Кодекси и закони

Изпрати статията по email

НАРЕДБА № 31 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2008 Г. ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ХМЕЛ И ПРОДУКТИ ОТ ХМЕЛ И ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ДОСТАВКА НА ХМЕЛ

НАРЕДБА № 31 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2008 Г. ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ХМЕЛ И ПРОДУКТИ ОТ ХМЕЛ И ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ДОСТАВКА НА ХМЕЛ

Издадена от министъра на земеделието и храните

Обн. ДВ. бр.82 от 19 Септември 2008г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. организацията и редът за сертифицирането на хмел и продукти от хмел;

2. регистрирането на договорите за доставка на хмел;

3. предоставянето на информация на Европейската комисия за организацията на сертифициране и сертифицирането на хмел и продукти от хмел, както и за предварително сключените договори и баланса на реколтата от хмел.


Чл. 2. (1) Сертифицирането на хмел и продукти от хмел се извършва по правилата на Регламент (ЕО) № 1952/2005 на Съвета от 23 ноември 2005 г. относно общата организация на пазара на хмел и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 1696/71, (ЕИО) № 1037/72, (ЕИО) № 879/73 и (ЕИО) 1981/82 (OВ L 314, 30.11.2005) (Регламент (ЕО) № 1952/2005) и Регламент (ЕО) № 1850/2006 на Комисията от 14 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за сертифицирането на хмел и продукти от хмел (OВ L 355, 15.12.2006) (Регламент (ЕО) № 1850/2006).

(2) Договорите за доставка на хмел се регистрират по правилата на Регламент на Съвета № 1952/2005 и Регламент на Комисията 1557/2006 от 18 октомври 2006 г. относно подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1952/2005 на Съвета относно общата организация на пазара на хмел (OВ L 288, 19.10.2006) (Регламент 1557/2006).


Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕРТИФИЦИРАНЕТО НА ХМЕЛ И ПРОДУКТИ ОТ ХМЕЛ

Чл. 3. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към Министерството на земеделието и продоволствието сертифицира хмела и продуктите от хмел, произведени на територията на страната.

(2) Изпълнителният директор на ИАСАС одобрява със заповед наръчник за прилагане на процедурите за сертифициране на хмел и продукти от хмел, уредени от тази наредба и Регламент № 1850/2006.


Чл. 4. (1) Сертифицирането на хмел и продукти от хмел се извършва от служителите на ИАСАС и от други лица, на които тази дейност е възложена със заповед на Изпълнителния директор на ИАСАС.

(2) Изпълнителният директор на ИАСАС на основание анализ на риска организира извършването на надзор върху сертифицирането на хмел и продукти от хмел съгласно изискванията на Регламент № 1850/2006.


Чл. 5. (1) Изпълнителният директор на ИАСАС възлага със заповеди на териториални звена на службата да изпълняват функциите на центрове за сертифициране на хмел и/или продукти от хмел.

(2) Изпълнителният директор на ИАСАС, при необходимост, одобрява със заповеди центрове за сертифициране на хмел и/или продукти от хмел извън структурата на службата, които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон;

2. разполагат с нужния технически капацитет за вземане на проби от сертифицираните продукти и за анализ на пробите;

3. могат да водят документация и да подават информация за извършеното сертифициране съгласно изискванията на Регламент № 1850/2006.

(3) Със заповедите по ал. 1 и 2 се определя кодът на центъра за сертифициране и мястото, където ще се сертифицират хмелът и/или продуктите от хмел.

(4) Изпълнителният директор на ИАСАС одобрява центровете за сертифициране по ал. 2 въз основа на заявление от търговеца.


Чл. 6. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол проверява на място най-малко два пъти годишно одобрените центрове за сертифициране за наличие на изискванията на чл. 5, ал. 1.

(2) Изпълнителният директор на ИАСАС отнема със заповед одобрението на център за сертифициране, когато се установи, че:

1. той вече не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1;

2. по вина на лицата, работещи в него, е допуснато при приготвянето на продукти от хмел да бъдат вложени неразрешени компоненти или вложените компоненти да не бъдат отразени в издадения сертификат.

(3) Отнетото по ал. 2 одобрение може да бъде възстановено по реда на чл. 5, ал. 3 не по-рано от 1 година от датата на отнемането.


Чл. 7. Министърът на земеделието и продоволствието по предложение на изпълнителния директор на ИАСАС утвърждава със заповед районите за производство на хмел в Република България в съответствие с изискванията на Регламент № 1850/2006.


Чл. 8. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол е официален орган, отговорен за надзора на системата за сертификация, по смисъла на Регламент (ЕИО) № 3076/78 на Комисията от 21 декември 1978 г. относно вноса на хмел от страни, които не са членки (ОВ L 367, 28.12.1978) (Регламент № 3067(78).

(2) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол извършва проверките по чл. 7а, ал. 1 и предприема действията, необходими за прилагане на чл. 7а, ал. 2 на Регламент № 3067/78.


Глава трета.
РЕД ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ХМЕЛ И ПРОДУКТИ ОТ ХМЕЛ

Чл. 9. (1) На сертифициране подлежат:

1. произведените в страната хмелови шишарки, пресни или сушени, растителен сок и екстракти от хмел;

2. продуктите, произведени от продукти по т. 1, включително натрошени, смлени и под формата на пелети, както и с повишено съдържание на лупулин, произведени на територията на Европейския съюз или внесени от трети страни съгласно чл. 9 от Регламент № 1952/2005.

(2) Продуктите по ал. 1 могат да се предлагат на пазара на Европейския съюз и да се изнасят само със сертификат.

(3) За продуктите, внесени в Общността съгласно чл. 9 от Регламент № 1952/2005, декларацията, издадена от компетентния орган на третата страна, е еквивалентна на сертификат.

(4) При производство на продукти от хмел могат да се използват само сертифициран хмел по ал. 1, т. 1 и изходни сертифицирани продукти от хмел по ал. 1, т. 2 и ал. 3.


Чл. 10. (1) Производителите на хмел представят за сертифициране всяка партида, придружена от подписана от тях декларация, която съдържа:

1. име (наименование) и адрес на производителя;

2. година на реколтата;

3. сорт;

4. място на производство;

5. референтен номер на парцела, на който е произведена, в Интегрираната система за администриране и контрол;

6. брой на опаковките в партидата.

(2) Декларацията по ал. 1 придружава партидата хмел до издаване на сертификат на хмела или на продукта, произведен от него.


Чл. 11. (1) Хмелът се сертифицира, когато отговаря на минималните изисквания за качество, посочени в приложение № 1.

(2) Хмелът на прах, хмелът на прах с повишено съдържание на лупулин, екстрактите от хмел и смесените продукти от хмел се сертифицират, ако тяхното алфа-киселинно съдържание е по-ниско от това на хмела, от който са получени.


Чл. 12. (1) При сертифициране на хмел пробите се вземат и обработват съгласно метода, посочен в приложение № 2.

(2) При сертифициране на хмел се взема най-малко една проба от всеки 10 опаковки, но не по-малко от 2 проби от всяка партида.


Чл. 13. (1) Съответствието с минималното изискване за съдържание на влага в хмела се проверява чрез един от методите, посочени в приложение № 3.

(2) Метод II от приложение № 3 може да се използва за установяване съдържанието на влага в хмела след одобряване от ИАСАС, ако при прилагането му полученият резултат е с отклонение не повече от 2 % от резултата, получен по метод I.

(3) При решаване на спор за съответствие на хмела с минималното изискване за съдържание на влага се прилага метод I от приложение № 3.

(4) Съответствието на хмела с другите минимални изисквания за качество се проверява чрез метода, посочен в приложение № 4.


Чл. 14. Лицата по чл. 4, ал. 1 сертифицират хмела и продуктите от хмел по реда на глава II и глава III на Регламент № 1850/2006.


Чл. 15. (1) Предприятията за преработка на хмел са длъжни да представят на лицата по чл. 4, ал. 1, които сертифицират продуктите, произведени от хмел, цялата информация, свързана с технологията на преработката.

(2) Предприятията за преработка на хмел са длъжни да водят пълна отчетност за количествата хмел, вложени за преработка.

(3) Лицата по чл. 4, ал. 1, които сертифицират продуктите, произведени от хмел, контролират процеса на преработката и подписват изготвените от предприятията отчетни документи.

(4) Предприятията за преработка на хмел са длъжни да съхраняват документацията, свързана с преработката на всяка партида, в продължение най.малко на 3 години от приключване на преработката.


Чл. 16. (1) Сертификатите за хмел и продукти от хмел се издават преди тяхното предлагане на пазара, но не по-късно от 15 март на годината, следваща годината на прибиране на реколтата.

(2) Сертификатът за хмел трябва да съдържа следните данни:

1. описание на продукта по чл. 8, ал. 1;

2. референтния номер на сертификата;

3. нетно и/или брутно тегло на партидата;

4. района на производство, определен със заповедта по чл. 7;

5. година на реколтата;

6. сорта на хмела;

7. указанието "хмел със семена" или "хмел без семена";

8. указанието "Сертифициран продукт - Регламент (ЕО) № 1850/2006".

(3) Сертификатът за продукти от хмел трябва да съдържа данните по ал. 2, както и мястото и датата на преработка на хмела.

(4) Референтният номер на сертификата по ал. 2, т. 2 се състои от:

1. кодът на центъра за сертифициране по чл. 5, ал. 2;

2. означението BG;

3. последните две цифри от годината на реколтата;

4. номерът на партидата.

(5) Сертификатът се издава за цялата партида.


Чл. 17. Върху всяка опаковка сертифициран хмел се означават с четливи неизличими букви с еднакъв размер на български език следните данни:

1. описание на продукта;

2. указанието "хмел със семена" или "хмел без семена";

3. указанието "неприготвен хмел" или "приготвен хмел";

4. сортът или сортовете на хмела, включен в опаковката;

5. референтният номер на сертификата.


Чл. 18. (1) Не подлежат на сертифициране:

1. хмел, който е произведен върху земя, стопанисвана от пивоварна, и е използван от пивоварната в естествено или преработено състояние;

2. продукти, произведени от хмел, по договор за преработка, сключен с пивоварна, които се използват от самата пивоварна;

3. малки количества хмел или продукти от хмел, които не се продават за пивоварни цели;

4. продукти, произведени от изомеризирани продукти от хмел.

(2) В случая по ал. 1, т. 1 собственикът на пивоварната е длъжен всяка година до 15 ноември да подаде в ИАСАС следната информация:

1. отглежданите сортове хмел;

2. произведените количества хмел;

3. района на производство, определен със заповедта по чл. 7;

4. референтните номера на парцелите, на които е произведен хмелът, в Интегрираната система за администриране и контрол.

(3) В случая по ал. 1, т. 2 собственикът на пивоварната е длъжен при постъпване на хмела за преработка да уведоми лицата по чл. 4, ал. 1, които сертифицират продуктите, произведени от хмел. След производство на продуктите от хмел лицата по чл. 4, ал. 1 издават документ, който включва:

1. номер на документа;

2. идентификационен номер на договора за преработка;

3. пивоварната, с която е сключен договорът;

4. преработвателното предприятие;

5. описание на продукта, произведен от хмел, и неговото тегло;

6. референтните номера на сертификатите или номерата на декларациите по чл. 8, ал. 3 на хмела, вложен при преработката;

7. когато са произведени смесени продукти от хмел - указанието "Смес от хмел за лично ползване; не може да се продава".

(4) Номерът на документа по ал. 3, т. 1 и указанието по ал. 3, т. 7 се означават върху опаковката на продукта, произведен от хмел.


Глава четвърта.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ДОСТАВКА НА ХМЕЛ

Чл. 19. (1) Всички договори, сключени между производители или организации на производители на хмел и купувачи, за доставка на хмел, произведен на територията на страната, се регистрират в областната дирекция "Земеделие и гори", на чиято територия се намира адресът или седалището на доставчика.

(2) Областните дирекции "Земеделие и гори" регистрират отделно предварително сключените договори за доставка на хмел.

(3) Производителите или организациите на производители на хмел и купувачите включват в договорите за доставка на хмел клаузи относно:

1. съдържание на алфа-киселини в тонове и проценти;

2. размера на площите, от които е производен договореният хмел.

(4) Областните дирекции "Земеделие и гори" водят регистри на договорите по ал. 1 и ал. 2, в които се вписват:

1. страните по договора;

2. доставеното количество хмел;

3. доставените количества алфа-киселини и средното процентно съдържание на алфа-киселини по договора;

4. размерът на площите, от които е производен договореният хмел;

5. срокът и мястото на доставка;

6. цената на килограм хмел по договора.


Чл. 20. (1) Производителите и организациите на производители на хмел представят в съответната областна дирекция "Земеделие и гори" екземпляр от предварително сключените договори за доставка на хмел в едномесечен срок от тяхното сключване.

(2) Производителите и организациите на производители на хмел представят в съответната областна дирекция "Земеделие и гори" копия от фактурите за доставка на хмел по договорите по чл. 19, ал. 2. Фактурите се представят при всяка доставка или наведнъж за всички доставки, но не по-късно от 15 март на текущата година.

(3) Информацията, която се съдържа в документите по ал. 1 и 2 е конфиденциална и може да се използва само за целите на тази наредба и на Регламент № 1850/2006.


Глава пета.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Чл. 21. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол всяка година в срок до 15 юни представя в Министерството на земеделието и продоволствието:

1. списък на районите на производство на хмел;

2. информация за сертифицирането на хмел и продукти от хмел;

3. списък на центровете за сертифициране и кода на всеки център;

4. информация за надзора на сертифицирането и контрола върху центровете за сертифициране;

5. информация за вида и честотата на проверките, резултатите от тях и процента проверени партиди по чл. 7а от Регламент № 3076/78.

(2) Министерството на земеделието и продоволствието представя на Европейската комисия всяка година в срок до 30 юни, информацията по чл. 23 от Регламент № 1850/2006 и по чл. 7а от Регламент № 3076/78.


Чл. 22. (1) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол всяка година в срок до 31 март представя в Министерството на земеделието и продоволствието информация за:

1. площите, засадени с хмел, включително новозасадените площи;

2. броя на производителите, произвеждащи хмел;

3. количествата сертифициран хмел от реколтата от предходната година.

(2) Областните дирекции "Земеделие и гори" всяка година в срок до 31 март представят в централното управление на Министерството на земеделието и продоволствието информация за:

1. доставеното количество хмел през предходната година по предварително сключени договори и по други договори на територията на съответната област и средната продажна цена;

2. доставените количества алфа-киселини и средното процентно съдържание на алфа-киселини по договорите за доставка;

3. количествата хмел по предварително сключени договори за текущата година на територията на съответната област.

(3) Министерството на земеделието и продоволствието изпраща на Европейската комисия по електронен път, съгласно приложението на Регламент 1557/2006, информация за реколтата от хмел. Информацията се представя в срок до 15 април на годината, следваща годината на реколтата от хмел.


Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 23. Който не изпълни или наруши свое задължение по чл. 8, ал. 2 и 4, чл. 10, ал. 1, чл. 15, ал. 1, 2 и 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 3 и чл. 20, ал. 1 и 2 се наказва по чл. 73 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Хмел" са изсушени съцветия, известни като шишарки на женското увивно растение хмел (Humulus lupulus), които са зелено-жълти на цвят и с яйцевидна форма, имат дръжка и имат дължина от 2 до 5 см.

2. "Хмел на прах" е продукт, получен от смилането на хмел и съдържащ всички негови естествени елементи.

3. "Екстракт от хмел" е концентриран продукт, получен под действието на разтворител, в който е поставен хмел или хмел на прах.

4. "Хмел на прах с повишено съдържание на лупулин" е продукт, получен при смилането на хмел след механично отстраняване на част от листата, дръжките, прицветниците и стъблата.

5. "Смесени продукти от хмел" са смеси от два или повече продукта по т. 1 - 4.

6. "Неприготвен хмел" е хмел, който е преминал само през предварително сушене и пакетиране.

7. "Приготвен хмел" е хмел, който е преминал през окончателно сушене и окончателно пакетиран.

8. "Хмел със семена" е хмел, предлаган на пазара със съдържание на семена, по-високо от 2 % от неговото тегло.

9. "Хмел без семена" е хмел, предлаган на пазара със съдържание на семена, което не надхвърля 2 % от неговото тегло.

10. "Партида" са определен брой опаковки с хмел или продукти от хмел с еднакви характеристики, представени едновременно за сертифициране от един производител или преработвател.

11. "Център за сертифициране" е място, на което се извършва сертифициране.

12. "Изомеризирани продукти от хмел" са продукти от хмел, в които алфа-киселините са били почти изцяло изомеризирани.

13. "Предварително сключени договори" са договори за доставка на определени количества хмел по договорени цени в продължение на периоди, които обхващат една или повече реколти, и са сключени преди 1 август на годината на първата реколта.

14. "Малки количества" са количества, които не надвишават:

1. 1 kg за хмелови шишарки, включително натрошени и смлени;

2. 300 g за екстракт от хмел, хмел на прах и изомеризирани продукти от хмел.


Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 39 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.


§ 3. Наредбата се прилага от 2008/2009 реколтна година.


Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1



МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА ШИШАРКИ ОТ ХМЕЛ
 
Характе- Описание Максимално
ристики   съдържание
    (% от теглото)
    приготвен непригот-
    хмел вен хмел
1 2 3 4
а) Влага Съдържание на вода 12 14
б) Листа Листни части от филизи по    
и стъбла клонките, филизи по клонките,    
  листни или шишаркови стълб-    
  чета; за да бъдат категоризи-    
  рани като дръжки, шишаркови-    
  те стълбчета трябва да са по-    
  дълги от 2,5 cm 6 6
в) Отпадъ- Малки частици, получени в    
чен хмел резултат на машинно прибира-    
  не на реколтата, с различен    
  цвят от тъмнозелен и черен,    
  които обикновено не са от    
  шишарките; посоченото мак-    
  симално съдържание може да    
  включва частици от хмелови    
  сортове, различни от тези    
  за сертифициране, които    
  достигат до 2 % от теглото 3 4
г) За "хмел      
без семена",      
семена Зрял шишарков плод 2 2


Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1


МЕТОД ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ПРИ СЕРТИФИЦИРАНЕ


При вземането на проби от шишарки от хмел за определяне на съдържанието на влага, а при необходимост и на примеси, се използва следната процедура:

1. Вземане на проби

а) Опакован хмел

Взема се тегловна част, пропорционална на теглото на опаковката, от броя пакети, определени в член 11, ал. 2.

б) Хмел на купчина

Вземат се равни части от пет до десет различни места в купчината както от повърхността, така и от различни дълбочини, и се съставя пробата. Пробата се поставя в съд възможно най-бързо. За да се избегне бързото влошаване на качеството на пробата, хмелът трябва да е в такова количество, че след затваряне на съда да се получи силно уплътняване.

Теглото на пробата трябва да бъде над 250 g.

2. Смесване

Пробите трябва внимателно да се смесят, за да са представителни за цялата партида.

3. Вземане на подпроби

След смесването се вземат една или повече представителни проби и се поставят във водонепропусклив, херметичен съд, като например метална кутия, стъклен буркан или пластмасова торбичка, освен в случаите, когато трябва да се провери само съдържанието на външни тела.

4. Съхранение

Освен по време на транспортиране пробите трябва да се съхраняват на студено място. Необходимо е да се вземат мерки за предоставяне на възможност за възстановяване на стайната температура вътре в съда с пробите, преди той да се отвори за проверка или анализ.


Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1


МЕТОДИ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВЛАГА В ХМЕЛА


1. Метод I

Пробите за съдържание на влага не трябва да се смилат. Важно е те да са в контакт с въздуха само за минималното време, необходимо за прехвърлянето им от съда до измерителния съд (който трябва да има капак).

Апаратура

Везни с чувствителност до 0,005 g.

Сушилня с електрическо загряване и с терморегулиране от 105 до 107 °C (ефикасността на сушилнята се проверява чрез изпитване с меден сулфат).

Метални съдове с диаметър от 70 до 100 mm, с дълбочина от 20 до 30 mm и съоръжени с добре прилягащи капаци.

Обикновени изпарители, в които могат да се поместят съдовете и които съдържат сикатив, като например индикатор силициев гел.

Метод

Хмел с тегло от 3 до 5 g се прехвърля в съда и се поставя капакът, преди да се претегли хмелът. Премерването се извършва възможно най-бързо. Капакът се маха и съдът се поставя в сушилнята точно за един час. Капакът се слага отново, чашата се поставя в сушилня за охлаждане най-малко за 20 минути и след това съдът се претегля.

Изчисление

Загубата на тегло се изчислява като процент от първоначалното тегло на хмела. Максималното отклонение за едно изчисление е 1 %.

2. Метод II

Метод, при който се използва електронна машина за претегляне, която изсушава хмела с инфрачервени лъчи, или горещ въздух, или електрическа измервателна апаратура, която отчита на скала степента на влажност на взетата проба.


Приложение № 4 към чл. 13, ал. 4


МЕТОД ЗА ПРОВЕРКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРИМЕСИ


1. Определяне на съдържанието на листа, стъбла и отпадъци

Пресяват се пет проби по 100 грама всяка (или една проба от 250 грама), като се използва сито с отвори от 2 до 3 mm. Събират се прашецът от хмел, отпадъците и семената и ръчно се отделят семената. Пробите се оставят настрана. Прехвърля се съдържанието на ситото с отвори от 2 до 3 mm в сито с отвори от 8 до 10 mm и отново се пресява.

От ситото ръчно се събират шишарки от хмел, листата, стъблата и примесите, макар че листата на шишарките, семената, отпадъчният прашец от хмел и някои листа и стъбла минават през него. Всичко това се сортира ръчно и се разделя на следните групи:

1. листа и стъбла,

2. хмел (листа на шишарки, шишарки от хмел и прашецът от хмел),

3. отпадъци,

4. семена.

Макар и да е изключително трудно да се отделят прецизно отпадъците и прашецът от хмел, има възможност, като се използва сито с размер на мрежата 0,8 милиметра, да се определят приблизително относителните дялове на отпадъците и прашеца от хмел.

При изчисляването на съотношението на прашеца от хмел трябва да се вземе предвид, че плътността на прашеца от хмел е четири пъти по-голяма от тази на отпадъците.

Различните групи се претеглят и се определят като процент от теглото на първоначалната проба.

2. Определяне на съдържанието на семена

Проба с тегло 25 g се поставя в метален съд с капак и се загрява в сушилня за два часа при температура 115 °C, за да се неутрализира лепкавата смола.

Изсушената проба се увива в груб памучен плат и силно се търка или удря, за да се отделят семената от хмела. Изсушеният и ситно натрошен хмел се отделя от семената с помощта на дробилка или метално сито с отвори от 1 mm.

Частиците, останали по семената, се отделят, като се използва наклонена повърхност, покрита с гласпапир, или някакъв друг метод, който води до същия резултат, т. е. задържа стъблата и други тела и позволява на семената да паднат.

Претеглят се семената и се определят като процент от теглото на първоначалната проба.


Промени настройката на бисквитките