НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОННИ СУМИ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, КОИТО ПОЛЗВАТ ЖИЛИЩЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНО ДОГОВАРЯНЕ

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за изплащане на компенсационни суми на държавните служители от Министерството на вътрешните работи (МВР), които ползват жилище при условията на свободно договаряне.

(2) Сумите по ал. 1 се изплащат ежемесечно в структурата, в която държавният служител изпълнява служебните си задължения, по списък въз основа на заповед на ръководителя на съответната структура на МВР и в размери, определени съгласно приложение № 1.

(3) Размерът на компенсационната сума не може да надвишава размера на наемната цена по сключения договор.

(4) Необходимите средства за изплащане на компенсационните суми се осигуряват от бюджета на МВР.

Чл. 2. (1) Право на получаване на месечни компенсационни суми имат държавните служители, които отговарят на следните условия:

1. държавният служител да е преместен поради служебна необходимост в друго населено място;

2. държавният служител да ползва жилище при условията на свободно договаряне;

3. държавният служител или член на неговото семейство да не притежава собствено жилище или вилен имот в населеното място, в което е преместен;

4. държавният служител или член на неговото семейство да не ползва ведомствено жилище в населеното място, в което е преместен;

5. жилището, което държавният служител ползва под наем, да не е собственост на негов роднина по права линия без ограничение;

6. държавният служител да е картотекиран като нуждаещ се към жилищната комисия на съответната структура на МВР, в която служителят е преместен.

(2) Държавните служители, преместени поради служебна необходимост в друго населено място, могат да ползват правото по ал. 1, ако са освободили ползваното ведомствено жилище или са предоставили собственото си жилище за настаняване на други нуждаещи се служители.

(3) Алинея 2 се прилага, ако семейството на държавния служител го е последвало при преместването му.

(4) Правото на получаване на месечни компенсационни суми възниква от датата на издаване на заповедта по чл. 1, ал. 2.

Чл. 3. (1) За изплащане на компенсационни суми се представят:

1. молба-декларация по образец съгласно приложение № 2;

2. удостоверение за степен на жилищна нужда, издадено от съответната жилищна комисия;

3. копие от договор за наем;

4. заповед за преместване.

(2) Документите по ал. 1 може да се подават по всяко време на годината.

(3) При промяна в декларираните обстоятелства държавният служител е длъжен в 14-дневен срок от промяната да подаде нова молба-декларация.

(4) За деклариране на неверни данни в молба-декларацията по ал. 1 и 3 се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Чл. 4. (1) Молби-декларациите се подават до ръководителя на съответната структура на МВР чрез определено с негова заповед длъжностно лице, председател или член на жилищната комисия към съответната структура.

(2) Длъжностното лице по ал. 1 проверява обстоятелствата, декларирани от служителя.

(3) След разглеждане на молбите длъжностното лице изготвя проекти на заповед и списък по чл. 1, ал. 2 на държавните служители, на които ще бъдат изплащани месечни компенсационни суми.

(4) При постъпване на нови молби-декларации, както и при отпадане на основанието за получаване на месечни компенсационни суми, се предприема съответното изменение в списъка и заповедта по ал. 3.

Чл. 5. (1) Получаването на компенсационни суми се прекратява в случаите, когато:

1. държавният служител престане да отговаря на условията по чл. 2, ал. 1;

2. държавният служител откаже да бъде настанен в жилище или общежитие, което му е предложено и отговаря на жилищните норми, определени съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 78 от 2006 г.);

3. държавният служител не подаде изискуемата по чл. 3, ал. 3 молба-декларация.

(2) Изплащането на компенсационни суми се прекратява със заповед на ръководителя по чл. 1, ал. 2 от датата на откриване на някое от обстоятелствата по ал. 1.

(3) Държавният служител дължи възстановяването на недължимо получени от него компенсационни суми от датата на възникване на някое от обстоятелствата по ал. 1.