НАРЕДБА № 83 ОТ 8 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ТЕХНИТЕ РЕМАРКЕТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТОПЛИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ И ЗА ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ОТОПЛИТЕЛ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 92 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ИЗМ. - ДВ,

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.)

________________________

(**) В случай на отоплителни системи, използващи топлината, отдадена от охладителната течност на двигателя, се попълват само точките от 0 до 0.8, 3.2.7 и 9.10.5.1.

(*) Номерацията и забележките в списъка с данни съответстват на използваните в приложение № 2 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (приложение I на Директива 70/156/ЕИО). Точките, които не се отнасят за целите на тази наредба са премахнати.

(1) Излишното се задрасква.

Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 4 към чл. 13, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 5 към чл. 18, ал. 4

(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.)

Пример на ЕО маркировка за одобряване на типа

ЕО маркировката за типово одобряване на компонент показва, че отоплителят, работещ чрез изгаряне на гориво, е одобрен в Република България (е34) с базов номер на типово одобрение 2439. Първите две цифри (00) показват, че компонентът е одобрен съгласно тази наредба.

ЕО сертификати за одобряване на типа запазват действието си на територията на Република България, когато имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

1 - Германия;

2 - Франция;

3 - Италия;

4 - Холандия;

5 - Швеция;

6 - Белгия;

7 - Унгария;

8 - Чехия;

9 - Испания;

11 - Великобритания;

12 - Австрия;

13 - Люксембург;

17 - Финландия;

18 - Дания;

19 - Румъния;

20 - Полша;

21 - Португалия;

23 - Гърция;

24 - Ирландия;

25 - Хърватия;

26 - Словения;

27 - Словакия;

29 - Естония;

32 - Латвия;

36 - Литва;

49 - Кипър;

50 - Малта.

Приложение № 6 към чл. 22

(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.)

Изпитвания за проверка на съответствието с общите изисквания към отоплителни системи (процедури за контрол)

1. Процедури за контрол и тяхното прилагане.

В табл. 1 са показани процедурите за контрол и тяхното прилагане спрямо всеки тип отоплителна система в рамките на всяка категория превозно средство:

Таблица 1

Бележка 1: Превозните средства, които отговарят на условията на приложение № 7, не се подлагат на изпитването.

Бележка 2: (зал. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.)

Бележка 3: За отоплителите, работещи чрез изгаряне на гориво, поставени във вътрешността на отделението за пътници и използващи вода като топлопреносен флуид, се приема, че отговаря на т. 2 и 3 от това приложение.

2. Контрол на качеството на въздуха

2.1. При комплектованите ПС е необходимо извършването на следните процедури по контрол:

2.1.1. Задейства се отоплението с пълна мощност в продължение на един час при спокойно време (скорост на вятъра не по-голяма от 2 m/s), при затворени прозорци и в случай на отоплители, работещи чрез изгаряне на гориво - при спрян двигател, задвижващ ПС. Ако въпреки това работещото на пълна мощност отопление се изключва автоматично преди изтичането на един час, измерванията могат да бъдат извършени преди прекъсването на отоплението.

2.1.2. Концентрацията на СО в околния въздух се измерва чрез вземането на проби в точка, разположена:

а) извън ПС възможно най-близо до мястото на навлизане на въздуха за отопление, и

б) във вътрешността на ПС на разстояние не по-голямо от 1 m от мястото на излизане на затопления въздух.

2.1.3. Измерванията се извършват в рамките на представителна продължителност 10 min.

2.1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Резултатът от измерването, извършено съгласно т. 2.1.2, буква "б", не трябва да надвишава с повече от 20 ppm CO резултата от измерванията, извършени съгласно т. 2.1.2, буква "а".

2.2. Отоплителите, работещи чрез изгаряне на гориво, смятани за съставен елемент на ПС, се подлагат на следната процедура по контрол след контролните процедури, визирани в т. 3 и 4 и в т. 1.3 на приложение № 8:

2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) първичният кръг на топлообменника се подлага на тест за теч, за да се провери със сигурност, че не съществува опасност замърсеният въздух да се смеси със затопления въздух, предназначен за отделението за пътници;

2.2.2. това изискване се смята за изпълнено, ако при манометрично налягане от 0,5 hPa дебитът на теча от топлообменника е не по-голям от 30 dm3/h.

3. Контрол на температурата

3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Задейства се отоплението с пълна мощност в продължение на един час при спокойно време (скорост на вятъра не по-голяма от 2 m/s), при затворени прозорци. Ако въпреки това работещото на пълна мощност отопление се изключва автоматично преди изтичането на един час, измерванията могат да бъдат извършени по-рано. Ако затопленият въздух идва извън превозното средство, изпитването трябва да се извърши при температура не по-ниска от 15°C.

3.2. Повърхностната температура на частите на системата за отопление, които могат да влязат в контакт с водача на ПС по време на нормалното му използване на пътя, се измерва с помощта на контактен термометър. Нито една от контролираните по този начин части не трябва да има температура над 70°C за металните части без покритие или над 80°C за останалите материали.

3.2.1. При положение на прегряване, когато една или няколко части от отоплителната система е(са) разположена(-и) зад седалката на водача, температурата не трябва да надвишава 110°C .

3.3. Специфични разпоредби

3.3.1. При ПС от категориите M1 и N нито една част от системата, която може да влезе в съприкосновение със седналите пътници по време на нормално използване на ПС на пътя, с изключение на решетката на изхода, не трябва да има температура, надвишаваща 110°C .

3.3.2. При ПС от категориите M2 и M3 нито една част от системата, която може да влезе в съприкосновение с пътниците по време на нормалното използване на ПС на пътя, не трябва да има температура, надвишаваща 70°C за металните части без покритие или над 80°C за останалите материали.

3.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Температурата на затопления въздух, навлизащ в отделението за пътници, измерена в центъра на изпускателния отвор, не трябва да надвишава 150°C .

4. Контрол на отработилите газове

4.1. Задейства се отоплението с пълна мощност в продължение на един час при спокойно време (скорост на вятъра не по-голяма от 2 m/s) и при околна температура от 20 ± 10°C . Ако въпреки това работещото на пълна мощност отопление се изключва автоматично преди изтичането на един час, измерванията могат да бъдат извършени преди момента на това изключване.

4.2. Сухите и неразредени отработили газове, измерени с помощта на съответен измервателен уред, не трябва да надвишават стойностите:

4.3. Процедурата по контрол се повтаря при условия, съответстващи на скорост на движение на превозното средство от 100 km/h. При тези условия стойността на СО не трябва да надвишава 0,2 обемни %. Ако процедурата по контрол е извършена върху отоплението в качеството му на съставен елемент от ПС, тя не трябва да се повтаря на типа ПС, на което е било монтирано отоплението.

Приложение № 7 към чл. 23

(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.)

Специфични изисквания към отоплителни системи, използващи въздуха, който охлажда двигателя

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) За отоплителните системи, съдържащи топлообменник, чийто първичен кръг се пресича от отработил газ или от замърсен въздух, предписанията на чл. 21 се смятат за изпълнени, ако се удовлетворяват следните изисквания:

2. херметичността на стените на първичния кръг на топлообменника е осигурена при всяко налягане, равно или по-ниско от 2 Bar;

3. стените на първичния кръг на топлообменника не съдържат демонтиращи се части;

4. стената на топлообменника, където се извършва преносът на топлина, има минимална дебелина от 2 mm, когато тя е от нелегирани стомани:

4.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) когато се използват други материали (включително композитни и плакирани материали), дебелината на тази стена е изчислена така, че трайността на топлообменника да е еднаква с тази на топлообменник със стени от нелегирана стомана и дебелина на стената 2 mm;

4.2. ако стената на топлообменника, където се извършва преносът на топлина, е емайлирана, стената, върху която е нанесен този слой, има дебелина не по-малка от 1 mm и този емайл е устойчив, непропусклив и не е порест;

5. тръбата за отвеждане на отработилите газове има зона, показваща състоянието на корозията, с най-малко 30 mm дължина, разположена непосредствено след изхода на тръбата на топлообменника, която е винаги открита и с лесен достъп;

5.1. дебелината на стената на тази зона, показваща състоянието на корозията, да не е по-голяма от дебелината на тръбите за отвеждане на отработилите газове, поставени във вътрешността на топлообменника; материалите и свойствата на повърхността на тази зона са еквивалентни на материалите и свойствата на тръбите;

5.2. ако топлообменникът образува общ компонент с шумозаглушителя на устройството за отвеждане на отработилите газове на ПС, външната стена на този шумозаглушител е смятана като зоната, в която трябва да се прояви евентуална корозия и която се осъществява в съответствие с т. 5.1.

6. За отоплителните системи, използващи въздуха от охлаждането на двигателя като въздух за отопление, предписанията на чл. 21 се смятат за изпълнени, без да се използва топлообменник, ако се удовлетворяват следните условия:

- въздухът от охлаждането на двигателя, използван като въздух за отопление, влиза в контакт единствено с тази част от повърхността на двигателя, която не съдържа разглобяеми части, и

- свръзките на стените на кръга на тази част от въздуха от охлаждането на двигателя с повърхностите, използвани за предаване на топлината, са непропускливи за газта и устойчиви спрямо маслото.

Тези изисквания се смятат за изпълнени, когато:

6.1. защитна обвивка около всяка запалителна свещ отвежда евентуалните течове извън кръга на въздуха за отопление;

6.2. съединението между главата на двигателя или цилиндъра и изпускателния колектор е разположено извън кръга на въздуха за отопление;

6.3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.) съществува двойна херметичност между главата на двигателя и цилиндъра с отвеждане на евентуалните течове, произтичащи от първото съединение, разположено извън кръга на въздуха за отопление,

или:

херметичността между главата на двигателя и цилиндъра се осигурява също и когато гайките, фиксиращи главата, са пристегнати в студено състояние с една трета от предписания от производителя номинален въртящ момент,

или:

зоната на съединяване на главата с цилиндъра е разположена извън кръга на въздуха за отопление.

Приложение № 8 към чл. 24

(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.)

Специфични изисквания към отоплителите, работещи чрез изгаряне на гориво, и към тяхното монтиране

1. Изисквания към отоплителите

1.1. Всеки отоплител трябва да бъде придружен от инструкции за употреба и поддръжка и ако е предназначен за пазара на резервни части - с инструкция за монтаж.

1.2. Необходимо е инсталирането на оборудване за безопасност (като съставен елемент на отоплителя, работещ чрез изгаряне на гориво, или на ПС), за да се управлява отоплителят, работещ чрез изгаряне на гориво, при извънредно положение. Това оборудване трябва да бъде разработено по такъв начин, че ако пламъкът не се запали при пускането в действие на отоплителя или ако угасне по време на работа, времето за запалване и отваряне на захранването с гориво да не надвишава 4 min при отоплителите, работещи чрез изгаряне на течно гориво, а при тези, работещи с газообразно гориво - 1 min, ако устройството за наблюдение на пламъка е на термоелектричен принцип, или 10 s, ако то е автоматично.

1.3. Горивната камера и топлообменникът на отоплителите, използващи вода като топлопреносен флуид, трябва да могат да издържат на налягане, равно на два пъти нормалното работно налягане или на 2 Bar (по манометър), като се взема предвид по-високата от тези две стойности. Тестовото налягане трябва да се отбележи в списъка с данни.

1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Отоплителят трябва да има етикет от производителя, в който да се указват името му, номерът на модела, типът и номиналната мощност в киловати. Необходимо е също да се укаже типът на използваното гориво и при необходимост - работното напрежение и налягането на газта.

1.5. Забавяне на вентилатора за нагнетяване на горещ въздух по време на изключване:

1.5.1. ако съществува вентилатор за нагнетяване на горещ въздух, той трябва да забави оборотите си по време на изключване, както и в случай на прегряване или при прекъсване постъпването на гориво;

1.5.2. могат да се използват и други методи за предотвратяване на повредите, предизвикани от експлозия или корозия, при положение че производителят докаже тяхната еквивалентност.

1.6. Изисквания относно електрическото оборудване

1.6.1. Всички технически изисквания, които могат да бъдат повлияни от електрическото напрежение, трябва да бъдат изпълнени при напрежение, което не се различава с повече от 16 % от работното. Ако има прекъсвач на веригата, който се задейства при прекалено ниско или при прекалено високо напрежение, е необходимо да се провери дали всички изисквания се удовлетворяват в непосредствена близост до точките на прекъсване.

1.7. Алармени светлини

1.7.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) Необходимо е ясно видим индикатор, поставен в рамките на зрителното поле на водача, да показва кога отоплителят работи или е изключен.

2. Изисквания към монтажа на отоплителите на превозното средство

2.1. Област на приложение

2.1.1. Без да се нарушават изискванията на т. 2.1.2, отоплителите, работещи чрез изгаряне на гориво, трябва да се монтират съгласно изискванията на това приложение.

2.1.2. Превозните средства от категория О, оборудвани с отоплители, работещи чрез изгаряне на течно гориво, се смята, че отговарят на изискванията на това приложение.

2.2. Местоположение на отоплителя

2.2.1. Частите на каросерията и останалите съставни елементи, разположени в близост до отоплителя, трябва да бъдат предпазени от прекалено силна топлина и от опасността от замърсяване с гориво или масло.

2.2.2. Отоплител, работещ чрез изгаряне на гориво, не трябва да създава опасност от пожар, дори в случай на прегряване. Това изискване се смята за изпълнено, ако при монтирането остава достатъчно разстояние до всички съседни части и се предвижда необходимата вентилация чрез използването на негорими материали или термични щитове.

2.2.3. При ПС от категория M2 и M3 отоплителят не трябва да бъде поставен в отделението за пътници. Въпреки това се допуска монтирането му в ефикасно затворен кожух, който също отговаря на изискванията по т. 2.2.2.

2.2.4. Етикетът по т. 1.4 или негово копие трябва да бъде поставен така, че да може да се чете лесно, когато отоплителят се монтира на ПС.

2.2.5. Местоположението на отоплителя се избира, като се вземат всички разумни предпазни мерки за намаляване до минимум на рисковете от нанасяне на щети на пътниците или на тяхното имущество.

2.3. Захранване с гориво

2.3.1. Отворът за пълнене с гориво не трябва да бъде разположен в отделението за пътници и трябва да бъде снабден с капачка, която да предпазва ефикасно от всякакъв теч на гориво.

2.3.2. При отоплители, работещи чрез изгаряне на течни горива, когато захранването с гориво е различно от това на ПС, видът на горивото и местоположението на неговия отвор за пълнене трябва да бъдат ясно указани.

2.3.3. До отвора трябва да бъде поставена бележка, уточняваща, че отоплителят трябва да бъде изключен, преди да бъде зареден с гориво. Освен това в инструкциите за употреба, предоставени от производителя, трябва да фигурират съответни инструкции за това.

2.4. Система за отвеждане на отработилите газове

2.4.1. Отворът за отвеждане на отработилите газове трябва да бъде разположен на място, от което тези газове да не могат да навлязат във вътрешността на ПС през вентилаторите, отворите за горещ въздух или отворените прозорци.

2.5. Отвор за въздуха, използван за горенето

2.5.1. Въздухът, използван за захранване на горивната камера на отоплителя, не трябва да бъде вземан от вътрешността на отделението за пътници на ПС.

2.5.2. Отворът за въздуха трябва да бъде поставен или предпазван по такъв начин, че да не може да бъде запушен от багажи или отпадъци.

2.6. Отвор за въздуха, използван за отопление

2.6.1. Въздухът, използван за отопление, може да бъде пресен или рециклиран и трябва да бъде вземан от място, което е чисто и в което да е невъзможен всякакъв риск от замърсяване от отработилите газове, идващи от двигателя, използван за задвижване на ПС, от отоплителя, работещ чрез изгаряне на гориво, или от всеки друг източник от ПС.

2.6.2. Отворът на тръбопровода за подаване на въздуха трябва да бъде предпазен от решетка или чрез друг адекватен начин.

2.7. Изпускателен отвор на въздуха, използван за отопление

2.7.1. Всеки кожух, служещ за насочването на горещия въздух във вътрешността на ПС, трябва да бъде поставен или предпазен по начин, който не позволява предизвикването на никакво нараняване или изгаряне при допир.

2.7.2. Изпускателният отвор за въздуха трябва да бъде поставен или предпазван по такъв начин, че да не може да бъде запушен от багажи или отпадъци.

2.8. Автоматичен контрол на отоплителната система

Отоплителната система трябва да се изключва автоматично и захранването с гориво да прекъсва най-късно 5 s след спиране работата на двигателя на ПС. Ако вече е задействано ръчно управлявано устройство, отоплителната система може да продължи да функционира.

i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа "?" (например ABC??123???).

ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредбата за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

iii (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия ЕО сертификат за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа "?" (например ABC??123???).

iv Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредбата за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

v (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия ЕО сертификат за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа "?" (например ABC??123???).

vi Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредбата за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 9 към чл. 25

(Ново - ДВ, бр. 39 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.)

Изисквания за безопасност, приложими към отоплителите, работещи чрез изгаряне на втечнен нефтен газ, и отоплителни системи работещи чрез втечнен нефтен газ

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.) Отоплителни системи, работещи с LPG, използвани в моторни превозни средства при движение.

1.1. Ако отоплителната система на превозно средство, работеща чрез втечнен нефтен газ, може да се използва и когато превозното средство е в движение, отоплителят, работещ чрез изгаряне на LPG, и неговата система за захранване, съответстват на следните изисквания:

1.1.1. Отоплителят, работещ чрез изгаряне на LPG, съответства на изискванията на хармонизирания стандарт за изисквания към уредите, работещи само с втечнени нефтени газове - "Изисквания за уреди, работещи с LPG. Нагревателни съоръжения с LPG с изолиран горивен кръг за инсталиране в ПС и плавателни съдове" (БДС EN 624:2002) (1).

1.1.2. Когато резервоарът за втечнен нефтен газ е здраво закрепен, всички компоненти на системата, които са в контакт с втечнените нефтени газове в течната му фаза (т.е. комплектът от съставни части от гнездото за пълнене до изпарител/разширителя), както и свързващата ги инсталация за "течната фаза", съответстват на техническите изисквания на Правило № 67-01 на ИКЕ/ООН, части I и II, както и на приложения от 3 до 10, 13 и от 15 до 17 на Правило № 67-01 на ИКЕ/ООН (2).

1.1.3. Инсталацията за "газовата фаза" на отоплителната система на превозно средство, работеща с втечнени нефтени газове, съответства на изискванията на хармонизирания стандарт "Изисквания за инсталации на системи с LPG за ПС, пригодени за жилище по време на отдих и други ППС" (БДС EN 1949:2003) (3).

1.1.4. Системата за захранване с втечнени нефтени газове е конструирана така, че захранването с втечнени нефтени газове да се извършва с изискваното налягане и в подходяща фаза за отоплителя, работещ чрез втечнен нефтен газ, който е инсталиран. Втечнените нефтени газове могат да се извличат от здраво закрепения резервоар в газова или течна фаза.

1.1.5. Изпускателният отвор за течности на здраво закрепения резервоар, от който втечнените нефтени газове се отвеждат за захранване на отоплителя, работещ чрез втечнен нефтен газ, е съоръжен с дистанционно управляван затварящ клапан с ограничител на дебита, какъвто е предписан в т. 17.6.1.1 от Правило № 67-01 на ИКЕ/ООН. Дистанционно управляваният затварящ клапан с ограничител на дебита се управлява така, че да се затваря автоматично в петте секунди след спирането на двигателя на превозното средство независимо от положението на контактния ключ. Ако по време на тези пет секунди превключвателят на отоплителя или на системата за захранване с втечнени нефтени газове се постави в положение "работа", отоплителната система може да продължи да работи. Отоплението трябва да може винаги да се пусне отново.

1.1.6. Когато захранването с втечнени нефтени газове се извършва в газова фаза от здраво закрепен резервоар или от една или няколко отделни преносими бутилки, се вземат подходящи мерки, така че:

1.1.6.1. втечнени нефтени газове да не могат да попаднат в регулатора на налягане или в отоплителя, работещ чрез втечнен нефтен газ; за целта може да се използва сепаратор, и

1.1.6.2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.) да не възниква неконтролирано изтичане в резултат на случайно прекъсване. Осигуряват се средства за прекъсване на потока LPG, като се монтира устройство непосредствено зад или в регулатора, разположен върху цилиндъра или резервоара. Когато регулаторът е разположен отдалечено от цилиндъра или резервоара, устройството се монтира директно отпред на гъвкавия или твърдия тръбопровод от цилиндъра или резервоара и допълнително устройство се монтира в или зад регулатора.

1.1.7. Когато захранването с втечнени нефтени газове се извършва в течна фаза, комплектът от изпарителя и разширителя се подгрява по подходящ начин от съответстващ източник на топлина.

1.1.8. В моторните превозни средства, използващи втечнени нефтени газове в тяхната система за задвижване, отоплителят, работещ чрез втечнен нефтен газ, може да се свърже със здраво закрепения резервоар за втечнени нефтени газове, от който двигателят се захранва с втечнени нефтени газове, при условие че са спазени изискванията за безопасност, приложими към системата за задвижване. Ако за отоплението се използва отделен резервоар за втечнени нефтени газове, той трябва да е съоръжен с отделно гнездо за пълнене.

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2007 г.) Отоплителни системи, работещи с LPG, използвани в моторни превозни средства и техните ремаркета само при стационарни условия.

2.1. Отоплителят, работещ чрез LPG, и неговата система за захранване, които са част от отоплителната система, работеща чрез LPG, предназначена да се използва само когато превозното средство не се движи, трябва да отговарят на следните изисквания:

2.1.1. Неразрушими етикети, посочващи, че отоплението, работещо чрез втечнен нефтен газ, не трябва да работи и клапанът на преносимата бутилка за втечнен нефтен газ трябва да е затворен, когато превозното средство се движи, трябва да са закрепени в отделението за пътниците, където са поставени преносимите бутилки за втечнени нефтени газове, както и в непосредствена близост с устройството за управление на отоплителната система.

2.1.2. Отоплителят, работещ чрез втечнен нефтен газ, съответства на изискванията по т. 1.1.1.

2.1.3. "Инсталацията за "газовата фаза" на отоплителната система, работеща чрез втечнен нефтен газ, съответства на изискванията по т. 1.1.3.

_________________

(1) Съобщение на комисията за въвеждането на Директива 90/396/ЕИО на Съвета от 29 юни 1990 г. за сближаването на законодателствата на държавите членки относно уредите, работещи с газ, ОВ № С 202 от 18.VII.2001 г., с. 5.

(2) Правило № 67 на ИКЕ/ООН:

Единни условия относно одобряването на:

I. специалните компоненти за захранването на двигателите на превозните средства с втечнени нефтени газове;

II. превозните средства, съоръжени със специално оборудване за захранването на двигателите с втечнени нефтени газове, по отношение на инсталирането на това оборудване.

(3) Стандартът EN 1949:2003 е разработен от Европейския комитет по стандартизация (CEN). Стандартът БДС EN 624:2002 се позовава на БДС EN 1949:2003 (виж т. 1.1.1).

Приложение № 10 към чл. 26

(Ново - ДВ, бр. 79 от 2007 г.)