НАРЕДБА № 17 ОТ 21 АПРИЛ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СЕЛЕКЦИЯ И РЕПРОДУКЦИЯ И ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗООТЕХНИЧЕСКИ СЕРТИФИКАТ В ЗАЙЦЕВЪДСТВОТО

Чл. 1. (1) С тази наредба са уреждат условията и редът за извършване на дейностите по селекция и репродукция в зайцевъдството.

(2) Дейностите по ал. 1 са свързани със:

1. контрола на селекционните признаци и продуктивните качества на чистопородни и хибридни животни от вида "зайци", наричани по-нататък животните;

2. методите за селекция и определяне на развъдната стойност на животните;

3. определяне на условията за използване на мъжките разплодници;

4. определяне на условията и реда за вписване на животните в родословната книга или зоотехническия регистър и издаването на зоотехнически сертификат.

Чл. 2. Контролът на селекционните признаци и продуктивните качества на животните включва следните зоотехнически показатели:

1. месна продуктивност;

2. млечна продуктивност;

3. репродуктивни качества;

4. вълнодайност;

5. екстериор.

Чл. 3. При определяне на показателя "месна продуктивност" се контролират:

1. живото тегло:

а) при раждане и на 21-ия ден на цялото зайчило;

б) при отбиване - на 60-ия, 90-ия ден и при завършен растеж за съответната порода - индивидуално;

2. среднодневният прираст;

3. усвояването на фуражите;

4. кланичният анализ;

5. степента на охраненост;

6. развитието на мускулатурата.

Чл. 4. (1) Показателят "млечна продуктивност" се определя чрез измерване теглото на оставените под майката приплоди непосредствено след раждането и на 21-ия ден от него.

(2) Млечната продуктивност се изчислява по формулата:

М=(В2 - В1) 2,

където:

1. В1 е общото тегло на приплодите непосредствено след раждането, оставени под майката;

2. В2 - общото тегло на приплодите на 21-ия ден след раждането;

3. коефициентът 2 - количеството мляко, необходимо за образуване на един грам прираст.

Чл. 5. (1)При контрола на репродуктивните качества на женските животни се определят:

1. общата плодовитост - брой приплоди от едно раждане, в. т.ч. живородени и мъртвородени;

2. броят отбити;

3. броят раждания и броят отбити от родените за една стопанска година.

(2) При контрола на репродуктивните качества на мъжките животни се определят:

1. количествените и качествените показатели на спермата;

2. оплодителната способност на разплодника - броят на заплодените зайкини спрямо общия брой покрити от него, изразено в проценти.

Чл. 6. При контрола на показателя "вълнодайност" се определят:

1. количеството вълна (пух), добито на 90-дневна възраст и на всеки 60 дни след този период за една стопанска година;

2. дължината на пуха преди стрижбата;

3. общото количество пух, събрано от едно животно за една стопанска година.

Чл. 7. При преценка на екстериора се определят:

1. типичността за породата:

а) обхват на гърдите;

б) дължина на тялото по гръбната линия;

2. хармоничността на телосложението;

3. степента на развитие и охраненост;

4. наличието на видими дефекти;

5. броят млечни папили.

Чл. 8. (1) Контролът на селекционните признаци и продуктивните качества се извършва от зооинженери и техници-селекционери от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и/или развъдните асоциации, както и от фермери, получили удостоверение от развъдните асоциации.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва, както следва:

а) на чистопородни животни във ферми, съхраняващи националния генофонд, племенните и репродуктивните ферми;

б) на хибридни животни в репродуктивните ферми.

Чл. 9. (1) При извършване на контролно изпитване на приплодите на мъжките разплодници собственикът на приплодите, селекционерът и ръководителят на изпитването изготвят протокол, който съдържа:

1. трите имена и постоянен адрес на собственика - физическо лице, или наименование на фирмата, седалище и адрес на управление - за търговеца;

2. генеалогия на животните;

3. брой на животните, подлежащи на изпитване;

4. идентификационните номера на животните, техния пол, възраст и живото им тегло преди изпитването;

5. системата на хранене на животните, както и вида и количеството на фуражите, с които ще се извършва изпитването.

(2) По време на контролното изпитване се определят:

1. среднодневният прираст за контролния период;

2. разходът на фураж за 1 кг прираст през контролния период;

3. кланичният анализ при определено живо тегло;

4. физико-химичният анализ на месото, средна проба от трупа и отделните части.

(3) След приключване на изпитването ръководителят на изпитването изготвя протокол за отчетените резултатите по образец, утвърден от ИАСРЖ. Един екземпляр от протокола се предоставя на собственика на животните, а вторият остава за архив.

Чл. 10. (1) Развъдната стойност се определя по методите:

1. преценка по произход;

2. преценка по собствена продуктивност;

3. преценка по качества на потомството.

(2) Методът "преценка по произход" не се прилага при определяне развъдната стойност на хибридни животни.

Чл. 11. (1) Развъдната стойност на животните за разплод представлява тяхната индивидуална оценка, която се определя поотделно за всеки от признаците:

1. живо тегло на зайчилото при раждане и на 21-ия ден;

2. индивидуално живо тегло при отбиване, на 60-ия ден и при завършен растеж;

3. среднодневен прираст;

4. млечна продуктивност съгласно чл. 4, ал. 1;

5. общ брой приплоди, брой живородени, брой отбити зайчета.

(2) Оценяват се животните за всяка порода поотделно.

(3) Развъдната стойност на животното се определя въз основа на установените признаци за неговата продуктивност или за продуктивността на неговите родственици от всички налични измервания.

(4) Не се определя развъдна стойност на животни от породи, застрашени от изчезване.

(5) Точността на развъдната стойност се определя в проценти, чрез коефициент за надеждност, който зависи от количеството информация, използвана за оценка на развъдната стойност.

(6) Отделните признаци, по които се оценява развъдната стойност, може да се обобщават в критерии за селекция чрез селекционни индекси.

(7) Развъдните асоциации публикуват данните за развъдната стойност, коефициента на надеждност и датата на изчисляването им в собствен бюлетин.

Чл. 12. В зависимост от метода за определяне на развъдната стойност на животните селекцията е:

1. масова;

2. фамилна;

3. комбинирана.

Чл. 13. При определяне на развъдната стойност на хибридни животни извършването на екстериорна преценка не е задължително.

Чл. 14. (1) За естествено покриване или изкуствено осеменяване се използват разплодници, които са:

1. идентифицирани чрез поставяне на ушна марка или татуиране на номер върху дясното ухо;

2. вписани в родословната книга или зоотехническия регистър;

3. със стойности на продуктивните качества и развъдна стойност в рамките на селекционната програма.

(2) За изкуствено осеменяване се използват разплодници, които отговарят на изискванията по ал. 1 и на които е извършена пълна преценка на семенната течност.

Чл. 15. (1) За да бъдат вписани в родословната книга за чистопородни животни или в зоотехническия регистър за хибридни животни за разплод, те следва да:

1. са идентифицирани при отбиването чрез трайно маркиране;

2. имат установен произход.

(2) Чистопородни са тези животни, които нямат кръв от други породи до прапрародители включително.

Чл. 16. (1) Развъдните асоциации издават зоотехнически сертификат и/или сертификат за произход на животните със следното съдържание:

1. номер на регистрацията в родословната книга или зоотехническия регистър;

2. дата на издаване на сертификата;

3. дата на ваксинацията и вида на ваксината;

4. личен идентификационен номер на животното;

5. месец и година на раждане на животното;

6. порода, линия (генеалогия);

7. пол;

8. място на производство, регистрационен номер на фермата;

9. име и адрес на собственика.

(2) Зоотехническият сертификат съдържа допълнително данни за продуктивността и генетичната стойност на регистрираното животно.

Чл. 17. На мъжките и женските животни за разплод, от които се получават биологични продукти, се издават сертификати по чл. 16, които съдържат допълнително датата на получаване на биологичните продукти и качествените им показатели.

Чл. 18. (1)Всеки собственик на чистопородни или хибридни животни за разплод, с които развъдните асоциации осъществяват селекционните си програми, може да поиска да му бъде издаден сертификат по чл. 16 и 17 от развъдната асоциация на основание чл. 39, ал. 3 от Закона за животновъдството. Собственикът подава молба до съответната развъдна асоциация.

(2) Развъдните асоциации издават сертификата в срок до 15 дни от получаването на молбата по ал. 1.

(3) Сертификатът се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАСРЖ, и е валиден след заверка от ИАСРЖ.