НАРЕДБА № 120 ОТ 10 ЯНУАРИ 2005 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА УСТРОЙСТВА ЗА ЗВУКОВ СИГНАЛ И ЗА МОНТИРАНЕТО НА ОДОБРЕН ТИП УСТРОЙСТВА ЗА ЗВУКОВ СИГНАЛ НА ТИП НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ L (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 74 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01

Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2

(Отм., ново - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Изисквания за целите на одобряване типа на УЗС

1. Определения

По смисъла на това приложение:

1.1. "Устройство за звуков сигнал" е устройство, което излъчва звуков сигнал и се задейства с цел да предупреди за присъствието на МПС или за маневра, извършвана от МПС, при опасна за движението по пътя ситуация;

1.1.1. устройство, съдържащо няколко отвора за разпространение на звука, които се задействат от единичен източник на енергия;

1.1.2. устройство за звуков сигнал, състоящо се от няколко компонента, всеки от които излъчва акустичен сигнал и които функционират едновременно в резултат на задействане от единно управление.

1.2. "Тип устройство за звуков сигнал" са УЗС, които не се различават съществено по следните характеристики:

1.2.1. търговска марка или наименование;

1.2.2. принцип на действие;

1.2.3. тип на енергийното захранване (постоянен ток, променлив ток, въздух под налягане);

1.2.4. външна форма на кутията;

1.2.5. форма и размери на мембраната(ите);

1.2.6. форма или тип на отвора(ите) за разпространение на звука;

1.2.7. номинални звукови честоти;

1.2.8. номинално захранващо напрежение;

1.2.9. номинално работно налягане (за УЗС, които се захранват директно от външен източник на сгъстен въздух).

2. Изисквания

2.1. Устройствата за звукова сигнализация трябва да излъчват продължителен и равномерен звук и техният спектър на звука да не варира осезаемо, докато работят. Когато УЗС се захранват с променлив ток, това изискване се прилага само при постоянна скорост на генератора, като тази скорост е в границите, определени в т. 3.3.2.

2.2. Устройствата за звукова сигнализация трябва да имат звукови (спектрално разпределение на звуковата енергия, ниво на акустичното налягане) и механични характеристики, които в посочения ред да им позволят да издържат изпитванията, посочени в т. 3 и 4.

3. Измервания на нивото на звука

3.1. Устройствата за звукова сигнализация се изпитват в безехова среда. По избор те може да се изпитат в полубезехова камера или на разчистено открито пространство. При изпитване на открито се вземат предпазни мерки, за да се избегнат отраженията от земята в зоната, където се провеждат измерванията (например като се разположат поредица абсорбиращи екрани). Проверява се дали сферичното изкривяване не се различава с повече от 1dB в рамките на полусфера с радиус най-малко 5 m до максималната честота, която ще се измерва главно по посоката на измерване и на височината на устройството и на микрофона. Околният шум трябва да е с поне 10 dB по-нисък от измерваните нива на звуково налягане.

Подложеното на изпитване УЗС и микрофонът се поставят на една и съща височина - между 1,15 и 1,25 m. Линията на максимална чувствителност на микрофона да съвпада с посоката, в която нивото на акустичното налягане на УЗС е най-високо.

Микрофонът се разполага така, че неговата мембрана да е на разстояние 2 ± 0,01 m от изходната равнина на звука, излъчен от УЗС. За УЗС с няколко изхода това разстояние се определя спрямо изходната равнина, разположена най-близо до микрофона.

3.2. Измерванията на нивото на акустичното налягане се извършват със звукомери от клас 1, които отговарят на изискванията, определени в публикация на МЕК (Международната електротехническа комисия - International Electrotechnical Commission (IEC),) № 651, първо издание от 1979 г.

Всички измервания се извършват, като се използва "бързата" времеконстанта. Общите нива на звуково налягане се определят, като се използва кривата на равновесие (А).

При измерването на излъчения акустичен спектър се използва трансформацията на Фурие върху звуковия сигнал. По избор може да се използват филтри на трета октава, които отговарят на изискванията, определени в публикация на МЕК (Международната електротехническа комисия - International Electrotechnical Commission (IEC),) № 225, първо издание от 1966 г.

В този случай нивото на звуково налягане в лентата с централна октава 2500 Hz се определя чрез прибавяне на усредните квадрати на звуковите налягания в лентите на третите октави с централни честоти 2000, 2500 и 3150 Hz. При всички случаи единствено методът на трансформацията на Фурие може да се счита за референтен метод.

3.3. В зависимост от случая УЗС се захранва с напрежение, както следва:

3.3.1. за УЗС, захранвани с постоянен ток - 6,5, 13 или 26 V, измерено на изхода на източника на електрическа енергия, което отговаря съответно на номинално напрежение 6, 12 или 24 V;

3.3.2. за УЗС, захранвани с променлив ток от генератор на електрическа енергия от типа, който обикновено се използва с този тип УЗС. Акустичните характеристики на този тип УЗС се отчитат при скорост на генератора, отговарящ на 50, 75 и 100 % от максималната скорост, посочена от производителя на генератора при продължително действие. По време на изпитването генераторът не се натоварва с никакъв друг електрически товар. Изпитването за издръжливост, описано в т. 3, се провежда при скорост, посочена от производителя на оборудването и избрана между посочените стойности.

3.4. Когато за изпитването на УЗС, захранвани с постоянен ток, се използва токоизправител, променливата компонента на напрежението при неговите клеми, измерена от връх до връх, по време на действието на УЗС не трябва да превишава 0,1 V.

3.5. За УЗС, захранвани с постоянен ток, съпротивлението на електрическия проводник, включително съпротивлението на клемите и контактите, трябва да бъде възможно най-близко до:

- 0,05 W - за номинално напрежение 6 V;

- 0,10 W - за номинално напрежение 12 V;

- 0,20 W - за номинално напрежение 24 V.

3.6. Устройството за звуков сигнал се монтира неподвижно с помощта на частта или частите, предвидени от производителя, върху опора с маса най-малко 10 пъти по-голяма от тази на устройството, което ще се изпитва, и поне равна на 30 kg. Освен това опората се нагласява по такъв начин, че отраженията от нейните стени, както и нейните вибрации, да не оказват съществено влияние върху резултатите от измерванията.

3.7. При посочените условия уравновесеното ниво на звука съгласно кривата А не трябва да превишава следните стойности:

а) 115 dB (A) - за УЗС, предназначени предимно за мотопеди, мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност не по-голяма от 7 kW;

б) 118 dB (A) - за УЗС, предназначени предимно за мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност, по-голяма от 7 kW.

3.7.1. Нивото на акустичното налягане в рамките на честотната лента от 1800 до 3550 Hz да е по-високо от това на всяка честота над 3550 Hz и не по-ниско от:

а) 90 dB (A) - за УЗС, предназначени предимно за мотопеди;

б) 95 dB (A) - за УЗС, предназначени предимно за мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност не по-голяма от 7 kW;

в) 105 dB (A) - за УЗС, предназначени предимно за мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност, по-голяма от 7 kW.

3.7.2. Устройствата за звуков сигнал, посочени в т. 3.7.1, буква "в", могат да се използват за МПС, посочени в т. 3.7.1, букви "а" и "б", докато УЗС, притежаващи звуковите характеристики, посочени в т. 3.7.1, буква "б", могат да се използват за мотопеди.

3.8. Всяко УЗС, което е било подложено на изпитване за издръжливост при условията, посочени в т. 3, трябва да е с посочените характеристики. Колебанието на напрежението трябва да бъде или между 115 и 95 % от номиналнато напрежение за УЗС, захранвани с постоянен ток, или за УЗС, захранвани с променлив ток между 50 и 100 % от максималната скорост на генератора, определена от производителя на генератора при продължително действие.

3.9. Времето между момента на задействане и момента, в който звукът достига минималната стойност, посочена в т. 3.7 и измерена при околна температура 20 ± 5°С, не трябва да превишава 0,2 s. Това изискване се отнася за УЗС с пневматично или с електропневматично действие.

3.10. За пневматичните или електропневматичните УЗС при условията за захранване с енергия, определени от техния производител, са в сила същите изисквания по отношение на акустиката както за електрическите УЗС.

3.11. Посочените минимални стойности трябва да се постигнат от всяка съставна част на което и да е многотоново устройство, всяка съставна част от което може независимо да излъчва звук. Максималното общо ниво на звука трябва да се достига с едновременното действие на всички съставни части.

4. Изпитване за издръжливост

4.1. Устройството за звукова сигнализация се захранва с номинално напрежение и при съпротивление на електрическия проводник, посочени в т. 3.3 до 3.5, и се пуска в действие съответно:

- 10 000 пъти - за УЗС, предназначени предимно за мотопеди, мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност не по-голяма от 7 kW;

- 50 000 пъти - за УЗС, предназначени предимно за мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност, по-голяма от 7 kW,

при следния режим: 1 s задействано устройство, последвана от 4 s изключено устройство. По време на изпитването УЗС да се подлагат на въздействието на въздушен поток със скорост около 10 m/s.

4.2. Ако изпитването се провежда в звукоизолирана камера, тя е с обем, достатъчен, за да се осигури нормална дисперсия на топлината, излъчвана от УЗС по време на изпитването за издръжливост.

4.3. Температурата в изпитвателната камера трябва да бъде между +15 и +30°С.

4.4. Когато след извършване на половината задействания характеристиките на нивото на звука се различават от тези на УЗС преди началото на изпитването, може да се извърши настройване на УЗС. След извършване на пълния брой задействания УЗС трябва успешно да премине изпитването, описано в т. 2, след като бъде настроено отново (при необходимост).

4.5. Допуска се електропневматичните УЗС да се смазват с маслото, препоръчано от производителя, на всеки 10 000 задействания.

5. Маркировка за одобряване типа

5.1. Всяко УЗС, произведено в съответствие с одобрения тип, се обозначава с маркировка за одобряване на типа съгласно раздел V от приложение № 1 на Наредба № 117 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория L (приложение V от Директива 2002/24/ЕО).

____________________

(1) Излишното се зачертава.

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 2

(Отм., ново - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Технически изисквания към монтирането на УЗС върху МПС

1. Определения

По смисъла на това приложение:

1.1. "Тип превозно средство" са МПС, които не се различават съществено по следните характеристики:

1.1.1. брой и тип(ове) на УЗС, монтирани върху МПС;

1.1.2. частите, с които УЗС се закрепва върху МПС;

1.1.3. местоположение на УЗС върху МПС;

1.1.4. неподвижност на частите от конструкцията, към които е (са) монтирано(и) УЗС;

1.1.5. форма и материали, които са използвани за каросерията, съставляваща предната част на МПС, и които е възможно да повлияят върху нивото на звуците, излъчени от УЗС, и да ги заглушават.

2. Изисквания

2.1. Всички превозни средства се снабдяват с УЗС, одобрено в съответствие с тази наредба (Директива 93/30/ЕИО) или с Наредба № 65 от 2003 г. за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства (ДВ, бр. 87 от 2003 г.) (Директива 70/388/ЕИО). За мотопеди, чийто двигател е с мощност до 0,5 kW и чиято максимална конструктивна скорост не превишава 25 km/h, се допуска монтирането на механично УЗС, което не е от одобрен тип. В този случай производителят представя декларация, че това механично устройство отговаря на изискванията за този тип устройства в държавата членка, в която ще се продава мотопедът с ниска мощност.

2.2. Напреженията при изпитванията следва да отговарят на определените в т. 3.3 на приложение № 1 (приложение № I на Директива 93/30/ЕИО).

2.3. Нивата на акустичното налягане се измерват при условията, определени в т. 3.2 на приложение № 1 (приложение № I на Директива 93/30/ЕИО).

2.4. Нивото на акустичното налягане, претеглено спрямо крива А, излъчено от монтираното(-ите) върху МПС устройство(-а), се измерва на разстояние 7 m пред МПС, като то е разположено върху разчистено място, където земята е възможно най-гладка, а в случай на УЗС, захранвани с постоянен ток, двигателят е изключен.

2.5. Микрофонът на измерващото устройство се разполага приблизително в средната надлъжна равнина на МПС.

2.6. Нивото на околния шум и на шума от вятъра трябва да е най-малко с 10 dB (A) по-ниско от нивото на звука, който се измерва.

2.7. Максималното ниво на акустичното налягане се търси в границите на участък между 0,5 и 1,5 m над земята.

2.8. Максималната стойност на нивото на звука (виж т. 2.7) на изпитваното УЗС, монтирано на МПС, измерена при условията, определени в т. 2.2 до 2.7, трябва да е:

а) не по-малка от 75 dB (A) и не по-голяма от 112 dB (A) - за мотопеди;

б) не по-малка от 80 dB (A) и не по-голяма от 112 dB (A) - за мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност не по-голяма от 7 kW;

в) не по-малка от 93 dB (A) и не по-голяма от 112 dB (A) - за мотоциклети и триколесни мотоциклети, достигащи мощност, по-голяма от 7 kW.

____________________

(1) Излишното се зачертава.

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 2

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 4 към чл. 12, ал. 2

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 5 към чл. 17

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 6 към чл. 19

(Отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)