НАРЕДБА № 116 ОТ 8 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ ЗАЩИТАТА НА ПЪТНИЦИТЕ ПРИ ЧЕЛЕН УДАР

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Приложение № 3 към чл. 12

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Изпитвателна процедура

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Разполагане и подготовка на превозното средство

1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Изпитвателен участък

Изпитвателният участък е достатъчно голям, за да включва участък за засилване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част от участъка най-малко 5 m преди преградата е хоризонтална, плоска и гладка.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Преграда

Предната страна на преградата се състои от деформируема структура, както е описано в приложение № 7. Предната страна на деформируемата структура е перпендикулярна ± 1° на посоката на движение на изпитваното ПС. Преградата се закрепва за тяло с маса не по-малка от 7 х 104 kg, предната страна на която е вертикална ± 1°. Това тяло се закрепва към земята или се поставя на земята, ако е необходимо - с допълнителни застопоряващи устройства, които да ограничават движението й.

1.3. Ориентация на преградата

Преградата се ориентира така, че първият контакт на ПС да бъде от страната на колонката на кормилното колело. Където има избор между провеждане на изпитването с ПС с дясно или с ляво кормилно колело, то се провежда откъм по-малко благоприятната страна на кормилното колело, което се определя от техническата служба, отговорна за изпитването.

1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Хоризонтална проекция на ПС върху преградата

Превозното средство трябва да припокрива лицевата стена на преградата с 40 % ± 20 mm.

1.4. Състояние на ПС

1.4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Общи изисквания

Изпитва се представително за серийното производство ПС в състояние на готовност за движение, включващо цялото нормално оборудване. Някои компоненти могат да бъдат заменени от еквивалентни маси, като се прецени, че тази замяна няма да има забележим ефект върху резултатите, измерени според т. 6.

1.4.2. Маса на превозното средство

1.4.2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) За изпитването масата на предоставеното ПС да е равна на масата на ПС без товар.

1.4.2.2. Резервоарът за гориво се напълва с вода до 90 % от общия обем, както е определено от производителя, с допустимо отклонение ± 1 %.

1.4.2.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Всичките други уредби (спирачна, охладителна и др.) могат да бъдат празни; в този случай масата на течностите се компенсира.

1.4.2.4. Ако масата на измервателната апаратура, натоварена на ПС, превишава разрешените 25 kg, тя може да бъде компенсирана чрез намаляване, което няма забележим ефект върху резултатите, измерени според т. 6.

1.4.2.5. Използва се измервателна апаратура с маса, която не променя еталонния товар на всяка ос с повече от 5 %; всеки вариант не превишава 20 kg.

1.4.2.6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Масата на ПС без товар се отбелязва в протокола.

1.4.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Регулировки в отделението за пътници

1.4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Положение на кормилното колело

Кормилното колело, ако е регулируемо, се поставя в нормалната позиция, отбелязана от производителя, или в случай, че няма такава отбелязана - в средата между границите на регулиране. В края след привеждане в движение кормилното колело се оставя свободно, в положение, което съответства на движение на ПС право напред.

1.4.3.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Стъкла

При изпитването подвижните стъкла на ПС са затворени. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя то може да бъде отворено, ако положението на дръжката за отваряне е в положение "затворено".

1.4.3.3. Лост за смяна на предавките

Лостът за смяна на предавките е в неутрално положение.

1.4.3.4. Педали

Педалите са в тяхното нормално положение на покой. Ако са регулируеми, се поставят в средно положение, освен ако друго положение не е определено от производителя.

1.4.3.5. Врати

Вратите са затворени, но не заключени.

1.4.3.6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Отварящ се покрив

Ако е монтиран отварящ се или подвижен покрив, той е на място в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и по споразумение с производителя може да бъде отворен.

1.4.3.7. Противослънчева козирка

Противослънчевите козирки са в прибрано положение.

1.4.3.8. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Огледало за виждане назад

Вътрешното огледало за виждане назад е в нормалното положение.

1.4.3.9. Облегалки за ръце

Облегалките за ръце отпред и отзад, ако са подвижни, са в долно положение, освен ако това се възпрепятства от положенията на манекените в ПС.

1.4.3.10. Облегалки за глава

Регулируемите облегалки за глава са в най-горно положение.

1.4.3.11. Седалки

1.4.3.11.1. Положение на предните седалки

Седалки, които са надлъжно регулируеми, се поставят така, че тяхната "Н" точка (виж 3.1.1, приложение № 5) е в средното положение или в най-близкото до него застопоряващо се положение и в положението във височина, определено от производителя (ако са независимо регулируеми във височина). В случай на седалка-пейка регулировката е към "Н" точката на мястото на водача.

1.4.3.11.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Положение на облегалките на предните седалки

Ако са регулируеми, облегалките се регулират така, че общият наклон на торса на манекена да бъде възможно най-близо до посочения от производителя при нормална употреба или при отсъствие на такъв - до 25° назад от вертикалното положение.

1.4.3.11.3. Задни седалки

Ако са регулируеми, задните седалки или задните седалки-пейки се поставят в най-задно положение.

2. Манекени

2.1. Предни седалки

2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Манекен, съответстващ на спецификациите за "Хибрид III"1, оборудван с глезен с възможност за движение на 45° и съответстващ на изискванията за неговото регулиране, се монтира на всяка от предните седалки в съответствие с условията, изложени в приложение № 8. Манекенът се оборудва с техника за записване, съответстваща на изискванията в приложение № 9. Глезенът на манекена се сертифицира в съответствие с процедурите в приложение № 10.

2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Превозното средство се изпитва със системи за обезопасяване, както се предоставя от производителя.

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Привеждане в движение и задаване на посока на движението на превозното средство

3.1. Превозното средство се привежда в движение от своя собствен двигател или от някакво друго устройство за привеждане в движение.

3.2. В момента на удар ПС не трябва да е подложено на действието на допълнително устройство за управление или за привеждане в движение.

3.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Посока на движението се задава така, че да задоволява изискванията по т. 1.2 и т. 1.3.1.

4. Скорост на изпитване

Скоростта на превозното средство в момента на удар е 56 - 0 + 1 km/h. В случай, че изпитването е извършено с по-висока скорост и ПС отговаря на изискванията, изпитването се счита за задоволително.

5. Измервания, които се извършват на манекен на някоя от предните седалки

5.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Всичките измервания, необходими за изследването на характеристичните показатели, се извършват с измервателни вериги, съответстващи на изискванията в приложение № 9.

5.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Различните параметри се записват през независими информационни канали на следния CFC (честотен клас на измервателната верига):

5.2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервания в главата на манекена

Ускорението (а), отнасящо се за центъра на тежестта, се изчислява от трите му компонента, измерени с CFC 1000.

5.2.2. Измервания във врата на манекена

5.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Осовата сила на опън и пред/след силата на срязване във връзката врат/глава се измерват с CFC 1000.

5.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Моментът на огъване около напречната ос на връзката глава/врат се измерва с CFC 600.

5.2.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервания в гръдния кош на манекена

Гръдното огъване между гръдната кост и гръбнака се измерва с CFC 180.

5.2.4. Измервания в бедрената кост и пищяла на манекена

5.2.4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Осовата сила на натиск и моментите на огъване се измерват с CFC 600.

5.2.4.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Преместването на пищяла по отношение на бедрената кост се измерва в колянната плъзгаща става с CFC 180.

6. Измервания на превозното средство

6.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) За да стане възможно провеждането на опростеното изпитване, описано в приложение № 4, кривата на намаляване на скоростта на конструкцията се определя на базата на стойността на надлъжните акселерометри в основата на "В" колоната на ударената страна на ПС с CFC 180 чрез измервателни вериги, съответстващи на изискванията, изложени в приложение № 9.

6.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Кривата на скоростта, която ще бъде използвана в изпитвателната процедура, описана в приложение № 4, се получава от надлъжния акселерометър на "В" колоната на ударената страна.

(изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) 1 Техническите спецификации и детайлните чертежи на

"Хибрид III", съответстващи на основните размери на средностатистическия мъж на Съединените американски щати, и спецификациите за неговото регулиране за този тест са депозирани при Генералния секретар на Обединените нации и може да бъде проведена консултация по молба в секретариата на Икономическата комисия за Европа, Palais des Nations, Женева, Швейцария.

Приложение № 4 към чл. 13, т. 1

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Изпитвателна процедура с количка с колела

1. Изпитвателно оборудване и процедура

1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) количка с колела

Използва се количка с колела, конструирана така, че да не се появява остатъчна деформация след изпитването. Тя се насочва така, че по време на фазата на удара отклонението да не превишава 5° във вертикалната равнина и 2° в хоризонталната равнина.

1.2. Състояние на конструкцията

1.2.1. Общи положения

Изпитва се конструкция, представителна за серийното производство на ПС. Някои компоненти могат да бъдат заменени или отстранени, ако не влияят на резултатите.

1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Регулировки

Регулировките съответстват на изложените в т. 1.4.3 от приложение № 3, като се взема предвид посоченото в т. 1.2.1.

1.3. Закрепване на конструкцията

1.3.1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Конструкцията се закрепва здраво към количката с колела, така че да не се получава относително изместване по време на изпитването.

1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Използваният метод за закрепване на конструкцията към количката с колела не трябва да има ефект на подсилване на опорите на седалката или обезопасителните устройства или да води до ненормална деформация на конструкцията.

1.3.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Препоръчаното прикачващо устройство е такова, чрез което конструкцията лежи на подпори, поставени приблизително по оста на колелата, или ако е възможно, чрез което тя се закрепва за количката посредством компонентите на системата на окачването.

1.3.4. Ъгълът между надлъжната ос на ПС и посоката на движение на количката е 0 ± 2°.

1.4. Манекени

Манекените и тяхното разположение съответстват на изискванията по т. 2 от приложение № 8.

1.5. Измервателна апаратура

1.5.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Отрицателно ускорение на структурата

Преобразователят, измерващ отрицателното ускорение на конструкцията по време на удара, се поставя в положение, успоредно на надлъжната ос на количката, според изискванията от приложение № 9 (CFC 180).

1.5.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервания, които се извършват на манекените

Всички измервания, необходими за проверяване на изброените показатели, са изложени в т. 5 от приложение № 3.

1.6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Крива на отрицателното ускорение на конструкцията

По време на фазата на удара се следи кривата на отрицателното ускорение на конструкцията да бъде такава, че кривата на "измененията на скоростта по отношение на времето", получена чрез интегриране, е в границите на ± 1 m/s спрямо основната крива на "измененията на скоростта по отношение на времето", на изпитваното ПС, както е определена във фигурата. Изместване по отношение на оста на времето на основната крива може да бъде използвано, за да се получи скоростта на конструкцията в границите на коридора.

Време (t) s

Фиг. 1

Еквивалентна крива - допустима лента за крива V = f(t)

1.7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Основна крива DV = f(t) на изпитваното ПС

Тази основна крива се получава чрез интегриране на кривата на отрицателното ускорение на изпитваното ПС, измерено по време на изпитването при челен удар в преграда съгласно т. 6 от приложение № 3.

1.8. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Еквивалентен метод

Изпитването може да се проведе чрез друг метод, освен този чрез отрицателно ускорение на количката с колела, при условие че такъв метод е в съответствие с изискванията за обхвата на изменение на скоростта, описано в т. 1.6.

Основната крива на "измененията на скоростта по отношение на времето"

Приложение № 5 към чл. 15

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Технически изисквания към превозните средства по отношение защитата на пътниците при челен удар

1. Основно изискване, приложимо за всички тестове

1.1. Точка "H" за всяка седалка се определя в съответствие с процедурата, описана в Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача.

2. Изисквания

2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Характеристичните показатели в съответствие с приложение № 6 за манекените на предните външни седалки са:

2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) характеристичният показател на главата (НРС) не трябва да превишава 1000 и резултантното ускорение на главата да не превишава 80 g за повече от 3 ms; резултантното ускорение се изчислява с натрупване, изключвайки отскачащото движение на главата;

2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) характеристичният показател за нараняване на врата (NIC) да не превишава стойностите, показани на фиг. 1 и 2;

2.1.3. огъващият момент на врата спрямо оста у да не превишава 57 Nm при изтегляне главата назад;

2.1.4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) характеристичният показател за налягане на гръдния кош (ThCC) да не превишава 50 mm;

2.1.5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) вискозният показател (V*C) на гръдния кош да не превишава 1,0 m/s;

2.1.6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) силовият показател за бедрена кост (FFC) да не превишава силово-времевия характеристичен показател, показан на фиг. 3;

2.1.7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) силовият показател на големия пищял (TCFC) да не превишава 8 kN;

2.1.8. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) индексът на пищяла (ТI), измерен в горния и долния му край, да не превишава 1,3 при всяко негово положение;

2.1.9. движението на плъзгащите се стави на коляното да не превишава 15 mm.

2.2. Остатъчното изместване на кормилното колело, измерено в центъра на главината на волана, да не превишава 80 mm в посока вертикално нагоре и 100 mm в посока хоризонтално назад.

2.3. По време на изпитването да не може да се отваря нито една врата.

2.4. По време на изпитването не бива да се получава заключване на предните врати.

2.5. След удара да е възможно без употребата на инструменти с изключение на тези, необходими за поддържане тежестта на манекена:

2.5.1. да се отвори поне една врата, ако има по една за всяка редица от седалки, а където няма такава, да се преместят седалките или да се наклонят техните облегалки, за да се позволи евакуацията на всички пътници; това обаче се прилага само за ПС с покрив с твърда конструкция;

2.5.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) да се освободят манекените от системата за обезопасяване, която, ако е заключена, трябва да може да се отвори със сила максимум 60 N, приложена в центъра на отключващия механизъм;

2.5.3. да се извадят манекените от ПС без регулиране на седалките.

2.6. В случай на ПС, двигателят на което работи с течно гориво, се допуска изтичането на минимално количество гориво от цялата горивна уредба по време на удара и след него, като:

2.6.1. ако след удара се забележи продължително изтичане на гориво от която и да е част от горивната уредба, скоростта на изтичане да не превишава 5 х 10-4 kg/s;

2.6.2. ако изтичащото гориво след удара се смесва с течности от други уредби или системи и тези течности не могат да се отделят и разпознаят, се взема под внимание цялото количество изтичащи течности.

Продължителност на натоварването при даден опън (msec)

Фиг. 1. Опъващ показател на врата

Продължителност на натоварването при дадена сила на срязване (msec)

Фиг. 2. Показатели на срязване на врата

Продължителност на натоварването при дадена сила (msec)

Фиг. 3. Показател на силата на бедрената кост

Приложение № 6 към чл. 17

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Определяне на характеристичните показатели (Загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Характеристичен показател за главата (НРС)

1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Този показател се счита за задоволителен, когато по време на изпитването няма контакт между главата и някой от компонентите на ПС.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) В случай на контакт се прави изчисление на стойността на HPC - на основата на ускорението (а), измерено съгласно т. 5.2.1. от приложение № 3, чрез следния израз:

където:

1.2.1. "а" е резултантното ускорение, измерено в единици гравитация g (1 g = 9,81 m/s2);

1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) ако началото на контакта на главата може да бъде определено задоволително, t1 и t2 са двата момента, изразени в s, определящи интервал между началото на контакта на главата и края на записа, за който стойността на НРС е максимална;

1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) ако началото на контакта на главата не може да бъде определено, t1 и t2 са двата момента, изразени в s, дефиниращи интервал между началото и края на записа, за който стойността на НРС е максимална;

1.2.4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) стойности на НРС, за които интервал (t1 - t2) е по-голям от 36 ms, не се взимат под внимание за целта на изчисляване на максималната стойност.

1.3. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Стойността на резултантното ускорение на главата по време на челен удар, която кумулативно е превишала 3 ms, се изчислява общо от резултантното ускорение на главата, измерено съгласно т. 5.2.1 от приложение № 3.

2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Показатели за нараняване на врата (NIC)

2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Тези показатели се определят от осовата сила на натиск, осовата сила на опън и пред/след силите на срязване при връзката врат/глава, изразени в kN и измерени според т. 5.2.2 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тези сили, изразено в ms.

2.2. Критерият на огъващия момент на врата се определя от стойността на огъващия момент, изразен в Nm, около напречна ос на връзката глава/врат и се измерва според т. 5.2.2 от приложение № 3.

2.3. Огъващият момент на свиване на врата, изразен в Nm, се отчита.

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Показател за налягане на гръдния кош (ThCC) и вискозен показател (V*C)

3.1. Критерият за налягане на гръдния кош се определя от абсолютната стойност на деформацията на гръдния кош, изразена в mm и измерена според т. 5.2.3 от приложение № 3.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Вискозният показател (V*C) се изчислява като моментния резултат от налягането и степента на огъване на гръдната кост, измерена според т. 6 и т. 5.2.3 от приложение № 3.

4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Силов показател за бедрената кост (FFC)

4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Този показател се определя от силата на натиск, изразена в kN, предавана осово на всяка бедрена кост на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тази сила, изразена в ms.

5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Пищялен силов показател за натиск (ПКСК) и индекс на пищяла (ТI)

5.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Пищялният силов показател за натиск се определя от силата на натиск (F2), изразена в kN, предавана осово на всеки пищял на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3.

5.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Индексът на пищяла се изчислява на основата на огъващите моменти (Мх и Му), измерени според т. 5.1 чрез израза:

ТI = MR/(MC)R + FZ/(FC)Z,

където:

MX е огъващият момент около оста х;

MY - огъващият момент около оста у;

(MC)R - критичният огъващ момент; приема се 225 Nm;

FZ - осовата сила на натиск по оста z;

F (C)Z####33554432# - критичната сила на натиск по оста z; приема се 35,9 kN;

MR - ((MX)2 + (MY)2)1/2

Индексът на пищяла (ТI) се изчислява за горния и долния край на всеки пищял. Fz може да се измери само в едно от тези положения. Получената стойност се използва за изчисляване на горен и долен ТI. Моментите MX и MY се измерват поотделно за двете положения.

6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Процедура за изчисляване на вискозния показател (V*C) за манекен "Хибрид III"

6.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Вискозният показател се изчислява като резултат от моментното налягане и степента на огъване на гръдната кост. И двете се получават чрез измерване огъването на гръдната кост.

6.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Реакцията на гръдната кост при огъването се филтрира един път при CFC 180. Налягането С(t) за време t се изчислява от този филтриран сигнал като:

Скоростта на огъване на гръдната кост V(t) за време t се изчислява от филтрираното огъване като:

където D(2) е огъването при време t в m, а dt - времевият интервал в s между измерванията на огъване. Максималната стойност на dt е 1,25 x 10(-4) s. Тази изчислителна процедура е показана в диаграмата.

Приложение № 7 към чл. 18

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Деформируема преграда

1. Изисквания към компонентите и материала

Размерите на преградата са илюстрирани на фиг. 1. Размерите на компоненти на преградата са:

1.1. Главен блок с шестоъгълни клетки (тип пчелна пита)

1.2. Буферен елемент

1.3. Основен лист

1.4. Плакиран лист

1.5. Лицев лист на буфера

1.6. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Свързващо вещество

Свързващото вещество, което се използва през цялото време, е полиуретан от две съставки (като смола Ciba-Geigy XB5090/1 с втвърдител XB5304 или еквивалент).

(1) В съответствие с процедурата за сертификация по т. 2.

2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки

Пълна изпитвателна процедура за сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки е дадена в NHTSA TP-214D. Направено е кратко описание на процедурата, която да се прилага към материалите на предната страна на преградата за удар, с якост на смачкване 0,342 MРa и 1,711 МРа респективно.

2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Местоположения на мострите

За да се гарантира еднаквост на якостта на смачкване по цялата лицева страна на преградата, осем мостри се вземат от четири места, равномерно раз

положени в блока от шестоъгълни клетки. За да бъде сертифициран блокът, трябва 7 от 8-те мостри да отговарят на условията по точки 2.2 - 2.6.

Местоположението на мострите зависи от размера на блока от шестоъгълни клетки. Четири мостри, всяка с размери 300 mm х 300 mm х 50 mm, се изрязват от блока на лицевия материал на преградата. На фиг. 2 е илюстрирано как се разполагат тези секции в блока от шестоъгълни клетки. Всяка от тези по-големи мостри се нарязва на мостри за сертификационно изпитване (150 mm х 150 mm х 50 mm). Сертификацията се базира на изпитване на две мостри от всяко от тези четири местонахождения. Другите две се предоставя на заявителя при негово поискване.

2.2. Размери на мостра

За изпитване се използват мостри със следните размери:

Дължина: 150 mm ± 6 mm

Широчина: 150 mm ± 6 mm

Дебелина: 50 mm ± 2 mm

Стените на незавършени клетки по ръба на мострата се подрязват, както следва:

- във вертикална (W) посока краищата да не са по-големи от 1,8 mm (виж фиг. 3);

- в хоризонтална (L) посока половината от дължината на стената на една свързана клетка (по посока на ивицата) се оставя от всеки край на образеца (виж фиг. 3).

2.3. Измерване на площта

Дължината на мострата се измерва на три места: 12,7 мм от всеки край и в средата, и се записва като L1, L2 и L3 (фиг. 3). По същия начин широчината се измерва и записва като W1, W2 и W3 (фиг. 3). Тези измервания се правят в средата на мострата. Площта на смачкване тогава се определя като:

2.4. Скорост на смачкване и дистанция

Мострата се смачква при скорост не по-малка от 5,1 mm/min и не повече от 7,6 mm/min. Минималната дистанция на смачкване е 16,5 mm.

2.5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Събиране на данни

Данните за сила срещу деформация се събират в аналогова или цифрова форма за всяка изпитана мостра. Ако са събрани аналогови данни, е необходимо средство за тяхното преобразуване към цифрови. Всички цифрови данни се събират при скорост не по-малка от 5 Нz (5 точки за s).

2.6. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Определяне якостта на смачкване

Всички данни преди 6,4 mm смачкване и след 16,5 mm смачкване не се вземат под внимание. Разделят се оставащите данни на три секции или интервали на изместване (n = 1, 2, 3) (виж фиг. 4), както следва:

а) 06,4 - 09,7 mm с границите на интервала;

б) 09,7 - 13,2 mm без границите на интервала;

в) 13,2 - 16,5 mm с границите на интервала.

Средната стойност за всяка секция се определя с израза:

където m е броят на точки на данни, измерени във всеки от трите интервала. Якостта на смачкване на всяка секция се изчислява чрез:

2.7. Изисквания към якостта на смачкване на мостра

Мостра с шестоъгълни клетки преминава тази сертификация, ако са изпълнени следните условия:

а) 0,308 МРа Ј S(n) Ј 0,342 МРа за 0,342 МРа материал;

б) 1,540 МРа Ј S(n) Ј 1,711 МРа за 1,711 МРа материал n = 1, 2, 3.

2.8. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Изисквания към якостта на смачкване на блок

Изпитват се осем мостри, взети от четири места, равномерно разположени в блока. За да премине блок тази сертификация, седем от осемте мостри следва да изпълнят спецификацията на якост на смачкване посочена в т. 2.7.

3. Процедура на свързване чрез лепене

3.1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Непосредствено преди свързване повърхностите на алуминиевите листове, които се свързват трябва да бъдат, напълно почистени, като се използва подходящ разтворител, като 1-1-1 трихлоретан. Това се извършва поне два пъти или както се изисква, за да се премахнат натрупвания от смазка и мръсотия. Почистените повърхности се изтъркват с хартиена шкурка 120. Не се използва шкурка от метален/силиконов карбид. Повърхностите напълно се изтъркват, като шкурката на хартиена основа се подменя регулярно през време на процеса, за да се избегне напластяване на материал върху нея, което може да доведе до полиращ ефект. След като са изтъркани, повърхностите се почистват напълно повторно. Общо повърхностите се изчистват с разтворител най-малко четири пъти. Прахът и натрупванията, останали в резултат на процеса на изтъркване, се премахват, защото имат неблагоприятен ефект върху свързването.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Свързващото вещество се полага само върху едната от повърхностите с оребрен гумен валяк. В случаите, когато лист от шестоъгълни клетки се свързва с алуминиев лист, слепващото вещество се полага само върху алуминиевия лист. Максимум 0,5 kg/m2 се полагат равномерно по повърхността, при което се получава максимална дебелина на филма 0,5 mm.

4. Конструкция

4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Главният блок от шестоъгълни клетки се свързва към основния лист със свързващо вещество така, че осите на клетките са перпендикулярни на листа. Плаките се свързват с предната повърхност на блока от шестоъгълни клетки. Горната и долната повърхност на плакирания лист не се свързват с главния блок от шестоъгълни клетки, но се позиционират близко до него. Плакираният лист се свързва чрез слепване с основния лист при монтажните фланци.

4.2. Буферният елемент се свързва чрез слепване с предната стена на плакирания лист така, че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Дъното на буферния елемент се монтира наравно с дънната повърхност на плакирания лист. Лицевата страна на буферния лист се свързва чрез слепване към предната страна на буферния елемент.

4.3. Буферният елемент се разделя на три еднакви секции чрез два хоризонтални шлица. Тези шлицове се прорязват през цялата дълбочина на буферната секция и обхващат цялата широчина на буфера. Шлицовете се прорязват с циркулярен трион. Тяхната широчина е широчината на използвания нож и не надвишава 4 mm.

4.4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Отворите, които осигуряват гарантирана хлабина за монтиране на преградата, се пробиват в монтажните фланци (виж. фиг. 5). Отворите са с диаметър 9,5 mm. Пет отвора се пробиват в горния фланец на разстояние 40 mm от горния край на фланеца и пет - в долния фланец на разстояние 40 mm от долния край на този фланец. Отворите са на 100 mm, 300 mm, 500 mm, 700 mm, 900 mm от всеки край на преградата. Всички отвори се пробиват до ± 1 mm от номиналните дистанции.

5. Монтаж

5.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Деформируемата преграда се закрепва твърдо към края на тяло с маса не по-малка от 7 х 104 kg или към някаква структура, закрепена към нея. Лицето на преградата се прикрепва така, че превозното средство да не влиза в контакт с никоя част от структурата, която е на повече от 75 mm от горната повърхност на преградата (изключвайки горния фланец) по време на някой етап от удара (1). Предното лице на повърхността, към която е закрепена деформируемата преграда, е плоско, продължава над височината и широчината на лицевата повърхност и е вертикално ± 1° и перпендикулярно ± 1° на оста на участъка за засилване. Закрепващата повърхност не бива да бъде изместена с повече от 10 mm по време на изпитването. Ако е необходимо, допълнителни анкерни или задържащи устройства се използват, за да се избегне изместване на бетонния блок. Краят на деформируемата преграда се изравнява с ръба на бетонния блок, съответен на страната на ПС, което се изпитва.

(1) Приема се, че тяло с височина между 925 mm и 1000 mm и дълбочина/дебелина поне 1000 mm удовлетворява тези изисквания.

5.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Деформируемата преграда се закрепва към бетонния блок посредством десет болта - пет в горния монтажен фланец и пет в долния. Тези болтове са с диаметър най-малко 8 mm. Стоманени стягащи ивици се използват и за горния, и за долния монтажен фланец (виж фиг. 1 и 5). Тези ивици са 60 mm високи и 1000 mm широки и имат дебелина най-малко 3 mm. Пет отвора, които осигуряват гарантирана хлабина, с диаметър 9,5 mm се пробиват в двете ивици, така че да съответстват на тези в монтажния фланец на преградата (виж т. 4). Задържащите устройства и закрепващите елементи не бива да се повредят по време на ударния тест.

Фиг. 1. Размери на деформируемата преграда

Ако а Ј 900 mm : х=1/3(b - 600 mm) и y=1/3(a - 600 mm)(за a Ј b)

Ако а Ј 900 mm: х = 1/3(b - 600 mm) и y = 1/3(a - 600 mm)(за a Ј b)

Ако а < 900 mm: х = 1/5(b - 1200 mm) и y = 1/2(a - 300 mm)(за a Ј b)

Фиг. 2. Разположение на мостри за сертификация

Фиг. 3. Подрязване на стените на незавършени клетки по ръба на мострата

Фиг. 4. Определяне якостта на смачкване

Диаметри на отвора 9,5 mm.

Всички размери са в mm.

Фиг. 5. Разположение на отворите на преградата

Приложение № 8 към чл. 19

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Разполагане и монтаж на манекени и регулиране на системи за обезопасяване (Загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

1. Разполагане на манекени

1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Единични седалки

Манекенът се разполага така, че равнината му на симетрия да съвпада с средната вертикална равнина на седалката.

1.2. Предна седалка-пейка

1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Водач

Равнината на симетрия на манекена да лежи във вертикалната равнина, минаваща през центъра на кормилното колело и успоредна на средната надлъжна равнина на ПС. Когато положението за сядане е определено от формата на изпитваната седалка-пейка, такава седалка се счита за самостоятелна седалка.

1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Пътник

Равнината на симетрия на манекена пътник да бъде симетрична на тази на манекена водач относно средната надлъжна равнина на ПС. Ако мястото за сядане е определено от формата на изпитваната седалка-пейка, такава седалка се счита за самостоятелна седалка.

1.3. Седалка-пейка за пътници отпред (не се включва водачът)

Равнините на симетрия на манекените да съвпадат със средните равнини на местата за сядане, определени от производителя.

2. Монтаж на манекени

2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Глава

Напречната платформа с измервателна апаратура да бъде хоризонтална до 2,5°. Да се спазва следната последователност, за да се нивелира главата на манекена в ПС с изправени седалки с нерегулируеми облегалки. Първо се регулира положението на точката "Н" - в границите, изложени в т. 2.4.3.1, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура. Ако напречната платформа с измервателна апаратура не се нивелира, се регулира тазовият ъгъл на манекена в границите, дадени в т. 2.4.3.2. Ако въпреки това напречната платформа с измервателна апаратура все още не е нивелирана, тогава минимално необходимо се регулира скобата на врата на манекена, за да се гарантира хоризонтиране до 2,5°.

2.2. Ръце (от китката до рамото)

2.2.1. Горните части на ръцете на манекена водач са прибрани до торса, а осовите им линии - възможно най-близо до вертикалната равнина.

2.2.2. Горните части на ръцете на манекена пътник са в контакт с облегалката на седалката и страните на торса.

2.3. Ръце (от китката надолу)

2.3.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Дланите на манекена водач са в контакт с външната част на кормилното колело на хоризонталната му централна линия. Палците да бъдат над кормилното колело и да бъдат закрепени с лепенка към него, така че, ако се приложи сила напред не по-малка от 9 N и не по-голяма от 22 N, да се освободят.

2.3.2. Дланите на манекена пътник са в контакт с външната страна на бедрата. Малкият пръст е в контакт с възглавницата на седалката.

2.4. Торс

2.4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) В ПС, оборудвани със седалки-пейки, горната част на торса на манекена на водача и пътниците са облегнати на облегалката. Средната стреловидна равнина на манекена водач е вертикална и успоредна на надлъжната централна ос на превозното средство и минава през центъра на кормилното колело. Средната стреловидна равнина на манекена пътник е вертикална, успоредна на надлъжната централна ос на ПС и на същото разстояние от надлъжната централна ос на превозното средство както средната стреловидна равнина на манекена водач.

2.4.2. В ПС, оборудвани с индивидуални седалки, горната част на торса на манекените на водача и пътниците е облегната на облегалката. Средната стреловидна равнина на манекена водач и на манекените-пътници са вертикални и съвпадат с надлъжната централна ос на индивидуалната седалка.

2.4.3. Долна част на торса

2.4.3.1. Точка "Н"

Точката "Н" на манекените на водача и пътниците съвпада до 13 mm във вертикална и 13 mm в хоризонтална равнина с точка 6 mm под позицията на точката "Н" на манекена, освен ако дължината на бедрото и частите на долната част на крака, използвани, за да се изчисли точка "Н", не са регулирани на 414 и 401 mm вместо съответно на 432 и 417 mm .

2.4.3.2. Тазов ъгъл

Използваните уреди за измерване на тазовия ъгъл се поставят в дупката на точката "Н" на манекена. Измереният ъгъл от хоризонталната равнина на 76,2 mm плоска повърхност на уреда за измерване е 22,5° ± 2,5°.

2.5. Крака (от бедрото до стъпалото)

2.5.1. Горната част на краката на манекените на водача и пътниците лежат на възглавницата на седалката до степента, разрешена от поставянето на ходилата. Началната дистанция между повърхностите на фланците на външната колянна скоба е 270 mm ± 10 mm.

2.5.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) До осъществимата степен левият крак на манекена водач и двата крака на манекена пътник са във вертикални надлъжни равнини. До осъществимата степен десният крак на манекена водач е във вертикална равнина. За да се приспособи местоположението на ходилата в съответствие с т. 2.6 за различни конфигурации на отделението за пътници, е разрешено финално регулиране.

2.6. Стъпала

2.6.1. Дясното стъпало на манекена водач се поставя да лежи на незадействания педал на газта с най-задната точка на петата на подовата повърхност в равнината на педала. Ако стъпалото не може да бъде поставено на педала на газта, то се позиционира перпендикулярно на пищяла и възможно най-напред по посока на централната линия на педала с най-задната точка на петата, лежаща на подовата повърхност. Петата на лявото стъпало се поставя възможно най-напред и лежи на пода. Лявото стъпало се позиционира възможно най-хоризонтално върху основната дъска. Надлъжната централна линия на лявото стъпало се поставя успоредно на надлъжната централна линия на ПС.

2.6.2. Петите на двете стъпала на манекена пътник се поставят възможно най-напред и лежат върху пода. И двете стъпала се позиционират хоризонтално върху основната дъска. Надлъжната централна линия на стъпалата се поставя успоредно на надлъжната централна линия на ПС.

2.7. Измервателните инструменти се инсталират така, че по никакъв начин да не засягат движението на манекена по време на удар.

2.8. Температурата на манекените и на системата от измервателни инструменти се стабилизира преди изпитването и се поддържа, доколкото е възможно, в диапазона между 19 и 22°С.

2.9. Облекло на манекена

2.9.1. Оборудваните с апаратура манекени се обличат в памучни еластични дрехи в подходящ размер, с къси ръкави и панталони с дължина до средата на прасеца, определени в FMVSS 208, чертежи 78051-292 и 293 или техен еквивалент.

2.9.2. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Обувка с размер 11XW, която отговаря на изискванията на военния стандарт на US MIL-S 131192, корекция "Р", за размера, дебелината на подметката и тока и която тежи 0,57 ± 0,1 kg, се поставя и закрепва на всяко стъпало на манекените за изпитването

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Регулиране на системи за обезопасяване

На манекен в указаната му поза за сядане, както е определено от съответните изисквания по т. 2.1 - 2.6, се поставя обезопасителният колан и се закопчава. Обира се хлабината от обезопасителния колан при пояса. Издърпва се лентата на горната част на торса извън устройство за придърпване и прибиране на колана и се пуска да се прибере. Тази операция се повтаря четири пъти. Прилага се натоварване на опън между 9 и 18 N върху обезопасителния колан на пояса. Ако системата за обезопасяване е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се осигурява максималната хлабина на колана на горната част на торса, която е препоръчана от производителя за нормална употреба в наръчника на потребителя за ПС. Ако системата за обезопасяване не е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се позволява излишната лента от колана на рамото да бъде прибрана от прибиращата сила на устройство за придърпване и прибиране на колана.

Приложение № 9 към чл. 20

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Техника на измерване по време на изпитването и контролно-измервателна апаратура

1. Определения

1.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервателна верига

Измервателна верига включва всички измервателни уреди, включващи отделен преобразувател (или няколко преобразувателя, чиито изходи са комбинирани по определен начин) и включително всички процедури за анализ, които могат да променят честотата или амплитудата на данните.

1.2. Преобразувател

Преобразувател е първото устройство от измервателната верига, използвано за преобразуване на измерваната физическа величина в друга величина (например електрическо напрежение), която да бъде обработена от останалата част на измервателната верига.

1.3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Амплитуден клас на измервателната верига: CAC

Означение на измервателна верига, която съответства на дадени характеристики на амплитудата, определени в това приложение. Номерът на САС е числено равен на горната граница на измервателния обхват.

1.4. Характеризиращи честоти FH, FL, FN

Тези честоти са определени на фиг. 1.

1.5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Честотен клас на измервателната верига: CFC

Честотен клас е означен с номер, показващ, че честотната характеристика на измервателната верига е разположена в границите, определени на фиг. 1. Този номер и стойността на честотата FH, в херци (Hz), са числено равни.

1.6. Коефициент на чувствителност

Наклонът на правата линия, представяща най-доброто приближение спрямо стойностите за калибриране, определени чрез метода на най-малките квадрати в рамките на амплитудния клас на измервателната верига.

1.7. Фактор на калибриране на измервателна верига

Средната стойност на коефициента на чувствителност, изчислен за честоти, равномерно разпределени върху логаритмичната скала между FL и FH/2,5.

1.8. Линейна грешка

Отношението, в проценти (%), на максималната разлика между стойността за калибриране и съответната стойност, отчетена върху правата линия, определена в т. 1.6, в горната граница на амплитудния клас на измервателната верига.

1.9. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Напречна чувствителност

Отношението на изходния сигнал към входния сигнал при възбуждане на преобразувателя, перпендикулярен на оста на измерване. То се изразява като процент от чувствителността по оста на измерване.

1.10. Време на фазово закъснение

Времето на фазово закъснение на измервателна верига е равно на фазовото закъснение, изразено в радиани (в rad), на синусоидален сигнал, разделено на ъгловата честота на този сигнал, изразена в радиани за секунда (radians/s).

1.11. Околна среда

Съвкупност от всичките външни условия и влияния, на които е подложена измервателната верига в определен момент.

2. Изисквания за работа

2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Линейна грешка

Абсолютната стойност на линейната грешка на измервателната верига при някаква честота в CFC трябва да бъде по-малка или равна на 2,5 % от стойността за САС в целия измервателен обхват.

2.2. Амплитудата като функция от честотата

Честотната характеристика на една измервателна верига трябва да се намира в ограничителните криви, дадени на фиг. 1. Линията 0 dB е определена от фактора на калибриране.

2.3. Време на фазово закъснение

Времето на фазово закъснение на измервателната верига между нейния вход и изход трябва да бъде определено. То не трябва да се променя с повече от 1/10 FH s между 0,03 FH и FH.

2.4. Времева база

2.4.1. Трябва да бъде записана времева база, която трябва да бъде най-малко 10 ms, с точност от 1%.

2.4.2. Относително време на закъснение

Относителното време на закъснение между сигналите на две или повече измервателни вериги, какъвто и да е техният честотен клас, не трябва да превишава 1 ms, като се изключва закъснението, дължащо се на дефазиране. Две или повече измервателни вериги, чиито сигнали се комбинират, трябва да имат еднакъв честотен клас и не трябва да имат относително време на закъснение повече от 1/10 FH s.

Това изискване се прилага за аналогови сигнали, импулси за синхронизация и цифрови сигнали.

2.5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Коефициент на напречна чувствителност на преобразувател

Коефициентът на напречна чувствителност на преобразувател трябва да бъде по-малко от 5% във всички направления.

2.6. Калибриране

2.6.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Общи положения

Една измервателна верига трябва да бъде калибрирана най-малко веднъж годишно чрез сравнителни технически средства, проследими чрез работни еталони. Методите, използвани за извършване на сравняването с техническите средства, не трябва да бъдат причина за грешка, по-голяма от 1 % от САС. Използването на сравнителни технически средства е ограничено от честотния обхват, за който те са калибрирани. Подсистемите на една измервателна верига могат да бъдат оценени поотделно, а резултатите да се включат при пресмятане на точността за цялата измервателна верига. Това може да бъде направено, например, чрез електрически сигнал с известна амплитуда, имитиращ изходния сигнал на преобразувателя, който позволява да се провери усилването на измервателната верига, изключвайки преобразувателя.

2.6.2. Точност на сравнителните технически средства за калибриране

Точността на тези сравнителни технически средства трябва да бъде удостоверена или потвърдена от одобрена метрологична служба.

2.6.2.1. Статично калибриране

2.6.2.1.1. Ускорения

Грешките да са по-малко от ± 1,5 % от CAC.

2.6.2.1.2. Сили

Грешките да са по-малко от ± 1,0 % от CAC.

2.6.2.1.3. Премествания

Грешките да са по-малко от ± 1,0 % от CAC.

2.6.2.2. Динамично калибриране

2.6.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Ускорения

Грешката на сравнителните ускорения, изразена в процент от САС, трябва да е по-малка от ± 1,5 % под 400 Hz, по-малка от ± 2 % между 400 Hz и 900 Hz и по-малка от 2,5 % над 900 Hz.

2.6.2.3. Време

Относителната грешка на времето за сравнение трябва да бъде по-малка от 10-5.

2.6.3. Коефициент на чувствителност и линейна грешка

Коефициентът на чувствителност и линейната грешка трябва да бъдат определени, като се измерва изходният сигнал на измервателната верига, по отношение на известен входен сигнал, за различните стойности на този сигнал. Калибрирането на измервателната верига трябва да покрива целия обхват на амплитудния клас.

За двупосочни измервателни вериги трябва да се използват положителни и отрицателни стойности.

Когато сравнителните технически средства за калибриране не могат да дадат изискваните характеристики на входа, поради твърде високи стойности на величината за измерване, калибриранията трябва да бъдат осъществени в границите на тези еталони за калибриране и тези граници трябва да бъдат записани в протокола.

Цялата измервателна верига трябва да бъде калибрирана за една честота или за спектър от честоти, чиято основна стойност се намира между FL и 0,4 FH.

2.6.4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Калибриране на честотна характеристика

Кривите на фазата и амплитудата в зависимост от честотата трябва да бъдат определени, като се измерват изходните сигнали на измервателната верига, по фаза и амплитуда, по отношение на известен входен сигнал за различните стойности на този сигнал, с честота, изменяща се между FL и десет пъти CFC или 3000 Hz, като се вземе по-ниската от двете стойности.

2.7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Въздействие на околната среда

Редовна проверка се прави, за да се определи всяко въздействие на околната среда (т.е. въздействието на електрическия или магнитния поток, скоростта на предаване на данни по кабела и т. н.). Това може да се направи, например, като се записва изходният сигнал на спомагателни свободни канали, снабдени с фиктивни преобразуватели. Когато са получени значителни изходни сигнали, трябва да се извършат поправки, например чрез пренареждане или замяна на кабелите.

2.8. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Избор и означение на измервателната верига

САС и CFC определят измервателната верига. Стойността на САС трябва да е 1, 2 или 5 на десета степен.

3. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Монтаж на преобразуватели

Препоръчва се монтажът на преобразувателите да бъде твърд, за да може вибрациите по-малко да влошават данните. Монтажът на преобразувателя може да се счита за валиден, когато най-ниската му резонансна честота е равна поне на пет пъти честотата FH на разглежданата измервателна верига. Необходимо е монтажът на преобразувателите за ускорение да бъде такъв, че първоначалният ъгъл на реалната измервателна ос по отношение на оста на координатната система да не бъде по-голям от 50, освен ако не бъде направена аналитична или опитна оценка на въздействието на монтажа на преобразувателя върху събраните данни. Когато в точка се измерват ускорения в няколко направления, всяка ос на преобразувателя на ускорение трябва да минава най-много на 10 mm от тази точка, а центърът на сеизмичната маса на всеки акселерометър трябва да бъде на разстояние не по-голямо от 30 mm от тази точка.

4. Записване

4.1. Аналогово магнитно записващо устройство

Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 0,5 % от използваната скорост на лентата. Отношението сигнал/шум на записващото устройство да не е по-малко от 42 dB при максимална скорост на лентата. Общото хармонично изкривяване да е по-малко от 3 %, а линейната грешка да е по-малка от 1 % от обхвата на измерването.

4.2. Цифрово магнитно записващо устройство

Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 10 % от използваната скорост на лентата.

4.3. Записващо устройство върху хартиена лента

В случай на директно записване на данни скоростта на хартията в mm/s да е най-малко 1,5 пъти числото, изразяващо FH в Нz. В други случаи скоростта на хартията да е такава, че да се получи еквивалентна разделителна способност.

5. Обработка на данни

5.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Филтрация

Филтрацията, съответстваща на честотите на класа на измервателната верига, може да се извърши по време на записа или по време на обработката на данните. Все пак се препоръчва аналогова филтрация на ниво, равно или по-високо от CFC 1000, да бъде извършена преди записа, за да се използва поне 50 % от динамичния обхват на записващото устройство и да се намали рискът, предизвикан от присъствието на високи честоти, можещи да доведат до насищане на записващото устройство или грешки от припокриване в процеса на превръщане в цифров вид.

5.2. Цифровизация

5.2.1. Честотата на дискретизация трябва да бъде поне 8 FН. В случай на аналогов запис, когато скоростите на записа и на четенето се различават, честотата на дискретизация може да бъде разделена на отношението на тези скорости.

5.2.2. Разделителна способност на амплитуда

Дължината на цифровите думи трябва да е най-малко 7 bit и да са еднакви.

6. Представяне на резултатите

Резултатите се представят на хартия с формат А4 (210 x 297 mm).

Когато резултатите са представени във вид на диаграма, е необходимо осите да бъдат градуирани с една измерителна единица, съответстваща на подходяща кратна стойност на избраната единица (например 1, 2, 5, 10, 20 mm). Трябва да бъдат използвани единиците от системата SI. Скоростта на превозното средство може да бъде посочена в километри в час, а за ускорението, предизвикано от удара, може да бъде използвано g, (където g = 9,81 m/s2).

Фиг. 1. Амплитудно-честотна характеристика

Приложение № 10 към чл. 21

(Изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.)

Процедура за изпитване на крака и стъпалото на манекена

1. Изпитване устойчивостта на удар на предната част на стъпалото

1.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на стъпалото и глезена на манекена "Хибрид III" на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

1.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена "Хибрид III" в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (78051-319 Rev A).

1.3. Процедура за изпитване

1.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22°С ± 3°С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия.

1.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк.

1.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото.

1.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 1. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа.

1.3.5. Неподвижното махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндъра на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтални и перпендикулярни на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 185 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото да се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение.

1.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак.

1.3.7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервателната верига, включваща преобразуватели, да съответства на изискванията за САС 600, както е посочено в приложение № 9.

1.4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Изискване

1.4.1. Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 1.3, максималният момент на огъване на долната част на пищяла около оста у (Му) трябва да бъде 120 ± 25 Nm.

2. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото без обувка

2.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на кожата и покритието на стъпалото на манекена "Хибрид III" на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

2.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена "Хибрид III" в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) се закрепва към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A).

2.3. Процедура за изпитване

2.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22°С ± 3°С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия.

2.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. Проверява се да няма някаква видима повреда по вътрешността на петата, поемаща енергия.

2.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото.

2.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 2. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа.

2.3.5. Неподвижното махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндър на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтални и перпендикулярни на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 62 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото да се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение.

2.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак.

2.3.7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервателната верига, включваща преобразуватели, да съответства на изискванията за САС 600, както е посочено в приложение № 9.

2.4. Изискване

2.4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 4,4 ± 0,1 m/s в съответствие с точка 2.3, максималното ускорение на махалото трябва да бъде 295 ± 50 g.

3. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото (с обувка)

3.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на обувката и на плътта на петата и на глезенната става на манекена "Хибрид III" на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

3.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена "Хибрид III" в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A). Стъпалото е снабдено с обувката, описана в приложение № 3, т. 2.9.2 от наредбата.

3.3. Процедура за изпитване

3.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22° С ± 3°С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия.

3.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. Проверява се да няма някаква видима повреда по вътрешността на петата, поемаща енергия.

3.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото.

3.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 2. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа.

3.3.5. Твърдото махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндъра на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтална и перпендикулярна на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 62 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение.

3.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак.

3.3.7. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Измервателната верига, включваща преобразуватели, да съответства на изискванията за САС 600 така, както е посочено в приложение № 9.

3.4. Изискване

3.4.1. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) Когато токът на обувката се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 3.3, максималната свиваща сила на пищяла (Fz) трябва да бъде 3,3 (± 0,5) kN.

Фиг. 1. Изпитване устойчивостта при удар на предната част на стъпалото. Изисквания за провеждане на изпитването

Фиг. 2. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (без обувка). Изисквания за провеждане на изпитването

Фиг. 3. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (с обувка). Изисквания за провеждане на изпитването

Фиг. 4. Махало