НАРЕДБА № Н-3 ОТ 3 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ЗА ВОДЕНЕ НА РЕГИСТЪРА НА ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 1. С наредбата се уреждат:

1. редът за извършване на идентификация на движимите културни ценности;

2. редът за водене на Регистъра на движимите културни ценности и поддържането на базата данни за тях, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване.

Чл. 2. (1) Чрез идентификацията се определят:

1. дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност;

2. класификацията на културните ценности според принадлежността им към определен исторически период съгласно чл. 52 от Закона за културното наследство (ЗКН) и според научната и културната област, към която се отнасят, съгласно чл. 53 от същия закон;

3. класификацията на културните ценности, които отговарят на критериите за национално богатство, чрез предоставяне на статут на национално богатство.

(2) При идентификацията на културните ценности се извършва оценка за тяхната принадлежност към категориите културни ценности, посочени в приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата и приложението на Директива на ЕС 93/7 относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка.

Чл. 3. (1) Право да извършват идентификация по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 имат националните и регионалните музеи, наречени за краткост "музей".

(2) Музеят може да извърши идентификация на културна ценност съвместно с друга научна или културна организация или висше училище, когато не разполага с необходимите материални условия за това. Отношенията между научната и културната организация, висшето училище и музея, извършващ идентификацията, се уреждат с писмен договор.

(3) Статут на национално богатство по чл. 2, ал. 1, т. 3 се предоставя от министъра на културата по предложение на директора на музея, извършил идентификацията, и въз основа на експертно заключение на Специализирания експертен съвет. Предложение се прави за културни ценности, при чиято идентификация от музея е установено наличие на достатъчно данни за съответствие с критериите за национално богатство.

(4) Идентификацията по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва при условията и по реда на чл. 96 - 99 ЗКН и тази наредба.

(5) Идентификацията по чл. 2, ал. 1, т. 3 се извършва при условията и по реда на чл. 99 и 100 ЗКН и правилника по чл. 99, ал. 4 от същия закон.

Чл. 4. (1) На идентификация по реда на тази наредба подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна ценност.

(2) На задължителна идентификация подлежат движими вещи по ал. 1, които са държавна или общинска собственост. В случаите по чл. 94, ал. 2 ЗКН идентификация може да се извърши и без да е налице придобивното основание по чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността.

(3) На задължителна идентификация подлежат и движими вещи по ал. 1 - движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН.

(4) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска идентификация на движима вещ по ал. 1, която е негова собственост.

(5) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска идентификация на колекция, формирана от движими вещи по ал. 1, които са негова собственост.

Чл. 5. Не подлежат на идентификация по реда на тази наредба:

1. движими вещи по чл. 4, ал. 1, инвентирани във фондовете на националните, регионалните и общинските музеи до влизането в сила на ЗКН;

2. археологически обекти - монети и монетовидни предмети, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизането в сила на ЗКН;

3. монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.

Чл. 6. (1) Движими вещи могат да се включат в основния или в обменен фонд на музей и да се впишат в инвентарната му книга само след тяхната идентификация като културни ценности.

(2) С движими вещи по чл. 4, ал. 1, собственост на физически и юридически лица, могат да се извършват възмездни прехвърлителни сделки само след тяхната идентификация като културни ценности.

(3) Разрешение или сертификат за износ и временен износ на движими вещи по чл. 4, ал. 1, собственост на физически и юридически лица, се издава само след тяхната идентификация като културни ценности.

Чл. 7. (1) В Министерството на културата се води регистър на движимите културни ценности.

(2) В регистъра задължително се вписват:

1. културните ценности, на които е предоставен статут на национално богатство;

2. културните ценности, които са държавна или общинска собственост;

3. колекциите.

(3) Културни ценности, собственост на физически или юридически лица извън случаите по ал. 2, т. 1 и 3, се вписват в регистъра, когато това е поискано от собственика им.

(4) С културни ценности по ал. 3 могат да се извършват възмездни прехвърлителни сделки само след тяхното вписване в регистъра на културните ценности.

(5) Разрешение или сертификат за износ и временен износ на културни ценности по ал. 3 се издава само след тяхното вписване в регистъра на културните ценности.

Чл. 8. (1) Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по тематичен обхват музей съгласно приложение № 1.

(2) Директорът на музея по ал. 1 служебно разпорежда идентификация на:

1. предадените в музея движими археологически находки, издирени при теренни проучвания;

2. поетите за съхранение в музея вещи по реда на чл. 94, ал. 1 ЗКН;

3. придобитите от музея вещи в случаите по чл. 114 ЗКН.

(3) Директорът на музея по ал. 1 разпорежда идентификация на културна ценност въз основа на отправено до него искане от:

1. друг национален или регионален музей, чийто тематичен обхват не съответства на идентификацията, или от общински музей - за случаите по ал. 2, т. 1 - 3;

2. държавни и общински органи и институции - за притежавани от тях движими вещи по чл. 4, ал. 1;

3. физически и юридически лица, в т. ч. частни музеи и музеи със смесено участие:

а) за движими вещи или колекция от движими вещи по чл. 4, ал. 1, които са тяхна собственост;

б) за движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които те са установили фактическа власт.

Чл. 9. (1) Директорите на музеи по чл. 8, ал. 3, т. 1 подават заявление за извършване на идентификация по образец съгласно приложение № 2, като в него се включва и информация за вещта - обект на идентификация. Към заявлението се прилагат копия от документи, удостоверяващи съответните обстоятелства по чл. 8, ал. 2, т. 1 - 3.

(2) Ръководителите на държавните и общинските органи и институция по чл. 8, ал. 3, т. 2 подават заявление за извършване на идентификация по образец съгласно приложение № 3. Към заявлението се прилагат декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4, както и заверени копия на всички налични за органа или институцията документи, удостоверяващи правото на държавна или общинска собственост.

Чл. 10. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5. Към заявлението се прилага декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето документи, удостоверяващи правото му на собственост.

(2) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска по реда на ал. 1 и идентификация на колекция от притежавани от него движими вещи по чл. 4, ал. 1.

(3) Физическите и юридическите лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване.

Чл. 11. (1) Със заявление по чл. 9 и 10 може да се поиска идентификация на две и повече вещи, когато те могат да се определят като културни ценности с една и съща класификация по чл. 52 и 53 ЗКН.

(2) Заедно със заявлението за идентифициране лицата по чл. 10, ал. 1 могат да подадат искане за издаване на сертификат за износ при условията и по реда на наредбата по чл. 130, ал. 4 ЗКН.

(3) Към заявленията по чл. 9 и 10 се прилагат три цветни снимки на електронен носител на вещта с размер 8 на 12 см. Ако заявените за идентификация вещи са повече от една, снимките са на всяка вещ поотделно.

Чл. 12. (1) Заявленията за идентификация се завеждат в деловодството на съответния музей в отделен дневник за входяща и изходяща кореспонденция и се извършва проверка на подадените документи от длъжностно лице, определено със заповед на директора на съответния музей.

(2) Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 установи непълноти или несъответствия в подадената документация, уведомява писмено заявителя за това. В срок до 14 дни от датата на уведомлението заявителят може да представи към заявлението допълнително документи или друга информация или писмени обяснения по констатираните непълноти и несъответствия.

(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, заявлението се оставя без разглеждане.

(4) Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 1 и 2 е редовно, поканва заявителя да сключи писмен договор с музея. В договора се уреждат сроковете, мястото и другите условия, както и заплащането на разходите по извършването на идентификацията. При сключването на договора се заплащат предвидените в него разходи по идентификацията. Заплатените разходи се използват от музея само за собствени нужди.

(5) Когато въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 се установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 3 е редовно, директорът на музея издава на заявителя удостоверение по образец съгласно приложение № 8, че е изпълнил задълженията си по § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКН.

(6) Идентификацията на културни ценности се извършва в музея, а когато той не разполага с необходимите материални условия за това - в друга научна или културна организация или висше училище. По предложение на заявителя в договора по ал. 4 може да бъде определено и друго място за извършване на идентификацията, когато:

1. размерът или състоянието на вещта не позволява да бъде преместена;

2. преместването засяга или може да навреди на нейната сигурност.

Чл. 13. (1) Длъжностното лице по чл. 12, ал. 1 оформя отделно досие за всяко постъпило в музея искане за идентификация, което отговаря на изискванията по чл. 9 - 11. Досие се оформя и в случаите по чл. 8, ал. 2.

(2) В досието се съхраняват оригиналът или съответно копие от следните документи:

1. заявлението за идентификация с приложените към него документи;

2. заповедта за назначаване на комисията по чл. 14, ал. 1;

3. експертното заключение по чл. 98, ал. 1 ЗКН;

4. удостоверението за културна ценност по чл. 98, ал. 3 ЗКН;

5. предложението на директора на музея до министъра на културата за предоставяне на статут "национално богатство", ако има такова;

6. заповедта на министъра на културата по чл. 100, ал. 4 или експертното становище по чл. 100, ал. 2, т. 2 ЗКН;

7. други документи, относими към културната ценност.

(3) Досиетата се съхраняват в научния архив на музея.

Чл. 14. (1) Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, в състава на която задължително се включват:

1. трима музейни специалисти;

2. най-малко един външен за музея експерт в съответната област, вписан в регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН;

3. лице, вписано в регистъра по чл. 165 ЗКН.

(2) Когато музеен специалист по ал. 1, т. 1 не е служител в музея, извършващ идентификацията, отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.

(3) Външни експерти по ал. 1, т. 2 в състава на комисията могат да бъдат само лица, които съгласно регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН имат право да извършват идентификация на културни ценности в съответната област. Отношенията между външните за музея експерти и музея се уреждат с писмен договор.

(4) Лицето по ал. 1, т. 3 в състава на комисията трябва да има право съгласно регистъра по чл. 165 ЗКН да извършва дейности по консервация и реставрация на културни ценности със съответната класификация по чл. 52 и 53 ЗКН. Когато лицето с право да извършва дейности по консервация и реставрация на културни ценности не е служител в музея, отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.

Чл. 15. (1) В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелство по чл. 8, ал. 2, постъпването на заявление или неговото допълване по реда на чл. 12, ал. 2, съответно от сключването на договора по чл. 12, ал. 4, директорът на музея издава заповед за назначаване на комисия, която да извърши идентификацията. За председател на комисията се назначава един от музейните специалисти, който заема най-високата длъжност като служител на музея.

(2) В заповедта за назначаване на комисия се посочват вещта или вещите - предмет на идентификацията, мястото, графикът и другите условия, свързани с работата на комисията, както и срокът за изготвяне на експертното заключение.

(3) Срокът, посочен в заповедта, може да бъде удължен по мотивирано предложение на комисията, ако в процеса на работа тя установи, че състоянието на вещта или нейна характеристика налагат това. Заявителят се уведомява за удължаването на срока.

Чл. 16. (1) Заседанието на комисията се свиква от нейния председател и се счита за редовно, когато присъства целият й състав.

(2) Заявителят представя вещта в деня на първото заседание на комисията, ако друго не е уговорено между него и музея.

(3) Комисията приема решения с мнозинство от две трети.

(4) За всяко заседание се води протокол, в който се вписват приетите от комисията решения.

Чл. 17. (1) За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение по образец съгласно приложение № 9.

(2) В експертното заключение комисията посочва, че:

1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или

2. вещта съответства на изискванията за културна ценност;

3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.

(3) В експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията посочва и класификацията на културната ценност според принадлежността й към определен исторически период съгласно чл. 52 ЗКН и според научната и културната област, към която се отнася, съгласно чл. 53 от същия закон.

(4) В експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията дава оценка за принадлежността на културната ценност към съответната категория по приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата.

(5) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 експертното заключение задължително включва информация за наименованието, описанието, състоянието, теглото, авторството, мястото и времето на създаване, материалите на изготвяне, техниката, размерите, специфичните особености и други характеристики, както и най-малко една цветна снимка на културната ценност с размери не по-малки от 8 x 12 см. Върху долния десен ъгъл на снимката се полагат печатът на музея и подписът на председателя на комисията. Печатът трябва да обхваща и част от долния десен ъгъл на определеното за снимката поле. Експертното заключение може да не съдържа някои от характеристиките, когато не е възможно тяхното определяне.

(6) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 с експертното заключение се предлагат и съответни предписания за съхранението на културната ценност.

(7) Експертното заключение се счита за прието в частта по ал. 2, ако е подписано от всички нейни членове. За експертното заключение в частта по ал. 3, 4, 5 и 6 се прилага съответно чл. 16, ал. 3. Изразените при гласуването в частта по ал. 3, 4, 5 и 6 особени мнения се оформят в писмен вид като неразделна част от експертното заключение.

(8) Експертните заключения се изготвят и подписват всяко в три еднообразни екземпляра, номерират с поредни номера за всяка календарна година и се подпечатват с печата на съответния музей.

Чл. 18. (1) Експертното заключение се съобщава на заявителя в 7-дневен срок от подписването му, като същевременно заявителите по чл. 10, ал. 1 се поканват да заплатят в срока по ал. 3 държавната такса за издаване на удостоверение. Заявител не заплаща държавна такса, ако в същия срок поиска вписване на културната ценност в Регистъра на движимите културни ценности.

(2) Въз основа на експертното заключение директорът на музея издава:

1. удостоверение по образец съгласно приложение № 10 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1;

2. удостоверение по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 2;

3. удостоверение по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 3 след експертно заключение на Специализирания експертен съвет по чл. 99 ЗКН, че културната ценност не отговаря на критериите за национално богатство.

(3) Удостоверението по ал. 2, т. 1 и 2 се издава в едномесечен срок от подписването на експертното заключение, а удостоверението по ал. 2, т. 3 - в едномесечен срок от съобщаването на експертното заключение на Специализирания експертен съвет. За издаденото удостоверение заявителят се уведомява в 3-дневен срок.

(4) Към удостоверението по ал. 2, т. 2 и 3 се прилага и предписание за съхранение на културна ценност.

(5) Директорът на музея не издава удостоверение по ал. 2, ако има данни да се предположи, че вещта - обект на идентификация, е незаконно придобита. В тези случаи той уведомява органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.

(6) Удостоверение не се издава за вещи, придобити от музея, извършил идентификацията. Директорът на музея разпорежда в сроковете по ал. 3 вписването на културните ценности в инвентарната книга на музея.

Чл. 19. (1) Заплатените при сключването на договора по чл. 12, ал. 4 разходи по идентификацията се възстановяват на заявител, дарил културната ценност или колекцията на музея.

(2) Заплатените при сключването на договора по чл. 12, ал. 4 разходи по идентификацията се възстановяват на заявителя и при предоставяне на статут на национално богатство на заявената от него за идентификация културна ценност или колекция.

Чл. 20. (1) Регистърът на движими културни ценности се води в Министерството на културата.

(2) Регистърът представлява единна електронна база от данни, която се поддържа от дирекция "Културно наследство" на Министерството на културата и от националните и регионалните музеи съгласно приложение № 1.

(3) Министърът на културата определя служителите в дирекция " Културно наследство", а директорите на националните и регионалните музеи - съответните музейни служители, които имат право да извършват вписване в регистъра.

(4) Техническата и програмната поддръжка на електронната база от данни се осъществява от дирекция "Културно наследство".

(5) Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на магнитен и хартиен носител.

Чл. 21. (1) Вписването в регистъра на отделна културна ценност или колекция - национално богатство, се извършва от дирекция "Културно наследство", а във всички останали случаи по чл. 7 - от музея, извършил идентификацията.

(2) Дирекция "Културно наследство" и всеки национален и регионален музей съгласно приложение № 1 получават партида, където извършват вписванията.

(3) Всяка партида има партиден номер, който за дирекция "Културно наследство" е едно, а за националните и регионалните музеи е посочен в приложение № 1.

(4) При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за съответната година, годината на вписването, партидния номер на партидата, в която то се извършва, и номера на категорията по приложение № 12.

(5) При промяна на статута на културната ценност или колекцията партидният номер не се променя.

Чл. 22. (1) Вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане на:

1. министъра на културата - за културна ценност или колекция, която е национално богатство;

2. директора на музея, извършил идентификацията - извън случаите по т. 1, за:

а) културна ценност или колекция, която е държавна или общинска собственост;

б) колекция, която е собственост на физическо или юридическо лице;

в) културна ценност по § 5, ал. 1 ЗКН.

(2) Извън случаите по ал. 1 всяко физическо или юридическо лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление.

(3) В 3-дневен срок от разпореждането по ал. 1 или подаване на заявлението по ал. 2 служителите в дирекция " Културно наследство" и съответните музейни служители по чл. 20, ал. 3 извършват вписването на културната ценност или колекцията.

Чл. 23. (1) В регистъра се вписват следните обстоятелства:

1. наименованието и класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи данни за нея съгласно чл. 17, ал. 4 и 5;

2. данни за музея, извършил идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в инвентарната книга;

3. за културна ценност или колекция - национално богатство: номер и дата на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство;

4. индивидуализиращи данни за собственика и държателя на културната ценност или колекцията.

(2) В 7-дневен срок от настъпването на промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност или колекция нейният приобретател или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми Министерството на културата или съответния музей за отразяване на обстоятелството в регистъра.

(3) Вписването на данни по ал. 1, т. 4 и ал. 2 не води до промяна на собствеността и мястото на съхранение на културната ценност или колекцията.