НАРЕДБА № 11 ОТ 14 МАЙ 2007 Г. ЗА НОРМИ ЗА АРСЕН, КАДМИЙ, ЖИВАК, НИКЕЛ И ПОЛИЦИКЛИЧНИ АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 25 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 24.03.2017 Г.)

Приложение № 1 към чл. 3

Целеви норми за нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух

Таблица 1

(а) За общото съдържание на замърсителя във фракцията на ФПЧ₁₀, осреднено за една календарна година.

Приложение № 2 към чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1

Изисквания за оценка на нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух в рамките на даден район или агломерация

1. Горни и долни оценъчни прагове

Таблица 2

2. Определяне случаите на превишаване на горните и долните оценъчни прагове

2.1. При условие че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаването на горните и долните оценъчни прагове се определя въз основа на концентрациите на замърсителите през предходните пет календарни години считано от датата на влизане в сила на наредбата. В този случай превишаване на даден оценъчен праг е налице, ако съответните стойности по т. 1 са били превишени през не по-малко от три от общо пет календарни години.

2.2. В случаите, когато са налице данни за по-малко от пет календарни години, превишаванията на горните и долните оценъчни прагове се определят чрез краткосрочни/индикаторни (индикативни) измервания по време на определен период на годината. Тези измервания се провеждат в райони, за които резултатите от предварително извършената инвентаризация на емисиите и последващо моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване.

Приложение № 3 към чл. 9, чл. 10, ал. 1 и чл. 14

Условия за разполагане и критерии за определяне броя на пунктовете за мониторинг за непрекъснато измерване на нивата на арсен, кадмий, никел, живак и бензо(а)пирен в атмосферния въздух и степента на отлагане на арсен, кадмий, никел, живак и бензо(а)пирен

I. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в макромащаб

1. Местата за разполагане на пунктовете за мониторинг трябва да бъдат избрани по начин, който да осигури:

1.1. наличие на данни за зоните в рамките на даден район или агломерация, в които са налице най-високи нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването, осреднено за период от една календарна година;

1.2. налични данни за други зони в рамките на даден район или агломерация, които са представителни за експозицията на населението в тях;

1.3. налични данни за нивата на отлаганията, които косвено са представителни за експозицията на населението по хранителната верига.

2. Пунктовете за мониторинг да не са представителни за ограничени пространства в непосредствена близост до тях: точките за вземане на проби се разполагат така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух върху площ, която е не по-малка от 200 m² за транспортно ориентираните пунктове, не по-малка от 250 x 250 m за промишлено ориентираните пунктове и не по-малка от няколко km² за градските фонови пунктове.

3. За оценка на фоновите нива точките за вземане на проби се разполагат така, че да се избягва влиянието на агломерациите и промишлените източници в близост до тях, т.е. те се разполагат поне на няколко km от тях.

4. За оценка приноса от промишлени източници се разполага не по-малко от една точка за вземане на проби в най-близката жилищна зона. Когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителна точка за вземане на проби, ориентирана по преобладаващата посока на вятъра. Точките за вземане на проби се разполагат и експлоатират по начин, който позволява да се контролира прилагането на най-добрите налични техники от източниците на емисии.

5. Пунктовете за мониторинг следва също, където е възможно, да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях. Когато е целесъобразно, точките за вземане на проби се разполагат съвместно с тези за пробонабиране на ФПЧ₁₀.

II. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в микромащаб

1. Доколкото това е практически възможно, при разполагането на пунктовете за мониторинг се спазват следните изисквания:

1.1. потокът около входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е ограничен и да няма каквито и да било прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до него; за точките за вземане на проби, които са представителни за качеството на атмосферния въздух по линията на разположението на сградите, входното отверстие се разполага на разстояние няколко метра от сградите, балконите, дърветата или другите налични прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда;

1.2. входното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност; при определени обстоятелства за осигуряване на представителността на съответния пункт за мониторинг върху по-голяма площ се допуска разполагане на входното отверстие до 8 m над земната повърхност;

1.3. входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е разположено в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него, преди дисперсията им в атмосферния въздух;

1.4. изходното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага така, че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отверстие;

1.5. транспортно ориентираните пунктове за мониторинг се разполагат на не по-малко от 25 m от края на основните кръстовища и на не по-малко от 4 m от центъра на най-близкото платно за движение; входните отверстия на устройството за вземане на проби се разполага така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух в близост до линията на разположение на сградите;

1.6. при определянето на нивата на отлагане на замърсителите в отдалечени извънградски зони се прилагат указанията и критериите на Европейската програма за мониторинг и оценка на замърсителите в атмосферния въздух (ЕМЕП), доколкото това е практически възможно и не е упоменато в съответните разпоредби на приложенията.

2. При разполагането на пунктовете за мониторинг съгласно т. 1 се отчита влиянието на следните фактори:

- наслагващи се (интерфериращи) източници;

- сигурност;

- достъп;

- наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;

- видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;

- безопасност за населението и обслужващия персонал;

- съвместно разполагане на точките за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители;

- изисквания, свързани с териториалното планиране.

III. Документиране и преглед на избора на площадката

Процедурите по избор на площадките се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Разположението на площадките се преразглежда през равни интервали, като документирането се повтаря, с оглед осигуряване постоянното им съответствие с условията на това приложение.

IV. Критерии за определяне на броя на пунктовете за постоянни измервания на концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух

Минимален брой пунктове за мониторинг за постоянни измервания за оценка на съответствието с целевите норми за опазване на човешкото здраве в зоните и агломерациите (РОУ), в които постоянните измервания са единственият източник на информация:

а) при наличие на дифузни източници

Таблица 3

(1) Да включва най-малко един градски фонов пункт за мониторинг, а по отношение на бензо(а)пирен - и един транспортно ориентиран пункт за мониторинг, при условие че това няма да увеличи броя на пробовземните точки.

б) при наличие на точкови източници

- за оценка на нивата в близост до точкови източници броят на пунктовете за мониторинг с постоянни (непрекъснати) измервания се определя, като се отчитат плътността на емисиите, дисперсията им в атмосферния въздух и потенциалната експозиция на населението;

- точките за вземане на проби се разполагат и експлоатират по начин, който позволява да се контролира прилагането на най-добрите налични техники от източниците на емисии.

Приложение № 4 към чл. 14 и чл. 15, ал. 1 и 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.)

Изисквания към качеството на данните от измерванията и моделите за оценка качеството на атмосферния въздух

I. Изисквания към качеството на данните

1. Данните трябва да отговарят на следните изисквания относно допустимата неопределеност на методите за оценка, на минималния времеви обхват и минимум регистрирани данни от измерванията.

Таблица 4

2. Неопределеността (при 95 % доверителен интервал) на метода за оценка на концентрациите в атмосферния въздух се изчислява в съответствие с принципите на разработеното от CEN "Ръководство за изразяване на неопределеността при измерванията" (ENV 13005-1999), методологията на ISO 5725:1994 или указанията в доклада на CEN "Качество на въздуха - подход за изчисляване на неопределеността при референтните методи за измерване на атмосферния въздух" (CR 14377:2002E). Процентите на неопределеност, посочени в таблицата, са представени за индивидуалните измервания, осреднени за съответния период на пробонабиране, изразени при 95 % доверителен интервал. Неопределеността на измерванията трябва да бъде интерпретирана като приложима в районите със съответната целева стойност. Постоянните и индикаторните измервания трябва да бъдат равномерно разпределени през календарната година за избягване на изкривяване на резултатите.

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на приборите. За измерването на нивата на бензо(а)пирен и другите полициклични ароматни въглеводороди се изисква да се извършва двадесет и четири часово вземане на проби. При вземане на проби, извършено за период, по-голям от горния - до един месец, индивидуалните измервания могат да се комбинират и анализират като смесени проби, при условие че методът осигурява стабилност на пробите за този период. Трите сродни (близки по структура) замърсители - бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен и бензо(k)флуорантен, трудно могат да бъдат определени чрез лабораторен анализ. В такива случаи те могат да бъдат докладвани сумарно. Вземането на проби задължително трябва да бъде разпределено равномерно през дните на седмиците и през годината. Вземането на ежемесечните или ежеседмичните проби за определяне нивата на отлагане задължително трябва да бъде разпределено равномерно през календарната година.

При вземането на проби за определяне на концентрациите на арсен, кадмий, никел и общ газообразен живак се прилагат същите изисквания. Могат да бъдат вземани частични проби (sub-sampling) от филтрите за фини прахови частици ФПЧ₁₀ за определяне на съдържанието на метали, при условие че има данни, че частичната проба е представителна за цялото количество и че това не води до влошаване на чувствителността на откриване в сравнение със съответните цели за качество на данните. Може да бъдат вземани проби за съдържание на метали в състава на фините прахови частици ФПЧ₁₀ веднъж седмично вместо ежедневно, при условие че това не води до нарушаване на изискванията за характеристиките на събирането на данни.

4. Могат да бъдат използвани мокри/водни проби вместо масови/обемни проби, ако се докаже, че разликите между тях са в размер до 10 %. Нивото на отлагане се изразява в mg/m² за денонощие (24 часа).

5. Може да бъде използван и по-малък времеви обхват от този, посочен в таблица № 4 към т. 1, но не по-малък от 14 % за постоянните измервания и 6 % за индикаторни измервания, при положение че е изпълнено изискването за 95 % доверителен интервал на разширената неопределеност за средно годишните нива, изчислени на база изискванията за качество на данните в таблицата, съгласно ISO 11222:2002 "Определяне на неопределеността на осредненото време за измерванията на качеството на въздуха".

II. Изисквания към моделите за оценка на качеството на атмосферния въздух

При използването на модели за оценка на качеството на атмосферния въздух се спазват указанията за работа и информацията за неопределеността като цяло. Неопределеността при моделиране се определя, като максималното отклонение на измерените и изчислените нива на концентрациите за цялата календарна година, без да се взима предвид синхронизиране на събитията.

III. Изисквания към техниките за обективна оценка на качеството на атмосферния въздух

Неопределеността при използването на техники за обективна оценка не трябва да превишава 100 %.

IV. Стандартизация

Резултатите от измерванията на нивата на арсен, кадмий, никел и ПАВ (бензо(а)пирен), определяни във фракцията на ФПЧ₁₀, се изразяват в ng/m³, като обемът на пробата не се стандартизира при нормални условия (аналогично на представяне на резултатите за ФПЧ₁₀).

Приложение № 5 към чл. 16, ал. 1, 2 и 3

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.)

Референтни методи за оценка на концентрациите на арсен, кадмий, живак, никел и ПАВ в атмосферния въздух и нивата на отлагания (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.)

1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за вземане на проби и анализ на съдържанието на арсен, кадмий и никел в атмосферния въздух:

1.1. за вземане на проба - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици PM10 или PM2,5";

1.2. за анализ на съдържанието - БДС EN 14902:2006 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на Pb, Cd, As и Ni във фракцията от PM10 от суспендираните във въздуха частици".

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за вземане на проби и анализ на съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух:

2.1. за вземане на проба - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици PM10 или PM2,5";

2.2. за анализ на съдържанието на бензо(а)-пирен - БДС EN 15549:2008 "Качество на въздуха. Стандартен метод за измерване на концентрацията на бензо(а)пирен в атмосферния въздух";

2.3. за анализ на съдържанието на останалите органични съединения, класифицирани като ПАВ, посочени в чл. 11, ал. 1, се използва БДС ISO 12884:2009 "Атмосферен въздух. Определяне на общото количество полициклични ароматни въглеводороди (газова и аерозолна фаза). Вземане на проби върху сорбционни филтри с подложка чрез газхроматографски/масспектрометричен анализ"; след публикуването на метод за анализ на тези ПАВ от Европейския комитет по стандартизация (CEN) същият ще замени метода в срок, определен за целта от министъра на околната среда и водите.

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтен метод за вземане на проби и анализ на съдържанието на живак в атмосферния въздух:

3.1. референтният метод за анализ на съдържанието на общ газообразен живак в атмосферния въздух е БДС EN 15852:2010 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на общия газообразен живак".

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за вземане на проби и анализ на отлаганията на арсен, кадмий, никел, живак и полициклични ароматни въглеводороди:

4.1. референтният метод за определяне на отлаганията на арсен, кадмий и никел е БДС EN 15841:2009 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на арсен, кадмий, олово и никел, които се отлагат от атмосферата";

4.2. референтният метод за определяне на отлаганията на живак е БДС EN 15853:2010 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на отлагането на живак";

4.3. референтният метод за определяне на отлаганията на бензо(а)пирен и други ПАВ, посочени в чл. 11, ал. 1, е БДС EN 15980:2011 "Качество на въздуха. Определяне на отлаганията на бензо[a]антрацен, бензо[b]флуорантен, бензо[j]флуорантен, бензо[k]флуорантен, бензо[a]пирен, дибензо[a,h]антрацен и индено[1,2,3-cd]пирен".

5. Референтни техники за моделиране на качеството на атмосферния въздух:

5.1. за дисперсионно моделиране на емисиите от неподвижни източници - Методика на МРРБ, МОСВ и МЗ за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации в приземния слой (публикувана в Бюлетин "Строителство и архитектура", бр. 7/8 от 1998 г.);

5.2. за дисперсионно моделиране на емисиите от подвижни и площни източници - Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния слой, утвърдена със Заповед № РД-994 от 4.VIII.2003 г. на министъра на околната среда и водите;

5.3. към настоящия момент за дисперсионно моделиране на емисиите на арсен, кадмий, никел, живак и ПАВ, освен методиките по т. 5.1 и 5.2 могат да бъдат използвани и други подходящи методики, утвърдени в световната практика.