НАРЕДБА № 22 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОРАБИТЕ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА

Чл. 4. (1) Корабите се строят по проектно-техническа документация и в съответствие с добрата корабостроителна практика.

(2) Проектно-техническата документация по ал. 1 се одобрява от призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).

Чл. 5. За всеки новопостроен кораб корабостроителят предава на собственика техническите паспорти на механизмите и обзавеждането, каталожните книги за поръчка на пълен комплект резервни части, инструкции за обслужване на отделните механизми, системи и специфично обзавеждане, комплектите отчетни чертежи по установения формат, както и другите отчетни документи, необходими за правилната експлоатация на кораба.

Чл. 6. (1) Якостта на корпуса на кораба е достатъчна за всички предвидени случаи на натоварване.

(2) При новопостроени конструкции или съществени изменения на конструкцията, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектанта документация или класификационно свидетелство или декларация от организацията по чл. 4, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Минималната дебелина (tmin) на обшивката на дъното, скуловите листи и листовете от бордовата обшивка на корабите от стомана се установява при периодичен преглед на кораба съгласно Наредба № 11 от 2011 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.; доп., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г. и бр. 65 от 2013 г.) и е равна или по-голяма от по-голямата от стойностите, получени по формулите:

1. за кораби с дължина над 40 m - tmin = f.b.c.(2,3 + 0,04 L) [mm];

за кораби с дължина по-малка от 40 m - tmin = f.b.c.(1,5 + 0,06 L) [mm],

но най-малко 3,0 mm минималната дебелина, и

2. tmin = 0,005a.vТ [mm],

където:

L е дължината на кораба в метри, като се изключи перото на руля и бушприта;

T - вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка от корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

а - разстоянието между ребрата на кораба [mm];

f - коефициент, зависещ от разстоянието между ребрата;

f = 1 за Ј 500 mm;

f = 1 + 0,0013(а - 500) за а > 500 mm;

допуска се f = 1 при определяне минималната дебелина на обшивката на борда;

b - коефициент за дъно, бордове или скули;

b = 1 - за дънна и бордова обшивка;

b = 1,25 - за скуловите листове;

c - коефициент, зависещ от типа на конструкцията;

c = 0,95 - за кораби с двойно дъно и вертикални бордове под комингса в района на трюма;

c = 1 - за всички други типове конструкции.

(4) Минималната дебелина на скуловия пояс не може да бъде по-малка от дебелината на обшивката на дъното или борда на кораба.

(5) Допуска се дебелината на обшивката на кораби с двойни дъно и бордове и надлъжни прегради да бъде по-малка от изчислената в ал. 3, след като бъде удостоверено от класификационна организация, че са изпълнени условията за достатъчна якост на корпуса на кораба (надлъжна, напречна и местна).

(6) Обшивката се обновява, ако листовете на обшивката на дъното, скула и бордовете се окажат под допустимите стойности, определени по реда на ал. 3.

(7) Минималните стойности, изчислени съгласно този метод, са пределни стойности, при условие че се отчита нормално и еднакво износване на листовете от обшивката, че е използвана стомана за корабостроителни цели, че вътрешните конструктивни елементи, като бордови и дънни ребра и основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че не се констатира нарушаване на надлъжната якост на корпуса.

(8) Когато стойностите, определени по реда на ал. 3, не могат да бъдат постигнати, листовете се заменят или ремонтират.

(9) Когато за изграждането на корпуса се използва материал, различен от стомана, се доказва чрез изчисления, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малкото равна на якостта, която ще бъде постигната при използване на стомана при приетата минимална дебелина съгласно ал. 3. Ако бъде представено класификационно свидетелство или декларация, издадена от одобрена класификационна организация, доказването с изчисления може да не се прилага.

Чл. 7. (1) Устойчивостта на корабите съответства на предназначението им.

(2) Корабът се проектира и строи, така че да бъде устойчив във всички предвидени условия на експлоатация.

(3) Устойчивостта на корабите се проверява по проектната им документация.

(4) Устойчивостта на кораба се счита за достатъчна и при издадено класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4, ал. 2.

(5) За всички новопостроени или преоборудвани кораби, предназначени за плаване в навигационните зони по приложение № 1, се извършва опитно креноване, позволяващо да се определи тяхното водоизместване и координатите на центъра на тежестта на кораба, когато е празен.

(6) Корабите по ал. 5 трябва да разполагат с одобрена документация от организацията по чл. 4, ал. 2 за устойчивостта, съдържаща:

1. характеристики на устойчивостта при различните типови случаи на натоварване;

2. информация във вид на таблици или диаграми, позволяващи на капитана да направи оценка на устойчивостта на кораба и да провери нейната достатъчност във всички други случаи на натоварване.

Чл. 8. (1) Напречните прегради в корпуса на кораба (таранна, кърмова и междинни) достигат до палубата или до горния край на борда.

(2) Таранната преграда се разполага по такъв начин и на такова разстояние от носа на кораба, че при постъпването на вода във водонепроницаемия отсек пред нея да обезпечи разстояние на безопасност 100 mm при натоварен кораб.

(3) Изискването по ал. 2 е изпълнено, когато таранната преграда е поставена на разстояние от 0,04L до 0,04L + 2 [m], измерено от носовия перпендикуляр на нивото на максималното газене.

(4) Ако разстоянието по ал. 3 надвишава 0,04L+ 2 [m], изискването, указано в ал. 2, следва да се докаже с изчисления.

(5) Разстоянието по ал. 3 може да бъде намалено до 0,03L [m] и в този случай изискването, указано в ал. 2, се доказва с изчисления при предпоставката, че отсекът пред таранната преграда и прилежащите му отсеци са напълнени с вода.

(6) В случай че дължината на кораба L превишава 25 m, на подходящо разстояние от кърмата се поставя кърмова преграда.

Чл. 9. (1) Пред таранната преграда не се допуска разполагане на жилищни помещения и оборудване, свързано с обезпечаване безопасността или експлоатацията на кораба.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за котвеното устройство.

Чл. 10. (1) Жилищните помещения, машинното и котелното отделение и всички работни пространства, които са част от тях, се разделят от трюмовете с водоустойчиви напречни прегради, достигащи до палубата.

(2) Жилищните помещения се разделят от машинното и котелното отделение и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради, така че да са достъпни директно откъм палубата.

(3) Помещенията по ал. 1, до които няма достъп откъм палубата, трябва да имат авариен изход, водещ директно до палубата.

Чл. 11. (1) В преградите по чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 - 2 не се разполагат отвори.

(2) В кърмовата преграда се допускат врати и проходи, при условие че са проектирани така, че са водонепроницаеми.

(3) В кърмовата преграда по ал. 2 се допуска разполагането на врати само ако е възможен дистанционен контрол от рулевата рубка за отварянето и затварянето им и ако са обозначени от двете им страни с надпис: "Вратата да се затваря веднага след ползване".

(4) Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях тръбопроводи са от такъв вид, че да не е възможно случайно попадане на вода в кораба.

Чл. 12. Носовите части на корабите се изграждат така, че котвите да не стърчат извън страничната обшивка нито изцяло, нито частично.

Чл. 13. Машинните и котелните отделения се разполагат по начин, осигуряващ безопасно управление, обслужване и поддържане на оборудването им.

Чл. 14. Танковете за течни горива или смазочни материали и жилищните помещения и помещенията за пътниците се разполагат така, че да нямат общи стени, които да са под статично налягане на течността при нормална експлоатация.

Чл. 15. (1) Хоризонталните и вертикалните прегради, таваните и вратите на машинните и котелните отделения и танковете се изработват от стомана или друг еквивалентен огнеустойчив материал.

(2) В машинните отделения се използват изолационни материали, защитени от проникване на гориво и изпарения от гориво.

(3) Всички отвори и врати на машинните, котелните отделения и танковете се затварят от външната страна.

(4) Заключващите устройства се изработват от стомана или друг равностоен огнеустойчив материал.

Чл. 16. Машинните, котелните и другите помещения, в които е възможно да попаднат запалими или отровни газове, се вентилират.

Чл. 17. Входните люкове, траповете и платформите, обезпечаващи достъп в машинните и котелните отделения и танкове, се закрепват неподвижно и се изработват от стомана или равностоен огнеустойчив и устойчив на удар материал.

Чл. 18. (1) Машинните и котелните отделения се изграждат с два изхода, един от които може да бъде авариен изход.

(2) Втори изход не е необходим, когато са изпълнени следните условия:

1. общата площ на пода на машинното или котелното отделение (средна дължина по средна широчина на равнището на подовата настилка) е по-малка от 35 m2;

2. разстоянието между всяка точка, където се извършват дейности по обслужване или поддръжка на изхода или основата на входния трап близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е по-дълго от 5 m;

3. в точката за обслужване, която се намира най-далеч от вратата на изхода, има пожарогасител и не се прилага чл. 204, ал. 1, т. 5, ако инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW.

Чл. 19. (1) Допустимото максимално равнище на налягане на звука в машинните отделения е 110 dB(A).

(2) Точките на измерване на шума при нормална работа на силовата установка са на работните места в машинното отделение.

(3) Когато нивото на шума в машинното отделение надвишава 90 dB, на всеки вход се поставя предупредителен надпис за поставяне на индивидуални предпазни средства.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Корабите се оборудват с надеждна рулева система за осигуряване на маневреност, която се изисква съгласно глава четвърта.

(2) Рулевата система се проектира така, че не допуска рулят да изменя положението си без команда.

(3) Рулевата система осигурява управление на кораба при постоянен ъгъл на крена до 15° и температура от -20° до +50°С.

Чл. 39. (1) Съставните части на рулевата система са с такава здравина, че винаги да издържат на натоварванията, на които са подложени при нормална експлоатация.

(2) Рулевата система се проектира по начин, който да не допуска каквито и да са външни сили, приложени към руля, да нарушават работата на рулевата система и задвижващото го устройство.

Чл. 40. (1) Рулевата система включва и механичен привод, ако това е необходимо за задействане на руля.

(2) Рулевата машина с механичен привод се предпазва от претоварвания посредством система, която ограничава въртящия момент, създаван от механичния привод.

(3) Отворите за балерите на руля и уплътненията им се проектират така, че да се предотвратява изпускането на масла, замърсяващи водата.

Чл. 41. (1) Ако рулевата машина е с механичен привод, се осигурява наличие на второ устройство за управление или за включване на ръчен привод, което в случай на повреда или неизправност на устройството за управление се привежда в действие в рамките на 5 s.

(2) Ако второто устройство за управление на рулевата машина или ръчният привод не заработи автоматично, се осигурява възможност това да се направи веднага с едно просто и бързо действие на рулевия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Второто устройство за управление на рулевата машина или ръчният привод осигурява маневреността, изискваща се съгласно глава четвърта.

Чл. 42. Към хидравличния привод на рулевата машина не могат да се включват други консуматори.

Чл. 43. Хидравличните резервоари се снабдяват с предупредителна система, която следи за спадане на нивото на маслото под минималното ниво, необходимо за безопасна работа.

Чл. 44. Размерите, разположението и подреждането на тръбите, доколкото е възможно, изключват механични повреди и повреди от пожар.

Чл. 45. Хидравличните маркучи:

1. могат да се използват само ако поглъщането на вибрациите или свободата на движение на компонентите прави използването на маркучи неизбежно;

2. се оразмеряват най-малко за максималното работно налягане;

3. се подменят най-малко на всеки 8 години.

Чл. 46. Хидравличните цилиндри, хидравличните помпи и хидравличните двигатели и електродвигателите подлежат на проверка най-много на всеки 8 години.

Чл. 47. (1) Щурвалът на ръчния привод не се привежда в действие с механичен привод.

(2) Независимо от положението на руля при автоматично превключване на ръчен привод не се допуска откат на щурвала.

Чл. 48. (1) Рулевите системи, оборудвани с два механични привода, се осигуряват с най-малко два източника на електрическо захранване.

(2) Когато резервният източник на захранване на рулевата система с механичен привод не работи непрекъснато по време на движение на кораба, буферно устройство с достатъчен капацитет осигурява захранване на рулевата система за времето, необходимо за включване в действие на втория източник.

Чл. 49. Не се допуска включване на други потребители към захранването на рулевата система.

Чл. 50. (1) Когато управлението на посоката на упора на винто-рулевите колони, водометния или крилчатия движител или носовото подрулващо устройство е електрическо, хидравлично или пневматично, се осигуряват две независими приводни системи между тях и рулевата рубка, които отговарят на изискванията по чл. 38 - 49.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Алинея 1 не се прилага, ако системите, посочени в ал. 1, не са необходими за постигане на маневреността изисквана по глава четвърта или ако е необходимо само при изпитванията за спиране.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители или носови подрулващи устройства не е необходима резервна система за управление, в случай че корабът запазва маневреността си при повреда на едно от тези устройства.

Чл. 52. (1) Положението на руля се обозначава с индикатор в рулевата рубка.

(2) В случай че индикаторът по ал. 1 е електрически, той се захранва с отделен фидер.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) В поста за управление се осигурява оптична и звукова сигнализация за:

1. спадане нивото на маслото в хидравличните резервоари под минималното ниво;

2. спадане на работното налягане в хидравличната система;

3. повреди на електрическото захранване на управлението на руля;

4. повреди на електрическото захранване на управлението на приводите;

5. повреди на регулатора за скоростта на завиване;

6. повреди на буферните устройства.

Чл. 54. (1) Регулаторите за скоростта на завиване и техните съставни части отговарят на изискванията, определени в раздел ХVIII на глава осма.

(2) Правилното функциониране на регулатора за скоростта на завиване се обозначава в рулевата рубка чрез зелена индикаторна светлина.

(3) Липсата или недопустимите изменения на захранващото напрежение и недопустимото спадане скоростта на въртене на жироскопа се обозначават в рулевата рубка.

Чл. 55. (1) Когато има други рулеви системи освен регулатора за скоростта на завиване, в рулевата рубка се означава коя от системите е активна.

(2) В рулевата рубка се осигурява възможност за незабавно преминаване от една система към друга.

(3) Регулаторът за скоростта на завиване не трябва да влияе на другите системи за управление на руля.

Чл. 56. Регулаторът за скоростта на завиване се осигурява с независимо електрическо захранване.

Чл. 57. Жироскопите, датчиците и приборите за указване скоростта на завиване, използвани при регулаторите за скоростта на завиване, отговарят на минималните технически изисквания и условията за изпитване на прибор за указване скоростта на завиване съгласно приложение № 2.

Чл. 58. (1) Правилното монтиране на рулевата система се проверява от ИА "МА", която има право да изиска следните документи:

1. описание на рулевата система;

2. чертежи и технически данни на устройството за управление на рулевата машина;

3. технически данни относно рулевата машина;

4. електрическа схема на свързване;

5. описание на регулатора за скоростта на завиване;

6. експлоатационни инструкции за рулевата система.

(2) Работата на цялата рулева система се проверява чрез ходови изпитвания.

(3) Ако е монтиран регулатор за скоростта на завиване, проверява се надеждното поддържане на предварително определения курс и безопасното преодоляване на завои.

Чл. 59. (1) Рулевите системи с механичен привод подлежат на проверка от овластено за това лице-експерт в съответната област:

1. преди въвеждането им в експлоатация;

2. след повреда;

3. след всяко изменение или ремонт;

4. периодично, най-малко веднъж на 3 години.

(2) Проверката по ал. 1 обхваща най-малко:

1. съответствието с утвърдените чертежи и при периодични проверки дали в рулевите системи са внасяни изменения;

2. функционално изпитване на рулевите системи за всички експлоатационни режими;

3. визуално и проверка за херметичност на хидравличните елементи, по-специално вентили, тръбопроводи, хидравлични маркучи, хидравлични цилиндри, хидравлични помпи и хидравлични филтри;

4. визуално електрическите елементи, по-специално релетата, електродвигателите и защитите;

5. оптичните и звуковите устройства за контрол.

(3) Лицето по ал. 1 издава удостоверение (сертификат) за резултатите от проверката, подписано от него и съдържащо датата на извършването й.

Чл. 60. (1) Рулевата рубка се устройва по такъв начин, че рулевият да е в състояние във всеки момент, когато корабът е на ход, да изпълнява задълженията си.

(2) При нормални условия на експлоатация не се допуска налягането на звука, създаван от кораба и измерен на равнището на главата на рулевия в позицията на управление, да превишава 70 dB(A).

(3) Рулевата рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се оборудва така, че рулевият да управлява кораба в седнало положение, като всички прибори за управление, контрол и наблюдение са разположени така, че той да ги ползва, без да става от своето място и без да губи от полезрение екрана на радиолокатора.

Чл. 61. (1) Рулевата рубка се конструира така, че да се осигурява безпрепятствено наблюдение във всички посоки.

(2) Не се допуска мъртвата зона за рулевия пред кораба в състояние без товар и с половината от запасите, но без баласт, да превишава две дължини на кораба или 250 m, което от двете разстояния е по-малкото.

(3) Оптичните и електронните средства за намаляване на мъртвата зона не се допуска да се вземат под внимание при проверката.

(4) За допълнително намаляване на мъртвата зона могат да се използват само подходящи електронни средства.

Чл. 62. (1) Полето на безпрепятствено наблюдение за рулевия при неговото обичайно положение е най-малко 240°, от които не по-малко от 140° са в пределите на полукръг напред от кораба.

(2) По обичайната ос на зрението на рулевия не се допуска да има разположени прозоречни рамки, мачти или други вертикални конструкции.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да изиска монтиране на подходящи оптични и електронни устройства, когато е осигурено поле на безпрепятствено наблюдение, не по-малко от 240° от хоризонта.

(4) Височината на долния край на страничните прозорци се поддържа възможно най-ниска, а височината на горния край на страничните и задния прозорец се поддържа възможно най-висока.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 се приема, че височината, на която се намира окото на рулевия, е 1650 mm над палубата в рулевата рубка.

Чл. 63. (1) Горният край на гледащите напред прозорци на рулевата рубка се изисква да е достатъчно висок, за да позволи при височина на окото 1800 mm безпрепятствено наблюдение напред от най-малко 10° над хоризонталната равнина на височината на окото.

(2) Осигуряването на ясен изглед през предното стъкло при всякакви метеорологични условия се осъществява с подходящи средства.

(3) Рулевите рубки се остъкляват с обезопасено стъкло, което осигурява преминаване на най-малко 75 % от светлината.

(4) Предните стъкла на мостика са незаслепяващи или монтирани, така че да се изключат отражения.

(5) Изискването по ал. 4 се счита за изпълнено, когато прозорците са под наклон спрямо вертикалната равнина, който формира външен ъгъл минимум 10° и не по-голям от 25°.

Чл. 64. (1) При експлоатацията на кораба се използва оборудване за управление, което се привежда лесно, ясно и недвусмислено в работно положение.

(2) За лесното отчитане на контролните уреди се осигурява възможност тяхната осветеност да се регулира без степени до пълното им затъмняване.

(3) Осветлението на контролните уреди се проектира и изпълнява, така че да не е натрапчиво и да не затруднява разчитането им.

(4) В рулевата рубка се осигурява система за тестване на алармените и индикаторните светлини.

Чл. 65. (1) За установяване дали дадена система е в процес на работа, се задейства зелена индикаторна светлина.

(2) Всяка неизправност или повреда на системите, които изискват контрол, се обозначава с червени предупредителни светлини.

(3) Включването на червена предупредителна светлина се дублира с предупредителен звуков сигнал.

(4) Звуковите предупреждения се дават с единичен, общ сигнал.

(5) Равнището на налягане на звука при предупредителния звуков сигнал трябва да превишава максималното равнище на налягане на околния шум в рулевата рубка с най-малко 3 dB(A).

(6) Допуска се предупредителният звуков сигнал да се изключи, след като неизправността или повредата се приеме. Това изключване не пречи предупредителният звуков сигнал да се задейства от друга неизправност.

(7) Червените предупредителни светлини се изключват само когато неизправността бъде отстранена.

Чл. 66. Устройствата за контрол и индикация се проектират и изготвят така, че да се превключват автоматично към друг източник на енергия при изключване на основния им източник на захранване.

Чл. 67. (1) Главните двигатели и рулевата система се управляват и контролират от рулевата рубка.

(2) Главен двигател с реверсивна муфа, която може да бъде задействана от рулевата рубка или с гребен винт с регулируема стъпка, която може да бъде изменяна от рулевата рубка, се пуска и спира само от машинното отделение.

Чл. 68. (1) Всеки главен двигател се управлява посредством ръкохватка, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на надлъжната ос на кораба.

(2) Ръкохватката се поставя по начин:

1. осигуряващ, че преместването й към носа на кораба ще води до движение на кораба напред, а преместването й към кърмата - до движение на кораба назад;

2. осигуряващ, при преминаване на ръкохватката през неутрално положение, включването на реверсивната муфа и обръщането на посоката на движение;

3. недопускащ самоволно изместване на ръкохватката от неутрално положение.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Посоката на задвижващата тяга, действаща на кораба и скоростта на въртене на винта или главните двигатели, се указват.

Чл. 70. Устройствата за контрол и индикация, изисквани съгласно чл. 53, 101 и 117, се разполагат в рулевата рубка.

Чл. 71. (1) Корабите с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се управляват чрез ръкохватка, която да може лесно да се движи с ръка.

(2) Положението на ръкохватката по отношение на надлъжната ос на кораба се изисква да съответства точно на положението на перата на руля.

(3) Ръкохватка, оставена в зададено положение, не се допуска да води до изменение в положението на перата на руля.

(4) Неутралното положение на ръкохватката се изисква да е ясно означено.

Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Когато корабът е снабден с носови рули или специални рули, в частност за движение на заден ход, те се задвижват от рулевата рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, със специални ръкохватки, които след необходимите промени отговарят на изискванията по чл. 71.

(2) Изискването по ал. 1 важи и когато при състави от кораби се използва рулева система, монтирана на кораб, различен от този, който задвижва състава.

Чл. 73. (1) Когато се използват регулатори за скоростта на завиване, се допуска при поставяне на ръкохватката за управление на скоростта на завиване в зададеното положение да не се променя избраната скорост.

(2) Ръкохватката за управление се конструира и изработва така, че да може да се движи по достатъчно широка дъга, с която да се гарантира необходимото точно позициониране.

(3) Неутралното положение на ръкохватката ясно се разграничава от другите положения.

(4) Допуска се осветлението на скалата на прибора за указване на скоростта за завиване да се регулира плавно.

Чл. 74. (1) Устройствата за дистанционно управление на цялата рулева система се монтират неподвижно и разполагат така, че избраният курс да бъде ясно видим.

(2) Ако устройствата за дистанционно управление могат да бъдат изключени, те се оборудват с индикаторно устройство, показващо съответните експлоатационни състояния - работещо или неработещо.

(3) Ръкохватките за управление се разполагат така, че да се борави лесно с тях.

Чл. 75. Помощните системи към рулевата система, като подрулващи устройства, устройствата за дистанционно управление, немонтирани стационарно, се считат за допустими, при условие че могат по всяко време да бъдат активирани с команда от рулевата рубка.

Чл. 76. (1) При системите с винто-рулеви колонки, водометни или крилчати движители и носови подрулващи устройства, като устройства за управление, индикация и контрол могат да бъдат приети и други равностойни подходящи устройства.

(2) За системите по ал. 1 се прилагат изискванията по чл. 67 - 75, като се отчитат специфичните характеристики и разположението на тези системи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Всяка система, указана в ал. 1, се управлява посредством ръкохватка, отговаряща на изискванията по чл. 68, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на посоката на движение, придавано от системата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Положението на ръкохватката по ал. 3 ясно определя и посоката на движение, придавано на кораба.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Ако винто-рулевата колона или крилчатият движител при системи по ал. 1 не се управляват с ръкохватки, ИА "МА" може да позволи да не се прилагат изискванията по ал. 3, като това се посочва в т. 52 на приложение № 26 към Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Навигационните светлини, техните осветители и принадлежности носят маркировката за одобрение, посочена в Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (ОВ L 46 от 1997 г.).

Чл. 78. (1) Разположението и цветът на светлинните индикатори за навигационните светлини и светлинните сигнали съответстват на реалното им положение и цвят.

(2) Повредата на навигационна светлина или светлинен сигнал води до изгасване на съответния светлинен индикатор или до подаване на сигнал по друг начин.

Чл. 79. (1) В рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се осигурява възможност за включване на звуков сигнал с бутон, задействан чрез натиск.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за сигнала "Дръжте се встрани от мен" в съответствие с Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав, приет с Постановление № 7 на МС от 1992 г. (ДВ, бр. 6 от 1992 г.).

Чл. 80. Навигационните светлини съответстват на изискванията, описани в приложение № 2.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" одобрява типовете радиолокационни станции и прибори за указване скоростта на завиване.

(2) Рулевите рубки се оборудват с радиолокатори и прибори за указване скоростта на завиване в съответствие с изискванията в част І и част ІІ от приложение № 2.

(3) При монтажа и оперативното тестване за годност за работа на навигационните радиолокационни системи и приборите за указване скоростта на завиване и техните индикатори се спазват изискванията за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, посочени в част ІІІ от приложение № 2.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща списък с типово одобрените навигационни радиолокатори и прибори за указване скоростта на завиване до Европейската комисия съгласно приложение № 2 към чл. 57 или въз основа на типови одобрения, признати за еквивалентни.

Чл. 82. Индикаторът на прибора за указване скоростта на завиване се разполага пред рулевия и в неговото полезрение.

Чл. 83. В рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор:

1. не се допуска радиолокаторните екрани да се изместват значително извън оста на полезрението на рулевия в нормалното му местоположение;

2. се използва радиолокаторното изображение, което е съвършено ясно без помощта на тубус или сенник при всякакви условия на осветеност извън рулевата рубка;

3. ндикаторът на прибора за указване скоростта на завиване се разполага точно над или под радиолокационното изображение или се включва в него.

Чл. 84. (1) На кораби с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, радиосъобщенията при категориите радиослужби "кораб-кораб" и "навигационна информация" се приемат чрез високоговорител, а изходящите съобщения - чрез фиксиран микрофон.

(2) Режимът на приемане или предаване се избира с натискане на бутон.

(3) Микрофоните за категориите радиослужби по ал. 1 не могат да се използват за обществена кореспонденция.

(4) Корабите с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се осигуряват с радиотелефонна система за категория радиослужба "обществена кореспонденция", която позволява приемането на съобщения да е възможно от мястото на рулевия.

Чл. 85. (1) На кораби с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се монтират системи за вътрешнокорабна връзка.

(2) Вътрешнокорабната връзка по ал. 1 се изисква да се поддържа със:

1. носовата част на кораба или състава от кораби;

2. кърмовата част на кораба или състава от кораби, ако не е възможна пряка връзка от поста за управление;

3. кабините на екипажа;

4. кабината на капитана.

(3) Съобщенията в местата от кораба по ал. 2 се приемат чрез високоговорител, а предават - чрез фиксиран микрофон.

Чл. 86. Допуска се връзката с носа или кърмата на кораба или състава от кораби да се осъществява и чрез радиотелефон.

Чл. 87. (1) Всеки кораб се оборудва със самостоятелна система за тревога, която достига до жилищните помещения, машинните отделения и помпените помещения.

(2) Превключвателят за алармените сигнали се разполага в обхвата на рулевия и се осигурява срещу автоматично изключване.

(3) Не се допуска нивото на звуковото налягане на алармения сигнал в жилищните помещения да бъде по-малко от 75 dB(A).

(4) В машинните отделения и помпените помещения звуковият алармен сигнал се дублира с мигаща светлина, видима от всички страни и ясно забележима от всяка точка.

Чл. 88. Рулевите рубки се оборудват с ефикасни системи за отопление и вентилация, които могат да бъдат регулирани.

Чл. 89. На кораби и състави от кораби с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, по-дълги от 86 m или по-широки от 22,90 m, кърмовите котви могат да се отдават от рулевия пост.

Чл. 90. (1) Рулевите рубки с променлива височина се оборудват със система за аварийно спускане.

(2) При спускането на рулевата рубка се осигурява автоматично задействане на ясно различим звуков предупредителен сигнал.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага, ако рискът от нараняване, който възниква от спускането, е избегнат с подходящи мерки, предвидени при проектирането.

(4) Във всички възможни положения на рулевата рубка се осигурява възможност за безопасното й напускане.

Чл. 91. В случай, че корабът съответства на специалните разпоредби по раздели I, IV - VIII и ХI на глава шеста, прилагани към рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, в корабното удостоверение на Общността се прави следният запис: "Корабът е с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с помощта на радиолокатор".

Чл. 92. (1) Машините и тяхното спомагателно оборудване се проектират, строят и монтират в съответствие с най-добрата практика.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Съдовете под налягане, предназначени за експлоатация на кораб, се проверяват от експерт с цел да се удостовери, че са безопасни за експлоатация в следните случаи:

1. преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

2. преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко изменение или ремонт;

3. редовно, най-малко на всеки пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Инспекцията по ал. 2 включва вътрешен и външен контрол.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Пневматични съдове, чиято вътрешност не може да бъде надлежно проверена или чието състояние не може да бъде ясно установено по време на вътрешния контрол, подлежат на допълнително безразрушително изпитване или на хидравлично изпитване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) За проверката се издава удостоверение, подписано от експерта и посочващо датата на извършване на проверката.

(6) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Редовна проверка на съоръженията, в частност парните котли или други съдове под налягане и техните принадлежности, както и подемните устройства се извършва съгласно Административна инструкция № 26 от приложение № 3а.

Чл. 93. На корабите се монтират само двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с температура на възпламеняване над 55 °С.

Чл. 94. (1) Машините се монтират и оборудват така, че да бъдат достъпни в необходимата степен за обслужване и поддържане и да не застрашават обслужващия персонал.

(2) Машините се обезопасяват срещу случайно задействане.

Чл. 95. Главните двигатели и спомагателното оборудване, парните котли, съдовете под налягане и техните принадлежности се оборудват с обезопасяващи устройства.

Чл. 96. В случай на аварийна ситуация се осигурява възможност за изключване на моторите, задвижващи нагнетателните и всмукателните вентилатори, от място извън пространството, където те са монтирани, и от място извън машинното помещение.

Чл. 97. (1) Когато е необходимо, съединенията на тръбите, по които преминават гориво, смазочно масло и масла, използвани в силови предавки, в системи за управление и задействане и в системи за отопление, се обезопасяват по такъв начин, че да се избегне попадането на пръски или течове на гориво и масло върху горещи повърхности, във въздушните всмукатели на машините или други източници на запалване.

(2) Броят на тръбните съединения по ал. 1 се свежда до минимум.

Чл. 98. (1) Външните тръбопроводи за подаване на гориво с високо налягане в дизеловия двигател, разположени между горивните помпи за високо налягане и горивните дюзи, се обезопасяват посредством поставянето им в система от защитни кожуси, способна да задържи горивото, изтекло при спукване на тръба под високо налягане.

(2) Системата от защитни кожуси включва и устройства за събиране на течове, като при повреда на горивна тръба за високо налягане се задейства система за алармена сигнализация.

(3) Сигнализацията по ал. 2 не се изисква при двигатели с повече от два цилиндъра.

(4) Системата от защитни кожуси не е задължителна при двигатели, разположени на открита палуба, задвижващи брашпили и шпилове.

Чл. 99. Изолацията на частите на двигателите отговаря на чл. 15, ал. 2.

Чл. 100. Пускането, спирането или реверсирането на корабния двигателно-движителен комплекс се извършват по бърз и надежден начин.

Чл. 101. Използват се устройства, с които се контролират задействащи алармена сигнализация при достигне на критична стойност параметри:

1. температурата на охлаждащата вода на главния двигател;

2. налягането на смазочното масло за главния двигател и реверсивната муфа;

3. налягането на маслото и въздуха в устройството за реверс на главния двигател, реверсивните муфи или витлата.

Чл. 102. (1) На кораб с един главен двигател не се допуска автоматично спиране на двигателя, освен за предпазване на двигателя при свръхобороти.

(2) На кораб с един главен двигател се допуска оборудване на двигателя с автоматично устройство за намаляване оборотите на двигателя само ако автоматичното намаляване на оборотите се сигнализира визуално и звуково в рулевата рубка и устройството за намаляване на оборотите може да се изключва от мястото на рулевия.

Чл. 103. Отворите и уплътненията на гребните валове се проектират по такъв начин, че не се допуска изтичане на смазочни материали, замърсяващи водата.

Чл. 104. (1) Изгорелите газове от двигателя изцяло се отвеждат извън кораба.

(2) Не се допуска навлизането на изгорели газове в помещенията на борда на кораба.

(3) Газоотводните тръбопроводи, преминаващи през жилищните помещения или рулевата рубка, се изолират с газонепроницаема обвивка.

(4) Пространството между газоотводната тръба и газонепроницаемата обвивка се свързва с външния въздух.

Чл. 105. Газоотводните тръбопроводи се монтират и обезопасяват така, че да не могат да причинят пожар.

Чл. 106. (1) В машинните отделения газоотводните тръбопроводи се изолират и се оборудват така, че да могат да се охлаждат.

(2) Извън машинните отделения е достатъчно да се предвиди защита на газоотводните тръбопроводи от физически контакт.

Чл. 107. (1) Течното гориво се съхранява в стоманени цистерни, вградени в корпуса или здраво прикрепени към него.

(2) Допуска се горивните цистерни да бъдат изработени от равностоен огнеустойчив материал, ако това се изисква по проекта на кораба.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за горивните цистерни с вместимост по-малка от 12 l, които са фабрично вградени в спомагателни агрегати.

(4) Не се допускат общи прегради на горивните цистерни с цистерните за питейна вода.

Чл. 108. (1) Горивните цистерни, техните тръбопроводи и тръбни съединения се разполагат по начин, недопускащ попадане на гориво и изпарения от него във вътрешността на кораба.

(2) Крановете, предназначени за вземане на проби или дрениране на вода, се затварят автоматично.

Чл. 109. (1) Не се допуска разполагане на горивни цистерни пред таранната преграда.

(2) Не се допуска разполагане на горивни цистерни и техните фитинги точно над машините или газоотводните тръбопроводи.

Чл. 110. (1) Отворите на приемните тръбопроводи на горивните цистерни, с изключение на разходните цистерни, се извеждат на палубата и се маркират ясно.

(2) Отворът на приемната тръба се оборудва със съединителен фланец, отговарящ на европейски стандарт EN 12827:1999.

(3) Горивните цистерни, с изключение на разходните цистерни, се оборудват с отдушни тръби, изведени на открито над палубата и монтирани по начин, недопускащ навлизане на вода в тях.

(4) Напречното сечение на отдушната тръба е най-малко 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на приемната тръба.

(5) При взаимносвързани цистерни напречното сечение на свързващата тръба е най-малко 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на приемната тръба.

Чл. 111. (1) На изходите на цистерните тръбопроводите за разпределяне на гориво се оборудват с бързо затварящ се клапан, който се задейства от палубата, дори когато помещенията, в които се намират тези цистерни, са затворени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Ако устройството за задействане на клапана по ал. 1 е закрито с капак, той не трябва да бъде заключващ се и върху него се поставя символ за бързо затварящ се клапан с дължина на страната минимум 10 см в съответствие с фиг. 9 на приложение № 3.

(3) Устройството за задействане се маркира в червено.

(4) Изискването по ал. 1 не се отнася за цистерните за гориво, директно монтирани на двигателя.

Чл. 112. (1) Горивните тръбопроводи, техните връзки, уплътнения и фитинги се изработват от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които могат да бъдат подложени.

(2) Горивните тръбопроводи се разполагат така, че да не се излагат на неблагоприятното влияние на топлина и да има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.

Чл. 113. (1) Горивните цистерни се оборудват с устройство за измерване на нивото на запълване.

(2) За измерване на нивото на запълване се използват устройства, които ясно показват нивото на максимално запълване.

(3) Нивомерните стъкла се защитават надеждно срещу повреда от удар, съоръжават се със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища се свързват с цистерните над нивото на максимално запълване.

(4) Нивомерните стъкла се изготвят от материал, който не се деформира при нормална околна температура.

(5) Не се допуска отворите на мерителните тръби да се разполагат в жилищни помещения.

(6) Отворите на мерителните тръби, разположени в машинно или котелно отделение, се оборудват с подходящи самозатварящи се устройства.

Чл. 114. (1) Горивните цистерни се обезопасяват срещу разлив на гориво при зареждане посредством подходящи технически устройства, които се отбелязват в т. 52 от корабното удостоверение на Общността.

(2) Ако горивото се приема от станции за зареждане, които имат собствени технически устройства против разлив на гориво на борда при зареждане, изискванията към оборудването, указани в ал. 1 и чл. 115, не се прилагат.

Чл. 115. (1) При горивни цистерни с автоматично спирателно устройство датчиците спират приемането на горивото при ниво на запълване на цистерната 97 %.

(2) Оборудването по ал. 1 се конструира така, че да е безотказно.

(3) Ако датчикът задейства електрически контакт, който може да прекъсне веригата, предоставена от станцията за зареждане с двоичен сигнал, се осигурява възможност за предаване на сигнала до станцията за зареждане чрез водонепроницаем свързващ контакт, който отговаря на изискванията на международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60309-1:1999, за прав ток от 40 до 50 V, с корпус, оцветен в бяло, и заземяване в положение "десет часа".

Чл. 116. Горивните цистерни се оборудват с херметично затварящи се гърловини, предназначени за почистване и оглед.

Чл. 117. Горивните цистерни, пряко захранващи главните двигатели и машините, необходими за безопасна експлоатация на кораба, се оборудват с устройство, което дава визуален и звуков сигнал в рулевата рубка, когато нивото на горивото спадне под минималното количество, необходимо за по-нататъшна безопасна експлоатация на кораба.

Чл. 118. (1) Маслата се съхраняват в стоманени цистерни, вградени в корпуса или здраво прикрепени към него.

(2) Допуска се изработването на маслените цистерни от равностоен огнеустойчив материал, ако това се изисква по проекта на кораба.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за маслени цистерни с вместимост по-малка от 25 l.

(4) Не се допуска използването на общи прегради на маслените цистерни с цистерните за питейна вода.

Чл. 119. Маслените цистерни, техните тръбопроводи и тръбни съединения се разполагат по начин, недопускащ попадане на масло и изпарения от него във вътрешността на кораба.

Чл. 120. (1) Не се допуска разполагане на маслени цистерни пред таранната преграда.

(2) Не се допуска разполагане на маслени цистерни и техните фитинги точно над машините или газоотводните тръбопроводи.

Чл. 121. Отворите на приемните тръби на маслените цистерни се обозначават с ясна маркировка.

Чл. 122. (1) Маслените тръбопроводи, техните връзки, уплътнения и фитинги се изработват от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които могат да бъдат подложени.

(2) Маслените тръбопроводи се разполагат така, че да не се допуска излагането им на неблагоприятното влияние на топлина и да има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.

Чл. 123. (1) Маслените цистерни се оборудват с устройство за измерване на нивото на запълване.

(2) За измерване на нивото на запълване на цистерните по ал. 1 се използват устройства, които ясно показват нивото на максимално запълване.

(3) Нивомерните стъкла на цистерните по ал. 1 се защитават срещу удари, снабдяват се със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища се свързват с цистерните над нивото на максимално запълване.

(4) Нивомерните стъкла се изработват от материал, който не се деформира при нормална околна температура.

(5) Не се допуска отворите на мерителните тръби да се разполагат в жилищни помещения.

(6) Отворите на мерителните тръби, разположени в машинно или котелно отделение, се оборудват с подходящи самозатварящи се устройства.

Чл. 124. (1) За изпомпване на всеки водонепроницаем отсек поотделно се осигуряват системи за изпомпване и осушаване.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за водонепроницаемите отсеци, които обикновено са херметично затворени при експлоатация.

Чл. 125. (1) Екипажните кораби се оборудват с две независими една от друга помпи за изпомпване на сантинни води, разположени в различни помещения.

(2) Една от независимите помпи по ал. 1 се задвижва с мотор.

(3) При кораби с мощност на главния двигател по-малка от 225 kW, или водоизместване под 350 t, или с водоизместване под 250 m3 за кораби, непредназначени за превоз на товари, е достатъчна една помпа независимо дали е ръчна или моторна.

(4) Всяка от помпите по ал. 1 може да работи във всеки водонепроницаем отсек.

Чл. 126. (1) Минималният капацитет Q1 на първата помпа се пресмята по формулата:

Q1 = 0,1.d12 [l/min],

където:

(2) Минималният капацитет Q2 на втората помпа се пресмята по формулата:

Q2 = 0,1.d22 [l/min],

където:

където:

L е дължината на кораба в метри (m);

B - широчината на корпуса в метри (m), измерена до външните страни на външната обшивка на корпуса, изключвайки гребните колела, буртиците и т.н.;

H - височината на борда или най-малкото вертикално разстояние в метри (m) между горната точка на кила и най-ниската точка на палубата при борда на кораба;

l - дължината на най-дългия водонепроницаем отсек в метри (m);

d - дължината на водонепроницаемия отсек, в метри (m);

d1 - разчетният вътрешен диаметър на главната осушителна тръба, в милиметри (mm);

d2 - разчетният вътрешен диаметър на разклоненията, в милиметри (mm).

(3) Не се изисква стойността на d2 да е по-голяма от d1.

(4) При трюмните помпи, свързани със система за осушаване, осушителните тръбопроводи имат вътрешен диаметър не по-малък от d1 в милиметри (mm), а разклоненията имат вътрешен диаметър не по-малък от d2 в милиметри (mm), като за кораби с дължина, по-малка от 25 m, стойностите на d1 и d2 могат да бъдат намалени до 35 mm.

Чл. 127. Допускат се единствено самозасмукващи трюмни помпи.

Чл. 128. (1) Всяко плоскодънно осушаемо помещение с широчина над 5 m се осигурява с най-малко по един всмукател на всеки борд.

(2) Допуска се осушаването на кърмовия отсек от машинното отделение чрез автоматично затваряща се тръбопроводна система.

(3) Осушителните разклонения към отделните отсеци се свързват с главния осушителен тръбопровод чрез невъзвратни клапани.

Чл. 129. (1) Помещенията или другите пространства, които могат да се използват за приемане на баласт, се свързват с осушителната система чрез обикновено спирателно устройство.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за трюмове, които могат да приемат баласт, като те се запълват с баластна вода чрез баластни тръбопроводи, стационарно монтирани и отделно от осушителния тръбопровод, или чрез разклонения, които могат да се свържат с главната осушителна тръба чрез гъвкави връзки или гъвкави преходници.

(3) Не се допуска използване на кингстони за баластиране.

Чл. 130. Трюмните сантини се оборудват с измервателни устройства за измерване на нивото на течностите.

Чл. 131. (1) При стационарна осушителна система тръбопроводите на дъното на трюма, предназначени за осушаване на нефтосъдържащи сантинни води, се оборудват със затварящи устройства, пломбирани от представител на ИА "МА".

(2) Броят и разположението на затварящите устройства се посочват в корабното удостоверение на Общността.

(3) Заключването на място на затварящите устройства се приема за равностойно на пломбирането по ал. 1.

(4) Ключът или ключовете за заключване на затварящите се устройства се означават съответно и се съхраняват в маркирано и лесно достъпно място в машинното отделение.

Чл. 132. (1) На кораба се осигурява възможност за съхранение на нефтосъдържащи води, натрупани по време на работа.

(2) Сантините на машинното отделение се разглеждат като място на съхранение на нефтосъдържащите води, натрупани по време на работа.

Чл. 133. (1) За съхранение на отработени масла в машинното отделение се осигурява едно или повече специални приемни устройства с вместимост най-малко 1,5 пъти количеството на отработените масла от маслените вани на всички монтирани двигатели с вътрешно горене и предавки заедно с хидравличните течности от резервоарите с хидравлична течност.

(2) Връзките, използвани за опразване на приемните устройства по ал. 1, съответстват на европейски стандарт EN 1305:1996.

(3) Ако корабите се използват само за еднодневни рейсове, се допуска ИА "МА" да разрешава изключения от изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 134. Шумът, присъщ за кораб на ход, и специфичният шум, причинен от всмукването на въздух и изпускането на отработени газове от двигателя, се заглушава с подходящи средства.

Чл. 135. (1) Не се допуска шумът, присъщ за кораб на ход, измерен встрани на 25 m от борда на кораба, да превишава 75 dB (А).

(2) С изключение на дейностите при товарни операции шумът, създаван от неподвижен кораб и измерен встрани на 25 m от борда на кораба, не се допуска да превишава 65 dB (А).

Чл. 136. (1) Когато няма конкретни изисквания към отделни части от инсталацията, равнището на безопасност се счита за задоволително, ако частите са произведени в съответствие с валиден европейски стандарт или според изискванията на одобрена организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

(2) Документацията, удостоверяваща изпълнението на изискванията по ал. 1, се представя на ИА "МА".

Чл. 137. (1) На борда на кораб се съхраняват следните документи, надлежно подпечатани от ИА "МА":

1. общи монтажни схеми на цялото електрическо обзавеждане;

2. схеми за включване на главното разпределително табло, аварийното разпределително табло и другите разпределителни табла заедно с най-важните технически данни, като например силата на тока, номиналния ток на защитната апаратура и органите за управление;

3. данни за мощността на електрическите машини и оборудване;

4. видовете кабели и информация за напречните сечения на проводниците.

(2) Документите по ал. 1 се съхраняват от корабопритежателя за корабите без екипаж.

Чл. 138. (1) Електрическото обзавеждане се проектира и изпълнява така, че да работи безотказно при постоянен крен до 15° и температура на въздуха от -20 °С до +40 °С.

(2) Електрическото и електронното обзавеждане и уредите се разполагат така, че да са изцяло достъпни и лесни за поддръжка.

Чл. 139. (1) Когато корабът е оборудван с електрическа система за захранване, тя се осигурява с най-малко два източника на захранване по начин, позволяващ при повреда на единия източник другият да може да захранва оборудването, необходимо за безопасно плаване, с енергия в продължение на най-малко 30 минути.

(2) Необходимото захранване с енергия се определя чрез баланс на мощността, като може да се вземе предвид подходящ фактор на едновременна работа.

(3) Независимо от изискванията по ал. 1 се прилагат изискванията по раздел III на глава пета за източника на захранване на рулевата система.

Чл. 140. Видовете минимална защита за неподвижно монтираните части на електрическото обзавеждане, които се изискват, са:

Чл. 141. (1) В помещенията, предназначени за съхраняване за акумулаторни батерии или на лесновъзпламеняеми продукти, където е вероятно образуването на взривоопасни газове или смеси, се монтира само сертифицирано взривобезопасно електрообзавеждане.

(2) В помещенията по ал. 1 не се допуска монтиране на електрически прекъсвачи за осветление или за други електрически уреди.

(3) Защитата от експлозия трябва да отчита характеристиките на потенциално опасните газове или газови смеси, които е възможно да се получат (група на взривен потенциал, температурен клас).

Чл. 142. (1) Системите под напрежение над 50 V се заземяват.

(2) Металните части, изложени на физическо въздействие, които при работа не са под напрежение, а фундаменти и кожуси на двигатели, прибори и осветителни инсталации, се заземяват отделно, ако нямат пряк контакт с корпуса в резултат на монтажа им.

(3) Корпусите на подвижните консуматори на енергия и преносните устройства при нормална употреба се заземяват чрез допълнителен заземяващ проводник, вграден в електрическия кабел.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага в случай на използване на трансформатор с разделителна верига или устройства, снабдени с двойна изолация.

Чл. 143. Напречните сечения на заземяващите проводници не се допуска да бъдат по-малки от:

Чл. 144. Максимално допустимите стойности на напреженията не се допуска да бъдат по-големи от:

Забележки:

1) Когато това напрежение идва от мрежи с по-високо напрежение, се използва галванично отделяне (предпазен трансформатор).

2) Всички полюси на вторичната верига са изолирани от земята.

Чл. 145. В случай че са предприети необходимите защитни мерки, се допускат по-високи напрежения от указаните в чл. 144 за:

1. силови инсталации, ако тяхната мощност го изисква;

2. радиообзавеждане и системи за запалване.

Чл. 146. За постоянен и еднофазен променлив ток се използват следните разпределителни системи:

1. двупроводникова система, единият от проводниците на която се изисква да е заземен (L1/N/PE);

2. еднопроводникова система, използваща корпуса като обратен проводник, само за местни инсталации (например стартерни устройства за двигатели с вътрешно горене, катодна защита) (L1/PEN);

3. двупроводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/PE).

Чл. 147. (1) За трифазен променлив ток се използват разпределителните системи:

1. система с четири проводника, със заземяване на неутралната точка, неизползваща корпуса като обратен проводник (L1/L2/L3/N/PE)= (мрежа TN-S) или (мрежа ТТ);

2. трипроводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/L3/PE) = (мрежа IT);

3. трипроводникова система със заземяване на неутралната точка, използваща корпуса като обратен проводник, като това не се допуска при крайни контури (L1/L2/L3/PEN).

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне използването на други системи при спазване изискванията за безопасност.

Чл. 148. (1) Входящите захранващи кабели от брегови или други външни източници се свързват към корабното електрообзавеждане с неподвижни табла или щепселни муфи.

(2) Не се допуска подлагане на опън на кабелите и кабелните връзки.

Чл. 149. (1) При напрежение над 50 V корпусът се заземява ефективно.

(2) Заземяващата връзка се маркира специално.

Чл. 150. (1) Превключвателните устройства се осигуряват с блокировка, която изключва едновременна работа на корабните генератори с бреговата или с друга външна мрежа.

(2) Допуска се за по-малко от минута едновременна работа на генераторите, бреговата или друга външна мрежа при преминаване от една система към друга без смущение в напрежението.

Чл. 151. (1) За връзката между кораба и брега се осигурява защита против късо съединение и претоварване.

(2) Главното електрическо разпределително табло се осигурява с индикатор, който да показва дали връзката е под напрежение.

(3) На главното електрическо разпределително табло се монтират индикатори, които позволяват сравнение на полярността при постоянен ток и фазовата последователност при трифазен променлив ток, при включване на бордовата мрежа към бреговата.

(4) На табло в близост до връзката се изписват:

1. мерките, необходими за установяване на връзката;

2. видът на тока и номиналното напрежение, а при променлив ток - честотата.

Чл. 152. (1) Когато други кораби се захранват с електрическа енергия, се използва отделна връзка.

(2) Когато за електрозахранване на други кораби се използват съединителни муфи, разчетени за повече от 16 А, се монтират устройства (например прекъсвачи или блокировки), осигуряващи свързването и изключването само когато линията не е под напрежение.

(3) Не се допуска кабелните връзки да бъдат подлагани на натоварване на опън.

(4) Членове 150 - 151 се прилагат и за електрозахранването на други кораби.

Чл. 153. (1) Генераторите, електромоторите и съединителните им кутии се монтират на места, достъпни за прегледи, измервания и ремонти.

(2) Видът на обезопасяването на оборудването по ал. 1 съответства на местоположението им съгласно чл. 140.

Чл. 154. Генераторите, задвижвани от главния двигател, от гребния вал или от спомагателни механизми, предназначени за други цели, се проектират за диапазона на оборотите, които могат да се развият при обичайна експлоатация.

Чл. 155. (1) Акумулаторите се разполагат на достъпни места и се подреждат така, че не се преместват вследствие движението на кораба.

(2) Акумулаторите не се поставят на места, където са изложени на висока или ниска температура, пръски, пара или изпарения.

(3) Акумулаторите не се поставят в рулевата рубка, жилищните помещения или трюмовете.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага за акумулатори за преносими устройства или за такива с мощност за зареждане, по-ниска от 0,2 kW.

Чл. 156. (1) Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане над 2 kW (изчислена на база максималното зареждащо напрежение и номиналното напрежение на акумулатора и отчитайки характерната крива на зареждане на зареждащото устройство), се монтират в специално отделено за тях помещение.

(2) Ако акумулаторите са разположени на палубата, достатъчно е да бъдат поставени в шкаф.

Чл. 157. (1) Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане до 2 kW, могат да бъдат инсталирани в шкаф или кутия не само ако са на палубата, но и ако са под нея.

(2) Акумулаторите могат да бъдат инсталирани и в машинното отделение или в някое друго добре проветриво място, при условие че са обезопасени срещу падащи предмети и капеща вода.

Чл. 158. (1) Вътрешните повърхности на всички пространства, шкафове, кутии, рафтове или други структурни приспособления, отделени за акумулатори, се защитават срещу агресивното действие на електролита.

(2) За акумулаторите, монтирани в затворени отсеци, шкафове или кутии, се осигурява ефикасна вентилация.

(3) За никел-кадмиеви акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 2 kW, и за оловни акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 3 kW, се осигурява принудителна вентилация.

(4) Въздухът за вентилацията влиза откъм пода и се изпуска през тавана, така че да се осигури пълното изхвърляне на газа.

(5) Не се допуска вентилационните тръбопроводи да съдържат устройства, възпрепятстващи въздушния поток (спирачни вентили и др.).

Чл. 159. (1) Необходимият въздушен поток Q се изчислява по формулата:

Q = 0,11I.n [m3/h];

където:

I = 1/4 от максималния ток, в ампери (А), подаван от зарядното устройство;

n е броят на клетките.

(2) За буферните акумулатори на бордовата мрежа се допуска ИА "МА" да одобрява други методи на изчисление, отчитащи характерната крива на зареждане на зареждащото устройство, при условие че тези методи се основават на изискванията на организации по чл. 4 или на съответните стандарти.

(3) При естествена вентилация се осигурява напречно сечение на въздуховодите, достатъчно за необходимото количество подаван въздух при скорост на въздушния поток 0,5 m/s.

(4) Сечението на въздуховодите е най-малко 80 сm2 за оловни акумулатори и най-малко 120 сm2 - за никел-кадмиеви акумулатори.

Чл. 160. (1) Когато се използва принудителна вентилация, се осигурява вентилатор, за предпочитане от смукателен вид, чийто мотор е извън газовия или въздушния поток.

(2) Вентилаторите се проектират така, че да се изключва появата на искри поради допир между перка и обшивката на вентилатора и да не се допуска статично електричество.

(3) Знакът "Забранено паленето на огън и пушенето" съгласно фиг. 2 от приложение № 3 е с диаметър не по-малък от 10 cm и се поставя на вратите или на капаците на отсеците, шкафовете или кутиите, в които се намират акумулатори.

Чл. 161. (1) Уредите, прекъсвачите, предпазителите и разпределителните устройства на таблата се подреждат така, че да са достъпни за поддръжка и ремонт.

(2) Клемите за напрежения до 50 V се разделят от тези с напрежение над 50 V и съответно се означават.

(3) На таблата за всички ключове и уреди се поставят маркиращи табелки, които идентифицират веригите.

(4) На таблата по ал. 3 се посочват номиналният ампераж и веригите на предпазителите.

Чл. 162. Когато уреди с работно напрежение над 50 V се монтират зад врати, елементите под напрежение на тези уреди се обезопасяват против случаен допир, когато вратите се отварят.

Чл. 163. (1) Електрическите табла се изработват от издръжливи, огнезадържащи, самозагасящи се, хигроскопични материали с достатъчна механична здравина и трайност.

(2) Ако на електрическите табла са монтирани предпазители с висока мощност при изключване (ВМИ), за монтажа и отстраняването на тези предпазители се осигуряват принадлежности и индивидуални средства за защита.

Чл. 164. (1) Веригите на генераторите и на потребителите на енергия се осигуряват със защити срещу късо съединение и претоварване по всички незаземени проводници.

(2) За защитите по ал. 1 се допуска да се използват прекъсвачи, задействащи се при късо съединение и претоварване или предпазители.

(3) Веригите, захранващи електромоторите на приводите (рулева машина) и техните управляващи вериги, се обезопасяват само срещу късо съединение.

(4) Когато във веригите по ал. 3 има топлинни прекъсвачи, те се неутрализират или се настройват за най-малко двойния размер на номиналната сила на тока.

Чл. 165. (1) Изходите от главното електрическо табло към потребителите на енергия, работещи при сила на тока повече от 16 А, се осигуряват със силов изключвател или прекъсвач.

(2) Потребителите на енергия за задвижване на кораба, рулевата машина, индикатора за положението на руля, системите за навигация и безопасност и потребителите на енергия с номинален ампераж над 16 А се захранват от отделни вериги.

(3) Веригите на потребителите на енергия, необходими за задвижване и маневриране на кораба, се захранват направо от главното електрическо табло.

(4) Оборудването за прекъсване на вериги се избира на база номинален ампераж, топлинна или динамична издръжливост и капацитет на прекъсване, като се осигурява прекъсвачите едновременно да изключват всички проводници под напрежение и мястото на прекъсвачите да е разпознаваемо.

(5) Предпазителите, които се използват, са закрити, от стопяем тип, изработени от керамика или равностоен материал, и замяната им е възможна без никаква опасност при физически контакт за оператора.

Чл. 166. (1) Генераторните, акумулаторните и разпределените вериги се оборудват с уреди за измерване и контрол, когато това се изисква за безопасна експлоатация на инсталацията.

(2) Мрежите с напрежение над 50 V, които не са заземени, се оборудват с детектор за заземяване, способен да подава както визуален, така и звуков алармен сигнал, като в помощните инсталации (например веригите за управление) се допуска такова устройство да не се монтира.

Чл. 167. (1) Електрическите табла се поставят на достъпни и добре проветриви места и се обезопасяват срещу вода и механична повреда.

(2) Тръбопроводите и въздуховодите се изграждат така, че при течове електрическите табла да не могат да бъдат повредени, а ако монтирането им в близост до електрическите табла не може да се избегне - наблизо се изисква да няма подвижни сглобки.

(3) Шкафовете и нишите в стените, където са монтирани незащитени прекъсвачи, се изработват от труднозапалим материал или им се осигурява защита с метална или друга труднозапалима обшивка.

(4) Когато напрежението е над 50 V, на мястото на оператора пред главното електрическо табло се поставят изолационни решетки или килимчета.

Чл. 168. За горивните форсунки, помпите за гориво, горивните сепаратори и вентилаторите на машинното отделение се инсталират аварийни прекъсвачи на централно място извън помещенията, в които се намира оборудването.

Чл. 169. Кабелните кутии се оразмеряват в зависимост от свързваните кабели и съответстват на използваните видове кабел.

Чл. 170. Щепселните кутии за разпределителните вериги с различни напрежения или честоти се конструират така, че да не е възможно да бъдат объркани при работа с тях.

Чл. 171. (1) В кабелните кутии се използват изключватели, които изключват едновременно всички незаземени проводници във веригата.

(2) За незаземени вериги се допускат еднополюсни прекъсвачи при веригите за осветление на жилищни помещения, с изключение на пералните, хигиенните, миялните и други помещения с мокри съоръжения.

Чл. 172. Когато силата на тока превишава 16 А, изисква се да има възможност да се блокират щепселните кутии с изключвател по такъв начин, че щепселите да могат да бъдат поставяни и изваждани само при изключено захранване.

Чл. 173. (1) Кабелите са негорящи, водо- и маслоустойчиви.

(2) Допуска се в жилищни помещения да се използват друг вид кабели, при условие че са ефективно защитени и имат огнезадържащи и самозагасящи характеристики.

(3) Стандартите за огнезадържане на електрическите кабели са:

1. международни стандарти, публикации на Международната електротехническа комисия IEC 60332-1:1993, 60332-3:2000; или

2. равностойни нормативни разпоредби, признати от една от държавите - членки на Европейския съюз.

Чл. 174. Напречното сечение на кабелите, използвани за силови и осветителни вериги, се изисква да бъде май-малко 1,5 mm2.

Чл. 175. (1) Металната арматура, оплетката или обшивката на кабелите при нормални работни условия не се допуска да се използва като проводник или за заземяване.

(2) Металната оплетка или обшивка на кабелите в силови и осветителни инсталации се заземява поне в единия край.

Чл. 176. (1) Напречното сечение на проводниците отчита тяхната максимално допустима крайна температура (допустимо токово натоварване) и допустимия спад в напрежението.

(2) Спадът в напрежението между главното електрическо табло и най-неблагоприятната точка в инсталацията се изисква да не е по-голям от 5 % при осветителните и 7 % в силовите или отоплителните вериги, сравнено с номиналното напрежение.

Чл. 177. (1) Кабелите се изисква да бъдат защитени срещу механични повреди.

(2) Средствата за закрепване на кабелите се изисква да осигуряват евентуалното напрежение на опън да остава в допустимите граници.

(3) Когато кабелите преминават през прегради или палуби, не се допуска механичната якост, водонепроницаемостта и огнеустойчивостта на преградите или палубите да се нарушава от отворите.

Чл. 178. (1) Краищата и съединенията на всички проводници се изработват така, че да се запазят първоначалните електрически, механични, огнезадържащи и при необходимост, огнеустойчиви свойства.

(2) Броят на кабелните съединения трябва да бъде минимален.

Чл. 179. Кабелите, свързани с рулеви рубки с променлива височина, се изисква да са достатъчно гъвкави и да имат изолация с достатъчна гъвкавост до температури от -20 °С и устойчивост на водна пара и други изпарения, ултравиолетови лъчи и озон.

Чл. 180. (1) Осветителните уреди се монтират така, че топлината, която отделят, да не запали намиращите се в близост запалими предмети и части.

(2) Приборите по ал. 1 на откритите палуби се монтират така, че да не затрудняват опознаването на навигационните светлини.

Чл. 181. (1) Когато два или повече осветителни прибора са монтирани в машинно или котелно помещение, те се захранват най-малко от две вериги.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и за помещения, в които са монтирани охладително или хидравлично оборудване или електромотори.

Чл. 182. (1) Разпределителните табла за навигационните светлини се монтират в рулевата рубка и се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от други две независими вериги.

(2) Всяка навигационна светлина се захранва, обезопасява и включва поотделно от разпределителното табло за навигационните светлини.

(3) Контролните устройства, предвидени в чл. 77, ал. 1, се поставят така, че при възникване на повреда в тях тя да не влияе на функционирането на светлините, които те контролират.

Чл. 183. (1) Няколко светлини, образуващи функционална група и монтирани заедно на едно място, могат да бъдат захранвани, включвани и контролирани общо.

(2) В разпределителните табла се монтира и инсталация за контрол, която установява повреда на всяка от светлините по ал. 1.

(3) Не се допуска използването на два светлинни източника едновременно в двойна светлина (две светлини, монтирани една над друга или в една кутия).

Чл. 184. (1) Алармените системи се проектират така, че евентуалната им повреда да не води до повреда на контролираното оборудване и устройства.

(2) Бинарните предаващи устройства се проектират на принципа на устойчивост на тока или на принципа на контролирано натоварване.

(3) Светлинните алармени сигнали се разполагат така, че да остават видими, докато повредата не бъде отстранена, като аларменият сигнал, чието приемане е потвърдено, се отличава от алармения сигнал, за който все още няма потвърждение.

(4) Всеки алармен сигнал включва и звуково предупреждение.

(5) В алармените системи се включва и устройство за изключване на звуковите алармени сигнали.

(6) Не се допуска изключването на един звуков алармен сигнал да пречи друг сигнал да се задейства по друга причина.

(7) Изключения от ал. 6 се допускат само при алармени системи, които включват по-малко от пет точки на измерване.

Чл. 185. (1) Системите за безопасност се проектират така, че да спрат или забавят работата на съответното оборудване или да предупредят поста на управление с постоянно присъствие на оператор да предприеме мерки, преди да се е стигнало до аварийна ситуация.

(2) Бинарните предаващи устройства се проектират на принципа на контролирано натоварване.

(3) Ако системите за безопасност не са проектирани да се самоконтролират, се осигурява възможност за проверка на правилната им работа.

(4) Системите за безопасност се проектират и поставят така, че да са независими от други системи.

Чл. 186. Условията за изпитване в този раздел се прилагат само за електронни устройства, необходими за рулевата система и за силовите установки на корабите, включително спомагателните им устройства.

Чл. 187. Към електронното оборудване се прилагат следните условия за изпитване:

1. натоварванията, произтичащи от изпитванията по този раздел, не причиняват повреда или неизправност на електронните устройства;

2. изпитванията съгласно съответните международни стандарти, като международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60092-504:2001, с изключение на изпитването на студоустойчивост, се извършват с включено устройство;

3. изпитванията включват проверка на правилното функциониране;

4. допустими са следните отклонения в напрежението и честотата по време на изпитването:

Чл. 188. Топлинното изпитване обхваща:

1. загряване на образеца до температура от 55 °С за 30 min;

2. поддържане на достигнатата температура в продължение на 16 h и последващо провеждане на работно изпитване.

Чл. 189. Изпитването на студоустойчивост обхваща изключване на образеца и охлаждане до -25°С, като тази температура се поддържа два часа, след което температурата се повишава до 0 °С и се провежда работно изпитване.

Чл. 190. (1) Вибрационното изпитване се извършва при резонансна честота на колебанията на прибора или неговите части по трите оси в продължение на 90 min за всяка ос.

(2) В случай че не се появи ясен резонанс, изпитването се извършва при 30 Hz.

(3) Вибрационното изпитване се извършва при синусоидални колебания в следните граници:

1. общи изисквания:

f = 2 до 13,2 Hz; а = ±1 mm (амплитудата

а = 1/4 от амплитудата на вибрацията);

f = 13,2 до 100 Hz; ускорение ±0,7 g;

2. оборудването, предназначено за монтиране върху дизелови двигатели или рулеви машини, се изпитва, както следва:

f = 2 до 25 Hz; а = ±1,6 mm (амплитудата

а = 1/4 от амплитудата на вибрацията);

f = 25 до 100 Hz; ускорение ±4 g;

3. датчиците, предназначени за монтиране в газоотводните тръби на дизеловите двигатели, могат да бъдат подложени на значително по-големи натоварвания, като при изпитванията това се взема предвид.

Чл. 191. Изпитването за електромагнитна съвместимост се извършва в съответствие с международни стандарти, публикации на Международната електротехническа комисия IEC 61000-4-2:1995, 61000-4-3:2002 и 61000-4-4:1995, при степен на изпитване номер 3 от съответния стандарт.

Чл. 192. (1) Доказателствата за адекватност на електронното оборудване по отношение на условията за изпитване по този раздел се предоставят от неговия производител.

(2) За доказателство по ал. 1 се приема също и сертификат от одобрена организация съгласно Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

Чл. 193. (1) Функционирането на електрическите и електронните системи не се допуска да се влияе от електромагнитния фон.

(2) Общите мерки за ограничаване на смущенията обхващат:

1. прекъсване на връзката между източника на смущение и съответните устройства;

2. намаляване на причините за смущения от източника им;

3. намаляване чувствителността на съответните устройства към смущения.

Чл. 194. (1) Корабите, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите с дължина L, по-малка от 40 m, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се изчислява по формулата:

P = k.B.T [kg],

където:

k е коефициентът, който отчита връзката между дължината L и широчината B и типа на кораба: k = cvL/(8.B), като за лихтери се приема, че к = с;

с - емпиричният коефициент, даден в таблицата:

(2) За кораби, чиято товароподемност не превишава 400 t и които предвид конструкцията и предназначението им се използват само по предварително определени еднодневни рейсове, се допуска ИА "МА" да изисква за носовите котви само 2/3 от общата маса Р.

Чл. 195. Пътническите кораби и корабите, които не са предназначени за превоз на товари, с изключение на тласкачите, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се получава по формулата:

P = k.B.T [kg],

където k е коефициентът по чл. 194, ал. 1, като за определяне на стойността на емпиричния коефициент с вместо пълната товароподемност в тонове се взема водоизместването в кубически метри, записано в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 196. (1) Корабите по чл. 194, ал. 1, чиято максимална дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от масата Р.

(2) Кораби, чиято дължина е по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от масата Р, изчислена по формулата по чл. 194 или чл. 195.

(3) Кърмови котви не се изискват за:

1. кораби, при които масата на котвата на кърмата е по-малка от 150 kg; при корабите, указани в чл. 194, ал. 2, под внимание се взема намалената маса на носовите котви;

2. лихтерите.

Чл. 197. (1) Корабите, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса 25 % от масата Р, изчислена по формулата по чл. 194 по отношение видовете състави (считани за навигационни единици), одобрени и записани в корабното удостоверение на Общността.

(2) Корабите, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина превишава 86 m, при движение по течението се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от максималната маса Р, изчислена по формулата по чл. 194, по отношение видовете състави (считани за навигационни единици), одобрени и записани в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 198. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне намаляване на масата на котвите, изчислени съгласно чл. 194 - 197, за някои видове котви при спазване изискванията за безопасност.

(2) Допуска се общата маса Р, определена за носовите котви, да се разпределя между една или две котви.

(3) Допуска се общата маса Р да се намали с до 15 %, ако корабът е оборудван само с една носова котва и котвеният клюз е разположен в диаметралната равнина.

(4) Общата маса, изисквана за кърмовите котви за тласкачи и кораби, чиято максимална дължина превишава 86 m, се допуска да бъде разпределена между една или две котви.

(5) Масата на най-леката котва не се допуска да бъде по-малка от 45 % от общата им маса.

Чл. 199. (1) Не се допуска използване на чугунени котви.

(2) Върху котвите се посочва тяхната маса с цифри, които изпъкват релефно и са направени така, че да бъдат трайни.

(3) Котвите с маса над 50 kg се оборудват с лебедки.

Чл. 200. (1) Носовите котвени вериги имат дължини не по-малки от:

1. за кораби с дължина до 30 m - 40 m;

2. за кораби от 30 до 50 m - с 10 m по-дълга от дължината на кораба;

3. за кораби с дължина над 50 m - 60 m.

(2) Веригите на кърмовите котви са с минимална дължина 40 m.

(3) Когато корабите спират с носа по течението, се оборудват с вериги на кърмовите котви с минимална дължина 60 m.

Чл. 201. (1) Минималното разкъсващо усилие на опън R на котвените вериги се изчислява по формулите:

1. за котви с маса, по-малка от 500 kg -

R = 0,35.P' [kN];

2. за котви с маса над 500 kg, но непревишаваща 2000 kg -

R = [0,35 - (P' - 500)/15 000]P' [kN];

3.за котви с маса, по-голяма от 2000 kg -

R = 0,25.P' [kN];

където Р' е теоретичната маса на всяка котва, изчислена съгласно чл. 194 - 197 и чл. 198, ал. 2 - 5.

(2) Разкъсващото усилие на котвените вериги съответства на стандарт, който е в сила в една от държавите - членки на Европейския съюз.

(3) Когато котвата е с по-голяма маса, отколкото изискваната съгласно чл. 194 - 198, разкъсващото усилие на котвената верига се определя като функция от действителната маса на котвата.

(4) В случай че на кораба са монтирани по-тежки котви със съответно по-здрави котвени вериги, само минималните стойности на масата и разкъсващото усилие, които се изискват съгласно чл. 194 - 198 и чл. 201, се записват в корабното удостоверение на Общността.

(5) Свързващите звена (вертлюзите) между котвата и котвената верига издържат на разкъсващо усилие с 20 % по-високо от силата на опън на съответната верига.

(6) Използването на въжета вместо котвени вериги е допустимо, като въжетата имат същото разкъсващо усилие, както изискваното за веригите, но са с 20 % по-дълги.

Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) В съответствие с приложимите изисквания на борда на кораба е задължително наличието на следното минимално оборудване:

1. радиотелефонна система;

2. прибори и устройства за излъчване на визуални и звукови сигнали, както и за сигнализация на кораба;

3. аварийни светлини със самостоятелно захранване, дублиращи предписаните светлини за стоянка.

(2) На борда на кораба се изисква да има налични следните съдове:

1. маркиран съд за битови отпадъци;

2. отделни маркирани съдове с херметично затварящи се капаци, изработени от стомана или друг незапалим материал, с подходящи размери и вместимост, по-голяма от 10 l, за събиране на:

а) омаслени парцали;

б) опасни или замърсяващи твърди отпадъци;

в) опасни или замърсяващи течни отпадъци;

г) за нефтосъдържащи води;

д) други отпадъци, съдържащи масла или грес.

Чл. 203. (1) В допълнение към оборудването по чл. 202 задължително е наличието и на:

1. три швартови стоманени корабни въжета;

2. буксирни въжета - за корабите, за които се изискват;

3. хвъргало;

4. подвижен трап (сходня) за качване и слизане от кораба;

5. кука;

6. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) корабна аптечка;

7. бинокъл 7 x 50 или с по-голям диаметър на обективните лещи;

8. инструкция за спасяването и оказването на първа помощ на човек, паднал зад борда;

9. прожектор, който се управлява от рулевата рубка;

10. трап или стълба на кораб, чийто свободен борд спрямо водолинията при газене на кораба празен е по-висок от 1,5 m.

(2) Въжетата по ал. 1, т. 1 имат следните минимални дължини:

1. първо въже - L + 20 m, но не повече от 100 m;

2. второ въже - 2/3 от дължината на първото въже;

3. трето въже - 1/3 от дължината на първото въже.

(3) Наличието на най-късото въже по ал. 2 не е задължително на борда на кораби с дължина L, по-малка от 20 m.

(4) Въжетата по ал. 1, т. 1 имат разкъсващо усилие на опън Rs, изчислена по формулите:

1. за кораби, за които L.B.T е до 1000 m3 - Rs = 60 + (L.B.T)/10 [kN];

2. за кораби, за които L.B.T превишава 1000 m3 - Rs = 150 + (L.B.T)/100 [kN].

(5) За въжетата, чието наличие е задължително, на борда на кораба се съхранява сертификат в съответствие с т. 3.1 на европейски стандарт EN 10204:1991.

(6) Въжетата по ал. 1, т. 1 могат да бъдат заменени със синтетични въжета със същата дължина и разкъсващо усилие на опън, което усилие се посочва в сертификата.

(7) Влекачите се оборудват с определен брой буксирни въжета по ал. 1, т. 2.

(8) Основното буксирно въже е с дължина най-малко 100 m и издържа разкъсващо усилие на опън в kN най-малко 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW.

(9) Самоходните кораби и тласкачите, които са проектирани и да влачат, се оборудват с буксирно въже с дължина не по-малка от 100 m и издържащо на разкъсващо усилие на опън в kN най-малко 1/4 от общата мощност на главните двигатели в kW.

(10) Трапът по ал. 1, т. 4 е с широчина най-малко 0,4 m и дължина 4 m, страничните му краища са обозначени с ярко оцветена ивица и е оборудван с перило; за малки кораби се допуска ИА "МА" да одобрява по-къси трапове.

(11) Корабната аптека по ал. 1, т. 6 е със съдържание, което съответства на Наредба № 9 от 2003 г. за медицинското обслужване на корабите (ДВ, бр. 17 от 2003 г.), като аптеката се съхранява в кабината или в рулевата рубка така, че да бъде лесно и безопасно достъпна при необходимост, а в случай че аптеката се съхранява под капак, той се маркира със символ за аптека съгласно фиг. 8 от приложение № 3 с дължина на страната минимум 10 сm.

Чл. 204. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Най-малко един преносим пожарогасител, съответстващ на европейски стандарти EN 3-7: 2007 и EN 3-8: 2007, се разполага на всяко от следните места:

1. в рулевата рубка;

2. в жилищните помещения, близо до всеки вход откъм палубата;

3. близо до всеки вход към обслужващите пространства, до които няма достъп от жилищните помещения и в които се помещават отоплителни, кухненски или хладилни устройства, работещи на твърдо или течно гориво или втечнен газ;

4. при всеки вход към машинните и котелните отделения;

5. на подходящи места под нивото на палубата в машинните и котелните отделения, така че никое място в отделенията да не е на повече от 10 m пешеходно разстояние от пожарогасител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Като преносими пожарогасители могат да се използват само прахови пожарогасители с вместимост най-малко 6 kg, отговарящи на изискванията по ал. 1, или други преносими пожарогасители със същия капацитет, подходящи за гасене на пожари от клас А, Б и В.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) За корабите, които не са оборудвани с битови уредби, работещи с втечнен газ, се допуска използване на пожарогасители с химическа пяна с минимална вместимост 9 l, използващи воден разтвор за образуване на пенен филм, устойчив на замръзване до -20° С, дори ако не са подходящи за гасене на пожари от клас В.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Всички пожарогасители трябва да бъдат подходящи за гасене на пожари в електрически инсталации с напрежение до 1000 V.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) В допълнение могат да се използват пожарогасители с прах, течност или пяна, подходящи за класа пожар, който би възникнал в помещението, за което са предвидени.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Преносимите пожарогасители с СО2 могат да се използват само за гасене на пожар в камбуз и на електрическа инсталация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Не се допуска вместимостта на пожарогасители по ал. 5 да превишава 1 kg на 15 m3 от помещението, в което са поставени за ползване.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Преносимите пожарогасители се проверяват от компетентно лице най-малко веднъж на две години.

(2) Върху всеки пожарогасител се поставя етикет, подписан от компетентното лице и съдържащ датата на проверката.

Чл. 206. В случай че преносимите пожарогасители са монтирани така, че не се виждат поради панел, който ги закрива, панелът се маркира със символа за пожарогасител съгласно фиг. 3 от приложение № 3 с дължина на страната минимум 10 сm.

Чл. 207. Противопожарната защита със стационарни противопожарни системи в жилищните помещения, рулевите рубки и пространствата за пътници се осигурява само с подходящи автоматизирани водни струйници.

Чл. 208. (1) Монтажът или промяната на системите по чл. 207 се извършва от овластени за това организации.

(2) Системите се изработват от стомана или равностойни негорими материали.

(3) Системите се конструират така, че да бъдат в състояние да разпръскват вода с дебит най-малко 5 l/m2 в минута на площта на най-голямото помещение, което е под защита.

(4) Типът на системите, разпръскващи по-малки количества вода, се одобрява съгласно Резолюция на ИМО А 800(19) или друг стандарт, признат съгласно процедурата на комитета по чл. 19, т. 2 на Директива 2006/87/ЕО.

(5) Типът по ал. 4 се одобрява от оторизирана организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели или акредитирана институция, която се изисква да извършва изпитванията при спазване на европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2000 за общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране.

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Системите по чл. 207 се проверяват от оправомощен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" експерт в съответната област:

1. преди въвеждане в експлоатация за първи път;

2. преди връщането им в експлоатация, след като са били задействани;

3. преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

4. редовно най-малко на всеки две години.

(2) Проверките по ал. 1, т. 4 могат да се извършват и от компетентно лице.

(3) При извършване на проверката експертът по ал. 1 или компетентното лице по ал. 2 проверява дали системите отговарят на изискванията и проверката включва най-малко:

1. външен оглед на цялата система;

2. функционални изпитвания на системите за безопасност и разпръсквачите;

3. функционални изпитвания на цистерните под налягане и помпената система.

(4) След приключване на проверката се издава удостоверение за проверката, подписано от експерта или компетентното лице, съдържащо датата на проверка.

Чл. 210. Броят на стационарните системи се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 211. (1) В стационарните противопожарни системи в машинните, котелните или помпените отделения могат да се използват следните пожарогасителни реагенти:

1. СО2 (въглероден диоксид);

2. HFC 227 еа (хептафлуоропропан);

3. IG-541 (52 % азот, 40 % аргон, 8 % (въглероден диоксид);

4. FК-5-1-12 (додекафлуоро-двуметилпентан-трион).

(2) Използването на други пожарогасителни реагенти, различни от указаните в ал. 1, се допуска само съгласно процедурата на комитета по чл. 19, т. 2 от Директива 2006/87/ЕО.

Чл. 212. (1) Въздухът, необходим за процеса на горене в главните двигатели, не се допуска да е въздух от помещения, защитени със стационарни противопожарни системи.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато има две отделни независими и херметично отделени машинни отделения или ако отстрани на машинното отделение има отделно машинно отделение за подрулващото устройство на носа, което да осигурява способност на кораба да се движи на собствен ход в случай на пожар в машинното отделение.

(3) Принудителната вентилация в защитеното помещение се проектира да изключва автоматично, ако противопожарната система се задейства.

(4) В защитеното пространство се осигуряват устройства, с които всички отвори, през които може да проникне въздух или да изтече газ, бързо се затварят и ясно да се установява дали те са отворени или затворени.

(5) Въздухът, който излиза от предпазните вентили на съдовете за сгъстен въздух, монтирани в машинните отделения, се извежда на открито.

(6) Свръхналягането или разреждането, възникващо от притока на пожарогасителни реагенти, не се допуска да води до разрушаване на елементите на околните прегради в защитеното помещение, като се изисква да съществува възможност налягането да се изравнява, без да се създава опасност.

(7) Защитените помещения се осигуряват със средства за извличане на пожарогасителни реагенти и газове от пожара.

(8) Средствата по ал. 7 могат да се управляват от места, извън защитените помещения, и са достъпни при пожар вътре в защитените пространства.

(9) При неподвижно монтирани екстрактори те не се задействат, докато се гаси пожар.

Чл. 213. Защитеното помещение се оборудва с подходяща пожароизвестителна система, чиято алармена сигнализация е изведена в рулевата рубка, корабните кабини и защитеното помещение.

Чл. 214. (1) Пожарогасителният реагент се пренася до защитеното помещение и разпръсква в него чрез фиксирана тръбопроводна система.

(2) Вътре в защитеното помещение тръбите и съответните им фитинги са изработени от стомана.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за тръбопроводи, свързващи цистерните и удължителните елементи, при условие че използваните материали за изработването им имат равностойни свойства в случай на пожар и са защитени от корозия отвън и отвътре.

(4) Изпускателните дюзи се оразмеряват и оборудват по такъв начин, че пожарогасителният реагент се разпределя равномерно, включително под плитовете на флорите.

Чл. 215. (1) Не се допуска използване на пожарогасителни системи с автоматично задействане.

(2) Пожарогасителната система се изгражда така, че да се задейства от подходящо място вън от защитеното помещение.

(3) Задействащите устройства се инсталират по такъв начин, че да могат да бъдат използвани дори в случай на пожар и при повреда вследствие на пожар или на експлозия в защитеното помещение, като необходимото количество пожарогасителен реагент бъде доставено и в тези случаи.

Чл. 216. (1) Немеханичните задействащи устройства се захранват от два различни и независими един от друг източници на енергия, разположени извън защитеното помещение.

(2) Линиите за управление в защитеното помещение се проектират така, че да останат функционални най-малко в продължение на 30 min в случай на пожар.

(3) Изискването по ал. 2 се счита за изпълнено по отношение на електрическите кабели, ако е в съответствие с международен стандарт IEC 60331-21:1999.

(4) Ако задействащите устройства са монтирани така, че не се виждат поради панел, който ги закрива, панелът се маркира със символ "Пожарогасителна инсталация" съгласно фиг. 6 от приложение № 3 с дължина на страната най-малко 10 сm и се поставя следният текст с червени букви на бял фон на български, английски, немски, френски и холандски език:

"Пожарогасителна система"

"Fire-fighting installation" (английски)

"Feuerloscheinrichtung" (немски)

"Installation d'extinction" (френски)

"Brandblusinstallatie" (холандски).

(5) Ако пожарогасителната система е предназначена да предпазва няколко помещения, задействащите устройства за всяко помещение са отделни и ясно указани.

(6) До всяко задействащо устройство ясно и неизличимо на български език се изписват инструкции за действие относно:

1. задействането на пожарогасителната система;

2. необходимостта от проверка за установяване, че всички хора са излезли от защитеното помещение;

3. мерките, предприемани от екипажа, когато пожарогасителната система се задейства, и при достъп до защитеното помещение след задействане или разпръскване на реагента, по-специално по отношение на евентуално наличие на опасни вещества;

4. мерките, които предприема екипажът в случай на повреда на пожарогасителната система.

(7) Инструкциите за действие съдържат указание двигателите с вътрешно горене, засмукващи въздух от защитеното помещение, да се изключат преди задействането на пожарогасителната система.

Чл. 217. (1) Стационарните противопожарни системи се оборудват със звукови и оптични системи за предупреждение.

(2) Системата за предупреждение се задейства автоматично веднага след задействането на пожарогасителната система.

(3) Звуковият сигнал звучи непрекъснато през периода, преди изпускането на пожарогасителния реагент, без да бъде възможно да се изключи.

(4) Предупредителните сигнали са ясно видими в защитените помещения и на външните достъпи към тях и да се чуват ясно, дори и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум, като се отличават рязко от всички други звукови и оптични сигнали в защитеното помещение.

(5) Звуковите предупредителни сигнали се изисква да се чуват ясно и в прилежащите помещения, дори и когато свързващите врати са затворени, както и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум.

(6) В случай, че предупредителната система не е самоконтролираща се по отношение на късите съединения, на прекъсването на кабели и на спадовете в напрежението, тя се проверява дали работи правилно.

(7) При всеки вход в помещение, в което може да се подаде пожарогасителен реагент, се поставя ясно видим надпис със следния текст с червени букви на бял фон на български, английски, немски, френски и холандски език:

"Внимание, пожарогасителна система!

Напуснете помещението при предупредителен сигнал (описание на сигнала)"

"Warning, fire-fighting installation!

Leave the room as soon as the warning signal sounds (description of signal)"

"Vorsicht, Feuerloscheinrichtung!

Bei Ertonen des Warnsignals (Beschreibung des Signals) den Raum sofort verlassen!"

"Attention, installation d'extinction d'incendie!

Quitter immediatement ce local au signal (description du signal)"

"Let op, brandblusinstallatie!

Bij het in werking treden van het alarmsignaal (omschrijving van het signaal) deze ruimte onmiddellijk verlaten!"

Чл. 218. (1) На корабите се инсталират отговарящи на действащите изисквания цистерни под налягане, арматура и тръбопроводи под налягане.

(2) Цистерните под налягане се монтират съгласно указанията на производителя.

(3) Не се допуска цистерни под налягане, арматура и тръбопроводи под налягане да се монтират в жилищните помещения.

(4) Не се допуска температурата в шкафовете и пространствата с монтирани цистерни под налягане да превишава 50 °С.

(5) Шкафовете или пространствата на палубата с монтирани цистерни под налягане се укрепват неподвижно и се оборудват с отдушници, които се подреждат по такъв начин, че в случай на изпускане на газ от цистерна под налягане той да не прониква във вътрешността на кораба, като не се допускат преки връзки с други помещения.

Чл. 219. Ако количеството на пожарогасителния реагент е предвидено за използване в повече от едно помещение, не е необходимо общото налично количество на пожарогасителния реагент да е по-голямо от количеството, необходимо за най-голямото защитено помещение.

Чл. 220. (1) Монтажът или промяната на системата се извършва само от упълномощено за това лице при спазване изискванията, определени от производителя на пожарогасителния реагент и на системата (техническите данни за продукта, данните, свързани с безопасността).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Системата се проверява от оправомощен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" експерт в областта:

1. преди да бъде въведена в експлоатация за първи път;

2. преди да бъде върната в експлоатация, след като е била задействана;

3. преди да бъде върната в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

4. редовно, най-малко на всеки две години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Проверките по ал. 2, т. 4 могат да се извършват и от компетентно лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) При проверката експертът или компетентното лице проверява дали системата отговаря на изискванията на този раздел.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Проверката включва извършването най-малко на:

1. външен оглед на цялата инсталация;

2. проверка на непроницаемостта на тръбопроводите;

3. функционални изпитвания на системите за контрол и задействане;

4. проверка на налягането и съдържанието на цистерните;

5. проверка на херметичността и механизмите за заключване на защитеното помещение;

6. проверка на пожароизвестителната система;

7. проверка на системата за предупреждение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) След приключване на проверката се издава удостоверение за проверката, подписано от експерта или компетентното лице, съдържащо датата на проверка.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Броят на стационарните пожарогасителни системи се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 221. При пожарогасителните системи с използване на въгледвуокис (СО2) като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. бутилките с СО2 се разполагат извън защитеното помещение в място или шкаф, херметично отделени от останалите помещения, като вратите им се отварят навън и могат да се заключват, а върху тях се поставя символ "Предупреждение за обща опасност" в съответствие с фиг. 4 от приложение № 3 с височина не по-малка от 5 сm заедно с маркировката "СО2" със същите цвят и височина;

2. местата на монтаж под палубата за бутилките с СО2 са достъпни само от открита палуба, като тези пространства имат достатъчно собствени системи за принудителна вентилация с отвеждащи въздуховоди, изцяло отделени от другите системи на борда;

3. бутилките за СО2 не се пълнят повече от 0,75 kg/l, като относителният обем на газа СО2, когато не е под налягане, се приема за 0,56 m3/kg;

4. минималният обем СО2 за защитеното помещение е най-малко 40 % от общия му обем, като е осигурена възможност този обем да се подаде за 120 s и да се провери дали подаването е приключило;

5. отварянето на вентила на бутилката и използването на вентила за подаване са отделни дейности по управление;

6. необходимото време, посочено в чл. 217, ал. 3, е не по-малко от 20 s, като съществува надеждно устройство за осигуряване това време за задържане, преди да се подаде газът СО2.

Чл. 222. При пожарогасителните системи с използване на HFC-227 ea като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че няколко помещения с различен общ обем са защитени, всяко едно от тях се оборудва с отделна пожарогасителна система с използване на HFC-227 ea;

2. всяка бутилка с HFC-227 ea, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен вентил, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако тя бъде изложена на последствията от пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на налягането на газа;

4. бутилките не се пълнят с повече от 1,15 kg/l; относителният обем на газа HFC-227 ea, когато не е под налягане, се приема за 0,1374 m3/kg;

5. обемът HFC-227 ea за защитеното помещение е най-малко 8 % от общия му обем и се доставя за 10 s;

6. бутилките за HFC-227 ea се оборудват с датчик за налягане, който да задейства оптичен и звуков сигнал в рулевата рубка в случай на загуба на газ, а ако няма рулева рубка, този сигнал се подава извън защитеното помещение;

7. след запълване с гасящото средство концентрацията на газ в защитеното помещение не се допуска да превишава 10,5 %;

8. пожарогасителната система не съдържа части, изработени от алуминий.

Чл. 223. При пожарогасителни системи с използване на IG-541 като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че трябва да бъдат защитени няколко помещения с различен брутен обем, всяко едно от тях се оборудва с отделна пожарогасителна система;

2. всяка бутилка с IG-541, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен вентил, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако контейнерът бъде изложен на последствията от пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на съдържанието;

4. налягането при запълване на контейнера не превишава 200 bar при +15 °С;

5. обемът IG-541 за защитеното помещение е най-малко 44 % и не повече от 50 % от брутния му обем, като този обем се доставя за 120 s.

Чл. 224. При пожарогасителните системи с използване на FK-5-1-12 като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че са защитени няколко помещения с различен общ обем, всяко помещение се оборудва с отделна пожарогасителна система;

2. всяка бутилка с FK-5-1-12, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен клапан, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако бутилката бъде изложена на въздействията на пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на налягането на газа;

4. бутилките не се пълнят повече от 1 kg/l, като относителният обем на газа FK-5-1-12, когато не е под налягане, се приема за 0,0719 m3/kg;

5. обемът FK-5-1-12 за защитеното помещение е най-малко 5,5 % от общия обем на помещението, като този обем се доставя за 10 s;

6. бутилките за FK-5-1-12 се оборудват с датчик за налягане, който задейства оптичен и звуков предупредителен сигнал в рулевата рубка в случай на непозволена загуба на газ, а когато няма рулева рубка, този сигнал се подава извън защитеното помещение;

7. след запълване с гасящото средство концентрацията в защитеното помещение не надвишава 10 %.

Чл. 225. Стационарни противопожарни системи за защита на предмети се разрешават само въз основа на препоръки от комитета по чл. 19 на Директива 2006/87/ЕО.

Чл. 226. (1) Корабна лодка, отговаряща на европейски стандарт EN 1914:1997, носят на борда си следните плавателни средства:

1. самоходни кораби и баржи с товароподемност над 150 t;

2. тласкачи и влекачи с водоизместване над 150 m3;

3. плаващи съоръжения;

4. пътнически кораби.

(2) Лодката по ал. 1 се спуска на вода от корабите в рамките на 5 min от един човек, а при повреда в захранването, когато се използва силово спускателно устройство, то не трябва да затруднява безопасното и бързо спускане на лодката.

(3) По отношение на корабни лодки от надуваем тип ИА "МА" извършва проверка за годността на лодките съгласно указанията на производителя.

Чл. 227. (1) На борда на корабите се осигуряват най-малко три спасителни кръга, отговарящи на европейски стандарт EN 14144:2002.

(2) Спасителните кръгове по ал. 1 се закрепват на палубата на съответните места, без да са фиксирани към техните поставки, в състояние на готовност за употреба.

(3) В непосредствена близост до рулевата рубка се разполага не по-малко от един спасителен кръг, оборудван с автоматично включваща се светлина, захранвана с батерии, която не изгасва във вода.

Чл. 228. (1) За лицата на борда на кораба се осигуряват достъпни индивидуално означени автоматично надуваеми спасителни жилетки, отговарящи на европейски стандарти EN 395:1998, EN 396:1998, EN ISO 12402-3:2006 или EN ISO 12402-4:2006.

(2) За употреба от деца се допускат ненадуваеми спасителни жилетки, които отговарят на стандартите по ал. 1.

(3) Спасителните жилетки се проверяват съгласно указанията на производителя.

Чл. 229. Корабите се проектират, разпределят и оборудват така, че лицата да работят и да се придвижват в тях безопасно.

Чл. 230. (1) Постоянно монтираните съоръжения, необходими за работа на борда, се разпределят, подреждат и обезопасяват по такъв начин, че да са безопасни и лесни за експлоатация, ползване и поддръжка.

(2) При необходимост преносимите или силно нагряващите се компоненти се снабдяват с предпазни устройства.

Чл. 231. Работните места са с размери, достатъчни да осигурят свободно движение на всяко работещо там лице.

Чл. 232. Палубите и бордовите проходи са гладки и никъде по тях не се допуска създаването на опасност от препъване и образуване на локви.

Чл. 233. Палубите, бордовите проходи, настилите, плитовете на машинните отделения, сходните и траповете и горните части на кнехтовете се проектират и изграждат така, че да не водят до подхлъзване.

Чл. 234. Горните части на кнехтовете, на палубните проходи и всякакви препятствия в проходите (например краищата на стъпалата), се маркират с цвят, контрастен на цвета на околната палуба.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г., в сила до 01.12.2016 г.) (1) Външните краища на палубите и палубните проходи се подсигуряват с фалшборд с височина най-малко 0,90 m или с непрекъснати предпазни заграждения съгласно европейски стандарт EN 711:1995.

(2) Работните места, на които лица биха могли да паднат от повече от 1 m, се оборудват с фалшборд или комингс с височина най-малко 0,90 m, или с непрекъснати предпазни заграждения съгласно европейски стандарт EN 711:1995.

(3) Когато предпазните заграждения на палубните проходи са прибиращи се:

1. към комингса на височина от 0,7 до 1,1 m допълнително се закрепва непрекъснат леер с диаметър от 0,02 до 0,04 m;

2. в съответствие с приложение № 3, фигура 10, в точката, в която започва палубният проход, на ясно видими места се поставят знаци с диаметър най-малко 15 cm.

(4) Когато няма комингс, се монтира неподвижно предпазно заграждение.

(5) При лихтери и баржи без жилищни помещения не се изискват фалшборд и предпазни заграждения, когато:

1. на външните краища на палубите и палубните проходи са монтирани кландери за опора на краката;

2. в съответствие с ал. 3, т. 1 към комингса са закрепени леери;

3. в съответствие с приложение № 3, фигура 10, на ясно видими места на палубата са поставени знаци с диаметър най-малко 15 cm.

(6) При кораби с палуба на надводния борд и с палуба с шахти се изисква предпазните заграждения да се монтират директно по външните краища на палубите или на палубните проходи, когато:

1. проходът минава през тези палуби, оградени с неподвижни предпазни заграждения в съответствие с EN 711:1995;

2. в съответствие с приложение № 3, фигура 10, на ясно видими места на проходите към места, незащитени с предпазни заграждения, са поставени знаци с диаметър най-малко 15 cm.

Чл. 236. За работните места, на които съществува опасност лицата да паднат от повече от 1 m, ИА "МА" може да изиска подходящи приспособления и оборудване за осигуряване безопасност на работата.

Чл. 237. (1) Чистата широчина на бордовия проход е най-малко 0,6 m.

(2) Допуска се широчината по ал. 1 да се намали до 0,5 m, когато това е необходимо за експлоатацията на кораба, като се допуска тя да се намали до 0,4 m при кнехтовете.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г., в сила до 01.12.2016 г.) На височина 0,90 m над бордовия проход се допуска чистата широчина на прохода да се намали до 0,50 m, при условие че чистата широчина на по-голяма височина, между външния край на корпуса и вътрешния край на трюма, е не по-малка от 0,65 m.

Чл. 239. Изискванията по чл. 237 - 238 се прилагат при височина до 2,00 m над палубата.

Чл. 240. Проходите, подходите и коридорите за придвижване на лица и предмети се устройват с достатъчни размери, така, че:

1. пред входовете да има достатъчно място за свободно придвижване;

2. чистата широчина на прохода да е в съответствие с предназначението на работното място и да не е по-малка от 0,6 m, с изключение на корабите с широчина, по-малка от 8 m, при които се допуска широчината на прохода да се намали до 0,5 m;

3. общата височина, вкл. защитната преграда около входовете на палубата, е не по-малка от 1,90 m.

Чл. 241. Вратите се разполагат така, че да е възможно да се отварят и затварят от всяка страна и да са осигурени против случайно отваряне или затваряне.

Чл. 242. Когато има разлика в нивата, по-голяма от 0,5 m, в подходите, изходите и коридорите се поставят подходящи стъпенки и трапове.

Чл. 243. (1) Когато има разлика в нивата повече от 1 m, работните места, в които постоянно работят хора, се оборудват със стълби.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за аварийните изходи.

Чл. 244. (1) На кораби с трюмове се осигурява най-малко по едно стационарно средство за достъп във всеки край на всеки трюм.

(2) Алинея 1 не се прилага и стационарното средство за достъп не се изисква, ако са осигурени не по-малко от две преносими стълби, които излизат най-малко с 3 стъпала над комингса на люка при ъгъл на крен 60°.

Чл. 245. (1) Броят, разположението и размерите на изходите, вкл. аварийните изходи, съответстват на предназначението и размерите на съответното помещение.

(2) Ако един от изходите е авариен, той ясно се обозначава като такъв.

Чл. 246. Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани като аварийни изходи, са с чиста площ на отвора най-малко 0,36 m2, като най-малкият размер е минимум 0,5 m.

Чл. 247. (1) Траповете се закрепват надеждно, имат широчина най-малко 0,60 m и чистото разстояние между перилата не е по-малко от 0,60 m.

(2) Дълбочината на стъпалото е минимум 0,15 m.

(3) Стъпенките и стъпалата се осигуряват против подхлъзване, а траповете с повече от три стъпала се оборудват с перила.

Чл. 248. (1) Вертикалните трапове и отделно монтираните стъпенки се изграждат с чиста широчина най-малко 0,30 m, а разстоянието между стъпенките и прилежащата конструкция е най-малко 0,15 m.

(2) Вертикалните трапове и отделно монтираните стъпенки се проектират и изграждат така, че са ясно видими отгоре и се оборудват с ръкохватки над отворите на изходите.

Чл. 249. Преносимите трапове имат широчина най-малко 0,40 m и поне 0,50 m в основата си, осигуряват се против падане и подхлъзване и стъпалата надеждно се прикрепват към стойките.

Чл. 250. (1) Размерите, разположението и оформлението на вътрешните работни помещения съответстват на извършваната работа и отговарят на изискванията за опазване здравето и безопасността на членовете на екипажа.

(2) Помещения по ал. 1 се оборудват с достатъчно незаслепяващо осветление и вентилационни устройства.

(3) При необходимост помещения по ал. 1 се оборудват с отоплителни уреди за поддържане на подходяща за живота и здравето на лицата температура.

Чл. 251. (1) Подовете на вътрешните работни помещения се проектират и изработват от материали, здрави, издръжливи на износване и недопускащи препъване или подхлъзване.

(2) Откритите отвори в палубите или подовете се обезопасяват срещу падане, а прозорците и капаците на светлиците се изготвят и разполагат така, че с тях да се борави лесно и да се почистват безопасно.

Чл. 252. (1) Работните помещения се разполагат, оборудват и конструират така, че членовете на екипажа да не са изложени на вредни вибрации.

(2) Работните помещения по ал. 1 се конструират и обезшумяват така, че здравето и безопасността на членовете на екипажа да не бъдат увреждани от шума.

Чл. 253. (1) Членовете на екипажа, които е възможно да бъдат ежедневно изложени на шум, чието ниво надвишава 85 dB(A), се осигуряват с индивидуални средства за защита от шум.

(2) Работни помещения, където нивото на шум превишава 90 dB(A), се обозначават със символ с надпис "Носете средство за защита от шум" и носенето на средствата за защита от шум в тях е задължително.

(3) Символът по ал. 2 е с диаметър не по-малък от 10 сm в съответствие с фиг. 7 от приложение № 3.

Чл. 254. (1) Капаците на люковете се проектират и разполагат така, че да бъде осигурен лесен достъп до тях и да е лесно обслужването им.

(2) Съставните части на капаците, тежащи над 40 kg, се проектират да се плъзгат или се оборудват с механични устройства за отваряне.

(3) Капаците на люковете, движени от подемници, се оборудват с адекватни и леснодостъпни устройства за закрепване.

(4) Горните прагове на капаците на люковете, които не са взаимнозаменяеми, се маркират ясно, за да се означат люковете, към които принадлежат, с оглед правилното им разполагане върху тези люкове.

Чл. 255. (1) Капаците на люковете се обезопасяват срещу преместване от вятъра или от товарни устройства.

(2) Плъзгащите се капаци се снабдяват със стопори, непозволяващи случайно хоризонтално изместване на повече от 0,40 m, и могат да се фиксират в крайното си положение.

(3) За застопоряване на подредени един върху друг капаци на люкове се осигуряват необходимите за това устройства.

Чл. 256. Подаването на енергия за механично задвижваните капаци на люкове може да се прекъсва автоматично, когато контролният ключ се освободи.

Чл. 257. (1) Капаците на люковете се проектират да издържат натоварванията, за които са предназначени.

(2) Капаците на люковете, по които се ходи, се проектират да могат да издържат концентрирани натоварвания не по-малки от 75 kg.

(3) Капаците на люковете, които не са проектирани да се ходи по тях, се обозначават като такива.

(4) Върху капаците на люковете, проектирани върху тях да се поставя товар на палубата, се отбелязва допустимият товар в t/m2.

(5) Когато се изискват подпори за постигане на максимално допустимия товар по ал. 4, това се отбелязва на подходящо място и необходимите скици се съхраняват на борда.

Чл. 258. (1) Лебедките се проектират така, че да позволяват работата да се извършва безопасно.

(2) Лебедките се оборудват с устройства, предотвратяващи самоволното пускане на товара.

(3) Лебедките, които не се застопоряват автоматично, се оборудват със спирачка, която е способна да устои на силата на тягата им.

Чл. 259. (1) Ръчните лебедки се оборудват с устройства против обратен удар при въртене на ръкохватката.

(2) Лебедките с ръчен и механичен привод се проектират така, че механичният привод да не привежда в действие ръчното управление.

Чл. 260. (1) Крановете се проектират в съответствие с най-добрата практика.

(2) Не се допуска усилията, които възникват по време на работа с крановете, да въздействат върху якостта на кораба и да влошават устойчивостта му.

(3) Върху крановете се поставя табелка на производителя, съдържаща следната информация:

1. име и адрес на строителя;

2. маркировката за съответствие (СЕ) и годината на построяване;

3. серия или тип;

4. сериен номер, ако има такъв.

Чл. 261. (1) Максималната товароподемност на крановете се маркира върху тях ясно и четливо.

(2) Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2000 kg, достатъчно е върху крана да се маркира ясно и четливо безопасната товароподемност при максималния обсег.

Чл. 262. (1) За предпазване от нараняване при работа с кран се осигуряват съответни устройства.

(2) Крановете имат безопасен просвет 0,5 m между външните им части и всички околни обекти в посока нагоре, надолу и встрани от тях.

(3) Страничен и безопасен просвет не се изисква извън работните места и проходите.

Чл. 263. (1) Осигурява се възможност за предотвратяване на нерегламентирано използване на кранове с механичен привод.

(2) Крановете по ал. 1 могат да бъдат задвижвани само от мястото за управление на крана, като управлението се изисква да е с автоматично връщане (бутони без фиксиране) и техните посоки на движение да са недвусмислено определени.

Чл. 264. (1) Изисква се да бъдат взети мерки така, че ако движещата крана сила откаже да действа, да не е възможно товарът да падне безконтролно и да не се допускат непреднамерени движения на крана.

(2) Движението нагоре на повдигащото устройство и превишението на безопасния работен товар се ограничават от подходящо устройство.

(3) Движението надолу на повдигащото устройство се ограничава, ако при предвидени проектни експлоатационни условия в момента на прикрепване на куката към товара върху барабана останат по-малко от две намотки на подемното въже.

(4) Съответното обратно движение все още е възможно след задействане на автоматичните ограничаващи устройства.

Чл. 265. (1) Силата на разкъсване при опън на въжетата за боравене с такелажа е равна на петкратния размер на допустимия товар на въжетата.

(2) Структурата на въжетата се изисква да е без дефекти и конструкцията им да е подходяща за използване на кранове.

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Крановете се проверяват от оправомощен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" експерт в следните случаи:

1. преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

2. преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

3. редовно, поне веднъж на десет години.

(2) Достатъчната якост и устойчивост се доказват чрез изчисления и изпитване с натоварване на борда.

(3) Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2000 kg, експертът има право да прецени, че доказването чрез изчисления може да бъде заместено изцяло или частично с изпитване с товар 1,25 пъти по-голям от безопасната товароподемност, което да се изпълни за целия обхват на експлоатация.

(4) Издава се удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на издаване.

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Крановете се проверяват от оправомощено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" компетентно лице на всеки 12 месеца.

(2) При проверката по ал. 1 безопасното експлоатационно състояние на крана се определя с визуален оглед и експлоатационна проверка.

(3) Издава се удостоверение за проверката, подписано от компетентното лице и посочващо датата на издаване.

Чл. 268. Крановете с безопасна товароподемност над 2000 kg, крановете, използвани за претоварване, както и тези, монтирани върху подемни крикове, понтони или друго плаващо съоръжение или работно плавателно средство, отговарят на изискванията на една от държавите - членки на Европейския съюз.

Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Инструкциите на производителя за работа на крана се съхраняват на борда.

(2) Инструкциите съдържат най-малко следната информация:

1. работен обсег и действие на органите за управление;

2. максимално допустима безопасна товароподемност като функция от обсега;

3. максимално допустим наклон на крана;

4. указания за монтаж и поддръжка;

5. общи технически данни.

Чл. 270. (1) За съхранението на запалими течности с точка на възпламеняване под 55 °С на палубата се осигурява шкаф с вентилация, направен от негорими материали.

(2) На външната страна на шкафа по ал. 1 се поставя знак с надпис "Паленето на огън и пушенето забранено" с диаметър не по-малък от 10 сm в съответствие с фиг. 2 от приложение № 3.

Чл. 271. (1) Корабите имат жилищни помещения за лицата, постоянно настанени на борда, или за минималния състав на екипажа.

(2) Жилищните помещения се проектират, оборудват и разполагат по начин, отговарящ на изискванията за удобство, безопасност и охрана на живота и здравето на членовете на екипажа.

(3) Жилищните помещения са леснодостъпни и подходящо изолирани от проникването на студ и топлина отвън.

Чл. 272. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" разрешава изключения от разпоредбите по тази глава, когато безопасността и здравословните условия на работа и на живот на членовете на екипажа са осигурени посредством други мерки.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" вписва в корабното удостоверение на Общността ограниченията по отношение режимите на работа на кораба и начина на експлоатацията му, произтичащи от изключенията по ал. 1.

Чл. 273. (1) Жилищните помещения се проветряват в достатъчна степен, дори и когато вратите са затворени.

(2) Жилищните помещения се осигуряват с достатъчна дневна светлина и по възможност се проектират с изглед навън.

Чл. 274. (1) Когато няма достъп от равнището на палубата към жилищните помещения и разликата в нивата е 0,3 m или повече, достъпът до жилищните помещения се осигурява със стълби.

(2) Не се допуска в предната част на кораба нито един от подовете на жилищните помещения да бъде повече от 1,2 m под равнината на максималното газене.

Чл. 275. (1) Всекидневните и спалните помещения се осигуряват най-малко с два изхода, максимално раздалечени един от друг, които да бъдат и маршрути за евакуация.

(2) Допуска се, по изключение, само единият изход да бъде определен за авариен.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за помещения с изход направо на палубата или към коридор, който служи като маршрут за евакуация, при условие че коридорът има два раздалечени изхода, водещи към левия и десния борд.

(4) Аварийните изходи, които могат да включват светлици и прозорци, се проектират и изграждат с чиста площ на отвърстието не по-малко от 0,36 m2, с дължина на най-късата страна най-малко 0,50 m, за да позволяват бърза евакуация в аварийни ситуации.

(5) Изолацията и покритията на маршрутите за евакуация се изработват от труднозапалими материали и използваемостта на маршрутите за евакуация във всеки момент се гарантира с подходящи средства, като трапове или отделно поставени стъпала.

Чл. 276. (1) Жилищните помещения се обезопасяват по отношение недопустим шум и вибрации.

(2) Равнищата на шума не се допуска да превишават:

1. в дневните помещения - 70 dB(A);

2. в спалните помещения - 60 dB(A).

(3) Разпоредбата по ал. 2, т. 2 не се прилага за кораби, опериращи изключително извън периодите за почивка на екипажа, както са определени в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (ДВ, бр. 93 от 2003 г.).

(4) Ограничението по отношение режимите на работа на кораба се вписва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 277. Височината на таваните в жилищните помещения е най-малко 2 m.

Чл. 278. (1) В корабите се осигурява най-малко едно жилищно помещение за общо ползване, отделено от спалните помещения.

(2) Свободната площ на жилищните помещения за общо ползване е най-малко 2 m2 на човек и във всеки случай най-малко 8 m2 общо (без да се броят мебелите, с изключение на масите и столовете).

(3) Обемът на индивидуалните дневни и спални помещения е минимум 7 m3 във всяко помещение.

Чл. 279. (1) Обемът на въздуха за човек в индивидуалните дневни помещения е най-малко 3,5 m3.

(2) В спалните помещения обемът на въздуха за човек е най-малко 5 m3 за първия обитател и най-малко 3 m3 за втория обитател (без да се включва обемът на мебелите).

(3) Доколкото е възможно, спалните помещения са предназначени за не повече от двама човека.

(4) Койките се поставят на най-малко 0,3 m над пода, а когато една койка е поставена над друга, височината над всяка от тях e минимум 0,6 m.

Чл. 280. (1) Вратите в жилищните помещения са с просвет, чиито горен край е най-малко 1,9 m над пода на палубата, като откритата широчина е минимум 0,6 m.

(2) Параметрите на височината по ал. 1 може да се осигурят посредством плъзгащи се панели или капаци или панели на панти.

(3) Вратите се проектират да се отварят навън, а ако е възможно - да бъдат отваряни от всяка страна.

(4) Праговете на вратите към палубата са високи не повече от 0,4 m, без да се нарушават другите разпоредби за безопасност.

Чл. 281. (1) Траповете се проектират и изграждат неподвижни и безопасно проходими.

(2) Траповете се считат за неподвижни и безопасно проходими, когато:

1. имат широчина най-малко 0,6 m;

2. стъпалото е с дълбочина минимум 0,15 m;

3. стъпалата са защитени против подхлъзване;

4. траповете с повече от три стъпала са оборудвани с най-малко един парапет или ръкохватка.

Чл. 282. (1) Тръбопроводите, включително и тези под налягане, по които преминават опасни газове или течности, чието изтичане може да изложи хората на опасност, се разполагат извън жилищните помещения или коридорите, водещи към тях.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за тръбопроводите за водна пара и хидравличната система, при условие че са монтирани в метални кожуси, както и за тръбопроводите на инсталациите за втечнен газ за битови нужди.

Чл. 283. На корабите с жилищни помещения се осигурява най-малко следното санитарно оборудване:

1. тоалетна на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа, проветрявана с чист въздух;

2. умивалник с отводна тръба, свързан с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа;

3. вана или душ, свързани с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа.

Чл. 284. (1) Санитарните възли се разполагат в непосредствена близост до жилищните помещения.

(2) Тоалетните нямат пряка връзка с кухните (камбузите), каюткомпаниите и комбинираните салони - камбузи.

(3) Минимално допустимите параметри на тоалетните са с площ 1 m2, широчина 0,75 m и дължина 1,10 m.

(4) В кабините за не повече от двама души тоалетните могат да са по-малки.

(5) Когато в тоалетната има и умивалник и/или душ, площта се увеличава най-малко с площта, заемана от умивалника и/или душа (или ваната).

Чл. 285. (1) Камбузите могат да се съчетават с дневни помещения за общо ползване.

(2) Камбузите се оборудват със:

1. готварски уред;

2. кухненска мивка с канализация;

3. инсталация за подаване на питейна вода;

4. хладилник;

5. необходимите шкафове, рафтове и места за работа.

Чл. 286. (1) Каюткомпаниите и комбинираните дневни/камбузи са достатъчно обширни, за да поберат съответния брой членове на екипажа, които обикновено ги използват по едно и също време.

(2) Широчината на местата за сядане се изисква да е най-малко 0,60 m.

Чл. 287. (1) Корабите с жилищни помещения се осигуряват със система за питейна вода.

(2) Отворите за пълнене на цистерните за питейна вода и маркучите за питейна вода се маркират като предназначени само за питейна вода.

(3) Гърловините за пълнене на питейна вода се инсталират над палубата.

Чл. 288. (1) Системите за питейна вода:

1. по вътрешните си повърхности са покрити с материал, който е устойчив на корозия и не представлява физиологична опасност;

2. нямат участъци на тръбопроводите, където не е гарантиран редовен поток вода;

3. са защитени срещу прегряване на питейната вода.

(2) Освен на изискванията по ал. 1 цистерните за питейна вода отговарят и на следните условия:

1. да имат капацитет най-малко по 150 l на лице от постоянно живеещите на борда или по толкова на член от минималния екипаж;

2. да имат подходящ заключващ се отвор, който да позволява почистване на вътрешността;

3. да имат индикатор за нивото на водата;

4. да имат вентилационни тръбопроводи, които да водят на открито или да са снабдени с подходящи филтри.

Чл. 289. Не се допуска:

1. цистерните за питейна вода да имат общи стени с цистерни, предназначени за други нужди;

2. тръбопроводите за питейна вода да преминават през цистерни, съдържащи други течности;

3. съединяване на системата за снабдяване с питейна вода с други тръбопроводни системи;

4. тръбопроводи, по които преминават газ или други течности, да преминават през цистерни за питейна вода.

Чл. 290. (1) Съдовете за съхраняване на питейна вода под налягане работят само със сгъстен въздух с естествен състав.

(2) Ако сгъстеният въздух е взет от бутилки под налягане, използвани за нуждите на кораба или за други цели, или е нагнетен чрез компресори, непосредствено пред съдовете по ал. 1 се поставя въздушен филтър или маслоотделител, освен ако водата и въздухът не са отделени посредством мембрани.

Чл. 291. (1) Жилищните помещения се отопляват съобразно предназначението им.

(2) Отоплителните системи се съобразяват с метеорологичните условия.

Чл. 292. (1) Задължително условие е достатъчното проветряване на жилищните и спалните помещения дори и при затворени врати.

(2) Вентилацията се проектира и осъществява така, че да осигурява достатъчна циркулация на въздуха при всякакви климатични условия

Чл. 293. (1) Жилищните помещения се проектират и разполагат така, че да не допускат, доколкото е възможно, проникване на замърсен въздух от други части на кораба като машинните отделения или трюмовете.

(2) Когато се използва принудителна вентилация, входните отвори се поставят така, че да са изпълнени изискванията по ал. 1.

Чл. 294. (1) Всеки член на екипажа, постоянно пребиваващ на борда, разполага с индивидуална койка и заключващ се шкаф за дрехи.

(2) Вътрешните размери на койката са най-малко 2 x 0,90 m.

(3) На кораба се осигуряват подходящи места за сушене на работните дрехи извън спалните помещения.

Чл. 295. (1) Всички жилищни помещения се оборудват с електрическо осветление.

(2) Допълнителни лампи на газ или друго течно гориво могат да се използват само в общите помещения.

(3) Осветителните тела на течно гориво са от метал и използват само горива с температура на възпламеняване над 55 °С или течен парафин.

(4) Осветителните тела се поставят или прикрепват по такъв начин, че да не създават опасност от пожар.

Чл. 296. Отоплителното, кухненското и хладилното оборудване, работещо с втечнен газ, отговаря на изискванията на глава тринадесета.

Чл. 297. (1) Оборудването за отопление, за приготвяне на храна и за охлаждане и принадлежностите му се проектират и монтират така, че да не представляват опасност дори и при прегряване.

(2) Оборудването по ал. 1 се монтира така, че да не може да се преобърне или да бъде разместено случайно.

(3) Не се допуска оборудването по ал. 1 да се монтира на места, в които се използват или съхраняват вещества с температура на възпламеняване под 55 °С.

(4) Не се допуска димоотводните тръбопроводи на това оборудване да преминават през местата, указани в ал. 3.

(5) Подаването на въздух трябва да бъде достатъчно за осигуряване на горенето.

(6) Отоплителните прибори се свързват здраво с димоотводните тръбопроводи, които се оборудват с подходящи разклонители и устройства, осигуряващи защита против вятъра.

Чл. 298. Оборудването по чл. 297 се подрежда така, че да е възможно почистването му.

Чл. 299. (1) В отоплителното, кухненското и хладилното оборудване, работещо с течно гориво, се използва само гориво с температура на възпламеняване над 55 °С.

(2) Допуска се по изключение уредите за готвене и устройствата за отопление и охлаждане, снабдени с фитилени горелки и работещи с течен парафин, да могат да се използват в жилищните помещения и рулевата рубка, при условие че вместимостта на цистерната за гориво не превишава 12 l.

Чл. 300. Уредите, снабдени с фитилени горелки:

1. се оборудват с метална цистерна за гориво, входното отверстие на която се заключва и няма меки споени съединения под нивото на максимално пълнене, и се проектират и монтират така, че цистерната за гориво да не може да бъде отворена или опразнена случайно;

2. могат да се запалват без помощта на друга запалителна течност;

3. се монтират така, че да се осигури безопасното отвеждане на отработените газове.

Чл. 301. Печките с изпарителни горелки и отоплителните устройства с разпрашаващи горелки, използващи течно гориво, се изработват в съответствие с най-добрите практики.

Чл. 302. (1) Когато печките с изпарителни горелки и отоплителните устройства с разпрашаващи горелки, използващи течно гориво, се монтират в машинното отделение, подаването на въздух за отоплителното устройство и двигателите се проектира така, че отоплителното устройство и двигателите да могат да работят правилно и безопасно независимо едно от друго.

(2) При необходимост се осигурява отделно подаване на въздух.

(3) Оборудването се монтира по такъв начин, че пламъкът от горелката да не може да достигне други части от системите на машинното отделение.

Чл. 303. (1) Печките с изпарителни горелки се запалват без помощта на друга запалителна течност.

(2) Печките по ал. 1 се закрепват над метално корито за събиране на течности, което обхваща всички части, пренасящи горивото, със стени с височина най-малко 20 mm и вместимост най-малко 2 l.

Чл. 304. (1) Страните на металното корито на печките с изпарителни горелки по чл. 303, ал. 2, монтирани в машинното отделение, са с височина най-малко 200 mm.

(2) Долният край на изпарителната горелка се поставя над края на коритото.

(3) Горният край на металното корито за събиране на течности се показва най-малко 100 mm над пода.

Чл. 305. (1) Печките с изпарителни горелки се оборудват с подходящ регулатор, който осигурява на практика постоянен приток на гориво към горелката и не допуска изтичане на гориво, ако пламъкът изгасне.

(2) За подходящ се счита регулатор, снабден с поплавък за регулиране на нивото, който работи изправно дори и подложен на вибрации и наклони до 12° и има:

1. втори поплавък, който безопасно спира подаването на гориво, когато бъде превишено допустимото равнище, или

2. преливна тръба, но само в случай, че металното корито за събиране на течности е с достатъчна вместимост, за да може да побере като минимум съдържанието на резервоара за гориво.

Чл. 306. В случай че цистерната за гориво на печка с изпарителни горелки е монтирана отделно:

1. денивелацията между цистерната и захранването на горелката не се допуска да превишава определената в инструкциите за работа на производителя;

2. цистерната се монтира така, че да не прегрява;

3. осигурява се възможност подаването на гориво да се прекъсва от палубата.

Чл. 307. Димоходите на печките с изпарителни горелки се оборудват с устройство, което възпрепятства обръщането на тягата.

Чл. 308. Отоплителните устройства с разпрашаващи горелки отговарят на следните изисквания:

1. осигурена е адекватна вентилация на горелката, преди да се подаде гориво;

2. подаването на гориво се регулира с термостат;

3. горивото се запалва от електрически уред или запалителен факел;

4. устройство за контрол на пламъка спира подаването на гориво в случай на изгасване на пламъка;

5. основният прекъсвач е поставен на леснодостъпно място извън помещението за монтиране на горелката.

Чл. 309. Вентилаторните отоплителни устройства, състоящи се от горивна камера, около която въздухът за отопление се придвижва под налягане към система за разпределение или към отопляемото помещение, отговарят на следните изисквания:

1. ако горивото се разпрашава под налягане, въздухът за горенето се подава от нагнетател;

2. горивната камера е добре проветрена, преди горелката да се запали, като проветряването може да се счита за приключило, когато нагнетателят на въздуха за горене продължава да работи, след като пламъкът изгасне;

3. подаването на гориво се спира автоматично, в случай че:

а) пламъкът изгасне;

б) подаваният въздух за горене се окаже недостатъчен;

в) нагретият въздух надхвърли предварително зададената температура;

г) захранването на предпазните механизми откаже да работи; в тези случаи подаването на гориво не се възобновява автоматично след спирането;

4. съществува възможност да се изключат нагнетателите на въздуха за горене и за въздуха за отопление от място извън помещението, където се намира отоплителното устройство;

5. ако въздухът за отопление се засмуква отвън, входните отвори се намират възможно най-високо над палубата - те се монтират по начин, който да не допуска попадане вътре на дъждовна вода и пръски;

6. въздуховодите за отопление са изработени от метал;

7. не се допуска затваряне напълно на изходните отвори за въздуха за отопление;

8. не се допуска течове на гориво да достигат до тръбите за въздуха за отопление;

9. не се допуска отоплителните устройства с нагнетяване на въздуха да черпят въздух за отопление от машинното отделение.

Чл. 310. (1) Отоплителните уреди на твърдо гориво се разполагат върху метална подложка с повдигнати краища така, че никакво възпламенено гориво или горещи сажди да не могат да паднат извън тази подложка.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за уреди, монтирани в отсеци от негорими материали и предназначени само за разполагане на котли.

Чл. 311. Отоплителните котли на твърдо гориво се оборудват с контролни уреди с термостат за регулиране притока на въздуха, необходим за горене.

Чл. 312. В близост до всеки отоплителен прибор се поставят средства, с които саждите да могат бързо да бъдат загасени.

Чл. 313. (1) Битовите уредби, работещи с втечнен газ, се състоят основно от захранваща секция, включваща една или повече газови цистерни и един или повече редуциращи вентили, разпределителна система и определен брой уреди, работещи на газ.

(2) Резервните и празните цистерни, които не са в захранващата секция, не са част от уредбата по ал. 1.

(3) Изискванията по чл. 322 се прилагат към уредбите по ал. 1.

Чл. 314. Битовите уредби могат да работят само с газ пропан за промишлени цели.

Чл. 315. Използваните уредби за втечнен газ са изцяло настроени за работа с пропан и се монтират съгласно добрата практика.

Чл. 316. Уредбите за втечнен газ се използват само за битови нужди в жилищните помещения и рулевата рубка и за съответните цели на пътническите кораби.

Чл. 317. (1) Допуска се на борда да има няколко отделни уредби.

(2) Не се допуска жилищни помещения, разделени от товарния трюм или от вградена цистерна, да се обслужват от една и съща уредба.

(3) Не се допуска в машинното отделение да се намира никоя част на уредба за втечнен газ.

Чл. 318. (1) Допуска се използването само на цистерни с одобрена вместимост между 5 и 35 kg.

(2) На пътническите кораби се допуска ИА "МА" да одобрява използване на цистерни с по-голяма вместимост.

(3) На приетите след тестове за годност цистерни се поставя клеймо.

Чл. 319. (1) Захранващите секции се разполагат на палубата в стоящ или стенен шкаф, разположен извън корабните кабини в такова място, че не се затруднява движението на борда.

(2) Не се допуска захранващите секции по ал. 1 да бъдат монтирани към фалшборда в носа и кърмата.

(3) Допуска се да бъде използван стенен шкаф, вграден в надстройка, при условие че е газонепроницаем и може да се отваря от надстройката навън.

(4) Захранващите секции по ал. 1 се разполагат така, че тръбопроводите, водещи до консуматорите на газ, са възможно най-къси.

(5) Едновременно в работен режим могат да бъдат само толкова цистерни, колкото са необходими за работата на уредбата.

(6) Няколко цистерни могат да бъдат свързани само ако се използва автоматичен превключвател.

(7) Към една захранваща секция могат да се включват до четири цистерни, а броят на цистерните на борда, включително резервните цистерни, не се допуска да надвишава шест на уредба.

(8) На пътнически кораби с камбузи или столови за пътниците могат да се свързват до шест цистерни, а броят на цистерните на борда, включително резервните цистерни, не се допуска да надвишава девет на уредба.

(9) Регулаторът, понижаващ налягането до работно, а в случай на двустепенно понижаване на налягането - първият регулатор, се монтира на преградата в същия шкаф, където са цистерните.

Чл. 320. Захранващите секции се разполагат така, че всяко изтичане на газ да може да излезе на открито от шкафа, съдържащ секцията, без риск от проникване във вътрешността на кораба или влизане в досег с какъвто и да е източник на възпламеняване.

Чл. 321. (1) Шкафът, съдържащ секцията, се изработва от труднозапалими материали и е достатъчно проветряем посредством отвори в горната и долната част.

(2) Цистерните се разполагат вертикално в шкафа по такъв начин, че да не могат да се обърнат.

(3) Шкафът се конструира и разполага така, че температурата на цистерните да не превишава 50 °С.

(4) От външната страна на шкафа се поставят надпис "Втечнен газ" и знак "Паленето на огън и пушенето забранено" с диаметър не по-малък от 10 cm в съответствие с фиг. 2 от приложение № 3.

Чл. 322. Резервните и празните цистерни, които не се съхраняват в захранващата секция, се складират извън жилищните помещения и рулевата рубка в шкаф, направен в съответствие с изискванията по този раздел.

Чл. 323. (1) Уредите, работещи на газ, се свързват с цистерните само посредством разпределителна система, оборудвана с един или повече вентили за понижаване на налягането на газа до нормалното работно налягане.

(2) Налягането може да бъде намалено в една или две степени.

(3) Всички редуциращи вентили се настройват за налягането, определено в съответствие с чл. 325.

Чл. 324. (1) Крайните регулатори за понижаване на налягането имат или са пряко свързани с приспособление за автоматична защита на газопроводите от прекомерно налягане в случай на повреда на редуциращия вентил.

(2) Всеки газ, който изтече през приспособлението по ал. 1, се отвежда в атмосферата, без какъвто и да е риск от проникване във вътрешността на кораба или влизане в досег с източник на възпламеняване, като при необходимост се прави специален тръбопровод за тази цел.

(3) Предпазните приспособления и вентилационните отвори се защитават против проникване на вода.

Чл. 325. (1) Когато се използват системи на двустепенно понижаване на налягането, не се допуска средното налягане да надвишава 2,5 bar атмосферното налягане.

(2) Налягането на изхода на последния регулатор за понижаване на налягането е по-голямо с 0,05 bar от атмосферното налягане с отклонение 10 %.

Чл. 326. (1) Газопроводите се изграждат от закрепени по надежден начин стоманени или медни тръби.

(2) За тръбопроводи, свързващи цистерните, се използват гъвкави маркучи за високо налягане или спирални тръбопроводи, подходящи за газ пропан.

(3) Уредите, работещи на газ, когато не са закрепени стационарно, могат да се свързват чрез съответни гъвкави маркучи не по-дълги от 1 m.

Чл. 327. На корабите се използват тръбопроводите, които издържат всякакви натоварвания, на корозионни въздействия или разкъсване, които могат да възникнат на борда при нормалните условия на експлоатация, и техните характеристики и разположение са такива, че да осигуряват задоволителен приток на газ с необходимото налягане до уредите.

(2) Тръбопроводите имат по възможност по-малко съединения.

(3) Тръбопроводите и съединенията им са газонепроницаеми и остават газонепроницаеми при вибрации или разтягане, на които могат да бъдат подложени.

(4) Тръбопроводите се монтират на леснодостъпни места, добре закрепени и защитени във всеки пункт, където могат да бъдат обект на удар или триене, особено където преминават през стоманени прегради или метални разделители.

(5) Цялата повърхност на стоманените тръбопроводи се обработва против корозия.

Чл. 328. (1) На корабите се използват гъвкави маркучи и техни съединения, които са в състояние да издържат на всякакви натоварвания, които могат да възникнат на борда при нормални експлоатационни условия.

(2) Гъвкавите маркучи и техните съединения се монтират така, че да не са подложени на напрежение, да не се прегряват и да могат да бъдат проверявани по цялата им дължина.

Чл. 329. За изключване на цялата система за разпределение се осигурява главен вентил, който по всяко време е лесно- и бързодостъпен.

Чл. 330. Всеки уред, работещ на газ, се захранва от отделно разклонение на разпределителната система и всяко разклонение се контролира с отделно затварящо приспособление.

Чл. 331. По възможност вентилите се поставят на места, защитени от атмосферни влияния и удар.

Чл. 332. (1) След всеки регулатор за понижаване на налягането се монтира връзка за проверка.

(2) Чрез вентил се гарантира, че при тестване на налягането регулаторът за понижаване на налягането не е подложен на тестово налягане.

Чл. 333. Допуска се монтирането единствено на уреди, работещи с пропан, одобрени в една от държавите - членки на Европейския съюз, и оборудвани с устройства, които ефективно предотвратяват изпускането на газ в случай на загасване на пламъка или на запалителния факел.

Чл. 334. Уредите се разполагат и свързват така, че да не могат да се обърнат или да бъдат случайно разместени и да се избегне всеки риск от случайно деформиране на свързващите тръби.

Чл. 335. Отоплителните и водоподгряващите уреди и хладилниците се свързват към димоотвод за отвеждане на отработените газове на открито.

Чл. 336. (1) Допуска се монтаж на уреди, работещи на газ в рулевата рубка, само ако тя е построена така, че никакъв случайно изтекъл газ не може да проникне във вътрешността на кораба и особено през отворите на връзките за управление, водещи към машинното отделение.

(2) Допуска се монтаж на уреди, работещи на газ в спалните помещения, само ако горенето им е независимо от въздуха в помещенията.

(3) Уредите, работещи на газ, в които горенето зависи от въздуха в помещенията, се разполагат в достатъчно обширни помещения.

Чл. 337. (1) В помещения с уреди, работещи на газ, в които горенето зависи от околния въздух, подаването на въздух и отвеждането на отработените газове се осигуряват чрез вентилационни отвори с подходящи размери, със свободно сечение не по-малко от 150 cm2 на отвор.

(2) Вентилационните отвори по ал. 1 нямат затварящо приспособление и не водят към спални помещения.

(3) Отвеждащите устройства се конструират така, че да осигуряват цялостното отвеждане на отработените газове.

(4) Устройствата по ал. 3 се изработват от огнеустойчиви материали, сигурни са при работа и функционирането им не се възпрепятства от вентилаторите.

Чл. 338. (1) На подходящо място на борда се поставя инструкция за безопасна експлоатация на газовата уредба.

(2) Инструкцията по ал. 1 съдържа най-малко следните указания:

1. кранчетата на съдовете, които не са свързани към разпределителната система, да се затварят, дори ако съдовете се считат за празни;

2. гъвкавите маркучи да се сменят толкова често, колкото го изисква тяхното състояние;

3. всички уреди, работещи с газ, да остават свързани или съответните съединителни тръби се запечатват.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Уредбите, работещи с втечнен газ, се проверяват за съответствие с изискванията по тази глава от оправомощен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" експерт в следните случаи:

1. преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

2. преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

3. при всяко подновяване на атестацията, посочена в чл. 341.

(2) При проверката по ал. 1 се издава удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на издаване.

(3) Копие от удостоверението за проверката се представя на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 340. Тестването на уредбата, работеща с втечнен газ, се извършва при следните условия:

1. на тръбопроводите за средно налягане между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на първия регулатор за понижаване на налягането и вентилите, поставени преди крайния регулатор за понижаване на налягането, се извършва:

а) тестване с налягане, извършено с въздух, инертен газ или течност с налягане 20 bar над атмосферното налягане;

б) тестване за газонепроницаемост, извършено с въздух или инертен газ с налягане 3,5 bar над атмосферното налягане;

2. на тръбопроводите с работно налягане между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на единствения регулатор за понижаване на налягането или крайния регулатор за понижаване на налягането и вентилите, монтирани пред уредите, работещи на газ, се извършва тестване за газонепроницаемост с въздух или инертен газ с налягане 1 bar над атмосферното налягане;

3. на тръбопроводите, разположени между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на единствения регулатор за понижаване на налягането или крайния регулатор за понижаване на налягането и контролните устройства на уредите, работещи на газ, се извършва тестване за газонепроницаемост при налягане 0,15 bar над атмосферното налягане;

4. в тестовете съгласно т. 1, буква "б", т. 2 и 3 тръбопроводите се считат за газонепроницаеми, ако след достатъчно време, необходимо, за да се достигне изравняване с околната температура, не се наблюдава спад в тестовото налягане в продължение на следващите 10 min;

5. на свързващите части на съдовете, тръбите и другите фитинги, подложени на налягане в съдовете, и всички свръзки между регулаторите за понижаване на налягането и разпределителната тръба се извършва изпитване за газонепроницаемост с пенообразуващо вещество при работно налягане;

6. всички уреди, работещи на газ, се задействат при номинален капацитет и се тестват, за да се провери горенето при различните степени на регулиращите ключове, като устройствата, които контролират изгасването на огъня, се проверяват, за да се гарантира тяхното задоволително функциониране;

7. след тестването съгласно т. 6 се извършва проверка на всеки уред, работещ на газ, свързан с димоотвод, като се проверява дали след 5-минутна работа при номинален капацитет и затворени прозорци и врати и с работещи вентилационни устройства проникват отработени газове от уреда в помещението през отвора на уреда за всмукване на въздух, като, ако има повече от моментно изпускане на такива газове, причината веднага се установява и отстранява, а уредът не се одобрява за употреба, докато всички дефекти не бъдат отстранени.

Чл. 341. (1) Потвърждението (атестацията), че всички съоръжения, работещи с втечнен газ, отговарят на изискванията по тази глава, се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(2) Потвърждението по ал. 1 се вписва от ИА "МА" след проверка за приемане по чл. 339.

(3) Потвърждението по ал. 1 е валидно за срок не по-дълъг от три години.

(4) Потвърждението по ал. 1 се подновява само след нова проверка за приемане по чл. 339.

(5) По изключение, когато собственикът на кораба или негов представител представи обосновано искане, ИА "МА" може да продължи валидността на потвърждението за не повече от три месеца без извършване на проверката по чл. 339.

(6) Продължение по ал. 5 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 342. По отношение на пътническите кораби не се изисква прилагането на следните разпоредби:

1. чл. 6, ал. 3 и 4;

2. чл. 20 - 22;

3. чл. 124, ал. 2 и чл. 128, ал. 2;

4. чл. 171, ал. 2 за номинални натоварвания над 50 V.

Чл. 343. На пътническите кораби не се допуска следното оборудване:

1. лампи, захранвани с втечнен газ или течно гориво съгласно чл. 295;

2. печки с изпарителни горелки съгласно раздел IV на глава дванадесета;

3. нагреватели на твърдо гориво съгласно раздел VII на глава дванадесета;

4. устройства, оборудвани с фитилени горелки съгласно чл. 299, ал. 2 и чл. 300;

5. уреди за втечнен газ съгласно глава тринадесета.

Чл. 344. Не се допуска превоз на пътници на несамоходни кораби.

Чл. 345. (1) На пътническите кораби се осигуряват места за ползване от лица с ограничена подвижност съобразно разпоредбите по тази глава.

(2) В случай че прилагането на разпоредбите по тази глава, отчитащи специфичните изисквания по отношение безопасността на лицата с ограничена подвижност е трудно на практика или води до неоправдано високи разходи, допуска се ИА "МА" да разрешава изключения от тези разпоредби на основание препоръките в съответствие с процедурата на комитета, указана в чл. 19, параграф 2 от Директива 2006/87/ЕО.

(3) Изключенията по ал. 2 се посочват в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 346. В хода на проверките съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите дебелината на външната обшивка на пътническите кораби се определя, както следва:

1. минималната дебелина tmin на обшивката на дъното, скула и бордовете на пътнически кораб се определя съгласно по-голямата стойност от следните формули:

където:

f = 1 + 0,0013(а - 500);

"а" е надлъжното или напречното разстояние между ребрата в милиметри (mm), а когато разстоянието е по-малка от 400 mm, следва да се въведе а = 400 mm;

2. допустимо е минималната стойност за дебелината на обшивката, определена по формулата по т. 1, да не бъде достигната в случаите, когато тази стойност е установена и удостоверена въз основа на математически доказателства за достатъчната якост (надлъжна, напречна или местна) на корпуса на кораба;

3. в никоя точка от външната обшивка дебелината, изчислена съгласно т. 1 или т. 2, не се допуска да бъде по-малка от 3 mm;

4. листовете от обшивката се подменят, когато дебелината на обшивката на дъното, скула и бордовете спадне под минималната стойност, определена съгласно т. 1 или т. 2, във връзка с т. 3.

Чл. 347. (1) Броят и местата на непроницаемите прегради се избират така, че в случай на наводняване корабът да има плавателност в съответствие с чл. 357 - 363.

(2) Всяка част от вътрешната конструкция, която има отражение върху ефикасността на разделянето на кораба на отсеци, е от водонепроницаем материал и се проектира така, че да запазва целостта на отсека.

(3) Разстоянието между таранната преграда и носовия перпендикуляр е най-малко 0,04 LWL и не по-голямо от 0,04 LWL + 2 m.

(4) Допуска се напречна преграда да бъде оборудвана с ниша, ако всички части от този профил се намират на безопасно място.

(5) Преградите, които се вземат предвид при изчисляването на аварийната устойчивост в съответствие с чл. 357 - 363, се изработват от водонепроницаеми материали и стигат до палубата на преградите.

(6) Когато няма палуба на преградите, се допуска те да достигат до височина 20 cm над пределната линия.

(7) Броят на отворите в преградите по ал. 5 е възможно най-малък, като се вземат предвид видът на конструкцията и нормалната експлоатация на кораба, като не се допуска отворите и каналите да имат отрицателни последици за водонепроницаемостта на преградите.

(8) Не се допуска в таранните прегради да има отвори или врати.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Не се допуска наличие на врати във вертикалните прегради, отделящи машинните отделения от пространствата за пътниците или екипажа и обслужващия персонал.

(10) Допуска се ръчно задвижвани врати без дистанционно управление в преградите по ал. 5 да има само в пространства, до които пътниците нямат достъп, и:

1. остават постоянно затворени и се отварят само временно с цел достъп;

2. са оборудвани с подходящи устройства, позволяващи да бъдат затваряни лесно и бързо;

3. са обозначени с надпис от двете страни на вратите:

"Вратата да се затваря веднага след преминаване".

(11) Вратите в преградите по ал. 5, които стоят отворени продължително време, отговарят на следните изисквания:

1. затварят се и от двете страни на преградата и от леснодостъпна точка над палубата на преградите;

2. след затваряне с дистанционно управление могат отново да се отворят на място и да се затворят безопасно, като затварянето не се затруднява от килими, перила или други препятствия;

3. времето, което отнема процесът на дистанционно затваряне, е най-малко 30 s, но не повече от 60 s;

4. в процеса на затваряне около вратата се чува звуков предупредителен сигнал;

5. задвижването на вратата и предупредителният сигнал също могат да се задействат независимо от бордовото електрозахранване;

6. на мястото за дистанционно управление е разположено устройство, което показва дали вратата е отворена или затворена.

(12) Вратите в преградите по ал. 5 и задвижващите ги механизми се разполагат на безопасно място.

(13) В рулевата рубка се разполага предупредителна система, показваща кои от вратите в преградите по ал. 5 са отворени.

Чл. 348. (1) Тръбопроводите с отворени краища и въздуховодите на вентилацията се конструират така, че да могат да се огъват и при всяко възможно наводняване чрез тях да не бъдат наводнени допълнителни пространства или резервоари.

(2) Ако няколко отсека са свързани с тръбопроводи или въздуховоди на вентилацията, отворите им се извеждат в подходящо място над водолинията, съответстваща на най-неблагоприятния случай на наводняване.

(3) Не е задължително тръбопроводите да отговарят на изискването на ал. 2, ако на тях са монтирани спирателни вентили в местата, където преминават през преградите и които могат да бъдат управлявани дистанционно от точка над палубата на преградите.

(4) В случаите, когато тръбопровод няма отворен изход към отсек и този отсек бъде засегнат, тръбите се разглеждат като незасегнати, ако тръбопроводът преминава през безопасно място и е разположен на повече от 0,50 cm над дъното на кораба.

Чл. 349. Лостовете за дистанционно управление на вратите в преградите по чл. 347, ал. 11 и спирателните вентили по чл. 348, ал. 3 над палуба на преградите се означават като такива.

Чл. 350. Не се допуска на кораб с двойно дъно и двойни бордове височината на двойното дъно да е по-малка от 0,60 m, а широчината на двойния борд е не по-малко от 0,60 m.

Чл. 351. Илюминаторите могат да се разполагат под пределната линия, ако са водонепроницаеми, не се отварят, имат достатъчно здравина и отговарят на изискванията по чл. 373.

Чл. 352. (1) Заявителят на съответна проверка съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите доказва устойчивостта на неповредения кораб с представяне на изчисление, базирано на прилагането на стандарт за устойчивост на неповреден кораб.

(2) Всички изчисления се правят без диферент и до водолинията на максимално допустимото газене при запазване плавателността.

(3) Данните за празен кораб, взети предвид при изчисленията за стабилността, се определят чрез опитно креноване.

(4) Устойчивостта на неповредения кораб се доказва за следните стандартни случаи на натоварване:

1. в началото на пътуването - 100 % от пътниците, 98 % от горивото и питейната вода, 10 % сточни води;

2. по време на пътуването - 100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % сточни води;

3. в края на пътуването - 100 % от пътниците, 10 % от горивото и питейната вода, 98 % отпадъчна вода;

4. корабът без товар - без пътници, 10 % от горивото и питейната вода, без сточни води.

(5) За всички стандартни случаи на натоварване баластните цистерни се разглеждат като празни или като пълни при нормални експлоатационни условия.

(6) В допълнение на изискването по ал. 4, т. 4 се извършва проверка за следното условие на натоварване - 100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % сточни води, а всички други цистерни за течности (вкл. баласт) се считат напълнени на 50 %.

Чл. 353. Доказателството за достатъчна устойчивост на неповреден кораб чрез изчисления се осигурява чрез използване на следните определения за устойчивост на неповреден кораб и стандартните случаи на натоварване по чл. 352, ал. 4:

1. максималното рамо на изправящия момент hmax следва да се получава при ъгъл на крена jmaxі (jmom + 3°) и да е най-малко 0,20 m; в случай че jf < jmax, максималното рамо на изправящия момент при ъгъла на заливане jf не трябва да бъде по-малък от 0,20 m;

2. ъгълът на заливане jf не трябва да е по-малък от (jmom + 3°);

3. площта "А" под кривата на рамото на изправящия момент в зависимост от положението на jf и jmax трябва да достига не по-малки от следните стойности:

където:

hmax e максималното рамо на изправящия момент;

j - ъгълът на крена;

jf - ъгълът на заливане, т.е. ъгълът на крена, при който отворите в корпуса, надстройката или рубките, които не могат да се затворят, така че да не пропускат вода, се потапят във водата;

jmom - максималният ъгъл на крен съгласно т. 5, буква "д";

jmax - ъгълът на крен, при който се наблюдава максималното рамо на изправящия момент;

А - площта под кривата на рамената на изправящия момент;

4. първоначалната метацентрична височина GMo, коригирана да се отчете ефектът на свободните повърхности в резервоарите за течности, е поне 0,15 m;

5. във всеки от следните два случая ъгълът на крен не трябва да превишава 12°:

а) под действието на момент на крен, дължащ се на пътниците и вятъра, съгласно чл. 354 и 355;

б) под действието на момент на крен, дължащ се на пътниците и завиването на кораба съгласно чл. 354 и 356;

6. за момент на крен, резултат от моментите, дължащи се на пътниците, вятъра и завиването на кораба съгласно чл. 354 - 356, остатъчният надводен борд се изисква да е най-малко 200 mm;

7. за кораби с прозорци или други отвори в корпуса, намиращи се под палубата на преградите и които не се затварят водонепроницаемо, остатъчното разстояние на безопасност се изисква да е най-малко 100 mm под действието на трите момента на крен, указани в т. 6.

Чл. 354. (1) Кренящият момент, предизвикан от струпване на хора от единия борд, се изчислява по формулата:

Mp = g.P.y = g. S.Pi.yi [kNm],

където:

P е общата маса на лицата на борда в тонове (t), пресметната като сума на максимално разрешения брой пътници и максималния брой членове на обслужващия персонал и екипажа при обичайни експлоатационни условия, като се приеме 0,075 t за средна маса на едно лице;

y - страничното разстояние от центъра на тежестта на общата маса лица Р от диаметралната линия в метри (m);

G - гравитационното ускорение (g = 9,81 m/s2);

Pi - масата на лицата, събрани на площ Аi (t);

Pi = ni.0,075.Ai (t),

където:

Аi е площта, заета от лицата в квадратни метри (m2);

ni - броят лица на квадратен метър;

ni - 3,75 за свободната палуба и частите на палубата с подвижни мебели; за частите на палубата със стационарни мебели за сядане, например пейки; ni се пресмята, като се приеме площ 0,50 m в широчина и 0,75 m в дълбочина на човек;

yi - страничното разстояние от геометричния център на площта Аi от диаметралната линия в метри (m).

(2) Изчислението по ал. 1 се извършва за струпване на хора на левия и на десния борд, като разпределението на лицата се изисква да съответства на възможно най-неблагоприятния по отношение на устойчивостта случай и при изчисляването на момента на хората кабините се приемат за празни.

(3) За изчислението по ал. 1 на случаите на натоварване центърът на тежестта на човека се приема на 1 m над най-ниската точка на палубата при 0,5 LWL, като се игнорират евентуални изпъкналости или вдлъбнатини на палубата и се приема средна маса на лице 0,075 t.

(4) Подробното пресмятане по ал. 1 на частите на палубата, които са заети от лица, може да не се извършва, ако се използват някои от следните стойности:

1. за пътнически кораби за дневно пътуване: Р = 1,1 Fmax.0,075,

2. за пътнически кораби с кабини: Р = 1,5 Fmax.0,075,

където:

Fmax е максималният разрешен брой пътници на борда;

y = В/2 [m].

Чл. 355. (1) (Предишен текст на чл. 355 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Моментът, дължащ се на налягането на вятъра (Мw), се изчислява, както следва:

Мw = pw.Аw.(lw + T/2) [kNm],

където:

pw е специфичното налягане на вятъра 0,25 kNm2;

Аw - страничната равнина на кораба над равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварване в m2;

lw - разстоянието на центъра на тежестта на страничната равнина Аw от равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварване в метри (m).

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) При изчисляване на страничните равнини се вземат под внимание предвиденото закриване на палубата от навеси и подобни подвижни съоръжения.

Чл. 356. (1) Моментът, дължащ се на центробежна сила Мdr, причинен от завиването на кораба, се пресмята, както следва:

Мdr = cdr.CB.v2.D/LWL.(KG - T/2) [kNm],

където:

cdr е коефициент със стойност 0,45;

CB - коефициент на запълване;

v - максималната скорост на кораба (m/s);

KG - разстояние между центъра на тежестта и линията на кила в метри (m).

(2) За пътнически кораби със системи за задвижване съгласно раздел IV на глава пета Мdr се получава или с реални изпитвания, или с изпитвания на макет, или от съответните изчисления.

Чл. 357. Заявителят по чл. 352, ал. 1 чрез представяне на изчисление, базирано на прилагането на метода на постоянното водоизместване, доказва, че устойчивостта на повредения кораб е съответстваща в случай на нахлуване на вода, като всички изчисления се правят до максимално потапяне при запазване плавателността.

Чл. 358. Плавателността на кораба в случай на нахлуване на вода се доказва за стандартните случаи на натоварване, определени в чл. 352, ал. 4 - 6, а математическото доказателство за достатъчната устойчивост се определя за трите междинни фази на наводняване (25, 50 и 75 % от общото наводняване на един или два съседни отсека) и за крайния етап на наводняването.

Чл. 359. (1) Пътническите кораби съответстват на изискванията за плавателност в случай на повреда на един или два съседни отсека.

(2) В случай на наводняване се взимат под внимание следните предпоставки относно размера на повредата:

1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) при повреда на един отсек вертикалните прегради могат да бъдат приети за незасегнати, ако разстоянието между две съседни вертикални прегради е по-голямо от дължината на повредата, като надлъжните прегради на разстояние, по-малко от B/3 към корпуса, измерено перпендикулярно на диаметралната равнина от обшивката на корпуса при максимално газене, не се вземат под внимание за целите на изчислението; ниша в напречна преграда, по-дълга от 2,50 m, се счита за надлъжна преграда;

2. при повреда на два съседни отсека всички прегради в обхвата на повредата се считат за засегнати, което означава, че местоположенията на преградите се избират по такъв начин, че корабът да остане на вода след наводняване на един или два съседни отсека надлъжно;

3. най-ниската точка на всеки отвор, който не е водонепроницаем (например врати, прозорци, люкове за достъп до трюмове), се намира най-малко 0,10 m над водолинията на повредения кораб и палубата на преградите не е под водата в последния етап от наводняването;

4. проницаемостта се приема за 95 %, а ако чрез изчисления бъде доказано, че средната проницаемост на даден отсек е по-малка от 95 %, вместо нея може да се използва изчислената стойност;

5. изчислената стойност по т. 4 не може да бъде по-ниска от:

а) за салони - 95 %;

б) за машинни и котелни отделения - 85 %;

в) за помещения за багаж и складове - 75 %;

г) за двойни дъна, бункери за гориво, баласт и други резервоари - 0 или 95 % в зависимост от тяхното предназначение, като се приема, че са пълни или празни за кораб, плаващ на равнината на най-дълбоко газене;

6. в случай, че повреда с размери, по-малки от посочените, доведе до по-вредни последствия по отношение на креняването или намаляването на метацентрична височина, тази повреда се взема под внимание за целите на изчисленията.

Чл. 360. За всички междинни етапи на наводняването по чл. 358 се изпълняват следните критерии:

1. ъгълът на крена j в равновесното положение на съответния междинен етап да не надхвърля 15°;

2. след ъгъла на крена в равновесното положение на съответния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да е със стойност GZ і 0,02 m, преди първия необезопасен отвор да бъде потопен или да се стигне ъгъл на крен от 25°;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, да не са потопени преди достигане на крена в равновесното положение на съответния междинен етап;

4. изчисляването на ефекта на свободните повърхности на всички междинни етапи на наводняване да се основава на общата площ на повредените отсеци.

Чл. 361. В последния етап на наводняването се изисква да са изпълнени следните критерии, като се вземе предвид кренящият момент в съответствие с чл. 354:

1. ъгълът на крен jE да не превишава 10°;

2. след равновесното положение положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да има стойност GZRі 0,02 m с площ А і 0,0025 m•rad, като тези минимални стойности за устойчивост са изпълнени до момента на потапянето на първия необезопасен отвор или във всички случаи, преди да се стигне ъгъл на крен jm = 25°.

където:

jE е ъгълът на крен в последния етап на наводняване, като се отчита моментът в съответствие с чл. 354;

jm - ъгълът на загуба на устойчивост или ъгълът, при който първият необезопасен отвор бива потопен, или 25°, като се използва този ъгъл, който се явява най-малък;

GZR - оставащото рамо на изправящия момент в последния етап на наводняване, като се отчита моментът в съответствие с чл. 354;

GZK - рамото на кренящия момент, следствие от момента съгласно чл. 354;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, не са потопени преди достигане на равновесното положение на кораба, като в случай че отворите бъдат потопени преди този момент, за целите на изчисляването на устойчивостта на повреден кораб помещенията им се считат за наводнени.

Чл. 362. Затварящите устройства, осигуряващи водонепроницаемостта, се маркират по подходящ начин.

Чл. 363. Ако са предвидени отвори за срещуположно наводняване с цел намаляване асиметричното наводняване, те отговарят на следните условия:

1. за изчисляване на срещуположно наводняване се прилага Резолюция на Международната морска организация (IMO) A.266(VIII), приета на 20.11.1973 г.;

2. автоматични са;

3. не са оборудвани със спирателни устройства;

4. общото време, предвидено за срещуположно наводняване, не надвишава 15 min.

Чл. 364. (1) Разстоянието на безопасност е равно най-малко на сумата от:

1. допълнителното странично потапяне, което, измерено по обшивката на корпуса, се причинява от ъгъла на крена съгласно чл. 353, ал. 1, т. 5;

2. остатъчното разстояние на безопасност съгласно чл. 353, ал. 1, т. 7.

(2) За кораби без преградна палуба разстоянието на безопасност е равно най-малко на 500 mm.

Чл. 365. (1) Надводният борд е равен най-малко на сумата от:

1. допълнителното странично потапяне, което, измерено по обшивката на корпуса, се причинява от ъгъла на крена съгласно чл. 353, ал. 1, т. 5;

2. остатъчния надводен борд съгласно чл. 353, ал. 1, т. 6.

(2) Надводният борд е най-малко 300 mm.

Чл. 366. Равнината на най-дълбоко газене се определя така, че да осигури съответствие с разстоянието на безопасност съгласно чл. 364 и надводния борд съгласно чл. 365 и раздели II и III на тази глава.

Чл. 367. По изключение ИА "МА" може да установи по-голямо разстояние на безопасност или по-голям надводен борд от съображения за безопасност.

Чл. 368. Изпълнителна агенция "Морска администрация" определя максимално допустимия брой пътници, който се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 369. (1) Не се допуска максимално допустимият брой пътници да превишава някоя от следните стойности:

1. броят на пътниците, за които е доказано наличие на пункт за евакуация съгласно чл. 375;

2. броят на пътниците, който е взет под внимание при изчисляването на устойчивостта съгласно раздел III на тази глава;

3. броят на наличните койки за пътници на пътнически кораби с жилищни помещения, използвани за пътувания с нощувки.

(2) На кораби с жилищни помещения, които се използват и за дневни пътувания, броят на пътниците се изчислява за ползване като кораби за дневни пътувания и като пътнически кораби с жилищни помещения и се записва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 370. Максимално допустимият брой пътници на борда на кораба се указва с ясно видими и четливи табели или надписи.

Чл. 371. (1) (Предишен текст на чл. 371 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Помещенията за пътниците:

1. на всички палуби се намират зад таранната преграда и, доколкото са под палубата на преградите, пред кърмовата преграда;

2. са отделени с газонепроницаеми прегради от машинното и котелното отделение;

3. са подредени така, че не пречат на безпрепятствения обзор съгласно раздел II на глава шеста.

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Частите на палубата, които са затворени от навеси или подобни подвижни съоръжения не само отгоре, но също така напълно или частично отстрани, трябва да отговарят на същите изисквания като затворените помещения за пътници.

Чл. 372. Шкафовете и помещенията по чл. 270, ал. 1 и предназначени за съхранение на запалими течности се разполагат извън пространството за пътниците.

Чл. 373. (1) Броят и широчината на изходите от помещенията за пътници отговарят на следните условия:

1. помещенията или групите от помещения, проектирани или приспособени за 30 или повече пътници, или с койки за 12 или повече пътници, да имат най-малко два изхода, като на кораби за дневни пътувания се допуска единият от тези два изхода да бъде заменен от два аварийни изхода, а помещенията, с изключение на кабините, и групите помещения, които имат само един изход, имат най-малко един авариен изход;

2. за помещенията под палубата на преградите се допуска един от изходите да бъде водонепроницаема врата в преградата съгласно чл. 347, ал. 11, водеща към съседен отсек, от който до горната палуба да може да се стигне директно, а другият изход да извежда пряко или, ако е разрешено, съгласно т. 1, служи като авариен изход на открито, или към палубата на прегрите; това изискване не важи за отделните кабини;

3. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) изходите съгласно т. 1 - 2 са съответно подредени и имат чиста широчина не по-малка от 0,80 m и чиста височина не по-малка от 2 m, като за вратите на пътническите кабини и други малки помещения се допуска чистата широчина да бъде намалена до 0,70 m;

4. за помещения или групите от помещения, предназначени за повече от 80 пътници, сумата от широчините на всички изходи, предназначени за пътниците и използвани при извънредни ситуации, е не по-малко от 0,01 m на пътник;

5. ако общата широчина на изходите се определя от броя пътници, широчината на всеки изход е не по-малка от 0,005 m на пътник;

6. аварийните изходи имат най-къса страна с дължина не по-малка от 0,60 m или минимален диаметър 0,70 m, отварят се по посока на евакуацията и са маркирани и от двете страни;

7. изходите на помещенията, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, имат чиста широчина не по-малка от 0,90 m, а изходите, обичайно използвани за качване и слизане на лица с ограничена подвижност, имат чиста широчина не по-малка от 1,50 m.

(2) Вратите на помещенията за пътници отговарят на следните условия:

1. отварят се навън или са изградени като плъзгащи се врати, с изключение на вратите, водещи към свързващите коридори;

2. вратите на кабината са конструирани по такъв начин, че могат да се отключват и отвън по всяко време;

3. механично задвижваните врати се отварят лесно в случай на отказ на захранването с енергия на механизма;

4. вратите, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, имат минимален просвет 0,60 m откъм посоката, от която се отварят, между вътрешния край на рамката на вратата от страната на бравата и прилежащата перпендикулярна стена.

Чл. 374. (1) Свързващите коридори отговарят на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) имат чиста широчина не по-малка от 0,80 m или, ако водят към помещения, използвани от повече от 80 пътници, съответстват на изискванията по чл. 373, ал. 1, т. 4 и 5 по отношение на широчината на изходите, водещи към свързващите коридори;

2. имат чиста височина не по-малка от 2 m;

3. свързващите коридори, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, имат чиста широчина не по-малка от 1,30 m;

4. свързващите коридори с широчина над 1,50 m имат перила от всяка страна;

5. когато част от кораба или помещение, предназначено за пътници, се обслужва само от един свързващ коридор, чистата му широчина е не по-малка от 1 m;

6. не се допуска наличието на стъпала в тях;

7. да водят само до открити палуби, помещения или стълбища;

8. задънените им части са не по-дълги от 2 m.

(2) Освен на изискванията по ал. 1 маршрутите за евакуация отговарят и на следните изисквания:

1. стълбищата, изходите и аварийните изходи са разположени така, че при пожар в която и да е част останалите части да могат да се опразнят безопасно;

2. маршрутите за евакуация водят по най-късия път до пунктовете за евакуация по чл. 375;

3. маршрутите за евакуация не преминават през машинните отделения или камбузите;

4. да няма в тях монтирани стъпенки, подвижни стълби или други подобни, възпрепятстващи движението на пътниците;

5. вратите към маршрутите за евакуация да са конструирани така, че да не намаляват минималната широчина на маршрута за евакуация по ал. 1, т. 1 или 5;

6. маршрутите за евакуация и аварийните изходи са ясно означени и знаците се осветяват от системата за аварийно осветление.

(3) Маршрутите за евакуация и аварийните изходи се осигуряват с надлежна система за ръководство на безопасността.

Чл. 375. За всички лица на борда се определят сборни пунктове, които да отговарят на следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) общата площ на сборните пунктове As в квадратни метри (m2) съответства най-малко на следната стойност:

а) кораби за дневни пътувания: As = 0,35 Fmax [m2];

б) кораби с жилищни помещения: As = 0,45 Fmax [m2],

където:

"Fmax " е максимално допустимият брой пътници на борда;

2. всеки отделен сборен пункт или място за евакуация, по-голямо от 10 m2;

3. в сборните пунктове няма мебели независимо дали са подвижни или не;

4. ако в помещение, където е обособен сборен пункт, има подвижни мебели, те са подходящо укрепени, за да не се хлъзгат;

5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) в случай че в помещение, в което са определени сборни пунктове, се намират неподвижни седалки или скамейки, съответният брой лица не се взема под внимание при пресмятането на общата площ на сборните пунктове съгласно т. 1; броят на лицата, за които са предвидени неподвижни седалки или скамейки в едно помещение, не трябва да надвишава броя на лицата, за които е определен сборен пункт в това помещение;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) възможно е хората безопасно да бъдат евакуирани от пунктовете за евакуация от всеки борд на кораба;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) сборните пунктове се намират над пределната линия;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) сборните пунктове и тези за евакуация са означени като такива на плана по безопасността и означени на борда на кораба;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) в случай че неподвижно закрепени седалки или пейки се намират в помещение, в което са определени сборни пунктове, съответният им брой лица не се взема под внимание при пресмятането на общата площ на сборните пунктове съгласно т. 1, а броят лица, за които се определят фиксирани седалки или пейки в дадено помещение, не превишава броя лица, за които в това помещение има сборен пункт;

10. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) разпоредбите по т. 4 и 5 се прилагат също за свободните палуби, на които са определени сборни пунктове;

11. ако на борда има колективни спасителни средства, броят лица, за които тези средства са разчетени, може да не се взема предвид при изчисляване на общата площ на сборните пунктове по т. 1;

12. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) във всички случаи, при които се прилагат приспаданията съгласно т. 5, 10 и 11, общата площ по т. 1 е достатъчна за най-малко 50 % от максималния допустим брой пътници.

Чл. 376. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Стълбищата и техните площадки в пространствата за пътници отговарят на следните условия:

1. изградени са в съответствие с европейски стандарт EN 13056:2000;

2. имат чиста широчина най-малко 0,80 m или, ако водят към свързващи коридори или места, използвани от повече от 80 пътници - най-малко по 0,01 m на пътник;

3. имат чиста широчина най-малко 1 m, ако са единственият начин за достъп до помещение за пътници;

4. ако в едно помещение няма поне едно вътрешно стълбище на всеки борд на кораба, са разположени в безопасната зона;

5. стълбищата, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, отговарят и на следните изисквания:

а) наклонът на стълбищата не превишава 38°;

б) стълбищата имат чиста широчина не по-малка от 0,90 m;

в) спирални стълбища не се допускат;

г) стълбищата не могат да минават напречно на кораба;

д) перилата на стълбищата достигат до 0,30 m след горния и долния край на стълбищата, без да пречат на трасетата на преминаване;

е) перилата, предните части поне на горното и долното стъпало и подовите покрития в краищата на стълбищата са очертани с ярък цвят.

(2) Асансьорите, предназначени за лица с ограничена подвижност, и оборудването за повдигане, като ескалатори или платформи за повдигане, се изработват съгласно стандарт или разпоредба на държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 377. Части от палубата, предназначени за пътници и които не са закрити, отговарят на следните условия:

1. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) оградени са с фалшборд или перила с височина не по-малка от 1 m или парапет съгласно европейски стандарт EN 711:1995 с конструкция PE, PG или PZ;

2. фалшбордовете или парапетите на палубите, предназначени за лица с ограничена подвижност, са с височина не по-малка от 1,10 m;

3. отворите и оборудването за качване и слизане и отворите за товарене или разтоварване са обезопасени и имат чиста широчина не по-малка от 1 m;

4. отворите, използвани обичайно за качване и слизане на лица с ограничена подвижност, са с чиста широчина не по-малка от 1,50 m;

5. отворите и оборудването за качване и слизане, които не могат да бъдат наблюдавани от рулевата рубка, са осигурени с оптически или електронни средства за наблюдение;

6. пътниците в седнало положение не пречат на безпрепятствения обзор съгласно раздел II на глава шеста.

Чл. 378. (1) Районите от кораба, непредназначени за пътници, като подходите към рулевата рубка, лебедките, котвените рудани, машинните отделения, се обезопасят против неразрешено влизане.

(2) На подходите по ал. 1 на видно място се поставят знаци, съответстващи на фиг. 1 от приложение № 3.

Чл. 379. (1) Траповете се изработват в съответствие с европейски стандарт EN 14206:2003.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши изключение от разпоредбата по чл. 203, ал. 10, като дължината на траповете по ал. 1 бъде по-малка от 4 m, но при спазване изискванията за безопасност.

Чл. 380. (1) Местата за придвижване, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, са с чиста широчина не по-малка от 1,30 m и по тях не се допуска да има прагове и прегради с височина над 0,025 m.

(2) Стените в местата за придвижване, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност, се съоръжават с перила на височина 0,90 m над пода.

Чл. 381. (1) Стъклените врати и стени в местата за придвижване и стъклата на прозорците се изработват от предварително разтегнато или ламинирано стъкло.

(2) Вратите, стените и стъклата на прозорците по ал. 1 могат да бъдат произведени от синтетичен материал, разрешен за ползване от противопожарна гледна точка.

(3) Прозрачните врати и стъкла, достигащи до пода в местата за придвижване, се маркират по ясно видим начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Надстройките или техните покриви, състоящи се изцяло от панорамни стъкла, и загражденията, състоящи се от тенти, или подобни подвижни съоръжения и надстройките им се проектират по такъв начин и се произвеждат само от материали, така че в случай на злополука да се сведе до минимум рискът от нараняване на лицата на борда.

Чл. 382. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Системите за питейна вода отговарят като минимум на раздел V на глава единадесета.

Чл. 383. (1) На разположение на пътниците се осигуряват отделни тоалетни.

(2) Най-малко една от тоалетните се оборудва за използване от лица с ограничена подвижност съгласно съответен стандарт или разпоредба на държава - членка на Европейския съюз, достъпна от всички пространства, предвидени за ползване от лица с ограничена подвижност.

Чл. 384. Кабините без отварящи се прозорци се свързват с вентилационна система.

Чл. 385. Помещенията, в които е настанен екипажът или обслужващият персонал, отговарят на разпоредбите по този раздел.

Чл. 386. (1) В допълнение към главния двигателно-движителен комплекс корабите се оборудват и с втори независим двигателно-движителен комплекс, така че в случай на повреда на главния двигателно-движителен комплекс корабът да продължи да се движи самостоятелно на собствен ход.

(2) Вторият независим двигателно-движителен комплекс се разполага в отделно машинно отделение.

(3) Ако двете машинни отделения имат общи прегради, те се изработват съгласно чл. 414.

Чл. 387. (1) Всички пътнически кораби се осигуряват със система за вътрешна връзка в съответствие с чл. 85 - 86.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Системи по ал. 1 се изисква да има също в работните помещения и където няма пряка връзка с рулевата рубка - в сборните пунктове за евакуация на пътниците по чл. 375.

Чл. 388. (1) Всички райони за пътниците се разполагат в зоната на чуваемост на системата за вътрешна връзка.

(2) Системата по ал. 1 се проектира така, че предаваната информация да се разграничава ясно от фоновия шум.

(3) Системата за вътрешна връзка не е задължителна, когато има пряка връзка между рулевата рубка и районите за пътници.

Чл. 389. (1) Корабите се оборудват със система за тревога.

(2) Системата по ал. 1:

1. позволява пътниците, членовете на екипажа и обслужващият персонал да сигнализират командването и екипажа на кораба, като сигналът за тревога се подава само в районите, предназначени за командването и екипажа на кораба; само командването на кораба има възможност да спре алармения сигнал; сигналът за тревога се подава от задействащите бутони за тревога, които се монтират на височина от 0,85 до 1,10 m над пода; сигналът се подава най-малко от:

а) всяка кабина;

б) коридорите, асансьорите и стълбищните клетки, като разстоянието до най-близкия задействащ бутон е не повече от 10 m и има най-малко един бутон във всеки водонепроницаем отсек;

в) салоните, каюткомпаниите и подобни помещения за отдих;

г) тоалетните, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност;

д) машинните отделения, камбузите и др. подобни помещения, където има опасност от пожар;

е) хладилните помещения и другите складови помещения;

2. се изисква за сигнализиране на пътниците от командването на кораба, като сигналът за тревога да се чува ясно и безпогрешно във всички помещения, достъпни за пътниците, и да се задейства от рулевата рубка и от място, в което постоянно има екипаж или персонал;

3. се изисква за сигнализиране на членовете на екипажа и обслужващия персонал от командването на кораба, съгласно чл. 87, ал. 1, която достига и до помещенията за отдих на обслужващия персонал, хладилните помещения и другите складови помещения, като задействащите бутони за тревога се обезопасяват против случайно включване.

Чл. 390. (1) Всеки водонепроницаем отсек се оборудва с алармена сигнализация за нивото на водата в трюма.

(2) В трюма се осигуряват две моторни помпи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) На борда се осигурява система за изпомпване на водата от трюма с неподвижно монтирани тръби.

Чл. 391. Вратите на хладилните камери са конструирани така, че, дори и когато са заключени, могат да се отворят отвътре.

Чл. 392. (1) Когато се използват тръбопроводни системи с СО2 под палубата, съответните помещения се оборудват с автоматична вентилационна система, която да се задейства автоматично, когато врата или люк на помещението се отвори.

(2) Допуска се вентилационните тръбопроводи по ал. 1 да стигат до 0,05 m над пода на помещението.

Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) В допълнение към корабната аптечка за първа помощ по чл. 203, ал. 1, т. 6 се осигуряват и други аптечки за първа помощ в достатъчни количества.

(2) Аптечките за първа помощ и тяхното съхранение отговарят на изискванията по чл. 203, ал. 1, т. 6.

Чл. 394. (1) В допълнение към спасителните кръгове по чл. 227 всички части на палубата, предназначени за пътници и които не са закрити, се оборудват с подходящи спасителни кръгове, разположени от двата борда на кораба, на разстояние не повече от 20 m един от друг.

(2) Спасителните кръгове по ал. 1 се считат за подходящи, ако съответстват на:

1. европейски стандарт EN 14144:2003; или

2. Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 1974), Глава III, Правило 7.1 и Международния кодекс за животоспасяващи уреди, параграф 2.1.

(3) Половината от предписаните кръгове по ал. 1 се оборудват с плаващо въже с дължина не по-малка от 30 m и диаметър от 8 до 11 mm.

(4) Останалата част от предписаните кръгове се оборудват с автоматично включващ се фенер, захранван с батерии, който не загасва във вода.

Чл. 395. (1) Освен спасителните кръгове по чл. 394 на разположение на екипажа и обслужващия персонал се осигурява индивидуална спасителна екипировка в съответствие с чл. 228, ал. 1.

(2) За обслужващия персонал, който не е отговорен за изпълняване на задължения съгласно разписанието по безопасността, се разрешават ненадуваеми или полуавтоматично надуваеми спасителни жилетки в съответствие с чл. 228, ал. 1.

Чл. 396. Пътническите кораби се оборудват със съоръжение, позволяващо хората безопасно да бъдат прехвърлени на плитчини, на брега или на друго плавателно средство.

Чл. 397. (1) В допълнение към спасителните средства по чл. 394 - 395 се осигуряват индивидуални спасителни средства по чл. 228, ал. 1 за 100 % от максимално допустимия брой пътници.

(2) Разрешено е ползването на ненадуваеми или полуавтоматично надуваеми спасителни жилетки в съответствие с чл. 228, ал. 1.

Чл. 398. (1) Терминът "колективни спасителни средства" обхваща корабните лодки съгласно чл. 226 и спасителните салове.

(2) Спасителните салове по ал. 1 отговарят на следните условия:

1. обозначени са с надпис, който посочва предназначението и броя на лица, за които са одобрени;

2. предлагат достатъчно места за сядане за допустимия брой лица;

3. осигуряват плавателност най-малко 750 N на човек в сладки води;

4. разполагат с въже, свързано с пътническия кораб, за да не ги отнася течението;

5. произведени са от подходящи материали и са устойчиви и на нефт, нефтени продукти и температури до 50 °С;

6. заемат и поддържат устойчиво положение и са оборудвани с подходящи устройства, позволяващи за тях да се хваща указаният брой лица;

7. боядисани са във флуоресцентен оранжев цвят или имат флуоресцентни повърхности не по-малко от 100 сm2, видими от всички страни;

8. могат да бъдат освободени от мястото на съхранение и хвърлени зад борда бързо и безопасно от един човек или остават на вода от мястото им на съхранение;

9. оборудвани са със съответни средства за евакуация от пунктовете за евакуация по чл. 375 към спасителните салове, в случай че вертикалното разстояние между палубата на пунктовете за евакуация и равнината на най-дълбоко газене е по-голямо от 1 m.

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Допълнителните колективни спасителни средства са елементи от спасителното оборудване, които осигуряват плавателност за няколко лица във водата и отговарят на следните условия:

1. имат табелка, указваща предназначението им и броя лица, за който са одобрени;

2. осигуряват плавателност най-малко 100 N на човек в сладки води;

3. произведени са от подходящи материали, устойчиви и на нефт, нефтени продукти и температури до 50 °С;

4. заемат и поддържат устойчиво положение и са оборудвани със съответни устройства, позволяващи за тях да се хваща указаният брой лица;

5. имат флуоресцентен оранжев цвят или имат флуоресцентни повърхности не по-малко от 100 сm2, видими от всички страни;

6. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) могат да бъдат освободени от мястото на съхранение и хвърлени зад борда бързо и безопасно от един човек или да остават на повърхността на водата свободно, отделени от мястото им на съхранение.

Чл. 400. Надуваемите спасителни средства отговарят на следните условия:

1. имат най-малко две отделни въздушни камери;

2. надуват се автоматично или с ръчно задействане при пускане;

3. заемат и поддържат устойчиво положение независимо от товара, който носят, дори и ако само половината от въздушните камери са надути.

Чл. 401. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Спасителното оборудване се складира на борда така, че да се достига лесно и безопасно при необходимост.

(2) Покритите места за съхранение се маркират ясно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Спасителното оборудване се проверява съгласно указанията на производителя.

Чл. 402. (1) Корабната лодка се оборудва с двигател и прожектор.

(2) На кораба се осигурява подходяща носилка.

Чл. 403. (1) За осветление се допуска само електрическо осветление.

(2) Изискванията по чл. 181 се отнасят и за коридорите и салоните за пътници.

Чл. 404. На кораба се осигурява достатъчно осветление, както и аварийно осветление за:

1. местата за съхраняване на спасителните средства и където те се подготвят за ползване;

2. маршрутите за евакуация, местата за достъп на пътниците, в т.ч. траповете, входовете и изходите, свързващите коридори, асансьорите и стълбищата, кабините и жилищните пространства;

3. обозначаването на маршрутите за евакуация и аварийните изходи;

4. други райони, предназначени за лица с ограничена подвижност;

5. командните помещения, машинните отделения, помещенията на рулевата система и техните изходи;

6. рулевата рубка;

7. помещението за оборудване на аварийното електрозахранване;

8. местата, където се намират пожарогасителите и управлението на противопожарното оборудване;

9. пунктовете за евакуация, където пътниците, обслужващият персонал и екипажът се събират при опасност.

Чл. 405. Освен основното електрозахранване на кораба се осигурява и авариен агрегат, състоящ се от авариен източник на енергия и аварийно електрическо табло, които захранват с енергия следното оборудване, в случай че оборудването няма собствен източник на енергия:

1. сигналните светлини;

2. звуковите предупредителни устройства;

3. аварийното осветление съгласно чл. 404;

4. радиотелефонната система;

5. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) алармените системи, системата за вътрешна връзка и високоговорителите;

6. прожекторите съгласно чл. 203, ал. 1, т. 9;

7. пожароизвестителната система;

8. другото оборудване за безопасност, като автоматичните спринклерни системи за разпръскване на вода под налягане или за гасене на пожар;

9. асансьорите и повдигащото оборудване по чл. 376, ал. 2.

Чл. 406. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Осветителната инсталация за аварийното осветление се обозначава като такава.

Чл. 407. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Аварийният захранващ агрегат се монтира над пределната линия извън машинното отделение, извън помещенията, в които се помещават основните източниците на електроенергия по чл. 139, ал. 1, и извън помещението, в което се намира главното разпределително табло, като той се отделя от тези помещения с преградни стени съгласно чл. 414.

(2) Кабелите, захранващи електрическата инсталация в аварийна ситуация, се монтират и прокарват по такъв начин, че да поддържат непрекъснатост на захранването на тази инсталация при пожар или наводняване.

(3) Кабелите по ал. 2 никога не преминават през машинното отделение, камбуза или помещенията, в които са разположени агрегатите на основното захранване и приборите за неговото включване, с изключение на случаите, когато е необходимо захранване на аварийно оборудване, намиращо се в тези помещения.

(4) Аварийният захранващ агрегат се инсталира над пределната линия или колкото е възможно по-далече от захранващите източници съгласно чл. 139, ал. 1, за да се гарантира, че при наводняване при условията на чл. 359 агрегатът не се наводнява едновременно с тези захранващи източници.

Чл. 408. Като авариен захранващ агрегат се допуска да се използва един от следните енергийни източници:

1. спомагателни генератори със собствено подаване на гориво и отделна система за охлаждане, които в случай на отказ на електрозахранването автоматично се включат и поемат снабдяването с енергия в рамките на 30 sec или ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, могат да се включват и ръчно;

2. акумулаторни батерии, които в случай на повреда в електрозахранването автоматично се включват или ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, могат да се включват и ръчно, като са способни да захранват потребителите на енергия по чл. 405 през целия предписан период без презареждане и без недопустим спад на напрежението.

Чл. 409. Планираният период на функциониране на аварийното захранване се определя в съответствие с предназначението на кораба и е не по-кратък от 30 min.

Чл. 410. Съпротивленията на изолацията и заземяването на електрическите системи се изпробват по време на проверките съгласно Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите.

Чл. 411. Източниците на енергия по чл. 139, ал. 1 са независими един от друг.

Чл. 412. Не се допуска повредата на главното или аварийното захранване да се отразява на експлоатационната безопасност на електрическите инсталации.

Чл. 413. (1) Годността на материалите и елементите за противопожарна защита се установява от овластения за това орган на основата на съответни методи за изпитване.

(2) Изпитващата институция отговаря на:

1. Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания; или

2. европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2000 относно общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране.

(3) Признатите методи за изпитване за определяне на негоримостта на материалите са:

1. определените в приложение № 1, част I от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания;

2. равностойни на разпоредбите по т. 1 на някоя от държавите членки.

(4) Признатите методи за изпитване за определяне на даден материал, че е труднозапалим, са:

1. съответните изисквания, заложени в приложение № 1, части: 5 (Изпитване за запалимост на повърхността), 6 (Изпитване за покритията на палубата), 7 (Изпитване за висящи тъкани и пластмаси), 8 (Изпитване за тапицирани мебели) и 9 (Изпитване за спалното бельо) от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания;

2. равностойни на нормите по т. 1 разпоредби, приети от някоя от държавите - членки на Европейския съюз.

(5) Признатите методи за изпитване за определяне на огнеустойчивостта са:

1. определените в приложение № 3, част 3 от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания, и

2. равностойни на нормите по т. 1 разпоредби, приети от една от държавите членки на Европейския съюз.

(6) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания може да разпореди изпитване на произволно избрана разделителна стена с цел да се осигури съответствие с разпоредбите по чл. 414 относно устойчивостта и нарастването на температурата.

Чл. 414. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Преградните стени между помещенията се проектират съгласно следните таблици:

1. таблица за преградните стени между помещенията, в които не са монтирани спринклерни системи под налягане, съгласно раздел IV на глава девета:

2. таблица за преградните стени между помещенията, в които са инсталирани спринклерни системи под налягане, съгласно раздел IV на глава девета:

(2) Преградните стени тип А са прегради, стени и палуби, които отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от стомана или от друг равностоен материал;

2. усилени са по подходящ начин;

3. изолирани са с одобрен негорим материал по такъв начин, че средната температура на страната, разположена обратно на огъня, не достига повече от 140 °С над първоначалната температура и в никоя точка, в т.ч. във фугите при съединенията, температурата, не достига повече от 180 °С над първоначалната температура за следните интервали от време:

а) тип А60 - 60 min;

б) тип А30 - 30 min;

в) тип А0 - 0 min;

4. изградени са така, че да не допускат преминаване на дим и пламъци до края на едночасовото изпитване за обикновен пожар.

(3) Преградните стени тип В са прегради, стени, палуби, тавани и облицовки, които отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от одобрен негорим материал и всички материали, използвани при изработката и сглобяването на преградните стени, са негорими, освен облицовката, която е най-малко труднозапалима;

2. имат такава изолационна стойност, че средната температура на страната, разположена обратно на огъня, не достига повече от 140 °С над първоначалната температура и в никоя точка, в т.ч. във фугите при съединенията, температурата не достига повече от 225 °С над първоначалната температура за следните интервали от време:

а) тип В15 - 15 min;

б) тип В0 - 0 min;

3. изработени са така, че не допускат преминаване на пламъци до края на първия половин час от изпитването за обикновен пожар.

Чл. 415. (1) Боите, лаковете и другите продукти, които се използват за обработка на повърхността, както и покритията на палубите, използвани в помещенията, без машинните отделения и складовите помещения, са труднозапалими.

(2) Килимите, платовете, завесите и другите висящи текстилни материали, тапицерията на мебелите, завивките, постелките и дюшеците са труднозапалими, ако помещенията, в които се намират, не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета.

(3) Таваните на салоните и покритията на стените, в т.ч. надстройките им, ако салоните не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета, се изработват от негорим материали, с изключение на повърхностите, които са труднозапалими.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изискването на ал. 3 не се прилага за сауни.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Мебелите и принадлежностите в салоните, които служат за сборни пунктове, в случай че помещенията не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета, се изработват от негорими материали.

Чл. 416. (1) За откритите вътрешни пространства се използват бои, лакове и други продукти, които при горене не отделят прекалено големи количества дим или отровни вещества.

(2) Изискването по ал. 1 се доказва в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания.

Чл. 417. (1) В салоните се използват негорими изолационни материали.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за изолациите на тръбопроводите, пренасящи охладители.

(3) Тръбопроводите, пренасящи охладителите, се изолират най-малко с труднозапалими повърхности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Тенти и подобни подвижни съоръжения, които частично или напълно покриват палубата, както и техните надстройки трябва да са поне труднозапалими.

Чл. 418. Вратите в преградните стени съгласно чл. 414 отговарят на следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) разпоредбите по чл. 414, както и самите преградни стени;

2. в случай че са в преградните стени по чл. 420 или в оградени пространства около машинни отделения, камбузи и стълбищни клетки, са самозатварящи се;

3. самозатварящите се врати, които остават отворени при нормална работа, могат да се затварят от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа, а след като вратата е била затворена дистанционно, да има възможност тя отново да бъде отворена и затворена безопасно от място; и

4. водонепроницаемите врати съгласно раздел II на тази глава са изолирани.

Чл. 419. Преградните стени са непрекъснати от палуба до палуба или завършват в непрекъснати тавани, отговарящи на изискванията по чл. 414.

Чл. 420. (1) На разделяне с вертикални преградни стени по чл. 414 подлежат следните пространства за пътници:

1. с обща площ над 800 m2;

2. в които има кабини на интервали до 40 m.

(2) Вертикалните преградни стени се изграждат непроницаеми за дим при обичайни експлоатационни условия и преминават от палуба до палуба.

Чл. 421. Празнините над изолацията на таваните, под подовете и зад стенните покрития се разделят с негорими прегради на разстояния не по-големи от 14 m против създаването на тяга, които да осигуряват ефикасно противопожарно уплътнение.

Чл. 422. (1) Траповете се изработват от стомана или друг равностоен материал.

(2) Вътрешните стълбища и асансьори се обграждат на всички равнища от стени, съответстващи на чл. 414.

(3) Допускат се следните изключения от изискванията по ал. 2:

1. стълбище, свързващо само две палуби, не е необходимо да се обгражда, ако на едната от палубите е обградено съгласно изискванията по чл. 414;

2. стълбищата в салоните не е необходимо да се обграждат, ако се намират изцяло във вътрешността на помещението и отговарят на едно от следните изисквания:

а) помещението се простира само на две палуби;

б) в помещението има спринклерна система под налягане съгласно раздел IV на глава девета, която е налична на всички палуби, и ако в това помещение има монтирана всмукателна система за изсмукване на дима съгласно чл. 425 и помещението има връзка със стълбищна клетка с достъп до всички равнища.

Чл. 423. Вентилационните системи и системите за подаване на въздух отговарят на следните изисквания:

1. проектирани са така, че да не предизвикват разпространението на огън и дим;

2. отворите за подаване и изсмукване на въздух и системите за подаване на въздух да могат да се затварят;

3. въздуховодите на вентилационната система да са изработени от стомана или друг равностоен негорим материал и да са надеждно свързани един с друг и с надстройката на кораба;

4. когато въздуховоди на вентилационната система с напречно сечение над 0,02 m2 преминават през преградни стени съгласно чл. 414 от тип А или преградни стени по чл. 420, оборудвани са с автоматични противопожарни клапи, които се задвижват от места, в които постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа;

5. вентилационните системи за камбузите и машинните отделения са отделени от вентилационните системи, които обслужват други пространства;

6. тръбите за изсмукване на въздух са оборудвани със заключващи се отвори за проверка и почистване, разположени близо до противопожарните клапи;

7. вградените вентилатори са пригодени да бъдат изключвани централно от място извън машинното отделение.

Чл. 424. (1) Камбузите се оборудват с вентилационни системи и печки с екстрактори.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Всмукателните тръбопроводи на екстракторите отговарят на изискванията по чл. 423 и са снабдени с ръчно задвижвани противопожарни клапи за регулиране на входните отвори.

Чл. 425. (1) Центровете за управление, стълбищните клетки и вътрешните пунктове за евакуация са снабдени със системи за естествено или механично изсмукване на дим.

(2) Системите за изсмукване на дим по ал. 1 отговарят на следните условия:

1. имат достатъчен капацитет и надеждност;

2. съответстват на експлоатационните условия за пътнически кораби;

3. в случай че служат също и като общи вентилатори за помещенията, това не пречи на функцията им като системи за изсмукване на дима при пожар;

4. оборудвани са с устройство за ръчно задействане;

5. механичните системи за изсмукване на дима могат да се задействат дистанционно от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа;

6. естествените системи за изсмукване на дима са оборудвани с механизъм за отваряне, управляван ръчно, или с механизирано устройство вътре в системата за изсмукване;

7. ръчно управляваните устройства за задвижване и механизмите за отваряне са достъпни от вътрешната страна или извън защитеното помещение.

Чл. 426. (1) Салоните, които не се наблюдават постоянно от обслужващия персонал или екипажа, камбузите, машинните отделения и другите помещения, съставляващи опасност от пожар, се свързват с подходяща пожароизвестителна система.

(2) Наличието и мястото на пожара автоматично се сигнализират в място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа.

Чл. 427. (1) Освен преносимите пожарогасители, изисквани съгласно раздел III на глава девета, на борда се осигуряват най-малко следните преносими пожарогасители:

1. един преносим пожарогасител на всеки 120 m2 брутна площ в пространствата за пътници;

2. един преносим пожарогасител на група от 10 кабини, като броят на кабините се закръгля нагоре;

3. един преносим пожарогасител във всеки камбуз и в близост до всяко помещение, в което се съхраняват или използват запалими течности, като в камбузите има и пожарогасителен реагент за гасене на горяща мазнина.

(2) Преносимите пожарогасители по ал. 1 съответстват на изискванията по чл. 204, ал. 2 - 3 и се монтират и разпределят на кораба така, че независимо кога и къде започне пожар всеки пожарогасител да може да бъде незабавно достигнат.

(3) Всеки камбуз, фризьорските салони и парфюмериите се снабдяват с противопожарно одеяло.

Чл. 428. (1) Пътническите кораби се снабдяват със система от хидранти, състояща се от:

1. две задвижвани с мотор противопожарни помпи с достатъчен капацитет, като едната е монтирана стационарно;

2. една пожарогасителна линия с достатъчен брой хидранти с неподвижно свързани шлангове с дължина не по-малка от 20 m, със струйници, пригодени да изпускат и воден прах, и водни струи и оборудвани със спирателно устройство.

(2) Системите хидранти се проектират и оразмеряват така, че да са изпълнени следните изисквания:

1. всяка точка от кораба да бъде достигната от най-малко два хидранта на различни места, всеки с единична дължина на шланга до 20 m;

2. налягането в хидрантите е не по-малко от 300 kРа;

3. на всички палуби да се поддържат струи с дължина не по-малка от 6 m.

(3) При наличие на сандък за хидранти външната му страна се обозначава с надпис "Противопожарен шланг" с диаметър минимум 10 сm, подобен на показания на фиг. 5 от приложение № 3.

(4) Хидрантите се конструират и изработват така, че да позволяват всеки от противопожарните шлангове да бъде отделян и снеман по време на работа на противопожарните помпи.

(5) Противопожарните шлангове във вътрешните пространства се навиват на носещо колело с осово свързване.

(6) За противопожарното оборудване се използват устойчиви на топлина материали или защитени против повреди, когато бъдат изложени на висока температура.

(7) Тръбопроводите и хидрантите се разполагат така, че да не замръзват.

Чл. 429. (1) Противопожарните помпи отговарят на следните условия:

1. монтирани са или са разположени в отделни помещения;

2. могат да се задвижват независимо една от друга;

3. самостоятелно поддържат необходимото налягане при хидрантите и изискваната дължина на водната струя на всички палуби;

4. монтирани са пред кърмовата преграда.

(2) Допуска се пожарните помпи да се използват и за други цели.

Чл. 430. Машинните отделения се оборудват със стационарно монтирана система за гасене на пожари съгласно раздел V на глава девета.

Чл. 431. Корабите с кабини се снабдяват със:

1. два комплекта автономни дихателни апарати, съответстващи на европейски стандарт EN 137:1993, с маски за цялото лице, съответстващи на европейски стандарт EN 136:1998;

2. два комплекта, състоящи се най-малко от защитен костюм, каска, ботуши, ръкавици, брадва, лост, фенер и спасително въже;

3. четири димозащитни качулки.

Чл. 432. (1) На пътническите кораби се съставя разписание по безопасността.

(2) Разписанието по безопасността описва задълженията на екипажа и обслужващия персонал при:

1. авария;

2. пожар на борда;

3. евакуация на пътниците;

4. човек зад борда.

(3) В разписанието по ал. 1 се вземат под внимание специфичните мерки за лица с ограничена подвижност.

(4) На членовете на екипажа и обслужващия персонал съгласно разписанието по безопасността се възлагат различни задължения в зависимост от длъжностите, които заемат.

(5) Изискват се специални указания за екипажа, които в случай на опасност да гарантират херметичното затваряне на всички врати и отвори във водонепроницаемите прегради, съгласно раздел II на тази глава.

(6) Разписанието по безопасността включва план по безопасността, в който ясно и прецизно се определят:

1. пространствата, предназначени за ползване от лица с ограничена подвижност;

2. маршрутите за евакуация и пунктовете за сбор и евакуация по чл. 375;

3. спасителните средства и корабните лодки;

4. пожарогасителите и спринклерните системите за гасене на пожар и разпръскване под налягане;

5. другото оборудване за безопасност;

6. алармената система по чл. 389, ал. 2, т. 1;

7. алармената система по чл. 389, ал. 2, т. 2 и 3;

8. вратите в преградите по чл. 347, ал. 5 - 6 и местата за управлението им, както и другите отвори по чл. 347, ал. 10 - 11, чл. 348 и 362;

9. вратите по чл. 418;

10. противопожарните регулатори;

11. пожароизвестителната система;

12. аварийният захранващ агрегат;

13. устройствата за управление на вентилационната система;

14. устройствата за свързване с брега;

15. устройствата за прекъсване подаването на гориво;

16. инсталациите с втечнен газ;

17. системите за публично оповестяване;

18. радиотелефонното оборудване;

19. комплектите за първа помощ.

Чл. 433. (1) Разписанието по безопасността по чл. 432, ал. 1 и планът по безопасността по чл. 432, ал. 6 се утвърждават от ИА "МА" и се поставят на видно място на всяка палуба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Във всяка кабина се поставя инструкция за поведението на пътниците и опростен план по безопасността, съдържащ само информацията по чл. 432, ал. 6, т. 1 - 6.

(3) Инструкцията за действие на пътниците включва най-малко определение за извънредните ситуации (пожар, наводнение, обща опасност), описание на различните видове алармени сигнали, указания за маршрутите за евакуация, начина на действие, запазването на спокойствие, указания за тютюнопушенето, използването на огън и открит пламък, отварянето на прозорци, ползването на някои видове оборудване.

(4) Данните по ал. 3 се изписват на български, английски, немски, френски и холандски език.

Чл. 434. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Пътническите кораби се оборудват с цистерни за събиране на битови отпадъчни води в съответствие с ал. 2 или с подходящи корабни станции за пречистване на отпадъчни води в съответствие с глава двадесет и седма.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Цистерните по ал. 1 за събиране на отпадъчни (сточни) води са с достатъчна вместимост и се оборудват с устройство, показващо нивото им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Корабът се снабдява с помпи и тръбопроводи за изпразване на цистерните, чрез които отпадъчните (сточните) води да бъдат отвеждани и от двата борда на кораба.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Допуска се приемане на отпадъчни (сточни) води от други кораби.

(5) Тръбопроводите се снабдяват със заустващо устройство, съответстващо на европейски стандарт EN 1306:1996.

Чл. 435. (1) За пътническите кораби, на които е разрешено да се превозват до 50 пътници, с дължина LWL до 25 m като алтернатива на осигуряването на достатъчна устойчивост след повреда по смисъла на изискванията на чл. 357 - 363 след симетрично наводняване се доказва съответствието със следните критерии:

1. газенето на кораба да не преминава пределната линия; и

2. метацентричната височина GMR да е най-малко 0,10 m.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Необходимата остатъчна плавателност се осигурява чрез съответния избор на материали, използвани за построяването на корпуса, или посредством пенопластови блокове, неподвижно прикрепени към корпуса.

(3) За кораби с дължина, по-голяма от 15 m, остатъчната плавателност може да бъде осигурена чрез съчетание от пенопластови блокове и отсеци, отговарящи на изискванията за непотопимост при повреда на един водонепроницаем отсек съгласно раздел III на тази глава.

(4) Допуска се за пътнически кораби по ал. 1 ИА "МА" да разрешава изключения до 5 % от чистата височина, изисквана съгласно чл. 373, ал. 1, т. 3 и чл. 374, ал. 1, т. 2.

(5) Ако се допусне изключение по ал. 4, съответните части се маркират в различен цвят.

Чл. 436. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) По изключение от чл. 359 пътническите кораби с дължина не по-голяма от 45 m и одобрени да превозват не повече от 250 пътници не е необходимо да отговарят на изискванията при повреда на два отсека.

Чл. 437. (1) Допуска се ИА "МА" да разреши да не се прилага чл. 228, ал. 1 за пътнически кораби с дължина до 25 m и одобрени да превозват до 250 пътници, при условие че са оборудвани с платформа, достъпна и от двата борда на кораба, точно над товарната водолиния, така че бъде възможно хората да бъдат изваждани безопасно от водата.

(2) Пътническите кораби по ал. 1 могат да се оборудват със съпоставимо оборудване за безопасно изваждане от водата, което отговаря на следните условия:

1. да се управлява от един човек, включително и когато е подвижно;

2. да е извън опасната зона на задвижващите устройства;

3. да е възможна ефективна връзка между капитана и лицето, отговарящо за оборудването.

Чл. 438. (1) Допуска се ИА "МА" да разреши да не се прилага чл. 228, ал. 1 за пътнически кораби с дължина до 45 m и одобрени да превозват до 600 пътници, при условие че са оборудвани с платформа съгласно изискванията по чл. 437, ал. 1 или с равностойно оборудване съгласно изискванията по чл. 437, ал. 2.

(2) Пътническите кораби по ал. 1 се осигуряват с едно от следните устройства:

1. винторулеви колони, водометни, крилчати движители като основен движителен комплекс;

2. основен движителен комплекс с два движителя;

3. основен движителен комплекс и носово подрулващо устройство.

Чл. 439. Допуска се за пътнически кораби с дължина до 45 m и одобрени да превозват толкова пътници, колкото е дължината на кораба в метри, в пространството за пътници да има ръчно управлявана врата във водонепроницаема преграда без дистанционно управление съгласно чл. 347, ал. 5 и 6, в случай че са налице следните изисквания:

1. корабът има само една палуба;

2. вратата е достъпна направо от палубата и е на разстояние до 10 m от палубата;

3. долният край на отвора на вратата се намира на разстояние не по-малко от 30 cm от пода на пространството за пътници;

4. всеки от отсеците, разделени от вратата, е снабден със система за сигнализация за нивото на водата в трюма.

Чл. 440. На пътническите кораби по чл. 437 се допуска единият маршрут за евакуация да преминава през камбуза, но е задължително да има и втори маршрут за евакуация.

Чл. 441. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) За пътнически кораби с дължина до 45 m не се прилагат изискванията по чл. 343, т. 5, когато оборудването за газ е снабдено със съответни алармени системи за концентрация на въглеокис, представляващ риск за здравето, и за потенциално взривоопасни смеси на газ и въздух.

Чл. 442. За пътническите кораби с дължина до 25 m не се прилагат изискванията по:

1. чл. 364, ал. 2;

2. чл. 374, ал. 2, т. 3 относно камбузите, когато има и втори маршрут за евакуация;

3. чл. 386.

Чл. 443. Разпоредбите на чл. 431 не се прилагат за кораби с кабини с дължина до 45 m, при условие че димозащитните качулки съответстват на броя койки и са леснодостъпни във всяка кабина.

Чл. 444. (1) За пътническите ветроходни кораби с LWL до 45 m и максимален допустим брой пътници, непревишаващ L в цели метри, не се прилагат разпоредбите по:

1. чл. 12, при условие че котвите не се превозват в котвения клюз;

2. чл. 203, ал. 10 - по отношение на дължината на трапа;

3. чл. 389, ал. 2, т. 1, буква "а" - относно системата за тревога, позволяваща на пътниците и екипажа да уведомяват командването;

4. чл. 441.

(2) Допуска се броят на пътниците да бъде завишен до 1,5LWL в цели метри, ако платната, такелажът и приспособленията на палубата го позволяват.

Чл. 445. (1) При изчисляването на кренящия момент съгласно чл. 353 прибраните платна се вземат под внимание при определяне центъра на тежестта на кораба.

(2) Не се допуска при всички случаи на натоварване съгласно чл. 352, ал. 4 - 6 и при използване на стандартна подредба на платната кренящият момент от налягането на вятъра да причинява ъгъл на крен, по-голям от 20°.

(3) За спазване на изискването по ал. 2:

1. при изчисляването се приема постоянно налягане на вятъра 0,07 kN/m2;

2. остатъчното разстояние на безопасност трябва да e не по-малко от 100 mm;

3. се приема, че остатъчният надводен борд не е отрицателен.

(4) Рамото на изправящия момент при статичната устойчивост:

1. достига максималната си стойност при ъгъл на крен 25° или по-голям;

2. е равно най-малко на 200 mm при ъгъл на крен 30° или по-голям;

3. е положително при ъгъл на крен до 60°.

(5) Площта под кривата на рамото на изправящия момент се изисква да е най-малко:

1. 0,055 mrad до 30°;

2. 0,09 mrad до 40° или до ъгъла, при който необезопасен отвор достигне водната повърхност, ако е по-малък от 40°;

3. 0,03 mrad между 30° и 40°, или между 30° и ъгъла, при който необезопасен отвор достигне водната повърхност, ако е по-малък от 40°.

Чл. 446. Оборудването се проектира за постоянен крен 20°.

Чл. 447. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши чистата широчина за свързващите коридори и трапове на пътническите ветроходни кораби с дължина до 25 m да бъде по-малка от 800 mm.

(2) В случаите по ал. 1 не се допуска чистата широчина да бъде по-малка от 600 mm.

Чл. 448. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши използване на подвижни перила в местата, където това е необходимо за управлението на платната.

Чл. 449. По смисъла на чл. 386 платната се считат за главен двигателно-движителен комплекс.

Чл. 450. (1) Допуска се височината на коминкса на вратите да бъде намалена на 200 mm над пода в помещенията за пътниците.

(2) Веднъж отворена, вратата е конструирана така, че да се затваря и заключва автоматично.

(3) Когато има възможност гребният винт да се върти на празен ход при плаване под платна, евентуално застрашените части на движителния комплекс се осигуряват със защита срещу повреди.

Чл. 451. Елементите на такелажа се монтират така, че да се предотврати недопустимото им износване от триене.

Чл. 452. (1) Когато за такелаж се използва материал, различен от дърво, или се използват специални видове такелаж, конструкцията им гарантира равностойни нива на безопасност при размерите и якостта съгласно тази глава.

(2) Якостта на такелажа се доказва:

1. по изчислителен път;

2. с потвърждение за достатъчна якост от одобрена класификационна организация съгласно Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели;

3. с оразмеряване по процедури, одобрени от ИА "МА".

(3) Доказателствата по ал. 2 се представят на ИА "МА".

Чл. 453. (1) Всички рангоути се изработват от висококачествени материали.

(2) За мачти се използва дърво, което:

1. няма натрупвания на чепове;

2. няма беловина в рамките на определените размери;

3. е правослойно, доколкото е възможно;

4. съдържа колкото е възможно по-малко коси слоеве.

(3) При използване на дървесина - обикновен твърд бор или орегонски бор с високо качество, е допустимо диаметрите, указани в чл. 456 - 461, да се намалят с 5 %.

(4) За мачти, стенги, нок реи, гикове и бушприти се използва дървесина с равностойна якост, ако е без кръгло напречно сечение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Основите на мачтите, табернаклите и закрепванията по палубата, по подовите покрития, носа и кърмата се изграждат така, че да могат да поемат натоварванията, на които са подложени, или да ги предават на други елементи от конструкцията на кораба.

Чл. 454. (1) В зависимост от устойчивостта на кораба и външните сили, на които е подложен, и разпределението на наличната площ на платната ИА "МА" въз основа на размерите, указани в чл. 456 - 461, и след като й бъдат представени доказателствата по чл. 452, ал. 2, разрешава намаляване на напречните сечения на рангоутите и където е целесъобразно - на такелажа.

(2) При период на бордово клатене на кораба в секунди, по-малко от 3/4 от широчината му в метри, размерите, указани в чл. 456 - 461, се завишават.

(3) Доказателствата по ал. 2 се представят в съответствие с чл. 452, ал. 2.

(4) В таблиците по чл. 456 - 466 се интерполират евентуални междинни стойности.

Чл. 455. (1) Неподвижният и подвижният такелаж съответстват на изискванията за якост по чл. 462 - 467.

(2) Стоманени въжета се свързват в една от следните форми:

1. сплитания;

2. съединителни ръкави;

3. уплътняващи муфи.

(3) Сплитанията завършват с марки, а краищата им се обработват.

(4) Огънките на въжетата се оборудват с коуши.

(5) Въжетата се разполагат така, че да не пречат на входовете, траповете и проходите.

Чл. 456. (1) Мачтите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Разстояние от салинга до палубата

(2) Ако мачтата има две реи, диаметрите се увеличават с най-малко 10 %.

(3) Ако мачтата има повече от две реи, диаметрите се увеличават с най-малко 15 %.

(4) Когато мачтите преминават през палубата, диаметърът на мачтата в долната й част е най-малко 75 % от диаметъра на мачтата на нивото на палубата.

(5) Оборудването на мачтата, мачтовите бугели, салингите и езелхофтите на мачтата се оразмеряват точно и се закрепят здраво.

Чл. 457. (1) Дървените стенги съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Обща дължина на стенгата без топа на мачтата

(**) Диаметър на стегата в мястото на свързване

(2) Ако към стенгите на мачтата са поставени квадратни платна, размерите, указани в таблицата, се увеличават с 10 %.

(3) Дължината на застъпването между стенгата и мачтата е най-малко 10 пъти по-голямо от изисквания диаметър в основата на стенгата.

Чл. 458. (1) Бушпритите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Обща дължина на бушприта

(2) Вътрешната част на бушприта е с дължина най-малко четири пъти по-голяма от диаметъра на бушприта към кърмата.

(3) Диаметърът на бушприта в предната му част е най-малко 60 % от диаметъра на бушприта в задната му част.

Чл. 459. (1) Утлегарите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Обща дължина на утлегарите

(2) Диаметърът на утлегара в предната му част е най-малко 60 % от диаметъра в задната му част.

Чл. 460. (1) Грот-гиковете от дърво съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Обща дължина на грот-гика

(2) Диаметърът на грот-гика при палеца на шарнира е не по-малко от 72 % от диаметъра по ал. 1.

(3) Диаметърът на грот-гика при шкотовия ъгъл е не по-малко от 85 % от диаметъра по ал. 1.

(4) Най-големият диаметър на грот-гика, измерен от мачтата, е на 2/3 от дължината му.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Когато ъгълът между грот-гика и задния ръб на платното е по-малък от 65°, грот-шкотът е прикрепен към края на нока или точката на закрепване на шкота не е в една равнина с шкотовия ъгъл, в съответствие с чл. 452, ал. 2 - 3, ИА "МА" може да изиска по-голям диаметър.

(6) При ветрилни площи, по-малки от 50 m2, ИА "МА" одобрява намаления на размерите по ал. 1.

Чл. 461. (1) Гафелите от дърво отговарят на следните минимални изисквания:

(*) Обща дължина на гафела

(2) Незакрепената част на гафела не превишава 75 % от дължината му.

(3) Силата на опън при скъсване на фала е най-малко равна на 1,2 пъти силата на опън при скъсване на дирик-фала.

(4) Горният ъгъл на фала не превишава 60°.

(5) Като изключение по ал. 4, когато горният ъгъл на фала превишава 60°, силата на опън при скъсване на фала се коригира, за да устои на натоварванията, които възникват.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) При ветрилни площи, по-малки от 50 m2, ИА "МА" има право да одобри намаления на размерите по ал. 1.

Чл. 462. Форщаговете и вантите съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Разстояние от топа или салинга до палубата

Чл. 463. (1) Бакщаговете, стенгите, кливер-щаговете, утлегарите и вантите на бушприта съответстват на следните минимални изисквания:

(*) Разстояние от топа или салинга до палубата

(2) Структурата на въжето се базира на метода на изработка на въжета 6 x 7 FE от клас на здравина 1,550 kN/mm2.

(3) В класа на здравина по ал. 1 може да сe използва метод на изработка 6 x 36 SE или 6 x 19 FE.

(4) По-голямата еластичност на метода на изработка 6 x 19 позволява силите на опън по ал. 1 да се завишат с 10 %.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Използване на въжета с различна структура се допуска, ако притежават равностойни свойства.

(6) При използване на неподвижен такелаж силите на опън по ал. 1 се завишат с 30 %.

Чл. 464. (1) Допуска се за такелажа да се използват само вилки, халки, винтови обтегачи и болтове от одобрен тип.

(2) Използват се болтове, вилки, халки и винтови обтегачи, приспособени за надеждно закрепване.

Чл. 465. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Силата на опън на всеки ватерщаг е не по-малко от 1,2 пъти по-голяма от силата на опън на съответните стенги и утлегари.

Чл. 466. (1) Свързващите стоманени кабели могат да бъдат във формата на сплитания, съединителни ръкави или уплътняващи муфи. Сплитанията са шнуровани, а краищата им - усукани.

(2) Огоните са оборудвани с уши.

(3) Въжетата се разполагат по такъв начин, че да не пречат на входовете и траповете.

(4) За кораби с водоизместване, по-малко от 30 m3, ИА "МА" допуска следните намаления на силите на опън:

Чл. 467. (1) За подвижния такелаж се използват въжета от влакна или стоманени нишки.

(2) Минималната сила на опън и диаметрите на подвижния такелаж според ветрилната площ отговарят на следните минимални изисквания:

(3) Подвижният такелаж, който е част от устройството за обтягането, има сила на опън, съответстваща на съответните щагове или ванти.

(4) Ако са използвани материали, различни от указаните в ал. 1, се спазват стойностите за сила на опън по ал. 2.

(5) Забранява се използване на въжета от полиетиленови влакна.

Чл. 468. (1) При използване на въжета от стоманени нишки или влакна диаметрите на шкивовете на въжетата (измерени от ос до ос на въжетата) съответстват на следните минимални изисквания:

(2) Допуска се изключение от ал. 1, когато диаметърът на шкивовете на въжетата е шест пъти по-голям от диаметъра на въжето със стоманени нишки, при условие че въжето със стоманени нишки не преминава постоянно през шкивовете.

Чл. 469. (1) Силата на якост на арматурата (вилки, халки, винтови обтегачи, планки с ухо, болтове, пръстени и скоби) е съвместима със силата на опън на неподвижния и подвижния такелаж, който е прикрепен към тях.

(2) Укрепването на футоксите на обтягането и вантите се проектира така, че да поема силите, на които те са подложени.

(3) Към всяко ухо се прикрепва само по една скоба заедно със съответното обтягане и ванти.

(4) Блоковете на фаловете и топенантите се закрепват здраво към мачтата и въртящите се детайли, използвани за целта, и се изисква да са в добро състояние.

(5) Приставките към шарнирните болтове, кофел-нагелите и кофел-планките се конструират така, че да са в състояние да устоят на натоварванията, на които се подлагат.

Чл. 470. (1) Платната се монтират така, че да се прибират по прост, бърз и безопасен начин.

(2) Ветрилната площ съответства на вида на кораба и водоизместването му.

Чл. 471. (1) Корабите с утлегар или бушприт се оборудват с мрежа и достатъчен брой закрепващи и обтягащи устройства.

(2) Оборудването по ал. 1 не се изисква, ако утлегарът или бушпритът е оборудван с ръчна стропа и опорно въже за краката така, че да позволява закачане на предпазните колани, които се носят на борда.

(3) За работа по такелажа се осигурява въжена люлка.

Чл. 472. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява такелажа не по-малко от един път на две и половина години.

(2) Проверката по ал. 1 включва най-малко:

1. платната, включително въжетата, шкотовите ъгли и рифовете;

2. състоянието на мачтите и рангоутите;

3. състоянието на неподвижния, подвижния такелаж и свръзките на стоманените въжета;

4. приспособленията за бързо и безопасно прибиране на платната;

5. надеждността на закрепване на блоковете на фаловете и топенантите;

6. закрепването на табернаклите и другите точки за връзване на неподвижния и подвижния такелаж на кораба;

7. лебедките за боравене с платната;

8. другите приспособления, монтирани за плаване под платна;

9. мерките, взети за избягване износването на рангоутите, неподвижния и подвижния такелаж и платната;

10. оборудването съгласно чл. 471.

Чл. 473. (1) Частта на дървената мачта, минаваща през палубата и намираща се под палубата, се преглежда през интервали, определени от ИА "МА", но не по-рядко от всяка периодична проверка съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите.

(2) За проверката по ал. 1 мачтата се изважда от основата си.

(3) На борда се съхранява издадено, подписано и датирано от ИА "МА" удостоверение от последната проверка, извършена съгласно ал. 1.

Чл. 474. (1) Корабите, предназначени да тласкат, включват устройство за тласкане.

(2) Корабите по ал. 1 се проектират и оборудват така, че:

1. да позволяват на екипажите лесно и безопасно преминаване на екипажа от тласкача на тласкания кораб през устройството за тласкане;

2. да заемат фиксирано положение спрямо тласкания кораб;

3. да предотвратяват относително движение между корабите от състава.

Чл. 475. (1) За обвързване на корабите с въжета тласкачът се оборудва най-малко с две специални лебедки или равностойни свързващи устройства за обтягане на въжетата.

(2) Свързващите устройства по ал. 1 позволяват постигане на твърда връзка с корабите от тласкания състав.

Чл. 476. (1) За състави от тласкач и един тласкан кораб се допуска свързващо устройство с контролируема подвижна връзка при завиване на състава.

(2) За осигуряване на връзката по ал. 1 се използват задвижващи звена, които поглъщат предаваните сили и се управляват лесно и безопасно.

(3) За задвижващите звена по ал. 2 се спазват изискванията по чл. 41 - 46 и чл. 48 - 49.

Чл. 477. За тласкачите не са задължителни изискванията за таранната преграда по чл. 8, ал. 1 - 5.

Чл. 478. (1) За лихтери без рулева система, жилищни помещения, машинни или котелни отделения не се прилагат изискванията по:

1. глави четвърта - шеста и единадесета;

2. членове 125 - 129, чл. 202 - 203 и чл. 227.

(2) За лихтери с рулева система, жилищни помещения, машинни или котелни отделения се прилагат съответните изисквания по тази наредба.

Чл. 479. За лихтер за морски превоз с дължина L до 40 m:

1. изискванията за таранните прегради по чл. 8 не са задължителни, ако челните им страни са способни да издържат на товар минимум 2,5 пъти по-голям от определения за таранните прегради на кораби със същото газене, предназначени за плаване по вътрешните водни пътища, построени според изискванията на призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели;

2. по изключение от чл. 124 отсеците на двойното дъно, до които достъпът е труден, не се отводняват, ако обемът им не надвишава 5 % от максимално допустимото водоизместване на лихтера за превоз на морски кораб.

Чл. 480. Корабите, предназначени да бъдат тласкани, се оборудват с швартови устройства, осигуряващи безопасно обвързване с другите кораби.

Чл. 481. Корабите, предназначени да задвижват бордово свързани групи, се оборудват с кнехтове или равностойни устройства, които вследствие броя и разположението им позволяват съставът да бъде обвързан по безопасен начин.

Чл. 482. Кораби, предназначени за придвижване в състав, се оборудват с устройства за обвързване, кнехтове или равностойни устройства, които вследствие броя и разположението им позволяват безопасно обвързване с другите плавателни средства в състава.

Чл. 483. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Кораби, предназначени за влачене или тласкане, отговарят на следните изисквания:

1. устройствата им за влачене са разположени така, че ползването им не застрашава безопасността на кораба, екипажа или товара;

2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) влекачите и тласкачите са оборудвани с буксирна кука, която да може да се освободи безопасно от рулевата рубка, като това изискване не се прилага, ако конструктивно или чрез друго приспособление се предотвратява преобръщането;

3. устройствата им за влачене се състоят от лебедки или буксирна кука и други елементи, които са поставени пред равнината на гребните винтове; това изискване не се прилага за кораби, които се управляват с движители като винто-рулеви колони или крилчати движители;

4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) за спомагателни кораби, които (в съответствие с приложимите наредби на навигационните служби на държавите - членки на Европейския съюз), оказват съдействие само чрез влачене на моторни кораби, като изключение от т. 3 се допуска да имат устройство за влачене от типа на кнехт, което се приема за достатъчно, и се прилагат изискванията по т. 2;

5. в случай че буксирните въжета могат да се закачат на кърмата на кораба, се осигуряват насочващи бугели и уловители за буксирните въжета.

Чл. 484. Не се допуска влачене по течението от кораби с дължина L, превишаваща 86 m.

Чл. 485. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) За да се допусне тласкач или моторен кораб да движи твърдо свързан състав, за което се правят записи в корабното удостоверение на Общността, ИА "МА" решава какви състави и бордово свързани групи да се представят за освидетелстване и провежда указаните в чл. 29 изпитвания на съставите и бордово свързаните групи, като по отношение на заявените състави и бордово свързани групи изпитванията са за най-неблагоприятните варианти.

(2) Изпитванията на състава съответстват на изискванията по чл. 29 - 37.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява дали фиксираната връзка на всички кораби в състава се поддържа при маневрите съгласно глава четвърта.

Чл. 486. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Ако по време на ходовите изпитвания по чл. 485 на борда на тласканите кораби или на задвижваните в бордово свързана група има отделно оборудване, като рулева система, задвижващи звена или оборудване за маневриране или управляеми завъртания, с оглед изпълнение на изискванията по чл. 29 - 37 за кораба, задвижващ състава, в корабното удостоверение на Общността се вписват следните данни: видове състави и бордово свързани групи, положението му в състава, наименованието и европейския идентификационен номер на кораба и на корабите със специфично оборудване, използвано в хода на изпитванията.

Чл. 487. Когато кораб се използва за задвижване на състав или да бъде тласкан в състав, съответствието му с изискванията по чл. 474 - 486 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 488. В корабното удостоверение на Общността на задвижващия кораб се вписват:

1. одобрените състави и бордово свързани групи;

2. видовете обвързване;

3. определените максимални сили на обвързване;

4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) където е целесъобразно - минималната сила на опън на въжетата за надлъжното обвързване и броят намотки на въжетата на кнехтовете.

Чл. 489. (1) По отношение построяването и оборудването на плаващите съоръжения се прилага глава втора, глави шеста - тринадесета и глава шестнадесета.

(2) По отношение на плаващите съоръжения със собствени средства за задвижване се прилагат и изискванията на глави четвърта и пета.

(3) Не се допуска движителите, позволяващи придвижване на малки разстояния, да съставляват собствено средство за задвижване.

Чл. 490. Допуска се ИА "МА" да освобождава от прилагане на изискванията:

1. по чл. 8 и 9;

2. по раздел II на глава шеста;

3. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) максималното ниво на налягане на шума съгласно чл. 276, ал. 2 да бъде превишено, докато работи оборудването на плаващото съоръжение, при условие че през периода на работа никой не спи на борда през нощта;

4. други изисквания относно конструкцията, работното оборудване или съоръжение, при условие че във всеки случай се осигурява еднаква безопасност.

Чл. 491. Допуска се ИА "МА" да освобождава от прилагане на изискванията:

1. по чл. 194, ако по време на експлоатация на плаващите съоръжения те могат да бъдат надеждно закотвени с работна котва или пилони;

2. ако плаващите съоръжения, които са със собствено средство за задвижване, се оборудват с най-малко една котва, която съответства на изискванията по чл. 194, при което емпиричният коефициент "к" се приема за 45, а най-малката височина на борда е равна на "Т";

3. по чл. 273, ал. 2, ако жилищните помещения могат да бъдат адекватно осветени с електричество.

Чл. 492. Допуска се ИА "МА" да освобождава от спазването на изискванията по:

1. чл. 125, ал. 2;

2. чл. 135, ал. 2;

3. чл. 204, ал. 1;

4. чл. 316.

Чл. 493. (1) Плаващите съоръжения, на които по време на работа се намират хора, се оборудват с обща система за тревога.

(2) Аларменият сигнал е ясно различим от другите сигнали и в рамките на кабините, и на всички работни места, създава ниво на звука най-малко 5 dB(A) по-голямо от максималното ниво на фоновия шум.

(3) Задължително се осигурява възможност за задействане на системата за тревога от рулевата рубка и основните работни места.

Чл. 494. Използва се работно оборудване достатъчно здраво, за да издържи на натоварванията, на които се подлага, и отговарящо на всички изисквания на Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки по отношение на машините (ОВ, L 207 от 1998 г.).

Чл. 495. (1) Устойчивостта и здравината на работното оборудване и по целесъобразност - на неговите принадлежности, се изисква да са такива, че да издържат на силите, получени от очакваните крен, диферент и движение на плаващите съоръжения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Ако товарите се повдигат с кранове, максималният допустим товар, произтичащ от условията за устойчивост и якост на плаващото съоръжение, се изписва по траен начин на табелки на палубата и в местата за управление.

(3) Ако товароподемността може да бъде увеличена чрез свързване към допълнителни плаващи платформи, одобрените стойности със и без такива допълнителни плаващи платформи се указват ясно.

Чл. 496. (1) По смисъла на тази глава остатъчно разстояние на безопасност е най-краткото вертикално разстояние между водната повърхност и най-ниската част на плаващото съоръжение, след която то вече не е водонепроницаемо, като се вземат предвид кренът и диферентът, които са в резултат от моментите по чл. 500, ал. 5 и 6 и чл. 501 - 505.

(2) Остатъчното разстояние на безопасност е достатъчно съгласно чл. 500, ал. 1 и 2 за всеки защитен от пръски и атмосферни въздействия отвор, ако е не по-малко от 300 mm.

(3) Ако отворът не е защитен от пръски и атмосферни въздействия, остатъчното разстояние на безопасност е не по-малко от 400 mm.

Чл. 497. (1) За целите по тази глава остатъчен надводен борд означава най-краткото вертикално разстояние между водната повърхност и горната повърхност на палубата до бордовете, като се вземат предвид кренът и диферентът, резултат от моментите по чл. 500, ал. 5 и 6 и чл. 501 - 505.

(2) Остатъчният надводен борд е достатъчен съгласно чл. 500, ал. 1 и 2, ако е не по-малко от 300 mm.

(3) Допуска се остатъчният надводен борд да бъде намален, ако се докаже че са изпълнени изискванията по чл. 507.

Чл. 498. (1) В случай че формата на корпуса видимо се различава от тази на понтон, както е случаят с цилиндричните плаващи платформи, или напречното сечение на плаващата платформа има повече от четири страни, ИА "МА" може да изиска или одобрява остатъчен надводен борд, който е различен от указания в чл. 496, ал. 2.

(2) Изискването по ал. 1 важи и за плаващи съоръжения, състоящи се от няколко корпуса.

Чл. 499. (1) Потвърждението на устойчивостта съгласно чл. 500 - 507 се базира на изпълнено опитно креноване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Ако по време на опитното креноване не се достигнат необходимите ъгли на крен или ако опитното креноване води до неоправдано големи технически трудности, то може да се замени с изчисление за определяне на центъра на тежестта и водоизместването на плаващото съоръжение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Резултатът от изчислението на водоизместването по ал. 2 се проверява чрез измерване на газенето, като разликата не е повече от ± 5 %.

Чл. 500. (1) Предвид натоварванията, възникващи при експлоатация на работно оборудване и по време на плаване, се изисква да се потвърждава, че стойностите на разстоянието на безопасност и остатъчният надводен борд са достатъчни.

(2) За потвърждението по ал. 1 се изисква сумата от ъглите на диферента и крена да не превишават 10° и дъното на корпуса да не се показва.

(3) Потвърждаването на устойчивостта включва представяне на следните данни и документи:

1. чертежи на корпуса на плаващото съоръжение и работното оборудване, подробни данни за тях, необходими за потвърждаване на устойчивостта: съдържание на резервоарите, отворите за достъп до вътрешността на плаващото съоръжение и др.;

2. хидростатични данни или криви;

3. криви на рамото на изправящия момент на статичната устойчивост, доколкото се изисква съгласно чл. 507;

4. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) описание на условията за работа, включително данни за теглото и центъра на тежестта включително в състояние без товар и положението на оборудването при транспортиране;

5. изчисления на кренящия момент, диферента и изправящия момент с описание на ъглите на крен и диферент и съответните остатъчни надводен борд и разстояние на безопасност;

6. обобщение на резултатите от изчисленията с определяне на параметрите за работа и максималните натоварвания.

(4) Потвърждението на устойчивостта на кораба се основава като минимум на следните предполагаеми натоварвания:

1. относително тегло на изкопаваните продукти при драги:

а) пясък и чакъл: 1,5 t/m3;

б) много мокри пясъци: 2,0 t/m3;

в) почва, средно: 1,8 t/m3;

г) смес на пясък и вода в канали: 1,3 t/m3;

2. при грайферни драги стойностите по т. 1 се завишават с 15 %;

3. при хидравличните драги се взема предвид максималната товароподемност.

(5) При потвърждението на устойчивостта се отчитат моментите, породени от:

1. товара;

2. асиметриите в конструкцията;

3. налягането на вятъра;

4. завиване по време на движение на самоходни плаващи съоръжения;

5. странични течения, ако има такива;

6. баласт и провизии;

7. натоварванията на палубата и по целесъобразност от товар;

8. открити повърхности на течности;

9. сили на инерция;

10. друго механично оборудване.

(6) Моментите, които могат да действат едновременно, се сумират.

Чл. 501. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Моментът, причиняван от налягането на вятъра съгласно чл. 500, ал. 5, т. 3, се изчислява по следната формула:

Mw = c.pw.A.(lw + T/2) [kNm],

където:

с е коефициент на съпротивление, зависещ от формата: за носещи конструкции с = 1,2; за греди с плътно сечение с = 1,6; и при двете стойности са предвидени евентуални силни пориви на вятър; цялата площ, обхваната от контурната линия на носещата конструкция, се взема като повърхността, изложена на вятъра;

pw - специфичното налягане на вятъра; то се приема за еднакво като 0,25 kN/m2;

А - страничната равнина над равнината на най-дълбоко газене, в m2;

lw - разстоянието от центъра на площта на страничната равнина А до равнината на най-дълбоко газене (m2).

Чл. 502. За да се определят моментите, дължащи се на завой в движение, съгласно чл. 500, ал. 5, т. 4 при самоходни плаващи съоръжения се използва формулата по чл. 355.

Чл. 503. Моментът, получен вследствие странично течение съгласно чл. 500, ал. 5, т. 5, се взема под внимание само за плаващи съоръжения, които са закотвени или швартовани в течението при работа.

Чл. 504. От гледна точка на определянето на устойчивостта се определя най-неблагоприятната степен на запълване на резервоарите, а съответният момент се включва в изчислението, когато се пресмятат моментите, породени от течен баласт и течни провизии съгласно чл. 500, ал. 5, т. 6.

Чл. 505. Моментът, получен вследствие на инерционните сили съгласно чл. 500, ал. 5, т. 7, се отчита в необходимата степен, в случай че моментите на товара и работното оборудване е вероятно да се отразят на устойчивостта.

Чл. 506. (1) Изправящите моменти за корпуси с бордове се пресмятат по формулата:

където:

__

MG е метацентричната височина, в m;

j - ъгълът на крен, в градуси.

(2) Формулата по ал. 1 е валидна за ъгъл на крена до 10° или до ъгъл на крена, съответстващ на потапяне края на палубата или изплаване скула на дъното, като меродавен е по-малкият ъгъл.

(3) Допуска се формулата по ал. 1 да се прилага за скосени бордове до ъгъл на крена до 5°, като граничните стойности по чл. 500, ал. 4 - 6 и чл. 501 - 505 също могат да се прилагат.

(4) Ако конкретната форма на корпуса (корпусите) не позволява опростяването по ал. 3, се използват кривите на рамото на изправящия момент по чл. 500, ал. 3, т. 3.

Чл. 507. В случай че се използва намален остатъчен надводен борд съгласно чл. 497, ал. 3, за всички експлоатационни случаи се доказват следните изисквания:

1. след корекцията за откритите повърхности на течностите метацентричната височина да е минимум 0,15 m;

2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) за ъглъл на крена между 0 и 30° да е налице рамо на изправящия момент най-малко:

където:

е ъгълът на крена, от който кривата на рамото на изправящия момент показва отрицателни стойности (диапазон на устойчивостта); той не е по-малък от 20° или 0,35 rad и не се въвежда във формулата като по-голяма стойност от 30° или 0,52 rad, приемайки radian (rad) (1° = 0,01745 rad) като единица на j°;

3. сборът от ъгъла на крена и диферента да не превишава 10°;

4. да остава остатъчно разстояние на безопастност, отговаряща на изискванията по чл. 496;

5. да остава остатъчен надводен борд най-малко 0,05 m;

6. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) за ъглъл на крена между 0° и 30° да е налице остатъчно рамо на изправящия момент най-малко

където

е ъгълът на крена, от който кривата на рамото на изправящия момент показва отрицателни стойности; той не се въвежда във формулата като по-голяма стойност от 30° или 0,52 rad; остатъчно рамо на изправящия момент означава максималната съществуваща разлика при 0 до 30° наклон между кривата на рамото на изправящия момент и кривата на рамото на кренящия момент; ако отвор към вътрешността на кораба бъде достигнат от вода при ъгъл на крена, по-малък от този, съответстващ на максималната разлика между кривите на моментите, под внимание се взема рамото, съответстващо на този ъгъл на крена.

Чл. 508. Маркировките за газене и скалите на газене се поставят съгласно чл. 23 - 27.

Чл. 509. (1) Допуска се чл. 496 - 507 да не се прилагат към плаващи съоръжения, при които са налице следните условия:

1. работните съоръжения не могат по никакъв начин да променят техния крен или диферент;

2. всяко изместване на центъра на тежестта може реално да бъде изключено.

(2) При всички случаи на работа, при максимален товар разстоянието на безопасност е най-малко 300 mm, а надводният борд - не по-малко от 150 mm.

(3) За отвори, които не могат да бъдат пръскозащитени и защитени от лоши атмосферни условия, безопасното разстояние е не по-малко от 500 mm.

Чл. 510. Плаващите устройства се изработват от метал или друг материал със същите якостни и динамични свойства.

Чл. 511. Дебелината на обшивката и пределните стойности на равномерното износване на обшивката на плаващите устройства се определят по реда на чл. 6.

Чл. 512. Устойчивостта на плаващите устройства се определя по документацията по чл. 500, ал. 3 и чрез опитно креноване съгласно чл. 499.

Чл. 513. Разстоянието за безопасност при максимално натоварване на плаващите устройства е не по-малко от 300 mm, а надводният борд - не по-малко от 50 mm.

Чл. 514. При наличие на отвори в плаващото устройство, които не са защитени от пръски и атмосферни въздействия, разстоянието на безопасност е не по-малко от 600 mm.

Чл. 515. (1) Плаващите устройства се оборудват с швартово и леерно устройство, буртици, отблъсквачи и преходен мост (сходня) с парапети или леери и сваи.

(2) Покритието на палубата и преходните мостове се изработват от материали, предпазващи от подхлъзване.

(3) Плаващите устройства, предназначени за приставане и престой на кораби, се оборудват с устройства за подаване на електрическа енергия и вода, с телефонни или други кабелни връзки за престояващите кораби.

Чл. 516. (1) Устройствата за швартоване включват най-малко два двойни швартови кнехта, разположени в носовия и кърмовия край на плаващото устройство.

(2) Към всеки кнехт се осигуряват достатъчен брой стоманени швартови въжета.

(3) Не се допуска броят на швартовите въжета да бъде по-малък от шест.

(4) Въжетата по ал. 3 са с дължина от 40 до 100 m и с диаметър, определен с изчисленията по чл. 203, ал. 4 - 5.

Чл. 517. (1) Плаващите устройства се оборудват с твърдо леерно ограждане с минимална височина 800 mm, в което се допускат проходи за преминаване, затварящи се с гъвкави леери.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска ИА "МА" да разрешава част от ограждането на плаващото устройство да е с гъвкави леери при спазване на следните изисквания:

1. провисването по цялата дължина на гъвкавия леер не превишава 100 mm;

2. леерите са окачени на неподвижно закрепени стойки;

3. разстоянието между стойките е до 1500 mm.

Чл. 518. Буртиците и отблъсквачите на плаващите устройства се изработват от материал, който не наранява корпусите на приставащите кораби.

Чл. 519. (1) Плаващите устройства се закрепват към брега чрез подпори (сваи) от подходящ материал, разположени в носовия и кърмовия край на устройството.

(2) Размерите на сваите, якостта и допустимите им натоварвания се определят в документацията по чл. 524.

(3) Сваите се закрепват надеждно към брега и се обвързват към плаващото устройство.

Чл. 520. (1) Връзката между плаващото устройство и брега се осъществява чрез преходен мост (сходня) с конструкция, надеждно закрепена от двата края: към брега и към плаващото устройство, съобразена с възможните колебания на водния стоеж.

(2) Преходният мост се оборудва с твърдо леерно ограждане от двете страни и осигурява двупосочно движение на хора.

(3) Подходът от брега към преходния мост и плаващото устройство се обозначават с табела или по друг подходящ начин и се указват редът и условията за качване, преминаване и престой на хора.

(4) Мястото за приставане към плаващото устройство се обозначава с табела или по друг подходящ начин, като се указват редът и условията за приставане и престой на подхождащите кораби.

Чл. 521. Плаващите устройства, предназначени за престой на хора, ботели, ресторанти, басейни, спортни площадки и др., допълнително се оборудват с котвено устройство, отговарящо на изискванията по чл. 194.

Чл. 522. Плаващите устройства се оборудват с достатъчно стационарно монтирани средства за осветление на преходните мостове и проходите за преминаване.

Чл. 523. (1) Всички плаващи устройства се снабдяват най-малко с по един спасителен кръг в носовата и кърмовата част, оборудвани със спасително плаващо въже с дължина 30 m и диаметър от 8 до 11 mm.

(2) Плаващите устройства, предназначени за престой на хора, се снабдяват и с индивидуални спасителни средства, отговарящи на изискванията по чл. 228, като броят им се определя в зависимост от максимално разрешения брой хора, и лодка за оказване на помощ на човек зад борда.

(3) На плаващи устройства по ал. 2 на видно място с табела или по друг подходящ начин се посочват правилата за оказване на първа помощ на пострадали хора.

(4) На плаващи устройства по ал. 2 спасителните кръгове се оборудват със светещ буй.

(5) Евакуационните изходи и пътища на плаващите устройства по ал. 2 се обозначават със стикери, табели или по друг подходящ начин.

Чл. 524. Плаващите устройства се проектират и строят по одобрена от ИА "МА" проектно-техническа документация.

Чл. 525. (1) За извършване на проверка за удостоверяване техническото състояние на новорегистрирано плаващо устройство собственикът или упълномощено от него лице подават заявление до ИА "МА" и представят плаващото устройство за преглед, за което се съставя протокол.

(2) Плаващите устройства подлежат на периодичен преглед на всеки 36 месеца.

(3) За извършване на прегледа по ал. 2 собственикът или упълномощено от него лице подава писмено заявление в ИА "МА".

(4) Към заявлението по ал. 3 се представя протокол (акт) за измерени остатъчни стойности на дебелините на метала или материала, от който е изработен корпусът на плаващите устройства.

(5) Прегледът по ал. 2 се извършва в 7-дневен срок от получаване на заявлението.

Чл. 526. (1) Работните плавателни средства, определени като такива и на които е издадено корабното удостоверение на Общността по реда на Наредба № 5 за корабните документи, имат право да плават извън работните площадки само без товар.

(2) Ограничението по ал. 1 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(3) За вписването по ал. 2 заявителят представя документ, издаден от Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав", посочващ времетраенето на работите и географските граници на работната площадка, в която плавателното средство може да се експлоатира.

Чл. 527. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Построяването и оборудването на работните плавателни средства е в съответствие с глави втора - тринадесета, освен ако в настоящата глава не бъде определено друго.

Чл. 528. (1) За работните плавателни средства се прилагат изискванията по:

1. член 8;

2. глави четвърта и пета - когато плавателното средство е самоходно;

3. член 203, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 - 9.

(2) Допуска се ИА "МА" да разрешава изключения от изискванията относно построяването, разпределението и оборудването, при условие че във всеки случай е осигурена равностойна безопасност.

Чл. 529. Допуска се ИА "МА" да разреши освобождаване от прилагане разпоредбите по:

1. членове 125 - 129 в случаите, когато не е необходим екипаж;

2. член 202 и чл. 203, ал. 10, т. 10 в случаите, когато:

а) работните плавателни средства могат да бъдат надеждно закотвени с работни котви или пилони;

б) самоходните работни плавателни средства са оборудвани най-малко с една котва, отговаряща на изискванията по чл. 202, при което емпиричният коефициент "k" се приема за 45, а за "Т" се счита най-малката височина;

3. член 202, т. 3 в случаите, когато работните плавателни средства не са самоходни.

Чл. 530. (1) Ако работното плавателно средство се използва като баржа за мелиорация или саморазтоварваща се баржа, разстоянието на безопасност извън трюмното пространство е най-малко 300 mm, а надводният борд - не по-малко от 150 mm.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разрешава по-малък надводен борд, ако чрез изчисления се докаже, че устойчивостта е достатъчна за товар с относително тегло 1,5 t/m3 и че палубата не влиза във водата.

(3) При изчисленията по ал. 2 се взема под внимание влиянието на течните товари.

Чл. 531. (1) Към работни плавателни средства, които не са указани в чл. 530, се прилагат разпоредбите по чл. 20 - 21.

(2) При необходимост ИА "МА" може да определи стойности за разстояние на безопасност и надводен борд, различни от указаните в ал. 1.

Чл. 532. (1) На работните плавателни средства не се изисква екипаж, когато е налице едно от следните условия:

1. не са самоходни;

2. има корабни лодки на работния участък.

(2) Изключенията по ал. 1 се вписват в корабното удостоверение на Общността.

Чл. 537. (1) Разпоредбите по тази глава се прилагат за кораби, превозващи контейнери, за които се изискват документи за устойчивостта съгласно приложимите наредби на навигационните служби в сила в държавите - членки на Европейския съюз.

(2) Документите за устойчивостта се представят за проверка и се заверяват от ИА "МА".

Чл. 538. (1) Документите за устойчивостта осигуряват на капитана пълна информация за устойчивостта на кораба за всички случаи на натоварване.

(2) Документите за устойчивостта на кораба съдържат най-малко:

1. информация за допустимите коефициенти на устойчивост, за допустимите стойности на

___

KG

или за допустимите стойности на височината на центъра на тежестта на товара;

2. данни относно отсеците, които могат да се пълнят с баластна вода;

3. форми за проверка на устойчивостта;

4. указания за употреба или примери на изчисления за ползване от капитана.

(3) За кораби, когато е въпрос на избор дали контейнерите да се превозват закрепени или незакрепени, се ползват отделни методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на закрепени и незакрепени контейнери.

(4) Контейнерите се считат за закрепени само ако всеки отделен контейнер е здраво фиксиран към корпуса на кораба чрез направляващо устройство или закрепващо оборудване и мястото му не може да се промени по време на пътуване.

Чл. 539. За изчисляване устойчивостта на кораб при незакрепени контейнери се използват методи, съответстващи на следните условия:

1. метацентричната височина

___

MG

е най-малко 1,00 m;

2. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) под съчетаното въздействие на центробежната сила, получена при завиване на кораба, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите, ъгълът на крена не превишава 5° и ръбът на палубата да не влиза във водата;

3. рамото на кренящия момент, породен от центробежната сила при завиване на кораба, се определя по формулата:

където:

cKZ е параметър (cKZ = 0,04) [s2/m];

v - максималната скорост на кораба по отношение на водата (m/s);

___

KG - височината на центъра на тежестта на натоварения кораб над основната равнина (m);

T' - газенето на кораба, когато е натоварен;

4. рамото на кренящия момент, породен от налягането на вятъра, се определя по формулата:

hKW = cKW.(A'/D').(lW + T'/2) [m],

където:

cKW е параметър (cKW = 0,025) [t/m2];

A' - напречната равнина над съответната равнина на газенето на кораба, когато е натоварен (m2);

D' - водоизместването на кораба, когато е натоварен (t);

lW - височината на центъра на тежестта на страничната равнина A' над съответната равнина на газене (m);

T' - газенето на кораба, когато е натоварен (m);

5. рамото на кренящия момент, породен от свободните повърхности на дъждовната вода и остатъчната вода в трюма или двойното дъно, се определя по формулата:

hKfO = (cKfO./D').S[b.l.(b - 0,55vb)] [m],

където:

cKfO е параметър (cKfO = 0,025) [t/m2];

b - широчината на въпросния трюм или секция от трюма (m); секциите от трюмовете, в които има открити повърхности, изложени на вода, се получават от надлъжното и/или напречно водонепроницаемо разделяне, което води до формиране на независими секции;

l - дължината на въпросния трюм или секция от трюма (m);

D' - водоизместиместване на кораба, когато е натоварен;

6. при всяко състояние на натоварване се взема под внимание половината гориво и запас от прясна вода (t).

Чл. 540. Устойчивостта на кораб, превозващ незакрепени контейнери, се счита за достатъчна, ако действителната

___

KG

не превишава

___

KGzul, получена по следните формули, като

___

KGzul се изчислява за различните водоизмествания, покриващи целия обхват на стойности на газенето.

за (BWL/2F) не може да се приема стойност, по-малка от 11,5 (11,5 = 1/tan5°);

за решаваща се приема най-ниската стойност на

___

KGzul от формулите по т. 1 и 2;

във формулите:

___

KGzul е максимално допустимата височина на центъра на тежестта на натоварения кораб над основната му равнина (m);

___

KM - височината на метацентъра над основната му равнина (m) съгласно формулата за приближение по чл. 541;

F - съответният надводен борд при 1/2L (m);

Z - параметърът на центробежната сила, получаваща се при завиване, която се изчислява по формулата:

Z = (0,7v)2/9,81.1,25LWL = 0,04v2/LWL [-],

където:

V е максималната скорост на кораба по отношение на водата (m/s);

Tm - съответното средно газене (m);

hKW - рамото на кренящия момент, получено от страничното налягане на вятъра, съгласно чл. 539, т. 4 (m);

hKfO - сборът от рамената на кренящия момент, резултат от свободните повърхности на течностите съгласно чл. 539, т. 5 (m).

Чл. 541. Когато отсъства таблица за хидростатичните криви, стойността на

___

KM за изчислението съгласно чл. 540 и 543 може да бъде определена по следните формули за приближение:

1. за кораби с форма на понтон:

2. за други кораби:

Чл. 542. Всички методи за изчисляване устойчивостта на кораба при закрепени контейнери отговарят на следните условия:

1. метацентричната височина

___

MG

е не по-малка от 0,50 m;

2. под съчетаното въздействие на центробежната сила, получена при завиване на кораба, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите, никой отвор в корпуса не се потапя;

3. рамената на кренящия момент, породени от центробежната сила при завиване на кораба, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите, се определят по формулите по чл. 539, т. 3 - 5;

4. при всеки случай на натоварване се взема под внимание половината гориво и запас от прясна вода.

Чл. 543. Устойчивостта на кораб, превозващ закрепени контейнери, се счита за достатъчна, ако действителната

___

KG

не превишава

___

KGzul, получена по следните формули и изчислена за различни водоизмествания, покриващи целия обхват на стойностите на газенето:

като за (Bwl/2F) не може да се приема стойност, по-малка от 6,6, и за

не може да се приема стойност, по-малка от 0;

като за решаваща се приема най-ниската стойност на

___

KGzul от формулите по т. 1 и 2 и в тези формули в допълнение към определените по-горе термини:

I е напречният инерционен момент на площта на водолинията при Tm (m4) (за формулата за приближение виж чл. 539);

i - напречният момент на инерцията на площта на водолинията при височина

Tm + 2/3 [m4];

- водоизместване на кораба при Tm(m3);

F' - идеалният надводен борд F' = H' - Tm (m) или F' = (a.BWL)/2b [m], като за решаваща се приема най-ниската стойност;

a - вертикалното разстояние между долния край на отвора, който се потапя най-напред в случай на накреняване, и водолинията на кораба в нормално положение (m);

b - разстоянието до същия отвор от диаметралната равнина (m);

H' - идеалната странична височина H' = H + q/(0,9L.BWL) [m];

q - сборът от обемите на рубки, люкове, палубни сандъци и други надстройки с максимална височина 1,00 m над Н или до най-ниския отвор в разглеждания обем, като за решаваща се приема най-ниската стойност; частите от обемите, разположени в обхвата до 0,05L от краищата на кораба, не се вземат под внимание (m3).

Чл. 544. Когато липсват данни за хидростатичните криви, стойността на напречния инерционен момент I на площта на водолинията може да се определи по следните формули за приблизително изчисляване:

1. за кораби с форма на понтон:

2. за други кораби:

Чл. 545. За оценка на устойчивостта на кораба може да се използват документите по чл. 538, ал. 1 - 2.

Чл. 546. (1) Преди започване на строителството на кораби с дължина над 110 m, с изключение на морските кораби (строителство на нов кораб или удължаване на вече действащ такъв), корабособственикът или негов представител уведомява ИА "МА".

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" определя етапите на наблюдение при строителството на корабите по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва наблюдение на определените етапи на строителството.

Чл. 547. Допуска се наблюдението на етапите на строителството по чл. 546, ал. 2 да не се извършва, ако преди започването се представи декларация от одобрена класификационна организация, че тя ще контролира строителството.

Чл. 548. Достатъчната здравина на корпуса на кораба (надлъжна, напречна и местна здравина) се удостоверява по реда на чл. 6, ал. 2.

Чл. 549. Разпоредбите по този раздел се прилагат за корабите с дължина над 110 m, с изключение на пътническите кораби.

Чл. 550. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Основните стойности за изчисляването на устойчивостта, водоизместването (теглото) на кораба без товар и разположението на центъра на тежестта се определят чрез експеримент с накреняване, извършен в съответствие с Приложение I към Резолюция MSC 267 (85) на Международната морска организация (ИМО) (Annex I to IMO Resolution MSC 267 (85).

Чл. 551. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Заявителят представя изчисление, базирано на прилагането на метода на постоянното водоизместване, че плавателността и устойчивостта на кораба са адекватни в случай на нахлуване на вода.

(2) Всички изчисления се извършват при свободно потапяне и с подравняване на товара.

(3) Достатъчната плавателност и устойчивост на кораба в случай на нахлуване на вода се доказва с товар, съответстващ на максималното му газене и равномерно разпределен във всички трюмове, както и с максимални запаси и напълно зареден с гориво.

(4) При разнородни товари изчисляването на устойчивостта се извършва за най-неблагоприятните условия на натоварване.

(5) Изчисляването на устойчивостта по ал. 4 се извършва на борда на кораба.

(6) За целта на изчислението математическото доказателство за достатъчна устойчивост се определя за междинните етапи на наводняване (25 %, 50 % и 75 % запълване на отсеците с вода и където е целесъобразно, за етапа, непосредствено предхождащ напречното равновесие) и за крайния етап на наводняване при условията на натоварване, посочени в ал. 4.

Чл. 552. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) При повредено състояние на кораба се вземат предвид следните предпоставки:

1. размер на повредата по борда:

а) по протежение на надлъжната ос: не по-малко от 0,10 L;

б) по протежение на напречната ос: 0,59 m;

в) по вертикалата: от дъното нагоре без ограничения;

2. размер на повредата по дъното:

а) по протежение на надлъжната ос: не по-малко от 0,10 L;

б) протежение на напречната ос: 3,00 m;

в) по вертикалата: 0,39 m от основата нагоре, без да се брои утайникът;

3. всички прегради в повреденото помещение се смятат за повредени, което означава, че отделението се избира така, че корабът да остане на вода след наводняване на два или повече съседни отсека по дължина;

4. за главното машинно отделение се взема предвид само стандартът с един отсек, т.е. крайните прегради на машинното отделение се смятат за неповредени;

5. при повреда на дъното съседните напречни отсеци се разглеждат като наводнени;

6. проницаемостта се приема за 95 %;

7. ако изчислението докаже, че средната проницаемост на даден отсек е по-малка от 95 %, може да се използва изчислената стойност;

8. използваните стойности не трябва да бъдат по-малки от:

а) машинни и оперативни отделения: 85 %;

б) трюмове: 70 %;

в) двойни дъна, горивни цистерни, цистерни за баласт и други в зависимост от това дали според предназначението им те се приемат за пълни или празни при кораб, плаващ при максимално допустимо газене: 0 или 95 %;

9. изчисленията на ефекта при свободните повърхности в междинните етапи на наводняване се основават на брутната площ на повредените отсеци.

Чл. 553. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) За всички междинни етапи на наводняване, посочени в чл. 551, се изпълняват следните критерии:

1. ъгълът на крена j в равновесното положение на съответния междинен етап не надхвърля 15° (5°, когато контейнерите не са обезопасени);

2. отвъд указания в т. 1 ъгъл на крен в равновесното положение на въпросния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент дава стойност на рамото на изправящия момент GZ і 0,02 m (0,03 m, когато контейнерите не са обезопасени), преди първият необезопасен отвор да бъде потопен или ъгълът на крена да достигне 27° (15°, когато контейнерите не са обезопасени);

3. отворите, които не са водонепроницаеми, не са потопени преди достигане на ъгъла на крена в равновесното положение на въпросния междинен етап.

Чл. 554. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) По време на крайния етап на наводняване трябва да са изпълнени следните изисквания:

1. долните краища на отворите, които не са водонепроницаеми (например вратите, прозорците, люковете за достъп), са на не по-малко от 0,10 m над повредената водолиния;

2. ъгълът на крена j в равновесното положение не надхвърля 12° (5°, когато контейнерите не са обезопасени);

3. отвъд указания в т. 1 ъгъл на крен в равновесното положение на въпросния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент дава стойност на рамото на изправящия момент GZ і 0,05 m и пространството под кривата достига поне 0,0065 m.rad, преди първият необезопасен отвор да бъде потопен или ъгълът на крена j да достигне 27° (10°, когато контейнерите не са обезопасени) (фигура 1);

Фигура 1

4. ако отворите, които не са водонепроницаеми, бъдат потопени преди достигане на равновесното положение, помещенията, позволяващи достъп, се считат за наводнени за целите на изчисляването на устойчивостта в повредено състояние.

Чл. 555. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Ако са оформени отвори за наводняване между отсеци с цел намаляване на асиметричното наводняване, отворите трябва да съответстват на следните условия:

1. за изчисляване на наводняването между отсеците се прилага Резолюция A.266 (VIII) на ИМО (IMO Resolution A.226 (VІІІ);

2. да бъдат самозадействащи се;

3. да не са оборудвани със спирателни кранове;

4. общото време, предвидено за компенсация, да не надвишава 15 минути.

Чл. 556. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Ако отворите, през които незасегнатите отсеци могат да бъдат допълнително наводнени, са пригодени за водонепроницаемо затваряне, спиращите наводняването устройства трябва да носят следното ясно четливо указание от двете страни: "Затвори веднага след преминаване".

Чл. 557. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Доказването чрез изчисления съгласно чл. 551 - 555 се счита за изпълнено, ако изчисляването на устойчивостта в повредено състояние съгласно част 9 от Правилата към Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN) дава положителен резултат.

(2) Ако е необходимо, за изпълнение на изискванията от чл. 551, равнината на максималното газене се установява наново.

Чл. 558. Корабите с дължина над 110 m:

1. се оборудват с една от следните системи:

а) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) многовинтови задвижващи системи: с най-малко два отделни двигателя с еднаква мощност и носово подрулващо устройство, което се управлява от рулевата рубка и е ефективно при кораб без товар;

б) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) едновинтова задвижваща система и носово подрулващо устройство, което се управлява от рулевата рубка и е със собствено силово захранване и също ефективно се използва, когато корабът е без товар и прави възможно придвижването на собствен ход при авария на основната система на задвижване;

2. се оборудват с радиолокатор заедно с прибор за указване скоростта на завиване съгласно чл. 81 - 82;

3. имат стационарна система от трюмни помпи съгласно чл. 124 - 131;

4. съответстват на изискванията по чл. 584, ал. 1.

Чл. 559. (1) Към корабите с дължина над 110 m, с изключение на пътническите кораби, се предявяват и следните изисквания:

1. в случай на злополука да бъде разделен на три части и средната третина да се отдели, без да се използва тежко аварийно-спасително подемно оборудване, като отделените части на кораба остават на вода след разделянето;

2. да имат удостоверение на борда, издадено от одобрена класификационна организация относно плавателността, диферента и устойчивостта на отделните части на кораба по т. 1, посочващо максимално допустимата степен на натоварване, над която плавателността на двете части вече не се осигурява;

3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) са построени като кораби с двойни корпуси съгласно ADN, при което за сухотоварните кораби се прилагат разделите от 9.1.0.91 до 9.1.0.95, а за танкерите - параграф 9.3.2.11.7 и разделите от 9.3.2.13 до 9.3.2.15 или параграф 9.3.3.11.7 и разделите от 9.3.3.13 до 9.3.3.15 от част 9 от ADN;

4. оборудват се с многовинтови задвижващи системи съгласно чл. 558, т. 1, буква "а".

(2) В т. 52 на удостоверението на Общността се записва, че корабите отговарят на всички изисквания по ал. 1, т. 1 - 4.

Чл. 560. (1) Към пътническите кораби с дължина над 110 m освен чл. 558 се спазват и следните изисквания:

1. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) построени или реконструирани са за най-високия си клас под надзора на одобрена класификационна организация, което съответствие се потвърждава с удостоверение, издадено от одобрена класификационна организация, когато за досегашния клас то не е необходимо или;

2. имат двойно дъно с височина не по-малка от 600 mm и отговарят на едно от следните условия:

а) имат отсеци, осигуряващи в случай на наводняване на които и да са два съседни водонепроницаеми отсека, че корабът няма да потъне по-ниско от пределната линия и има остатъчно разстояние на безопасност 100 mm;

б) имат двоен корпус с разстояние не по-малко от 800 mm между страничната стена на кораба и надлъжната преграда;

3. оборудвани са с многовинтови задвижващи системи с най-малко два отделни двигателя с еднаква мощност и носово подрулващо устройство, което се управлява от рулевата рубка и може да се използва надлъжно и напречно;

4. пригодени са така, че котвата на кърмата може да бъде задействана от рулевата рубка.

(2) В т. 52 от корабното удостоверение на Общността се записва, че отговарят на всички изисквания по ал. 1.

Чл. 561. Допуска се ИА "МА" да прилага § 3 - 13 по отношение на кораби, реконструирани за дължина над 110 m, само на основание конкретни препоръки от комитета по чл. 19 от Директива 2006/87/ЕО.

Чл. 562. Не се допуска високоскоростните кораби да се строят като кораби с кабини.

Чл. 563. Забранено е високоскоростните кораби да се оборудват със:

1. уреди, снабдени с фитилени горелки съгласно чл. 299 - 300;

2. печки с изпарителни мазутни горелки съгласно чл. 301 - 307;

3. отоплителни устройства с твърдо гориво съгласно чл. 310 - 312;

4. уредби за втечнен газ съгласно глава тринадесета.

Чл. 564. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Високоскоростните кораби се строят и класифицират в съответствие с изискванията на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите и под надзора на и в съответствие с действащите правила на одобрена класификационна организация, която има специални правила относно високоскоростните кораби като класът на кораба следва да се поддържа.

Чл. 565. Допуска се изключение от разпоредбите на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите, като корабните удостоверения на Общността, издадени съгласно разпоредбите по тази глава, могат да бъдат със срок на валидност не по-дълъг от пет години.

Чл. 566. Към високоскоростните кораби се прилагат и изискванията на глави от втора до четиринадесета, с изключение на:

1. член 18, ал. 2;

2. член 125, ал. 2;

3. член 235, ал. 2 - 3;

4. член 275, ал. 2;

5. член 373, ал. 1, т. 1.

Чл. 567. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) По изключение от чл. 347, ал. 10 и чл. 439 всички врати във водонепроницаемите прегради на високоскоростните кораби могат да се управляват дистанционно.

Чл. 568. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) В случай на отказ или повреда на рулевата машина с механичен привод се осигурява без забавяне включването на второ отделно устройство на рулевата машина или ръчен привод.

Чл. 569. Изискванията относно клас на кораба се прилагат и относно високоскоростните кораби.

Чл. 570. (1) Високоскоростните кораби се оборудват със седалки за максимално допустимия брой пътници.

(2) Седалките се оборудват с предпазни колани.

(3) Предпазни колани по ал. 2 не се изискват, когато е осигурена подходяща защита от удар или ако коланите не се изискват съгласно глава 4, част 6 от Кодекса за високоскоростни кораби 2000 (HSC Code 2000).

Чл. 571. Надводният борд на високоскоростните кораби е не по-малък от 500 mm.

Чл. 572. При извършването на преглед на високоскоростни кораби на ИА "МА" се предоставя надлежна документация за:

1. характеристиките на плавателност и устойчивост, достатъчни за безопасността, когато корабът се използва във водоизместващ режим както незасегнат, така и повреден;

2. характеристиките на устойчивост и системите за стабилизиране, осигуряващи безопасността на кораба, когато се използва в режим на глисаж и в преходен режим;

3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) характеристиките на устойчивост при глисаж и преходен режим, които са достатъчни за привеждане на кораба в режим на покой при всеки отказ на система.

Чл. 573. (1) Рулевата рубка се устройва така, че:

1. рулевият и втори член на екипажа да могат във всеки момент да изпълняват задълженията си, докато корабът е в движение;

2. постът на рулевия е устроен съобразно работните места на лицата по т. 1, като уредите за навигация, маневриране, контрол и свръзка и другите важни оперативни средства за управление са в достатъчна близост, така че втори член на екипажа да може заедно с рулевия да получава необходимата информация и да борави с уредите и устройствата седнал;

3. постът на рулевия е организиран така, че да позволява управление от едно лице с помощта на радиолокатор;

4. вторият член на екипажа да разполага със собствен радиолокационен екран на работното си място (може и изведен екран от същия радиолокатор) и да има възможност да се намеси от своето работно място за предаване на информация и за управление на задвижването на кораба.

(2) Уредите по ал. 1, т. 2 се разполагат така, че лицата по ал. 1, т. 1 да имат възможност да работят с тях без никаква пречка, включително и когато са с поставени предпазни колани.

Чл. 574. (1) За рулевия в седнало положение не може мъртвата зона пред носа на кораба да е по-голяма от една дължина на кораба независимо от количеството товар.

(2) Не се допуска сумарната дъга на мъртвите сектори от право по курса до 22,5° по посока към кърмата от всеки борд да превишава 20°, като всеки отделен мъртъв сектор не превишава 5°, а чистият сектор между два мъртви сектора е не по-малко от 10°.

Чл. 575. (1) Таблата с уредите за работа и управление на устройствата по чл. 581 - 583 се разполагат в отделни и ясно маркирани места в рулевата рубка.

(2) Изискването по ал. 1 може да се приложи за контролирането на устройствата за спускане на колективното спасително оборудване.

(3) За местата и уредите, които са осветени при ползване, се използва червена светлина.

Чл. 576. (1) Изисква се да бъдат взети необходимите мерки така, че отраженията от прозорците по възможност да се избягват.

(2) Изисква се да бъдат осигурени средства за избягване на заслепяване от слънчева светлина.

(3) Не се допуска използването на отразяващи материали за повърхностите в рулевата рубка.

Чл. 577. Високоскоростните кораби имат следното оборудване:

1. радиолокатор и прибор за указване скоростта на завиване съгласно чл. 81 - 82;

2. леснодостъпно индивидуално спасително оборудване, отговарящо на европейски стандарт EN 395:1998 за максималния брой лица, допускани на борда.

Чл. 578. Обществените места, жилищните помещения и оборудването, което се намира в тях, се проектират така, че никое лице, което правилно ги използва, да не получи нараняване при обичайно или аварийно потегляне или спиране или при маневра при нормално плаване и при условия на отказ или повреда.

Чл. 579. (1) За информиране на пътниците за мерките за безопасност всички пътнически високоскоростни кораби се оборудват с акустични или сигнални устройства, които ясно се виждат и чуват от всички на борда.

(2) Устройствата по ал. 1 са проектирани така, че да позволяват на капитана да дава по тях указания на пътниците.

(3) Всеки пътник се осигурява с достъп до инструкциите за аварийни ситуации в близост до мястото си за сядане, в това число и план на кораба, показващ всички изходи, маршрути за евакуация, аварийно оборудване, спасително оборудване и указания за ползването на спасителните жилетки.

Чл. 580. Изходите и маршрутите за евакуация отговарят на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) от поста на рулевия има лесен, безопасен и бърз достъп до пространствата и жилищните помещения, достъпни за пътниците;

2. маршрутите за евакуация, водещи към аварийните изходи, са ясно и трайно маркирани;

3. всички изходи са надлежно маркирани, като работата на отварящия механизъм е очевидна и отвън, и отвътре;

4. към маршрутите за евакуация и аварийните изходи води съответна система от указания по безопасността;

5. до изходите е осигурено достатъчно място за присъствие на член на екипажа.

Чл. 581. (1) Коридорите, кабините и жилищните помещения, достъпни за пътниците, а също камбузите и машинните отделения се свързват с подходяща пожароизвестителна система.

(2) Всеки възникнал пожар и мястото му автоматично се изобразяват на място, в което постоянно има членове на екипажа.

Чл. 582. Машинните отделения се оборудват с неподвижно монтирана пожарогасителна система, отговаряща на изискванията по чл. 211 - 225.

Чл. 583. (1) Кабините и жилищните помещения, достъпни за пътниците, и техните трасета за евакуация се оборудват със система струйници за вода под налягане съгласно чл. 207 - 210.

(2) За отработената вода се осигурява възможност бързо да се отвежда и направо навън.

Чл. 586. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) Без да се засягат изискванията на Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (ОВ, L 59 от 1998 г.), както е изменена, транспонирана в Наредба № 10 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2006 г.), разпоредбите по тази глава се прилагат за всички двигатели с номинална мощност, надхвърляща 19 kW, монтирани на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища или на машини на борда на такъв кораб.

(2) Двигателите по ал. 1 отговарят на изискванията на Директива 97/68/ЕО, както е изменена.

Чл. 587. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Спазването на пределните нива на емисиите на отработени газове, приложими за съответния етап, се определя въз основа на типово одобрение съгласно раздел II.

Чл. 588. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) След монтиране на двигател на борда, но преди да започне използването му, се провежда изпитване на монтажа.

(2) В зависимост от резултатите от изпитването по ал. 1, което може да е част от първоначалния преглед на кораба или част от специална инспекция поради монтиране на двигател, двигателят се регистрира в корабното удостоверение на Общността, ако то се издава за първи път, или ако е издадено - промяната на двигателя се вписва в удостоверението.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да не извърши изпитване на монтажа съгласно ал. 1, ако двигател с номинална мощност PN, ненадхвърляща 130 kW, е заменен с двигател, попадащ в обхвата на същото типово одобрение.

(4) В случаите по ал. 3 корабопритежателят или упълномощено от него лице уведомява ИА "МА" за замяната на двигателя и изпраща копие на документа за типово одобрение и подробности за идентификационния номер на новия монтиран двигател.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" отразява измененията в т. 52 на приложение № 26 към Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.

Чл. 589. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Междинните изпитвания на двигателя се провеждат съгласно глава пета на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите.

Чл. 590. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) След всяка значителна модификация на двигателя, която може да повлияе на емисиите на газообразни и прахови замърсяващи вещества от него, се провежда специално изпитване.

Чл. 591. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Резултатите от изпитванията по чл. 588 - 590 се регистрират в протокол за параметрите на двигателя.

Чл. 592. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" вписва номерата на типовото одобрение и идентификационните номера на всички двигатели, които са монтирани на борда на кораба и които трябва да отговарят на изискванията на тази глава в т. 52 на приложение № 26 към Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.

(2) За двигателите по ал. 1, посочени в чл. 9, параграф 4, буква "a" от Директива 97/68/ЕО, е достатъчно записването на идентификационния номер.

Чл. 593. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) За изпълнението на задачите по тази глава ИА "МА" може да упълномощи техническа служба по раздел IV.

Чл. 594. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) Типовите одобрения се признават, при условие че използването на двигателя попада в обхвата на съответното типово одобрение, както следва:

1. типови одобрения съгласно Директива 97/68/ЕО;

2. типови одобрения, които съгласно приложение II, параграф 2 на Директива 97/68/ЕО, се признават за еквивалентни.

(2) За всеки типово одобрен двигател на борда на кораба се съхраняват следните документи или техни копия:

1. сертификат за одобрение на типа по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 10 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители;

2. инструкциите на производителя на двигателя за наблюдение на съставните му елементи и параметрите на двигателя от значение за отработилите газове;

3. протоколът за параметрите на двигателя.

Чл. 595. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) По време на изпитването на монтажа по чл. 588, при междинни изпитвания по чл. 589 и при специални изпитвания по чл. 590 ИА "МА" проверява текущото състояние на двигателя по отношение на съставните елементи, реглажи и параметрите, специфицирани в инструкциите по § 1, т. 124.

(2) Ако по време на прегледа се установи, че двигателят не отговаря на одобрения тип двигател или на одобреното поколение двигатели, ИА "МА" може:

1. да изисква:

а) да се предприемат стъпки за възстановяване на съответствието на двигателя;

б) да се извършат съответните необходими промени в документа за типово одобрение;

2. да нареди измерване на действителните емисии.

(3) Ако възстановяването на съответствието на двигателя е неуспешно или при липса на съответните промени в сертификата за одобрение на типа, или ако измерванията покажат несъответствие с пределните нива на емисиите, ИА "МА" отказва да издаде корабно удостоверение на Общността или отнема всяко корабно удостоверение на Общността, което вече е било издадено.

Чл. 596. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) На двигатели със системи за обработка на отработените газове се извършват проверки, за да се установи дали тези системи работят правилно при изпитването на монтажа и/или на междинното и на специалното изпитване.

Чл. 597. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) Изпитванията съгласно чл. 595, ал. 1 се извършват при спазване на инструкциите на производителя на двигателя за наблюдение на съставните елементи и параметрите на двигателя от значение за отделянето на отработените газове.

(2) Инструкциите, които се изготвят от производителя и са одобрени, уточняват съставните елементи от значение за отделянето на отработените газове, както и реглажите и параметрите, чрез които може да се постигне непрекъснато съответствие с пределните нива на емисиите на отработените газове.

(3) Инструкциите по ал. 1 съдържат минимум:

1. типа на двигателя и, ако е възможно, поколенията двигатели с посочване на номиналната мощност и номиналните обороти;

2. списък на съставните елементи и параметрите на двигателя от значение за отделянето на отработените газове;

3. точни характеристики за идентифициране на позволените съставни елементи от значение за отделянето на отработените газове (например серийните номера върху съставните елементи и др.);

4. параметрите на двигателя, от значение за отделянето на отработени газове, като например регулировъчните диапазони за момента на впръскване, допустимата температура на водата за охлаждане, максималното обратно налягане на отработените газове и др.

(4) Инструкциите включват и процедури за проверка относно ефикасната работа на уредбата за обработка на отработените газове, когато инструкциите се отнасят за двигатели, на които са монтирани системи за обработка на отработените газове.

Чл. 598. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) Монтажът на двигателите на борда на кораба се извършва при спазването на ограниченията, посочени в типовото одобрение.

(2) Подналягането при всмукване и обратното налягане на отработените газове не може да надхвърлят стойностите, посочени за одобрения тип двигател.

(3) Ако двигателите, монтирани на борда, принадлежат на едно поколение двигатели, не могат да бъдат извършвани реглажи или модификации, които биха могли да се отразят неблагоприятно на емисиите на отработените газове и на праховите емисии или които излизат извън предложения диапазон на регулиране.

(4) Ако след типово одобрение съществува нужда от реглажи или модификации на двигателя, те се вписват надлежно в протокола за параметрите на двигателя по чл. 590.

(5) Ако резултатите от изпитването на монтажа и от междинното изпитване покажат, че параметрите, съставните елементи и настройките на монтираните на борда двигатели отговарят на спецификациите, определени в инструкциите по § 1, т. 124, се приема, че емисиите на отработените газове и праховите емисии отговарят на основните пределни нива.

Чл. 599. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) За двигатели с типово одобрение ИА "МА" може да съкрати изпитването на монтажа и междинното изпитване в случаите, предвидени в този раздел.

(2) Независимо от възможността за съкратено изпитване по ал. 1 се провежда пълно изпитване на поне един цилиндър или един двигател от поколение двигатели.

(3) Пълното изпитване по ал. 2 може да бъде съкратено само ако всички останали цилиндри или двигатели работят като двигателя, който е изпитан.

Чл. 600. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) (1) Техническите служби отговарят на европейските стандарти относно общите изисквания за компетентност на лаборатории за изпитване и калибриране (EN ISO/IEC 17025:2000 г.) и на следните условия:

1. да не са производители на двигатели;

2. ако използват инсталации извън собствената си лаборатория за изпитване, да са получили разрешение от ИА "МА" за целите на тази глава;

3. да докажат, че са признати да извършват видовете дейности по изпитване и калибриране в рамките на Европейския съюз, ако това се изиска от ИА "МА".

(2) Служби от трета държава могат да бъдат посочени за призната техническа служба единствено в рамките на двустранно или многостранно споразумение между Европейския съюз и третата държава.

Чл. 601. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2009 г.) Държавите членове информират Комисията за наименованията и адресите на техническите служби, които заедно с националния компетентен орган на съответната държава член са отговорни за прилагането на настоящата глава.

Чл. 602. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за всички пречиствателни станции за пречистване на отпадъчни води, инсталирани на борда на пътническите кораби.

Чл. 603. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) При типовото изпитване корабните станции за пречистване на отпадъчни води трябва да са в съответствие с пределните стойности, дадени в таблица 1 от приложение № 9.

(2) По време на експлоатация на кораба се изисква спазването на контролните стойности, дадени в таблица 2 от приложение № 9.

(3) При случайната проба не трябва да бъдат надвишени съответните стойности от таблици 1 и 2 от приложение № 9.

Чл. 604. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Не се допускат процедури, използващи продукти, съдържащи хлор.

(2) Също така не се допуска да бъдат разредени битовите отпадъчни води, за да бъде намалено специфичното замърсяване и по този начин да се даде възможност за изхвърлянето им.

Чл. 605. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) На борда на кораба се вземат адекватни мерки за складиране, съхранение (ако е необходимо) и изхвърляне на утайките от отпадъчни води.

(2) Мерките включват изготвяне на план за управление на утайките от отпадъчните води.

Чл. 606. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Съответствието с пределните стойности, дадени в таблица 1 от приложение № 9, се потвърждава чрез типово изпитване и чрез одобрение на типа.

(2) Одобрението на типа се удостоверява в сертификата за одобрение на типа.

(3) Корабопритежателят или негов упълномощен представител прилага копие от сертификата за одобрение на типа към заявлението за проверка на кораба в съответствие с чл. 53 от Наредба № 11 от 2011 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите.

(4) На борда на всеки пътнически кораб се съхранява копие от сертификата за одобрение на типа и от протокола за параметрите на корабната станция за пречистване на отпадъчни води.

Чл. 607. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) След монтиране на борда на кораба на станция за пречистване на отпадъчни води производителят провежда експлоатационни изпитвания преди започване на редовната експлоатация.

(2) В позиция 52 от корабното удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността се прави запис за корабната станция за пречистване на отпадъчни води заедно със следните данни за нея:

1. наименование;

2. номер на одобрението на типа;

3. сериен номер;

4. година на производство.

Чл. 608. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) След всяка значителна промяна в дадена корабна станция за пречистване на отпадъчни води, имаща въздействие върху пречистването, се извършва специално изпитване в съответствие с чл. 638.

Чл. 609. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) За изпълнение на изискванията, посочени в тази глава, Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да използва технически служби.

(2) Техническите служби трябва да отговарят на европейския стандарт относно общите изисквания за компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране (EN ISO/IEC 17025:2005-8), като се вземат предвид следните условия:

1. производителите на корабни станции за пречистване на отпадъчни води не могат да бъдат признавани за технически служби;

2. за целите на тази глава техническата служба може с разрешението на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да използва съоръжения извън собствената си лаборатория.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява Европейската комисията за наименованията и адресите на техническите служби, отговорни за изпълнението на изискванията, посочени в тази глава.

Чл. 610. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) На корабната станция за пречистване на отпадъчни води се извършва редовно техническа поддръжка в съответствие с указанията на производителя, за да се гарантира, че е в пълна изправност.

(2) За потвърждаване на техническото обслужване по ал. 1 на борда се води дневник за поддръжката.

Чл. 611. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Производителят подава пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" заявление за одобрение на типа на корабна станция за пречистване на отпадъчни води.

(2) Към заявлението се прилагат информационна папка съгласно § 1, т. 132, проектопротокол за параметрите на корабната станция за пречистване на отпадъчни води съгласно § 1, т. 135, и проект на ръководство на производителя за проверка на компоненти и параметри, свързани с пречистването на отпадъчните води за въпросния тип бордова пречиствателна станция съгласно § 1, т. 136.

(3) За типовото изпитване производителят демонстрира прототип на корабната станция за пречистване на отпадъчни води.

Чл. 612. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Ако при конкретно заявление за одобрение на типа на корабна станция за пречистване на отпадъчни води Изпълнителна агенция "Морска администрация" счете, че заявлението, подадено във връзка с представения прототип на станция, не съответства на характеристиките на този тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, посочени в приложение № 10, част II, допълнение I, то за одобрението по чл. 611 трябва да бъде предоставен друг прототип (ако е необходимо - допълнителен), който се определя от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 613. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) За всеки тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, който трябва да бъде одобрен, се подава отделно заявление.

Чл. 614. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Заявлението се подава до Изпълнителна агенция "Морска администрация", която издава одобрението на типа за корабна станция за пречистване на отпадъчни води. Одобрението на типа корабна станция съответства на описанията в информационната папка и отговаря на изискванията на тази глава.

(2) Изпълнението на изискванията по ал. 1 се преценява съгласно приложение № 11.

Чл. 615. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) За всеки тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, която одобрява, Изпълнителна агенция "Морска администрация" попълва всички съответни части на сертификата за одобрение на типа (приложение № 10, част III). Изпълнителна агенция "Морска администрация" съставя или проверява съдържанието на азбучния указател към информационния пакет.

(2) Сертификатите за одобрение на типа се номерират в съответствие с метода, посочен в приложение № 10, част IV.

(3) Изготвеният сертификат за одобрение на типа и допълненията към него се предават на заявителя.

Чл. 616. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Ако корабната станция за пречистване на отпадъчни води, подлежаща на одобряване, може да изпълнява функцията си или притежава специфични свойства само в комбинация с други компоненти на кораба, на който тя ще се инсталира, и ако по тази причина съответствието с едно или повече изисквания може да бъде проверено само ако подлежащата на одобряване корабна станция за пречистване на отпадъчни води работи заедно с други реални или симулирани компоненти на кораба, обхватът на одобрението на типа на тази корабна станция за пречистване на отпадъчни води следва да бъде съответно ограничен.

(2) В случаите по ал. 1 всички ограничения за използването и всички изисквания за инсталирането се описват подробно в сертификата за одобрение на типа за този тип пречиствателна станция.

Чл. 617. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща на Европейската комисия списък на типовете корабни станции за пречистване на отпадъчни води (включително подробни данни, така както са посочени в приложение № 10, част V, за които е издала, отказала или отменила одобрение през въпросния период, всеки път, когато този списък се изменя).

(2) Ако бъде поискано от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща:

1. копие от сертификата за одобрение на типа за типа корабна станция за пречистване на отпадъчни води, със или без информационен пакет, за всеки тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, за която е издала, отказала или отменила одобрение, и ако е приложимо,

2. изготвеният съгласно чл. 623 списък на корабните станции за пречистване на отпадъчни води, които са произведени в съответствие с издадените одобрения на типа, и в който списък се съдържат данните, посочени в приложение № 10, част VІ.

Чл. 618. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Веднъж годишно, или допълнително при поискване, Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща на Европейската комисия копие от спецификацията, посочена в приложение № 10, част VІІ, относно типовете корабни станции за пречистване на отпадъчни води, за които е издадено одобрение на типа след последното уведомление.

Чл. 619. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Заявителят по чл. 611 е длъжен да информира Изпълнителна агенция "Морска администрация" за всяка промяна в данните, съдържащи се в информационния пакет.

(2) Заявлението за изменение или удължаване на дадено одобрение на типа се подава само до Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 620. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Ако характеристиките на корабната станция за пречистване на отпадъчни води, както са описани в информационния пакет, са променени, Изпълнителна агенция "Морска администрация":

1. според необходимостта издава поправените страници от информационния пакет, отбелязвайки всяка от тях, за да посочи ясно естеството на промяната и датата на преиздаване, и всеки път, когато се издават преразгледани страници, азбучният указател на информационния пакет, приложен към сертификата за одобрението на типа, също бива съответно актуализиран;

2. издава преразгледан сертификат за одобрение на типа (означен с допълнителен номер), ако някаква информация в него (без приложенията към него) се е променила или ако минималните изисквания по тази глава са били изменени след датата на издаване на първоначалното одобрение, като в преразгледания сертификат за одобрение трябва ясно да е посочена причината за промяната, както и датата на преиздаването.

(2) Ако Изпълнителна агенция "Морска администрация" счете, че е необходимо провеждането на нови проби или изпитвания поради промяна в информационния пакет, уведомява производителя за това и издава документите, посочени в чл. 617, ал. 2, само след успешно приключване на новите проби или изпитвания.

Чл. 621. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Върху всяка корабна станция за пречистване на отпадъчни води, произведена в съответствие с одобрението на типа, производителят поставя маркировките, посочени в приложение № 10, част І, включително номера на одобрението на типа.

Чл. 622. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Ако в одобрението на типа се съдържат ограничения за използването в съответствие с чл. 616, производителят прилага към всяка произведена единица подробна информация относно тези ограничения и всички изисквания за инсталиране.

Чл. 623. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) При поискване от Изпълнителна агенция "Морска администрация" производителят представя списък на серийните номера на всички корабни станции за пречистване на отпадъчни води, които са произведени в съответствие с изискванията по тази глава, считано от последния доклад или от момента, в който тези разпоредби са влезли в сила за първи път, в рамките на 45 работни дни след края на всяка календарна година и незабавно след всяка допълнителна дата, посочена от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(2) Списъкът по ал. 1 определя съответствието между серийните номера, съответните типове корабни станции за пречистване на отпадъчни води и номерата на одобренията на типа.

(3) Освен това списъкът по ал. 1 включва и специална информация за случаите, в които производителят прекратява производството на корабна станция за пречистване на отпадъчни води от одобрен тип.

(4) Производителят съхранява събираните данни за период от поне 40 години.

Чл. 624. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" като компетентен орган, издаващ одобрение на типа, трябва да гарантира, че серийните номера на корабните станции за пречистване на отпадъчни води, произведени в съответствие с изискванията по тази глава, са регистрирани от производителя.

Чл. 625. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Допълнителна проверка на серийните номера може да се извършва заедно с проверката на съответствието на производството, предвидена в чл. 628 и 629.

Чл. 626. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) По отношение на проверката на серийните номера производителят или негови представители на територията на Република България при поискване незабавно предоставят на Изпълнителна агенция "Морска администрация" необходимата информация относно директните им купувачи, както и серийните номера на корабните станции за пречистване на отпадъчни води, които са докладвани като произведени в съответствие с чл. 623.

Чл. 627. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Ако при поискване от Изпълнителна агенция "Морска администрация" производителят не може да изпълни изискванията съгласно раздел V "Съответствие", одобрението за съответния тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води може да бъде отменено. В такъв случай се използва процедурата за уведомяване съгласно чл. 634.

Чл. 628. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" при издаване одобрение на типа проверява предварително - ако е необходимо, работейки в сътрудничество с компетентните органи на други държави членки, че са взети подходящите мерки, за да се гарантира ефективна проверка на съответствието на производството по отношение на изискванията съгласно приложение № 10, част I.

Чл. 629. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" при издаване одобрение на типа проверява - ако е необходимо, работейки в сътрудничество с компетентните органи на други държави членки, дали мерките, посочени в чл. 628, продължават да бъдат достатъчни и дали всяка корабна станция за пречистване на отпадъчни води, притежаваща номер на типово одобрение в съответствие с изискванията по тази глава, продължава да отговаря на описанието от сертификата за типово одобрение и приложенията към него за одобрения тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води.

Чл. 630. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да признава сходни изпитвания, извършени от компетентните органи на други държави членки, за еквивалентни на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 628 и 629.

Чл. 631. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Счита се, че е налице несъответствие с одобрения тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, когато има отклонения от характеристиките в сертификата за одобрение на типа или от информационния пакет съгласно чл. 620.

Чл. 632. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Ако Изпълнителна агенция "Морска администрация" установи, че корабни станции за пречистване на отпадъчни води не съответстват на типа корабна станция за пречистване на отпадъчни води, за които е издала одобрението, тя взема необходимите мерки, за да гарантира, че корабните станции за пречистване на отпадъчни води, намиращи се в производство, отново биват приведени в съответствие с типа одобрена корабна станция за пречистване на отпадъчни води.

(2) В случаите по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява компетентните органи на други държави членки и Европейската комисия за предприетите мерки, които могат да стигнат до отменяне на одобрението на типа.

Чл. 633. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Ако Изпълнителна агенция "Морска администрация" е в състояние да докаже, че корабни станции за пречистване на отпадъчни води, притежаващи номер на одобрение на типа, не съответстват на одобрения тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, тя може да поиска от компетентния орган, издал одобрението на типа, да разпореди проверка на произвеждания тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води за съответствие с одобрения тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води.

(2) Такова действие трябва да бъде предприето в рамките на шест месеца от датата на искането.

Чл. 634. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява съответните чужди компетентни органи и Европейската комисия в срок от един месец за всяко отменяне на одобрение на типа и за причините за това отменяне.

Чл. 635. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Не по-късно от три месеца след пускането в експлоатация на пътническия кораб или в случай на модернизиране на корабна станция за пречистване на отпадъчни води, след като тя бъде инсталирана и бъдат проведени подходящи експлоатационни изпитвания, Изпълнителна агенция "Морска администрация" взема случайна проба по време на експлоатацията на пътническия кораб с цел проверка на стойностите, определени в таблица 2 от приложение № 9.

(2) През различни интервали Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва проверки на функционалните възможности на корабната станция за пречистване на отпадъчни води чрез измервания на случайни проби с цел проверка на стойностите, определени в таблица 2 от приложение № 9.

(3) Ако Изпълнителна агенция "Морска администрация" установи, че стойностите от измерванията на случайните проби не съответстват на стойностите, определени в таблица 2 от приложение № 9 , тя може да поиска:

1. дефектите в корабната станция за пречистване на отпадъчни води да бъдат отстранени, за да се гарантира доброто й функциониране;

2. корабната станция за пречистване на отпадъчни води отново да бъде приведена в съответствие с одобрението на типа, или

3. да бъде проведено специално изпитване в съответствие с чл. 637.

(4) Щом бъдат отстранени несъответствията и корабната станция за пречистване на отпадъчни води бъде отново приведена в съответствие с одобрението на типа, Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да извършва нови измервания на случайни проби.

(5) Ако недостатъците не бъдат отстранени или съответствието на корабната станция за пречистване на отпадъчни води със спецификациите на одобрението на типа не бъде възстановено, Изпълнителна агенция "Морска администрация" запечатва корабната станция за пречистване на отпадъчни води и прави съответното вписване в позиция 52 от корабното удостоверение на Общността.

Чл. 636. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Случайните проби се измерват в съответствие със спецификациите от таблица 2 от приложение № 9.

Чл. 637. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Ако Изпълнителна агенция "Морска администрация" установи някакви несъответствия в корабната станция за пречистване на отпадъчни води, сочещи отклонение от одобрението на типа, се провежда специално изпитване за определяне на нейното текущо състояние по отношение на компонентите, специфицирани в Протокола за параметрите на корабната станция за пречистване на отпадъчни води, калибрирането и задаването на параметрите на корабната станция за пречистване на отпадъчни води.

(2) Ако Изпълнителна агенция "Морска администрация" счита, че корабната станция за пречистване на отпадъчни води не е в съответствие с одобрения тип корабна станция за пречистване на отпадъчни води, може да предприеме следните действия:

1. да изиска:

а) съответствието на корабна станция за пречистване на отпадъчни води да бъде възстановено;

б) одобрението на типа в съответствие с раздел ІV "Изменение на одобрения на типа" да бъде изменено по съответен начин, или

2. да нареди измерване в съответствие с изпитвателната спецификация, както е определено в приложение № 10.

(3) Ако не бъде възстановено съответствието или одобрението на типа не бъде съответно изменено или ако от измерванията, извършени в съответствие с ал. 2, т. 1, буква "б", стане очевидно, че пределните стойности, определени в таблица 1 от приложение № 9, не са спазени, Изпълнителна агенция "Морска администрация" запечатва корабната станция за пречистване на отпадъчни води и прави съответното вписване в позиция 52 от корабното удостоверение на Общността. За кораби, плаващи под чуждо знаме, Изпълнителна агенция "Морска администрация" съобщава на съответния орган, издал корабното удостоверението на Общността.

Чл. 638. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изпитванията по чл. 637 се извършват въз основа на ръководството на производителя за проверка на свързаните с пречистването компоненти и параметри на корабната станция за пречистване на отпадъчни води. Ръководството се съставя от производителя и се одобрява от Изпълнителна агенция "Морска администрация". В него се указват свързаните с пречистването компоненти, както и настройките, критериите за оразмеряване и параметрите, които да се прилагат, за да се гарантира, че стойностите, посочени в таблици 1 и 2 от приложение № 9, се поддържат постоянно. То трябва да съдържа най-малко следната информация:

1. спецификация на типа корабна станция за пречистване на отпадъчни води с описание на процеса и указание дали преди корабната станция за пречистване на отпадъчни води трябва да бъдат инсталирани резервоари за отпадъчни води;

2. списък на компонентите, специфични за пречистването на отпадъчните води;

3. прилаганите критерии за проектиране и оразмеряване, спецификации и наредби за оразмеряване;

4. схематично представяне на корабната станция за пречистване на отпадъчни води с характеристики за разпознаване на одобрените компоненти, свързани с пречистването (например каталожни номера върху компонентите).

Чл. 639. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Корабна станция за пречистване на отпадъчни води, която е била спряна, може да бъде върната в експлоатация само след специално изпитване, проведено в съответствие с чл. 637, ал. 1.