НАРЕДБА № 8 ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Елементи на собствения капитал

Чл. 2. Собственият капитал на банката на неконсолидирана основа се образува от сбора на капитала от първи ред (първичен капитал) и капитала от втори ред (допълнителен капитал), намален със сумите по чл. 6.

Капитал от първи ред (първичен капитал)

Чл. 3. (1) Капиталът от първи ред се образува от следните елементи:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) внесен и регистриран капитал, който напълно покрива загубите, възникващи от обичайната дейност и при несъстоятелност или ликвидация и се изплаща след всички останали вземания;

2. фонд "Резервен" по смисъла на чл. 246 от Търговския закон, с изключение на премийните резерви, свързани с привилегировани акции с натрупващ се дивидент;

3. други резерви с общо предназначение, заделени от печалбата след облагането й;

4. неразпределената печалба от минали години;

5. (нова - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) печалбата от текущата година, намалена с дължимите данъци, очакваните плащания по дивиденти и други отчисления;

6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) инструменти по чл. 3а.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) До решението на общото събрание на акционерите печалбата от предходната година, намалена с дължимите данъци и потвърдена от специализираното одиторско предприятие на банката, може да се включи в капитала след приспадане на очакваните суми за изплащане на дивиденти и други отчисления.

(3) Веднъж включена като елемент на капитала от първи ред, неразпределената печалба от минали години може да се използва за дивиденти само с одобрение на БНБ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Печалбата по ал. 1, т. 5 може да се включи в капитала само ако са налице следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) определен е максималният размер на очакваните плащания по дивиденти и други отчисления;

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) печалбите и дължимите данъци са потвърдени от специализираното одиторско предприятие на банката по ред, определен от БНБ;

3. изпратено е уведомление до БНБ с приложени документи за обстоятелствата по т. 1 и 2 и БНБ не е възразила в 10-дневен срок от постъпването им или от представянето на допълнителни документи, ако такива са поискани.

(5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) Когато текущата печалба към края на отчетния период е по-ниска от стойността на признатата печалба по реда на ал. 4, в капитала се включва по-ниската стойност.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Сумата по ал. 1 се намалява със:

1. загубата за текущата и минали години;

2. балансовата стойност на притежаваните от банката собствени акции;

3. стойността на нематериалните активи;

4. нереализираната загуба от финансовите инструменти на разположение за продажба;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) корекциите на стойността на инструментите, извършени при тяхната оценка съгласно чл. 17 и 18.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Когато банката е инициатор при секюритизация, сумата по ал. 1, т. 4 се намалява с нетната печалба, която възниква от капитализацията на бъдещи доходи от секюритизираните активи и осигурява кредитно подобрение.

Изисквания към инструментите, признавани за капитал от първи ред

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) В капитала от първи ред могат да се включват и безсрочни инструменти, които отговарят на следните изисквания:

1. условията, уреждащи инструмента, позволяват банката при необходимост да прекрати за неопределен срок изплащането на лихви или дивиденти без право на натрупване на неизплатените суми; банката задължително прекратява такива плащания, ако е в нарушение на капиталовите изисквания, уредени в чл. 7;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) условията, уреждащи инструмента, предвиждат главницата и неизплатените лихви или дивиденти да позволяват покриване на загуби и да не възпрепятстват рекапитализиране на банката при спазване на механизмите, разработени за целта от Европейския банков орган;

3. при несъстоятелност или ликвидация на банката изплащането на инструментите е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията по инструментите, посочени в чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3;

4. изпълнени са другите условия по чл. 4, ал. 2, т. 2.

(2) Инструментите по ал. 1 могат да съдържат една или повече кол опции, упражними по преценка на емитента, но не по-рано от изтичането на 5 години от датата на емисията.

(3) В случай че условията, уреждащи инструментите, по преценка на БНБ предвиждат умерени стимули за обратното им изкупуване от банката, тази възможност не може да бъде използвана преди изтичането на 10 години от датата на емисията.

(4) Инструментите могат да бъдат изкупени обратно или изплатени само след предварително писмено разрешение от страна на БНБ, при условие че искането е направено по инициатива на банката и не засяга съществено финансовото състояние или капиталовата й адекватност. В този случай БНБ може да изиска от банката замяната им с инструменти по ал. 1 от същото или по-добро качество или с акции по чл. 3, ал. 1, т. 1.

(5) Българската народна банка може да изиска прекратяването на плащанията по ал. 1, т. 1 в зависимост от финансовото състояние и капиталовата адекватност на банката. Прекратяването не засяга правото на банката след съответно уведомление до БНБ да замени изплащането на лихви или дивиденти с акции по чл. 3, ал. 1, т. 1, при условие че този механизъм й позволява да запази финансовите си ресурси и ако БНБ не е възразила в 7-дневен срок.

(6) Българската народна банка може да разреши обратното изкупуване или изплащане на инструменти по ал. 1 при изменение в приложимото данъчно или надзорно третиране на такива инструменти, което не е било предвидено към датата на емисията.

(7) Включването на инструментите по ал. 1 в капитала от първи ред се разрешава от БНБ въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по този член. Срокът за произнасяне е 30-дневен.

Капитал от втори ред (допълнителен капитал)

Чл. 4. (1) Капиталът от втори ред включва елементите по ал. 2, когато отговарят на следните изисквания:

1. средства, изцяло на разположение на банката за покриване на обичайни банкови рискове, когато загубите на приходи или капитал още не са установени;

2. тяхното наличие е отразено в счетоводните регистри на банката;

3. размерът им е определен от компетентния орган за управление на банката и потвърден от независим външен одитор;

4. БНБ е запозната и може да упражнява надзор върху тяхното съществуване и ползване.

(2) Капиталът от втори ред се състои от следните елементи:

1. резервите от преоценка на недвижими имоти, в които се помещава банката;

2. сумите, привлечени от банката чрез безсрочни дългово-капиталови (хибридни) инструменти и други финансови инструменти, както и безсрочни привилегировани акции с натрупващ дивидент, при условие че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания:

а) сумите по тях са платени изцяло;

б) изплащането им не е ограничено със срок;

в) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от банката;

г) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката, изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

д) вземанията по тези инструменти относно главницата не могат да станат изискуеми без писмено разрешение на БНБ;

е) условията, при които тези средства са привлечени от банката, й дават правото да отлага изплащането на лихвения доход по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата й е недостатъчна;

3. сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, както и срочни привилегировани акции с натрупващ се дивидент и подчинени срочни дългово-капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания:

а) сумите по инструментите са платени изцяло;

б) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от банката;

в) първоначалният им срок до падежа е не по-къс от 5 години;

г) предсрочното им изплащане не може да се извърши без предварително писмено разрешение на БНБ;

д) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на инструментите;

e) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката, изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори.

(3) През последните 5 години до падежа размерът на инструментите по т. 3 се включва в капитала от втори ред с намаление от 20 на сто годишно. След падежа те се изключват изцяло при изчисляването на собствения капитал (капиталовата база).

(4) Предходната алинея се прилага и по отношение на датите на изплащане на лихви или други договорени доходи по инструментите по т. 3.

(5) Включването на сумите по ал. 2, т. 2 и 3 в капитала от втори ред се разрешава от БНБ, въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по този член. Срокът за произнасяне е 30-дневен.

(6) Банка не може да включва в собствения капитал:

1. резерви от хеджиране на парични потоци от позиции, оценявани преди това по амортизирана стойност, и хеджиране на парични потоци, свързано с прогнозни транзакции;

2. печалби и загуби от пасиви, оценявани по справедлива стойност, дължащи се на промени в оценката на кредитното качество на банката;

3. нереализираната печалба от инвестиционни имоти и от финансови инструменти на разположение за продажба.

Лимити при определяне размера на собствения капитал

Чл. 5. (1) Капиталът от втори ред не може да превишава капитала от първи ред.

(2) Капиталът от втори ред по чл. 4, ал. 2, т. 3 не може да превишава 50 % от капитала от първи ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) По отношение на общата сума на елементите на чл. 3, ал. 1, т. 6 се прилагат следните лимити:

1. инструментите, които се конвертират при извънредни ситуации и могат да бъдат конвертирани по всяко време по инициатива на БНБ в позиции по чл. 3, ал. 1, т. 1, при предварително определени съотношения и на основание, свързано с финансовото състояние или капиталовата адекватност на емитента, не могат общо да надвишават 50 % от капитала от първи ред;

2. всички останали инструменти не могат да надвишават 35 % от капитала от първи ред, а заедно с инструментите от т. 1 - 50 %;

3. инструментите, чиито разпоредби предвиждат стимули за обратно изкупуване от страна на банката, не могат да надвишават:

а) 15 % от капитала от първи ред;

б) заедно с инструментите от т. 2 - 35 %, и

в) заедно с инструментите от т. 1 и 2 - 50 %.

Намаления при определяне размера на собствения капитал

Чл. 6. (1) Собственият капитал се намалява със:

1. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие, когато представляват над 10 на сто от внесения капитал на банка или финансова институция по Закона за кредитните институции, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в такива институции, в които банката има участие над 10 на сто от внесения капитал, за всеки отделен случай, когато те не са консолидирани в баланса й;

2. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в друга банка или финансова институция по Закона за кредитните институции, в случай че общата им сума надвишава 10 на сто от собствения капитал на банката преди намаленията по този член;

3. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на пряко или непряко дялово участие, когато представляват 20 или над 20 на сто от внесения капитал на застрахователни, презастрахователни предприятия и застрахователни холдинги;

4. балансовата стойност на всички инвестиции в акции или друга форма на дялово участие, представляващи 10 и над 10 на сто от внесения капитал на неконсолидирано предприятие, различно от тези по т. 1;

5. (нова - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) когато банката използва стандартизиран подход за кредитен риск - размера на специфичните провизии за кредитен риск съгласно Наредба № 9 на БНБ от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (Наредба № 9 от 2008 г.);

6. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) когато банката използва вътрешнорейтингов подход за кредитен риск - очакваната загуба за капиталови експозиции, изчислена по чл. 71, ал. 6 и 7 и превишението на очакваната загуба над провизиите и другите корекции в стойността по чл. 72;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) стойността на секюритизиращите позиции, определени за приспадане по смисъла на глава седма "Секюритизация", включително когато са част от търговския портфейл.

(2) Сумите по ал. 1 се приспадат в съотношение 50 % от капитала от първи ред и 50 % от капитала от втори ред, а когато съответното намаление превишава капитала от втори ред, превишението се приспада от капитала от първи ред.

(3) Собственият капитал на консолидирана основа се образува съгласно чл. 2, като към него се прибавят, респективно извадят, следните елементи:

1. малцинствените участия;

2. репутацията;

3. разликите от трансформиране на отчети в друга валута;

4. други елементи, допустими от действащото законодателство при консолидация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато елементите по ал. 3, т. 2, 3 и 4 са положителни (дебитни) позиции, с тях се намалява консолидираният собствен капитал. Когато са отрицателни (кредитни) позиции, те се добавят към консолидирания капитал от първи ред. Малцинствените участия по ал. 3, т. 1, включително произтичащите от инструментите по чл. 3, ал. 1, т. 6 в дъщерните банкови и небанкови предприятия, които са обект на пълна консолидация, се отчитат към съответния елемент на капитала на банката в зависимост от характера на малцинствените участия.

(5) Намаленията от капиталовата база по ал. 1 и 3 не участват при изчисляване на капиталовите изисквания.

Чл. 7. Банката трябва да поддържа собствен капитал, който по всяко време да е по-голям или равен на сумата от следните капиталови изисквания, умножена по 1,5:

1. за кредитен риск и риск от разсейване по отношение на дейността в банковия портфейл;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) за позиционен риск по отношение на дейността в търговския портфейл;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) за риск от контрагента и сетълмент риск по отношение на цялостната дейност;

4. за валутен и стоков риск по отношение на цялостната дейност;

5. за операционен риск по отношение на цялостната дейност;

6. допълнителното капиталово изискване по чл. 11, ал. 4.

Собствен капитал

Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 30.04.2011 г.)

Изисквания към инвестициите

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 30.04.2011 г.)

Приложимост

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 30.04.2011 г.)

Чл. 11. (1) Надзорният преглед по чл. 79 от Закона за кредитните институции (по-нататък наричан ЗКИ), обхваща:

1. нивата на поетите от банката кредитен, пазарен и операционен риск;

2. резултатите от стрес-тестовете;

3. нивото на лихвения риск в банковия портфейл;

4. степента и управлението на ликвидния риск;

5. степента и управлението на риска от концентрация и големите експозиции;

6. целесъобразността, надеждността и начина на прилагане на правилата и процедурите на банката за управление на остатъчния риск, произтичащ от използването на признати техники за редуциране на кредитния риск;

7. степента на достатъчност на собствения капитал, заделен срещу секюритизирани експозиции на банката, взимайки предвид икономическата същност на транзакциите и постигнатото ниво на прехвърляне на риск;

8. влиянието на диверсификацията и начина на отразяването й в системата за измерване на риска;

9. наличието на непряка подкрепа в случай на извършена секюритизация;

10. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) целесъобразността на коригирането на оценките по чл. 17 и времевия период по чл. 18, ал. 2, т. 1 с оглед предотвратяване на съществени загуби при закриване на позициите за кратък период при нормални пазарни условия.

(2) Банката извършва редовен вътрешен анализ на размера, вида и разпределението на необходимия капитал, който тя счита за достатъчен за покриване на естеството и степента на всички рискове, на които тя е или може да бъде изложена (вътрешен капитал), като използва надеждни, ефективни и цялостни стратегии и процеси.

(3) Стратегиите и процесите по ал. 2 са предмет на периодичен вътрешен преглед, който удостоверява, че те са достатъчно изчерпателни и съответстват на естеството, големината и сложността на дейността на банката.

(4) Когато надзорният преглед установи, че стратегиите и процесите по ал. 2 са ненадеждни, БНБ може да наложи допълнително капиталово изискване на банката.

Определение за банков и търговски портфейл

Чл. 12. (1) За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск банката разграничава всичките си позиции между търговски и банков портфейл.

(2) Банковият портфейл обхваща балансовите и задбалансовите позиции, които не са квалифицирани като позиции в търговски портфейл.

(3) Банката използва системи за оценка и управление на риска, произтичащ от промени в лихвените проценти и тяхното влияние върху дейността в банковия портфейл.

(4) Търговският портфейл обхваща позициите във финансови инструменти и стоки, които банката държи с намерение за търгуване или за хеджиране на други елементи в търговския портфейл. Не се включват в търговския портфейл инструменти и стоки, които не могат да бъдат хеджирани или възможността на банката да търгува с тях е ограничена от договорни условия.

(5) Позиции с намерение за търгуване са позициите на банката във финансови инструменти и стоки, които се държат за краткосрочна препродажба или реализиране на печалба от разликите между техните продажни и покупни цени, възникващи от действителните или очакваните краткосрочни ценови разлики на пазара. Тези позиции обхващат собствени позиции на банката, позиции, произтичащи от обслужване на клиенти и поддържане на пазара (market making).

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Изискванията на чл. 14 - 18 се прилагат и към позициите на банката, които са оценени по справедлива стойност и включени в банковия портфейл.

Намерение за търгуване

Чл. 13. Позициите или подпортфейлите, държани с намерение за търгуване, трябва да отговарят на следните условия:

1. налице е ясно документирана стратегия за търгуване на съответните позиции или подпортфейли, включваща очаквания период на държане и одобрена от компетентния орган за управление на банката;

2. налице са ясно определени правила и процедури за активно управление на тези позиции, които регламентират, че:

а) позициите са създадени чрез звеното за търгуване (trading desk);

б) са определени лимити за отделните позиции, които се наблюдават за уместност;

в) дилърите не са ограничени да създават или управляват позициите в рамките на лимитите и одобрената стратегия;

г) позициите се отчитат пред компетентните органи за управление на банката като неразделна част от процеса по управление на риска в банката;

д) позициите се наблюдават постоянно съобразно източниците на пазарна информация, като се оценява търгуемостта или възможността за хеджиране на позицията и присъщите й рискове, включително оценяване качеството и наличността на пазарни данни за оценъчния процес, равнището на пазарния оборот и размера на търгуваните позиции на пазара;

3. налице са ясно определени правила и процедури за наблюдение на позициите в съответствие със стратегията за търгуване на банката, включително наблюдение на оборота на отделните позиции в търговския портфейл.

Системи и механизми

Чл. 14. Банката установява и поддържа подходящи системи и механизми, осигуряващи достоверни и надеждни оценки, свързани с търговския портфейл. Системите и механизмите включват най-малко:

1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) документирани правила и процедури за оценъчния процес, включващи ясно определени отговорности в различните области при определянето на оценките, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната уместност, насоки за използването на ненаблюдаеми данни, отразяващи допусканията на банката какво биха използвали пазарните участници при ценообразуването на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания час за заключителните цени, процедурите за коригиране на оценките, процедурите за месечно и извънредно потвърждение;

2. ясно определени и независими отчетни връзки между звеното, отговорно за оценъчния процес, и съответното лице от компетентния орган за управление на банката.

Метод на пазарната оценка

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Методът на пазарната оценка е оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни заключителни цени от независим източник, като борсови цени или цени от системи за пазарна информация, котировки от независими брокери с добра репутация. Банката използва този метод винаги, когато е възможно.

(2) При метода на пазарна оценка се използва по-консервативният от курсовете "купува" и "продава", освен ако банката не е значителен за пазара участник (market maker) за съответния финансов инструмент или стока, който може да затвори позицията си по средната пазарна цена.

Оценяване по модел

Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Когато не е възможно пазарно оценяване, банката използва консервативен модел за оценка на позициите и подпортфейлите си. Оценяване по модел е всяко оценяване, което се сравнява спрямо стойности за сравнителна оценка (бенчмарк) екстраполира или изчислява по друг начин от пазарни данни.

(2) Оценяването по модел следва да отговаря на следните изисквания:

1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) компетентният орган за управление на банката е запознат с елементите от търговския портфейл или други оценени по справедлива стойност позиции, предмет на оценяване по модел, и разбира степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска и доходността;

2. входящите пазарни данни съответстват, когато е възможно, на пазарните цени, като уместността на пазарните данни и използваните параметри са предмет на периодична проверка;

3. използват се, когато са налични, общоприети от пазара оценъчни методологии за съответния вид финансов инструмент или стока;

4. когато моделът е разработен от самата банка, той следва да се основава на уместни допускания, които са потвърдени от подходящо квалифицирани лица, несвързани с процеса на разработване. Моделът следва да е разработен и одобрен независимо от звеното, сключващо сделките, да е предмет на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното изпълнение;

5. налице са одобрени контролни процедури за промени в модела и защитено копие на модела за периодична проверка на изчисленията;

6. звеното за управление на риска е осведомено за слабостите на използваните модели и как те да се отразят в резултатите;

7. моделът е предмет на периодичен преглед за целесъобразността от използването му.

(3) За потвърждаване на оценките най-малко веднъж месечно се извършва независим периодичен преглед на точността и независимостта на пазарните цени или входните данни на модела.

Коригиране на оценките

Чл. 17. (1) Когато не са налични независими ценови източници или те са субективни, стойността на оценките по чл. 16 се коригира, за което банката приема и поддържа процедури.

(2) Банката следва да взема предвид следните корекции на оценките със:

1. нереализирани кредитни спредове;

2. разходи за закриване на позиции;

3. операционни рискове;

4. предсрочно прекратяване;

5. разходи, свързани с инвестиране или финансиране;

6. бъдещи административни разходи;

7. риск от модела.

Коригиране на оценките при нисколиквидни позиции

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) Банките разполагат с процедури за коригиране на текущата стойност на нисколиквидните позиции вследствие на пазарни събития или затруднения на банката (концентрация на позиции, слабо търгувани позиции). Такива корекции, когато е необходимо, се извършват в допълнение към промените в стойността на позицията, изисквани за целите на финансовата отчетност, и отразяват неликвидността на позицията.

(2) При възникване на нисколиквидни позиции оценките се коригират, като се вземат предвид следните фактори:

1. времеви период, необходим за пълно хеджиране на рисковете, свързани с тези позиции;

2. променливост и средни стойности на разликата между курсовете "купува" и "продава";

3. наличие на пазарни котировки, брой и идентификация на основните пазарни участници;

4. променливост и средна стойност на търгуемите обеми, включително при пазарен шок;

5. пазарна концентрация;

6. "застаряване" на позицията;

7. степента на използване на модела и влиянието на рисковете, свързани с него;

8. оценки от трета страна или модел.

(3) Банката извършва периодични прегледи за уместност на корекциите.

(4) По отношение на сложни продукти, включително секюритизиращи позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, банките оценяват необходимостта от коригиране на оценките с цел отразяване на моделния риск, който се отнася до използването на евентуално неточна методология за оценка, и риска, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в модела за оценка.

Вътрешно хеджиране

Чл. 19. (1) Вътрешната хеджираща позиция е позиция, която напълно или съществено покрива риска на позиция или позиции, невключени в търговския портфейл.

(2) Вътрешната хеджираща позиция се включва в търговския портфейл, ако се държи с намерение за търгуване и спрямо нея са изпълнени общите критерии за намерение за търгуване и разумно оценяване по чл. 14 - 17 и позицията отговаря на следните условия:

1. вътрешното хеджиране не е с основна цел избягване или намаляване на капиталовите изисквания;

2. вътрешното хеджиране е добре документирано и подлежи на вътрешно одобрение и одит;

3. транзакциите, свързани с вътрешното хеджиране, са съобразени с пазарните условия;

4. пазарният риск, породен от вътрешното хеджиране, се управлява активно съгласно одобрените лимити в търговския портфейл;

5. транзакциите, свързани с вътрешното хеджиране, са наблюдавани въз основа на подходящи процедури.

(3) Хеджираните рискове от банковия портфейл се третират като рискове в търговския портфейл и участват при изчисляване на капиталовите изисквания за търговския портфейл.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато банката хеджира кредитни експозиции от банковия портфейл посредством вътрешно хеджиране, експозицията от банковия портфейл не се смята за хеджирана, освен ако е закупен кредитен дериват от трето лице, което е доставчик на кредитна защита и дериватът отговаря на условията, посочени в чл. 149, ал. 2 - 6. Когато такава защита е закупена от трето лице, вътрешната хеджираща позиция и кредитният дериват не участват при изчисляване на капиталовите изисквания за търговския портфейл, с изключение на случаите, когато се прилага чл. 232, ал. 5.

Включване в търговския портфейл

Чл. 20. (1) Банката следва да има ясно определени правила и процедури за цялостно управление на търговския портфейл съгласно рисковия профил, които включват най-малко:

1. критерии за определяне на експозициите и дейностите в търговския портфейл;

2. възможността определена експозиция да подлежи на ежедневно пазарно оценяване с помощта на активен и ликвиден пазар;

3. възможността на банката, оценяваща размера на експозициите чрез модели, да извършва следното:

а) установяване на съществените рискове;

б) хеджиране на всички съществени рискове чрез инструменти, за които съществува активен, ликвиден пазар;

в) извличане на надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;

4. степента, в която изчисленията могат да бъде потвърдени от външни източници по последователен начин;

5. отчитане на правните ограничения или други оперативни изисквания, оказващи влияние върху способността на банката да осъществява ликвидация или хеджиране на определена експозиция в краткосрочен план;

6. степента, в която банката може и е задължена активно да управлява риска на експозициите;

7. обстоятелствата и критериите, при които банката може да прехвърля риск или експозиции между банковия и търговския портфейл.

(2) Процедурите и правилата по ал. 1 се документират и подлежат на периодичен вътрешен одит.

(3) Репо-сделките, сключени с търговска цел, които банката отчита в банковия си портфейл, могат да бъдат включени в търговския портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания, ако всички такива репо-сделки се третират по един и същи начин. Репо-сделките, сключени с търговска цел са тези, отговарящи на условията на чл. 12, ал. 5 и чл. 13 и за които и двете рамена (активите/правата за размяна) са под формата на парични средства или инструменти, които могат да бъдат включени в търговския портфейл. Независимо къде се отчитат, всички видове репо-сделки подлежат на капиталово изискване за кредитен риск към контрагента.

Изключения при изчисляване на капиталови изисквания за пазарен риск в търговския портфейл

Чл. 21. (1) Банката може да изчислява капиталовите изисквания за инструментите в търговския портфейл в съответствие с изискванията, приложими за банковия портфейл, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. обемът на дейността в търговския портфейл обичайно не превишава 5 % и никога не превишава 6 % от цялостната дейност;

2. позициите в търговския портфейл обичайно не превишават 30 млн. лв. и никога не превишават 40 млн. лв.

(2) Обемът на дейността в търговския портфейл е сумата от дългите и късите позиции (балансови и задбалансови), които са поети в търговския портфейл независимо от знака им. Обемът на цялостната дейност е сумата от балансовите активи и задбалансовите ангажименти.

(3) По смисъла на ал. 1 за обичайно се счита, когато банката не превишава повече от три пъти в месеца лимита от 5 % и 30 млн. лв., но не достига лимита 6 % и 40 млн. лв.

(4) Банка, която повече от три пъти в месеца превиши лимита от 5 % или 30 млн. лв., но не е достигнала лимита от 6 % или 40 млн. лв., изпраща в БНБ в рамките на три работни дни, следващи края на отчетния месец, уведомление за ежедневните и средномесечните стойности на операциите в търговския портфейл и общата им стойност като съотношение от цялостната дейност. Уведомлението трябва да съдържа и обяснение за превишението на лимита.

(5) В 10-дневен срок от получаване на уведомлението БНБ уведомява банката дали и от кога трябва да започне да изчислява капиталови изисквания за дейността си в търговския портфейл по отношение на пазарния риск.

(6) Банка, която превиши лимита от 6 % и 40 млн. лв., уведомява БНБ за превишението и причините за него не по-късно от деня, следващ превишението на лимита.

(7) Българската народна банка определя датата, от която банката по ал. 6 започва да изчислява капиталови изисквания за дейността си в търговския портфейл по отношение на пазарния риск.

(8) Капиталовите изисквания за валутен и стоков риск се прилагат, независимо че банката попада в изключението по ал. 1.

Отношения на капиталова адекватност

Чл. 22. (1) Банката установява отношението на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между собствения капитал и рисково-претеглените активи.

(2) Банката установява отношението на адекватност на капитала от първи ред като процентно съотношение между капитала от първи ред и рисково-претеглените активи.

(3) Рисково-претеглените активи представляват сумата от рисково-претеглените активи за кредитен, пазарен и операционен риск, като:

1. рисково-претеглените активи за кредитен риск включват:

а) рисково-претеглените активи за кредитен риск и риск от разсейване в банковия портфейл;

б) рисково-претеглените активи за риск от контрагента за цялостна дейност;

в) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) рисково-претеглените активи за сетълмент риск за цялостна дейност.

2. рисково-претеглените активи за пазарен риск включват:

а) рисково-претеглените активи за позиционен риск в търговския портфейл;

б) рисково-претеглените активи за валутен риск за цялостна дейност;

в) рисково-претеглените активи за стоков риск за цялостна дейност;

3. рисково-претеглените активи за операционен риск се изчисляват за цялостна дейност на банката.

(4) Отношението на обща капиталова адекватност не може да бъде по-малко от 12 на сто.

(5) Отношението на адекватност на капитала от първи ред не може да бъде по-малко от 6 на сто.

(6) Еквивалентът на рисково-претеглените активи по ал. 3, т. 1, буква "в", т. 2 и 3, се получава като капиталовото изискване за съответния риск, преди прилагането на корекцията по чл. 7, се умножава по 12,5.

(7) Отношението на обща капиталова адекватност и отношението на адекватност на капитала от първи ред трябва да бъдат спазени както на индивидуална база, така и на консолидирана основа.

Чл. 24. (1) За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск по стандартизирания подход банката определя сумата на рисково-претеглените балансови и задбалансови позиции.

(2) Банка, която прилага капиталови изисквания за позициите в търговския си портфейл по отношение на пазарния риск, установява сумата на рисковите си експозиции за кредитен риск, като умножава позициите си в банков портфейл по съответните рискови тегла, определени в тази глава в зависимост от външната кредитна оценка за всеки актив или неговия носител.

(3) За банка по ал. 2 рисково-претеглените активи за кредитен риск включват:

1. позициите в банков портфейл;

2. приравнените към активите по т. 1 задбалансови позиции;

3. извънборсовите дериватни инструменти (OTC), претеглени за риск от контрагента;

4. позициите в търговски портфейл, претеглени за риск от контрагента и за сетълмент риск.

(4) Банка, която не прилага капиталови изисквания за позициите си в търговски портфейл по отношение на пазарния риск, установява сумата на рисковите си експозиции за кредитен риск, като към позициите си в банков портфейл включва и позициите в търговски портфейл, умножени по съответните конверсионни коефициенти и рискови тегла, определени в тази глава в зависимост от външната кредитна оценка за всеки актив или неговия носител.

(5) За банка по ал. 4, рисково-претеглените активи за кредитен риск включват:

1. позициите в банков и търговски портфейл;

2. приравнените към активите по т. 1 задбалансови позиции;

3. извън борсовите дериватни инструменти, претеглени за риск от контрагента.

(6) Когато балансовите и задбалансовите позиции разполагат с кредитна защита, за обезпечената част се прилагат съответните по-ниски рискови тегла, в зависимост от външната кредитна оценка на гаранта или заложения актив съгласно принципите, установени в глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(7) Капиталовото изискване по стандартизирания подход за кредитен риск е 8 %.

Общи положения

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Стойността на експозиция е балансовата й стойност, изчислена по приложимите счетоводни стандарти и коригирана със специфичните провизии за кредитен риск съгласно Наредба № 9 от 2008 г. Стойността на задбалансова позиция е нейната приравнена балансова стойност, получена след прилагане на конверсионен коефициент, съгласно приложение № 2 "Задбалансови позиции". Приравнените задбалансови позиции се разпределят по класове активи съгласно чл. 26, ал. 1.

(2) Стойността на експозицията в дериватен инструмент от изброените в приложение № 1 "Списък на дериватите" се определя в съответствие с един от методите, представени в глава осма "Третиране на кредитния риск от контрагента", като се отчитат ефектите от договори за новация или други споразумения за нетиране съгласно същата глава.

(3) Когато определена експозиция разполага с обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде променена в съответствие с глава шеста "Редуциране на кредитния риск" на настоящата част.

(4) Когато експозицията е под формата на ценни книжа или стоки, продадени, заложени или предоставени в заем чрез репо-сделка, или чрез договор за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и при прилагане на разширен подход за изчисляване на ефекта от предоставени финансови обезпечения по смисъла на чл. 135, ал. 1, към стойността на експозицията се добавя корекция за променливост съгласно изискванията на чл. 163 - 172.

Класове експозиции

Чл. 26. (1) Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове:

1. вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки;

2. вземания или условни вземания от регионални или местни органи на властта;

3. вземания или условни вземания от административни органи или сдружения с нестопанска цел;

4. вземания или условни вземания от международни банки за развитие;

5. вземания или условни вземания от международни организации;

6. вземания или условни вземания от институции;

7. вземания или условни вземания от предприятия;

8. вземания или условни вземания на дребно;

9. вземания или условни вземания, обезпечени с недвижимо имущество;

10. (нова - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) просрочени позиции;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) високо-рискови категории позиции;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) вземания по покрити облигации;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) секюритизиращи позиции;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) краткосрочни вземания от институции и предприятия;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) вземания от колективни инвестиционни схеми (по-нататък наричани КИС);

16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) други позиции.

(2) За да бъде отнесена към класа експозиции на дребно, упоменат в ал. 1, т. 8, определена позиция трябва да отговаря на следните условия:

1. експозицията е към физическо лице или лица, или към микропредприятие, малко или средно предприятие;

2. експозицията е част от множество експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, да бъдат значително намалени;

3. общият размер на задължението към банката, включително към предприятието майка и дъщерните предприятия, в това число всички просрочени експозиции от страна на клиента или на групата свързани лица не трябва да превишава 500 000 лв.; банката събира съответната информация за това; общият размер на задължението не включва онези експозиции и условни вземания, които са обезпечени с жилищно недвижимо имущество.

(3) Настоящата стойност на минималните вноски по лизингови схеми на дребно отговаря на условията за включване в класа на експозициите на дребно.

(4) Ценни книжа и стоки не се включват в класа на експозиции на дребно.

Определяне на рисково-претеглен размер

Чл. 27. (1) Банката изчислява стойността на всяка рискова експозиция, която не е приспадната от капиталовата й база, като прилага рискови тегла според класовете, към които са отнесени съответните експозиции и кредитното им качество съгласно раздел III "Рискови тегла" от настоящата глава. Кредитното качество на една експозиция може да бъде отнесено към кредитните оценки, присъдени от признати агенции за външна кредитна оценка (АВКО) или към кредитните оценки, присъдени от признати агенции за експортно застраховане (АЕЗ).

(2) За целите на ал. 1, определени АВКО или АЕЗ се считат за признати, когато са изпълнени едновременно следните изисквания:

1. отговарят на изискванията по чл. 49 - 52;

2. кредитните им оценки за съответния клас експозиции са съотнесени към степените за кредитно качество и съотнасянето е включено в списък, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор".

(3) Рисково-претеглената стойност на експозицията се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по рисковото тегло, определено в съответствие с настоящата глава.

(4) Размерът на рисково-претеглените експозиции към институции се изчислява чрез прилагане на метода на индивидуалната оценка, съгласно чл. 33.

(5) Когато една експозиция е предмет на кредитна защита, приложимото рисково тегло за тази експозиция може да бъде променено в съответствие с глава шеста "Редуциране на кредитния риск" на настоящата част.

(6) Рисково-претегленият размер на секюритизираните експозиции се изчислява в съответствие с глава седма "Секюритизация" на настоящата част.

(7) За всички останали експозиции, за които не е указан друг начин в настоящия раздел, се прилага рисково тегло 100 %.

Експозиции към централни правителства или централни банки

Чл. 28. (1) Експозиции към централни правителства или централни банки, за които има присъдена оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество в таблица № 1 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(2) Експозициите към Европейската централна банка (ЕЦБ) получават рисково тегло 0 %.

(3) Експозициите към централните правителства и централните банки на държавите - членки на ЕС, деноминирани и финансирани в националната валута на съответното правителство или централна банка, се претеглят с рисково тегло 0 %.

(4) След одобрение от БНБ банката може да използва рисковото тегло за експозиции към централното правителство или централната банка на трета държава по смисъла на ЗКИ, когато компетентните надзорни органи в тази трета държава прилагат надзорни изисквания, равностойни на тези в Общността и са определили рисково тегло, по-ниско от това по ал. 1 за експозициите в националната им валута към нейното централно правителство или централна банка, финансирани в същата валута.

(5) За определяне на рисковите тегла на експозиции към централни правителства или централни банки с присъдена кредитна оценка от призната АЕЗ се прилага рисково тегло съгласно таблица № 2 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(6) За всички останали експозиции към централни правителства или централни банки се прилага 100 % рисково тегло.

Експозиции към регионални или местни органи на властта

Чл. 29. (1) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Експозиции към регионални и местни органи на властта, деноминирани и финансирани в местната валута на съответното централно правителство, получават рисково тегло от 20 %.

(2) (Предишна ал. 1, доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Експозиции към регионални или местни органи на властта се квалифицират като експозиции към институции, без да се прилага преференциално третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1, освен когато е приложима ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Експозиции към регионални или местни органи на власт могат да се квалифицират като експозиции към централните правителства, в чиято юрисдикция попадат, само ако оценката за кредитно качество на местния орган на власт е равностойна на оценката за централното правителство и при условие, че съществуват едновременно способност за генериране на приходи от страна на местния орган на власт и институционална уредба, ефектът от която е минимизиране на риска от неизпълнение.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Българската народна банка периодично публикува списък на местните органи на власт в страната, квалифицирани съгласно ал. 3.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) След одобрение от БНБ банка може да прилага рисковото тегло за централното правителство или централната банка на трета държава спрямо експозиции към регионален или местен орган на властта в тази държава, когато компетентните надзорни органи в тази трета държава прилагат надзорни изисквания, равностойни на тези в Общността, приравнявайки експозициите към този регионален или местен орган на властта на експозиции към тяхното централно правителство.

Експозиции към административни органи или сдружения с нестопанска цел

Чл. 30. (1) Експозиции към административни органи или сдружения с нестопанска цел получават 100 % рисково тегло, освен в случаите по ал. 2 - 4.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Експозиции към предприятия от публичния сектор могат да бъдат класифицирани като експозиции към институции, без прилагане на преференциалното третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) По преценка на БНБ експозиция към местно предприятие от публичния сектор може да се третира като експозиция към централното правителство поради наличие на гаранция от него.

(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Българската народна банка периодично публикува списък на местните предприятия от публичния сектор съгласно ал. 3.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Когато компетентните надзорни органи на една държава членка класифицират експозициите към предприятия от публичния сектор в тази държава като експозиции към институции или към централното правителство по юрисдикцията на лицензирането им, банките в Република България могат да прилагат определените по този начин рискови тегла, без преференциално третиране на краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Когато компетентните органи на трета държава прилагат надзорни изисквания, равностойни или по-строги от тези в Общността, и квалифицират експозициите към предприятия от публичния сектор в тази държава като експозиции към институции, банките в Република България могат да прилагат определените по този начин рискови тегла след одобрение от БНБ.

Експозиции към международни банки за развитие

Чл. 31. (1) Експозиции към международни банки за развитие се разглеждат като експозиции към институции, освен ако не е предвидено друго съгласно чл. 33, ал. 2 - 5, без преференциално третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1.

(2) Експозиции към институциите, включени в списък № 1 от приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск" получават 0 % рисково тегло.

(3) Банката прилага 20 % рисково тегло за частта от експозициите към Европейския инвестиционен фонд, пропорционална на дължимата невнесена част от неговия капитал.

Експозиции към международни организации

Чл. 32. Експозиции към международните организации, включени в списък № 2 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск" получават 0 % рисково тегло.

Експозиции към институции

Чл. 33. (1) За определяне на рисковото тегло на експозициите към институции се прилага методът на индивидуалната кредитна оценка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) По метода по ал. 1 експозиции към институции с остатъчен падеж повече от 3 месеца получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество съгласно таблица № 3 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Експозициите към институции без присъдена кредитна оценка получават рисково тегло 50 %.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Експозиции с остатъчен падеж до 3 месеца получават рисковото тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество съгласно таблица № 4 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Експозиции към институции без присъдена кредитна оценка с първоначален действителен падеж до 3 месеца получават рисково тегло 20 %.

(6) В случай че няма присъдена краткосрочна кредитна оценка, експозициите с остатъчен падеж до 3 месеца получават рисково тегло съгласно ал. 4.

(7) В случай че е присъдена краткосрочна кредитна оценка за определена експозиция и съответстващото й рисково тегло е по-благоприятно от теглото по ал. 4, за нея се прилага по-благоприятното рисково тегло.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) В случай че присъдената краткосрочна кредитна оценка за определена експозиция и съответстващото й рисково тегло е по-неблагоприятно от теглото по ал. 4, то за всички експозиции към тази институция се прилага по-неблагоприятното рисково тегло.

(9) Експозиция към институция без присъден рейтинг не може да получи по-ниско рисково тегло от това за експозиция към съответстващото й централно правителство.

Краткосрочни експозиции към институции в съответната национална валута

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Експозиции към институции в съответната национална валута с остатъчен падеж до 3 месеца, финансирани в същата валута, могат да получат рисково тегло с една степен по-неблагоприятно от съответното рисково тегло за експозиции към централни правителства и централни банки, съгласно чл. 28, ал. 3 и 4.

(2) Експозиции в националната валута на кредитополучателя с остатъчен падеж до 3 месеца и финансирани в същата валута не могат да получават рисково тегло, по-ниско от 20 %.

Инвестиции в инструменти, признати за регулаторен капитал

Чл. 35. Дялови участия или инвестиции в други инструменти, признати за регулаторен капитал на други институции, получават рисково тегло 100 %, освен ако не са приспаднати от капиталовата база.

Експозиции под формата на минимални задължителни резерви

Чл. 36. За експозиции на банката към други институции под формата на минимални задължителни резерви, изисквани от Европейската централна банка или от централна банка на държава - членка от Общността, се прилага рисковото тегло на съответната централна банка, ако са изпълнени следните условия:

1. резервите са в съответствие с Регламент на Европейската общност № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12.09.2003 г. за поддържане на минималните резерви или с последващ заместващ регламент или в съответствие с национални нормативни изисквания, покриваща всички съществени изисквания на посочените регламенти.

2. в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на институцията, в която се държат резервите, те подлежат на пълно и своевременно изплащане и не могат да се използват за погасяване на други задължения на същата банка.

Експозиции към предприятия

Чл. 37. (1) Експозиции към предприятия с присъдена от призната АВКО кредитна оценка получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество в таблица № 5 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Експозиции към предприятия, за които банката не разполага с кредитни оценки, получават по-високото рисково тегло от 100 % или рисковото тегло за централното правителство под чиято юрисдикция е съответното предприятие.

Експозиции на дребно

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) Експозиции на банката, които отговарят на критериите в чл. 26, ал. 2, получават рисково тегло 75 %.

Експозиции, обезпечени с недвижим имот

Чл. 39. (1) Експозиции, напълно обезпечени с недвижим имот, получават рисково тегло 100 %, освен ако не е предвидено друго съгласно ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) Експозиции или част от определена експозиция, напълно и изцяло обезпечени с първа по ред ипотека върху напълно застрахован и оценен по справедлива стойност жилищен имот, който е обитаван или ще бъде обитаван, или отдаван под наем от собственика със същата цел, получават рисково тегло 35 %, ако са изпълнени следните условия:

1. справедливата стойност на имота не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника, включително когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от макроикономически фактори;

2. рискът към кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на ипотекирания имот, а от способността му да изплаща задълженията си от други източници; изплащането на заема не трябва да зависи съществено от паричните постъпления от имота, служещ за обезпечение;

3. изпълнени са минималните изисквания и правилата за оценка по чл. 154;

4. стойността на експозицията или частта от нея не превишава 70 % от по-ниската от справедливата или застрахователната стойност на ипотекирания имот.

Просрочени позиции

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) (1) Просрочени позиции са експозициите, по които клиентите не изпълняват своите задължения повече от 90 дни.

(2) Просрочените позиции получават рисково тегло 100 %, освен когато други разпоредби на тази наредба изискват по-високо рисково тегло.

(3) Просрочена позиция, за която са налице условията по чл. 39, ал. 2, може да получи рисково тегло 50 %, ако сумата от начислените загуби от обезценка и специфичните провизии за кредитен риск по Наредба № 9 на БНБ за тази позиция е равна най-малко на 20 % от нейната стойност преди обезценка.

Високо-рискови категории позиции

Чл. 40. Експозиции, произтичащи от инвестиции във фирми за рисков капитал (venture capital firms), инвестиции в непублични капиталови инструменти (private equities) и други подобни, включително просрочените такива, получават рисково тегло 150 %.

Експозиции в облигации с покритие

Чл. 41. (1) Експозиции в облигации с покритие получават рисково тегло с една степен по-благоприятно от това на първостепенна необезпечена експозиция към банката - емитент, съгласно таблица № 6 от приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(2) Облигациите с покритие следва да бъдат покрити с някой от активите:

1. експозиции към или гарантирани от централни правителства, централни банки, предприятия от публичния сектор, регионални или местни органи на власт от държави - членки на Европейския съюз;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) експозиции към или гарантирани от централни правителства или централни банки извън Европейския съюз, международни банки за развитие и международни организации, които отговарят на първа или втора степен за кредитно качество по таблица № 1 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск" и експозиции към или гарантирани от предприятия от публичния сектор, регионални или местни органи на властта извън Европейския съюз, които се третират като експозиции към институции или централни правителства по смисъла на чл. 29, ал. 2 и 3. Когато тези експозиции отговарят на втора степен за кредитно качество, експозицията не може да превишава 20 % от текущия номинален размер на издадените облигации с покритие от кредитната институция - емитент;

3. експозиции към институции, които отговарят на първа степен за кредитно качество по настоящата глава. Експозицията не може да превишава 15 % от текущия номинален размер на издадените облигации с покритие от кредитната институция - емитент. Експозиции към институции от Европейския съюз, които отговарят на изискването за втора степен кредитно качество по настоящата глава, се включват, ако остатъчният им срок е по-малък от 100 дни;

4. заеми, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, до по-малката стойност от размера на залога и 80 % от стойността на имота;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) дялове с първостепенен ранг, издадени от дружество със специална цел - секюритизация, регистрирано по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, при условие че най-малко 90 % от активите на това дружество се състоят от вземания, обезпечени с ипотека върху недвижимо жилищно имущество и до най-малката стойност от:

а) номиналния размер на дяловете;

б) размера на залога;

в) 80 % от стойността на заложеното имущество;

6. (нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот с търговско предназначение, до по-малката стойност от размера на залога и 60 % от стойността на имота;

7. (нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) дялове с първостепенен ранг, издадени от дружество със специална цел - секюритизация, регистрирано по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, при условие че най-малко 90 % от активите на това дружество се състоят от вземания, обезпечени с ипотека върху недвижим имот с търговско предназначение и до най-малката стойност от:

а) номиналния размер на дяловете;

б) размера на залога;

в) 60 % от стойността на заложеното имущество.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Дяловете по ал. 2, т. 5 следва да са с присъдена първа степен на кредитно качество и да не превишават 10% от текущия размер на емисията. При изчислението на 90%-ната минимална стойност по ал. 2, т. 5 и 7 не се включват вземания, обезпечени с ипотеки, които дружеството притежава поради прехвърляне или управление на плащанията от длъжниците по ипотеките или поради несъстоятелност на длъжниците. Вземанията на притежателите на облигациите с покритие са с предимство пред всички други вземания по обезпечението.

(4) За недвижимото имущество, представляващо покритие по облигации, банката - издател, следва да прилага минималните изисквания, определени в чл. 154, ал. 1 - 4 и правилата за оценка, определени в чл. 154, ал. 5.

(5) Облигациите с покритие, издадени преди 31 декември 2006 г., се третират по смисъла на ал. 1, без да се прилага ал. 2 - 4 до настъпването на техния краен падеж.

Секюритизиращи позиции

Чл. 42. Рисковите тегла на секюритизиращи позиции се определят в съответствие с глава седма "Секюритизация" на настоящата част.

Експозиции към институции и предприятия с краткосрочна кредитна оценка

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Експозиции към институции, за които се прилага чл. 33, ал. 1 - 6 или експозиции към предприятия, за които има присъдена краткосрочна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето им към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество съгласно таблица № 7 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

Експозиции към КИС

Чл. 44. (1) Експозициите към КИС получават рисково тегло 100 %, освен ако не е предвидено друго съгласно чл. 45 и 46.

(2) Експозиции към КИС, за които има присъдена оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната оценка към една от степените на кредитно качество по таблица № 8 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск".

(3) Експозиции към КИС, за които БНБ е установила и обявила, че са особено високорискови, получават рисково тегло 150 %.

Условия за признаване на КИС

Чл. 45. (1) Банката определя рисковите тегла за експозиции към КИС по чл. 46, ако са изпълнени следните условия:

1. управляващото предприятие е обект на надзор в държава членка или след получаване на одобрение на БНБ, когато са изпълнени следните условия:

а) управляващото предприятие е обект на надзор, равностоен с този в Европейския съюз;

б) БНБ или КФН е подписала споразумение за сътрудничество със съответния надзорен орган;

2. инвестиционният проспект на КИС или друг равностоен документ включва:

а) категориите активи, в които КИС има право да инвестира;

б) методите за изчисляване на инвестиционни ограничения (лимити), в случай че са установени такива;

3. дейността на КИС подлежи на отчетност най-малко веднъж годишно, което позволява оценка на дейността, активите, пасивите и приходите през отчетния период.

(2) Когато КИС от трети държави са одобрени от компетентните надзорни органи на държава - членка, БНБ може да приеме условията по ал. 1, т. 1 за изпълнени.

Изчислителни процедури за експозиции към КИС

Чл. 46. (1) Когато банката разполага с информация за базисните активи в експозицията към определена КИС, тя изчислява средно-претегленото рисково тегло за агрегираната експозиция в съответствие с изискванията на настоящата глава за базисните експозиции.

(2) Когато банката не разполага с информация за базисните активи по експозицията към определена КИС, тя изчислява средното рисково тегло в съответствие с изискванията на настоящата глава за базисните експозиции, като се приема, че КИС първоначално инвестира до максималния позволен размер в класовете експозиции, изискващи най-високото капиталово покритие, а следващите инвестиции се извършват в низходящ ред по отношение на изискващото се капиталово покритие до достигане на максималния общ лимит за инвестиране.

(3) Банката може да възложи на трето лице да изчисли рисково-претегления размер на базисните експозиции в КИС по ал. 1, при условие че надеждността на процеса по изчисляване и отчитане може да бъде удостоверена от банката.

Други позиции

Чл. 47. (1) Експозиции в дълготрайни материални активи получават рисково тегло 100 %.

(2) Предплатени суми и начислени вземания, за които банката не може да определи съответния длъжник, получават рисково тегло 100 %.

(3) Паричните средства в каса и еквивалентни на тях парични позиции получават 0 % рисково тегло.

(4) Паричните средства в процес на инкасиране получават 20 % рисково тегло.

(5) Инвестиции в акции или други форми на капиталови участия, когато не са приспаднати от капиталовата база, получават рисково тегло 100 %, освен ако не е предвидено друго по чл. 40.

(6) Злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, в собствен трезор или друг депозитар получава рисково тегло 0 %.

(7) При споразумения за продажба и обратно изкупуване на активи и директни форуърд-покупки (outright forward purchases) се използва рисковото тегло на актива по сделката.

Третиране на издадени деривати за n-то неизпълнение

Чл. 48. Когато банката предоставя едновременно защита чрез кредитен дериват за съвкупност от експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение измежду експозициите води до плащане от страна на банката, с което договорът се прекратява, рисковите тегла на тези експозиции се изчисляват по следния начин:

1. когато продуктът има присъдена оценка от призната АВКО, се прилагат рискови тегла в зависимост от отнасянето на кредитната оценка към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество по таблица № 1 на приложение № 6 "Секюритизация".

2. когато продуктът няма присъдена оценка, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват "n-1" на брой експозиции, като сумата от рисковите тегла на останалите експозиции не следва да превишава 833 % от условната стойност на кредитния дериват. Изключените от сумирането "n-1" на брой експозиции са онези експозиции, които имат по-благоприятно рисково третиране в сравнение с всяка една от останалите експозиции, участващи в сумирането. Полученият сбор от рисковите тегла на останалите в съвкупността експозиции се умножава по номиналния размер на кредитната защита, осигурена от съответния кредитен дериват.

Експозиции по лизингови договори

Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Стойността на експозицията по лизингови договори е равна на тази стойност на минималните лизингови вноски. Към минималните лизингови вноски се включва и размерът на гарантираната остатъчна стойност, отговаряща на изискванията за признаване на доставчици на кредитна защита по чл. 143, както и на минималните изисквания за признаване на други видове гаранции, посочени в чл. 146 - 148.

(2) Експозицията по ал. 1 се отнася към съответния клас съгласно чл. 26.

(3) За експозиции, които представляват остатъчна стойност на актива по договор за лизинг, рисковопретегленият размер на експозицията се изчислява, като резултатът по ал. 1 се разделя на остатъчния срок на договора за лизинг, посочен в години, и се закръглява до не по-малко от единица цяло число.

Общи положения

Чл. 49. (1) За установяване рисковите тегла на експозициите банката може да използва кредитни оценки, присъдени от АВКО или АЕЗ, включени в списъка по чл. 27, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато дадена АВКО не е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг, методологията за присъждане на кредитни оценки на тази АВКО и присъжданите кредитни оценки трябва да отговарят на изискванията по чл. 50.

(3) За да бъде включена в списъка по чл. 27, ал. 2, АЕЗ следва:

1. да прилага одобрената от ОИСР методология за присъждане на кредитни оценки;

2. да е обвързала оценките си с една от осемте минимални застрахователни експортни премии, установени с тази методология;

3. да публикува периодично своите оценки.

(4) Списъкът по чл. 27, ал. 2 може да включва рискови оценки, колективно присъдени от АЕЗ, участващи в Споразумението на ОИСР за принципите на публично насърчаване на експортните заеми.

(5) БНБ обявява и актуализира списъка с признатите агенции и съответните им оценъчни скали.

Изисквания за признаване на методология за присъждане на кредитни оценки на АВКО

Чл. 50. (1) За да бъдат признати кредитните оценки на определена АВКО, методологията за тяхното присъждане следва да отговаря на минималните изисквания за обективност, независимост, текущ преглед, прозрачност и оповестяване.

(2) Изискването за обективност е изпълнено, когато методологията е точна, системна, прилага се постоянно и подлежи на периодично утвърждаване въз основа на исторически опит.

(3) Изискването за независимост е изпълнено, когато методологията не се влияе от политически или икономически ограничения и натиск, които могат да окажат отражение върху кредитните оценки. БНБ оценява независимостта на методологията, отчитайки като минимум следните фактори:

1. собственици и организационна структура;

2. обезпеченост с финансов ресурс;

3. квалификация и опит на персонала на агенцията;

4. корпоративно управление.

(4) Изискването за текущ преглед е изпълнено, когато:

1. агенцията преглежда и обновява кредитните си оценки в съответствие с промените във финансовото състояние на лицето. Текущият преглед трябва да бъде извършван след всяко събитие със значително влияние, но не по-рядко от веднъж годишно;

2. методологията за оценка на отделни пазарни сектори отговаря на следните минимални изисквания:

а) извършен е бек-тест, който е обхванал исторически период от поне една година;

б) Българската народна банка е наблюдавала редовността на процеса по текущ преглед на кредитните оценки;

в) АВКО е поела ангажимент да предоставя на БНБ информация за контактите с оценяваното лице, които могат да окажат влияние върху обективността на оценките;

3. АВКО е поела ангажимент да информира своевременно БНБ за всяка съществена промяна в използваната методология за присъждане на кредитни оценки.

(5) Изискването за прозрачност и оповестяване е изпълнено, когато основните принципи на използваната от АВКО методология за присъждане на кредитни оценки са прозрачни, публично достъпни и позволяват на широк кръг от потребители да преценят целесъобразността им.

Индивидуални кредитни оценки

Чл. 51. (1) За да бъде призната АВКО, кредитните й оценки трябва да бъдат приети за правдоподобни и надеждни от лицата, които ги ползват.

(2) Правдоподобността на кредитните оценки се оценява и от БНБ въз основа на следните основни критерии:

1. пазарен дял на АВКО;

2. обезпеченост с финансов ресурс и получени приходи от присъдените кредитни оценки;

3. използваемост на присъдените кредитни оценки за остойностяване на финансови инструменти и сделки;

4. поне две банки използват присъдената от АВКО кредитна оценка при емитирането на облигации и/или при оценка на кредитния риск.

(3) Индивидуалните кредитни оценки трябва да са достъпни за ползване при равни условия от всички кредитни институции и други лица, имащи основателен интерес, независимо дали са местни или чуждестранни лица.

Съотнасяне на оценките

Чл. 52. (1) БНБ установява нивата на риск, изразени от различните кредитни оценки, чрез съпоставяне на дългосрочната стойност на параметъра PD по експозициите с еднакви кредитни оценки. Агенции, разполагащи само с краткосрочни данни за нивата на неизпълнение или наскоро създадени АВКО, предоставят на БНБ своите приблизителни оценки за дългосрочните стойности на нивата за неизпълнение по всички експозиции, получили еднаква кредитна оценка.

(2) В допълнение към ал. 1 БНБ установява нивата на риск, изразени от различните кредитни оценки, чрез използване минимум на следните качествени показатели:

1. съвкупността от емитенти, които АВКО оценява;

2. обхватът на кредитните оценки, които АВКО присъжда;

3. изчерпателно описание на значението на всяка кредитна оценка;

4. дефиницията за неизпълнение, използвана от АВКО.

(3) БНБ сравнява реализираните нива на неизпълнение по всяка една от кредитните оценки на съответната АВКО с нивата на неизпълнение по кредитните оценки, присъдени от друга АВКО на съвкупност от лица, за които БНБ счита, че представляват еднакво ниво на кредитен риск.

(4) БНБ определя по-неблагоприятна степен на кредитно качество, съответстваща на оценките на определена АВКО, когато счита, че реализираните нива на неизпълнение по тези оценки систематично и съществено превишават използваните за сравнение нива на неизпълнение по кредитните оценки на друга АВКО.

(5) Когато БНБ е определила по-неблагоприятно рисково тегло за кредитна оценка на конкретна АВКО, БНБ може да възстанови първоначалната степен на кредитно качество за тази оценка, когато съответната АВКО докаже, че нивата на неизпълнение по присъжданите от нея кредитни оценки не превишават систематично и съществено използваните за сравнение нива на неизпълнение по кредитните оценки на друга АВКО.

(6) Българската народна банка може да признае рисковите тегла и степени, зададени от компетентен надзорен орган от друга държава членка, които са определени по ред, подобен на установения в чл. 50 - 52, без да осъществява свой собствен процес на определяне.

Кредитни оценки, присъдени от повече от една АВКО

Чл. 53. (1) Банката може да избере една или повече призната АВКО за определяне на рисковите тегла на активите и задбалансовите позиции.

(2) Банката може да използва само заявени кредитни оценки. Не се разрешава прилагането на незаявени кредитни оценки за целите на рисковото претегляне на експозициите.

(3) Банката използва оценките на определена АВКО последователно през целия период на тяхното прилагане.

(4) Разрешава се използването единствено на кредитни оценки, които отчитат едновременно както размера на главницата, така и на дължимите лихви.

(5) Ако са налице кредитни оценки, присъдени от две признати АВКО, и те изискват различни рискови тегла, се прилага по-високото рисково тегло.

(6) Ако са налице кредитни оценки, присъдени от три или повече признати АВКО, и тези оценки определят използването на различни рискови тегла, за целите на рисковото претегляне се вземат оценките, определящи двете най-ниски рискови тегла, след което се прилага изискването по предходната алинея.

Кредитна оценка на емитента и на емисията

Чл. 54. (1) Когато е налична кредитна оценка по определена програма за емитиране или транзакция, към която принадлежи експозицията, тази кредитна оценка се използва за определяне на рисковото тегло, приложимо към експозицията.

(2) Когато вземане на банката няма присъдена оценка, но кредитополучателят разполага с индивидуална кредитна оценка или е получил кредитна оценка за конкретна дългова емисия или сделка, и вземането на банката не представлява инвестиция в този дълг, кредитната оценка може да бъде използвана, ако кредитната оценка определя по-високо рисково тегло от това, което би получило неоцененото вземане.

(3) Кредитната оценка по ал. 2 може да се приложи и когато неоцененото вземане на банката е със същия или по-висок ранг на подчиненост от програмата с присъдена оценка, или е с по-висока подчиненост спрямо първостепенни необезпечени експозиции на този длъжник.

(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат, ако не противоречат на предписанията по чл. 41.

(5) Не се допуска спрямо лице, принадлежащо към група, банката да използва кредитната оценка на друго лице от същата група.

Използване на дългосрочни и краткосрочни кредитни оценки

Чл. 55. (1) Краткосрочни кредитни оценки могат да бъдат използвани само за краткосрочни експозиции и задбалансови експозиции към институции и предприятия.

(2) С изключение на случаите по ал. 3 и 4 не се допуска използването на краткосрочната кредитна оценка за определяне рисковите тегла на експозиции, различни от тази, спрямо която е присъдена оценката.

(3) Когато сделка с присъдена краткосрочна оценка получава 150 % рисково тегло, банката присъжда на всички нерейтинговани краткосрочни и дългосрочни експозиции към този длъжник рисково тегло от 150 % за необезпечената им част.

(4) Когато сделка с присъдена краткосрочна оценка получава 50 % рисково тегло, не се допуска присъждане на по-ниско от 100 % рисково тегло спрямо нерейтингованите краткосрочни и дългосрочни експозиции към този длъжник.

Експозиции, деноминирани в местна и чуждестранна валута

Чл. 56. Кредитна оценка, присъдена на вземане, деноминирано в местната валута на определен длъжник, не може да бъде използвана при определяне на рисковото тегло за други експозиции на същия длъжник, деноминирани в чуждестранна валута.

Издаване на разрешение

Чл. 57. (1) За изчисляване размера на рисково-претеглените активи банката може да използва вътрешно-рейтингов подход, след разрешение от БНБ, въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи.

(2) Разрешение по ал. 1 се издава в едногодишен срок от постъпване на заявлението и когато банката удостовери, че системата за управление на кредитния риск и присъждане на рейтинг на кредитните експозиции е надеждна и е неразделна част от дейността й, както и при спазване на следните изисквания:

1. рейтинговата система на банката осигурява достоверна оценка за длъжника, характеристиките на сделката, точна и надеждна количествена оценка на риска, както и неговото обосновано диференциране;

2. вътрешните рейтинги, оценките за неизпълнение и загуби, използвани за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, както и свързаните с тях системи и процеси, са съществена част от процесите по управление на риска, вземане на решения, одобрение на заеми, вътрешно разпределение на капитала и управление на банката;

3. банката разполага с независимо звено за контрол на кредитния риск, отговарящо за рейтинговата система;

4. банката събира и съхранява всички необходими данни, осигуряващи ефективност на процеса по измерване и управление на кредитния риск;

5. банката документира всички аспекти на рейтинговата си система, включително периодичното й валидиране;

6. спазени се изискванията на раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава;

(3) Когато банка или финансов холдинг със седалище в държава членка и техни дъщерни предприятия прилагат единен вътрешно-рейтингов подход, БНБ може да признае изпълнението на изискванията по чл. 58, ал. 2 на ниво група.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) За да получи разрешение за използването на вътрешно-рейтингов подход за определен клас експозиции, за целите на измерването и управлението на риска, банката следва да е прилагала този подход най-малко трите поредни години преди разрешението за прилагане, като през последната година капиталовите изисквания на банката за кредитен риск са били отчитани пред БНБ паралелно със стандартизирания подход.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2009 г.) За използване на собствени оценки на параметъра "Загуба при неизпълнение" (LGD) или конверсионни коефициенти е необходимо разрешение от БНБ, което се издава в едногодишен срок от постъпване на съответното искане и когато банката удостовери, че е изчислявала тези параметри най-малко за трите поредни години, преди разрешението за прилагане, съобразно изискванията, установени в раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава. През третата година капиталовите изисквания на банката за кредитен риск се отчитат пред БНБ паралелно със стандартизирания подход или вътрешнорейтинговия подход без използване на собствени оценки.

(6) Когато банка, получила разрешение за използване на вътрешно-рейтингов подход, е в несъответствие с изискванията в тази глава, БНБ изисква банката да предостави план за възстановяване на съответствието, освен ако докаже, че ефектът от въпросните несъответствия е несъществен.

Поетапно въвеждане

Чл. 58. (1) Банката, както и предприятията майка и техните дъщерни предприятия, които са обект на консолидиран надзор от БНБ по смисъла на ЗКИ, въвеждат вътрешно-рейтингов подход за всички свои експозиции, освен ако са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 62.

(2) След одобрение от БНБ на план за въвеждане, вътрешно-рейтинговият подход може да се въведе чрез поетапно обхващане в срок до 2 години на класовете експозиции по чл. 59 в рамките на съответната структурна единица или в различните структурни единици в банковата група.

(3) Посоченото в ал. 2 важи и при въвеждане използването на собствени оценки за параметъра LGD или за конверсионни коефициенти за изчисление на рисковите тегла за експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия.

(4) По отношение на класа експозиции на дребно, определени в чл. 59, ал. 1, т. 4, поетапното въвеждане може да бъде извършено по отношение на категориите експозиции, за които се прилагат корелационни коефициенти по чл. 64, ал. 2, 4 и 5.

(5) Банка, която прилага вътрешно-рейтингов подход, за който и да е клас експозиции, трябва да прилага едновременно този подход за класа експозиции "капиталови вземания".

(6) Банка, която е получила разрешение по чл. 57, ал. 1 за използване на вътрешно-рейтингов подход, не може да възобнови използването на стандартизиран подход, освен с разрешение на БНБ, при наличие на основателна причина за това.

(7) Банка, която е получила разрешение по чл. 57, ал. 5 за използване на собствени оценки на параметъра LGD и конверсионни коефициенти, не може да възобнови използването на посочените в чл. 60, ал. 8 оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти, освен с разрешение на БНБ, при наличие на основателна причина за това.

Класове експозиции

Чл. 59. (1) Банката класифицира всяка своя експозиция в един от следните класове експозиции:

1. вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки;

2. вземания или условни вземания от институции;

3. вземания или условни вземания от предприятия;

4. вземания или условни вземания на дребно;

5. капиталови вземания;

6. секюритизиращи позиции;

7. други активи, които нямат характер на кредитни вземания.

(2) Следните експозиции се отнасят към експозициите за вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки по чл. 59, ал. 1, т. 1:

1. експозиции към регионални или местни органи на властта, третирани като експозиции към централното правителство съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" от настоящата част;

2. експозиции към международни банки за развитие и международни организации по списъци № 1 и 2 от приложение № 3, на които се присъжда 0 % рисково тегло съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" на настоящата част.

(3) Следните експозиции се отнасят към експозициите за вземания или условни вземания от институции по чл. 59, ал. 1, т. 2:

1. експозиции към регионални или местни органи на властта, които не се третират като експозиции към централното правителство съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" на настоящата част;

2. експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" на настоящата част;

3. експозиции към международни банки за развитие, на които не се присъжда 0% рисково тегло съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" на настоящата част.

(4) За да бъде квалифицирана определена експозиция като експозиция на дребно по чл. 59, ал. 1, т. 4, тя трябва да отговаря на следните условия:

1. експозицията е към едно или няколко физически лица, или към микропредприятие, малко или средно предприятие;

2. общият размер на задължението към банката, включително към нейното предприятие майка и дъщерните предприятия не превишава 500 000 лева, в това число просрочените експозиции на клиента или на групата свързани лица, с изключение на вземанията или условните вземания, обезпечени с недвижим имот по смисъла на чл. 39, ал. 2.

3. тази експозиция се третира последователно за целите на управление на риска на базата на единен и сходен за всички подобни експозиции подход;

4. експозицията не се управлява на индивидуална основа, а е част от портфейл от значителен брой експозиции със сходни характеристики, управлявани по сходен начин;

(5) Експозиции в капиталови вземания по ал. 1, т. 5 са:

1. експозициите, които нямат дългов характер и са остатъчно подчинено вземане върху активите или дохода на емитента;

2. дългови инструменти, които според икономическата си същност са еквивалентни на експозициите по т. 1.

(6) В рамките на класа експозиции за вземания от предприятия по ал. 1, т. 3 банката обособява клас експозиции "специализирано кредитиране", които отговарят едновременно на следните характеристики:

1. експозицията е към предприятие, създадено специално за финансиране и/или управление на конкретните материални активи;

2. условията по договора предоставят на банката значителни права за контрол над активите и дохода, генериран от тях;

3. основният източник на средства за изплащане на задължението към банката е доходът, генериран от финансираните активи.

(7) Всяко кредитно вземане, невключено в класовете експозиции по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6, се отнася към класа експозиции по ал. 1, т. 3.

(8) Класът експозиции по ал. 1, т. 7 включва остатъчната стойност на имущество по договори за лизинг, които не се третират като заеми.

(9) Банката прилага последователно и целесъобразно методологията за отнасяне на експозициите към класовете по ал. 1.

Рисково-претеглен размер

Чл. 60. (1) Размерът на претеглените за кредитен риск експозиции по класовете, посочени в чл. 59, ал. 1, т. 1 до 5 и т. 7 се изчислява съгласно чл. 63 - 69, освен ако тези експозиции не са приспаднати от собствения капитал.

(2) Размерът на претеглените за риск от разсейване експозиции по изкупени вземания се изчислява съгласно чл. 70. В случаите, когато банката има право на регресен иск спрямо продавача на тези вземания, за установяване размера на риска от неизпълнение и от разсейване, тези експозиции се третират като обезпечени.

(3) Размерът на рисково-претеглените експозиции се изчислява на база рискови параметри: вероятност от неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD), експозиция при неизпълнение (EAD) и ефективен падеж (M). Параметрите PD и LGD могат да бъдат взети под внимание заедно или поотделно, в съответствие с изискванията по раздел III "Определяне на параметрите PD, LGD и М" на настоящата глава.

(4) БНБ издава разрешение за изчисляването на рисково-претеглени експозиции в капиталови инструменти по един от подходите по чл. 65 - 68. За да използва вътрешни модели съгласно чл. 68, банката следва да отговаря на минималните изисквания по чл. 121 - 123.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Изчисляването на рисковопретеглени експозиции за класа "специализирано кредитиране" може да се извършва в съответствие с чл. 63, ал. 7, като в този случай се изисква изрично одобрение от БНБ на методологията за присъждане на рискови тегла на отделните експозиции.

(6) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 4, банката използва собствени оценки за параметъра PD при спазване на изискванията по чл. 57.

(7) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 4, банката следва да използва собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, съгласно изискванията на чл. 57.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 3 банката прилага стойностите на параметъра LGD, установени в чл. 75, ал. 1, както и конверсионните коефициенти, установени в чл. 84, ал. 1, т. 1 - 3.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) След разрешение от БНБ по чл. 57, ал. 5 банката може да използва собствени оценки на параметъра LGD и за конверсионните коефициенти за експозициите, принадлежащи към класовете по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 3 при спазване на условията на чл. 57.

(10) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 6 и секюритизираните експозиции се прилага глава седма "Секюритизация".

(11) За експозиции към КИС, които отговарят на условията, установени в чл. 45 и едновременно с това банката разполага с информация за всички базисни експозиции, рисковият еквивалент и размерът на очакваната загуба се установяват чрез прилагане на вътрешно-рейтингов подход спрямо базисните експозиции. В случаите, когато банката не прилага вътрешно-рейтингов подход за някоя базисна експозиция, установяването на рисково-претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба се извършва, както следва:

1. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) за експозиции, принадлежащи към клас "капиталови инструменти" се прилага подходът от чл. 66. Когато експозициите в капиталови инструменти, притежавани индиректно чрез КИС, прибавени към преките експозиции в клас "капиталови инструменти", не са съществени по смисъла на чл. 62, ал. 2, може да се приложи ал. 1 на същия член. Когато банката не може да разграничи "непублични капиталови инструменти", "борсови капиталови инструменти" и "други капиталови инструменти", тези експозиции се отнасят към категорията "други капиталови инструменти";

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) за всички други базисни експозиции се прилага подходът, установен в глава четвърта "Стандартизиран подход" на тази част, като се спазват следните изисквания:

a) за нерейтинговани експозиции или такива с кредитно качество, водещо до най-неблагоприятното рисково тегло в рамките на съответния клас експозиции, рисковото тегло се удвоява, но не може да надвишава 833 %;

б) за всички останали експозиции рисковото тегло се умножава по 1.1, но не може да има стойност, по-малка от 5 %.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато експозиции към КИС не отговарят на изискванията, установени в чл. 45, или банката не разполага с информация за всички базисни експозиции на КИС, банката изчислява рисковопретегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба съгласно чл. 66. Това третиране се прилага и за тези базисни експозиции, за които банката не може да придобие информация при обичайни обстоятелства, както и когато използването на базисните експозиции за изчисляване на размера на рисковопретеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие с методите, предвидени в тази глава, би представлявало неоправдана тежест за банката.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Банката може да възложи на трето лице да изчисли рисково-претегления размер на базисните експозиции в КИС по ал. 11, при условие че надеждността на процеса по изчисляване и отчитане може да бъде удостоверена от банката.

Очаквана загуба

Чл. 61. (1) Размерът на очакваната загуба за класовете експозиции по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 5 се изчислява съгласно чл. 71.

(2) Изчисляването на размера на очакваната загуба по ал. 1 се основава на същите оценки за параметрите PD, LGD и EAD, които са използвани за изчисляване на рисково-претегления размер на експозициите съгласно чл. 60. За експозиции в неизпълнение, когато банката използва собствени оценки за параметрите LGD, стойността на параметъра EL се изчислява на принципа "най-добра оценка", съгласно чл. 110, ал. 8.

(3) Размерът на очакваната загуба от секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава седма "Секюритизация".

(4) Размерът на очакваната загуба от експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 7 е нула.

(5) Размерът на очакваната загуба за риск от разсейване за експозиции по изкупени вземания, се изчислява в съответствие с чл. 71, ал. 9.

(6) Размерът на очакваната загуба за експозициите, посочени в чл. 60, ал. 11 - 13, се изчислява в съответствие с чл. 71.

Частично прилагане на стандартизиран подход

Чл. 62. (1) С одобрение на БНБ банка, получила разрешение да прилага вътрешно-рейтингов подход за изчисляване на рисково-претеглените си активи и размера на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, може да прилага стандартизиран подход по отношение на:

1. класовете експозиции по чл. 59, ал. 1, т. 1 или т. 2, когато броят на контрагентите, към които банката има съществени експозиции, е ограничен и разходите по въвеждането на вътрешно-рейтингов подход за съответния вид контрагенти превишават икономическия ефект от въвеждането;

2. експозициите, поемани от несъществени по размер на дейността звена на банката, както и класове експозиции, несъществени по отношение на размера и рисковия си профил;

3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) експозиции към централното правителство на държава членка и към неговите регионални и местни органи на власт, както и към административни органи, когато са изпълнени следните изисквания:

а) не съществува разлика в риска по експозициите към централното правителство и експозициите към съответните органи поради наличието на специфична нормативна уредба;

б) експозициите към централното правителство отговарят на степен за кредитно качество 1 съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" на тази част;

4. експозиции към контрагент, който е предприятие майка на банката, нейно дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на предприятието майка, при условие че контрагентът е институция или финансов холдинг, финансова институция, предприятие за управление на активи или предприятие със спомагателна дейност към някое от горепосочените, които са обект на съответни надзорни изисквания за дейността им;

5. експозиции в капиталови инструменти на предприятия, за които се прилага нулево рисково тегло съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" от настоящата част, включително предприятия от публичния сектор, за които се прилага нулево рисково тегло;

6. експозиции в капиталови инструменти, придобити по силата на законоустановени програми за насърчаване на определени икономически отрасли, за които са осигурени значителни субсидии за инвестиции на банката под правителствен контрол и ограничения върху размера на капиталовите инвестиции по тези програми. Изключването на тези експозиции от вътрешно-рейтинговия подход е възможно, когато номиналният им размер е под 10 % от собствения капитал;

7. експозициите по чл. 36;

8. експозициите по държавни гаранции съгласно чл. 148.

(2) За целите на ал. 1, т. 2 размерът на експозициите в капиталови инструменти се счита за съществен, когато техният размер, с изключение на експозициите по ал. 1, т. 6, превишава 10 % от капиталовата база на институцията. В случаите, когато броят на отделните капиталови експозиции е по-малък от 10, съотношението е 5 %.

Рисково-претеглен размер на експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия

Чл. 63. (1) Размерът на претеглените за кредитен риск експозиции по вътрешно-рейтингов подход се изчислява чрез прилагане на параметрите PD, LGD и EAD, определени в раздел III "Определяне на параметрите PD, LGD и М" и раздел IV "Стойност на експозициите" от настоящата глава, чрез използване на формулите по приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(2) Рисково-претегленият размер на експозиции към централни правителства или централни банки, институции и предприятия се установява съгласно формули № 1 - 4 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Експозициите в неизпълнение, за които банката прилага стойностите на параметъра LGD, определени в чл. 75, ал. 1 и 2, получават рисково тегло нула;

(4) За просрочени експозиции, спрямо които банката използва собствени оценки на параметъра LGD, рисковото тегло се определя съгласно формула № 5 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(5) Рисково-претегленият размер на експозициите, при които са изпълнени критериите по чл. 151 и 156, може да бъде коригиран съгласно формула № 6 по приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(6) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) За експозиции към предприятия, при които продажбите на консолидирана основа са по-малко от 50 млн. евро, банката може да използва за корелационен коефициент стойността, изчислена съгласно формула № 7 по приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход". Банката заменя показателя "Общи продажби на консолидирана основа" с показателя "Общо активи на консолидирана основа", когато вторият осигурява по-добра преценка за размера на дейността на групата.

(7) За експозиции по специализирано кредитиране, при условие че оценката на банката за параметъра PD не отговаря на минималните изисквания от раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава, за рискови тегла се използват посочените в таблица № 1 на приложение № 4. При определянето на рисковите тегла, банката следва да се съобрази със следните фактори:

1. финансово състояние на длъжника;

2. политическа и правна среда;

3. особености на конкретната сделка и/или актив;

4. стабилност на приходите на възложителя/изпълнителя, включително от публично-частно партньорство;

5. обезпеченост.

(8) Експозициите по изкупени вземания от предприятия следва да отговарят на минималните изисквания, посочени в чл. 118 и 119. За тези експозиции се позволява приравняване към експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 4, при условие че експозициите по изкупени вземания отговарят на изискванията по чл. 64, ал. 6 и когато третирането на тези експозиции като експозиции към предприятия съгласно изискванията на раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава утежнява неоправдано банката.

(9) Следните експозиции могат да бъдат третирани като експозиции в траншове за първа по ред загуба по смисъла на глава седма "Секюритизация":

1. експозиции по изкупени вземания от предприятия и свързаните с това възстановяеми от банката отбиви;

2. обезпечения или частични гаранции на експозициите по т. 1, осигуряващи защита срещу първа по ред загуба от неизпълнение или разсейване.

(10) Когато банката предоставя едновременно защита чрез кредитен дериват за съвкупност от експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение измежду експозициите води до плащане от страна на банката, с което договорът се прекратява, рисковите тегла на тези експозиции се изчисляват по следния начин:

1. когато продуктът има присъдена оценка от призната АВКО, се прилагат рискови тегла в зависимост от отнасянето на кредитната оценка към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество по таблица № 1 на приложение № 6 "Секюритизация";

2. когато продуктът няма присъдена оценка, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват "n-1" на брой експозиции, като сумата от рисковите тегла на останалите експозиции не следва да превишава 833 % от условната стойност на кредитния дериват. Изключените от сумирането "n-1" на брой експозиции са онези експозиции, които имат по-благоприятно рисково третиране в сравнение с всяка една от останалите експозиции, участващи в сумирането. Полученият сбор от рисковите тегла на останалите в съвкупността експозиции се умножава по номиналния размер на кредитната защита, осигурена от съответния кредитен дериват.

Рисково-претеглен размер на експозиции на дребно

Чл. 64. (1) Рисково-претегленият размер на експозиции на дребно се определя съгласно формули № 8, 9 и 10 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(2) За експозиции в неизпълнение рисковото тегло се определя въз основа на формула № 11 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход", като стойността на параметъра PD се счита за 1.

(3) Размерът на рисково-претеглени експозиции към малки и средни предприятия, третирани като експозиции на дребно, се установява по начина, посочен в чл. 63, ал. 5, когато тези експозиции отговарят на изискванията по чл. 156 и 151.

(4) Стойността на корелационния коефициент за експозиции на дребно, напълно обезпечени с недвижимо имущество, е 0,15.

(5) Размерът на корелационния коефициент за револвиращи експозиции, които са квалифицирани като експозиции на дребно, е 0,04. За да бъдат определени като такива, експозициите следва да отговарят на следните условия:

1. експозициите са към физически лица;

2. експозициите са револвиращи, необезпечени, и безусловно отменяеми от страна на банката до размера на неусвоената част. Неусвоени ангажименти по заеми могат да се считат за безусловно отменяеми, до размера, до който това е допустимо;

3. револвиращите експозиции към отделно физическо лице не превишават 50 000 лева;

4. банката е в състояние да удостовери, че употребата на корелационния коефициент е ограничена до портфейли с ниска променливост на честотата на загубите, в частност на портфейли с ниска стойност на параметъра PD.

5. БНБ е дала съгласие, че третирането на експозициите като револвиращи квалифицирани експозиции е в съответствие с базисните рискови характеристики на конкретния портфейл от експозиции.

(6) Експозиции по изкупени вземания се третират като експозиции на дребно, когато в допълнение към условията по чл. 118 и 119, са изпълнени и следните изисквания:

1. вземанията са закупени от продавачи, които не са свързани с банката и не включват задължения, произтичащи пряко или косвено от банката;

2. вземането на продавача от длъжника произтича от пряка сделка помежду им, като несвързани лица. Не се третират като експозиции на дребно насрещни вземания между контрагенти, които търгуват помежду си;

3. банката купувач получава права върху всички постъпленията по изкупеното вземане или пропорционален дял от тях;

4. портфейлът от изкупени вземания е достатъчно диверсифициран.

(7) Следните експозиции могат да бъдат третирани като експозиции в траншове за първа по ред загуба по смисъла на глава седма "Секюритизация":

1. експозиции по изкупени вземания и свързаните с това възстановяеми от банката отбиви;

2. обезпечения или частични гаранции на експозициите по т. 1, осигуряващи защита срещу първа по ред загуба от неизпълнение или разсейване.

(8) За нееднородни портфейли от изкупени вземания, при които банката не е в състояние да разграничи експозициите, обезпечени с недвижимо имущество, револвиращи експозиции или други експозиции на дребно, се прилага рисковото тегло, изчислено по формула № 9 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход", което установява най-високо капиталово изискване.

Рисково-претеглен размер на експозиции в капиталови инструменти

Чл. 65. (1) За изчисляването на рисково-претегления размер на капиталовите вземания банката може да използва един от следните три подхода: опростен подход, PD/LGD подход и подход на вътрешните модели.

(2) Банката може да прилага различни подходи за отделните си портфейли от капиталови вземания след получаване на писмено одобрение от БНБ, при условие че тези подходи се използват за вътрешни цели, прилагат се последователно и не се употребяват самоцелно за постигане на по-ниски капиталови изисквания.

(3) Капиталовите вземания от предприятия, осъществяващи спомагателна дейност, се третират като експозиции към други активи, които нямат характер на кредитни вземания.

Опростен подход

Чл. 66. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по опростения подход се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по следните рискови тегла:

1. 190 % за непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли;

2. 290 % за борсови капиталови експозиции;

3. 370 % за всички останали капиталови експозиции.

(2) Къси преки позиции и позиции по дериватни инструменти в банков портфейл могат да се нетират срещу дълги позиции в същите ценни книжа, при условие че първите са предназначени за хеджиране за период най-малко от 1 година. Всички други къси позиции се третират като дълги позиции, като към тяхната абсолютна стойност се прилага съответното рисково тегло.

(3) За позициите с несъчетани падежи се прилага методът за експозиции към предприятия.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) При изчисляване на рисково-претеглените експозиции в капиталови инструменти банката може да вземе предвид наличието на кредитна защита с гаранции съгласно методите, посочени в глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

Подход с използване на PD/LGD оценки

Чл. 67. (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Размерът на рисково-претеглените експозиции по PD/LGD подхода се изчислява по формули № 1, 2, 3 и 4 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход". Когато банката не разполага с достатъчна информация за установяване наличието на неизпълнение съгласно определението в чл. 101 и 102, рисковото тегло на експозиции в капиталови инструменти се умножава по коефициент 1,5.

(2) За всяка експозиция размерът на очакваната загуба, умножен по 12,5, плюс размерът на рисково-претеглената експозиция, не може да превишава размера на експозицията, умножен по 12,5.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) При изчисляване на рисково-претеглените експозиции в капиталови инструменти, банката може да вземе предвид наличието на нефинансирана кредитна защита съгласно методите, посочени в глава шеста "Редуциране на кредитния риск". За експозицията към доставчика на защитата се прилага стойност на параметъра LGD от 90 %. По отношение на експозициите по чл. 66, ал. 1, т. 1 се прилага стойност на параметъра LGD от 65 %, като за целта параметърът M се приема за 5 години.

Подход на вътрешни модели

Чл. 68. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по Подхода на вътрешните модели е равен на потенциалната загуба, изчислена посредством модела, умножена по 12,5. При установяване размера на потенциалната загуба, се използва 99 %-ов едностранен доверителен интервал за разликите между реализираните тримесечни доходности и съответния безрисков лихвен процент, изчислени на база на извадка за достатъчно дълъг период.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Рисково-претегленият размер на отделна експозиция не трябва да бъде по-малък от сумата на същата рисково-претеглена експозиция съгласно подхода по чл. 63 и съответния размер на очакваната загуба, умножен по 12.5. Размерът на очакваната загуба по предходното изречение се установява чрез използване на стойностите на параметрите PD от чл. 80, ал. 2 и стойностите на параметрите LGD от чл. 81, ал. 1 и 2.

(3) Банката може да отчете наличието на кредитна защита с гаранции по отношение на капиталовите си експозиции.

Рисково-претеглени експозиции по активи, които нямат характер на кредитни вземания

Чл. 69. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по активи, които нямат характер на кредитни вземания, се установява, като към стойността на експозицията се прилага рисково тегло 100 %.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) За експозиции, които представляват остатъчна стойност на актива по договор за лизинг, рисково-претегленият размер на експозицията се изчислява, като резултатът по ал. 1 се разделя на остатъчния срок на договора за лизинг, посочен в години и се закръглява до не по-малко от единица цяло число.

Изчисляване на рисково-претеглени експозиции по изкупени вземания, претеглени за риск от разсейване

Чл. 70. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции на дребно и към предприятия за риск от разсейване се изчислява съгласно формули № 1 - 3 по приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход" при спазване на следните условия:

1. параметрите PD и LGD се изчисляват съгласно раздел III "Определяне на параметрите PD, LGD и М" на настоящата глава;

2. стойността на експозицията се изчислява съгласно раздел IV "Стойност на експозицията" на настоящата глава;

3. ефективният падеж се приема за 1 година.

(2) При условие че банката удостовери, че рискът от разсейване е несъществен, не се изчислява капиталово изискване за този вид риск.

Изчисляване размера на очакваната загуба

Чл. 71. (1) Когато не е упоменато друго в настоящата наредба, стойността на параметрите PD и LGD се установява съгласно раздел III "Определяне на параметрите PD, LGD и М" на настоящата глава, а стойността на експозицията - съгласно раздел IV "Стойност на експозицията" на настоящата глава.

(2) Размерът на очакваната загуба от експозиции към централни правителства, централни банки, институции, предприятия и експозиции на дребно се изчислява съгласно формула № 14 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(3) Очакваната загуба за експозиции в неизпълнение, при условие че банката използва собствени оценки за параметъра LGD, е равна на най-достоверната оценка, изчислена съгласно чл. 110, ал. 8.

(4) Очакваната загуба за експозиции, третирани по условията на чл. 63, ал. 5, се счита за нула.

(5) Очакваната загуба за експозиции по специализирано кредитиране се определя съгласно таблица № 2 на приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход", като се прилагат подходите за определяне на рисковите тегла, описани в чл. 63, ал. 7.

(6) Размерът на очакваната загуба при експозиции в капиталови инструменти, спрямо които се прилага опростеният подход по чл. 66, се определя, както следва:

1. 0,8 % от стойността на непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли;

2. 0,8 % от стойността на борсови капиталови експозиции;

3. 2,4 % от стойността на всички останали капиталови експозиции.

(7) Размерът на очакваната загуба при капиталови експозиции, когато банката изчислява размера на рисково-претеглените експозиции съгласно чл. 67, ал. 1 - 3, се изчислява по формула № 14 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход".

(8) Размерът на очакваната загуба при капиталови инструменти, когато банката изчислява размера на рисково-претеглените експозиции съгласно чл. 68, ал. 1 - 3, е 0 %.

(9) Размерът на очакваната загуба за риск от разсейване се установява съгласно формула № 14 от приложение № 4.

Третиране на размера на очакваните загуби

Чл. 72. (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Размерът на очакваната загуба, изчислен в съответствие с чл. 71, ал. 1 - 5 и ал. 9, се приспада от сумата на провизиите и другите корекции в стойността за тези експозиции. Отбивите по закупените експозиции в неизпълнение съгласно чл. 82, ал. 1 се третират като преоценъчен резерв. Очаквани загуби от секюритизирани експозиции, както и свързаните с тях провизии и други корекции в стойността, не се включват при изчислението.

Общи положения

Чл. 73. Входните параметри PD, LGD и М, участващи в изчислението на рисково-претегления размер на експозициите и очакваните загуби, посочени в раздел II "Изчисляване на рисково-претегления размер на експозициите и очаквани загуби" на настоящата глава, се оценяват съгласно настоящия раздел и в съответствие с изискванията по раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава.

Стойност на параметъра PD за експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия и институции

Чл. 74. (1) Стойността на параметъра PD за експозиции към предприятия или институции следва да бъде най-малко 0,03 %;

(2) За закупени вземания от предприятия, за които банката не може да удостовери, че оценките й за параметъра PD изпълняват минималните изисквания по раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход", параметърът PD се определя съгласно следните принципи:

1. за първостепенни вземания от предприятия, параметърът PD е равен на размера на очакваната загуба, разделен на параметъра LGD за тези вземания;

2. за подчинени вземания от предприятия, параметърът PD е равен на размера на очакваната загуба;

3. когато банката използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да разграничи по задоволителен начин параметрите PD и LGD за тези вземания, то се използва стойността на оценката на параметъра PD.

(3) Стойността на параметъра PD за експозиции в неизпълнение е 100 %.

(4) При установяването на стойността на параметъра PD банката може да вземе предвид наличието на кредитна защита с гаранции.

(5) Банка, използваща собствени оценки на параметъра LGD, може да коригира стойността на параметъра PD, като вземе предвид наличието на защита с гаранции съгласно чл. 76, ал. 1.

(6) За изкупени вземания към предприятия стойността на параметъра PD при риска от разсейване е равна на очакваната загуба от риска от разсейване. Когато банката използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да разграничи по задоволителен начин параметрите PD и LGD за риск от разсейване, то се използва стойността на оценката на параметъра PD. При установяването на стойността на параметъра PD банката може да вземе предвид наличието на нефинансирана кредитна защита. Банка, използваща собствени оценки на параметъра LGD, може да коригира стойността на параметъра PD, като вземе предвид наличието на нефинансирана кредитна защита съгласно чл. 76, ал. 1.

Стойност на параметъра LGD за експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия и институции

Чл. 75. (1) Банката следва да използва долупосочените стойности на параметъра LGD:

1. за първостепенни необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 45 %;

2. за подчинени необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 75 %;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за облигациите с покритие по смисъла на чл. 41, ал. 2 - 4: 11,25 %;

4. за изкупени първостепенни вземания към предприятия, при които банката не е в състояние да удостовери, че оценката й за параметъра PD отговаря на изискванията по раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава, стойността на параметъра LGD е 45 %;

5. за изкупени подчинени вземания към предприятия, при които банката не е в състояние да удостовери, че оценката на параметъра PD отговаря на изискванията на раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава, стойността на параметъра LGD е 100 %;

6. за изкупени вземания от предприятия за риск от разсейване: 75 %.

(2) Банката може да отчете наличието на кредитна защита при определяне на стойността на параметъра LGD.

(3) При определянето на риска от разсейване и риска от неизпълнение, когато банката използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да разграничи по задоволителен начин параметрите PD и LGD, за изкупените вземания се използва така установената стойност на параметъра LGD.

Стойност на параметъра LGD или PD при наличие на кредитна защита

Чл. 76. (1) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банка, използваща собствени оценки на параметъра LGD, може да коригира стойността на параметрите PD или LGD при наличие на кредитна защита с гаранции, когато са изпълнени минималните изисквания по раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава. Коригираните стойности на параметрите PD или LGD за гарантирана от трето лице експозиция не трябва да водят до по-благоприятно рисково тегло в сравнение с пряка експозиция към това лице.

(2) Във връзка с чл. 63, ал. 5 стойността на параметъра LGD, за сравнима пряка експозиция към доставчик на кредитна защита, е равна на стойността на параметъра LGD, присъден на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника. Изборът на вариант за сравнение се определя от наличието на обстоятелства, които удостоверяват, че в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или длъжника.

Действителен падеж (М)

Чл. 77. (1) За банка, която не използва собствени оценки на параметъра LGD, действителният падеж на експозициите, възникващи от репо-сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, е равен на 0,5 години, а за всички останали експозиции - 2,5 години.

(2) Банка, която използва собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти за експозиции към централни банки и централни правителства, предприятия и институции, изчислява стойността на ефективния падеж за всяка една експозиция, както следва:

1. за инструменти, свързани с планирани парични потоци, параметърът M се изчислява съгласно формула № 12 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход";

2. за деривати, обект на рамкови нетиращи споразумения, стойността на М е равна на средно-претегления остатъчен падеж на експозицията, но не по-малко от 1 година, като за претеглянето се използват условните стойности на експозициите;

3. за експозиции по напълно или почти напълно обезпечени сделки с дериватни инструменти, по приложение № 1 "Списък на дериватите", както и за експозиции по напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки, обект на рамкови нетиращи споразумения, стойността на M е равна на средно-претегления остатъчен падеж на експозицията, но не по-малко от 10 дни, като за претеглянето се използват условните стойности на експозициите;

4. (нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) за експозиции, възникващи от репо-сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, обект на рамкови нетиращи споразумения, стойността на M е равна на среднопретегления остатъчен падеж на експозицията, но не по-малко от 5 дни, като за претеглянето се използват условните стойности на трансакциите;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) за изкупени вземания към предприятия, когато банката използва собствени оценки за параметъра PD, стойността на параметъра M за усвоените суми се приравнява към средно-претегления падеж на всички изкупени вземания с падеж не по-малко от 90 дни; същата стойност на параметъра М се използва и по отношение на неусвоените части от определен ангажимент за покупка, при условие че този ангажимент съдържа ограничителни клаузи, предпоставки за предсрочна амортизация или други договорени условия, които предпазват банката от значително влошаване на качеството на бъдещите вземания, които банката се е ангажирала да изкупи в рамките на определения срок; при отсъствие на такива клаузи параметърът M за неусвоените суми от ангажимента се изчислява като сбор от първоначалния срок на най-отдалеченото във времето потенциално вземане съгласно условията по ангажимента и остатъчния срок на този ангажимент, като стойността на M не може да бъде по-малка от 90 дни;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) при използване на вътрешни модели съгласно раздел VI "Метод на вътрешните модели" от глава осма "Третиране на кредитния риск от контрагента" за експозициите, включени във вътрешния модел, параметърът M се изчислява въз основа на формула № 13 по приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход", при условие че най-дългосрочният падеж по договор в нетиращата съвкупност е по-дълъг от една година;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) за нетираща съвкупност, при която първоначалните падежи на всички договори са под 1 година, параметърът М се изчислява по формула № 12 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход";

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) за всички останали инструменти, освен посочените в този член, или когато банката не е в състояние да изчисли M в съответствие с т. 1, действителният падеж (M) следва да бъде равен на максималния период (в години), в рамките на който длъжникът се освобождава напълно от своите договорни задължения, но не по-малко от 1 година.

(3) С разрешение на БНБ банка, която използва вътрешен модел за изчисляване на едностранна корекция на кредитната оценка, може да използва изчислената посредством модела ефективна кредитна дюрация вместо стойността на параметъра М по ал. 2, т. 6.

(4) За целите на формула № 6 от приложение № 4 "Вътрешно-рейтингов подход" M следва да бъде ефективния падеж на кредитната защита, но не по-малко от 1 година.

(5) Ефективният падеж (M) не може да е по-голям от 5 години.

(6) Действителният падеж (M) следва да бъде най-малко 1 ден за:

1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) напълно или почти напълно обезпечени деривати съгласно списъка по приложение № 1 "Списък на дериватите";

2. напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки;

3. операции по репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки.

(7) За инструментите по ал. 6 е необходимо в договора да е предвидена ежедневна преоценка на експозицията и ежедневна промяна на маржин депозита, както и наличие на клаузи, които позволяват бърза реализация на обезпечението в случай на неизпълнение или неплащане на дължимите средства за попълване на маржин депозита.

(8) Несъвпаденията между падежа на експозицията и падежа на съответното обезпечение се третират съгласно разпоредбите на глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

Стойност на параметъра PD за експозиции на дребно

Чл. 78. (1) Стойността на параметъра PD за експозиции на дребно, които не са в неизпълнение, е най-малко 0,03 %, а за експозиции в неизпълнение е 100 %.

(2) Стойността на параметъра PD за риск от разсейване по изкупени вземания е равна на оценката на очакваната загуба за риск от разсейване. Когато банката е в състояние да разграничи оценката на очакваната загуба на съставящите я параметри PD и LGD, то банката използва така установената оценка за параметъра PD.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) При установяване стойността на параметъра PD може да бъде взето предвид наличието на кредитна защита с гаранции съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 3. По отношение на риска от разсейване, когато банката не използва собствени оценки за параметъра LGD, трябва да са спазени разпоредбите на глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

Стойност на параметъра LGD за експозиции на дребно

Чл. 79. (1) Стойността на параметъра LGD за риск от разсейване при изкупени вземания е 75 %. Ако банката е в състояние да разграничи параметрите PD и LGD, съставящи оценката на очакваната загуба по изкупени вземания, то се използва така установената оценка за параметъра LGD.

(2) С разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банка може да използва собствени оценки за параметъра LGD, при условие че са спазени изискванията по чл. 115 - 117, извън случаите по ал. 1.

(3) С разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 при установяване стойностите на параметрите PD или LGD може да бъде взето предвид наличието на кредитна защита с гаранции по отношение на отделни експозиции или съвкупност от експозиции, при спазване разпоредбите на чл. 115 - 117. Коригираните рискови тегла за гарантирани експозиции, установени на база коригираните стойности на параметрите PD и LGD, не могат да бъдат по-ниски от приложимите рискови тегла спрямо директна експозиция към гаранта.

(4) Стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчик на кредитна защита, по смисъла на чл. 64, ал. 3, е равна на параметъра LGD, присъден на нехеджирано улеснение от гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника. Изборът на вариант за сравнение се определя от наличието на обстоятелства, които удостоверяват, че в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или длъжника.

Стойност на параметъра PD при прилагане на метода PD/LGD по отношение на капиталови експозиции

Чл. 80. (1) Оценката за параметъра PD се определя съгласно принципите за експозиции към предприятия.

(2) За капиталови експозиции се използват следните минимални стойности на параметъра PD:

1. 0,09 % за борсови инструменти, при които инвестицията е част от дългосрочно взаимоотношение с клиент;

2. 0,09 % за извънборсови инструменти, където доходността на инвестицията се базира на редовни и периодични парични потоци, които не представляват капиталови печалби;

3. 0,40 % за борсови инструменти, различни от тези по т. 1, включително други къси позиции, посочени в чл. 66, ал. 2 и 3;

4. 1,25 % за всички други инструменти, включително други къси позиции по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3.

Стойност на параметрите LGD и M при прилагане на метода PD/LGD по отношение на капиталови експозиции

Чл. 81. (1) Стойността на параметъра LGD за непублични капиталови експозиции, включени в достатъчно добре диверсифициран портфейл, е 65 %.

(2) За всички останали експозиции стойността на параметъра LGD е 90 %.

(3) Стойността на ефективния падеж (M) за всички експозиции е 5 години.

Експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия, институции и експозиции на дребно

Чл. 82. (1) Стойността на балансовите експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия, институции и експозиции на дребно е равна на брутната сума, преди извършването на корекции в техния размер, като горното правило важи и за активите, закупени с премия или отбив от номиналната стойност на актива.

(2) В случаи, в които банката използва рамкови нетиращи споразумения за репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, стойността на експозицията следва да се изчисли в съответствие с глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(3) В случай на балансово нетиране между отпуснати заеми и приети депозити, за установяване стойността на експозицията, банката прилага методите, определени в глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(4) Стойността на експозицията по лизингови договори е равна на настоящата стойност на минималните лизингови вноски. Към минималните лизингови вноски се включва и размерът на гарантираната остатъчна стойност, отговаряща на изискванията за признаване на доставчици на кредитна защита по чл. 143, както и на минималните изисквания за признаване на други видове гаранции, посочени в чл. 146 - 148.

(5) За инструментите по списъка от приложение № 1 "Списък на дериватите" стойността на експозицията се определя съгласно методите, посочени в глава осма "Третиране на кредитния риск от контрагента".

(6) Стойността на експозициите по изкупени вземания е равна на текущия размер на тези експозиции, намалени с капиталовите изисквания за риск от разсейване преди отчитане наличието на кредитна защита.

Експозиции в ценни книжа или стоки, предмет на репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки

Чл. 83. (1) За експозиции в ценни книжа или стоки, предмет на репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки, стойността на експозицията се определя в съответствие със счетоводната политика.

(2) Когато банката прилага разширен метод за финансовото обезпечение, съгласно глава шеста "Редуциране на кредитния риск", стойността на експозицията се увеличава с размера на корекцията за променливост в цената, приложима за тези ценни книжа или стоки. Стойността на експозицията по репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки се определя съгласно глава осма "Третиране на кредитния риск от контрагента" или съгласно чл. 84 - 87.

(3) При условие, че не съществува противоречие с принципите от ал. 2, стойността на претеглената за кредитен риск експозиция към централен контрагент се установява съгласно чл. 236, при условие че експозициите на този централен контрагент спрямо всички негови контрагенти са напълно обезпечени на ежедневна база.

Определяне на конверсионни коефициенти за определени експозиции

Чл. 84. (1) Стойността на посочените по-долу експозиции се определя, като размерът на неусвоената част от поетия от банката ангажимент се умножи по конверсионен коефициент, както следва:

1. 0 % конверсионен коефициент по отношение на кредитни линии, които банката може да отмени безусловно по всяко време и без предизвестие или които позволяват автоматично отменяне на ангажимента при влошаване състоянието на кредитополучателя. Банката трябва активно да следи финансовото състояние на длъжника, като системата й за вътрешен контрол следва да идентифицира незабавно всяко влошаване на кредитното му качество. Неусвоените кредитни линии на дребно се третират като безусловно отменяеми, когато условията по договора позволяват на банката да се откаже от ангажимента си до максималния размер, до който това е допустимо;

2. 0 % конверсионен коефициент по отношение на неусвоени ангажименти за изкупуване по закупени револвиращи вземания, при условие че тези ангажименти са безусловно отменяеми или дават възможност на банката да ги отмени автоматично по всяко време и без предизвестие; банката следва активно да следи финансовото състояние на длъжника, като системата й за вътрешен контрол следва да идентифицира незабавно всяко влошаване на кредитното му качество;

3. 20 % конверсионен коефициент по отношение на експозиции в издадени или потвърдени от банката краткосрочни акредитиви, възникнали в резултат от движението на стоки;

4. 75 % конверсионен коефициент по отношение на други кредитни линии и споразумения от типа NIF и RUF.

(2) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банка, която отговаря на минималните изисквания за употреба на собствени оценки за конверсионни коефициенти съгласно раздел V "Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход" на настоящата глава, може да използва своите оценки спрямо експозициите, посочени в предходната алинея.

(3) Когато определен ангажимент е основание за продължаване на друг ангажимент, банката следва да използва по-ниския от двата конверсионни коефициента, приложими за съответните индивидуални ангажименти.

Определяне на конверсионни коефициенти за други експозиции

Чл. 85. Всички други задбалансови експозиции, които не са посочени в чл. 82 - 84, класифицирани съгласно приложение № 2 "Класификация на задбалансовите позиции", получават следните конверсионни коефициенти:

1. 100 % за високорискови експозиции;

2. 50 % за среднорискови експозиции;

3. 20 % за нискорискови експозиции;

4. 0 % за безрискови експозиции.

Капиталови вземания

Чл. 86. Стойността на капиталовите вземания се определя съгласно следните принципи:

1. за инвестиции, отчитани по справедлива стойност, при които промените в стойността се отнасят директно към отчета за доходите или собствените средства, стойността на експозицията е равна на справедливата стойност, посочена в баланса на банката;

2. за инвестиции, отчитани по справедлива стойност, при които промените в стойността не се отнасят към отчета за доходите, а се посочват като отделен компонент на собствените средства, стойността на експозицията е равна на справедливата стойност, посочена в баланса на банката;

3. за инвестиции, отчитани по по-ниската стойност между цената на придобиване и пазарната стойност, стойността на експозицията следва да бъде стойността, посочена в баланса на банката.

Други активи, които нямат характер на кредитни вземания

Чл. 87. Стойността на експозицията по други активи, които нямат характер на кредитни вземания, е равна на стойността, посочена в баланса на банката.

Рейтингови системи

Чл. 88. (1) Рейтингова система е съвкупност от всички методи, процеси, контролни механизми, начини за събиране на данни и информационни системи, които участват при оценката на кредитния риск, отнасянето на експозициите по категории или рейтингови групи, както и определянето на количествени оценки за неизпълнение и загуби за определен вид експозиция.

(2) Банката документира структурата и функционалните характеристики на използваните рейтингови системи.

(3) Когато банката използва повече от една рейтингова система, основанието за отнасянето на определен длъжник или сделка към определена рейтингова система следва да бъде документирано, добре обосновано и прилагано по начин, който съответства на нивото на риска.

(4) Оценъчните критерии и процеси за отнасяне на експозиции към отделни рейтингови системи подлежат на периодичен преглед за адекватността и приложимостта им спрямо текущия портфейл и външни условия.

(5) Когато се използват преки оценки за рисковите параметри, тези оценки се считат за степени от непрекъсната рейтингова скала.

Структура на рейтинговата система за експозиции към централни правителства и централни банки, институции, предприятия

Чл. 89. (1) Рейтинговата система взима предвид рисковите характеристики на длъжника и сделката.

(2) Рейтинговата система съдържа рейтингова скала, която дава количествена оценка за риска от неизпълнение на длъжника. Рейтинговата скала следва да има най-малко 7 категории за редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение.

(3) Рискова категория на длъжника е категория от рейтинговата скала, в която се отнасят длъжници по обособени критерии за присъждане на оценка за параметъра PD. Банката следва ясно да документира и обоснове връзката между нивото на риска от неизпълнение, характерен за всяка рискова категория, и използваните критерии за разграничаване на отделните нива на риск.

(4) Банка с портфейли, съсредоточени в определен пазарен сегмент и диапазон на риск от неизпълнение, следва да обособи достатъчно категории длъжници в рамките на този диапазон, за избягване от неоправдана концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория.

(5) Значителна концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория е допустима единствено при наличие на убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията обхваща сравнително тесен интервал на параметъра PD и че нивото на риска от неплащане при всички длъжници в рисковата категория попада в този интервал.

Използване на собствени оценки на параметъра LGD

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банката може да използва собствени оценки на параметъра LGD при изчисляване на капиталовите изисквания.

(2) За да получи разрешение по ал. 1, банката разработва и внедрява отделна рейтингова скала за класифициране на отделните сделки в рискови категории, отразяващи специфичните особености по отношение на параметъра LGD.

(3) Рискова категория сделки е категория от рейтинговата скала за сделките, в която те се отнасят по обособени критерии за присъждане на оценка за параметъра LGD. Банката документира и обосновава определянето на категориите, включващо предписание за отнасяне на експозициите в съответната категория и критериите за разграничаване на отделните нива на риск по категории.

(4) Значителна концентрация на сделки в рамките на определена рискова категория е допустима единствено при наличие на убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията обхваща сравнително тесен интервал на параметъра LGD и че нивото на риска от неплащане при всички сделки в рисковата категория попада в този интервал.

(5) Когато банка определя рисковите тегла за експозиции по специализирано кредитиране по чл. 63, ал. 7, рейтинговата скала за тези експозиции следва да съдържа най-малко 4 категории редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение.

Структура на рейтинговата система за експозиции на дребно

Чл. 91. (1) Рейтинговата система за експозиции на дребно взима предвид риска на длъжника и сделката, както и всичките им съществени характеристики.

(2) Степента на разграничаване на рисковите категории следва да осигури достатъчен брой експозиции в определена категория или група за целесъобразно количествено измерване и потвърждаване характеристиките за загуба по категории или рейтингови групи. При разпределението на експозициите и длъжниците в рисковите категории или рейтингови групи следва да се избягва прекомерна концентрация.

(3) Банката следва да удостовери, че процесът за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи осигурява целесъобразно разграничаване на риска, групиране на достатъчно еднородни експозиции и точно и последователно измерване на характеристиките за загубата по рискови категории или рейтингови групи. За изкупени вземания групирането следва да отразява практиките на продавачите за работа с клиенти и тяхната разнородност.

(4) Банката взема предвид следните рискови фактори при отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи:

1. рискови характеристики на длъжника;

2. рискови характеристики на сделката, включително видове продукти и обезпечения, както и случаите, при които няколко експозиции имат едно и също обезпечение;

3. наличие на просрочие;

4. принадлежност към рискови категории и групи.

Дефиниции, процеси и критерии за съотнасяне на експозициите

Чл. 92. (1) Банката следва да разполага с дефиниции, процеси и критерии за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи в системата при следните изисквания:

1. критериите и дефинициите са достатъчно подробни, за да позволят на лицата, отговорни за присъждане на рейтинг, да отнасят длъжниците или сделките със сходни характеристики към една и съща рискова категория или рейтингова група; това отнасяне се извършва последователно по групи дейности, структурни звена и географски райони;

2. документирането на рейтинговия процес следва да позволява на трети лица да разберат и възпроизведат отнасянето на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и да оценят дали това отнасяне е уместно;

3. критериите следва да бъдат в съответствие с вътрешните правила и стандарти за кредитиране и с политиката за третиране на проблемни длъжници или сделки.

(2) Банката взима предвид цялата приложима информация при отнасяне на длъжниците и сделките към рисковите категории. Информацията следва да бъде актуална и да позволява на банката да прогнозира бъдещото състояние на експозицията. По-ограничената информация, с която разполага банката, изисква по-консервативен подход при отнасяне на експозициите към рисковите категории.

(3) Когато банката използва външни рейтинги като база при определяне на вътрешния рейтинг, тя следва да се увери, че е взето предвид и наличието на друга приложима информация.

Отнасяне на експозиции към централни правителства и централни банки, институции, предприятия в рискови категории и рейтингови групи

Чл. 93. (1) В процеса по разрешаване на кредити банката отнася всеки длъжник към съответна категория длъжници.

(2) Когато на банката е разрешено да използва собствени оценки на параметъра LGD или конверсионните коефициенти, тя отнася всяка експозиция към съответната рискова категория сделки като елемент от процеса по разрешаване на кредити.

(3) Когато банката определя рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране съгласно чл. 63, ал. 7, тя отнася всяка от тези експозиции към рисковите категории съгласно чл. 90, ал. 5.

(4) За всяко отделно юридическо лице, към което банката има експозиция, се присъжда отделен рейтинг. Банката следва да удостовери пред БНБ, че е внедрила адекватна политика за третирането на индивидуалните длъжници и групи свързани лица.

(5) Банката отнася съответните експозиции към един длъжник в една и съща рискова категория длъжници, независимо от различията в естеството на всяка отделна сделка, с изключение на:

1. експозициите, изложени на риск от ограничаване трансферите на валута от съответната държава (държавен трансферен риск);

2. експозиции, за които рисковата категория на длъжника е коригирана с ефекта от гаранцията;

3. случаите, когато правно ограничение възпрепятства обмяната на данни, отнасящи се до клиента.

Отнасяне на експозиции на дребно в рискови категории и рейтингови групи

Чл. 94. Банката отнася всяка експозиция на дребно към определена рискова категория или рейтингова група като елемент на процеса по разрешаване на кредити.

Изключения при отнасянето на експозиции в рисковите категории или рейтингови групи

Чл. 95. При отнасяне на експозициите към рискова категория или рейтингова група банката документира случаите, при които, въз основа на експертно мнение, са пренебрегнати входящи или изходящи данни от процеса по отнасяне и отговорните служители, одобрили тези изключения. В тези случаи банката оценява последващото състояние на експозициите и действията на съответния отговорен служител.

Цялостност на процеса по отнасяне по рискови категории и рейтингови групи

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Отнасянето на експозициите по рискови категории и рейтингови групи и периодичният преглед на това отнасяне се одобрява от независимо лице или звено, която няма пряко отношение при разрешаването на кредити.

(2) Банката най-малко веднъж годишно актуализира рисковата категория или рейтинговата група на длъжника или сделката и по-често за високорисковите длъжници и проблемните експозиции. Банката актуализира отнасянето и когато е налице нова съществена информация за длъжника или експозицията.

(3) Банката изгражда ефективен процес за събиране, обработка и актуализиране на приложимата информация относно характеристиките на длъжника и сделката, които влияят върху параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти.

(4) По отношение на експозициите на дребно банката, най-малко веднъж годишно, преразглежда характеристиките за загуба и просрочията за всяка отделна група със сходни рискови характеристики и извършва преглед върху представителна извадка от индивидуални експозиции в рамките на една група, за да потвърди, че тези експозиции са отнесени към правилната група.

Употреба на модели

Чл. 97. Когато банката използва статистически или други автоматизирани методи и модели за отнасяне на експозиции към длъжници или сделки към рискова категория или рейтингова група, се спазват следните изисквания:

1. банката удостоверява пред БНБ, че моделът притежава добра прогностична способност и не води до изкривяване при изчисляване на капиталовите изисквания; входящите променливи дават надеждна и ефективна база на прогнозните резултати; моделът не показва съществени отклонения;

2. банката поддържа процес за проверка на входящите данни в модела, включително тяхната точност, пълнота и адекватност;

3. банката е удостоверила, че използваните данни за създаване на модела са представителни за съвкупността от настоящите й длъжници или експозиции;

4. банката извършва периодично утвърждаване на модела, което включва наблюдение на резултатите и стабилността му, преглед на спецификациите му и сравняване на резултатите от него с настъпилите събития;

5. банката в допълнение към статистическия модел използва експертно мнение и преглед на отнасянията по рискови категории и рейтингови групи на модела и подходящото му използване; прегледът следва да е насочен към откриване и ограничаване на грешки, свързани със слабостите на модела, като отчита цялата приложима информация, която не е обхваната от модела; съвместното използване на експертното мнение и резултатите от модела се документират.

Документиране на рейтинговите системи

Чл. 98. (1) Банката документира структурата и функционалните характеристики на използваните рейтингови системи. Документацията следва да удостоверява спазването на минималните изисквания в този раздел и включва разграничаването на портфейлите, критериите за присъждане на рейтинги, отговорностите и задълженията на лицата, които рейтинговат длъжници и експозиции, честота на прегледа на присъдените рейтинги, контрол на процеса от ръководството.

(2) Банката документира обосновката и анализите за избор на критерии за рейтинговане, както и всички значими промени на този процес, като описва промените, направени в процеса по рейтинговане след последния преглед от БНБ. Документират се и организацията, процеса по присъждане на рейтинги и вътрешния контрол на този процес.

(3) Банката документира вътрешните си определения за неизпълнение и загуба и удостоверява съответствието им с настоящата наредба.

(4) Използването на статистически модели за рейтинговане се извършва въз основа на документирана методология, която:

1. дава подробно описание на теоретичните принципи, допусканията и математическите и емпирични основи на отнасянията на оценките към категории на отделните длъжници, експозиции или групи, както и източниците на данни, използвани за оценка на модела;

2. установява изчерпателен статистически процес (включително тестове с използване на данни извън извадката и извън обхванатия времеви период) за утвърждаване на модела;

3. установява обстоятелствата, при които моделът не работи ефективно.

(5) Изискванията по ал. 1 - 4 се прилагат и за модели, използвани от банката, разработени от доставчици, които използват собствена технология.

Поддържане на база данни

Чл. 99. (1) Банката събира и съхранява данни относно вътрешните рейтинги съгласно изискванията на част пета "Изисквания за оповестяване".

(2) За експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия банката събира и съхранява информация, както следва:

1. изчерпателни исторически данни за рейтингите на длъжниците и признатите гаранти;

2. датите, на които са присъдени рейтингите;

3. основните данни и методологията, използвани за присъждане на рейтинг;

4. отговорните лица за присъдените рейтинги;

5. идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение;

6. датата на възникване и обстоятелствата, обусловили неизпълнението;

7. данни за прогнозните стойности за параметъра PD и действителните нива на неизпълнение, за рейтинговите категории и миграцията между тях.

(3) Банка, която не използва собствени оценки за параметъра LGD и/или конверсионните коефициенти, събира и съхранява данни, даващи възможност за сравнение между действителните нива на параметъра LGD и стойностите, посочени по чл. 83, както и между постигнатите конверсионни коефициенти и стойностите по чл. 84.

(4) Банка, използваща собствени оценки за параметъра LGD или конверсионни коефициенти, събира и съхранява информация за:

1. изчерпателни исторически данни за рейтингите на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, свързани с всяка рейтингова скала;

2. датите, на които са присъдени рейтингите и са изготвени оценките;

3. основните данни и методологията, използвана за определяне на рейтинга на сделката, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти;

4. отговорните лица, присъдили рейтинг на сделката, оценка на параметъра LGD или конверсионен коефициент;

5. данни за прогнозните и реализиралите се стойности за параметъра LGD, както и за конверсионните коефициенти, отнасящи се за експозициите в неизпълнение;

6. информация за компонентите на загубата за всяка експозиция в неизпълнение.

(5) Банка, която отчита чрез параметъра LGD ефектите от гаранции и кредитни деривати при редуциране на кредитния риск, съхранява данни за оценката за параметъра LGD на експозицията преди и след отчитане наличието на кредитна защита.

(6) За експозиции на дребно банката събира и съхранява информация за:

1. данни, използвани за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи;

2. данни за оценките на параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти, отнасящи се до категориите или групите експозиции;

3. идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение;

4. за експозиции в неизпълнение - идентификация на длъжниците и експозициите, данни за рисковите категории и рейтинговите групи, в които са били отнесени в годината, предшестваща неизпълнението, както и данни за реализиралите се стойности на параметъра LGD и конверсионните коефициенти;

5. данни за нивата на загуба при квалифицираните револвиращи експозиции на дребно.

Използване на стрес-тестове за оценка на капиталовата адекватност

Чл. 100. (1) Банката следва да разполага с надеждна процедура за стрес-тестване за целите на оценката на капиталовата адекватност. Стрес-тестовете включват идентифициране на възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха оказали неблагоприятен ефект върху експозициите и оценка на възможността банката да устои на такива промени.

(2) Банката редовно провежда стрес-тестове, оценяващи ефекта от промяната в определени специфични условия върху общите капиталови изисквания за кредитен риск. Тестовете подлежат на надзорен преглед.

(3) Тестът следва да бъде обоснован, приемливо консервативен и в състояние да оцени поне ефекта от умерена рецесия. Банката отчита и оценява потенциалната миграция на експозициите между рейтингови класове при прилагането на стрес-тест сценарии. Портфейлите, подложени на стрес-тестове, обхващат възможно най-голяма част от общия портфейл на банката.

(4) Банка, която използва принципите, посочени в чл. 63, ал. 5, следва да отчете и ефекта от влошаване на кредитното качество на предоставящата кредитна защита страна, като част от метода за стрес-тестване, особено когато този доставчик вече не отговаря на критериите за признаване.

Определение за неизпълнение

Чл. 101. (1) Неизпълнение е събитие, настъпило по отношение на определен длъжник, когато поне едно от следните условия е изпълнено:

1. банката счита, че длъжникът няма да изплати изцяло свое задължение към нея, към нейното предприятие - майка или към някое от дъщерните му предприятия, без да предприема действия по реализиране на обезпечението, ако има такова;

2. длъжникът е в просрочие повече от 90 дни по съществена част от свое задължение към банката, нейното предприятие - майка или някое от дъщерните му предприятия.

(2) За овърдрафт просрочие е налице, когато е настъпило някое от следните събития:

1. длъжникът е нарушил съществено договорения лимит;

2. банката е намалила съществено договорения лимит до размер, по-малък от усвоените от длъжника суми;

3. длъжникът е изтеглил сума без авторизация (одобряване) от банката.

(3) Прагът на същественост е:

1. по ал. 1 - 10 % от текущата дължима вноска;

2. по ал. 2 - 10 % от договорения лимит.

(4) За кредитни карти дните за просрочие започват да текат от датата, следваща датата за плащане на минимално-изискуемата вноска.

(5) За експозициите на дребно и към предприятията от публичния сектор банката прилага ал. 1 на ниво транзакция.

Признаци за настъпване на неизпълнение

Чл. 102. Признаците за настъпване на неизпълнение по чл. 101, ал. 1, т. 1 включват следните събития:

1. банката е спряла текущото начисляване на лихви;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) в резултат от съществено влошаване на кредитното качество на експозицията е извършена обезценка;

3. при продажба на вземането банката би реализирала съществена икономическа загуба от влошеното му кредитно качество;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) поради влошаване финансовото състояние и платежоспособността на длъжника банката е преструктурирала кредитното задължение чрез даване на отстъпки (опрощаване или отлагане плащането на главница, лихви и такси), които могат да доведат до намаляване размера на задължението; това се прилага и за капиталови експозиции, оценени чрез подхода PD/LGD;

5. банката е поискала откриване на процедура за обявяване на длъжника в несъстоятелност или ликвидация поради неизплатеното кредитно задължение на длъжника към нея, предприятието - майка или някое от неговите дъщерни предприятия;

6. длъжникът е поискал или е обявен в несъстоятелност или ликвидация и това би довело до забавяне погасяването или неизпълнение на кредитното задължение към банката, предприятието - майка или някое от неговите дъщерни предприятия.

Особени правила за данни за неизпълнение

Чл. 103. (1) Банка, използваща външни данни, несъвместими с определението за неизпълнение по чл. 101, ал. 1, удостоверява пред БНБ, че е извършила подходящи корекции с цел постигане на съответствие с определението за неизпълнение.

(2) В случаите, когато банката прецени, че за експозиция, която е била в неизпълнение, но вече не са налице обстоятелствата по чл. 101, тя може да присъди рейтинг на длъжника или сделката, съответстващ на редовна експозиция. Ако впоследствие се установи, че е налице обстоятелство по чл. 101, счита се, че е настъпило ново неизпълнение.

Общи изисквания за оценяване на параметрите

Чл. 104. (1) Собствените оценки на банката за рисковите параметри PD, LGD, EL и конверсионни коефициенти обхващат всички относими данни, информация и методи. Оценките се извличат от историческия опит и емпиричните обстоятелства и не се базират единствено на експертно мнение. Оценките трябва да бъдат достоверни, базирани на съществените фактори, определящи рисковите параметри. При ограничена информация се прилага по-консервативен подход.

(2) Банката поддържа подробна информация за реализираните загуби по отношение честотата на неизпълнение, LGD, конверсионния коефициент или загубата, когато се използват оценки на параметъра EL, разграничавайки факторите, които тя е счела за определящи стойността на рисковите параметри. Банката удостоверява, че оценките й са представителни за дългосрочен период.

(3) В процеса на оценяване банката отчита промените в практиката по кредитиране или процеса на възстановяване на дължимите суми през периодите на наблюдение съгласно чл. 106, 109, 111, чл. 113, ал. 1 и чл. 114. Оценките на банката подлежат на преглед и актуализиране при поява на нова информация, но не по-рядко от 1 година.

(4) Извадката от експозиции, използвана при оценяването, съответстващите им стандарти за кредитиране и другите имащи отношение характеристики трябва да са сравними с общата съвкупност от експозиции и вътрешни правила за кредитиране на банката. Тя удостоверява, че икономическите и пазарните условия, които обуславят данните, отразяват текущата и очаквана пазарна среда. Броят на експозициите в извадката и използваният за количественото измерване период са достатъчни за гарантиране точността и устойчивостта на оценките.

(5) За изкупените вземания оценките трябва да отразяват цялата съществена и съотносима информация на разположение на банка - купувач, свързана с качеството на тези вземания, включително информация за подобни групи, предоставена от продавача, от банка - купувач или от външни източници. Изкупуващата банка проверява и оценява достоверността на информацията, получена от продавача.

(6) Банката коригира оценките с определена добавка за очаквания диапазон от грешки при изчисленията. Когато методите и използваната информация са неудовлетворителни и очакваният диапазон от грешки е голям, степента на консерватизъм също следва да бъде по-голяма.

(7) Когато банката използва различни оценки за изчисляване на рискови тегла за надзорни и за вътрешни цели, те се документират и тяхната приемливост се одобрява от БНБ.

(8) Ако банката удостовери пред БНБ, че за информацията, събрана преди датата на влизане в сила на тази наредба, са извършени необходимите корекции за постигане на съпоставимост с определението за неизпълнение или загуба по чл. 101, то оценките, базирани на тази информация, се признават от БНБ.

(9) Ако банка използва групирани данни, отнасящи се до други банки, тя удостоверява, че:

1. рейтинговите системи и критериите на другите банки в групата са подобни на нейните системи и критерии;

2. групата е представителна за портфейла, за който са използвани данните;

3. групираните данни се използват последователно във времето от банката за оценка на рисковите параметри.

(10) Когато банка използва данни по ал. 9, тя следи за целостта и пълнотата на своите рейтингови системи. Банката трябва да докаже пред БНБ, че познава и прилага правилно рейтинговата си система, както и че наблюдава и одитира рейтинговия процес.

Специфични изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия

Чл. 105. (1) Банката изчислява оценката за параметъра PD за всяка категория длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение.

(2) По отношение на изкупени вземания на предприятия банката може да базира оценките си за параметъра EL по категории длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение.

(3) Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за изкупени вземания на предприятия въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очаквани стойности за параметрите PD и LGD, оценките й за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването от чл. 110, ал. 1.

(4) Банката използва техниките за оценка на параметъра PD заедно с анализ, който взема предвид експертните оценки при комбиниране на резултатите от отделните подходи и оценка на приложимостта им. В случаите на използване на собствени данни за измерване на параметъра PD анализът следва да показва, че измерванията са в съответствие с вътрешните правила за кредитиране и ясно да посочва различията в рейтинговата система, обуславяща данните и текущата рейтингова система. Когато правилата за кредитиране или рейтинговите системи са обект на промяна, банката осигурява по-голяма степен на консерватизъм при измерванията на параметъра PD.

(5) Когато банката измерва нивата на неизпълнение чрез съпоставяне на своите вътрешни рискови категории към скала, използвана от АВКО или АЕЗ, тя съотнася установените нива на неизпълнение и рискови категории на тези организации към своите при спазване на следните условия:

1. процесът на съотнасяне се основава на съпоставяне на вътрешните рейтингови критерии с тези, използвани от външната агенция, и на сравняване на вътрешните и външните рейтинги за едни и същи лица;

2. процесът на съотнасянето на рейтингите и на използваните данни следва да бъде обективен, в съответствие с вътрешните практики и надлежно документиран;

3. критериите на външните организации, използвани при количествената оценка, засягат само риска от неизпълнение, без да се вземат предвид характеристиките на сделката;

4. анализът, извършван от банката, включва съпоставка и документиране на използваните от външните агенции определения за неизпълнение с изискванията на чл. 101.

(6) Когато банката използва прогностични статистически модели, оценката за параметъра PD се изчислява на база непретеглена средна стойност на оценките за вероятността от неизпълнение за отделните длъжници в определена рискова категория, като следва да са изпълнени изискванията по чл. 97.

Продължителност на историческия период при оценяване на параметъра PD при експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия

Чл. 106. Продължителността на използвания исторически период на наблюдение при установяване на вероятността от неизпълнение е най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Това изискване по ал. 1 се прилага и спрямо Подхода PD/LGD за капиталови инструменти.

Специфични изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции на дребно

Чл. 107. (1) Банката изчислява оценката за параметъра PD за всяка рискова категория или рейтингова група длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение.

(2) Оценката за параметъра PD по ал. 1 може да бъде изчислена въз основа на реализираната загуба и съответната оценка на параметъра LGD.

Използване на вътрешни и външни данни при оценяване на параметъра PD за експозиции на дребно

Чл. 108. (1) Банката използва вътрешните данни като първичен източник на информация за оценяването на признаците за загуба при отнасянето на експозициите към рисковите категории или рейтинговите групи.

(2) Използването на външни данни или статистически модели се разрешава, когато банката може да удостовери наличието на голяма степен на съответствие между:

1. вътрешния процес на отнасяне на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и съответния процес, използван в източника на външни данни;

2. рисковия профил на банката и състава на външните данни.

(3) При изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и приложими външни данни за сравнение.

(4) Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за вземания на дребно въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очакваните стойности за параметрите PD и LGD, оценките й за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването по чл. 110, ал. 1.

(5) Банката установява и анализира очакваните промени в стойностите на рисковите параметри, дължащи се на ефекти на сезонност.

Продължителност на историческия период при оценяване на параметъра PD за експозиции на дребно

Чл. 109. Продължителността на използвания исторически период на наблюдение при установяване на вероятността от неизпълнение е най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор на нивата на загуба.

Изисквания към използването на собствени оценки на параметъра LGD

Чл. 110. (1) Банката установява оценката на параметъра LGD въз основа на усреднените реализирани стойности по отделни категории или групи сделки, претегляйки ги с наблюдаваните неизпълнения в използваните данни.

(2) Банката използва оценки за параметъра LGD, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да дава относително постоянни във времето стойности на параметъра LGD по категории или групи, се правят корекции на оценките за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала.

(3) Банката следва да вземе предвид степента на зависимост между риска, свързан с длъжника, и този, свързан с обезпечението или предоставящата го страна, като случаите, при които е налице съществена степен на зависимост, се разглеждат по-консервативно.

(4) При различие между валутите на задължението и обезпечението оценката на параметъра LGD подлежи на по-консервативно третиране.

(5) При наличие на обезпечение оценките на параметъра LGD не следва да се базират единствено на пазарната му стойност, а да отчитат последиците от потенциалната невъзможност на банката за бързо разпореждане с обезпечението или неговата реализация.

(6) За да вземе предвид наличието на обезпечение при оценяването на параметъра LGD, банката следва да разполага с вътрешни правила за управление на обезпеченията, правна сигурност и управление на риска съгласно изисквания на глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(7) Когато банката взема предвид наличието на обезпечение при определяне на стойността на експозицията за кредитен риск от контрагента съгласно глава осма, раздел V "Стандартизиран подход" и VI "Метод на вътрешните модели", това обезпечение не участва в оценките за параметъра LGD.

(8) За експозиция, която вече е в неизпълнение, банката използва своята най-достоверна оценка за очакваната загуба при текущите икономически условия, вземайки предвид състоянието на експозицията и вероятността за допълнителни неочаквани загуби през периода на удовлетворяване.

(9) Включените в отчета за доходите неплатени допълнителни начисления за забава се добавят към оценката за размера на експозицията и загубата.

Собствени оценки на параметъра LGD при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия

Чл. 111. Собствените оценки за параметъра LGD при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия се основават на данни за поне пет години от поне един източник. Данните се натрупват за всяка следваща година след въвеждането на вътрешно-рейтинговия подход до достигане на период от седем години за този източник. Когато периодът на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период.

Собствени оценки на параметъра LGD за експозиции на дребно

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Оценките на параметъра LGD за експозиции на дребно могат да бъдат изчислени чрез реализираните загуби и съответните оценки за параметъра PD.

(2) Банката отразява в оценката на параметъра LGD бъдещите усвоявания на суми, освен ако не прилага третирането по чл. 113, ал. 3.

(3) За изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и външни данни за оценяване на параметъра LGD.

(4) Оценките за параметъра LGD се базират на исторически период на наблюдение най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор на нивата на загуба от поне пет години.

Изисквания относно собствени оценки на конверсионните коефициенти

Чл. 113. (1) Банката оценява размера на конверсионните коефициенти по категории или групи сделки въз основа на усреднените реализирани стойности по отделни категории или групи сделки, претегляйки ги с наблюдаваните неизпълнения в използваните данни.

(2) Банката използва оценки за конверсионните фактори, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да дава относително постоянни във времето стойности на конверсионните коефициенти по категории или групи, се правят корекции на оценките за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала.

(3) Оценките на банката за конверсионните коефициенти отразяват потенциалния размер на допълнително усвоените суми до и след възникване на неизпълнението. Оценката следва да се основава на по-висока степен на консерватизъм, когато се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионните коефициенти.

(4) При установяване на конверсионните коефициенти банката отчита политиката и стратегията си по отношение наблюдението на клиентските сметки и плащанията. Банката взема предвид способността и намерението си да предотвратява бъдещи усвоявания на суми при обстоятелства, близки до тези при неизпълнение, като нарушение на договорни ограничения или други технически събития.

(5) Банката разполага с подходящи системи и процедури за ежедневно наблюдение на сумите по сделките, относителния дял на усвоените суми по ангажименти и промените в усвоените суми по длъжници и категории.

(6) Когато банката използва различни оценки за изчисляване на конверсионните коефициенти за надзорни и за вътрешни цели, те се документират и тяхната приемливост се удостоверява пред БНБ.

Продължителност на историческия период при собствени оценки за конверсионните коефициенти

Чл. 114. (1) Оценките за конверсионните коефициенти при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия се основават на данни за поне пет години от поне един източник. Данните се натрупват за всяка следваща година след въвеждането на вътрешно-рейтинговия подход до достигане на период от седем години за този източник. Когато периодът на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период.

(2) Оценките за конверсионните коефициенти при експозиции на дребно се базират на исторически период на наблюдение най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор за бъдещите усвоени суми.

Минимални изисквания за оценка ефекта от използването на гаранции

Чл. 115. (1) Банката следва да разполага с ясни критерии за видовете гаранти, които признава при изчисляване размера на рисково-претеглените експозиции.

(2) За признатите гаранти банката прилага същите изисквания, като тези за длъжниците по чл. 92 - 96.

(3) Гаранцията следва да е неотменяема от страна на гаранта, валидна до удовлетворяване на задължението, изготвена в писмена форма и правно допустима в относимата юрисдикция, където са активите, предмет на гаранцията. Банката следва да удостовери, че критериите по ал. 1 достоверно отразяват евентуалния риск от редуциране размера на защитата.

(4) Банката следва да разполага с ясни критерии за промяна на рисковите категории, рейтинговите групи, оценките на параметъра LGD и размера на рисково-претеглените експозиции, които отразяват влиянието на наличните гаранции. Тези критерии следва да отговарят на минималните изисквания по чл. 92 - 96.

(5) Критериите следва да бъдат правдоподобни, да вземат предвид способността и намерението на гаранта да изпълни задължението си, вероятния момент на плащането от гаранта, степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на гаранцията със способността на длъжника да изплати задължението си и остатъчния риск от длъжника.

Минимални изисквания за оценка ефекта от използването на кредитни деривати

Чл. 116. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Минималните изисквания по чл. 115 за гаранциите се прилагат и при използване на кредитни деривати върху задължения на едно лице. При несъответствие между базисното вземане и референтното задължение по кредитен дериват или задължение, използвано за определяне настъпването на кредитно събитие, се прилагат изискванията по чл. 150. Тези изисквания се прилагат и за разпределяне на експозиции на дребно и изкупени вземания по категории или групи.

(2) Критериите следва да отчитат консервативно структурата на плащанията по кредитния дериват и да оценяват нейното влияние върху размера и моментите на възстановяване на суми и остатъчния риск.

Експозиции към централни правителства и централни банки, институции, предприятия и експозиции на дребно, за които се използват собствени оценки за параметъра LGD

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Изискванията на чл. 115 и 116 не се прилагат за гаранции, издадени от институции, централни правителства и централни банки, както и от предприятията, посочени в чл. 143, ал. 1, т. 7 и отговарящи на условието по чл. 143, ал. 2, в случаите, когато банката е получила одобрение за прилагане на правилата по глава четвърта "Стандартизиран подход" за експозиции към такива лица. В тези случаи се прилагат изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(2) За гарантирани експозиции на дребно изискванията по ал. 1 се прилагат също и при отнасянето на експозициите към категории или групи и за оценките на параметъра PD.

Минимални изисквания за изкупени вземания

Чл. 118. (1) Правните условия по сделките за изкупени вземания следва да гарантират, че при всички предвидими обстоятелства банката ще притежава действителни права и ще е в състояние да контролира и да се разпорежда с всички парични постъпления по вземането. Когато длъжникът извършва плащания към продавача или обслужващото лице, банката проверява периодично дали тези плащания се прехвърлят изцяло и съгласно договорните условия. Банката следва да разполага с подходяща правна процедура, осигуряваща правна защита на правата й по отношение на вземанията и паричните постъпления от тях при несъстоятелност на длъжника, както и правна защита срещу съдебно оспорване на правата й, което може съществено да възпрепятства събирането, ликвидирането или прехвърлянето на вземанията, или при запазване на контрола върху паричните постъпления.

(2) По смисъла на ал. 1 обслужващо лице е предприятие, което ежедневно управлява група от изкупени вземания или свързаните с тях кредитни експозиции.

Ефективност на системите за наблюдение

Чл. 119. (1) Банката извършва наблюдение на качеството на изкупените вземания и финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, като:

1. оценява зависимостта на качеството на вземанията от финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, разполага с вътрешни правила и процедури, осигуряващи подходяща защита срещу непредвидени обстоятелства, включително определяне на вътрешен рисков рейтинг за всеки продавач и обслужващо лице;

2. разполага с ясни и ефективни правила и процедури за избор на продавач и обслужващо лице; банката или нейните агенти извършват периодичен преглед на отчетите, изготвени от продавачите и обслужващите лица, за установяване на измами, оперативни слабости, кредитната политика на продавача и правилата за събиране на вземания на обслужващото лице; констатациите от тези прегледи се документират;

3. оценява характеристиките на групата от изкупени вземания, история на просрочията към продавача, необслужваните задължения и провизиите за тях, условията на плащане и възможността за прихващания срещу насрещни вземания;

4. разполага с ефективни правила и процедури за наблюдение концентрацията в общата експозиция към отделен длъжник в групата и между отделните групи изкупени вземания;

5. си осигурява своевременно подробни данни за падежната структура и разсейването на вземанията в съответствие с критериите й за изкупуване на вземания, както и ефективни способи за наблюдение и потвърждение на практиките на продавача за придобиване на вземания и ефекта от разсейване.

(2) Банката разполага със системи и процедури за ранно разпознаване влошаването на финансовото състояние на продавача и качеството на закупените вземания, насочени към възникващите проблеми. Банката прилага ефективни правила, процедури и информационни системи за наблюдение на нарушенията на договорни ограничения и ясни и ефективни политики, процедури за предприемане на правни действия и уреждане на проблемни изкупени вземания.

(3) Банката разполага с ясни и ефективни правила и процедури за контрол върху изкупените вземания, заеми и парични наличности. Вътрешните правила определят всички съществени елементи на програмите за изкупуване на вземания, включително размер на авансовите плащания към продавача, приемливите обезпечения, изискуемата документация, лимитите за концентрация и управлението на паричните постъпления. Тези елементи следва да отчитат всички присъщи и съществени фактори, в това число финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, концентрацията на риск, тенденциите в качеството на изкупените вземания и клиентите на продавача. Вътрешните системи позволяват авансово плащане само при предоставяне на определената документация и съответното обезпечение.

(4) Банката разполага с ефективен вътрешен процес за оценка спазването на всички вътрешни правила и процедури, който включва:

1. периодичен одит на всички критични фази в програмата за изкупуване на вземания;

2. потвърждение за разграничението в задълженията за оценяване на продавача и на обслужващото лице и оценяване на длъжника;

3. потвърждение за разграничението в задълженията за оценяване на продавача и обслужващото лице и задълженията за целеви одит;

4. оценка на операциите, квалификацията и опита на персонала, поддържащите автоматизирани системи (бек офис).

Утвърждаване на вътрешни оценки

Чл. 120. (1) Банката разполага с изчерпателни процедури за утвърждаване на точността и целостта на рейтинговите системи, процесите и оценката на всички относими рискови параметри. Банката удостоверява пред БНБ, че вътрешният процес по утвърждаване позволява последователна и съдържателна оценка на резултатите от системите за присъждане на вътрешни рейтинги и оценяване на риска.

(2) Банката периодично сравнява очакваните стойности на параметъра PD с реализираните нива на неизпълнение за всяка рискова категория и когато тези нива са извън очакваното допустимо отклонение за определената категория, банката анализира причините за това. Когато се използват собствени оценки за параметъра LGD или конверсионните коефициенти, банката извършва аналогичен анализ. При такива анализи се използват възможно най-дълги редове от исторически данни, като използваните методи и данни се документират и осъвременяват поне веднъж годишно.

(3) Банката извършва утвърждаване и посредством други количествени техники и сравнение с относими източници на външни данни. Използваните данни следва да са подходящи за портфейла, да се осъвременяват периодично и да покриват уместен период на наблюдение. Вътрешната оценка за резултатите на рейтинговата система се базира на възможно най-дълъг времеви период.

(4) Използваните методи и данни при утвърждаването посредством количествени техники следва да бъдат съпоставими във времето. Промени в методите и данните, използвани при оценяването и утвърждаването, се документират.

(5) Когато използва собствени оценки за очаквани загуби, банката следва да разполага с надеждни вътрешни стандарти за случаи, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности на рисковите параметри или конверсионните коефициенти са достатъчно значителни, за да поставят състоятелността на оценките под съмнение. Тези стандарти трябва да вземат предвид стопанската цикличност и системната променливост в нивата на неизпълнение. Когато реализираните стойности продължават да са по-високи от очакваните, оценките се завишават, за да отразят историческите данни за неизпълненията и загубите.

Изчисляване на рисково-претеглен размер на капиталови вземания чрез използване на вътрешни модели

Чл. 121. При изчисляването на изискванията за капиталови експозиции чрез вътрешни модели се спазват следните условия и критерии:

1. изчисленият размер на потенциалната загуба следва да бъде устойчив спрямо настъпване на неблагоприятни пазарни промени, оказващи влияние върху дългосрочния рисков профил на портфейлите;

2. използваните данни при установяването на разпределението на доходността отразяват най-дългия период, за който има налична и съдържателна информация за рисковия профил на капиталовите експозиции;

3. използваните данни осигуряват консервативни, статистически значими и надеждни оценки за загубите, които не се основават единствено на експертно мнение;

4. банката удостоверява пред БНБ, че заложените при използваните стрес-тестове шокове осигуряват консервативна оценка на потенциалните загуби за съответния дългосрочен пазарен или стопански цикъл;

5. за получаване на достатъчно реалистични и консервативни резултати от модела банката допълва емпиричния анализ на наличните данни с корекции, обусловени от различни фактори;

6. при изграждане на моделите за стойност под риск (VaR) за измерване на потенциалните тримесечни загуби банката използва тримесечни данни или по-краткосрочни данни, преобразувани в тримесечен еквивалент чрез подходящ аналитичен метод, подкрепен от емпирични обстоятелства и документиран анализ; този метод се прилага последователно и със степен на консервативност, по-висока, когато наличните данни са ограничени;

7. използваните модели следва да обхващат в подходяща степен всички съществени рискове, свързани с доходността на капиталовите инструменти, включително общия и специфичния пазарен риск на експозициите; вътрешните модели обясняват по подходящ начин историческите колебания в цените, обхващат величината и промените в състава на потенциалните концентрации и резултатите им са устойчиви в неблагоприятна пазарна среда; съвкупността от използваните при оценяването рискови експозиции съответства в голяма степен или е сравнима с капиталовите експозиции на банката;

8. вътрешният модел съответства на рисковия профил и структурата на капиталовия портфейл; когато банката притежава експозиции, които са предмет на съществена нелинейна зависимост, вътрешният модел следва да обхваща свързания с тези инструменти риск;

9. съотнасянето на отделните позиции към техни аналози, пазарни индекси и рискови фактори следва да бъде правдоподобно и добре обосновано;

10. банката удостоверява чрез емпиричен анализ уместността на рисковите фактори, включително способността им да обхващат общия и специфичния риск;

11. при оценките за променливостта на доходността на капиталовите експозиции се използват относимите и наличните данни, информация и методи. Използват се проверени от независимо лице вътрешни или външни данни;

12. въведени са прецизни и изчерпателни процедури за стрес-тестове.

Правила, процедури и контролни механизми при използването на вътрешни модели за изчисляване на изискванията за капиталови вземания

Чл. 122. При разработването и използването на вътрешни модели за установяване на капиталовите изисквания банката въвежда правила, процедури и контролни механизми за обезпечаване целостността на модела и моделиращия процес, които включват:

1. вътрешният модел е неразделна част от цялостната управленска информационна система и от управлението на капиталовите позиции в банковия портфейл; моделът е неразделна част и от инфраструктурата за управление на риска в случаите, когато той се използва за измерване и оценяване доходността на капиталовия портфейл със и без отчитане на риска, за разпределяне на икономическия капитал по експозиции и за оценяване на общата капиталова адекватност и процеса по управление на инвестициите;

2. създаване на управленски системи, процедури и контролни функции, обезпечаващи периодичен и независим преглед на елементите на процеса по вътрешно моделиране, в това число одобрението на промени в моделите, преглед на входящите данни и резултатите на модела (напр. потвърждаване оценките на риска); този преглед оценява точността, пълнотата и уместността на входящите данни и резултатите на модела с цел откриване и ограничаване на потенциални грешки, дължащи се на известните слабости и установяване на нови; прегледът се извършва от независимо вътрешно звено или независима трета страна;

3. подходящи системи и процедури за наблюдение на инвестиционните ограничения и на рисковите експозиции от капиталови инструменти;

4. звена, отговорни за проектиране и внедряване на модела, функционално независими от звената, отговорни за управлението на инвестициите;

5. подходяща квалификация и компетентност на лицата, отговорни за отделните етапи на процеса по моделиране.

Утвърждаване и документиране на вътрешните модели за оценка на изискванията за капиталови вземания

Чл. 123. (1) Банката разполага с надеждни системи за утвърждаване точността и целесъобразността на вътрешните модели и процеса на моделиране, като всички съществени елементи се документират. Процесът на вътрешно утвърждаване включва последователна и съдържателна оценка на резултатите от вътрешните модели и процесите по моделиране.

(2) Използваните данни и техники за количествено утвърждаване следва да бъдат съпоставими във времето, като всяка тяхна промяна се документира.

(3) Банката периодично сравнява и документира действителната доходност, включваща реализирани и нереализирани печалби и загуби, със съответните резултати от модела чрез използване на исторически данни за възможно най-дълъг период. Анализите и документацията се осъвременяват поне веднъж годишно.

(4) Банката извършва утвърждаване и посредством други количествени техники и сравнение с относими източници на външни данни. Използваните данни следва да са подходящи за портфейла, да се осъвременяват периодично и да покриват уместен период на наблюдение. Вътрешната оценка за резултатите от използването на моделите се базира на възможно най-дълъг времеви период.

(5) Банката следва да разполага с надеждни вътрешни стандарти за случаи, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности на доходността по позициите са достатъчно значителни, за да поставят под съмнение състоятелността на оценките. Тези стандарти следва да са съобразени със стопанската цикличност и системните колебания в доходността. Корекциите в резултат на прегледите, направени в съответствие с изискванията за извършване на преглед, се документират.

(6) Документацията на вътрешния модел включва и отговорностите на страните, включени в процесите по моделиране, преглед и одобрение.

Корпоративно управление

Чл. 124. (1) Всички съществени аспекти на рейтинговия процес и процеса по оценяване следва да бъдат одобрени от органа за управление на банката или упълномощени от него лица. Те следва да притежават основни познания за рейтинговите системи на банката и подробно разбиране на свързаните с тях управленски отчети.

(2) Отговорните ръководни лица уведомяват органа за управление или упълномощените от него лица за съществените промени или отклонения от установените правила, които оказват съществено влияние върху рейтинговите системи.

(3) Отговорните ръководни лица следва да познават подробно структурата и функционирането на рейтинговите системи и да следят текущо за правилната им работа. Звената за контрол на кредитния риск информират тези лица за резултатите от рейтинговия процес, нуждаещите се от подобрение области и действията за отстраняване на вече установените слабости.

(4) Анализът на профила на кредитния риск, базиран на вътрешни рейтинги, е основна част от управленските отчети. Те задължително включват рисковия профил и оценките на съответните рискови параметри по категории, миграцията между рисковите категории, сравнение на реализираните с очакваните нива на неизпълнение, загуби при неизпълнение и конверсионни коефициенти и резултатите от направените стрес-тестове. Периодичността на докладване се определя от значимостта, вида и получателя на информацията.

Контрол на кредитния риск

Чл. 125. (1) Звеното за контрол на кредитния риск е независимо от звената, ръководещи или изпълняващи функциите по създаване или подновяване на експозиции. Звеното за контрол на кредитния риск се отчита директно пред органа за управление на банката.

(2) Звеното за контрол на кредитния риск има следните задължения:

1. избор, структуриране и въвеждане на рейтинговите системи и модели, както и утвърждаване на рейтинговите модели;

2. определяне, тестване и наблюдение на рисковите категории и групи;

3. изготвяне на анализи и отчети, съдържащи данни или обобщаващи резултати от и за рейтинговите системи;

4. въвеждане на процедури за потвърждаване правилното прилагане на определенията за рискови категории или рейтингови групи по структурни звена и региони;

5. преглед и документиране на промените в рейтинговия процес и причините за тях;

6. периодичен преглед на прогностичната способност на рейтинговите критерии, като всяка промяна в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри се документира;

7. текущ преглед, извършване на промени и контрол на рейтинговите модели.

(3) Банката, използваща групирани данни по смисъла на чл. 104, ал. 9 и 10, може да възлага на трети лица дейности по събиране и предоставяне на информацията по ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7.

(4) При поискване от страна на БНБ банка, прилагаща ал. 3, предоставя достъп до външната информация, необходима за установяване покриването на минималните изисквания. Банката следва да се увери, че са възможни проверки на място от страна на БНБ на третите лица по ал. 3.

Вътрешен контрол

Чл. 126. Специализираната служба за вътрешен контрол извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на банката и рейтинговите й системи, в това число дейността по кредитиране и оценка на рисковите параметри и конверсионните коефициенти.

Обхват на признаване

Чл. 127. (1) За изчисляване на рисково-претеглените експозиции по стандартизирания подход за кредитен риск или по вътрешно-рейтинговия подход, без използване на собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, банката може да отчита редуциране на кредитния риск, когато са изпълнени изискванията на настоящата глава.

(2) Експозиция с призната съгласно настоящата глава кредитна защита не може да получи по-високо рисково тегло, отколкото без признаването на защитата.

(3) Когато приложените рискови тегла по стандартизирания или вътрешно-рейтинговия подход за кредитен риск отчитат наличието на кредитна защита, тази защита не се признава допълнително по тази глава.

Ефективност на редуцирането на кредитния риск

Чл. 128. (1) Техниките, използвани за доставка на кредитна защита, действията и предприетите стъпки, както и използваните от кредитиращата институция за целта процедури и правила следва да осигуряват споразумения за кредитна защита, които са правно валидни и изпълними във всяка относима юрисдикция.

(2) Кредитиращата институция предприема подходящи действия за осигуряване на ефективността на споразуменията за кредитна защита.

(3) Банка, която отчита редуциране на кредитен риск или на очаквана загуба, следва да разполага с процедури за ефективно управление и контрол на рисковете, произтичащи от действията по редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба.

(4) Когато се отчита редуциране на кредитния риск или на очакваната загуба, банката извършва и цялостна оценка на кредитния риск на базисната експозиция.

(5) Банката следи и контролира чрез подходящи писмени правила и процедури остатъчния риск, произтичащ от по-ниска ефективност от очакваната на използваните техники за редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба.

(6) При репо-сделки нетният размер на експозицията се счита за базисна експозиция.

Признаване на оценки от АВКО

Чл. 129. Оценките от АВКО се признават, когато са изпълнени условията за прилагането им по Стандартизирания подход, посочени в раздел IV "Изисквания за признаване на АВКО и АЕЗ" на глава четвърта "Стандартизиран подход" от настоящата част.

Общи положения

Чл. 130. (1) Обезпечена защита се осигурява от активи, които са достатъчно ликвидни и които имат сравнително непроменлива във времето стойност, с което се постига подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на степента на признаване на защитата, съгласно настоящия раздел и използвания подход за изчисляване на рисково-претеглените активи.

(2) Когато длъжникът или, когато е приложимо, попечителят на обезпечението изпадне в неплатежоспособност, несъстоятелност или неизпълнение или е налице друго събитие, описано в документацията по сделката, кредитиращата институция следва да разполага с право незабавно да реализира или да задържи активите, от които произлиза обезпечената защита.

(3) Обезпечена защита се признава само когато е изпълнено условието за ниска корелация по чл. 138, ал. 2.

Нетиране на балансови позиции с един контрагент

Чл. 131. (1) Заеми и депозити по балансови позиции на един контрагент могат да се нетират, когато банката и контрагентът са подписали споразумение за нетиране.

(2) Нетирането по ал. 1 се прилага, когато са налице следните условия:

1. споразумението предвижда, че в случай на неизпълнение, неплатежоспособност, несъстоятелност или други подобни събития на страна по договора едната страна дължи на другата положителната разлика между задълженията и вземанията си;

2. банката удостоверява, че споразумението за нетиране е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;

3. банката е в състояние да установи по всяко време вземанията и задълженията, предмет на споразумението за нетиране;

4. банката наблюдава и контролира рисковете, свързани с прекратяването на кредитното обезпечение; и

5. банката наблюдава и контролира експозициите по т. 3 на нетна основа.

(3) Нетирането по ал. 1 на балансови позиции не се признава, когато се извършва въз основа на рамково споразумение за нетиране на репо-сделки или сделки, обусловени от капиталовия пазар. В тези случаи се прилагат изискванията по чл. 132 - 134.

Рамкови споразумения за нетиране на репо-сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар

Чл. 132. (1) Банка, използваща разширения подход по чл. 162, може да извърши нетиране между позиции, обект на рамкови договори за нетиране на репо-сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар, когато рамковият договор за нетиране отговаря на изискванията по чл. 133.

(2) В допълнение към изискванията по глава осма "Третиране на кредитен риск от контрагента" и глава девета "Сетълмент риск" приетото обезпечение и получените ценни книжа или стоки по силата на рамково споразумение за нетиране следва да отговарят на критериите по чл. 135 - 137.

Минимални изисквания към рамковите споразумения за нетиране

Чл. 133. Рамковите споразумения за нетиране по чл. 132 се признават за целите на редуциране на кредитния риск, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. споразумението е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;

2. споразумението осигурява на изправната страна правото да прекрати и приключи своевременно всички сделки, обект на споразумението, в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;

3. споразумението урежда нетирането между доходите и загубите по сделките, като едната страна дължи на другата единствено нетния размер на задължението;

4. споразумението отговаря на минималните изисквания за признаване на финансови обезпечения съгласно чл. 138.

Методи за признаване на финансови обезпечения

Чл. 134. За целите на настоящата наредба банката може да прилага Опростен подход или Разширен подход за редуциране на кредитния риск при използване на финансови обезпечения.

Финансови обезпечения, признавани при опростения подход

Чл. 135. (1) Финансовите обезпечения, които се признават по опростения подход, са:

1. парични депозити и приравнени на тях парични инструменти, държани от банката;

2. дългови ценни книжа, издадени от централни правителства или централни банки, които получават четвърта или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО;

3. дългови ценни книжа, издадени от институции, които получават трета или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО;

4. дългови ценни книжа, издадени от предприятия, които получават трета или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО;

5. дългови ценни книжа с присъдена от призната АВКО краткосрочна оценка, съответстваща на трета или по-благоприятна степен за кредитно качество;

6. капиталови инструменти и конвертируеми облигации, включени в основен борсов индекс;

7. злато.

(2) Дълговите ценни книжа по ал. 1, т. 2 могат да включват:

1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) издадени от регионални или местни органи на власт дългови ценни книжа, експозициите в които съгласно стандартизирания подход се разглеждат като експозиции към централното правителство, под юрисдикцията на което са учредени;

2. издадени от международни банки за развитие или международни организации дългови ценни книжа, за които при стандартизирания подход се прилага нулево рисково тегло.

(3) Дълговите ценни книжа по ал. 1, т. 3 могат да включват:

1. дългови ценни книжа, издадени от регионални или местни органи на власт, които съгласно стандартизирания подход не се третират като експозиции към централното правителство, в чиято юрисдикция са учредени;

2. дългови ценни книжа, издадени от предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно стандартизирания подход; и

3. дългови ценни книжа, издадени от международни банки за развитие, различни от тези, получаващи 0 % рисково тегло при стандартизирания подход.

(4) Дългови ценни книжа, които нямат присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се признават за обезпечения, ако отговарят на следните критерии:

1. дълговите ценни книжа се котират на призната борса;

2. дълговите ценни книжа са квалифицирани като първостепенен дълг;

3. дългови ценни книжа на институцията - издател от същия ранг, имат присъдена кредитна оценка, съответстваща на трета или по-добра степен на кредитно качество;

4. банката не разполага с информация, обуславяща присъждането на кредитна оценка, по-неблагоприятна от трета степен на кредитно качество; и

5. банката е в състояние да удостовери пред БНБ, че пазарната ликвидност на инструмента е достатъчно висока.

(5) Когато за дългови ценни книжа по ал. 1, т. 2 - 5 са налице кредитни оценки, присъдени от две или повече признати АВКО, се определя една оценка съгласно третирането по чл. 53, ал. 5 и 6.

Признаване на дялове в КИС за обезпечения

Чл. 136. (1) Дялове в КИС се признават за приемливи обезпечения, когато са изпълнени следните изисквания:

1. предмет са на ежедневни котировки на призната борса; и

2. КИС инвестира в инструменти, посочени в чл. 135.

(2) Използването от страна на КИС на дериватни инструменти с цел хеджиране на инвестициите не ограничава признаването на дяловете в КИС за приемливо обезпечение съгласно ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Ако КИС инвестира и в инструменти, които не се признават съгласно чл. 135, дяловете в КИС могат да бъдат признати за обезпечение до стойността на приемливите активи при допускане, че КИС е инвестирала в непризнати за обезпечение активи в най-високата разрешена от инвестиционните й ограничения степен. Когато непризнатите активи имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, банката изчислява общата стойност на непризнатите активи и намалява стойността на приемливите активи със стойността на непризнатите активи.

Финансови обезпечения, признавани при разширения подход

Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Финансовите обезпечения, които се признават по разширения подход, са:

1. финансовите обезпечения по чл. 135 и 136;

2. капиталови инструменти и конвертируеми облигации, невключени в основен борсов индекс, регистрирани на призната борса; и

3. дялове в КИС, които в допълнение към изискването по чл. 136, ал. 1, т. 2 могат да инвестират и в инструментите по т. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Ако КИС по ал. 1, т. 3 инвестира и в инструменти, които не се признават съгласно ал. 1, т. 1 и 2, дяловете в КИС могат да бъдат признати за обезпечение до стойността на приемливите активи при допускане, че КИС е инвестирала в непризнати за обезпечение активи в най-високата разрешена от инвестиционните й ограничения степен. Когато непризнатите активи имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, банката изчислява общата стойност на непризнатите активи и намалява стойността на приемливите активи със стойността на непризнатите активи.

Минимални изисквания към финансовите обезпечения

Чл. 138. (1) Изброените в чл. 135 - 137 обезпечения се признават за целите на редуцирането на кредитния риск, когато са изпълнени условията за ниска корелация, правна сигурност и оперативните изисквания.

(2) Ниска корелация е налице, когато:

1. няма съществена положителна корелация между кредитоспособността на длъжника и стойността на обезпечението; и

2. издателят на ценните книжа и длъжникът не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ, освен в случаите на издадени от длъжника облигации с покритие, съгласно изискванията на стандартизирания подход, когато книжата са приети като обезпечение на споразумения за обратно изкупуване и са изпълнени изискванията по т. 1.

(3) Правна сигурност е налице, когато банката е спазила всички договорни и нормативни изисквания относно учредяването и реализацията на обезпечението и е предприела всички необходими действия относно приложимостта на договорите за обезпечение спрямо всички относими юрисдикции.

(4) Оперативните изисквания са:

1. договорите за обезпечение са надлежно документирани;

2. банката разполага с документирани правила и процедури относно приеманите обезпечения по вид и размер;

3. налице е ясна и надеждна процедура за своевременно реализиране на обезпеченията и контрол на свързаните с този процес рискове, включително: неизпълнение или редуциране размера на кредитното обезпечение; неправилна оценка на обезпечението; рискове при реализацията на обезпечението; риск от концентрация, произтичащ от придобиване на обезпечението; влияние върху общия рисков профил на институцията;

4. банката преоценява обезпечението по пазарни цени поне веднъж на всеки шест месеца или по-често, когато е налице или се очаква намаление в пазарната му стойност;

5. в случаите, когато обезпечението се държи от трета страна - залогодържател, банката е предприела необходимите действия, за да се увери, че третата страна отчита обезпечението отделно от своите активи;

6. в случаите на използване на опростения подход за редуциране на кредитния риск остатъчният падеж на обезпечението не може да бъде по-малък от остатъчния падеж на експозицията, която обезпечава.

Други обезпечения

Чл. 139. (1) Паричен депозит или приравнен на него паричен инструмент, заложен по силата на договор за залог при друга институция в полза на кредитиращата институция, се признава за приемлива кредитна защита, когато са изпълнени следните условия:

1. вземането на длъжника от тази институция е действително, безусловно и неотменимо заложено или преотстъпено в полза на кредитиращата институция и е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции;

2. институцията - залогодържател е уведомена за учредяване на залога или преотстъпването му, като в резултат от уведомлението залогодържателят е в състояние да извърши плащанията единствено към кредитиращата институция или друга посочена от нея страна.

(2) За целите на установяване ефекта от кредитно обезпечение паричен депозит при институция - залогодържател се приравнява на гаранция от тази институция, като се спазват изискванията на чл. 180.

Застрахователни полици "Живот"

Чл. 140. (1) Застрахователни полици "Живот", заложени в полза на кредитиращата институция, се признават за приемлива кредитна защита, като за стойност се приема откупната стойност на полицата.

(2) Кредитна защита под формата на застрахователна полица "Живот" следва да отговаря на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) застрахователното предприятие, което е издало животозастрахователната полица, попада в обхвата на разпоредбите на Директива 2002/83/ЕО и Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или е обект на надзор от страна на компетентен орган на трета държава, прилагащ надзорни изисквания, равностойни на тези в Общността;

2. застрахователната полица е заложена или преотстъпена в полза на кредитиращата институция и споразумението за това е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции;

3. застрахователното предприятие е уведомено за залога или преотстъпването на полицата, в резултат на което не може да отмени полицата или изплащането на суми по нея без съгласието на кредитиращата институция;

4. откупната стойност на полицата е неснижаема по размер;

5. кредитиращата институция има право да предяви полицата и да получи своевременно откупната стойност в случай на неизпълнение от страна на заемополучателя;

6. банката е уведомена от приносителя за всички случаи, които предвиждат неплащане по полицата;

7. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) кредитната защита е предоставена за срока на погасяване на заема; когато това не е възможно, защото застрахователното правоотношение се прекратява преди крайния срок на договора за заем, банката се уверява, че сумата, която ще се получи от застрахователния договор, служи като обезпечение до изтичане на срока за погасяване на заема.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.)

Инструменти, изкупувани при поискване

Чл. 141. (1) Инструменти, издадени от други институции, които ще бъдат обратно изкупени при поискване, се признават за приемлива кредитна защита, когато отговарят на следните изисквания:

1. институцията - издател има кредитна оценка, отговаряща на първа степен кредитно качество за експозиции към институции по стандартизирания подход; и

2. институцията може да удостовери пред БНБ, че пазарната ликвидност на инструмента е достатъчно висока.

(2) Инструментите по ал. 1 се разглеждат като гаранция на институцията - издател при спазване изискванията на чл. 178, ал. 3 и чл. 179.

(3) Стойността на кредитната защита по ал. 1 се определя, както следва:

1. когато инструментът се изкупува по номинална стойност - номиналната стойност;

2. когато инструментът се изкупува по пазарни цени - стойността, изчислена както при дългови ценни книжа, съгласно чл. 135, ал. 3.

Общи положения

Чл. 142. Доставчикът при защита с гаранция трябва да бъде достатъчно надежден, като споразумението за защита следва да бъде правно валидно във всички относими юрисдикции, с което да се постигне подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на степента на признаване на защитата, съгласно настоящия раздел и използвания подход за изчисляване на рисково-претеглените активи.

Приемливи доставчици на защита

Чл. 143. (1) Приемливи доставчици на защита са:

1. централни правителства и централни банки;

2. регионални и местни органи на властта;

3. международни банки за развитие;

4. международни организации, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;

5. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) предприятия от публичния сектор;

6. институции, обект на равностоен надзор; и

7. други юридически лица, включително предприятие - майка, дъщерни предприятия и асоциирани предприятия на банката, които:

а) имат присъдена оценка от призната АВКО, съответстваща на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество; или

б) имат вътрешна оценка, когато банката изчислява рисково-претеглените си експозиции и очакваните загуби по базисния вътрешно-рейтингов подход.

(2) Вътрешната оценка, по ал. 1, т. 7, буква "б", се признава, ако стойността на рисковия параметър PD съответства на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество.

Кредитни деривати

Чл. 144. (1) Приемливи като обезпечение кредитни деривати, инструменти, съставени от такива кредитни деривати, или такива, които носят подобен икономически ефект, са:

1. суап за кредитно неизпълнение (credit default swap);

2. суап за обща доходност (total return swap); и

3. дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно или няколко лица (credit linked notes) до размера на нейното парично покритие.

(2) Кредитната защита не се признава, когато банка е закупила суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, а не отчита съответното намаление в стойността на покрития актив.

Вътрешно хеджиране

Чл. 145. (1) Когато банката осъществява вътрешно хеджиране, използваните кредитни деривати се признават за кредитна защита, когато кредитният риск от търговския портфейл е прехвърлен на външно трето лице (признат доставчик на кредитна защита).

(2) Когато е изпълнено условието по ал. 1, за изчисляване на рисково претеглените експозиции и очаквани загуби се прилагат изискванията за защита с гаранции от трети лица.

Общи изисквания за признаване на гаранции и кредитни деривати

Чл. 146. (1) Гаранциите и кредитните деривати се признават като инструменти за кредитна защита, когато са изпълнени следните изисквания:

1. кредитната защита е пряка;

2. степента на покритие от кредитната защита е ясно определена и неоспорима;

3. кредитната защита е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции; и

4. договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, изпълнението на които е извън прекия контрол на кредитиращата институция, така че:

а) да позволи на доставчика да прекрати договора едностранно;

б) да повиши действителните разходи за защитата, резултат от влошаване кредитното качество на обезпечената експозиция;

в) да попречи на доставчика да изпълни задължението за своевременно плащане, в случай че първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок; или

г) да позволи намаляване на срока на действие на защитата от страна на доставчика.

(2) Банката следва да удостовери, че:

а) разполага със системи за управление на потенциална концентрация на риск, произтичащ от използването на гаранции и кредитни деривати; и

б) стратегията за използване на гаранции и кредитни деривати съответства на рисковия профил на банката.

Признаване на контра-гаранции

Чл. 147. (1) Когато дадена експозиция е обезпечена с гаранция, покрита от своя страна с контра-гаранция, същата може да се третира като експозиция към издателя на контра-гаранцията, ако той е:

1. централно правителство или централна банка;

2. регионален или местен орган на властта, който се третира като централно правителство в своята юрисдикция по стандартизирания подход;

3. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) международна банка за развитие или международна организация, получаваща 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;

4. предприятие от публичния сектор, третирано като централно правителство или институция в своята юрисдикция.

(2) Гаранциите се признават, когато са изпълнени следните изисквания:

1. контра-гаранцията покрива всички елементи на риска по вземането;

2. първоначалната гаранция и контра-гаранцията отговарят на изискванията в чл. 146 - 148, с изключение на изискването по чл. 146, ал. 1, т. 1; и

3. покритието е надеждно и не съществуват исторически обстоятелства, които предполагат по-ниска ефективност в сравнение с пряка гаранция, издадена от същия гарант.

Допълнителни изисквания за признаване на гаранции

Чл. 148. (1) Гаранциите по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:

1. в случай на неизпълнение от страна на клиента, кредитиращата институция разполага с правото да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена гаранцията, независимо дали е заведен иск срещу длъжника;

2. гаранцията е изрично документирано задължение, поето от гаранта; и

3. гаранцията покрива всички очаквани от длъжника плащания; когато определени видове плащания са изключени от обхвата на гаранцията, стойността й се коригира съобразно ограниченото покритие.

(2) В случаи на гаранции, предоставени по признати от БНБ взаимни схеми за гарантиране или на контра-гаранции, издадени от лицата по чл. 147, ал. 1, изискванията по ал. 1, т. 1 се считат за изпълнени, ако е спазено поне едно от следните условия:

1. кредитиращата банка има правото в установен срок да получи от гаранта пропорционално на покритието на гаранцията плащане, определено на база оценка на икономическата загуба, която кредитиращата банка би понесла; или

2. кредитиращата банка може да докаже пред БНБ, че икономическата загуба е покрита от предоставената гаранция.

(3) Под икономическа загуба в ал. 2 се разбират загубите вследствие на неиздължени плащания от страна на длъжника, включително лихви и други видове плащания.

Допълнителни изисквания за признаване на кредитни деривати

Чл. 149. (1) Кредитните деривати по чл. 144, ал. 1 се признават, когато са спазени и допълнителните изисквания по ал. 2 - 6 на настоящия член.

(2) Кредитните събития по кредитния дериват включват:

1. просрочване на дължими плащания по условията на базисното задължение, като гратисният период по деривата е същият или по-кратък от този на базисното задължение;

2. обявяване в неплатежоспособност или несъстоятелност, както и невъзможност или забава на длъжника да плати задълженията си, деклариране в писмен вид от длъжника на неплатежоспособност, както и други подобни събития;

3. преструктуриране на базисните задължения, включително опрощаване или отлагане на плащания по главница, лихви или такси, което води до загуба от кредитно естество.

(3) Ако условието по ал. 2, т. 3 не е спазено, кредитното покритие може да бъде признато в намален размер, съгласно чл. 178, ал. 1.

(4) Настъпването на кредитно събитие се установява от лицата, изрично определени в договора за обезпечаване, като поне едно от тях не е доставчикът на защитата. Получателят на защитата има право и възможност да уведоми доставчика за настъпването на кредитно събитие.

(5) При кредитни деривати, допускащи паричен сетълмент, е налице процес за надеждно оценяване на загубата, включващ ясно определен период за оценка на базисното задължение след настъпване на кредитно събитие.

(6) Когато сетълментът по кредитен дериват предполага прехвърляне на базисното задължение от получателя към доставчика на защита, условията на базисното задължение не следва да възпрепятстват навременното му прехвърляне.

Несъответствие между базисното и референтното задължение при кредитен дериват

Чл. 150. Несъответствие между базисното и референтното задължение при кредитен дериват (т.е. задължението, използвано за определяне на паричния сетълмент или разрешените за доставка задължения) е допустимо, когато са изпълнени следните условия:

1. референтното задължение е със същия или по-нисък ранг от базисното задължение; и

2. базисното и референтното задължение са от един издател/длъжник и са налице правно валидни клаузи, уреждащи свързано неизпълнение (cross default) или свързано предсрочно погасяване (cross acceleration).

Изисквания към доставчици на защита при третиране по чл. 63, ал. 5 от глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели"

Чл. 151. За кредитна защита, произтичаща от гаранции или кредитни деривати, следва да са изпълнени изискванията:

1. базисното задължение е:

а) експозиция към предприятия, с изключение на застрахователно и презастрахователно предприятие;

б) експозиции към регионални или местни органи на властта, предприятия от публичния сектор, които не се третират като експозиции към централно правителство или централни банки, съгласно глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели"; или

в) експозиции към микропредприятия, малки и средни предприятия, които се третират като експозиции на дребно, съгласно глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели".

2. длъжниците по базисните задължения и доставчикът на защита не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ;

3. експозициите са хеджирани посредством някой от следните инструменти:

а) гаранции, включително кредитни деривати, третирани като такива, издадени върху задължения на едно лице;

б) кредитен дериват за първо неизпълнение (first-to-default), като третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция;

в) кредитен дериват за n-то неизпълнение (n-th-to-default), като получената защита се признава, когато преди това е призната защита за (n-1-то) неизпълнение или n-1 експозиции вече са изпаднали в неизпълнение; третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция;

4. кредитната защита отговаря на изискванията на чл. 146 и 148 - 150;

5. рисковото тегло на експозицията преди прилагането на кредитната защита, не е обусловено от наличието й;

6. банката има право да изиска плащане от доставчика на защитата, без да е необходимо предприемане на правни действия срещу длъжника, като установява в рамките на възможностите си намерението на доставчика на защита за плащане в случай на кредитно събитие;

7. кредитната защита осигурява пълно покритие на хеджираната част от експозицията срещу загуби от кредитните събития, посочени в договора;

8. прехвърляемостта на заемите, ценните книжа или условните задължения е правно валидна, когато сетълментът предполага прехвърляне на базисното задължение; когато банката възнамерява да достави различно от базисното задължение, тя следва да се увери, че това задължение е достатъчно ликвидно и е способна да го закупи;

9. условията по договорите за кредитна защита са потвърдени в писмена форма от доставчика и получателя на защитата;

10. банката има процедури за установяване на възможна висока корелационна зависимост между платежоспособността на доставчика на защита и тази на длъжника по базисната експозиция, дължаща се на обща зависимост от рискови фактори, различни от систематичния;

11. в случай на защита срещу риск от разсейване продавачът на закупени вземания и доставчикът на защита не са от една група.

Общи положения

Чл. 152. Когато банка изчислява рисково-претеглените си експозиции и очакваните загуби чрез вътрешно-рейтинговия подход, освен обезпеченията по чл 138 - 141 и гаранциите, издадени от лицата по чл. 143, се признават и описаните в чл. 153 и 155.

Недвижимо имущество

Чл. 153. (1) Жилищен имот, който е или ще бъде обитаван или отдаван под наем от собственика със същата цел, предмет на изискванията по чл. 154, ал. 1 - 4, се признава за приемливо обезпечение, когато са изпълнени следните условия:

1. справедливата стойност на имота не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника, включително когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от макроикономически фактори;

2. рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на имота, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления от имота, служещ за обезпечение.

(2) Стойността на параметъра LGD за експозиция, обезпечена с недвижим имот по ал. 1, се определя съгласно раздел IХ "Изчислителни процедури за параметъра LGD за допълнителните обезпечения при прилагане на вътрешно-рейтинговия подход" на настоящата глава.

Условия за признаване на недвижимо имущество

Чл. 154. (1) За да бъде признато за обезпечение дадено недвижимо имущество по чл. 153, следва да са изпълнени следните условия:

1. банката изрично е определила в своите правила за кредитиране видовете жилищни имоти, приемани като обезпечение;

2. банката разполага с процедури за наблюдение адекватността на застрахователното му покритие;

3. ипотеката е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции, своевременно и надлежно вписана и е реализируема в разумни срокове;

4. банката извършва периодичен преглед за спазване от клиента на условията по договорите за кредит и обезпечение, както и други законови изисквания.

(2) Банката сравнява стойността на недвижимия имот с пазарните цени най-малко веднъж годишно или по-често, когато се наблюдават значими промени в условията на пазара и ако е необходимо, извършва преоценка.

(3) Когато е налице информация, указваща възможно съществено намаление в стойността на имота, последващата оценка на имота подлежи на преглед от независим оценител.

(4) Когато заемът превишава 1,5 милиона лева или 5 % от собствения капитал на банката, оценката на имота подлежи на преглед от независим оценител на всеки две години.

(5) Стойността на обезпечението е пазарната стойност на имота, потвърдена от независим оценител, при спазване на следните изисквания:

1. установяването на пазарната стойност следва да бъде ясно документирано;

2. пазарната стойност не включва спекулативни елементи;

3. пазарната стойност отчита наличието на други тежести върху имота;

Признаване на обезпечение при лизингови сделки

Чл. 155. Сделки, при които банка отдава жилищни имоти на лизинг пряко или чрез контролирано от нея дружество, се третират като обезпечени с жилищни имоти заеми, когато са изпълнени следните изисквания:

1. спазени са приложимите условия по чл. 154;

2. лизингодателят осъществява надежден процес на управление на риска, отчитащ начина на ползване на имота и амортизацията му;

3. налице е надеждна правна рамка, която защитава собствеността на лизингодателя върху имота и упражняване на правата му на собственост;

4. стойността на имота надвишава неамортизираната част от лизинговата схема.

Доставчици на кредитна защита

Чл. 156. Институции, застрахователни, презастрахователни предприятия и АЕЗ се признават за доставчици на кредитна защита, когато са изпълнени следните условия:

1. доставчикът има достатъчен професионален опит при осигуряването на защита;

2. доставчикът е обект на равностойни надзорни изисквания по тази наредба или към момента на предоставяне на защитата е имал присъдена оценка от призната АВКО, отговаряща на трета или по-благоприятна степен за кредитно качество според стандартизирания подход;

3. към момента на предоставяне на кредитната защита или по-късно на доставчика е присъден вътрешен рейтинг, съответстващ на стойност на параметъра PD, равна или по-ниска от отговарящата на втора степен за кредитно качество по стандартизирания подход;

4. доставчикът има текущ вътрешен рейтинг, съответстващ на стойност на параметъра PD, равна или по-ниска от отговарящата на трета степен за кредитно качество по стандартизирания подход;

5. когато доставчикът на кредитна защита е АЕЗ, издадените от правителство контрагаранции не се признават.

Общи положения

Чл. 157. (1)За изчисляване ефекта от прилагането на кредитна защита банката използва един от следните подходи:

1. опростен метод;

2. разширен метод.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Опростеният метод може да се използва само от банка, прилагаща стандартизиран подход за кредитен риск.

(3) Разширеният метод може да се използва само от банки, прилагащи стандартизиран подход или прилагащи вътрешнорейтингов подход без използване на собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Едновременното използване на опростен и разширен метод се допуска само в случаите по чл. 58, ал. 1 - 4 и чл. 62, ал. 1, като банката е в състояние да удостовери пред БНБ, че едновременното прилагане на двата метода не се извършва избирателно с цел намаляване на минималните капиталови изисквания и не води до регулаторен арбитраж.

Специфично третиране

Чл. 158. (1) Парични средства, ценни книжа и стоки, получени или предоставени при репо-сделки и сделки по заемане на ценни книжа или стоки, се третират като финансови обезпечения.

(2) Отговарящите на изискванията за кредитни деривати по чл. 146 - 150 дългови ценни книжа, обвързани с отпуснати от кредитиращата институция заеми, се признават за паричен залог по чл. 135.

(3) При балансово нетиране със заеми или депозити кредитиращата институция ги третира като залог на парични средства.

Основна изчислителна процедура при опростен метод

Чл. 159. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) При опростения метод банката използва рисковите тегла, посочени в ал. 2 на настоящия член и на чл. 160 и 161, като стойността на признатото обезпечение е неговата пазарна стойност. За тази цел признаването на обезпечението се извършва преди прилагането на конверсионни коефициенти.

(2) Към покритата с финансово обезпечение част от дадена експозиция се прилага рисково тегло, съответстващо на обезпечението съгласно стандартизирания подход, като рисковото тегло е най-малко 20 %, освен в случаите по чл. 160 и 161.

(3) Към непокритата част от съответната експозиция се прилага рисково тегло, съответстващо на необезпечена експозиция към кредитополучателя.

Изчислителна процедура при опростен метод за репо-сделки или сделки по заемане на ценни книжа

Чл. 160. (1) Рисково тегло от 0 % се прилага спрямо обезпечената част от експозиция, произтичаща от репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, отговаряща на критериите от чл. 170.

(2) Когато контрагентът по сделката не е основен пазарен участник, се прилага рисково тегло 10 %.

Изчислителна процедура при опростен метод за сделки с извънборсови деривати и други сделки

Чл. 161. (1) Рисково тегло от 0 % се прилага спрямо обезпечената част от стойността на извънборсови дериватни инструменти, за които са изпълнени следните изисквания:

1. предмет са на ежедневна пазарна преоценка;

2. обезпечението е паричен депозит или подобни инструменти;

3. валутите на обезпечението и дериватният инструмент съвпадат.

(2) Рисково тегло от 10 % се прилага спрямо обезпечената част от стойността на извънборсови дериватни инструменти, за които е в сила ал. 1, т. 1 и 3 и които са обезпечени с дългови ценни книжа, издадени от:

1. централни правителства или централни банки, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;

2. регионални и местни органи на властта, приравнени към издателите от т. 1;

3. международни банки за развитие и международни организации, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход.

(3) Рисково тегло от 0 % се прилага за инструменти, при които обезпечението е деноминирано в същата валута и е изпълнено едно от следните условия:

1. обезпечението е паричен депозит или подобни инструменти;

2. обезпечението е дългови ценни книжа по ал. 2, като пазарната му стойност е намалена с 20 %.

Основна изчислителна процедура при разширен метод

Чл. 162. (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) При използването на разширения метод банката отчита променливостта в пазарната стойност на експозициите и обезпеченията чрез използването на надзорни или собствени корекции, независимо от избрания подход за кредитен риск.

(2) Банка, която използва собствени корекции за променливост, следва да прилага този подход за всички експозиции към кредитен риск с изключение на тези експозиции, които формират несъществени портфейли.

(3) Когато обезпечението се състои от няколко признати позиции, размерът на корекцията за променливост се изчислява съгласно формула № 1 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Когато обезпечението е деноминирано във валута, различна от тази на основната експозиция, към корекцията за променливост по ал. 1 се добавя корекция за променливост на валутния курс.

(5) В случаите по ал. 4, когато експозицията е в извънборсови дериватни инструменти, предмет на одобрени от БНБ споразумения за нетиране, се прилага само една корекция за променливост на валутния курс. Това третиране се прилага независимо от броя на валутите по сделките, обхванати от нетиращото споразумение.

Надзорни корекции за променливост при разширен подход

Чл. 163. (1) При метода на надзорни корекции за променливост, когато банка извършва ежедневна преоценка на обезпеченията, се използват коефициентите от таблици № 1 до 4 на приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск". Когато са налице кредитни оценки, присъдени от две или повече признати АВКО, се определя една оценка съгласно третирането по чл. 53, ал. 5 и 6.

(2) Когато банката не извършва ежедневна преоценка, се спазват изискванията на чл. 169.

(3) При определянето на корекциите за променливост по ал. 1 периодите за реализация се приемат, както следва:

1. при обезпечени кредитни сделки: двадесет работни дни;

2. при репо-сделки с предмет ценни книжа и при сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа: пет работни дни;

3. други сделки, обусловени от капиталовия пазар: десет работни дни.

(4) Експозиции в ценни книжа или стоки, придобити или отдадени чрез репо-сделки, или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа и стоки, които не са признати според изискванията на чл. 135 и 136, се използва корекцията за променливост като за невключени в основен индекс капиталови инструменти, търгувани на призната борса.

(5) За експозиции в дялове на КИС се използва среднопретеглена корекция за променливост за активите, в които е инвестирало предприятието, като се вземат предвид периодите на реализация за всеки един актив, съгласно чл. 163, ал. 3 - 6. Когато банката не е осведомена за активите, в които е инвестирало предприятието, корекцията за променливост е максималната корекция, приложима към някой от активите, в които то има право да инвестира.

(6) При експозиции в дългови ценни книжа без присъден рейтинг, отговарящи на критериите в чл. 135, ал. 4, се използва корекцията за променливост за ценни книжа, издадени от институции или предприятия с външна кредитна оценка, съответстваща на втора или трета степен за кредитно качество.

Собствени корекции за променливост при разширен подход

Чл. 164. (1) С разрешение на БНБ банка може да използва собствени корекции за променливост на обезпечението, когато са спазени качествените изисквания по чл. 166 и 167 и количествените изисквания по чл. 168.

(2) При експозиции в дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от призната АВКО, равностойна на инвестиционен рейтинг, банката може да изчисли корекция за променливост по категории дългови книжа.

(3) При определяне на категориите по ал. 2 банката взема предвид вида на техния издател, външната кредитна оценка на книжата, техния остатъчен падеж и модифицираната им дюрация. Корекциите за променливост следва да са представителни за дълговите ценни книжа, включени в съответната категория.

(4) Банката изчислява корекции за променливост поотделно за всяка експозиция в дългови ценни книжа, извън тези по ал. 2, както и за други признати обезпечения.

(5) При определяне на корекцията за променливост на обезпечението или за несъвпадението на валутите не се вземат предвид корелационни зависимости между основната експозиция, обезпечението и/или валутния курс.

Количествени критерии при собствени корекции за променливост

Чл. 165. (1) При изчисляване на собствените корекции за променливост банката използва 99 %-ов едностранен доверителен интервал.

(2) Когато не се извършва ежедневна преоценка на обезпеченията, се спазват изискванията на чл. 169.

(3) Банката актуализира оценките си за корекциите за променливост най-малко веднъж на три месеца или по-често, когато пазарните условия налагат това.

Периоди на реализация при собствени корекции за променливост

Чл. 166. (1) При определяне на собствените корекции за променливост банката спазва изискванията за периодите на реализация по чл. 163, ал. 3.

(2) Когато банката определя корекциите за променливост на база по-къс или по-дълъг период на реализация от определения по ал. 1, привеждането към необходимия период за реализация се извършва съгласно формула № 2 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(3) Банката следва да увеличи периода на реализация по ал. 1, когато съществуват обстоятелства, предполагащи влошаване ликвидността на обезпечението.

(4) Банката провежда стрес-тестове за установяване дали използваните исторически данни водят до подценяване на очакваната променливост.

Исторически период при собствени корекции за променливост

Чл. 167. (1) Използваният исторически период за наблюдение при изчисляване на корекциите за променливост следва да бъде с продължителност най-малко една година.

(2) Когато банката претегля наблюденията или използва други методи за наблюдение, ефективният период на наблюдение следва да бъде поне една година, като среднопретегленият интервал между отделните наблюдения не може да бъде по-малък от 6 месеца.

(3) В случай на повишено колебание на пазарните цени БНБ може да изисква корекциите за променливост да се изчисляват за по-кратки периоди на наблюдение.

Качествени критерии при собствени корекции за променливост

Чл. 168. (1) Банката използва оценките за променливост в ежедневния процес по управление на риска, включително и при определяне на вътрешните лимити по експозиции.

(2) Банката следва да е установила процедури за наблюдение и спазване на вътрешните правила и механизми за контрол на системите за оценка на корекциите за променливост и редовно да използва тези корекции в процеса на управление на риска.

(3) Определянето на корекциите за променливост е обект на редовен преглед в рамките на процеса на вътрешен контрол на банката, както и най-малко веднъж годишно се извършва преглед и одобрение на:

1. използването на корекциите в ежедневния процес по управление на риска;

2. съществените промени в процедурата за определяне на корекциите за променливост;

3. последователността, актуалността, надеждността и независимостта на използваните източници на данни; и

4. точността и целесъобразността на допусканията за променливост.

Корекции за променливост при липса на ежедневна преоценка на обезпеченията

Чл. 169. Когато банката не извършва ежедневна преоценка на обезпеченията, надзорните и собствените корекции за променливост се определят по формула № 3 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

Условия за прилагане на 0 % корекция за променливост

Чл. 170. (1) За експозиции по сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа и репо-сделки банката може да прилага нулев процент корекция за променливост, когато са изпълнени условията по ал. 4.

(2) Когато в друга държава членка е разрешено прилагането на 0 % корекция за променливост по отношение на репо-сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на държавни ценни книжа, издадени от тази държава членка, банката може да приложи нулев процент корекция за тези сделки.

(3) Третирането по ал. 1 и 2 не е разрешено, когато банката използва вътрешни модели съгласно чл. 173 за определяне на корекциите за променливост.

(4) За прилагане на нулев процент корекция за променливост по ал. 1 трябва да са изпълнени едновременно следните условия:

1. експозицията и обезпечението представляват парични средства или дългови ценни книжа, издадени от централни правителства или централни банки, отговарящи на изискванията по чл. 135, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и получаващи 0 % рисково тегло при стандартизирания подход;

2. експозицията и обезпечението са деноминирани в една валута;

3. падежът на сделката не надвишава един работен ден, освен когато експозицията и обезпечението са предмет на ежедневна преоценка по пазарни цени или поддържане на обезпечение по маржин-сметка;

4. в случай на нарушаване условията по маржин-сметката периодът от последната пазарна преоценка до реализацията на обезпечението няма да надхвърли четири работни дни;

5. сделката е уредена посредством система за сетълмент, предназначена за такъв вид сделки;

6. контрагентът по сделката е основен пазарен участник;

7. споразумението е документирано съгласно общоприетите правила за подобен вид сделки;

8. условията по сделката предвиждат незабавно плащане в случай на неизпълнение от страна на контрагента на задълженията по сделката, включително задължението да преведе паричните средства или ценните книжа или да осигури изискуемия размер по маржин-сметката.

Изчисляване на нетната коригирана стойност на експозициите

Чл. 171. (1) Банка, използваща разширения метод за финансови обезпечения, изчислява нетна коригирана стойност на експозицията по формула № 4 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(2) Независимо от използвания подход за кредитен риск за целите на ал. 1 банката използва стойността на задбалансовите позиции преди прилагане на конверсионни коефициенти.

Изчисляване на очакваните загуби и размера на рисковопретеглени активи

Чл. 172. (1) За стойност на експозицията по стандартизирания подход за кредитен риск се приема нетната коригирана стойност на експозицията, изчислена по реда на чл. 171, ал. 1.

(2) Банка, използваща вътрешнорейтингов подход за кредитен риск без използване на собствени оценки за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, изчислява стойността на параметъра LGD по формула № 5 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

Основна изчислителна процедура за рамкови споразумения за нетиране на репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и сделки, обусловени от капиталовия пазар

Чл. 173. (1) Когато не се използва вътрешен модел, коригираната стойност на позициите по рамкови споразумения за нетиране на репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и сделки, обусловени от капиталовия пазар, се установява по формула № 6, приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(2) Нетната позиция във всяка ценна книга или стока, предмет на рамково споразумение, се установява, като от общата стойност на предоставените ценни книжа или стоки се изважда стойността на получените в заем еднотипни ценни книжа или стоки.

(3) Нетната позиция във всяка валута, различна от валутата на сетълмента по рамковото споразумение, се установява като разлика между:

1. стойността на предоставените ценни книжа и паричните средства, получени срещу тях; и

2. стойността на получените в заем ценни книжа и паричните средства, платени/отстъпени срещу тях.

(4) Когато банката използва собствени корекции за променливост, те следва да отговарят на изискванията по чл. 165 - 170.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Несъвпадение между сроковете на падежите се третира съгласно раздел VII "Несъответствие между падежите" на настоящата глава.

(6) За стойност на експозицията по стандартизирания подход или по вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск се приема коригираната стойност на експозицията, изчислена по реда на ал. 1.

Вътрешни модели, прилагани в случай на рамкови споразумения за нетиране

Чл. 174. (1) За изчисляване коригирания размер на експозициите банка може да прилага вътрешен модел, който отчита корелационните зависимости между инструментите, предмет на общо споразумение за нетиране, както и тяхната ликвидност. Резултатът от използването на вътрешния модел е оценка на потенциалната промяна в стойността на необезпечената част от експозицията.

(2) Вътрешният модел по ал. 1 се използва независимо от модела за кредитен риск, който банката е избрала.

(3) След разрешение на БНБ банката може да използва вътрешния си модел и за маржин заемни сделки, когато те са покрити от признато двустранно рамково споразумение за нетиране.

(4) Банката прилага този подход за всички контрагенти и ценни книжа, с изключение на несъществените портфейли, за които е разрешено използването на надзорни или собствени корекции за променливост, и с изключение на дериватните инструменти за които се прилага глава осма "Третиране на кредитния риск от контрагента".

(5) Вътрешен модел може да се използва само от банка, която е получила одобрение от БНБ за прилагане на вътрешен модел за пазарен риск.

Прилагане на вътрешни модели за рамкови споразумения за нетиране от банки, които не използват одобрени модели за пазарен риск

Чл. 175. (1) След разрешение на БНБ банка, която не използва одобрен от БНБ вътрешен модел за пазарен риск, може да използва вътрешен модел по чл. 174, ал. 1, когато са изпълнени следните изисквания:

1. банката е внедрила цялостна и надеждна система за управление на риска, произтичащ от сделките, предмет на рамкови споразумения за нетиране;

2. вътрешният модел на банката е неразделна част от ежедневния процес на управление на риска и обхваща достатъчен брой рискови фактори за измерване на съществените ценови рискове;

3. банката разполага с отдел за контрол на риска, който:

а) е независим от търговските звена;

б) разполага със служители, подходящо квалифицирани за използване на усъвършенствани модели в областта на управлението на риска;

в) е отговорен за разработването и внедряването на системата за управление на риска;

г) изготвя ежедневни отчети и анализи на изходните данни от системата за управление на риска, както и предлага конкретни мерки за спазване на установените лимити;

д) предоставя отчетите на компетентните ръководни лица, оправомощени да вземат решения относно корекции в размера на отделни позиции или на общата рискова експозиция;

4. банката разполага с достоверни исторически данни за точността на оценките за риска, получени от бек-тестване на вътрешния модел за период от поне една година;

5. банката периодично провежда задълбочени стрес-тестове, резултатите от които се преглеждат от компетентните ръководни лица и се взимат предвид при определянето на правилата и лимитите по управление на риска;

6. банката разполага с процедури за наблюдение и спазване на документираните вътрешни правила и механизми за контрол, отнасящи се до цялостното функциониране на системата за измерване на риска;

7. звеното за вътрешен одит на банката провежда периодичен преглед на системите за измерване на риска, обхващащ дейността на търговските отдели и отдела за контрол на риска;

8. поне веднъж годишно банката провежда преглед на системата за управление на риска;

9. изпълнени са изискванията по чл. 257, ал. 5 и 6 и чл. 258;

10. вътрешният модел ползва подходящ брой рискови фактори, с които обхваща всички съществени ценови рискове.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до шест месеца, след като банката представи всички необходими документи.

Количествени изисквания към вътрешни модели за рамкови споразумения за нетиране

Чл. 176. (1) Изчислението на потенциалната промяна в стойността на необезпечената част от експозицията е предмет на следните изисквания:

1. потенциалната промяна в стойността се изчислява поне веднъж дневно;

2. използва се 99 %-ов едностранен доверителен интервал;

3. прилагат се следните периоди на реализация:

а) при репо-сделки с предмет ценни книжа и при сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа: пет работни дни;

б) други сделки, обусловени от капиталовия пазар: десет работни дни;

4. използваният исторически период за наблюдение следва да бъде с продължителност най-малко една година, а в случай на повишено колебание на пазарните цени, по-често;

5. банката актуализира оценките си за корекциите за променливост най-малко веднъж на три месеца или по-често, когато пазарните условия налагат това.

(2) С разрешение на БНБ банка може да използва емпирични корелационни зависимости в рамките на рисковите категории и между тях, при условие че удостовери, че системата за измерване на зависимостите е надеждна и цялостно интегрирана.

Стойност на експозицията при вътрешни модели за рамкови споразумения за нетиране

Чл. 177. (1) Стойността на коригираната експозиция при използването на вътрешни модели се определя по формула № 7, приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(2) Рисковопретеглените експозиции се изчисляват въз основа на данни от модела към предишния работен ден.

(3) За стойност на експозицията по стандартизирания подход или по вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск се приема коригираната стойност на експозицията, изчислена по реда на ал. 1.

Третиране на застрахователни полици "Живот"

Чл. 177а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Когато са спазени условията, посочени в чл. 140, частта от експозиция, която е обезпечена със застрахователна полица "Живот", получава:

1. при прилагане на стандартизиран подход за кредитен риск рисково тегло, както следва:

а) 20 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 20 %;

б) 35 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 50 %;

в) 70 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 100 %;

г) 150 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 150 %;

2. при прилагане на вътрешнорейтингов подход за кредитен риск - 40 % за стойност на параметъра LGD, без използване на собствени оценки за този параметър.

(2) В случай на валутно несъответствие текущата откупна стойност се намалява съгласно чл. 178, ал. 3, като стойността на кредитната защита е текущата откупна стойност на застрахователната полица "Живот".

Общи положения

Чл. 178. (1) Стойността на защитата чрез гаранция е стойността на сумата, която доставчикът на защита е поел задължението да плати в случай на неизпълнение от страна на длъжника, или при настъпване на други определени кредитни събития.

(2) В случай на кредитни деривати, които не включват като кредитно събитие опрощаване или отлагане плащането на главницата, лихви или такси, водещо до загуби от кредитен характер за банката, стойността на кредитната защита се намалява, както следва:

1. когато сумата, която доставчикът на защита се е ангажирал да плати в случай на кредитно събитие, не надвишава стойността на защитената експозиция, стойността на защитата се намалява с 40 %;

2. когато сумата, която доставчикът на защита се е ангажирал да плати в случай на кредитно събитие, надвишава стойността на защитената експозиция, стойността на защитата се ограничава до 60 % от стойността на експозицията.

(3) В случай на несъвпадение между валутата на експозицията и валутата на обезпечението стойността на защитата се установява по формула № 8 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

Третиране като секюритизационна схема

Чл. 179. (1) Когато банка прехвърля към доставчик на защита част от риска по дадена експозиция, разпределен в един или повече траншове с различен риск, се прилагат разпоредбите на глава седма "Секюритизация".

(2) Прагът на същественост на загубите, под който не се извършват плащания, се третира като задържана от банката позиция срещу първоначални загуби (retained first loss position).

Рисковопретеглен размер

Чл. 180. (1) Банка, прилагаща стандартизиран подход, претегля експозициите, както следва:

1. частта от експозицията, напълно покрита с признати гаранции, се претегля с рисковото тегло на доставчика на защита след корекция на стойността на защитата за несъответствие между падежите;

2. непокритата част от експозицията се претегля с рисковото тегло на длъжника;

3. за частично гарантирани експозиции, при които покритата и непокритата част са с еднакъв ранг, банката установява рисковопретегления размер на експозицията по формула № 9 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(2) Банка, прилагаща вътрешнорейтингов подход, претегля експозициите, както следва:

1. спрямо покритата част на експозицията се прилага оценката за рисковия параметър PD на гаранта или друга стойност на PD, когато пълно заместване не е оправдано; при определяне на размера на покритата част се отчитат корекциите за несъвпадение на валутите и падежите;

2. за частта от подчинена експозиция, покрита с първостепенни гаранции, може да бъде присъдена оценка на параметъра LGD, съответстваща на първостепенни експозиции;

3. за необезпечената част от експозицията се прилагат оценките на параметрите PD и LGD за базисната експозиция.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) При третирането по ал. 1 и 2 конверсионните коефициенти за задбалансовите позиции се прилагат след претеглянето на експозиците.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) При наличие на частична гаранция, при която покритата и непокритата част на експозицията не са с еднакъв ранг, се прилага третирането по чл. 179.

Определение и признаване на защитата при несъответствие на падежите

Чл. 181. (1) Несъответствие между сроковете до падеж е налице, когато остатъчният срок на кредитната защита е по-къс от този на покритата експозиция.

(2) При несъответствие между падежите кредитна защита не се признава, когато:

1. първоначалният падеж на покритието е под една година;

2. експозицията е възникнала в резултат на сделки, за които се прилага чл. 77, ал. 6; или

3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) остатъчният срок на защитата е под 3 месеца.

Определяне на падеж

Чл. 182. (1) За целите на настоящия раздел ефективен падеж на базисната експозиция е най-дългият период, посочен в договора, през който длъжникът следва да изпълни изцяло своите задължения, но не повече от 5 години.

(2) За падеж на покритието се приема:

1. когато гарантът има правото едностранно да прекрати защитата - срокът до най-ранната дата, на която това право може да бъде упражнено;

2. когато при наличие на интерес от страна на банката тя има право да прекрати едностранно защитата преди договорения срок, като това е предвидено в договорните условия по сделката - срокът до най-ранната дата, на която това право може да бъде упражнено;

3. във всички останали случаи - срокът до най-ранната дата, на която защитата може да бъде прекратена или нейният срок изтича.

(3) Когато защита чрез кредитен дериват може да бъде прекратена преди края на гратисен период, след изтичането на който неизпълнението се признава за настъпило, срокът до падеж се намалява с този гратисен период.

Оценяване на защитата

Чл. 183. (1) При прилагане на опростен подход за сделки, предмет на обезпечена защита, не се признава защита, когато е налице несъответствие между падежите на експозицията и на обезпечението.

(2) При прилагане на разширения метод за сделки, предмет на обезпечена защита, падежите на обезпечението и на експозицията се отчитат при изчисляване коригираната стойност на залога по формула № 10 в приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(3) При сделки, предмет на защита с гаранции, падежите на кредитната защита и на експозицията се вземат предвид при определяне на коригираната стойност на защитата по формула № 11 от приложение № 5.

Комбинирана защита по стандартизирания подход

Чл. 184. Когато банка, прилагаща стандартизиран подход за кредитен риск, използва повече от една защита по отношение на дадена експозиция, банката разделя експозицията на отделни части, покрити от различните защити, и изчислява рисковопретегления размер на всяка част поотделно, включително когато защити, предоставени от един доставчик, имат различни падежи.

Кредитни деривати за първо неизпълнение

Чл. 185. (1) Защита чрез кредитен дериват за първо неизпълнение се признава, като при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите се допуска, че е защитена единствено експозицията с най-нисък рисковопретеглен еквивалент.

(2) Кредитната защита по ал. 1 се признава само когато размерът й е по-голям или равен на стойността на експозицията по ал. 1.

Кредитни деривати за n-то неизпълнение

Чл. 186. (1) Защита чрез кредитен дериват за n-то неизпълнение се признава, когато преди това е призната защита за n-1-во неизпълнение или за n-1 експозиции от съвкупността е настъпило неизпълнение. При изчисляване на рисковопретегления размер на експозициите за защитена се приема експозицията с най-нисък рисковопретеглен еквивалент, която не е приета за защитена по дериват за предходно по ред неизпълнение.

(2) Кредитната защита по ал. 1 се признава само когато размерът й е по-голям или равен на стойността на експозицията по ал. 1.

Общи положения

Чл. 187. (1) Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията е под първия изискуем праг на обезпеченост по таблица № 5 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск", стойността на параметъра LGD се изчислява съгласно правилата за третиране на необезпечени експозиции по глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели" на тази част.

(2) Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията превишава втория изискуем праг на обезпеченост, стойността на параметъра LGD се определя съгласно таблица № 5 от приложение № 5 "Редуциране на кредитния риск".

(3) Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията е между първия и втория изискуем праг, експозицията се разделя на:

1. експозиция, достатъчна за достигане на съотношението по ал. 2;

2. остатъчна експозиция, която се третира по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) За целите на ал. 1 - 3 признаването на обезпечението се извършва преди прилагането на конверсионни коефициенти.

Комбинирана защита при вътрешнорейтинговия подход

Чл. 188. (1) Когато рисковопретеглените експозиции и очакваните загуби се изчисляват по вътрешнорейтингов подход и дадена експозиция е обезпечена с финансов залог и друго приемливо обезпечение, банката разделя коригираната стойност на експозицията на части, покрити от отделните видове обезпечения, а остатъчната експозиция се третира като необезпечена.

(2) Стойностите на параметъра LGD се изчисляват за всяка част по ал. 1 поотделно.

Предмет

Чл. 189. (1) Банката установява рисковопретегления размер на секюритизирани експозиции или секюритизиращи позиции, които тя е прехвърлила или придобила по схеми за традиционна или синтетична секюритизация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Банка, която е инициатор, спонсор или инвеститор, приема подходящи политики и процедури за оценка на рисковете (включително репутационен риск, който може да възникне при сложни структури или продукти), произтичащи от сделките по секюритизация на активи, с цел гарантиране съответствието между практиките по управление и оценка на рисковете и икономическата същност на свързаните с тези рискове трансакции.

(3) Банка, използваща стандартизиран подход за кредитен риск спрямо класа експозиции, към който принадлежи базисната секюритизирана експозиция, изчислява размера на рисковопретеглените секюритизиращи позиции съгласно чл. 200 - 214.

(4) Във всички останали случаи банката изчислява размера на рисковопретеглените секюритизиращи позиции по реда на чл. 200 - 201 и 215 - 229.

Обхват на приложение от банка инициатор

Чл. 190. (1) При традиционна секюритизация банката инициатор не включва секюритизираните експозиции и съответстващата на тях очаквана загуба (в случаите на вътрешнорейтингов подход) при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите за кредитен риск.

(2) При синтетична секюритизация банката инициатор изчислява рисковопретегления размер и очакваната загуба (в случаите на вътрешнорейтингов подход) на секюритизираните експозиции в съответствие с чл. 227.

Основна изчислителна процедура при секюритизация

Чл. 191. (1) Рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции участва при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите за кредитен риск.

(2) Рисковите тегла, приложими спрямо стойността на секюритизиращите позиции, се определят съгласно тяхната степен на кредитно качество.

(3) Степента на кредитно качество по ал. 2 се определя въз основа на оценка от призната АВКО или по друг начин, посочен в настоящата глава.

(4) Когато банката притежава различни секюритизиращи траншове от една схема за секюритизация, всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция.

(5) Доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции се третират като притежатели на пряка експозиция в тях.

(6) Секюритизиращите позиции включват и експозиции в произтичащи от секюритизация лихвени или валутни деривати.

(7) Когато секюритизираща позиция е предмет на кредитна защита, банката може да определи приложимите рискови тегла съгласно глава шеста "Редуциране на кредитния риск" при спазване разпоредбите на настоящата глава.

Признаване на оценки, присъдени от АВКО при секюритизация

Чл. 192. (1) Рисковото тегло, приложимо спрямо секюритизиращи позиции, се определя чрез съпоставяне на присъдената им кредитна оценка от АВКО, призната от БНБ спрямо степените на кредитно качество от приложение № 6 "Секюритизация".

(2) За да бъде призната от БНБ, АВКО по ал. 1:

1. следва да отговаря на изискванията по чл. 49 - 52;

2. процесът й на оценяване да отговаря на изискванията по раздел III "Използване на външни кредитни оценки";

3. следва да има достатъчен опит при оценката на секюритизационни схеми;

4. оценките й следва да са достатъчно надеждни и признати от пазарните участници.

(3) Банката не следва да използва избирателно оценките от призната АВКО за постигане на по-ниско капиталово изискване.

(4) БНБ може да признае АВКО, която е призната по смисъла на ал. 1 от надзорните органи в друга държава членка.

(5) БНБ може да признае съпоставянето между кредитните оценки на АВКО и степените на кредитно качество, извършени от надзорните органи на друга държава членка.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато АВКО е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, БНБ не извършва преглед на изискванията по чл. 50.

Секюритизация на револвиращи експозиции

Чл. 193. (1) В случаите на секюритизация на револвиращи експозиции с клауза за предсрочна амортизация банката инициатор изчислява допълнително капиталово изискване съгласно чл. 209 и 210, съответстващо на възможно увеличение на нивото на кредитен риск, на който банката е изложена при реализиране на клаузата за предсрочна амортизация.

(2) По смисъла на ал. 1 револвираща експозиция е експозиция, при която салдото на усвоените суми по определена клиентска сметка е позволено да се променя в зависимост от усвояванията или погасяванията от страна на клиента в рамките на предварително установен лимит.

(3) По смисъла на ал. 1 клаузата за предсрочна амортизация предвижда в случай на настъпване на предварително договорени събития секюритизиращите позиции да бъдат изкупени обратно от банката инициатор преди предвидения им падеж.

Забрана за осигуряване на непряка подкрепа

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Банка инициатор, прилагаща чл. 190, банка спонсор или банка, която е продала инструменти от търговския си портфейл на дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация, в резултат на което от нея не се изисква да държи собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява непряка подкрепа на инвеститорите с цел намаляване на потенциалните или действителните им загуби.

(2) За целите на ал. 1 непряка подкрепа е всяка форма на подкрепа, неупомената в договорните задължения към инвеститорите или другите участници в схема за секюритизация.

(3) Когато банката инициатор или банката спонсор е нарушила изискването по ал. 1, тя заделя капитал, съответстващ на базисните експозиции при отсъствие на секюритизация. Банката следва да обявява публично наличието на непряка подкрепа по схемата за секюритизация и ефекта върху изискуемия капитал.

(4) БНБ може да наложи допълнителни ограничения в случаите, когато банката инициатор или банката спонсор е нарушила повече от веднъж изискването по ал. 1.

Запазване на нетен икономически интерес

Чл. 194а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) (1) Банка, която не е инициатор, спонсор или първоначален кредитор, може да поеме кредитния риск от секюритизираща позиция в търговския или банковия си портфейл само ако инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор изрично е оповестил пред банката, че ще запази значителен нетен икономически интерес, който във всички случаи е не по-малък от 5 %.

(2) Нетният икономически интерес се изчислява при инициирането и се поддържа постоянно. Той не подлежи на намаляване чрез техниките за редуциране на кредитния риск, нито чрез поемане на къси позиции, друго хеджиране или продажба. Нетният икономически интерес при задбалансови позиции се определя по условната им стойност.

(3) Изискванията за запазване се прилагат еднократно в рамките на една и съща схема за секюритизация.

(4) Когато кредитна институция майка от Европейския съюз или финансов холдинг майка от Европейския съюз или някое от дъщерните им предприятия, действащи в ролята на инициатор/спонсор, секюритизира експозиции от няколко кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посоченото в ал. 1 изискване може да бъде изпълнено на консолидирана основа. Изречение първо се прилага само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са инициирали базисните експозиции, са се ангажирали да се придържат към посочените в ал. 13 изисквания и своевременно предоставят на инициатора или спонсора, както и на кредитната институция майка от Европейския съюз или на финансовия холдинг майка от Европейския съюз информацията, която е необходима за изпълнение на посочените в ал. 15 изисквания.

(5) Алинея 1 не се прилага, ако секюритизираните експозиции представляват вземания или условни вземания към или са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от:

1. централни правителства или централни банки;

2. регионални или местни органи на властта и предприятия от публичния сектор на държави членки;

3. институции, които съгласно стандартизирания подход получават рисково тегло не повече от 50 %;

4. международни банки за развитие.

(6) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

1. сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, при който базисните референтни единици са идентични с единиците, съставляващи широко търгуван индекс на предприятия или представляващи други търгуеми ценни книжа, различни от секюритизиращи позиции;

2. синдикирани заеми, изкупени вземания или суапове за кредитно неизпълнение, когато тези инструменти не са използвани за структуриране и/или хеджиране на секюритизация, обхваната от ал. 1.

(7) Преди да инвестират, както и след това, когато е подходящо, банките доказват пред БНБ за всяка от секюритизиращите позиции, че ги познават задълбочено и изцяло и са приложили политики и процедури, подходящи за техния търговски и банков портфейл и съобразени с рисковия профил на инвестициите им в секюритизирани позиции, за анализиране и съхраняване на:

1. информация, оповестена от инициаторите или спонсорите съгласно ал. 1, която посочва поддържания от тях нетен икономически интерес в схемата за секюритизация;

2. рисковите параметри на отделната секюритизираща позиция;

3. рисковите параметри на базисните експозиции на секюритизиращата позиция;

4. историческия опит и понесените загуби от страна на инициаторите или спонсорите при предишни секюритизации в съответните базисни класове експозиции;

5. декларациите и оповестяването от страна на инициаторите или спонсорите, техните представители или консултанти за проведеното от тях изчерпателно предварително проучване по отношение на секюритизираните експозиции и където е приложимо, по отношение качеството на обезпечението на секюритизираните експозиции;

6. където е приложимо - методологията и концепциите, на които се основава оценката на обезпеченията на секюритизираните експозиции, както и приетите от инициатора или спонсора политики за гарантиране независимостта на оценителя;

7. всички структурни елементи на схемата за секюритизация, които могат значително да повлияят на риска и доходността на притежаваната от банката секюритизираща позиция.

(8) Банките извършват редовно стрес-тестове, подходящи за притежаваните от тях секюритизиращи позиции. За целта банките могат да използват финансови модели, разработени от АВКО, при условие че при поискване банките могат да докажат, че преди инвестицията са положили дължимата грижа за проверка на точността на съответните допускания, методологията и резултатите при структурирането и използването на моделите.

(9) Банките, които не са инициатори, спонсори или първоначални кредитори, приемат писмени процедури, подходящи за техния търговски и банков портфейл и съобразени с рисковия профил на инвестициите им в секюритизиращи позиции, за постоянно и своевременно наблюдение на риска и доходността на базисните експозиции. Където е подходящо, наблюдението включва:

1. вида експозиция;

2. процентния дял на заемите с просрочие над 30, 60 и 90 дни;

3. нивата на неизпълнение;

4. нивата на предсрочни плащания;

5. заемите, за които се очаква процедура по реализиране на обезпечението;

6. вида обезпечение и в случай на недвижим имот - дали се обитава;

7. разпределението на кредитните оценки или други показатели за кредитното качество на базисните експозиции;

8. отраслова и географска диверсификация;

9. разпределението на съотношението заем/обезпечение в интервали, които позволяват лесно да се направи анализ на чувствителността.

(10) Когато базисните експозиции сами по себе си са секюритизиращи позиции, банките разполагат с посочената в ал. 9 информация не само по отношение на базисните траншове на секюритизацията, като например наименованието и кредитното качество на емитента, но и по отношение риска и доходността на базисните групи експозиции на тези траншове.

(11) Банките трябва да познават задълбочено всички структурни характеристики на секюритизацията, които могат значително да повлияят на риска и доходността на експозициите им по трансакцията, като например договорения план за разпределяне на загубите ("waterfall") и свързаните с него гранични нива, кредитни подобрения, ликвидни улеснения, задействащи механизми, свързани с изменения в пазарната стойност, и специфичното за конкретната сделка определение за неизпълнение.

(12) Ако изискванията по ал. 7 - 11 и ал. 15 не са изпълнени поради небрежност или бездействие от страна на банката, БНБ налага пропорционално допълнително рисково тегло от не по-малко от 250 %, но не по-неблагоприятно от приспадане от собствения капитал, което рисково тегло би се прилагало съгласно раздел ІV "Изчислителни процедури" по отношение на съответните секюритизиращи позиции, и постепенно увеличава рисковото тегло с всяко последващо нарушение.

(13) Банките спонсори и инициатори прилагат спрямо подлежащите на секюритизация експозиции същите надеждни и ясно дефинирани критерии за кредитиране, които прилагат и по отношение на експозициите, които държат в собствения си портфейл. За тази цел банките спонсори и инициатори прилагат същите процедури за одобрение, изменение, подновяване или рефинансиране на кредити. Банките прилагат и същите стандарти за анализ на участията и записване на секюритизационни схеми, закупени от трети лица, независимо дали тези участия или записани емисии са част от търговския или банковия им портфейл.

(14) Ако не са изпълнени посочените в ал. 13 изисквания, банката инициатор не прилага чл. 195, ал. 1 и няма право да изключва секюритизираните експозиции при изчисляването на капиталовите изисквания.

(15) Банките спонсори и инициатори предоставят на инвеститорите информация за нивото на нетния икономически интерес по ал. 1. На потенциалните инвеститори се предоставя лесен достъп до всички данни от съществено значение във връзка с кредитното качество, риска и доходността на отделните базисни експозиции, паричните потоци и обезпеченията, предоставени спрямо експозициите по секюритизацията, както и необходимата информация за провеждането на всеобхватни и добре обосновани стрес-тестове на паричните потоци и обезпеченията по базисните експозиции. За тази цел данните от съществено значение се определят към датата на секюритизацията и, ако е целесъобразно поради естеството на секюритизацията - след това.

(16) Българската народна банка ежегодно оповестява при спазване на разпоредбите от ЗКИ за банкова и професионална тайна обобщена информация за резултатите от надзорния преглед и наложените мерки в случаи на неспазване на настоящия член.

Общи положения

Чл. 195. (1) Банка инициатор прилага третирането по настоящата глава, когато е налице прехвърляне на значителна част от кредитния риск на базисните експозиции по схема за секюритизация.

(2) Когато банката инициатор не е прехвърлила значителна част от кредитния риск, тя не прилага третиране по настоящата глава.

Прехвърляне на риск при традиционна секюритизация

Чл. 196. (1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Банка инициатор на традиционна секюритизация може да изключи секюритизираните експозиции от изчислението на рисковопретегления размер на експозициите и очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:

1. значителен кредитен риск, свързан със секюритизираните експозиции, е прехвърлен на трети лица;

2. всички секюритизиращи позиции, попадащи в обхвата на чл. 204, ал. 1 и колона "Всички останали" от таблици № 1 и 2 от приложение № 6, които банката държи в тази секюритизация, се приспадат от собствения капитал съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Прехвърляне на значителен кредитен риск е налице в следните случаи:

1. рисковопретегленият размер на междинните траншове в секюритизационната схема, задържани от банката инициатор в тази схема, не надхвърля 50 % от рисковопретегления размер на всички междинни траншове в тази секюритизационна схема;

2. когато в дадена секюритизационна схема няма междинни траншове и банката инициатор може да докаже, че стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от собствения капитал, надхвърля значително обоснованата оценка на очакваната загуба по секюритизираните позиции, банката инициатор е задържала не повече от 20 % от стойностите на експозициите, които биха подлежали на приспадане от собствения капитал.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Прехвърляне на значителен кредитен риск е налице и когато БНБ се е уверила, че дадена банка има въведени правила и методология, които гарантират, че възможните намаления на капиталовите изисквания, постигани от инициатора чрез секюритизацията, са обосновани със съразмерно прехвърляне на кредитен риск към трети лица. В този случай банката инициатор доказва пред БНБ, че такова прехвърляне на риск към трети лица се признава за целите на вътрешното управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал на банката.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Третирането по ал. 2 не се прилага, ако БНБ прецени, че потенциалното намаление на рисковопретегления размер на експозициите, което банката инициатор би постигнала чрез тази секюритизация, не е обосновано със съответстващо прехвърляне на кредитен риск на трети лица.

(5) (Предишен текст на чл. 196, изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Прехвърляне на значителна част от кредитния риск при традиционна секюритизация се признава, когато прехвърлянето отговаря и на следните изисквания:

1. документацията съответства на икономическата същност на сделката;

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) банката или нейните кредитори не могат да предявят регресен иск във връзка със секюритизираните експозиции в случай на несъстоятелност на банката или принудително изпълнение спрямо нея; това обстоятелство следва да бъде потвърдено от висококвалифицирано правно становище;

3. издадените ценни книжа не представляват пряко задължение на банката инициатор;

4. поемателят на прехвърлянето е дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация;

5. банката инициатор не упражнява пряк или непряк контрол върху прехвърлените базисни експозиции; това условие не е изпълнено, ако банката има право да изкупи обратно прехвърлените експозиции или има задължение за обратно поемане на прехвърления риск; обслужването на експозициите от страна на банката инициатор не се третира като контрол върху експозициите;

6. при наличие в договора на опция за пълно погасяване са изпълнени следните условия:

а) опцията може да бъде упражнена единствено по решение на банката инициатор;

б) опцията може да бъде упражнена само когато са амортизирани 90 % или повече от първоначалния размер на секюритизираните експозиции;

в) опцията не е структурирана като кредитно подобрение или по начин, позволяващ неразпределяне на загуби към позициите, държани от инвеститорите;

7. документацията не съдържа клаузи, които:

а) изискват в случаите, различни от предсрочна амортизация, банката инициатор да подобрява кредитното качество на секюритизиращите позиции чрез промяна в състава на базисните експозиции или други техники;

б) предвиждат увеличаване на доходността по секюритизиращите позиции в случай на влошаване кредитното качество на базисните експозиции.

Прехвърляне на риск при синтетична секюритизация

Чл. 197. (1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Банка инициатор на синтетична секюритизация може да изчислява рисковопретегления размер на експозициите и при необходимост - очакваната загуба, за секюритизираните експозиции в съответствие с чл. 227, ако е изпълнено едно от следните условия:

1. значителен риск е прехвърлен към трето лице чрез обезпечена кредитна защита или чрез кредитна защита с гаранции;

2. всички секюритизиращи позиции, попадащи в обхвата на чл. 204, ал. 1 и колона "Всички останали" от таблици № 1 и 2 от приложение № 6, които банката държи в тази секюритизация, се приспадат от собствения капитал съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7.

(2) (Предишен текст на чл. 197, изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Прехвърляне на значителна част от кредитния риск при синтетична секюритизация се признава, когато прехвърлянето отговаря на следните изисквания:

1. (нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) изпълнени са условията по чл. 196, ал. 2 или 3;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) документацията съответства на икономическата същност на сделката;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) осигурената кредитна защита отговаря на изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск"; дружествата със специална инвестиционна цел - секюритизация, не се считат за признати доставчици на защита с гаранции;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) инструментите, използвани за прехвърляне на риска към трети страни, не съдържат клаузи или условия, които:

а) установяват значими прагове на същественост, под които кредитната защита не се счита за изискуема в случай на настъпване на кредитно събитие;

б) позволяват прекратяване на защитата в случай на влошаване на кредитното качество на базисните експозиции;

в) изискват в случаите, различни от предсрочна амортизация, банката инициатор да подобрява кредитното качество на секюритизиращите позиции чрез промяна в състава на базисните експозиции или други техники;

г) предвиждат увеличаване на доходността по секюритизиращите позиции или повишаване цената на кредитната защита в случай на влошаване на кредитното качество на базисните експозиции.

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) получено е висококвалифицирано правно становище, което потвърждава правната валидност на кредитната защита във всички относими юрисдикции.

Изисквания към кредитните оценки

Чл. 198. (1) (Предишен текст на чл. 198 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Присъдените оценки от признати АВКО, използвани за изчисляването на рисково-претегления размер на секюритизиращите позиции съгласно раздел IV "Изчислителни процедури", следва да отговарят на следните изисквания:

1. не съществува разлика между видовете плащания, отразени в кредитната оценка, и видовете плащания, предвидени в договора за пораждане на секюритизиращата позиция;

2. кредитната оценка следва да бъде оповестена и общодостъпна за участниците на пазара и включена в миграционната таблица на АВКО;

3. (нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) оценката не се базира изцяло или частично на защита с гаранции, предоставени от самата банка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Когато не е изпълнено изискването по ал. 1, т. 3, банката разглежда съответната позиция като позиция без присъдена кредитна оценка.

Използване на кредитните оценки

Чл. 199. (1) Когато банка използва кредитните оценки на една или повече признати АВКО за установяването на рисковопретегления размер на секюритизиращите позиции, тя следва да извършва това последователно през целия период на тяхното прилагане.

(2) Когато за определена секюритизираща позиция са налице две кредитни оценки, присъдени от различни АВКО, определящи различни рискови тегла, се прилага по-високото рисково тегло.

(3) Когато за определена секюритизираща позиция са налице три или повече кредитни оценки, присъдени от различни АВКО, определящи различни рискови тегла, за целите на рисковото претегляне се вземат оценките, определящи двете най-ниски рискови тегла, след което се прилага изискването по ал. 2.

(4) За всички останали случаи банката следва да използва кредитни оценки на една призната АВКО спрямо всички траншове в схемата за секюритизация.

(5) Кредитна оценка на определен транш при традиционна секюритизация, отчитаща наличието на предоставена кредитна защита, се признава, когато:

1. кредитната защита е предоставена директно на дружеството със специална инвестиционна цел - секюритизация;

2. кредитната защита отговаря на изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Кредитните оценки могат да се използват само когато АВКО публично оповестява как изменението на риска и доходността на групата базисни активи влияе върху кредитната оценка на съответния транш.

Общи положения

Чл. 200. (1) За целите на чл. 202 рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции се получава, като към стойността им се прилага съответното рисково тегло.

(2) При използване на стандартизиран подход размерът на секюритизираща позиция е балансовата й стойност.

(3) При използване на вътрешнорейтингов подход размерът на секюритизираща позиция е брутната балансова стойност преди извършването на корекции.

(4) Размерът на задбалансовите секюритизиращи позиции се установява, като номиналната стойност на експозицията се умножава по конверсионен фактор 100 %, освен ако не е посочено друго в настоящата глава.

(5) Стойността на секюритизираща експозиция, произтичаща от дериватен инструмент по приложение № 1 "Списък на дериватите", се установява в съответствие с методите, посочени в глава осма "Третиране на кредитния риск от контрагента".

(6) Когато секюритизираща позиция е обект на обезпечена кредитна защита, стойността на тази позиция може да бъде променена в съответствие с принципите, посочени по глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

Припокриване на риска на базисните експозиции

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) Когато банка притежава две или повече секюритизиращи позиции, припокриващи една и съща част от риска на базисните експозиции, банката включва, до размера на припокриването, частта от тази позиция, водеща до по-високо капиталово изискване. Банката може също да признае такова припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск за позициите в търговския портфейл и капиталовите изисквания за позициите в банковия портфейл, при условие че е в състояние да изчислява и сравнява капиталовите изисквания за тези позиции.

(2) Когато спрямо позиции, произтичащи от програма за търговски книжа, покрити с активи, е приложимо третирането по чл. 198, ал. 2, банката може, след разрешение от БНБ, да използва рисковото тегло, приложимо към ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за програмата, ако е изпълнено следното:

1. ликвидното улеснение е равнопоставено спрямо програмата и съответните позиции се припокриват;

2. всички ценни книжа, емитирани по програмата, са покрити от ликвидни улеснения.

(3) За целите на ал. 1 "припокриване" е налице, когато позициите, напълно или частично, представляват еднаква експозиция към един риск, така че за размера на припокриването се установява една-единствена експозиция.

Изчисляване на рисковопретеглен размер на експозиции по стандартизиран подход

Чл. 202. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Рисковопретегленият размер на секюритизираща или пресекюритизираща позиция с присъдена кредитна оценка се установява, като към стойността на експозицията се приложи рисковото тегло, съответстващо на степените на кредитно качество по таблица № 1 на приложение № 6 "Секюритизация".

Използване на рисковопретегления размер на базисните експозиции

Чл. 203. Банка инициатор или банка спонсор може да използва рисковопретегления размер на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, когато той е по-малък от рисковопретегления размер на секюритизиращите позиции.

Третиране по стандартизирания подход на позиции без присъдена кредитна оценка

Чл. 204. (1) Позиции без присъдена кредитна оценка се приспадат от капиталовата база.

(2) Когато съвкупността от секюритизирани експозиции е известна на банката през цялото време, установяването на рисковопретегления размер може да се извърши съгласно ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) За установяване на рисковопретегления размер на позиции без присъдена кредитна оценка банката може да използва среднопретегленото рисково тегло на базисните експозиции, умножено с коефициент на концентрация. За тази цел коефициентът на концентрация е равен на съотношението между сумата от номиналните стойности на всички траншове и сумата от номиналните стойности на траншовете, подчинени или равностойни по ранг на транша на банката, включително транша, държан от банката. Установеното рисково тегло не трябва да превишава 833 % и следва да е по-високо от рисковите тегла, приложими спрямо който и да е транш с по-висок ранг. Когато банката не е в състояние да определи рисковото тегло по описания начин, тя приспада позициите от капиталовата база.

Третиране по стандартизирания подход на секюритизиращи позиции, структурирани като траншове за втора или следващи по ред загуби в програми за търговски книжа, покрити с активи

Чл. 205. (1) Банката може да прилага най-високото рисково тегло, приложимо към базисните експозиции, но не по-малко от 100 %, когато секюритизиращата позиция:

1. представлява транш за втора или следващи по ред загуби в секюритизационната схема и траншът за първа загуба осигурява значително подобрение на кредитното качество на транша за втора загуба;

2. е с кредитна оценка, равностойна или по-добра от инвестиционен рейтинг.

(2) Предходната алинея се прилага, когато банката не притежава позиции в транша с първа загуба.

Третиране по стандартизирания подход на ликвидни улеснения без присъдени кредитни оценки

Чл. 206. (1) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Банка прилага конверсионен коефициент от 50 % към условните стойности на ликвидните улеснения, когато са изпълнени следните условия:

1. документацията по ликвидното улеснение следва ясно да посочва ограниченията и обстоятелствата, при които ликвидното улеснение може да бъде използвано;

2. усвояванията по ликвидното улеснение не могат да се използват за покриване на вече настъпили загуби;

3. ликвидното улеснение не следва да се използва като инструмент за осигуряване на постоянно или периодично финансиране на схемата за секюритизация;

4. погасяването на изтеглените суми по улеснението не следва да бъде подчинено спрямо вземания на инвеститорите, които не са вземания по лихвени или валутни деривати, такси и други плащания, като вземанията по улеснението не могат да бъдат отписвани, отлагани или разсрочвани;

5. когато са налице кредитни подобрения, подкрепящи ликвидното улеснение, не се позволяват усвоявания по ликвидното улеснение след изчерпване на кредитните подобрения;

6. договорът за ликвидното улеснение съдържа клауза, която:

а) намалява автоматично сумата, която може да бъде изтеглена, с размера на експозициите в неизпълнение по смисъла на чл. 101; или

б) прекратява ликвидното улеснение, когато средното кредитно качество на базисните експозиции се понижи под инвестиционен рейтинг, при условие че секюритизираните експозиции притежават присъдени кредитни оценки.

(3) Приложимото рисково тегло е най-високото рисково тегло, което се прилага за базисната група експозиции.

Ликвидни улеснения без присъдени кредитни оценки, усвоими единствено в случай на системен пазарен срив

Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.)

Ликвидни улеснения без присъден рейтинг под формата на парични аванси

Чл. 208. Конверсионен коефициент от 0 % може да бъде приложен към условната стойност на безусловно отменими ликвидни улеснения, когато:

1. са изпълнени изискванията по чл. 206;

2. погасяванията на усвоени суми от улеснението са с първостепенен ранг спрямо останалите искове към паричните потоци, произтичащи от секюритизираните експозиции.

Допълнителни капиталови изисквания по стандартизирания подход при секюритизиране на револвиращи експозиции с предвидена клауза за предсрочна амортизация

Чл. 209. (1) При прилагане на стандартизиран подход спрямо секюритизационна схема с предвидена клауза за предсрочна амортизация в допълнение към рисковопретегления размер на закупените от нея секюритизиращи позиции банката инициатор изчислява допълнителен рисковопретеглен размер на позициите съгласно принципите по чл. 210 - 213.

(2) Банката инициатор прилага третирането по ал. 1 само за револвиращата част от секюритизираните експозиции.

Изчисляване на допълнително капиталово изискване за участието на инициатора и участието на инвеститорите

Чл. 210. (1) Банката изчислява рисковопретеглен размер на сумата от участието на инициатора и участието на инвеститорите.

(2) Размерът на участието на инициатора по ал. 1 е стойността на онази част от усвоените суми по секюритизираните експозиции, която съотнесена към общия размер на усвоените суми по секюритизираните експозиции определя частта от паричните потоци, произтичащи от секюритизираните експозиции, които не се разпределят към инвеститорите в секюритизиращи позиции.

(3) Размерът на участието на инвеститора е остатъчният размер на усвоените секюритизирани експозиции след приспадане на участието на инициатора по ал. 2.

(4) Вземанията, обусловени от участието на инициатора, не трябва да бъдат подчинени на вземанията, свързани с инвеститорското участие.

(5) Експозициите на банката, свързани с правата й като инициатор, не се третират като секюритизиращи позиции, а като директни експозиции в базисните активи, пропорционално на закупената част от секюритизиращите позиции.

Изключения от третирането за допълнително капиталово изискване при предвидена клауза за предсрочна амортизация

Чл. 211. Банка инициатор се освобождава от изискванията по чл. 209, когато:

1. съгласно условията по договора инвеститорите в схема за секюритизация на револвиращи експозиции поемат всички бъдещи усвоявания по базисните експозиции и рискът по базисните експозиции не се поема обратно от банката инициатор, включително в случай на събития, водещи до предсрочна амортизация;

2. предсрочната амортизация не е продиктувана от събития, свързани със състоянието на базисните експозиции, или от банката инициатор.

Максимален размер на капиталовите изисквания при секюритизиране на револвиращи експозиции с предвидена клауза за предсрочна амортизация

Чл. 212. (1) Сумата на рисковопретегления размер на участието на инвеститорите и сумата на рисковопретеглените експозиции, изчислени съгласно чл. 209, не следва да превишава по-голямото от:

1. рисковопретегления размер на инвеститорското участие;

2. рисковопретегления размер на базисните експозиции до размера на инвеститорското участие, ако експозициите не бяха секюритизирани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Нетни печалби, произтичащи от капитализиране на бъдещ доход по смисъла на чл. 3, ал. 7, не участват при формирането на максималния размер на експозициите, по настоящия член.

Изчисляване на размера на рисковопретеглените експозиции при секюритизиране на револвиращи експозиции с предвидена клауза за предсрочна амортизация

Чл. 213. (1) Рисковопретегленият размер на експозициите по чл. 209 се установява като произведение от размера на инвеститорското участие, съответния конверсионен коефициент, определен съгласно ал. 2, и среднопретегленото рисково тегло, приложимо за базисните револвиращи експозиции.

(2) Конверсионният фактор, приложим към размера на експозицията, се определя въз основа на осреднения за три месеца допълнителен спред в съответствие с таблица № 3 от приложение № 6 "Секюритизация".

(3) За целите на ал. 2 предсрочна амортизация се третира като "контролирана", когато са изпълнени следните условия:

1. банката разполага с подходящи планове за управление на капитала и ликвидността, обезпечаващи достатъчен капитал и ликвидност при възникване на събитие, водещо до предсрочна амортизация;

2. за периода на амортизиране получените лихви, главници, разходи, загуби и възстановени суми по базисните експозиции се разпределят пропорционално между банката инициатор и инвеститорите на база размера на усвоените дялове, установяван поне веднъж месечно;

3. периодът на амортизиране е достатъчен за изкупуване или за признаване в неизпълнение на не по-малко от 90 % от общия размер на участието на банката инициатор и инвеститорите в началото на периода на предсрочната амортизация;

4. отделните траншове по предсрочното изплащане не превишават размера на амортизационните вноски при прилагане на линейно амортизиране за периода, посочен в т. 3.

(4) В случай на секюритизация с клауза за предсрочна амортизация на експозиции на дребно, които са неусвоени и безусловно отменими без предварително уведомление от инициатора, където предпоставка за предприемане на предсрочната амортизация е спадането на осреднения за три месеца допълнителен спред под определено равнище, банката следва да го сравнява в размера на посоченото в клаузата ниво на задържане на допълнителния спред.

(5) Условието по ал. 3, т. 1 е в сила и при неконтролирана амортизация.

(6) Когато клаузата за предсрочна амортизация не определя изрично нивото на задържане на допълнителния спред, нивото на задържане се приема за 450 базисни точки по-високо от нивото на допълнителния спред, при който се предприема предсрочна амортизация.

(7) Спрямо всички секюритизиращи позиции, съдържащи клауза за предсрочна амортизация, които не са обект на третиране по ал. 2 - 5, се прилага конверсионен коефициент от 90 %, а спрямо тези, които не съдържат клауза за предсрочна амортизация, се прилага конверсионен коефициент от 100 %.

Признаване по стандартизирания подход на кредитна защита, предоставена спрямо секюритизиращи позиции

Чл. 214. (1) Рисковопретегленият размер на секюритизираща позиция, спрямо която е осигурена кредитна защита, може да се изчисли при спазване на изискванията по глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(2) При приспадането на секюритизиращи позиции от капиталовата база банката предварително отчита наличието на кредитна защита по ал. 1.

Изчисляване размера на рисковопретеглените експозиции при използване на вътрешно-рейтингов подход

Чл. 215. (1) Рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции при използване на вътрешнорейтингов подход се изчислява в съответствие с чл. 215 - 229.

(2) Спрямо секюритизиращи позиции с присъдена от призната АВКО или подразбираща се оценка се прилага рейтингов подход по чл. 219.

(3) Спрямо секюритизиращи позиции без присъден рейтинг се използва методът на надзорната формула по чл. 220, с изключение на случаите, при които се използва подход на вътрешна оценка съгласно чл. 217.

(4) Когато банка не е инициатор или спонсор по определена схема за секюритизация, тя може да използва метода на надзорната формула, посочен в чл. 220, само след разрешение на БНБ.

(5) Нерейтинговани експозиции, за които не е възможно използването на кредитна оценка по подразбиране, се приспадат от собствения капитал, когато:

1. банката инициатор или спонсор не е в състояние да изчисли коефициента Kirb и не е получила разрешение да използва подход на вътрешна оценка на позиции, произтичащи от програми за търговски книжа, покрити с активи, или

2. банката е различна от тези по т. 1 и не е получила разрешение за използване на метода на надзорната формула, или в случаите на позиции, произтичащи от програми за търговски книжа, покрити с активи - подходът на вътрешната оценка.

Използване на кредитни оценки по подразбиране при вътрешнорейтингов подход

Чл. 216. Банка присъжда на нерейтингована секюритизираща позиция кредитната оценка, присъдена на референтен транш от същата секюритизационна схема, когато са изпълнени следните минимални изисквания:

1. референтният транш е подчинен спрямо нерейтингованата позиция;

2. падежът на референтния транш съвпада с или е по-дълъг от падежа на нерейтингованата позиция;

3. банката редовно преглежда кредитната оценка на референтния транш и отразява промените в нея.

Подход на вътрешна оценка на позиции, произтичащи от програми за търговски книжа, покрити с активи

Чл. 217. (1) След одобрение от БНБ банката може да присъди на нерейтинговани секюритизиращи позиции, свързани с програми за търговски книжа, покрити с активи, вътрешна кредитна оценка при следните изисквания:

1. позициите в търговски книжа, емитирани по силата на тази програма, имат присъдена кредитна оценка;

2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) банката може да удостовери, че вътрешната й оценка за кредитното качество на позицията е съобразена с общодостъпната методология на определена АВКО за кредитното качество на търговските книжа, покрити с този тип базисни експозиции;

3. агенцията за външна кредитна оценка, методологията на която се използва по смисъла на т. 2, е присъдила външна кредитна оценка на търговските книжа; количествените параметри, използвани за съотнасяне на позициите към определена степен на кредитно качество, следва да бъдат поне толкова консервативни, колкото критериите, използвани от агенцията при оценката на кредитното качество;

4. при разработване на методологията за вътрешна кредитна оценка банката е взела под внимание съответните публикувани методологии за кредитна оценка на агенциите, присъдили собствени оценки; обстоятелствата по предходното изречение следва да бъдат изчерпателно документирани и периодично обновявани;

5. методологията на банката за вътрешна оценка включва рейтингови класове, които съответстват на кредитните оценки на признатите АВКО;

6. методологията за вътрешна оценка се използва от банката за целите на управлението на риска, отчетността, процесите по вземането на управленски решения и разпределянето на капитала;

7. периодично се извършва преглед на вътрешния процес на оценка и на кредитното качество на експозициите от страна на външен или независим вътрешен одитор, АВКО или вътрешната функция по управление на риска;

8. банката съпоставя вътрешноприсъдените кредитни оценки с последващото развитие на експозициите с цел оценяване на методологията за вътрешна оценка и своевременното й коригиране при наличие на системни несъответствия;

9. програмите за търговски книжа, покрити с активи, следва да съдържат:

а) кредитни и инвестиционни ограничения, приложими спрямо базисните активи, които изискват при закупуване на определен актив администраторът на програмата да отчете неговия вид, както и вида и стойността на експозицията, произтичаща от предоставените ликвидни улеснения и кредитни подобрения, разпределението на загубите, правната и икономическа необвързаност на прехвърлените активи с институцията - продавач;

б) анализ на рисковия профил на продавача на експозицията, включващ данни за изминалите и очаквани финансови резултати, позициониране на пазара, бъдеща конкурентоспособност, финансов ливъридж, парични потоци, лихвено покритие и рейтинг на дълга;

в) преглед на стандартните практики на продавача по кредитиране на клиенти, способността за обслужване и събиране на вземанията;

10. установените ограничения, приложими спрямо базисните активи, следва да предвиждат:

а) изключване на закупуването на активи със значително просрочие или неизпълнение;

б) ограничаване на свръхконцентрация по длъжници или географски области; и

в) ограничаване на максималния падеж на закупуваните активи;

11. програмата за търговски книжа, покрити с активи, съдържа правила и процедури, отчитащи оперативния капацитет и кредитното качество на обслужващото дружество; програмата предвижда редуциране на рисковете, произтичащи от продавача или обслужващото лице;

12. оценката на общата очаквана загуба от базисната група от експозиции отчита всички източници на риск, включително кредитен риск и риск от разсейване; ако предоставената от продавача на експозициите кредитна защита се базира единствено на загуби от кредитен характер, следва да се създадат допълнителни резерви за покриване на риска от разсейване, когато този риск се счита за съществен по отношение на базисната група от експозиции; при определяне размера на предоставеното подобрение е анализирана информация от последните няколко години за претърпените загуби, разсейване на размера на експозициите, просрочия и обращаемостта на вземанията;

13. програмата за търговски книжа, покрити с активи, следва да предвижда определени клаузи при закупуването на експозиции, с цел защита срещу потенциално влошаване в кредитното качество на базисната група експозиции.

(2) Банката отнася нерейтингованите позиции към рейтингов клас съгласно ал. 1 и присъжда свързаните с тях кредитни оценки.

Максимален размер на рисковопретеглените експозиции при прилагане на вътрешно-рейтингов подход

Чл. 218. По отношение на банка инициатор, банка спонсор или друга банка, която може да установи стойността на коефициента KIRB, рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции, изчислен на базата на този коефициент, не трябва да води до капиталово изискване, превишаващо 12 % от размера на рисковопретеглените базисни експозиции плюс размера на очакваната загуба за тези експозиции.

Рейтингов метод

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) Рисковопретегленият размер на секюритизиращите и пресекюритизиращите позиции с присъдени кредитни оценки се установява чрез умножение на размера на експозициите с коефициентите, посочени в таблица № 4 от приложение № 6 "Секюритизация", съответстващи на кредитното качество на експозицията, като полученият резултат се умножава с коефициент 1.06.

(2) Когато позицията не е пресекюритизираща, ефективният брой на секюритизиращите позиции е поне 6 и позицията е в първостепенен транш, се прилагат рисковите тегла от колона А, таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(3) Когато позицията не е пресекюритизираща, ефективният брой на секюритизиращите позиции е поне 6 и позицията не е в първостепенен транш, се прилагат рисковите тегла от колона В, таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(4) Когато позицията не е пресекюритизираща и ефективният брой на секюритизираните експозиции е по-малък от 6, се прилагат рисковите тегла от колона C, на таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(5) Когато пресекюритизираща позиция е в първостепенния транш и никоя от базисните експозиции не представлява пресекюритизирана експозиция, се прилагат рисковите тегла в колона D на таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(6) За пресекюритизиращите позиции, които не отговарят на условията на ал. 5, се прилагат рисковите тегла в колона E на таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(7) При определянето на подчинеността на транша могат да не се отчитат дължимите суми по лихвени или валутни деривати, дължими такси или други подобни плащания.

(8) Ефективният брой секюритизирани експозиции се изчислява по формула № 1 от приложение № 6 "Секюритизация", като няколко на брой експозиции към един длъжник се третират като една експозиция.

(9) Когато банката е установила дела на най-голямата базисна експозиция в портфейла си, броят на ефективните експозиции може да се установи по формула № 2 от приложение № 6 "Секюритизация".

(10) Наличието на кредитна защита при използване на рейтингов метод се отчита по реда на чл. 224.

Метод на надзорната формула

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) При използването на метода на надзорна формула рисковото тегло се изчислява съгласно формула № 3 от приложение № 6 "Секюритизация", като така установеното тегло не може да бъде по-малко от 20 % за пресекюритизиращите позиции и 7 % за всички останали позиции.

(2) Ако стойността на най-голямата секюритизирана експозиция не превишава 3 % от общата стойност на секюритизираните експозиции за целите на метода на надзорната формула, банката може да използва стойност на параметъра LGD от 50 %, а ефективният брой експозиции може да бъде определен в съответствие с формула № 2 или формула № 4 от приложение № 6 "Секюритизация".

(3) Когато банката секюритизира експозиции на дребно, стойностите на параметрите h и v от формула № 3 на приложение № 6 "Секюритизация" може да се приемат за 0.

(4) Наличието на кредитна защита при използване на метода на надзорната формула се отчита по реда на чл. 223 и 225 - 227.

Третиране на ликвидни улеснения при вътрешно-рейтингов подход

Чл. 221. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Стойността на нерейтинговани секюритизиращи позиции под формата на предоставени ликвидни улеснения се установява съгласно ал. 3.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.)

(3) Улеснения под формата на парични аванси получават конверсионен коефициент 0 %, когато са изпълнени критериите по чл. 208.

Третиране на случаите, при които не може да бъде изчислен показателят Kirb

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) В изключителни случаи и след одобрение от страна на БНБ за установяване на рисковопретегления размер на нерейтинговани ликвидни улеснения, отговарящи на критериите по чл. 206, банката може временно да приложи метода по ал. 2, когато не е икономически оправдано за установяването на Kirb банката да изчислява рисковопретегления размер на секюритизираните експозиции преди секюритизацията.

(2) Банката може да приложи към секюритизираща позиция под формата на ликвидно улеснение най-високото рисково тегло, приложимо спрямо която и да е от базисните експозиции съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход". За установяване рисковопретегления размер на позицията към номиналната стойност на ликвидното улеснение се прилага конверсионен коефициент, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.)

2. 50 %, когато ликвидното улеснение е с първоначален срок до 1 година;

3. 100 % за всички останали случаи.

Признаване на ефекта от използване кредитна защита спрямо секюритизиращи позиции при прилагане на вътрешнорейтингов подход

Чл. 223. Когато кредитна защита под формата на обезпечения и гаранции, предоставена спрямо секюритиращи позиции, отговоря на изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск", нейното наличие може да бъде отчетено съгласно чл. 224 - 227 при определянето на рисковопретегления размер на секюритизиращите експозиции.

Метод на вътрешните рейтинги за признаване на кредитна защита

Чл. 224. При използване на вътрешнорейтингов метод спрямо секюритизиращи позиции банката може да коригира стойността на експозициите и рисковопретегления им размер съгласно изискванията по глава шеста "Редуциране на кредитния риск" за изчисляване на рисковопретеглен размер на експозициите по стандартизиран подход.

Метод на надзорната формула при наличие на пълна защита

Чл. 225. (1) При използване на метода на надзорната формула, когато кредитната защита покрива изцяло размера на секюритизиращата позиция, банката определя ефективното рисково тегло на експозицията, което е равно на процентното съотношение между рисковопретегления размер на експозицията и стойността на експозицията.

(2) В случай на обезпечена кредитна защита рисковопретегленият размер на секюритизиращата позиция се установява чрез умножение на ефективното рисково тегло по ал. 1 с нетната коригирана стойност на експозицията, изчислена съгласно глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(3) В случай на кредитна защита с гаранции или в случай на кредитна защита, осигуряваща пропорционално покритие на траншовете за първа загуба, рисковопретегленият размер на секюритизиращата позиция се установява съгласно формула № 5 от приложение № 6 "Секюритизация".

Метод на надзорната формула при наличие на частична защита

Чл. 226. (1) В случаите, различни от чл. 225, ал. 2 и 3, банката разделя секюритизиращата позиция на две или повече части, като непокритата от кредитната защита част се приема за позиция с най-ниска кредитна оценка.

(2) Установяване на рисковопретегления размер на непокритата позиция се извършва съгласно формула № 3 от приложение № 6 "Секюритизация", като се спазват следните изисквания:

1. при използването на обезпечена кредитна защита стойността на 'T' е съотношението между нетната коригирана стойност на позицията, изчислена съгласно глава шеста "Редуциране на кредитния риск", и общия номинален размер на базисната група експозиции, секюритизирани от въпросния транш;

2. при използването на кредитна защита с гаранции стойността на 'T' се намалява със съотношението между номиналната стойност на кредитната защита, след отчитане на корекциите за променливост по глава шеста "Редуциране на кредитния риск", и общия номинален размер на секюритизираните от транша позиции; рисковото тегло на доставчика на защита се прилага спрямо тази част от позицията, невключена в коригираната стойност на 'T'.

Изчисляване на рисковопретеглен размер на базисните експозиции при синтетична секюритизация от банката инициатор

Чл. 227. (1) За установяването на рисковопретегления размер на съвкупността от всички секюритизирани експозиции по схема за синтетична секюритизация банката инициатор изчислява рисковопретегления размер на притежаваните от нея траншове от тази схема в съответствие с чл. 228 и раздел IV "Изчислителни процедури".

(2) Размерът на очакваната загуба при синтетична секюритизация се приема за нула, когато банката използва вътрешни модели за кредитен риск спрямо базисните експозиции.

Третиране на падежни несъответствия при синтетична секюритизация от банката инициатор

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При установяването на рисково-претегления размер на експозициите по чл. 227, ал. 1 банката следва да отчете падежните несъответствия между секюритизираните експозиции и предоставената кредитна защита по начина, определен в ал. 2 - 4.

(2) Падежът на определена група секюритизирани експозиции се определя на база експозицията с най-отдалечен във времето падеж от тази група, но не повече от 5 години.

(3) Падежът на секюритизационен транш под формата на кредитната защита се определя съгласно изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

(4) Банката инициатор не отчита наличието на падежни несъответствия между секюритизационния транш и базисната група експозиции по отношение на траншове, които подлежат на приспадане от капиталовата база. За всички останали траншове рисковото тегло при наличие на падежно несъответствие се изчислява съгласно формула № 6 от приложение № 6 "Секюритизация".

Допълнителни капиталови изисквания при секюритизация на револвиращи експозиции с клауза за предсрочно погасяване при използване на вътрешнорейтингов подход от банката инициатор

Чл. 229. (1) При използване на вътрешни модели спрямо секюритизация на револвиращи експозиции с включена клауза за предсрочно погасяване банката инициатор изчислява допълнително капиталово изискване по начина, описан в чл. 209 - 213, спазвайки указанията по ал. 2 - 4.

(2) Размерът на участието на инициатора се определя като сума от:

1. стойността на онази част от усвоените суми по секюритизираните експозиции, която съотнесена към общия размер на усвоените суми по секюритизираните експозиции определя частта от паричните потоци, произтичащи от секюритизираните експозиции, които не се разпределят към инвеститорите в секюритизиращи позиции; и

2. стойността на онази част от неусвоените суми по секюритизираните експозиции, която съотнесена към общия размер на неусвоените суми по секюритизираните експозиции води до същото пропорционално съотношение като в т. 1.

(3) Размерът на участието на инвеститора обхваща стойността на секюритизираните експозиции, невключени в ал. 2.

(4) Експозициите на банката инициатор по ал. 2 се третират, както следва:

1. по т. 1 като пряка експозиция в усвоените суми, ако те не бяха секюритизирани;

2. по т. 2 като пряка експозиция в неусвоените суми, ако те не бяха секюритизирани.

Намаления в рисковопретегления размер на позициите при прилагане на вътрешно-рейтингов подход

Чл. 230. (1) При спазване изискванията на чл. 72 размерът на секюритизиращите позиции, които се приспадат от капиталовата база, може да бъде намален с произведението между 8.334 и стойността на начислените от банката провизии и корекции в стойността, които намаляват размера на базисните секюритизирани експозиции по тези траншове.

(2) Рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции може да бъде намален с произведението между 8.334 и размера на корекциите в стойността, извършени от банката спрямо тези позиции.

(3) Размерът на секюритизиращите позиции, които банката приспада от капиталовата база, умножен по 8.334, следва да бъде приспаднат от рисковопретегления размер на секюритизиращите позиции по смисъла на чл. 203 и 218.

(4) При приспадането на секюритизиращи позиции от капиталовата база банката може да отчете следното:

1. размерът на позициите може да бъде получен от рисковопретегления им размер, отчитайки корекциите в стойността съгласно ал. 1 и 2;

2. при установяване стойността на позицията може да бъде отчетено наличието на кредитна защита съгласно изискванията по чл. 224 - 228;

3. когато банката използва метода на надзорната формула за изчисляване на рисковопретегления размер на позицията и стойността на параметъра L е по-малка от стойността на параметъра Kirbr, а стойността на параметъра [L+T] е по-голяма от параметъра Kirbr, то тогава позицията може да бъде разглеждана като две позиции, като за най-първостепенната по ранг позиция стойността на параметъра L се приравнява на стойността на параметъра Kirbr.

Чл. 231. (1) Кредитен риск от контрагента е рискът контрагентът по определена сделка да изпадне в неизпълнение преди окончателния сетълмент на паричните потоци по сделката.

(2) Кредитният риск от контрагента възниква по:

1. сделки с дериватни инструменти;

2. репо-сделки;

3. сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки;

4. маржин заемни сделки;

5. транзакции с удължен сетълмент.

(3) Експозициите към кредитен риск от контрагента участват при претеглянето на експозициите към кредитен риск.

Чл. 232. (1) За позиции в търговския портфейл:

1. експозициите към кредитен риск от контрагента, когато този контрагент е институция, могат да се претеглят с приложимите тегла за кредитни институции;

2. банка не може да използва опростения метод за признаване на ефектите от финансово обезпечение при изчисляване на експозициите към кредитен риск от контрагента съгласно чл. 157 - 161.

(2) Освен разрешените по глава шеста "Редуциране на кредитния риск" за обезпечения на позиции в търговския портфейл за целите на установяване на кредитния риск от контрагента могат да бъдат признати:

1. при репо-сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки - всички финансови инструменти и стоки, които отговарят на изискванията за включване в търговския портфейл;

2. при извънборсови дериватни инструменти - стоки, които отговарят на изискванията за включване в търговския портфейл.

(3) При изчисляване на корекциите за променливост на стойността на финансови инструменти или стоки, които не са признати за приемливи съгласно глава шеста "Редуциране на кредитния риск":

1. когато банката използва подхода за надзорна корекция на променливостта по чл. 163, тези инструменти и стоки се третират по същия начин като капиталови инструменти от неосновен индекс, регистриран на призната борса;

2. когато банката използва подхода на собствените оценки по чл. 164, корекциите за променливост се изчисляват отделно за всяка позиция; когато банката използва вътрешен модел за корекции за променливост, тя може да използва този модел и за обезпеченията по ал. 2.

(4) Когато кредитен дериват, включен в търговския портфейл, участва във вътрешно хеджиране и кредитната защита е призната по настоящата наредба, за позицията в кредитния дериват не се отчита риск от контрагента.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Независимо от посоченото в ал. 4 третиране банката може систематично да включва в изчислението на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента всички кредитни деривати, включени в търговския портфейл, които са част от вътрешно хеджиране или са закупени като защита срещу кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита е призната съгласно тази наредба.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато банка изчислява рисковопретеглени експозиции по отношение на риск от контрагента в търговския портфейл, чрез използване на вътрешнорейтингов подход по чл. 63 ал. 5, се прилага следното:

1. корекции в стойността, извършени поради кредитното качество на контрагента, може да се включат в общите корекции в стойността и провизии, направени за тези експозиции;

2. след одобрение от БНБ, ако кредитният риск от контрагента е адекватно изчислен при оценката на позициите, включени в търговския портфейл, сумата на очакваната загуба за експозицията към риск от контрагента следва да бъде нула.

Общи положения

Чл. 233. (1) Банката определя стойност на експозицията за договорите, описани в приложение № 1 "Списък на дериватите", по един от следните методи:

1. метод на пазарната оценка;

2. стандартизиран метод;

3. метод на вътрешните модели.

(2) Едновременно използване на методите по ал. 1 се допуска в рамките на финансовата група, но не и в рамките на отделно юридическо лице, освен ако то не се извършва съгласно чл. 246, ал. 7.

(3) След разрешение от БНБ методът на вътрешните модели по настоящата глава може да се използва за определяне стойността на експозициите по чл. 231, ал. 2, като, ако моделът е използван за някоя от сделките по т. 2, 3 и 4, то той се използва и за другите сделки по т. 2, 3 и 4.

(4) БНБ дава разрешение по ал. 3 в едногодишен срок, когато методът на вътрешните модели е бил използван три години, като последната година капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента са били пробно отчитани пред БНБ и по този метод.

(5) По преценка на банката методът на вътрешните модели не се използва за експозиции, които са несъществени с оглед на техния размер и риск.

Изключения от обхвата на кредитния риск от контрагента

Чл. 234. (1) Експозиция към кредитен риск от контрагента не се отчита, когато банката е закупила защита посредством кредитен дериват за експозиция от банковия си портфейл или за експозиция към кредитен риск от контрагента и изчислява капиталовото си изискване за хеджираната позиция съгласно:

1. редуцирането на кредитния риск по чл. 178 - 180; или

2. вътрешнорейтингов подход по чл. 63, ал. 5 или по чл. 115 - 117.

(2) Експозиция към кредитен риск от контрагента не се отчита, когато банката е доставчик на защита по суап за кредитно неизпълнение, включен в банковия портфейл, и отчита кредитен риск върху пълния размер на условната сума на договора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато банка прилага чл. 232, ал. 5, третирането по ал. 1 не се прилага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Независимо от ал. 1 банката може да избере при изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента еднотипно третиране на всички кредитни деривати от банковия портфейл, придобити като защита срещу експозиция от същия портфейл или срещу експозиция към кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита е призната съгласно тази наредба.

Изчисляване на стойност на експозицията към контрагент

Чл. 235. Стойността на експозицията към съответния контрагент е равна на сумата от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.

Сделки с централен контрагент

Чл. 236. За сделките по чл. 231, ал. 2 експозиция към кредитен риск или кредитен риск от контрагента не се отчита, ако едновременно е изпълнено следното:

1. сделките са сключени с централен контрагент;

2. сделките са потвърдени от контрагента;

3. всички експозиции на централния контрагент към кредитен риск от контрагентите му по всички негови ангажименти са напълно обезпечени на ежедневна база.

Третиране на транзакции с удължен сетълмент

Чл. 237. (1) Експозициите, породени от транзакции с удължен сетълмент, могат да се определят посредством метод, посочен в чл. 233, ал. 1 и различен от използваните методи за третиране на сделките по чл. 231, ал. 2, т. 1 - 4.

(2) При изчисляването на капиталовите изисквания за транзакции с удължен сетълмент банка, ползваща вътрешнорейтингов подход, може да използва рисковите тегла по стандартизирания подход за кредитен риск, при условие че ги прилага за всички такива сделки.

Общи положения

Чл. 238. (1) С цел установяване на експозицията към кредитен риск от контрагента при използване на метода на пазарната оценка банката определя стойността на експозицията чрез сумиране на текущата разменна стойност и потенциалната бъдеща кредитна експозиция.

(2) Текущата разменна стойност се определя чрез сравняване на пазарната стойност на договорите и фиксираната им договорна цена. Когато пазарната стойност е положителна величина, текущата разменна стойност е равна на пазарната стойност, а когато пазарната стойност е нула или отрицателна величина, текущата разменна стойност се приема за нула.

(3) Текущата разменна стойност на съвкупност от договори е сумата от текущите пазарни стойности на договорите.

(4) Потенциалната бъдеща кредитна експозиция се получава чрез умножение на условната стойност на договорите със съответните проценти от таблица № 1 на приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента", като:

1. за лихвени суапи за размяна на плаващи лихвени проценти в една валута се изчислява само текуща разменна стойност;

2. при суап за обща доходност или кредитно неизпълнение потенциалната бъдеща кредитна експозиция се определя чрез умножение на условната стойност на инструмента със следния процент:

а) когато референтното задължение е квалифицирана позиция по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба - 5 %;

б) когато референтното задължение не е квалифицирана позиция по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба - 10 %;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) банка, за която експозицията, възникваща от суап за кредитно неизпълнение, представлява дълга позиция в базисния инструмент, може да използва 0 % рисково тегло за потенциалната кредитна експозиция, освен ако разглежданият суап подлежи на прекратяване поради неплатежоспособност на лицето, за което експозицията, възникваща от суапа, представлява къса позиция в базисния инструмент; когато такова прекратяване е възможно, размерът на потенциалната бъдеща кредитна експозиция на банката е не по-голям от размера на неполучените премии;

4. при кредитния дериват за n-то неизпълнение приложимият по т. 2 процент се определя спрямо задължението с n-тото най-ниско кредитно качество.

Наличие на уместен измерител на риска

Чл. 239. Ако се използва методът на пазарната оценка и условната стойност не е уместен измерител на риска, присъщ за съответния договор, стойността се коригира по начин, отговарящ на рисковия профил на договора.

Общи положения

Чл. 240. (1) Стандартизираният метод се използва само за извънборсови деривати и за транзакции с удължен сетълмент.

(2) Стойност на експозицията се изчислява поотделно за всяка нетираща съвкупност по формула № 1 от приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента".

(3) В изчислението по ал. 2 се признават обезпеченията по глава шеста "Редуциране на кредитния риск" и чл. 232, ал. 2. Обезпечения, получени от контрагента, участват в изчислението с положителен знак, а обезпечения, дадени на контрагента, участват с отрицателен знак.

Платежни рамена при сделки с линеен рисков профил

Чл. 241. (1) Когато сделка за извънборсов дериватен инструмент е с линеен рисков профил и предвижда размяна на финансов инструмент срещу плащане, за платежно рамо се приема сумата на плащането.

(2) Когато сделка предвижда размяна на парични суми, се приема че сделката притежава две платежни рамена, съответстващи на договорените брутни плащания. Сделка с платежни рамена в една валута се третира като сделка с едно платежно рамо, съответстващо на нетираното плащане.

(3) За платежните рамена с остатъчен срок под една година банката може да не отчита лихвен риск.

Рискови позиции от сделки с линеен рисков профил

Чл. 242. (1) Сделки с линеен рисков профил се свеждат до съставни позиции, както следва:

1. когато базисните активи са капиталови инструменти или индекси върху тях, злато или стоки - като рискова позиция в съответния базов актив (вкл. индекс) и лихвена рискова позиция, съответстваща на платежното рамо;

2. когато базисният актив е дългов инструмент - като две лихвени рискови позиции, съответстващи на дълговия инструмент и на платежното рамо;

3. когато предвиждат размяна на суми - като лихвени рискови позиции, съответстващи на всяко от платежните рамена.

(2) Ако платежните рамена или дълговите инструменти по ал. 1 са в чуждестранна валута, те се отчитат и като рискова позиция в тази валута.

(3) Стойност на експозицията при валутен базисен суап не се отчита.

(4) Размерът на рисковите позиции за сделка с линеен рисков профил е, както следва:

1. когато базисният актив не е дългов инструмент - ефективната условна стойност (пазарната цена, умножена по размера на главницата) на базисния финансов инструмент или стока, преизчислена в левове;

2. при базисен актив дългов инструмент или при платежно рамо - ефективната условна стойност на остатъчните брутни плащания (включително главницата), преизчислена в левове и умножена по модифицираната дюрация на дълговия инструмент или платежното рамо;

3. за суап за кредитно неизпълнение - главницата на референтния дългов инструмент, умножена по остатъчния падеж на суапа.

Рискови позиции от сделки с нелинеен рисков профил

Чл. 243. Размерът на рисковите позиции от извънборсов дериват с нелинеен рисков профил е, както следва:

1. когато базисният актив не е дългов инструмент - делта-еквивалентът на ефективната условна стойност на базисния финансов инструмент;

2. при базисен актив дългов инструмент или при платежно рамо - делта-еквивалентът на ефективната условна стойност на финансовия инструмент или платежното рамо, умножен по съответната модифицирана дюрация.

Размер и знак на рисковите позиции

Чл. 244. При изчисляване на размера и знака на рисковите позиции банката използва следните формули:

1. за всички инструменти, които не са дългови - формула № 2 по приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента";

2. за дългови инструменти и за платежни рамена - формула № 3 на приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента".

Изчисляване на рискова позиция за хеджираща съвкупност

Чл. 245. Рисковите позиции се обособяват в хеджиращи съвкупности. За всяко хеджиращо множество нетната рискова позиция се установява като абсолютна стойност на сумата от рисковите позиции в съвкупността.

Обособяване на хеджиращи съвкупности

Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) За лихвени рискови позиции, произтичащи от парични депозити, получени като обезпечение от контрагент, от платежни рамена или от базисни дългови инструменти, които биха получили капиталово изискване за специфичен риск от не повече от 1.6 % по чл. 276, за всяка отделна валута се обособяват хеджиращите множества по таблица № 3 от приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента", получени чрез комбиниране на критериите "остатъчен падеж" и "референтен лихвен процент".

(2) За лихвени рискови позиции от базисни дългови инструменти или от платежни рамена с плаващ лихвен процент остатъчният падеж е продължителността на времевия период до следващата промяна на лихвения процент. Във всички останали случаи при дълговите инструменти се ползва остатъчният падеж на самия инструмент, а при платежните рамена се ползва остатъчният срок на съответната сделка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) При суапите за кредитно неизпълнение се обособява отделна хеджираща съвкупност за всеки издател на референтен дългов инструмент. Кредитен суап за n-ото неизпълнение се третира, както следва:

1. размерът на рисковата позиция в референтен дългов инструмент, част от съвкупността от експозиции, която е базисна за този кредитен суап, представлява ефективната условна стойност на този дългов инструмент, умножена с модифицираната дюрация на деривата за n-ото неизпълнение по отношение на промяна в кредитния спред на референтния дългов инструмент;

2. за всеки референтен дългов инструмент, част от съвкупност от експозиции, която е базисна за кредитен суап за n-ото неизпълнение, се обособява отделна хеджираща съвкупност; рисковите позиции, произтичащи от различни кредитни деривати за n-ото неизпълнение, не се включват в една и съща хеджираща съвкупност;

3. множителят на кредитния риск от контрагента, приложим към всяка хеджираща съвкупност, създадена за даден референтен дългов инструмент в дериват при n-ото неизпълнение, е равен на:

а) 0,3 % за референтен дългов инструмент с присъдена кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество;

б) 0,6 % за останалите дългови инструменти.

(4) За лихвени рискови позиции, произтичащи от парични депозити, дадени като обезпечение на контрагент, който няма собствени дългови инструменти с нисък специфичен риск, и произтичащи от дългови инструменти, които биха получили капиталово изискване за специфичен риск над 1,6 % по чл. 276, се обособява отделна хеджираща съвкупност за всеки издател/контрагент. В една и съща хеджираща съвкупност могат да се включат позиции в дългови инструменти на определен издател, включително в случаите на референтни задължения при суапи за кредитно неизпълнение и от платежни рамена, равностойни на дългови инструменти от същия издател.

(5) Базисни финансови инструменти, различни от дългови, се включват в едно и също хеджиращо множество, ако са идентични или подобни. За подобни се считат следните инструменти:

1. капиталови инструменти от един издател; капиталов индекс се третира като инструмент с отделен издател;

2. активи в един и същ благороден метал или стока; индекс от благородни метали или стоки се третира като отделен метал или стока;

3. инструменти с права или задължения за доставка на електроенергия през един и същ период на върхово или невърхово натоварване в рамките на 24 часа.

(6) Множителите за кредитен риск от контрагента по формула № 1 от приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента" за различните хеджиращи съвкупности са посочени в таблица № 5, приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента".

(7) За сделки с нелинеен рисков профил или за платежни рамена и сделки с базисен актив дългов инструмент, за които определена банка не може да определи делтата или модифицираната дюрация с оценъчен модел, одобрен от БНБ за изчисляването на минималните капиталови изисквания за пазарен риск, банката използва метода на пазарната оценка.

Предварителни процедури

Чл. 247. (1) Преди да включи сделка в определено хеджиращо множество, банката прилага вътрешни процедури за проверка дали съответната сделка е обхваната от правно валиден договор за нетиране, отговарящ на условията в раздел VII "Нетиращи споразумения".

(2) Преди да признае влиянието на обезпечения за редуциране на кредитния риск от контрагента, банката прилага вътрешни процедури за проверка дали обезпеченията отговарят на стандартите за правна сигурност, посочени в глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

Въвеждане

Чл. 248. (1) С разрешение от БНБ въвеждането на метода на вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания може да се извърши поетапно за различните видове сделки, като рискът от контрагента, необхванат от модела на съответния етап, се отчита чрез някой от другите методи, посочени в тази глава.

(2) Извънборсовите деривати и транзакциите с удължен сетълмент, за които банката не е получила разрешение за използване на метода на вътрешните модели, се отчитат с някой от другите методи, посочени в този раздел.

(3) Комбинирано използване по ал. 2 е възможно в рамките на банкова група, а в рамките на отделно юридическо лице - само в случаите по чл. 246, ал. 7.

(4) Банка, получила разрешение за използване на метода на вътрешните модели, не може да възобнови използването на останалите методи, посочени в настоящия раздел, освен поради обоснована причина и след разрешение от БНБ.

(5) Банка, престанала да изпълнява изискванията на настоящия раздел, представя пред БНБ план за своевременно достигане на изискванията или удостоверява, че резултатът от това неизпълнение е несъществен.

Стойност на експозицията

Чл. 249. (1) За целите на настоящия метод стойността на експозицията се измерва на ниво нетираща съвкупност. Моделът определя прогнозно разпределение на промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, дължащи се на промени в пазарни величини, като например лихвени проценти и валутни курсове. Моделът изчислява стойност на експозицията за нетиращата съвкупност за всяка бъдеща дата в зависимост от промените на пазарните величини. Моделът може да отчита и промените в обезпеченията по маржин сделки.

(2) Банка може да вземе предвид наличието на приемливи финансови обезпечения по глава шеста "Редуциране на кредитния риск" и чл. 232, ал. 2 при определянето на прогнозното разпределение на промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, ако обезпечението отговаря на качествените и количествените изисквания и изискванията за данните по чл. 253 - 257.

(3) Стойност на експозицията се изчислява като произведение на коефициента алфа (равен на 1.4) по ефективната очаквана положителна експозиция.

(4) Ефективната очаквана експозиция се изчислява рекурсивно по формула № 4 по приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента".

(5) Ефективната очаквана положителна експозиция се изчислява по формула № 5 по приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента" като претеглена средна стойност на ефективната очаквана експозиция.

(6) Ефективната очаквана експозиция и размерът на върховата експозиция се изчисляват с помощта на разпределение на експозициите, което отчита възможните отклонения от нормалното разпределение.

(7) Банка може да изчислява стойност на експозицията по начин, различен от посочения в ал. 3, ако получената стойност за всеки контрагент е не по-малка.

Съвместна симулация на пазарни и кредитни рискови фактори

Чл. 250. При използването на съвместна симулация на пазарните и кредитните рискови фактори променливостта и корелационните коефициенти на пазарните рискови фактори следва да се обуславят от кредитните рискови фактори с цел отразяване потенциалното влошаване на тези параметри при икономически спад.

Нетираща съвкупност, предмет на маржин споразумение

Чл. 251. Когато нетиращата съвкупност е предмет на маржин споразумение, очакваната положителна експозиция е една от следните величини:

1. ефективната очаквана положителна експозиция, без отчитане на маржин споразумението;

2. прагът по маржин споразумението (когато е положителен) плюс очакваното увеличение на експозицията от нетиращата съвкупност по време на рисковия маржин период при допускане за текуща нулева експозиция; този период се счита за не по-малък от пет работни дни за нетираща съвкупност, състояща се от репо-сделки, подлежащи на ежедневно преизчисляване и допълване до минималния размер на обезпечението (маржин), и десет работни дни за останалите нетиращи съвкупности;

3. резултатът от модела за изчисляване на очаквана експозиция, ако е обхванат ефектът от наличието на маржин и е получено одобрение от БНБ за тази цел по чл. 233, ал. 3.

Минимални изисквания към модели за очаквана положителна експозиция

Чл. 252. Моделът на банката за оценка на очакваната положителна експозиция следва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 253 - 257.

Контрол на кредитния риск от контрагента

Чл. 253. (1) Банката следва да разполага със звено за контрол на кредитния риск от контрагентите, което:

1. отговаря за устройството и въвеждането на система за управление на този риск, включително и за началното и периодичното утвърждаване на модела;

2. контролира целостта на входните данни и изработва и анализира отчети, основани на изходните данни от модела на банката за измерване на риска, включително извършва оценка на връзката между мерките за рисковите експозиции и ограниченията за кредитиране и търгуване;

3. е независимо от звената, отговарящи за инициирането, подновяването или търгуването на експозициите, и не е обект на нерегламентирано въздействие;

4. разполага с подходящо квалифицирани служители и се отчита пряко пред компетентния орган за управление на банката;

5. е неразделна част от ежедневните процеси по планиране, наблюдение, управление и контрол на кредитния риск и общия рисков профил на банката.

(2) Банката разполага с надеждни и цялостни правила, процеси и системи за оценка на кредитния риск от контрагентите. Рамката за управление на риска включва установяване, измерване, управление, одобрение и вътрешно отчитане на кредитния риск от контрагентите.

(3) Правилата за управление на риска на банката вземат предвид пазарния, ликвидния, правния и операционния риск, който има връзка с кредитния риск от контрагентите. Банката не следва да извършва дейност с контрагент, без да оцени неговата кредитоспособност и да отчете кредитния риск, възникващ преди и по време на сетълмента. Рисковете се управляват по подходящ начин на ниво отделен контрагент и на ниво свързани с него лица.

(4) Компетентните органи за управление активно участват в процеса за контрол на кредитния риск от контрагентите и го разглеждат като съществен аспект от дейността на банката, имащ нужда от значителни ресурси. Компетентните ръководни лица следва да са осведомени за ограниченията и допусканията на модела и влиянието и влиянието им върху достоверността на изходните данни. Тези лица вземат предвид несигурността на пазарната среда и оперативните особености и са осведомени как тези елементи са отразени в модела.

(5) Дневните отчети на банката за експозиция към кредитен риск от контрагентите се преглеждат от представители на органа за управление, които могат да разпоредят на отделни служители, управляващи или търгуващи с кредитни позиции, да намалят заетите позиции или да постановят намаление на цялостната експозиция на банката към кредитен риск от контрагентите.

(6) Системата за управление на кредитния риск от контрагентите се ползва заедно с вътрешни кредитни ограничения и ограничения за търгуване. Тези ограничения следва да са свързани с модела за измерване на риска на банката по последователен начин, който е добре разяснен на служителите, които управляват кредитни позиции или търгуват, и на компетентните ръководни лица.

(7) Системата за измерване на кредитния риск от контрагентите включва измерване на използването на кредитни линии в рамките и в края на деня. Банката измерва текущата експозиция със и без отчитане на обезпеченията. Банката изчислява и наблюдава върхова експозиция или потенциална бъдеща експозиция на ниво портфейл и на ниво отделен контрагент при избрано от нея ниво на доверие, като отчита големите или концентрираните позиции, включително по групи свързани контрагенти, по отрасли, по пазари и др.

(8) Банката разполага и редовно ползва изчерпателни стрес-тестове, с които допълва анализа на кредитния риск от контрагентите, основан на ежедневните резултати от модела за измерване на риска. Резултатите от стрес-тестовете периодично се преглеждат от компетентните ръководни лица и се отразяват в правилата и ограниченията за кредитния риск от контрагентите, приети от съответните компетентни органи за управление. Ако стрес-тестовете установят уязвимост при определени обстоятелства, се предприемат незабавни мерки за противодействие на тези рискове.

(9) Банката разполага с установена практика за спазването на документираните вътрешни правила, контроли и процедури за функционирането на системата за управление на кредитния риск от контрагентите. Тази система следва да е добре документирана и да включва разяснение на използваните емпирични техники за измерване на кредитния риск от контрагентите.

(10) Процесът за вътрешен одит на банката включва независим преглед на системата за управление на кредитния риск от контрагентите. Този преглед обхваща дейността на звената по ал. 1, включително независимото звено за контрол на кредитния риск от контрагентите. Прегледът на цялостния процес по управление на кредитния риск от контрагентите се извършва периодично и включва поне следното:

1. наличието на подходяща документация за системата и процеса за управление на кредитния риск от контрагентите;

2. организацията на звеното за контрол на кредитния риск от контрагентите;

3. цялостното използване на мерките за кредитния риск от контрагентите в ежедневното управление на риска;

4. процеса на одобрение на моделите за ценообразуване, съобразено с риска и системите за оценка, използвани от фронт-офиса и бек-офиса;

5. начина на утвърждаване на значимите промени в процеса за измерване на кредитния риск от контрагентите;

6. степента на кредитния риск от контрагентите, обхваната от модела за измерване на риска;

7. целостта на управленската информационна система;

8. точността и изчерпателността на данните за кредитния риск от контрагентите;

9. потвърждаването на съвместимостта, навременността и надеждността на информацията, използвана във вътрешните модели, включително независимостта на информационните източници;

10. точността и уместността на допусканията за променливостта и корелационните коефициенти;

11. точността на изчисленията, включително тези по числено остойностяване на риска;

12. потвърждаването на резултатите от бек-тестовете за точността на използвания модел.

Критерии за цялостно използване на модела

Чл. 254. (1) Полученото от модела разпределение на експозициите, използвани за изчисляване на ефективната очаквана положителна експозиция, следва да бъде неразделна част от ежедневния процес по управление на кредитния риск от контрагентите. Резултатът от модела следва да играе основна роля при разрешаването на заеми, управлението на кредитния риск от контрагентите, вътрешното разпределение на капитала и корпоративното управление на банката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) Банката поддържа исторически данни за моделите, използвани при определяне на разпределението на експозициите към кредитен риск от контрагентите. Тези данни трябва да удостоверят, че използваните през трите предходни години модели по чл. 233, ал. 4 отговарят на минималните изисквания по тази глава.

(3) Моделът, използван за получаване разпределението на експозициите, е част от рамка за управление на кредитния риск от контрагентите, която включва установяване, измерване, управление, одобрение и вътрешно отчитане на този риск. Тази рамка включва измерване на използването на кредитните линии (сумиране на експозициите към кредитен риск от контрагентите с останалите кредитни експозиции към тях) и вътрешно разпределение на капитала. Банката управлява и измерва текущата експозиция със и без отчитане на обезпеченията. Критериите за цялостно използване са изпълнени, когато банката прилага и други измерители на кредитния риск от контрагента, като върхова експозиция или потенциална бъдеща експозиция, ползващи разпределението на експозицията, получено от модела за изчисляване на очакваната положителна експозиция.

(4) Банката разполага със системи, позволяващи дневно оценяване на очакваната експозиция, освен ако удостовери пред БНБ, че е оправдано по-рядко оценяване на експозициите към кредитен риск от контрагента. Банката изчислява очакваната експозиция спрямо прогнозни времеви хоризонти, които подходящо отразяват времевата структура на паричните потоци и падежните дати на договорите по начин, който съответства на съществеността и състава на експозициите.

(5) Експозицията следва да се измерва, наблюдава и контролира за целия срок на договорите в нетиращото множество. Банката разполага с процедури за установяване и контрол на рисковете от контрагенти, към които експозицията се увеличава след едногодишния хоризонт. Прогнозното увеличение на експозицията следва да се отчита от модела за вътрешния капитал на банката.

Стрес-тестване

Чл. 255. (1) Банката следва да разполага с процеси за надеждно стрес-тестване на достатъчността на капитала за кредитен риск от контрагентите. Получените резултати от стрес-тестването се съпоставят с очакваната положителна експозиция и се разглеждат като част от процеса, изискван по чл. 11, ал. 2. Стрес-тестването включва установяване на възможни събития или бъдещи промени в икономическата среда, които могат да имат неблагоприятно влияние върху кредитните експозиции на банката, и оценка на възможностите на банката за противодействие срещу такива промени.

(2) Стрес-тестовете включват съвместни шокови промени в пазарните и кредитните рискови фактори. Тези тестове обхващат риска от концентрация (към отделен контрагент или група от контрагенти), риска от промяна в корелационните зависимости между пазарните и кредитните рискове и риска, че затварянето на позициите към контрагента може да повлияе на пазарните цени. Тестовете разглеждат и влиянието на тези пазарни промени върху другите позиции на банката, като това влияние следва да е неразделна част от оценяването на кредитния риск от контрагентите.

Утежняващ риск

Чл. 256. (1) Банката следва да обръща особено внимание на експозиции, пораждащи общ утежняващ риск в значима степен.

(2) Банката следва да разполага с процедури за установяване, наблюдение и контрол на случаите на специфичен утежняващ риск от началото на съответната сделка до окончателното й уреждане.

Цялостност на процеса по моделиране

Чл. 257. (1) Моделът за оценка на очакваната положителна експозиция следва своевременно, пълно и консервативно да отразява условията и обстоятелствата на сделките, включително условната стойност на договорите, датите на падеж, референтните активи, наличните нетиращи и маржин споразумения, като:

1. условията и обстоятелствата на сделките се съхраняват в база от данни, предмет на редовен и периодичен одит;

2. въвеждането в модела на данните за условията и обстоятелствата на сделките също е предмет на вътрешен одит. Банката разполага с процес, който текущо сравнява модела и системите, съдържащи изходните данни, и потвърждава, че условията и обстоятелствата са отразени правилно или поне консервативно при изчисляването на очакваната положителна експозиция;

3. процесът по признаване на нетиращите споразумения включва преглед от правния отдел за потвърждаване правната валидност на нетирането, резултатът от който се записва в базата от данни от независимо звено.

(2) При използването на модела се спазват следните изисквания по отношение на използваните данни:

1. текущите експозиции се изчисляват въз основа на текущите пазарни данни;

2. когато за оценяването на променливостта и корелационните коефициенти се използват исторически данни, те трябва да са поне тригодишни, като се осъвременяват тримесечно или по-често, ако пазарните условия го изискват. Данните трябва да покриват максимално пълен набор от икономически условия от стопанския цикъл;

3. цените, предоставени от различните структурни звена, подлежат на утвърждаване от независимо звено, като се въвеждат своевременно и цялостно в модела и се съхраняват в база от данни, предмет на редовен и периодичен одит;

4. банката разполага и с добре разработен процес за цялостност на данните, с който отстранява грешки и аномалии в наблюденията;

5. когато моделът използва приближения въз основа на пазарни данни, особено за нови продукти, за които няма тригодишна история, следва да са налични вътрешни правила, които установяват подходящите приближения, както и банката емпирично да удостовери, че те осигуряват консервативна оценка на базисния риск при неблагоприятни пазарни условия;

6. когато моделът взема предвид влиянието на обезпечението върху промените в пазарната стойност на нетиращата съвкупност, банката следва да разполага с подходящи исторически данни за моделиране на променливостта в стойността на обезпечението.

(3) Процесът по утвърждаването на модела е ясно обособен в правилата и процедурите на банката и определя необходимите тестове за осигуряване целостта на модела и установява условията, при които допусканията на модела са нарушени и биха довели до подценяване на очакваната положителна експозиция. Процесът по утвърждаване включва преглед на изчерпателността на модела.

(4) Банката следва да наблюдава присъщите рискове и да разполага с процеси за оценка на очакваната положителна експозиция при значителни нива на тези рискове, което включва:

1. установяване и управление на експозицията към специфичен утежняващ риск;

2. периодично сравнение на оценката за очаквана положителна експозиция за едногодишен период с тази, отчитаща цялата продължителност на експозицията, когато експозицията е с нарастващ рисков профил отвъд едногодишния хоризонт;

3. периодично сравнение на разменната стойност (текущата експозиция) и реализирания профил за експозиции с остатъчен падеж под една година или съхранение на данни, позволяващи подобно сравнение.

(5) Преди да включи в нетираща съвкупност съответната сделка, банката прилага вътрешна процедура за потвърждаване, че тази сделка е обхваната от правно валиден договор за нетиране съгласно раздел VII "Нетиращи споразумения".

(6) Банка, която отчита влиянието на обезпеченията при изчисленията за редуциране на кредитния риск от контрагентите, следва да разполага с вътрешна процедура за гарантиране на съответствие със стандартите за правна сигурност по глава шеста "Редуциране на кредитния риск".

Утвърждаване на модели за изчисляване на очаквана положителна експозиция

Чл. 258. (1) Моделът на банката за изчисляване на очакваната положителна експозиция трябва да отговаря на следните изисквания за утвърждаване:

1. качествените изисквания за утвърждаване на вътрешни модели за пазарен риск по глава петнадесета "Вътрешни модели";

2. лихвените проценти, валутните курсове, цените на капиталовите инструменти и стоките и другите фактори на пазарен риск се прогнозират за дългосрочен хоризонт. Използването на прогностичния модел за факторите на пазарен риск следва да се утвърждава въз основа на продължителен период от данни;

3. ценовите модели, използвани при изчисляването на експозицията към кредитен риск от контрагентите при определен сценарий на бъдещи шокови промени във факторите на пазарния риск, се проверяват в рамките на процеса по утвърждаване на модела. Моделите за оценяване на опции следва да вземат предвид нелинейната зависимост спрямо факторите на пазарен риск;

4. моделът за очакваната положителна експозиция следва да включва информация за обстоятелствата по всяка сделка, които:

а) обуславят включването й в определена нетираща съвкупност при изчисляването на сумарната експозиция на тази съвкупност. Банката следва да се увери, че сделката е отнесена от модела в подходящата нетираща съвкупност;

б) позволяват отчитане на налично маржин споразумение. Моделът обхваща текущия и бъдещите размери на маржин депозита, естеството на споразумението (едностранно или двустранно), честотата на заявките за допълване на маржин депозита, рисковия маржин период, прага по маржин споразумението и минималния размер на прехвърляемите средства. Моделът следва да извършва пазарно оценяване на промяната в стойността на обезпечението или да прилага изискванията по глава шеста "Редуциране на кредитния риск";

5. процесът по утвърждаване на модела включва периодично бек-тестване върху данни за представителни действителни или хипотетични портфейли от сделки с контрагенти. Представителните портфейли се избират въз основа на чувствителността към съществените рискови фактори и корелационните зависимости, на които банката е изложена.

(2) Когато резултатите от бек-тестовете показват, че моделът не е достатъчно точен, БНБ:

1. отнема разрешението за използването му; или

2. увеличава капиталовото изискване съгласно чл. 11, ал. 4; или

3. прилага други подходящи мерки за подобряване на модела.

Видове споразумения

Чл. 259. (1) За намаляване на кредитния риск от контрагента БНБ може да признае следните видове договорно нетиране:

1. договор за новация между банка и неин контрагент, съгласно който вземанията и задълженията между тях се прихващат по начин, установяващ нетна сума към всеки момент от действието на договора, като се създава законово обвързващ нов договор, който отменя предходните договорни вземания и задължения;

2. споразумение за кръстосано нетиране на продукти между банки, които са получили одобрение от БНБ да използват метода на вътрешните модели, освен ако са сключени между членове на една и съща финансова група;

3. други споразумения между банка и неин контрагент.

(2) Споразумение за кръстосано нетиране на продукти е писмено двустранно споразумение между банка и контрагент, по силата на което се създава едно правно валидно задължение, обхващащо съвкупност от двустранни рамкови споразумения и сделки, спадащи към следните различни продуктови категории:

1. репо-сделки, обратни репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване на ценни книжа в заем;

2. маржин заемни сделки;

3. договори по приложение № 1 "Списък на дериватите".

(3) Нетиране между позиции в търговския и банковия портфейл по нетиращи споразумения, обхващащи репо-сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и други сделки, обусловени от капиталовия пазар, се признава, когато сделките изпълняват следните условия:

1. оценяват се ежедневно по пазарни цени;

2. всички позиции, разменени по тези сделки, отговарят на условията за приемливо финансово обезпечение по глава шеста "Редуциране на кредитния риск", като не се прилага чл. 232, ал. 3.

Условия за признаване на нетиращи споразумения

Чл. 260. (1) БНБ може да признае нетиращите споразумения, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. съставени са в писмена форма;

2. предвиждат, че в случай на неизпълнение, несъстоятелност, ликвидация или други подобни събития на страна по договора ще се определи въз основа на пазарната стойност на вземанията и задълженията, обект на нетиращото споразумение, само едно нетно задължение или само едно нетно вземане към банката, като предходните вземания и задължения ще се считат за погасени;

3. банката е представила в БНБ писмено мотивирано правно становище, потвърждаващо, че в случай на оспорване пред компетентните административни органи и съдилища те биха признали, че вземането или задължението на банката е ограничено до нетната сума по т. 2 в съответствие със:

а) законодателството на държавата, където е регистриран контрагентът, а в случаи, когато участва чуждестранен клон на контрагента - и законодателството на държавата, в която е регистриран клонът;

б) законодателството, приложимо спрямо сделките, включени в нетиращото споразумение;

в) законодателството, приложимо спрямо договорите и споразуменията, необходими за изпълнение на нетиращото споразумение;

4. банката е въвела процедури за проверка валидността и съответствието на нетиращото споразумение с приложимите закони по т. 3;

5. банката съхранява цялата изискуема документация;

6. кредитният риск към всеки контрагент е сумиран по начин, водещ до една правно валидна експозиция, обхващаща нетираните сделки с този контрагент. Резултатът от това сумиране се използва при определянето на кредитните лимити и вътрешното разпределение на капитала;

7. банката отчита ефекта от нетирането в оценката за сумарната експозиция към кредитен риск на всеки контрагент и управлява кредитния риск от контрагентите на този принцип;

8. нетиращото споразумение не съдържа клауза, която позволява на изправната страна да извършва само ограничени плащания или да не извършва плащания към неизправната страна, дори и в случаите, когато неизправната страна е кредитор за нетната сума по т. 2 ("walkway" клауза).

(2) Споразуменията за кръстосано нетиране на продукти следва да отговарят на следните критерии:

1. нетната сума по ал. 1, т. 2 е нетната сума на положителните или отрицателните заключителни стойности на всички включени отделни двустранни рамкови споразумения и на положителните и отрицателните пазарни стойности на отделните сделки (Cross-Product Net Amount);

2. становището по ал. 1, т. 3 се отнася за валидността и влизането в сила на споразумението за кръстосано нетиране на продукти и влиянието върху основните клаузи на включените двустранни рамкови споразумения;

3. банката разполага с процедури съгласно ал. 1, т. 4, удостоверяващи, че всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, са покрити в правното становище;

4. банката спазва изискванията за признаване на двустранно нетиране и изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск" за редуциране на кредитния риск, по отношение на всяко включено отделно двустранно рамково споразумение и сделка.

(3) За да бъде издадено разрешение по ал. 1, БНБ се уверява в правната валидност на нетиращото споразумение по приложимото законодателство и когато е необходимо, се консултира със съответните компетентни надзорни органи.

Ефекти от признаване на нетиращите споразумения по метода на пазарната оценка

Чл. 261. Отразяването на нетиращите споразумения при установяване стойността на експозициите по метода на пазарната оценка се извършва, както следва:

1. при договори за новация разменната стойност по чл. 238 се изчислява спрямо нетните суми на сделките, обхванати от нетиращите споразумения. Не се позволява нетиране на условните стойности на сделките;

2. при други нетиращи споразумения стойността на експозицията е сумата от:

а) сбора от текущите разменни стойности на договорите, включени в нетиращото споразумение. Когато сборът е отрицателно число, текущата разменна стойност е нула;

б) потенциалната бъдеща кредитна експозиция за всички договори, включени в нетиращото споразумение, която банката може да намали съгласно формула № 6 по приложение № 7 "Кредитен риск от контрагента". Напълно съчетани договори, включени в нетиращото споразумение, се отчитат като един договор с условна стойност, равна на размера на нетното вземане. За напълно съчетани се считат валутни форуърдни договори или подобни на тях, когато паричните потоци стават дължими на една и съща дата, деноминирани са изцяло или частично в една валута и главниците са равни на съответните парични потоци.

Компоненти на позиционния риск

Чл. 265. (1) Позиционният риск е риск от промяна в цените на дълговите и капиталовите инструменти в търговския портфейл.

(2) Позиционният риск съдържа два компонента:

1. специфичен позиционен риск е рискът от промяна в цената на финансов инструмент в резултат на фактори, отнасящи се до неговия емитент, или в случай на дериват, емитента на базисния инструмент;

2. общ позиционен риск е рискът от промяна в цената на финансов инструмент в резултат на промяна в равнището на лихвените проценти в случай на търгуван дългов инструмент или дериват или в случай на капиталов инструмент или дериват поради промени на капиталовия пазар, несвързани с конкретни характеристики на отделните инструменти.

Изчисляване на нетни позиции

Чл. 266. (1) Нетна позиция е превишението на дългите (късите) позиции на банката над късите (дългите) позиции по едни и същи капиталови или дългови инструменти, конвертируеми ценни книжа и идентични финансови фючърси, опции, варанти и покрити варанти.

(2) Нетиране между къси и дълги позиции в определен финансов инструмент се допуска, когато имат един и същ емитент, деноминирани са в една и съща валута, имат едни и същи условия по купона, стават дължими на една и съща дата и в случай на несъстоятелност се третират идентично.

(3) При изчисляване на нетната позиция позициите в дериватни инструменти се третират като позиции в базисните инструменти. Нетиране между конвертируема облигация и позиция в базисния актив не се допуска.

(4) Всички нетни позиции, независимо от техните знаци, се преизчисляват ежедневно в левове по курса на БНБ.

Третиране на фючърси и форуърдни договори

Чл. 267. (1) За целите на настоящия член дълга позиция означава позиция, в която банката е фиксирала лихвения процент, който ще получи в бъдеще, а къса позиция означава позиция, в която банката е фиксирала лихвения процент, който ще плати в бъдеще.

(2) Лихвените фючърси, споразуменията за форуърдния курс (FRAs) и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти се третират като комбинации от дълги и къси позиции, както следва:

1. дълга позиция в лихвен фючърс се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка на фючърсния договор и притежаването на актив с падеж, съвпадащ с този на инструмента или базисната позиция на въпросния фючърсен договор;

2. продадено споразумение за форуърдния курс се третира като дълга позиция с падеж, равен на датата на сетълмент, към която е добавен срокът на споразумението, и като къса позиция с падеж, съвпадащ с датата на сетълмент;

3. форуърден ангажимент за покупка на дългов инструмент се третира като комбинация от къса позиция в заем, чийто падеж настъпва на датата на доставка, и дълга (спот) позиция в дълговия инструмент.

(3) При изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск на инструментите по т. 1 и 2 както заетите средства, така и притежаваният актив се включват в първата категория на таблица № 1 по приложение № 9 "Пазарни рискове", тъй като са носители на нулев специфичен риск.

(4) При изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск на инструмента по т. 3 заемът се включва в първата категория на таблица № 1 по приложение № 9 "Пазарни рискове", тъй като е носител на нулев специфичен риск, а дълговият инструмент - в подходящата за него категория на таблица № 1 по приложение № 9 "Пазарни рискове".

Третиране на опции

Чл. 268. Опциите се третират по следния начин:

1. опциите върху лихвени проценти, дългови или капиталови инструменти, индекси на акции, финансови фючърси, суапи и валутни курсове се третират като позиции, чийто размер е равен на стойността на базисния инструмент на опцията, умножена по нейната делта. Делта еквивалентната позиция може да се нетира с позиция в базисния инструмент или делта еквивалента на други деривати върху него;

2. с одобрение от БНБ капиталовото изискване за закупена борсова или извънборсова опция може да бъде същото като това за базисния й инструмент, като изискването не може да превишава пазарната стойност на опцията;

3. освен за делта риск банката следва да заделя капитал и за другите рискове при опциите, когато те са съществени.

Третиране на варанти

Чл. 269. Варантите върху дългови или капиталови инструменти се третират по същия начин както опциите по чл. 268.

Третиране на суапи

Чл. 270. Суапите се третират по същия начин като балансовите инструменти, като например лихвен суап, по който се получава плаващ лихвен процент и се плаща фиксиран лихвен процент, се третира като комбинация от дълга позиция в инструмент с плаващ лихвен процент с падеж, равен на следващата дата на фиксиране на лихвата, и като къса позиция в инструмент с фиксиран лихвен процент със същия падеж както този на самия суап.

Модели за чувствителност и нетиране на позиции в дериватни инструменти

Чл. 271. (1) Банка, която изчислява пазарна стойност и управлява лихвения риск по дериватните инструменти въз основа на дисконтирани парични потоци, може да използва модел за чувствителност при изчисляване на позициите, който подлежи на одобрение от БНБ. Този модел може да се използва и за облигации, при които главницата се амортизира за остатъчния срок до падежа. Моделът следва да формира позиции, които имат същата чувствителност към промените в лихвените проценти като на базисните парични потоци. Чувствителността следва да се оценява чрез независими промени в лихвените проценти, съответстващи на избрани точки от кривата на доходност, като се избира поне една точка за всеки от падежните интервали, заложени в таблица № 2 по приложение № 9 "Пазарни рискове". Позициите се включват при изчисляване на капиталовите изисквания съгласно условията на падежния или дюрационния подход.

(2) Банка, която не използва модел по ал. 1, с одобрението на БНБ може да третира като напълно нетирани всички позиции в дериватни инструменти, които изпълняват следните условия:

1. позициите имат еднакъв размер и са деноминирани в една и съща валута;

2. референтните лихвени проценти (за позиции с плаваща лихва) или купони (за позиции с фиксирана лихва) съвпадат;

3. остатъчните падежи за позиции с фиксиран купон или датите на следващо определяне на лихвения процент за позиции с променлив купон отговарят на следните ограничения:

(а) до един месец: съвпадат;

(б) между един месец и една година: разликата е до седем дни;

(в) над една година: разликата е до 30 дни.

Третиране на репо-сделки и сделки по предоставяне в заем на ценни книжа (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.)

Чл. 272. При репо-сделки и сделки по предоставяне в заем на ценни книжа, отговарящи на критериите за включване в търговския портфейл, прехвърлителят на ценните книжа или на гарантираните права върху тях включва ценните книжа при изчисляването на капиталовото изискване по настоящата глава.

Третиране за доставчика на защита при кредитните деривати

Чл. 273. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Страната, която поема кредитния риск (доставчик на кредитна защита), използва условната стойност на кредитния дериват при изчисляване на капиталовото изискване за позиционен риск, освен ако не е посочено друго. Банката може да приспадне от условната стойност на деривата промяната в неговата пазарна стойност от началния момент на търгуване. При изчисляване на изискването на специфичен риск се прилага падежа на договора за кредитен дериват вместо падежа на задължението, освен ако договорът не е суап за обща доходност. Позициите се определят, както следва:

1. суапът за обща доходност поражда дълга експозиция към общ позиционен риск на референтното задължение и къса експозиция към общ позиционен риск на държавна облигация със срок до падежа, равен на периода до следващото определяне на лихвения процент. Суапът за обща доходност поражда и дълга експозиция към специфичен риск на референтното задължение;

2. суапът за кредитно неизпълнение не поражда експозиция към общ позиционен риск. Банката отчита синтетична дълга експозиция към специфичен риск на задължението на референтното лице, а когато дериватът е с присъден рейтинг и отговаря на условията за квалифициран дълг, се отчита дълга позиция в деривата. Когато по деривата са налице дължими премии или лихвени плащания, паричните потоци по тях следва да се отразяват по условна стойност като дълги позиции в държавни облигации;

3. дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно лице, поражда дълга експозиция към общ позиционен риск. За целите на специфичния риск се поражда синтетична дълга позиция в задължението на референтното лице и дълга позиция към издателя на книгата. Когато дългова книга, обвързана със заеми, има присъден външен рейтинг и отговаря на условията за квалифицирана позиция, се отчита само една дълга експозиция към специфичен риск, в зависимост от присъдения рейтинг на деривата;

4. дългова ценна книга, обвързана със заеми към няколко лица и предоставяща пропорционална защита, поражда дълга експозиция към специфичен риск на издателя и експозиция към всяко референтно лице, като общата условна стойност на договора се разпределя по отделните позиции съгласно частите от общата условна стойност, която експозициите към всяко референтно лице представляват. Когато задълженията на съответното референтно лице са повече от едно, задължението с най-високото рисково тегло определя нивото на специфичния риск. Когато дългова книга, обвързана със заеми към няколко лица, има присъден външен рейтинг и отговаря на условията за квалифицирана позиция, се отчита само една дълга експозиция към специфичен риск, в зависимост от присъдения рейтинг на деривата;

5. кредитен дериват за първо неизпълнение поражда позиции в размер на условната стойност на задължение на всяко референтно лице. Ако в този случай капиталовото изискване е по-голямо от размера на максималното плащане в случай на кредитно събитие, размерът на максималното плащане представлява капиталовото изискване за специфичен риск;

6. кредитен дериват за второ неизпълнение поражда позиции в размер на условната стойност на задължението на всяко референтно лице с изключение на позицията, пораждаща най-малкото капиталово изискване за специфичен риск. Когато изчисленото по този начин капиталово изискване е по-голямо от размера на максималното плащане в случай на кредитно събитие, размерът на максималното плащане представлява капиталовото изискване за специфичен риск;

7. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) когато кредитен дериват за n-то неизпълнение е с присъдена външна кредитна оценка, капиталовото изискване за специфичен риск се изчислява въз основа на кредитната оценка, като се прилагат, когато е приложимо, съответните рискови тегла по реда на глава седма "Секюритизация".

Третиране за купувача на кредитна защита при кредитните деривати

Чл. 274. (1) За страната, която прехвърля кредитен риск (купувачът на защита), позициите се определят като противоположни (огледален образ) на тези на продавача на защита, като при дългова ценна книга, обвързана със заеми, не се създава къса позиция към издателя.

(2) Ако в определен момент на действие на договора е предвидена опция за прекратяване, в съчетание със стъпка на повишение на цената на защитата (step-up), този момент се третира като падеж на защитата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато банка купува кредитна защита за няколко референтни задължения въз основа на кредитен дериват за първо неизпълнение, институцията може да изключи специфичния риск на референтното задължение, за което съгласно таблица № 1 от приложение № 9 "Пазарни рискове" се прилага най-ниското изискване за специфичен риск измежду всички базисни референтни задължения.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) В случай на кредитен дериват за n-ото неизпълнение купувачът на защита може да изключи специфичния риск само ако предварително е получил защита за неизпълненията от 1 до n-1 или когато n-1 неизпълнения вече са настъпили. В тези случаи се прилага съответно методологията за деривати за първо неизпълнение по ал. 3.

Общи положения

Чл. 275. Банката отнася нетните си позиции в дългови инструменти в съответствие с валутата, в която са деноминирани, и изчислява капиталовите си изисквания за общ и специфичен риск във всяка валута поотделно.

Специфичен риск на дълговите инструменти

Чл. 276. (1) Позиции на банката в издадени от нея дългови инструменти не участват в изчислението за специфичен риск.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Банката включва нетните си позиции, изчислени по чл. 266, които не са секюритизиращи, в съответните категории на таблица № 1 от приложение № 9 "Пазарни рискове", въз основа на емитентите/длъжниците, външна или вътрешна кредитна оценка и остатъчен срок до падежа, като след това ги умножава по указаните тегла. За изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск претеглените позиции се сумират (независимо дали са дълги или къси). Капиталовите изисквания за специфичен риск на секюритизиращите позиции се изчисляват съгласно чл. 276б.

(3) Облигации с покритие, отговарящи на условията на чл. 41, ал. 2 - 4, могат да получат рисково тегло по ал. 2, намалено по посочения в чл. 41, ал. 1 начин в зависимост от присъдената степен на кредитно качество на емитента.

(4) При отнасянето към степените за кредитно качество за целите на таблица № 1 в приложение № 9 "Пазарни рискове" длъжник към банка, прилагаща вътрешнорейтингов подход, следва да има присъдена оценка за параметъра PD, равна или по-ниска от тази, съответстваща на длъжник - предприятие със същата степен на кредитно качество по стандартизирания подход за кредитен риск.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Банката може да ограничи резултата от произведението на рисковото тегло и нетната позиция до максималната възможна загуба, свързана с риска от неизпълнение. За къса позиция това ограничение може да се изчисли като промяна в стойността, дължаща се на незабавно елиминиране на риска от неизпълнение на емитента.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Секюритизиращи позиции, които подлежат на приспадане по чл. 230, получават капиталово изискване не по-малко от изискването по това третиране.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Ликвидни улеснения без присъден рейтинг подлежат на капиталово изискване не по-малко от това по раздел IV "Изчислителни процедури" на глава седма "Секюритизация".

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Начинът, по-който са оценени дълговите инструменти, подлежи на обстоен преглед от БНБ. В резултат на този преглед БНБ може да промени направената от банката оценка, ако прецени, че разглежданите инструменти имат прекалено високо ниво на специфичен риск, за да бъдат признати за квалифицирани позиции.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) БНБ налага на банката прилагането на максималното тегло от таблица № 1 по приложение № 9 "Пазарни рискове" за инструментите, които носят допълнителен риск поради недостатъчна платежоспособност на доставчика на ликвидност.

Третиране на портфейла за корелационно търгуване

Чл. 276а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) Портфейлът за корелационно търгуване се състои от секюритизиращи позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, които отговарят на следните условия:

1. позициите не са пресекюритизиращи, опции върху секюритизационни траншове или други деривати, предоставящи непропорционален дял от приходите от секюритизационните траншове;

2. всички референтни инструменти са инструменти, издадени върху задължения на едно лице, включително кредитни деривати, за които съществува ликвиден двупосочен пазар или обичайно търгувани индекси, базирани на тези референтни лица.

(2) В портфейла за корелационно търгуване не се включват позиции, чиито базисни активи са:

1. вземания, които отговарят на условията за включване в класовете експозиции по чл. 25, ал. 1, т. 8 и 9;

2. вземания от дружество със специална инвестиционна цел.

(3) В портфейла за корелационно търгуване могат да се включат позиции, които не отговарят на условията по ал. 1, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му активи съществува ликвиден двупосочен пазар.

(4) Банка може да определи капиталово изискване за специфичен риск за портфейла за корелационно търгуване, равно на по-голямото от:

1. сумарното капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните дълги позиции от портфейла за корелационно търгуване, и

2. сумарното капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните къси позиции от портфейла за корелационно търгуване.

Третиране на секюритизиращите позиции за специфичен риск

Чл. 276б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) Банката претегля изчисления съгласно чл. 266 нетен размер на секюритизиращите позиции в търговския портфейл, както следва:

1. за секюритизиращи позиции, които в банковия портфейл са предмет на стандартизирания подход за кредитен риск - с 8 % от приложимото рисково тегло съгласно техниките за този подход, посочени в раздел IV "Изчислителни процедури" на глава седма "Секюритизация";

2. за секюритизиращи позиции, които в банковия портфейл са предмет на вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск - с 8 % от приложимото рисково тегло съгласно техниките за този подход, посочени в раздел IV "Изчислителни процедури" на глава седма "Секюритизация".

(2) Когато банка не е инициатор по определена схема за секюритизация, тя може да използва метода на надзорната формула само след разрешение на БНБ. Когато е приложимо, оценките на входните параметри PD и LGD се определят в съответствие с глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели" или, след допълнително разрешение от БНБ, въз основа на оценки, получени в резултат на подхода, предвиден в чл. 315а, когато те съответстват на количествените изисквания за вътрешнорейтинговия подход.

(3) Спрямо секюритизиращи позиции, които биха били третирани съгласно разпоредбите на чл. 194а, ал. 12, ако са част от банковия портфейл, се прилага 8 % от съответстващото рисково тегло.

(4) Банката сумира абсолютните стойности на своите претеглени позиции, получени от прилагането на този член (независимо дали са дълги или къси), за да изчисли капиталовото изискване за специфичен риск на своите секюритизиращи позиции.

Общ риск на дълговите инструменти

Чл. 277. (1) При изчисляване на общия позиционен риск, възникващ от дългови финансови инструменти, банката прилага падежен или дюрационен подход.

(2) Използването на дюрационен подход или неговото преустановяване се разрешава от БНБ въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи.

(3) За всяка валута се прави отделна падежна таблица, като капиталовите изисквания за всяка валута се изчисляват поотделно.

Падежен подход за общ риск

Чл. 278. (1) При падежния подход за изчисляване на капиталови изисквания за общ позиционен риск на дълговите инструменти банката претегля нетните позиции от съответния дългов инструмент съобразно техния падеж. Дългите и късите позиции в дългови инструменти се поставят в падежните интервали (колони 02 или 03) от Таблица № 2 на приложение № 9 "Пазарни рискове", групирани в три зони.

(2) Инструментите с фиксиран лихвен процент се разпределят в съответствие с остатъчния срок до падежа, а инструментите с променлив лихвен процент - в съответствие с остатъчния срок до следващата дата на промяна на лихвения процент.

(3) Нетната позиция по всеки дългов инструмент се отнася в съответния падежен интервал от таблица № 2 по приложение № 9 "Пазарни рискове" съгласно лихвения процент на купона и се умножава със съответното рисково тегло от колона 04.

(4) Банката сумира отделно претеглените дълги и претеглените къси позиции във всеки падежен интервал. Частта от претеглените дълги позиции, която се съчетава с претеглените къси позиции в определен падежен интервал, представлява съчетаната претеглена позиция за интервала. Остатъчните дълги или къси позиции представляват несъчетаната претеглена позиция за интервала.

(5) Банката сумира съчетаните претеглени позиции във всички падежни интервали.

(6) Банката сумира общите несъчетани претеглени дълги, съответно къси позиции за интервалите, за всяка от трите зони. Получените дълги и къси претеглени позиции за всяка зона се съчетават с оглед получаване на съчетана претеглена позиция за всяка зона. Остатъчната несъчетана част от претеглената дълга или претеглената къса позиция представлява несъчетаната претеглена позиция за тази зона.

(7) За да получи съчетаната претеглена позиция между зона I и зона II, банката съчетава несъчетаната претеглена дълга (къса) позиция в зона I с несъчетаната претеглена къса (дълга) позиция в зона II. След това се съчетават остатъчните несъчетани претеглени позиции от зона II и несъчетаните претеглени позиции в зона III.

(8) След извършването на съчетаванията банката съчетава остатъчните несъчетани претеглени позиции между зона I и зона III.

(9) След извършване на действията по ал. 7 и 8 банката сумира остатъчните несъчетани претеглени позиции между зоните.

(10) Капиталовото изискване се изчислява като сума от:

1. 10 % от сумата на съчетаните претеглени позиции за всички интервали;

2. 40 % от съчетаната претеглена позиция в зона I;

3. 30 % от съчетаната претеглена позиция в зона II;

4. 30 % от съчетаната претеглена позиция в зона III;

5. 40 % от съчетаната претеглена позиция между зона I и зона II и между зона II и зона III;

6. 150 % от съчетаната претеглена позиция между зона I и зона III;

7. 100 % от остатъчните несъчетани претеглени позиции.

Дюрационен подход за общ риск

Чл. 279. (1) При прилагане на дюрационен подход банката изчислява доходността до падеж на дълговите инструменти, като за инструментите с променлив лихвен процент се използва допускането, че главницата е дължима на датата на следващата промяна на лихвения процент.

(2) След определяне на доходността до падеж банката изчислява модифицирана дюрация за всеки дългов инструмент, като използва формула № 1 от приложение № 9 "Пазарни рискове".

(3) Банката отнася всеки дългов инструмент към съответната зона в таблица № 3 по приложение № 9 "Пазарни рискове" въз основа на изчислената му модифицирана дюрация.

(4) Дюрационно претеглената позиция за всеки инструмент се получава като произведение от пазарната цена, модифицираната дюрация и предполагаемата промяна на лихвения процент за тази дюрация от колона 3 на таблица № 3 по приложение № 9 "Пазарни рискове".

(5) Банката изчислява дюрационно претеглените си дълги и къси позиции във всяка зона. Съчетаните и несъчетаните претеглени позиции на база дюрация се определят по реда на чл. 278, ал. 4 - 9, като се приема, че всяка зона се състои от един интервал.

(6) Капиталовото изискване за общ позиционен риск на дълговите инструменти, претеглени чрез подхода за дюрация, е сбор от:

1. 2 % от съчетаната дюрационно претеглена позиция за всяка зона;

2. 40 % от съчетаните дюрационно претеглени позиции между зони I и II и между зони II и III;

3. 150 % от съчетаната дюрационно претеглена позиция между зони I и III;

4. 100 % от остатъчните несъчетани дюрационно претеглени позиции.

Общи положения

Чл. 280. (1) Капиталовото изискване за специфичен риск, възникващ от капиталови инструменти, се установява въз основа на общата брутна капиталова позиция, а за общ риск - общата нетна позиция на банката.

(2) За изчисляване на съответните капиталови изисквания банката разпределя нетните си позиции от капиталови инструменти по държавите, в които те са регистрирани на борсите и/или се търгуват.

Специфичен риск за капиталови инструменти

Чл. 281. (1) Общата брутна позиция представлява сумата от абсолютните стойности на нетните дълги и нетните къси позиции на банката в капиталови инструменти, изчислени в съответствие с чл. 266.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) Капиталовото изискване за специфичен риск е 8 % от общата брутна позиция.

Общ риск на капиталовите инструменти

Чл. 282. (1) Общата нетна позиция е разликата между общите нетни дълги и нетни къси позиции на банката в капиталови инструменти, изчислени в съответствие с чл. 266.

(2) Общата нетна позиция се изчислява за всеки национален пазар поотделно.

(3) Капиталовото изискване за общ риск е общата нетна позиция на банката, умножена по 8 %.

Фючърси върху индекси

Чл. 283. (1) Позиции във фючърси върху капиталови индекси, делта-еквивалентните позиции в опции върху капиталови индекси или позиции в индекси върху капиталови инструменти (наричани накратко "фючърси върху индекси"), могат да бъдат сведени до съставящите ги капиталови инструменти. След разрешение от БНБ за всеки отделен индекс получените по този начин позиции могат да бъдат нетирани с противоположни позиции в базисните инструменти. В такъв случай банката следва да удостовери пред БНБ, че разполага с достатъчно капитал срещу риска бъдещите промени в цените на съставните капиталови инструменти да не съответстват напълно на промените в цените на индекса или когато са нетирани позиции в базисни инструменти на индекси, които се различават по дата на падеж или състав.

(2) Фючърси върху борсови индекси, признати от БНБ за добре диверсифицирани, подлежат на капиталово изискване за общ риск от 8 %. Тези инструменти се включват при изчисляване на общата нетна позиция по капиталовите инструменти за общ риск по чл. 282 и не се отчитат при изчисляване на общата брутна позиция за специфичен риск по чл. 281.

(3) Когато фючърс върху индекси не е разделен на съставните му базисни позиции, той се третира като отделен капиталов инструмент, за който се определят капиталови изисквания за общ и специфичен риск. Ако индексът по този фючърс е борсов и признат от БНБ за добре диверсифициран, изискването на специфичен риск може да се пренебрегне.

Чл. 284. В случаите на поемане на емисии от дългови или капиталови инструменти при изчисляване на нетните си позиции банката може да приложи следната процедура:

1. да изчисли нетните си позиции чрез приспадане на поетите позиции, които са записани или препоети от трети лица въз основа на официални споразумения;

2. да намали нетните си позиции с редуциращите коефициенти в колона 2 на таблица № 4 по приложение № 9 "Пазарни рискове";

3. капиталовите изисквания се изчисляват, като се използват редуцираните поети позиции;

4. за нулев работен ден се счита работният ден, на който банката се ангажира безусловно да приеме определено количество ценни книжа по договорена цена;

5. банката удостоверява пред БНБ, че разполага с достатъчно капитал срещу риска от загуба, който съществува между времето на първоначалния ангажимент и работен ден 1.

Условия за пълно признаване

Чл. 285. (1) Пълно признаване на защита, осигурена от кредитни деривати, се допуска, когато стойностите на двете рамена на позицията се изменят в противоположни посоки и в един и същи размер, когато:

1. двете рамена се състоят от напълно идентични инструменти; или

2. дългата пряка позиция е хеджирана със суап за обща доходност (или обратно) и има съвпадение между референтното задължение и базисните експозиции (т.е. пряката позиция). Падежът на суапа може да се различава от този на базисната експозиция.

(2) В случаите по ал. 1 не следва да се изчислява капиталово изискване за специфичен риск за която и да е страна на позицията.

Условия за 80 %-но прихващане

Чл. 286. (1) Прихващане от 80 % се прилага, когато двете рамена не се състоят от напълно идентични инструменти и са изпълнени следните условия:

1. стойностите на двете рамена винаги се изменят в противоположни посоки;

2. налице е съвпадение на падежите на референтното задължение и кредитния дериват, както и на валутите, в които са деноминирани базисната експозиция и референтното задължение;

3. основните характеристики на договора за кредитния дериват не водят до промени в цената на кредитния дериват, които съществено да се различават от промените в цената на пряката позиция.

(2) Капиталовото изискване за специфичен риск за рамото на транзакцията с по-високо първоначално изискване е 20 % от последното, докато изискването за специфичен риск на другото рамо е 0 %.

Условия за частично прихващане

Чл. 287. (1) Частично прихващане се допуска, когато стойностите на двете рамена обикновено се изменят в противоположни посоки и е изпълнено едно от следните условия:

1. липсва съвпадение между референтното задължение и базисната експозиция на позициите по чл. 285, ал. 1, т. 2, като:

а) референтното задължение е със същия или по-нисък ранг спрямо базисното задължение;

б) базисното и референтното задължение имат един и същ издател и правно валидни клаузи за едновременно неизпълнение (cross default) или предсрочно погасяване (cross acceleration);

2. налице е валутно или падежно несъответствие между кредитната защита и базисния актив на позициите по чл. 285, ал. 1, т. 1 или чл. 286;

3. налице е несъвпадение между пряката позиция и кредитния дериват на позициите по чл. 286, но базисният актив е включен в документацията по разрешените за доставка задължения.

(2) В случаите по ал. 1 се прилага по-високото от двете капиталови изисквания за специфичен риск, изчислени за различните рамена на транзакцията.

Третиране в други случаи

Чл. 288. За всички случаи извън обхвата на чл. 285 - 287 капиталовото изискване за специфичен риск се прилага и за двете рамена на позициите.

Общи положения

Чл. 289. (1) Освен ако не е посочено друго, позициите в КИС подлежат на капиталово изискване за позиционен риск (общ и специфичен) от 32 %, като сумата от капиталовите изисквания за позиционен и валутен риск за позициите в КИС не трябва да превишава 40 %.

(2) Освен ако не е посочено друго, не се допуска нетиране между базисните инструменти на КИС и други позиции на банката в тези инструменти.

(3) Условията за използване на методите по чл. 290 за КИС, регистрирани или под надзор в ЕС, са, както следва:

1. проспектът на КИС или равностойна документация включва:

а) видовете активи, в които на КИС е разрешено да инвестира;

б) приложимите инвестиционни лимити и методологията за изчисляването им;

в) максималното ниво на разрешена задлъжнялост (ливъридж);

г) политиката за ограничаване на риска от контрагента, присъщ за разрешените сделки с извънборсови деривати, репо-сделки и равностойни на тях;

2. дейността на КИС се отчита най-малко два пъти в годината по начин, позволяващ адекватна оценка на активите, пасивите, дохода и операциите през отчетния период;

3. КИС обявява ежедневни котировки за обратно изкупуване на дяловете/акциите си;

4. инвестициите в КИС са отделени от активите на управляващото го предприятие;

5. инвестиращата банка оценява адекватно риска на КИС.

(4) След разрешение на БНБ КИС от трета държава може да бъде призната, ако са изпълнени изискванията по ал. 3.

Изчислителни процедури

Чл. 290. (1) Когато банката разполага с информация за базисните инвестиции на КИС на ежедневна база, тя изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск по методите на този раздел или чрез одобрен вътрешен модел. Позициите в КИС се третират като позиции в базисните инвестиции. Нетиране между позициите в базисните инструменти на КИС и другите позиции, притежавани от банката, е разрешено, при условие че банката притежава достатъчно количество дялове, за да е възможна размяна срещу базисните инвестиции.

(2) Спрямо позиции, заети с цел наподобяване (репликация) на състава, риска и доходността на външно създаден индекс или фиксирана съвкупност от капиталови или дългови инструменти, се прилагат методите по ал. 1, при условие че е изпълнено следното:

1. целта на КИС е да наподобява (репликира) състава, риска и доходността на определен външно създаден индекс или фиксирана съвкупност от капиталови или дългови инструменти;

2. корелационният коефициент между ежедневните промени в цените на КИС и индекса или съвкупността от капиталови или дългови инструменти за период от поне шест месеца е не по-малък от 0,9.

(3) Когато банката не разполага с информация за базисните инвестиции на КИС на ежедневна база, тя изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск в съответствие с методите по тази глава, ако са изпълнени следните условия:

1. допуска се, че КИС първо инвестира в най-големия размер, разрешен според нейните инвестиционни ограничения, в активи с най-високо капиталово изискване за позиционен риск, и след това извършва инвестиции в низходящ ред спрямо капиталовото изискване до достигането на ограничението за максимален размер на инвестициите. Позицията в КИС ще се третира като пряко вложение в предположените позиции;

2. при изчисляване на капиталовото изискване за позиционен риск банката отчита максималната непряка експозиция, която може да достигне при заемане на мултипликативни (leveraged) позиции чрез КИС и пропорционално увеличава позицията в КИС до максималната експозиция към базисните инвестиции, допустима според инвестиционните ограничения;

3. ако капиталовото изискване за позиционен риск по този подход надвиши това, посочено в чл. 289, ал. 1, капиталовото изискване се ограничава до това ниво.

Изчисления от трета страна

Чл. 291. За изчисляването и отчитането на капиталовите изисквания за позиционен риск за позиции в КИС банката може да разчита на трета страна, при условие че изчисленията в отчетите са адекватни и точни.

Чл. 292. (1) Банката изчислява капиталово изискване за валутен риск, произтичащ от позициите в банковия и търговския портфейл, когато сумата на общата нетна открита валутна позиция и нетната й позиция в злато превишава 2 % от собствения капитал.

(2) Капиталовото изискване за валутен риск се изчислява чрез умножаване на сумата от общата нетна валутна позиция и нетната позиция в злато по 8 %.

(3) Капиталовото изискване за валутен риск може да се изчислява и по реда на глава петнадесета "Вътрешни модели".

Общи положения

Чл. 293. Нетната открита позиция на банката във всяка отделна валута и в злато е сумата от следните елементи:

1. нетната спот позиция е разликата между активите и пасивите в съответната валута, включително начислените лихви (за златото - нетната спот позиция в злато);

2. нетната форуърдна позиция (разликата между сумите за получаване и сумите за плащане по форуърдните валутни сделки и сделките в злато, включително валутните фючърси и фючърсите за злато, както и главниците по валутни суапове, които не са включени в спот позицията);

3. неотменяеми гаранции и подобни инструменти в съответната валута, за които е сигурно, че ще станат изискуеми, но все още не са отнесени в баланса;

4. нетните бъдещи приходи/разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани;

5. нетният делта-еквивалент на валутните опции и опциите за злато, изчислен по реда на глава четиринадесета "Третиране на опциите";

6. пазарната стойност на опции, различни от тези в т. 5.

Определяне на позиции в КИС

Чл. 294. (1) Ако банката няма достатъчна информация за валутните позиции на КИС, тя допуска, че инвестициите на КИС във валутни инструменти са в максималния позволен размер според нейните инвестиционни ограничения.

(2) Банката взима предвид максималната непряка експозиция, която би могла да достигне чрез поемане на мултипликативни (leveraged) позиции чрез КИС чрез пропорционално увеличаване на позицията в КИС до максималната възможна експозиция към базисните инвестиции според инвестиционните ограничения.

(3) Предположената позиция на КИС във валутни инструменти се третира като отделна валута, като, когато е известно дали тази позиция е дълга или къса, общата дълга позиция се добавя към общата дълга открита валутна позиция, а общата къса позиция се добавя към общата къса открита валутна позиция.

(4) Не се допуска нетиране между позиции в различни КИС преди изчислението.

(5) При изчисляване на валутни позиции, възникнали от инвестиции в КИС, банката може да разчита на трета страна за отчитането на валутните позиции на КИС, когато точността на отчетите е осигурена в подходяща степен.

Определяне на обща нетна валутна позиция

Чл. 295. Определянето на общата нетна валутна позиция се извършва по следния начин:

1. изчислява се нетната позиция във всяка отделна валута, включително златото;

2. нетните позиции във всяка валута се преизчисляват в левове по курса на БНБ към отчетната дата;

3. сумират се поотделно нетните дълги и нетните къси позиции, с изключение на позициите в левове и евро;

4. общата нетна валутна позиция представлява по-голямата от общата нетна дълга позиция и общата нетна къса позиция.

Лимити за валутни позиции

Чл. 296. (1) Всяка банка спазва ежедневно:

1. максимално съотношение в размер 15 % между нетна открита позиция във всяка чуждестранна валута и размера на собствения й капитал, с изключение на валутата евро;

2. максимално съотношение в размер 30 % между общата нетна валутна позиция и размера на собствения й капитал.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2008 г., в сила от 11.04.2008 г.)

Особено третиране на валутни позиции

Чл. 297. (1) Капиталовото изискване за позиции в различни валути на Общността, участващи във втората фаза на Европейския паричен съюз, е 1,6 % от стойността на съчетаната позиция и 8 % от несъчетаната позиция.

(2) Нетните позиции в съставни валути се разделят на съставящите ги валути в съответствие с установените им квоти.

Основни принципи

Чл. 298. (1) Банката изчислява капиталови изисквания за покриване на риска от позиции в стоки (като метали, полезни изкопаеми, селскостопански продукти) или стокови деривати от банковия и търговския портфейл.

(2) Всяка позиция в стока или стоков дериват се отчита чрез стандартната й мерна единица (килограм, барел и т.н.). Спот цената се преизчислява в левове по курса на БНБ към отчетната дата.

(3) Нетната позиция във всяка стока е превишението на дългата (късата) позиция над късата (дългата) позиция в една и съща стока и идентични стокови фючърси, опции и варанти. Банката може да третира позиции в стокови деривати като позиции в базисната им стока.

(4) Следните позиции са позиции в една и съща стока:

1. позиции в различни подкатегории стоки в случаите, когато стоките от тези подкатегории са взаимозаменяеми при доставка;

2. позиции в подобни стоки, ако те са близки заместители и между промените в техните цени може ясно да се установи минимален корелационен коефициент 0,9 за период поне от една година.

(5) Позициите в злато или в деривати в злато са предмет на валутен риск и се включват при изчисляване на капиталовото изискване за валутен риск.

(6) Стоковото финансиране може да се изключи при изчисляването на капиталовото изискване за стоков риск.

(7) Лихвеният и валутният риск по позициите в стоки и стокови деривати се включват при изчислението за общ риск на търгуемите дългови инструменти и в изчислението за валутен риск.

Третиране на конкретните инструменти

Чл. 299. (1) Стоковият фючърс и форуърдният ангажимент за покупка или продажба на отделни стоки се измерва като условно количество в стандартната мерна единица за базовата стока и получава падеж съгласно крайния си срок.

(2) Стоковите суапове се третират по следния начин:

1. позицията е дълга, когато банката има задължение по фиксирана цена и вземане по плаваща цена, и къса, когато банката има вземане по фиксирана цена и задължение по плаваща цена;

2. когато едното рамо на сделката е по фиксирана цена, а другото по текуща пазарна цена, суапът се отчита в съответната скала по чл. 302, ал. 2 под формата на позиции, равни на условната стойност на договора, като на всяко плащане по суапа съответства по една позиция в съответния интервал;

3. когато рамената на суапа са в различни стоки, те се отчитат в отделни таблици по падежния подход за стоков риск.

(3) Опциите върху стоки или върху стокови деривати се третират като позиции, равни по стойност на размера на базисния актив, за който се отнася опцията, умножен по своята делта. Тези позиции могат да се нетират срещу позиции в същите базисни стоки или стокови деривати.

(4) Варантите върху стоки се третират по същия начин, както стоковите опции по ал. 3.

(5) Прехвърлителят на стоките или гарантираните права върху стоките в репо-сделка и кредиторът на стоките по сделка за предоставяне в заем на стоки включва тези стоки в изчислението на капиталовите си изисквания съгласно настоящата глава.

Общи положения

Чл. 300. При изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск банката може да използва следните методи в зависимост от дейността си:

1. опростен подход за стоков риск;

2. падежен подход за стоков риск.

Опростен подход за стоков риск

Чл. 301. (1) Капиталовото изискване за стоков риск по опростения подход се изчислява като сума от капиталовите изисквания за всяка стока.

(2) Капиталовото изискване за всяка стока е сумата от:

1. 15 % от стойността на нетната позиция (дълга или къса);

2. 3 % от стойността на брутната позиция (дълга плюс къса).

Падежен подход за стоков риск

Чл. 302. (1) Банката използва отделна падежна скала за всяка стока. Всички позиции в тази стока и позициите, които се считат за позиции в една и съща стока, съгласно чл. 298, ал. 4, се поставят в съответния падежен интервал на скалата. Стоките в наличност се поставят в интервала от 0 до 1 месец.

(2) Падежната скала обхваща следните интервали:

1. 0 Ј 1 месец;

2. > 1 Ј 3 месеца;

3. > 3 Ј 6 месеца;

4. > 6 Ј 12 месеца;

5. > 1 Ј 2 години;

6. > 2 Ј 3 години;

7. > 3 години.

(3) Позиции, които съгласно чл. 298, ал. 4 са позиции в една и съща стока, взаимно се прихващат и се поставят в съответния падежен интервал на нетна база при условие, че е изпълнено едно от следните условия:

1. падежите по договорите са в един и същи ден;

2. падежите по договорите се различават с не повече от 10 дни, ако договорите се търгуват на пазар, който позволява ежедневна доставка по договора.

(4) Банката изчислява сумата на дългите и сумата на късите позиции във всеки падежен интервал. Частта от дългата (късата) позиция, която се съчетава с късата (дългата) позиция в съответния падежен интервал, е съчетаната позиция в този интервал, докато остатъчната дълга или къса позиция е несъчетаната позиция за този интервал.

(5) Частта от несъчетаната дълга (къса) позиция за съответния падежен интервал, която се съчетава с несъчетаната къса (дълга) позиция за следващия падежен интервал, е съчетаната позиция между двата падежни интервала. Частта от несъчетаната дълга или къса позиция, която не може да бъде съчетана по този начин, е несъчетаната позиция.

(6) Капиталовото изискване за всяка стока по този подход е сумата от:

1. стойността на съчетаните дълги и къси позиции по падежни интервали, умножена по 1,5 %;

2. съчетаната позиция между два падежни интервала за всеки падежен интервал, в който е пренесена несъчетана позиция, умножена по 0,6 %;

3. остатъчните несъчетани позиции, умножени по 15 %.

(7) Капиталовото изискване на банката за стоков риск е сумата от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по предходната алинея.

Чл. 319. (1) При прилагане на подхода на базисния индикатор банката изчислява размера на капитала за покриване на загуби от операционен риск чрез умножение на средногодишния брутен доход на банката по коефициент 0,15.

(2) Средногодишният брутен доход се формира от сумата на нетния лихвен доход и нетния нелихвен доход, усреднени за последните три календарни години на базата на одитирани данни. Когато не са налични одитирани данни, могат да се използват вътрешни експертни оценки.

(3) Средногодишният брутен доход се изчислява като сума от положителните стойности на годишния брутен доход, разделена на броя им. Когато годишният брутен доход е отрицателен, той не се включва в изчисляването на показателя.

(4) Годишният брутен доход се изчислява преди приспадането на провизиите за обезценка и оперативните разходи. Оперативните разходи включват и възнагражденията, изплащани за външни услуги, оказани от лице, което не е предприятие - майка или дъщерно предприятие на банката, или дъщерно предприятие на предприятието - майка на банката.

(5) Разходите за външни услуги, оказани от трети лица, се приспадат от годишния брутен доход, когато те са извършени от предприятие, обект на равностоен надзор.

(6) При изчисляването на годишния брутен доход не се включват:

1. реализирани печалби/загуби от продажба на ценни книжа в банков портфейл;

2. доходи от нерегулярни и извънредни източници;

3. получени застрахователни обезщетения.

Общи положения

Чл. 320. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) Банката може да използва стандартизиран подход за изчисляване на капиталовите си изисквания за операционен риск, след като е уведомила БНБ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2010 г.) За да може да използва подхода по ал. 1, банката следва да удостовери, че:

1. са изпълнени изискванията по чл. 321 и 322; и

2. банката е прилагала стандартизирания подход минимум една година за вътрешни цели.

(3) Капиталовото изискване при стандартизирания подход се определя като сума от капиталовите изисквания, изчислени за всяка от последните три календарни години по отделни групи дейности съгласно таблица № 2 на приложение № 10 "Операционен риск" и се изразява с формула № 1 от приложение № 10 "Операционен риск".

(4) Когато полученият резултат за определена година е отрицателна величина, той се заменя с нула. Когато не са налични одитирани данни, могат да се използват вътрешни експертни оценки.

Политики и критерии за разпределение на брутния годишен доход

Чл. 321. (1) Банката разработва и приема писмени политики и критерии за разпределение на брутен годишен доход по отделните групи дейности. Критериите подлежат на преглед и актуализация при въвеждането на нови или промяна на вече съществуващи дейности.

(2) Разпределяне на дейностите по отделни групи се извършва при спазване на следните критерии:

1. всички дейности се разпределят в съответните групи по изключващ повторенията и напълно изчерпващ дейностите начин;

2. дейностите, които не могат да бъдат разпределени в определена група, но които представляват спомагателна функция към друга дейност, се разпределят към групата на дейността, която подпомагат. Когато повече от една дейност се обслужва от една спомагателна дейност, се използва обективен критерий за разпределяне;

3. ако дейността не може да бъде разпределена в някоя от групите, тогава тя се отнася към групата с най-високо капиталово изискване. Същият подход се прилага за всяка свързана спомагателна дейност;

4. банката използва вътрешни модели за разпределение на брутния годишен доход между групите дейности. Разходите, извършени в една група дейност, които се отнасят към друга група, могат да бъдат преразпределени към втората група чрез използване на начин, основан на вътрешно прехвърляне на разходи между двете групи дейности;

5. разпределянето на дейностите по отделни групи за изчисляване на капиталово изискване за операционен риск е съвместимо с категориите, използвани за кредитен и пазарен риск;

6. компетентният орган за управление е отговорен за политиката по разпределение на дейностите по отделни групи;

7. процесът по разпределение на дейността на банката по отделни групи е обект на независим преглед и контрол.

Изисквания за управление на риска

Чл. 322. (1) За прилагането на стандартизирания подход банката отговаря на следните общи изисквания за управление на риска:

1. органът за управление на банката е приел писмени политики и процедури за оценка и управление на операционния риск и планове за действие при непредвидени обстоятелства и за ограничаване на загубите при настъпване на кризисни ситуации. Участва в процеса на контрол на операционния риск, като е ангажиран също така и с основните промени в системата. Ролята и отговорността в управлението могат ясно да бъдат установени, включително и за нейните дъщерни и други предприятия, които се консолидират от банката;

2. банката разполага със система за управление на операционния риск, основана на надеждна концепция, която се прилага последователно;

3. органът за управление осигурява необходимите ресурси, в т. ч. и в областта на вътрешния контрол и одита.

(2) Банка, прилагаща стандартизирания подход, отговаря и на следните допълнителни критерии:

1. разполага с достатъчно добре документирана система за оценка и управление за операционния риск, с ясно дефинирани отговорности за идентифициране на експозициите към операционен риск, съхраняване на информацията, включително за претърпени съществени загуби;

2. системата за оценка на операционния риск е обект на периодичен независим преглед;

3. системата за оценка на операционния риск е интегрирана в цялостния процес за управление на рисковете на банката. Нейните резултати са неразделна част от процеса по наблюдение и контрол на експозицията към рискове.

Общи положения

Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) С разрешение на БНБ по чл. 318, ал. 7 банката може да използва усъвършенствани подходи за изчисляване на капиталовите си изисквания за операционен риск след оценка адекватността на прилагания подход, нивото на сложност на операциите и процедурите им и равнището на операционния риск.

(2) Българската народна банка дава разрешение по ал. 1, когато:

1. спазени са минималните общи изисквания, посочени в чл. 322, ал. 1;

2. изпълнени са качествените и количествените критерии по чл. 326 и 327;

3. подходът е прилаган за вътрешни цели не по-малко от три години, като поне една година капиталовите изисквания на банката за операционен риск са били отчитани пред БНБ паралелно със стандартизирания подход.

Надзорно сътрудничество

Чл. 324. (1) Когато кредитна институция, която е предприятие майка от държава членка, и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг, който е предприятие майка от държава членка, подадат заявление за използване на усъвършенстван подход за измерване на операционен риск, компетентните надзорни органи на различните институции трябва да си сътрудничат тясно, както е предвидено в чл. 92 от Закона за кредитните институции.

(2) Заявлението по ал. 1 трябва да включва елементите по чл. 323 - 329.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато кредитна институция, която е предприятие майка от държава членка, и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг, който е предприятие майка от държава членка, използват усъвършенстван подход за измерване на операционен риск на единна база, се разрешава изискванията за настоящия раздел да се изпълняват от предприятието майка и дъщерните му предприятия, разглеждани заедно.

Прилагане на групово ниво

Чл. 325. Когато кредитна институция, която е предприятие майка от държава членка, и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг, който е предприятие майка от държава членка, подадат заявление за използване на усъвършенстван подход за измерване на операционен риск, заявлението трябва да включва следното:

1. описание на използваната методология за разпределяне на операционния риск между различните предприятия в групата;

2. информация за начина на отчитане на ефекта от диверсификацията в системата за измерване на риска.

Качествени критерии

Чл. 326. Системата за управление на операционния риск в банката следва да отговаря на следните качествени критерии:

1. вътрешната система за измерване на операционен риск е неразделна част от ежедневния процес за управление на риска в банката;

2. в банката е създадена независима функция по управление на операционния риск;

3. отчетността за експозициите и загубите от операционен риск се изготвя поне веднъж на всеки три месеца и банката е разработила процедури за предприемане на подходящи корективни действия;

4. системата за управление на риска е добре документирана и банката осигурява спазването на нормативната база и политика за третиране на несъответствията с нея;

5. процесът по управление на операционния риск и системите за измерването му са обект на периодични прегледи от вътрешни и/или външни одитори;

6. одобряването на системата за измерване на операционния риск по чл. 318, ал. 7 от БНБ включва следните елементи:

а) потвърждаване, че процесът по вътрешно валидиране работи по подходящ начин;

б) потвърждаване, че информационните потоци и процесите, свързани със системата за измерване на риска, са прозрачни и достъпни за оправомощените длъжностни лица.

Количествени критерии

Чл. 327. (1) Банката изчислява капиталовото изискване за операционен риск, като включва очакваната и неочакваната загуба, освен ако удостовери, че очакваната загуба е обхваната в приетата политика и дейност. Капиталовото изискване се изчислява въз основа на 99,9-процентов доверителен интервал за загуби от операционен риск в рамките на едногодишен хоризонт.

(2) В системата за измерване на операционния риск се прилагат елементи за надеждност, които включват: използване на вътрешни и външни данни, сценариен анализ, фактори, отразяващи бизнес средата, и механизми за вътрешен контрол. Банката разполага с добре документиран подход за претегляне значимостта на елементите в цялостната система за управление на операционния риск.

(3) Системата за управление на риска обхваща основните рискови фактори, влияещи на формата на "опашката" от разпределението на загубите.

(4) Банка може да използва взаимозависимости за намаляване на оценките на загубите от операционен риск спрямо индивидуалните оценки на загубите от отделните събития. Признаването за регулаторни цели изисква банката да докаже пред БНБ, че системите за оценяване на взаимозависимостите са надеждни, обхващат цялостно операциите на банката и отчитат несигурността на заобикалящата среда, включително в кризисни периоди. Банката документира предположенията си за наличието на взаимозависимости чрез използването на подходящи количествени и качествени техники.

(5) Прилагането на системата за управление на риска е последователно и избягва двойно отчитане на количествени оценки или техники за редуциране на риска, отчетени на друго място в капиталова адекватност на банката.

Вътрешни данни

Чл. 328. (1) Създадените от банката вътрешни системи за измерване на операционен риск се основават на исторически данни за период от най-малко пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Банката разпределя историческите данни за загубите по групи дейности и видове операционни събития съгласно таблици № 1 и 2 на приложение № 10 "Операционен риск", като използва документирани обективни критерии за разпределяне. При изключителни обстоятелства загубите от събития, които засягат цялата институция, могат да бъдат отнесени към допълнителна група дейности, наречена "корпоративни позиции". Загубите от операционен риск, които са отчитани като кредитен риск и исторически са включвани във вътрешната база данни за кредитен риск, се включват в базата данни за операционен риск и се класифицират отделно. Не подлежат на изискване за операционен риск загуби, които продължават да се третират като кредитен риск при изчисляване на минималните капиталови изисквания. Загубите от операционен риск, които са отчитани като пазарен риск, се включват в обхвата на капиталовото изискване за операционен риск.

(3) Вътрешните данни за загуби на банката трябва да бъдат изчерпателни и да обхващат всички съществени дейности и експозиции от всички структурни звена. Банката удостоверява, че всички невключени от тях дейности или експозиции (индивидуално и/или в комбинация една с друга) не оказват съществено влияние върху цялостното измерване на риска. Банката определя подходящ минимален праг за загубите, които да се включват във вътрешните данни.

(4) Банката поддържа база от данни с минимални характеристики за всяко възникнало операционно събитие съгласно таблица № 3 на приложение № 10 "Операционен риск". Банката може да събира и допълнителни данни по собствена преценка.

(5) Банката прилага критерии за разпределяне на загуба, възникнала вследствие на събитие от централизирана функция или дейност, обслужваща повече от една група дейности, както и на загуби от свързани във времето събития.

(6) Банката разполага с документирани процедури за оценка на уместността и степента на използваемост на историческите данни за загуби, включително за тези случаи, при които е приложена субективна преценка от оправомощените да взимат такива решения лица.

Външни данни

Чл. 329. (1) Системата за измерване на операционния риск в банката се базира и на подходящи външни данни, особено когато има причина да се счита, че банката е изложена на редки, но потенциално тежки загуби.

(2) Банката трябва да е създала добре организиран процес за определяне на ситуациите, при които използва външни данни и методология за обработка на тези данни.

(3) Условията и практиката за използване на външни данни се документират и са обект на периодичен независим преглед.

Сценариен анализ

Чл. 330. В допълнение към външните данни банката използва сценариен анализ за оценка на експозицията си към особено неблагоприятни събития. За тази оценка банката взема предвид опита и мнението на експерти по управление на риска. С оглед постигането на по-голяма точност на тези оценки те трябва периодично да се проверяват и актуализират чрез сравняване с историческия опит от действителните събития.

Фактори на бизнес средата и механизми за вътрешен контрол

Чл. 331. (1) Методологията на банката за оценка на операционния риск обхваща факторите, оказващи влияние върху бизнес средата и механизмите за вътрешен контрол, които могат да променят рисковия й профил.

(2) Факторите по ал. 1 се определят като значим източник на риск за разглежданите групи дейности, когато изборът им се основава на историческия опит и на експертно мнение.

(3) Чувствителността на оценките за риска към промени във факторите и претеглянето на влиянието на различните фактори са добре обосновани. В допълнение към обхващането на промените в риска, дължащи се на подобрение в механизмите на вътрешния контрол, системата на банката обхваща и потенциалното нарастване на риска, дължащо се на увеличаване на сложността или обема на дейностите.

(4) Прилаганата рамка е документирана и подлежи на независим преглед в рамките на банката и от БНБ. Процесът и резултатите са валидирани и периодично актуализирани след сравнение с историческия опит от загуби и подходящи външни данни.

Редуциране на риска чрез застраховане и други механизми за прехвърляне на риска

Чл. 332. (1) Банката може да признава редуциращия риска ефект от сключени застрахователни договори при прилагане на усъвършенствани подходи за измерване на операционен риск, когато са спазени следните условия:

1. застрахователят е лицензиран да застрахова и/или презастрахова;

2. застрахователят има присъдена оценка от призната АВКО, отговаряща на трета или по-благоприятна степен за кредитно качество, съгласно стандартизирания подход за кредитен риск;

3. застрахователната полица трябва да има първоначален срок не по-кратък от една година. За полици с по-кратък остатъчен срок банката прилага процентни намаления към застрахователната сума, отразяващи намаляващия остатъчен срок на полицата. За полици с остатъчен срок под една година банката изчислява намаленията по линеен метод от 0 % за полици с остатъчен срок от 365 дни до 100 % за полици с остатъчен срок от 90 дни;

4. застрахователната полица има минимален период за предизвестие при прекратяване на договора от 90 дни. Когато срокът за прекратяване на застрахователната полица е под една година, този срок се приема за остатъчен срок на полицата;

5. застрахователната полица не съдържа изключения или ограничителни условия, които влизат в сила след надзорни действия или в случай на банка в несъстоятелност, които не позволяват на банката, синдика или ликвидатора да възстановят понесените от банката щети или разходи, освен по отношение на събития, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност или ликвидация на банката. Покритието на застрахователната полица може да изключва глоби, санкции или други загуби от наказателни действия на БНБ;

6. изчисленията за редуциране на риска следва да отразяват застрахователното покритие по начин, който недвусмислено отразява и съответства на действителната възможност за възникване на загуби и последици от тях, които банката е отчела при цялостната си оценка за размера на капитала за операционен риск;

7. застраховката се предоставя от трето лице. В случай на застраховане чрез дъщерно или свързано предприятие експозицията трябва да се прехвърли на независима трета страна, например чрез презастраховане, за да отговаря на утвърдените критерии;

8. рамката за признаване на застраховката е добре обоснована и описана;

9. банката оповестява начина, по който използва застраховане за целите на редуциране на операционния си риск.

(2) Методологията на банката за признаване на покритието по застрахователни полици отразява несигурността на плащанията и несъответствията между покритието по полиците и загубите чрез подходящи намаления.

(3) Банката може да признава редуциращ риска ефект и на други механизми за прехвърляне на риска, при които може да докаже пред БНБ, че се постига значителен намаляващ ефект.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Намалението на капиталовото изискване, резултат от признаването на застрахователното покритие и другите механизми за редуциране на риска, не може да превишава 20 % от капиталовото изискване за операционен риск преди признаване на техниките за редуциране на риска.

Комбинирано приложение на подхода на базисния индикатор и стандартизирания подход

Чл. 333. (1) Банката може да използва комбинация от подхода на базисния индикатор и стандартизирания подход само в случаи, които изискват преходен период за въвеждане на стандартизирания подход по отношение на нови дейности или структури.

(2) Комбинирано приложение на подхода на базисния индикатор и на стандартизирания подход се разрешава в рамките на времеви график, съгласуван с БНБ, за въвеждане на стандартизирания подход за останалите дейности.

Прилoжение на усъвършенстван подход в комбинация с други подходи

Чл. 334. (1) Банката използва усъвършенствани подходи за оценка в комбинация с подхода на базисния индикатор или на стандартизирания подход при следните условия:

1. комбинираното използване на подходите обхваща всички операционни рискове в банката. Използваната методология покрива дейностите и географските райони, в които тя оперира, структурните звена и поделенията на банката;

2. изискуемите критерии за прилагане на стандартизирания подход и съответно на усъвършенствания подход за оценка на операционния риск, са изпълнени за дейностите, които покриват.

(2) Не се разрешава комбинирано прилагане в случаите, когато банката желае да прилага подхода на базисния индикатор или стандартизирания подход за една основна, значителна група дейност и усъвършенстван подход за оценка за друга значителна такава.

(3) За всеки отделен случай БНБ може да наложи следните допълнителни условия:

1. към датата на въвеждане на усъвършенствания подход преобладаваща част от операционните рискове в банката са обхванати от този подход за оценка;

2. банката е поела ангажимент да въведе усъвършенстван подход за съществената част от операциите си в рамките на времеви график, съгласуван с БНБ.