. В чл. 377 думите "Вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "Системите за вентилация и климатизация" и в чл. 382, ал. 1 и 2 думите "аварийната вентилационна инсталация" се заменят със "системата за аварийна вентилация".

§ 67. В чл. 383 накрая се добавя "съгласно изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар".

§ 68. Член 384 се изменя така:

"Чл. 384. Централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация се предвижда в нови сгради за обществено обслужване и в производствени сгради, а за съществуващи сгради за обществено обслужване - когато сградите подлежат на задължително сертифициране по реда на ЗЕЕ. За всички останали сгради се предвижда централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация, когато е заложено в заданието за проектиране."

§ 69. В § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби думата "инсталация" се заменя със "система (мрежа)".

§ 70. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите "икономиката и" се заличават.

§ 71. Приложение № 9 към чл. 186, ал. 3 се изменя така:

"Приложение № 9 към чл. 186, ал. 3

Категории за качество на обитаемата среда
Категория	Топлинно състояние на тялото
	предвиден процент на незадоволе- ност (PMD)	предвидена средна оценка (PMV)
	%
I	< 6	-0,2<PMV<0,2
II	< 10	-0,5<PMV<0,5
III	< 15	-0,7<PMV<0,7
IV	>15	PMV<-0,7 или PMV>0,7

Забележки:

І категория (високо ниво на очакване) се препоръчва за помещения, обитавани от хора със специфични нужди, в т.ч. хора с намалена подвижност, хора с увреждания, възрастни хора и др.

ІІ категория (нормално ниво на очаквания) трябва да се използва за нови сгради и при обновяване на съществуващи сгради.

ІІІ категория (умерено или приемливо ниво на очакване) може да се използва за съществуващи сгради.

ІV категория - стойностите са извън критериите за посочените по-горе категории. Тази категория трябва да бъде призната (одобрена) само за ограничена част от годината."

§ 72. В таблица 1 от приложение № 12 към чл. 195, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 305, чл. 347, ал. 1 и 2 и чл. 366 се правят следните допълнения:

1. В заглавието на таблица 1 накрая се добавя "и БДС EN 15251".

2. Таблица 1 се изменя така:

"Таблица 1

Вид/предназначение на сградата	Активност	Брой обитатели, бр./m²	Категория на вътр. топл. среда	Температура на усещането		Максимална средна скорост на въздуха		Ниво на звуково налягане	Дебит на пресния въздух	Допълнителен вентилационен дебит, когато е разрешено пушенето
				лято	зима	лято	зима	Ниво на звуково налягане	Дебит на пресния въздух
				^oC	^oC	m/s	m/s	db(A)	l/s x m²	l/s x m²
Единичен офис	1,2	0,1	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	30	2,0	-
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	35	1,4	-
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	40	0,8	-
			IV	> 27	< 19	0,25	0,21	40	0,8	-
Офис без преградни стени	1,2	0,07	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	35	1,7	0,7
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	40	1,2	0,5
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	45	0,7	0,3
Стая за конференции	1,2	0,5	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	30	6,0	5
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	35	4,2	3,6
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	40	2,4	2
Аудитория	1,2	1,5	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	30	16^(е)	-
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	33	11,2	-
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	35	6,4	-
Кафене/ресторант	1,2	0,7	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	35	8,0	-
			II	24,5±2,0	22,0±2,5	0,22	0,18	45	5,6	5
			III	24,5±0,5	22,0±3,5	0,25	0,21	50	3,2	2,8
Класна стая	1,2	0,5	I	24,5±0,5	22,0±1,0	0,18	0,15	30	6,0	-
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	35	4,2	-
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	40	2,4	-
Детска градина	1,4	0,5	I	23,5±1,0	20,0±1,0	0,16	0,13	30	7,1	-
			II	23,5±2,0	20,0±2,5	0,20	0,16	40	4,9	-
			III	23,5±2,5	20,0±3,5	0,24	0,19	45	2,8	-
Универсален магазин	1,6	0,15	I	23,0±1,0	19,0±1,5	0,16	0,13	40	4,2	-
			II	23,0±2,0	19,0±3,5	0,20	0,15	45	3,0	-
			III	23,0±3,0	19,0±4,5	0,23	0,18	50	1,6	-
Църква	1,3		I	-	18,0±1,5	-	-	-	-	-
			II	-	18,0±3,0	-	-	-	-	-
			III	-	18,0±4,0	-	-	-	-	-
Музей/галерия	1,6		I	-	19,0±1,5	-	-	-	-	-
			II	-	19,0±3,0	-	-	-	-	-
			III	-	19,0±3,0	-	-	-	-	-
Жилищна сграда	1,2		I	-	22,0±1,0	-	-	30	0,49	-
			II	-	22,0±2,0	-	-	40	0,42	-
			III	-	22,0±3,0	-	-	45	0,35	-
			IV	-	< 19	-	-	45	0,30	-
Баня	0,6		I	-	25,0±0,5	-	-	-	-	-
			II	-	25,0±1,5	-	-	-	-	-
			III	-	25,0±2,0	-	-	-	-	-

§ 73. Създава се приложение № 24 към чл. 198:

"Приложение № 24 към чл. 198

Методика

за изчисляване на отоплителен товар на сгради

1. ВЪВЕДЕНИЕ

С тази методика се определят правилата за изчисляване на топлинната мощност, необходима за постигане на изискваната вътрешна температура при стандартни изчислителни условия.

Изчислителният топлинен товар се определя, както следва:

- стая по стая или отоплявано пространство по отоплявано пространство, за да се оразмерят отоплителните тела;

- за част от сградата или за цялата сграда, за да се определи топлинната мощност, с която те ще бъдат осигурени.

Основните случаи обхващат сгради:

- с ограничена височина на стаята (не повече от 5 m);

- които е прието да бъдат отоплявани при постоянна по време температура на външния въздух, равна на изчислителната температура.

Примери за такива сгради са: къщи, офис сгради и административни сгради, училища, библиотеки, болници, сгради за развлечения, сгради за търговия с хранителни стоки, универсални магазини и други сгради за бизнес цели, индустриални сгради и др.

В приложенията към методиката е дадена информация и за специални случаи, като:

- сгради с голяма етажна височина и халета;

- сгради, в които температурата на въздуха и средната радиационна температура се различават съществено.

Методиката за изчисляване на отоплителния товар и Методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради (приложение № 3 от Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.) имат много сходни елементи, тъй като физиката на топлопреноса е една и съща. И към двете методики са дадени опростени методи за определяне на отоплителната мощност или на необходимата топлинна енергия, използвани за експресни оценки, предпроектни проучвания и идейни проекти. Основните разлики са следните: по първата методика се определя количеството необходима топлина (първична енергия), а по втората - последователността на определяне на общия отоплителен товар и оразмеряване на отоплителната мощност; различни климатични данни (изчислителни температури и параметри на външния въздух и на микроклимата, съответно климатични данни); при изчисляване на отоплителния товар не се отчитат притоците от вътрешни източници, слънчево греене и др.

2. ПОЗОВАВАНИЯ

Тази методика е разработена въз основа на европейските стандарти и добрите европейски практики. В нея са включени изисквания на стандарти, като позоваванията на тях са направени на съответните места в текста, както следва:

- БДС EN 673 "Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойност). Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 6946 "Строителни елементи. Съпротивление на топлопреминаване и коефициент на топлопреминаване. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчислителен метод. Част 1: Опростен метод";

- БДС EN ISO 13789 "Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сградите. Топлопренасяне през земята. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 10077-2 "Термично поведение на прозорци, врати и жалузи. Изчисляване на топлопреминаването. Част 2: Числен метод за рамки (ISO/DIS 10077-2:1998)";

- БДС EN ISO 10211-1 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Топлинни потоци и повърхностни температури. Част 1: Общи изчислителни методи (ISO 10211-1:1995)";

- БДС EN ISO 10211-2 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Топлинни потоци и повърхностни температури. Част 2: Линейни топлинни мостове (ISO 10211-2:2001)";

- БДС EN ISO 10456 "Материали и продукти за сградата - процедура за определяне на обявените и проектните термични стойности (ISO 10456:1999)";

- БДС EN 12524 "Строителни материали и продукти. Топло- и влаготехнически свойства. Таблични проектни стойности";

- БДС EN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Линейно топлопреминаване - опростени методи и нормативни стойности (ISO 14683:1999)".

3. ОСНОВНИ ОЗНАЧЕНИЯ, ЕДИНИЦИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНИ СИМВОЛИ

Таблица 1

Символи и единици
Символ	Наименование	Единица
a,b,c,f	Различни корекционни фактори	-
A	Площ	m²
B^’	Пространствена характеристика на пода	m
c_p	Специфичен топлинен капацитет при постоянно налягане	J/(kg.K)
D	Дебелина	m
e_i	Коефициент на защитно ограждение	-
e_k,e_l	Корекционни фактори за изложение	-
G_w	Корекционен фактор за подпочвени води	-
H	Коефициент на топлопредаване	W/(m²K)
H	Коефициент на общи топлинни загуби	W/K
l	Дължина	m
n	Кратност на въздухообмена	h^-1
n₅₀	Кратност на въздухообмена при разлика между налягането във и извън сградата 50 Pa	h^-1
P	Периметър на подовата плоча	m
Q	Количество топлина, количество енергия	J
T	Термодинамична температура по скалата на Келвин	K
U	Коефициент на топлопреминаване	W/(m²K)
v	Скорост на вятъра	m/s
V	Обем	m³
	Дебит	m³/s
e	Корекционен фактор за височина	-
Ф	Топлинни загуби, топлинна мощност	W
Ф_HL	Топлинен товар	W
η	Коефициент на полезно действие	%
l	Коефициент на топлопроводност	W/(m.K)
q	Температура по скалата на Целзий	^оC
r	Плътност на въздуха	kg/m³
y	Линеен коефициент на топлопреминаване	W/(m.K)

Таблица 2

Индекси
a	въздух	h	височина	о	усещане
A	част от сградата	inf	инфилтрация	r	средна радиационна
bdg,B	сграда	int	вътрешен	RH	допълнително загряване
bf	под на сутерен	i,j	отоплявано пространство	su	приточен
bw	стена на сутерен	k	елемент от сградата	T	преминаване
e	външен, външна страна	l	топлинен мост	tb	тип на сградата
env	обвивка	m	средногодишно	u	неотоплявано пространство
equiv	еквивалент	mech	механично	V	вентилация
ex	отработен	min	минимален	Dθ	по-висока вътрешна температура
g	земя	nat	естествен	W	вода, прозорец/стена

По смисъла на тази методика:

"Сутерен" - стая се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от външната площ на стена е в контакт със земята.

"Елемент на сградата" - сградна ограждаща конструкция или елемент, като стена, под и др.

"Обособена част от сградата" - общ обем на отопляваните пространства, обслужвани от една обща отоплителна система (т.е. самостоятелни жилища), където топлоснабдяването към всяко самостоятелно жилище може да бъде контролирано от обитателя.

"Проектна температурна разлика" - разликата между вътрешната и външната изчислителна температура.

"Изчислителни топлинни загуби" - количеството топлина за единица време, напускащо сградата към околната среда при определени изчислителни условия

"Коефициент на топлинни загуби" - топлинни загуби за единица температурна разлика.

"Топлопреминаване" - топлината, преминала през ограждащите конструкции и елементи в резултат на температурната разлика.

"Топлинен товар" - необходимата топлина за постигане на зададени вътрешни изчислителни условия.

"Загуби от топлопреминаване на разглежданото пространство" - топлинни загуби към външната среда като резултат от топлопроводност през ограждащите повърхности, както и на топлопреминаване между отопляваните пространства в сградата

"Вентилационни загуби на разглежданото пространство" - топлинни загуби от вентилация или инфилтрация през ограждащите елементи на сградата и преминаване на въздух от едно пространство към друго пространство.

"Външна температура на въздуха" - температурата на въздуха извън сградата.

"Външна изчислителна температура" - външната температура на въздуха, която се използва за изчисляване на топлинните загуби.

"Отоплявано пространство" - пространство, което трябва да се отоплява до определена вътрешна температура.

"Вътрешна температура на въздуха" - температура на въздуха вътре в сградата.

"Вътрешна изчислителна температура" - температура на усещането в центъра на отопляваното пространство (помещение) (във височина 0,6 - 1,6 m), която се използва за изчисляване на топлинните загуби.

"Средногодишна външна температура" - средната стойност на външната температура през годината

"Температура на усещане" - средноаритметично между вътрешната температура на въздуха и средната радиационна температура.

"Топлинна зона" - част от отопляваното пространство, което е със зададена температура и с незначителни пространствени изменения на тази температура.

"Неотоплявано пространство" - помещение, което не е част от отопляваното пространство.

"Вентилационна система" - система, която осигурява определен дебит пресен въздух.

"Зона" - група от помещения, които имат сходни топлинни свойства.

4. ПРИНЦИПИ НА ИЗЧИСЛИТЕЛНИЯ МЕТОД

За основните случаи изчислителният метод се основава на следните хипотези:

- температурното разпределение (температурата на въздуха и изчислителната температура) се приема да бъде равномерно;

- топлинните загуби се изчисляват при стационарни условия, приемайки постоянни стойности за температурата, характеристиката на строителните елементи и т.н.

За основните случаи процедурата може да се използва за по-голяма част от сградите:

- с етажна височина не по-голяма от 5 m;

- отоплявани или приемайки да бъдат отоплявани със зададени постоянни температури;

- където е възможно температурата на въздуха и температурата на усещане да се приемат с еднакви стойности.

В лошо изолираните сгради и/или през периоди на дозагряване с топлоотдаващи системи с мощно конвективно топлоотдаване или с големи отопляващи повърхности със значителни лъчисти елементи (например подово лъчисто отопление) може да има значителни разлики между температурата на въздуха и температурата на усещане, както и отклонение от равномерността на температурата в стаята. Тези случаи са разгледани като специални случаи в приложение Б. Случаят на неравномерност на температурното разпределение е разгледан също и в т. 7.1.4.

Първоначално се изчисляват топлинните загуби, след което резултатите от тях се използват за определяне на топлинния товар.

За изчисляване на топлинните загуби на отоплявано пространство трябва да бъдат разгледани следните елементи:

- изчислителните загуби от топлопреминаване, които са топлинни загуби в резултат на топлопроводност през ограждащите елементи, както и на топлопреминаване към съседни помещения, отоплявани до различна температура;

- топлинните загуби от вентилация, които са топлинни загуби за загряване на външен въздух от вентилация или инфилтрация или на постъпил от съседно, по-студено помещение въздух.

5. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

5.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

Стъпките при изчислителния метод за отоплявано пространство са показани на фиг.1 и са, както следва:

а) определяне стойностите на външната изчислителна температура и на средногодишната външна температура;

б) определяне на вида на пространството (отоплявано или неотоплявано) и на стойностите на вътрешната температура за всяко пространство;

в) определяне на всички размери и топлинни характеристики на строителните елементи за всяко отоплявано и неотоплявано пространство;

г) изчисляване на коефициента на топлопреминаване и умножаване с температурната разлика, за да се получат топлинните загуби от топлопреминаване в отопляваното пространство;

д) изчисляване на коефициента за вентилация и умножаване с температурната разлика, за да се получат топлинните загуби от вентилация в отопляваното пространство;

е) получаване на пълните топлинни загуби в отопляваното пространство като сума на топлинните загуби от топлопреминаване и топлинните загуби от вентилация;

ж) изчисляване на топлинната мощност за донагряване на отопляваното пространство, т.е. допълнително необходимата мощност, която да компенсира ефекта на прекъсване на отоплението;

з) получаване на топлинния товар на отопляваното пространство чрез сумиране на топлинните загуби и мощността за донагряване.

5.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА

За оразмеряване на топлоснабдяването, т.е. на топлообменник в абонатна станция или котел, се изчисляват общите топлинни товари на частта от сградата или на цялата сграда. Процедурата се основава на резултатите от изчисленията "пространство по пространство".

Стъпките на изчислителната процедура за частта от сградата или за цялата сграда са следните:

а) сумират се топлините загуби за всички отоплявани пространства, без да се има предвид топлопреминаването вътре в границите на системата, за да може да се изчислят общите топлинни загуби на частта от сградата или на цялата сграда;

б) сумират се загубите от вентилация за всички отоплявани пространства, без да се има предвид вентилацията вътре в границите на системата, за да може да се изчислят общите загуби от вентилация на частта от сградата или на цялата сграда;

в) изчисляват се общите топлинни загуби на частта от сградата или на цялата сграда чрез сумиране на загубите от топлопреминаване и вентилационните загуби;

г) сумират се мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства, за да се получи общата мощност за донагряване на частта от сградата или на сградата, необходима за компенсиране ефекта на прекъсване на отоплението;

д) изчислява се общият отоплителен товар на частта от сградата или на сградата като сума от общите топлинни загуби и общата мощност за донагряване.

5.3. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ОПРОСТЕНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ

Изчисляването по опростения метод следва процедурите, описани в т. 5.1 и 5.2. Тези опростени изчисления се използват за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за извършване на експресни оценки, за прединвестиционни проучвания. Този метод е показан в т. 9.

Фиг. 1. Изчислителна процедура за отоплявано пространство

6. НЕОБХОДИМИ ДАННИ

Необходимите данни за определяне на топлинния товар са:

6.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ

- външна изчислителна температура (q_e)за изчисляване на топлинните загуби;

- средногодишна изчислителна температура (q_m,e) за изчисляване на топлинните загуби към земята.

6.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА

Вътрешната температура, която се използва за изчисляване на топлинните загуби, е вътрешната изчислителна температура (q_int). За основните случаи температурата на усещане и вътрешната температура на въздуха се приемат с еднакви стойности. В случаите, когато това е неприложимо, приложение Б съдържа повече информация.

6.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА

Входните данни, които се изискват за изчисляването "стая по стая", са:

- V_i- вътрешен обем на всяка стая (отоплявани или неотоплявани пространства), m³;

- A_k - площ на всеки елемент от сградата ,m²;

- U_k - коефициент на топлопреминаване на всеки елемент от сградата, W/m²K;

- y_l - линеен коефициент на топлопреминаване на топлинен мост, W/m.K;

- l_l - дължина на топлинен мост, m.

Изчисляването на коефициента на топлопреминаване (U стойностите) на сградните елементи трябва да се прави с оглед на граничните условия и характеристиките на материала, които са дефинирани и препоръчани в конкретните стандарти. Обобщаването на всички параметри, които са използвани за изчисляването на U-стойностите на сградата, заедно с отнасянето към подходящи за използване стандарти, са дадени в табл. 3.

Таблица 3

Параметри за изчисляване на U стойности
Символи и единици	Наименование на параметъра	Стандарти
R_si (m².K/W)	Съпротивление на топлопредаване на вътрешната повърхност	БДС EN ISO 6946
R_se (m².K/W)	Съпротивление на топлопредаване на външната повърхност	БДС EN ISO 6946
l (W/m.K)	Коефициент на топлопроводност (хомогенни материали)
	• определяне на обявени и изчислителни стойности (процедура)	БДС EN ISO 10456
	• таблични проектни стойности	БДС EN 12524
	• типове земя	БДС EN ISO 13370
R (m²K/W)	Термично съпротивление на (не)хомогенни материали	БДС EN ISO 6946
R_a (m²K/W)	Термично съпротивление на въздушни слоеве или кухини
	• невентилирани, слабо и добре вентилирани въздушни слоеве	БДС EN ISO 6946
	• слепени и двойни прозорци	БДС EN ISO 10077-1
U (W/m².K)	Коефициент на топлопреминаване
	• общ метод за изчисляване	БДС EN ISO 6946
	• прозорци, врати (изчислени и таблични стойности)	БДС EN ISO 10077-1
	• рамки (числен метод)	БДС EN ISO 10077-2
	• остъкляване	БДС EN 673
y (W/m.K)	Линеен коефициент на топлопреминаване (топлинни мостове)
	• детайлизирано изчисляване (числено-3D)	БДС EN ISO 10211-1
	• детайлизирано изчисляване (2D)	БДС EN ISO 10211-2
	• опростено изчисляване	БДС EN ISO 14683
c (W/K)	Точкова топлопроводност (3D топлинни мостове)	БДС EN ISO 10211-1

За изчисляване на коефициента на топлинни загуби от вентилация са използвани следващите величини:

- n_min - минимална кратност на въздухоoбмена на час, h^-1;

- n₅₀ - кратност на въздухообмена при разлика между наляганията във и извън сградата 50 Pa, h^-1;

- - дебит на инфилтрирания въздушен поток през неуплътнените ограждащи елементи;

- - дебит на приточния въздушен поток, m³/s;

- - дебит на отработения въздушен поток, m³/s;

- h_v - ефективност на система за оползотворяване топлината на отработения въздух.

Изборът на размерите на сградата трябва да бъде ясно посочен и да не се променя при изчисленията. Независимо от избора трябва да се включат загубите през пълната площ на външна стена. Съгласно БДС EN ISO 13789 може да се използват вътрешни, външни и осови размери, но стандартът не покрива подхода "стая по стая".

7. ОБЩИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. ОСНОВНИ СЛУЧАИ

Пълните топлинни загуби за отопляваното пространство (i), (Ф_i) се изчисляват по формулата:

(1) Ф_i = Ф_T,i + Ф_V,i , W,

където:

Ф_T,i са изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i), W,

Ф_V,i - изчислителните топлинни загуби от вентилация за отопляваното пространство(i), W.

7.1. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ

Топлинните загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i) се изчисляват по формулата:

(2) Ф_T,i = (H_T,ie + H_T,iue + H_T,ig + H_T,j) (q_int,i + q_e), W,

където:

H_T,ie е коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух, W/K;

H_T,iue - коефициентът на топлинни загуби през неотоплявани пространства, W/K;

H_T,ig - коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, разположени върху земята, W/K;

H_T,ij - коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към съседното пространство, отоплявано със значително по-различна температура (j), т.е.съседни отоплявани пространства в частта от сградата или отоплявано пространство в съседната част от сградата, W/K;

q_int,i - вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (j), °C;

q_e - външната изчислителна температура, °C.

7.1.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ. КОЕФИЦИЕНТ НА ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,ie

Коефициентът на директни топлинни загуби се отнася за всички елементи на сградата и за линейните топлинни мостове, разделящи отопляваното пространство от околната среда, като стени, подове, тавани, врати, прозорци. Той се изчислява по формулата:

(3) , W/K,

където:

A_k е площта на елемент от сградата (к), m²;

e_k, e_l са корекционните фактори за изложение, които отчитат климатични влияния, като различна изолация, абсорбиране на влагата от елементите на сградата, скорост и температура вятъра, като се приема, че тези влияния не са взети предвид при изчисляване на U стойностите (БДС EN ISO 6946); стойностите на е_к и е_l са дадени в 10.4.1;

U_k е коефициентът на топлопреминаване за елемент на сградата, изчислен съгласно следните стандарти:

- БДС EN ISO 6946 - за непрозрачни елементи;

- БДС EN ISO 10007-1 - за врати и прозорци;

l_l - дължината на линеен топлинен мост (l) между вътрешността и околната среда, m;

y_l - линейният коефициент на топлопреминаване на топлинен мост (l), W/m.K, който може да се изчисли по един от двата начина:

- за груба оценка се използват табличните стойности съгласно БДС EN ISO 14683;

- изчисляване съгласно БДС EN ISO 10211-2.

Табличните стойности на ψ_l в БДС EN ISO 14683 могат да се използват при подхода "изчисляване на сградата като цяло" и не се прилагат при подхода "стая по стая". Пропорционалното разделяне на ψ_l стойностите между стаите е по преценка на проектанта.

Нелинейните топлинни мостове не се третират в това изчисление.

Опростени методи за отчитане на линейните загуби от топлопреминаване

За изчисляване на линейните загуби от топлопреминаване може да се използва следният опростен метод:

(4) U_{KC =} U_{K +} ΔU_tb , W/m².K,

където:

U_KC е коригираният коефициент на топлопреминаване на елементите на сградата (k), като се имат предвид линейните топлинни мостове, W/m².K;

U_K - коефициентът на топлопреминаване за елементите на сградите, W/m².K;

Δ U_tb - корекционен фактор, който зависи от вида на елемента на сградата, W/m².K.

Нормативни стойности са дадени в 10.4.1.

7.1.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,iue

Ако между отопляваното пространство (i) и външната среда (e) има неотоплявано пространство (u), изчислителният коефициент на топлинните загуби (H_T,iue) от отопляваното пространство навън се изчислява, както следва:

(5) ,

където b_U е факторът за намаляване на температурата, който отчита температурната разлика между неотопляваното пространство и външната изчислителна температура.

Този фактор се изчислява по един от следните три метода:

а) ако температурата на неотопляваното пространство q_u е приета или изчислена при изчислителни условия, b_U се определя по формулата:

(6) ;

б) ако стойността на q_u е неизвестна, b_U се определя по формулата:

(7) ,

където:

H_iu е коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към неотопляваното пространство (u), W/K, като се имат предвид:

- топлинните загуби от топлопреминаване (от отоплявано към неотоплявано пространство);

- топлинните загуби от вентилация (дебитът на въздуха между отопляваното и неотопляваното пространство);

H_ue - коефициентът на топлинни загуби от неотопляваното пространство (u) към външната среда (e), W/K, като се имат предвид:

- топлинните загуби от топлопреминаване (към външната среда и земята);

- топлинните загуби от вентилация (между неотопляваното пространство и външната среда);

в) нормативни стойности на b_u са дадени в 10.4.2.

7.1.3. TОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,ig

Топлинните загуби през подовете и сутеренните стени, директно или индиректно в контакт със земята, зависят от няколко фактора: площта и изложения периметър на подовата плоча, дълбочината на подовата плоча под земното ниво и термичните свойства на земята.

Топлинните загуби могат да се изчислят съгласно БДС EN ISO 13370, както следва:

- по детайлизиран начин;

- по опростения метод показан по-долу; в този случай топлинните загуби през топлинните мостове не са взети предвид.

Изчислителният стационарен коефициент на топлинни загуби през под H_T,ig от отопляваното пространство (i) към земята (g) се определя, както следва:

(8) ,W/K,

където:

f_g1 е корекционен фактор, зависещ от средногодишното изменение на външната температура; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3;

f_g2 - температурният фактор, отчитащ разликата между средногодишната температура и изчислителната външна температура; определя се по формулата:

(9)

А_k - площта на елемент от сградата (k) в контакт с почвата, m²;

U_equiv,k - коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на елемент на сградата (k), W/m²K, изчислен в зависимост от вида на пода (виж фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 6);

G_W - корекционен фактор, отчитащ влиянието на подпочвените води, което се взема предвид, ако разстоянието между приетото водно ниво и нивото на пода на сутерена (подова плоча) е по-малко от 1 m; този фактор може да бъде изчислен по БДС EN ISO 13370; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3.

На фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 7 са дадени стойностите на U_equiv,k за различните видове подове съгласно БДС EN ISO 13370 като функция на U стойностите на елементи на сградата и пространствената характеристика В′. В тези фигури и таблици топлопроводността на почвата е приета λ_g = 2 W/m.K, като ефектите на крайната изолация не са взети предвид.

Пространствената характеристика В′ се определя по следния начин (виж фиг. 2):

(10) ,

където:

A_g е площта на земната основа, m²; за цялата сграда Ag е общата площ на приземния под; за част от сградата A_g е площта на приземния под, която се разглежда;

Р - периметърът на земната основа, m; за цялата сграда Р е общият периметър на сградата; за част от сградата Р включва само дължината на външните стени, отделящи разглежданото отоплявано пространство от външната среда.

Фиг. 2. Определяне на пространствената характеристика В′

В БДС EN ISO 13370 пространствената характеристика В′ е изчислена за сградата като цяло. При подхода "стая по стая" тя може да бъде определена по един от следните три начина:

- за всички стаи без външните стени, които разделят разглежданото отоплявано пространство от външната околна среда, се използват стойностите на пространствената характеристика В′, изчислени за цялата сграда;

- за всички стаи с добре изолиран под (U_floor < 0,5 W/m²K) се използват стойностите на пространствената характеристика В′, изчислени за цялата сграда;

- за всички други стаи пространствената характеристика В′ се изчислява поотделно - "стая по стая".

Подова плоча на земното ниво

Коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на пода на сутерена е даден на фиг. 3 и табл. 4 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика В′.

Фиг. 3. U_equiv,bf - стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В′, m

Таблица 4

U_equiv,bf - стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′
B′, m	U_equiv,bf (за z = 0 m), W/m²K
B′, m	без изолация	U_floor = 2,0 W/m²K	U_floor = 1,0 W/m²K	U_floor = 0,5 W/m²K	U_floor = 0,25 W/m²K
2	1,30	0,77	0,55	0,33	0,17
4	0,88	0,59	0,45	0,30	0,17
6	0,68	0,48	0,38	0,27	0,17
8	0,55	0,41	0,33	0,25	0,16
10	0,47	0,36	0,30	0,23	0,15
12	0,41	0,32	0,27	0,21	0,14
14	0,37	0,29	0,24	0,19	0,14
16	0,33	0,26	0,22	0,18	0,13
18	0,31	0,24	0,21	0,17	0,12
20	0,28	0,22	0,19	0,16	0,12

Отопляван сутерен с подова плоча под земното ниво

Основата за изчисляване на еквивалентния коефициент на топлопреминаване за отоплявани сутерени частично или изцяло под земното ниво е подобна на тази за подова плоча върху земя, но включва два типа елементи на сградата, т.е. U_equiv,bf - за подови елементи, и U_equiv,bw - за елементи на стената.

Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за подовите елементи е даден на фиг. 4 и 5 и табл. 5 и 6 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′.

Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за стенни елементи е даден на фиг. 6 и табл. 7 като функция на коефициента на топлопреминаване на стената и дълбочината под земното ниво.

За отоплявани сутерени частично под земното ниво топлинните загуби директно към външната среда от тази част на сутерена, която е над земното ниво, се изчисляват съгласно т. 7.1.1 без никакви влияния от земята, като се отчитат само тези части от елементите на сградата, които са над земното ниво.

Фиг. 4. U_equiv,bf - стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика B′, m

Таблица 5

U_equiv,bf - стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′
B′, m	U_equiv,bf (за z = 1,5 m), W/m²K
B′, m	без изолация	U_floor=2,0 W/m²K	U_floor=1,0 W/m²K	U_floor=0,5 W/m²K	U_floor=0,25 W/m²K
2	0,86	0,58	0,44	0,28	0,16
4	0,64	0,48	0,38	0,26	0,16
6	0,52	0,40	0,33	0,25	0,15
8	0,44	0,35	0,29	0,23	0,15
10	0,38	0,31	0,26	0,21	0,14
12	0,34	0,28	0,24	0,19	0,14
14	0,30	0,25	0,22	0,18	0,13
16	0,28	0,23	0,20	0,17	0,12
18	0,25	0,22	0,19	0,16	0,12
20	0,24	0,20	0,18	0,15	0,11

Фиг. 5. U_equiv,bf - стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В′, m

Таблица 6

U_equiv,bf - стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′
B′, m	U_eqiuv,bf (за z = 3,0 m), W/m²K
B′, m	без изолация	U_floor = 2,0 W/m²K	U_floor = 1,0 W/m²K	U_floor = 0,5 W/m²K	U_floor = 0,25 W/m²K
2	0,63	0,46	0,35	0,24	0,14
4	0,51	0,40	0,33	0,24	0,14
6	0,43	0,35	0,29	0,22	0,14
8	0,37	0,31	0,26	0,21	0,14
10	0,32	0,27	0,24	0,19	0,13
12	0,29	0,25	0,22	0,18	0,13
14	0,26	0,23	0,20	0,17	0,12
16	0,24	0,21	0,19	0,16	0,12
18	0,22	0,20	0,18	0,15	0,11
20	0,21	0,18	0,16	0,14	0,11

Фиг. 6. U_equiv,bw - стойности за стената в отопляваното пространство като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и дълбочината z под земното ниво: а - U - стойности на стената, W/m²K

Таблица 7

U_equiv,bw - стойности за стените на отопляван сутерен като функция на коефициента на топлопреминаване през стените и дълбочината z под земното ниво
U_wall, W/m²k	U_equiv,bw, W/m²K
U_wall, W/m²k	z = 0 m	z = 1 m	z = 2 m	z = 3 m
0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
0,50	0,44	0,39	0,35	0,32
0,75	0,63	0,54	0,48	0,43
1,00	0,81	0,68	0,59	0,53
1,25	0,98	0,81	0,69	0,61
1,50	1,14	0,92	0,78	0,68
1,75	1,28	1,02	0,85	0,74
2,00	1,42	1,11	0,92	0,79
2,25	1,55	1,19	0,98	0,84
2,50	1,67	1,27	1,04	0,88
2,75	1,78	1,34	1,09	0,92
3,00	1,89	1,41	1,13	0,96

Неотопляван сутерен

Коефициентът на топлопреминаване през под, разделящ отопляваното пространство от неотопляван сутерен, се изчислява съгласно т. 7.1.2. U стойностите на пода се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение (8) и фактори f_g1, f_g2 и G_w не се включват).

Окачен под

Стойностите на коефициента на топлопреминаване на окачен под се изчисляват съгласно т. 7.1.2. U стойностите на окачения под се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение 8 и фактори f_g1, f_g2 и G_w не се включват).

7.1.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,ij

Коефициентът на топлинни загуби H_T,ij изразява преминаването на топлина от отоплявано пространство (i) към съседно отоплявано пространство (j) при значително различна температура. Това може да бъде съседна стая вътре в частта от сградата (например баня, стая за медицинско изследване, килер, стая, принадлежаща на съседна част от сградата (апартамент), или стая, намираща се в съседна сграда, която не е отоплявана.

Коефициентът на топлинни загуби H_T,ij се изчислява, както следва:

(11) , W/K,

където:

ƒ_ij е факторът за намаляване на температурата, който отчита разликата между температурата на съседното помещение и външната изчислителна температура:

(12) .

Нормативни стойности на H_T,ij са дадени в 10.4.4.

А_к - площта на елемент от сградата(к), m²;

U_k - коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (к), W/m²K.

Ефектът на топлинните мостове не е взет предвид при тези изчисления.

7.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ

Изчислителните топлинни загуби от вентилация на отоплявани пространства се определят, както следва:

(13) , W,

където:

H_V,i е изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K;

q_int,i - вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (i), °C;

q_e - външната изчислителна температура, °C.

Изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация на отопляваното пространство се определя, както следва:

(14) , W/K,

където:

е дебитът на въздуха за отопляваното пространство (i), m³/s;

r - плътността на въздуха при q_int,i, kg/m³;

c_p - специфичният топлинен капацитет на въздуха при q_int,i, J/kgK.

При приемане на константни ρ и c_p уравнение (14) добива вида:

(15) , W/K,

където в случая се изразява в m³/h.

Изчислителната процедура за определяне на съответния дебит зависи от избрания случай, т.е. със или без вентилационна система.

Без вентилационна система

Когато няма вентилационна система, се приема, че приточният въздух е със същите топлинни характеристики както външния въздух. Затова топлинните загуби са пропорционални на разликата между вътрешната изчислителна температура и външната температура на въздуха.

От стойностите на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), които се използват за изчисляването на коефициента на загуби на топлина от вентилация, се избира по-голямата стойност между инфилтрационния дебит вследствие дебита през пукнатините и фугите в ограждащите елементи и минималния дебит по санитарно-хигиенни норми:

(16) , m³/h,

където:

трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.2;

трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.1.

С вентилационна система

Когато има вентилационна система, подаваният въздух е с температура, различна от температурата на външния въздух, и има различни от него стойности на топлинните характеристики.

Температурният редукционен фактор се представя, като се вземе предвид разликата между температурата на подавания въздух и външната изчислителна температура.

За системи с по-голям дебит на отработения от приточния въздух разликата се покрива от въздух, навлизащ през огражденията на сградата, което също се взема предвид.

Уравнението за изчисляване на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), което се използва за определяне на изчислителния коефициент на топлинните загуби от вентилация, е:

(17) , m³/h,

където:

е инфилтрационният дебит на отопляваното пространство (i), m³/h;

- дебитът на приточния въздух за отопляваното пространство (i), m³/h;

- дебитът на отработения в повече въздух спрямо приточния въздух за отопляваното пространство (i), m³/h, изчислен съгласно т. 7.2.3.2;

f_V,i- температурният редукционен фактор, който се определя по следния начин:

(18) ;

θ_{su, i} - температурата на приточния въздух в отопляваното пространство (i) (или от централната въздушна отоплителна система, или от съседни отоплявани или неотоплявани пространства, или от външната среда), °C; ако се използва oтпадната топлина, θ_{su, i} може да се изчисли от ефективността на системата; за целта θ_{su, i} може да бъде по-ниска или по-висока от вътрешната температура;

трябва да бъде равен или по-голям от минималния дебит съгласно т. 7.2.1.

Прецизен метод за изчисляване на дебита на въздуха в сгради е посочен в prEN 13465.

Опростени методи за определянето на дебита са дадени в т. 7.2.2 и 7.2.3.

7.2.1. ДЕБИТ НА ВЪЗДУХА

За нуждите на хигиената се изисква минимален дебит на пресен въздух. Минималният дебит на въздуха за отопляваното пространство може да се определи по следния начин:

(19) , m³/h,

където:

n_min е минималната кратност на въздухоoбмена за час, h^-1;

V_i - обемът на отопляваното пространство (i); изчислява се на базата на вътрешните размери, m³.

Нормативни стойности на минималната кратност на въздухообмена са дадени в 10.5.1. Кратностите, дадени в 10.5.1, се основават на вътрешните размери. Ако при изчисленията се използват външните размери, стойностите на дебита, дадени в 10.5.1, ще се умножат със съотношението между външния и вътрешния обем на помещението (приблизително стойността е 0,8).

За отворени камини трябва да се вземе предвид по-високият вентилационен поток въздух, необходим за изгарянето.

7.2.2. ИНФИЛТРАЦИЯ ПРЕЗ ОГРАЖДЕНИЯТА НА СГРАДАТА. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК

Дебитът на инфилтрирания въздух в отопляваното пространство (i), причинен от вятъра и коминния ефект, може да се изчисли по следния начин:

(20) , m³/h,

където:

n₅₀ е кратността на въздухообмена при разлика в наляганията във и извън сградата 50 Pa, h^-1, като се отчита и ефектът на входовете за въздух;

e_i- коефициентът за защитеност;

e_i е височинен корекционен фактор, който отчита нарастването на скоростта на вятъра в зависимост от височината над земното ниво.

Множителят "2" в уравнение (20) е заложен, тъй като n₅₀ стойности са дадени за цялата сграда. При изчисляването трябва да се вземе предвид най-лошият случай, в който въздухът от инфилтрация навлиза от едната страна на сградата.

Стойността на ще бъде равна или по-голяма от нула.

Нормативни стойности за различни конструкции на сгради са дадени в 10.5.2, 10.5.3 и 10.5.4.

7.2.3. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК ОТ ВЕНТИЛАЦИОННАТА СИТЕМА

7.2.3.1. Приточен дебит

Ако вентилационната система е непозната, загубите от вентилация се изчисляват както за инсталация без вентилационна система.

Ако вентилационната система е позната, приточният дебит на въздуха на отопляваното пространство (i) се изчислява от проектанта при оразмеряване на вентилационната система.

Ако постъпващият въздух е от съседните стаи, той има топлинните характеристики на тези стаи. Ако постъпващият въздух навлиза през канал, той обикновено е загрят. И в двата случая въздушният поток ще бъде определен и подходящият дебит ще бъде изчислен за разглежданите стаи.

7.2.3.2. По-голям дебит на отработения въздух от приточния

При по-голям дебит на отработения въздух от приточния за някои вентилационни системи разликата се замества от външния въздух, който влиза през огражденията на сградата.

Ако разликата не е определена по друг начин, той може да се изчисли за цялата сграда, както следва:

(21) , m³/h,

където:

е дебитът на отработения въздух за цялата сграда, m³/h;

- приточният дебит за цялата сграда, m³/h.

За жилищни сгради приточният дебит за цялата сграда често се приема да е равен на нула.

Първоначално се определя за цялата сграда. Впоследствие разпределението на този дебит на външен въздух за всяко пространство от сградата се изчислява от въздухопропускливостта* на пространството, пропорционално на пропускливостта на цялата сграда. Ако няма никакви стойности за пропускливостта, разпределението на дебита на външния въздух се извършва по опростен метод във функция от обема на всяко пространство, както следва:

(22) , m³/h,

където V_i е обемът на пространството (i).

Това уравнение може да се използва и за определянето на приточния дебит за всяко пространство, ако е даден приточният въздух за цялата сграда.

7.3. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА

Отопляваните с прекъсване пространства изискват отоплителна мощност, за да се постигне исканата изчислителна вътрешна температура след понижаването й в даден период. Тази топлинна мощност зависи от:

- топлинния капацитет на елементите на сградата;

- времето за донагряване;

- температурния спад при понижаване на температурата;

- характеристиката на автоматиката.

Отоплителната мощност за донагряване невинаги може да е необходима, например ако:

- автоматиката е способна да преодолее влошаването през най-студените дни;

- топлинните (вентилационните) загуби могат да се намалят през периода на понижаване на температурата.

Отоплителната мощност за донагряване се съгласува с потребителя.

Отоплителната мощност може да бъде определена по детайлизиран начин чрез динамични изчислителни процедури.

В следващите случаи даденият по-долу опростен изчислителен метод може да се използва за определяне на допълнителната отоплителна мощност (за донагряване) на топлинния генератор и отоплителните тела:

• за жилищни сгради:

- периодът на ограничение (нощно понижение) е 8 часа;

- ако конструкцията на сградата не е лека (като конструкция с дървени рамки);

• за административни сгради:

- периодът на ограничение е 48 часа (понижаване през почивните дни);

- периодът на обитаване през работните дни е повече от 8 часа на ден;

- вътрешната изчислителна температура е 20 - 22 °C.

За oтоплителни тела с висока топлинна маса трябва да се има предвид, че е необходимо по-дълго време за донагряване.

Опростен метод за определяне на отоплителната мощност за донагряване

Отоплителната мощност за донагряване, необходима за компенсиране ефекта на отопление с прекъсване (Ф_RH,i) в отопляваното пространство (i), се изчислява, както следва:

(23) Ф_RH,i = A_i ƒ_RH, W,

където:

A_i е площта на пода на отопляваното пространство, m²;

ƒ_RH - корекционен фактор, който зависи от времето за донагряване и приетия пад на вътрешната температура, W/m².

Нормативни стойности на корекционния фактор са дадени в 10.6, като тези данни не са приложими за акумулиращи отоплителни системи.

8. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР

Изчислителният топлинен товар може да се определи за отопляваното пространство, за част от сградата и за цялата сграда, за да се оразмерят отоплителното тяло, топлообменникът, топлинният източник и др.

8.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

За отоплявано пространство (i) изчислителният топлинен товар се определя, както следва:

(24) Ф_HL,i = Ф_T,i + Ф_V,i + Ф_RH,i , W,

където:

Ф_T,iса топлинните загуби от топлопреминаване (i), W;

Ф_V,i - топлинните загуби от вентилация за отопляваното пространство (i), W;

Ф_RH,i - отоплителната мощност за донагряване, която да компенсира ефекта на отопление с прекъсване в отопляваното пространство (i), W.

8.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА

Изчислителният топлинен товар за част от сградата или за цялата сградат (Ф_HL) се определя по следния начин:

(25) , W,

където:

е сумата на топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи топлопреминаването вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W;

- топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи пренесената топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W.

Уравнение (25) съдържа общия дебит за сградата. Доколкото дебитът на всяко помещение се основава на най-лошия случай за него, не е уместно да се сумират дебитите за всички пространства, тъй като най-лошият случай се наблюдава в част от помещенията едновременно. Дебитът за сградата се изчислява, както следва:

При система без вентилация:

(26) ;

При система с вентилация:

(27) ,

където h_v е ефективността на системите за оползотворяване на топлината на отработения въздух; в случай че няма такава система, h_v = 0.

За оразмеряването на топлинния генератор се използва осреднена 24-часова стойност. Ако приточният въздух се загрява в съседна система, необходимият топлинен товар ще бъде изчислен за нея.

- сумата на топлинните мощности на всички отоплявани пространства, необходими за компенсиране ефекта на прекъсваното отопление, W.

9. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД

Опростеният изчислителен метод се прилага за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за прединвестиционни проучвания, за извършване на експресни оценки.

При тези изчисления външните размери се използват като основни (фиг. 7). При определяне на вертикалните размери дебелината на пода на сутерена може да не се взема предвид. При определяне на хоризонталните размери вътрешните стени могат да се разглеждат с половината от тяхната дебелина.

Фиг. 7. Примери за външни размери при опростения изчислителен метод

9.1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

9.1.1. ОБЩИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ

Общите изчислителни топлинни загуби (Ф_I) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва:

(28) , W,

където:

Ф_T,i са изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отоплявано пространство (i) ,W;

Ф_V,i - изчислителните топлинни загуби от вентилация за отоплявано пространство (i), W;

f_Dq,i - температурен корекционен фактор, който отчита допълнителните топлинни загуби от стаите, отоплявани с по-висока температура, към съседните отоплявани стаи.

Нормативни стойности на f_Dq,i са дадени в 10.7.3.

9.1.2. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ

Изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване (Ф_T,i) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва:

(29) , W,

където:

f_k е температурният корекционен фактор за елементи на сградата (k), който отчита разликата между конкретната температура в случая и външната изчислителна температура;

A_k- площта на елемент на сградата (k), m²;

U_k- коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (k) ,W/m²K.

Стойности на f_k са дадени в 10.7.2.

9.1.3. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ

Изчислителните загуби от вентилация (Ф_V,i)
за отоплявано пространство (i) се определят по следния начин:

(30) , W,

където:

е минималният приточен дебит на въздуха за отопляваното пространство (i), необходим по санитарно-хигиенни съображения, m³/h; определя се по формулата:

(31) , m³/h,

където:

n_min е минималната кратност на въздухообмена на час, h^-1;

V_i - обемът на отопляваното пространство (i), m³, изчислен въз основа на вътрешните размери; за сравнение този обем е 0,8 пъти от обема на пространството, изчисляван въз основа на външните размери.

Нормативни стойности на n_min са дадени в 10.5.1.

Забележка. При механична вентилационна система дебитът на въздуха зависи от изчисляването и оразмеряването на системата. Еквивалентната кратност на въздухообмена с външен въздух може да се изчисли за всяко механично вентилирано пространство въз основа на дебита, температурата на приточния въздух и въздушния обем.

9.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

9.2.1. ОБЩ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР

Общият топлинен товар (Ф_HL,i) за отоплявано пространство (i) се изчислява, както следва:

(32) Ф_HL,i = Ф_i + Ф_RH,i , W,

където:

Ф_i са общите изчислителни топлинни загуби на отопляваното пространство (i), W;

Ф_RH,i - топлинният товар за донагряване на отопляваното пространство (i), W.

9.2.2. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА

Топлиният товар за донагряване трябва да компенсира ефекта на отопляването с прекъсване (Ф_RH,i) в отопляваното пространство (i) и се определя по формулата:

(33) Ф_RH,i = A_i + ƒ_RH , W,

където:

A_i е площта на пода на отопляваното пространство (i), m²;

ƒ_RH - факторът за донагряване, който зависи от вида и конструкцията на сградата, времето и приетия пад на вътрешната температура по време на прекъсването.

Нормативни стойности на ƒ_RH са дадени в 10.6.

9.3. ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА

Общият изчислителен топлинен товар за част от сградата или за цялата сграда (Ф_HL) се определя, както следва:

(34) , W,

където:

е сумата от топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда;

- топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда;

- сумата на мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства за компенсиране ефекта на отопляване с прекъсване.

10. НОРМАТИВНИ ДАННИ И СТОЙНОСТИ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЯТА ПО Т. 6 - 9

В това приложение са определени въведените нормативни данни и стойности, които се използват за определяне на изчислителния отоплителен товар в т. 6 - 9.

10.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ

Външната изчислителна температура и средногодишната външна температура се определят съгласно приложение № 11 от Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 68 от 2005 г.; попр., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 20 от 2006 г.).

10.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА (виж т. 6.2)

Нормативните стойности на вътрешната изчислителна температура са дадени в табл. 10.1 за различни видове сгради.

Таблица 10.1

Вътрешна изчислителна температура
Вид на сградата/пространството	θ_int,i, C°
Офис	20
Офис без преградни стени	20
Зала за конференции	20
Аудитория	20
Кафене/ресторант	20
Класна стая	20
Детска ясла	20
Универсален магазин	16
Къща	20
Баня	24
Църква	15
Музей/галерия	16

10.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА (виж т. 6.3)

Външните размери ще се използват като основни при изчислението (виж т. 9, фиг. 7).

10.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ

10.4.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_{T, ie} (виж т. 7.1.1)

Корекционни фактори за изложение е_к и е_i:

Нормативната стойност за е_к и е_i е 1,0.

Линейни загуби от топлопреминаване - корекционен фактор ΔU_tb

Нормативните стойности на корекционния фактор ΔU_tb са дадени в табл. 10.2а - 10.2с.

Таблица 10.2а

Корекционен фактор ΔU_tb за вертикални елементи на сградата
Брой на "пробиващите" подове	Брой на "пробиващите" стени	ΔU_tb за вертикални строителни елементи, W/m²*K
Брой на "пробиващите" подове	Брой на "пробиващите" стени	пространство с обем ≤100 m³	пространство с обем >100 m³
0	0	0,05	0
	1	0,10	0
	2	0,15	0,05
1	0	0,20	0,10
	1	0,25	0,15
	2	0,30	0,20
2	0	0,25	0,15
	1	0,30	0,20
	2	0,35	0,25
*Виж фиг. 10.1.

Таблица 10.2в

Корекционен фактор ΔU_tb за хоризонтални елементи на сградата
Строителни елементи			ΔU_tb за хоризонтални строителни елементи, W/m²K
Лек под (дърво, метал и др.)			0
Тежък под (бетон и др.)	Брой на ограждащите външни елементи	1	0,05
		2	0,10
		3	0,15
		4	0,20

Таблица 10.2с

Корекционен фактор ΔU_tb за отвори
Площ на строителния елемент, m²	ΔU_tb за отвори, W/m²K
0 - 2	0,50
> 2 - 4	0,40
> 4 - 9	0,30
> 9 - 20	0,20
> 20	0,10

"Пробиващи" сградни елементи

"Непробиващи" сградни елементи

Фиг. 10.1. Пример за "пробиващи" и "непробиващи" сградни елементи

10.4.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА H_T,i_ue(виж т. 7.1.2)

Нормативните стойности на фактора за намаляване на температурата (b_u) са дадени в табл. 10.3.

Таблица 10.3

Фактор за намаляване на температурата b_u

Неотоплявано пространство

b_u

Стая

Само с една външна стена

Поне с 2 външни стени без външни врати

Поне с 2 външни стени с външна врата (като коридори, гараж)

С 3 външни стени (като външно стълбище)

0,4

0,5

0,6

0,8

Сутерен

Без прозорци/външни врати

С прозорци/външни врати

0,5

0,8

Таванско пространство

Висока кратност на въздухообмена за тавански пространства (например тавански покрив от керемиди или от друг материал, осигуряващ прекъсващо покритие), без покривен картон или дъски

Друг неизолиран покрив

Изолиран покрив

1,0

0,9

0,7

Вътрешни площи за преминаване

(без външни стени, кратност на въздухообмена, по-малка от 0,5 h^-1)

Свободно вентилиране на площи за преминаване

(площ от отвори/обем на пространството > 0,005 m²/m³)

1,0

Окачен под

(под над въздушно пространство)

0,8

Стаята може да се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от площта на външните стени са в контакт с почвата.

10.4.3. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА, H_{T, ij} (виж т. 7.1.3)

Нормативните стойности на корекциония фактор f_g1 и G_w са, както следва:

- f_g1 =1,45;

- G_w =1,00, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е повече от 1 m;

- G_w =1,15, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е по-малко от 1 m.

10.4.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА, H_{T, ij} (виж т. 7.1.4)

Нормативните стойности на температурата на съседно отоплявано пространство са дадени в табл. 10.4.

Таблица 10.4

Температура на съседно отоплявано пространство
Топлина, пренесена от отопляемо пространство (i), към:	θ_{adjacent space,} °С
Съседна стая, вътре, в същата част от сградата	θ_{adjacent space} трябва да е уточнено: - например за баня, килер; - например въздействието на вертикалния топлинен градиент
Съседна стая, принадлежаща на друга част от сградата (например апартамент)
Съседна стая, принадлежаща на друга сграда (отоплена или неотоплена)

θ_m.e e средногодишната външна температура.

10.5. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ

10.5.1. МИНИМАЛНА КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА С ВЪНШЕН ВЪЗДУХ n_min (виж т. 7.2.1 и 9.1.3)

Нормативните стойности на минималната кратност на въздухообмена n_min са дадени в табл. 10.5.

Таблица 10.5

Минимална кратност на въздухообмена с външен въздух n_min
Тип на стаята	n_min, h^-1
Обитаема стая (нормативно)	0,5
Кухня или баня с прозорец	1,5
Офис стая	1,0
Стая за срещи, класна стая	2,0

10.5.2. КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА n₅₀ (виж т. 7.2.2)

Нормативните стойности на кратността на въздухообмена n₅₀ за цялата сграда в резултат на разликата в налягането от 50 Pa между външния и вътрешния въздух са дадени в табл. 10.6.

Таблица 10.6

Кратност на въздухообмена за цялата сграда n₅₀
Въздухопропускливост на сградата	Сгради с ниско, средно или високо застрояване при n₅₀, h^-1	Едно- и двуфамилна сграда при n₅₀, h^-1
Малка	от 0,5 до 2,0	от 1,0 до 3,0
Средна	от 2,0 до 4,0	от 3,0 до 8,0
Голяма	от 4,0 до 10,0	от 8,0 до 20,0

Кратността на въздухообмена за цялата сграда може да бъде представена за други разлики в наляганията под 50 Ра, но тези резултати трябва да се преработят за уравнение (17) по т. 7.2.2.

10.5.3. КОЕФИЦИЕНТ ЗА ЗАЩИТЕНОСТ е (виж т. 7.2.2)

Нормативните стойности на коефициента за защитеност е са дадени в табл. 10.7.

Таблица 10.7

Коефициент за защитеност e
Разположение на сградата	Коефициент за защитеност от вятър e
Разположение на сградата	при повече от една фасада, изложена на вятъра	при една фасада, изложена на вятъра
Свободно	0,10	0,03
Полусвободно	0,07	0,02
Защитено	0,04	0,01
Коефициент f	15	20

10.5.4. КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР ЗА ВИСОЧИНА ε (виж т. 7.2.2)

Нормативните стойности на корекционния фактор за височина ε са дадени в табл. 10.8.

Таблица 10.8

Корекционен фактор за височина ε
Височина на отопляваното пространство над земното равнище (центърът от височината на стаята до земното равнище), m	ε
0 - 10	1,0
>10 - 30	1,2
>30	1,5

10.6. ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ

Нормативните стойности на фактора за донагряване f_RH са дадени в табл. 10.9а и 10.9б. Тези таблици са съставени въз основа на вътрешните размери на пода и могат да се използват за стаи със средна височина не по-голяма от 3,5 m.

Ефективната сградна маса е дадена за три категории, както следва:

- голяма маса на сградата (бетонни подове и тавани, комбинирани с тухлени или бетонни стени);

- средно тежки сгради (бетонни подове и тавани и леки стени);

- лека сградна маса (окачени тавани и повдигнати подове и леки стени).

Таблица 10.9а

Фактор за донагряване ƒ_RH за нежилищни сгради с нощна продължителност на понижение на температурата максимум 12 h
Време за донагряване, h	ƒ_RH, W/m²
	Приет пад на вътрешната температура по време на понижението*
	2 K			3 K			4 K
	Маса на сградата			Маса на сградата			Маса на сградата
	ниска	средна	висока	ниска	средна	висока	ниска	средна	висока
1	18	23	25	27	30	27	36	27	31
2	9	16	22	18	20	23	22	24	25
3	6	13	18	11	16	18	18	18	18
4	4	11	16	6	13	16	11	16	16
* В добре изолирани и плътни сгради приетият пад на вътрешната температура по време на понижение повече от 2 до 3 K не е много вероятен. Той ще зависи от климатичните условия и топлинната маса на сградата.

Таблица 10.9б

Фактор за донагряване ƒ_RH за жилищни сгради с нощна продължителност на понижение на температурата максимум 8 h
Време за донагряване, h	ƒ_RH, W/m²
	Приет пад на вътрешната температура по време на понижението*
	1 K	2 K	3 K
	Маса на сградата/ голям	Маса на сградата/ голям	Маса на сградата/ голям
1	11	22	45
2	6	11	22
3	4	9	16
4	2	7	13
* В добре изолирани и плътни сгради приетият пад на вътрешната температура по време на понижение повече от 2 до 3 K не е много вероятен. Той ще зависи от климатичните условия и топлинната маса на сградата.

10.7. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД (виж т. 9)

10.7.1. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР f_k (виж т. 9.1.2)

Нормативните стойности на температурния корекционен фактор f_k са дадени в табл. 10.10.

Таблица 10.10

Температурен корекционен фактор f_k за опростен изчислителен метод

Топлинни загуби

f_k

Забележки

Директно към външната среда

1,00

1,40

1,00