НАРЕДБА № 9 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ

Чл. 109. При експлоатацията на обектите се организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергийните уредби и мрежи.

Чл. 110. (1) Постоянният контрол на техническата експлоатация се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният контрол - от длъжностните лица, отговорни за техническата експлоатация.

(2) Контролът се осъществява в обем и по вид в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните инструкции.

(3) Резултатите от проведен контрол се отбелязват в дневници (за обходи, дефекти, разпореждания и др.).

Чл. 111. Техническият контрол за състоянието на енергийните уредби, сгради, конструкции и съоръжения, в това число и на хидротехническите съоръжения към тях, включва техническо освидетелстване и технически надзор.

Чл. 112. (1) Техническото освидетелстване се разделя на:

1. първоначално (предпусково);

2. периодично (поредно), което се извършва в срокове, определени с нормативни актове, с тази наредба и с инструкциите на производителите;

3. извънредно, което се извършва след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или инцидент или по предписание на органите за технически надзор.

(2) Резултатите от освидетелстването се документират с ревизионен акт и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите със задължително указване срока на следващото освидетелстване.

Чл. 113. Техническото освидетелстване се извършва от комисии, назначени от работодателя, включващи ръководители и специалисти от структурните подразделения на обекта и специалисти от външни лицензирани фирми.

Чл. 114. (1) При техническото освидетелстване се оценява състоянието на енергийните уредби, установяват се сроковете и условията на експлоатация, а също така се определят необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс на работа на съоръженията.

(2) При периодичното (поредното) техническо освидетелстване се извършва проверка и актуализация на техническа документация; външни и вътрешни огледи, изпитвания за безопасност на съоръженията - хидравлични изпитвания, настройки на предпазни вентили, изпитвания на автомати за безопасност, товароподемни машини, заземителни контури и други подобни.

Чл. 115. Забранява се експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, а също така и с нарушени срокове на техническо освидетелстване.

Чл. 116. (1) Съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли; съдове, работещи под налягане; тръбопроводи за пара и гореща вода; газови съоръжения; тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове; ацетиленови уредби; асансьори; повдигателни съоръжения и въжени линии, подлежат на технически надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация.

(2) Техническият надзор на съоръженията по ал. 1 се осъществява от главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", както и от лица, лицензирани от Държавната агенция за метрология и технически надзор, осъществяващи надзора на основание на договор със собственика/ползвателя на надзорните съоръжения, или от структурно обособени звена в енергийното предприятие/фирмата, пряко подчинени на ръководителя им.

Чл. 117. Собствениците/ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят персонал за обслужване с необходимата квалификация и документ за правоспособност.

Чл. 118. За всяко надзорно съоръжение се съставя техническо досие, което съдържа:

1. техническа документация, чертежи и изчисления;

2. паспорт или свидетелство (сертификат);

3. актове за техническо освидетелстване;

4. разрешение за въвеждане в експлоатация;

5. ревизионна(пожизнена) книга;

6. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;

7. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) Министърът на енергетиката чрез упълномощени от него лица осъществява контрол:

1. на техническото състоянието и експлоатация на енергийните обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения на потребителите;

2. за разследване на причините за крупни аварии и груби технологични нарушения при експлоатацията;

3. за разработване на аварийни планове за действие при екстремни и аварийни условия и провеждането на мероприятия, осигуряващи готовност на енергийните обекти за ликвидиране на последствията.

Чл. 120. Ръководителите на енергийни обекти са длъжни:

1. да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на съоръженията и сградите в обекта;

2. да не препятстват извършването на проверка и да предоставят необходимите документи, свързани с нея.

Чл. 146. Във всяко енергийно предприятие, което притежава лиценз за производство, пренос или разпределение на електрическа или топлинна енергия, се разработват и изпълняват организационно-технически мероприятия за повишаване на надеждната и икономична работа на енергийните съоръжения, които включват:

1. изготвяне на режимни карти, инструкции, таблици и графици за управление на технологичните режими в съответствие с изискванията за надеждна, икономична и безопасна работа;

2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП);

3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на енергоносители и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;

4. водене на отчетност (сменна, месечна, годишна) на получената и обработена технико-икономическа информация.

Чл. 147. Енергийните предприятия разработват енергийни характеристики на основните съоръжения за установяване зависимостта на технико-икономическите показатели от електрическите и/или топлинните товари, които съдържат най-малко:

1. показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;

2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;

3. условията, при които са разработени, технологични параметри, вид и характеристика на горивото и др.;

4. поправките за отклоненията от нормалната схема и работните параметри.

Чл. 148. Енергийните характеристики за електрическите централи се разработват за показателите:

1. специфичен разход на условно гориво за производство на електрическа и топлинна енергия в ТЕЦ и АЕЦ;

2. специфичен разход на вода за производство на електрическа енергия от хидрогенераторите във ВЕЦ;

3. технологичен разход на електроенергия и топлоенергия за производството на електрическа и топлинна енергия (собствени нужди).

Чл. 149. За електропреносната/електроразпределителната мрежа за основен показател се определя технологичният разход на електроенергия за пренос/разпределение на електрическата енергия при оптимална конфигурация на мрежите и поддържане на нормираната честота и напрежение.

Чл. 150. За топлопреносните мрежи енергийните характеристики се определят за показателите:

1. технологични разходи на топлина за пренасяне на топлоносителя;

2. специфичен разход на мрежова вода/пара за отпуснатата топлинна енергия;

3. специфичен разход на електроенергия за пренасяне на топлоенергията;

4. температура на връщащата се мрежова вода/кондензат към топлоизточника.

Чл. 151. (1) Енергийните характеристики се изготвят на базата на проведени изпитвания при изправни и в добро техническо състояние основни и спомагателни съоръжения, оптимални технологични схеми и различни натоварвания в целия работен диапазон.

(2) Енергийните характеристики се актуализират след извършване на основни ремонти, реконструкции, модернизации, конструктивни изменения на схемите, промяна на горивната база и др.

Чл. 152. В електрическите централи технико-икономическите показатели и характеристики на основните съоръжения се определят на базата на следните изпитвания:

1. гаранционни - след монтаж за сравнение с гарантираните от завода-производител;

2. балансови - след монтаж или значителни реконструкции за установяване на пълните характеристики на съоръженията;

3. предремонтни - преди основен ремонт за определяне обема на ремонтните работи;

4. следремонтни - след основен ремонт за оценка на качеството на извършения ремонт и постигнатите технико-икономически показатели;

5. специални изпитвания за извършване на определени целеви проверки, необходими в процеса на експлоатацията на съоръженията - за всеки конкретен случай.

Чл. 153. Електрическите товари между агрегатите в кондензационните и водноелектрическите централи се разпределят на базата на относителните прирасти на разходите за гориво/вода.

Чл. 154. Електрическите и топлинните товари между агрегатите на топлофикационна електроцентрала се разпределят така, че се осигурява максимален енергиен ефект от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

Чл. 155. (1) Електрическите товари между паралелно работещи електроцентрали (блокове) се разпределят от оператора на преносната/разпределителната мрежа по програма за "икономичен диспечинг".

(2) При разпределението на товарите се отчитат и технологичните разходи при пренос/разпределение на електроенергията в мрежите, наличните енергоресурси, договорите за задължително изкупуване на електроенергия и изискванията за сигурно електроснабдяване на потребителите.

Чл. 156. (1) При експлоатацията на електрическите централи и мрежи се използва и съхранява следната документация:

1. актове, удостоверяващи вещните права върху земята;

2. устройствен план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземното стопанство;

3. геоложки, хидрогеоложки и други данни за терена с резултатите от изпитването на почвата и подпочвените води;

4. актове за полагане на фундаментите;

5. актове за приемане на скритите работи;

6. дневник за наблюдение на основите на сградите, съоръженията и фундаментите под тях;

7. актове за изпитване на системите за безопасност;

8. актове за изпитване на устройствата, осигуряващи взривобезопасност, пожаробезопасност, мълниезащита, противокорозионна защита;

9. актове за изпитване на вътрешните и външните системи за водоснабдяване, пожарните водопроводи, канализация, газоснабдяване, топлоснабдяване, отопление и вентилация;

10. актове за единични изпитвания на съоръженията и технологичните тръбопроводи;

11. акт за приемане от държавна приемателна комисия;

12. утвърдена проектна документация (технически проект, чертежи, обяснителни записки и др.) с всички последвали изменения;

13. технически паспорти на сградите и съоръженията;

14. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;

15. изпълнителни работни чертежи на съоръженията и на подземното стопанство;

16. изпълнителни работни схеми на първичните и вторичните електрически схеми;

17. изпълнителни работни схеми на технологичните съоръжения и мрежи;

18. чертежи на резервни части и приспособления за съоръженията;

19. досие (ревизионна/пожизнена книга) на съоръженията;

20. комплект инструкции за експлоатация на сградите и съоръженията, за безопасност при работа, пожарна и аварийна безопасност;

21. длъжностни инструкции за всяко работно место;

22. проект за експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения (ХТС);

23. проект за контролно-измервателните системи на ХТС;

24. разрешение за строителство;

25. оперативен план за пожарогасене;

26. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.

(2) Към документацията по ал. 1 в АЕЦ допълнително се съхраняват:

1. план-мероприятия за защита на персонала в случай на радиационна авария;

2. информация за дозите на външно и вътрешно облъчване на персонала на АЕЦ и командирования персонал;

3. технологичен регламент за експлоатация на енергийни блокове;

4. регламент за техническо обслужване и ремонт на оборудването на ЯППИ;

5. разрешения и лицензии за експлоатация на блок на АЕЦ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР);

6. инструкции и графици за провеждане на функционални изпитвания и проверки на важните за безопасността системи;

7. авариен план и инструкции за ликвидиране на авариите в АЕЦ;

8. програми и методики за изпитване на системите и оборудването на ЯППИ, системите за безопасност, съгласувани и утвърдени по определен ред;

9. списък на ядреноопасните работи;

10. доклади за анализ на събитията.

(3) Документацията по ал. 1 и 2 се описва и се съхранява в технически архив. При промяна на собственика документацията се предава в пълен обем на новия собственик, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.

Чл. 157. За всяко производствено структурно звено (цех, район, участък, лаборатория, служба) се изготвя списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми, който се утвърждава от работодателя.

Чл. 158. (1) Измененията в оперативните и технологичните схеми своевременно се нанасят в инструкциите и чертежите от упълномощени длъжностни лица с отбелязване на длъжността им, датата на внасяне на изменението и с техния подпис.

(2) Направените изменения по ал. 1 се довеждат до знанието на персонала чрез запис в специален дневник за разпореждане.

Чл. 159. (1) Изпълнителните схеми (технологичните и електрическите - първични и вторични електрически вериги) се проверяват за съответствието им с фактическото състояние не по-рядко от веднъж на две години.

(2) Списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат не по-рядко от веднъж на 3 години, а също и при излизане на нови наредби, правила, технически условия и др.

Чл. 160. Комплект от необходимите схеми и инструкции се съхранява при операторите на преносната и разпределителните мрежи, диспечера на топлопреносната мрежа, дежурния инженер и началник-смените в електрическите централи, дежурния в подстанция и ръководителите на оперативно-ремонтни бригади. Начинът на съхраняване се определя с вътрешни инструкции.

Чл. 161. (1) За обслужващия персонал на работните му места се осигуряват необходимите вътрешни инструкции и схеми.

(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от работодателя или упълномощено от него лице.

Чл. 162. (1) В инструкциите за експлоатация на строителни съоръжения, сгради, енергийни съоръжения, системи и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:

1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;

2. параметрите за нормална експлоатация и допустимите отклонения, технологичните отклонения в работата на съоръженията, граничните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;

3. редът за пускане, спиране и обслужване през време на нормална експлоатация;

4. действието на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;

5. редът за извършване на прегледи, ремонти и изпитвания;

6. специфичните изисквания за безопасност при работа, ядрена, радиационна, взривна и пожарна безопасност.

(2) В инструкцията на главните напорни деривации за ВЕЦ се записват:

1. допустимата скорост на пълнене и изпразване;

2. пунктовете за наблюдение и контрол;

3. системите за отчитане и измерване;

4. манипулациите със затворните органи;

5. действията при съгласуване на работите.

Чл. 163. (1) За язовирите, прилежащите им съоръжения и сгуроотвалите на ТЕЦ се изготвя съгласуван авариен план за действие при екстремни и аварийни условия на работа в случаи на:

1. преминаване на висока вълна с обезпеченост над проектната;

2. сеизмични въздействия;

3. терористичен акт;

4. необичайни природни явления;

5. тежка авария.

(2) Аварийният план за действия включва:

1. задълженията и действията на персонала;

2. комуникационните връзки и оповестяване;

3. аварийното електрическо захранване на обектите;

4. използването на запасите от аварийния резерв;

5. физическата охрана на обектите и съоръженията.

(3) Аварийният план за действие се съгласува от енергийното предприятие с органите на местното самоуправление, органите на министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Гражданска защита", собствениците на ХТС по поречието на реката.

Чл. 164. (1) За оператора на преносната/разпределителните мрежи се осигурява:

1. оперативна изпълнителна схема на преносната/разпределителната мрежа (схема макет);

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от преносната/разпределителната мрежа;

4. дневник за релейните защити и автоматика;

5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;

6. дневник за разпорежданията;

7. дневник за повредите на съоръженията;

8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

(2) За диспечера (оператора) на топлопреносната мрежа се осигурява:

1. оперативна изпълнителна схема на топлопреносната мрежа (схема макет);

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от топлопреносната мрежа;

4. дневник за водене на температурния режим на мрежата;

5. режимни карти за поддържане на хидравличния режим на мрежата;

6. дневник за разпорежданията;

7. дневник за повредите на съоръженията;

8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

(3) За оперативния дежурен в електрическа подстанция се осигурява:

1. утвърдена оперативна схема на разпределителните уредби;

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;

4. дневник за релейните защити и автоматика;

5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;

6. дневник за разпорежданията;

7. дневник за повредите на съоръженията;

8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

(4) За дежурния инженер в електрическа централа се осигурява:

1. оперативна изпълнителна схема или схема макет;

2. оперативен дневник;

3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на оператора на преносната/разпределителната мрежа;

4. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на главния инженер на електрическата централа;

5. дневник за разпореждания;

6. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък;

7. режимни карти за работата на основните съоръжения.

(5) За оперативните дежурни ръководители (началници на смени) в структурните звена на електрическа централа се осигуряват:

1. оперативна изпълнителна/технологична схема на съоръженията;

2. оперативен дневник;

3. дневник за разпорежданията;

4. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;

5. дневник за повредите в съоръженията;

6. дневник за релейните защити и автоматика/технологичните защити, автоматика и техническите средства на АСУ (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех в АЕЦ);

7. карта за настройките на релейните защити и автоматика/технологичните защити, сигнализации, автоматични регулатори (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех);

8. карта за настройки на дозиметричната сигнализация (дозиметрична служба в АЕЦ);

9. дневник за регистриране движението на горивните касети за свежо и отработено гориво (реакторен цех в АЕЦ);

10. дневник за отчитане и регистриране на демонтирано и предадено радиоактивно оборудване (дозиметрична служба в АЕЦ);

11. дневник за регистриране на дозиметрични допуски (дозиметрична служба в АЕЦ);

12. графици за изпробване на съоръженията и системите;

13. режимни карти за работата на основните съоръжения;

14. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.

Чл. 165. Оперативната документация по чл. 164 може да се допълва от работодателя съобразно местните условия и технологични особености на обекта.

Чл. 166. Операторите на преносната и разпределителните мрежи и оперативният дежурен персонал на енергийните обекти задължително попълват денонощни ведомости по установени форми.

Чл. 167. Водената оперативна документация се проверява от ръководния технически персонал на обекта ежедневно и се предприемат мерки за отстраняване на констатираните дефекти и нарушения в работата на съоръженията и персонала.

Чл. 168. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:

1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;

2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;

3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.

Чл. 169. (1) Електрическите централи и мрежи се съоръжават с автоматизирани системи за управление (АСУ), поддържани в състояние и готовност за осъществяване на непрекъснато и сигурно управление на технологичните процеси, диспечерското управление на електроенергийната система и производствените дейности в енергийните предприятия.

(2) Функциите на АСУ по ал. 1 се изпълняват от:

1. автоматизирани системи за управление на технологичните процеси (АСУТП);

2. автоматизирани системи за диспечерско управление (АСДУ);

3. автоматизирани системи за управление на производството (АСУП).

Чл. 170. Автоматизираните системи за управление на технологичните процеси се въвеждат и прилагат с предимство при осъществяване на производството, преноса и разпределението на енергията.

Чл. 171. Автоматизираните системи за диспечерско управление се въвеждат и функционират при оператора на електропреносната мрежа и при операторите на електроразпределителната и топлопреносната мрежа.

Чл. 172. Автоматизираните системи за управление на производствените дейности в енергийните предприятия се въвеждат и прилагат за:

1. технико-икономическо планиране;

2. управление на ремонтната дейност;

3. управление на пласмента на електрическа и топлинна енергия;

4. управление на развитието на производството и разпределението;

5. управление на качеството при спазване изискванията на стандартите и техническите норми;

6. управление на снабдяването с материали, консумативи и резервни части;

7. осигуряване доставките на гориво;

8. управление на транспорта;

9. управление на персонала;

10. счетоводство;

11. административно управление.

Чл. 173. Автоматизираните системи АСУТП, АСДУ и АСУП могат да функционират като самостоятелни системи в рамките на обекта и като подсистеми, интегрирани в автоматизираната система за управление (АСУ) на електроенергийната система.

Чл. 174. Изборът на функциите, изпълнявани от АСУ за даден обект, се определя от производствената и икономическата целесъобразност, от максималното използване на типовете пакети приложни програми и от проектните възможности на комплекса от технически средства.

Чл. 175. Комплексът от технически средства в АСУ, включва:

1. средства за събиране и предаване на информация;

2. средства за обработване, визуализация и архивиране на информация;

3. средства за управление;

4. спомагателни устройства и системи (системи за непрекъсваемо захранване, системи за кондициониране и пречистване на въздуха, пожароизвестителни системи и др.).

Чл. 176. (1) Нови АСУ се въвеждат в експлоатация по установен ред в съответствие с изискванията на действащата нормативна техническа уредба.

(2) Допуска се въвеждането на АСУ в редовна експлоатация да се предхожда от период на опитна експлоатация с продължителност не повече от 180 дни.

(3) Допуска се въвеждането на АСУ в експлоатация да се осъществи и поетапно.

(4) Комплексното въвеждане на АСУ се осъществява само след единични изпитвания и функционални проби на отделните подсистеми.

Чл. 177. При организиране на експлоатацията на АСУ задълженията на персонала по обслужването и границите на обслужване се определят в местни инструкции.

Чл. 178. (1) Към основните дейности при експлоатацията на АСУ се отнасят:

1. осигуряване на работоспособността и съответствието с проектните характеристики на комплекса средства за автоматизация;

2. техническо обслужване на комплекса средства за автоматизация;

3. провеждане на ремонти на комплекса средства за автоматизация в съответствие с изискванията на проектната и заводската документация и действащите норми и правилници;

4. метрологично осигуряване;

5. събиране и анализ на данни за надеждността на комплекса средства за автоматизация;

6. водене на документация и създаване на информационна база-данни за състоянието и надеждността на комплекса средства за автоматизация;

7. поддържане на програмното и информационното осигуряване;

8. анализ на ефективността на функциониране на комплекса средства за автоматизация и разработка на предложения за усъвършенстването му;

9. замяна на устройствата и техническите средства, влизащи в състава на комплекса средства на АСУ, отработили своя ресурс;

10. изпробване и изпитване на комплекса средства за автоматизация.

Чл. 179. (1) Техническото обслужване и ремонтът на комплекса средства на АСУ се извършват по график, на базата на документацията на производителя и действащите стандарти.

(2) Работите по ал. 1 се извършват при спазване на инструкциите за нормална и безопасна експлоатация на съоръженията и системите.

Чл. 208. За нормалното експлоатационно и санитарно-техническо състояние на сградите и съоръженията (надземни и подземни), разположени на територията на енергийния обект, задължително се контролират и поддържат в изправност:

1. системите за отвеждане на повърхностните и подземните води (дренажи, каптажи, канали и др.);

2. системите за очистване на замърсените отпадъчни води;

3. системите за очистване на димните газове и системите на вентилираните помещения от прах и аерозоли;

4. системите за техническо водоснабдяване, пожарогасене, канализация, транспорт на газообразно и течно гориво и на технически газове, за хидро-, шлако- и пепелоотделяне;

5. източниците на питейна вода, водоемите и санитарните зони около тях;

6. железопътните линии и прелези, автомобилните и противопожарните пътища, подстъпите към противопожарните хидранти;

7. предпазните диги и подпорните стени на водните хранилища, сгуроотвалите, резервоарите за гориво и химикали;

8. пиезометрите и контролните кладенци за наблюдаване нивото на подземните води;

9. базисните репери за контролиране потъването на фундаменти и сгради;

10. системите за защита от мълнии;

11. шумозаглушителните устройства на тръбопроводите и на другите съоръжения за намаляване на шума до санитарните норми;

12. комплексните инженерно-технически средства за охрана (огради на територията, контролно-пропускателни пунктове).

Чл. 209. Подземните тръбопроводи, кабелни линии и други комуникационни съоръжения се обозначават на повърхността на земята с указатели.

Чл. 210. (1) Не се допуска строителство на нови сгради и съоръжения, както и преместване на комуникации в територията на енергийния обект без съгласуван и утвърден по установения ред проект.

(2) Строителството на сгради и съоръжения под газоходи и естакади е забранено.

Чл. 211. Системно, особено при проливни дъждове и интензивно топене на снеговете, се наблюдават водоотводнителните съоръжения, предпазните диги, откосите и при необходимост се предприемат мерки за укрепването им.

Чл. 212. В енергийните обекти в съответствие с местните инструкции периодично се контролират и регистрират в дневник:

1. нивото на водата в монтираните пиезометрични указатели и контролни кладенци;

2. температурата на водата в контролните кладенци и химическият анализ на съдържанието й.

Чл. 213. В случаите на установяване на пропуквания, движение или пропадане на земни маси на територията на енергийния обект незабавно се предприемат мерки за тяхното отстраняване, както и на последствията, причинени от тях.

Чл. 214. В канализационните мрежи за битови и смесени отпадъчни води не се допуска директно да се вливат:

1. води с температура над 40°С;

2. кисели, алкални и други агресивни води, които оказват разрушително въздействие върху канализационните мрежи и съоръжения;

3. води, съдържащи вещества, чиито изпарения, смесени с въздуха, образуват взривно-запалителни или отровни смеси;

4. радиоактивно замърсени води с концентрации над допустимите;

5. промишлени отпадъчни води, съдържащи вредни вещества над допустимите концентрации, без предварително пречистване в локални пречиствателни съоръжения.

Чл. 215. Железопътните линии и прелези, автомобилните пътища и мостове на територията на енергийния обект се поддържат в съответствие с изискванията на съответните нормативни актове.

Чл. 216. (1) На мостовите съоръжения на територията на енергийния обект се извършва периодичен надзор за следните показатели:

1. слягане или преместване на опорите;

2. вертикално и хоризонтално положение на фермите, колоните и носещите греди;

3. кота на проходната част на моста.

(2) Масивните мостове се изпитват на товароносимост веднъж на 10 години, а дървените - веднъж на 5 години, но след предварително обследване за състоянието им.

Чл. 217. Проходната част и подходите към мостовете през зимата се почистват от сняг и лед.

Чл. 218. Твърдите битови и промишлени отпадъци се извозват и депонират на определено за целта сметище.

Чл. 219. На територията на АЕЦ транспортирането на радиоактивни материали и изнасянето на замърсени материали и апарати, изотопи и източници на йонизиращи лъчения се осъществява само с използването на проектните технологични схеми, устройства и приспособления по установения ред.

Чл. 220. Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства, изградени на територията на енергийния обект, се поддържат в състояние, което осигурява продължителното им и безопасно използване по предназначение, както и здравословни условия на труд за персонала.

Чл. 221. (1) Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства системно се наблюдават и периодично проверяват в процеса на експлоатация в обем и срокове, определени с вътрешна инструкция.

(2) След всяко стихийно бедствие - ураганен вятър, земетресение над 4 бала (по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник), обилен снеговалеж, проливен дъжд, пожар и др., се провежда и извънреден контрол.

(3) Строителните конструкции на основните производствени сгради и съоръжения подлежат на техническо освидетелстване на всеки 5 години. Елементите за освидетелстване се определят по списък, утвърден от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 222. На енергийния обект по контролните репери се наблюдава и регистрира слягането на фундаментите на основните сгради и съоръжения, както следва:

1. през първата година от експлоатацията - три пъти;

2. на втората година от експлоатацията - два пъти;

3. през следващите години до стабилизиране на слягането на фундаментите - веднъж годишно;

4. след стабилизиране на сляганията под 1 mm за година - веднъж на 5 години.

Чл. 223. Наблюденията за слягането на сгради и съоръжения, изградени върху динамично уплътняващи се земни масиви, и в райони с висока сеизмичност (7 бала и повече по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник) се извършват по специална програма най-малко веднъж на 3 години.

Чл. 224. Състоянието на комините и газоходите се проверява чрез:

1. външен оглед - веднъж годишно (през пролетта);

2. вътрешно обследване - 5 години след въвеждането им в експлоатация и след това при необходимост, но най-малко веднъж на 5 години.

Чл. 225. Всички установени дефекти по строителните конструкции на сградите и съоръженията се регистрират в дневник или паспорт на обектите, класифицират се според тяхното влияние върху сигурността и нормалната експлоатация на обекта и се планират мерки за тяхното третиране.

Чл. 226. По време на експлоатация на сградите и съоръженията не се разрешава:

1. натрупване на строителни отпадъци, машинни части и съоръжения върху носещи конструкции, чието натоварване превишава нормативното, обозначено за всяка кота с табелка в t/m2;

2. натрупване на прекомерни количества пепел и въглищен прах по покривите на сградите, по металните повърхности на носещите греди и елементи в котелното помещение;

3. нарушаване на бетонното покритие на стоманобетонни елементи;

4. пробиване на отвори, окачване на греди, плочи и допълнителни товари по технологични съоръжения без проверка за товароспособност;

5. премахване на отделни възли на носещи елементи или съединения на конструкциите;

6. прекъсване или промяна на обслужващите площадки около носещите конструкции на котлите, служещи за якостни противоветрови и антисеизмични пояси;

7. окачване на допълнителни товари от увеличени по сечение проводници върху елементи на портални конструкции на открити разпределителни уредби или стълбове;

8. неотстраняване на неорганизирани течове от технологичното оборудване върху бетонни повърхности.

9. ремонти и реконструкции, извършени в противоречие с действащите нормативни документи;

10. нарушение на вертикалната планировка на терена или тротоара около обектите;

11. допускане на развитие на корозия по носещи стоманени елементи;

12. запълване и нарушение на функцията на деформационни фуги и лагери;

13. нарушаване на системата за мълниезащита;

14. заличаване на означенията за максимални натоварвания на подовата конструкция.

Чл. 227. Системите за вентилация и отопление се поддържат в състояние, което осигурява нормативните параметри на средата, за която са предназначени.

Чл. 276. Хидротурбинната уредба обхваща водната турбина/помпа, затворните органи към тях, системите за регулиране, охлаждане, смазване, продухване и дрениране, измервателната, контролната и защитната апаратура.

Чл. 277. При експлоатацията на хидротурбинната уредба се осигуряват:

1. безаварийна работа на съоръженията;

2. режим без развита кавитация на турбината;

3. максимално възможен коефициент на полезно действие при зададен товар и действащ напор;

4. постоянната готовност за пуск и отдаване на разполагаемата мощност.

Чл. 278. (1) Хидроагрегатите (турбина-генератор) и спомагателните съоръжения задължително работят в автоматизиран режим.

(2) Устройствата за автоматично управление, контрол и защита се поддържат постоянно включени в работа.

(3) Допуска се работа на съоръженията в неавтоматизиран режим само с писмено нареждане на ръководителя на централата и след съгласуване с оператора на преносната/разпределителната мрежа.

Чл. 279. (1) За хидроагрегатите се изисква да работят при напълно отворени затворни органи пред канали, напорни тръбопроводи и на входа и изхода на турбините.

(2) Максималното отваряне на направляващия апарат на турбината се ограничава до това, което съответства на максимално допустимия товар на генератора при дадения напор и смукателна височина.

(3) Максималното отваряне на направляващия апарат на агрегата помпа-турбина в помпен режим, при минимални напор и допустима смукателна височина, се ограничава до това, което съответства на максималната мощност на двигател-генератора в моторен режим.

Чл. 280. (1) Хидроагрегатите, които се намират в резерв, се поддържат в готовност за незабавен автоматичен пуск при всички предвидени режими.

(2) Хидроагрегатите, управлявани чрез телеуправление от оператора на преносната/разпределителната мрежа, се извеждат от този режим само по негово нареждане или разрешение.

Чл. 281. (1) Хидроагрегатите, когато работят в режим на синхронен компенсатор, се осигуряват за незабавно автоматично преминаване в генераторен режим.

(2) При работа на хидроагрегатите с турбини тип "Францис" в режим на синхронен компенсатор е задължително работните колела на турбините да се въртят във въздушна среда при напълно затворени органи пред турбините.

Чл. 282. Хидроагрегатите работят в режим на автоматично регулиране на оборотите при зададен статизъм на регулатора.

Чл. 283. (1) Системата за автоматично регулиране на хидроагрегата осигурява:

1. автоматично и ръчно пускане и спиране;

2. устойчива работа във всички режими;

3. участие в регулирането на честотата на електроенергийната система на определените за това хидрогенератори;

4. плавно движение на регулиращите органи при изменение на мощността на хидроагрегата;

5. при изключване под товар да не се превишават граничните стойности на честотата на въртене на хидроагрегата, налягането и скоростта на водния поток;

6. автоматично ограничаване на максималното отваряне на направляващия апарат при изменение на водния напор;

7. автоматично изменение на ъгъла на отваряне на работните лопатки в съответствие с водния напор (за турбини тип "Каплан").

(2) Статизмът и степента на неравномерност на турбинните регулатори се задават от оператора на преносната/разпределителната мрежа и не се разрешава произволното им променяне.

Чл. 284. (1) Във ВЕЦ и ПАВЕЦ с въведена система за групово регулиране на активната мощност (ГРАМ) не се разрешава изключване на системата и индивидуално регулиране на всеки агрегат.

(2) При повреда в груповото регулиране или по режимни условия се допуска временното му изключване с разрешение на оператора на преносната мрежа.

Чл. 285. (1) Пускането на хидроагрегат, нормалното и аварийното спиране, изключването на телеуправлението и ръчното изменяне на товара се извършват по вътрешни инструкции, утвърдени от ръководителя на ВЕЦ.

(2) За всеки хидроагрегат се установяват стойностите на параметрите, определящи условията на пускане и режима на работа, от базата данни на завода-производител и от проведени изпитвания.

Чл. 286. За всеки хидроагрегат се установява и периодично се контролира времетраенето на процесите:

1. затваряне на направляващия апарат на турбината до положение, съответстващо на празен ход при изключване под товар;

2. отваряне на направляващия апарат на турбината при поемане на товар с максимална скорост;

3. отваряне и затваряне на лопатките на работното колело при турбини тип "Каплан";

4. отваряне и затваряне на иглите на дюзите и струйните отклонители при турбини тип "Пелтон";

5. затваряне на направляващия апарат при задействане на разпределителя за аварийно затваряне;

6. затваряне и отваряне на работните затвори пред турбините;

7. затваряне и отваряне на аварийните и ремонтните затвори на водовземанията;

8. отваряне и затваряне на синхронния изпускател на турбините тип "Францис".

Чл. 287. На всеки хидроагрегат се извършва контрол за работата на съоръженията посредством огледи и измервания в обем и в срокове, указани във вътрешните инструкции и на основание на заводските предписания.

Чл. 288. (1) Не се допуска продължителна работа на хидроагрегата при повишено ниво на вибрациите.

(2) Допустимите стойности на хоризонталните вибрации на носачите на вертикалните хидроагрегати с вградените в тях лагери, на корпуса на турбинния лагер и на лагерите на хоризонталните хидроагрегати при номиналната честота на въртене на ротора са, както следва:

(3) Допустимите стойности на вертикалните вибрации (двойната амплитуда) на капака на турбината, опорния конус или кръстовината на генератора в зависимост от честотата на вибрациите са, както следва:

(4) Допустимата стойност на биенето на вала на хидроагрегата се посочва във вътрешната инструкция.

Чл. 289. (1) За всеки хидроагрегат в местната инструкция се определят и се контролират номиналните и максимално допустимите температури на:

1. сегментите на аксиалния (петовия) лагер;

2. радиалните лагери;

3. маслото във ваните.

(2) При повишаване на температурата на лагер или на маслото с 5°С над номиналната се включва предупредителната сигнализация, а при 8°С - защитата за изключване на хидроагрегата.

(3) Експлоатацията на петовите лагери с еластични сегменти от металопластика се извършва по вътрешна инструкция в съответствие с предписанията на производителя.

Чл. 290. Системата за техническо водоснабдяване се поддържа винаги в изправност и готовност да осигури охлаждане на лагерите на хидроагрегата, статора на генератора, маслените и другите системи при всички режими на работа на хидроагрегата.

Чл. 291. Компресорната уредба и маслонапорната уредба (МНУ) се поддържат и експлоатират съгласно вътрешните инструкции.

Чл. 292. Основен ремонт на хидротурбините и помпите на ПАВЕЦ се извършва в зависимост от работните часове и състоянието им съобразно указанията на завода производител най-малко веднъж на 5 - 7 години.

Чл. 293. Действията при подготовката на хидроагрегат за ремонт (изолиране по водна страна и от електрическата мрежа) се извършват при задължително спазване на инструкциите за безопасна работа.

Чл. 294. (1) Помпената станция е част от енергийния обект и е предназначена за снабдяването му с определени водни количества (води за охлаждане, за технически и противопожарни нужди, сурова химически необработена вода, вода за топлопреносната мрежа и др.), необходими за експлоатацията на обекта.

(2) Помпената станция обхваща съоръженията от водоизточника, водоподаващите канали и тръбопроводи на смукателната страна, помпената уредба със затворните органи пред и след помпите, колекторния участък и напорния тръбопровод, измервателните, управляващите и защитните системи.

Чл. 295. Когато помпената станция обслужва и други водоползватели, се съставя съвместно съгласувана инструкция за експлоатация по предназначение и се договарят задълженията и отговорностите на всяка от страните.

Чл. 296. При експлоатацията на помпената станция се осигурява:

1. сигурна и непрекъсната работа на съоръженията при оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим, коефициент на полезно действие;

2. постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения.

Чл. 297. (1) В помпените станции без дежурен персонал, които работят в напълно автоматизиран режим, системите за автоматично управление, контрол и защита са постоянно включени в работа.

(2) Дежурният персонал в помпените станции с постоянно дежурство е отговорен за осигуряването на нормален експлоатационен режим.

Чл. 298. За помпените агрегати се изисква да работят при напълно отворени затворни органи на смукателната и нагнетателната страна.

Чл. 299. Не се разрешава пускане на помпените агрегати в действие при следните условия:

1. неизправност на агрегатите, съоръженията и затворните органи на смукателната и нагнетателната страна на помпата;

2. неизправност на системите за управление, сигнализация и защита;

3. ненормално състояние на водосборното съоръжение, каналите, тръбопроводите.

Чл. 300. Стойностите на параметрите, които ограничават пускането и работата на помпените агрегати и на помпената станция, се определят от изискванията на завода производител, в проектите или от извършени специални изпитвания. Те се записват във вътрешната инструкция за експлоатация.

Чл. 301. Помпеният агрегат се спира от работа при установяване на:

1. неизправност на която и да е защита, действаща за спиране на съоръжението;

2. неизправност в дистанционното управление на затворните органи, предназначени за ограничаване и ликвидиране на повреди във водопровеждащите съоръжения;

3. неизправности в системите за мазане и охлаждане на агрегатите;

4. повишени вибрации на лагерите над допустимите;

5. неизправности в съоръженията, приемащи и разпределящи изпомпваните водни количества, които могат да доведат до заливане на площи и съоръжения или да се създадат други опасности;

6. кота на засмукване, създаваща условия за кавитация на работното колело.

Чл. 302. В съответствие с вътрешната инструкция за експлоатация периодично се контролира времетраенето на:

1. отварянето и затварянето на спирателния шибър на нагнетателната страна;

2. задействането на обратния клапан след помпата и предизвикания от това воден удар в тръбопровода;

3. въртенето на помпата след изключване от работа до пълното спиране;

4. процеса при внезапно изключване на помпата при отпадане на електрозахранването.

Чл. 303. (1) Устройствата за облекчаване на водния удар в тръбопровода се поддържат в състояние, което осигурява плътно затваряне без никакви пропуски при нормално налягане и нормални условия на експлоатация.

(2) При воден удар не се допуска заливане на съоръженията от изпуснатата вода. За изпуснатата вода се осигурява отвеждането в дренажи.

Чл. 304. (1) Вибрациите на помпените агрегати да не надвишават стойностите за хидротурбинните уредби, посочени в чл. 288. Вибрациите се измерват на носачите на лагерите и опорите на аксиалните (петовите) лагери на вертикалните помпени агрегати и на стойките за хоризонталните агрегати.

(2) Вибрациите на лагерите на електродвигателите, задвижващи помпи, се контролират самостоятелно, като допустимите стойности се посочват от производителите.

Чл. 305. Не се допускат режими на работа при експлоатация на помпената станция през зимния период, водещи до повреди или разрушаване на съоръжения от замръзване.

Чл. 306. Основен ремонт на помпен агрегат и помпена станция се извършва в зависимост от техническото им състояние и работните часове в срокове и обеми, определени с вътрешните инструкции за експлоатация и местните условия.

Чл. 307. Системите и съоръженията на техническото водоснабдяване на енергийните обекти се експлоатират така, че да се осигурява:

1. непрекъснато подаване на вода за охлаждане, противопожарни и други нужди в необходимите количества и с изискваното качество;

2. предотвратяване на замърсяването на системите за техническо водоснабдяване и кондензаторите на турбините;

3. опазване на околната среда от отработени замърсени технически води.

Чл. 308. (1) За избягване на отложения в тръбите на кондензаторите и другите топлообменни апарати, корозия, цъфтеж на водата в езерата за охлаждане или обрастване на системите за техническо водоснабдяване с водна растителност се провежда постоянна профилактика, съобразена с местните условия.

(2) Периодичното почистване на кондензаторите, циркулационните тръбопроводи и канали може да се използва само като временна мярка.

(3) Унищожаването на водната растителност и борбата с цъфтежа на водата с химически способи се допускат от компетентния орган само след преценка за влиянието върху околната среда.

Чл. 309. (1) При системите за оборотно водоснабдяване с охладителни кули и разпръсквателни устройства, когато водата за охлаждане образува карбонатни отложения в топлообменните апарати, се извършва продухване или обработване на водата с химикали.

(2) При системите за оборотно водоснабдяване с езера охладители се извършва обмен на водата, през периода с най-добро качество на водата в захранващия източник. В случай, че при обмена на водата карбонатната твърдост не намалява, се прилага киселинно промиване на тръбите на топлообменните апарати.

Чл. 310. Изхвърлянето на вода от системата за оборотно водоснабдяване, обработена с химикали, се извършва при спазване на нормите за опазване на околната среда.

Чл. 311. Експлоатацията на хидротехническите съоръжения от системите за техническо водоснабдяване и контролът на тяхното състояние се извършват съгласно изискванията на глава четиринадесета.

Чл. 312. Експлоатацията на съоръженията от системата на техническото водоснабдяване се извършва съгласно изискванията на глави двадесет и седма, двадесет и осма и вътрешните инструкции на обекта.

Чл. 313. При техническо водоснабдяване от езера охладители през зимния период се вземат мерки против обледеняване на решетката на водоприемника (рециркулация на топла вода и др.).

Чл. 314. От циркулационните тръбопроводи въздухът периодично се отделя така, че височината на сифона в тях не се понижава с повече от 0,3 m от проектните стойности.

Чл. 315. Не се допуска изменение на напора на циркулационната помпа по-голямо от проектните стойности с 1,5 m, поради замърсяване на системата.

Чл. 316. (1) При експлоатация на охладителите на циркулационна вода се осигурява оптимален режим на работа и ефективност на охлаждане съгласно нормативните характеристики.

(2) Когато средноденонощната температура на охлаждащата вода след охладителя се увеличи с повече от 1°С спрямо изискваната по нормативната характеристика, се вземат мерки за откриване и отстраняване на причините.

Чл. 317. (1) Оглед на охладителните кули и разпръсквателните устройства се извършва ежегодно през пролетния и есенния сезон и откритите дефекти се отстраняват.

(2) Водоразпределителните системи на охладителните кули и разпръсквателните устройства се промиват най-малко два пъти годишно (пролет и есен). Басейните на охладителните кули се почистват от утайки и отпадъци най-малко веднъж на две години.

(3) При паралелно работещи охладителни кули и намален общ разход на охлаждаща вода през зимния сезон част от охладителните кули се изключват от работа и консервират.

(4) През зимния сезон се вземат мерки против обледяване на кулите и на разположените в близост сгради и съоръжения.

Чл. 318. Детайлно обследване на състоянието на металните и железобетонните елементи на охладителните кули се извършва най-малко веднъж на 5 години.

Чл. 375. (1) Прахоприготвящата система се експлоатира така, че осигурява подаването на въглищен прах към горелките на котела с необходимата едрина на смилане, влажност и в количество, съответстващо на топлинния товар на котела.

(2) Режимът на работа на прахоприготвящата система се задава с режимна карта, изготвена на основата на проведени експлоатационни изпитвания на прахоприготвящата система и котела в съответствие със заводските характеристики.

Чл. 376. (1) Преди пускането на нова, реконструирана или ремонтирана прахоприготвяща система, както и след престой в резерв над 5 денонощия, се извършва оглед на всички съоръжения. Проверява се изправността на устройствата за дистанционно управление, системите за защита и сигнализация, блокировките и автоматиката.

(2) Не се разрешават пускането и експлоатацията на прахоприготвяща система с неизправни системи за защита, сигнализация и блокировки.

(3) Контролен вътрешен оглед на прахоприготвящата система се извършва периодично по вътрешна инструкция не по-рядко от 2000 работни часа.

Чл. 377. Преди пускане на прахоприготвящата система след продължителен престой се извършва подгряване по начин, определен с вътрешна инструкция.

Чл. 378. При експлоатацията на прахоприготвящата система се следят и контролират:

1. непрекъснатостта на потока на гориво към мелниците;

2. нивото на суровите въглища и въглищния прах в бункерите спрямо пределното, определено с вътрешна инструкция;

3. температурата на сушилния агент и на праховъздушната смес на изхода от мелещото и подсушаващото устройство;

4. температурата на въглищния прах в междинния прахов бункер;

5. налягането на сушилния агент пред мелницата и след мелничния вентилатор;

6. съдържанието на кислород в сушилния агент при сушене с димни газове;

7. разходът на сушилния агент в прахоприготвящи системи с пряко вдухване с чукови и средноходови мелници;

8. едрината на смилане;

9. хидравличното съпротивление на барабанно-топковите и средноходовите мелници;

10. състоянието на изолацията и плътността на всички елементи от праховъздушната система;

11. нивото на вибрациите на лагерните блокове;

12. изправността на предпазните клапани;

13. натоварването по ток на електродвигателите на съоръженията от прахоприготвящата система.

Чл. 379. След реконструкция или основен ремонт на прахоприготвящата система режимната карта се актуализира или се изработва нова.

Чл. 380. Едрината на смилане на въглищата се контролира, както следва:

1. косвено по количеството на постъпващия сушилен агент в мелницата и положението на регулиращия орган на сепаратора - за система с пряко вдухване;

2. чрез вземане на проба от праха под циклона - за система с междинен бункер.

Чл. 381. Прахоприготвящите системи се поддържат газоплътни, като се следи неизбежните просмуквания да не надвишават стойностите, посочени от производителя и указаните с вътрешната инструкция.

Чл. 382. При система на прахоприготвяне от отворен тип се провежда периодичен контрол за степента на очистване от прах на отработения сушилен и транспортиращ агент и за аеродинамичното съпротивление на циклоните, скруберите и филтрите.

Чл. 383. (1) Периодичността на сработване на бункерите до минимално ниво и пределният срок на съхраняване на въглища и въглищен прах в бункерите се определят по вътрешна инструкция.

(2) При наложително временно извеждане на прахов бункер от експлоатация, изпразването му в пещта на съответния работещ котел е задължително.

(3) Забранява се изпразването на бункери в пещта на неработещ котел.

Чл. 384. Допускат се заваръчни работи в помещенията на прахоприготвяне само след освобождаването им от въглищния прах и получаване на разрешително за огневи работи от органите по пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 385. (1) В помещенията, в които е разположена прахоприготвящата система, редовно се отстраняват отлаганията на въглищен прах, особено от горещи повърхности, като се запазва целостта на топлинната изолация на горещите повърхности и не се предизвиква запрашаване на въздуха.

(2) Забранява се гасенето на тлеещи огнища от въглищен прах посредством плътна струя вода или други пожарогасителни средства, които могат да предизвикат прахово завихряне.

Чл. 386. Парните и водогрейните котли (котлоагрегати) се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 387. При експлоатацията на всеки котлоагрегат се осигуряват:

1. сигурна и безопасна работа на основните и спомагателните съоръжения;

2. устойчива работа при номинална производителност и проектни параметри;

3. икономичен режим на производствения процес, съгласно режимните изпитвания и заводските инструкции;

4. диапазон и скорост на регулиране на товарите за всеки вид използвано гориво, отговарящи на проектните;

5. стабилна работа при минимални товари;

6. контрол на концентрациите на вредните вещества, изпускани в атмосферата.

Чл. 388. Непосредствено след монтаж или подмяна на нагревни повърхности, котелът се въвежда в експлоатация с предпусково химическо очистване на пароводния тракт или с отстраняване на консервацията на нагревните повърхности след продължителен престой съгласно изискванията на вътрешна инструкция.

Чл. 389. (1) Преди пускането на котел след ремонт или престой в резерв над 3 денонощия се проверяват:

1. готовността за включване на спомагателните съоръжения;

2. измервателните средства;

3. средствата за дистанционно управление на арматурата и другите изпълнителни механизми;

4. автоматичните регулатори;

5. защитите и блокировките;

6. средствата за оперативна връзка.

(2) При неизправни защити и блокировки, действащи за спиране на котлоагрегата, пускането се забранява.

(3) Пускането на котлоагрегат се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник.

Чл. 390. Котелът се запълва само с химически обработена вода с показатели съгласно глава двадесет и шеста.

Чл. 391. (1) Разрешава се запълване с вода на неизстинал барабанен котел с разлика в температурата на водата пред барабана и тази на метала в долната част на барабана не повече от +40°С.

(2) Забранява се запълване на барабана с вода за опресоване, ако в някоя от контролираните точки температурата превишава 140 °C.

Чл. 392. За разпалването на правотоков котел се осигурява разход на вода 30% от номиналния, ако производителят не предписва друга стойност.

Чл. 393. Преди разпалване на водогреен котел се осигурява постоянен разход на мрежова вода не по-малък от минимално допустимия.

Чл. 394. (1) Преди разпалване и след спиране на котел задължително се извършва вентилация на пещната камера и газоходите с вентилаторите(въздушни и димни) при осигурена пълна проходимост по газовъздушния тракт за време не по-малко от 10 min.

(2) При разпалване на котел от горещо състояние под налягане в пароводния тракт вентилирането се извършва не повече от 15 min преди запалването на горелка.

Чл. 395. Преди всяко разпалване на котел, работещ на газ, се извършва проверка за газова плътност, а след основен или среден ремонт задължително се опресоват газопроводите с въздух и се проверява херметичността на спирателната арматура преди горелките.

Чл. 396. Котел се разпалва с включени в работа димен и въздушен вентилатор или само въздушен за котли, работещи без димен вентилатор.

Чл. 397. В процеса на разпалването на котела се контролира нивото на водата в барабана и се извършва продухване на нивопоказващите средства съгласно вътрешна инструкция.

Чл. 398. Котел при различни топлинни състояния се разпалва съгласно инструкцията на производителя и извършените изпитвания при пускови режими.

Чл. 399. В режим на разпалване на котел от студено състояние след основен ремонт или реконструкция задължително се проверяват всички репери за топлинно разширение, а във всички останали случаи най-малко един път годишно

Чл. 400. (1) При всяко пускане и спиране на котел задължително се контролира температурният режим на барабана му.

(2) Скоростта на загряване и охлаждане и температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана се указват с вътрешна инструкция.

Чл. 401. (1) Котел се включва в паралел към общ паропровод след дрениране и подгряване на съединителния паропровод.

(2) Налягането на парата след котела при включването се изравнява с налягането в общия паропровод.

Чл. 402. (1) За работата на всеки котел се изготвя режимна карта, съставена на базата на изпитвания и инструкцията за експлоатация.

(2) При реконструкция на котел или при промяна на вида, марката и качеството на горивото се изготвя нова режимна карта.

Чл. 403. В работен режим на котела се извършва постоянен контрол на температурата на парата във всяка степен и всеки поток на паропрегревателите, както и на нивото на водата, в определените горна и долна граница.

Чл. 404. Нагревните повърхности на котела по газова страна се поддържат в експлоатационно чисто състояние.

Чл. 405. (1) Парните котли, в които като основно гориво се използва мазут със съдържание на сяра по-високо от 0,5%, в диапазона на регулиране на товара работят с коефициент на излишък на въздуха на изхода на пещта не по-висок от 1,03.

(2) Водогрейните котли работят с коефициент на излишък на въздуха не по-висок от 1,10.

Чл. 406. При експлоатацията на мазутни горелки не се допуска:

1. работа с ненастроени горелки;

2. работа на горелките без осигурено подаване на въздух, а на паромазутните горелки и гарантирано подаване на пара;

3. попадане на мазут в паропроводите за продухване на горелките.

Чл. 407. Въздухът, постъпващ във въздухоподгревателите на котлите за течно и твърдо гориво, задължително се подгрява. Температурата на подгряване се определя в зависимост от вида на горивото и се отбелязва във вътрешната инструкция.

Чл. 408. (1) Проби на летящата пепел се вземат от всеки котел, изгарящ твърдо гориво в прахообразно състояние, когато загубите на топлина от механична непълнота на изгаряне са по-големи от 0,5%.

(2) Пробите по ал. 1 се вземат най-малко веднъж на смяна - за черни и антрацитни въглища, и най-малко веднъж на денонощие за другите видове въглища.

Чл. 409. (1) Пещната камера и целият газов тракт на котела се поддържат уплътнени.

(2) Пропуските на въздух се контролират съгласно вътрешна инструкция.

Чл. 410. При извеждане на котел от работа в дългосрочен резерв или за ремонт се извършва консервация на нагревните повърхности срещу корозия.

Чл. 411. Забранява се ускоряване на охлаждането на спрян от работа котел чрез запълване със захранваща вода с последващо дрениране.

Чл. 412. При температура на въздуха в котелното помещение под 0 °C се вземат мерки за поддържане на положителни температури на въздуха, вътре в неработещ котел и на всички места, където има опасност от замръзване.

Чл. 413. Режимът на спиране на котел за извеждане в резерв или ремонт се извършва по вътрешна инструкция, като за котлите с естествена циркулация се контролира температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана.

Чл. 414. Дренирането на спрян котел с естествена циркулация се разрешава след спадане на налягането в него до атмосферното, а при наличие на валцовъчни съединения - при температура на водата не по-висока от 80°С.

Чл. 415. При спрян котел дежурният оператор осъществява контрол над него до пълното понижаване на налягането и снемане на напрежението от електродвигателите на въртящите се механизми.

Чл. 416. За котли, работещи на твърдо или газообразно гориво, когато за разпалващо или за резервно гориво се използва мазут, схемата на мазутното стопанство и мазутопроводите се поддържат в състояние на готовност за незабавно подаване на мазут.

Чл. 417. Не се допуска работа на мазутопровод или газопровод, от който изтича гориво и има опасност от пожар.

Чл. 418. (1) Котелът се спира незабавно чрез задействане на защитите или ръчно в случаите на:

1. недопустимо повишаване или понижаване на нивото на водата в барабана или при повреда на всички прибори за контрол на нивото в барабана;

2. бързо понижаване на нивото на водата в барабана независимо от засиленото подаване на вода към котела;

3. повреждане на всички разходомери за питателна вода на правотоков водогреен котел или прекратяване на захранването на който и да е поток на правотоковия котел за повече от 30 s;

4. спиране на всички питателни помпи;

5. недопустимо повишаване на налягането в пароводния тракт;

6. незадействане на 50% и повече от предпазните клапани или на други заменящи ги устройства;

7. прекъсване функционирането на всички манометри, показващи налягането в котела или в тръбопроводите;

8. недопустимо повишаване или понижаване на налягането по тракта на правотоковия котел до разделителната арматура;

9. недопустимо понижаване на налягането в тракта на водогрейния котел за повече от 10 s;

10. скъсване на тръба от пароводния тракт или откриване на пукнатини в основните елементи на котела (барабан, колектори, тръбопроводи, арматура);

11. изгасване на факела в котела;

12. недопустимо понижаване на налягането на газа или мазута след регулиращия клапан при работа на газ или мазут;

13. изключване на всички димни или въздушни вентилатори и всички регенеративни въздухоподгреватели;

14. взрив в пещта, взрив или пожар в газоходите или пепелоулавящите устройства, нагряване до червено на носещите греди на конструкцията на котела, разрушаване на изолацията и други случаи, водещи до повреди на съоръженията и застрашаване на живота на хора;

15. спиране на разхода на пара през междинния паропрегревател;

16. намаляване на разхода на вода през водогрейния котел под минимално допустимия за повече от 10 s;

17. повишаване на температурата на водата на изхода на водогрейния котел над допустимата;

18. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или системата за дистанционно управление, включена в защитите на котела;

19. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни средства;

20. скъсване на мазутопровод или газопровод в района на котела.

(2) При работа на котел на газ освен в случаите по ал. 1, котелът се спира и в предвидените в инструкция за безопасна експлоатация на газовото стопанство случаи.

Чл. 419. Котелът се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на мрежата в следните случаи:

1. поява на малки пропуски на пара и вода по елементите на пароводния тракт, тръбите на нагревните повърхности, захранващите тръбопроводи, фланцови и валцувани съединения, колектори и др.;

2. недопустимо повишаване на температурата на метала на нагревните повърхности, ако то не се прекратява с промени в режима на работа на котела;

3. повреда на всички дистанционни показатели за нивото на водата в барабана;

4. рязко влошаване на качествата на захранващата вода спрямо установените норми;

5. прекъсване работата на пепелоулавящите устройства на котела;

6. неизправност на отделни защити, измервателни прибори или дистанционни и автоматични управления.

Чл. 420. Паротурбинните уредби се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 421. Експлоатацията на паротурбинните уредби се извършва при:

1. осигуряване на непрекъснатост в работата на основните и спомагателните съоръжения;

2. готовност за натоварване до номиналните електрически и топлинни товари;

3. спазване на енергийните показатели за икономичност на основните и спомагателните съоръжения.

Чл. 422. Системата за регулиране на парната турбина осигурява:

1. устойчиво поддържане на зададения електрически и топлинен товар, както и плавното му изменение при въздействие върху механизмите за управление на турбината;

2. устойчиво поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход (без включване на генератора в паралел) и плавното й променяне в границите на работния диапазон на механизма за управление на турбината;

3. задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора от пълен до нулев електрически товар, включително при изключване от паралел, когато турбината работи с максимален разход и при номинални параметри на парата.

Чл. 423. (1) Системата за автоматично регулиране на парната турбина поддържа стабилност на параметрите на регулиране в границите:

1. степен на неравномерност на регулиране на честотата на въртене на ротора - 4,5 ±0,5%;

2. местна степен на неравномерност на честотата на въртене при всички товари - не по-ниска от 2,5%, а при товари до 15% не по-висока от 10%;

3. степен на нечувствителност на честотата на въртене на ротора - не по-висока от 0,3%;

4. степен на нечувствителност на регулиране налягането на парата в регулируемите пароотнемания (пароотбори) и на изхода на противоналегателните турбини:

а) при налягане/противоналягане по-ниско от 250 kРа - не повече от 5 kРа;

б) при налягане/противоналягане равно или по-високо от 250 kРа - не повече от 2%.

(2) Степента на неравномерност при регулиране на налягането на парата в регулируемите пароотнемания и на изхода на противоналегателните турбини се съобразява с изискванията на потребителите без предизвикване задействането на предпазните клапани.

Чл. 424. (1) Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10 - 12% над номиналната честота на въртене или до честотата, разрешена от производителя.

(2) При задействане на автомата за безопасност се затварят:

1. стопорните и регулиращите (или стопорно-регулиращите) клапани на свежа пара и на парата от междинния паропрегревател;

2. стопорните (отсекателните), регулиращите и обратните клапани, както и регулиращите диафрагми и клапите на пароотнеманията;

3. отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни пароизточници.

Чл. 425. Проверките и изпитванията на системата за регулиране и защита на турбината от повишаване на честотата на въртене се извършват съгласно инструкциите на завода производител.

Чл. 426. Системата за защита на турбината от повишаване честотата на въртене на ротора се изпитва с реално повишаване на честотата на въртене, ако няма специални указания от завода производител, в следните случаи;

1. след основен ремонт на турбината;

2. преди изпитване на системата за регулиране, с изключване на генератора от паралел (хвърляне на товара);

3. след разглобяване на автомата за безопасност;

4. след едномесечен престой на турбината;

5. след разглобяване на системата за регулиране или на нейни възли;

6. не по-рядко от веднъж на четири месеца.

Чл. 427. (1) Стопорните и регулиращите клапани на турбината се поддържат плътни.

(2) Плътността на клапаните по ал. 1 се проверява с отделно изпитване за всяка група клапани, като честотата на въртене на ротора на турбината се ограничава до 50% от синхронната при номинални параметри на парата пред проверяваната група клапани.

(3) Не се допуска развъртане на ротора на турбината при затворени стопорни и регулиращи клапани и номинални параметри на свежата пара и вакуума.

(4) Проверката на плътността на клапаните се извършва най-малко веднъж в годината, както и в случаите:

1. преди изпитване на автомата за безопасност с повишаване на честотата на въртене на ротора на турбината;

2. преди и след основен ремонт на турбината;

3. при установяване на пропуски през клапаните в режимите на пускане или спиране на турбината.

Чл. 428. (1) Плътността на обратните клапани на регулируемите пароотнемания и действието на техните предпазни клапани се проверяват преди всяко изпитване на турбината с хвърляне на товара и изключване на генератора от паралел.

(2) Плътността на обратните клапани на всички пароотнемания се проверява преди всяко пускане и спиране на турбината, а при продължителна работа - не по-рядко от един път на 4 месеца.

(3) Забранява се работата на турбината с включено пароотнемане, на което обратният клапан е неизправен.

Чл. 429. Стопорните и регулиращите клапани на свежата пара и на парата след междинния прегрев, стопорните (отсекателните) и регулиращите клапани (диафрагмите) на пароотнеманията и отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни източници на пара се раздвижват, както следва:

1. на пълен ход - преди пускане на турбината и в случаите, предвидени в инструкцията за експлоатация на турбината, като се контролират плавността на хода и налягането на клапана;

2. на част от пълния ход - ежедневно по време на работа на турбината, ако конструкцията на клапана позволява това.

Чл. 430. Статичната характеристика на регулиране и времето за затваряне на стопорните и защитните клапани се определят преди и след основен ремонт на турбината или на основните възли на системите за регулиране и пароразпределение.

Чл. 431. (1) Системата за регулиране на турбината с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на пара и изключването на генератора от паралел, се изпитва:

1. при реконструкция с изменение на динамичната характеристика на турбоагрегата или на статичната и динамичната характеристика на регулиращата система;

2. след основен ремонт.

(2) Изпитването по ал. 1 на турбини, снабдени с електрохидравлични преобразуватели, се допуска без изключване на генератора от паралел само със затваряне на регулиращите клапани.

Чл. 432. При откриване на различия на характеристиките на регулиране и защита от нормативните турбината се спира, докато не бъдат открити и отстранени причините за това.

Чл. 433. Работа на турбината с въведен ограничител на мощност се допуска временно при спазване на вътрешната инструкция и с разрешение на ръководителя на експлоатацията в електроцентралата. В този случай максималният допустим товар на турбината е най-малко с 5% под ограничителната стойност.

Чл. 434. За маслената система на турбината се поставят изискванията за сигурна работа при всички режими на турбоагрегата, поддържане на качеството на маслото и температурния режим в нормите и без замърсяване на системата за охлаждане и околната среда.

Чл. 435. (1) Резервните, аварийните маслени помпи и устройствата за автоматичното им включване се проверяват с включване в работа два пъти месечно - при работещ турбоагрегат и преди всяко негово пускане и спиране.

(2) На турбини, чиито работни и резервни маслени помпи за мазане на лагерите имат индивидуални електрозадвижвания, проверка за автоматично включване на резервата преди спиране не се извършва.

Чл. 436. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за смазване, регулиране и уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работното й положение.

Чл. 437. (1) Кондензационната уредба на турбината се поддържа в състояние, което осигурява оптимален вакуум и качество на основния кондензат при всички режими на работа.

(2) Контролът за работата на кондензационната уредба и сроковете за проверка се определят с вътрешна инструкция в зависимост от условията на експлоатация.

Чл. 438. (1) Системите за регенерация на турбината осигуряват нормативните стойности на температурата на питателната вода (кондензата) във всеки подгревател, в съответствие с налягането на греещата пара и поддържането на температурния напор.

(2) Температурният напор се проверява ежемесечно и след всеки ремонт на регенеративните подгреватели.

Чл. 439. (1) Не се допуска експлоатация на подгреватели високо налягане без или с неизправни елементи на техните защити и регулатори на ниво.

(2) При наличие на групова обходна линия (байпас) се забранява работата на цялата група подгреватели, ако има неизправна защита или един от подгревателите е изключен по пара.

Чл. 440. (1) Преди пускане на турбината от студено състояние, след ремонт или повече от три денонощия в резерв се проверяват изправността и готовността на основните и спомагателните съоръжения, средствата за измерване и технологична защита, блокировките, дистанционното и автоматичното управление, оперативните връзки.

(2) При пускане на турбината от топло състояние защитите и блокировките се настройват съгласно изискванията на производителя.

(3) Пускането на турбина се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник.

Чл. 441. (1) Изпитването на конвенционална система за регулиране на турбината с рязко хвърляне на товар, съответстващ на максималния разход на пара, се извършва с изключване на генератора от мрежата:

1. при приемане на турбината в експлоатация;

2. след реконструкция, изменяща динамичната характеристика на турбоагрегата или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система.

(2) Изпитванията на парни турбини, снабдени с електрохидравлични преобразуватели на хидравличната регулираща система, се разрешават с мигновено хвърляне на товара при затваряне само на регулиращите клапани без изключване на генератора от мрежата.

Чл. 442. Забранява се пускането на турбината в случаите на:

1. отклонение на контролните показатели за топлинното и механичното състояние на турбината извън границите на допустимите стойности, разрешени от производителя;

2. неизправност на защита, която действа за спиране на турбината;

3. неизправност на системите за регулиране и пароразпределение, която може да увеличи честотата на въртенето на турбината над допустимите стойности;

4. неизправност на една от маслените помпи на системите за смазване, регулиране и уплътняване вала на генератора или на устройствата за автоматичното им включване;

5. отклонение на качеството на маслото и температурата му от нормите;

6. отклонение на качествените показатели на свежа пара от стойностите, посочени в глава двадесет и шеста.

Чл. 443. (1) Забранява се при спряна турбина без включено валопревъртащо устройство:

1. подаването на пара към лабиринтните уплътнения на турбината;

2. изхвърлянето на пара или гореща вода в кондензатора;

3. подаването на пара за подгряване на турбината.

(2) Подаването на пара в турбината за пускане и изхвърлянето в кондензатора на пара или вода от котлите се извършват при налягане в кондензатора не по-високо от 60 kРа, ако друго не е посочено от производителя.

(3) В турбина, която няма валопревъртащо устройство, пара се подава съгласно вътрешна инструкция.

Чл. 444. (1) Не се разрешава експлоатация на турбоагрегат (турбина-генератор) с вибрационна скорост на лагерите по-голяма от 4,5 mm/s (ефективна стойност).

(2) Допуска се работа на турбоагрегат с вибрационна скорост между 4,5 и 7,1 mm/s, ако не се наблюдава тенденция към нарастване, но не повече от 30 денонощия.

(3) Забранява се работата на турбоагрегат повече от 7 денонощия, когато вибрационната скорост е по-голяма 7,1 mm/s.

(4) При достигане на вибрационна скорост 11,2 mm/s турбоагрегатът се изключва без забавяне.

Чл. 445. (1) Турбоагрегатът се спира незабавно, когато при установен режим на работа внезапно и едновременно се получат:

1. изменение на вибрациите на двата лагера на един от роторите;

2. изменение на вибрациите на два съседни лагера;

3. изменение на двете компоненти на вибрацията на един от лагерите с 1 mm/s и повече от предишното им ниво.

(2) Допуска се работа на турбоагрегата в продължение до 3 денонощия при плавно нарастване с 2 mm/s на една компонента на вибрацията на един от лагерите.

Чл. 446. Не се допуска експлоатация на турбоагрегата при появата на нискочестотни вибрации, по-високи от 1 mm/s.

Чл. 447. Периодично, най-малко веднъж в месеца, се извършва оценка на засоляването на проточната част на турбината чрез измерване на налягането в контролните степени.

Чл. 448. Експлоатацията на паротурбинните уредби по схеми и режими, различни от предвидените в техническите условия на доставката им, се съгласува със завода производител.

Чл. 449. (1) Турбината се спира незабавно и генераторът се изключва от паралел от действието на защити или ръчно от персонала в случаите на:

1. увеличаване честотата на въртене на ротора над тази, за която е настроен автоматът за безопасност;

2. недопустимо осево преместване на ротора;

3. недопустимо изменение на положението на роторите относно цилиндрите;

4. намаляване налягането на маслото под допустимото в системата на мазане на лагерите;

5. намаляване нивото на маслото в масления резервоар под допустимото;

6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер, сегмент на аксиалния лагер или лагерна черупка от уплътнението на вала на генератора;

7. запалване на маслото или водорода от уплътняващите лагери на генератора;

8. недопустима разлика в наляганията на маслото и водорода в системата на уплътнението на вала на генератора;

9. недопустимо ниско ниво на маслото в демпферния резервоар на маслената система на уплътнението на вала на генератора;

10. изключване на всички маслени помпи в системата за уплътняване вала на генератора (при система без инжектор);

11. изключване на генератора поради вътрешна повреда;

12. недопустимо понижаване на вакуума в кондензатора;

13. недопустими разлики в наляганията на последната степен на турбини с противоналягане;

14. недопустимо повишаване на вибрациите на турбоагрегата;

15. поява на необичайни шумове и звуци от триене на метал вътре в турбината или генератора;

16. поява на искри или дим от лагерите и крайните уплътнения на турбината или генератора;

17. недопустимо понижаване на температурата на свежата пара или на парата след междинния прегрев;

18. поява на водни удари в паропроводите за свежа пара, в междинния прегрев или в турбината;

19. разкъсване или опасни пукнатини в маслопроводи, тръбопроводи на пароводния тракт и на възлите на пароразпределението;

20. прекратяване протичането на охлаждащата вода през статорната намотка на генератора;

21. недопустимо намаляване на налягането в системата за регулиране на турбината;

22. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни прибори;

23. други случаи, предвидени от завода производител или в проекта.

(2) Във вътрешната инструкция точно и ясно се указват недопустимите отклонения на стойностите на контролираните величини на паротурбинната уредба.

Чл. 450. Турбината се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на:

1. засядане на стопорен клапан на свежата пара или на парата след междинния прегрев;

2. засядане на регулиращи клапани или скъсване на техните вретена, засядане на регулиращи диафрагми или обратни клапани на пароотнеманията;

3. неизправности в регулиращата система;

4. нарушаване на нормалната работа на спомагателните съоръжения и на връзките между отделните съоръжения на паротурбинната инсталация, ако е невъзможно отстраняването на неизправностите без спиране;

5. повишаване на вибрациите на лагерите на турбоагрегата над 7,1 mm/s;

6. откриване на неизправности в технологичните защити, които могат да предизвикат неочаквано спиране на съоръженията;

7. изтичане на масло от лагери, маслопроводи и арматури, което създава опасност от пожар;

8. рязко изменение на показателите на свежата пара;

9. откриване на опасни концентрации на водород в картерите на лагери, кожуси, токопроводи, маслени резервоари, а така също и недопустими пропуски на водород от корпуса на генератора;

10. изтичане на пара и вода от тръбопроводи и оборудване.

Чл. 451. За всяка турбина се измерва и установява времето на спиране въртенето на ротора при нормален вакуум и при принудително понижаване на вакуума. При настъпили промени във времето в следващите спирания се установява причината и се вземат мерки за нейното отстраняване.

Чл. 452. При престой на турбината за продължително време се предприемат мерки срещу корозия на метала или се извършва консервация съгласно вътрешна инструкция.

Чл. 453. Не се разрешават провеждането на реконструкции и модернизации на турбините без съгласуване със завода производител.

Чл. 454. Топлинни изпитвания на турбините са провеждат периодично в процеса на експлоатация за потвърждаване на съответствието с нормативните характеристики, но не по-рядко от един път на 3 години.

Чл. 455. Газотурбинните уредби (ГТУ) се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 456. При експлоатация на ГТУ се осигуряват:

1. сигурна, безопасна, икономична работа на основните и спомагателните съоръжения;

2. поддържане на зададените параметри, съответстващи на режимите на работа и техническите условия на доставката на съоръженията;

3. чистота на проходната част на компресорите, турбините и топлообменните апарати;

4. опазване на околната среда.

Чл. 457. (1) Системата за регулиране на ГТУ осигурява:

1. устойчиво поддържане на зададения електрически товар с възможност за плавното му изменение;

2. устойчиво поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход без включен генератор в паралел;

3. нормално и безопасно пускане и спиране на ГТУ, както и спиране при аварийни ситуации;

4. задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора, от пълен до нулев електрически товар и изключване от паралел;

5. поддържане зададената стойност на температурата на газа пред турбината без допускане сработване на защитата, при нечувствителност на системата за ограничаване на температурата на газовете не повече от 10°С.

(2) Степента на статична неравномерност на регулиране честотата на въртене на вала на генератора се поддържа в границата 4 - 5% от номиналната честота.

(3) Минималната местна степен на статична неравномерност не може да е по-ниска от 2%, а степента на нечувствителност при всички товари - по-висока от 0,2% от номиналната честота на въртене.

Чл. 458. Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10 - 12% над номиналната или до честотата, разрешена от производителя.

Чл. 459. Устройствата за защита от недопустимо повишаване на температурата на газовете след всяка горивна степен се настройват за температури, указани в техническите условия на ГТУ.

Чл. 460. Системата за пречистване на въздуха за компресорите на ГТУ осигурява въздух с необходимата степен на очистване, определена от производителя. Въздушните филтри се преглеждат и почистват съгласно изискванията на производителя.

Чл. 461. Не се допуска обледяване на въздушните филтри и проходната част на компресорите. При опасност от обледяване се включват предвидените срещу това устройства.

Чл. 462. Излизащите от ГТУ газове се контролират по съдържанието на въглероден окис, въглероден двуокис, азотни окиси, кислород и метан.

Чл. 463. (1) Стопорните и регулиращите клапани за гориво на ГТУ се поддържат плътни.

(2) Клапаните се раздвижват на пълен ход преди всяко пускане и частично - ежедневно в работа, ако това е предвидено в инструкцията на ГТУ.

(3) Плътността на клапаните се проверява след ремонт и преди всяко пускане на ГТУ.

Чл. 464. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за мазане, регулиране и за уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работно положение.

Чл. 465. Не се допуска работа на ГТУ в двигателен режим на генератора.

Чл. 466. (1) Пускане, синхронизиране и включване в паралел на ГТУ от всяко топлинно състояние се извършват автоматично.

(2) Плановото спиране на ГТУ се извършва автоматично по зададена програма.

Чл. 467. Пускането на ГТУ се ръководи от началника на смяната, а след основен и среден ремонт - от лице, назначено от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 468. (1) Преди пускане на ГТУ след ремонт или след престой, по-дълъг от 3 денонощия, се проверяват:

1. изправността и готовността за включване на системите за технологична защита и автоматика;

2. блокировките на спомагателните съоръжения;

3. маслената система;

4. средствата за измерване;

5. средствата за оперативна връзка.

(2) Откритите неизправности по ал. 1 се отстраняват незабавно.

Чл. 469. (1) Забранява се пускането на ГТУ в случаите на:

1. неизправност на която и да е защита;

2. дефекти в регулиращата система, които могат да предизвикат повишаване на температурата на газовете над допустимата или повишаване на честотата на въртене на турбината над допустимата;

3. неизправност на една от маслените помпи или на системата за управлението им;

4. отклонение на показателите за качество на горивото/маслото от нормираните;

5. отклонение на налягането или температурата на горивото/маслото от допустимите стойности;

6. отклонение на контролните показатели за топлинното или механичното състояние на ГТУ от допустимите стойности.

(2) Пускането на ГТУ след аварийно спиране не се разрешава, когато причините за това не са отстранени.

Чл. 470. (1) На ГТУ се извършва вентилиране на горивния тракт в случаите:

1. при пускане преди запалване на горивото в горивната камера;

2. след всеки неуспешен опит за пускане;

3. след нормално спиране на ГТУ.

(2) Продължителността и средствата за вентилиране (въздух, инертни газове) се определят в експлоатационната инструкция в зависимост от компановката на тракта, вида на горивото и типа на ГТУ. При работа на течно гориво вентилирането е за време не по-малко от 4 min, а на газообразно гориво - 10 min.

Чл. 471. Пускането на ГТУ се прекратява незабавно от действието на защитите или от персонала в случаите на:

1. нарушаване на установения ред на пусковите операции;

2. повишаване температурата на газовете над допустимата по програмата на пуска;

3. повишаване натоварването на пусковото устройство над допустимото;

4. понижаване честотата на въртене на ротора извън предвиденото след изключване на пусковото устройство;

5. преминаване на компресорите на ГТУ в автоколебателен режим.

Чл. 472. Газотурбинната уредба незабавно се изключва от действието на защитите или от персонала в случаите на:

1. повишаване температурата на газовете в характерни сечения на турбината над допустимата;

2. повишаване честотата на въртене на вала над допустимата;

3. появяване на пукнатини или разкъсвания на тръбопроводите за гориво или масло;

4. недопустимо осово преместване и недопустими относителни премествания на роторите на компресорите и турбините;

5. спадане налягането на маслото в системата за смазване на лагерите и на нивото в масления резервоар под допустимото;

6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер или сегмент на аксиалния лагер;

7. появяване на необичайни шумове и звуци от триене на метал в турбината и апаратите на ГТУ;

8. повишаване на вибрациите на лагерите над допустимите;

9. появяване на искри или дим от лагерите или крайните уплътнения на турбините или генератора;

10. запалване на масло или гориво, без да е възможно загасяване с наличните противопожарни средства;

11. появяване на локални взривове в горивните камери или газоходите;

12. загасване на факела в горивната камера при недопустимо налягане на горивото;

13. отпадане на захранващото напрежение на устройствата за регулиране и автоматизация или на всички измервателни прибори;

14. изключване на турбогенератора поради вътрешни повреди;

15. преминаване на компресорите в автоколебателен режим или недопустимо приближаване към него;

16. недопустимо изменение на налягането на въздуха след компресорите;

17. други случаи, предвидени от производителя на съоръжението.

Чл. 473. Газотурбинната уредба се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на:

1. нарушаване нормалния режим на експлоатация, задействала е предупредителната сигнализация и нарушенията не могат да се отстранят без спиране;

2. засядане на стопорни, регулиращи и противоавтоколебателни клапани;

3. повишаване температурата на корпуса на турбината, горивните камери и свързващите тръбопроводи над допустимата и не е възможно да се понижи с изменение на товара на ГТУ;

4. разлики в измерваните температури на газовете над допустимите;

5. повишаване температурата на въздуха пред компресорите високо налягане над допустимата;

6. неизправност на защита или на измервателни прибори.

Чл. 474. Системите за регулиране и защита на ГТУ от повишаване честотата на въртене се проверяват и изпитват съгласно инструкцията на производителя.

Чл. 475. Защитата от превишена температура на газовете в турбината се проверява най-малко веднъж на 4 месеца.

Чл. 476. Системата за регулиране на ГТУ с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на гориво, и изключването на генератора от паралел се изпитват в случаите след:

1. извършена реконструкция с изменение на динамичните характеристики на ГТУ или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система;

2. появяване на съществени изменения на статичните и динамичните характеристики на регулирането в процеса на експлоатация или след ремонт.

Чл. 477. (1) Газотурбинните уредби, които не работят постоянно, се поддържат в постоянна готовност за пускане.

(2) Проверка на готовността за пускане, както и контролни автоматични пускания с натоварване се извършват ежемесечно.

Чл. 478. Ефективната стойност на вибрационната скорост на лагерите на турбината, компресорите, турбогенератора и възбудителката съответства на посочената в чл. 444.

Чл. 479. След изключване на ГТУ за всеки вал се измерва времето на спиране въртенето на ротор. При настъпване на промени във времето в следващите спирания се установява причината и се предприемат мерки за отстраняването й.

Чл. 480. (1) При извеждане на ГТУ в продължителен резерв се предприемат мерки срещу корозия на метала и при необходимост се извършва консервация.

(2) Възлите, подлежащи на консервация, и технологията на консервация се определят с техническите условия при доставката на ГТУ.

Чл. 481. (1) При експлоатацията на ГТУ се извършва техническо обслужване и диагностика съобразно режимите и продължителността на работа, броя на пусканията, използваното гориво и състоянието на съоръженията.

(2) Сроковете, обемът и видът на работите по ал. 1 се определят с вътрешна инструкция на енергийния обект.

Чл. 482. Техническата експлоатацията на енергийни блокови уредби (блокови уредби) в ТЕЦ се извършва при спазване изискванията на тази глава, глави двадесет и първа, двадесет и втора, двадесет и трета и тези на производителя.

Чл. 483. Участието на блоковите уредби в покриването на товаровия график се осигурява посредством промяна на натоварването на енергийния блок в регулируемия диапазон и при необходимост до техническия минимум, поставянето му в резерв и пускането от различно топлинно състояние.

Чл. 484. Границите на регулируемия диапазон и на техническия минимум на натоварване на блоковата уредба се записват в местната инструкция и са на разположение на оператора на електрическата мрежа.

Чл. 485. При натоварване на енергийния блок на долната граница на регулируемия диапазон или на техническия минимум, понижаването на температурата на свежата пара и на междинно прегрятата пара е не по-голямо от зададеното от производителя.

Чл. 486. Максималната скорост на изменение на товара на енергийния блок в регулируемия диапазон се определя съгласно нормите за работа в електроенергийната система и от ограниченията за съоръженията.

Чл. 487. При спиране на блоковите уредби в резерв за денонощието не се извършват:

1. разхлаждане на съоръженията;

2. задържане на пара в системата за междинно прегряване;

3. изхвърляне на кондензат от паропрегревателните повърхности в горещите парни колектори на барабанни и правотокови котли, снабдени с пълнопоточни сепаратори.

Чл. 488. Съоръженията, пусковите схеми, арматурата, разпалващото и водното стопанство на енергийните блокове се поддържат в състояние и готовност за пускане от всяко топлинно състояние и с минимална продължителност на време.

Чл. 489. Забранява се пускането на енергиен блок в случаите:

1. наличие на условия, които забраняват пускането на основните съоръжения (котел-турбина) съгласно наредбата;

2. неизправност на технологична защита за спиране на съоръжение от уредбата;

3. неизправност на устройствата за дистанционно управление на оперативните регулиращи органи и на арматурата, използвана при аварийни ситуации;

4. неизправност на блоковата уредба за обезсоляване;

5. повреда на опори и пружинни окачвания на тръбопроводи.

Чл. 490. (1) Не се допуска работата на енергиен блок с включени регулатори на налягане пред турбината, които действат на регулиращите й клапани, ако те не участват в системата за регулиране на честотата и мощността в енергийната система.

(2) При неизправност или неустойчива работа на енергийния блок се допуска временно, с разрешение на оператора на електрическата мрежа, работа с включени регулатори по ал. 1.

Чл. 491. В случай на "хвърляне" на товара на турбина и незадействане на системата за автоматично регулиране на честотата и мощността на енергийния блок персоналът незабавно променя товара на котела в границите на регулируемия диапазон и възстановява налягането на свежата пара на изхода.

Чл. 492. Енергийният блок се спира незабавно от действието на защитите или персонала в случаите на:

1. спиране на котел или двата котела (дубъл блок) - в случаите по чл. 418;

2. изключване на турбината, свързано с нейното повреждане, или опасни нарушения на режима на работа, посочени в глава двадесет и втора;

3. изключване на генератора или трансформатора на блока поради вътрешни повреди;

4. изключване на всички питателни помпи;

5. поява на надлъжни пукнатини или разкъсване на питателния тръбопровод, паропровода или корпуса на деаератора;

6. загуба на напрежение на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни прибори за контрол;

7. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или веригите за дистанционно управление на арматурата, която участва в схемите на защитите.

Чл. 493. (1) Не се разрешават промени в проектните пускови схеми на енергийните блокове, приети в редовна експлоатация, без доказана необходимост.

(2) Допуска се промяна на схемите по ал. 1 за повишаване на сигурността и качеството на работата, само след съгласуване с производителя.

(3) Пускането на енергийния блок се ръководи от дежурния инженер, а след основен или среден ремонт - от главния инженер или заместника му по експлоатация.

Чл. 494. Системите за управление на технологичните процеси на всички нива се поддържат в състояние и готовност за осигуряването на:

1. контрол на технологичните процеси и параметри;

2. автоматично регулиране на технологичните процеси;

3. автоматична защита на енергийните съоръжения;

4. технологична и аварийна сигнализация;

5. дистанционно управление на регулиращата и основната спирателна арматура.

Чл. 495. При нормална работа на технологичните съоръжения се поддържат постоянно включени в действие:

1. средствата за измерване на технологичните параметри;

2. средствата и системите за обработване и визуализация на информацията;

3. системите за автоматично регулиране;

4. технологичните защити и сигнализации;

5. функционално-груповото и дистанционното управление;

6. системите за диагностика.

Чл. 496. Състоянието и настройката на системите за автоматично регулиране на технологичните процеси осигуряват оптимални режими на икономична работа на съоръженията, а тези на технологичните защити - сигурността на съоръженията.

Чл. 497. Системите за измерване, автоматично регулиране, дистанционно управление и защита на процесите в енергийните обекти се въвеждат при спазване на изискванията на производителите на основните съоръжения. В процеса на експлоатацията те се усъвършенстват и обновяват.

Чл. 498. При обслужване на средствата за измерване и на системите за управление и защита се осигурява:

1. поддържането им в изправно състояние и готовност за работа;

2. осъществяване на програмите за модернизация и за повишаване на ефективността;

3. необходимият запас от резервни уреди, части и материали.

Чл. 499. Системите за автоматично включване на резервното захранване се поддържат в постоянна готовност, като периодично се проверяват по график, утвърден от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 500. (1) На местата, където са разположени средствата за измерване и автоматизация, не се допускат отклонения на параметрите на околната среда (температура, влажност, вибрации, запрашеност, напрегнатост на външни електрически и магнитни полета), по-големи от допустимите.

(2) В технологичните командни зали и местата, където са инсталирани шкафовете на системите за управление и защити, температурата на въздуха се поддържа не по-висока от 30°С, а относителната му влажност - не повече от 75%.

Чл. 501. (1) На всички табла, пултове, технически средства за измерване и автоматизация, кабели, импулсни линии, клемни кутии, клемореди и изпълнителни механизми се поставят трайни надписи за предназначението им и обозначения според технологичните схеми.

(2) На измервателните уреди се поставя маркировка или индикация за пределно допустимата стойност на измерваната величина, а на тези, включени в защитата - и стойността на задействането й.

Чл. 502. До първичните уреди, изпълнителните механизми и отборните устройства се осигурява свободен достъп за наблюдение и ремонт, а площадките за обслужване се обезопасяват.

Чл. 503. Местата на преминаване на импулсните и кабелните линии през стени и плочи, както и въводите им в таблата (шкафовете) в командната зала се уплътняват. Състоянието на уплътнението периодично се проверява, както и след извършването на ремонтни работи.

Чл. 504. (1) Не се допуска работа на импулсните линии с пропуски и без съпътстващи инсталации, осигуряващи нормална работа на линиите, при отрицателни температури на околната среда.

(2) Импулсните линии се продухват периодично в срокове, определени с вътрешна инструкция.

(3) Първичната спирателна арматура на отборните устройства осигурява възможност за сигурно изключване на импулсните линии при работа на основното съоръжение.

Чл. 505. (1) Спирателната арматура, използвана в системите с дистанционно управление, в процеса на експлоатацията се проверява за плътност.

(2) Плътността при затваряне се осигурява от сервомеханизмите без необходимост от ръчно дозатваряне.

(3) Регулиращата арматура се проверява в съответствие с разходните характеристики.

Чл. 506. (1) Не се допуска извеждането от работа на изправни технологични защити.

(2) Допуска се извеждане на защити от работа в случаите:

1. на преходни режими, когато е отбелязано в инструкцията за експлоатация на основното съоръжение;

2. при очевидна неизправност на защитата или получен сигнал за това;

3. за периодична проверка съгласно утвърден график;

4. при други случаи с разпореждане на ръководителя по експлоатацията.

(3) Извеждането на защитите се регистрира в оперативния дневник и в дневника за разпореждане.

Чл. 507. Извършването на ремонтни и други дейности във веригите на включени защити се забранява.

Чл. 508. (1) В енергийните обекти се изготвя карта (дневник) със стойностите за настройване на технологичните защити.

(2) Стойностите и времената на задействане на технологичните защити се определят в проектите и от производителите на защитаваните съоръжения.

(3) В случаите на реконструкция на технологичните съоръжения стойностите и времената на задействане на защитите се определят опитно.

(4) Устройствата на защитите след задаване стойността на задействане се осигуряват срещу непреднамерена промяна и се пломбират.

(5) Снемането на осигуровката и пломбата се разрешава само при изключена защита и след записване в оперативния дневник.

Чл. 509. (1) Технологичните защити се комплектуват с устройства за сигнализация и регистриране на първопричината за заработване, включени през цялото време на работа на защитаваното съоръжение.

(2) Всички случаи на заработване или незаработване на защитите се водят на отчет, а причините се анализират.

Чл. 510. (1) Автоматизираните системи за управление се въвеждат в експлоатация в състояние да поддържат зададения технологичен режим на съоръженията.

(2) Изключване на изправни системи и елементи от тях се допуска само в случаите, указани в експлоатационните инструкции на съоръженията.

Чл. 511. За всяка АСУ, въведена в експлоатация, се води досие с данни за параметрите на настройките и ползваните програмни продукти.

Чл. 534. Тръбопроводите се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 535. В енергийното предприятие със заповед на ръководителя се определят правоспособни технически лица, които отговарят за изправното състояние и безопасната експлоатация на тръбопроводите в съответствие с нормативните актове.

Чл. 536. (1) В енергийните обекти се изготвят списъци на тръбопроводите, за които се упражнява технически надзор от главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор".

(2) За всеки тръбопровод се изготвя досие.

(3) Персоналът на обекта да разполага с топлинните схеми на тръбопроводите, допълнени с измененията, нанесени на тях по време на експлоатацията.

Чл. 537. Средствата за измерване, с които се осигурява безопасната експлоатация на тръбопроводите, подлежат на метрологична проверка.

Чл. 538. На всеки енергиен обект се изготвя вътрешна инструкция за експлоатация на тръбопроводите, която отразява особеностите на обекта и задължително включва:

1. общите задължения на персонала;

2. реда за пускане, спиране и обслужване на тръбопроводите;

3. реда за обслужване и проверка на предпазните устройства, средствата за измерване и други уреди и съоръжения;

4. действията на персонала при възникване на аварии и злополуки.

Чл. 539. Преди включване на съоръженията в работа след основен ремонт, реконструкция или изрязване и заваряване на участъци от тръбопроводи, смяна на арматура, настройване на опори и смяна на топлинна изолация се проверяват:

1. демонтажът на временните монтажни и ремонтни приспособления;

2. изправността на неподвижните и подвижните опори и пружинните окачвания и закрепвания;

3. размерите на натегнатите пружини, опорите и окачванията в студено състояние, и изправността на носещите щанги на окачванията;

4. изправността на индикаторите за топлинни премествания и на средствата за топлинен контрол;

5. възможността за свободно преместване на тръбопроводите при подгряване и други експлоатационни режими;

6. състоянието на дренажите, обезвъздушителите и предпазните устройства;

7. съответствието на наклоните на хоризонталните участъци на тръбопроводите съгласно техническата документация;

8. свободното движение на подвижните части на тръбната арматура;

9. сигнализацията за крайните положения на спирателната арматура;

10. състоянието на топлинната изолация;

11. комплектуването на ремонтната документация със схеми, формуляри, документация по заварките, протоколи от металографски изследвания и актове за приемане след ремонт.

Чл. 540. Не се допуска извършването на ремонтни работи на тръбопровод под налягане.

Чл. 541. При експлоатация на тръбопроводите и арматурата се контролират:

1. топлинните премествания, отчетени по индикаторите (реперите), и съответствието им с проектните стойности;

2. възникването на повишени вибрации;

3. херметичността на предпазните устройства, арматурата и фланцовите съединения;

4. температурният режим на метала при пускане и спиране;

5. температурната разлика между топлоносителя и стената на неизстинали паропроводи при запълването им;

6. степента на натягане на пружините на окачванията и опорите в работно и в студено състояние;

7. показанията на указателя на положението на регулиращата арматура с фактическото й положение;

8. наличието на смазочни материали в лагерите и възлите на предавателните механизми.

Чл. 542. При замяна на детайли и участъци от тръбопровод се следи спазването на проектните наклон и положение на осите му, както и на съпътстващите дренажни линии.

Чл. 543. При обединяване на няколко дренажни линии в обща дренажна магистрала на всека една от тях се монтира спирателна арматура.

Чл. 544. Не се разрешава работа на тръбопроводите в случаите на:

1. повишаване на налягането и температурата над разрешените стойности;

2. появяване на хидравлични удари в тръбопроводите за пара;

3. появяване на пукнатини, издутини, пропуски на пара или вода;

4. установяване на недопустими измествания в опорно-окачващата система.

Чл. 545. Арматурата се използва по предназначението си. Забранява се използването на спирателна арматура като регулираща.

Чл. 546. (1) На арматурата се нанасят трайни надписи с номер от технологичната схема на тръбопроводите и с указатели за посоката на въртене на маховика.

(2) На регулиращата арматура се поставят указатели за степента на отваряне на регулиращия орган, а на спирателната арматура - указатели "Отворено" и "Затворено". Ремонтните работи по тръбопроводите, арматурата и поставянето и снемането на заглушаващи тапи, които отделят ремонтирания участък от тръбопровода, се извършват по правилата на нарядната система.

Чл. 547. (1) Топлинната изолация на тръбопроводите и арматурите се поддържа в изправно състояние по цялата дължина на полагането.

(2) Топлинната изолация на тръбопроводи, които са монтирани на открито, и на тези, които са в близост до маслени резервоари, масло и мазутопроводи, се облицова с метално или друго защитно покритие.

(3) Тръбопроводи, които са в близост до кабелни линии, се отделят с метално покритие.

(4) Тръбопроводи и арматура за топлоносители с температура, по-ниска от тази на околната среда, се защитават срещу корозия и изпълняват с хидро- и топлоизолация.

(5) Температурата на повърхността на изолацията при температура на околния въздух 25 °C не може да превишава 45 °C.

(6) Конструкцията на топлинната изолация на фланцови съединения, арматура и участъци от тръбопроводи, подложени на периодичен контрол (заваръчни съединения, репери за измерване на пълзене и др.), позволява многократен демонтаж/монтаж.

Чл. 548. (1) Изолацията на тръбопроводи, които нямат защитно покритие, се оцветява, а на защитените с покритие се нанасят маркировъчни пръстени.

(2) Оцветяването и надписите на тръбопроводите съответстват на изискванията на действащата техническа нормативна уредба.

Чл. 549. (1) Спомагателните топломеханични съоръжения са част от уредбите на основните топломеханични съоръжения (котли, турбини). Те включват подгревателите за високо, средно и ниско налягане, редукционно-охладителните уредби, помпите, вентилаторите, техническите резервоари, импулсните линии и всички други устройства, без които основните съоръжения не могат да функционират.

(2) Разпределението на спомагателните топломеханични съоръжения за обслужване от експлоатационния персонал се определя със заповед от ръководителя по експлоатацията на обекта.

Чл. 550. При експлоатацията на спомагателните топломеханични съоръжения, които подлежат на държавен технически надзор, се спазват изискванията на действащата нормативна уредба и предписанията на контролните органи.

Чл. 551. Не се допуска работа на спомагателните топлотехнически съоръжения без инструкция за експлоатацията им.

Чл. 552. Изправността на технологичните защити и блокировки на спомагателните съоръжения се проверява периодично в срокове, определени с вътрешна инструкция, и всеки път след:

1. неселективно заработване на защита преди включването й отново в работа;

2. основен ремонт;

3. престой повече от 3 денонощия.

Чл. 553. (1) Всички спомагателни топломеханични съоръжения, които се намират в готовност за незабавно пускане или са в режим на автоматично включване на резерва (АВР), се поддържат в изправно състояние и постоянно подгрявани (ако това се налага).

(2) Спирателната арматура по тръбопроводите към автоматично включваните резервни съоръжения се намира в отворено състояние.

(3) Действието на АВР се проверява периодично по вътрешна инструкция. Плановото превключване от работещо на резервно съоръжение се извършва най-малко веднъж месечно.

Чл. 554. Не се допуска включването в работа на спомагателни топломеханични съоръжения при установена неизправност на:

1. устройствата за защита, автоматика и блокировки;

2. автоматичното регулиране на процесите, когато параметрите за регулиране (налягания, температури, нива, дебити, концентрации, обороти и др.) не могат да се поддържат в допустимите граници чрез ръчно управление;

3. видими дефекти, които биха довели до опасност за живота на хора, пожар или разрушаване на съоръжение;

4. аварийно изключване, без причината за него да е била открита и отстранена.

Чл. 555. Не се допуска експлоатацията на спомагателни топломеханични съоръжения в следните случаи:

1. работните параметри не могат да се поддържат в допустимите граници с ръчно управление, когато автоматичното регулиране е изведено от действие;

2. неизправности в предпазните устройства, защитите и блокировките, както и с изведени от действие защити и блокировки;

3. повреди, които в процеса на експлоатация се развиват и могат да доведат до авария, пожар или опасност за персонала;

4. неизправност на системата за рециркулация на помпите, ако такива има по проект;

5. влошаване на условията на смазване и охлаждане на съоръженията;

6. поява на вибрации, които превишават допустимите граници;

7. повредено антикорозионно покритие;

8. след авария, когато се налага извършването на ремонт.

Чл. 556. Експлоатацията на спомагателните топлотехнически съоръжения се осъществява при условия, които осигуряват:

1. работа по проектната схема;

2. липса на пропуски на работен флуид;

3. изправност на топлинната изолация, когато има такава;

4. работа с минимален разход на енергия, охлаждаща вода, масло и смазочни материали.

Чл. 581. На всеки енергиен обект по време на монтажа и през целия експлоатационен период се контролира състоянието на метала и на заваръчните съединения на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи в съответствие с техническата нормативна уредба и БДС.

Чл. 582. За осъществяване на контрол върху състоянието на метала на енергийния обект от ръководителя на обекта се изготвят и утвърждават:

1. списък на съоръженията, на които металът се проверява през целия експлоатационен период;

2. програма със срокове и обем на работите, определени от действащата техническа нормативна уредба, за съоръженията по т. 1;

3. списък на лицата, отговорни за организирането, провеждането на контрола и съхраняването на документацията.

Чл. 583. Контролът на метала се извършва от акредитирано лице в присъствието на специалисти от обекта, отговорни за контрола на метала.

Чл. 584. При необходимост се извършва допълнителен контрол на метала извън обема, определен от действащата техническа нормативна уредба, по програма, утвърдена от ръководителя на енергийния обект.

Чл. 585. (1) На метала на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи се извършват:

1. входящ контрол - по време на монтаж, ремонт или реконструкция преди включването на съоръжението в експлоатация;

2. експлоатационен контрол - по време на целия период на експлоатацията;

3. граничен контрол - при констатиране на степен на изчерпване на остатъчния ресурс 90% и повече на отделни елементи или системи от дадено съоръжение.

(2) Техническата документация за проверките и контрола на метала се съхранява до бракуването на съоръженията.

Чл. 586. (1) Методите и обемът на входящия контрол на метала се определят в съответните нормативно-технически документи.

(2) Характеристиките на метала, определени при входящия контрол, се използват в базата от данни за сравнителна оценка на състоянието му през целия експлоатационен период.

Чл. 587. (1) Експлоатационният контрол се извършва по методи, с които може да се установят настъпилите изменения в състоянието на метала и да се определи годността му за експлоатация до изчерпване на проектния ресурс.

(2) Обемът и сроковете за извършване на експлоатационен контрол се определят с вътрешна инструкция, съобразени с нормативна уредба и с условията на работа на съоръженията.

Чл. 588. (1) Допуска се след изчерпване на проектния ресурс на основните елементи от енергийните съоръжения (тръбопроводи, колектори и барабани на котли, паропроводи, корпуси на турбини, клапани и др.) изрязването на метални образци от тях за извършване на техническа диагностика.

(2) Въз основа на техническата диагностика по ал. 1 се изготвят заключения за остатъчния ресурс на метала и предписания за определяне на допълнителен срок за работа или за бракуването му.

Чл. 589. За оценяване състоянието на основния и наварен метал се използват неразрушаващи методи за контрол.

Чл. 590. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Получените резултати от извършения контрол на метала по чл. 583, 586, 587 и 588 се документират и се съхраняват до извеждане на съоръженията от експлоатация.

Чл. 591. При неудовлетворителни резултати от проведен контрол за състоянието на метала на отговорни елементи и възли ръководителят на обекта назначава експертно-техническа комисия, която анализира резултатите от контрола, заключението на акредитираното лице, провело техническата диагностика, и взима решение за ремонт на тези елементи и възли или за техния демонтаж или за провеждане на възстановителна термична обработка.

Чл. 592. Вътрешната инструкция на обекта, по която се извършва контрол на метала, отразява особеностите на експлоатацията на съоръженията и на нормативните актове.

Чл. 649. При експлоатацията на генератори и синхронни компенсатори се осигурява продължителната им работа и надеждното действие на системите за възбуждане, охлаждане, маслоснабдяване, пожарогасене, както и на средствата за контрол, защита, автоматика и диагностика.

Чл. 650. (1) Автоматичните регулатори на възбуждане (АРВ) се поддържат постоянно включени в работа.

(2) Допуска се изключването на АРВ или на отделни елементи (ограничение на минималното възбуждане и др.) само в случаите на ремонт или проверка на самото устройство.

(3) Настройката и действието на АРВ се съобразяват с допустимите режими на работа на генераторите/синхронните компенсатори и устройствата за автоматика в електрическата централа и електроенергийната система.

(4) Автоматичните регулатори на възбуждане и устройствата за форсировка на работното възбуждане осигуряват:

1. пределно установено напрежение на възбуждане не по-ниско от двукратното напрежение на възбуждане в работен режим, ако няма технически ограничения от производителите;

2. номинална скорост на нарастване напрежението на възбуждане;

3. автоматично ограничаване на зададената продължителност на форсировка.

Чл. 651. (1) Генераторите се въвеждат в експлоатация с работното възбуждане.

(2) Превключването от работно на резервно възбуждане и обратно като правило се осъществява без изключване на генератора от мрежата.

Чл. 652. На всички генератори и синхронни компенсатори, които нямат намотки за отрицателно възбуждане в ротора, се изпълнява защита от пренапрежения на роторната намотка (разрядник, гасително съпротивление и др.), включена постоянно в работа.

Чл. 653. (1) Резервните източници за снабдяване с масло уплътнението на вала на турбогенераторите с водородно охлаждане се включват в работа автоматично при изключване на работния източник или при понижаване налягането на маслото под зададената граница.

(2) За резервиране на основните маслоизточници за уплътнение на вала на генераторите с мощност 60 МW и по-голяма се осигуряват постоянно включени демпферни (буферни) маслени резервоари за подаване на масло и поддържане на положителна разлика в налягането на масло-водород до окончателно спиране на турбогенератора.

Чл. 654. (1) След монтаж и основен ремонт турбогенераторите и синхронните компенсатори с водородно охлаждане се включват в работа на проектното номинално налягане на водорода.

(2) Не се допуска работа под товар на генератори и синхронни компенсатори, на които активните части директно се охлаждат с водород или с водород и вода, когато са запълнени с въздух. Разрешава се непродължителна работа само на празен ход без възбуждане при температура на въздуха не по-висока от разрешената в заводската инструкция.

Чл. 655. Устройствата за пожарогасене на генераторите и синхронните компенсатори се поддържат в постоянна готовност с възможност за незабавното им привеждане в действие.

Чл. 656. При пускането и експлоатацията на генераторите и синхронните компенсатори се контролират:

1. електрическите параметри на статора, ротора и възбудителната система;

2. температурите на намотката и стоманата на статора и на охлаждащата среда, в това число на съоръженията от системата за възбуждане;

3. температурата на всички лагери;

4. налягането на дестилата, в това число разликата на налягането вход-изход във филтрите, специфичното съпротивление и разходът на дестилат през намотките и другите активни и конструктивни части;

5. налягането и чистотата на водорода;

6. налягането и температурата на маслото, както и разликата в налягането на маслото и водорода в уплътненията на вала;

7. херметичността на системата за водно охлаждане на намотките;

8. влажността на водорода в корпуса на турбогенератора с водородно и водородно-водно охлаждане;

9. нивото на маслото в демпферните резервоари и в поплавковите хидрозатвори на турбогенераторите;

10. нивото на маслото в маслените вани на аксиалните и радиалните лагери на хидрогенераторите;

11. вибрациите на лагерите и контактните пръстени на турбогенераторите, на кръстовините и лагерите на хидрогенераторите.

Чл. 657. Показателите за работата на газомаслената и водната система на генераторите и синхронните компенсатори се контролират, както следва:

1. температурата на точката на оросяване (влажност) на водорода в корпуса на генератора - веднъж в седмицата, а при неизправна система за индивидуално изсушаване на газа или при влажност, превишаваща допустимата - веднъж в денонощието;

2. влажността на газа в корпуса на генератор с водородно-водно охлаждане, автоматично - непрекъснато;

3. газовата плътност на корпуса на генератора (денонощна загуба на водород) - не по-рядко от веднъж в месеца;

4. чистотата на водорода в корпуса на машината - не по- рядко от веднъж в седмицата чрез контролни химични анализи и непрекъснато с автоматичен газоанализатор, а при неизправност на последния - веднъж на смяна;

5. съдържанието на водород в газовите уловители на намотките и газоохладителите на генераторите с водородо-водно охлаждане, в картерите на лагерите, сливните маслопроводи за уплътнението на вала (по въздушна страна), кожусите на линейните и нулевите изводи, екранираните токопроводи - непрекъснато с автоматичен газоанализатор, действащ на сигнал, а при неизправност или при липса на такъв газоанализатор - с преносим газоанализатор или индикатори - не по-рядко от веднъж в денонощие;

6. съдържанието на кислород във водорода в корпуса на машината, в поплавковия хидрозатвор, в резервоара за продухване и отделяне на водорода от маслоочистващата инсталация на генератора - по утвърден график чрез химичен анализ;

7. показателите за качеството на дестилата в системата на водното охлаждане на намотките и другите части на генератора - в съответствие с експлоатационната инструкция на генератора.

Чл. 658. Чистотата на водорода в корпуса на генераторите се поддържа не по-ниска от:

1. за всички типове генератори/синхронни компенсатори с директно водородно охлаждане независимо от типа - 98%;

2. за генератори с индиректно водородно охлаждане при налягане на водорода до 50 kPa - 95%;

3. за генератори с индиректно водородно охлаждане при налягане на водорода 50 kPa и по-високо - 98%.

Чл. 659. (1) Температурата на точката на оросяване на водорода при работно налягане или на въздуха в корпуса на генераторите е не по-висока от 15°С и остава винаги по-ниска от температурата на водата на входа на газоохладителите.

(2) Температурата на точката на оросяване на въздуха в корпуса на генераторите с пълно водно охлаждане на статорната и роторната намотка е не по-висока от посочената в експлоатационната инструкция.

Чл. 660. Съдържанието на кислород във водорода в корпуса на генератора/синхронния компенсатор при работно налягане и чистота на водорода 98%, 97% и 95% е не по-високо съответно от 0,8%, 1,0% и 1,2%, а в поплавковия хидрозатвор, резервоара за продухване и отделяне на водорода от маслоочистващата инсталация на генератора - по-високо от 2,0%.

Чл. 661. (1) Съдържанието на водорода в картерите на лагерите, сливните маслопроводи за уплътнението на вала (по въздушна страна), кожусите на линейните и нулевите изводи, екранираните токопроводи не надвишава 1%.

(2) Не се допуска работата на турбогенератор при съдържание на водород в кожусите на линейните и нулевите изводи на турбогенератора и екранираните токопроводи, равно или по-високо от 1%, а в картерите на лагерите, сливните маслопроводи за уплътнението на вала (по въздушна страна) - по-високо от 2%.

Чл. 662. Колебанието на налягането на водорода в корпуса на генератора/синхронния компенсатор при номинално налягане на водорода в корпуса до 100 kPa е не повече от 20%, а при по-високо налягане на водорода се допуска колебание не повече от 20 kPa.

Чл. 663. (1) Денонощната загуба на водород в генератора не надвишава 5%, а денонощният разход с отчитане на продухването - 10% от общото количество на водорода в корпуса на генератора при работно налягане.

(2) Денонощният разход на водород в синхронния компенсатор не надвишава 5% от общия обем на газа в него.

Чл. 664. Налягането на маслото в уплътняващата система при неподвижен и въртящ се ротор на генератора се поддържа по-високо от налягането на водорода в корпуса на генератора. Долната и горната граница на разликата между наляганията на маслото и водорода са посочени в паспорта на генератора.

Чл. 665. (1) Регулаторите на налягане на маслото (уплътняващо, притискащо, компенсиращо) в маслената система за уплътняване на вала на генератора са постоянно включени.

(2) Спирателната арматура на маслената система се пломбира в работното й положение.

Чл. 666. (1) Генераторите се включват в паралелна работа към електроенергийната система по метода на точната синхронизация.

(2) При използване на точната синхронизация се въвежда блокировката за несинхронно включване.

(3) Допуска се включване в паралел по метода на самосинхронизация, ако това е предвидено в техническите условия на доставка на генераторите и е съгласувано с оператора на преносната/разпределителната мрежа.

(4) Разрешава се при ликвидиране на аварии да се включат по метода на самосинхронизация турбогенератори с мощност до 220 MW включително и всички хидрогенератори, ако това е предвидено в инструкцията за ликвидиране на аварии в електроенергийната система.

Чл. 667. Разрешава се включване на генераторите в паралел без лабораторни измервания, след внезапно разтоварване (хвърляне на товара) и последващо изключване на турбината, ако това не е било съпроводено с повреди по нея или с неизправна работа на регулиращата й система.

Чл. 668. (1) Скоростта на повишаване на напрежението на генераторите и синхронните компенсатори не се ограничава.

(2) Скоростта на повишаване и промяна на активния товар на всички генератори се определя от условията на работа на турбините или котлоагрегатите.

(3) Разрешената скорост на изменение на реактивния товар е, както следва:

1. за генератори и синхронни компенсатори с индиректно охлаждане на намотките, турбогенератори на газотурбинни инсталации, както и на хидрогенератори с директно охлаждане на намотките - без ограничение;

2. за турбогенератори с директно охлаждане на намотките:

а) в нормални режими - не по-голяма от скоростта на нарастване на активния товар;

б) в аварийни условия - без ограничение.

(4) Не се допуска възбуждане на генератори с водно охлаждане на намотките при липса на циркулираща вода в тях.

Чл. 669. (1) Обявената (номиналната) мощност на генераторите/синхронните компенсатори се запазва при отклонение на напрежението до ± 5%.

(2) Обявената мощност при обявения коефициент на мощност на всички турбогенератори с мощност 30 MW и по-голяма, всички турбогенератори на газотурбинни и паро-газови уредби и за всички синхронни компенсатори се запазва при едновременно отклонение на напрежението до ±5% и честотата до ±2,5% при условие, че при работа с повишено напрежение и понижена честота сумата от абсолютните стойности на отклонението на напрежението и честотата не превишава 6% (ако в стандартите на отделните типове машини не са указани други стойности).

(3) Разрешеният за продължителна работа ток на ротора при обявени параметри на охлаждащата среда е този ток на ротора, който се получава при работа с обявената номинална мощност и при отклонения на напрежението в границите ± 5%.

(4) Допуска се при отклонение на напрежението до ± 5% продължителна работа на турбогенераторите с максимална мощност и максимален ток на ротора само при съответстващите параметри на охлаждане.

(5) За всички генератори и синхронни компенсатори най-голямото работно напрежение не превишава 110% от номиналното. При напрежение, по-високо от 105% от номиналното, допустимата пълна мощност на генератора/синхронния компенсатор се определя в съответствие със заводските инструкции или по резултатите от изпитвания.

(6) При напрежение на генератора/синхронния компенсатор, по-ниско от 95% от номиналното, токът на статора не превишава 105% от продължително допустимия ток.

Чл. 670. (1) Забранява се продължителното претоварване на генератори и синхронни компенсатори с ток над допустимия за дадените температура и налягане на охлаждащата среда.

(2) Разрешава се в аварийни условия генераторите/синхронните компенсатори да се претоварват за кратко време с ток на статора и ротора, посочен в заводските инструкции и техническите условия на доставка. Ако в тях липсват съответните указания, при авария в електроенергийната система се допуска кратковременно претоварване на генераторите и синхронните компенсатори с ток на статора, отнесен към номиналния, както следва:

(3) Допустимото претоварване с ток на възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори с индиректно охлаждане на намотките се определя от допустимото претоварване на статора.

(4) За турбогенератори с директно водородно или водно охлаждане на роторната намотка допустимото претоварване с ток на възбуждането се определя от кратността на тока, отнесен към номиналния ток на ротора. Допустимите стойности се определят от производителя и се записват в експлоатационната инструкция на генератора.

Чл. 671. (1) При появата на еднофазно земно съединение в статорната намотка на генератора или във веригите на генераторното напрежение генераторът се изключва автоматично или незабавно ръчно при ток на земно съединение:

1. за блок генератор-трансформатор без изводи на генераторно напрежение, но с изводи към трансформатори за собствени нужди - независимо от големината на тока на земно съединение;

2. за блок генератор-трансформатор, електрически свързан на генераторно напрежение със собствените нужди или с потребителите - 5 А и по-голям;

3. за генератор, работещ към сборни шини - 5 А и по-голям.

(2) Когато капацитивният ток не превишава 5 А, при появата на земно съединение във веригите на генераторно напрежение на блочен генератор, електрически свързан с мрежата за собствени нужди или на потребителите, както и на генератори, включени на сборни шини, защитите действат на сигнал и се допуска генераторите да останат в работа не повече от 2 h.

(3) В случаите по ал. 2, ако земното съединение не се намира в статорната намотка, се допуска работата със земно съединение в мрежата до 6 h.

Чл. 672. (1) При появата на земно съединение във веригите на възбуждане на турбогенератор с директно охлаждане на намотката:

1. турбогенераторът незабавно се привежда на резервно възбуждане и ако съпротивлението на изолацията се възстанови, генераторът може да остане в работа; в случай че съпротивлението на изолацията остане понижено, но над допустимата минимална стойност, посочена в заводската инструкция или в друг нормативно-технически документ, турбогенераторът се спира при първа възможност, но не по-късно от 7 денонощия;

2. при отсъствие на резервно възбуждане или при работа с резервно възбуждане и понижаване на съпротивлението на изолацията под допустимото до един час генераторът се разтоварва и изключва от мрежата.

(2) При появата на земно съединение в роторната намотка на турбогенератори с индиректно охлаждане при първа възможност те се извеждат за ремонт. Дотогава се въвежда в действие защитата от двойно земно съединение в ротора, действаща на изключване. Ако такава защита не е предвидена, до един час турбогенераторът се разтоварва, изключва от мрежата и предава за ремонт.

(3) Не се допуска работа на хидрогенератори и синхронни компенсатори със земно съединение във веригите на възбуждане.

(4) Не се допуска работа на турбогенератори с безчетково възбуждане със земно съединение във веригите на възбуждането.

Чл. 673. (1) Допуска се продължителна работа на генераторите с разлика на токовете в отделните фази на статорната намотка (ако в техническата документация на производителя не е указано друго), както следва:

1. турбогенератори - до 12% от номиналния ток;

2. синхронни компенсатори и дизел-генератори - 20%;

3. хидрогенератори с индиректно въздушно охлаждане на статорната намотка, при мощност до 125 MVA вкл. - 20%, а при мощност над 125 MVA - 15%;

4. хидрогенератори с директно водно охлаждане на статорната намотка - 10%.

(2) При всички случаи на несиметрично натоварване токът във всяка от фазите на статорната намотка не надвишава номиналния ток.

Чл. 674. (1) Допуска се работа в асинхронен режим без възбуждане на турбогенератори с индиректно охлаждане на намотките с товар до 60% от номиналния при продължителност на работа не повече от 30 min.

(2) За турбогенератори с директно охлаждане на намотките допустимият товар и продължителността на работа в асинхронен режим без възбуждане се определят от производителя или чрез специални изпитвания.

(3) Въздействието на турбогенераторите в асинхронен режим върху електроенергийната система се определя с изчислителни методи или с изпитване при работни условия.

(3) Не се допуска работата в асинхронен режим без възбуждане на хидрогенератори и турбогенератори, роторите на които не са монолитни (изготвени от набор на ламарина).

(4) Не се допуска несинхронна работа на отделен възбуден генератор (от всякакъв тип) по отношение на другите генератори в електрическата централа.

Чл. 675. Възможността и продължителността на работа на генераторите в двигателен режим се ограничават от условията на работа на турбината и се определят от производителя на турбината.

Чл. 676. (1) Разрешава се продължителна работа на генераторите с коефициент на мощност (cos j), по-нисък от обявения, както и в режим на синхронен компенсатор с превъзбуждане при ток на възбуждане не по-голям от продължително допустимия за дадените параметри на охлаждащата среда.

(2) Допустимият реактивен товар на генераторите в режим на синхронен компенсатор и на синхронните компенсатори в режим на недовъзбуждане се определя на основание на инструкциите на производителя и специални топлинни изпитвания.

Чл. 677. (1) Разрешава се продължителна работа на генераторите с индиректно охлаждане на намотките с cos j, по-висок от обявения - до единица, при запазване на обявената стойност на пълната мощност.

(2) Допустимите продължителни товари на генераторите в режим на работа с недовъзбуждане, както и при значения на cos j между обявения и единица за генераторите с директно охлаждане се определят на основание на инструкциите на производителя и изчисление за устойчивост на паралелната работа в мрежата.

(3) При продължителна работа на генератор в режим на недовъзбуждане ограничаването на минималния ток на възбуждане се осъществява автоматично.

Чл. 678. (1) Забранява се при всички режими работата на генераторите с директно водно охлаждане без циркулация на дестилат през намотките с изключение на режима на празен ход без възбуждане.

(2) В случай на прекратяване на циркулацията на дестилата в намотките генераторът автоматично се разтоварва за не повече от 2 min (ако инструкцията на производителя не предвижда по-кратко време) и се изключва от мрежата.

Чл. 679. (1) Общото съпротивление на изолацията на възбудителните вериги на генераторите и синхронните компенсатори с газово охлаждане на роторната намотка и въздушно на елементите на системата за възбуждане, измерено с мегаомметър за напрежение 500 или 1000 V, е не по-малко от 0,5 MW.

(2) При водно охлаждане на намотката на ротора или елементите на системата на възбуждане допустимите значения на съпротивлението на изолацията на възбудителните вериги се определят от инструкцията на производителя.

Чл. 680. (1) Специфичното съпротивление на дестилата, използван за директно охлаждане на намотките на генераторите и изправителните уредби за възбуждането им, е не по-ниско от 100 kW.cm.

(2) При понижаване на специфичното съпротивление до 100 kW.cm заработва предупредителната сигнализация, а при понижаване до 50 kW.cm генераторът се разтоварва, изключва от мрежата и отвъзбужда.

Чл. 681. (1) Изолационното съпротивление на радиалните и уплътняващите лагери на генераторите, синхронните компенсатори и възбудителите, измерено с мегаомметър с напрежение 1000 V, при присъединени маслопроводи е не по-малко от 1 MW, а на аксиалните и радиалните лагери на хидрогенераторите - по-малко от 0,3 MW на сегмент.

(2) Изправността на изолацията на лагерите и уплътненията на вала на турбогенераторите, лагерите на синхронните компенсатори с въздушно охлаждане и възбудителите се проверяват най-малко веднъж в месеца.

(3) Изправността на изолацията на радиалните и аксиалните лагери на хидрогенераторите се проверява най-малко веднъж в месеца, ако конструкцията им позволява това. В останалите случаи проверката се извършва при всяко отваряне на лагер и при ремонт на агрегата.

(4) Изправността на изолацията на лагерите на синхронните компенсатори с водородно охлаждане се проверява при основен ремонт.

Чл. 682. (1) Не се разрешава експлоатация на турбогенератор с вибрационната скорост на лагерите, по-голяма от стойностите, посочени в чл. 444, а на кръстачките и лагерите на хидрогенераторите - в чл. 288.

(2) Не се допускат вибрации на контактните пръстени на турбогенераторите, по-големи от 300 mm. Измерването се извършва най-малко веднъж на 3 месеца.

Чл. 683. След основен ремонт генераторите и синхронните компенсатори се включват в работа без подсушаване, ако са изпълнени условията по инструкцията за включване на електрически машини без подсушаване.

Чл. 684. (1) При нормални условия генератор с директно охлаждане на намотките се запълва с водород и изпразва от водород при неподвижен ротор или задвижван от валопревъртащото устройство.

(2) В аварийни условия освобождаването от водорода започна преди окончателното спиране на въртенето на ротора.

(3) Водородът или въздухът от корпуса на генератора (синхронния компенсатор) се изтласква посредством инертен газ (въглероден двуокис или азот) в съответствие с инструкцията за експлоатация на газомаслената система на генератори с водородно охлаждане.

Чл. 685. (1) За експлоатацията на генераторите с водородно охлаждане се осигурява запас от водород за еднократно запълване на генератора с най-голям газов обем и за текущ експлоатационен разход на всички генератори за не по-малко от 10 дни.

(2) За въглероден двуокис или азот запасът е най-малко за шесткратно запълване на генератора с най-голям газов обем.

(3) Във всяка електрическа централа, където се експлоатират генератори с водородно охлаждане, функционират обособени звена за обслужване и ремонт на системите за газово охлаждане, средствата за контрол и анализ на газ, както и за извършване на контролни анализи в генератора, електролизната уредба и ресиверите за съхраняване на газ.

Чл. 686. Профилактичните изпитвания и измервания на генераторите и на синхронните компенсатори се провеждат в съответствие с действащите норми за изпитване на електрическите съоръжения и със заводските инструкции.

Чл. 687. Основните и текущите ремонти на генераторите се провеждат едновременно с основните и текущите ремонти на турбините.

Чл. 688. (1) Първият основен ремонт на турбогенератор от въвеждането му в експлоатация с изваждане на ротора се извършва най-късно след 8000 h работа, ако няма друго изискване на производителя.

(2) Първите ремонтни работи на хидрогенераторите се провеждат след не повече от 6000 h работа от въвеждането им в експлоатация.

(3) Следващите основни и текущи ремонти на генераторите и на синхронните компенсатори се извършват при необходимост в зависимост от техническото им състояние и режимите на работа в срокове, определени от техническото ръководство на енергийния обект.

Чл. 689. При експлоатацията на електрическите двигатели и принадлежащите им пусково-регулиращи устройства, защити, системи за мазане и охлаждане се осигурява надеждност в режимите при пускане и работа.

Чл. 690. (1) На шините за собствени нужди в електрическите централи напрежението се поддържа в границите от 100 до 105% от номиналното. При необходимост се допуска работа на електрическите двигатели с напрежение от 90 до 110% от номиналното, при запазване на обявената им мощност.

(2) Допуска се работа на електродвигателите с обявената им мощност при отклонение на честотата на захранващата мрежа в границите на ± 2,5% от номиналната.

(3) Обявената мощност на електродвигателите се запазва при едновременно отклонение на напрежението до ± 10% и на честотата до ± 2,5%, при условие че при работа с повишено напрежение и понижена честота или с понижено напрежение и повишена честота сумата от абсолютните значения на отклоненията на напрежението и честотата не превишава 10%.

Чл. 691. (1) На корпусите на електродвигателите и на задвижваните от тях механизми със стрелки се указва посоката на въртене.

(2) На електродвигателите и пусковите им устройства се поставя надпис с наименованието на задвижвания от тях механизъм.

Чл. 692. (1) Устройствата за подвеждане на чист въздух за обдухване на електродвигателите, инсталирани в запрашени или с повишена влажност помещения, се поддържат в състояние, което осигурява необходимото количество и качество на въздуха.

(2) Изправността на тракта за охлаждане (корпуса на електродвигателя, въздуховодите, присъединителните фланци, клапите) се проверява най-малко веднъж годишно.

Чл. 693. (1) Електродвигателите с водно охлаждане на намотките на ротора и на статорния пакет, както и тези с вградени водни въздухоохладители се експлоатират само с включена сигнализация за появата на вода в корпуса им.

(2) Съоръженията и апаратите от системата за водното охлаждане се обслужват, а показателите за качеството на дестилата и водата се поддържат в съответствие с изискванията на заводската инструкция.

Чл. 694. Електродвигателите с принудително мазане на лагерите се експлоатират само с изправни и включени защити, действащи на сигнал и изключване при:

1. повишаване температурата на черупките на лагерите;

2. намаляване или преустановяване постъпването на масло за мазане.

Чл. 695. В ТЕЦ за електродвигателите (включително и с регулиране честотата на въртене), задвижващи отговорни механизми, при прекъсване на електрозахранването за време до 2,5 s се осигурява груповото им самопускане при повторното подаване на напрежение от работно или резервно захранване, при запазване устойчивостта на технологичния режим на основните съоръжения.

Чл. 696. (1) Разрешава се асинхронен електродвигател с късо съединен ротор за напрежение над 1000 V да се пуска от студено състояние два пъти подред и един път от горещо състояние, ако в техническата документация не е посочено друго. Следващият пуск се разрешава след охлаждането му за време, определено в заводската инструкция.

(2) Повторното включване на електродвигател след изключването му от защита се разрешава само след установяване на причината за изключване и измерване на съпротивлението на изолацията.

(3) Особеностите при пускането на двускоростни електродвигатели и на двигатели с регулирана честота на въртене се посочват във вътрешните инструкции за експлоатация на електродвигателите, съобразени с типовите и заводските инструкции

Чл. 697. На електродвигателите, оставени в резерв за продължително време, се извършват огледи и изпробване заедно със задвижваните от тях механизми по установен график, като за работещите на открито без вградени електронагреватели се измерва съпротивлението на изолацията и се определя коефициентът на абсорбция.

Чл. 698. (1) Не се разрешава експлоатация на електродвигател, съединен със задвижвания механизъм, на който измерените на лагерите му вертикална и хоризонтална съставки на вибрациите (средно квадратичната стойност на вибрационната скорост или удвоената амплитуда на колебанията) надвишават посочените в инструкцията на производителя.

(2) При липса на данни в заводската документация вибрациите на лагерите не надвишават стойностите:

(3) Допуска се работа на за електродвигателите, задвижващи мелещи механизми, димни вентилатори и други въртящи механизми, подложени на бързо износване, а също така и за електродвигателите в експлоатация над 15 години, с повишени вибрации на лагерите до създаването на организация за отстраняването им, при условие че не надвишават стойностите:

(4) Периодичността на измерване на вибрациите се извършва по график съгласно вътрешните инструкции.

Чл. 699. (1) Електродвигателите се изключват незабавно от мрежата при:

1. опасност от злополука или нараняване на хора;

2. поява на дим или пламък от корпуса на електродвигателя, пусковото и възбудителното устройство;

3. повреда на задвижвания механизъм.

(2) Електродвигателят се спира веднага след пускане на резервен (ако има такъв) при:

1. поява на миризма от горяла изолация;

2. рязко повишаване на вибрациите на електродвигателя или на задвижвания от него механизъм;

3. недопустимо повишаване температурата на лагерите;

4. претоварване, по-високо от допустимото;

5. опасност от повреждане на електродвигателя от заливане с вода, появяване на ненормален шум и др.

Чл. 700. (1) На променливотоковите електродвигатели с мощност над 100 kW и на електродвигателите, задвижващи технологично претоварвани механизми, се контролира токът на статора.

(2) На постояннотоковите електродвигатели, задвижващи питатели за гориво, аварийни маслени помпи и за уплътняване на вала на генератора се контролира токът на котвата.

Чл. 701. (1) Техническото обслужване на електродвигателите се разпределя между цеховите и звената от ръководството на енергийния обект и се записва във вътрешните инструкции.

(2) Дейностите по ал. 1 включват:

1. контрол за натоварването на електродвигателите, температурния режим, смазването и вибрациите на лагерите, работата на охладителната система;

2. центровка и балансиране на агрегата (двигател-механизъм);

3. монтаж, демонтаж и ремонт на съединител;

4. поддържане и ремонт на изнесените плъзгащи лагери на електродвигателите;

5. контрол и ремонт на фундаментите и носещите рами;

6. поддържане и ремонт на маслената система (при принудително смазване на лагерите);

7. поддържане и ремонт на охлаждащата система на електродвигатели с организирано подаване на охлаждащ въздух.

Чл. 702. Профилактичните изпитвания и измервания на електродвигателите се извършват в съответствие с действащите норми за изпитване на електрически машини и заводските инструкции.

Чл. 703. (1) Основните и текущите ремонти на електродвигателите се извършват едновременно с ремонтите на задвижваните механизми и основните съоръжения.

(2) Обемът и сроковете на ремонтите се определят от техническото ръководство на енергийния обект в зависимост от състоянието, режимите и условията на работа на електродвигателите.

Чл. 704. (1) Изискванията в тази глава се отнася за силовите трансформатори (наричани по-нататък трансформаторите), автотрансформаторите и маслените реактори. Изискванията към трансформаторите се отнасят и за автотрансформаторите.

Чл. 705. (1) При експлоатацията на трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори надеждната им работа се осигурява чрез контрол и поддържане в нормите на:

1. допустимите натоварвания;

2. нивата на напреженията;

3. температурата на отделните елементи;

4. характеристиките на маслото;

5. параметрите на изолацията.

(2) Устройствата за охлаждане, регулиране на напрежението и другите елементи се поддържат в изправно състояние.

Чл. 706. (1) На трансформаторите/реакторите, снабдени с устройства за газова защита, преди включване в експлоатация и след основен ремонт се проверяват монтажните наклони и връзки на:

1. капака на казана по посока към газовото реле - подем, не по-малък от 1%;

2. маслопровода от трансформатора/реактора по посока към разширителя (консерватора) му - подем, не по-малък от 2% ;

3. връзката на горната част на предпазителната тръба с пространството над маслото в разширителя (консерватора).

(2) Спирателната арматура между газовото реле и разширителя на трансформатора е напълно отворена и пломбирана в отворено положение.

Чл. 707. Огледът на високо разположени части (3 m и повече) на трансформаторите, намиращи се в работа, се извършва от стационарни стълби при спазване на правилата за техническа безопасност или от земята с оптически уреди.

Чл. 708. Стационарните противопожарни средства, маслосъбирателните устройства под трансформаторите и реакторите, както и свързаните с тях дренажи се поддържат в изправно състояние и периодично проверяват в срокове, указани с вътрешна инструкция.

Чл. 709. (1) На казаните на трансформаторите и реакторите в ОРУ се поставят видими надписи с номер от оперативната схема и диспечерското наименование.

(2) Надписи по ал. 1 се поставят на вратите на трансформаторните килии в ЗРУ и трансформаторните постове.

(3) Казаните на еднофазните трансформатори и реактори се маркират с определените по стандарт цветове за съответните фази.

(4) Работещите на открито трансформатори/реактори се боядисват с бои в светли тонове без метални включвания, устойчиви на влиянията на атмосферата и на трансформаторното масло.

Чл. 710. (1) Електродвигателите на устройствата за охлаждане на трансформаторите/реакторите като правило се захранват от два източника.

(2) Резервният захранващ източник на устройствата за охлаждане на трансформаторите с принудителна циркулация на маслото се включва автоматично чрез АВР.

Чл. 711. (1) Устройствата за регулиране на напрежението на трансформаторите под товар (янсенови регулатори) работят в автоматичен режим на регулиране с изправни броячи, отчитащи броя на превключванията.

(2) Допуска се при колебания на напрежението в границите, допустими за потребителите, автоматичният режим на регулиране да се замени с ръчно дистанционно управление.

Чл. 712. Вентилационните уредби в трансформаторните подстанции и трафопостове трябва да осигуряват работата на трансформаторите през всички годишни сезони и за всички нормирани режими на работа.

Чл. 713. (1) Охлаждащите системи на трансформаторите и реакторите с принудителна циркулация на въздуха и маслото и на трансформаторите с принудителна циркулация на водата и маслото се включват/изключват автоматично едновременно с включването/ изключването на трансформатора или реактора. Редът за включване/изключване на системите се определя от заводската инструкция.

(2) Принудителната циркулация на маслото се осъществява непрекъснато независимо от големината на товара.

(3) Не се допуска експлоатация на трансформатори и реактори с принудително охлаждане без включени в работа сигнализации за спиране циркулацията на маслото, охлаждащата вода или за спиране на вентилаторите.

Чл. 714. (1) Допуска се работа на трансформаторите с принудително въздушно охлаждане на маслото (принудителна циркулация на въздуха и естествена циркулация на маслото) с изключени вентилатори, когато:

1. товарът е по-нисък от номиналния и температурата на горните слоеве на маслото не превишава 55°С;

2. температурата на околния въздух е отрицателна и температурата на маслото не превишава 45°С (независимо от товара).

(2) Електродвигателите на вентилаторите се включват автоматично при достигане температура на маслото 55°С или при достигане на номиналния товар, независимо от температурата на маслото.

Чл. 715. (1) За трансформаторите с водно охлаждане налягането на маслото в маслоохладителите се поддържа по-високо от налягането на циркулиращата в тях вода най-малко с 20 kРа.

(2) Системата на циркулацията на водата се включва след включването на маслената помпа при температура на горните слоеве на маслото не по-ниска от 15°С и се изключва при понижаване температурата на маслото до 10°С, ако няма други изисквания на производителя.

Чл. 716. Нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор/реактор се поддържа на ниво, съответстващо на температурата на маслото в трансформатора/реактора.

Чл. 717. (1) При номинално натоварване на трансформатор/реактор температурата на горните слоеве на маслото (ако производителите не предписват други температури) не надвишава при:

1. охлаждане с принудителна циркулация на въздуха и маслото - 75°С;

2. естествено маслено охлаждане и при охлаждане с принудителна циркулация на въздуха - 95°С.

(2) При охлаждане с принудителна циркулация на водата и маслото температурата на маслото на входа в маслоохладителя се ограничава до 70°С.

Чл. 718. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Ако производителят не е гарантирал други стойности, се допуска работа на трансформаторите с напрежение, по-високо от номиналното, както следва:

1. продължително до 5% при товар не по-голям от номиналния и до 10% при товар не по-голям от 25% от номиналния;

2. кратковременно (не повече от 6 часа в денонощието) до 10% при товар не по-голям от номиналния.

(2) За трансформатори, които работят в блок с генератори, автотрансформатори без отклонения в неутралата и за последователно включени регулиращи (волтодобавъчни) трансформатори, се допуска продължително по-високо напрежение - до 10% над номиналното, когато не се надвишава номиналният товар.

(3) За автотрансформатори с отклонения в неутралата за регулиране на напрежението или предназначени за работа с последователни регулиращи трансформатори допустимото надвишаване на напрежението се определя по инструкциите на производителя.

(4) За трансформатори с напрежение 400 kV и по-високо се допуска по-високо напрежение - до 5% над номиналното.

Чл. 719. (1) Маслените трансформатори допускат продължително претоварване на всяка от намотките с ток до 5% от номиналния на съответното отклонение, ако напрежението на отклонението не превишава номиналното. Освен това в зависимост от режима на работа системно се допускат претоварвания по стойност и продължителност, разрешени от завода производител и вътрешната инструкция за експлоатация на трансформаторите.

(2) Допустимите продължителни претоварвания за сухи трансформатори се определят от производителя.

Чл. 720. На автотрансформаторите с включени в намотките за ниско напрежение генератори, синхронни компенсатори или товар се контролира токът в общата част на намотките с високо напрежение.

Чл. 721. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При аварийни режими се допуска кратковременно претоварване на трансформатори/автотрансформатори с ток, по-висок от номиналния, независимо от системата на охлаждане, с указаните по-долу стойности, но съобразени с тези на производителя.

(2) Допуска се претоварване на маслените трансформатори с ток до 40% над номиналния с времетраене в денонощието общо 6 часа в продължение на 5 поредни денонощия, при условие че началният коефициент на натоварване е не по-голям от 0,93 и охлаждащите системи на трансформатора се използват напълно.

Чл. 722. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Допуска се за трансформатори с принудително охлаждане на маслото при аварийно изключване на всички вентилатори да работят определено време на пълен товар в зависимост от температурата на околния въздух и указанията на производителя.

Чл. 723. Допуска се включване на трансформаторите на номинален товар без предварително подгряване при температури на околния въздух:

1. всякакви отрицателни температури - за трансформаторите с естествено маслено охлаждане и при охлаждане с принудителна циркулация на въздуха;

2. температури не по-ниски от минус 25°С - за трансформаторите с охлаждане с принудителна циркулация на въздуха и маслото или при охлаждане с принудителна циркулация на водата и маслото; в аварийни условия се допуска включването на пълен товар независимо от температурата на околния въздух.

Чл. 724. (1) Разрешава се превключващите устройства за регулиране на напрежението на трансформаторите под товар да се включват в работа при температура на горните слоеве на маслото не по-ниска от минус 20°С.

(2) Превключващите устройства се експлоатират в съответствие с инструкцията на производителя.

Чл. 725. (1) Броят на едновременно включените в работа трансформатори се определя за всяка електрическа уредба в зависимост от товаровия график, осигуреността на електроснабдяване на потребителите и при минимални загуби на електроенергия.

(2) За корекция на товаровите графици в електроразпределителните мрежи с напрежение до 20 kV вкл. се извършват измервания на товарите и напреженията на трансформаторите не по-рядко от два пъти в годината, в периодите на максимални и минимални товари.

Чл. 726. (1) Трансформаторите, автотрансформаторите и реакторите за напрежение 110 kV и по-високо като правило работят с директно заземена неутрала.

(2) Допуска се трансформаторите с напрежение 110 и 220 kV с изпитателно напрежение на неутралата съответно 100 и 200 kV да работят с изолирана неутрала, ако е защитена с вентилен отвод.

Чл. 727. (1) При задействане на газовото реле на сигнал се извършва външен оглед на трансформатора/реактора и се взема проба от газ от релето за анализ и проверка за горене.

(2) В случаите, когато газът гори или в него се съдържат разложени изолационни материали, трансформаторът/реакторът незабавно се извежда от работа.

(3) Трансформаторите и реакторите с напрежение 220 kV и по-високо, дори и в случаите, когато отделеният газ не гори и в него не се съдържат разложени изолационни материали, се разтоварват и изключват до отстраняване на причината за появата на газ. Ако изключването предизвиква смущения в електрозахранването, те могат да останат в работа за определен срок, съгласуван с оператора на мрежата.

Чл. 728. (1) В случаите на автоматично изключване на трансформатор/реактор от защити за вътрешни повреди включването му в работа се разрешава само след оглед, измервания, анализ на газа и отстраняване на появилите се смущения.

(2) Допуска се едно повторно включване на трансформатор, снабден с диференциална и газова защита, когато изключването е предизвикано само от едната от двете защити и няма видими външни признаци за повреда.

(3) В случаите на изключване на трансформатор/реактор от защити, чието действие не е свързано с повреда в него, трансформаторът може да се включи под напрежение без проверка.

Чл. 729. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Трансформаторите/реакторите, снабдени с термосифонни или абсорбционни филтри, се експлоатират с непрекъсната регенерация на маслото в тях.

(2) Маслото в разширителя на трансформаторите/реакторите се защитава от директно съприкосновение с околния въздух.

(3) Когато трансформаторите/реакторите са снабдени със специални устройства, предпазващи маслото от овлажняване, те се поддържат непрекъснато включени независимо от режима на работа на трансформатора. Експлоатацията на тези устройства се осъществява в съответствие със заводските инструкции.

(4) Маслото в маслонапълнените проходни изолатори се защитава от овлажняване и окисляване. Контролът за състоянието и експлоатацията на проходните изолатори и вградените токови трансформатори се извършва по предписанията на производителя.

Чл. 730. (1) Трансформаторите като правило се включват директно към мрежата на пълно напрежение.

(2) Разрешава се трансформатор, работещ в блок с генератор, да се включва с постепенно повишаване на напрежението на генератора от нула.

Чл. 731. Огледите на трансформаторите/реакторите без изключване от мрежата се извършват съгласно вътрешните инструкции за обходи и огледи, както следва:

1. в уредбите с постоянен дежурен персонал за главните трансформатори в електрическите централи и подстанции, работните и резервните трансформатори за собствени нужди и реакторите - най-малко веднъж в денонощието, а за всички останали трансформатори - веднъж седмично;

2. в уредби без постоянен персонал най-малко веднъж в месеца, а в трафопостовете - най-малко веднъж на 6 месеца.

Чл. 732. Профилактичните изпитвания и измервания на трансформаторите/реакторите се провеждат в съответствие с действащите норми за изпитване на електрическите съоръжения и инструкциите на производителя.

Чл. 733. (1) Ремонтите на трансформаторите (текущи и основни), системите за охлаждане, превключващите устройства под товар и др. се извършват по необходимост в зависимост от техническото състояние, определено чрез изпитвания и външни огледи и съобразено с режимите на работа.

(2) Обемът и периодичността на извършваните ремонти се определят от техническото ръководство на енергийните обекти.

Чл. 734. (1) Разпределителните уредби (РУ) от всички видове и напрежения се комплектуват със съоръжения и апарати, които по обявените (номиналните) си данни удовлетворяват условията на работа както при нормални режими, така и при претоварване, къси съединения и пренапрежения.

(2) Разпределителните уредби се експлоатират и оперативно обслужват само по актуализирани схеми и експлоатационни инструкции и при спазване на режимите на работа в нормални и аварийни условия.

(3) За ОРУ с напрежение 400 kV и по-високо се изготвя карта с разпределението на напрегнатостта на електрическото поле на ниво 1,8 m над повърхността на земята за ползване от персонала при обслужване на уредбата.

Чл. 735. (1) На входните врати на всяка РУ се поставят табела/надпис с диспечерското наименование/номериране по оперативната схема, както и предупредителни табели, изискващи се по правилата за електрическа и пожарна безопасност.

(2) На всички присъединения в уредбите се поставят табели/надписи с тяхното диспечерско наименование/номериране по оперативната схема, както следва:

1. в ЗРУ - на вратите на клетките (килиите);

2. в ОРУ - на мрежовите ограждения, съоръженията или на постаментите;

3. в КРУ - на лицевите и обратните страни (при двустранна компоновка) на клетките;

4. на табла/шкафове - на лицевата и обратната страна на вратите.

(3) На подходящо видно място с табели се обозначават и шинните системи и секциите в РУ.

(4) На таблата с предпазители или на самите предпазители на присъединенията се поставят надписи, указващи номиналния ток на стопяемите вложки и наименованието на защитаваната верига.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Предпазителите на страна Ср.Н. и Н.Н. на трансформаторите в трансформаторните постове съответстват на максимално допустимите стойности, определени от завода производител на машините.

Чл. 736. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Електрическите съоръжения на разпределителни уредби в райони със замърсена атмосфера/среда се избират с изолация, осигуряваща надеждната им работа при тези условия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В случай че изолацията на съоръженията не осигурява надеждната им експлоатация, се вземат допълнителни мерки, като:

1. в ОРУ - усилване на изолацията, измиване, почистване, покриване с хидрофобни пасти;

2. в ЗРУ - защита от проникване на прах и вредни газове в помещението;

3. в ОКРУ - уплътняване на шкафовете, обработване на изолацията с хидрофобни пасти.

Чл. 737. Помещенията на ЗРУ се осигуряват срещу случайно попадане на животни и птици в тях.

Чл. 738. (1) При компоновката и експлоатацията на комплектни разпределителни уредби с изолация от елегаз (КРУЕ) към помещенията, в които са разположени, и тези за тяхното техническо обслужване се изисква:

1. да са изолирани от останалите помещения и от улицата;

2. подовете, стените и таваните да не позволяват образуването и задържането на прах;

3. почистването на помещенията да се извършва по мокър или вакуумен способ;

4. вентилирането на помещенията се осъществява с нагнетателно-изсмуквателна вентилация с долно засмукване на въздуха от помещението и филтриране, ако количеството елегаз (SF6) в съоръженията е над 10 kg;

5. помещенията на КРУЕ и РУ с елегазови прекъсвачи се снабдяват с устройства, сигнализиращи за недопустима концентрация на елегаз, на височина 10 - 15 сm от нивото на пода и включващи вентилационната система; за трафопостовете изискването е задължително само за вградените в сгради.

Чл. 739. (1) Не се разрешава температурата на въздуха в помещенията на ЗРУ да надвишава 40°С. При по-висока температура от + 40°С се предвиждат мерки за понижаване на температурата на самите съоръжения или за охлаждане на въздуха в помещението.

(2) Допустимата температура на въздуха в помещения с КРУЕ е посочена в техническата документация на производителя на уредбите.

(3) Температурата на нагретите конструкции на съоръженията, достъпни за допир от персонала, не може да надвишава 50°С.

Чл. 740. (1) Тунелите, кабелните помещения и кабелните канали се поддържат сухи, свободни от материали и отпадъци, а дренажните устройства - в състояние да осигуряват безпрепятствено отвеждане на водите.

(2) Маслосъбиращите устройства - подложки от чакъл, дренажи и канали за отвеждане на маслото, се поддържат в състояние и готовност за изпълнение на предназначението си.

Чл. 741. Уредбите за сгъстен въздух, предназначени за въздухоструйни прекъсвачи и приводи на комутационни апарати, се поддържат в автоматичен режим на работа, осигуряващ непрекъснато въздух с необходимите параметри и качество.

Чл. 742. (1) Влагата от сгъстения въздух за комутационните апарати като правило се отделя по термодинамичен способ.

(2) Допуска се да се прилагат и адсорбционни методи за допълнително намаляване на влагата от сгъстения въздух.

Чл. 743. (1) Влагата от въздушните резервоари на компресорите с налягане до 6 МРа се отделя чрез дренаж най-малко веднъж на 3 денонощия, а за компресорите с налягане 16 МРа - най-малко веднъж в седмицата.

(2) Влагата от кондензните събиратели (гърнета) на компресорните групи с налягане на въздуха над 16 МРа се отделя автоматично при всяко пускане на компресор.

Чл. 744. Сгъстеният въздух, предназначен за въздухоструйните прекъсвачи и приводите на комутационните апарати, се очиства от механични примеси с помощта на филтри и чрез периодично продухване на въздухопроводите.

Чл. 745. Резервоарите (балоните) към компресорите и въздухоструйните прекъсвачи подлежат на технически надзор като съоръжения с повишена опасност.

Чл. 746. (1) За заземяване в РУ с напрежение над 1000 V като правило се използват стационарни заземители.

(2) Допуска се използването на преносими заземители в действащи РУ, където компоновката или конструкциите не позволяват монтирането на стационарни заземители.

(3) Ръчките на лостовите задвижвания на стационарните заземители се оцветяват в червен цвят, лостовите задвижвания в черен цвят, а стационарните заземители (ножове) в червен и бял цвят тип "зебра".

Чл. 747. (1) Всички РУ се снабдяват с комплект преносими заземители, средства за оказване на първа помощ на пострадалите при нещастни случаи, защитни и противопожарни средства.

(2) За РУ без дежурен персонал, обслужвани от оперативно-ремонтни бригади, средствата по ал. 1 могат да се включват в екипировката на бригадите.

Чл. 748. (1) Разпределителните устройства с напрежение над 1 kV се комплектуват с блокировки, предотвратяващи възможността за погрешни операции с разединителите, отделителите, късосъединителите, подвижните колички в КРУ и стационарните заземители.

(2) Електромагнитните устройства за блокировка се пломбират в работно положение.

(3) На оперативния персонал, непосредствено извършващ превключванията, се забранява да извежда самоволно блокировките.

Чл. 749. (1) Задвижванията на разединителите и разпределителните шкафове ниско напрежение към мачтовите трафопостове, превключвателните пунктове и другите уредби без постоянни огради се заключват.

(2) Стационарните стълби на площадките за обслужване на съоръженията по ал. 1 имат блокировка с разединителите и се заключват в неработно положение.

Чл. 750. (1) Нивото на маслото в маслените прекъсвачи, измервателните трансформатори и маслонапълнените изводи се поддържа в границите на отметките на маслопоказателя при максимална и минимална стойност на температурата на околния въздух.

(2) Маслото в нехерметизираните маслонапълнени изводи се защитава срещу окисляване и овлажняване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Трансформаторите с цялостно напълване, херметичен тип, в трансформаторните постове са с работещи нивомери за масло и предпазни клапани.

Чл. 751. (1) Шкафовете с апаратура на устройствата за релейна защита, автоматика, свръзки и телемеханика, както и тези за управление и задвижване на прекъсвачи, отделители, късосъединители, разединители, в които температурата на околния въздух достига стойност, по-ниска от допустимата за нормална работа, се осигуряват с електрически подгреватели, включвани ръчно или автоматично.

(2) Режимът на работа на автоматично включваните подгреватели се определя с вътрешни инструкции.

Чл. 752. (1) Огледите на съоръженията в РУ без изключване на напрежението се извършват, както следва:

1. в обекти с постоянно дежурство на персонала - най-малко веднъж в денонощието, а за откриване наличието на разряди, корона и др. - най-малко веднъж в месеца, в тъмната част на денонощието;

2. в обекти без постоянно дежурство на персонала - най-малко веднъж в месеца, а в трафопостовете и разпределителните пунктове - най-малко веднъж на 6 месеца;

3. в електрически централи, на токопроводите - ежедневно;

4. след получен сигнал от аварийно-предупредителната сигнализация - незабавно.

(2) При неблагоприятно време (гъста мъгла, мокър сняг, обледяване и др.) или при интензивно замърсяване се извършват допълнителни огледи в ОРУ.

(3) Забелязаните неизправности се записват в дневник за дефекти и повреди на съоръженията и за тях се уведомяват операторите на преносната/разпределителната мрежа.

(4) Неизправностите се отстраняват незабавно или във възможно най-краткия срок в зависимост от характера им.

Чл. 753. Нагряването на сглобяемите съединения на шините и токопроводите в ЗРУ се контролира с помощта на стационарни или преносими термоиндикатори по утвърден график.

Чл. 754. (1) Изпитванията на електрическите съоръжения в РУ се извършват в обем, норми и срокове съгласно действащите стандарти и предписанията на производителя.

(2) Вакуумните дъгогасителни камери (ВДК) на прекъсвачите се проверяват и изпитват в обем и срокове съгласно инструкцията на производителя.

(3) При изпитване на ВДК с високо напрежение с амплитуда, по-голяма от 20 kV, се използва екран за защита на персонала от рентгеновото излъчване.

Чл. 755. (1) Периодичността и обемът на основните ремонти на електрическите съоръжения в РУ се определят съобразно техническото им състояние, профилактичните изпитвания и изискванията в техническата документация на производителите.

(2) Извънредни текущи и основни ремонти се извършват при възникнали извънредни обстоятелства, по необходимост: при тежки къси съединения, вътрешни и външни пренапрежения, пожари и др.

Чл. 756. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При експлоатацията на въздушните електропроводи (ВЕ) се извършва техническо обслужване и ремонт за осигуряването на надеждната им работа с минимални загуби при пренос и разпределение на електрическата енергия.

Чл. 757. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При проектиране на нови ВЕ, реконструкция и модернизация на действащи ВЕ експлоатиращото предприятие предоставя на проектанта за зоната на проектиране събраните налични данни, свързани с обледеняване, вятър, атмосферни замърсявания по трасето, повреждаемост на елементи и др., характерни за местните условия.

Чл. 758. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Въздушните електропроводи се приемат и въвеждат в експлоатация по реда, посочен в глава втора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При приемане на нови ВЕ в редовна експлоатация освен посочената документация в глава осма се комплектува и обновява следната документация:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) записка с изчисления за радиосмущения и влияние върху съобщителните линии, съгласувана със заинтересуваните организации - за ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо;

2. записка за пресичане на жп линии, съгласувана с управлението на железопътния транспорт;

3. записка за пресичанията с автомагистрали и първокласни пътища;

4. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) трифазна схема на ВЕ с оцветени по стандарт фази, транспозиция на проводниците, номерата на транспозиционните стълбове за напрежение 110 kV и по-високо;

5. дневник за монтажа на пресовите съединения на проводниците и мълниезащитните въжета;

6. за упражняване на сервитутни права.

Чл. 759. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Нови ВЕ или действащи след извършен ремонт със смяна на проводници и проверен фазов ред (сфазиране) се включват под напрежение, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) пофазно - за ВЕ с напрежение 220 kV и по-високо;

2. на работното напрежение на мрежата - за линейните изводи;

3. с плавно повишаване на напрежението от нула до работното - при блок-схема генератор-трансформатор-електропровод.

Чл. 760. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При преминаване на въздушни електропроводи (ВЕ) през урбанизирани територии, земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване минималните хоризонтални разстояния до най-близки части на сгради, съоръжения и насаждения, при най-голямото отклонение на крайните проводници, съответстват на минималните размери на сервитутните зони, определени съгласно Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 761. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Не се допуска в сервитутната зона на ВЕ извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност.

Чл. 762. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При експлоатацията на ВЕ се поддържат в изправно състояние:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) предупредителните табели по бреговете в местата на пресичането на ВЕ с плавателните реки, канали или водоеми, определени съгласно правилата за плаване по вътрешни водни пътища;

2. устройствата за светлинно сигнализиране, поставени на стълбове;

3. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) "габаритните врати", поставени на отклонението от жп линии към промишлени предприятия, складове и др., по които е възможно придвижване на кранове и други високогабаритни товари под ВЕ; "габаритните врати" се поставят и обслужват от организацията - собственик на жп линията;

4. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) постоянните знаци, поставени на стълбовете на ВЕ, които включват:

а) предупредителни табели "НЕ СЕ КАЧВАЙ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!" - на височина 2,5 - 3,0 m от земята;

б) пореден номер на стълба и година на въвеждане в експлоатация;

в) табела или траен надпис с диспечерско наименование на линията; при две линии на обща стълбова линия табелите или надписите се поставят задължително под конзолите на съответната линия на височина 2,5 - 3,0 m от земята;

г) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) табела с диспечерско наименование на секционния разединител при ВЕ 20 kV - на височина до 2 m под табелата с наименованието на линията.

Чл. 763. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Вертикалните разстояния от проводниците на ВЕ при пресичане на въздушните линии с пътища се поддържат съгласно определените в проекта, но не по-малки от:

1. за напрежение до 1 kV вкл. - 6,00 m;

2. за напрежение над 1 kV до 110 kV вкл. - 7,60 m;

3. за напрежение 220 kV - 8,60 m;

4. за напрежение 400 kV - 9,00 m;

5. за напрежение 750 kV - 18,00 m.

Чл. 764. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Не се разрешават вертикални разстояния от проводниците на ВЕ при най-големия им провес до повърхността на терена, по-малки от:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) За въздушни кабелни линии (ВКЛ) и за въздушни електропроводи с изолирани проводници (ВЕИП) за напрежение 20 kV вертикалните разстояния до повърхността на терена при най-голям провес са не по-малки от:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) над пешеходни пътеки и терени, през които не преминават превозни средства и механизация - 4 m за ВКЛ и 5 m за ВЕИП;

2. над съоръжения в населени места и за участъци извън населени места, недостъпни за хора - 3 m;

3. в зони, разрешени за преминаване на превозни средства и механизация - 6 m.

(3) Не се разрешава преминаването на временна ВКЛ през зоната на действие на кранове и други повдигателни и строителни машини.

Чл. 765. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Трасето на ВЕ периодично се почиства от дървета и храсти, като се поддържа определена широчина на просека, съобразена с размерите на сервитутните зони, определени в Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 766. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) На подложени на интензивно заледяване ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо се извършва топене на леда с електрически ток, когато са осигурени технически възможности и условия за това.

(2) В случаите по ал. 1 се организира наблюдение на процеса на заледяване, като своевременно се включва схемата за топене на леда.

Чл. 767. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При експлоатацията на ВЕ се извършват:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) техническо обслужване (текущо поддържане) с работи за предотвратяване преждевременното износване на ВЕ като профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и неизправности;

2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) основни ремонти с изпълнение на комплекс от мероприятия, насочени към възстановяване или подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики на ВЕ, като цяло или на отделни елементи от тях.

Чл. 768. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Техническото обслужване и ремонта на ВЕ в зависимост от характера на работата се извършват с пълно, частично или без изключване на напрежението, като дейностите се извършват комплексно и с възможно най-малка продължителност на изключване на ВЕ.

Чл. 769. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Техническото обслужване и ремонтните работи на ВЕ се извършват с използването на специализирана механизация, такелаж, инструменти, приспособления и транспортни средства.

(2) При ремонтни работи на ВКЛ се използват само специална арматура, инструменти и приспособления, предназначени за конкретното конструктивно изпълнение на проводниците. Арматурата за свързване и окачване на ВКЛ на стълбове, а също така и по фасадите на сгради и инженерни съоръжения съответства на техническите характеристики в документацията на производителя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Бригадите, извършващи работи по ВЕ, се екипират със средства за свръзка с операторите на преносната/разпределителната мрежа, преносими заземители, средства за оказване на първа помощ при нещастни случаи, защитни и противопожарни средства.

Чл. 770. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Периодични огледи и обходи на ВЕ се извършват в сроковете, определени с вътрешна инструкция, най-малко веднъж годишно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Извънредни огледи и обходи на ВЕ или на отделни участъци от тях се извършват по разпореждане в случаите на:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) природни или стихийни бедствия в даден район от трасето на ВЕ;

2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) автоматично изключване на ВЕ от защита - за откриване мястото на повредата;

3. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) успешни повторни включвания на ВЕ, ако е необходимо.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо за установяване състоянието на проводниците, мълниезащитните въжета, арматурата, клемите и болтовете по конструкцията на стълбовете на определени по избор участъци се извършват най-малко веднъж на 6 години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение до 20 kV включително се извършват само при необходимост. При ВКЛ се проверява външното състояние на съединенията на изолираните проводници и при необходимост се вземат мерки срещу проникване на влага и вредни вещества в тях.

Чл. 771. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Профилактичните прегледи на ВЕ включват проверки на:

1. състоянието на антикорозионното покритие на металните стълбове, конзоли и метални основи - най-малко веднъж на 6 години;

2. състоянието на бетоновото покритие на арматурата на стоманобетонните стълбове - най-малко веднъж на 6 години;

3. натягането на въжените опори (обтяжките) на стълбовете от типа носещи портални с обтяжки (НПо) - ежегодно през първите 3 години на експлоатация и след това на всеки 3 години;

4. затягането на болтовите съединения и гайките на основните болтове на металните стълбове - 3 години след приемането в експлоатация и след това при необходимост;

5. състоянието на антикорозионното покритие на обтяжните болтове на стълбовете от типа НПо с разкопаване до 30 сm от повърхността - в срокове, установени с вътрешна инструкция;

6. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) състоянието на винтовите съединения при мостовите връзки на проводниците на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо посредством електрически измервания - веднъж на 6 години, ако състоянието не може да бъде оценено по други методи;

7. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) линейните съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на ВЕ - визуално при огледите;

8. наличието и състоянието на връзката между заземителя и заземяваните елементи, включително за свързаните към заземителната уредба естествени заземители - най-малко веднъж на 10 години.

Чл. 772. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В междустълбията с пресичане на ВЕ с други ВЕ се допускат не повече от две съединения на проводниците и мълниезащитните въжета на пресичащата въздушна линия. Броят на съединенията на пресичаната линия не се ограничава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В междустълбията с пресичане на ВЕ със съобщителни и сигнални линии, автомагистрали и пътища I и II клас се допускат две съединения на проводниците на пресичащата ВЕ, ако сечението на проводниците е не по-малко от 240 mm.

(3) В междустълбията с пресичане на жп линии не се допускат съединения на проводниците. Изключение се допуска за мълниезащитните въжета, ако те са от стоманени проводници.

Чл. 773. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) За участъците на ВЕ, подложени на интензивно замърсяване, се използва специална или усилена изолация при окачване на проводниците.

(2) При необходимост се извършва почистване на изолацията, смяна на изолатори или използване на хидрофобни покрития.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В зони с интензивно замърсяване на изолацията от птици се предвиждат устройства, които не застрашават живота на птиците, но препятстват замърсяването на изолаторните вериги на ВЕ.

Чл. 774. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Дефектите и неизправностите на ВЕ, открити при огледите и профилактичните проверки и измервания, се регистрират по установения ред.

(2) В зависимост от характера им дефектите незабавно се отстраняват при техническото обслужване или при основен ремонт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Основните ремонти на ВЕ се извършват в зависимост от техническото им състояние, условията на работа, появата на екстремни природни условия и др. в срокове, определени с местни инструкции, най-малко веднъж на 12 години.

Чл. 775. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Конструктивните изменения по стълбовете и на другите елементи от ВЕ могат да се правят при планов ремонт само по одобрен по съответния ред проект.

Чл. 776. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Плановите ремонти и реконструкции на ВЕ, преминаващи през селскостопански обекти, се извършват съгласувано със собствениците или ползвателите на земите през периоди от време, когато не се причиняват щети на селскостопанската продукция или щетите са минимални.

(2) При извършване на аварийно-възстановителни работи собствениците или ползвателите на имотите се уведомяват и обезщетяват по реда, определен в ЗУТ, ако са им нанесени щети.

Чл. 777. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) За съкращаване на времето за ликвидиране на повредите по ВЕ в електроснабдителното предприятие се съхранява постоянен авариен запас от необходимите материали и детайли.

Чл. 778. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Организациите, експлоатиращи ВЕ със съвместно окачени проводници, извършват плановите ремонти в съгласувани между тях срокове.

(2) В аварийни случаи ремонтните работи се извършват с предварително уведомяване на съответната страна.

Чл. 779. Въздушните линии, обслужвани от две или повече електроснабдителни предприятия, се изключват за профилактика, текущо поддържане или основен ремонт по съгласувани графици между тях с предприемане на мерки за минимално времетраене на изключването.

Чл. 780. При експлоатацията на силови кабелни линии редовното техническо обслужване и основният ремонт осигуряват надеждност в работата и минимално времетраене прекъсването на електроснабдяването.

Чл. 781. (1) За приетите в редовна експлоатация кабелни линии, освен съответната документация по чл. 156, се комплектува, актуализира и съхранява следната документация:

1. екзекутивен чертеж на трасето с отбелязани координати на съединителните муфи, изпълнен в мащаб 1:200 или 1:500;

2. документ за заснемане на трасето и нанасяне в кадастъра;

3. чертеж на профила на трасето на кабелната линия в местата на пресичане с пътища, реки, жп и трамвайни линии, подземни технически проводи;

4. акт за монтаж на кабелните глави и муфи;

5. акт за монтаж на устройствата за защита на кабелните линии от електрохимична корозия (ако такава е предвидена);

6. протокол за проверка целостта на тоководещите жила, екрана/мантията, външната защитна обвивка на кабела;

7. протокол за изпитване с повишено напрежение на основната изолация и на външната защитна обвивка;

8. акт за загряване на кабелите при полагане в студено време съгласно изискванията на производителя.

(2) За маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо освен документацията по ал. 1 се изискват допълнително:

1. протоколи за заводските изпитвания на кабелите, главите и захранващата с масло апаратура;

2. протоколи за измерване на активното съпротивление и работния капацитет на тоководещите жила на кабелите;

3. протоколи за изпитване на маслото на всички елементи от линията;

4. протоколи за изпитване на захранващите агрегати и маслени резервоари;

5. протоколи за проверка на системите за сигнализация и автоматично изключване при ненормално налягане на маслото;

6. протоколи за проверка на наличието на неразтворен въздух във всички секции на маслонапълнена кабелна линия;

7. акт за усилията на теглене при полагане на кабелите.

Чл. 782. (1) За всяка кабелна линия се определят и записват във вътрешните инструкции допустимият ток на продължително натоварване, както и допустимият ток и времето на претоварване в часове за една календарна година.

(2) Допустимите токове по ал. 1 се определят по изискванията в документацията на производителя на кабелите и местните условия за участък от трасето с най-неблагоприятни топлинни условия и с дължина не по-малка от 10 m.

(3) На скалите на амперметрите на кабелните линии се нанася отметка за максимално допустимия ток за продължително натоварване.

Чл. 783. В кабелните инженерни съоръжения системно се контролират топлинният режим на работа на кабелите, състоянието и действието на системите за вентилация и отводняване. Не се допуска температурата на въздуха в кабелни тунели, канали, шахти и камери през летния период да надвишава температурата на външния въздух с повече от 10°С.

Чл. 784. За всяка кабелна линия се води досие, включващо паспорт с техническите данни, документите по чл. 156 и 781, сведения за вида на възникналите повреди, извършените ремонти и изпитвания.

Чл. 785. (1) Всяка кабелна линия се означава с единен диспечерски номер или с диспечерско наименование. Линии, съставени от няколко паралелни клона, носят един и същи номер/наименование и различни буквени означения (А, Б, В и т.н.).

(2) На всички кабелни линии се поставят марки с надписи, устойчиви на въздействието на околната среда, както следва:

1. в началото и в края на линията - диспечерски номер/наименование, тип, напрежение, сечение на кабела и име на обекта, до който е положена кабелната линия;

2. на всички кабелни муфи по трасето на кабелната линия - номер на муфата, дата на монтажа и фамилията на монтьора;

3. на положените открито кабелни линии - през всеки 50 m, на завоите на трасето и в местата на преминаване през прегради и покрития (от двете страни) - марки с диспечерския номер/наименованието.

Чл. 786. (1) За всяка маслонапълнена кабелна линия или нейните секции за напрежение 110 kV и по-високо в зависимост от профила на трасето се установяват пределно допустими граници на изменение на налягането на маслото.

(2) При стойности на налягането на маслото извън допустимите граници кабелната линия се изключва ръчно или автоматично. Включване на линията отново се разрешава само след откриване и отстраняване на причината, предизвикала изменения на налягането.

Чл. 787. Проби от маслото на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо се вземат преди въвеждането им в експлоатация, една година след въвеждането, на четвъртата година и след това на всеки 6 години.

Чл. 788. Металната броня, екранът и мантията на силова кабелна линия с напрежение над 1000 V се заземяват в началото и в края на линията.

Чл. 789. Металните брони на открито положени кабели и металните конструкции (скари) се покриват с негорими антикорозионни лакове и бои, които периодично се контролират и при необходимост подновяват.

Чл. 790. Съхраняването на материали и съоръжения, обзавеждане на работилници, инструментални и др. в кабелните помещения е забранено.

Чл. 791. (1) Обходите и огледите на кабелните линии се извършват най-малко веднъж в следните срокове (в месеци):

(2) Пунктовете, снабдяващи маслонапълнени кабели за напрежение 110 kV и по-високо с масло, при наличие на сигнализация за налягане на маслото се обхождат ежемесечно, а при отсъствие на сигнализация - съгласно вътрешната инструкция.

(3) При поройни дъждове, наводнения, свлачища, земетресения и при изключване на кабелна линия от релейна защита се извършват извънредни обходи и огледи на кабелните линии.

(4) Откритите дефекти и нередности по кабелните линии се записват в дневника за дефекти и се отстраняват в най-кратък срок.

Чл. 792. Тунелите, шахтите, кабелните етажи и каналите в електрическите централи и подстанциите с постоянен оперативен персонал се обхождат и оглеждат най-малко веднъж в месеца, а на обектите без постоянен персонал - по утвърден график съгласно вътрешни инструкции.

Чл. 793. Изправността и действието на системите за противопожарна сигнализация и пожарогасене, монтирани в кабелните помещения и съоръжения, се проверяват съгласно противопожарните разпоредби и вътрешна инструкция.

Чл. 794. (1) Изкопни работи по трасетата на кабелните линии или в близост до тях, извършвани от външни организации, предварително се съгласуват от организацията, която експлоатира линиите.

(2) Преди започване на изкопните работи от външните организации се извършва контролно разкриване на трасето под надзора на персонал от организацията, която експлоатира линиите.

Чл. 795. Забранява се механизираното извършване на изкопни работи до кабелно трасе на разстояние, по-малко от 1 m от кабелите, както и използването на пробивни инструменти, лостове и кирки за отстраняване на почвата над самите кабели на разстояние от тях, по-малко от 0,3 m.

Чл. 796. (1) В районите с електрифициран релсов транспорт в близост до трасето на кабелните линии периодично се извършват измервания на блуждаещите токове и се извършва корекция на потенциалните диаграми.

(2) Потенциалът на силовите кабели се измерва и на местата на сближаването им със съобщителни кабелни линии и тръбопроводи, снабдени с катодна защита.

(3) При откриване на следи от електрокорозия, почвена или химическа корозия се вземат мерки за предотвратяването им.

Чл. 797. (1) При приемане в експлоатация и след това периодично кабелните линии се изпитват с повишено изправено напрежение в съответствие с инструкцията за изпитване на електрическите съоръжения и предписанията на производителя на кабелите.

(2) Извънредните изпитвания по ал. 1 се извършват след ремонтни работи или при съмнение за нараняване на кабелите при изкопни работи по трасето.

Чл. 798. (1) За експлоатацията на силовите маслонапълнени кабели за 110 kV и по-високо се съхранява резерв от кабелно масло в съответствие със състоянието им и с местните условия на работа.

(2) Приборите и съоръженията за маслени проби, съдовете за пренасяне на течен азот и приспособленията за замразяване на кабелите се поддържат в изправно състояние и готовност за изпълняване на предназначението си.

Чл. 799. (1) На кабелните линии през определен период, установен с вътрешна инструкция, се измерват товарите и напреженията в дадени точки от кабелната мрежа.

(2) В съответствие с резултатите от измерванията по ал. 1 се извършват корекции на режима и схемите на работа.

Чл. 800. При предаване на заземителните уредби или на техни елементи (заземители) за експлоатация освен документацията, съдържаща се в глава втора, се представят и протоколи с измерените специфични съпротивления на почвата и съпротивленията на заземителната уредба/заземителите.

Чл. 801. За електрическите уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала се измерва пълното съпротивление на контура "фаза-неутрален проводник", "фаза-защитен проводник" и/или "фаза-проводник PEN".

Чл. 802. (1) Всеки елемент от електрическата уредба, който подлежи на заземяване, се присъединява към заземител с отделен заземяващ проводник.

(2) Забранява се последователното свързване на заземяващите проводници на няколко елемента от електрическа уредба.

Чл. 803. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Заземяващите проводници се свързват към заземители или заземени конструкции чрез заварка или специални клеми, а към корпуси на машини, апарати, стълбове на ВЕ - с винтови съединения.

(2) Заземяващите проводници се защитават от корозия, а проводниците, положени на открито, се маркират с отличително оцветяване.

Чл. 804. (1) Съпротивлението на заземителните уредби се измерва:

1. след монтаж, основен ремонт или преустройство на уредбите;

2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) при откриване по стълбовете на ВЕ с напрежение 110 kV и по-високо на следи от електрическа дъга или разрушаване на изолатори;

3. в подстанциите с въздушни електропроводни изводи с напрежение 20 kV и по-високо - най-малко веднъж на 10 години;

4. в мрежите с напрежение 20 kV с монтирани на тях разединители и/или средства за защита от пренапрежения и на стълбовете със заземители в населени места, както и на стълбовете за мрежите с ниско напрежение с повторни заземители на неутралния проводник - най-малко веднъж на 5 години;

5. по избор на 2% от стълбове в участъци с агресивни свличащи се или лошопроводими почви - най-малко веднъж на 10 години.

(2) Измерванията се извършват през периодите с най-малка проводимост на почвата през годината.

Чл. 805. За периодично контролиране на състоянието на заземителните уредби се извършват:

1. проверка за наличието и състоянието на връзката между заземителя и заземяваните елементи, включително за свързаните към заземителната уредба естествени заземители - най-малко веднъж на 10 години;

2. измерване на допирното напрежение в електрическите уредби, изпълнени по нормите за допирно напрежение;

3. измерване на пълното съпротивление на контура "фаза-неутрален проводник" и "фаза-защитен проводник" по чл. 801 - най-малко веднъж на 5 години.

Чл. 806. (1) Състоянието на елементите на заземителите по отношение на корозия се проверява с разкриване на почвата най-малко веднъж на 10 години, както следва:

1. в електрическите уредби в местата, които са подложени най-силно на корозия, както и в близост до заземените неутрали на силовите трансформатори, вентилните отводи, разединителите със стационарни заземители;

2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) на стълбовете със заземители на ВЕ - при влошено преходно съпротивление, установено с измерване по избор на 2% от стълбовете.

(2) В зависимост от интензивността на корозията проверките могат да се извършват на по-кратък период, а процентът на проверяваните заземители на стълбовете да бъде по-голям.

Чл. 807. За организиране на експлоатацията и поддържането на средствата за защита от вътрешни и външни пренапрежения на енергийните обекти се комплектуват и поддържат актуални схеми сведения и данни, както следва:

1. схема на мълниезащитата с очертания на защитните зони на мълниеотводите, осветителните мачти, високите метални и железобетонни конструкции;

2. схема на заземителното устройство с данни за дължината и количеството на заземителите, означенията на местата на присъединяване на устройствата за защита от пренапрежения, заземяващите проводници към съоръженията и порталите с мълниеотводи;

3. паспортни данни за импулсните изпитвателни напрежения на съоръженията и за характеристиките на устройствата за защита от пренапрежения;

4. схема на разполагането на устройствата за защита от пренапрежения с разстоянията по ошиновката между тях и защитаваните електрически съоръжения;

5. данни за мълниезащитата и заземителните съпротивления на електропроводните линии в подходите им към електрическите уредби, както и данни за проводимостта на почвата по трасето на линиите и на територията на електрическите уредби;

6. сведения за пресичане на електропроводните линии помежду си и с комуникационни линии;

7. сведения за най-често поразяваните от мълнии електропроводни линии или участъци от тях;

8. данни за степента на замърсяване на изолацията на електропроводните линии и електрическите уредби.

Чл. 808. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Не се разрешава окачване на проводници от ВЕ за напрежение до 1000 V към конструкции на ОРУ, мачти за прожектори, комини и охладителни кули.

(2) За линиите по ал. 1 се използват само кабели с метална обвивка или кабели, положени в метална тръба. Металната обвивка на кабелите и металните тръби се заземяват.

(3) Кабелите се въвеждат във взривоопасни или пожароопасни помещения в съответствие с инструкциите за мълниезащита на сгради и съоръжения.

Чл. 809. (1) Ежегодно преди настъпването на мълниеносния сезон се извършва проверка на средствата за защита от пренапрежения и се проверява тяхната изправност и готовност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При проверката в електрическите уредби и трансформаторните постове се извършва външен оглед на средствата за защита от пренапрежения и се отчитат показанията на катодните отводители с броячи.

(3) При обходите на трасето на електропроводните линии се извършва оглед на мълниезащитните въжета и на линейната изолация.

(4) Констатациите от огледите и обходите се записват в съответните обходни листове. От събраните данни се прави оценка на защитите от пренапрежения и при необходимост се предприемат мерки за повишаване на тяхната ефективност.

(5) Периодичността и обемът на измерванията за установяване на работоспособността и характеристиките на използваните средства за защита от пренапрежения се определят в съответствие с утвърдените инструкции за изпитване на електрическите съоръжения.

(6) Средствата за защита от пренапрежения за всички класове напрежения се поддържат постоянно включени в работа.

Чл. 810. (1) Начинът на заземяване на неутралата на мрежите средно напрежение 6 - 35 kV и изискванията към устройствата за заземяване се определят съгласно наредбата за устройство на електрически уредби и електропроводни линии по чл. 83, ал. 1 ЗЕ.

(2) Капацитивните токове при земно съединение се измерват при въвеждане в експлоатация на устройствата за заземяване и при значителни изменения в дължината и конфигурацията на мрежата най-малко веднъж на 5 години.

Чл. 811. (1) Когато капацитивният ток на мрежи с напрежение 6 ё 35 kV при земно съединение е по-голям от 10 А, неутралата на мрежите се заземява чрез дъгогасителен реактор, активно съпротивление или комбинация от двете.

(2) Когато капацитивният ток на мрежи с напрежение 6 ё 35 kV с директно присъединени генератори и в уредби за собствени нужди на блочни електроцентрали при земно съединение е по-голям от 5 А, неутралата се заземява чрез активно съпротивление.

Чл. 812. При заземяване на неутралата чрез дъгогасителен реактор се спазват изискванията:

1. инсталирането на дъгогасителни реактори се изпълнява в подстанциите, свързани с мрежата с не по-малко от 3 електропровода; в крайните подстанции инсталирането на дъгогасителни реактори не се допуска;

2. към неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор дъгогасителните реактори се присъединяват посредством разединители; не се допуска изключване на разединителите при наличие на земно съединение в мрежата;

3. не се допуска присъединяване на дъгогасителни реактори към трансформатори, защитени с предпазители;

4. свързването на дъгогасителния реактор към заземяващото устройство е през токов трансформатор.

Чл. 813. (1) Дъгогасителните реактори работят с резонансна настройка. Допуска се настройка с надкомпенсация, при която степента на разстройване е не по-голяма от 5% и реактивната съставяща на тока на земно съединение не надвишава 5A.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Работа на мрежата с подкомпенсация на капацитивния ток не се допуска.

Чл. 814. (1) В мрежите с компенсация на капацитивните токове не се допуска напрежение на несиметрия, по-голямо от 0,75% от фазното напрежение.

(2) При отсъствие на земно съединение се допуска работа с изместване на неутралата с напрежение не по-високо от 15% от фазното напрежение за продължително време и не по-високо от 30% в продължение на един час.

Чл. 815. (1) В мрежите с напрежение 6 ё 20 kV като правило се използва плавно регулиране тока на дъгогасителните реактори с регулатори с автоматична настройка на тока на компенсация.

(2) При ръчно регулиране тока на дъгогасителните реактори стойностите за настройка се определят по измереното разстройване на компенсацията.

Чл. 816. (1) При заземяването на неутралата през активно съпротивление се спазват изискванията:

1. активното съпротивление се присъединява към неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор посредством разединител; не се допуска изключване на разединителя при наличие на земно съединение в мрежата;

2. стойността на активното съпротивление осигурява протичането на ток, достатъчен за чувствителна и селективна работа на земните защити;

3. стойността на активния ток в мрежите без директно свързани към тях генератори и електрически двигатели, протичащ през активното съпротивление при земно съединение, е не по-голяма от 300 А, но е по-голям от капацитивния ток на мрежата при земно съединение.

(2) При мрежи с директно свързани генератори и двигатели не се допуска максималният ток, протичащ през активното съпротивление, да предизвика повреда в стоманата на статорните пакети.

(3) Не се изисква защита от пренапрежения на неутралата на трансформатора и свързаното към него активно съпротивление.

Чл. 817. При комбинирано устройство на заземяване на неутралата - дъгогасителен реактор, паралелно на който е включено активно съпротивление, устройството се присъединява към неутралата посредством прекъсвач.

Чл. 818. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В електрическите уредби 6 - 35 kV с вакуумни прекъсвачи независимо от начина на заземяване на неутралата се предвиждат средства за защита от комутационни пренапрежения.

Чл. 819. В мрежа с изолирана неутрала или с компенсация на капацитивните токове се допуска работа при наличие на земно съединение за времетраене, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) при въздушни и кабелни електропроводи - до отстраняване на повредата в срок не повече от 2 часа;

2. за мрежа с генераторно напрежение и за мрежа с включени двигатели за високо напрежение - съгласно чл. 671, ал. 2 и 3.

Чл. 820. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В мрежи с напрежение 110 kV и по-високо отземяването на звездните центрове на силовите трансформатори, както и действието на релейните защити и ситемната автоматика се осъществяват по такъв начин, че при различните оперативни и аварийни (ръчни и автоматични) изключвания да не се отделя участък от мрежата или шинната система без включен към него трансформатор със заземен звезден център.

(2) Защитата от пренапрежение на неутралата на трансформаторите с намалена изолация в сравнение с тази на линейните изводи се изпълнява с вентилни отводи.

(3) При изолация на неутралата, равностойна на изолацията на линейните изводи, вентилните отводи на линейните изводи осигуряват цялостната защита на трансформатора от пренапрежения.

Чл. 821. (1) Неизползваните (отворените) намотки за ниско/средно напрежение на силовите трансформатори и автотрансформатори се свързват в звезда/триъгълник и се защитават от пренапрежения с вентилни отводи, присъединени към изводите на всяка фаза.

(2) Неизползваните намотки, които конструктивно не са разположени между намотки с по-високо напрежение и се намират най-близко до магнитопровода, се защитават от пренапрежение чрез заземяване на неутралата или на една от фазите.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.)

Чл. 822. (1) В електрическите уредби 110 и 220 kV, за да не се създават условия за появата на пренапрежения, предизвикани от самопроизволно изместване на неутралата на системата или от опасни ферорезонансни явления, оперативните превключвания започват със заземяване на неутралата на трансформатора, включван към ненатоварена шинна система, към която са свързани напреженови измервателни трансформатори от електромагнитен тип.

(2) Преди отделяне от мрежата на ненатоварена шинна система, към която са свързани напреженови измервателни трансформатори от електромагнитен тип, неутралата на захранващия трансформатор се заземява.

(3) Оперативните действия с прекъсвачите, на които контактите са шунтирани с кондензатори, се извършват така, че напреженовите измервателни трансформатори от електромагнитен тип не остават свързани през кондензаторите към захранващите шини.

(4) При възникване на непълнофазен режим на захранване на трансформатор, работещ с изолирана неутрала, и при самото му протичане не се допускат оперативни превключвания, свързани със заземяване на неутралата му.

Чл. 823. (1) Не се допуска в електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо при оперативни превключвания и в аварийни режими повишаване на напрежението с промишлена честота (50 Hz) на съоръженията над разрешеното от производителя.

(2) При едновременно въздействие на повишеното напрежение върху няколко вида съоръжения допустимото напрежение на цялата уредба се явява най-ниското от нормираните за тези видове съоръжения.

Чл. 824. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Редът на операциите за включване/изключване на ВЕ с напрежение 400 и 750 kV и за дългите линии на 110 и 220 kV се определя с вътрешна инструкция, с отчитане на появата на напрежения над допустимите стойности, за които задължително се въвежда автоматика за ограничаване на тяхното ниво и продължителност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.)

Чл. 825. Тази глава се прилага при експлоатацията на кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V и честота 50 Hz, предназначени за регулиране на напрежението чрез генериране на реактивна мощност.

Чл. 826. (1) Кондензаторните уредби се експлоатират с автоматично управление на режимите на работа.

(2) Допуска се и ръчно управление на режимите на работа, ако може да се осигури зададеното ниво на напрежение в избрания опорен пункт.

Чл. 827. (1) Кондензаторната уредба (кондензаторната батерия или секция от нея) се включват към мрежата при напрежение, по-ниско от номиналното, и се изключват при повишаване на напрежението до 105 - 110% от номиналното.

(2) Не се разрешава експлоатацията на кондензаторната уредба, когато:

1. напрежението на изводите на кондензатор от батерията надвиши 110% от номиналното напрежение;

2. токовете в отделните фази се различават с повече от 10%.

Чл. 828. (1) Температурата на околния въздух, при която могат да се експлоатират кондензаторните уредби, се определя в съответствие с документацията на производителя.

(2) В случаите, когато температурата на околния въздух надвишава допустимата за експлоатацията стойност и включената принудителна вентилация в продължение на един час не понижи температурата, кондензаторната уредба се изключва.

Чл. 829. (1) При изключване от нормална работа на кондензаторната уредба повторното й включване към мрежата е допустимо най-рано една минута след изключването.

(2) Включването към мрежата на кондензаторна уредба след изключването й от релейната защита се допуска само след изясняване и отстраняване на причините, предизвикали изключването.

Чл. 830. (1) Огледи на кондензаторните уредби без изключване на напрежението се извършват най-малко веднъж в месеца.

(2) Текущите ремонти на кондензаторните уредби се извършват ежегодно.

(3) Средните ремонти на кондензаторните уредби се извършват в зависимост от техническото им състояние, режимите и условията на работа.

(4) Изпитванията на кондензаторните уредби се извършват в съответствие с действащите стандарти и с инструкциите на производителя.

Чл. 831. (1) При експлоатацията на акумулаторните уредби продължителната им и сигурна работа се осигурява с поддържане на нормираното ниво на напрежението на шините за постоянен ток в нормални и аварийни режими.

(2) Експлоатацията по ал. 1 се извършва, като се спазват изискванията на техническата документация на производителите на уредбите, правилата за безопасна работа и противопожарните строително-технически норми.

Чл. 832. При експлоатацията на акумулаторните батерии се контролират:

1. качеството на електролита (за отворен тип батерии);

2. изолационното съпротивление на батерията спрямо земята;

3. капацитетът на батерията с ток на 10-часово разреждане;

4. напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането.

Чл. 833. (1) Акумулаторните батерии се експлоатират в режим на постоянен подзаряд, при което:

1. подзарядното устройство осигурява стабилизация на напрежението на шините на батерията с отклонения не по-големи от 2% от номиналното напрежение;

2. подзарядното устройство не предизвиква пулсации на шините за постоянен ток, по-големи от 12% от номиналното напрежение на акумулаторната батерия.

(2) Напрежението на подзаряд за отделните елементи на батерията се определя съобразно техническата документация на производителя на батерията.

Чл. 834. (1) Статичните изправителни устройства за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се свързват към мрежата за променливо напрежение чрез разделителен трансформатор.

(2) Мотор-генераторните групи за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се снабдяват с устройство за изключване при появата на обратен ток.

Чл. 835. Допуска се при нормални експлоатационни условия напрежението на шините за постоянен ток, захранващи вериги за управление, както и устройства за релейна защита, сигнализация, автоматика и телемеханика да се поддържа с 5% по-високо от номиналното напрежение на устройствата.

Чл. 836. (1) Минималното изолационно съпротивление, при което се разрешава експлоатацията на акумулаторната батерия, в зависимост от номиналното й напрежение е, както следва:

(2) Устройството за контрол на изолацията на шините за постоянен оперативен ток действа на сигнал при понижаване на изолационното съпротивление на полюсите, при стойностите:

(3) В експлоатационни условия изолационното съпротивление на мрежата за постоянен ток се поддържа не по-малко от двукратното по ал. 2.

(4) При заработване на сигнализацията за контрол на изолацията на шините за постоянен ток незабавно се вземат мерки за откриване и отстраняване на неизправностите.

Чл. 837. На вратите на помещенията на акумулаторните батерии се поставят табели с предупредителни надписи съгласно изискванията на наредбите за техническа и пожарна безопасност.

Чл. 838. (1) Температурата в помещенията на акумулаторните батерии се поддържа не по-ниска от 10°С.

(2) Допуска се температурата в помещенията на акумулаторните батерии в обектите без постоянен дежурен персонал да се понижава до 5°С, в случай че капацитетът на батерията е разчетен за такава температура.

Чл. 839. (1) Работоспособността на акумулаторните батерии се проверява ежегодно, като се измерва спадането на напрежението при натоварване с максимално възможния по условията на експлоатация краткотраен ток.

(2) Контролно разреждане на батерията за определяне на фактическия й капацитет се извършва съгласно вътрешна инструкция и изискванията на производителя.

Чл. 840. (1) Акумулаторните уредби се обслужват от специално обучен персонал.

(2) За всяка акумулаторна батерия се води дневник за извършените цикли на разряди и изравнителни заряди и измерените стойности на изолационното съпротивление, капацитета на батерията, напрежението на отделните елементи.

(3) Сроковете за контрол на основните параметри на акумулаторните уредби се определят с вътрешна инструкция, съобразена с техническите изисквания на производителите на уредбите.

Чл. 841. Акумулаторните батерии от сух тип, изработени по технология AGM (електролитът в акумулаторния елемент е обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло), и от типа VRLA( всеки елемент е снабден с еднопосочен вентил (клапан) за регулиране на вътрешното му налягане) се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 842. В помещенията, където са разположени сухите акумулаторни батерии, не се допуска:

1. попадане на директна слънчева светлина;

2. повишаване на температурата над 40°С.

Чл. 843. (1) Капацитетът на сухите акумулаторни батерии се определя от производителя за работа при температура на околния въздух 20 °C. При друга температура капацитетът се актуализира с въвеждане на корекционен коефициент "К":

(2) Полярността на сухата акумулаторна батерия се проверява при всеки цикъл (зареждане - разреждане).

(3) При годишната проверка на капацитета на батерията се проверява зададеното токоограничение на зарядното устройство.

(4) За зареждане на сухи акумулаторни батерии се използват токоизправители с широчинно-импулсна модулация, изградени на базата на блокова структура, която гарантира зареждане на батерията и захранване на консуматорите дори при авария в някой модул на импулсния токоизправител.

Чл. 844. При проверка степента на натягане на междуелементните връзки (препоръчително 8 Nm) се извършва почистване от прах и замърсяване и допълнително смазване с технически вазелин.

Чл. 845. Основен ремонт на акумулаторните уредби се извършва при необходимост в зависимост от състоянието им, режима и времетраенето на работа в експлоатация.

Чл. 846. (1) Техническата експлоатация на силовите електросъоръжения на електрическите централи, подстанциите, преносните и разпределителните мрежи се изпълнява при постоянно въведени в действие устройства за релейна защита и електроавтоматика (РЗА), в това число и противоаварийната автоматика, защитаващи ги от възникнали къси съединения и нарушения на нормалните режими на работа.

(2) Действието на релейната защита и електроавтоматиката се осъществява при пълно съответствие на настройката им в зависимост от схемите и режимите на работа на електроенергийната система.

(3) В зависимост от предназначението им и от режима на работа на електроенергийната система се допуска да бъдат извеждани от действие някои устройства на противоаварийната и линейната автоматика.

(4) Извеждането и въвеждането на устройствата по ал. 3 се извършват по реда, посочен в експлоатационните инструкции, и под контрола на оператора на преносната (разпределителната) мрежа.

(5) Не се разрешава работа на съоръжения и защити без включени предупредителна и аварийна сигнализации.

Чл. 847. (1) Експлоатацията, техническото обслужване и ремонтът на релейната защита, електроавтоматиката и вторичните вериги се осъществяват от специализирани звена.

(2) При използване в схемите за РЗА на канали за свръзка или сигнали от технологични автоматики, поддържани от други служби на предприятието, задълженията при обслужването им се разграничават между обслужващите служби с вътрешна инструкция.

Чл. 848. За устройствата на релейната защита и електроавтоматиката и за захранващите ги устройства се осигуряват нормални условия на работа (допустима температура, влажност, запрашеност, оперативно напрежение, ниво на смущение и др.) в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 849. (1) Всички случаи на заработване или незаработване на устройствата на РЗА се отчитат и анализират по установения ред от звената по РЗА, като проявените в процеса на експлоатация дефекти своевременно се отстраняват.

(2) За всеки случай на неправилно заработване или незаработване на устройствата на РЗА, при проявени недостатъци в схемата или неизправности в апаратите се информират съответните длъжностни лица, отговорни за РЗА в енергийното предприятие.

Чл. 850. (1) На лицевата и на обратната страна на таблата и шкафовете на РЗА и на таблата и пултовете за управление се поставят надписи, указващи тяхното предназначение, в съответствие с диспечерските наименования и оперативната схема на обекта.

(2) На апаратите, монтирани на таблата (пултовете) и шкафовете, се поставят надписи или маркировка съгласно проектните схеми.

(3) На всички устройства за превключване, сигнални лампи, сигнални релета, блинкерни устройства, изпитвателни блокове и др. се поставят съответните надписи.

(4) Ако на релейните табла има монтирана апаратура, отнасяща се за различни присъединения, които могат да се проверяват поотделно, се нанасят точни разграничителни линии на отделните устройства на РЗА.

Чл. 851. (1) Разрешава се силови електросъоръжения и електропроводни линии да са под напрежение само ако е въведена релейна защита, действаща при всички видове повреди.

(2) В уредбите с напрежение 220 и 400 kV при извеждане от работа или при неизправност на отделни релейни защити оставащите в работа защити осигуряват защитата на електросъоръженията и на електропроводните линии при всички видове повреди. Ако това условие не е изпълнено, се въвежда временна защита или присъединението се изключва.

(3) Въвеждане на временна бързодействаща защита или ускоряване на резервната защита се изисква само когато бързото изключване се налага по условията за устойчивост на електроенергийната система или за избягване на възможните последствия при изключване на късото съединение със закъснение.

(4) При извеждане от работа или при неизправност на отделни защити в мрежи с напрежение 110 kV и по-ниско присъединенията могат да останат включени, ако има въведено друго устройство за релейна защита или е въведена временна защита.

Чл. 852. Бързодействащите релейни защити и устройства за резервиране отказа на прекъсвач (УРОП) се въвеждат в действие след извършване на всички операции, свързани с включването на електропроводните и кабелните линии, шините и съоръженията след ремонт или при подаване на напрежение, както и при операциите, свързани с превключването на разединителите и прекъсвачите. Ако това не е възможно се въвежда ускорение на резервните защити или се поставя временна защита, която може и да е неселективна, но да е настроена с времето на заработване на постоянната защита.

Чл. 853. (1) Устройствата на РЗА и техните вторични вериги се настройват и изпитват преди въвеждането им в действие.

(2) Готовността за въвеждане в действие на устройствата на РЗА се записва в дневника за РЗА от длъжностните лица, извършили настройването и изпитването.

(3) Устройствата на РЗА по ал. 2 се въвеждат в действие по установения ред.

Чл. 854. За устройствата на РЗА, намиращи се в експлоатация на територията на енергийния обект, звената по РЗА разполагат с досиета, съдържащи:

1. паспорт и заводски протокол за изпитване на устройството;

2. инструкция или програма за настройване и проверка на устройството;

3. технически данни за устройството във вид на карти или таблици за настройките или характеристиките;

4. протоколи от пусковите и периодичните проверки на устройствата;

5. изпълнителни схеми - принципни и монтажни.

Чл. 855. (1) Релейните защити, електроавтоматиките, електроизмервателните апарати и вторичните вериги се проверяват едновременно с ремонта на съоръженията, които защитават и управляват.

(2) В случай на неправилно заработване или незаработване на устройствата на РЗА се извършват допълнителни (следаварийни) проверки по специална програма.

Чл. 856. (1) Съпротивлението на изолацията на електрически свързаните вторични вериги с напрежение, по-високо от 60 V спрямо земя, както и между веригите с различно предназначение, които не са електрически свързани (измервателни вериги, оперативни вериги, сигнализация), е не по-малко от 1 МW, измерено с мегаомметър 1000 V.

(2) Съпротивлението на изолацията на вторични вериги с работно напрежение 60 V и по-ниско, захранвани от отделен източник или през разделителен трансформатор, е не по-малко от 0,5 МW, измерено с мегаомметър 500 V.

(3) Изолацията на вторичните вериги, съдържащи полупроводникови (микропроцесорни) устройства, се проверява при спазване на инструкциите на производителите.

Чл. 857. (1) След завършване на планови и следаварийни проверки на релейна защита и електроавтоматика резултатите от проверките се записват в протоколите за проверяваните устройства и в дневника на релейната защита и електроавтоматиката.

(2) Измененията, извършени в работните схеми и настройки, се нанасят в монтажните, принципните и разгънатите схеми и в инструкцията за експлоатация.

Чл. 858. Извеждането на устройствата на РЗА от работа и изменение на настройките се извършват с разрешението на диспечерските служби и/или специализираните служби по РЗА.

Чл. 859. (1) Релетата, апаратите и спомагателните устройства на РЗА се пломбират.

(2) Релета, апарати и устройства на РЗА, чиито настройки се изменят от дежурния оперативен персонал по време на смяната по реда, определен в чл. 858, не се пломбират.

Чл. 860. (1) Работите по таблата и веригите за управление на устройствата на РЗА се извършват само с изолирани инструменти, като се вземат предпазни мерки, недопускащи погрешното изключване на електросъоръженията.

(2) Не се допуска извършването на работи без принципни и монтажни схеми и без програма (типова или специална) за последователността на работата.

(3) След завършване на работата се проверяват изправността и правилното свързване на токовите, напреженовите и оперативните вериги (ако е необходимо и след включване на присъединението). Оперативните вериги и веригите за управление се проверяват чрез функционални проби.

Чл. 861. Работите по устройствата на РЗА, които могат да предизвикат тяхното заработване и изключване на защитаваното или други присъединения, се извършват по разрешена заявка и с наряд.

Чл. 862. Устройствата за проверка и изпитване на РЗА се захранват от специално монтирани контакти на релейните и командните табла (пултове, шкафове и други), разположени в командните и релейните зали, разпределителните устройства на електрическите централи, подстанции и на други места.

Чл. 863. (1) Дежурният оперативен персонал изпробва и контролира:

1. изправността на предпазителите със стопяема жичка или на автоматичните предпазители във веригите за управление и защита;

2. действието на прекъсвачите и другите съоръжения;

3. положението на превключващите устройства (ключове за управление, превключватели, изпитвателни блокове и др.), монтирани на таблата и шкафовете за РЗА и на таблата и пултовете за управление;

4. тока на небаланс на диференциалната защита на шини;

5. напрежението на небаланс в отворения триъгълник на напреженовите трансформатори;

6. устройствата на високочестотните канали на релейните защити и противоаварийната автоматика;

7. изправността на релейните защити и електроавтоматики чрез техните устройства за сигнализация.

(2) Периодичността за контролиране на изправността и изпробването на устройствата на РЗА и действията на дежурния оперативен персонал при поява на отклонение от нормите се определя с вътрешни инструкции.

Чл. 864. (1) При отстраняване на повреди в контролни кабели или при тяхното удължаване в условията на експлоатацията, жилата и екраните се съединяват чрез херметични муфи, с маркиране и отбелязване в кабелните журнали.

(2) Не се разрешава повече от една муфа на всеки 50 m дължина от кабела.

Чл. 865. (1) Не се допуска работа на токови трансформатори с отворени вторични намотки/вериги. Те се поддържат винаги затворени през релета, апарати или се съединяват накъсо.

(2) Вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори се заземяват само в местата, предвидени по проект.

Чл. 866. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Устройствата за определяне мястото на късите съединения, регистраторите на аварийни преходни процеси и другите устройства, използвани за анализа на работата на РЗА и за определяне на мястото на повредата по ВЕ, да са постоянно включени в работа и готови за действие.

(2) Извеждането и въвеждането на устройствата по ал. 1 се разрешават от оператора на мрежата.

(3) Автоматичните регистратори на преходни процеси се настройват само от персонала на РЗА с разрешен достъп до тях чрез специален код. Протокол с промяната на настройки или заверена разпечатка се предоставя на лица, отговорни за РЗА в енергийното предприятие

Чл. 867. (1) В оперативните вериги се осигурява селективно действие на защитните средства (предпазители и автоматични предпазители).

(2) На автоматичните предпазители и на предпазителите със стопяема жичка се поставя маркировка (номинален ток, напрежение и предназначение).

Чл. 868. (1) На таблата (шкафовете), по които дежурният персонал извършва превключване с помощта на ключове, превключватели, изпитвателни блокове и други приспособления, се поставя указание с положението на тези превключващи устройства за всички използвани режими.

(2) Последователността на превключванията по ал. 1 се записва в оперативния дневник.

Чл. 869. Превключващите устройства във веригите на РЗА, поставени на таблата за управление и за РЗА, се разполагат на видно място, като еднотипните превключвания с тях се извършват по един и същи начин.

Чл. 870. (1) Работното, аварийното и евакуационното осветление се обслужват така, че се осигурява надеждност при работа и проектната осветеност.

(2) Светлинната сигнализация на комините и другите високи съоръжения съответства на правилата за маркировка и светлинна сигнализация на високи съоръжения.

Чл. 871. (1) Аварийното осветление в командните зали на електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове осигурява осветеност върху челните повърхности на централните и командните табла за управление не по-малко от 30 lx.

(2) Евакуационното осветление в проходите и стълбищата, предвидени за евакуация на работещите, осигурява осветеност не по-малко от 0,5 lx на нивото на пода.

(3) Осветителите за аварийно осветление се отличават от осветителите на работното осветление по цвета или формата си или се означават със специален знак.

(4) Най-малко две от лампите на аварийното осветление в командна зала се поддържат включени непрекъснато, захранвани от постоянен ток.

Чл. 872. (1) Работното и аварийното осветление се присъединяват към различни независими източници на захранване.

(2) При изключване на работните източници на захранване аварийното осветление в електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове се превключва автоматично към акумулаторна батерия или към друг независим източник на захранване.

(3) Евакуационното осветление е присъединено към източник на захранване, независим от този на работното осветление, като при изключване на постоянното захранване автоматично се превключва към акумулаторна батерия или към друг независим източник на захранване.

(4) Не се разрешава към мрежите на аварийното и евакуационното осветление да се свързват инсталационни контакти или да се присъединяват други консуматори освен осветителни тела.

Чл. 873. (1) Мрежите на вътрешното, външното и охранителното осветление на енергийните обекти се захранват по отделни линии.

(2) Външното и охранителното осветление се управляват от главните или от централните командни табла на енергийния обект.

(3) Управлението на външното осветление на отдалечени обекти или на обекти със самостоятелно функционално предназначение може да се извършва в самите обекти.

Чл. 874. (1) Преносимите ръчни осветители, използвани при ремонтни работи, се захранват с напрежение не по-високо от 50 V, а при повишена опасност за поражение от електрически ток - не по-високо от 25 V.

(2) Щепселите за напрежение до 50 V вкл. се отличават от тези за инсталационните контакти на мрежата с напрежение 400/230 V.

(3) На всеки инсталационен контакт се означава работното напрежение.

Чл. 875. Осветлението в коридорите на разпределителните уредби с два изхода, както и в проходимите тунели се изпълнява с двустранно управление.

Чл. 876. (1) На прекъсвачите в таблата за захранване на осветлението се поставят надписи, указващи предназначението на захранваните от тях вериги.

(2) В таблата със стопяеми предпазители се поставят надписи, указващи стойността на тока на стопяемите вложки.

Чл. 877. Допуска се спад на напрежението за най-отдалечените лампи не по-голям от:

1. за прожекторно осветление и за вътрешно работно осветление - 5%;

2. за външно и аварийно осветление и за мрежи с напрежение от 12 до 50V - до 10%;

3. за луминесцентни лампи - 7,5%.

Чл. 878. За дежурния персонал се осигуряват:

1. схеми на осветителните мрежи;

2. резервни лампи от всички видове, използвани в обекта;

3. комплект стандартни вложки за стопяеми предпазители;

4. преносими електрически фенери.

Чл. 879. (1) Почистването на осветителите, подмяната на лампи и стопяеми вложки на предпазители, ремонтът и огледът на осветителните мрежи се извършват от персонал с електротехническа подготовка.

(2) При извършване на дейностите по ал. 1 се използват помощни съоръжения, които осигуряват удобен и безопасен достъп до осветителите.

(3) Периодичността на почистване на осветителите се определя с вътрешна инструкция съобразно условията на експлоатация.

(4) Не се разрешава поставянето на лампи с по-голяма мощност от допустимата за даденото осветително тяло и сваляне на разсейватели, екраниращи и защитни решетки на осветителните тела освен за почистване и подмяна на лампи.

Чл. 880. (1) Проверката за състоянието на стационарните съоръжения и на електрическите мрежи към осветлението, както и измерването на съпротивлението на изолацията се извършват при въвеждането в експлоатация, а след това - по график, утвърден от ръководителя на електроенергийното предприятие.

(2) Изправността на аварийното осветление при отпадане на работното осветление се проверява най-малко веднъж в месеца.

(3) Изправността на преносимите трансформатори и лампи се проверява в срокове, определени в нормативните документи по безопасност на труда, но не по-рядко от веднъж на 6 месеца.

(4) Изолацията на стационарните трансформатори за безопасно свръхниско напрежение (от 12 до 50 V) се изпитва най-малко веднъж годишно.

(5) Забелязаните неизправности и повреди по веригите и съоръженията за осветление се отстраняват незабавно или в най-кратки срокове, в зависимост от характера на повредата.

Чл. 881. Електролизните уредби за получаване на водород се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя на електролизера и правилата за безопасност при работа.

Чл. 882. (1) По време на работа на електролизните уредби се контролират:

1. напрежението и токът на електролизерите;

2. налягането на водорода и кислорода;

3. нивото на течността в апаратите;

4. разликата на налягането между системите на водорода и кислорода;

5. температурата на електролита в циркулационния контур и на газа в сушилните инсталации;

6. чистотата на водорода и кислорода в апаратите;

7. съдържанието на водород в помещенията на електролизните уредби.

(2) Нормалните и граничните стойности на контролираните параметри се определят по инструкциите на производителя и от проведени изпитвания. Спазването им по време на експлоатация е задължително.

Чл. 883. (1) Технологичните защити на електролизните уредби изключват токоизправителните агрегати (устройства) при:

1. разлика на наляганията на водорода и кислорода в регулаторите на налягане 2 kPa;

2. съдържание на водород в кислорода 2%;

3. съдържание на кислород във водорода 1%;

4. налягане в системите над номиналното;

5. междуполюсни къси съединения;

6. еднополюсно късо съединение към земя (за електролизните уредби с централно отвеждане на газовете);

7. отпадане на захранващото напрежение на токоизправителните агрегати от страна на променливия ток.

(2) При автоматично изключване на електролизната уредба, както и при повишаване на съдържанието на водорода във въздуха на помещенията на електролизерите до 1% на централното табло за управление се предава предупредителен сигнал.

(3) След получаване на сигнала в случаите по ал. 2 оперативният персонал е длъжен не по-късно от 15 min да се намира при електролизната уредба.

(4) След изключването на електролизната уредба от технологична защита повторното й включване в работа се разрешава само след установяване и отстраняване на причината за изключването.

Чл. 884. (1) Оглед на електролизна уредба, работеща без постоянно дежурство на персонал, се прави най-малко веднъж на смяна. При огледа се проверяват:

1. съответствието на показанието на диференциалния манометър-нивомер с нивата на водата в регулаторите на налягане на работещия електролизер;

2. нивата на водата в регулаторите на налягане на неработещия електролизер;

3. отварянето на клапаните за изпускане на газовете в атмосферата от регулаторите на налягане на изключения електролизер;

4. наличието на вода в хидрозатворите;

5. разходът на газ през датчиците на газоанализаторите;

6. токът и напрежението на електролизера;

7. температурата на газовете на изхода от електролизера;

8. налягането на водорода и кислорода в инсталацията и в ресиверите;

9. налягането на инертния газ в ресиверите.

(2) Забелязаните дефекти и неизправности се регистрират в дневник и се отстраняват в най-кратки срокове.

Чл. 885. Изправността на автоматичните газоанализатори се проверява чрез лабораторен химичен анализ за съдържанието на кислород във водорода и на водород в кислорода веднъж в денонощието. При неизправност на един от автоматичните газоанализатори химичен анализ се прави на всеки два часа.

Чл. 886. (1) Предпазните клапани на регулаторите за налягане на водорода, на кислорода и на ресиверите се задействат при налягане 1,15 от номиналното.

(2) Предпазните клапани на регулаторите на налягането се проверяват най-малко веднъж на 6 месеца, а предпазните клапани на ресиверите - най-малко веднъж на две години.

Чл. 887. За процеса на електролиза се използва вода с качествата на дестилат (обезсолена вода, кондензат) с проводимост не по-голяма от 5 µS/cm или специфично съпротивление не по-голямо от 200 kW/cm.

Чл. 888. Чистотата на получаваните от електролизна уредба водород и кислород е не по-ниска, съответно от 99% за водорода и 98,5% за кислорода.

Чл. 889. Температурата на електролита в електролизера да не превишава 80°С, а разликата в температурите на най-горещата и най-хладната клетка на електролизера да не е по-голяма от 20°С.

Чл. 890. (1) Преди включване на електролизера в работа всички апарати и тръбопроводи се продухват с азот с чистота не по-ниска от 97,5%. Продухването се счита за завършено, когато съдържанието на азот в издухвания газ достигне 97%.

(2) Забранява се продухването на апаратурата на електролизерите с въглероден двуокис.

Чл. 891. Включването на електролизер към ресивер, в който има водород под налягане, се осъществява, след като налягането на водорода в електролизера надвиши налягането на водорода в ресивера най-малко с 50 kPa.