НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ

Чл. 7. (1) (Доп. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, самостоятелни обекти в сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

(4) (Изм. - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г., изм. - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г., отм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.)

Чл. 8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) (Нова - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което е предоставено право за управление на имота.

Чл. 9. (Доп. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл. 10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща съгласно Приложение № 1 от тази наредба:

1. в брой в касите на общината

2. по банков път - по банковата сметка на съответния отдел "МДТ" по местонахождение на имота

3. с пощенски запис.

(2) (Доп. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 11. (1) (Изм. - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г., изм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г., изм. - Решение № 132 по Протокол № 78 от 12.03.2015 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) (Изм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Чл. 12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл. 24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл. 15. (Изм. и доп. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,875 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 17. (1) (Изм. - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 18. (1) (Доп. - Решение № 132 по Протокол № 78 от 12.03.2015 г.) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл. 19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

(3) (Нова - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 15, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Чл. 20. (Изм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Условие за определяне на данъка е наличието на подадена декларация и/ или информация, постъпила/-и по реда на чл. 14, чл. 15, ал. 3 - 7 и чл. 51 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 21. (Изм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения, като посочените лица не подават декларация.

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 24 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) (Нова - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1, след изтичането на срока по ал. 1, служителят по чл. 5, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.

Чл. 26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца - 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл. 38 и чл. 39 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) (Нова - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) На основата на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по ал. 1, служителят в общинската администрация определя дължимия годишен данък и го съобщава на всеки наследник или заветник.

Чл. 31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Чл. 32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (Нова - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) (Изм. - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г., предишна ал. 3 - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) (Предишна ал. 4 - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) (Предишна ал. 5 - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 33. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44 от Закона за местните данъци и такси, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2)Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят

Чл. 34. (Доп. - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Чл. 35. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0.7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) Освобождават се от данък:

1. Придобитите имущества от:

а) Държавата и общините

б) (изм. - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и социалните и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;

в) Българският Червен кръст;

г) Национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

е) (нова - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

ж) (нова - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за местните данъци и такси.

2. (изм. - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. (изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, със статут в обществена полза за получените и предоставените дарения;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;

11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) (Нова - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) Алинея 1, т. 1, букви "б", "в", "г" и "е", т. 4 и т. 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава -страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(3) (Нова - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

Чл. 37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) (Изм. - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г., изм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства, а в случаите по чл. 32, ал. 3 данъкът се заплаща към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. В останалите случаи - в двумесечен срок от получаване на имуществото.

Чл. 38. С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 40. (Изм. - Решение № 132 по Протокол № 78 от 12.03.2015 г.) (1) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на Столична община:

1. ежедневно - чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на Столична общината за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или

2. ежемесечно - на електронен носител.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. пътното превозно средство е придобито по наследство;

2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4. са налице основанията за предявяване право на освобождаване от данък.

5. (отм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

(4) Собствениците на плавателните средства, вписани в регистрите на българските пристанища и на въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, тяхното притежаване в двумесечен срок от придобиването им по реда на ал. 5 от същия член.

(5) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ.

(6) Когато собствениците на превозни средство нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(7) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчна декларация по ал. 5 или с подаване на нова данъчна декларация.

(8) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрацията на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(9) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(10) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(11) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44 от ЗМДТ, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(12) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 5 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

(13) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.

Чл. 41. (Попр. - Решение № 113 по Протокол № 7 от 06.03.2008 г.) (1) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т годишният данък се състои от два компонента - имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:

ГДПС = ИмК х ЕК,

където:

ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;

ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;

ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2

1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:

ИмК = C_kW х Кгп,

където:

C_kw е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, като размерът се определя както следва:

а) до 55 kW включително - 0,34 лв. за 1 kW;

б) над 55 kW до 74 kW включително - 0,54 лв. за 1 kW;

в) над 74 kW до 110 kW включително - 1.21 лв. за 1 kW;

г) над 110 kW до 150 kW включително - 1,42 лв. за 1 kW;

д) над 150 kW до 245 kW включително - 1,84 лв. за 1 kW;

е) над 245 kW - 2,42 лв. за 1 kW;

Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила, определен в чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси.

2. екологичният компонент, в зависимост от екологичната категория на автомобила, се определя както следва:

а) за автомобили без екологична категория и такива с екологични категории "Евро 1" и "Евро 2" - 1,40;

б) за автомобили с екологична категория "Евро 3" - 1,10;

в) за автомобили с екологична категория "Евро 4" - 1,00;

г) за автомобили с екологична категория "Евро 5" - 0,60;

д) за автомобили с екологична категория "Евро 6" и "EEV" - 0,40.

(2) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т е в следните размери:

1. товарно ремарке - 6.90 лв.

2. къмпинг ремарке - 13.00 лв.

(3) Данъкът за мотопеди е в размер 13 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб.см включително - 15 лв.

2. над 125 до 250 куб.см включително - 31 лв.

3. над 250 до 350 куб.см включително - 44 лв.

4. над 350 до 490 куб.см включително - 63 лв.

5. над 490 до 750 куб.см включително - 94 лв.

6. над 750 куб.см - 125. лв.

(4) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът за триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.) на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително - 5 лв.

2. над 400 кг - 8 лв.

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача 63 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 125 лв.

(6) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т е в размер на 13.00 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.

(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке

Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):

Данък (в лева)

	равна или повече от	по-малка от	задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното	други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси	-	18	10	35
	18	20	35	80
	20	22	80	184
	22	25	238	428
	25	26	428	750
	26	28	428	750
	28	29	414	499
	29	31	499	819
	31	33	819	1136
	33	38	1136	1726
	38	-	1259	1711
Б) с три и повече	36	38	800	1110
	38	40	1110	1535
	40	-	1535	2271

(8) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 63 лв.

(9) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона е в размер 125 лв.

(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително 6 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително - 9 лв.

3. над 37 kW - 13 лв.

(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 31 лв.

(12) (Изм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 е в размер от 63 лв.

(13) (Изм. - Решение № 700 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г.) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Брой оси на моторното превозно средство

Допустима максимална маса

Данък (в лева)

	равна или повече от	по-малка от	задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното	други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси	12	13	38	76
	13	14	76	210
	14	15	210	296
	15	-	296	670
Б) с три оси	15	17	76	133
	17	19	133	271
	19	21	271	353
	21	23	353	543
	23	-	543	844
В) с четири оси	23	25	353	358
	25	27	358	558
	27	29	558	885
	29	-	885	1313

Чл. 42. Данъкът за плавателните средства е в размер, както следва:

1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0.1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. (отм. - Решение № 11146/27.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10640/2008, Решение № 567а/2008 г. на АССГ, по адм. дело № 2051/2008, нова - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за джетове - в размер на 100 лева за брой;

4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 20 лв. за всеки започнат бруто тон;

5. (отм. - Решение № 11146/27.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10640/2008, Решение№ 567а/2008 г. на АССГ, по адм. дело № 2051/2008, нова - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за скутери - в размер на 2,70 лева за киловат;

6. за влекачи и тласкачи - в размер 0.14 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0.5 лв. за тон максимална товароносимост.

Чл. 43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети - 20.00 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан - 12 лв.

3. за делтаплан - 12 лв.

4. за мотоделтаплан - 20 лв.

5. за свободен балон - 30 лв.

6. за планер 30 лв.

Чл. 44. Освобождават се от данък превозните средства по чл. 58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 45. (1) (Изм. - Решение № 700 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г., отм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

(2) (Нова - Решение № 700 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория "Евро 4" данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от "Евро 4" - с 60 на сто намаление от определения в чл. 41, ал. 3 данък.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - Решение № 700 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория "Евро 4", данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "EEV" - с 50 на сто намаление от определения в чл. 41, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.

(4) (Предишна ал. 3 - Решение № 700 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.

(5) (Нова - Решение № 700 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Чл. 46. (1) (Изм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г., изм. - Решение № 132 по Протокол № 78 от 12.03.2015 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

Чл. 47. (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Чл. 48. (1) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3)Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл. 50. За целите на патентния данък могат да се определят зони съгласно Приложение № 2 от тази наредба.

Чл. 51. (1) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) (Нова - Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008 г., изм. - Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и т. 31 от Приложение № 3, дължат данък само за дейността по т. 3 от Приложение № 3 от Наредбата.

(7) (Нова - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността, приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят - включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на Приложение № 4 на ЗМДТ.

(8) (Предишна ал. 6 - Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008 г., предишна ал. 7 - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г., изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. (изм. - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;

3. (изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. (изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. в частта "т. 12 и 13" - Решение № 4050 от 21.07.2020 г. по адм. д. № 718/2020 г. на Адм. съд - София-град, оставено в сила с Решение № 1168 от 29.01.2021 г. по адм. д. № 9654/2020 г. на ВАС) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл. 51, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл. 53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) (Доп. - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Лицата декларират с декларация по ал. 1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 49, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 49, ал. 1 и 2.

Чл. 54. (1)Данъчните декларации по чл. 53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) (Нова - Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009 г.) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Чл. 55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 54, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.

Чл. 56. Лицата по чл. 48, ал. 1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 3 от тази наредба.

Чл. 57. (Нов - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.) (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) (Изм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58. (Нов - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г.) (1) (Изм. - Решение № 65 по Протокол № 5 от 22.12.2011 г., изм. - Решение № 538 по Протокол № 60 от 27.07.2022 г.) Общинският съвет определя размера на дължимия туристически данък за всяка нощувка, както следва:

1. В категоризирани места за настаняване клас А и клас Б

а) категория 1 звезда - 0.40 лв. за нощувка;

б) категория 2 звезди - 0.60 лв. за нощувка;

в) категория 3 звезди - 0.80 лв. за нощувка;

г) категория 4 звезди - 1.00 лв. за нощувка;

д) категория 5 звезди - 1.20 лв. за нощувка.

2. В регистрирани места за настаняване клас В - 0.40 лв. за нощувка.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) (Отм. - Решение № 5883 от 05.11.2012 по адм. дело № 5000/2011 на АССГ, потвърдено с Решение № 4163 от 26.03.2013 по адм. дело № 1183/2013 на ВАС във връзка с Решение № 5 от 05.04.2012 г.  по конст. дело № 13 от 2011 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 30 от 2012 г.)

(5) (Отм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

Чл. 59. (Нов - Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011 г., изм. - Решение № 859 по Протокол № 67 от 20.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

Чл. 60. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на Столична община по Закона за автомобилните превози.

Чл. 61. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници се определя в годишен размер, ежегодно от Столичен общински съвет в срок до 31.10. на предходната година.

(2) За 2017 г. данъка върху таксиметров превоз на пътници е в размер на 850 лева.

(3) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(4) Когато Столичен общински съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

Чл. 62. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в Столична община - отдел "Общински приходи", по адреса на управление на превозвача.

(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Чл. 63. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на Столична община.

Чл. 64. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено в течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ДДТГ =	ГДТПП х БМ
	12

където:

ДДТГ е размерът на дължимия данък за текущата година;

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници, определен с тази наредба;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) (Изм. - Решение № 51 по Протокол № 5 от 30.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)

Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП =	ПДТПП х ОМ
	БМ

където:

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата- година;

ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл. 65. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данъкът върху таксиметровия превоз на пътници в размер, определен с тази наредба, се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 66. (Нов - Решение № 674 по Протокол № 23 от 29.09.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Възстановяване на надвнесен данък върху таксиметровия превоз на пътници се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.