НАРЕДБА № РД-16-932 ОТ 23 ОКТОМВРИ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ВОДОГРЕЙНИТЕ КОТЛИ И НА КЛИМАТИЧНИТЕ ИНСТАЛАЦИИ ПО ЧЛ. 27, АЛ. 1 И ЧЛ. 28, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ЗА СЪЗДАВАНЕ,

Чл. 4. (1) На проверка за енергийна ефективност подлежат всички водогрейни котли в експлоатация в зависимост от вида на използваното гориво и номиналната им мощност, както следва:

1. на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 100 kW, включително;

2. на течно или твърдо гориво с номинална мощност над 100 kW;

3. на природен газ с номинална мощност над 100 kW.

(2) За водогрейни котли със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва и еднократна оценка на отоплителната инсталация.

Чл. 5. Основните задачи на проверката за енергийна ефективност на водогрейните котли са:

1. оценяване съответствието на съществуващата настройка, експлоатация и поддръжка на котела с изискванията на производителя;

2. оценяване на действителните енергийни характеристики на котела;

3. изготвяне на препоръки за възможни подобрения на енергийните характеристики на котела за намаляване на потреблението на използваните енергийни ресурси и емисиите въглероден диоксид;

4. осигуряване на информация за съставяне и поддържане на база данни за състоянието на водогрейните котли.

Чл. 6. Проверката за енергийна ефективност на водогрейните котли включва изпълнението на следните основни дейности:

1. идентификация на котела;

2. визуална проверка на котела;

3. оценка на поддръжката на котела;

4. проверка на функционалността на работа на котела;

5. оценка на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране;

6. оценка на енергийните характеристики на котела;

7. съставяне на доклад за резултатите от проверката.

Чл. 7. (1) Идентификацията на котела включва следните основни данни:

1. вид гориво;

2. клас на котела по топлинна мощност (Ј 100 kW, > 100 kW);

3. име на собственика;

4. адрес;

5. гориво - марка;

6. начин на подаване на горивото (автоматично или ръчно);

7. предназначение на водогрейния котел (отопление / битова гореща вода / и двете);

8. производител на водогрейния котел;

9. модел на водогрейния котел;

10. година на производство на водогрейния котел;

11. максимална мощност по гориво (по данни на производителя);

12. минимална мощност по гориво (по данни на производителя);

13. класификация на водогрейния котел (пламъчнотръбен или водотръбен, кондензационен или без кондензация, разположение на въздушния вентилатор - куплиран към горелката или отделно);

14. етикет (звезди) на СЕ за ефективност (за водогрейни котли, произведени след 2005 г.);

15. производител на горелката;

16. модел на горелката (когато на водогрейния котел е монтирана отделна горелка);

17. начин на регулиране на мощността (фиксирана, степенно регулиране - брой степени, плавно регулиране);

18. вид на топлоносителя.

(2) За идентифициране на котела собственикът на котела предоставя на лицето, извършващо проверката, следните документи:

1. паспорт на котела с инструкции за монтаж и експлоатация;

2. доклади от предишни проверки;

3. документи за поддръжка, ако има такива;

4. фактурите за закупеното гориво за последните две години;

5. проектна документация, схеми, дневници и други данни за въвеждането в експлоатация.

(3) Собственикът и/или ползвателят на котела осигурява на извършващото проверката лице достъп до всички елементи и агрегати на отоплителната инсталация.

Чл. 8. Чрез визуалната проверка на котела се събират данни за:

1. изтичане на гориво или топлоносител в котелното помещение;

2. повреди в топлинната изолация на котела;

3. замърсяване на горелката, горивната камера и топлообменните повърхности.

Чл. 9. (1) Оценката на поддръжката на котела отразява честотата и правилността на поддръжката, както и квалификацията на лицата, които извършват поддръжката.

(2) Оценява се съответствието с изискванията от инструкциите на производителя на котела.

Чл. 10. Проверката на функционалността на работа на котела установява дали той е в състояние да осигури функционалното си предназначение, включително режимите на работа, желаните и проектните стойности на параметрите на топлоносителя.

Чл. 11. (1) Оценката на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране включва идентификация на наличността и състоянието на датчиците, системите за измерване, контрол и автоматично регулиране на параметрите на котела, отнасящи се до енергийните му характеристики.

(2) Оценката на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране включва задължително и информация за тяхното разположение (външно, вътрешно, друго), функция и настройка.

(3) Проверяват се средствата за измерване, като:

1. разходомер за изразходваното гориво;

2. количество складирано гориво, ако има такова;

3. брояч на времето на работа на горелката, ако има такъв;

4. други допълнителни измерители на разход на енергия;

5. разходомер на подаваната добавъчна вода към котела;

6. разходомер на гореща вода за битови нужди;

7. брояч на циклите на горелката, ако има такъв;

8. топломер, ако има такъв.

Чл. 12. Оценката на енергийните характеристики на котела обхваща:

1. проверка на мощността по гориво и оценка на съответствието с проектните данни;

2. определяне на количеството генерирана топлина и съответствието с проектните данни;

3. проверка на основната настройка на горивния процес и оценка на ефективността му;

4. оценка на топлинните загуби в котела от излъчване;

5. оценка на сезонната ефективност на котела;

6. оценка на съответствието на топлинната мощност на котела с топлинните потребности на сградата.

Чл. 13. (1) Мощността на котела по гориво се изчислява с действителния разход на гориво и топлотворната му способност.

(2) При котли на газово гориво топлинната мощност на котела се изчислява по формулата:

Ф = V'f Hx / 3600 , kW (1)

където: V'f е обемният дебит на газовото гориво в nm3/h,

Hx - долната топлотворна способност на горивото, kJ/nm3.

1. Обемният дебит на горивото се измерва по разходомера към котела. Нормалните условия, към които е отнесен дебитът (nm3), са температура на газа 0°С и 1 bar абсолютно налягане.

2. Когато разходомерът отчита разхода при стандартни условия (температура на газа 15°С и налягане 1 bar абсолютно налягане) или при други условия, различни от нормалните, се извършва привеждане на дебита към нормални условия по формулата:

V'f = fvol Vf (2)

където: V'f е измереният обемен дебит, m3/h,

fvol - корекционният фактор на дебита, определен по израза:

fvol = pmeas To / po Tmeas ,

като: Tmeas е абсолютната температура на газа при условията на разходомера;

pmeas - абсолютното налягане на газа при условията на разходомера;

Tо - абсолютна температура на газа при нормални условия;

ро - абсолютното налягане на газа при нормални условия.

3. Измерването на обемния дебит на горивото трябва да се извършва при стабилизиран режим на работа на горелката.

4. В случаите, когато няма монтиран разходомер, обемният дебит на горивото може да се пресметне, като се вземат предвид измереното налягане на газа пред дюзата, размерът на дюзата и зависимостта между налягането и дебита за съответната дюза по данни от производителя.

(3) При котли на течно гориво топлинната мощност на котела се изчислява по формулата:

Ф = V'frf Hx / 3600 , kW (3)

където: V'f е обемният дебит на течното гориво, m3/h,

rf - плътността на горивото, kg/m3,

Hx - долната топлотворна способност на горивото, kJ/kg.

1. Измерването на обемния дебит на горивото трябва да се извършва при стабилизиран режим на работа на горелката.

2. В случаите, когато няма монтиран разходомер, обемният дебит на горивото може се пресметне, като се вземат предвид измереното налягане на горивото пред дюзата, размерът на дюзата и зависимостта между налягането и дебита за съответната дюза по данни от производителя.

3. При наличие на дюза с плавно регулиране (модулираща) дебитът се определя с разликата между входното налягане и налягането в рециркулационната линия по зависимостта между налягането и дебита за съответната дюза по данни от производителя.

(4) При котли на твърдо гориво топлинната мощност на котела се изчислява по аналогичен на ал. 2 и 3 начин, като е необходимо да се измери масата на горивото, постъпващо в котела за единица време.

Чл. 14. (1) Определянето на генерираното количество топлина включва стойността на произвежданото количество топлина и разпределението му по основните технологични процеси на топлоснабдяване, за които е предназначен котелът (отопление, загряване на вода за битови нужди и други).

(2) Произвежданото количество топлина може да се определи чрез пряко измерване с топломери (ако има монтирани такива) или да се изчисли по измерен дебит на топлоносителя и температурната му разлика,

(3) Количеството произведена топлина се привежда към референтен период от време - отоплителен сезон и/или календарна година.

Чл. 15. (1) Проверката на основната настройка на горивния процес се извършва с анализатор на димните газове при използване на долната работна топлотворна способност на горивата.

(2) Данните за температурата на изходящите газове, излишъка на кислород, съдържанието на въглероден окис в изходящите димни газове, температурата на въздуха на входа на горелката и отчетената ефективност на горивния процес от газоанализатора се записват в доклада за проверката.

(3) При кондензационни котли се определя факторът на кондензация, с който се коригира ефективността на горивния процес.

(4) За сравнителна оценка на параметрите на горивния процес се използват стойностите съгласно приложение № 1.

Чл. 16. (1) Топлинните загуби от излъчване се изчисляват по уравнението:

(4)

където: Фe е топлинният поток от околните повърхности на котела към въздуха в котелното помещение;

Ai - площта на i-та околна повърхност на котела, m2;

(qge,i - qint) - разликата между температурата на i-та повърхност и температурата на обкръжаващия въздух, °С;

hi - коефициентът на топлопредаване от i-та повърхност към обкръжаващия въздух, W/m2K.

(2) Измерването на температурната разлика се извършва при средна температура на водата в котела 70°С.

(3) Стойностите на коефициента на топлопредаване h се отчитат съгласно приложение № 2.

(4) Относителните топлинни загуби се изчисляват по зависимостта:

age,meas = (1 - Фge / Ф).100, % (5)

(5) Ако средната температура на водата в котела не е 70°С или температурата в помещението не е 20°С, стойността на относителните топлинни загуби се коригира по формулата:

aagе = age,meas * 50 / (qвода - qint) (6)

Чл. 17. Сезонната ефективност на котела се изчислява като отношение на сезонното количество произведена топлина и топлината на изразходваното за същия период от време гориво.

Чл. 18. Оценката на съответствието на топлинната мощност на котела с топлинните потребности на сградата се основава на сравнение на нетната топлинна мощност на котела и топлинната мощност на консуматорите, определени при изчислителните условия за населеното място.

Чл. 19. (1) Резултатите от проверката на котела се отразяват в доклад по образец съгласно приложение № 3.

(2) В доклада се записват изчислената топлинна мощност на котела и използваната топлотворна способност на горивото.

Чл. 20. На проверка за енергийна ефективност подлежат климатичните инсталации с номинална електрическа мощност над 12 kW.

Чл. 21. Основните задачи на проверката за енергийна ефективност на климатичните инсталации са:

1. оценяване съответствието на системите с първоначалния проект и с последващите реконструкции, както и с действителните изисквания и настоящото състояние на сградата;

2. оценяване на съществуващата настройка, експлоатация и поддръжка на системите с изискванията на производителя;

3. оценяване на действителните енергийни характеристики на климатичните инсталации;

4. изготвяне на препоръки за възможни подобрения на енергийните характеристики на инсталациите за намаляване на потреблението на използваните енергийни ресурси и емисиите въглероден диоксид;

5. осигуряване на информация за съставяне и поддържане на база данни за състоянието на климатичните инсталации.

Чл. 22. Проверката за енергийна ефективност на климатичните инсталации включва изпълнението на следните основни дейности:

1. идентификация на инсталациите;

2. визуална проверка на инсталациите;

3. оценка на поддръжката на инсталациите;

4. оценка на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране;

5. оценка на енергийните характеристики на инсталациите;

6. съставяне на доклад за резултатите от проверката.

Чл. 23. (1) За идентифициране на инсталациите собственикът на сградата предоставя на извършващото проверката лице следните документи:

1. проектната документация, включително инструкциите за монтаж и експлоатация;

2. документацията от въвеждането в експлоатация, схеми, дневници;

3. доклади от предишни проверки, включително от обследване за енергийна ефективност на сградата, ако има такова;

4. доклади от поддръжката, ако има такива;

5. фактурите за закупената енергия за последните две години.

(2) Собственикът и/или ползвателят на сградата осигурява на извършващото проверката лице достъп до всички елементи и агрегати на климатичната инсталация.

Чл. 24. (1) Чрез визуалната проверка се установява:

1. съответствието на инсталираните елементи и агрегати в трите основни подсистеми: генериране на студ/топлина, доставяне и отвеждане на въздух (вентилация), измерване, контрол и управление;

2. физическото състояние на елементите и агрегатите, включително състоянието на топлинната изолация на топлообменните апарати, тръбопроводите и въздухопроводите, затварящите, регулиращите и противопожарните клапи;

3. състоянието на подаващите и отвеждащите въздух решетки и филтри.

(2) Чрез измервания се установяват:

1. температурната разлика при входа и изхода на охлаждащите агрегати и топлообменните апарати;

2. температурата на външния въздух и температурата на подавания в охлаждания обем въздух, скоростта на въздуха в характерни точки на охлаждания обем;

3. нивото на шума и вибрациите при работата на охлаждащите агрегати и вентилаторите.

Чл. 25. (1) Оценката на поддръжката на климатичната инсталация отразява честотата и правилността на поддръжката, както и квалификацията на лицата, които извършват поддръжката.

(2) Оценява се съответствието с изискванията от инструкциите на производителя по:

1. установени видими следи от извършвани работи;

2. протоколите за поддръжката и ремонтите - за почистване на филтрите и топлообменниците, подмяна на агрегатите, промени в съоръженията, ремонти и реконструкции.

Чл. 26. (1) Оценката на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране включва идентификация на наличността и състоянието на датчиците, системите за измерване, контрол и автоматично регулиране, отнасящи се до енергийните характеристики на климатичната инсталация.

(2) Оценката включва задължително и информация за:

1. съответствието на разположението на датчиците с проектното решение;

2. функцията на контролерите;

3. настройката на контролерите.

Чл. 27. Оценката на енергийните характеристики на климатичната инсталация включва:

1. оценка на възможностите на инсталацията да изпълнява функционалното си предназначение;

2. оценка на коефициента на полезно действие (коефициента на трансформация, хладилния коефициент) на генератора на студ/топлина, според вида му, при изчислителни условия;

3. оценка на ефективността на системата за оползотворяване на топлината на отработения въздух;

4. определяне на специфичния годишен разход на енергия за охлаждане и съответствието с проектните данни за единица площ на охлаждания обем;

5. определяне на специфичния годишен разход на енергия за вентилаторите за единица площ на охлаждания обем;

6. оценка на сезонната ефективност на инсталацията.

Чл. 28. Резултатите от проверката на климатичната инсталация се отразяват в доклад по образец съгласно приложение № 4.