НАРЕДБА № Н-12 ОТ 24 АВГУСТ 2006 Г. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАТЕН ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО НЕ СА УСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 6 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 20.01.2012

Чл. 1. С тази наредба се определят редът и документите за възстановяване на начисления и платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица за закупени и изнесени от тях стоки в личния им багаж за лично потребление в непроменен вид от територията на страната.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Всяко чуждестранно физическо лице има право да поиска да му бъде възстановен правомерно начисленият и платен данък върху добавената стойност, включен в цена на закупени от него стоки на територията на Европейския съюз, когато едновременно са налице следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) чуждестранното физическо лице изнесе стоките извън територията на Европейския съюз в непроменен вид не по-късно от последния ден на третия месец, следващ месеца, през който е издадена фактурата за получената доставка;

2. доставчикът на стоки е лице, което към дата на издаване на фактурата има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност;

3. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) размерът на данъка върху добавената стойност по една фактура е равен или надвишава 50 лв. или равностойността му в евро;

4. чуждестранното физическо лице упражни това свое право не по-късно от 6 месеца от датата на издаване на фактурата за получената доставка.

(2) Правото на възстановяване по ал. 1 не се отнася за следните стоки:

1. алкохолни напитки;

2. тютюн и тютюневи изделия;

3. течни горива.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Данъкът върху добавената стойност се възстановява чрез лице, регистрирано по реда на чл. 9, наричано по-нататък в тази наредба "агент" или доставчик на стоката. Агентът действа от името и за сметка на чуждестранното физическо лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Ако данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване, се изплаща на чуждестранното физическо лице от агента, същият се възстановява на агента от доставчика на стоките.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Чуждестранно физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност, като предоставя на агента или доставчика на стоката следните документи:

1. заверени от митническите органи първи и втори екземпляр на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец, подписано лично от чуждестранното физическо лице;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) заверен от митническите органи оригинал на фактура или друг подобен документ за получените стоки, които се изнасят извън територията на Европейския съюз и за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност.

(2) С предоставянето на документите по ал. 1 агентът се счита за упълномощен от чуждестранното физическо лице да реализира вместо него правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност до края на месеца, следващ месеца, през който изтича срокът по чл. 2, ал. 1, т. 4.

Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) По искане на чуждестранното физическо лице митническите органи заверяват всички екземпляри на документите по чл. 4, ал. 1, с което удостоверяват, че посочените стоки в представеното искане за възстановяване независимо дали е издадено от местно лице или от такова, от друга държава - членка на Европейския съюз:

1. се съдържат сред посочените във фактурата, придружаваща представеното искане за възстановяване на данък върху добавената стойност;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) напускат територията на Европейския съюз, като се изнасят под режим "износ" от чуждестранното физическо лице, посочено в представеното искане;

3. са в непроменен вид;

4. са за лично потребление.

(2) Заверката по ал. 1 се извършва независимо дали на съответното митническо учреждение е налице бюро или пощенска кутия на агент.

(3) Заверката по ал. 1 се извършва, като митнически служител постави подписа си и печат върху всички екземпляри на искането и в долния ляв ъгъл на фактурата впише в раздел IV на искането:

1. кода на митническото учреждение съгласно приложение № 7 на Наредба № 11 от 1998 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения, откъдето стоките са изнесени;

2. поредния номер на искането, под който същото е описано в регистъра по ал. 6;

3. датата на износа на стоките.

(4) При заверката по ал. 1 третият екземпляр на представеното искане за възстановяване на платен данък се задържа от митническите органи.

(5) Митническите органи водят на отчет третия екземпляр на заверените искания за възстановяване на данък върху добавената стойност.

(6) Митническите органи описват заверените искания в регистър, съдържащ най-малко следната информация:

1. пореден номер на искането;

2. дата на износа на стоките;

3. общо начислен данък по искането;

4. идентификационен номер по ДДС на доставчика;

5. номер на фактурата;

6. дата на издаването на фактурата;

7. митнически служител, заверил документите по чл. 4, ал. 1.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Митническите органи предоставят информация за заверените искания на тримесечие на приходната администрация до 10-о число на месеца, следващ предходния.

(8) Отказът да се извърши заверка от митническия служител е в писмена форма. Митническият служител поставя подписа си и печат под писмените мотиви за отказа върху първата страница на искането.

Чл. 6. (1) Искането за възстановяване на платения данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице следва да съдържа:

1. име, фамилия, номер на паспорт, пълен адрес на чуждестранното физическо лице;

2. идентификационен номер по ДДС, наименование и адрес на доставчика;

3. дата на издаване на фактурата;

4. точно и ясно описание на вида и количеството на изнасяните стоки;

5. стойност на всяка от изнасяните стоки;

6. общо стойност и общо начислен данък за изнасяните стоки;

7. подпис на чуждестранното физическо лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Ако искането по ал. 1 е издадено от български доставчик, то се попълва в три екземпляра на български език, като информацията по ал. 1, т. 1 се попълва и на латиница. Първият екземпляр от искането е предназначен за доставчика за водене на счетоводната отчетност, вторият - за агента или чуждестранното физическо лице, а третият - за митническото учреждение.

(3) За всяка фактура, по която се иска възстановяване на данък върху добавената стойност, се попълва отделно искане, в което се описват само стоките от съответната фактура, които се изнасят от територията на страната.

(4) Ако изнасяните стоки по една фактура не могат да се опишат в едно искане, за съответната фактура могат да се попълнят две или повече искания.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Искането по ал. 1 се приема, ако е попълнено върху формуляр съгласно изискванията на ал. 6.

(6) Формулярът на искането за възстановяване на платен данък върху добавената стойност се отпечатва от агента и следва да отговаря на следните условия:

1. да бъде със стандартен размер 210 x 297 мм с допустимо отклонение от минус 5 мм до плюс 8 мм;

2. да бъде отпечатано на самокопирна хартия, химизирана за тази цел, с тегло най-малко 40 г на кв.м; хартията трябва да бъде такава, че да не се къса и мачка лесно;

3. хартията трябва да бъде бяла за всички екземпляри на един формуляр;

4. всички екземпляри на един формуляр следва да бъдат пресечени вертикално с непрекъсната ивица с широчина приблизително 30 мм, отстояща на приблизително 55 мм от лявата страна на формуляра;

5. ивицата по предходната точка следва да бъде червена, жълта и синя, съответно за първия, втория и третия екземпляр на формуляра;

6. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) формулярите трябва да съдържат трайно вписана при отпечатването информация за агента или доставчика на стоката: наименование, адрес, телефон и електронен адрес за контакт, идентификационен номер по ДДС; при автоматизирано попълване на искането от страна на доставчика на стоките информацията за агента може да се отпечатва върху искането в деня на неговото автоматизирано попълване.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Агентът или доставчикът на стоката нарежда изплащането на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност на чуждестранното физическо лице в български левове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Изплащането се извършва при спазване на специалните нормативни изисквания за плащанията, след като агентът или доставчикът на стоката задължително извърши проверка и се увери, че са изпълнени всички изисквания на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Изплащането се извършва в момента на представяне на документите по чл. 4, ал. 1 или в друг срок, който е договорен между лицата, но не по-късно от края на месеца, следващ месеца, през който изтича срокът по чл. 2, ал. 1, т. 4.

(4) За услугата по възстановяването чуждестранното физическо лице заплаща комисиона на агента в размер, договорен между страните.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Когато агентът или доставчикът на стоката откаже изплащането на данъка върху добавената стойност на чуждестранното физическо лице, незабавно връща получените документи по чл. 4, ал. 1 и уведомява чуждестранното физическо лице за причините, поради които е отказал изплащането на данъка.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) След като е изплатил данъка върху добавената стойност, агентът или доставчикът на стоката задържа оригинала на фактурата и първия и втория екземпляр от искането, по които е изплатил данъка върху добавената стойност, и ги прави негодни за повторна употреба чрез щамповане върху тях на текста "ДДС изплатен", следван от наименованието на агента.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Агентът или доставчикът на стоката е длъжен да съхранява в счетоводството си втория екземпляр от завереното искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице.

Чл. 8. (1) Данъкът върху добавената стойност се възстановява на агента от доставчика на стоките при представяне на следните документи, по които данъкът върху добавената стойност е изплатен, и това е отбелязано върху тях:

1. заверен от митническите органи първи екземпляр от искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице по образец съгласно приложението, описващо стоките, за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност;

2. заверен от митническите органи оригинал на фактура за покупката на стоките, за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност.

(2) Доставчикът възстановява на агента данъка върху добавената стойност по предоставените документи, след като се е уверил, че са изпълнени всички изисквания на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност.

(3) Доставчикът не може да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност на агента при представяне на документите по ал. 1, ако са изпълнени всички изисквания на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Когато са изпълнени всички изисквания по тази наредба, даващи право на възстановяване на данък върху добавената стойност, доставчикът има право да увеличи размера на данъчния кредит по смисъла на чл. 68 от Закона за данъка върху добавената стойност с размера на възстановения данък.

(5) Правото по ал. 4 възниква за данъчния период, през който доставчикът е получил документите по ал. 1, и се упражнява чрез отразяването на получените искания в Дневника за покупките и справката-декларация за периода.

(6) Доставчикът е длъжен да съхранява в своето счетоводство получените документи съгласно ал. 1, включително и тези, по които е отказал да възстанови данъка върху добавената стойност.

(7) Алинеи 1 - 3 не се прилагат, когато доставчикът на стоките и агентът са едно и също лице.

Чл. 9. (1) Право да се регистрира като агент за представителство на чуждестранно физическо лице по тази наредба има лице - търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на ЕС, или страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, за което са налице едновременно следните условия:

1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) установено на територията на страната минимум от две години;

3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) разполага с най-малко 200 хил. лв. във финансови активи и/или дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството;

4. не е в производство по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

5. няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв. за последните 2 години;

6. няма изискуеми и ликвидни публични вземания над 5000 лв.;

7. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

(2) Лицето, отговарящо на условията по ал. 1, подава до компетентния орган по приходите писмено заявление за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, и декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 5, 6 и 7.

(3) Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация в 14-дневен срок от подаване на писменото заявление. За дата на регистрация се приема датата на връчване на удостоверението.

(4) Регистрираният по ал. 1 освен задълженията по другите нормативни актове и по тази наредба следва и да:

1. отговаря на изискванията по ал. 1 към 16 май всяка година;

2. води регистър на получени, изпратени документи и сключени договори във връзка с дейността си по тази наредба; регистърът съдържа:

а) данните от получените документи;

б) направени откази за възстановяване на данък върху добавената стойност по чл. 1 и причини за отказа;

в) дата на възстановяване на данъка и неговия размер;

3. съхранява информацията и документите, получени във връзка с извършване на дейността по тази наредба, най-малко 5 години от изтичане на годината, за която се отнасят;

4. постави на видно място в обектите, в които осъществява дейността си по тази наредба, информация за общите условия, реда и начина за възстановяването на данъка.

(5) Регистрацията се прекратява по инициатива на лицето с писмено заявление, ако лицето:

1. се откаже доброволно;

2. не отговаря на условията по ал. 1 към 16 май на календарната година.

(6) Регистрацията се прекратява служебно от компетентния орган по приходите с акт, когато той констатира, че лицето:

1. не отговаря на условията по ал. 1 към 16 май на календарната година;

2. не изпълнява задълженията си по тази наредба.

(7) Регистрацията се приема за прекратена на датата на:

1. подаване на писменото заявление - в случаите по ал. 5;

2. връчване на акта по съответния ред - в случаите по ал. 6.

Чл. 10. Право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност има само лице, което отговаря на следните условия:

1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

2. има облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност над 200 000 лв. за предходната година;

3. няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв. за последните 2 години.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Лицата, извършващи продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност, са длъжни да поставят на видно място в обектите (витрините), в които осъществяват дейността си по тази наредба, информация (стикери) за общите условия за възстановяването на данъка.

Чл. 11. По отношение актовете и действията на органите по приходите се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2012 г., в сила от 20.01.2012 г.) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен регистър на агентите по тази наредба.

(2) Митническата администрация създава и поддържа публичен регистър на заверените искания за възстановяване.