НАРЕДБА ОТНОСНО РЕДА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПОЧЕТНИ (НЕЩАТНИ) КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

Чл. 1. (1) Република България може да назначава и да приема почетни (нещатни) консулски длъжностни лица в интерес на развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между Република България и другите държави и за защита на правата и интересите на гражданите и на юридическите лица.

(2) Назначаването, приемането и изпълнението на функциите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се извършват съгласно приложимите разпоредби на Виенската конвенция за консулските отношения, ратифицирана с Указ № 947 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 42 от 1989 г.), обнародвана - ДВ, бр. 42 от 1990 г., и действащата в Република България нормативна уредба.

Чл. 2. (1) Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина могат да бъдат български граждани или граждани на други държави.

(2) За своята дейност почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина не получават възнаграждение от държавата.

(3) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина не могат да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава.

Чл. 3. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се назначават и се освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 4. (1) Министерството на външните работи осъществява контрол върху дейността на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина.

(2) В началото на всяка календарна година почетните (нещатните) консулски длъжностни лица представят в Министерството на външните работи отчет за дейността си през предходната година.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2014 г. (*)) (1) В срок до един месец след изтичане на четиригодишен срок от назначаването му, както и след изтичане на всеки четиригодишен период от изпълнение на функциите му, почетното (нещатно) консулско длъжностно лице представя на министъра на външните работи отчет за дейността си през предходните четири години.

(2) Министърът на външните работи внася в Министерския съвет предложение за освобождаване на почетното (нещатно) консулско длъжностно лице в случай на отрицателна оценка за дейността му или при непредставяне на отчета по ал. 1.

Чл. 5. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина осъществяват своята дейност в интерес на развитието и стимулирането на двустранните икономически, търговски, културни и научни отношения между Република България и съответната държава и в съответствие с функциите, определени в чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения.

Чл. 6. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица и ръководените от тях консулства се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени във Виенската конвенция за консулските отношения, когато приемащата държава е страна по нея, както и в съответствие с разпоредбите на вътрешното й законодателство.

Чл. 7. (1) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да започнат да изпълняват своите функции след назначаването им в съответствие с разпоредбите на чл. 10 - 14 от Виенската конвенция за консулските отношения и съгласно международната практика.

(2) До получаването на патент или подобен документ от изпращащата държава почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина връчват клетвен лист на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него длъжностно лице, в който заявяват, че ще изпълняват добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от тях длъжност.

Чл. 8. (1) Функциите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения.

(2) В случай на прекратяване на функциите им почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина или техните законни наследници са длъжни да предадат архива и цялата документация, свързана с дейността им, на съответното българско дипломатическо или консулско представителство или на дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи.

Чл. 9. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, по-дълъг от 3 месеца, само с разрешение на министъра на външните работи на Република България.

Чл. 10. В случай че извършват консулски услуги, почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България събират такси за консулски услуги в съответствие с разпоредбите на българското законодателство относно таксите, които се събират за консулско обслужване.

Чл. 11. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица осигуряват за своя сметка помещенията, съоръженията и оборудването, необходими за изпълнението на техните функции.

Чл. 12. (1) Почетни консулски длъжностни лица на други държави могат да се назначават измежду български граждани и граждани на други държави със съгласието на Република България, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко време.

(2) Министерският съвет на Република България приема решение за даване и оттегляне на съгласието по ал. 1.

(3) Почетните консулски длъжностни лица не могат да представляват повече от една държава освен по изричното настояване на изпращащите държави.

Чл. 13. (1) Почетните консулски длъжностни лица на други държави се приемат на територията на Република България в съответствие с разпоредбите на чл. 10 - 14 от Виенската конвенция за консулските отношения.

(2) Функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения.

Чл. 14. При осъществяване на функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави в Република България и на консулствата, ръководени от тях, се прилага режимът, определен в глава трета на Виенската конвенция за консулските отношения.