НАРЕДБА ЗА УСТРОЙСТВОТО, БЕЗОПАСНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ НАДЗОР НА СЪОРЪЖЕНИЯ ПОД НАЛЯГАНЕ

Чл. 6. Изискванията на тази глава се отнасят за съоръженията под налягане по чл. 2, т. 3, буква "б", т. 4, буква "б", т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".

Чл. 7. (1) Съоръженията под налягане трябва да се проектират за натоварвания, съобразени с предназначението им и с предвидимите условия за експлоатация, като се вземат под внимание най-малко следните фактори:

1. вътрешното и външното налягане на флуида при тяхната експлоатация и при условия на изпитване;

2. максималната работна температура на флуида в съоръжението;

3. масата на съоръжението и на флуида в него при работни условия и при условия на изпитване;

4. натоварванията, предизвикани от движението на транспортни средства, ветровото и сеизмичното натоварване;

5. силите и моментите на противодействие, предизвикани от опорите, присъединителните елементи и др.;

6. корозията, ерозията и умората на материала;

7. анкерирането или засипването на тръбопровода;

8. изтласкващата сила срещу изплуване на тръбопровода;

9. слягането от минни разработки или ерозия на почвата;

10. натоварванията от свлачищни процеси и от придвижващи се насипи, диги и други подобни;

11. случайно възникнали натоварвания от включване на устройства за непосредствено ограничаване на налягането, вибрации, нестационарни температурни режими и други.

(2) При проектирането трябва да се отчетат натоварванията, които могат да действат едновременно, като се вземе предвид вероятността за едновременното им появяване.

(3) Необходимата якост на елементите на съоръженията под налягане трябва да се определя по изчислителен метод.

Чл. 8. (1) При проектирането на съоръжения под налягане трябва да се използват коефициенти на сигурност, определени по подходящи методи, които осигуряват достатъчни граници на безопасност и недопускане на аварии, когато съоръжението под налягане се експлоатира в съответствие с инструкцията на производителя.

(2) Коефициентът на якост на заваръчните шевове на съоръженията под налягане не трябва да превишава:

1. 1,0 - за съоръженията под налягане, на заварените съединения на които се предвижда да се извършат механични изпитвания и изпитвания без разрушаване, за потвърждаване, че всички заварени съединения са с допустими нива на качеството според заваръчните несъвършенства;

2. 0,85 - за съоръженията под налягане, заварените съединения на които подлежат на извадково изпитване без разрушаване;

3. 0,70 - за съоръженията под налягане, заварените съединения на които се подлагат само на визуално изпитване.

Чл. 9. При определяне якостта на съоръжението под налягане трябва да се спазват следните изисквания:

1. изчислителното налягане да не е по-ниско от максимално допустимото налягане, като се отчитат статичното и динамичното налягане на работния флуид;

2. изчислителната температура на стената на загряваните елементи на съоръжението под налягане не трябва да бъде по-ниска от средноаритметичната стойност на температурите на външната и вътрешната повърхност на стената в най-нагрятата част на елемента, определена с топлотехнически изчисления или по данни от измерване на температурата;

3. допустимото напрежение при преобладаващи статични натоварвания и при изчислителна температура извън обхвата, в който има значително пълзене на материала, не трябва да превишава стойностите по приложение № 2.

Чл. 10. (1) Съоръженията под налягане трябва да имат устройства за непосредствено ограничаване на налягането, които да не допускат временно превишаване на налягането на флуида в тях над 10 на сто от максималното допустимо налягане на съоръжението.

(2) Между съоръжението под налягане и устройството по ал. 1 не трябва да има спирателни устройства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Монтирането на предпазни клапани не е задължително за съдове, в които налягането не се повишава от химични реакции, от загряване или от други източници, в случаите, когато:

1. изчислителното налягане на съда е по-голямо от налягането на източника, захранващ съда, при условие че източникът на захранването е снабден с предпазен клапан;

2. съдът се захранва с работна среда посредством центробежна помпа или центробежен компресор, които при максимални обороти не създават в собствените нагнетателни щуцери максимално налягане, по-високо от изчислителното налягане в съда.

Чл. 11. (1) Материалите, които се използват за изработване на съоръженията под налягане, трябва да са годни за срока на експлоатация и за броя на работните цикли, които са определени в инструкцията на производителя на съоръженията.

(2) Производителят трябва да осигури съответствието на материалите с изискванията на наредбата по един от следните начини:

1. чрез използване на материали, за които в български стандарти е предвидено да се използват при налягания и температури, съответстващи на определените в чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) чрез използване на материали, за които има одобрение за материали в съответствие с глава втора на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане;

3. чрез оценяване дали материалът може да се използва безопасно при наляганията и температурите, определени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Съответствието на материалите, използвани при производството на елементите под налягане, се удостоверява с удостоверения за специфичен контрол - вид 3.1 или вид 3.2 по БДС EN 10204.

Чл. 12. Съоръженията под налягане трябва да се проектират и конструират така, че да е възможно да се извършват всички технически прегледи, които осигуряват безопасността им.

Чл. 13. (1) Съоръженията под налягане трябва да имат подходящи устройства за дренаж и обезвъздушаване за предотвратяване на хидравличен удар, вакуумно разрушаване, корозия по време на експлоатацията и за отстраняване на въздуха от съоръжението при изпитване под налягане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Спирателната арматура и устройствата за безопасност трябва да са с оценено съответствие съгласно изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане.

Чл. 14. Съоръженията под налягане трябва да са проектирани и конструирани така, че да са защитени срещу корозия чрез подходяща прибавка към изчислителната дебелина на стените им или чрез други равностойни начини, съобразени с предвидения в инструкцията на производителя им срок за експлоатация.

Чл. 15. Елементите на съоръженията под налягане, чиято температура при нормална експлоатация е над 60°С и до тях имат достъп хора, трябва да са изолирани с термична изолация, на чиято повърхност температурата не трябва да превишава 50°С при температура на околната среда 25°С.

Чл. 16. (1) Когато при изработването на съоръженията под налягане има опасност от изменение на свойствата на материала, той трябва да се подложи на подходяща термична обработка.

(2) Термичната обработка по ал. 1 трябва да се извършва в съответствие с писмени процедури, съдържащи информация за:

1. скоростта на нагряване на детайла;

2. времето и температурата на задържане или нагряване;

3. скоростта на охлаждане;

4. нагряващата среда и типа на пещта;

5. вида на техническото средство за измерване на температурата;

6. опорите на оборудването, ако са необходими;

7. вида на записите, удостоверяващи извършването на процесите и обхвата на информация, която трябва да съдържат.

Чл. 17. (1) Неразглобяемите съединения на съоръженията под налягане трябва да се изработват от персонал, одобрен от компетентен за одобряване на персонал нотифициран орган, или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения.

(2) Персоналът по ал. 1, изработващ заварени съединения, трябва да притежава правоспособност "заварчик на тръби" по Наредба № 7 от 11 октомври 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (обн., ДВ, бр. 100 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г. и бр. 37 от 2006 г.).

Чл. 18. Процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения на съоръженията под налягане трябва да са одобрени от нотифицирани органи, компетентни да одобряват процедури за изпълнение на неразглобяеми съединения.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Всички заварени метални съединения на съоръженията под налягане трябва да са проверени чрез визуален контрол съгласно БДС EN ISO 17637.

(2) На заварените съединения с коефициент на якост, равен или по-голям от 0,85, трябва да се извършват изпитвания без разрушаване чрез радиографичен контрол и ултразвукова дефектоскопия във всички места на пресичане на заварените съединения и на не по-малко от:

1. десет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура до 250°С или максимално работно налягане до 1,6 МРа;

2. двадесет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура от 250 до 400°С или максимално работно налягане от 1,6 до 8,0 МРа;

3. петдесет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура над 400°С или максимално работно налягане над 8,0 МРа;

4. всички челни заварени съединения, за които в проекта е приет коефициент на якост 1,0.

(3) Допуска се при дебелина на стената на съоръжението под налягане, по-голяма от 10 mm, изпитванията по ал. 2 да се извършват чрез ултразвукова дефектоскопия.

(4) Изпитванията по ал. 2 трябва да се извършват от орган за контрол, акредитиран от член на Европейската организация за акредитация.

Чл. 20. (1) Производителите на съоръжения под налягане трябва да извършват надзор при заваряването на елементите на съоръженията по реда, определен в БДС EN ISO 14731, и да осигурят съответствието на производствените процеси с изискванията на БДС EN ISO 3834-2.

(2) Преди заваряване на елементи на съоръжения под налягане производителят е длъжен да осигури визуален контрол на:

1. подготвените за заваряване краища на елементите;

2. прихващанията чрез заваряване на елементите на съоръжението;

3. напасването на елементите, които ще се заваряват.

(3) Всички дефекти, констатирани при извършване на контрола по ал. 2, трябва да са отстранени преди започване на заваряването. Когато са констатирани разслой, пукнатини или шлакови включвания в основния метал на елементите, трябва да им се извърши и магнитно-прахов или капилярен безразрушителен контрол.

(4) Зоните, в които е имало заварени съединения на временно прихванати части на съоръжения под налягане с максимална работна температура над 200°С или максимално работно налягане над 1,6МРа, след отстраняването на частите се изпитват за наличие на повърхностни пукнатини с магнитно-прахов или капилярен безразрушителен контрол.

Чл. 21. (1) Допустимите нива на качеството според заваръчните несъвършенства на стоманени заварени съединения трябва да са:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) за парни котли с максимално работно налягане до 0,05 МРа, водогрейни котли с максимална работна температура до 110°С или тръбопроводи по чл. 2, т. 5 и 6 с максимална работна температура до 200°С или максимално работно налягане до 1,6 МРа, за които не се прилага Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане - ниво на качество С по БДС EN ISO 5817;

2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) за тръбопроводи по чл. 2, т. 5 и 6 с максимална работна температура над 200 °С или максимално работно налягане над 1,6 МРа, за които не се прилага Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане - ниво на качество В по БДС EN ISO 5817, освен дефекти с номера 1.3, 1.6, 1.8, 1.9, 1.17; ниво на качество С, дефекти с номера 1.22 и 1.23 са недопустими.

(2) При установяване на недопустимо ниво на качество броят на подлежащите на безразрушителен контрол заварени съединения по чл. 19, ал. 2, т. 1 - 3 трябва да се увеличи два пъти. Ако отново се установят заварени съединения с недопустимо ниво на качеството, се извършва безразрушителен контрол на всички заварени съединения на съоръжението под налягане.

(3) Допуска се заварените съединения, за които е установено недопустимо ниво на качеството, да се ремонтират. Ремонтираните заварени съединения трябва да се изпитват без разрушаване и ако отново се констатира недопустимо ниво на качеството им, те трябва да се бракуват.

Чл. 22. (1) Производителят е длъжен да извърши крайно оценяване на всяко произведено съоръжение под налягане за съответствието му с изискванията на наредбата и на заверената конструкторска документация по чл. 255, ал. 1.

(2) При оценяването по ал. 1 се извършва:

1. визуален контрол и проверка на размерите на съоръжението;

2. изследване на съоръжението за съответствието му с изискванията на наредбата и изследване на записите, удостоверяващи извършените изследвания, проверки и изпитвания по време на производството на съоръжението под налягане;

3. хидростатично изпитване на якост и плътност;

4. проверка на устройствата за безопасност - за съоръжения под налягане, които се пускат на пазара, комплектувани с устройствата за безопасност.

(3) При визуалния контрол по ал. 2, т. 1 се проверява:

1. съответствието на съоръжението с конструкторската документация по чл. 255, ал. 1;

2. състоянието на заварените съединения на елементите на съоръжението, на прикрепените към него щуцери и други части и отклоненията им от геометричните размери;

3. маркировката на материалите, чрез която се осигурява проследимост на вложените материали;

4. наличието на табелката по чл. 24 и съответствието на нанесените на нея данни с наредбата.

(4) Съоръжения под налягане, които са ремонтирани поради откриване на дефекти или несъответствия след извършеното оценяване по ал. 1, се подлагат на ново крайно оценяване.

Чл. 23. (1) Стойността на налягането при хидростатичното изпитване по чл. 22, ал. 2, т. 3 трябва да съответства на по-голямата от следните стойности:

1. 1,25 от стойността на налягането при максимално натоварване на съоръжението по време на експлоатация при отчитане на максималното допустимо налягане и максималната допустима температура;

2. 1,43 от стойността на максималното допустимо налягане.

(2) Хидростатичното изпитване трябва да се извършва с вода с температура от 5 до 60°С, но не по-ниска от температурата на околната среда. При хидростатично изпитване трябва:

1. елементите под налягане да са без поставена изолация, зидария и др.;

2. техническите средства за създаване на налягане да позволяват плавно повишаване на налягането на водата за изпитване;

3. да се използват два манометъра с клас на точност до 1,0 и максимален обхват от 1,5 пъти до 4 пъти по-голям от стойността на налягането за изпитване;

4. напрежението в метала на съоръжението под налягане да не превишава 90 на сто от границата на провлачане при температурата, при която се извършва изпитването.

(3) Съоръжението под налягане е издържало успешно хидростатичното изпитване, ако:

1. не се констатира разлика в регистрираното в началото и в края на изпитването налягане;

2. при визуалния контрол не са открият пукнатини, разкъсвания или видими остатъчни деформации в елементите на съоръжението под налягане;

3. не се открие теч на вода от елементите под налягане или съединенията на съоръжението под налягане.

Чл. 24. Производителят трябва да постави на всяко съоръжение под налягане здраво закрепена метална табела, която да съдържа:

1. наименованието и адреса на производителя;

2. годината на производство;

3. данни, позволяващи идентифициране на съоръжението под налягане - тип, серия и заводски номер;

4. данни за допустимите максимални и минимални стойности на основните технически характеристики на съоръжението;

5. налягането, при което е извършено хидростатичното изпитване;

6. налягането, на което е настроено устройството за непосредствено ограничаване на налягането, в МРа;

7. номинален диаметър - за тръбопроводи за водна пара и гореща вода;

8. обем на котела в литри;

9. топлинна мощност на котела в киловати;

10. маса на котела и максимална маса на водата в котела в килограми.

Чл. 25. (1) Производителят е длъжен да съхранява не по-малко от 10 години техническо досие за всяко произведено съоръжение под налягане, което съдържа:

1. общо описание на типа;

2. проект и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици и др.;

3. описание и пояснение на чертежите и схемите и за начина на работа на съоръжението;

4. списък на стандартите, които са приложени;

5. резултатите от изчисленията при проектиране;

6. спецификациите на заваръчните процедури;

7. данни за предвидените изпитвания в процеса на производство;

8. протоколи от извършените изследвания, измервания и изпитвания в процеса на производство;

9. копия от документите за правоспособност и/или документите за одобрение на персонала по чл. 17 или документ, позволяващ да се осигури проследимост за притежаваната квалификация и/или правоспособност на лицата, изпълнили неразглобяемите съединения.

(2) При серийно производство на съоръжения под налягане се допуска документите по ал. 1, т. 1 - 6 да се съхраняват отделно от техническото досие.

(3) Производителят е длъжен да предоставя техническото досие на произведените от него съоръжения под налягане на служителите от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" (ГД "ИДТН") при извършваните от тях проверки по чл. 42, ал. 1 ЗТИП.

Чл. 26. Изискванията на тази глава се отнасят за котлите по чл. 2, т. 3, буква "б" и т. 4, буква "б".

Чл. 27. (1) Конструкцията на котела трябва да осигурява възможност за:

1. пълното отстраняване на водата от всички негови елементи;

2. прилагането на методи за консервация, осигуряващи защитата от корозия на вътрешните повърхности на котела;

3. извършване на технически прегледи, почистване и ремонт на елементите на котела и газоходите;

4. монтиране на средства за измерване, управление, сигнализация и защита;

5. свободно топлинно разширение на елементите на котела;

6. циркулация на водата в котела, непозволяваща локално прегряване на елементите на котела;

7. отстраняване на въздуха от всички негови елементи под налягане;

8. недопускане на взривоопасна концентрация на горимите газове, излизащи от котела;

9. наблюдение на горенето в пещната камера и състоянието на нагревните повърхности в нея;

10. продухване с въздух на пещната камера и газоходите на котела преди запалване на горивната инсталация за течни и газообразни горива;

11. предпазване от разрушаване на елементите на котела от локални взривове в пещната камера;

12. да не се допусне нагряване на елементите му, които нямат нагревни повърхности, над допустимата за тях температура;

13. предпазване от местно охлаждане на стената на корпуса на котела, пламъчната тръба или други негови елементи от водата, с която се захранва котелът;

14. отстраняване на утайки от котловата вода.

(2) Барабаните на котлите с вътрешен диаметър 700 mm и повече трябва да имат люк с кръгла или елипсовидна форма. Диаметърът на кръглия люк трябва да бъде не по-малък от 400 mm, а размерите на осите на елипсовидния люк - не по-малки от 320 х 400 mm.

Чл. 28. (1) За корпусите на котлите и техните колектори трябва да се използват сферични, полусферични или плоски дъна или дъна с елиптична или торосферична форма с отношение на височината на изпъкналата част на дъното към вътрешния му диаметър, равно или по-голямо от 0,19.

(2) Дъната по ал. 1 трябва да са изработени от листова стомана чрез щамповка в горещо или студено състояние по машинен способ.

(3) Торосферични и плоски дъна могат да се използват за пламъчнотръбни и димогарни котли само ако е доказано чрез якостно пресмятане достатъчната якост на дъното и на неговото присъединяване към корпуса на котела.

(4) Не се допуска използване на плоски дъна за колектори с диаметър, по-голям от 600 mm.

Чл. 29. (1) На котлите трябва да се монтират най-малко следните средства за измерване:

1. манометър за измерване на налягането на флуида в котела с клас на точност до 1,6 и горна граница на обхват в диапазона от 1,5 пъти до 2,5 пъти по-голям от максималното работно налягане;

2. термометър за измерване на температурата на водата, с която се захранва котелът;

3. термометър за измерване на температурата на водата, излизаща от котела - за водогрейни котли;

4. нивопоказатели - за парните котли;

5. манометър за измерване налягането на горивото пред горелката на котела - за котли на течно и газово гориво;

6. термометър за измерване на температурата на мазута пред горелката на котела.

(2) Допуска се средствата за измерване по ал. 1, т. 2 и 3 да са монтирани на входящите и изходящите тръбопроводи за вода.

(3) Средствата за измерване трябва да са защитени от висока температура, вибрации и други вредни въздействия и да са достъпни и безопасни за обслужване.

Чл. 30. Системата за управление, защита и контрол на работата на автоматизираните котли трябва да осигурява възможност за автоматично поддържане на зададения топлинен режим, регулиране на мощността в установени граници, а също така автоматично изключване на котела при аварийни ситуации или когато стойността на температурата или налягането на флуида в котела достигне максималните допустими работни стойности.

Чл. 31. (1) Парните котли, които работят с течно или газово гориво, трябва да имат ограничителни устройства, които автоматично да прекъсват подаването на гориво към горелката при:

1. изгасване на пламъка на горелката;

2. отваряне на горелката - за горелки, които се отварят без помощта на инструмент;

3. прекъсване на електрическото захранване на автоматиката на котела;

4. понижаване налягането на въздуха за горелката под минимално допустимата стойност или спиране на въздушния вентилатор;

5. повишаване налягането на парата в котела над максимално допустимото работно налягане;

6. понижаване нивото на водата в котела по-ниско от допустимата граница.

(2) Водогрейните котли, които работят с течно или газово гориво, трябва да имат ограничителни устройства, които автоматично да прекъсват подаването на гориво към горелката в случаите:

1. по ал. 1, т. 1 - 4;

2. когато стойността на температурата на водата на изхода от котела превишава максималната допустима работна температура;

3. когато налягането на водата в изходящия тръбопровод на котлите с топлинна мощност над 1700 kW се повиши над 1,05 пъти от изчислителното налягане на котела;

4. когато налягането на водата на изход от котела се понижи до стойност, съответстваща на налягането на насищане при максимална работна температура.

(3) Когато за нагряването на водата се използва електрическа енергия, котлите трябва да са снабдени с ограничителни устройства, които автоматично прекъсват подаването на електрическата енергия в случаите, посочени във:

1. алинея 1, т. 5 и 6 - за парни котли;

2. алинея 2, т. 2 - за водогрейни котли.

(4) Котли с топлинна мощност над 1700 kW и камерно изгаряне на твърдо гориво трябва да имат ограничителни устройства, които:

1. автоматично прекъсват подаването на гориво към горелките при понижаване на нивото на водата в парния котел по-ниско от допустимата граница;

2. автоматично изключват нагнетателните вентилатори и всички съоръжения по горивоподаването при изгасване на факела на горелката.

Чл. 32. (1) Неразглобяемите съединения на котлите трябва да са изработени посредством заваряване чрез стопяване.

(2) Допуска се тръби от нагревната повърхност на котли с външен диаметър, по-малък от 102 mm, да се присъединяват към барабани, колектори и други елементи чрез валцуване.

Чл. 33. Конструкцията на електрическите котли трябва да осигурява:

1. пълно потапяне на активните части на електронагревателните елементи;

2. липса на контакт между електронагревателните елементи;

3. херметичност на присъединителното устройство на електронагревателните елементи към корпуса на котела при максимално работно налягане и максимална работна температура;

4. възможност за преглед и ремонт на блока на електронагревателните елементи;

5. заземяване на корпуса на котела;

6. изключване на възможността за предаване на механични натоварвания от шините или кабелите, чрез които се захранва с електрическа енергия котелът, на изолацията на нагревателните елементи.

Чл. 34. (1) Котлите-утилизатори трябва да имат устройство за незабавно изключване подаването на горещите газове към котела при нарушаване на нормалния му режим на работа.

(2) Допуска се да не се монтира устройство по ал. 1, ако е предвидена автоматична защита, която да спира работата на източника на горещи газове при нарушаване на нормалния режим на работа на котела.

(3) Когато поради нарушаване на нормалния режим на работа на източника на горещи газове към котлите-утилизатори съществува опасност от газови взривове, газоходите и газопроводите трябва да имат предпазни устройства, които да ги предпазят от разрушаване. Изпусканият през тези устройства газ трябва да се отвежда в безопасни места.

Чл. 35. Когато изходящата от водогреен котел вода постъпва в общ за няколко котли тръбопровод, между всеки котел и общия тръбопровод трябва да се монтира спирателна арматура и възвратен клапан.

Чл. 36. На изходящия от котела тръбопровод трябва да се монтира спирателна арматура на място, удобно за обслужване.

Чл. 37. На захранващия котела с вода тръбопровод трябва да се монтира спирателна арматура и възвратен клапан. Спирателната арматура трябва да се монтира между котела и възвратния клапан.

Чл. 38. (1) В най-ниската част на парния котел трябва да се монтира тръбопровод със спирателна арматура за изпускане на водата от котела.

(2) Допуска се изпускателни тръбопроводи на парни котли да се присъединят към общ изпускателен колектор, ако на колектора не се монтира спирателно устройство или други устройства, които могат да прекратят транспортирането на вода през него.

Чл. 39. Изискванията на тази глава се отнасят за тръбопроводите за водна пара и гореща вода по чл. 2, т. 5, буква "б" и т. 6, буква "б".

Чл. 40. (1) Конструкцията на тръбопровода за водна пара или гореща вода трябва да осигурява:

1. минимален риск за разглобяемите и неразглобяемите съединения, компенсаторите, подвижните и неподвижните опори и другите елементи на тръбопровода от възникване на напрежения и сили над допустимите;

2. възможност за пълното отстраняване на въздуха, водата и кондензата от всички негови елементи;

3. свободно преместване на елементите му при топлинно разширение;

4. скорост на движението на флуида, изключваща недопустимо ниво на вибрации и шум или повишено износване на уплътнителните повърхности на арматурата;

5. отстраняването на потенциалните опасности от турбулентност или завихряне на флуида;

6. възможност за извършване на технически прегледи, почистване и ремонт на елементите му и за оборудването му със средства за измерване, управление, сигнализация и защита;

7. възможност за предпазване на тръбопровода от хидравлични удари;

8. херметичност на тръбопровода.

(2) Счита се, че изискванията на ал. 1, т. 2 са изпълнени, когато:

1. в най-високите точки на тръбопровода са монтирани обезвъздушители;

2. в най-ниската точка на всеки участък на тръбопровода, разположен между два спирателни органа, са монтирани щуцери със спирателна арматура, предназначени за изпразване на тръбопровода;

3. на най-ниско разположените точки на тръбопровод за пара и на най-ниско разположените точки на огънатите му участъци са монтирани дренажни устройства, като при низходящ наклон на тръбопровода по посока на хода на парата дренажните устройства са поставени през всеки 500 m, а при възходящ наклон - през 300 m;

4. в най-ниските точки на тръбопровод за пара и непосредствено преди вертикалните им участъци са монтирани устройства за отвеждане на кондензата;

5. на тръбопроводите за наситена пара и на глухите участъци на тръбопроводите за прегрята пара са монтирани устройства за непрекъснато отвеждане на кондензата.

Чл. 41. (1) На тръбопроводите трябва да се монтира само стоманена арматура.

(2) Допуска се на тръбопроводи с налягане до 1,6 МРа и температура, по-ниска от 250°С, да се монтира чугунена арматура.

(3) Не се допуска използване на чугунена арматура в места, подложени на вибрации или огъване.

(4) Не се допуска използването на изпускателна и продухвателна арматура от сив чугун.

Чл. 42. (1) На тръбопроводите за пара с външен диаметър 150 мм и по-голям и температура на парата 300°С и по-висока трябва да се монтират указатели за контрол на удължението на тръбопровода.

(2) Топлинната изолация на заварените съединения и на контролните участъци и точки, предназначени за наблюдение на пълзенето на метала на тръбопроводите по ал. 1, трябва да е разглобяема.

Чл. 43. (1) Колената и другите огънати елементи на тръбопроводите трябва да се изработват по машинен способ и с радиус на огъване по оста на тръбата, не по-малък от 3,5 пъти от външния диаметър на тръбата.

(2) Допуска се радиусът на огъване на тръбите да е по-малък от посочения в ал. 1, но не по-малък от външния диаметър на тръбата, когато коляното е изработено чрез изтегляне, щамповане или огъване в горещо състояние.

Чл. 44. (1) Не се допуска използването на заварени сегментни колена за тръбопроводи с максимално работно налягане, по-високо от 4,0 МРа, или температура на транспортирания флуид над 350°С.

(2) Щамповани заварени колена и разклонения с два надлъжни заваръчни шева се допускат само за тръбопроводи с максимално работно налягане до 1,6 МРа включително или температура на транспортирания флуид до 250°С, ако на заварените им съединения е извършено изпитване без разрушаване чрез радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия.

Чл. 45. (1) Неразглобяемите съединения на тръбопроводите трябва да се изработват посредством заваряване чрез стопяване.

(2) Елементите под налягане на тръбопроводите трябва да се съединяват с челни заваръчни съединения.

(3) Допуска се присъединяването на щуцери и фланци на тръбопроводи с максимално работно налягане до 4,0 МРа или температура на транспортирания флуид до 350°С да се извършва чрез ъглово или Т-образно заваръчно съединение.

Чл. 46. Всички съединения на безканално положените тръбопроводи трябва да са неразглобяеми.

Чл. 47. Не се допускат неразглобяеми съединения в огънатите участъци на тръбопроводите.

Чл. 48. Надлъжните заваръчни шевове на челно заварени тръби и други цилиндрични елементи с външен диаметър до 100 mm трябва да са разместени на разстояние, не по-малко от трикратната дебелина на заваряваните тръби, но не по-малко от 100 мм.

Чл. 49. Болтовете, шпилките и гайките за фланцовите съединения от аустенитна или перлитна стомана трябва да се изработват от същия вид стомана. Допуска се за фланцови съединения от перлитна стомана използването на шпилки, болтове и гайки от друг вид стомана само при еднакви коефициенти на линейно разширение на фланцовите и свързващите елементи.

Чл. 50. Не се допуска поправянето на деформации на елементите на тръбопроводите чрез местно нагряване и изчукване.

Чл. 51. При монтиране на фланцови съединения трябва да се спазват следните изисквания:

1. гайките се разполагат от едната страна на съединението;

2. дължината на стеблото на болтовете или шпилките, което излиза над гайките, трябва да е не по-малка от една и половина стъпки на резбата на гайката;

3. височината на гайките, използвани за фланцови съединения с изчислителна температура над 400°С, трябва да е не по-малка от номиналния диаметър на резбата на гайката.

Чл. 52. Конструкцията на тръбопроводите трябва да съответства и на изискванията на Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 68 от 2005 г.; попр., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 20 от 2006 г.).

Чл. 53. Тръбопроводи, проектирани, произведени, инсталирани и изпитани съгласно изискванията на БДС EN 13480, се счита, че съответстват на изискванията на наредбата.

Чл. 132. Външните, а когато е необходимо и вътрешните повърхности на съоръженията под налягане, както и площадките и стълбите, използвани за тяхното обслужване, трябва да се защитят срещу корозия по подходящ начин през целия период на експлоатацията им.

Чл. 133. Антикорозионните покрития на съоръженията под налягане трябва да имат следните физико-механични характеристики:

1. механична якост, която да осигури запазване на покритието по време на монтажа и експлоатацията на съоръжението;

2. пластичност, която да осигури поемането на деформациите при въздействието на ниски или високи температури при монтажа и експлоатацията на съоръжението;

3. добра адхезия към метала;

4. устойчивост на биологично въздействие;

5. топлоустойчивост в зависимост от максималната работна температура на съоръжението;

6. влагоустойчивост.

Чл. 134. Съдове, монтирани подземно и полуподземно, както и съдове, засипани с почва, пясък и други подобни материали, трябва да са защитени от корозия и/или електрокорозия по начин, определен в инструкцията им за употреба.

Чл. 135. Не се допуска съдовете да се монтират подземно и полуподземно, както и да се засипват с почва, пясък и други подобни материали, ако това не е предвидено в инструкцията за употреба на производителя.

Чл. 136. Електрохимичната защита трябва да се пуска в действие преди започването на експлоатация на съда, но не по-късно от три месеца след монтирането му.

Чл. 137. По време на експлоатацията електрохимичната защита трябва да се контролира по начина, определен в инструкцията за употреба на съоръжението под налягане или в проекта за монтирането му. Изпитванията се документират.

Чл. 138. Не се допуска експлоатацията на съд, ако електрохимичната му защита е изключена.

Чл. 139. Защитата от корозия на тръбопроводите за водна пара и гореща вода и носещите им метални конструкции трябва да съответства и на изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

(Загл. "Раздел I. Изисквания към пълначните станции" зал. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) На територията на пълначните станции се допуска наличието на сгради и съоръжения, свързани с получаване, съхраняване, пълнене и разтоварване на газ.

Чл. 141. Територията на пълначните станции трябва да е добре осветена и защитена по подходящ начин срещу въздействието на мълнии.

Чл. 142. Осветлението в пълначните станции за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди трябва да е разположено извън взривоопасните зони, освен ако не е взривозащитено изпълнение.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) (1) Пълненето с газ и изпразването на цистерните трябва да се извършва на обособени за целта площадки. Операторите на пълначните станции са длъжни да запълват транспортируемото оборудване с газ в количество, определено в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) или в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

(2) Транспортирането, товаренето и разтоварването на транспортируемото оборудване под налягане се извършва съгласно Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) или Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

Чл. 144. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 145. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 146. (1) В пълначни станции за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди трябва да има газсигнализаторна инсталация, която при достигане на концентрация на съхранявания флуид във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост да се задейства, като включи звуков и светлинен сигнал.

(2) В пълначните станции за силно токсични или токсични флуиди трябва да има газсигнализаторна инсталация, която при достигане на концентрация на флуида във въздуха 20 на сто от концентрацията, под която може да се изключи появата на опасна за здравето на хората атмосфера, да се задейства, като включи звуков и светлинен сигнал.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) В площадките по чл. 143, ал. 1 и в местата за разтоварване на автоцистерните или автомобилите, превозващи транспортируемо оборудване под налягане, трябва да се осигури:

1. подстъп за бързо отдалечаване на автомобилите в случай на необходимост;

2. подстъп за лесно навлизане на пожарни автомобили и линейки;

3. ефикасна защита на съдовете, тръбопроводите и другите стационарни съоръжения от съприкосновение с автомобилите;

4. безопасни разстояния между две съседни места за пълнене.

Чл. 148. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 149. (1) На стационарните тръбопроводи в непосредствена близост до точката на присъединяването им към подвижните метални тръбопроводи или гъвкавите шлангове за пълнене на цистерни с експлозивни, изключително запалими, лесно запалими, запалими, силно токсични или токсични втечнени газове трябва да се монтират:

1. на тръбопровода за течна фаза - дистанционно управляван клапан и ръчен бързо действащ кран от страната на съда;

2. на тръбопровода за газова фаза - възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран от страната на съда;

3. инсталация за отстраняване на газа от подвижните метални тръбопроводи или гъвкавите шлангове.

(2) На стационарните тръбопроводи в непосредствена близост до точката на присъединяването им към подвижните метални тръбопроводи или гъвкавите шлангове за разтоварване на цистерни с експлозивни, изключително запалими, лесно запалими, запалими, силно токсични или токсични втечнени газове трябва да се монтират:

1. на тръбопровода за газова фаза - спирателен клапан, който се затваря автоматично при увеличаване на скоростта или при рязко намаляване налягането на флуида, и ръчен бързо действащ кран;

2. на тръбопровода за течна фаза - възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран;

3. инсталация за отстраняване на газа от подвижните метални тръбопроводи или гъвкавите шлангове.

(3) На стационарния тръбопровод в непосредствена близост до точката на присъединяването му към подвижния метален тръбопровод или гъвкавия шланг за пълнене на цистерни със сгъстени газове от група 1 трябва да се монтират дистанционно управляван клапан и ръчен бързо действащ кран.

(4) На стационарния тръбопровод в непосредствена близост до точката на присъединяването му към подвижния метален тръбопровод или гъвкавия шланг за разтоварване на цистерни със сгъстени газове от група 1 трябва да се монтира възвратен клапан и ръчен бързо действащ кран.

Чл. 150. (1) Стационарните тръбопроводи за пълнене или разтоварване на цистерна трябва да се присъединяват към нея чрез подвижни метални тръбопроводи или гъвкави шлангове, предназначени за налягане, не по-ниско от максимално допустимото работно налягане на тръбопровода, към който са присъединени.

(2) Подвижните метални тръбопроводи и гъвкавите шлангове трябва да са изработени от материал, устойчив на външно стареене, на огъване, на триене и на въздействието на флуида, който се транспортира през тях, и трябва да имат разрушаващо налягане най-малко 2,5 пъти по-високо от максимално допустимото им работно налягане.

Чл. 151. Местата за пълнене и разтоварване на цистерните за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди трябва да имат заземителна инсталация за заземяване на гъвкавите шлангове, металните тръбопроводи и цистерните.

Чл. 152. В близост до местата за пълнене на цистерните трябва да се монтират командни устройства за спиране на дистанционно управляваната арматура на тръбопроводите, както и на помпите или компресорите.

Чл. 153. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 154. Апаратурата за пълнене на бутилки с флуиди от група 1 не трябва да допуска изтичане на флуид, когато устройствата за присъединяване на бутилките към нея не са присъединени към бутилките.

Чл. 155. На тръбопровода за захранване на апаратурата, която пълни бутилките с газ, трябва да има дистанционно управляван бързо действащ клапан, който трябва да може да се изключва и извън помещението за пълнене.

Чл. 156. На тръбопровода, през който от апаратурата за бутилиране се връща газ към съдовете за съхранение на газ, трябва да има дистанционно управляван бързо действащ клапан и възвратен клапан.

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Информацията за пълначните станции се вписва в изградената от ДАМТН информационно-комуникационна система в 10-дневен срок след изграждането им, но преди пускането им в експлоатация. Вписването се извършва в регионалния отдел на ГД "ИДТН", на чиято територия са изградени, след подадено заявление от ползвателя, придружено от заверен инвестиционен проект. Пълначните станции подлежат на проверка съгласно чл. 278.

Чл. 156б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) (1) Редът за транспортиране, товарене, разтоварване, съхранение и пълнене на транспортируемото оборудване под налягане трябва да се определи в инструкция на оператора.

(2) Инструкцията по ал. 1 се изготвя в съответствие с изискванията, определени в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) или Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).

(Раздел II. "Съхранение на транспортируеми съоръжения под налягане" отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 157. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 158. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 159. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 160. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 161. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 162. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 163. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 164. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 165. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 166. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 167. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) На съоръженията под налягане по чл. 2, т. 1, 3 - 6, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП и на които е извършено преустройство, което е довело до:

1. повишаване на изчислителното или максимално допустимото работно налягане, или

2. повишаване на изчислителната или максимално допустимата работна температура, или

3. промяна на конструкцията на елементи под налягане или на устройствата за безопасност или промяна на работния флуид,

преди пускането им в експлоатация трябва да се извърши оценяване на съответствието със съществените изисквания, определени в приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП.

Чл. 168. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Ремонтът на съоръженията под налягане по чл. 2, т. 1, 3 - 6 и тяхното преустройство извън случаите по чл. 167 трябва да се извършва по техническа документация, която съдържа:

1. обяснителна записка за приетите проектни решения;

2. резултатите от изчисленията, обосноваващи приетите проектни решения;

3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) работни чертежи и схеми на елементите под налягане, устройства за безопасност, които се заменят или ремонтират, за да се проверят изчисленията по т. 2;

4. данни за материалите, които ще се използват за изработване на елементите под налягане, които ще се заменят или ремонтират;

5. вида и обема на безразрушителния контрол на неразглобяемите съединения и елементите на съоръжението под налягане;

6. вида и обема на изпитванията и изследванията, които трябва да се извършат при извършване на ремонта и крайния контрол;

7. допустимите нива на качество според заваръчните несъвършенства на неразглобяемите съединения;

8. списък на стандартите, които са приложени.

Чл. 169. (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Лицата, които извършват ремонт или преустройство на съоръжения под налягане по чл. 2, т. 1, 3 - 6, трябва да съставят и съхраняват не по-малко от 10 години техническо досие за всяко ремонтирано или преустроено съоръжение. Техническото досие трябва да съдържа:

1. копие от документацията по чл. 168;

2. копие от одобрените процедури за изпълнение на неразглобяемите съединения;

3. копия от документите за правоспособност и одобрението на персонала, изпълнил неразглобяемите съединения;

4. сертификати за оценка на неразглобяемите съединения;

5. протоколи от извършените изпитвания;

6. документи, удостоверяващи извършването на краен контрол.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни при поискване да предоставят техническото досие на служителите на ГД "ИДТН".

Чл. 170. (1) В техническата документация по чл. 168 трябва да се вземат под внимание всички фактори, така че да се осигури безопасната работа на съоръженията през целия предвиден срок на експлоатация.

(2) Стойността на използваните коефициенти на сигурност при проектирането не трябва да е по-малка от стойността на коефициентите, използвани в техническата документация за производство на съоръжението.

(3) Когато коефициентите по ал. 2 не са известни, трябва да се използват коефициентите, посочени в българските стандарти, с които се въвеждат хармонизираните европейски стандарти към приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП.

Чл. 171. (1) Техническата документация за ремонт на съоръжения под налягане трябва да е съобразена с предназначението им и с предвидимите условия на експлоатация, като се вземат под внимание следните фактори:

1. вътрешното и външното налягане;

2. температурата на околната среда и работната температура на средата в съда;

3. статичното налягане и масата на средата в тях при работни условия и при условия на изпитване;

4. натоварвания, предизвикани от транспортни средства, ветровото и сеизмичното натоварване;

5. силите и моментите на противодействие, предизвикани от опорите, присъединителните елементи, тръбопроводите и др.;

6. корозията, ерозията и умората на материалите;

7. разпадането на нестабилните флуиди;

8. измененията, настъпили в свойствата на материалите, от които са произведени елементите, които няма да бъдат заменени;

9. остатъчният ресурс на елементите, които няма да бъдат заменени.

(2) Натоварванията, които могат да действат по едно и също време, трябва да се отчитат при проектирането, като се вземе предвид вероятността от едновременното им появяване.

Чл. 172. При определяне якостта на елементите на съоръжението под налягане, които се заменят или ремонтират, трябва да се спазват следните изисквания:

1. необходимата якост трябва да се определя по изчислителния метод, използван при проектирането на съоръжението, или по методи, предвидени в българските стандарти, с които се въвеждат хармонизираните европейски стандарти към приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП;

2. изчислителното налягане не трябва да е по-ниско от изчислителното налягане, използвано при проектиране на съоръжението;

3. когато един съд се състои от отделни камери, при изчисляване на дебелината на стената, която ги разделя, трябва да се отчита възможната най-голяма разлика в наляганията на съседните камери;

4. трябва да се вземат под внимание всички възможни комбинации на температурата и налягането, които могат да настъпят при предвидимите условия на работа;

5. максималните напрежения и концентрацията на пиковите напрежения трябва да са в безопасни граници.

Чл. 173. В техническата документация по чл. 168 трябва да се посочат:

1. за пълзене - проектният брой часове за работа на съоръжението при определена температура;

2. за умора - проектният брой на работните цикли при определени стойности на напрежение;

3. за корозия - прибавката за корозия, приета при проектирането.

Чл. 174. (1) Материалите, които се използват за ремонт на съоръжението под налягане, трябва:

1. да имат свойства, съответстващи на условията за експлоатация и изпитване, да са достатъчно пластични и жилави и да са подбрани така, че да не се допусне крехко разрушаване;

2. да имат необходимата химическа устойчивост към флуида в съоръжението под налягане и да не променят съществено химическите и физическите си свойства през предвидения срок за експлоатация на съда;

3. да са подбрани така, че при контакт между различни материали да не се предизвикват недопустими вредни влияния;

4. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) да съответстват на българските стандарти, с които се въвеждат хармонизираните европейски стандарти, или да са одобрени от нотифициран орган или оценени съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане.

(2) За ремонт на съоръженията под налягане могат да се използват и материали, произведени в друга държава - членка на Европейския съюз, в Турция или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ако производителят на материалите е предвидил употребата им при температурата и налягането, при които се предвижда да работи ремонтираното съоръжение.

Чл. 175. Лицето, извършващо ремонта на съоръженията под налягане, трябва да осигури и удостовери съответствието на използваните материали с техническата документация по чл. 168 с удостоверение за специфичен контрол вид 3.1 или вид 3.2 по БДС EN 10204.

Чл. 176. При ремонт на съоръжения под налягане не трябва да се използват изработени чрез ръчни способи изпъкнали или бортовани дъна или други профилни елементи.

Чл. 177. Когато има опасност от изменение на свойствата на материала на детайла, което може да доведе до нарушаване на безопасността на съоръжението под налягане, на детайла трябва да се извърши подходяща термична обработка.

Чл. 178. Не се допуска наплавяване с метал на дефекти на елементи под налягане, ако дълбочината на дефекта е по-голяма от 10 на сто от минимално допустимата дебелина на стената на елемента.

Чл. 179. (1) Неразглобяемите съединения на елементите под налягане трябва да са изпълнени в съответствие с процедури, одобрени от нотифициран орган.

(2) Неразглобяемите съединения на елементите под налягане трябва да се изпълняват от персонал, одобрен от нотифициран орган, или от лице, акредитирано от член на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения.

Чл. 180. Оценяването и изпитванията без разрушаване на неразглобяемите съединения на ремонтираните съоръжения под налягане се извършват от орган за контрол, акредитиран от член на Европейската организация за акредитация.

Чл. 181. (1) Обемът и видът на изпитванията без разрушаване на неразглобяемите съединения на ремонтираните съоръжения под налягане трябва да съответстват на техническата документация за производството им. Когато те не са известни, обемът и видът на изпитванията без разрушаване трябва да съответстват на приложимите за съответното съоръжение български стандарти.

(2) Критериите за оценка на годността на неразглобяемите съединения по ал. 1 трябва да съответстват на критериите, използвани при производството на съоръжението под налягане, а ако те не са известни - на критериите, посочени в приложимите за съоръжението български стандарти.

Чл. 182. (1) На ремонтираните съоръжения под налягане трябва да се извършва краен контрол, за да се установи съответствието им с изискванията на наредбата и техническата документация по чл. 168.

(2) Допуска се на елементи на съоръжението под налягане, на които крайният контрол не може да се извърши след окончателното му сглобяване, той да се извърши на подходящ етап от ремонта.

Чл. 183. (1) При крайния контрол трябва да се извърши хидростатично изпитване на якост на съоръжението под налягане при стойност на изпитвателното налягане, равна на посочената в техническата документация за производство на съоръжението.

(2) Допуска се изпитването по ал. 1 на съдове под налягане да се замени с пневматично изпитване с въздух или инертен газ, ако хидростатичното изпитване е вредно за съда.

Чл. 184. При пневматично изпитване на съоръжение под налягане трябва да се спазват следните изисквания за безопасност:

1. на тръбопровода, по който се подава флуид към съоръжението под налягане, трябва да се монтира предпазен клапан, който да не допуска налягането в съоръжението да се повиши над изпитателното налягане, посочено в техническата документация за производството на съоръжението под налягане;

2. в помещението или в района, в който се извършва изпитването, трябва да се поставят подходящи прегради за защита при евентуално разрушаване на елементите на съоръжението;

3. спирателният орган на тръбопровода, по който се подава флуид към съоръжението под налягане, манометърът, който измерва налягането в съоръжението, и лицата, които присъстват при изпитването, трябва да са разположени в защитените места по т. 2;

4. проверката за херметичността на съединенията на съоръжението под налягане трябва да се извърши след понижаване на налягането в съоръжението до работното налягане.

Чл. 185. (1) Лицето, което извършва ремонт или преустройство извън случаите по чл. 167 на съоръжения под налягане, трябва да осигури изпълнението на изискванията на чл. 168 и чл. 176 - 184.

(2) Изпитванията по чл. 180 и 183 трябва да се документират.

Чл. 185а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 253. (1) (Предишен текст на чл. 253, доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) Органи за технически надзор на съоръжения под налягане по чл. 2, т. 1, 3 - 6 са:

1. председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез ГД "ИДТН";

2. лица и структурнообособени части на предприятия или организации, получили лицензия от председателя на ДАМТН по реда на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 115 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 104 от 2004 г. и бр. 40 и 59 от 2006 г.).

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Техническите прегледи и проверки на транспортируемо оборудване под налягане се извършват от нотифицирани органи по реда на чл. 24 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на транспортируемо оборудване под налягане, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 78 от 2011 г.).

Чл. 254. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Обектите, в които функционират съоръжения под налягане по чл. 2, се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор.

(2) Обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти по ал. 1 трябва да съответстват на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

(3) На заверяване подлежат проектните части на инвестиционните проекти във фаза технически и/или работен проект, които се отнасят до монтирането в обектите на съоръженията под налягане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Органите за технически надзор извършват експертиза на проектите по ал. 1 в 14-дневен срок от получаването им и заверяват проектите за обекти, в които ще функционират до 2 броя съоръжения под налягане, и тези, в които ще функционират пълначни станции. За проекти на обекти, в които ще функционират от 3 до 5 броя съоръжения, този срок е 21 дни, а над 5 броя съоръжения - 28 дни. За проекти за топлоелектрическа централа (котелна централа), в които ще функционират съоръжения под налягане (котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за водна пара и гореща вода), този срок е 30 дни. При установяване на несъответствия с нормативни изисквания и непълноти се предоставя възможност за отстраняването им в срок, не по-дълъг от 7 дни. Допълнително представените документи се разглеждат в 14-дневен срок от получаването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Органите за технически надзор заверяват с подпис и щемпел страниците на текстовата част и чертежите на проектната документация по ал. 1, когато предвидените проектни решения съответстват на изискванията на наредбата, а когато не съответстват, органите за технически надзор мотивират писмено отказите си да заверят проектите.

Чл. 255. (1) Съоръженията под налягане, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП, се произвеждат по конструкторска документация, заверена от органите за технически надзор, която включва:

1. обяснителна записка с данни за работните параметри;

2. изчислителна записка с изчисления за натоварванията по чл. 7;

3. конструктивни чертежи;

4. данни за предвидените материали, арматура, предпазни устройства, контролно-измервателни уреди и автоматика;

5. данни за предвидения контрол без разрушаване на заварените съединения и предвидените механични изпитвания;

6. процедури за изпълнение на неразглобяеми съединения;

7. инструкция за монтаж, експлоатация и поддържане и за реда за извършване на изпитвания на якост и плътност;

8. технологична схема.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) Органите за технически надзор заверяват документацията по ал. 1 по реда на чл. 254, ал. 4 и 5 в срок 14 дни за съответствието на съоръженията с изискванията на наредбата.

Чл. 256. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) Ремонтът на съоръженията под налягане се извършва по техническа документация със съдържание съгласно чл. 168, заверена от органите за технически надзор по реда на чл. 254, ал. 4 и 5 в срок 14 дни за съответствието на съоръженията с изискванията на наредбата.

(2) Когато техническата документация по ал. 1 се отнася за съоръжения под налягане, произведени преди влизането в сила на наредбата, органите за технически надзор проверяват и заверяват документацията за съответствието на съоръженията с изискванията на нормативните актове, които са били в сила към момента на производство на съоръженията.

Чл. 257. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Ползвателите на съоръжения под налягане по чл. 2 са длъжни след монтирането им, но преди пускането им в експлоатация, да ги регистрират пред органите за технически надзор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Ползвателите на съоръжения под налягане, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 253, ал. 1, т. 1, са длъжни да ги регистрират в регионалните отдели на ГД "ИДТН", на чиято територия са монтирани.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Ползвателите на съоръжения под налягане, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 253, ал. 1, т. 2, са длъжни да ги регистрират пред избран от тях орган.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 258. (1) Регистрирането на съоръженията под налягане се извършва по писмено заявление на ползвателите им, в което се посочват данни:

1. идентифициращи ползвателя;

2. за мястото на монтажа и/или експлоатацията на съоръжението;

3. за производителя и/или лицето, което ги е монтирало.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) за съоръжения под налягане по чл. 2, т. 1, 3 - 6, за които има наредби по чл. 7 ЗТИП:

а) ревизионна книга;

б) инструкции, чертежи, схеми и други документи, които съгласно съответната наредба по чл. 7 трябва да придружават съоръжението;

в) декларация за съответствие;

г) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) копие от проекта по чл. 254, ал. 1;

д) сертификати и декларации за съответствие на устройствата за непосредствено ограничаване на налягането и арматурата съгласно приложимите наредби по чл. 7 ЗТИП - когато съответствието на съоръжението не е оценено като функционална група;

2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.) за съоръжения под налягане по чл. 2, т. 1, 3 - 6, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП:

а) ревизионна книга;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) копие от проекта по чл. 254, ал. 1 и заверената конструкторска документация по чл. 255, ал. 1 или техническата документация на съоръженията по чл. 5;

в) сертификати на устройствата за непосредствено ограничаване на налягането;

г) копия от удостоверенията за качество на материалите, използвани при производството на елементите под налягане;

д) протоколи за резултатите от изпитванията на якост на съоръжението под налягане и изпитванията и контрола на неразглобяемите му съединения.

3. (отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

5. (нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Декларацията за съответствие по ал. 2, т. 1, буква "в" не се изисква за стационарни съоръжения под налягане, демонтирани и монтирани на ново място, ако те са били регистрирани от органите за технически надзор преди влизането в сила на приложимите за съоръженията наредби по чл. 7 от ЗТИП.

Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Заявлението за регистриране и представените документи се разглеждат от органите за технически надзор в 14-дневен срок след получаването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Когато при проверката по ал. 1 не бъдат констатирани непълноти в представените документи и/или несъответствия на декларацията за съответствие по чл. 258, ал. 2, т. 1, букви "в" и "д", органите за технически надзор регистрират съоръжението под налягане. Отказът за регистрация се мотивира писмено.

Чл. 260. Ползвателят е длъжен да уведоми органа за технически надзор, пред който е регистрирал съоръжението под налягане, за всяко преустройство на съоръжението и да му представи следните документи:

1. обяснителна записка за извършените промени;

2. техническата документация, по която е извършено преустройството;

3. удостоверения за качеството на материалите и съставните части, използвани при преустройството;

4. декларация за съответствие - в случаите по чл. 167.

Чл. 261. При промяна на ползвателя на съоръжението под налягане новият ползвател е длъжен в 10-дневен срок от настъпване на промяната да уведоми за нея органа за технически надзор, който е регистрирал съоръжението.

Чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Ползвателят може да промени лицето по чл. 253, т. 2, което осъществява техническия надзор на съоръжението под налягане.

(2) В случай на промяна по ал. 1 ползвателят е длъжен да регистрира съоръжението под налягане пред новоизбрано лице по чл. 253, т. 2 и да му предостави досието по чл. 282.

(3) В случай на промяна по ал. 1 ползвателят отправя до лицето по чл. 253, т. 2, което е регистрирало съоръжението под налягане, писмено искане за предоставяне на досието по чл. 282, което съхранява. Лицето е длъжно да предостави досието в срок 7 дни от получаване на искането.

Чл. 263. Когато съоръжение под налягане се бракува или не е експлоатирано повече от 12 месеца, ползвателят му е длъжен да уведоми за това органа за технически надзор, пред който съоръжението е регистрирано, в 10-дневен срок от настъпване на събитието.

Чл. 264. Органите за технически надзор по чл. 253, т. 2 уведомяват писмено всяка година до 31 януари ГД "ИДТН" за регистрираните и снетите от регистрация през предходната година съоръжения под налягане, както и за общия брой регистрирани от тях съоръжения.

Чл. 265. (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на съоръженията под налягане по чл. 2:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) първоначални - след регистриране на съоръженията по чл. 2, т. 1 и т. 3 - 6;

2. периодични:

а) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) на съоръженията по чл. 2, т. 1, 3 и 4 - веднъж на 4 години; допуска се съоръженията, за които е приложим БДС ЕN 16991, имат разработена международно призната методика за контрол въз основа на риска (RBI) и е приета от сертифициран специалист по международно утвърдена практика, периодичният преглед да се извършва съгласно графика за инспекция, разработен въз основа на риска, но не по-рядко от веднъж на 6 години;

б) (отм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

в) на съоръженията по чл. 2, т. 5 и 6 - веднъж на 12 месеца;

3. периодични с изпитване на якост:

а) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) на съоръженията по чл. 2, т. 1, 3, 4, 5 и 6 - веднъж на 8 години; допуска се съоръженията, за които е приложим БДС ЕN 16991, имат разработена международно призната методика за контрол въз основа на риска (RBI) и е приета от сертифициран специалист по международно утвърдена практика, периодичният преглед с изпитване на якост да се извършва съгласно графика за инспекция, разработен въз основа на риска, но не по-рядко от веднъж на 12 години;

б) (отм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г.)

4. след преустройство;

5. когато не са експлоатирани повече от 12 месеца;

6. след подмяна или ремонт на елементи под налягане;

7. по искане на ползвателя на съоръжението под налягане;

8. внезапни;

9. (нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) след преместване на съоръженията по чл. 2, т. 1, 3 и 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) За извършване на техническите прегледи по ал. 1, т. 1 - 7 и 9 ползвателите на стационарните съоръжения под налягане са длъжни да отправят писмено заявление до органите за технически надзор, които са регистрирали съоръженията. Когато органът за технически надзор е по чл. 253, ал. 1, т. 1, към заявлението трябва да е приложен документ за платена такса. Прегледите се извършват във:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) двуседмичен срок от получаването на заявлението - за прегледите по ал. 1, т. 1, 4 - 6 и 9;

2. шестседмичен срок от получаване на заявлението - за прегледите по ал. 1, т. 2, 3 и 7.

(3) Датите за извършване на техническите прегледи по ал. 2 се определят от органите за технически надзор и се съобщават най-малко 5 дни предварително на ползвателя на съоръженията.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Органът по чл. 253, т. 1 може да извършва технически прегледи по ал. 1, т. 8:

1. при извършване на проверки по чл. 42, ал. 1 или чл. 34б, ал. 1 ЗТИП;

2. когато сроковете за извършване на периодичните прегледи по ал. 1, т. 2 или 3 са изтекли и не е постъпило заявление по ал. 2;

3. при обследване на аварии и злополуки със съоръжения под налягане;

4. при получаване на сигнали, жалби или предложения от други контролни органи, граждани, организации и др.;

5. при контрол на изпълнението на принудителни административни мерки по чл. 49, ал. 1 ЗТИП;

6. когато резултатите от извършените технически прегледи показват, че има предпоставки за появяване на дефекти, които ще застрашат безопасната експлоатация на съоръжението преди изтичането на сроковете по ал. 1, т. 2 или 3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Допуска се съгласувано с органите за технически надзор сроковете за извършване на техническите прегледи по ал. 1, т. 2 и 3 на съоръженията под налягане да бъдат удължени за срок не по-дълъг от 6 месеца.

(7) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Органите за технически надзор съгласуват удължаването на сроковете по ал. 6 въз основа на мотивирано писмено заявление от ползвателя на съоръжението под налягане, в което той гарантира осигуряването на безопасната експлоатация на съоръжението до предлаганата нова дата за извършване на технически преглед, като към заявлението прилага организационни и технически мероприятия, посредством които ще осигури безопасната работа на съоръжението до новата дата за технически преглед.

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Ползвателят е длъжен да осигури на органа за технически надзор по чл. 253, ал. 1, т. 1 всички необходими за извършването на техническите прегледи калибрирани средства за измерване, технически средства, инструменти, електроенергия, лични предпазни средства и персонал.

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) (1) Техническите прегледи имат за цел да проверят съответствието на съоръженията под налягане със:

1. документите по чл. 254, ал. 1, чл. 255, ал. 1, чл. 258 и/или чл. 260;

2. изискванията на част втора - за съоръженията под налягане, за които няма влезли в сила наредби по чл. 7 от ЗТИП.

(2) Органите за технически надзор извършват:

1. външен оглед - при всички технически прегледи;

2. проверка за наличието на маркировка за съответствие, когато такава се изисква от приложимите наредби по чл. 7 от ЗТИП;

3. вътрешен оглед (когато това е възможно) - при техническите прегледи по чл. 265, ал. 1, т. 1, т. 2, буква "а", т. 3, буква "а" (с изключение на тръбопроводите) и т. 4 - 6 или дават заключение за вътрешното състояние на съоръжението под налягане въз основа на представените по чл. 274, ал. 3 или 5 протоколи и други документи от извършена експертиза за остатъчен ресурс;

4. изпитване на якост - при техническите прегледи по чл. 265, ал. 1, т. 1, т. 3 - 6.

(3) При техническите прегледи по чл. 265, ал. 1, т. 7, 8 и 9 органите за технически надзор могат да извършат някои или всички дейности, посочени в ал. 2.

(4) След всеки технически преглед органът по чл. 253, ал. 1, т. 2 поставя върху съоръжението близо до табелката на производителя стикер, върху който е записан регистрационният номер на съоръжението, получен от информационната система на ДАМТН, данни за органа, осъществил техническия надзор, дата на извършване на техническия преглед и дата, до която трябва да се извърши следващият периодичен преглед. Стикерът трябва да е здраво закрепен, а обозначенията върху него трябва да са ясни, четливи и незаличими.

(5) Органите за технически надзор въвеждат в изградена от ДАМТН компютризирана информационна система информация за извършената дейност по регистриране, снемане от отчет, за извършения технически преглед, включително представените документи за ремонт и преустройство на съоръженията, дали основание за извършване на съответните технически прегледи по чл. 265, ал. 1.

Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) При техническия преглед по чл. 265, ал. 1, т. 1 или 4 на съоръжения под налягане, на които е извършено оценяване на съответствието съгласно приложимите наредби по чл. 7 ЗТИП, не се извършва вътрешен оглед и изпитване на якост, ако:

1. крайният контрол на съоръжението е включвал изпитване на якост в напълно сглобен вид и не са изминали повече от 12 месеца от датата на извършването му;

2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) при външния оглед не са констатирани дефекти или неизправности, които оказват влияние върху безопасната експлоатация на съоръжението;

3. не са разглобявани разглобяеми съединения и не са извършвани ремонти на съоръжението или на неразглобяемите му съединения след извършването на крайния контрол.

Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Когато при техническите прегледи на съдове под налягане по чл. 265, ал. 1, т. 2, буква "а" не е възможно да се извърши цялостна проверка на състоянието на елементите под налягане поради наличието на вътрешни устройства, вътрешна изолация или вътрешни покрития или пълнежи, които не могат да се отстранят, вътрешният оглед се заменя с хидростатично изпитване.

(2) Когато изпитването по ал. 1 не може да се извърши с вода поради превишаване на товароносимостта на фундамента от масата на съда и водата или наличието на устройства, облицовки и други, които могат да бъдат повредени от водата, изпитването по ал. 1 може да се замени с пневматично изпитване при спазване изискванията на чл. 184.

(3) Изпитванията по ал. 1 и 2 се извършват след проверка на дебелината на стената на съда и изпитване без разрушаване на част от надлъжните заваръчни шевове.

(4) Оценяването на резултатите от измерванията на дебелините на стените на съоръжението и изпитванията без разрушаване в случаите по ал. 3 трябва да се извършват от акредитиран орган за контрол от член на Европейската организация за акредитация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) На изолирани съдове за съхранение на криогенни газове и течности се извършва само външен оглед.

(6) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) На топлообменници тип компаблок, пластинчати топлообменници, спирални топлообменници, въздушни хладници и затворени разширителни съдове, поради особености на конструкцията и опасности от повреждане при хидравлично или пневматично изпитване, техническите прегледи се извършват в съответствие с предписаните от производителя в инструкцията за експлоатация на съоръжението.

Чл. 270. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

Чл. 273. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) При външния оглед на съоръжението под налягане в зависимост от вида му се проверява:

1. съответствието му с документите, предоставени на органите за технически надзор при регистрацията му и/или при извършени ремонти и преустройства;

2. наличието на документи, които удостоверяват извършването на проверки на изправното действие и настройката на предпазните клапани;

3. външната повърхност на съоръжението за наличие на корозия, пукнатини, деформации и други дефекти, които могат да се установят визуално без използване на специализирани уреди, при което ползвателят е длъжен да снеме частично или изцяло външната изолация на съоръжението по искане на проверяващия, което може да бъде мотивирано от резултатите от предишни технически прегледи, наличието на видими дефекти на изолационното покритие, на корозионно активни вещества в атмосферата около съоръжението и др.;

4. за недопустимо изместване или повреда на свързващи съединения, опори, укрепващи елементи, фланцови и други съединения;

5. наличието на неизправности на устройствата за безопасност, арматурата, средствата за измерване и другите уреди;

6. наличието на видими повреди или дефекти на фундаментите, фундаментните болтове, подпорите, външната изолация и обшивката, обслужващите стълби и площадките и другите елементи, присъединени към съоръжението под налягане;

7. съответствието на електрохимичната защита с проекта, когато тя е предвидена в инвестиционния проект за монтажа им;

8. дали ползвателят е документирал извършените измервания, изследвания или изпитвания на активната електрохимична защита, ако такава е предвидена в инвестиционния проект, и съответствието на получените при измерванията стойности на контролираните параметри с посочените в БДС 15705;

9. наличието на документи, удостоверяващи изправното действие на заземителната и мълниезащитната инсталация;

10. (нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) наличие на признаци за нарушаването на вакуума в изолацията на съдовете за съхранение на криогенни газове и течности - наличие на оросяване или заскрежаване по външната обшивка, повишаване на работното налягане във вътрешния съд, загуба на работен флуид.

(2) Проверката по ал. 1, т. 3 може да не се извършва на монтирани подземно, полуподземно или засипани с почва, пясък или други вещества съдове под налягане, ако са изпълнени следните условия:

1. за съдове, които са защитени от корозия чрез диелектрично покритие и не са защитени чрез активна електрохимична защита - ползвателят е представил документи, удостоверяващи, че в едномесечен срок преди прегледа:

а) са извършени измервания и изпитвания, резултатите от които доказват, че не е нарушена целостта на антикорозионното покритие, или

б) е извършен безразрушителен контрол на стените и заварените съединения на елементите на съда, подложени на налягане, при който:

аа) в нито една точка не са измерени дебелини на стените на съда, по-малки от минимално допустимите в техническата му документация, а ако такива не са посочени в нея - по-малки от установените по изчислителен метод;

бб) в заваръчните шевове на съда не са констатирани несъвършенства, които превишават допустимите нива на качество според заваръчните несъвършенства, определени в техническата документация за производството му; когато в документацията не са определени допустимите нива на качество, те трябва да съответстват на регламентираните в нормативния акт и/или стандарта, който е бил в сила по време на производството на съоръжението;

2. за съдове, които са защитени от корозия и/или електрокорозия чрез диелектрично покритие и активна електрохимична защита - ако ползвателят представи документи:

а) удостоверяващи изправното действие на електрохимичната защита през целия срок на експлоатация на съда, или

б) удостоверяващи, че в едномесечен срок преди прегледа са извършени измервания и изпитвания, резултатите от които доказват, че не е нарушена целостта на антикорозионното покритие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Резултатите от външния оглед се считат за удовлетворителни, ако не са установени несъответствия с техническата документация на съоръжението под налягане, нарушения на изискванията на наредбата или неизправности, повреди или дефекти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) При наличие на признаците по ал. 1, т. 10 за нарушаване на вакуума в изолацията на съдове за съхранение на криогенни газове и течности се извършва измерване на стойността на вакуума.

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) За извършване на вътрешен оглед на съоръжение под налягане по чл. 2, т. 1, 3 и 4 ползвателят е длъжен да осигури:

1. прекратяване на експлоатацията му;

2. охлаждането му до температурата на околната среда;

3. пълно отстраняване на работния флуид от всички вътрешни пространства;

4. поставяне на глухи фланци на всички входящи и изходящи тръбопроводи;

5. почистването му от утайки, наслоявания, неизпарили се остатъци от работния флуид и др.;

6. продухване на съда с инертен газ - за съдове за флуиди от група 1;

7. за съдове, които са продухани с инертен газ или работят със задушливи флуиди - продухване с въздух до достигане на съдържанието на кислород в съда най-малко 20,9 обемни процента;

8. частично или пълно снемане на вътрешната изолация или облицовка, когато е необходимо;

9. демонтиране на всички вътрешни устройства, които възпрепятстват достъпа за извършване на визуален контрол на вътрешните му повърхнини.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) При вътрешния оглед на съоръжението под налягане в зависимост от вида му се проверяват визуално, без използване на специализирани уреди, вътрешните елементи, заварените съединения, вътрешните покрития и основният метал на вътрешната повърхност за наличие на повреди, причинени от корозия или ерозия, пукнатини, подутини, вдлъбнатини и други недопустими отклонения от геометричните размери на елементите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Ако при вътрешния оглед възникнат обосновани съмнения за наличието на повреди на елементите на съоръжението под налягане, по искане на проверяващия ползвателят е длъжен да осигури извършване на безразрушителен контрол или експертиза на остатъчния ресурс по избрана методика за оценка, придружена с доклад за състоянието на съоръжението, с давност не повече от 5 години, изготвена от проектант с пълна проектантска правоспособност или от нотифициран орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Резултатите от вътрешния оглед се считат за удовлетворителни, ако не са установени несъответствия с техническата документация на съоръжението под налягане, нарушения на изискванията на наредбата или неизправности, повреди или дефекти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Допуска се ползвателят да поиска замяна на вътрешния оглед, като осигури безразрушителен контрол - ултразвуков контрол на заваръчните шевове и ултразвукова дебелометрия на елементите под налягане на съоръжението, или друг метод за безразрушителен контрол за обследване или измервания, когато заключението е направено от акредитиран орган за контрол от член на Европейската организация за акредитация, или експертиза на остатъчния ресурс по избрана методика за оценка, придружена с доклад за състоянието на съоръжението, с давност не повече от 5 години, изготвена от проектант с пълна проектантска правоспособност или от нотифициран орган.

Чл. 275. (1) Изпитването на якост на съоръженията под налягане се извършва хидростатично - с вода с температура от 5°С до 60°С или с друга инертна течност. Ако се използва друга инертна течност, минималната ѝ температура трябва да е съобразена с предвидената в проекта минимална температура на метала при изпитване на якост, а максималната трябва да е най-малко с 10 на сто по-ниска от температурата на кипене на течността при атмосферно налягане, но не по-висока от 60°С.

(2) Хидростатичното изпитване на якост на съдовете под налягане може да се замени с пневматично изпитване с въздух или инертен газ, ако това е предвидено в техническата документация на производителя му или ако съдът:

1. се използва в технологични процеси, при които са недопустими дори минимални количества течности, или

2. е монтиран върху фундамент, който не е оразмерен да издържи натоварванията от масата на течността и съда, или

3. има вътрешна изолация или други неснемаеми устройства, които биха се повредили от течността;

4. (нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) е запълнен с пълнеж, който по технологични причини не трябва да бъде изваждан от съда преди края на експлоатационния му период и би се повредил от течността, с която се извършва хидростатичното изпитване.

(3) Налягането, при което се изпитват на якост стационарни съоръжения под налягане, пуснати на пазара на Република България преди 14 март 2004 г. или за които няма наредба по чл. 7 ЗТИП, трябва да съответства на налягането, определено в заверената от органите за технически надзор конструкторска документация, а за съоръженията от внос - посоченото в техническата документация на производителя.

(4) Налягането, при което се изпитват на якост стационарни съоръжения под налягане, на които е оценено съответствието съгласно приложимите наредби по чл. 7 ЗТИП, трябва да съответства на налягането, посочено в техническата документация на производителя.

(5) Продължителността на изпитването на якост на стационарните съоръжения по ал. 4 трябва да съответства на посочената в техническата документация на производителя им, а на съоръженията по ал. 3 в зависимост от дебелината на стената на най-тънкия елемент, подложен на изпитването, трябва да е не по-малка от:

1. пет минути - при дебелина на стената до 20 мм;

2. десет минути - при дебелина на стената до 50 мм;

3. двадесет минути - при дебелина на стената до 100 мм;

4. тридесет минути - при дебелина на стената над 100 мм;

5. шестдесет минути - за лети съдове и съдове с многослойни стени независимо от дебелината на стените.

(6) Счита се, че съоръжението под налягане е издържало успешно изпитването на якост, когато не се установи:

1. разлика в регистрираното в началото и в края на изпитването налягане;

2. наличието на пукнатини, разкъсвания или видими остатъчни деформации в елементите на съоръжението под налягане;

3. пропуски на флуид в основния метал или съединенията на съоръжението под налягане.

(7) При извършване на пневматично изпитване по ал. 2 трябва да се спазват изискванията на чл. 184.

Чл. 276. (1) След извършване на първоначалния технически преглед органите за технически надзор заверяват с подпис и печат ревизионната книга, предават я на ползвателя за съхранение и издават акт за първоначален технически преглед, който съдържа:

1. вида на извършените проверки и изпитвания и резултатите от тях;

2. заключение за годността на съоръжението за безопасна експлоатация;

3. разрешение или отказ за пускане в експлоатация - за съоръженията, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП;

4. срока за извършване на периодичен преглед.

(2) Актът по ал. 1 се предоставя на ползвателя срещу подпис.

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) Органите за технически надзор записват резултатите от техническите прегледи по чл. 265, ал. 1, т. 2 - 9 на стационарните съоръжения в ревизионните им книги, като попълват ревизионен акт, който съдържа:

1. констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или техническата документация на съоръжението;

2. заключение за годността на съоръжението за по-нататъшна безопасна експлоатация и при какви условия може да се експлоатира;

3. срока за следващия периодичен преглед.

(2) Ползвателите са длъжни да предоставят ревизионните книги на съоръженията под налягане при поискване от органите за технически надзор.

(3) Служителите на ГД "ИДТН" могат да записват в ревизионните книги предписанията по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗТИП.

(4) Когато при техническите прегледи по чл. 265, ал. 1 органите за технически надзор по чл. 253, т. 2 установят, че съоръжението под налягане не е годно за по-нататъшна безопасна експлоатация, са длъжни писмено да уведомят за това регионалния отдел на ГД "ИДТН" в срок до два дни от датата на извършения преглед.

Чл. 278. Преди пускането в действие на пълначните станции и котелните централи служителите на ГД "ИДТН" проверяват:

1. съответствието на пълначната станция или котелната централа със заверения проект по чл. 254, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) наличието на персонал с необходимата квалификация/правоспособност или обучен съгласно чл. 187, ал. 1, т. 4;

3. съответствието на създадената организация за безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията с изискванията на част трета;

4. регистрирани ли са съоръженията и извършен ли им е първоначален технически преглед.

Чл. 279. (1) Служителите на ГД "ИДТН" извършват периодични и внезапни проверки на пълначните станции, на котелните централи и на предприятията и други сгради или обекти, в които са монтирани или се експлоатират съоръжения под налягане.

(2) Периодичните проверки се извършват:

1. на три години - в предприятия, в които се експлоатират до 10 съоръжения;

2. на две години - в предприятия, в които се експлоатират от 11 до 50 съоръжения;

3. всяка година - в пълначните станции, в котелните централи и в предприятия, в които се експлоатират над 50 съоръжения.

(3) Внезапни проверки се извършват по сигнали на други контролни органи или жалби на граждани или организации или при съмнение, че в обектите се експлоатират съоръжения, които не са регистрирани пред органите за технически надзор или на които не са извършени технически прегледи.

(4) Проверките по ал. 1 обхващат:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) външен оглед на съоръженията или на част от тях;

2. наличието на персонал с необходимата правоспособност и/или квалификация;

3. съответствието на създадената организация за безопасна експлоатация, поддържане и ремонт на съоръженията с изискванията на наредбата;

4. наличието и правилното водене на документацията, която трябва да се води и съхранява в предприятието във връзка с устройството и безопасната експлоатация на съоръженията;

5. регистрирани ли са съоръженията и извършен ли им е първоначален технически преглед;

6. (нова - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) изпълнението на чл. 253, ал. 2 спрямо монтираното транспортируемо оборудване под налягане в обекта.

Чл. 280. Служителите на ГД "ИДТН" съставят протокол за резултата от извършените проверки по чл. 278 и 279, в който записват:

1. констатираните неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбата и/или техническата документация на съоръженията;

2. заключение за годността на пълначните станции, котелните централи, предприятията или другите обекти за безопасна експлоатация;

3. разрешение или отказ за пускане в експлоатация - за пълначните станции;

4. принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 ЗТИП.

Чл. 281. (1) Служителите на ГД "ИДТН" писмено разпореждат спиране на експлоатацията на съоръженията под налягане, когато:

1. не са регистрирани пред органите за технически надзор;

2. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) на съоръженията не е извършен технически преглед съгласно чл. 265, ал. 1;

3. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация;

4. при първоначалния технически преглед се установи, че съоръжението няма нанесена маркировка за съответствие съгласно приложимата наредба по чл. 7 ЗТИП;

5. престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или на техническата документация на производителя и/или са констатирани повреди или неизправности, които не позволяват съоръжението да се експлоатира безопасно;

6. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.) не е изпълнено изискването на чл. 187, ал. 1, т. 2;

7. са налице събитията по чл. 199, 212, 219 и 247;

8. е изтекъл определеният в техническата документация на съоръжението под налягане срок за експлоатация - с изключение на случаите по чл. 197, ал. 2.

9. (нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)

(2) Разпореждането по ал. 1 може да бъде вписано в акта за първоначален технически преглед или в ревизионната книга на съоръжението или да се съдържа в писмена заповед.

(3) След отстраняване на причините, поради които съоръженията под налягане са били спрени от експлоатация, служителите на ГД "ИДТН" разрешават експлоатацията им с писмена заповед или с вписване в ревизионната книга.

Чл. 282. Органите за технически надзор и ползвателите на съоръженията под налягане съставят досие на всяко съоръжение и го съхраняват до бракуването на съоръжението. Досието съдържа:

1. документите, представени при регистрацията;

2. актовете за технически прегледи и други документи, издадени от органите за технически надзор;

3. чертежи, изчисления, протоколи от извършени изпитвания и документи за извършени ремонти или преустройства;

4. експертизи на остатъчния ресурс на съоръжението;

5. други документи, за които в наредбата е предвидено да се съхраняват в него.

6. (нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2023 г., в сила от 18.07.2023 г.)