НАРЕДБА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО ВЪВ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРИ ОХРАНА НА ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. условията и редът за осъществяване на контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство на Република България;

2. координацията между структурите, осъществяващи контрола над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство.

Чл. 2. Структурите, осъществяващи контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство на Република България, са:

1. Българската армия;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) Министерството на транспорта и съобщенията чрез Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и доставчици на аеронавигационно обслужване;

3. специализирани структури от Министерството на вътрешните работи;

4. структури от Министерството на външните работи;

5. структури от Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 3. За контрол над въздухоплаването и при охрана на въздушното пространство на Република България като част от въздушното пространство на страните - членки на НАТО, Военновъздушните сили на Република България участват в организирането и изпълнението на дежурство за "Air Policing" в Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.

Чл. 4. (1) Министърът на отбраната определя с инструкция организацията, готовността и реда за действие на дежурните сили и средства от Българската армия, осъществяващи контрол над въздухоплаването при охрана на въздушното пространство на Република България.

(2) Съставът на дежурните сили и средства се определя в зависимост от задълженията на Българската армия по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и международните задължения на Република България, произтичащи от членството й в НАТО и участието на българските Военновъздушни сили в Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.

(3) Готовността на дежурните сили и средства за контрол над въздухоплаването при охрана на въздушното пространство се определя от:

1. степента на риска от възможни заплахи срещу Република България;

2. изискванията за готовност на дежурните сили и средства, включени в Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.

Чл. 5. Полетите на военни въздухоплавателни средства, изпълняващи задачи за контрол над въздухоплаването и охрана на въздушното пространство на Република България, имат приоритет пред другите полети, като се отчитат полетите за оказване помощ на населението и полетите за търсене и спасяване.

Чл. 6. За осъществяване на контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство на страната в Авиационния оперативен център на Военновъздушните сили се предоставя информация за полетите на въздухоплавателни средства, както следва:

1. от доставчиците на аеронавигационно обслужване - за полетите на граждански въздухоплавателни средства;

2. от Министерството на вътрешните работи чрез доставчиците на аеронавигационно обслужване - за полетите на въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи;

3. от военните органи за обслужване на въздушното движение - за полетите на български военни въздухоплавателни средства;

4. от дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи чрез началника на отбраната за полетите на:

а) чуждестранни държавни въздухоплавателни средства;

б) чуждестранни и български граждански въздухоплавателни средства, извършващи превоз на военна и специална продукция, в т. ч. превоз на войски с бойната им техника и военното им имущество;

в) чуждестранни държавни и граждански въздухоплавателни средства, включени в обхвата на постоянните (блоковите) дипломатически разрешения, предоставени по смисъла на разпоредбите на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили;

г) въздухоплавателни средства, извършващи аерофотограметрично, лазерно, термично и друг вид заснемане на територията на Република България или заснемания на територията на други държави в граничните зони, съпроводени със или без навлизане във въздушното пространство на страната.

Чл. 7. (1) За контрол над въздухоплаването и охрана на въздушното пространство на Република България дежурни сили и средства от Българската армия, гражданските и военните органи за обслужване на въздушното движение и структури от състава на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство координирано изпълняват следните основни дейности:

1. събиране, анализиране и обмен на информация за въздушната обстановка;

2. непрекъснато наблюдение на въздушното пространство и следене и идентифициране на въздухоплавателните средства, приближаващи към или летящи във въздушното пространство на Република България;

3. въвеждане на забрани и/или ограничения или предприемане на други действия за осигуряване безопасността на въздухоплаването и спазването на правилата и процедурите за извършване на полети във въздушното пространство на Република България;

4. действия при откриване на въздухоплавателни средства нарушители;

5. оказване помощ на въздухоплавателни средства.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 3 се осъществяват от Центъра за координиране използването на въздушното пространство.

Чл. 8. (1) Структурни звена на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи водят визуално наблюдение за откриване на въздухоплавателни средства, летящи в близост до държавната граница или нарушили въздушното пространство на Република България.

(2) При констатиране на нарушение на въздушното пространство на Република България структурните звена на Главна дирекция "Гранична полиция" незабавно уведомяват по линия на оперативните дежурни Авиационния оперативен център на Военновъздушните сили и най-близко разположения радиолокационен възел от състава на Военновъздушните сили.

Чл. 9. (1) Действията по чл. 7, ал. 1, т. 4 при откриване на въздухоплавателни средства нарушители може да включват:

1. постоянно следене местоположението на въздухоплавателното средство нарушител;

2. въвеждане на забрани и/или ограничения за въздухоплаването;

3. осъществяване на радиовръзка с екипажа на въздухоплавателното средство нарушител и предаване на информация, указания и разпореждания за преустановяване на нарушението;

4. прехващане на въздухоплавателното средство нарушител от военни въздухоплавателни средства;

5. предприемане на действия за връщане на въздухоплавателното средство нарушител на зададената пътна линия, за извеждането му извън границите на въздушното пространство на Република България или извън забранена, ограничена или опасна зона или за принуждаването му да извърши кацане на летище на територията на страната;

6. предупредително използване на оръжие и бойни средства от страна на военни въздухоплавателни средства, прехванали въздухоплавателното средство нарушител;

7. използване на оръжие и бойни средства за унищожаване на въздухоплавателното средство нарушител от страна на военни въздухоплавателни средства за контрол над въздухоплаването и охрана на въздушното пространство;

8. използване на оръжие и бойни средства за унищожаване на въздухоплавателното средство нарушител от страна на военни наземни средства за контрол над въздухоплаването и охрана на въздушното пространство;

9. докладване на висшестоящите структури и органи за обстановката и за предприетите действия;

10. постоянна координация между специализираните структури.

(2) Прехващането и принуждаването за кацане на въздухоплавателно средство нарушител по ал. 1, т. 4 и 5 се извършва в съответствие с приложение № 4 към Наредба № 2 от 1999 г. за правилата за полети (обн., ДВ, бр. 26 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 109 от 1999 г., бр. 97 от 2001 г.; попр., бр. 107 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.).

(3) Използването на оръжие и бойни средства се прилага при условията и по реда, определени в чл. 28 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и при осигуряване безопасността на останалите въздухоплавателни средства, население и обекти на земята.

(4) Срещу въздухоплавателно средство нарушител във въздушното пространство на Република България може да действат и сили и средства на друга страна - членка на НАТО, в съответствие с ратифициран, обнародван и влязъл в сила двустранен договор.

Чл. 10. (1) Въздухоплавателно средство нарушител, което е извършило или е било принудено да извърши кацане на територията на Република България, продължава да се третира като нарушител на въздушното пространство на Република България до получаване на необходимото разрешение за подновяване на полета от компетентните държавни органи.

(2) Принуждаването за кацане на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Наредба № 2 за правилата за полети от 1999 г. на летища, както следва:

1. гражданските летища за обществено ползване София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица;

2. военните летища Граф Игнатиево, Безмер и Долна Митрополия.

(3) Определянето на летището за кацане по ал. 2 се извършва от министъра на отбраната или от упълномощено от него длъжностно лице.

(4) До получаване на необходимото разрешение за подновяване на полета срещу въздухоплавателното средство нарушител, извършило или принудено да извърши кацане на територията на Република България, се предприемат следните действия:

1. стациониране (паркиране) на определено за целта място;

2. охрана и наблюдение по време на престоя му;

3. установяване идентичността на членовете на екипажа, пътниците, характера на товара, получаване на допълнителни данни относно полета на въздухоплавателното средство, както и изясняване на обстоятелствата, довели до нарушението;

4. други действия в зависимост от конкретната обстановка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) Действията по ал. 4 се прилагат в съответствие с националното законодателство и конкретните условия от длъжностни лица от специализирани органи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на външните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност", определени от ръководителите на тези министерства и ведомства.

Чл. 11. (1) Предаването на информация, разпореждания и заповеди, предназначени за уточняването на въздушната обстановка и за предприемане на действия спрямо въздухоплавателно средство нарушител, имат приоритет по всички национални системи за комуникации.

(2) Информацията, заповедите и разпорежданията по ал. 1 се записват с помощта на наличната апаратура и се контролират и съхраняват до една година след официалното приключване на разследването по случая.

(3) Информацията по ал. 1, която представлява класифицирана информация, се предоставя, обработва, съхранява и унищожава при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 12. Координацията между военните и гражданските органи за обслужване на въздушното движение и структури от състава на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство при осъществяване на дейностите по контрол над въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство включва:

1. военна координация за използване на въздушното пространство;

2. гражданско-военна координация за осигуряване на изпълнението от дежурните сили и средства от Българската армия на задачи по охрана на въздушното пространство на Република България.

Чл. 13. (1) Когато местоположението на въздухоплавателно средство нарушител стане известно на гражданския орган за обслужване на въздушното движение, той е длъжен незабавно да информира за това Центъра за координиране използването на въздушното пространство.

(2) Когато съществува информация за въздухоплавателно средство нарушител, но местоположението му е неизвестно, гражданският орган за обслужване на въздушното движение е длъжен да използва всички налични средства за определяне на местоположението му, за което незабавно да информира Центъра за координиране използването на въздушното пространство и да му осигури всички данни, с които разполага, необходими за изпълнение от дежурните сили и средства от Българската армия на задачите по охрана на въздушното пространство.

Чл. 14. (1) След излитане на военни въздухоплавателни средства за извършване на прехват на въздухоплавателно средство нарушител Центърът за координиране използването на въздушното пространство е длъжен незабавно да информира за това гражданските органи за обслужване на въздушното движение.

(2) След като получи информация за предстоящ прехват на въздухоплавателно средство нарушител, гражданският орган за обслужване на въздушното движение е длъжен да предприеме действия в съответствие с чл. 38 от Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 109 от 1999 г. и бр. 34 от 2007 г.).

Чл. 15. Дейности за координация между гражданските и военните органи за обслужване на въздушното движение при осъществяване на контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство на Република България се извършват и в съответствие с Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, Инструкция № 25 от 1999 г. за структурата и правилата за работа на Центъра за координиране използването на въздушното пространство на Република България (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) и договор за взаимодействие между Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и Щаба на Военновъздушните сили за гражданско-военна координация при осигуряване обслужването на въздушното движение във въздушното пространство на Република България.

Чл. 16. Щабът на Военновъздушните сили своевременно информира Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи за полети на въздухоплавателни средства в близост до държавната граница на Република България и при нарушение на въздушното пространство на Република България.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) Координацията между структурите от Българската армия, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" при осъществяване на контрол над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България при охрана на въздушното пространство на страната се организира от Българската армия и се осъществява чрез Военния команден център.

Чл. 18. Координация между военните и гражданските органи за обслужване на въздушното движение се осъществява преди и по време на провеждане на контролни и тренировъчни полети за проверка на готовността на дежурните сили и средства от Българската армия.