НАРЕДБА ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯТА И ПРОУЧВАНИЯТА НА ПЛОЩИ СЪС ЗАМЪРСЕНА ПОЧВА, НЕОБХОДИМИТЕ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ МЕРКИ, КАКТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА РЕАЛИЗИРАНИТЕ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят редът и начинът за провеждане на инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия.

(2) Глави втора и трета от наредбата не се прилагат за площи, които са обхванати от програми за отстраняване на екологични щети по реда на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2004 г.; попр., бр. 114 от 2004 г.), и при разработване на проекти за рекултивация, подобряване и оползотворяване на хумусния пласт по реда на Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 30 от 2002 г.).

Чл. 2. (1) Инвентаризацията и проучванията на площи се извършват с цел да се определят площите със съмнение за замърсяване на почвите и площите с доказано замърсени почви, които да бъдат подложени на мерки за въздействие.

(2) Информацията, събрана при извършването на инвентаризацията, проучванията и провеждането на мерки за въздействие, се въвежда и поддържа в публичен регистър.

Чл. 3. (1) Финансирането на предвидените в наредбата дейности по предварителния преглед и проучване се осигурява със средства, предвидени в закона за държавния бюджет за съответната година.

(2) Финансирането на предвидените в наредбата дейности по подробното проучване и мерките за въздействие по глава трета от наредбата са за сметка на замърсителя на площта, когато последният може да бъде определен в резултат на проучванията.

(3) Когато в резултат на проведените проучвания не може да се определи конкретното задължено лице - замърсител на площите, финансирането на дейностите, предвидени в наредбата, се осигурява със средства, предвидени в закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 4. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) със заповед утвърждава правилата за водене на публичния регистър по чл. 2, ал. 2.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа 3 основни раздела:

1. раздел А - площи със съмнение за замърсяване на почвата, с подраздели:

а) площи на етап предварителен преглед;

б) площи на етап предварително проучване;

2. раздел Б - площи с доказано замърсена почва, с подраздели:

а) площи на етап подробно проучване;

б) площи със замърсена почва, спрямо които следва да се проведат мерки за въздействие;

в) площи със замърсена почва, върху които се провеждат мерки за въздействие;

г) площи, върху които се провеждат или са проведени защитни, ограничителни и/или мерки за обезопасяване;

3. раздел В - площи с незамърсена почва, с подраздели:

а) площи, върху които са проведени мерки за възстановяване;

б) площи по чл. 9, ал. 2, т. 1.

(3) Регистърът по ал. 1 се създава и поддържа като единна електронна база данни, като за всяка площ се създава отделно досие на електронен и хартиен носител, което съдържа най-малко следната информация:

1. идентификатор, граници, площи, минало и настоящо предназначение на недвижимите имоти, определени въз основа на кадастралните карти и регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър;

2. собственик/ползвател на поземлен имот;

3. вид и ниво на замърсяването;

4. източник на замърсяване;

5. момент или период на замърсяване;

6. застрашени компоненти на околната среда;

7. етап на проучване и оценка, съответно предприети мерки за въздействие;

8. приоритет за проучване или прилагане на мерки за въздействие и задължено лице;

9. оценка на риска в резултат на подробни проучвания;

10. изразходвани средства за проучване/мерки за въздействие.

(4) Достъпът до информацията в електронен вид, въведена в регистъра, се осигурява чрез интернет страницата на ИАОС, а до досиетата по ал. 3 - по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Чл. 5. (1) Създаването, поддържането и актуализирането на регистъра се извършва в ИАОС.

(2) Информация за площи със съмнение за замърсяване се получава от регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

(3) Кметовете на общини, представителите на екологични организации и другите заинтересувани лица могат да предоставят на РИОСВ по тяхна инициатива информация за площи със съмнение за замърсяване, която е придружена с конкретни данни за наличие на замърсяване.

(4) Информацията, съдържаща се в раздел В на регистъра, се съхранява за срок 10 години.

Чл. 6. При изпълнение на своите правомощия по наредбата изпълнителният директор на ИАОС:

1. изисква от централните и териториалните органи на изпълнителната власт информацията, с която разполагат и е необходима за създаване и поддържане на регистъра;

2. извършва или възлага проучвания по чл. 9;

3. уведомява директора на съответната

РИОСВ и собствениците/ползвателите на площи за резултатите от проучванията;

4. изисква информация от собствениците или ползвателите на площи, включени в регистъра по чл. 4, ал. 2, или от задълженото лице за изпълнение на мерките за въздействие по чл. 14, ал. 1.

Чл. 7. (1) Инвентаризацията обхваща следните етапи:

1. предварителен преглед;

2. предварително проучване.

(2) Инвентаризацията се извършва от ИАОС и е основа за създаване на регистъра по чл. 2, ал. 2.

Чл. 8. (1) Предварителният преглед обхваща събиране, преглед и оценка на наличната информация за площи със съмнение за замърсяване и цели установяване на потенциално замърсяващи дейности, както и определяне на предполагаемите вид и разпространение на замърсяването.

(2) В резултат на предварителния преглед се изготвя заключение за териториалния обхват и вида на замърсяването и за необходимостта от извършване на предварително проучване.

Чл. 9. (1) Предварителното проучване цели да потвърди или да отхвърли съмнението за наличие на площ със замърсена почва и включва:

1. определяне на параметри за изпитване;

2. провеждане изпитване на проби в лаборатории от системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) или в други акредитирани лаборатории и оценка за замърсяването относно превишаването на нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата съгласно наредбата по чл. 40а ЗООС;

3. установяване на задълженото лице - причинител на замърсяването.

(2) За предварителното проучване ИАОС изготвя доклад, който включва заключение, че:

1. почвата не е замърсена;

2. почвата е замърсена, необходимо е провеждане на подробно проучване, като в този случай се определя и задълженото за това лице.

Чл. 10. (1) Изпълнителният директор на ИАОС изготвя ежегодно до 31 март списък на площи, за които е направено заключение по реда на чл. 9, ал. 2, т. 2, който обявява на интернет страницата и в Информационния център на ИАОС.

(2) В двуседмичен срок от обявяването на списъка по ал. 1 собствениците или ползвателите на поземлени имоти, попадащи в площи, включени в списъка, както и кметовете на общини, на чиято територия се намират тези площи, могат да изразят становища до директора на ИАОС относно съдържанието на информацията, която ги засяга.

(3) В едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 2 Експертният екологичен съвет (ЕЕС) при ИАОС разглежда списъка по ал. 1, придружен със:

1. наличната информация по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2;

2. налични данни и/или преценка относно обстоятелствата по чл. 4, ал. 3, т. 3 - 6;

3. постъпилите становища по ал. 2.

(4) Министърът на околната среда и водите въз основа на представената документация от изпълнителния директор на ИАОС утвърждава със заповед списъка на замърсените площи и график за провеждане на проучванията по чл. 8 и 9 за следващата година.

Чл. 11. (1) Подробно проучване се възлага в случаите по чл. 9, ал. 2, т. 2 от задълженото лице, установено в доклада като замърсител при предварителното проучване, на експертите по чл. 83 ЗООС след съгласуване на заданието за провеждане на проучването с ИАОС.

(2) Подробното проучване включва:

1. осигуряване на подробна информация за геология/хидрогеология и почвени характеристики на площта;

2. осигуряване на подробна информация за източника на замърсяване на почвите;

3. осигуряване на подробна информация за пътища на пренос към и от почвите (текущо разпространение на вредни вещества, скорост и посока на разпространение, способност за разграждане и абсорбция, прогноза за количествено натрупване в обектите на въздействие);

4. извършване на оценка за наличие/липса на вторично замърсяване към други компоненти на околната среда;

5. определяне на допълнителен набор от параметри за изпитване и установяване на наличието/липсата им;

6. наличие на опасни вещества или препарати в почвата;

7. установяване наличие на защитени територии, зони за защита на водите, населени места и селищни образувания в близост до замърсените площи;

8. момент или период на замърсяването и причинител, когато може да бъде установен;

9. оценка на риска.

(3) За подробното проучване експертите по ал. 1 изготвят доклад, който съдържа:

1. заключение за необходимостта от предприемане на мерки за въздействие въз основа на оценка на риска;

2. вида на мерките за въздействие и целите на въздействието им и задължено лице;

3. задание за изготвяне на проект за изпълнение на мерките;

4. препоръки за провеждане на собствен мониторинг в случаите, когато лицата - собственици или ползватели на площи, не са оператори на производствени инсталации и съоръжения съгласно приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС.

Чл. 12. Докладите по чл. 11, ал. 3 се утвърждават със заповед от директора на съответната РИОСВ и се съобщават на възложителя по чл. 11, ал. 1.

Чл. 13. Предварителните и подробните проучвания се извършват съгласно методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 14. (1) Мерките за въздействие върху площи с доказано замърсена почва включват:

1. мерки за възстановяване;

2. ограничителни мерки;

3. защитни мерки;

4. мерки за обезопасяване.

(2) Мерките за въздействие се предприемат в съответствие със заключението от доклада по чл. 11, ал. 3, т. 1 и 2.

Чл. 15. (1) Проектите за изпълнение на мерките за въздействие се изготвят въз основа на заданието по чл. 11, ал. 3, т. 3 и имат минимално съдържание, определено в приложението към наредбата.

(2) Проектите по ал. 1 се възлагат от задълженото лице на експертите по чл. 83 ЗООС.

(3) Когато проектите по ал. 1 предвиждат изграждане на строежи или временни строежи по смисъла на Закона за устройство на територията, проектите се разработват в съответствие с Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

Чл. 16. (1) Проектите по чл. 15 се внасят за съгласуване в съответната РИОСВ, на чиято територия се намират площите със замърсена почва.

(2) Директорът на РИОСВ въз основа на решение на експертните екологични съвети към РИОСВ:

1. съгласува проекта, като може да даде допълнителни указания по изготвянето на програма за мониторинга;

2. връща проекта с указания за допълването му.

Чл. 17. (1) Площите с доказано замърсена почва, върху които се изпълняват проектите по чл. 15, се вписват в подраздела по чл. 4, ал. 2, т. 2, буква "б".

(2) Площите с доказано замърсена почва, спрямо които са проведени мерки за въздействие, се вписват в подраздела по чл. 4, ал. 2, т. 3, буква "а".

Чл. 18. (1) Контролът по изпълнението на проектите по чл. 15 върху площи със замърсени почви и поддържането на възстановените площи се извършва от директора на съответната РИОСВ или от оправомощено от него длъжностно лице, което може да извършва проверки или да изисква представяне на документи.

(2) Докладите по изпълнението на програмата за мониторинг на мерките за въздействие се приемат от експертните екологични съвети към РИОСВ с решение, което се утвърждава от директора на РИОСВ.

Чл. 19. Директорите на РИОСВ предоставят в края на всяка година информация на ИАОС за изпълнението на проектите по чл. 15, които се изпълняват на територията на съответната РИОСВ, и за изразходваните средства.

Чл. 20. Поддържането на възстановените площи се извършва от техния собственик или ползвател.