НАРЕДБА № 2 ОТ 7 МАРТ 2013 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА НА ВЪЗРАСТ ОТ 0 ДО 3 ГОДИНИ В ДЕТСКИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ
Обн. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 8 Октомври 2024г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години, организирано на територията на детските заведения и детските кухни.
Чл. 2. Изискванията на тази наредба се прилагат за:
1. организираното хранене в следните обекти:
а) детски ясли;
б) (доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) домове за медико-социални грижи за деца и центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания;
в) (изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) обекти, в които се предоставят социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за деца и социални услуги за дневна грижа за деца на възраст от 0 до 3 години;
2. приготвянето на храна в детските кухни.
Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3 - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) Здравословното хранене на децата от 0 до 3 години се постига чрез:
1. прием на пълноценна и разнообразна храна;
2. достатъчен прием на зеленчуци и плодове;
3. достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни;
4. прием на мазнини, захар и сол, съответстващ на физиологичните потребности в тази възраст;
5. прием на достатъчно течности.
(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) За храненето на децата в обектите по чл. 2 се използват храни, които отговарят на изискванията за качество и безопасност съгласно Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) Приемът на енергия и хранителни вещества при децата на възраст от 0 до 3 години се определя съгласно Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 11 от 2018 г.).
(2) За изчисляване на енергийната стойност на хранителния прием се използват следните енергийни еквиваленти:
1. един грам белтък доставя 4 ккал енергия;
2. един грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия;
3. един грам мазнини доставя 9 ккал енергия.
Чл. 5. При приготвянето на храна в обектите по чл. 2 участва най-малко едно лице с образование или квалификация в областта на общественото хранене.
Раздел II.
Изисквания за осигуряване на здравословно хранене
Чл. 6. (1) За осигуряване на здравословно хранене на децата в обектите по чл. 2 се прилагат стойностите за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати, посочени в приложение № 1.
(2) Разпределението на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене е посочено в приложение № 2.
(3) В обектите по чл. 2, т. 1, в които престоят на децата е до вечеря, хранителният режим е четирикратен и включва сутрешна закуска, обяд и две подкрепителни закуски - преди и след обяд.
(4) В обектите по чл. 2, т. 1, в които децата пребивават целодневно, хранителният режим:
1. при децата от 0 до 6 месеца включва 6 - 8 пъти прием на кърма и/или млека за кърмачета;
2. при децата от 4 до 6 месеца включва най-малко 6-кратен прием на кърма и/или млека за кърмачета и по преценка на педиатър може да включва захранващи храни;
3. при децата от 6 до 36 месеца е петкратен и включва сутрешна закуска, обяд, вечеря и две подкрепителни закуски - преди и след обяд.
(5) (Зал. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.)
Чл. 7. (1) Храната в обектите по чл. 2 се предлага по предварително изготвени седмични менюта, разработени в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2) Менютата по ал. 1 се изготвят с участието на медицински специалист и/или технолог по хранене.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) В случаите, когато в обектите по чл. 2, т. 1 пребивават деца със здравословни проблеми, нуждаещи се от диетично хранене, менюто им се съобразява с поставената медицинска диагноза и лекарските указания за хранителния режим.
(4) При разработване на седмични менюта за деца от 6 до 36 месеца се използват примерни среднодневни продуктови набори, посочени в приложение № 3. При целодневно хранене се включват 100% от количествата на продуктите, при четирикратен режим на хранене (без вечеря) се включват 75% ± 5% от количествата на продуктите, а при осигуряване само на обедно хранене се включват 35% ± 5% от количествата на продуктите.
Чл. 8. Не се допуска използването и предлагането на храна, приготвена и останала от предишния ден.
Чл. 9. Приемът на разнообразна храна в обектите по чл. 2, т. 1 се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко по един представител от следните групи храни:
1. зърнени храни и/или картофи;
2. зеленчуци;
3. плодове;
4. мляко и/или млечни продукти;
5. богати на белтък храни - месо, птици, риба, яйца, бобови храни;
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) добавени растителни масла и/или млечни мазнини (масло).
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) Приемът на разнообразна храна в детските кухни по чл. 2, т. 2, се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на поне един представител от следните групи храни:
1. зърнени храни и/или картофи;
2. зеленчуци и/или плодове;
3. поне един представител от следните храни - мляко, млечни продукти, месо, птици, риба, яйца, бобови храни.
Чл. 11. (1) Приемът на зърнени храни и/или картофи в обектите по чл. 2 се осигурява чрез ежедневно включване в основните хранения - сутрешна закуска, обяд и вечеря (когато се предлага), на поне един представител от групата на зърнените храни (хляб, сухар, хлебни, макаронени, тестени изделия, каши на зърнена основа, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица) и/или картофи в количества съгласно приложение № 3.
(2) Предлаганите хлебни, тестени и картофени изделия трябва да са с минимално съдържание на сол и/или захар.
Чл. 12. (1) Приемът на плодове и/или зеленчуци в обектите по чл. 2 се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на количествата, посочени в приложение № 3.
(2) Плодовете и/или зеленчуците при децата от 6 до 12 месеца се включват под формата на плодови и/или плодово-зеленчукови сокове, пюрета, компонент на ястия и като пресни плодове/зеленчуци в подходяща форма.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) При четирикратен/петкратен хранителен режим подкрепителната закуска преди обяд за децата от 1 до 3 години е само от пресни плодове или зеленчуци - цели, нарязани, настъргани, без добавена захар или сол.
(4) При предлагането на плодове и зеленчуци се спазват следните изисквания:
1. включване в менюто според сезона на пресни зеленчуци и пресни плодове в количества, съобразени с възрастовата група, посочени в приложение № 3;
2. включване в менюто на консервирани зеленчуци и плодове без синтетични консерванти, подсладители и оцветители в количества, съобразени с възрастовата група, посочени в приложение № 3;
3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) не се допуска предлагане на мед, конфитюр и мармалад при деца до 1-годишна възраст;
4. (нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) когато в менюто са включени конфитюр и мармалад за децата над 1-годишна възраст се предлага "мармалад от плодове" и "конфитюр екстра качество" по смисъла на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени (ДВ, бр. 19 от 2003 г.).
Чл. 13. (1) Приемът на мляко и млечни продукти в обектите по чл. 2 при деца до 1-годишна възраст се осигурява при спазване на следните изисквания:
1. ежедневно включване в менюто само на промишлено произведени млека за кърмачета;
2. включване в менюто на обезсолено сирене и безсолна извара от краве мляко като компонент на попари и ястия след 6-месечна възраст;
3. включване в менюто на пълномаслено кисело мляко (3 - 4,5% масленост) от 9-месечна възраст като компонент на ястия или десерти;
4. не се допуска предлагане на прясно мляко (краве, овче, козе, биволско).
(2) Приемът на мляко и млечни продукти при деца от 1- до 3-годишна възраст се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на мляко и/или млечни продукти при спазване на следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) прясното и киселото мляко (краве и козе прясно мляко и краве, козе и/или смес между тях кисело мляко) да са със съдържание на мазнини над 3%;
2. количеството на добавените плодове, плодово пюре, сок от плодове към киселото мляко да е най-малко 6%, а в плодовите млека и плодовите кисели млека за пиене - най-малко 3%;
3. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) айрянът трябва да е получен при хомогенизация на кисело мляко и питейна вода, без добавяне на готварска сол или захар;
4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) сиренето и кашкавалът да са със съдържание на готварска сол за сирене до 3,5% ± 5% и за кашкавал - до 3%;
5. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) не се допуска предлагане на подсладени пресни и кисели млека, освен когато млеката са с добавен плодов компонент, овесени ядки, като подслаждането трябва да е с натурални подсладители.
(3) Прясното пастьоризирано мляко, киселото мляко и другите млечни продукти трябва да са произведени от сурово мляко, което отговаря на изискванията на действащото законодателство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) Не се допуска предлагане на прясно, кисело мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти и ароматизанти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.
(5) В менюто в обектите по чл. 2, т. 1 ежедневно се включват мляко и млечни продукти в количества, съобразени с възрастовата група, посочени в приложение № 3.
Чл. 14. (1) Месото се включва в менюто в обектите по чл. 2 най-малко 3 пъти седмично:
1. при децата от 6 до 12 месеца не по-късно от навършени 7 месеца, като постепенно се достигат количествата съгласно приложение № 3;
2. при децата от 1 до 3 години в количества съгласно приложение № 3.
(2) Месото трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е без видими тлъстини, сухожилия и кости;
2. месото от птици и птичи разфасовки да е без кожа;
3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) мляното месо да е нетлъсто, със съдържание на мазнини ≤ 7% и съдържание на колаген към месен протеин ≤ 12%, съгласно критериите в Приложение VI, част Б, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304, 22.11.2011 г.), и съдържание на сол не повече от 1% от общата маса;
4. (нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) да се използва с приоритет мляно телешко месо, а в смес от телешко и свинско месо телешкото месо да е най-малко 60%.
(3) Не се допуска предлагане на промишлено произведени месни и птичи заготовки (кайма, кебапчета, кюфтета, кърначета и др.), месни и птичи продукти (кренвирши, меки и твърди салами, наденици, филета, шунка и др.).
Чл. 15. (1) В менюто в обектите по чл. 2 се включва риба най-малко един път седмично:
1. при децата от 6 до 12 месеца като компонент на ястия;
2. при децата от 1 до 3 години като основно ястие и/или като рибена чорба, компонент на сандвичи и салати.
(2) Рибата трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е прясна, по изключение замразена;
2. да се предлага без кости и кожа, да е филетирана или нарязана на парчета;
3. не се допуска предлагане на солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин риба и хайвер.
(3) Не се допуска предлагане на миди, стриди, калмари, октоподи, раци, скариди и други нерибни хидробионти.
Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) В менюто в обектите по чл. 2 се включват за консумация пресни кокоши яйца клас А съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2023/2465 на Комисията от 17 август 2023 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартите за търговия с яйца и за отмяна на Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията (ОВ, L 2023/2465 от 8.11.2023 г.) в количества съгласно приложение № 3:
1. при децата от 6 до 12 месеца яйчен жълтък като компонент на ястия;
2. при децата от 1 до 3 години цели кокоши яйца като основно ястие или като компонент на ястия.
Чл. 17. Бобови храни (лющен зрял боб, леща, нахут) се включват в менюто в обектите по чл. 2 един до два пъти седмично при деца след 10-месечна възраст.
Чл. 18. Не се допуска предлагане на ядки.
Чл. 19. (1) Приемът на течности в обектите по чл. 2, т. 1 се осигурява чрез предлагане на следните води и напитки:
1. питейна вода, бутилирани натурални минерални води със съдържание на флуориди до 1,5 мг/л, изворни и трапезни води;
2. прясно приготвени сокове от плодове и зеленчуци;
3. мляко, млечни и млечно-кисели напитки (плодови млека, айрян) в съответствие с изискванията на наредбата;
4. плодов чай, несъдържащ кофеин;
5. боза с натурални подсладители, без консерванти, при деца над 1-годишна възраст;
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) напитки от пасирани плодове и/или зеленчуци (смути), поотделно и в смес с прясно/кисело мляко и други, при деца над 1-годишна възраст;
7. (нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) нектари без добавена захар и изкуствени подсладители.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.) Вода за пиене с умерена температура се предлага редовно през целия ден.
Чл. 20. При приготвянето на храната в обектите по чл. 2 се допуска използване на следните мазнини:
1. краве масло;
2. растителни масла (зехтин, слънчогледово, рапично, царевично).
Чл. 21. Консумацията на добавена захар, съответстваща на физиологичните потребности при децата от 0 до 3 години, се осигурява чрез:
1. недопускане използването на захар и други подсладители във водата на кърмачетата;
2. влагане на не повече от 5% захар за подслаждане на чай, прясно и кисело мляко;
3. включване на сладкарски изделия (пасти, торти, реване) до един прием седмично само при целодневно хранене на деца от 1 до 3 години, постоянно пребиваващи в обект по чл. 2, т. 1;
4. спазване на изискванията, посочени в чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 2, т. 5.
Чл. 22. Консумацията на готварска сол, съответстваща на физиологичните потребности при децата от 0 до 3 години, се осигурява чрез:
1. недопускане влагането на сол при приготвяне на храните за деца до 1 година;
2. ограничаване влагането на сол при приготвянето на ястията и подкрепителните закуски за деца от 1 до 3 години;
3. изключване предлагането на сухи супи и бульони;
4. предварително изкисване във вода на солени продукти, като саламурено сирене и др.;
5. спазване на изискванията, посочени в чл. 11, ал. 2, чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 и 4, чл. 14, ал. 3, чл. 15, ал. 2, т. 3.
Чл. 23. При приготвянето на храната се прилагат здравословни кулинарни технологии съгласно приложение № 4.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Целодневно хранене" е петкратен хранителен режим, който включва три основни хранения - сутрешна закуска, обяд и вечеря, и две задължителни подкрепителни закуски - между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята.
2. "Захранващи храни" са храни или напитки, различни от кърмата или от млеката за кърмачета.
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата влиза в сила от 1 септември 2013 г.
§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 11, буква "л" от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.
§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния здравен контрол.
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.)
Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета) | |||||||
Възраст |
Енергия |
Общ белтък |
Мазнини |
Въглехидрати | |||
(месеци) |
kcal/ден |
Е%* |
g/ден |
Е% |
g/ден |
Е% |
g/ден |
0 - 5 |
551 |
- |
10,2 |
- |
31 |
- |
60 |
6 - 11 |
769 |
7 - 15 |
12,0 |
35 - 45 |
30 |
45 - 55 |
95 |
12 - 36 |
1162 |
10 - 15 |
29,1 - 43,6 |
35 - 40 |
45,2 - 51,6 |
45 - 60 |
130,7 - 174,3 |
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.)
Разпределение на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене | |
Хранителни приеми |
Петкратен режим (Е%) |
Закуска |
20 |
Сутрешна подкрепителна закуска |
2 - 5 |
Обяд |
30 - 33 |
Следобедна подкрепителна закуска |
20 |
Вечеря |
25 |
Приложение № 3 към чл. 7, ал. 4
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г.)
Среднодневни продуктови набори при целодневно хранене (нето/бруто тегло, грама/ден) |
|
Продукти |
Възраст (в месеци) |
|
6 - 11 |
12 - 36 |
1. Зърнени храни |
40 |
112 |
1.1. Хляб и тестени изделия (нето тегло) |
15 |
70 |
в т. ч. бял, "Добруджа" (нето тегло) |
15 |
60 |
в т. ч. брашно (за тестени закуски, ястия, десерти и др.) (нето тегло) |
7 |
10 |
1.2. Ориз (нето тегло) |
5 |
15 |
1.3. Макаронени изделия (нето тегло) |
6 |
12 |
1.4. Други зърнени храни (жито, царевица, овесени ядки, каши на зърнена основа, закуски на зърнена основа) (нето тегло) |
20 |
15 |
2. Картофи (нето/бруто тегло) |
20/25 |
35/44 |
3. Зеленчуци и плодове общо (нето тегло) |
215 |
350 |
3.1. Зеленчуци - общо пресни и консервирани (нето/бруто тегло) |
100/110 |
150/165 |
3.2. Плодове - общо пресни, сушени, компоти (нето/бруто тегло) |
90/100 |
150/168 |
3.3. Зеленчукови сокове, сокове от плодове и нектари (нето тегло) |
25 |
50 |
4. Мляко и млечни продукти |
514 |
425 |
4.1. Мляко (нето тегло) с масленост над 3% |
500 |
400 |
4.2. Сирена, извара, кашкавал (нето тегло) |
14 |
25 |
5. Храни, богати на белтък |
27 |
82 |
5.1. Месо, крехко постно (нето тегло) |
12 |
45 |
5.2. Риба (нето тегло) |
5 |
10 |
5.3. Яйца (нето тегло) |
7 |
20 |
5.4. Бобови храни (боб зрял лющен, леща, нахут) (нето тегло) |
3 |
7 |
6. Добавени мазнини (нето тегло) |
7 |
20 |
в т.ч. краве масло (нето тегло) |
5 |
10 |
в т.ч. растителни масла (нето тегло) |
2 |
10 |
7. Захар и храни с високо съдържание на добавена захар - конфитюри, мармалади и др. (нето тегло) |
2 |
15 |
в т.ч. захар |
2 |
7 |
в т.ч. конфитюри, мармалади и др. |
- |
8 |
8. Сол |
- |
2,5 |
Приложение № 4 към чл. 23
Кулинарни технологии при приготвянето на храната
1. Почистване и нарязване на хранителните продукти непосредствено преди топлинната обработка.
2. Приготвяне на зеленчуковите и плодовите салати непосредствено преди поднасянето им за консумация.
3. Влагане на замразените зеленчуци в ястията без предварително размразяване.
4. Използване на следните методи за кулинарна обработка на храните: варене на пара, варене, задушаване, печене при умерена температура.
5. Не се допуска пържене.
6. Размразяването на месото и рибата не се извършва при стайна температура, а в хладилник, в студена вода или в микровълнова печка.