НАРЕДБА ЗА МЕТОДИКИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНДИКАТИВНИ ЦЕЛИ, РЕДА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ТЕЗИ ЦЕЛИ КАТО ИНДИВИДУАЛНИ ЦЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНИ СПЕСТЯВАНИЯ МЕЖДУ ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 10, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, ДОПУСТИМИТЕ МЕРКИ ПО ЕНЕРГИЙНА

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. методиките за определяне на националните индикативни цели;

2. редът и правилата за разпределяне на националната индикативна цел като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ);

3. допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност;

4. методиките за оценяване на енергийните спестявания;

5. начините за потвърждаване на енергийните спестявания;

6. формата, условията и редът за издаване на удостоверения за енергийни спестявания.

Чл. 2. (1) Целите за енергийни спестявания са: национална индикативна цел, междинни индикативни цели и индивидуални цели за енергийни спестявания.

(2) Националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания се разпределят като индивидуални цели за енергийни спестявания между задължените лица.

Чл. 3. Задължени лица са:

1. търговците с енергия;

2. крайните потребители на енергия, в т. ч.:

а) собствениците на сгради по чл. 19 ЗЕЕ;

б) собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 ЗЕЕ.

Чл. 4. (1) Задължените лица по чл. 3, т. 1 са търговците с енергия, които отговарят на някое/някои от следните условия:

1. продават енергия на крайните потребители на енергия повече от еквивалента на 75 GWh (6.45 ktoe) годишно за предходната календарна година, в т. ч.:

а) търговци с електрическа енергия, които продават електрическа енергия на крайни потребители на енергия повече от 75 GWh годишно;

б) топлопреносни предприятия, които продават топлинна енергия на крайни потребители на енергия повече от 75 GWh годишно;

в) търговци с природен газ, които продават на крайни потребители на енергия повече от 8 млн. нормални кубически метра годишно;

г) търговци с течни горива, които продават на крайни потребители на енергия повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно;

д) търговци с твърди горива, които продават на крайни потребители на енергия повече от 13 хил. тона твърди горива годишно;

2. чийто персонал за предходната година наброява повече от 10 души независимо от количеството търгувана енергия;

3. които имат годишен оборот и/или годишен баланс за предходната година, надвишаващ 4 млн. лв., независимо от количеството търгувана енергия.

(2) Задължените лица по чл. 3, т. 2, буква "а" са собствениците на сгради с разгъната застроена площ (РЗП) над 1000 кв. м.

(3) Собствениците на части от сгради с обща РЗП над 1000 кв. м не са задължени лица по чл. 3, т. 2, буква "а", тъй като не могат самостоятелно да реализират мерки за повишаване на енергийната ефективност, които да доведат до оптимално подобряване на енергийните характеристики на цялата сграда.

(4) Задължените лица по чл. 3, т. 2, буква "б" са собствениците на промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3000 MWh (258 toe).

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) За целите на определянето и контрола на изпълнението на националната индикативна, междинните индикативни и индивидуалните цели за енергийни спестявания лицата по чл. 3 са длъжни до 31 март всяка година да предоставят в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) информация при условията и по реда на наредбата по чл. 42 ЗЕЕ.

Чл. 6. (1) Националната индикативна цел за енергийни спестявания се определя като процент от базовата стойност на крайното енергийно потребление (КЕП).

(2) Стойностите на националната индикативна цел и междинните индикативни цели се изразяват в абсолютни единици - в GWh или в ktoe.

(3) При определяне на националната индикативна цел от общото КЕП се изключва потреблението на енергия от:

1. обекти на въоръжените сили, ако включването им противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на друг специален закон;

2. инсталациите за категориите промишлени дейности по чл. 131в от Закона за опазване на околната среда;

3. транспортните средства за въздушен и за воден транспорт.

(4) В случаите, когато енергийното потребление на инсталация по ал. 3, т. 2 не може да бъде изключено от потреблението на промишлената система, в която тя се намира, за определянето на КЕП по ал. 3 се използва общото енергийно потребление на съответната промишлена система.

(5) При изчисляване стойностите на КЕП по ал. 3 се използват данни за общото КЕП, посочени в официално публикуваните национални енергийни баланси.

(6) Стойността на КЕП по ал. 3 се определя по методиката съгласно приложение № 1.

Чл. 7. (1) Базовата стойност на КЕП е средноаритметичната стойност на КЕП по чл. 6, ал. 3 за последните 5 години, за които съществуват статистически данни.

(2) Националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания се изчисляват съгласно приложение № 2.

Чл. 8. (1) Стойността на националната индикативна цел за енергийни спестявания се определя в Националната стратегия по енергийна ефективност въз основа на:

1. препоръчаните минимални стойности в актове на Европейския съюз (ЕС);

2. анализ на общото икономическо развитие на страната през планирания период, наблюдаваните тенденции и промени в структурата на икономическите сектори и общото КЕП, сроковете на въвеждане на нормативните актове на ЕС в областта на енергийната ефективност, очакваното повишаване на ефективността на технологиите, възможностите за привличане на допълнителни финансови ресурси и др.

(2) Определянето на националната индикативна цел за енергийни спестявания се извършва при спазване на следните изисквания:

1. индексът на нарастване на общото КЕП като резултат от реализираното спестяване на енергия през съответния период не трябва да надвишава индекса на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП);

2. индексът на нарастване на първичното енергийно потребление като резултат от реализираното спестяване на енергия при крайните потребители на енергия през съответния период не трябва да надвишава индекса на нарастване на общото КЕП.

(3) Стойността на националната индикативна цел за енергийни спестявания се определя в началото на планирания период и не зависи от бъдещите промени в БВП и/или в енергийното потребление.

Чл. 9. (1) Междинните индикативни цели за енергийни спестявания са прогнозни и се определят за бъдещи периоди не по-дълги от 3 години.

(2) Стойностите на междинните индикативни цели за енергийни спестявания се определят въз основа на:

1. стойността на националната индикативна цел за енергийни спестявания;

2. периода, в който трябва да бъдат изпълнени;

3. специфични за прогнозирания период фактори като въвеждане на допълнителни финансови стимули, очаквано преструктуриране на икономиката, промяна на механизмите на образуване и регулиране на цените на енергията и други.

Чл. 10. (1) Изпълнението на националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания се отчита в съответствие с методите за измерване и изчисляване на енергийни спестявания при спазване на изискванията за нормализиране на енергийните спестявания и за избягване на двойното отчитане съгласно приложение № 3.

(2) За оценяване на текущия и крайния размер на енергийните спестявания при отчитане изпълнението на националната и на междинните индикативни цели за енергийни спестявания се използва методът "от долу на горе" или комбинация от метода "от долу на горе" и метода "от горе на долу".

(3) При използването на комбинацията от двата метода по метода "от долу на горе" трябва да е доказано не по-малко от 30 на сто от общото енергийно спестяване.

(4) Изпълнението на междинните индикативни цели за енергийни спестявания е основен показател при оценката на ефекта от изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност.

Чл. 11. (1) Определянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания се извършва въз основа на енергийното потребление през последната календарна година, за която има официални статистически данни.

(2) При определянето на размера на индивидуалните цели се използват и данни за специфичните за съответния обект възможности за енергийни спестявания.

Чл. 12. (1) За определянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания на търговците с енергия националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания се разпределят по видове енергия пропорционално на дяловете на продадените видове енергия в общото КЕП през последната календарна година, за която съществуват официални статистически данни.

(2) Сумата от индикативните цели по видове енергии, изразена като количество спестена енергия, е равна на националната индикативна цел за спестяване на енергия за съответния период.

(3) В съответствие с приоритетите, приети с Националната стратегия по енергийна ефективност и/или с националните планове за действие по енергийна ефективност, индикативните цели за някои видове енергия могат да бъдат завишени за сметка на останалите при спазване изискването на ал. 2.

(4) В случаите по ал. 3 индикативните цели за някои видове енергия не могат да надвишават повече от два пъти стойностите, определени по реда на ал. 1.

Чл. 13. (1) Определянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания на търговците с енергия по чл. 3, т. 1 се извършва чрез разпределяне на националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания за съответния вид енергия пропорционално на продаваните от тях количества енергия на крайните потребители.

(2) Размерът на индивидуалната цел за енергийни спестявания, изразен като дял от продаваното количество енергия от съответния търговец с енергия, не може да надвишава удвоения размер на националната индикативна цел и на междинната индикативна цел, изразена в проценти (%).

Чл. 14. (1) За определянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания на крайните потребители на енергия по чл. 3, т. 2 националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания се разпределят като индикативни цели по сектори, включени в структурата на общото КЕП, на базата на техните дялове в него през последната календарна година, за която съществуват официални статистически данни.

(2) Сумата от индикативните цели по сектори, изразена като количество спестена енергия, е равна на индикативните цели за спестяване на енергия за съответния период.

(3) В съответствие с приоритетите, приети с Националната стратегия за енергийна ефективност и/или с националните планове за действие по енергийна ефективност, индикативните цели за някои сектори могат да бъдат завишени за сметка на останалите при спазване на изискването по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 3 индикативните цели за някои сектори не могат да надвишават повече от два пъти стойностите, определени по реда на ал. 1.

Чл. 15. (1) Определянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания на собствениците на сгради по чл. 3, т. 2, буква "а" се извършва чрез разпределяне на националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания в сектор "Услуги".

(2) За собствениците на сгради, на които няма извършено обследване за енергийна ефективност и липсват данни за енергийното им потребление, индивидуалната цел за енергийни спестявания се определя като произведение на:

1. половината от размера на индикативната цел за енергийни спестявания в сектор "Услуги", изразен в абсолютни единици;

2. отношението на РЗП на съответната сграда към сумата на РЗП на всички сгради - собственост на задължени лица в сектор "Услуги".

(3) За собствениците на сгради, на които няма извършено обследване за енергийна ефективност, но има данни за енергийното им потребление, индивидуалната цел за енергийни спестявания се определя като произведение на:

1. размера на индикативната цел за енергийни спестявания, изразен в %;

2. енергийното потребление в съответната сграда.

(4) За собствениците на сгради, на които има извършено обследване за енергийна ефективност, размерът на индивидуалната цел за енергийни спестявания се определя като половината от потенциала за енергийни спестявания, отразен в доклада от обследването.

Чл. 16. (1) Определянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания на собствениците на промишлени системи по чл. 3, т. 2, буква "б" се извършва чрез разпределяне на националната и междинните индикативни цели за енергийни спестявания в секторите, в които съответните задължени лица са класифицирани, съобразно националните енергийни баланси.

(2) За собствениците на промишлени системи, на които няма извършено обследване за енергийна ефективност, индивидуалната цел за енергийни спестявания се определя като произведение на:

1. половината от размера на индикативната цел за енергийни спестявания в съответния сектор;

2. отношението на енергийното потребление на съответната промишлена система към сумата на общото енергийно потребление на всички промишлени системи - собственост на задължени лица в съответния сектор;

3. отношението на енергийната интензивност на съответното производство към средноевропейското ниво, ако такива данни са достъпни.

(3) За собствениците на промишлени системи, на които има извършено обследване за енергийна ефективност, индивидуалната цел за енергийни спестявания е равна на половината от потенциала за енергийни спестявания, отразен в доклада от обследването.

Чл. 17. (1) За изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания търговците с енергия могат:

1. да осигуряват предлагането на енергийни услуги на своите клиенти на конкурентни цени;

2. да осигуряват на своите крайни потребители на енергия извършването на обследвания за енергийна ефективност на конкурентни цени при условията на чл. 39, ал. 3 ЗЕЕ;

3. да правят целеви вноски във Фонд "Енергийна ефективност" (ФЕЕ) или в други новосъздадени или съществуващи фондове за енергийна ефективност.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 индивидуалната цел за енергийни спестявания на съответното задължено лице се приема за изпълнена, когато в резултат на изпълнението на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност са постигнати енергийни спестявания, равни на определената индивидуална цел.

(3) В случаите по ал. 1, т. 3 размерът на вноската, която търговците с енергия трябва да направят, се определя като левовата равностойност на индивидуалната цел за енергийни спестявания по действащи цени на енергията, определени към момента на плащане на вноската.

(4) Търговците с енергия изпълняват индивидуалната си цел чрез един или чрез комбинация от начините по ал. 1.

(5) (В сила от 01.01.2011 г.) Ако до 31 март на втората година от началото на периода, за който е определена междинната индикативна цел, търговец с енергия е изпълнил по-малко от 1/3 от определената му индивидуална цел за енергийни спестявания, той трябва да направи вноска в размер на неизпълнената част от определената му индивидуална цел за енергийни спестявания за целия междинен период във ФЕЕ или в други новосъздадени или съществуващи фондове за енергийна ефективност при условията на ал. 3 и 6 до 31 юни на същата календарна година.

(6) Търговците с енергия правят вноски във фондовете за енергийна ефективност само след сключване на договор с тях, с който се осигуряват гаранции от страна на фондовете, че средствата от вноските ще се управляват и разходват, както следва:

1. за изпълнение на проекти, допустими за отчитане изпълнението на индивидуални индикативни цели, за инвестиционни и други проекти за развитие и повишаване на енергийната ефективност - съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия и в националните планове за действие по енергийна ефективност, приети от Министерския съвет;

2. за кредитиране и/или гарантиране на кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти за енергийна ефективност;

3. при спазване принципите на прозрачност при управлението на средствата от вноските;

4. при гарантиране равнопоставеност на лицата, кандидатстващи за финансиране от фонда;

5. при осигуряване и предоставяне на информацията за изпълнените проекти по енергийна ефективност за целите на националната информационна система за енергийна ефективност - при условията и по реда на наредбата по чл. 42 ЗЕЕ.

Чл. 18. (1) Поименен списък на задължените лица по чл. 3 и стойностите на определените им индивидуални цели се включват в националните планове за действие по енергийна ефективност и се актуализират на всеки 3 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) Списъкът се изготвя от АУЕР по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 19. За доказване изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания се допускат всички мерки за повишаване на енергийната ефективност, чийто енергоспестяващ ефект може да бъде проверен, измерен или оценен.

Чл. 20. Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да бъдат със срокове на откупуване не по-дълги от сроковете на действие на съответните мерки;

2. да водят до спестяване на първични енергийни ресурси;

3. да водят до намаляване емисиите на парникови газове;

4. да не водят до влошаване качеството на околната среда;

5. да не водят до влошаване на санитарно-хигиенните норми.

Чл. 21. Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност и сроковете на действието им са съгласно приложение № 5. За мерки, за които сроковете на действие не са посочени в списъка, сроковете подлежат на доказване при условията и по реда на глава пета.

Чл. 22. (1) Енергийните спестявания се определят чрез оценяване и/или измерване на енергийното потребление в съответните обекти.

(2) Оценяването и/или измерването на енергийното потребление се извършва след изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(3) Енергийните спестявания се представят като спестени количества: първично енергийно потребление, крайно енергийно потребление и емисии въглероден диоксид, в съответствие с изискванията на:

1. наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ;

2. наредбата по чл. 33, ал. 4 ЗЕЕ;

3. наредбата по чл. 32 ЗЕЕ;

4. специализирани методики, приети от Министерския съвет.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) Специализираните методики се изготвят от АУЕР въз основа на:

1. стандартизирани методики, препоръчани в актове на ЕС;

2. методики, разработени и предложени от лицата по чл. 23 и 34 ЗЕЕ.

Чл. 24. При разработването на специализираните методики се спазват следните принципи:

1. принцип на универсалност, който позволява изграждането на единна база за сравнение на очакваното спестяване на енергия от различни мерки за повишаване на енергийната ефективност;

2. принцип на съвместимост, който позволява разработената методика да бъде приложима по отношение на всички еднотипни обекти;

3. принцип на функционалност, който позволява разработената методика да обхваща необходимата информация за измеримо, оценимо и проверимо доказване на резултата за енергийно спестяване.

Чл. 25. (1) Специализираните методики се използват за оценяване на количеството спестена енергия в резултат на изпълнението на отделни допустими мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(2) Специализираните методики трябва да съдържат механизъм за разпределяне на енергийните спестявания по години за целия период на действие на съответната изпълнена мярка за повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 26. Специализираните методики включват следните показатели:

1. енергийни показатели:

а) общ и специфичен разход на енергия преди и след изпълнението на мярката;

б) постигнати енергийни спестявания по видове енергия спрямо нормализираното ниво на енергийно потребление за цялото време на действие на мярката;

в) отклонения от определените по букви "а" и "б" стойности;

2. екологични показатели:

а) постигнато спестяване на въглероден диоксид по видове енергия;

б) отклонение от определените в буква "а" стойности;

3. финансови показатели:

а) паричната равностойност на постигнатите енергийни спестявания по видове енергия за цялото време на действието на мярката;

б) срок на откупуване;

4. функционални показатели:

а) технологични условия, при които се изпълнява мярката;

б) климатични условия, при които се изпълнява мярката;

в) организационни условия, при които се изпълнява мярката.

Чл. 27. Специализираните методики се основават на:

1. измервания, които включват определянето на:

а) точките и периодите на измерване, видовете измервателни уреди, протоколи от измерванията;

б) методите на измерване, използваните техники и допълнителното оборудване;

в) точността и измервателните процедури, осигуряващи необходимото качество на измерванията;

г) формите за отчитане и документиране на резултатите;

2. инженерни изчисления и оценки, които включват определянето на:

а) предварителни условия и допускания;

б) характеристиките на обекта и вида на мерките за повишаване на енергийната ефективност, които ще бъдат оценявани;

в) климатичните данни, други външни и вътрешни фактори, които ще бъдат използвани при инженерните анализи.

Чл. 28. При оценяване изпълнението на националните индикативни цели за енергийни спестявания не се вземат предвид потенциалните енергийни спестявания след определения за постигането на целите срок.

Чл. 29. (1) Събирането и обработката на данните за изпълнението на целите за енергийни спестявания се извършва съгласно приложение № 6.

(2) За целите на сравняването на енергийните спестявания и превръщането им в сравнима единица се прилагат коефициентите за превръщане съгласно приложение № 7.

Чл. 30. (1) За доказване на постигнатите енергийни спестявания:

1. в обекти на крайни потребители на енергия - сгради и промишлени системи, се извършва обследване за енергийна ефективност и/или оценка по специализираните методики по чл. 22, ал. 3, т. 4 преди и след изпълнението на мерките за повишаване на енергийната ефективност;

2. в обекти на крайни потребители на енергия - отделни съоръжения, се извършва оценка по специализираните методики по чл. 22, ал. 3, т. 4 преди и след изпълнението на мерките за повишаване на енергийната ефективност.

(2) В обхвата на втората оценка по ал. 1 могат да бъдат включени само отделни видове енергия.

(3) Резултатите от извършените оценки по специализираните методики по чл. 22, ал. 3, т. 4 се отразяват в доклад.

Чл. 31. (1) Количествените и качествените характеристики на енергийните спестявания, постигнати в резултат на изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност, се потвърждават чрез удостоверения за енергийни спестявания.

(2) Всяка изпълнена мярка за повишаване на енергийната ефективност се остойностява отделно и се отразява в удостоверението за енергийни спестявания.

Чл. 32. Удостоверенията за енергийни спестявания се използват за потвърждаване изпълнението на определените индивидуални цели на задължените лица.

Чл. 33. (1) Удостоверението за енергийни спестявания съдържа:

1. вид на задължено лице;

2. наименование на задълженото лице;

3. наименование и адрес на обекта;

4. име на собственика на обекта;

5. изпълнена мярка/изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност;

6. съответстващите на мярката/мерките за повишаване на енергийната ефективност енергийни спестявания;

7. размера на вложените инвестиции за изпълнение на мярката/мерките за повишаване на енергийната ефективност и лицето, което ги е осигурило.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) Удостоверението се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на АУЕР.

Чл. 34. Когато във финансирането и/или в изпълнението на мярка за повишаване на енергийната ефективност и на необходимите обследвания за енергийна ефективност участват едновременно задължено лице - търговец с енергия, и задължено лице - краен потребител на енергия, удостоверения се издават и на двете лица. В отделните удостоверения се посочва размерът на постигнатите енергийни спестявания в съответствие с участието и/или осигурените от съответното лице инвестиции.

Чл. 35. Не се издава удостоверение в случаите, когато докладите в резултат на извършени обследвания за енергийна ефективност и/или оценки по специализираните методики по чл. 22, ал. 3, т. 4 не отговарят на съответните нормативни изисквания.

Чл. 36. Удостоверенията се издават срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) За издаване на удостоверение за енергийни спестявания задълженото лице подава в АУЕР заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на АУЕР.

(2) В случаите по чл. 34 заявления се подават от двете задължени лица.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат докладите от извършените обследвания за енергийна ефективност и/или оценките по специализираните методики.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) Удостоверението за енергийни спестявания или мотивираният писмен отказ се издават от изпълнителния директор на АУЕР в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 39. За нарушаване на наредбата виновните лица се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, освен ако в ЗЕЕ не е установено друго.

Чл. 40. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения по наредбата, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на агенцията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2011 г., в сила от 08.11.2011 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на АУЕР.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.