НАРЕДБА № 1 ЗА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МИНИТЕ, ХИМИЧЕСКИТЕ И МЕТАЛУРГИЧНИТЕ ЗАВОДИ

Чл. 1. Тази наредба урежда устройството, организацията и дейността на минно- и газоспасителните служби, спасителните пунктове и доброволните спасителни групи и аварийните бази, наричани по-нататък за краткост спасителни служби, към подземните и надземните рудници, геологопроучвателните обекти, тунелното строителство, кариерите, в които се извършва масово взривяване, химическите и металургичните комбинати, заводите и предприятията в експлоатация независимо от ведомствената им подчиненост.

Чл. 2. Наредбата не се отнася за поделенията на Министерството на народната отбрана и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 3. Посочените в чл. 1 поделения трябва да имат авариен план за предотвратяване и ликвидиране на аварии.

Чл. 4. Министерствата и другите ведомства да организират дейността на спасителните служби и аварийните бази съгласно изискванията на тази наредба.

Чл. 5. (1) При аварии, за ликвидиране на които са необходими голям брой спасители и значителна материална част, се действува съгласно Правилника за организацията и ръководството на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи при стихийни бедствия и при крупни производствени аварии (ДВ, бр. 51 от 1977 г.).

(2) Координирането на оперативните действия на повиканите в помощ спасителни служби от други предприятия, както и на аварийните бази се извършва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и началника на минно- и газоспасителната служба, където е станала аварията.

Чл. 6. (1) За всяка авария или смъртна злополука ръководството на предприятието уведомява прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, контролните органи по охраната на труда и висшестоящата организация в съответствие с раздел I, т. 12 на Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 37 от 1966 г.).

(2) До пристигането на органите за разследване на причините, предизвикали аварията или злополуката, ръководството на предприятието е длъжно да осигурява запазването на фактическата обстановка, ако това не представлява опасност за живота на пострадалите или на други лица, както и когато това създава условия за продължение на аварията.

Чл. 7. За ограничаване и ликвидиране на аварии, пожари, внезапни изхвърляния на въглища и газ, скални удари, водни пробиви, пропадания, нарушения на вентилацията в рудниците, кариерите, геологопроучвателните обекти, тунелното строителство и други обекти, застрашаващи здравето и живота на работниците, министерствата и ведомствата да организират спасителни служби.

Чл. 8. Спасителните служби имат следните задачи:

1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии и злополуки в рудниците;

2. ограничаване и ликвидиране на аварии в рудниците, причини от пожари, експлозии на газ и въглищен прах, внезапни изхвърляния на въглища и газ, скални удари, водни пробиви, обрушвания и пропадания, нарушения на вентилацията и други фактори, застрашаващи здравето и живота на хората;

3. извършване на възстановителни работи за ликвидиране последиците от аварии, изискващи употребата на апарати за дихателна защита;

4. изпълняване на технически операции, представляващи опасност както в рудниците, така и на повърхностния комплекс в среда с отровни и задушливи газове или други вещества;

5. участие в ликвидирането на аварии на повърхността, застрашаващи минните изработки или намиращите се в тях хора или съоръжения;

6. извършване на периодичен контрол на противопожарни заграждания, на противопожарни средства и пожароопасни обекти (гумено-транспортни ленти и др.). Записване на резултатите от проверката в специален журнал и докладване на главния инженер на рудника;

7. участие заедно с органите на противопожарната охрана при разглеждане и утвърждаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на авариите в рудниците и в другите обекти;

8. разучаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии и участие при практическото им изпълнение (проиграване);

9. вземане по утвърден график на проби от отложен взривоопасен прах в рудничните изработки, както и на контролни газови проби от рудничния въздух;

10. обучение на нови спасители и запознаване на рудничното ръководство с нови типове самоспасители и минноспасителна апаратура;

11. системно запознаване с рудниците и обхождане по пътищата за изтегляне на работниците, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на авариите;

12. оказване на съдействие при осъществяване на научноизследователски и експериментални работи по минноспасително дело;

13. контрол за състоянието на минноспасителната апаратура, самоспасителите и приборите за измерване на вредни газове в рудничната атмосфера;

14. организиране, обучение и ръководене на доброволни спасителни групи в рудниците.

Чл. 9. Доброволните минноспасителни групи имат следните задачи:

1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии и злополуки;

2. ограничаване и ликвидиране на аварии и извършване на възстановителни работи в условия на безкислородна среда или в присъствие на отровни и задушливи газове и пари, както и при други вредни вещества.

Чл. 10. За ограничаване и ликвидиране на аварии в химическите и металургичните комбинати, заводите и предприятията и в други обекти, в които съществува опасност от възникване на безкислородна среда или от поява на отровни и задушливи газове и пари и на други вредни вещества, министерствата и ведомствата да организират газоспасителни служби, газоспасителни пунктове или доброволни газоспасителни групи.

Чл. 11. Газоспасителните служби и пунктове имат следните задачи:

1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии в комбинатите, заводите, предприятията, цеховете и другите обекти;

2. ограничаване и ликвидиране на аварии в среда с отровни и задушливи газове и пари или други вредни вещества;

3. разработване и провеждане на предпазни мероприятия за предотвратяване на задушавания, отравяния, запалвания на газове и пари;

4. контрол и наблюдение при извършване на технически, ремонтни и други дейности, при които могат да се появят отровни, задушливи и взривоопасни газове и пари и други вредни вещества;

5. проверки и системен контрол за откриване на отровни, задушливи и взривоопасни газове и пари и вредни вещества в химическите, металургичните комбинати, заводи, предприятия, цехове и помещения;

6. участие заедно с органите на противопожарната охрана при разглеждане и утвърждаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии в химическите и металургичните комбинати, заводи, предприятия и цехове;

7. разучаване на плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии и участие при практическото им изпълнение (проиграване);

8. участие при разработване и реализиране на мероприятия за ограничаване възникването на аварии и повишаване безопасността на работата в заводите, предприятията, цеховете и работните помещения;

9. осигуряване обучението на работниците и инженерно-техническите работници по газоспасително дело;

10. оказване съдействие при осъществяване на научноизследователските и експерименталните работи по газоспасително дело;

11. организиране и ръководене на доброволни спасителни групи в цехове и обекти, в които това е необходимо;

12. съхраняване, поддържане и контрол на дихателната, съживителната и друга апаратура на личния състав на спасителната служба, както и на дихателната апаратура, давана за ползуване от работниците.

Чл. 12. Доброволните газоспасителни групи имат следните задачи:

1. спасяване на хора и оказване на първа помощ при аварии и злополуки;

2. ограничаване и ликвидиране на аварии и извършване на възстановителни работи в условията на безкислородна среда или в присъствие на отровни задушливи газове и пари, както и при други вредни вещества.

Чл. 59. (1) В спасителната служба да се подават три вида тревога - учебна, пробна и бойна.

(2) Сигналът за тревога в спасителната служба се подава от дежурния спасител чрез алармена звънчева инсталация, сирена или камбана.

(3) Сигналът за тревога в доброволната спасителна група се подава от старши спасителя на групата, а в негово отсъствие - от най-старшия ръководител на поделението или обекта чрез телефон или устно.

(4) Алармената инсталация за подаване на сигнал за тревога се изпробва най-малко един път в месеца и резултатите от изпробването да се записват в специален журнал.

Чл. 60. Учебната тревога се подава по нареждане на началника на спасителната служба.

Чл. 61. (1) Пробна тревога се подава по нареждане на директора (зам.-директора) на предприятието, началника на спасителната служба, на отговорника на спасителния пункт, служебни лица от висшестоящите държавни и обществени органи по охраната на труда.

(2) Подаването на пробна тревога да става чрез началника на спасителната служба.

Чл. 62. Бойна тревога се подава от дежурния спасител при получаване на съобщение за станала авария или злополука, предизвикана от отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества.

Чл. 63. (1) При подаване на сигнал за тревога личният състав на дежурното отделение е длъжен незабавно да се яви напълно съоръжен за водене на действия по ликвидиране на аварии на предварително определеното сборно място или при транспортното средство и да чака разпореждането на старшия началник.

(2) В минноспасителната служба и в доброволната минноспасителна група отделението, на което е дадена задача, да е съоръжено за работа в продължение на най-малко 4 часа в непригодна за дишане среда, а отделението в газоспасителната служба, в газоспасителния пункт и в доброволната газоспасителна група - най-малко за 2 часа.

Чл. 64. След излизане на дежурното отделение от служебното помещение незабавно да се осигурява ново отделение на негово място и попълване на аварийния запас от технически средства и материали.

Чл. 65. Пътуването до обекта, в който е възникнала аварията, да става по най-късия път, като автомобилите на спасителната служба и на спасителните пунктове се движат с включени отличителни светлинни и звукови сигнали.

Чл. 66. След пристигане на обекта, в който е станала аварията, началникът на спасителната служба, отговорникът на спасителния пункт или старшият спасител на доброволната спасителна група са длъжни веднага да се свържат с отговорния ръководител по ликвидиране на аварията за запознаване с обстановката, уточняване броя и местоположението на попадналите в аварията хора и за взетите до този момент мерки за тяхното спасяване. Въз основа на даденото му от ръководителя по ликвидиране на аварията оперативно задание ръководителят на пристигналата спасителна част незабавно запознава спасителите с обстановката и разпределя задачите за започване на оперативни действия. Той е длъжен да изпълнява само нареждането на отговорния ръководител по ликвидиране на аварията.

Чл. 67. При големи аварии, чието ликвидиране изисква много сили и време, задължително се организира команден пункт, в който се намират отговорният ръководител по ликвидиране на аварията, началникът на спасителната служба, отговорникът на спасителния пункт и привлечените по тяхно поръчение специалисти.

Чл. 68. (1) Отговорният ръководител по ликвидиране на аварията ръководи изцяло работата на всички участвуващи организации и лица и носи лична отговорност за нареждането и действията си.

(2) Нарежданията на отговорния ръководител, отнасящи се до спасителната част, да се дават само чрез началника на спасителната служба, члез отговорника на спасителния пункт и старши спасителя на доброволната спасителна група, а при тяхно отсъствие - чрез най-старшия по ранг от личния състав на спасителната част, намираща се на мястото на провеждане на спасителните работи.

Чл. 69. Когато отговорният ръководител по ликвидиране на аварията отсъствува, ръководителят на пристигналата спасителна част действува самостоятелно в съответствие с аварийния план и съобразно конкретната обстановка.

Чл. 70. Началникът на спасителната служба и отговорникът на спасителния пункт или старши спасителят на доброволната спасителна група носят отговорност за организиране и провеждане на спасителните работи и за действията на участвуващите в ликвидиране на аварията.

Чл. 71. След извеждане на хората от мястото на аварията и получаване на по-пълни сведения за обстановката да се разработва оперативен план за ликвидиране на аварията. Разработването на оперативен план е задължително, когато мерките, предвидени в аварийния план, се окажат недостатъчни или неприложими при новата обстановка.

Чл.72. (1) Оперативният план се разработва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и от ръководителя на пристигналата на мястото на аварията спасителна част.

(2) При разногласие между двамата ръководители се изпълнява решението на отговорния ръководител по ликвидиране на аварията, доколкото то не противоречи на тази наредба.

Чл. 73. Ако при провеждане на спасителните работи е настъпила промяна в обстановката, допуска се да се вземат решения и да се предприемат действия, които не са предвидени в аварийния и в оперативния план. Тези решения и действия трябва да се отразяват в оперативния журнал.

Чл. 74. В командния пункт да се въвежда оперативен журнал, в който се записват:

1. времето на пристигане на спасителната част и численият й състав;

2. нареждания, давани от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията;

3. часът на възлагане на задачите на изпълнителите на спасителните работи от ръководителя и краткото им съдържание;

4. имената на изпълнителите, които участвуват в спасителните работи;

5. аварийната обстановка и промените, които стават в нея през време на ликвидиране на аварията;

6. времетраенето, когато спасителите са били в обгазена среда, и кратко описание по изпълнение на задачите;

7. резултатите от анализа на газови проби и измерванията на температурата;

8. продължителността на ликвидиране на аварията и часът на освобождаване на спасителната част.

Чл. 75. Оперативният журнал се води от предварително натоварено за това лице от инженерно-техническия персонал, определено от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията. Със заповед се определя и заместникът на това лице.

Чл. 76. При ликвидиране на големи аварии с участието на спасителни части от други предприятия по разпореждане на началника на спасителната служба личният състав преминава на казармен режим.

Чл. 77. (1) След запознаване с обстановката в района на аварията и по-специално със състоянието на вентилацията и на минните изработки да се организира подземна база за минноспасителната част.

(2) Базата по предходната алинея се устройва в изработка с чиста струя въздух в близост до границата, от която започва зоната с непригодна за дишане среда.

(3) В базата по ал. 1 да се разполагат дихателната и съживителната апаратура, съоръжения и материали, необходими за водене на спасителните работи.

(4) Базата по ал. 1 служи и за осъществяване на връзка на командния пункт с отделенията, извършващи спасителни работи. Тя трябва да има телефонна връзка в командния пункт.

Чл. 78. (1) Отделението, което влиза в непригодна за дишане среда, се състои най-малко от 5 човека, един старши спасител на отделение и четирима спасители.

(2) Освен личните си дихателни апарати отделението да носи и един резервен дихателен апарат или два изолиращи самоспасители.

(3) Влизането в непригодна за дишане среда се извършва само с проверени дихателни апарати.

(4) Транспортирането на дихателните апарати се извършва в специални сандъци или калъфи. Ако дихателните апарати са доставени в базата с транспортни средства преди използуването им, трябва да бъдат още веднъж проверени.

Чл. 79. Налягането на кислорода в бутилките да бъде не по-малко от 140 кг/кв. см за апаратите, чието пределно налягане е 150 кг/кв.см, и 190 кг/кв.см - за апаратите с пределно налягане 200 кг/кв.см.

Чл. 80. Отправянето на отделението в непригодна за дишане среда се извършва, когато в базата е осигурено резервно отделение, намиращо се в пълна готовност. Изключение се допуска в случаите, когато се касае за спасяване на хора, и то при условие, че се очаква пристигане на резервно отделение.

Чл. 81. Снаряжението, което носи отделението, да се разпределя равномерно между личния състав.

Чл. 82. (1) При извършване на спасителни работи и действия по ликвидиране на аварии, както и при отиване и връщане спасителите да работят и да се движат близко един до друг.

(2) За изпълнение на отделни задачи старшият на отделението по преценка може да изпраща трима спасители.

(3) При движение на отделението в задимена среда се опъва въже за ориентиране. Единият край на въжето да се завързва на входа на изработката, а другият (свободният) да се издърпва напред. Ако видимостта е по-малка от 1 м, спасителите да се свързват помежду си с въжета.

(4) В случай че отделението се движи в участък със силно разклонени изработки, на характерни места да се оставят маркировъчни светлини или други подходящи знаци и сигнали.

(5) При движение на отделението да се следи за състоянието на изработките и на съоръженията в тях.

Чл. 83. (1) При пристигане на мястото, в което отделението трябва да започне работа, старши спасителят да установява по показанията на манометрите какво количество кислород е изразходвано до момента на пристигането. За база да се взема показанието на манометъра на спасителя с най-голям разход на кислород.

(2) По време на работа старши спасителят на отделението е длъжен през 15 минути да проверява запаса от кислород в апарата на всеки спасител. Ако той установи, че запасът от кислород в някои дихателни апарати се приближава към удвоеното количество кислород, изразходвано за отиване до мястото на започване на работата, нарежда незабавно връщане.

Чл. 84. През време на работа в обгазена среда, ако някой от спасителите се почувствува зле или в дихателния апарат на някой от тях се установи неизправност, работата се прекратява по нареждане на старши спасителя и отделението се връща в базата или се отправя към най-близката изработка, по която минава чиста струя.

Чл. 85. Пределното време за работа в непригодна за дишане среда се определя от срока на действие на дихателните апарати, но не трябва да бъде повече от 4 часа.

Чл. 86. (1) Веднага след работа с дихателни апарати на спасителите се дава толкова часа почивка, колкото часове е работено с апаратите.

(2) При работа, извършвана при висока температура и влажност, да се дава удължена почивка по преценка на ръководителя на спасителната част.

(3) В изключително спешни случаи по преценка на ръководителя на спасителната част почивка на спасителите може да не се дава.

Чл. 87. (1) При откриване на пострадали в обгазена среда помощ да се оказва най-напред на тези, които дават признаци на живот. Те да се включват незабавно в изолиращи самоспасители или дихателни апарати, след което да се извеждат или изнасят на чиста струя за оказване на медицинска помощ.

(2) Починалите да се изнасят, след като спасителите са се убедили, че всички засегнати от аварията са намерени и живите са изведени или изнесени на чиста струя.

(3) На пострадалите, намиращи се в безсъзнание, да се прави изкуствено дишане до възстановяване на нормалното дишане.

(4) Изкуственото дишане се прекратява само по указания на лекаря или ако в момента няма такъв - след появата на така наречените смъртни петна.

Чл. 88. (1) Разузнаването на обстановката да се извършва за получаване на по-пълни и по-точни данни за характера, размера и развитието на аварията.

(2) При наличие на достатъчно данни и сведения за обстановката по преценка на ръководителя по ликвидиране на аварията и на началника на спасителната част разузнаване може да не се извършва.

(3) Отговорен за разузнаване на обстановката е ръководителят на спасителната част.

(4) Ръководителят на спасителната част дава конкретно устно нареждане, в което посочва задачите на отделението, определя неговото снаряжение, маршрут, начин на свръзка с базата, както и осигуряването на резервно отделение.

(5) Старши спасителят на отделението, който се изпраща за разузнаване на обстановката, да носи със себе си работния и вентилационния план на участъка, в който е станала аварията.

(6) При провеждане на спасителни работи в непознат обект по възможност в отделението трябва да има спасител-водач, който познава обекта.

Чл. 89. Ако при отиване на разузнаване на обстановката отделението открие по пътя си пострадали от аварията, то е длъжно незабавно да им окаже помощ.

Чл. 90. Когато изработката, по която се движи отделението, е с разрушен от аварията крепеж, спасителите са длъжни да възстановяват крепежа само дотолкова, доколкото това е необходимо за връщането им.

Чл. 91. При пожар спасителите да събират информация за мястото, размера на пожара, посоката на неговото разпространение, видимостта, температурата на въздуха, състоянието на вентилационното съоръжение, отделянето на метан и др.

Чл. 92. При експлозия на метан или на въглищен прах спасителите да установяват степента на разрушаване на изработката, състоянието на вентилацията и вентилационните съоръжения, наличието на пожарни огнища и др.

Чл. 93 При внезапни изхвърляния на въглища и газ спасителите да установяват мястото и обема на изхвърлените въглища, интензивността на газоотделянето, разрушенията по крепежа и вентилационните съоръжения и др.

Чл. 94. При пропадане спасителите да установяват характера и размера на пропадането, възможностите за бързо разчистване на материала, състоянието на проветряването и др.

Чл. 95. При наводняване на изработки или при пробив на материал от затлачване спасителите да установяват мястото на пробива, обема на водата, респективно количеството на материала, разрушенията по изработките, състоянието на помпените съоръжения, възможностите за отвеждане на водата в други, по-ниско разположени изработки, влиянието на водата върху стабилността на изработките и др.

Чл. 96. При гасене и ликвидиране на подземни пожари да се имат предвид:

1. наличието на хора зад пожарното огнище;

2. съществуващият до възникване на пожара вентилационен режим и възможността за промени в него вследствие поява на топлинна тяга;

3. газоотделянето (метаноотделянето);

4. скоростта на разпространение на пожара;

5. взаимното разположение на изработките в близост до пожара.

Чл. 97. При пожар да се вземат мерки за:

1. отстраняване възможността за разпространяване отделящите се от пожара газове в други изработки, в които се намират хора;

2. намаляване активността на пожара и загасяването му;

3. предотвратяване на експлозии.

Чл. 98. (1) След извеждане на хората на безопасно място усилията на спасителите да се насочват към преграждане разпространението на огъня към особено важни обекти (вход на шахтата, подземни подстанции, камери, складове и др.)

(2) На съоръженията, които вследствие на високата температура могат да се повредят или разрушат, да се устройват водни завеси.

Чл. 99. (1) Гасенето на пожара да се извършва от страната на чистата струя. Заедно с това да се вземат мерки за спиране разпространението на огъня по изходящата струя чрез устройване на водни и мъглови завеси, изграждане на временни огнеустойчиви прегради и образуване на негорими пояси(зони) чрез извеждане по протежение на определено разстояние на дървения крепителен материал.

(2) Гасенето на пожара може да се извършва и от страната на изходящата струя, ако температурата на въздуха позволява това и ако в близост до пожарното огнище минава чиста струя.

(3) В глухи изработки се забранява гасенето на пожар откъм задната част на изработката.

Чл. 100. (1) При гасене на пожар да се извършва системен контрол върху състава и температурата на въздуха в района на пожара.

(2) На контрол подлежи съдържанието на кислород, въглероден окис, въглероден двуокис, метан и водород. Контролът да се извършва по оперативен начин с мехче и ампули за съответните газове или по лабораторен начин.

Чл. 101. При гасене на пожар по активен способ, т.е. чрез непосредствено въздействие върху пожарното огнище, да се спазва следното:

1. да се вземат мерки срещу падане на горящи маси от въглища или материал от тавана на изработката;

2. при гасене с вода подаването на водата се извършва от краищата към средата на пожарното огнище;

3. гасенето на запалени кабели, електродвигатели, трансформатори и други електросъоръжения да се извършва само след изключване на захранващото напрежение;

4. при източване и изгребване на горящи въглища от пожарното огнище крепежът да се подсилва в необходимия размер. Горящият материал да се извозва с вагони и да се осигурява непрекъснато оросяване на стените и пода на изработката с вода.

Чл. 102. При гасене на пожари чрез изолиране на пожарното огнище да се спазва следното:

1 да се подбира най-подходящ режим на проветряване, осигуряващ безопасни условия на работа до изолиране на изработката;

2. мястото в изработката, където се правят преградите, да бъде в здрави напукани скали или въглища с най-малък профил (сечение) на изработката;

3. обемът на пространството, който ще се изолира, да бъде минимален;

4. изолиращите прегради да се изграждат при предварително направен подкоп с пода, стените и тавана на изработките. Дълбочината на подкопа във временните прегради да е в здраво място, но не по-малко от 0,3 м, а за постоянните прегради - не по-малко от 0,5 м в скала и 1 м във въглища;

5. постоянните прегради да се изграждат от тухли, бетонни блокове или лят бетон;

6. крепежът да се подсилва на разстояние 10 м от двете страни на изолиращите прегради;

7. през горната част на всяка преграда да преминават два тръбопровода - единият за вземане на газови проби и за измерване на налягането, а вторият - за евентуално подаване на инертен газ. В долната част на преградата да преминава тръбопровод с коленообразно огъната част, предварително напълнена с вода (воден затвор), за изтичане на водата.

Чл. 103. Когато прековките (преградите) не осигуряват необходимата плътност и в изолираното пространство се просмуква въздух, то следва да се затлачи или запълни с вода.

Чл. 104. (1) При гасене на пожар в рудниците, опасни поради отделяне на метан, непрекъснато да се контролират промените в количеството на постъпващия към пожарното огнище въздух и да се следи за концентрацията на метан, въглероден окис, въглероден двуокис, кислород и водород в изходящата от пожара струя.

(2) За да се избегне опасността от експлозии на метан и други горими газове по време на гасене на пожара, трябва да се прави изчисление на необходимото количество въздух, което трябва да се подава към пожарния участък, и на времето за натрупване и образуване на взривоопасна смес.

(3) При неблагоприятна промяна във вентилационния режим на пожарния участък спасителите да се изтеглят на безопасно място.

(4) Определянето на безопасното място да се извършва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и от ръководителя на спасителната част.

Чл. 105. Преди прилагане на активни средства за гасене на пожари отложеният в района на пожара въглищен прах да се измива или добре навлажнява с вода.

Чл. 106. Горящ метан в глухи изработки или в подкоп да се гаси с вода, пяна, ръчни пожарогасители или инертен прах.

Чл. 107. (1) При изолиране на пожар в изработки с проходяща вентилационна струя изолационната преграда от страната на постъпващата към пожара струя и тази от страната на изходящата от него струя по правило да се изграждат и затварят едновременно.

(2) В случаите, когато поради висока температура или силна задименост на изходящата струя е невъзможно изграждане на преграда, най-напред да се смени посоката на струята и тогава да се пристъпва към направа на преграда, като в нея се оставя прозорец за проветряване. След възстановяване на първоначалното проветряване да се изгражда преградата откъм постъпващата струя. Затварянето на прозорците за проветряване на двете прегради да се извършва едновременно.

Чл. 108. (1) При възникване и на най-малка експлозия в пространството, което се изолира, работата по изграждане на преградите да се прекратява и спасителите да се извеждат на безопасно място.

(2) Работата може да продължи след извършване на изчисления за необходимото количество въздух и времето за образуване на взривоопасна смес в изолирания участък.

Чл. 109. (1) Забранява се възстановяването на разрушени от експлозия изолационни противопожарни прегради, преди да се вземат нужните мерки за безопасност.

(2) При невъзможност за увеличаване количеството на въздуха и при съществуваща опасност от експлозия изолационните прегради да се изграждат на безопасно разстояние от огнището на пожара.

Чл. 110. Пожарът да се счита за потушен, ако след възстановяване на нормалното проветряване на участъка в изходящата му струя няма въглероден окис и температурата на струята не се повишава.

Чл. 111. При експлозии на метан и въглищен прах действията на спасителната част да се насочват преди всичко към оказване помощ на пострадалите и отвеждане на хората от обекта, след което да се осигурява възстановяване на проветряването и загасяването на възникналите пожари.

Чл. 112. Спасителните работи да се извършват с максимален брой отделения, а където условията позволяват - и с работници от производството. За най-бързо достигане до пострадалите спасителите да се отправят по входящата и по изходящата струя.

Чл. 113. Ако в участъка, където са открити пострадали, проветряването е нарушено и има отровни или задушливи газове, на пострадалите да се поставят изолиращи самоспасители или дихателни апарати и по най-бързия начин да се извеждат оттам.

Чл. 114. (1) Едновременно с извеждането на хората да се пристъпва към възстановяване на проветряването и към привеждане в изправност на вентилационните съоръжения и преди всичко на вратите и вентилационните мостове.

(2) Противопожарните заграждения в участъка, в който е станала експлозията, да се преглеждат и при необходимост да се възстановяват незабавно.

Чл. 115. В забои, в които има голяма опасност от внезапни изхвърляния, по искане на главния инженер на рудника началникът на минноспасителната служба или на минноспасителния пункт да осигурява дежурство от спасители. Спасителите да следят поведението на забоя (газоотделяне, скален натиск, поява на признаци за внезапни изхвърляния на въглища и газ) и в случай на опасност да предупреждават и извеждат работниците от забоя на участъка.

Чл. 116. При внезапни изхвърляния на въглища и газ да се спазва следното:

1. по най-бърз начин да се извършват разкриването и освобождаването на затрупаните от въглища или скална маса работници;

2. през време на извършване на спасителните работи да се наблюдава забоят, в който е станало изхвърлянето, с цел своевременното изтегляне на работниците при забелязване на признаци за повторно изхвърляне;

3. да се подава колкото е възможно по-голямо количество въздух в изработката и да се възстановява нормалното проветряване;

4. при внезапни изхвърляния, съпроводени с голямо газоотделяне, да се проверяват съседните забои за обгазени работници.

Чл. 117. (1) При ликвидиране на пропадания най-напред да се уточняват точният брой и местонахождението на пострадалите, да се установява връзка с пострадалите в пропадналото място чрез чукане, викане, стържене или по други начини, след което да се извършва сондиране за осигуряване на въздух.

(2) Прокарването на сондажи да става внимателно поради опасност от нараняване на пострадалите или от ново пропадане.

Чл. 118. Достигането до пострадалите в пропадналото място да се осъществява посредством:

1. разчистване и направа на проход в пропадналия масив;

2. прокарване на нова обходна изработка в здрав масив;

3. пробиване на спасителен сондаж с минимален диаметър 480 мм, който да се извършва най-напред с диаметър 65 или 105 мм и след това да се разширява до 480 мм.

Чл. 119. (1) При големи пропадания да се започва едновременно прокарване на няколко спомагателни обходни изработки при условие, че те взаимно не си влияят по устойчивост.

(2) Преди прокарване на изработките да се подсилва крепежът около пропадналата зона.

(3) По време на прокарване на изработките внимателно да се следи за състоянието на горнището (тавана) на стените и за проявите на скалния натиск с цел предотвратяване на повторно пропадане.

Чл. 120. (1) Забранено е източването на материал при пропадания в стръмнозападащи пластове.

(2) Забранено е извършването на взривни работи при разчистване независимо от наклона на пластовете.

Ликвидиране на последици от пробиви на вода,

материал от затлачване и др.

Чл. 121. (1) При нахлуване на вода и наводняване на изработки незабавно да се извеждат работниците от най-ниските хоризонти, а след това- и от останалите.

(2) За извеждане на работниците да се използуват изработки, имащи връзка с по-горните хоризонти или с повърхността.

Чл. 122. (1) След извеждане на работниците да се вземат мерки за спиране на по нататъшното нахлуване на вода в изработките.

(2) За преграждане пътя на водата да се устройват временни прегради от торби с пясък, глина, инертен прах и други материали.

(3) При невъзможност да се спре водата тя да се насочва към по-нисколежащите изработки, от които работниците са вече изведени и в които няма ценни електросъоръжения и машини.

Чл. 123. При нахлуване на вода в стари изработки спасителите да действуват с дихателни апарати поради опасност от отделяне на въглероден двуокис и сероводород.

Чл. 124. На спасителите, които се изпращат за ликвидиране на последиците от нахлуване на вода, да се дават точни указания за разположението на изходите към по-горележащите хоризонти и за времето, за което най-ниските хоризонти могат да се напълнят с вода.

Чл. 125. При опасност от наводняване на електрически уредби и съоръжения, преди да започнат спасителните работи, да се изключва захранващото напрежение.

Чл. 126. (1) При невъзможност за изтегляне по изходните изработки работниците трябва да потърсят убежище в глухи комини.

(2) При спасяване на работници, потърсили убежище от наводнение в глухи комини, понижаването на водното ниво да се извършва постепенно поради опасност от рязко спадане на свръхналягането.

(3) В началото на сондаж, прокарван до комин, в който са потърсили убежище работници, трябва да има осигурително устройство (пренвентор) за херметизиране на сондажния отвор и регулиране на налягането в него.

Чл. 127. (1) Разчистването на затлачени изработки вследствие на наводнения материал да се извършва едновременно от няколко места.

(2) При опасност от по-нататъшно затлачване да се устройват прегради с торби от пясък, глина или от крепежен материал.

Чл. 128. Източването на затлачен материал от вертикални и наклонени изработки да се извършва само след предварително изградени бариерни прегради.

Чл. 129. (1) Оперативните действия на газоспасителната служба и на газоспасителните пунктове да обхващат:

1. действия, свързани с профилактиката;

2. действия при прегледи и ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества;

3. действия при ликвидиране на аварии.

(2) Оперативните действия на доброволните газоспасителни групи да обхващат:

1. действия при ликвидиране на аварии;

2. действия при извършване на ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари - само в изключителни случаи и при разпореждане на ръководителя на предприятието.

Чл. 130. (1) Газоспасителните служби и газоспасителните пунктове организират и осъществяват постоянен контрол за състава на въздуха в работните места, в които се отделя или съществува опасност от отделяне на отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества.

(2) Към всяка газоспасителна станция или газоспасителен пункт да има химическа лаборатория за извършване на анализи на газовъздушни и паровъздушни смеси и за други вредни вещества, които се отделят при технологичните процеси.

(3) При наличие на заводска или цехова химическа лаборатория, в която могат да се извършват анализи по предходната алинея, друга лаборатория не се открива.

Чл. 131. (1) Вземането на проби да се извършва по инструкция, утвърдена от зам.-директора по производствено-техническите въпроси (гл. инженер), в която да се посочват работните места и периодичността, броят и видът на пробите.

(2) Вземането на проби извън инструкцията е задължително при извършване на ремонти, при обгазявания вследствие нарушаване на технологичния режим, при аварии и др.

(3) Резултатите от анализите на пробите да се записват в журналите за контрол на работната среда в цеховете и в журнала на лабораторията.

(4) При концентрация на отровни и задушливи газове и пари и на други вредни вещества над пределно допустимите концентрации извършващият анализа незабавно да уведомява началника на смяната и началника на газоспасителната служба или отговорника на газоспасителния пункт.

Чл. 132. При извършване на прегледи и ремонти на апаратура и съоръжения, при поставяне на заглушки по газопроводите, при подмяна на отделни звена от газопроводи, както и при всички технологични операции, които се извършват в среда, в която отровните и задушливите газове и пари и другите вредни вещества са над пределно допустимите концентрации или при които е възможно да се образуват такива концентрации, газоспасителната станция и газоспасителните пунктове са длъжни:

1. да изискват да им бъде представен от началника на цеха наряд-допуск за предстоящите работи;

2. да изпратят дежурен спасител, който да присъствува на работите, които ще се извършват.

Чл. 133. (1) В наряд-допуска да се записват работното място, мерките за безопасност, които ще бъдат взети преди започване, през време и след завършване на работата, и защитните средства, с които ще се работи(кислородни апарати, шлангови апарати, филтърни противогази), и др.

(2) Наряд-допускът се подписва от началника на цеха. В особено опасни случаи наряд-допускът се утвърждава от зам.-директора по производствено-техническите въпроси (гл. инженер).

(3) Допускането до работа се разрешава от началника на смяната след проверка, че мерките за безопасност, записани в наряд-допуска, са изпълнени.

Чл. 134. Преди започване на работа работниците се инструктират от началника на смяната и от газоспасителя.

Чл. 135. (1) При извършване на прегледи, ремонти и др. на апарати и съоръжения е забранено влизането на повече от едно лице в един съд.

(2) При прегледи, ремонти и др. на апарати и съоръжения, чиято вътрешност е разделена на етажи и влизането в които се извършва през самостоятелен люк, могат да работят повече от едно лице.

(3) В изключителни случаи, когато в един апарат или съоръжение се налага да работят две или повече лица и влизат през един люк, да се разработват допълнителни мерки за безопасност, съгласувани чрез зам.-директора по производствено-техническите въпроси (гл. инженер).

Чл. 136. Спасител, който присъствува на ремонт, преглед или на други технологични операции, е длъжен:

1. да проверява личния си дихателен апарат, дихателните апарати и специалното защитно облекло на работниците;

2. да проверява и следи за състоянието на работната площадка и нейното обезопасяване;

3. да проверява херметичността на маската към главата на работника и здравината на пояса и сигналното въже, което в случай на нужда трябва да послужи за изтегляне на работника;

4. да държи свободния край на сигналното въже, да наблюдава действията на работещия и да поддържа непрекъсната връзка с него. В случай, че не може да се осъществи видима връзка между газоспасителя и работника, двамата периодично си подават сигнали чрез издърпване на въжето;

5. при подаден сигнал от работещия или при признаци на влошаване на неговото състояние спасителят да му оказва помощ незабавно;

6. да следи при ползуване на шлангови апарати въздуходувката да бъде непрекъснато включена, а при спиране на електрозахранването да предприеме ръчно подаване на въздух до излизане на работника;

7. да наблюдава шланговете да не се прегъват и да не се поставят върху тях предмети, части и др., които могат да прекъснат подаването на въздух към работещия;

8. да следи при ползуване на кислороден апарат от работещия налягането в бутилката да не е под 20 кг/кв.см;

9. да прекратява работата, ако работещият снеме маската (мундщука) или пояса или ако той наруши изискванията за безопасност;

10. след завършване на работата да взема наряд-допуска, да прибира в станцията използуваните апарати, да ги почиства и зарежда;

11. да уведомява отговорните за прегледа и ремонта лица, че те са завършени, да иска закриване на наряд-допуска и да докладва на старши спасителя на смяната за изпълнението на задачите.

Чл. 137. При ликвидиране на аварии действията на газоспасителните служби, газоспасителните пунктове и доброволните газоспасителни групи да отговарят на изискванията на глава седма, чл. 59-76 включително.

Чл. 138. (1) Спасителните и възстановителните операции в среда с отровни и задушливи газове и пари или други вредни вещества газоспасителната служба, газоспасителните пунктове и доброволните газоспасителни групи да извършват с отделение, състоящо се най-малко от трима души.

(2) При липса на информация за мястото, откъдето започва опасната среда, старши спасителят на отделението е длъжен да осигурява измервания на концентрациите с газоопределител.

(3) Влизането и действията на спасителите в опасната среда се извършва само с изолиращи спасителни апарати.

(4) Влизането и работата с филтриращи противогази да се допуска само в случай че има пълни данни за концентрацията на отровните и задушливите газове и пари и други вредни вещества и че тези данни позволяват влизане и работа с филтриращи противогази.

(5) В помещенията, в които има разлята киселина, да се използува киселиноустойчиво въже.

Чл. 139. (1) Първите действия на отделението да бъдат насочени към извеждане и изнасяне на пострадалите.

(2) След извеждането (изнасянето) на пострадалите да се оказва първа помощ, включително и изкуствено дишане и инхалация, в зависимост от вида и степента на увреждането.

Чл. 140. Преди извършване на възстановителните работи да се осигурява естествено и изкуствено проветряване на обгазения обект.