НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства.

(2) Медицинските дейности по ал. 1 включват:

1. диагностични изследвания;

2. медикаментозно лечение;

3. инструментално лечение;

4. психотерапия.

Чл. 2. (1) Медицинските дейности се съпътстват от оценка на психо-социалните потребности, свързани с дом, доход, работа, семейство (домакинство), участие в общността и др.

(2) Медицинските дейности се изпълняват в рамките на програми за грижи.

Чл. 3. (1) Медицинските дейности се провеждат от следните видове лечебни заведения:

1. индивидуални и групови практики за първична извънболнична помощ;

2. специализирани индивидуални и групови практики по психиатрия;

3. психиатрични кабинети на медицински и диагностично-консултативни центрове;

4. психиатрични диспансери;

5. психиатрични отделения на многопрофилните болници;

6. лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 определят в правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред:

1. профилът на лечебното заведение;

2. програмите за грижи;

3. психотерапевтичните методи.

(3) По отношение на лицата с психични разстройства не се провеждат програмите за грижи и психотерапевтичните методи, които не са включени в правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

(4) Профилът на лечебното заведение и програмите за грижи се съгласуват предварително с регионалния център по здравеопазване, който удостоверя съответствието им с областната психично-здравна политика.

Чл. 4. Лицата с психични разстройства се оценяват с набор диагностични изследвания, който включва:

1. психиатрично изследване с помощта на анамнеза, клинично интервю, клинично наблюдение и психодиагностични, лабораторни и инструментални методи, в т.ч. визуализация на мозъчни структури и функции;

2. изследване на психичното развитие, психичните структури и психичните конфликти;

3. оценка на риска от:

а) себенараняване и самоубийство;

б) разрушителност и нападение;

в) социално изключване;

г) отказ на съдействие в лечението.

Чл. 5. Медикаментозното лечение се извършва с лекарства, разрешени за употреба за индикациите, за които са предписани, или за други индикации в рамките на медицинския стандарт, или при условията и по реда на клинично изпитване.

Чл. 6. (1) Инструменталното лечение, което се допуска по отношение на лица с психични разстройства е електро-конвулсивна терапия (ЕКТ).

(2) Електро-конвулсивната терапия се провежда при спазване на изискванията на медицинския стандарт по психиатрия.

(3) Електро-конвулсивната терапия се провежда при наличие на писмено информирано съгласие на лицето с психично разстройство, на неговия законен представител или попечител или на лицата по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Информираното съгласие се предхожда от информацията по чл. 88 ЗЗ, предоставена на лицето в писмена форма.

(4) Електро-конвулсивната терапия може да се провежда без информирано съгласие само в случаите по чл. 89, ал. 2 и 3 ЗЗ.

(5) Електро-конвулсивната терапия се провежда в психиатрични диспансери, психиатрични отделения на многопрофилните болници и лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ.

(6) За всяка проведена ЕКТ се съставя протокол съгласно Наредба № 24 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Психиатрия" (ДВ, бр. 78 от 2004 г.).

Чл. 7. (1) Психотерапията е лечение чрез взаимодействие в условията на терапевтична връзка с пациента и/или семейството му и/или група от пациенти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Психотерапията се провежда от лечебните заведения по чл. 3, ал. 1, ако в тях работят психотерапевти, които отговарят на изискванията по чл. 8.

(3) Конкретната форма на психотерапия се прилага, ако методът е посочен в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 8. Право да извършва психотерапия има лице, което е:

1. "магистър" по медицина или "магистър" по психология с придобита специалност "клинична психология", или "магистър" (бакалавър) по социална педагогика със специалност "клинична социална работа", или медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра", или медицинска сестра с придобита специалност "медицинска сестра за социални дейности";

2. обучено е в метода на конкретната форма на психотерапия;

3. има клиничен психиатричен опит.

Чл. 9. (1) Лечебните заведения в извънболничната помощ гарантират по отношение на всяко лице с психично разстройство провеждането на следните дейности:

1. преглед за диагностично изследване на състоянието, в т. ч. оценка на психо-социалните потребности;

2. назначаване на медикаментозно лечение, психотерапия и психо-социална рехабилитация според потребностите на случая;

3. установяване на терапевтична връзка с пациента и проследяване на ефекта от терапията.

(2) Медицинските дейности в извънболничната помощ се изпълняват в рамките на следните програми за грижи:

1. координиране на случая при тежки разстройства;

2. поддържащо лечение при тежки разстройства;

3. спешна и кризисна интервенция;

4. активно лечение в домашни условия;

5. ранни интервенции при психози;

6. активно лечение на депресия;

7. активно лечение на невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства;

8. активно лечение при остри психотични разстройства;

9. други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение

Чл. 10. Всички извънболнични програми от грижи организират прегледите, сесиите и посещенията в епизоди на обслужване между прегледа, в който след диагностично изследване е започнато лечението, и прегледа, в който то е прекратено.

Чл. 11. (1) Медицинските дейности в болничната помощ гарантират по отношение на всяко лице с психично разстройство провеждането на следните дейности:

1. при приемането: събиране на изчерпателни анамнестични данни, предварителен телесен и психиатричен преглед и определяне на работна диагноза, на първоначално лечение и на степента на зависимост от грижи;

2. в рамките на 24 часа от приемането: основното психиатрично изследване чрез провеждане на диагностично интервю, обсъждане на случая, консултации и първоначална формулировка по случая и лечебен план и определяне на лекуващ лекар.

(2) Медицинските дейности в болничната помощ се съчетават със свиждания и домашен престой, когато състоянието на пациента позволява това, когато контактът с други лица може да се отрази благоприятно върху заболяването и лечението или когато се цели по-бързото приспособяване към социалната среда.

Чл. 12. Медицинските дейности в болничната помощ се изпълняват в рамките на следните програми за грижи:

а) лечение на остри психотични епизоди;

б) лечение на тежки епизоди на депресия;

в) лечение на тежки епизоди на мания;

г) диагностично изследване и лечение на органични психози;

д) лечение и рехабилитация на непрекъснато протичащи психози, резистентни на биологична терапия;

е) оценка на риска при тежки разстройства;

ж) други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 13. Психиатричните програми за грижи за деца са:

1. разстройства на развитието (аутистичен спектър);

2. разстройства в поведението (опозиционно поведение);

3. хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието;

4. разстройство на привързаността;

5. емоционални разстройства (сепарационна тревожност);

6. юношеска депресия;

7. други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 14. Рехабилитационните програми за грижи са:

1. обучение в умения;

2. обучения в трудова роля;

3. психообучение;

4. и други, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 15. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са лица с психични разстройства, при които:

1. клиничната диагноза е:

а) психоза и/или тежко личностово разстройство с трайни психични нарушения; или

б) умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост; или

в) съдова или сенилна деменция; или

г) други психични разстройства, водещи до боледуване, което е съпоставимо по дълбочина на страданието и социалната дисфункция с това при горните разстройства;

2. психо-социалната оценка показва незадоволени основни потребности от дом, доход, работа, семейство (домакинство) и липса на умения да ги задоволи чрез социално участие;

3. оценката на риска показва висок риск от себенараняване и самоубийство и/или разрушителност и нападение и/или социално изключване и/или избягване/отхвърляне на лечение и здравно обслужване.

(2) Преценката, че едно лице се нуждае от специални здравни грижи, се прави от екипа на програмата за координиране на случая по желание на пациента, негов законен представител или лице по чл. 162, ал. 3 ЗЗ.

(3) Екипът определя координатор на случая, приема формулировка и лечебен план и наблюдава изпълнението на програмата и своевременното електронно документиране на действията по нея.

Чл. 16. Медицинските дейности, които се прилагат по отношение на лицата с психични разстройства, които се нуждаят от специални здравни грижи, се съобразяват с протичането на заболяването по модела срив, стабилизиране (след срива) и стабилност и се провеждат непрекъснато с подходящи за фазата на протичане средства.

Чл. 17. (1) Програмите за грижи се изготвят в съответствие с медицинския стандарт по психиатрия и профила на лечебното заведение.

(2) Програмите от грижи се провеждат самостоятелно от лечебните заведения, във взаимодействие между тях или между тях и специализираните институции за предоставяне на социални услуги.

Чл. 18. (1) Изисквания към програмите за грижи:

1. проведен анализ на потребностите и приоритетите, посочени в областната политика за психично здраве, и доказано съответствие на програмата с политиката за психично здраве;

2. ясно формулирани:

а) цели и задачи на програмата;

б) прицелна група;

в) показания за включване и изключване;

г) методи за постигане на целите и задачите;

д) изчислен капацитет;

е) процедура за вход и изход;

ж) продължителност (времетраене);

з) необходим персонал (брой и компетенции), необходимо оборудване и бюджет.

(2) При провеждане на програмите за грижи се съставя технологична документация, която съдържа протокол на дейностите.

Чл. 19. Изисквания към програмите за психотерапия:

1. да гарантират незаменяемост на водещия терапията до нейното приключване;

2. да осигуряват времетраенето на сесиите, честотата и продължителността на терапията, съобразени с избрания метод;

3. да се провеждат в подходящо помещение, с осигурен надежден контрол на достъпа до него (физически и по телефона);

4. да се придружават от декларация на психотерапевта, че не провежда повече от 30 седмично.

Чл. 20. Изисквания към програмите за координиране на случая:

1. да се изпълняват на територията на местоживеене на лицето;

2. да описват механизъм за взаимодействие със специализираните институции за предоставяне на социални услуги, за осигуряване на защитени жилища, за настаняване в медико-социални домове, за трудова заетост, за психо-социална рехабилитация и за образование.

Чл. 21. (1) Всяко лечебно заведение определя екипи по програмите за грижи, които провежда.

(2) Екипът по програмата за грижи съставя индивидуален лечебен план за всяко лице с психично разстройство и определя координатор на случая.

(3) Екипът по програмата за грижи координира изпълнението на индивидуалните лечебни планове на не повече от 150 - 200 лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи.

Чл. 22. (1) Индивидуалният лечебен план включва график, описание и изпълнители на психиатричните, психотерапевтичните, рехабилитационните и социалните задачи в него.

(2) Индивидуалният лечебен план се прилага от лекуващия специалист или координатор на случая съгласно изискванията в протокола на програмата.

(3) Индивидуалният лечебен план се води на електронен носител, като лицата по ал. 2, които вписват информация в него, предприемат мерки за нейната защита.

(4) Индивидуалният план за грижи се прекратява, когато бъде изпълнен, освен когато е съставен за лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални грижи. При тях индивидуалният план не се прекратява, а се обновява на всеки 6 месеца.

Чл. 23. (1) Координаторът на случая съгласува дейностите по психиатричните и останалите програми за грижи при изработването и изпълнението на индивидуалния план за грижи.

(2) Координатор на случая при лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални грижи, може да бъде медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра".