НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА, РЕДА И ОРГАНИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АНАЛИЗ, ОЦЕНКА И КАРТОГРАФИРАНЕ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията, редът и органите за извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия на територията на Република България и тяхното картографиране.

(2) Рисковете от бедствия, подлежащи на анализ, оценка и картографиране, са:

1. сеизмичен риск;

2. риск от наводнение;

3. риск от ядрена или радиационна авария;

4. геоложки риск (свлачища, срутища, активни разломи и други геоложки процеси);

5. риск от горски пожари.

(3) Анализ и оценка на рисковете от бедствия се извършва от съответните компетентни органи по чл. 2 на всеки 6 години, ако в специален закон не е определен друг срок.

(4) По преценка на компетентния орган се извършва преразглеждане на оценката на рисковете от бедствия:

1. при настъпили промени, които могат да окажат съществено влияние върху риска;

2. ако оценката е направена въз основа на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;

3. ако негативните последици от възникнали бедствия са по-големи или различни по вид от прогнозираните;

4. при извлечени поуки от минали бедствия.

(5) Информацията по ал. 3 и 4 се предоставя на министъра на вътрешните работи и при необходимост на другите органи на изпълнителната власт.

Чл. 2. Компетентните органи, които извършват анализ и оценка на рисковете от бедствия по чл. 1, ал. 2, са:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2014 г., в сила от 31.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2016 г., в сила от 10.06.2016 г.) министърът на регионалното развитие и благоустройството - за сеизмичния риск и за геоложкия риск;

2. председателят на Агенцията за ядрено регулиране - за риска от ядрена и радиационна авария;

3. министърът на околната среда и водите чрез директорите на басейнови дирекции - за риска от наводнение;

4. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) министърът на земеделието и храните - за риска от горски пожари.

Чл. 3. (1) Органите по чл. 2 организират и координират извършването на анализа и оценката на съответния риск по методика, утвърдена от тях.

(2) Методиките се преразглеждат по реда на чл. 1, ал. 3 и 4.

(3) Анализът и оценката на риска от ядрени или радиационни аварии се извършват съгласно изискванията за Закона за безопасно използване на ядрената енергия и нормативните актове по прилагането му.

(4) Анализът и оценката на риска от наводнения се извършват съгласно изискванията на Закона за водите и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 4. (1) Анализът и оценката на рисковете от бедствия се извършват въз основа на налична информация и включват най-малко:

1. идентифициране на опасностите и определяне на характеристиките им;

2. картографиране на всяка опасност, което представлява пространствено означаване на териториите, изложени на опасността;

3. определяне уязвимостта на териториите по т. 2, като се отчитат всички влияещи върху нея фактори, включително влиянието на климатичните промени;

4. оценка на риска от бедствие за всяка опасност, като се отчитат и вторичните ефекти; оценката включва описание, вероятност и размери на негативните последици за живота и здравето на населението, за сградите, съоръженията и инфраструктурата, за стопанската дейност, за околната среда и за културното наследство;

5. картографиране на рисковете от бедствия, което представлява пространствено означаване на териториите, застрашени от съответния риск, и нанасяне размерите на негативните последици, определени при оценката на риска по т. 4.

(2) Въз основа на информацията от анализа и оценката на рисковете от бедствия се създават специализирани бази данни, като визуализацията им се извършва в среда на Географска информационна система (ГИС).

Чл. 5. (1) Компетентните органи по чл. 2 извършват картографирането по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 5, за което се изготвят в подходящ мащаб карти на опасностите с различни вероятности за поява и съответните карти на рисковете от бедствия.

(2) На картите на опасностите по чл. 4, ал. 1, т. 2 се нанасят застрашените територии и характеристиките за тях.

(3) На картите на рисковете от бедствия по чл. 4, ал. 1, т. 5 се нанасят застрашените територии и определените при оценката на риска неблагоприятни последици от бедствията за всяка от вероятностите по ал. 1, изразени чрез следните показатели:

1. приблизителен брой на евентуално засегнати жители (загинали, ранени и с опасност за здравето);

2. материални загуби;

3. засегната техническа инфраструктура;

4. засегната стопанска дейност в евентуално засегнатия район;

5. засегнати инсталации съгласно приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на бедствие;

6. зони за защита на водите, посочени в чл. 119а, ал. 1 от Закона за водите;

7. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2016 г., в сила от 10.06.2016 г.) защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие и защитени територии по чл. 5 от Закона за защитените територии, за които съществува възможност от засягане;

8. ниво на нарушаване на нормалното функциониране на обществото;

9. обекти със статут на недвижими културни ценности;

10. друга информация, която съответните компетентни органи смятат за полезна.

(4) Материали, данни и обекти, представляващи класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация, не се нанасят на картите.

(5) Картите за опасността и за риска от наводнения се изготвят съгласно изискванията на Закона за водите.

Чл. 6. (1) Картите на опасностите и картите на рисковете от бедствия се създават в цифров вид с възможност за отпечатване.

(2) Картите на опасностите и картите на рисковете от бедствия се изработват в приетата за страната Българска геодезическа система съгласно чл. 12 от Закона за геодезията и картографията.

(3) Информацията се въвежда с използването на съвременни методи и технологии. Цифровите карти се създават и поддържат в ГИС среда. При визуализирането и отпечатването на обектите и явленията се използват приетите в българското законодателство условни знаци, а при липса на такива - общоприетите в практиката.

(4) Масивите от пространствени данни, които попадат в приложенията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (Директива INSPIRE), следва да се изграждат при спазване на разработените съгласно директивата модели на данни и профили на метаданни, както и в съответствие с Geography Markup Language Encoding Standard (GML) стандартите на Open Geospatial Consortium (OGC).

(5) Масивите от пространствени данни, които не попадат в приложенията на Директива INSPIRE, следва да спазват утвърдената в нея и съпътстващите я нормативни актове и приложения схема за формат на данни и OGC GML стандартите.

(6) Изготвените от компетентните органи карти на опасностите и карти на рисковете от бедствия се предоставят на министъра на вътрешните работи и при необходимост на органите на изпълнителната власт в хартиен и в цифров вид, който може да се обработва, записва, съхранява и възпроизвежда чрез компютърни системи и устройства.

(7) Предоставянето на картите по ал. 6 се осъществява при осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност съгласно Закона за електронното управление.

(8) Картите на опасностите и картите на рисковете от бедствия са публични и се обявяват на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(9) Изготвените карти за опасностите и за риска се съхраняват от компетентния орган и в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, като се разпространяват чрез геоинформационния портал на Центъра за аерокосмическо наблюдение.

(10) Копия от цифровите карти се предават за съхранение в Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд, поддържан от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(11) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2016 г., в сила от 10.06.2016 г.) Масивите от пространствени данни за сеизмичния и геоложкия риск и метаданните за тях, както и картите на опасностите и картите на рисковете от бедствия за сеизмичния и геоложкия риск се публикуват в географската информационна система на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. Картите на опасностите и картите на рисковете от бедствия се преразглеждат и актуализират от компетентните органи по чл. 2 своевременно след анализа и оценката по чл. 1, ал. 3 или при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 1, ал. 4, ако няма друг срок, посочен в специален закон.

Чл. 8. Информацията от картографирането трябва да бъде на хартиен и на електронен носител за целите на анализите, извършвани с използване на геобази данни и географски информационни системи и технологии.

Чл. 9. (1) Комисия, създадена от компетентния орган по чл. 2, приема материалите и данните, получени в процеса на създаване и обновяване на картите на опасностите и картите на рисковете от бедствия, след извършване на проверка за спазване на технологичните изисквания, точност на изобразяване на елементите върху картата и отразяване на технологичните процеси във формуляр за всяка карта.

(2) В комисията по ал. 1 се включват и представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2016 г., в сила от 10.06.2016 г.) Органите по чл. 2 в срок до 10-о число на всяко тримесечие предоставят на министъра на вътрешните работи доклади, съдържащи информация за напредъка (изпълнението) по анализа, оценката и картографирането на съответните рискове от бедствие, както и за предприетите мерки за изпълнение на дейностите, съгласно определените в § 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2016 г., в сила от 10.06.2016 г.) Въз основа на докладите по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването им министърът на вътрешните работи внася в Министерския съвет обобщен доклад за изпълнението на дейностите по анализ, оценка и картографиране на съответните рискове от бедствие.

(3) При извършване на проверки контролните органи са длъжни да опазват държавната, служебната и търговската тайна, както и да не разгласяват данни от проверката.