НАРЕДБА № 42 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА СЪС САЛМОНЕЛОЗИТЕ ПО ПТИЦИТЕ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите по птиците, причинени от Салмонела ентеритидис и Салмонела тифимуриум;

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките по т. 1.

(2) Тази наредба не се прилага за салмонелозите, установени при диви, свободно живеещи птици.

Чл. 2. Салмонелозите по птиците подлежат на задължителна регистрация и обявяване по реда на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 3. Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите по птиците се определят и контролират от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) чрез изготвяне на планове за мониторингов контрол.

Чл. 4. За предпазване на страната от проникване и разпространение на салмонелозите по птиците НВМС провежда следните общи профилактични мерки:

1. извършва регистрация на обектите, в които се настаняват и отглеждат птици, и люпилните;

2. осъществява контрол върху:

а) придвижването и търговията с птици, яйца за люпене и птичи продукти;

б) пазарите за птици;

в) птицевъдните обекти, потока на технологичния процес, реда за придвижване на хора и транспортни средства в тях;

г) птицекланици и предприятия за преработка на хранителни или технически продукти от птици;

д) събирането и обезвреждането на отпадъците от обектите, в които се отглеждат птици, от люпилните, от птицекланиците и от предприятията за преработка на птичи продукти;

е) производството на фуражи за птици във фуражните заводи;

ж) дезинфекцията на птицевъдните обекти;

з) дератизацията на птицевъдните обекти;

3. изготвя планове за мониторингов контрол на салмонелозите по птиците.

Чл. 5. Собствениците на птици, отглеждани с търговска или развъдна цел, са длъжни да:

1. прилагат разделно отглеждане на птици по възраст и категория;

2. извършват текуща дезинфекция, дезинсекция и дератизация в птицевъдните обекти по схеми, одобрени от НВМС;

3. незабавно уведомяват НВМС при повишена заболеваемост и смъртност на птиците;

4. вземат проби от птици, яйца и производствена среда и ги изпращат за изследване в лаборатории, определени от НВМС, при съмнение за възникнало заболяване и за изпълнение на плановете за мониторингов контрол на салмонелозите по чл. 9 и 10;

5. придвижват птици с ветеринарномедицинско свидетелство за живи животни;

6. придвижват птичи продукти с ветеринарномедицинско свидетелство за животински суровини и продукти;

7. не изхранват птиците с кухненски отпадъци;

8. организират събирането на яйцата за люпене най-малко три пъти дневно и ги дезинфекцират във фумигационни камери до два часа след снасянето;

9. организират ежедневното събиране и унищожаване на труповете на умрелите птици чрез загробване, изгаряне или предаване на екарисаж;

10. изхранват птиците с фуражни смески, съобразени с тяхната възраст и предназначение;

11. въвеждат и спазват изискванията, посочени в наредбите за хуманно отношение към животните;

12. спазват имунопрофилактичните програми за птици, одобрени от НВМС;

13. съхраняват резултатите от лабораторните изследвания за салмонели в продължение на 5 г. съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 31 от 1999 г. за общите ветеринарномедицински мерки за профилактика и борба със зоонозите (ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

Чл. 6. Персоналът, обслужващ птицевъдните обекти, се изследва ежегодно за салмонелоносителство.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя планове за мониторингов контрол на салмонелозите по птиците в развъдните стада, които се одобряват от генералния директор на НВМС.

(2) Плановете по ал. 1 съдържат информация за:

1. броя и вида на пробите, които се вземат за лабораторно изследване;

2. броя и вида на официалните проби, които се вземат за лабораторно изследване;

3. методите за лабораторно изследване за изолиране и типизиране на салмонелите.

(3) При изготвяне на плановете по ал. 1 се отчитат:

1. факторите, които съдействат за разпространение на салмонелозите по птиците;

2. особеностите на популацията птици по отношение на:

а) брой;

б) предназначение;

в) хомогенност;

г) продуктивност;

д) възраст;

3. околната среда в близост до птицевъдните обекти по отношение на:

а) релеф и инфраструктура на района;

б) наличие на други животновъдни обекти;

4. възможни контакти с диви птици;

5. прилаганите технологии и начини на хранене при отглеждане на птиците при:

а) ферми с интензивно отглеждане;

б) ферми с екстензивно отглеждане;

6. прилаганите профилактични програми;

7. случаите на салмонелози по птиците в птицевъдните обекти и при дивите птици;

8. епизоотичен статус по отношение на салмонелните серотипове и тяхното епизоотично значение.

Чл. 8. За целите на мониторинговия контрол НВМС и собствениците на птицевъдни обекти вземат следните проби от развъдни стада:

1. от еднодневни пилета - смивки от вътрешната страна на кутиите за пилета и от пилета, умрели по време на транспортирането им от люпилнята до сградите за отглеждане;

2. от четириседмични пилета или от птици две седмици преди пронасянето - сборни проби от пресни изпражнения, състоящи се от отделни проби, всяка с тегло над един грам; пробите се вземат произволно от различни места в сградата, като броят им се определя в съответствие с приложение № 1.

Чл. 9. (1) За целите на мониторинговия контрол развъдните стада се изследват по време на целия яйценосен период най-малко на всеки две седмици, като се вземат следните проби:

1. от стада, осигуряващи яйца за люпилни с капацитет, по-малък от 1000 броя - сборни проби от изпражнения, състоящи се от отделни проби, всяка с тегло не по-малко от един грам; пробите се вземат произволно от различни места в сградата;

2. от стада, осигуряващи яйца за люпилни с капацитет, по-голям от 1000 броя, както следва:

а) сборни проби от мекониум, взети от 250 пилета, излюпени от всяко развъдно стадо;

б) проби от 50 неизлюпени птичи зародиши, произхождащи от яйца на всяко родителско стадо.

(2) Проби по ал. 1, т. 2 се вземат и от развъдни стада с по-малко от 250 птици, яйцата на които се люпят в люпилни с капацитет над 1000 броя.

Чл. 10. На всеки 8 седмици през целия яйценосен период вземането на проби от развъдни стада по чл. 9, ал. 2 се заменя с вземане на официални проби.

Чл. 11. Собственикът или лицето, отговарящо за птицевъдния обект, организира вземането и изпращането на пробите до одобрена от НВМС лаборатория, като всички изследвания са за сметка на собственика.

Чл. 12. Когато се установи наличие на Салмонела тифимуриум или Салмонела ентеритидис, ръководителят на лабораторията, в която е извършено изследването, незабавно уведомява собственика на птицевъдния обект и директора на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС).

Чл. 13. За потвърждаване на диагнозата държавният ветеринарен лекар:

1. взема официални проби от птици, групирани в партиди по 5 от всяка сграда - сборни проби от черен дроб, яйчник и черва от една птица; пробите се вземат произволно от всяка партида;

2. провежда епизоотологично проучване за установяване на причините за възникване на заболяването и изготвя писмен доклад до директора на съответната РВМС за резултатите от извършеното проучване.

Чл. 14. При съмнение за наличие на салмонели във фуражите за птици държавният ветеринарен лекар взема проби за лабораторно изследване по методите, посочени в приложение № 2.

Чл. 15. След лабораторно потвърждаване на салмонелоза държавният ветеринарен лекар предприема следните мерки за ограничаване разпространението на заболяването:

1. незабавно налага възбрана на заразения птицевъден обект;

2. забранява разместването на птиците в обекта и изкарването им, освен за клане, в одобрена от НВМС кланица.

Чл. 16. За ликвидиране на салмонелозите по птиците НВМС прилага следните мерки:

1. разпорежда на собствениците на птицевъдния обект да:

а) унищожават яйцата от засегнатото стадо на място или в екарисаж;

б) изпращат яйцата в преработвателно предприятие, където се подлагат на термична преработка, гарантираща пълно унищожаване на салмонелите, под надзора на органите на Държавния ветеринарносанитарен контрол (ДВСК);

2. унищожаване на яйцата, намиращи се в люпилнята и произхождащи от засегнати от инфекцията развъдни стада;

3. изколване на заразените и контактни птици в определена от НВМС кланица след предварително уведомяване на държавния ветеринарен лекар, отговарящ за тази кланица, като закланите птици се подлагат на термична преработка, гарантираща пълно унищожаване на салмонелите под надзора на органите на ДВСК;

4. убиване по безкръвен начин и обезвреждане на заразените и контактни птици в екарисаж, когато няма условия за клане по т. 3.

Чл. 17. Собствениците на птицевъдните обекти, след опразване на сградите от засегнатите от инфекцията птици и разплодни яйца, извършват пълно механично почистване и дезинфекция на помещенията под контрола на държавен ветеринарен лекар с одобрени от НВМС дезинфекционни средства.

Чл. 18. Държавният ветеринарен лекар разрешава населване на нови птици в сградите след изпълнение на мерките по чл. 15 и 16.

Чл. 19. Диагноза салмонелоза по птиците се поставя от държавен ветеринарен лекар въз основа на епизоотологичните, клиничните, патологоанатомичните данни и резултатите от изследванията на официалните проби съгласно чл. 3 от Наредба № 31 от 1999 г. за общите ветеринарномедицински мерки за профилактика и борба със зоонозите.

Чл. 20. Изолирането и идентифицирането на салмонелите се извършва по методи, посочени в приложение № 2.