НАРЕДБА № 12 ОТ 4 АПРИЛ 2007 Г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ И УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ПРИ КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВЗЕМАНЕ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ ОТ ПОЧИНАЛО ЛИЦЕ

Чл. 1. С тази наредба се определя редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата, при които може да се извърши вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице.

Чл. 2. (1) Вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, когато:

1. лицето е с установена самоличност;

2. смъртта е установена съгласно Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр. 39 от 2004 г.);

3. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, когато има издадена такава;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;

5. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:

а) съпруг или родител;

б) дете;

в) брат или сестра.

(2) Когато трупът е на лице под 18 години или на лице, което е било поставено под запрещение, съгласието за вземане на органи, тъкани или клетки се удостоверява писмено от неговите родители, настойник или попечител чрез попълване на декларация по образец съгласно приложение № 1.

(3) Когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, възможността за вземане на органи, тъкани и клетки се удостоверява с разрешение от съдебномедицински експерт по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 3. Обстоятелствата по чл. 2 се установяват от лекар, участвал в медицинското обслужване на починалото лице.

Чл. 4. Установяване на самоличността и възрастта на починалото лице се извършва от лекар, участвал в медицинското му обслужване, който полага подпис върху копие от документа му за самоличност.

Чл. 5. Смъртта на лицето се удостоверява със "Съобщение за смърт" по образец ЕСГРАОН-ТДС № 3.

Чл. 6. Наличието на изразено приживе несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки се удостоверява чрез:

1. копие на здравноосигурителната книжка на починалото лице, когато има издадена такава, подписано от лекаря по чл. 3;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) попълнена справка по образец съгласно приложение № 3 за проверка в служебния регистър на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" на лицата, изразили несъгласие за даряване на органи, тъкани и клетки след смъртта.

Чл. 7. (1) Лекарят по чл. 3 съобщава на съпруг или родител, дете, брат или сестра на починалото лице за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и определя разумно кратък срок, в който тези лица могат да представят писмен отказ за вземане на органи, тъкани или клетки, като срокът се отразява предварително в протокола по ал. 2.

(2) Удостоверяването на обстоятелството, че е съобщено на съпруг или родител, дете, брат или сестра на починалото лице, за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки се осъществява чрез попълване на протокол по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 8. (1) Документите по чл. 2, ал. 2 и 3, чл. 4, 6 и чл. 7, ал. 2 се съхраняват в лечебното заведение, извършило вземането на органи, тъкани или клетки, за срок от 30 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) Отговорното лице по чл. 15г от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки изпраща копие от документите по ал. 1 в Изпълнителната агенция "Медицински надзор" в срок до 7 дни след извършеното вземане на органи, тъкани или клетки за регистриране на процедурите.