НАРЕДБА № 4 ОТ 17 ЮНИ 2005 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СГРАДНИ ВОДОПРОВОДНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ

Чл. 20. (1) За водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно водопроводно отклонение.

(2) Второ сградно водопроводно отклонение се проектира за сгради с повишени пожарни и аварийни изисквания и за сгради с технологични изисквания за непрекъснатост на водоподаването, като двете отклонения се свързват към два независими водопроводни клона на водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия.

(3) Сградното водопроводно отклонение се състои от водовземна част, тротоарен спирателен кран и водопроводни тръби.

(4) Сградното водопроводно отклонение се разполага при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).

(5) В случаите, когато сградното водопроводно отклонение преминава през празни пространства или под части от сгради (например тераси или стълби), то се монтира в канал или се полага в защитен кожух (обсадна тръба).

Чл. 21. Сградното водопроводно отклонение се свързва към водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия посредством водовземна скоба или фасонна част.

Чл. 22. Най-малките хоризонтални и най-малките вертикални светли разстояния на сградните водопроводни отклонения до технически проводи и съоръжения се определят съгласно Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).

Чл. 23. (1) Сградното водопроводно отклонение се проектира на дълбочината на водопроводния клон от водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия в мястото на свързването им, като възходящият наклон към сградната водопроводна инсталация е не по-малък от 0,005 m/m.

(2) За някои участъци на сградните водопроводни отклонения се допуска по-малка дълбочина от тази на замръзването на почвата, в случай че се предвиди нагревателен кабел с подходяща и устойчива на атмосферните въздействия топлоизолация и ако това не противоречи на изискванията на други нормативни актове.

(3) За водопроводното отклонение в зоната на влияние на динамични товари се предвиждат съответните технически мероприятия за предпазването му от повреда.

Чл. 24. На всяко сградно водопроводно отклонение се предвижда тротоарен спирателен кран, разположен на разстояние 0,5 m от външния ръб на бордюра.

Чл. 25. В местата на преминаване на сградното водопроводно отклонение в сградата между горния край на тръбата и горния ръб на отвора в стената се предвижда светло разстояние не по-малко от 0,15 m, запълнено с водоплътен и газоплътен еластичен уплътнителен материал.

Чл. 26. (1) При гравитационно водоснабдяване с едно или няколко сградни водопроводни отклонения всяко едно от тях се оразмерява за максималното секундно водно количество, определено в съответствие с глава пета, раздел II.

(2) При директно помпено водочерпене сградното водопроводно отклонение се оразмерява за дебита на работната помпа, определен в съответствие с глава шеста.

(3) При черпателен резервоар сградното водопроводно отклонение се оразмерява за дебита на работната помпа в зависимост от минималния свободен напор във водопроводния клон на водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия при спазване на изискванията за максималните допустими скорости на водата, определени в съответствие с глава пета, раздел III.

(4) Когато се предвиждат две или повече работни помпи, водопроводните отклонения се оразмеряват за максималния дебит на работната помпена група.

Чл. 27. (1) На всяко сградно водопроводно отклонение се предвижда общ водомерно-арматурен възел за студена вода.

(2) Когато сградата е на разстояние не по-голямо от 5 m от уличната регулационна линия, общият водомерно-арматурен възел се разполага на сградното водопроводно отклонение в леснодостъпно, затворено, защитено и с осигурено осветление помещение за общо ползване на разстояние не по-голямо от 2 m след влизането на тръбата в сградата и на височина от 0,5 до 1 m от пода.

(3) Когато сградата е на разстояние от уличната регулационна линия, по-голямо от 5 m, общият водомерно-арматурен възел се разполага, както следва:

1. на разстояние до 2 m от дворищната регулационна линия в шахта с размери, позволяващи лесен монтаж и обслужване на възела, като водомерът, капакът и отводнителната тръба, разположена на дъното на шахтата, се осигуряват срещу замръзване;

2. в сградата, като се осигурява достъп за техническо обслужване и отчитане, без това да създава неудобства за обитателите на сградата.

(4) Във всеки отделен вход в жилищните сгради се предвижда самостоятелен общ водомерно-арматурен възел.

(5) Когато водомерите се проектират в помещения с риск от замръзване, те се изолират с подходяща топлоизолация или помещението се осигурява срещу замръзване.

Чл. 28. В сгради с централно битово горещо водоснабдяване се проектира и общ водомерно-арматурен възел за гореща вода за битови нужди на водопроводния клон за студена вода към абонатната станция преди нейното затопляне.

Чл. 29. Общият водомерно-арматурен възел включва:

1. спирателен кран;

2. филтър пред водомера;

3. водомер;

4. прави тръбни участъци към двата края на водомера с дължина, съответстваща на техническата спецификация на водомера;

5. възвратна клапа или друго подходящо устройство за защита от обратен поток съгласно БДС EN 1717 "Защита срещу замърсяване на питейната вода във водоснабдителните инсталации и общи изисквания към устройства за предотвратяване от замърсяване при обратен поток";

6. спирателен кран с изпразнител.

Чл. 30. (1) В жилищни сгради с потребители в повече от едно жилище и за всеки отделен потребител в обществено-обслужващи, производствени, селскостопански, курортни и вилни сгради, както и в сгради със смесено предназначение се предвиждат индивидуални водомерно-арматурни възли за студена вода и за гореща вода за битови нужди.

(2) Индивидуалните водомерно-арматурни възли за студена вода и за гореща вода за битови нужди за нови жилищни сгради се проектират с водомери с импулсни изводи за дистанционно отчитане.

(3) Отчитащите електронни уреди на водомерите по ал. 2 се инсталират в метално табло, което се разполага в помещението след общия водомерно-арматурен възел.

(4) Допуска се таблото по ал. 3 да бъде разположено в други подходящи и лесно достъпни помещения или обособени места за общо ползване в сградите, когато е необходимо да бъде изпълнено условието за допустимо разстояние между водомерите и отчитащите електронни уреди съгласно техническата спецификация на водомера.

(5) Индивидуалните водомерно-арматурни възли включват:

1. спирателен кран;

2. водомер;

3. прави тръбни участъци към двата края на водомера с дължина, съответстваща на техническата спецификация на водомера;

4. възвратна клапа или друго подходящо устройство за защита от обратен поток съгласно БДС EN 1717.

Чл. 31. Водомерно-арматурните възли се проектират хоризонтално или вертикално в съответствие с техническата спецификация на водомера. Те се свързват към водопроводната инсталация посредством Г-образна или П-образна водомерна стойка с дължина на рамото (тръбата, перпендикулярна на водомерния възел) не по-малка от 5 пъти диаметъра и с демонтажна връзка.

Чл. 32. (1) Водомерите се избират така, че техническите им характеристики, в т.ч. област на отчитане, максимално експлоатационно натоварване и диапазон на разхода, в който основната грешка е не по-голяма от допустимата, посочена в техническата им спецификация, да съответстват на оразмерителните минимални и максимални водни количества във водопроводната инсталация, на качествата и температурата на водата.

(2) При обединени водопроводни инсталации за питейно-битови, производствени, пожарни и аварийни нужди и при необходимост от разширяване на обхвата на измерване в зависимост от разликата в минималните и максималните оразмерителни водни количества се проектират комбинирани водомери.

Чл. 33. (1) Загубата на налягане във водомерите (Рв) в kPa се определя по формулата:

където:

Dps са максимално допустимите загуби на налягане във водомера при протичане на максимално за водомера водно количество съгласно техническата му спецификация, kPa;

q - оразмерителното водно количество, m3/h;

qmax - максималното водно количество за водомера, m3/h.

(2) За перилните водомери се допускат загуби на налягане до 100 kPa.

(3) За вертикалните турбинни водомери се допускат загуби на налягане до 60 kPa, а за комбинираните - до 30 kPa.

Чл. 41. Сградните водопроводни инсталации се проектират обединени или разделни (за питейно-битови, пожарни и аварийни и производствени нужди). В зависимост от конкретните условия и след съответна техническа и икономическа обосновка се избира една от системите или комбинация от тях.

Чл. 42. (1) В производствени и селскостопански сгради водопроводната инсталация се проектира открита, при условие че е защитена срещу замръзване и механични повреди.

(2) В случаите, когато е технически и икономически целесъобразно, водопроводната инсталация се разполага в общи канали с други тръбопроводи, с изключение на провеждащите опасни вещества.

Чл. 43. (1) Главните хоризонтални клонове и техните разклонения до вертикалните клонове се проектират открито по стени и тавани в мазета, сутерени и технически етажи или в инсталационни канали.

(2) Допуска се главната хоризонтална водопроводна инсталация да се проектира в монтажни канали под пода на първия етаж, когато няма сутерен.

(3) Вертикалните клонове се проектират в негорими инсталационни шахти или открито.

(4) Етажните разпределителни клонове се проектират вградени в стените, изолирани в предпазни тръби или в инсталационни канали или открити в инсталационни шахти.

(5) Етажните разпределителни клонове от пластмасови тръби се вграждат в подови настилки само когато са предвидени предпазни тръби без връзки и наставки в участъците на преминаването им под подовите настилки.

Чл. 44. (1) Водопроводните инсталации за пожарни и аварийни нужди се проектират в съответствие с изискванията на нормите за пожарна безопасност и при спазване на специфичните изисквания за пожарна безопасност към сградите в зависимост от предназначението им.

(2) Инсталациите по ал. 1 заедно с пожарните касети се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за негоримост (реакция на огън) клас А съгласно БДС ЕN 13501 "Класификация на строителните продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън".

(3) Допуска се инсталациите по ал. 1 заедно с пожарните касети да се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за горимост (реакция на огън) класове В, С и D, при условие че ограждащите конструкции имат пожароустойчивост 1 h (огнеустойчивост REI 60) съгласно БДС ЕN 13501.

(4) Водопроводните инсталации за пожарни и аварийни нужди, свързани към водопроводната инсталация за питейна вода, се проектират така, че да се предотврати застояването и замърсяването й, като се предвиждат постоянен обмен на водата и/или подходящи устройства за нейната защита от замърсяване срещу обратен поток съгласно БДС EN 1717.

Чл. 45. Не се допуска водопроводните инсталации да се проектират:

1. вградени във външните стени на сгради;

2. по стени, подове и тавани на жилищни помещения, стаи в почивни домове и хотели, спални помещения в детски заведения, общежития и лечебни заведения, където не се предвиждат водочерпни кранове;

3. в подове на кухни, санитарни възли и коридори, освен в случаите и по реда на чл. 43, ал. 5;

4. по стени, подове и тавани на операционни зали;

5. по разделителни стени между две отделни жилища, с изключение на съседни кухни, санитарно-хигиенни помещения и коридори;

6. през и в непроходими канали за отпадъчни води;

7. в комини, асансьорни и вентилационни шахти и в шахти за битови отпадъци;

8. в помещения с трансформатори.

Чл. 46. (1) Вертикалните клонове се проектират на разстояние от помещенията и конструкциите по чл. 45 не по-малко от 0,4 m, а етажните разпределителни клонове - на разстояние, не по-малко от 0,25 m.

(2) Допуска се вертикалните и етажните разпределителни клонове да се разполагат на по-малки разстояния от тези по ал. 1, ако са монтирани към двойна стена с въздушна междина, запълнена със звукоизолационен материал, с дебелина най-малко 25 mm.

Чл. 47. Отстоянието на вертикалните клонове от готовите повърхности на стените се определя съгласно табл. 1.

Чл. 48. (1) За главните хоризонтални и за вертикалните водопроводни клонове за студена вода и за гореща вода за битови нужди, вкл. и за циркулационните кръгове, се предвижда топлоизолация за намаляване на загубите на топлина във водопроводната инсталация за гореща вода за битови нужди и за предотвратяване образуването на конденз по водопроводите за студена вода.

(2) Топлоизолацията трябва да е устойчива и защитена с подходящо покритие срещу механични повреди, дъждовни води, влага, подземни води и вредители (насекоми и гризачи) в зависимост от предвижданите околни въздействия.

(3) За порестите и влакнестите изолационни материали се предвижда пароизолация от външната страна на топлоизолацията.

Чл. 49. Минималната дебелина на топлоизолацията на водопроводните клонове за гореща вода за битови нужди и на циркулационните кръгове при коефициент на топлопроводност l = 0,035 W/(m.К) се определя съгласно табл. 2.

Чл. 50. За водопроводите за студена вода се предвижда топлоизолация за предпазване от конденз с минимална дебелина съгласно табл. 3.

Таблица 3

Чл. 51. (1) Откритите водопроводни клонове (хоризонтални и вертикални) се закрепват към конструктивните елементи на сградата със скоби с гумена подложка (неподвижна опора) или с конзолни подпори (подвижна опора) така, че водопроводите да не са в директен контакт с конструктивните елементи на сградата.

(2) На арматурите по водопроводите от пластмасови тръби се предвижда самостоятелно неподвижно закрепване.

(3) Разстоянието между опорите се определя в съответствие с техническата спецификация на тръбите.

(4) Максималните хоризонтални разстояния между опорите или скобите за закрепване на тръбите се определят в съответствие с техническата им спецификация.

Чл. 52. Тръби в инсталационен канал в пода се проектират на опори, разположени в близост до съединенията и чупките.

Чл. 53. (1) Не се допуска замонолитване на тръбите в стените и подовете на сградите.

(2) Вертикалните водопроводни клонове се проектират в гилзи в местата на преминаването им през подове и се уплътняват с хидро- и шумоизолация.

Чл. 54. Хоризонталните водопроводни клонове се проектират с възходящ наклон не по-малък от 0,005 към водочерпните кранове.

Чл. 55. Водопроводните тръби се разполагат на разстояние от електрическите инсталации, като се спазват изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.).

Чл. 56. (1) Светлото разстояние между успоредно положени водопроводни тръби се съобразява с дебелината на изолацията, като не може да е по-малко от:

1. за тръби с диаметър до 40 mm включително - 50 mm;

2. за тръби с диаметър над 40 mm - 80 mm.

(2) Водопроводът за гореща вода за битови нужди се проектира винаги над водопровода за студена вода или встрани от тръбите за студена вода на разстояние не по-малко от 100 mm.

Чл. 57. (1) Светлото разстояние между успоредно разположени водопроводни и канализационни тръби се съобразява с дебелината на изолацията, като не може да е по-малко от 150 mm.

(2) При проектиране на успоредни водопроводни и канализационни тръби една над друга водопроводните тръби се разполагат винаги над канализационните.

Чл. 58. (1) Водопроводни инсталации с целогодишно действие се предвиждат в помещения с температура на въздуха не по-ниска от 0°С.

(2) Допуска се проектиране на тръби в помещения с отрицателна температура на въздуха, в случай че тръбите са осигурени срещу замръзване чрез нагревателен кабел с топлоизолация и с термостат с автоматично задействане при понижаване на температурата на околния въздух под 0°С.

Чл. 59. В най-ниската точка на хоризонтален водопроводен клон се проектира водочерпен кран с холендър.

Чл. 60. (1) Спирателни кранове на разклонената водопроводна инсталация се предвиждат на отклоненията към клозетно казанче, пералня, съдомиялна машина и бойлер и преди всеки плувак-вентил.

(2) Спирателни кранове с изпразнител се предвиждат, както следва:

1. на отклоненията от главните хоризонтални водопроводни клонове в сгради над два етажа - в места с осигурен постоянен достъп;

2. на етажните разпределителни водопроводни клонове с оглед изолиране на над 10 водочерпни крана;

3. на отклоненията, които се експлоатират периодично, на клоновете за градински вентили и на клоновете, изложени на опасност от замръзване;

4. след водонагревателите.

Чл. 61. По сключени хоризонтални и вертикални клонове на водопроводната инсталация и при дълги хоризонтални клонове се предвиждат спирателни кранове за осигуряване изключването на отделните клонове при ремонт.

Чл. 62. (1) Защитно устройство срещу обратен поток съгласно БДС EN 1717 се проектира, както следва:

1. на главния циркулационен клон - преди свързването му с водонагревателя;

2. на водопровода за студена вода - преди водонагревателя;

3. при свързване към сградната водопроводна инсталация на съоръжение, което ползва и изменя питейната вода (съдомиялна машина, кафе и сок машина и др.), и/или на водочерпен кран за гъвкава връзка;

4. когато са предвидени съоръжения за местно третиране на питейната вода - преди свързването им с водопроводната инсталация.

(2) За всички отводнителни и изпускателни устройства по водопроводната инсталация се предвижда въздушно прекъсване към тяхното отводняване в канализационната инсталация съгласно БДС EN 1717.

Чл. 63. (1) За отстраняване на въздуха от главните хоризонтални водопроводни клонове в най-високите им точки при водопроводни инсталации с горно разпределение се предвижда автоматично обезвъздушаване.

(2) При главните хоризонтални водопроводни клонове с горно разпределение се осигуряват мероприятия срещу наводняване или навлажняване на по-долните етажи.

Чл. 64. (1) Водопроводната инсталация при гравитационно водоснабдяване, както и водопроводната инсталация след хидрофор или високо разположен резервоар при помпено водоснабдяване се оразмеряват, както следва:

1. при самостоятелни водопроводни инсталации и при обединени водопроводни инсталации за питейно-битови и производствени нужди, които не провеждат вода за пожарни и аварийни нужди - за сумата от максималните секундни водни количества;

2. при обединени водопроводни инсталации за питейно-битови и производствени нужди, които провеждат вода и за пожарни и аварийни нужди - за по-голямата сума, получена от:

а) максималните секундни водни количества за пожарни и аварийни, производствени и питейно-битови нужди, без да се отчита разходът на вода за смесители за душ и вана и за измиване на подове в сградата;

б) максималните секундни водни количества за производствени и питейно-битови нужди.

(2) Смукателят от черпателен резервоар до помпа и тласкателят до хидрофор или високо разположен резервоар се оразмеряват за дебита на работната помпа, а когато са предвидени повече от една работна помпа - за дебита на работната помпена група.

Чл. 65. Оразмерителното максимално секундно водно количество за питейно-битови нужди във водопроводните участъци в жилищни, обществено-обслужващи, производствени и селскостопански сгради се определя съгласно приложения № 5, 6и 7.

Чл. 66. (1) Максималните оразмерителни скорости на студената вода и на горещата вода за битови и производствени нужди са, както следва:

1. за гравитационни и помпени водопроводни инсталации за питейно-битови нужди (за инсталацията след напорния резервоар) в жилищни и обществено-обслужващи сгради с помещения с допустимо ниво на шума до 40 dB(A) - 2,0 m/s;

2. за всички водопроводни отклонения и за водопроводните инсталации във всички останали сгради - 2,5 m/s;

3. в смукателя на помпи за питейни води - 0,7 m/s;

4. в тласкателя на помпи за питейни води - 1,2 m/s.

(2) Максималната оразмерителна скорост във водопроводните клонове за пожарни и аварийни нужди към пожарни кранове е 2,5 m/s.

Чл. 67. При хидравличното оразмеряване на водопроводите за студена вода и за гореща вода за битови нужди се използват общоприетите хидравлични формули и таблици или подходящи диаграми и номограми в съответствие с указанията на производителите на съответните продукти. В спорни случаи се използва формулата на Колбрук-Уайт.

Чл. 68. (1) При определяне загубите на налягането в отделни водопроводни клонове се отчитат загубите от триене по дължина и загубите от местни съпротивления.

(2) Загубите на налягане от триене по дължина и от местни съпротивления, както и общите загуби на налягане се определят съгласно приложения № 8и 9.

(3) Загубите на налягане от местни съпротивления за коефициент на местно съпротивление x = 1 в зависимост от скоростта на водата се определят съгласно приложение № 10.

Чл. 69. (1) Минималното работно налягане за най-неблагоприятния водочерпен кран на водопроводната инсталация се определя съгласно приложение № 8.

(2) При условие че налягането във водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия е по-малко от определеното по ал. 1, се проектира система за повишаване на налягането при спазване изискванията на глава шеста.

Чл. 70. (1) Помпените станции за питейни води се проектират при постоянен или периодичен недостиг на налягане във водоснабдителната система на урбанизираната територия и за осигуряване на помпената циркулация на горещата вода за битови нужди.

(2) Повишаване на налягането чрез помпени станции се предвижда само за водопроводната инсталация в горните етажи на сградата или в тези части от нея, където налягането във водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия е недостатъчно, за което водопроводната инсталация се зонира.

Чл. 71. (1) Помпените станции за питейни води се проектират в подземни помещения извън жилищните и обществено-обслужващите сгради. Когато няма такава възможност, те се проектират в сутеренните части на сградите при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за допустимо ниво на шум и вибрации за съответния вид сграда.

(2) Допуска се циркулационни помпи с номинална мощност до 2,2 kW да се предвиждат в сградите, при условие че те не са разположени непосредствено под, над или до помещения с пределно допустимо ниво на шум до 40 dB(A).

Чл. 72. (1) Фундаментите на помпите се изолират от конструкцията на сградата с пясъчни или еластични пълнежи за предотвратяване разпространението на шума и вибрациите от помпите към конструкцията на сградата.

(2) Фундаментите на помпите се проектират на височина от пода не по-малка от 0,2 m.

Чл. 73. Допуска се директно водочерпене с помпа от захранващия водопровод, при условие че:

1. гарантираният напор в началото на сградното водопроводно отклонение при водочерпене е над 50 kPa;

2. на смукателя на помпите е предвиден електроконтактен манометър, изключващ помпената станция при напор под 50 kPa;

3. изчерпваният дебит не променя скоростта на водата в уличния водопровод с повече от 0,15 m/s;

4. хидравличният удар при внезапно спиране на помпата не надвишава 100 kPa.

Чл. 74. Помпените помещения и тяхното оборудване се проектират при спазване на изискванията за проектиране на помпени станции на водоснабдителните системи.

Чл. 75. (1) Подът на работното помещение на помпената станция се проектира с наклон от 1 до 2 % към подовите сифони или отводнителните водоприемни шахти.

(2) При кота на подовите сифони, по-ниска от котата на хоризонталния клон на сградната канализационна инсталация, или при максимално водно ниво в канализационния клон от канализационната мрежа на урбанизираната територия се предвижда събирателна шахта с автоматизирано изчерпване на събраната технологична отпадъчна вода.

Чл. 76. Помпите се избират и оразмеряват така, че работната им характеристика да съответства на характеристиката на водопроводната инсталация при оразмерителните условия.

Чл. 77. Помпите се проектират с ръчно и автоматично управление, като се предвиждат възможности за:

1. електромеханично отваряне на спирателните кранове на обходните клонове около водомерния възел едновременно с включването на помпи за пожарни и аварийни нужди;

2. автоматично изключване на циркулационните помпи при недостатъчен воден напор и недостатъчна температура на топлоносителя.

Чл. 78. (1) Помпите към черпателния резервоар се проектират естествено залети.

(2) Допуска се проектиране и на незалети помпи, при условие че е предвидено устройство за автоматичното им заливане или когато те са самозасмукващи.

Чл. 79. (1) Към помпената група с резервни помпи, черпещи вода от резервоари, се предвиждат най-малко два смукателя.

(2) Всеки смукател се оразмерява за целия оразмерителен дебит.

(3) Помпите от всяка зона се проектират със самостоятелни смукатели.

Чл. 80. (1) На тласкателя на всяка помпа се проектират възвратна клапа, спирателен кран и контактен манометър, а при доказана необходимост - и устройство, предотвратяващо хидравличен удар.

(2) На смукателя на всяка помпа се предвиждат спирателен кран и контактен манометър.

(3) Смукателят и тласкателят на помпа, черпеща вода директно от захранващия водопровод, се свързват с обходна тръба, на която се предвиждат спирателен кран, възвратна клапа и автоматика.

Чл. 81. При инсталации с периодичен режим на работа автоматичното управление на циркулационните помпи за гореща вода за битови нужди се проектира за осигуряване на нормираната температура на водата в местата на водочерпене при започване на работа.

Чл. 82. (1) Параметрите на работната помпа (работната помпена група) се определят едновременно с останалите елементи на водопроводната инсталация.

(2) Водопроводни инсталации без регулиращи (изравнителни) обеми се оразмеряват за максималното секундно водно количество.

(3) Оразмерителният дебит на работната помпа (q п) в l/s към хидрофори или резервоари - часови изравнители, се определя по формулата:

q п = К над x q макс. ч, (2)

където Кнад е коефициент на надеждност, който се приема от 1,05 до 1,10.

Чл. 83. (1) Черпателните резервоари, хидрофорите с помпи с директно водочерпене или с черпателен резервоар, високо разположените напорни резервоари или компактните уредби с мембранен съд се проектират при необходимост от регулиране на водното количество, постъпващо от водоснабдителната мрежа на урбанизираната територия към сградните водопроводни инсталации.

(2) Високо разположени напорни резервоари се проектират при доказана целесъобразност в зависимост от конкретните условия.

Чл. 84. (1) Регулиращият обем за питейно-битови и производствени нужди (без пожарни и аварийни нужди) на хидрофорите (Vрег) в m3 се определя по формулата:

където:

qп е дебитът на помпата (помпената група), m3/h;

Копт - коефициентът на оптимизиране;

n - броят на включванията на помпите за 1 h.

(2) Максималният допустим брой на включванията на помпата (помпената група) за 1 h и коефициентът на оптимизиране трябва да съответстват на изискванията на техническата спецификация на избраната помпа. Когато няма данни, те се определят в зависимост от мощността на помпената станция съгласно табл. 4.

Чл. 85. (1) Пълният обем на хидрофора (Vх) в m3 се определя по формулата:

където:

Кзап е коефициентът на запаса, с който се определя необходимият резервен обем; определя се по табл. 4;

a - съотношението на абсолютното минимално към абсолютното максимално налягане.

(2) Съотношението a по ал. 1 се определя по формулата:

където Р1 и Р2 са съответно минималното и максималното пиезометрично налягане в хидрофора, kPa.

(3) Съотношението a се приема, както следва:

1. при помпена група с директно водочерпене - от 0,8 до 0,85;

2. при помпена група с черпателен резервоар и налягане Р2 до 500 kPa - от 0,75 до 0,80;

3. при помпена група с черпателен резервоар и налягане Р2 от 500 до 1000 kPa - от 0,65 до 0,75;

4. при помпена група с черпателен резервоар и налягане Р2 над 1000 kPa - от 0,6 до 0,65.

Чл. 86. (1) Не се допуска проектиране на хидрофори за едновременно съхранение на регулиращия обем и на неприкосновения запас за пожарно-аварийни нужди.

(2) Хидрофорните уредби се проектират с най-малко два работни хидрофора с общ обем, равен на изчисления.

(3) За всеки хидрофор се предвиждат предпазен клапан, контактен манометър и нивопоказател.

(4) Около хидрофора се предвижда достъп до измервателните арматури и устройства.

(5) При компресорните хидрофори се предвижда устройство за периодично добавяне на въздух.

Чл. 87. Минималното светло разстояние около черпателните и високо разположените резервоарите се определя по табл. 5.

Чл. 88. (1) Черпателните и високо разположените резервоари се проектират, както следва:

1. водонепропускливи;

2. от строителни продукти, предназначени за контакт с питейна вода;

3. корозионноустойчиви или с подходящо корозионноустойчиво покритие, предназначено за контакт с питейна вода;

4. топлоизолирани;

5. защитени срещу светлина и насекоми;

6. с осигурен достъп до резервоара по време на експлоатация.

(2) Във високо разположените резервоари се предвиждат напречни перфорирани прегради за предотвратяване на вълнението при земетресение.

(3) За подземните черпателни резервоари се предвиждат системи за откриване на течове.

(4) При проектирането на стоманобетонни резервоари за всички тръби, преминаващи през стените и дъното на резервоара, се предвиждат салници, които се монтират при изпълнението на кофража на резервоара преди изливането на бетона.

Чл. 89. (1) За предотвратяване преливането на резервоара се проектира преливно-отточна система.

(2) Вътрешният диаметър на преливната тръба се проектира по-голям от диаметъра на вливната тръба.

(3) Преливната тръба се свързва с канализацията чрез прекъсване на водната струя със свободно изтичане във въздушна среда при спазване изискванията на БДС EN 1717.

(4) Високо разположените резервоари се проектират в самостоятелно отводнени вани за предпазване от наводняване при преливане, земетресение или нарушаване на водонепропускливостта.

Чл. 90. (1) На всяка вливна тръба се предвижда плувак-вентил или подобно действащо устройство, както и спирателен кран преди него.

(2) Водовземането от резервоара се проектира с водовземна тръба. За водопроводната инсталация за студена вода водовземането се предвижда в най-ниската точка на регулиращия обем на резервоара.

(3) На всяка водовземна тръба се предвижда спирателен кран.

(4) Резервоарите с обем над 1000 dm3 се проектират с две камери или като два отделни резервоара за случаите на ремонт и поддръжка.

Чл. 91. (1) При определяне обема на черпателните и високо разположените резервоари се вземат мерки за предотвратяване застоя на водата.

(2) При проектиране на два или повече резервоара не се допуска циркулация на водата между резервоарите.

(3) Регулиращият обем на високо разположените резервоари за всеки отделен случай се определя в зависимост от часовите или денонощните (сумарните) графици на водопотреблението и притока на вода от захранващия водопроводен клон на водоснабдителната система.

Чл. 92. (1) При проектирането на сградната инсталация за гореща вода за битови нужди и на инсталацията за циркулационна вода се спазват следните изисквания:

1. осигуряване на нормално подаване на гореща вода за битови нужди с изискваната температура до всички водочерпни кранове;

2. свеждане до минимум на утаяването и застояването на водата за предотвратяване развитието на бактерията Legionella и на други опасни микроорганизми в аерозоли;

3. прилагане на енергоефективни мерки при експлоатацията.

(2) Падът на температурата в инсталацията за гореща вода за битови нужди е до 5 К.

(3) Водопроводната инсталация за гореща вода за битови нужди се проектира с осигурена възможност за изпитване, почистване и химическа обработка.

(4) В заведенията за обществено хранене и на други места, където е необходима гореща вода с по-висока температура, се предвиждат местни водонагреватели към инсталацията за гореща вода за битови нужди.

(5) Не се допуска инсталацията за гореща вода за битови нужди да се използва за отопление.

Чл. 93. (1) Инсталацията за гореща вода за битови нужди се проектира така, че във всички нейни участъци да се поддържат температури, които не благоприятстват развитие на бактерията Legionella.

(2) Изчислителната максимална температура на водата след водонагревателите за сгради с централно битово горещо водоснабдяване се съгласува с топлоснабдителното предприятие.

(3) Минималната температура на водата в главния хоризонтален циркулационен клон до водонагревателя е 55°С, като при недостатъчни температури по ал. 2 тя може да е по-ниска, но не по-малко от 50°С, при осигурени мерки срещу развитието на бактерията Legionella.

(4) В детските заведения температурата на горещата вода за битови нужди в местата на потребление не трябва да надвишава 38°С, а в лечебните заведения, училищата и домовете за стари хора - 43°С, като се предвиждат термостатни смесители за достигане на тези стойности.

Чл. 94. (1) Циркулация на горещата вода се предвижда в главните хоризонтални и вертикални клонове за гореща вода за битови нужди.

(2) Циркулацията на водата в зависимост от конкретните условия се предвижда естествена или принудителна.

(3) Принудителна циркулация с циркулационна помпа се предвижда, когато естествената циркулация на горещата вода за битови нужди не може да се осъществи или е невъзможно да се поддържат изискваните температури на водата в най-отдалечените от нагревателя етажни отклонения.

(4) Допуска се в жилищни и административни сгради до два етажа да не се проектират циркулационни клонове.

(5) При водопроводни инсталации с местно затопляне на водата (с апартаментни бойлери) циркулация на водата не се предвижда.

Чл. 95. При помпена циркулация се предвиждат уреди за контрол, поддържане и регулиране на температурата на горещата вода за битови нужди и автоматизирано управление на циркулационните помпи.

Чл. 96. (1) Вертикалните циркулационни клонове в инсталации с долно разпределение се свързват с разпределителните вертикални клонове за гореща вода за битови нужди на разстояние 0,3 m под отклонението за най-високо разположения водочерпен кран.

(2) Вертикалните циркулационни клонове се проектират с диаметър, с един до два размера по-малък от максималния диаметър на съответния му вертикален клон за гореща вода за битови нужди.

(3) Диаметрите на хоризонталните циркулационни клонове се приемат с един размер по-малък от диаметъра на съответния хоризонтален клон за гореща вода за битови нужди.

Чл. 97. Не се допуска използването на вертикалните циркулационни клонове за потребление на вода.

Чл. 98. Студената вода се подава към нагревателя в долната му част.

Чл. 99. (1) Хидравличното оразмеряване на инсталацията за гореща вода за битови нужди се извършва при максимално секундно потребление на вода.

(2) Хидравличното оразмеряване на инсталацията за гореща вода за битови нужди се извършва едновременно и съгласувано с оразмеряването на инсталацията за студена вода, като разликата на налягането в етажните разпределителни клонове преди смесителя е най-много 30 kPa.

Чл. 100. Оразмерителните сумарни загуби на налягане в инсталацията за гореща вода за битови нужди се определят при спазване изискванията на глава пета, раздел III.

Чл. 101. Водонагревателите се определят с проекта за отоплителни инсталации и в съответствие с изискванията на тази наредба.

Чл. 102. Оразмерителното водно количество за инсталациите за гореща вода за битови нужди (qогв) в dm3/s, за които не е необходима циркулация или за които циркулационното водно количество (qц) е по-малко от половината оразмерително максимално секундно количество на гореща вода за битови нужди (qмакс сек гв), се приема равно на оразмерителното максимално секундно количество гореща вода за битови нужди.

Чл. 103. Оразмерителното водно количество за инсталациите за гореща вода за битови нужди qо гв, за които qц е по-голямо от половината qмакс сек гв, се определя по формулата:

qогв = qмакс сек гв + Кц qц , (6)

където Кц е коефициент, отчитащ влиянието на qц върху qмакс сек гв; определя се по табл. 6.

Чл. 104. (1) Топлинните загуби за тръбен участък от инсталацията за гореща вода за битови нужди и за циркулационна вода се определят, като се отчита проектираната топлоизолация.

(2) Топлинните загуби по ал. 1 се определят съгласно приложение № 11, като може да се използват и други общоприети методики.

Чл. 105. (1) Помпената циркулация на горещата вода за битови нужди се извършва посредством циркулационна помпа, която осигурява пълен оборот на водата в инсталациите за гореща вода за битови нужди и за циркулационна вода.

(2) В общата точка на съседни клонове за гореща вода за битови нужди и в общата точка на съответните им циркулационни клонове (в общите точки на съседни кръгове) наляганията се изравняват чрез свеждане на разликите между загубите на налягане в тези кръгове до 10%.

Чл. 106. (1) Загубите на налягане в съседни циркулационни кръгове се изравняват чрез:

1. промяна на диаметрите на циркулационните клонове, като не се допуска намаляването им по посока на движението на водата;

2. подходящи устройства (дросели с ръчно регулиране, автоматично действащи термостат-вентили и др.), създаващи необходимите хидравлични съпротивления в циркулационните клонове.

(2) Устройствата по ал. 1, т. 2 се оразмеряват в съответствие с техническите им спецификации.

Чл. 107. (1) Оразмерителният дебит qц в kg/h за циркулационен кръг, необходим за покриване на топлинните загуби съгласно чл. 104, се определя по формулата:

където:

SQT3 са сумарните топлинни загуби в кръга, W;

Dqw е разликата в температурите на водата в началната и крайната точка на кръга, K.

(2) Дебитът вода (Qоб ц) в kg/h, който циркулира в инсталацията за гореща вода за битови нужди, когато няма потребление, се определя по формула (7), като SQT3 са сумарните топлинни загуби от разпределителната и циркулационната мрежа, а Dqw е съответно общият пад на температурата на водата в разпределителната и циркулационната мрежа в К, като той е не по-голям от определения съгласно чл. 92, ал. 2.

(3) Дебитът на циркулационната помпа (Qп) се приема равен на Qоб ц.

Чл. 108. При проектирането на жилищни сгради, както и на общественообслужващи и производствени сгради с ниско застрояване се допуска:

1. оразмерителният дебит qц в dm3/h за отделните циркулационни кръгове да се определя по формулата:

qц = 4Vц, (8)

където Vц е обемът на водата в тръбите на съответния циркулационен кръг, dm3;

2. необходимият дебит на циркулационната помпа да се определя по формулата:

qц = 4SVц, (9)

където SVц е сумарният обем на водата във всички циркулационни кръгове на инсталацията за гореща вода за битови нужди, dm3.

Чл. 109. Скоростта на водата в циркулационните кръгове при помпена циркулация е не по-голяма от 0,7 m/s.

Чл. 110. Циркулационната помпа трябва да осигурява налягане с 30 на сто по-голямо от загубите на налягане в разпределителната и циркулационната мрежа при преминаване на циркулационните водни количества от нагревателя до най-отдалечената критична точка на инсталацията за гореща вода за битови нужди и обратно.

Чл. 111. При избора на циркулационна помпа и при проектирането на помпено помещение се спазват изискванията на глава шеста, раздел I.

Чл. 126. (1) При проектирането на гравитационни канализационни инсталации освен изискванията на тази наредба се спазват и изискванията на БДС EN 12056 "Гравитационни канализационни системи в сгради".

(2) Канализационните проводи се проектират с наклон, който позволява гравитационно движение на водата, без стеснения или намаления на диаметъра по посока на движението й.

Чл. 127. (1) Сградната канализационна инсталация над нивото на подприщване се проектира гравитационна. Когато няма данни, нивото на подприщване се приема равно на нивото на терена в мястото на сградното канализационно отклонение.

(2) Отпадъчните води от санитарни прибори и сифони под нивото на подприщване се отвеждат чрез канализационни помпени станции.

(3) За защита на сградната канализационна инсталация срещу обратен поток под нивото на подприщване се допуска проектиране на обратни клапи срещу подприщване само ако са изпълнени следните условия:

1. при достатъчна денивелация (естествен пад) за заустване на сградното отклонение;

2. когато няма пряка опасност за имуществото и здравето на обитателите в случай на наводняване на помещенията, намиращи се под нивото на подприщване;

3. при малък брой обитатели и когато клозетите са разположени над нивото на подприщване;

4. когато в хоризонталните канализационни клонове няма заустени водосточни тръби.

(4) За правилното функциониране на сградната канализационна инсталация се осигурява подходяща вентилация.

Чл. 128. (1) Главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения до вертикалните канализационни клонове се проектират от положени в земята тръби, чиито технически характеристики съответстват на изискванията на тази наредба.

(2) Допуска се главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения до вертикалните канализационни клонове да се проектират висящи, когато са изпълнени от чугунени или пластмасови тръби с повишена якост.

(3) Дренажните канализационни клонове се изпълняват от керамични, бетонни или пластмасови перфорирани тръби в дренажен филтър, обвити в геотекстил, съобразно вида на почвата.

Чл. 129. (1) Вертикалните канализационни клонове се проектират открити или в негорими инсталационни шахти.

(2) Вертикалните канализационни клонове за сгради над 9 етажа или за сгради с височина над 30 m се изпълняват от чугунени тръби или от пластмасови тръби с повишена якост, при условие че ограждащите конструкции имат пожароустойчивост 1 h (огнеустойчивост REI 60) съгласно БДС ЕN 13501.

(3) Вертикалните канализационни клонове в обществени кухни, лечебни заведения, училища, конферентни зали и др. се изпълняват от чугунени или многопластови (със специална шумоизолация) пластмасови отводнителни тръби при спазване на изискванията за допустимо ниво на шума (до 40 dB(A) и се осигуряват със защита срещу механични и температурни повреди.

Чл. 130. (1) Етажните отводнителни клонове се изпълняват от пластмасови тръби в инсталационни шахти или инсталационни пространства, вградени или открити над междуетажната плоча.

(2) Етажните отводнителни клонове за обществени кухни, перални и съдомиялни машини се изпълняват от тръби, устойчиви на вода с температура до 95°С.

Чл. 131. (1) Етажните отводнителни клонове в зависимост от степента на напълването им се заустват във вертикалните канализационни клонове по системи I и II съгласно БДС ЕN 12056-2 "Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 2: Канализационна мрежа, проектиране и оразмеряване".

(2) В случаите, когато се предвижда разделяне на канализационната инсталация на вертикални канализационни клонове за черни и сиви води, се прилага система IV съгласно БДС ЕN 12056-2.

Чл. 132. (1) Основните вентилационни клонове се проектират като продължение на вертикалния канализационен клон над най-високо разположения етажен отводнителен клон над покрива.

(2) Основните вентилационни клонове се проектират от същия вид тръби както вертикалните канализационни клонове.

(3) Вентилационните клонове над покрива се защитават по подходящ начин срещу ултравиолетови лъчи, навлизане на дъждовни води и други атмосферни влияния.

(4) За регулиране на налягането в канализационния клон при необходимост се предвижда вентилационен клапан в най-високата точка на вертикалния канализационен клон. Вентилационни клапани могат да се предвиждат при основна или вторична вентилация, както и за вентилиране на етажните отводнителни клонове.

Чл. 133. (1) Канализационните инсталации, разположени в помещения, където има опасност от механични повреди, се изпълняват от тръби, устойчиви на механични повреди.

(2) При проектирането на канализационни инсталации се осигурява възможност за лесен достъп при извършване на ремонт, поддръжка и подмяна на части от тях.

Чл. 134. Не се допуска проектиране на канализационни инсталации по стени и тавани във:

1. жилищни помещения;

2. стаи в почивни домове и хотели;

3. спални помещения в детски заведения и общежития;

4. спални помещения в лечебни заведения, в които не се предвиждат санитарни прибори;

5. операционни зали.

Чл. 135. (1) Не се допуска проектиране на подклозетни събирателни и висящи хоризонтални клонове над кухни, балкони, лоджии, офиси и складове за хранителни продукти и над стаи в жилищни, болнични, административни и общественообслужващи сгради.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат при разделяне, преустройство или промяна на предназначението на обектите при спазване изискванията на чл. 38 ЗУТ и ако са предвидени мерки за лесен достъп при монтаж и ревизия на нивото и са осигурени безопасността и здравето на обитателите.

Чл. 136. Хоризонталните канализационни клонове на битовата канализационна инсталация се проектират с диаметри, които осигуряват оразмерителна скорост на отпадъчните води не по-малка от 0,7 m/s и не по-голяма от 2,5 m/s.

Чл. 137. (1) Минималното покритие на главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения, положени в пода, се предвижда не по-малко от 0,1 m независимо от вида на настилката с оглед предпазване на тръбите от механични повреди.

(2) За производствени помещения минималното покритие по ал. 1 се определя по табл. 7.

(3) Допуска се тръбите да са с покритие, по-малко от определеното в табл. 7, когато те са осигурени срещу механични повреди или когато няма възможност за механичното им повреждане.

(4) При полагане на канализационни тръбопроводи под релсов път в производствени помещения покритието им е не по-малко от 1,0 m. Канализационният тръбопровод се полага в обсадна стоманена или чугунена тръба с дължина 3 m от двете страни на релсовия път.

Чл. 138. (1) Не се допуска проектиране на канализационни клонове през фундаменти, върху които е монтирано технологично съоръжение.

(2) Допуска се канализационните клонове да преминават през основи, в случай че при бетонирането на основите те се положат в гилзи от тръби с по-голям диаметър или в обсадни тръби.

Чл. 139. (1) Хоризонталните канализационни клонове се проектират праволинейни, като на всяко място с промяна на посоката им се предвиждат фасонни части.

(2) Канализационните клонове между ревизионни шахти се проектират с постоянен наклон и с еднакъв диаметър.

(3) Не се допуска намаляване на диаметъра на канализационната инсталация по посока на водното течение.

Чл. 140. Разклонителите към хоризонталните канализационни клонове са с ъгъл не по-голям от 45°.

Чл. 141. (1) На хоризонталните канализационни клонове се предвиждат:

1. ревизионни шахти - при подземно проектирани тръби;

2. ревизионни отвори - при надземно проектирани тръби.

(2) Ревизионните шахти и ревизионните отвори на хоризонталните канализационни клонове се проектират, както следва:

1. в началото на главните хоризонтални канализационни клонове;

2. в местата на промяна на посоката на хоризонталните канализационни клонове с ъгъл, по-голям от 45°;

3. в местата на свързване на хоризонталните канализационни клонове, когато няма възможност за почистването им през други ревизионни шахти (отвори);

4. в местата на промяна на наклона или диаметъра на тръбите;

5. на дълги прави участъци на разстояние, определено съгласно табл. 8.

Чл. 142. (1) Шахтите в сградата се проектират с квадратно или правоъгълно сечение с минимални светли размери при дълбочина на шахтата:

1. до 0,8 m - 0,6 x 0,6 m;

2. от 0,8 до 1,2 m - 0,8 x 0,8 m;

3. над 1,2 m - 0,8 x 1,2 m.

(2) В шахти с дълбочина, по-голяма от 0,8 m, се проектират разместено разположени стъпала на вертикално разстояние едно от друго не повече от 0,3 m.

(3) Ревизионните шахти извън сградите се проектират при спазване изискванията за проектиране на канализационни системи.

Чл. 143. (1) Ревизионните шахти към канализационната инсталация в сградата се проектират с ревизионни отвори, без да се прекъсват хоризонталните канализационни клонове.

(2) Ревизионните шахти към канализационната инсталация за производствени отпадъчни води без мирис, неотделящи газове и пари, както и ревизионните шахти към дъждовната канализационна инсталация, разположени в сградите, се допуска да се проектират с прекъсване на хоризонталните канализационни клонове и със свободно водно ниво.

(3) Тръбите и фасонните части в шахта със свободно водно ниво се свързват чрез изравняване на теметата им.

Чл. 144. (1) Хоризонталните канализационни клонове се проектират с максимален наклон 0,05 m/m.

(2) За етажни отводнителни клонове с дължина до 1,5 m се допуска хоризонталните канализационни клонове да са с наклон до 0,15 m/m.

Чл. 145. (1) Вертикалните канализационни клонове се проектират праволинейни с еднакъв диаметър по цялата им височина.

(2) Допуска се хоризонтално изместване на вертикалните канализационни клонове, в случай че са предвидени мероприятия за ревизия. При измествания, по-малки от 10° към хоризонтала, оттокът се определя както при хоризонтални канализационни клонове със степен на напълване на тръбата 70%.

Чл. 146. (1) Не се допуска замонолитване на хоризонтални канализационни клонове в конструктивните елементи на сградата, през които те преминават.

(2) Преминаването на вертикалните канализационни клонове през подови конструктивни елементи се проектира водонепропускливо през гилза, която излиза извън плочата с 1 - 2 сm.

Чл. 147. Етажните отводнителни клонове се включват към вертикалните канализационни клонове с разклонители с ъгъл не по-голям от 67,5°.

Чл. 148. Не се допуска отводняване на санитарните прибори в един вертикален канализационен клон на разположени на едно етажно ниво съседни гаражи, офиси, жилища, ателиета, балкони, лоджии или обществени заведения, освен ако той не се намира в инсталационна шахта между двата имота.

Чл. 149. (1) Ревизионните отвори по вертикалните канализационни клонове за битови и производствени отпадъчни води се предвиждат в следните случаи:

1. в началото (в долния край) на вертикалния канализационен клон;

2. в тавана или в най-горния обитаем етаж - когато няма таван;

3. през всеки три етажа и в техническия етаж - когато има такъв;

4. над успоредно изместване на вертикалния клон (етажен "s").

(2) Ревизионните отвори се проектират над най-високо положения на етажа разклонител на височина не повече от 0,8 m от пода.

(3) Ревизионните отвори при открити облицовани клонове се проектират с минимален светъл отвор 300/400 mm.

Чл. 150. Ревизионните отвори по вътрешните водосточни клонове се предвиждат в следните случаи:

1. в началото (в долния край) на водосточния клон;

2. над успоредно изместване на вертикалния клон (етажен "s");

3. през 15 m по височината им и в технически етажи.

Чл. 151. Ревизионните шахти се проектират в помещения за общо ползване в сградите.

Чл. 152. (1) Канализационните клонове, които не се полагат в земята, се закрепват надеждно и безопасно посредством скоби или върху опори (конзоли, скари, П-профили и др.) към конструктивните елементи на сградата.

(2) За постигане на подходящо закрепване по ал. 1 в зависимост от вида на тръбите и опорната конструкция се спазват указанията на производителя.

(3) Максималното разстояние между скобите на вертикалните канализационни клонове е до 20 пъти външния диаметър на тръбите, но не повече от 2 m.

(4) Скобите към вертикалните канализационни клонове се предвиждат непосредствено под муфите на муфените тръби.

(5) При многоетажни сгради вертикалните канализационни клонове се закрепват посредством подвижни и неподвижни скоби в съответствие с техническата спецификация на тръбите. Над неподвижната скоба се поставя компенсатор.

(6) Вградените в подовете тръби се полагат върху бетонна основа, която поема деформациите, или върху опори (при фундаментни плочи).

(7) Канализационните клонове, които се полагат в земята, се проектират върху здрава основа. Дъното на траншеята се оформя в съответствие с надлъжния профил и при необходимост се уплътнява.

Чл. 153. (1) Вертикалните клонове от пластмасови тръби се проектират на разстояние 20 mm от конструктивните елементи на сградата.

(2) При кръстосване на канализационни тръби с тръби с различно предназначение минималното светло разстояние между тях е 150 mm.

Чл. 154. Канализационните тръби се проектират на разстояние от електрически и телефонни кабели при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 155. (1) Вентилационните канализационни клонове се проектират самостоятелно или в обща вентилационна шахта с височина:

1. най-малко 0,3 m - над неизползваем покрив;

2. най-малко 3 m - над използваем покрив.

(2) Вентилационните клонове, изведени над покрива, се проектират на разстояние най-малко 4 m от отваряеми прозорци и врати на сградата и на 1 m над тях, укрепени по подходящ начин.

(3) Хоризонталните участъци на вентилационните канализационни клонове се проектират с възходящ минимален наклон 0,02.

Чл. 156. Не се допуска свързване на вентилационните канализационни клонове с вентилационни инсталации и комини на сградата. Не се допуска вентилационни канализационни клонове, изпълнени от пластмасови тръби, да се полагат на разстояние от комини, по-малко от 20 сm.

Чл. 157. (1) Дренажите се проектират около или под сградите в зависимост от конкретните теренни и хидроложки условия и показателите на почвата.

(2) За извършване на ревизия на дренажите се предвиждат ревизионни шахти.

Чл. 158. Външните водосточни тръби се проектират от стоманена поцинкована ламарина или от пластмасови тръби с повишена якост и мразоустойчивост. На височина 1,8 m от терена се предвиждат чугунени тръби или пластмасови тръби с повишена якост, устойчиви на ултравиолетови лъчи или други атмосферни влияния и механични повреди.

Чл. 159. (1) За отводняване на плоски покриви и на покриви с вътрешнолежащи олуци освен необходимия брой водоприемници се проектират и аварийни преливници.

(2) Аварийните преливници се поставят на места, където не затрудняват приемането на дъждовните води от водоприемниците.

(3) Преливният ръб на аварийните преливници се предвижда най-малко 5 cm над отворите на водоприемниците в зависимост от конструкцията на покрива.

(4) За отводняване на плоски покриви с ограждащи бордове за всяка отводнявана покривна повърхност се проектират най-малко два водоприемника или един водоприемник и един авариен преливник.

Чл. 160. (1) В зоните с опасност от заледяване, което може да причини запушване на водоприемниците и наводняване на сградите, при необходимост се предвиждат водоприемници с нагревателен елемент.

(2) При температурна или деформационна фуга на сградата от двете страни на фугата се поставят два отделни водоприемника. При съединяването на водоприемниците към един вертикален водосточен клон се предвижда компенсатор.

(3) Системата за отводняване на покривни зелени площи се проектира с осигурен достъп за контрол на водоприемника, като се предвиждат и начини за неговото почистване от пръст, листа и др.

Чл. 161. (1) Водосточните тръби се проектират самостоятелно и при възможност отвесно, като в тях не се допуска включване на канализационни тръби от санитарни прибори и приемници на битови и промишлени отпадъчни води.

(2) Във водосточните клонове се допуска включване на преливни тръби на резервоари и тръби на питейни фонтани, охладителни агрегати и др., отвеждащи незамърсени води, в случай че водосточните тръби са осигурени срещу замръзване.

(3) За компенсация на температурните удължения на водосточните клонове, изпълнени от пластмасови тръби, се предвиждат компенсационни връзки съгласно изискванията на техническата им спецификация.

Чл. 162. (1) Водоприемниците се включват към водосточните тръби чрез еластично уплътнение.

(2) Допуска се включване в една водосточна тръба на водоприемници, разположени на различни нива.

Чл. 163. Когато дъждовните и отпадъчните води се отвеждат в един и същ хоризонтален клон, към системата за дъждовни води се предвижда сифон или клапа за водосточни тръби за предотвратяване изпускането на канализационни газове.

Чл. 164. Оразмерителните денонощни и часови количества на битовите отпадъчни води се приемат равни на съответните оразмерителни водни количества за питейно-битови нужди, определени съгласно глава втора.

Чл. 165. Канализационната инсталация се проектира така, че да осигурява отвеждането на отпадъчните води от санитарните прибори, от приборите с постоянно отпадъчно водно количество, канализационните помпи, производствените отпадъчни водни количества и водите от дъждоприемниците.

Чл. 166. (1) Гравитационните канализационни инсталации се проектират при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 12056-2.

(2) Общото отпадъчно водно количество (Qобщо) в dm3/s на сградната канализационна инсталация или на част от нея се определя по формулата:

Qобщо = Qбит + Qнепр + Qпом + qмакс сек пр + qмакс сек д , (10)

където:

Qбит е общото оразмерително битово отпадъчно водно количество от санитарните прибори, dm3/s;

Qнепр - постоянното отпадъчно водно количество, dm3/s;

Qпом - помпеното отпадъчно водно количество, dm3/s;

qмакс сек пр - оразмерителното максимално секундно производствено отпадъчно водно количество, dm3/s;

qмакс сек д - оразмерителното максимално секундно дъждовно водно количество, dm3/s.

(3) Общото оразмерително битово отпадъчно водно количество от санитарните прибори се определя съгласно БДС EN 12056-2.

(4) Постоянното отпадъчно водно количество и помпеното отпадъчно водно количество се прибавят без редуциране към общото отпадъчно водно количество.

(5) Оразмерителното максимално секундно производствено отпадъчно водно количество се определя в зависимост от технологията на производство.

Чл. 167. (1) Оразмерителното максимално секундно дъждовно водно количество се определя в съответствие с изискванията за проектиране на канализационни системи.

(2) Периодът на еднократно препълване на канализационната система се приема не по-малък от 5 години в зависимост от вида на канализационната инсталация, на сградата и съобразно конкретните местни условия.

(3) Интензивността на дъжда се определя в съответствие с изискванията за проектиране на канализационни системи.

(4) Отточният коефициент за покриви се приема равен на единица. В зависимост от вида на покривното покритие той може да се приеме и по-малък, както следва:

1. за непропускливи площи и стръмни покриви - от 0,9 до 1,00;

2. за покриви, застлани с чакъл или пясък - 0,5;

3. за слабозатревени покриви с дебелина на слоя, по-малка от 10 cm - 0,5;

4. за интензивно затревени покриви с дебелина на слоя, по-голяма от 10 cm - 0,3.

Чл. 168. Хидравличното оразмеряване на гравитационните канализационни инсталации се извършва при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 12056-2.

Чл.169. (1) Максималното отпадъчно водно количество (хидравличната проводимост) за вентилирани и невентилирани етажни отводнителни клонове се определя в зависимост от номиналния диаметър и типа на системата съгласно БДС EN 12056-2.

(2) Когато при проектирането на невентилирани етажни отводнителни клонове не могат да бъдат спазени изискванията на БДС EN 12056-2, вентилацията им се предвижда посредством вентилационни клапани или те се проектират с по-големи диаметри.

(3) Максималното отпадъчно водно количество на канализационен провод е не по-малко от изчисленото общо оразмерително битово отпадъчно водно количество от санитарните прибори Qбит, общото отпадъчно водно количество Qобщо или отпадъчното водно количество на прибора с най-голям специфичен отток.

Чл. 170. Вентилационните клапани за вентилиране на етажните отводнителни клонове се проектират съгласно БДС EN 12056-2.

Чл. 171. Максималното отпадъчно водно количество за вертикални канализационни клонове с основна вентилация или с вентилационни клапани се определя в зависимост от номиналния диаметър и вида на включването съгласно БДС EN 12056-2.

Чл. 172. Максималното отпадъчно водно количество за вертикални канализационни клонове с допълнителна вентилация се определя в зависимост от номиналния диаметър и вида на включването съгласно БДС EN 12056-2.

Чл. 173. Допълнителният вентилационен клон се свързва във всеки етаж с вертикалния канализационен клон.

Чл. 174. Вентилационните клапани за вентилиране на вертикалните канализационни клонове се оразмеряват за минимално количество на въздуха не по-малко от 8 пъти Qобщо.

Чл. 175. Максималното отпадъчно водно количество за хоризонтални канализационни клонове се определя чрез използване на хидравлични формули, таблици или подходящи диаграми, посочени в указанията на производителя на тръбите. Когато няма такива, както и в спорни случаи, се използва формулата на Колбрук-Уайт.

Чл. 176. (1) Минималните наклони и максималното оразмерително запълване на хоризонталните клонове за производствени отпадъчни води се определят съгласно табл. 9.

(2) За хоризонтални клонове от пластмасови тръби се допускат и по-малки наклони, ако оразмерителната скорост на водата в тях е не по-малко от 0,7 m/s.

Чл. 177. Подземната канализация извън сградите се проектира в съответствие с изискванията за проектиране на канализационни системи.

Чл. 178. (1) Инсталациите за отводняване на покриви се проектират и оразмеряват при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 12056-3 "Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 3: Отводняване на покриви, проектиране и оразмеряване".

(2) Инсталациите по ал. 1 се оразмеряват в зависимост от възприетия начин на отвеждане на дъждовните води, който може да е безнапорен или напорен.

Чл. 179. (1) Отводняваната покривна повърхност се изчислява в съответствие с БДС EN 12056-3.

(2) Когато дъждовните води от калканни стени се изливат върху покрив или олук, към отводняваната покривна повърхност се прибавят 50% от площта на стената.

Чл. 180. (1) Максималното оразмерително дъждовно водно количество за кръгли вертикални водосточни тръби при безнапорно движение на водата е не по-голямо от проводимостта им, определена съгласно БДС EN 12056-3, при степен на напълване на тръбите 0,33.

(2) Максималната проводимост на вертикалните водосточни тръби с некръгло сечение се приема равна на максималната проводимост на тръби с кръгла форма със същото по размер напречно сечение.

Чл. 181. (1) Когато вертикалната водосточна тръба има изместване с ъгъл не по-малък от 10° (180 mm/m) към хоризонтала, изместването може да бъде пренебрегнато.

(2) При измествания, по-малки от 10° към хоризонтала, оттокът се определя както при хоризонтални канализационни тръби със степен на напълване на тръбата не повече от 70% съгласно БДС EN 12056-3.

Чл. 182. (1) Напорните (вакуумните) сградни инсталации за отводняване на покриви се оразмеряват в съответствие с БДС EN 12056-3 съобразно изискванията на производителите на водоприемници за такива инсталации и възприетите хидравлични принципи за осигуряване на необходимото ниво на вакуума за правилно функциониране на инсталацията.

(2) При оразмеряването на напорните сградни инсталации за отводняване на покриви се спазват следните изисквания:

1. отчитат се видът и формата на покрива на сградата;

2. системата се свързва към хоризонтален канализационен клон, който има достатъчна проводимост да приема дъждовните води заедно с останалите отпадъчни водни количества;

3. якостните характеристики на тръбите съответстват на вакуум до 80 kN/m2 и на високите скорости на водата;

4. геодезичната денивелация между напорния водоприемник и хоризонталния канализационен клон, приемащ дъждовните води, е достатъчна за правилно функциониране на инсталацията.

(3) Преди свързването на инсталацията с хоризонталния канализационен клон със свободно водно ниво се предвижда успокояващ участък за намаляване скоростта на водата до 2,5 m/s.

Чл. 228. (1) Водопроводите се закрепват надеждно и безопасно към конструкцията на сградата, като в зависимост от вида на тръбите и опорната конструкция начините на закрепване се определят с проекта и в съответствие с указанията на производителя.

(2) Начинът на свързване на тръби, използвани при проектирането на сградните водопроводни инсталации, и съвместимостта между материалите, от които те са изпълнени, са съгласно приложение № 12.

Чл. 229. При полагане на тръбите в мазилки и шахти, както и при преминаването им през подове се осигурява тяхното свободно движение.

Чл. 230. (1) Не се допуска боядисване на водопроводните инсталации, изпълнени от пластмасови тръби, с блажна боя.

(2) При свързването на тръбите на водопроводната инсталация не се допуска използването на припои, съдържащи олово, антимон и кадмий.

Чл. 231. (1) Преди изпитването на водопроводната инсталация се извършва проверка за съответствието й с проекта.

(2) Преди изпитването водопроводът се обезвъздушава.

Чл. 232. Водопроводите за студена вода и за гореща вода за битови нужди се изпитват на якост и водонепропускливост в съответствие с изискванията на проекта и техническата спецификация на тръбите. Когато няма указания за тяхното изпитване, се спазват изискванията по чл. 233 и 234.

Чл. 233. (1) Водопроводната инсталация се изпитва на якост преди монтирането на водочерпните кранове, като съответните водочерпни излази се затварят с тапи.

(2) Водопроводната инсталация се изпитва на налягане, по-голямо с 0,5 MPa от работното хидравлично налягане, като се допуска това завишаване да е не повече от 1 MРa.

(3) Водопроводите, свързани чрез заваряване и изградени от усилени тръби, могат да бъдат изпитвани и на по-високо налягане.

(4) Водопроводната инсталация се изпитва на якост с ръчна бутална помпа. Налягането се повишава на интервали от 0,1 МРа при престой 10 min.

(5) Изпитването на якост е проведено успешно, ако в продължение на 2 h налягането е спаднало с не повече от 0,1 МРа.

Чл. 234. (1) Водопроводната инсталация се изпитва на водонепропускливост при монтирани водочерпни кранове на работно налягане в продължение на 24 h.

(2) Изпитването по ал. 1 е проведено успешно, ако няма видими течове и навлажнявания.

Чл. 235. Изградените съоръжения на водопроводната инсталация се изпитват при спазване изискванията на техническите им спецификации.

Чл. 236. Топлинното изпитване на сградната инсталация за гореща вода за битови нужди се извършва, като водата в нагревателя се загрява до проектната температура, след което инсталацията се изпитва за определения брой действащи водочерпни кранове. Отклонението на температурата на водата спрямо проектната температура не трябва да надвишава ± 2°С.

Чл. 237. За проведените изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 238. Изолациите се изпълняват след хидравличните изпитвания на водопроводната инсталация.

Чл. 239. Площадковата мрежа на водопровода се изпитва при спазване на изискванията за изпитване на водопроводите на водоснабдителните системи.

Чл. 240. Положеният водопровод се измерва по оста му заедно с фасонните части, които са включени в общата дължина на водопровода. Арматурите се измерват отделно, на бройки.

Чл. 241. (1) Документацията за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване, съдържа най-малко:

1. актовете за укрепване на водопроводната инсталация;

2. актовете за положена изолация;

3. актовете за правилно изпълнение на наклоните на водопроводната инсталация, за разстояния, за осигуряване на температурни деформации и за качество на връзките.

(2) Довършителните СМР се извършват след провеждане на изпитванията на якост и водонепропускливост.

Чл. 242. (1) Водопроводната инсталация се дезинфекцира и промива при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

(2) Дезинфекцията по ал. 1 се извършва с дезинфекционни средства, които отговарят на изискванията за употреба на реагенти за контакт с питейна вода и на изискванията за използване на химикали при пречистването на водите съгласно действащите български стандарти.

(3) Изборът на дезинфекционно средство и минималното време за контакт се определят с проекта в зависимост от дължината на дезинфекцирания водопровод, диаметъра и материала на тръбите, след което водопроводната инсталация се промива за отстраняване на остатъчни вещества след дезинфекцията.

Чл. 243. Преди приемането на водопроводната инсталация за студена вода и за гореща вода за битови нужди се провежда 72-часова проба при експлоатационни условия и затворени консумативни точки. За проведеното изпитване се съставя протокол.

Чл. 244. При приемането на водопроводната инсталация се проверяват:

1. заповедната книга на строежа;

2. надеждността на укрепването на съоръженията, правилната работа на инсталацията и арматурите при брой на отворените кранове съгласно проекта, както и работата на пожарните кранове;

3. актовете за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване;

4. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

Чл. 245. Приемно-предавателната документация съдържа най-малко:

1. актовете за скрити работи;

2. протоколите от хидравличните изпитвания на изградените водопроводи на якост и водонепропускливост;

3. протокола от изпитването на инсталацията за гореща вода за битови нужди;

4. протокола за проведена 72-часова проба;

5. одобрения инвестиционен проект или заверената екзекутивна документация на водопроводната инсталация и на външната площадкова мрежа на водопровода;

6. документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;

7. указания за техническата експлоатация.

Чл. 246. (1) По време на техническата експлоатация на водопроводната инсталация водопроводите, водочерпните кранове и арматури и изградените системи за повишаване на налягането се поддържат в изправност така, че да не се допускат щети вследствие на аварии, а загубите на вода и разходът на енергия да са минимални.

(2) За водопроводните инсталации в общественообслужващи сгради (в областта на хотелиерството и услугите, здравеопазването и социалните грижи) и в спортни сгради с нередовно използване на водочерпните кранове и арматури се вземат необходимите мерки за тяхната профилактика срещу разпространението на бактерията "Legionella" съгласно указанията на органите на Министерството на здравеопазването.