НАРЕДБА № 47 ОТ 8 СЕПТЕМВРИ 2010 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА, ДЕЙНОСТТА И УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ЕКСПЕРТНИТЕ СЪВЕТИ И НА РЕПУБЛИКАНСКИТЕ КОНСУЛТАНТИ В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 25 ОТ 2019 Г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) (1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед експертни съвети по медицински специалности и/или отделни медицински дейности.

(2) Експертните съвети се състоят от 3 до 7 медицински специалисти в съответните области на медицината и/или в системата на здравеопазването, които имат професионален опит по специалността или по съответната медицинска дейност.

(3) По своя преценка при определяне на състава на експертните съвети министърът на здравеопазването може да поиска предложения от лечебни заведения, висши училища или други организации.

(4) За всеки експертен съвет министърът на здравеопазването определя главен координатор, който е член на съвета.

(5) Главният координатор организира работата на съответния съвет и отговаря за предоставянето на консултациите и становищата на министъра на здравеопазването, след като ги съгласува с всички членове на експертния съвет.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) (1) Заповедта за експертните съвети задължително съдържа:

1. наименованието на експертния съвет с посочване на медицинската специалност и/или отделната медицинска дейност, по която ще предоставя консултации и становища;

2. имената на членовете на експертните съвети;

3. главния координатор на всеки експертен съвет;

4. медицинската специалност и/или отделна медицинска дейност, която всеки член на експертния съвет упражнява;

5. адрес/адреси за връзка и кореспонденция с всеки член на експертния съвет, включително и електронен адрес.

(2) Членовете на експертните съвети предоставят и телефон за спешна връзка за нуждите на членовете на политическия кабинет на министъра на здравеопазването, който не се оповестява.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) (1) Списъкът на експертните съвети, съдържащ информацията по чл. 8, ал. 1, т. 1 - 4, се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 работни дни от издаване на заповедта по чл. 7, ал. 1.

(2) По своя преценка министърът на здравеопазването може със заповед да изменя и допълва състава на експертните съвети. Всички промени в състава на експертните съвети се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 работни дни от издаване на заповедта.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Член на експертен съвет може да бъде освободен от състав на съвета:

1. по негово писмено искане;

2. при неучастие във взимане на три последователни решения на експертния съвет без обективни причини за това;

3. при виновно непредставяне или забавено представяне на становище/консултация по три последователни искания от страна на Министерството на здравеопазването;

4. при непредставяне на мотиви по чл. 11а, ал. 2 на три последователни решения;

5. при констатирано нарушение на забраната по чл. 14а;

6. при констатирано нарушение при изпълнението на заеманата от лицето длъжност и/или упражняване на съответната медицинска специалност или медицинска дейност;

7. при лишаване от правото му да упражнява професията си;

8. при лишаване от свобода;

9. по други обективни причини, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си като член на експертния съвет;

10. по решение на министъра на здравеопазването извън случаите по т. 1 - 9.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Експертните съвети изготвят експертни становища и предоставят консултации по въпроси, свързани със:

1. организацията, обема и необходимите ресурси за осъществяване на медицинската помощ по съответната специалност на всички нива на националната здравна мрежа;

2. показателите за оценка на качеството и ефективността на медицинската помощ по съответната специалност;

3. въвеждането на нови методики за диагностика, лечение и рехабилитация;

4. анализа на състоянието и тенденциите на здравно-демографските показатели, изготвянето и реализирането на национални и местни програми, указания и предприемането на други мерки за подобряване здравния статус на населението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Членовете на експертните съвети могат да:

1. участват в качеството си на експерти в състава на комисии, съвети и работни групи, създавани в Министерството на здравеопазването, в други министерства и ведомства, лечебни и здравни заведения и други организации, когато се обсъждат и решават въпроси, имащи отношение към здравето на населението;

2. участват в разработването на нормативни актове, свързани с организацията на системата на здравеопазване, както и на методики за осигуряване на финансирането ѝ;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) оказват методична помощ на лечебните заведения и на контролните органи в системата на здравеопазването при въвеждането, изпълнението и контрола на медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;

4. консултират лечебни и здравни заведения относно организацията на предоставяне и качеството на медицинската помощ по съответните медицински специалности, както и по практическото обучение на медицинските специалисти;

5. участват и предлагат специалисти от съответния профил за участие в извършването на проверки на организацията на работа, на обема и качеството на предоставената на конкретни пациенти медицинска помощ по съответната специалност и други проверки, извършвани от компетентни органи и лечебни и здравни заведения.

6. (нова - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г. (*)) При необходимост членовете на експертните съвети могат да консултират и да бъдат привличани като експерти в работата на националната и районните здравноосигурителни каси, Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и др.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Експертните съвети са длъжни да оказват съдействие, да предоставят становища и консултации и да подпомагат процеса по осигуряването на вещи лица със съответната специалност на органите на разследване и на съдебните органи, когато такова е изискано от тях. В случай че искането е отправено до министъра на здравеопазването, той го предоставя на съответния експертен съвет, който е длъжен да окаже съдействие в посочения от министъра срок и по указания от него начин.

(5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.)

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) (1) Експертните съвети взимат решения с мнозинство не по-малко от половината от своя състав, като могат да провеждат и неприсъствени заседания, включително да разменят кореспонденция и мнения по електронна поща.

(2) При наличие на различни мнения всеки член на експертния съвет излага своето мнение и мотиви към него.

(3) Консултациите и становищата се предоставят в срок, определен от министъра на здравеопазването, а в случаите по чл. 2, ал. 4 - от съответния заместник-министър на здравеопазването.

(4) Консултациите и становищата се изискват и предоставят чрез главния координатор на съответния експертен съвет.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Експертните съвети при нужда могат да предлагат, организират и провеждат различни форми за повишаване на следдипломното обучение на специалистите от съответния профил на медицината извън тези, уредени с нормативните актове за следдипломното обучение на медицинските специалисти, както и да дават предложения за промяна на програмите за студентско и следдипломно обучение.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Експертните съвети при нужда могат да подпомагат и участват в планирането, организирането, управлението и контрола по изпълнението на задачите и мероприятията по медицинското осигуряване на населението при природни бедствия и крупни аварии в мирно и военно време.

Чл. 14. Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Във връзка с изпълнението на възложените им задачи експертните съвети имат право да изискват и да ползват относимата към съответния въпрос медико-статистическа и друга информация от Министерството на здравеопазването, второстепенните му разпоредители, лечебните и здравни заведения и други органи и лица, възложили задачата.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) При осъществяване на функциите си като членове на експертните съвети медицинските специалисти не могат да извършват дейности, които стимулират предписването, продажбата или употребата на конкретни лекарствени продукти.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) В срок до 15 ноември на текущата година експертните съвети са длъжни да представят на министъра на здравеопазването доклад за извършената през годината работа и анализ на състоянието на системата на здравеопазване по отношение на съответната специалност.

Чл. 16. (1) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Дейността на членовете на експертните съвети може да се заплаща само в случаите, когато е осигурено заплащане за съответната комисия, съвет, работна група или дейност от бюджета на министерството, от бюджетите на проекти, финансирани от Европейския съюз, Световната здравна организация или от друг източник.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Когато дейността се възлага от други органи или лица, те определят и предлагат условията и реда за извършването ѝ от съответния експертен съвет.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Всяка година до 15 ноември експертните съвети предлагат на министъра на здравеопазването специалисти за включване в списъка на републиканските консултанти за следващата календарна година.

(2) Предложения могат да отправят и лечебните заведения.

(3) В случай че не постъпят предложения по ал. 1 и 2, консултантите се определят от министъра.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) (1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списъка на републиканските консултанти за съответната календарна година.

(2) Със списъка задължително се определят поне по двама републикански консултанти от една медицинска специалност за всеки район на обслужване.

(3) Списъкът задължително съдържа:

1. трите имена на консултанта;

2. притежаваната научна степен и/или заеманата академична длъжност от лицето, ако има такива;

3. медицинската специалност, която лицето упражнява, и дейността/дейностите по чл. 3, ал. 1, изречение второ;

4. лечебното заведение, в което работи лицето;

5. района на обслужване на консултанта;

6. центъра/центровете за спешна медицинска помощ, с помощта на който/които се организира и координира дейността на съответния консултант в случаите на чл. 3, ал. 3, изречение второ;

7. адрес/адреси за връзка и кореспонденция с консултанта.

(4) При необходимост на републиканския консултант може да бъде определен повече от един район на обслужване.

(5) Републиканският консултант предоставя и телефон за спешна връзка за нуждите на центровете за спешна медицинска помощ, който не се оповестява.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Списъкът се помества на официалната електронна страница на Министерството на здравеопазването незабавно след утвърждаването му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Списъкът е в сила до поместването на нов списък.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2020 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2020 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2020 г.)

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2020 г.) (1) Републикански консултант може да бъде изключен от списъка:

1. по негово писмено искане;

2. при констатирано нарушение при изпълнението на заеманата от лицето длъжност и/или упражняване на съответната медицинска специалност или медицинска дейност;

3. при неизпълнение на задълженията по чл. 25, ал. 2;

4. по решение на министъра на здравеопазването извън случаите по т. 1 - 3.

(2) Министърът задължително изменя списъка при:

1. промяна на данните по чл. 18, ал. 3, т. 4, 5 и 6;

2. при лишаване на републиканския консултант от правото му да упражнява професията си;

3. при лишаване от свобода;

4. по други обективни причини, водещи до невъзможност за изпълнение на задълженията на републиканския консултант.

(3) Заповедта за промяната в списъка се помества на официалната електронна страница на министерството незабавно.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Заверено копие от списъка се изпраща на директорите на центровете за спешна медицинска помощ и на директорите на регионалните здравни инспекции в срока по чл. 19, ал. 1, съответно ал. 5, които информират за него лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения на територията на съответната област.

Чл. 21. (1) Републиканските консултанти оказват медицинска консултативна помощ при спешни състояния по месечни графици.

(2) Месечните графици се изготвят от директорите на съответните центрове за спешна медицинска помощ до 20-о число на предходния месец след съгласуване с ръководителите на лечебните заведения, в които работят консултантите.

Чл. 22. (1) За осъществяване на консултативната медицинска помощ при спешни състояния центровете за спешна медицинска помощ:

1. денонощно приемат и обработват незабавно искания от лечебните заведения за болнична помощ за осигуряване на спешна консултативна помощ;

2. осигуряват транспортирането на републиканските консултанти от местонахождението им до лечебното заведение, което се нуждае от консултативната помощ, и обратно;

3. осигуряват транспорт на пациенти в спешно състояние, които по консултация на републиканските консултанти следва да бъдат преведени за лечение в друго лечебно заведение за болнична помощ и транспортът не може да бъде осигурен от лечебното заведение, изискало консултант.

(2) Директорите на центровете за спешна медицинска помощ организират дейността на центровете така, че да могат да осигуряват своевременно консултант в отговор на искане от лечебно заведение.

(3) Центровете осъществяват транспорта по ал. 1, т. 3 със специализирани автомобили, специално оборудвани линейки или въздушни средства за медицински транспорт. При нужда пациентът се придружава от реанимационен екип на центъра.

(4) Въздушният медицински транспорт се осигурява чрез Центъра за спешна медицинска помощ, София.

Чл. 23. (1) Исканията за консултативна медицинска помощ при спешни състояния се отправят до съответните центрове за спешна медицинска помощ от директорите на лечебните заведения или упълномощени от тях лица, предварително обявени на центровете.

(2) Исканията се отправят по телефон, факс, поща, включително и електронна, или лично на място в центъра.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) При предаване на искането на центъра задължително се съобщават необходимите данни за попълване на "Фиш за спешна заявка" съгласно приложение № 2.

(4) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 изпращащото лечебно заведение с помощта на републиканския консултант предварително уговаря с приемащото лечебно заведение настаняването на пациента.

Чл. 24. (1) При постъпване на искане за консултативна медицинска помощ при спешно състояние съответният център незабавно се свързва с републиканския консултант, който е дежурен по график.

(2) Лечебното заведение, поискало консултативна помощ при спешно състояние, не може да избира поименно консултанта.

Чл. 25. (1) В дните, когато е включен в график, републиканският консултант задължително е на разположение за оказване на консултативна медицинска помощ при спешни състояния.

(2) В случаите по ал. 1 консултантът е длъжен да:

1. уведомява предварително и текущо диспечерите в районната координационна централа на съответния център за спешна медицинска помощ за местонахождението си;

2. се отзовава незабавно при повикване от районната координационна централа на съответния център;

3. остава в съответното лечебно заведение за болнична помощ до завършване на консултацията и медицинските дейности, за които е бил повикан;

4. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) представя след завръщането си писмен отчет на директора на съответния център за спешна медицинска помощ съгласно приложение № 3.

Чл. 26. (1) Републиканските консултанти имат право да изискват от лечебните заведения, в които работят, както и от тези, които ползват техните консултации, да им предоставят наличните инструментариум и апаратура, необходими за осъществяване на консултативна медицинска помощ при спешно състояние.

(2) Ръководителите на лечебните заведения по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на консултантите за осъществяване на правото им по ал. 1.

Чл. 27. Лечебното заведение, поискало консултативна медицинска помощ при спешно състояние, е длъжно да осигурява необходимите условия за осъществяване на дейността на републиканския консултант.

Чл. 28. Извън случаите по чл. 21, ал. 1 отношенията между републиканските консултанти и лечебните заведения по осигуряването на консултативна помощ се уреждат с договор между тях.

Чл. 29. Републиканските консултанти не могат да възпрепятстват графика и дължимото по него разположение за консултантска дейност при спешни състояния.

Чл. 30. (1) Републиканските консултанти получават за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването възнаграждение в размер до 0,50 лв. за всеки час или част от него, в който са на разположение по график за оказване на консултативна медицинска помощ при спешни състояния.

(2) Възнаграждението по ал. 1 се дължи изцяло независимо от това, дали консултантът е оказал консултативна медицинска помощ при спешно състояние по време на разположението си или не.

(3) Възнаграждението се изплаща от съответния център за спешна медицинска помощ въз основа на договор, сключен между консултанта и директора на центъра.

(4) За оказаната помощ по ал. 2 консултантът получава възнаграждение от съответното лечебно заведение.

Чл. 31. (1) В срок до 20 декември на текущата година лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения сключват договори с всички републикански консултанти, определени да обслужват административната област, в която се намира лечебното заведение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2020 г.) Лечебните заведения уведомяват в срока по ал. 1 регионалните здравни инспекции и центровете за спешна медицинска помощ за сключените договори.

(3) Договорите се сключват за срок не по-малък от една година и предвиждат заплащане само срещу реално извършена дейност, договорена по вид, обем или продължителност между страните.

(4) С договорите се уговарят размерът на възнаграждението, условията за плащане и отговорностите при неизпълнение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2020 г.) Размерът на възнаграждението по ал. 4 не може да е по-малко от:

1. за извършена консултация без оперативна намеса - 15 % от цената на съответната клинична пътека/клинична процедура/амбулаторна процедура, приложима към момента на извършване на консултацията;

2. за извършена консултация с оперативна намеса - 30 % от цената на съответната клинична пътека/клинична процедура/амбулаторна процедура, приложима към момента на извършване на консултацията.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 12 от 2020 г.) Лечебните заведения, които са потърсили съдействие от републикански консултант, сключват договор с него за всяка конкретна консултация непосредствено преди нейното извършване.

Чл. 32. При осуетяване от консултанта на изпълнението на искане за консултативна помощ при спешно състояние на него не му се дължи и възнаграждението за разположение.