НАРЕДБА № 35 ОТ 23 МАРТ 2006 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

Чл. 12. Освен одитите по чл. 6 официалният ветеринарен лекар извършва верификация на непрекъснатото спазване на собствените процедури на производителите на храни за събиране, транспортиране, съхранение, обработка, преработка, използване или унищожаване на странични животински продукти, включително и специфично рискови материали (СРМ), за които производителите носят отговорност.

Чл. 13. Освен одитите на процедурите, основани на системата НАССР, официалният ветеринарен лекар проверява дали процедурите на предприятието гарантират в необходимата степен, че месото:

1. не съдържа патофизиологични отклонения или изменения;

2. няма фекално или друго замърсяване;

3. не съдържа СРМ и е произведено съгласно изискванията за профилактика и борба с трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ).

Чл. 14. (1) При извършване на инспекциите съгласно този раздел официалният ветеринарен лекар взема предвид и резултатите от одитите по глава втора.

(2) При необходимост лекарят по ал. 1 извършва и други инспекции.

Чл. 15. Официалните ветеринарни лекари извършват инспекция на кланици, предприятия за производство на месо от дивеч и транжорни, които предлагат на пазара прясно месо в съответствие с изискванията на този раздел и глава седма, както и:

1. проверка на информацията за хранителната верига;

2. предкланичен преглед;

3. проверка на спазването на изискванията за хуманно отношение към животните;

4. следкланичен преглед или проверката след настъпване на смъртта при отстреляния дивеч;

5. проверка на спазването на изискванията за обезвреждане на СРМ и други странични животински продукти;

6. вземане на проби за лабораторните изследвания.

Чл. 16. (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осигурява достатъчно официални ветеринарни лекари от държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) за извършване на контрола по тази наредба с честота, определена в раздел II на глава пета.

(2) Броят на официалните ветеринарни лекари и техните официални помощници за всяка отделна кланица се определя от НВМС на база на оценката на риска и с оглед осигуряването на изпълнение на изискванията на наредбата.

Чл. 17. (1) При извършване проверка на информацията за хранителната верига официалният ветеринарен лекар:

1. проверява и анализира необходимата информация от документацията на животновъдния обект на произход на животните, предназначени за клане, взема предвид документираните резултати от тази проверка, както и извършения анализ при предкланичния и следкланичния преглед и проверката след отстрела на дивеча;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) взема предвид официалните документи, придружаващи животните, и документите, издадени от официален ветеринарен лекар и/или одобрен ветеринарен лекар, извършили контрол в животновъдния обект.

(2) При извършване на инспекция и преглед на процедурите, основани на системата НАССР, официалният ветеринарен лекар може да вземе предвид въведените интегрирани системи, включващи различни етапи на хранителната верига, извършена сертификация от независима трета страна, както и други предприети мерки с цел осигуряване на безопасността на прясното месо, когато те са документирани, а животните, които са обект на такива допълнителни мерки, са точно определени.

Чл. 18. (1) Официалният ветеринарен лекар извършва предкланичен преглед на всички животни до 24 h след пристигането им в кланицата, но не по-късно от 24 h преди клането.

(2) Официалният ветеринарен лекар може да извършва инспекция на животните и по всяко друго време.

(3) При прегледа по ал. 1 официалният ветеринарен лекар проверява за:

1. спазването на изискванията за хуманно отношение към животните;

2. наличието на условия, които могат неблагоприятно да се отразят на здравето на хората или животните и по-специално за наличието на зоонози и други болести от списък А, а при необходимост и списък Б на Международното бюро по епизоотии (МБЕ).

(4) Освен предкланичен преглед официалният ветеринарен лекар извършва и клиничен преглед на всички животни, за здравословното състояние на които официалният помощник или работещите в кланицата имат съмнение.

(5) При неотложно клане извън кланиците и при отстрел на дивеч официалният ветеринарен лекар в кланицата или предприятието за производство на месо от дивеч проверява декларацията, придружаваща трупа на животните, издадена от ветеринарен лекар или от обучено лице, което отговаря на изискванията на чл. 59 -60 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.

(6) Когато предкланичният преглед е извършен в животновъдния обект на произход, официалният ветеринарен лекар в кланицата извършва предкланичен преглед съгласно чл. 52, ал. 3, чл. 54, ал. 4 и чл. 57, ал. 3.

(7) Официалният ветеринарен лекар извършва верификация на спазването на изискванията за хуманно отношение към животните при транспортирането им и по време на клане.

Чл. 19. (1) Официалният ветеринарен лекар извършва следкланичен преглед на труповете и придружаващите ги вътрешности възможно най-бързо след клането на животните, като проверява:

1. визуално всички външни повърхности; по време на проверката се извършва минимална манипулация на труповете и вътрешностите, а когато е необходимо, се използват специални технически средства;

2. за наличие на зоонози и болести от списък А, а при необходимост и от списък Б на МБЕ.

(2) Скоростта на движение на кланичната линия и броят на лицата, извършващи преглед, осигуряват възможност за правилното провеждане на прегледа.

(3) При съмнение се извършват допълнителни прегледи, като палпиране и разрязване на части от трупа и вътрешностите и лабораторни изследвания за:

1. поставяне на окончателна диагноза;

2. откриване наличието на:

а) болести по животните;

б) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) остатъчни вещества или замърсители, надвишаващи нормите, посочени в националното законодателство и в законодателството на ЕС;

в) несъответствие с микробиологичните показатели;

г) други фактори, които биха наложили месото да бъде обявено за негодно за човешка консумация или ограничения върху употребата му, особено в случаите на неотложно клане.

(4) Официалният ветеринарен лекар:

1. изисква труповете на домашните еднокопитни животни, говедата над 6 месеца и домашните свине над 4 седмици да преминат следкланичен преглед, разделени наполовина по дължината на гръбначния стълб;

2. може да изисква главата или трупът на животното да бъдат разделени наполовина, ако това се налага за целите на прегледа;

3. може да разреши труповете на домашните животни по т. 1 да бъдат представени за преглед цели, ако това налагат някои хранителни навици, промени в технологията или при възникнала епизоотична или епидемиологична обстановка в страната.

(5) По време на прегледа се вземат предпазни мерки, за да се сведе до минимум заразяването на месото при палпиране, разрязване или изрязване.

(6) При неотложно клане, преди месото да бъде пуснато за човешка консумация, трупът се подлага на следкланичен преглед възможно най-бързо след настъпване на смъртта, като се спазват изискванията на ал. 1 - 5.

Чл. 20. Официалният ветеринарен лекар проверява:

1. спазването на изискванията за отстраняване, отделяне, а когато е приложимо - и маркирането на специфично рисковите материали и страничните животински продукти;

2. дали производителят на храни е взел всички необходими мерки за избягване на риска от заразяване на месото по време на клане, включително при зашеметяването на животните и отстраняването на специфично рисковите материали.

Чл. 21. (1) Официалният ветеринарен лекар осигурява вземането на проби, тяхната идентификация, обработка и изпращане в съответната лаборатория за:

1. мониторинг и контрол върху зоонозите и техните причинители;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лабораторно изследване за диагностика на ТСЕ съгласно изискванията на Наредба № 28 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 7 от 2006 г.);

3. откриване на неразрешени вещества или продукти и контрол съгласно Националната мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО);

4. откриване на болести от списък А, а при необходимост и от списък Б на МБE.

(2) Официалният ветеринарен лекар осигурява извършването и на други необходими лабораторни изследвания.

Чл. 22. (1) Здравната маркировка се поставя от официален ветеринарен лекар или под негов контрол, когато при официалния контрол не са установени изменения, които правят месото негодно за човешка консумация.

(2) Официалният ветеринарен лекар контролира здравната маркировка и използваните материали за поставянето ѝ.

Чл. 23. (1) Официалният ветеринарен лекар осигурява поставянето на здравна маркировка само върху трупове на домашни копитни животни, дивечови бозайници, отглеждани във ферми, различни от зайцевидни и едър дивеч, които са преминали предкланичен и следкланичен преглед съгласно изискванията на наредбата и не са установени изменения, които правят месото негодно за човешка консумация.

(2) Здравната маркировка се поставя върху външната повърхност на трупа чрез мастилен или горещ печат по начин, който гарантира, че когато труповете са разрязани на половинки, четвъртинки или половинки, разрязани на три части, върху всяко парче има здравна маркировка.

(3) Официалният ветеринарен лекар може да постави здравната маркировка върху трупа, преди да са готови резултатите от изследването за трихинелоза. В този случай месото остава под негов контрол до получаване на резултатите. Месото може да се предлага на пазара, само ако е получен отрицателен резултат при изследването за трихинелоза.

Чл. 24. (1) Здравната маркировка е елипсовиден печат с размери най-малко 6,5 cm ширина и 4,5 cm височина, който съдържа името на страната, изписано с главни букви, или инициалите "BG" и ветеринарния регистрационен номер на кланицата.

(2) Буквите и цифрите на печата по ал. 1 са четливи и с височина най-малко 0,8 cm - за буквите, и 1 сm - за цифрите.

(3) Размерът и характеристиките на печата могат да се намалят при маркиране на месо от агнета, ярета и прасенца.

(4) Цветовете, използвани за здравна маркировка, са в съответствие с разпоредбите по чл. 14, ал. 4 от Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (обн., ДВ, бр. 44 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 3 от 2005 г.).

(5) Освен информацията по ал. 1 здравната маркировка може да съдържа и името или идентификационния номер на официалния ветеринарен лекар, извършил прегледа на месото.

Чл. 25. (1) Месото от животни, заклани при неотложно клане извън кланицата, се маркира с триъгълен печат с размери 3,5 cm, който съдържа думите "неотложно клане".

(2) Месото по ал. 1 се предлага само на пазара в страната.

(3) Месото от неодран дивеч се маркира със здравна маркировка само след:

1. одирането му в предприятие за производство на месо от дивеч;

2. като му е извършен следкланичен преглед;

3. като е обявено за годно за човешка консумация.

Чл. 26. След извършването на инспекциите по чл. 15 и поставянето на здравната маркировка официалният ветеринарен лекар съобщава резултатите от тях на собственика на кланицата и взема решения относно:

1. информацията за хранителната верига;

2. животните;

3. хуманното отношение към животните;

4. месото.

Чл. 27. (1) Официалният ветеринарен лекар записва и извършва оценка на резултатите от инспекциите.

(2) Когато при инспекциите се установи наличие на болест или условие, което може да увреди здравето на хората или животните, или се установи неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните, официалният ветеринарен лекар писмено уведомява собственика на кланицата.

(3) Когато обстоятелствата по ал. 2 са възникнали по време на производството на суровини, официалният ветеринарен лекар писмено уведомява ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект на произход, собственика на животновъдния обект на произход, а при необходимост - и регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), която отговаря за надзора на животновъдния обект на произход или ловната зона.

(4) Когато при извършване на предкланичен преглед, следкланичен преглед или други инспекции официалният ветеринарен лекар има съмнения за наличието на причинител на болести от списък А или от списък Б на МБЕ, той незабавно уведомява РВМС и съвместно предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението им.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато животните се отглеждат в друга държава членка и/или трета страна, официалният ветеринарен лекар информира техните компетентни органи, които вземат съответните мерки съгласно законодателството на ЕС.

Чл. 28. (1) Официалният ветеринарен лекар извършва верификация, че клането се извършва след като собственикът на кланицата е получил и проверил информацията за хранителната верига, свързана с животните.

(2) Официалният ветеринарен лекар може да разреши клането на животни в кланицата, когато липсва свързаната с тях информация за хранителната верига. В тези случаи лекарят след получаване на информацията обявява трупа за годен за човешка консумация. До изготвянето на окончателна преценка труповете на животните и техните вътрешности се съхраняват отделно от другото месо.

(3) Когато в срок 24 h след пристигане на животното в кланицата липсва необходимата информация за хранителната верига, месото от това животно се обявява за негодно за човешка консумация. Ако животното не е заклано в срок 24 h след пристигането си в кланицата, клането му се извършва след клането на другите животни.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар в кланицата извършва верификация дали:

1. информацията за хранителната верига е пълна и е изпратена от собственика на животновъдния обект до собственика на кланицата;

2. информацията за хранителната верига е актуална и достоверна;

3. при необходимост може да се изиска допълнителна информация за животновъдния обект, от който произхождат животните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато животните се изпращат за клане в друга държава членка, официалният ветеринарен лекар в животновъдния обект си сътрудничи с компетентните власти, отговорни за кланицата, с цел осигуряване на достъпност за собственика на кланицата до информацията за хранителната верига.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) За резултатите от инспекцията официалният ветеринарен лекар в кланицата попълва документа съгласно приложение № 4. Документът се изпраща до животновъдния обект, в който са отглеждани животните. Кодовете, които се използват в приложението, се предоставят на собственика на кланицата или на животновъдния обект от НВМС.

(7) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато животните за клане са получени от обект, разположен на територията на държава членка, документът се попълва освен на български език и на езика на страната, от която се изпращат животните.

Чл. 29. (1) Животните не се приемат за клане, когато придружаващата ги документация или друга информация показват, че:

1. произхождат от животновъден обект или район, които са предмет на ограничителни мерки поради опасност за здравето на хората или животните;

2. не са спазени изискванията за употреба на ветеринарномедицинските продукти;

3. има друга причина, която може да има неблагоприятен ефект върху здравето на хората или животните.

(2) В случаите по ал. 1 животните могат да се приемат за клане след разрешение от официален ветеринарен лекар, след като е сигурен, че не съществува опасност за здравето на хората или животните.

(3) Ако животните по ал. 1 са вече в кланицата, те се колят отделно от другите животни и се обявяват за негодни за човешка консумация. При необходимост се вземат предпазни мерки за предпазване здравето на животните и хората.

(4) В случаите по ал. 1 - 3, когато официалният ветеринарен лекар прецени, информира РВМС за извършване на проверка в животновъдния обект на произход.

(5) Когато официалният ветеринарен лекар установи, че записите, документацията и другата информация, които съпровождат животните, съдържат невярна информация, не отговарят на действителното състояние в животновъдния обект на произход, на действителното състояние на животните и целят нарочно неговото въвеждане в заблуждение, предприема мерките по чл. 252 -257 ЗВД срещу собственика на предприятието, който е приел животните, собственика на животновъдния обект, от който те произхождат, или друго лице - участник от хранителната верига, или може да изиска допълнителен контрол в животновъдния обект на произход.

(6) Разходите за допълнителния контрол по ал. 5 се поемат от животновъдния обект на произход или от друго лице - участник от хранителната верига, в зависимост от това официалният ветеринарен лекар срещу кого предприема мерките по ал. 5.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Ветеринарният лекар в животновъдния обект, от който се изпращат животни за клане, информира собственика на обекта за минималните задължителни изисквания към информацията за хранителната верига, която трябва да се представи в кланицата съгласно глава втора, раздел II от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.).

Чл. 30. (1) Официалният ветеринарен лекар:

1. извършва верификация дали собственикът на кланицата спазва изискванията по чл. 17 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, за проверка идентификацията на животните, приети за клане с цел човешка консумация;

2. разпорежда животните, чиято идентичност не може да бъде установена, да се колят отделно и да се обявяват за негодни за човешка консумация;

3. по преценка информира РВМС за извършване на проверка в животновъдния обект на произход.

(2) Когато не са спазени изискванията за хуманно отношение към животните, конете могат да бъдат заклани в кланицата, без да е представена информация за тяхната идентичност.

(3) Информацията по ал. 2 трябва да бъде представена, преди трупът да бъде обявен за годен за човешка консумация.

(4) Изискванията по ал. 2 и 3 се прилагат и в случаите на неотложно клане на коне извън кланицата.

Чл. 31. Официалният ветеринарен лекар извършва верификация дали собственикът на предприятието изпълнява изискванията по чл. 15 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход и животните със замърсена кожа, които създават неприемлив риск за замърсяване на месото по време на клане, се колят за човешка консумация, след като са предварително почистени.

Чл. 32. (1) Не се колят за човешка консумация животни, които:

1. са болни или показват признаци на заболяване, което може да се предаде на другите животни или на хората при обработването им или при консумация на месото;

2. показват клинични признаци на системно заболяване или атрофия.

(2) Животните по ал. 1 се колят отделно, като месото от тях се обявява за негодно за човешка консумация и се вземат мерки, за да се избегне рискът от заразяване на другите животни или трупове.

Чл. 33. (1) Не се разрешава клане на животни, за които има съмнения за болест или състояние, което може да увреди здравето на хората или животните, преди да преминат пълен предкланичен преглед и не им е поставена диагноза.

(2) Официалният ветеринарен лекар може да реши да се вземат проби и да се направят лабораторни изследвания в допълнение към следкланичния преглед на животните по ал. 1.

(3) Животните по ал. 1 се колят отделно или в края на редовното клане, като се вземат всички необходими предпазни мерки, за да се избегне рискът от заразяване на другото месо.

Чл. 34. За животните, които могат да съдържат остатъчни количества от ветеринарномедицински продукти (ВМП) в граници, надвишаващи предвидените в наредбата по чл. 62, ал. 2 ЗВД, се прилагат мерките за официален контрол и мерките в случай на нарушение, предвидени в същата наредба.

Чл. 35. (1) Клането на животни съгласно схеми за ограничаване или ликвидиране на болести, като бруцелоза, туберкулоза или причинители на зоонози, се извършва под контрола на официален ветеринарен лекар.

(2) Директорът на съответната РВМС със заповед определя условията, при които ще се колят животните по ал. 1, с цел предпазване от заразяване на другите животни или на добитото месо.

Чл. 36. (1) Животните се колят в кланицата, в която са приети.

(2) При изключителни обстоятелства, като авария в съоръженията в кланицата, в която са били приети животните, официалният ветеринарен лекар може да разреши придвижването им за клане до друга кланица.

Чл. 37. (1) Официалният ветеринарен лекар:

1. извършва верификация дали собственикът на кланицата незабавно е предприел необходимите коригиращи мерки и мерки за предотвратяване повтаряне на нарушението, когато не са спазени изискванията за хуманно отношение към животните по време на клане;

2. в зависимост от тежестта на нарушението предприема една от следните мерки:

а) даване на указания;

б) забавяне и/или спиране на производството;

3. при необходимост уведомява съответната РВМС при неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните;

4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) предприема мерките по т. 2 при неспазване изискванията на Наредба № 26 за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им (ДВ, бр. 23 от 2006 г.).

(2) Когато при проверка за спазване на изискванията за хуманното отношение към животните официален помощник установи неспазване на изискванията, незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар и ако случаят е спешен, предприема мерките по ал. 1 до пристигането му.

Чл. 38. (1) Месото се обявява за негодно за човешка консумация, когато:

1. е добито от животни, на които не е извършен предкланичен преглед, с изключение на отстреляния дивеч;

2. е добито от животни, на чиито вътрешности не е извършен следкланичен преглед, освен ако не е предвидено друго съгласно изискванията на тази наредба или на Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

3. е добито от животни, които са умрели, преди да бъдат заклани, мъртвородени, неродени или заклани на възраст под 7 дни;

4. е отстранено от мястото на закола;

5. е добито от животни, при които е диагностицирано заболяване, включено в списък А или в списък Б на МБЕ, ако не е предвидено друго в глава седма;

6. е добито от животни, засегнати от генерализирано заболяване, като септицемия, пиемия, токсемия или виремия;

7. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) не съответства на микробиологичните критерии, определени в националното законодателство и в законодателството на ЕС, за да се определи дали месото може да се пусне на пазара;

8. е видимо заразено с паразити, ако не е предвидено друго в глава седма;

9. съдържа остатъчни вещества от ВМП или замърсители от околната среда, превишаващи нивата, предвидени в наредбите по чл. 62, ал. 2 и чл. 63 ЗВД; при превишаване на нивата се извършват допълнителни лабораторни анализи (при необходимост);

10. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) е добито от животни или кланични трупове, които съдържат остатъци от забранени вещества или са били третирани със забранени вещества, съгласно националното законодателство и законодателството на ЕС;

11. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) съдържа черен дроб или бъбреци от животни над двегодишна възраст, от райони, в които изпълнението на НМПКО, одобрена съгласно Наредба № 53 от 2006 г. за мерките за контрол върху остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда (ДВ, бр. 45 от 2006 г.) е показало наличие на тежки метали в околната среда;

12. е било незаконно третирано с обеззаразяващи вещества;

13. е било незаконно третирано с йонизиращи или ултравиолетови лъчи;

14. съдържа чужди тела, с изключение на материалите, използвани за отстрел на дивеч;

15. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) надвишава максимално допустимите нива за радиоактивност, определени в националното законодателство и в законодателството на ЕС;

16. показва патофизиологични изменения, промени в консистенцията, недостатъчно обезкървяване, с изключение на дивеча, или органолептични промени, като полова миризма;

17. е добито от измършавели животни;

18. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) съдържа специфично рискови материали, с изключение на случаите, предвидени в националното законодателство и в законодателството на ЕС;

19. е замърсено с пръст, фекалии или други замърсители;

20. съдържа кръв, която може да представлява риск за здравето на хората или животните поради изменение в здравния статус на животното, от което е получена, или поради замърсяване, възникнало по време на клането;

21. след проучване на цялата информация, свързана с него, по преценка на ветеринарния лекар то може да представлява риск за здравето на хората или животните или е негодно за човешка консумация.

(2) Официалният ветеринарен лекар може да определи изисквания за използването на месото, получено при неотложно клане на животни, заклани извън кланицата.

Чл. 39. (1) Официалните помощници подпомагат официалния ветеринарен лекар при извършване на дейността му.

(2) При извършване на одитите по чл. 6 и 7 помощниците могат само да събират информация относно прилагането на добрите практики и процедурите, основани на системата НАССР.

(3) При извършване на предкланичен преглед и проверки за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните помощниците могат да извършват само начална проверка на животните и да подпомагат официалния ветеринарен лекар при изпълнение на практически задачи.

(4) При извършване на следкланичен преглед на животните официалният ветеринарен лекар редовно проверява работата на официалните помощници. В случаите, когато животните са претърпели неотложно клане извън кланицата, само официален ветеринарен лекар може да извършва следкланичен преглед.

(5) Официалните помощници работят независимо от персонала на кланицата.

(6) Официалните помощници имат необходимото образование и преминават обучение в съответствие с изискванията на раздел II на глава шеста.

Чл. 40. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява присъствието най-малко на един официален ветеринарен лекар:

1. в кланиците по време на предкланичния и следкланичния преглед;

2. в предприятията за производство на месо от дивеч, по време на следкланичния преглед.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискванията по ал. 1 в някои кланици и предприятия за производство на месо от дивеч на база прилагане на анализ на риска, като:

1. официалният ветеринарен лекар може да не присъства по време на предкланичния преглед в кланицата, когато:

а) ветеринарен лекар от съответната РВМС или лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, е извършил предкланичния преглед в животновъдния обект на произход, проверил е информацията за хранителната верига и писмено е съобщил резултатите от проверките на официалния помощник в кланицата;

б) официалният помощник в кланицата се е убедил, че информацията за хранителната верига не съдържа данни за нарушаване на изискванията за безопасност на храните и общото здравословно състояние и хуманното отношение към животните са удовлетворяващи;

2. официалният ветеринарен лекар редовно следи проверките по т. 1, буква "б" да се извършват правилно от официалния помощник.

(3) Присъствието на официален ветеринарен лекар по време на следкланичния преглед не е необходимо, ако:

1. официалният помощник извършва следкланичния преглед и отделя месото с изменения и останалото месо от същото животно и лекарят впоследствие проверява месото;

2. официалният помощник документира процедурите и констатациите си по начин, доказващ на официалния ветеринарен лекар, че изискванията са спазени.

(4) Официалният помощник може да бракува месо с изменения от домашни птици и зайцевидни съгласно изискванията на глава седма, без официалният ветеринарен лекар системно да проверява това месо.

(5) Разпоредбите по ал. 2 и 3 не се прилагат:

1. за животни, които са били заклани при неотложно клане;

2. за животни, за които има съмнения, че са болни или са в състояние, което може да увреди здравето на хората;

3. за говеда от стада, за които не е обявено, че са официално свободни от туберкулоза;

4. за говеда, овце и кози от стада, за които не е обявено, че са официално свободни от бруцелоза;

5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) в случай на възникване на болест, включена в списък А или в списък Б на МБЕ за животните, възприемчиви към съответната болест, произхождащи от съответния район, както са посочени в допълнителната разпоредба на Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.);

6. когато е необходим по-строг контрол при възникнало заболяване или конкретно заболяване, включено в списък Б на МБЕ.

(6) Когато се обработва месо, в транжорните периодично присъства официален ветеринарен лекар или негов официален помощник.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши на персонала на кланицата да поеме дейността на официалните помощници за контролиране на производството на месо от домашни птици и зайци, когато:

1. предприятието е прилагало добри производствени и хигиенни практики по чл. 6, ал. 1 и системата НАССР най-малко 12 месеца;

2. предприятието притежава международно призната сертификация;

3. персоналът на предприятието е обучен по същия начин като официалните помощници и е издържал същия изпит;

4. персоналът на предприятието изпълнява задачи, възложени на официалните помощници, и е част от независимия екип за проверки под ръководството и отговорността на официален ветеринарен лекар;

5. официалният ветеринарен лекар присъства на предкланичния и следкланичния преглед, упражнява надзор над тази дейност и провежда редовни практически тестове по време на работа с цел осигуряване изпълнението на задачите в кланицата и отговаряне на специфичните изисквания, предвидени от НВМС;

6. официалният ветеринарен лекар документира резултатите от тестовете по т. 5.

(2) Персоналът по ал. 1 се заменя от НВМС с официални помощници, когато:

1. не изпълнява правилно задачите;

2. официалният ветеринарен лекар прецени, че извършва работата си по незадоволителен начин;

3. не се спазват хигиенните изисквания в предприятието поради неправилната му работа.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба решава за всеки отделен случай дали да разреши на персонала на кланицата да поеме дейността на официалните помощници.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба проверява персонала на кланицата чрез изпита, който се полага от официалните помощници, че допълнително обучение и необходимата организация са налице.

(5) Решението по ал. 3 се взема след извършване на:

1. анализ на производствените и инспекционните записи;

2. анализ на дейностите, които се извършват в предприятието;

3. анализ на степента на спазване на нормативните изисквания за производство на храни;

4. експертиза;

5. анализ на поведението и обучението на персонала на кланицата по отношение на безопасността на храните;

6. анализ на всяка друга важна информация за извършване на преценка.

(6) Производители, които са въвели системата по ал. 1, не е задължително да я използват на практика.

(7) (В сила до 31.12.2009 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да издаде разрешение по ал. 1 и без да е налице изискването на ал. 1, т. 2, когато собствениците на предприятията докажат, че провеждат необходимите процедури за международно призната сертификация, като съответните БДС ЕN ISO стандарти за системи за управление на безопасността на храните.

(8) (В сила до 31.12.2009 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да издаде разрешение по ал. 1 и без да е налице изискването на ал. 1, т. 3 - персоналът на кланицата да е издържал изпит като официалните помощници, когато обучението му е проведено от официален ветеринарен лекар. Официалният ветеринарен лекар издава сертификат за преминато обучение на персонала на кланицата, преминал изпита.

(9) Персоналът на кланицата, който е преминал обучение от официален ветеринарен лекар, може да взема и изследва проби от всички видове животни.

(10) Персоналът на кланицата по ал. 1 докладва на официалния ветеринарен лекар всяко нарушение на изискванията за безопасност на храните.

(11) (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба информира ЕК за разрешението по ал. 1 и условията, свързани с него.

Чл. 42. (1) За официални ветеринарни лекари се назначават ветеринарни лекари, успешно издържали изпит.

(2) Изпитът по ал. 1 се организира от НВМС с цел да се потвърдят, в зависимост от квалификацията на официалните ветеринарни лекари, знанията им по следните теми:

1. национално законодателство и законодателство на общността относно ветеринарните аспекти на общественото здравеопазване, безопасността на храните, здравеопазването на животните, хуманното отношение към животните и ВМП;

2. принципи на общата селскостопанска политика, пазарни мерки, експортни субсидии и разкриване на измами, включително в глобален план: Световна търговска организация, санитарни и фитосанитарни мерки, Кодекс Алиментариус, МБЕ;

3. основи на преработката на храните и технологиите на производство;

4. принципи, понятия и методи на добрата производствена практика и управление на качеството;

5. управление на качеството преди преработката на храните - добри фермерски практики;

6. насърчаване прилагането на хигиената на храните, безопасност на храните - добри хигиенни практики;

7. анализ на риска - принципи, понятия и методи;

8. принципи, понятия и методи на системата НАССР и използването ѝ в производствената и хранителната верига;

9. превенция и контрол на опасностите за здравето на хората, пренасяни чрез храните;

10. динамика на инфектиране и интоксикация на населението;

11. диагностична епидемиология;

12. системи за наблюдение и надзор;

13. одитиране и регулаторна оценка на системите за управление на безопасността на храните;

14. принципи и диагностично приложение на съвременните методи за анализ;

15. информационни и комуникационни технологии, свързани с ветеринарните аспекти на общественото здравеопазване;

16. обработка на данни и приложение на биостатистически методи;

17. разследвания на огнища на хранителни заболявания при хората;

18. основни аспекти на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии;

19. хуманно отношение към животните на етапите на производство, транспортиране и клане;

20. екологични въпроси на производството на храни, включително и управление на отпадъците;

21. предпазни принципи, касаещи потребителите;

22. принципи за обучение на персонала, работещ в производствената верига.

(3) Знания по темите, посочени в ал. 2, могат да бъдат придобити:

1. като част от обучението им по ветеринарна медицина;

2. след проведено обучение или придобит професионален опит, след като са завършили ветеринарна медицина.

(4) Полагането на изпит не е необходимо, когато кандидатът представи документ, че е придобил знанията като част от университетското си образование или чрез продължаване на образованието си в програма за следдипломна квалификация.

Чл. 43. (1) Официалните ветеринарни лекари преминават практическо обучение за срок най-малко 200 h преди започване на самостоятелна работа.

(2) По време на изпитателния срок по ал. 1 лицето работи под надзора на назначените официални ветеринарни лекари в кланици, транжорни или в животновъдни обекти.

(3) По време на обучението по ал. 1 се обръща специално внимание на одитирането на системите за управление на безопасността на храните.

Чл. 44. (1) Официалният ветеринарен лекар:

1. поддържа знанията си на съвременно ниво и е в течение с най-новите развития, чрез редовно продължаване на образованието си и чрез професионалната литература;

2. при всяка възможност ежегодно усъвършенства образованието си.

(2) Официалните ветеринарни лекари, които вече са назначени, трябва да притежават необходимите знания по дисциплините, посочени в чл. 42, ал. 2. При необходимост те придобиват тези знания чрез продължаване на образованието си, като НВМС предприема необходимите мерки за това.

Чл. 45. Националната ветеринарномедицинска служба може да предвиди специфични правила за официалните ветеринарни лекари, които работят на непълен работен ден и отговарят за инспектирането на малките предприятия.

Чл. 46. (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да назначи като официални помощници само ветеринарни техници или лица, преминали през обучение и издържали изпит, организиран от НВМС.

(2) За да бъдат допуснати до изпитите, кандидатите представят доказателство, че са преминали:

1. най-малко 500 h теоретично обучение и най-малко 400 h практическо обучение, обхващащи областите, определени в чл. 47, ал. 1;

2. допълнително обучение, каквото се изисква за официалните помощници, за да могат компетентно да изпълняват задълженията си.

(3) Практическото обучение по ал. 2, т. 1 се провежда в кланици и транжорни, в животновъдни обекти и други предприятия под надзора на официални ветеринарни лекари.

(4) Обучението и изпитите се отнасят за червено месо и месо от домашни птици.

(5) Лицата, получили обучение за една от категориите по ал. 4 и издържали изпита, преминават само през съкратен курс на обучение, за да издържат изпита за другата категория.

(6) Обучението и изпитът могат да включват и теми за отстрелян дивеч, дивеч и зайцевидни, отглеждани във ферми.

Чл. 47. (1) Обучението за официален помощник включва изпит, който потвърждава знанията по следните теми:

1. теоретична част - за животновъдните обекти:

а) запознаване с организацията на производството в животновъдните обекти, методи на производство и международна търговия;

б) добри фермерски практики;

в) основни знания за заболяванията и техните причинители;

г) наблюдение за откриване на заболявания, използване на ВМП и ваксини, анализи за остатъчните вещества;

д) ветеринарно-санитарна експертиза и здравна инспекция;

е) хуманното отношение към животните в животновъдния обект и по време на транспортиране,

ж) екологични изисквания - в сгради, животновъдни обекти и общи;

з) приложими законови и подзаконови актове и административни разпоредби;

и) защита на потребителите и управление на качеството;

2. практическа част:

а) посещения в животновъдни обекти от различен тип и използващи различни методи за отглеждане на животните;

б) посещения в производствени предприятия;

в) наблюдение на натоварване и разтоварване на животни;

г) лабораторни демонстрации;

д) ветеринарни проверки;

е) документация;

3. теоретична част - за кланици и предприятия за разфасовка на месо:

а) запознаване с организацията на месната промишленост, методи на производство, международна търговия и технологии за клане и разфасовка;

б) основи на хигиената и добрите производствени и хигиенни практики и по-специално хигиена на сектора, хигиена при клане, разфасовка и съхраняване, хигиена на работа;

в) система НАССР и одити на процедурите, базирани на системата НАССР;

г) хуманното отношение към животните при разтоварване след транспортиране и в кланицата;

д) основи на анатомията и физиологията на закланите животни;

е) основи на патологията на закланите животни;

ж) основи на патологичната анатомия на закланите животни;

з) необходими знания за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и други важни зоонози и техните причинители;

и) знания за методите и процедурите за клане, инспекция, обработване, опаковане, пакетиране и транспортиране на прясното месо;

й) основи на микробиологията;

к) предкланичен преглед;

л) изследване за трихинелоза;

м) следкланичен преглед;

н) административни задачи;

о) знания за приложимите законови и подзаконови актове и административните разпоредби;

п) процедура за вземане на проби;

р) измами;

4. практическа част:

а) идентификация на животните;

б) проверки за определяне възрастта на животните;

в) инспекция и оценка на закланите животни;

г) следкланичен преглед;

д) изследване за трихинелоза;

е) идентификация на животинските видове чрез изследване на типични части на животното;

ж) идентифициране и коментари за частите от заклани животни, в които са настъпили изменения;

з) ветеринарно-санитарен и хигиенен контрол, включително и одит на добрите производствени и хигиенни практики и процедурите, базирани на анализ на риска и критичните контролни точки;

и) записване на резултатите от предкланичния преглед;

й) вземане на проби;

к) проследяемост на месото;

л) документация.

(2) Официалните помощници поддържат знанията си на съвременно ниво и следят най-новите развития на науката. При възможност те ежегодно усъвършенстват образованието си.

(3) Лицата, които вече са назначени като официални помощници, трябва да притежават необходимите знания по дисциплините, посочени в чл. 47, ал. 1. При необходимост те придобиват тези знания чрез продължаване на образованието си, като НВМС осигурява условия за това.

(4) Когато официалните помощници извършват само вземане на проби и изследване за трихинелоза, те преминават само обучение по тези въпроси.

Чл. 48. (1) Следкланичният преглед на трупове и вътрешности на говеда на възраст под 6 седмици включва:

1. визуална инспекция на главата и гърлото, разрязване и преглед на ретрофарингеалните лимфни възли (Lnn retropharyngiales), инспекция на устата и глътката, палпиране на езика, отстраняване на сливиците;

2. визуална инспекция на белия дроб, трахеята, хранопровода, палпиране на белия дроб, разрязване и преглед на бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (Lnn. bifurcationes, eparteriales и mediastinales); трахеята и главните клонове на бронхите се отварят по дължина и белият дроб се разрязва в долната третина перпендикулярно на основната му ос; такива разрези не са необходими, когато дробовете не са предназначени за човешка консумация;

3. визуална инспекция на перикарда и сърцето; сърцето се разрязва по дължина така, че да се отворят камерите и през междукамерната преграда;

4. визуална инспекция на диафрагмата;

5. визуална инспекция на черния дроб и на чернодробните и панкреатичните лимфни възли (Lnn portales), палпиране и при необходимост разрязване на черния дроб и лимфните му възли;

6. визуална инспекция на стомашно-чревния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (Lnn. gastrici, mesenterici, craniales и caudales), палпиране и при необходимост разрязване на стомашните и мезентериалните лимфни възли;

7. визуална инспекция и при необходимост палпиране на далака;

8. визуална инспекция на бъбреците и разрязване при необходимост на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Lnn. Renales);

9. визуална инспекция на плеврата и перитонеума;

10. визуална инспекция и палпиране на пъпната област и ставите; в случай на съмнение пъпната област се разрязва и ставите се отварят, за да се прегледа синовиалната течност.

(2) Следкланичният преглед на трупове и вътрешности на говеда на възраст над 6 седмици включва:

1. визуална инспекция на главата и гърлото, разрязване и преглед на мандибуларните, ретрофарингеалните и паротидните лимфни възли (Lnn retropharyngiales, mandibulares и parotidei), преглед на външните дъвкателни мускули, в които се правят два разреза, успоредни на мандибулата и на вътрешните дъвкателни мускули (вътрешни криловидни мускули), които се разрязват в една плоскост; езикът се освобождава, за да се създаде възможност за подробна визуална инспекция на устата и глътката, инспектира се визуално и се палпира; сливиците се отстраняват;

2. инспекция на трахеята и хранопровода, визуален преглед и палпиране на белия дроб, разрязване и преглед на бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (Lnn. bifurcationes, eparteriales и mediastinales); трахеята и главните клонове на бронхите се отварят по дължина и белият дроб се разрязва в долната третина перпендикулярно на основната му ос; такива разрези не са необходими, когато дробовете не са предназначени за човешка консумация;

3. визуална инспекция на перикарда и сърцето; сърцето се разрязва по дължина така, че да се отворят камерите и през междукамерната преграда;

4. визуална инспекция на диафрагмата;

5. визуална инспекция и палпиране на черния дроб и на чернодробните и панкреатичните лимфни възли (Lnn portales); разрязване на коремната повърхност на черния дроб и в основата на каудалния лоб, за да се прегледат жлъчните канали;

6. визуална инспекция на стомашно-чревния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (Lnn. gastrici, mesenterici, craniales и caudales), палпиране и при необходимост разрязване на стомашните и мезентериалните лимфни възли;

7. визуална инспекция и при необходимост палпиране на далака;

8. визуална инспекция на бъбреците и разрязване при необходимост на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Lnn. Renales);

9. визуална инспекция на плеврата и на перитонеума;

10. визуална инспекция на гениталиите с изключение на пениса, ако вече е отстранен;

11. визуална инспекция и при необходимост палпиране и разрязване на вимето и лимфните му възли (Lnn. supramammarii); при кравите всяка половина на вимето се отваря чрез дълъг и дълбок разрез, стигащ до млекодайните синуси (sinus lactiferes), а лимфните възли на вимето се разрязват, освен когато вимето не е предназначено за човешка консумация.

Чл. 49. Следкланичният преглед на трупове и вътрешности на овце и кози включва:

1. визуална инспекция на главата след одиране и в случай на съмнение, изследване на гърлото, устата, езика и ретрофарингеалните и паротидните лимфни възли; тези прегледи не са необходими, когато главата, включително и езикът и мозъкът, не са предназначени за човешка консумация;

2. визуална инспекция на белия дроб, трахеята, хранопровода, палпиране на белия дроб и на бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (Lnn. bifurcationes, eparteriales и mediastinales); в случай на съмнение тези органи и лимфни възли се разрязват и преглеждат;

3. визуална инспекция на перикарда и сърцето; в случай на съмнение сърцето се разрязва и преглежда;

4. визуална инспекция на диафрагмата;

5. визуална инспекция на черния дроб и на чернодробните и панкреатичните лимфни възли (Lnn portales), палпиране на черния дроб и лимфните му възли, разрязване на коремната повърхност на черния дроб, за да се прегледат жлъчните канали;

6. визуална инспекция на стомашно-чревния тракт, мезентериума и стомашните и мезентериалните лимфни възли (Lnn. gastrici, mesenterici, craniales и caudales);

7. визуална инспекция и при необходимост палпиране на далака;

8. визуална инспекция на бъбреците, при необходимост разрязване на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Lnn. Renales);

9. визуална инспекция на плеврата и на перитонеума;

10. визуална инспекция на гениталиите с изключение на пениса, ако вече е отстранен;

11. визуална инспекция на вимето и лимфните му възли;

12. визуална инспекция и палпиране на пъпната област и ставите на младите животни; в случай на съмнение пъпната област се разрязва и ставите се отварят, за да се прегледа синовиалната течност.

Чл. 50. Следкланичният преглед на трупове и вътрешности на домашни еднокопитни животни включва:

1. визуална инспекция на главата и след освобождаване на езика на гърлото, палпиране и при необходимост разрязване на мандибуларните, ретрофарингеалните и паротидните лимфни възли (Lnn retropharyngiales, mandibulares и parotidei); езикът се освобождава, за да се създаде възможност за подробна визуална инспекция на устата и глътката, проверява се визуално и се палпира; сливиците се отстраняват;

2. визуална инспекция на белия дроб, трахеята и хранопровода; палпиране на белия дроб, палпиране и при необходимост разрязване на бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (Lnn. bifurcationes, eparteriales и mediastinales); трахеята и главните клонове на бронхите се отварят по дължина и белият дроб се разрязва в долната третина перпендикулярно на основната му ос; такива разрези не са необходими, когато дробовете не са предназначени за човешка консумация;

3. визуална инспекция на перикарда и сърцето, като сърцето се разрязва по дължина така, че да се отворят камерите и през междукамерната преграда;

4. визуална инспекция на диафрагмата;

5. визуална инспекция, палпиране и при необходимост разрязване на черния дроб и на чернодробните и панкреатичните лимфни възли (Lnn portales);

6. визуална инспекция на стомашно-чревния тракт, мезентериума и на стомашните и мезентериалните лимфни възли (Lnn. gastrici, mesenterici, craniales и caudales), разрязване при необходимост на стомашните и мезентериалните лимфни възли;

7. визуална инспекция и при необходимост палпиране на далака;

8. визуална инспекция и палпиране на бъбреците, при необходимост разрязване на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Lnn. Renales);

9. визуална инспекция на плеврата и на перитонеума;

10. визуална инспекция на гениталиите на жребците и кобилите, с изключение на пениса при жребците, ако вече е отстранен;

11. визуална инспекция на вимето и лимфните му възли (Lnn. supramammarii) и при необходимост разрязване на супрамамарните лимфни възли;

12. визуална инспекция и палпиране на пъпната област и ставите на младите животни; в случай на съмнение пъпната област се разрязва и ставите се отварят, за да се прегледа синовиалната течност;

13. всички сиви и бели коне се проверяват за меланоза и меланома чрез преглед на мускулите и лимфните възли (Lnn. subrhomboidei) на раменете, под скапуларния хрущял, след разхлабване прикрепването на едното рамо; бъбреците се освобождават от обвивката им и се преглеждат чрез разрязване през целия бъбрек.

Чл. 51. Предкланичният преглед на прасета, предназначени за клане, може да се извърши в животновъдния обект на произход. В този случай клането на партида прасета от един животновъден обект може да се разреши, когато са:

1. придружени от здравния сертификат по приложение № 1;

2. спазени изискванията на чл. 52.

Чл. 52. (1) Предкланичният преглед в животновъдния обект на произход включва:

1. проверки на записи или документи в животновъдния обект, включително и на информацията за хранителната верига;

2. преглед на прасетата, за да се установи наличие на:

а) болест или състояние, което може да се предаде на животни или хора чрез обработване или консумация на месото или се държат индивидуално или колективно по начин, който показва, че може да настъпи такава болест;

б) нарушаване на общото поведение или симптоми на заболяване, което би могло да направи месото негодно за човешка консумация;

в) доказателства или съмнение, че те могат да съдържат остатъчни химически вещества, които надвишават нивата, посочени в наредбите по чл. 62, ал. 2 и чл. 63 ЗВД.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официален ветеринарен лекар или одобрен ветеринарен лекар, извършва предкланичния преглед в животновъдния обект и прасетата директно се изпращат за клане, без да се смесват с други прасета.

(3) В случаите по чл. 51 предкланичният преглед в кланицата включва само:

1. контрол върху идентификацията на животните;

2. установяване спазването на изискванията за хуманно отношение към животните и за наличие на симптоми за състояние, което би могло да увреди здравето на хората или животните; такава проверка може да се извършва от официалния помощник.

(4) Когато прасетата не са заклани в срок 3 дни след издаването на здравния сертификат по чл. 51, т. 1 и не са напуснали животновъдния обект на произход, те се преглеждат отново и се издава нов здравен сертификат.

(5) Когато прасетата не са заклани в срок 3 дни след издаването на здравния сертификат по чл. 51, т. 1 и са на път за кланицата или са пристигнали в нея, може да се разреши клане веднага след като се изясни причината за забавянето им и при условие, че на прасетата се извърши допълнителен предкланичен преглед.

Чл. 53. (1) Следкланичният преглед на трупове и вътрешности на прасетата, извън случаите по ал. 2 включва:

1. визуална инспекция на главата и гърлото, разрязване и преглед на мандибуларните лимфни възли (Lnn mandibulares), визуална проверка на устата, глътката и езика;

2. визуална инспекция на белия дроб, трахеята, хранопровода; палпиране на белия дроб и на бронхиалните и медиастиналните лимфни възли (Lnn. bifurcationes, eparteriales and mediastinales); трахеята и главните клонове на бронхите се отварят по дължина и белият дроб се разрязва в долната третина перпендикулярно на основната му ос; такива разрези не са необходими, когато дробовете не са предназначени за човешка консумация;

3. визуална инспекция на перикарда и сърцето, като сърцето се разрязва по дължина така, че да се отворят камерите и през междукамерната преграда;

4. визуална инспекция на диафрагмата;

5. визуална инспекция на черния дроб и на чернодробните и панкреатичните лимфни възли (Lnn portales), палпиране на черния дроб и лимфните му възли;

6. визуална инспекция на стомашно-чревния тракт, мезентериума, стомашните и мезентериалните лимфни възли (Lnn. gastrici, mesenterici, craniales и caudales), палпиране и при необходимост, разрязване на стомашните и мезентериалните лимфни възли;

7. визуална инспекция и при необходимост палпиране на далака;

8. визуална инспекция на бъбреците, разрязване при необходимост на бъбреците и бъбречните лимфни възли (Lnn. Renales);

9. визуална инспекция на плеврата и перитонеума;

10. визуална инспекция на гениталиите с изключение на пениса, ако вече е отстранен;

11. визуална инспекция на вимето и лимфните му възли (Lnn. supramammarii), разрязване на супрамамарните лимфни възли при свинете майки;

12. визуална инспекция и палпиране на пъпната област и ставите на младите животни; в случай на съмнение пъпната област се разрязва и ставите се отварят.

(2) Въз основа на епидемиологични или други данни от животновъдния обект органите на ДВСК могат да разрешат прасетата, отглеждани за угояване при контролирани условия в интегрирани производствени системи от отбиването им, във всички или само в някои от случаите, посочени в ал. 1, да преминат само визуална инспекция.

Чл. 54. (1) Предкланичният преглед на домашните птици, предназначени за клане, може да бъде извършен в животновъдния обект на произход. В този случай може да се разреши клането на ято домашни птици от един животновъден обект, когато са:

1. придружени от здравния сертификат по приложение № 1;

2. спазени изискванията по ал. 2 - 5.

(2) Предкланичният преглед в животновъдния обект на произход включва:

1. проверки на записи или документи в животновъдния обект, включително и на информацията за хранителната верига;

2. инспекция на ятото, за да се определи дали птиците:

а) са болни или в състояние, което може да се предаде на животни или хора чрез обработване или консумация на месото или се държат по начин, който показва, че може да настъпи такава болест;

б) показват нарушаване на общото поведение или симптоми на болест, което би могло да направи месото негодно за човешка консумация;

в) могат да съдържат остатъчни химически вещества, които надвишават нивата, посочени в наредбите по чл. 62, ал. 2 и чл. 63 ЗВД.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официален ветеринарен лекар или одобрен ветеринарен лекар, извършва предкланичен преглед в животновъдния обект.

(4) Предкланичният преглед в кланицата обхваща:

1. контрол върху идентификацията на птиците;

2. проверка за установяване спазването на изискванията за хуманно отношение към животните и за наличие на симптоми за някакво състояние, което би могло да увреди здравето на хората или животните; такава проверка може да бъде извършена от официалния помощник.

(5) Когато птиците не са заклани в срок 3 дни след издаването на здравния сертификат по приложение № 1 и не са напуснали животновъдния обект на произход, те се преглеждат отново и се издава нов здравен сертификат.

(6) Когато птиците не са заклани в срок 3 дни след издаването на здравния сертификат по приложение № 1 и са на път за кланицата или са пристигнали в нея, може да се разреши клане веднага след като се изясни причината за забавянето и при условие, че на птиците се извърши повторен предкланичен преглед.

(7) Когато предкланичният преглед не е извършен в животновъдния обект, официалният ветеринарен лекар извършва инспекция на ятото в кланицата.

(8) Ако птиците показват клинични симптоми на заболяване, те не могат да бъдат заклани за човешка консумация. Такива птици могат да бъдат заклани на кланичната линия в края на редовното клане, ако са взети предпазни мерки, за да се избегне рискът от разпространяване на патогенни микроорганизми и оборудването и помещенията се почистят и дезинфекцират веднага след клането на птиците.

(9) Когато домашни птици, отглеждани за производство на черен дроб, и домашни птици, чието изкормване е отложено, са заклани в животновъдния обект на произход, предкланичният преглед се извършва в съответствие с ал. 2 и 3. Неизкормените трупове се придружават до кланицата или предприятието за разфасовка на месо от сертификат по приложение № 2.

Чл. 55. (1) Всички птици преминават следкланичен преглед в съответствие с изискванията на глави трета и пета. Официалният ветеринарен лекар извършва:

1. ежедневна инспекция на вътрешностите и телесните кухини на такъв брой птици, резултатите от който гарантират достоверност на инспекцията;

2. подробна инспекция на такъв брой птици, резултатите от който гарантират достоверност на инспекцията за всяка партида птици с един и същ произход, на части от птици или цели птици, обявени за негодни за човешка консумация след извършения следкланичен преглед;

3. всички необходими допълнителни проучвания при съмнение относно годността на месото за човешка консумация.

(2) Когато домашни птици, отглеждани за производство на черен дроб, и домашни птици с отложено изкормване са заклани в животновъдния обект на произход, следкланичният преглед включва и проверка на сертификата, придружаващ птичите трупове.

(3) Когато труповете по ал. 2 се транспортират директно от животновъдния обект до предприятието за разфасовка на месо, следкланичният преглед се извършва в предприятието за разфасовка на месо.

Чл. 56. Изискванията към домашните птици се прилагат и към зайцевидните, отглеждани във ферми.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Предкланичният преглед може да се извърши във фермата, в която са отглеждани животните, когато са изпълнени изискванията по чл. 57 -59 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Прегледът се извършва от официален ветеринарен лекар или одобрен ветеринарен лекар.

(2) Предкланичният преглед, извършен във фермата, включва проверки на записите и документацията на фермата, включително и информацията за хранителната верига.

(3) Когато предкланичният преглед е извършен не повече от 3 дни преди пристигането на животните в кланицата и животните се доставят живи в кланицата, предкланичният преглед в кланицата включва само:

1. контрол върху идентификацията на животните;

2. проверка за установяване спазването на изискванията за хуманно отношение към животните и за наличие на симптоми за някакво състояние, което би могло да увреди здравето на хората и животните.

(4) Животните, инспектирани във фермата, се придружават от сертификат по приложение № 1. Животните, инспектирани и заклани във фермата, се придружават от сертификат по приложение № 3.

Чл. 58. (1) Следкланичният преглед включва палпиране и когато се прецени, че е необходимо - разрязване на тези части на животното, в които са настъпили промени или за които има съмнения по други причини.

(2) Следкланичният преглед за говеда, овце, домашни свине и домашни птици се прилага и за съответния вид дивеч, отглеждан във ферми.

(3) Когато животните са заклани във фермата, ветеринарният лекар в кланицата проверява придружаващия ги сертификат.

Чл. 59. (1) Прегледът след отстрела на дивеча се извършва възможно най-бързо след постъпването му в предприятието за обработка на дивеч.

(2) Официалният ветеринарен лекар взема предвид декларацията или информацията от обученото лице, участвало в лова на животното, представена в съответствие с изискванията на Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.

(3) По време на прегледа след отстрела официалният ветеринарен лекар извършва:

1. визуална проверка на трупа, кухините и при необходимост на органите с цел да:

а) открие изменения, които не са резултат от лова, като диагнозата може да се основава на информацията, предоставена от обученото лице, относно поведението на животното, преди да бъде убито;

б) провери дали смъртта не е настъпила в резултат на причини, които не са свързани с лова;

2. лабораторни анализи, ако е невъзможно да се направи оценка чрез визуален преглед;

3. изследване за органолептични промени;

4. палпиране на органите при необходимост;

5. вземане на проби за лабораторен анализ за наличие на остатъчни вещества, които не са резултат от лова, или замърсители от околната среда, в случаите, когато има съмнение, че животното съдържа такива вещества; окончателната преценка на дивеча, убит по време на лова, или на тези части от животните, за които има съмнения, че показват едни и същи изменения, се извършва след получаване на резултатите от изследването;

6. преглед за характеристики, които показват, че месото носи риск за здравето, включващи:

а) неестествено поведение или нарушаване на общото състояние на живото животно, докладвани от ловеца;

б) генерализирано разпространение на тумори или абсцеси по вътрешните органи или мускулите;

в) артрит, орхит, патологични изменения в черния дроб или далака, възпаление на червата или на коремната област;

г) наличие на чужди тела, които не са резултат от лова, в телесните кухини, стомаха, червата или урината, когато плеврата или перитонеумът са с променен цвят, когато вътрешностите не са отстранени;

д) наличие на паразити;

е) образуване на значително количество газове в стомашно-чревния тракт с промени в цвета на вътрешните органи, когато вътрешностите не са отстранени;

ж) значителни изменения в цвета, консистенцията или миризмата на мускулните тъкани или органите;

з) стари открити фрактури;

и) кахексия и/или общ или локализиран оток;

й) нови плеврални или перитонеални сраствания;

к) други видими екстензивни изменения, като гнилостно разлагане.

(4) Официалният ветеринарен лекар може да изиска гръбначният стълб и главата да се разделят по дължина.

(5) На дребен дивеч, неизкормен веднага след като е отстрелян, официалният ветеринарен лекар извършва проверка след настъпване на смъртта върху представителна извадка от тези животни.

(6) Когато в резултат на инспекцията по ал. 5 се установи болест, която се предава на хората, или някоя от характеристиките по ал. 3, т. 6, официалният ветеринарен лекар извършва допълнителни проверки на цялата партида, за да определи дали тя трябва да се обяви за негодна за човешка консумация, или да се инспектира отделно всеки труп.

(7) При съмнение официалният ветеринарен лекар извършва допълнителни разрези и инспекции на съответните части от животните, за да постави окончателна диагноза.

(8) Освен в случаите по чл. 38 месото, което при проверката след настъпване на смъртта показва някоя от характеристиките по ал. 3, т. 6, се обявява за негодно за човешка консумация.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар извършва контрол във връзка с трансмисивните спонгиформни енцефалопатии в съответствие с изискванията на Наредба № 28 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им.

Чл. 61. (1) Следкланичният преглед за цистицеркоза по говедата на възраст над 6 седмици и по свинете се извършва съгласно процедурите, описани в раздели I и IV на глава седма, като допълнително могат да се извършат специфични серологични тестове.

(2) За говеда на възраст над 6 седмици не е задължително разрязване на дъвкателните мускули при следкланичния преглед, ако:

1. е използван специфичен серологичен тест;

2. са отгледани в животновъден обект, официално сертифициран като обект без цистицеркоза.

(3) Месото, заразено с цистицеркоза, се обявява за негодно за човешка консумация.

(4) В случаите по ал. 3, когато животното не е заразено в по-голямата си част с цистицеркоза, частите, които не са заразени, могат да бъдат обявени за годни за човешка консумация, след като преминат през студена обработка.

Чл. 62. (1) Труповете на домашни свине, диви свине и свине, отглеждани във ферми, домашни еднокопитни животни и други видове, възприемчиви към трихинелоза, се изследват за наличие на трихинела съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).

(2) Месото от животни, заразени с трихинелоза, се обявява за негодно за човешка консумация.

Чл. 63. (1) Когато е необходимо, домашните еднокопитни животни се преглеждат за сап. Извършва се внимателен преглед на лигавицата на трахеята, ларинкса, носните кухини и синусите и техните разклонения след разделяне на главата в плоскостта на медианната област и изрязване на носната преграда.

(2) Месото от коне, на които е поставена диагноза за сап, се обявява за негодно за човешка консумация.

Чл. 64. (1) Животните, реагирали съмнително или положително на туберкулин или при други съмнения за инфекция, се колят отделно от другите животни, като се вземат предпазни мерки, за да се избегне рискът от заразяване на другите трупове, кланичната линия и персонала в кланицата.

(2) Цялото месо от животни, при които следкланичният преглед е показал локализирани поражения от туберкулоза в няколко органа или в няколко области на трупа, се обявява негодно за човешка консумация.

(3) Когато е открито поражение от туберкулоза в лимфните възли само на един орган или на част от трупа, само засегнатият орган или част от трупа и свързаните с тях лимфни възли се обявяват за негодни за човешка консумация.

Чл. 65. (1) Животните, които са дали положителна или съмнителна реакция при изследване за бруцелоза или при наличие на други основания за съмнения за инфекция, се колят отделно от другите животни, като се вземат предпазни мерки, за да се избегне рискът от заразяване на другите трупове, кланичната линия и персонала, който се намира в кланицата.

(2) Месото от животни, при които по време на следкланичния преглед са установени изменения, показващи остра бруцелозна инфекция, се обявява за негодно за човешка консумация.

(3) Вимето, гениталният тракт и кръвта от животни, реагирали положително или съмнително на тест за бруцелоза, се обявяват за негодни за човешка консумация и в случаите, когато не са открити изменения.

Чл. 66. Официалният контрол обхваща производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи ципести и живи морски коремоноги.

Чл. 67. (1) Органите на ДВСК:

1. определят местоположението и границите на производствените райони и районите за повторно полагане, които класифицират, като при необходимост определянето може да се извърши съвместно със собственика на района;

2. класифицират производствените райони, от които се разрешава събирането на живи двучерупчести мекотели, в три категории в зависимост от нивото на фекално замърсяване, като при необходимост определянето може да се осъществи съвместно със собственика на района;

3. класифицират като принадлежащи към клас А районите, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани директно за човешка консумация, като живите двучерупчести мекотели, взети от тези райони, отговарят на здравните стандарти за живи двучерупчести мекотели, посочени в чл. 110 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

4. класифицират като принадлежащи към клас Б районите, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани, но предлагането им на пазара за човешка консумация е възможно само след обработката им в център за пречистване или след повторно полагане, за да могат да отговорят на здравните стандарти по т. 3;

5. класифицират като принадлежащи към клас В районите, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани, но предлагането им на пазара е допустимо само след повторно полагане за дълъг период, за да могат да отговорят на здравните стандарти, посочени в т. 3;

6. извършват класификация на производствен район или район за повторно полагане въз основа на получена информация за:

а) описаните възможни източници на замърсяване от човешки и животински произход;

б) количествата органични замърсители, които се изпускат през различните периоди на годината в зависимост от гъстотата на населението през различните сезони и животинските популации във водосборния район, данните за валежите и пречистването на отпадъчните води;

в) характеристиката на циркулацията на замърсителите въз основа на посоката на теченията, батиметрията и цикъла на приливите и отливите в производствения район;

г) изготвена програма за вземане на проби от двучерупчестите мекотели в производствения район, която е базирана на проучване на установени данни с няколко проби, географското разпределение на местата за вземане на проби; честотата на вземане на проби гарантира, че резултатите от анализа са представителни за изследвания район.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Живите двучерупчести мекотели от районите по ал. 1, т. 4 не трябва да надвишават нормите от 4600 Ешерихия коли (Е. coli) на 100 g месо и вътрешночерупкова течност. Референтният метод за определяне на тези стойности е чрез посевки в пет епруветки от три последователни разреждания по метода за най-вероятния брой (MPN), описан в ISO 16649-3. Алтернативни методи може да се използват, ако са валидирани по отношение на референтния метод в съответствие с изискванията на EN/ISO 16140.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Живите двучерупчести мекотели от районите по ал. 1, т. 5 не трябва да надвишават нормите от 46 000 Е. coli на 100 g месо и вътрешночерупкова течност. Референтният метод за определяне на тези стойности е чрез посевки в пет епруветки от три последователни разреждания по метода за най-вероятния брой (MPN), описан в ISO 16649-3. Алтернативни методи може да се използват, ако са валидирани по отношение на референтния метод в съответствие с изискванията на EN/ISO 16140.

Чл. 68. (1) Класифицираните райони за повторно полагане и производствените райони периодично се наблюдават, за да се проверява:

1. че не е проявена професионална небрежност по отношение на произхода, източника и местоназначението на живите двучерупчести мекотели;

2. микробиологичният статус на живите двучерупчести мекотели във връзка с производствените райони и районите за повторно полагане;

3. наличието на планктон, произвеждащ токсини във водите на производствените райони и районите за повторно полагане и на биотоксини в живите двучерупчести мекотели;

4. наличието на химически замърсители в живите двучерупчести мекотели.

(2) За прилагането на ал. 1, т. 2, 3 и 4 органите на ДВСК изготвят планове за вземане на проби, които предвиждат редовно провеждане на такива проверки или в зависимост от отделния случай, ако периодите на събиране не са равномерни.

(3) Географското разпределение на местата по ал. 2 за вземане на проби и честотата на вземане на пробите гарантират, че резултатите от анализа са възможно най-представителни за съответния район.

(4) В плановете за вземане на проби с цел проверка на микробиологичния статус на живите двучерупчести мекотели се вземат под внимание:

1. възможното колебание във фекалното замърсяване;

2. изискванията по чл. 67, ал. 1, т. 6.

(5) В плановете за вземане на проби с цел проверка за планктон, произвеждащ токсини във водите на производствените райони и районите за повторно полагане и за биотоксини в живите двучерупчести мекотели, се отчитат възможните колебания в присъствието на планктон, съдържащ морски биотоксини, и се включва:

1. периодично вземане на проби за откриване на изменения в състава на планктона, съдържащ токсини и тяхното географско разпространение; резултатите, които предполагат натрупване на токсини в месото на мекотелите, са последвани от интензивно вземане на проби;

2. периодични тестове за токсичност, като се използват мекотели от засегнатите райони, които са най-поддаващи се на замърсяване.

Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За определяне на общото количество морски биотоксини и съответствието им с показателите по чл. 110, т. 2 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход органите на ДВСК използват методите за анализ, посочени в чл. 68б - 68е.

(2) Биологичните тестове се използват при спазване изискванията по чл. 5 и чл. 8, т. 2 от Наредба № 15 за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (ДВ, бр. 17 от 2006 г.).

Чл. 68б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съдържанието на паралитичен токсин (PSP) в ядливи части на мекотели (в цялото тяло или в отделни ядливи части) се установява с биологичен тест на изследване или друг международно признат метод. Успоредно с биологичния тест на изследване може да се използва и друг метод, когато е необходимо за откриване на саксотоксин или неговите аналози, за които има налични стандарти. Когато резултатите са съмнителни, като референтен метод се използва биологичният тест.

Чл. 68в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Общото съдържание на амнезиен токсин (ASP) в ядливите части на мекотели (в цялото тяло или в отделни ядливи части) се установява чрез високоефективна течна хроматография (HPLC) или друг признат метод. Когато резултатите са съмнителни, като референтен метод се използва HPLC.

Чл. 68г. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съдържанието на липофилен токсин се определя по един от биологичните методи, посочени в чл. 68д, или по един от алтернативните методи, посочени в чл. 68е.

Чл. 68д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За установяване на окадаична киселина, динофизистоксин, пектенотоксин, иесотоксини и азаспирациди се използва серия от биологични тестове с мишки, с различен обем на пробата (хепатопанкреас или цяло тяло) и разтвори за екстракция и пречистване. Чувствителността и селективността зависят от избора на използваните разтворители за екстрахиране и пречистване и това следва да се има предвид, когато се взема решение за метода, който ще бъде използван, за да се обхванат всички видове токсини.

(2) За установяване на окадаична киселина, динофизистоксини и пектенотоксини се използва единичен биологичен тест с мишка. Този тест може да се допълни, ако е необходимо, с течно/течно пречистване с етилацетат/вода или дихлорметан/вода за отстраняване на евентуална интерференция. Установяването на азаспирацид в нормални граници по тази процедура се извършва чрез използване на цялото тяло като количество проба.

(3) За всеки тест се използват по три мишки. Когато две от трите мишки умрат в продължение на 24 h след инжектирането с екстракт, еквивалентен на 5 g хепатопанкреас или 25 g за цяло тяло, се отчита положителен резултат за наличие на окадаична киселина, динофизистоксин, пектенотоксин и азаспирацид над установените граници.

(4) Биологичните тестове с мишки с ацетонов екстракт, последван от течно/течно пречистване с диетилов етер, могат да се използват за откриване на окадаична киселина, динофизистоксини, пектенотоксини и азаспирациди. С този тест не е възможно да се откриват иесотоксини, тъй като те могат да се загубят по време на пречистването. За всеки тест се използват по три мишки. Когато две от трите мишки умрат в продължение на 24 h след инжектирането с екстракт, еквивалентен на 5 g хепатопанкреас или 25 g за цяло тяло, се отчита като положителен резултат за наличие на окадаична киселина, динофизистоксини, пектенотоксини и азаспирациди на установените граници, посочени в чл. 110, т. 2, букви "в" и "д" от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.

(5) За установяване на окадаична киселина, динофизистоксини и азаспирациди може да се използва биологичен тест с плъх. За всеки тест се използват три плъха. При проява на диария в един от плъховете се отчита положителен резултат за наличие на окадаична киселина, динофизистоксини и азаспирациди на установените граници, посочени в чл. 110, т. 2, букви "в" и "д" от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.

Чл. 68е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Като алтернативни или допълващи биологичните тестове се използват редица методи, като високоефективна течна хроматография (HPLC) с флуорометрично откриване, течна хроматография (LC), мас спектрометрия (MS), имунологични тестове и функционални тестове, като инхибиращ фосфатазата биологичен тест, при условие че не са по-малко ефективни от биологичните тестове и прилагането им самостоятелно или в комбинация осигурява съответна защита здравето на хората по отношение на:

1. окадаична киселина и динофизистоксини - за откриване наличието на DTX3 може да се наложи хидролиза;

2. пектенотоксини - PTX1 и PTX2;

3. иесотоксини - YTX, 45 OH YTX, хомо YTX и 45 OH хомо YTX;

4. азаспирациди - AZA1, AZA2 и АZA3.

(2) Когато се открият нови аналози, имащи значение за здравето на хората, те се включват в анализите. Преди химическите изследвания е необходимо да се осигурят стандарти. Общата токсичност се изчислява с помощта на конверсионни фактори, основани на наличните данни за токсичност на всеки токсин.

(3) Параметрите на тези тестове се определят след валидиране, като се използва международно признат протокол.

(4) Биологичните тестове се заместват от алтернативни методи за установяване наличие на токсини по най-бърз начин, след като съответните стандартни материали за откриване на токсините, посочени в чл. 110, т. 2 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, са налице и методите са били валидирани.

Чл. 69. (1) Пробите за анализ на токсичността на мекотелите се вземат с честота веднъж седмично за периода, през който е разрешено събирането на мекотели.

(2) Честотата на вземане на проби може да бъде намалена за конкретни райони или за конкретни видове мекотели, ако анализът на риска от появяване на токсини или фитопланктон предполага много малък риск от появяване на токсични случаи.

(3) Честотата на вземане на проби нараства, когато анализът на риска предполага, че вземането на проби веднъж в седмицата няма да бъде достатъчно, като оценката на риска периодично се подлага на преглед, за да се направи оценка на риска за появата на токсини в живите двучерупчести мекотели от тези райони.

Чл. 70. При наличие на информация за степента на натрупване на токсини за група видове, които се отглеждат в един и същ район, видът с най-висока степен може да се използва като показател. Това позволява използването на всички видове от групата, ако токсичните нива на вида, използван като показател, са под разрешените стойности. Когато токсичните нива на вида, използван като показател, са над разрешените стойности, събирането на мекотели от другите видове се разрешава само ако допълнителният анализ на другите видове показва токсични нива под разрешените стойности.

Чл. 71. При осъществяването на наблюдение на планктона пробите трябва да са представителни за водната колона и да дават информация за наличието на токсични видове, както и за тенденциите при популациите. Ако се открият някакви изменения в токсичните популации, които могат да доведат до натрупвания на токсини, се увеличава честотата на вземане на проби от мекотелите или районите предпазно се затварят до получаването на резултатите от токсичния анализ.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Плановете за вземане на проби с цел проверка за химични замърсители позволяват откриването на всяко превишаване на нивата, посочени в Наредба № 31 от 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните (ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

Чл. 73. (1) Когато резултатите от взетите проби показват, че са превишени здравните стандарти за мекотелите или че те могат по друг начин да изложат на риск здравето на хората, официалният ветеринарен лекар затваря съответния производствен район, за да предотврати събирането на живи двучерупчести мекотели.

(2) Органите на ДВСК променят класа на производствения район на Б или В, ако той отговаря на необходимите изисквания, определени в чл. 67, ал. 1, и не представлява друг риск за здравето на хората.

Чл. 74. (1) Органите на ДВСК могат да отворят отново производствен район, който е бил затворен:

1. ако здравните стандарти за мекотелите отново отговарят на изискванията по чл. 110 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

2. поради наличието на планктон или завишени нива на токсините в мекотелите, когато най-малко два последователни резултата с най-малко 48 h разлика между тях са под допустимите стойности.

(2) При вземане на решение по ал. 1 органите на ДВСК могат да вземат предвид информацията за насоките на развитие при фитопланктона.

(3) В случаите по ал. 2, когато е налице ясна информация за динамиката на токсичността на даден район и при условие че в последно време са получени данни за намаляваща тенденция на токсичност, органите на ДВСК могат да отворят отново района, ако резултатите, получени само от едно пробовземане, са под разрешените стойности.

Чл. 75. (1) Органите на ДВСК извършват наблюдение на класифицираните производствени райони, в които са забранили събирането на живи двучерупчести мекотели от тях или са определили специални условия при събирането им, за да се гарантира, че на пазара няма да се предлагат продукти, вредни за здравето на хората.

(2) Освен извършване на наблюдение на районите за повторно полагане и производствените райони, посочени в чл. 68, ал. 1, органите на ДВСК изготвят и система за контрол, обхващаща лабораторни изследвания за верификация на съответствието с изискванията към крайния продукт на всички етапи на производство, преработка и предлагане на пазара, определени от собственика на района за повторно полагане или на производствения район.

(3) Системата за контрол по ал. 2 верифицира, че нивата на морските биотоксини и замърсителите не надвишават нормите за безопасност на храните и че микробиологичният статус на мекотелите не представлява риск за здравето на хората.

Чл. 76. (1) В Централното управление (ЦУ) на НВМС се създава и поддържа актуален списък на одобрените производствени райони и районите за повторно полагане, който съдържа подробна информация за тяхното местоположение и граници, както и класа, към който принадлежи районът, от който могат да се събират живи двучерупчести мекотели в съответствие с изискванията по този раздел.

(2) При промяна в местоположението, границите или класа на производствения район или временното му или окончателното затваряне списъкът по ал. 1 се актуализира.

Чл. 77. (1) Органите на ДВСК могат да вземат предвид резултатите от контрола, проведен от собственика на района, за повторно полагане или на производствения район при вземане на решение относно класификацията, отваряне или затваряне на производствен район.

(2) В случаите по ал. 1 лабораторният анализ се извършва в лаборатория, определена от НВМС.

Чл. 78. (1) Официалният контрол върху стриди, миди и пектении от сем. Pectinidae, уловени извън класифицирани производствени райони, се провежда на рибните тържища, в центровете за експедиция и в преработвателните предприятия.

(2) Официалният ветеринарен лекар извършва верификация на съответствието със здравните стандарти за живи двучерупчести мекотели, предвидени в чл. 110 и 115 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.

Чл. 79. (1) Официалният контрол при производството и предлагането на пазара на рибни продукти включва:

1. редовна проверка на хигиенните условия в местата за разтоварване на брега и първа продажба;

2. периодични инспекции на корабите, предприятията на сушата, на рибните тържища и пазарите на едро с цел проверка за:

а) спазване на изискванията за регистрацията им при необходимост;

б) правилното обработване на рибните продукти;

в) съответствието им със специфичните хигиенни изисквания и температурните изисквания;

г) чистотата на предприятията, корабите, техните помещения, съоръжения, оборудване и хигиената на персонала;

3. проверки на условията за съхранение и транспортиране.

(2) Проверката на корабите:

1. може да се проведе, когато корабите акостират в пристанището;

2. се извършва върху всички кораби, които разтоварват рибни продукти на пристанища, независимо от флага, под който плават;

3. може да бъде извършена от официален ветеринарен лекар при необходимост за кораби, плаващи под български флаг, докато корабът е в морето или е в пристанище на друга страна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При проверка на кораб-фабрика или хладилен кораб, плаващ под флага на държава членка, която се провежда с цел одобрение на кораба, компетентният орган на държавата членка, под чийто флаг плава, извършва проверките съгласно изискванията на чл. 3 от Регламент 854/2004. Компетентният орган има право да провери кораба в морето или в пристанище на друга държава членка или на трета страна.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато компетентният орган на държавата членка, под чийто флаг плава корабът му, е предоставил условно одобрение съгласно чл. 3 от Регламент 854/2004, той може да упълномощи компетентен орган на друга държава членка или на трета страна, която фигурира в списъка на третите страни, от които е разрешен вносът на рибни продукти, съставен съгласно чл. 11 от Регламент 854/2004, да направи последваща проверка за предоставяне на пълно одобрение или продължаване на условното одобрение съгласно чл. 3, параграф 1, б) от Регламент 854/2004 или да извърши преглед на одобрението съгласно чл. 3, параграф 4 от Регламент 854/2004. При необходимост компетентният орган има право да направи инспекция на плавателния съд в морето или в пристанище на друга държава членка или на трета страна.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато компетентният орган на държава членка упълномощава компетентния орган на друга държава членка или на трета страна по реда на ал. 2, двата компетентни органа предварително определят изискванията за проверките, които включват задължение за упълномощения компетентен орган да докладва незабавно на упълномощаващия за резултатите от проверките, както и за всяко съмнение за несъответствие, с цел предприемане на необходимите мерки.

Чл. 80. (1) Официалният контрол на рибните продукти включва:

1. произволни органолептични проверки за верификация на съответствието с критериите за преснота, включително верификация за надвишаване базовите стойности на тези критерии на всички етапи от производството, преработката и предлагането на рибните продукти;

2. вземане на проби за лабораторни изследвания, за да се определят стойностите на общо количество летливи азотсъдържащи базисни вещества (TVB-N) и триметиламин (ТМА-N), когато органолептичната проверка показва съмнения, че рибните продукти са пресни;

3. вземане на необходимите проби за верификация, когато органолептичната проверка дава основания за съмнения относно наличието на други условия, които биха могли да увредят здравето на хората;

4. изследване за наличие на хистамин чрез произволна извадка за верификация на съответствието с допустимите нива, предвидени в наредбата по чл. 63 ЗВД;

5. мониторинг върху нивата на остатъчните вещества и замърсителите в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 62, ал. 2 ЗВД;

6. при необходимост извършване на микробиологични изследвания;

7. произволни изследвания с цел верификация за наличие на паразити;

8. извършване на проверки, за да се осигури, че на пазара няма да се предлагат рибни продукти от видовете:

а) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) отровни риби от следните семейства: Tetraodontidae, Molidae, Diodontidae и Canthigasteridae; пресни, приготвени и преработени рибни продукти от сем. Gempylidae, по-специално маслена риба рувета (Ruvettus pretiosus) и есколар - деликатесна скумрия (Lepidocybium flavobrunneum), могат да се предлагат на пазара опаковани/пакетирани и подходящо етикетирани с цел представяне на информация на потребителя относно методите на приготвяне/преработка и риска, свързан с наличието на вещества с неблагоприятен ефект върху стомашно-чревния канал; върху етикета освен общото име на вида се съдържат научното име, производственият метод и районът на улова, в съответствие с изискванията по чл. 21 - 23 от Наредба № 4 от 2006 г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми (ДВ, бр. 14 от 2006 г.);

б) рибни продукти, съдържащи биотоксини (напр. Ciguatera) или други токсини, опасни за здравето на хората.

(2) Продуктите, получени от двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги могат да се предлагат на пазара, ако са произведени в съответствие с изискванията на глава седма от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход и отговарят на изискванията по чл. 110, т. 2 от същата наредба.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Установяват се фиксирани стойности за общо количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N) за следните категории риби:

1. видовете от сем. Костурови (Sebastes spp., Helicolenus dactylopterus, Sebastichthys capensis);

2. видовете от сем. Писии (Pleuronectidae), с изключение на халибут (Hippoglossus spp.);

3. сьомга (Salmo salar), видовете от сем. Хекови (Merlucciidae) и сем. Трескови (Gadidae).

(2) Непреработени рибни продукти от видовете в категориите, посочени в ал. 1, се обявяват за негодни за консумация от хора, когато при органолептичните изследвания има съмнение за тяхната преснота и при химичните изследвания се установят стойности на общо количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N) над:

1. за видовете по ал. 1, т. 1 - 25 mg азот/100 g месо;

2. за видовете по ал. 1, т. 2 - 30 mg азот/100 g месо;

3. за видовете по ал. 1, т. 3 - 35 mg азот/100 g месо.

Чл. 80б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Референтният метод за определяне на общо количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N) включва дестилиране на екстракт, депротеинизиран с перхлорна киселина, както е посочено в приложение № 5. Дестилацията се извършва с апарата, посочен в приложение № 6.

(2) Рутинните методи, които се използват за проверка на стойността на общото количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N), са:

1. микродифузионен метод, описан от Конуей и Бърн (Conway and Byrne) (1933);

2. метод на директна дестилация, описан от Антонакопулос (Antonacopoulos) (1968);

3. дестилиране на екстракт, депротеинизиран с перхлорна киселина (Кодекс Алиментариус (Codex Alimentarius) по риба и рибни продукти (1968).

(3) Всяка проба се състои от около 100 g месо, взета от най-малко три различни части на рибата и смесени чрез смилане.

(4) Лабораториите използват референтния метод като рутинен. При съмнителни резултати или в случай на спор за проверка на резултатите се използва референтният метод.

Чл. 81. Рибните продукти се обявяват за негодни за човешка консумация, когато:

1. при органолептичните, химичните, физичните или микробиологичните проверки или проверките за паразити се установи, че не отговарят на нормативните изисквания;

2. съдържат в ядивните си части замърсители или остатъчни вещества, които надвишават нивата, посочени в наредбата по чл. 62, ал. 2 ЗВД, или чиито нива са такива, че при изчисляване на количественото потребление на продукта става ясно, че биха превишили допустимите дневни или седмични консумирани количества от хората;

3. са получени от:

а) отровни риби;

б) рибни продукти, съдържащи биотоксини (напр. Ciguatera) или други токсини, опасни за здравето на хората;

в) двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги, съдържащи морски биотоксини, чието общо количество надвишава нивата, посочени в чл. 110, т. 2 от Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

4. официалният ветеринарен лекар прецени, че продуктите представляват опасност за здравето на хората или животните или са негодни за човешка консумация.

Чл. 82. (1) Животните във фермите за добив на мляко подлежат на проверки от НВМС за верификация на съответствието със здравните изисквания при производството на сурово мляко, здравния статус на животните и използването на ветеринарномедицински продукти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Контролът по ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари или одобрени ветеринарни лекари чрез ветеринарни проверки с цел установяване спазването на изискванията за здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях и за опазване здравето на хората.

(3) При съмнение за неспазване на изискванията за здравеопазване на животните се извършва проверка на общото им здравословно състояние.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба извършва верификация за спазването на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания във фермите за добив на мляко.

(5) При установяване неспазване на изискванията по ал. 4 НВМС извършва верификация дали предприетите мерки са подходящи.

Чл. 83. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2017 г., в сила от 07.03.2017 г.)