НАРЕДБА № 4 ОТ 6 МАРТ 2009 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА КУЧЕТА

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. задълженията на извършващите обучение на кучета;

2. изисквания за обучение на кучета;

3. правила за обучение на кучета.

Чл. 2. Извършващите обучение на кучета осигуряват условия за обучение на животните по начин, съобразен с физиологичните, поведенческите, възрастовите особености на породата и в зависимост от използването на кучетата по предназначение.

Чл. 3. (1) Извършващите обучение на кучета осигуряват персонал, който притежава опит за полагане на грижи и обучение на кучетата от съответната порода.

(2) Персоналът по ал. 1 се грижи за кучетата, съобразявайки се с параметрите за отглеждане, без да им причинява болка, страдание и/или наранявания.

(3) Извършващите обучение на кучета осигуряват първоначално и последващо обучение на персонала за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните.

Чл. 4. Извършващите обучение осигуряват на кучетата подходящи помещения или клетки, храна и вода, защитени от достъп на външни лица, които да са съобразени с породните им физиологични и поведенчески особености.

Чл. 5. (1) На кучетата, подложени на обучение, се осигуряват:

1. индивидуално хранене с достатъчно количество пълноценна храна, през определени интервали, която да ги поддържа в добро здравословно състояние;

2. постоянен достъп до питейна вода.

(2) Оборудването за хранене и поене на кучетата се конструира и разполага по начин, който:

1. изключва замърсяване на храната и водата;

2. позволява периодичното му почистване и дезинфекция.

Чл. 6. В храната и водата на кучетата могат да се включват вещества, за които е доказано по безспорен начин, че са безвредни и не могат да предизвикат ненужно страдание, болка или нараняване.

Чл. 7. (1) Извършващите обучение ежедневно проверяват техническите съоръжения и оборудването в помещенията за кучета и установените дефекти незабавно се отстраняват.

(2) Когато незабавното отстраняване на дефект на техническите съоръжения, клетките и оборудването е невъзможно, се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на кучетата.

Чл. 8. На кучетата, отглеждани или временно пребиваващи на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници, вредни физични, химични и други въздействия.

Чл. 9. (1) Помещенията, обитавани от кучетата, съоръженията и оборудването в тях се изграждат от материали, които не са вредни за животните и позволяват редовно почистване и дезинфекция.

(2) Помещенията, клетките и съоръженията се конструират и поддържат така, че да нямат вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят кучетата.

(3) В помещението или площадката, където пребивават кучетата, се осигурява осветление, включително и резервно в случаи на спиране на електричеството, което да дава възможност животните да бъдат наблюдавани по всяко време.

(4) Когато е необходимо, за опазване здравето на кучетата в помещенията се инсталира система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система.

(5) Когато здравето и доброто състояние на кучетата зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията се изгражда подходяща резервна система за осигуряване на необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.

Чл. 10. Извършващите обучение на кучета се задължават да водят и съхраняват документация за:

1. регистрацията на обекта;

2. регистрация и паспортизация на кучетата, които се обучават;

3. извършени задължителни профилактични манипулации - ваксинации и обезпаразитяване;

4. извършени лечебни манипулации и лабораторни изследвания;

5. програми, инструкции и методики за обучение на кучета, които трябва да бъдат одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или от ръководителите на компетентните звена в Министерството на отбраната (МО), Министерството на транспорта (МТ) и Министерството на вътрешните работи (МВР);

6. смъртност и причини;

7. документ за извършено обучение на кучето, оценка на качествата му и положително заключение.

Чл. 11. (1) На всяко куче се осигурява свобода на движение в съответствие с физиологичните му потребности и програмата за обучение.

(2) При необходимост в процеса на обучение свободата на движение на кучетата може да се ограничава по начин, който не им причинява болка, страдание или силен страх.

(3) При необходимост кучетата се връзват по начин, който не ограничава естествените им движения за задоволяване на техните физиологични и поведенчески потребности, не им причинява болка и не пречи на обучението им.

Чл. 12. Извършващите обучение на кучета осигуряват:

1. наблюдение и контрол върху здравословното им състояние;

2. незабавна помощ от обслужващия ветеринарен лекар за болните и наранените кучета.

Чл. 13. (1) Не се разрешава:

1. използването на методи за обучение, които причиняват наранявания или има вероятност да доведат до отклонения в здравето на кучетата;

2. принуждаването на кучета към ненужни усилия, които им причиняват болка, страдание и/или увреждане;

3. използването на помощни средства или приспособления, строги, стегнати и/или електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции;

4. обучението на кучетата без почивка, съобразена с тяхната възраст и физическа натовареност.

(2) Не се разрешава подлагане на обучение или физическо натоварване на болни и наранени кучета.

Чл. 14. Програмите за обучение не трябва да включват методи, предизвикващи силен страх и стрес при кучетата.

Чл. 15. (1) При подбора на кучетата за обучение се вземат под внимание:

1. обучението по предназначение;

2. породата;

3. реакциите на кучето;

4. темпераментът.

(2) След подбор на подрастващите кучета до 12-месечна възраст се извършва обучение без принуда:

1. на спокойно отношение към нашийника и повода;

2. на послушание за изпълнение на командите на водача и социализация в обществото с цел спокойна реакция на различни дразнители;

3. на спокойно реагиране на различни по вид и сила дразнители, като постепенно се повишава степента на дразнителя;

4. да се подчиняват на специфични команди.

Чл. 16. При необходимост кучетата се обучават на спокойно реагиране на различни по естество дразнители чрез постепенното им увеличаване с почивки до постигането на желания резултат.

Чл. 17. При обучение за преодоляване на препятствия не се използва принуда или технически пособия, които могат да му причинят силен страх или болка.

Чл. 18. За придобиване на специфични умения обучението на кучетата се провежда в условията на минимален брой дразнители и с почивки между всяко упражнение.

Чл. 19. При обучение на специална подготовка занятията се провеждат при условия, максимално близки до условията на ежедневната им работа.

Чл. 20. Избягва се прекъсване на редовния учебен процес на кучетата без основателна за това причина, което може да намали ефективността и да доведе до необходимост от удължаване на времето за обучението на кучето.

Чл. 21. До затвърждаването у кучето на определена способност не се преминава към друго обучение.

Чл. 22. В деня на обучението на кучетата, преди пристъпването към провеждането му се извършва общ преглед на здравословното състояние на животното, като се обръща внимание на стойката, подвижността, състоянието на носа, очите, лапите, козината и наличието на рани или външни паразити.

Чл. 23. Най-малко един час преди обучението се извършва необходимата за удовлетворяване на физиологичните нужди разходка на кучето.

Чл. 24. Храненето на кучетата се извършва не по-малко от два часа преди или след обучението.

Чл. 25. Работата за обучение на кучета се осъществява при спазване изискванията на чл. 6, 7, 10 и 14 от Закона за защита на животните (ДВ, бр. 13 от 2008 г.).