НАРЕДБА № 4 ЗА ПОЩЕНСКИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за осъществяване на пощенските съобщения за обществено ползуване, както и допълнителните дейности по пощенските съобщения.

Чл. 2. (1) Основната дейност по пощенските съобщения обхваща приемането и доставянето на всички видове вътрешни и международни писмовни пратки, ценности и колети, бандеролни пратки и малки пакети, извършване на парични превози по пощенски и телеграфни записи и вносни бележки.

(2) В пощенските съобщения се включват и дейности по: събиране стойността на ценни книжа; приемане и изплащане суми по ДСК; приемане фишове и изплащане на печалби по спортния тотализатор; изплащане на пенсии.

(3) Взаимоотношенията, които възникват с други учреждения и организации при изпълнението на дейностите по предходната алинея, се уреждат с договори и други актове.

Чл. 3. Разпоредбите относно пощенските съобщения за обществено ползуване не засягат дейностите, извършвани от физически и юридически лица, по:

1. пренасянето и доставянето на писмовни пратки в района на едно населено място, както и за селища, невключени в държавната пощенска мрежа;

2. пренасянето и доставянето на фактури, бордера и товарителници, които придружават пратки със стоки, при условие, че са на открито или в отворени пликове и не съдържат бележки от личен характер;

3. издаването от учреждения и организации на илюстровани картички, пощенски карти и пликове без таксов знак, както и записи и декларации за колети по утвърден стандарт.

Чл. 4. Министерството на съобщенията може да изработва по заявки на учреждения и организации за техни нужди специални формуляри с таксов знак по образец, съобразен с действуващите стандарти.

Чл. 5. Пощенските съобщения се осъществяват чрез пощенски, телеграфни и телефонни станции (п.т.т. станции), пощенски агенства, пощенски гишета и пунктове за разпространение на печата.

Чл. 6. По искане на учреждения, организации и народни съвети, органите на съобщенията откриват временни пощенски, телеграфни и телефонни станции в осигурени им за това подходящи помещения.

Чл. 7. За получаване на пощенски пратки и суми по пощенски и телеграфни записи получателят може писмено да упълномощи друго лице. Подписът в пълномощното трябва да бъде заверен по установения ред, както следва:

1. от нотариалните органи - когато в населеното място има нотариус, а когато няма такъв - от районния съдия съгласно чл. 95 от Закона за устройство на съдилищата (ЗУС) (ДВ, бр. 23 от 1976 г.);

2. от член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметството - когато в населеното място няма посочените в т. 1 органи, съгласно Правилника за разпределение правомощията на народните съвети и взаимоотношенията им с ведомствата (ДВ, бр. 52 от 1979 г.).

Чл. 8. (1) Пълномощните, издавани на длъжностни лица за получаване на пратки, адресирани до учреждения и организации, се подписват от ръководителя и главния счетоводител и се подпечатват.

(2) Пълномощните за получаване на пощенски пратки, адресирани до военни части и военнослужещи, се издават от съответната военна част, подписват се от командира и се подпечатват (т. 2 от инструкция на МНО от 1976 г., одобрена от министъра на народната отбрана).

(3) Ако в течение на сроковете по чл. 9, ал. 3 упълномощеното служебно лице се уволни или премине на друга длъжност, се издава ново пълномощно.

Чл. 9. (1) В зависимост от срока на действието и обхвата на представителната власт пълномощните са еднократни, за определен период и генерални.

(2) Еднократните пълномощни важат за получаване на определена пратка или превод.

(3) Срокът на пълномощните за определен период е до една година.

(4) Генералните пълномощни, в които не е указан срок, важат до отменянето им освен ако се отнасят за получаване на пенсии.

(5) Срокът за всички пълномощни за получаване на пенсии е шест месеца съгласно Инструкцията за изплащане на пенсиите (ДВ, бр. 8 от 1970 г.).

Чл. 10. (1) Еднократните пълномощни при получаване на пратки се предават в п.т.т. станция.

(2) Пълномощните, които важат за определен период, отнасящи се за пълномощниците на учреждения и организации, се изготвят в два екземпляра. Оригиналът се предава в п.т.т. станция, а втория екземпляр упълномощеното лице представя при всяко получаване на кореспонденция.

(3) Генералните пълномощни остават у упълномощеното лице, което ги представя при получаване на пратките.

Чл. 11. Действието на пълномощните се прекратява:

1. когато бъдат оттеглени от упълномощителите;

2. когато упълномощените лица се откажат от правата си по тях;

3. поради смърт на упълномощителя или упълномощения или с поставянето им под запрещение, а при юридическите лица - с прекратяването им.

Чл. 12. (1) Пратките, адресирани до физическо лице, може да се доставят и на лице с незаверено пълномощно срещу представяне паспортите на лицето и на получателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1991 г.) Пратки с обявена стойност, както и суми по пощенски и телеграфни записи се доставят по посочения в предходната алинея начин само когато размерът на обявената стойност или на записите е до 300 лв.

Чл. 13. Пощенски пратки са всички видове държавни, обществени и частни вътрешни и международни пратки, подадени в пощенските служби за пренасяне и доставяне, както и преводи на суми.

Чл. 14. Според съдържанието им пощенските пратки са:

1. писмови - писма и картички;

2. ценни писма, които съдържат банкноти, облигации, лотарийни билети, марки или други ценни книжа;

3. бандеролни, които съдържат печатни произведения и др.;

4. колетни пратки - със и без обявена стойност, които съдържат предмети, материали, продукти и др.;

5. малки пакети до 1 кг - съдържащи различни стоки и предмети;

6. записи (пощенски и телеграфни) и вносни бележки - документи за преводи на суми;

7. ежедневни и периодични издания.

Чл. 15. Според начина на подаването и доставянето пощенските пратки са:

1. обикновени (нерегистрирани) пратки, които се приемат и пренасят, без да се регистрират в служебните документи, и се доставят без подпис;

2. препоръчани (регистрирани) пратки, за които при приемането им се издава разписка на подателя и се доставят на получателите срещу подпис.

Чл. 16. (1) В пощенските пратки е забранено да се влагат:

1. предмети, които поради своето естество могат да наранят лица, свързани с пренасянето им, или да повредят другите пощенски пратки, като взривни и лесно възпламеними вещества (барут, бензин, спирт, газ), отрови, киселини и др.;

2. предмети, вещества и материали, чието пренасяне е забранено от законите на страната;

3. печатни, литографни, ръкописни и други произведения, чието разпространение е забранено от законите на страната;

4. чужди лотарийни билети, реклами и проспекти за чужди лотарии, ако за допускането им в страната няма специално разрешение;

5. предмети, знаци, снимки, рисунки или бележки против нравствеността и обществения ред или подтикващи към престъпление;

6. живи животни, с изключение на пчели и пиявици, които се приемат само ако са затворени в кутии по начин, който изключва опасност при пренасянето им.

(2) При нарушения по предходната алинея пратките се отнемат в полза на държавата, а на подателите се налага глоба съобразно чл. 53, ал. 3 от Закона за съобщенията.

(3) При съмнение за вложени забранени предмети в пощенските пратки пощенската служба изисква от подателя съгласие за извършване на проверка. В случай на отказ пратката не се приема.

Чл. 17. (1) В пощенските пратки е забранено влагането на пари - монети и банкноти, с изключение на ценните пратки, изпращани от органите на Министерството на съобщенията, Министерството на финансите, Българската народна банка, Държавната спестовна каса и други учреждения и организации, получили разрешение от Министерството на финансите.

(2) В случай че въпреки забраната в пощенските пратки бъдат намерени парични знаци, те се предават на получателите, като за изпращането се събира таксата за паричен превод. На подателите на такива пратки се налага глоба съгласно чл. 53 от Закона за съобщенията.

Чл. 18. В бандеролните пратки, малките пакети и колетите е забранено влагането на писма и съобщения. В случай че бъдат намерени, те се таксуват като обикновени писма в двоен размер. Таксите се събират от получателите.

Чл. 19. (1) Пощенската служба може да проверява съдържанието на бандеролите, малките пакети и колетите със и без обявена стойност, когато има достатъчно основание да счита, че те съдържат забранени за пренасяне предмети или че обявената им стойност не отговаря на вложеното в пратките.

(2) За извършване на проверката службата поканва писмено подателя или получателя. При проверката присъствуват и двама свидетели.

(3) При неявяване на подателя или получателя проверката се извършва само в присъствието на свидетелите по предходната алинея.

(4) За констатациите се съставя акт съгласно приложението, в който се вписват данни относно датата и часа на проверката, наименованието на п.т.т. станцията, вида на пратката с означената тежина, обявената стойност или наложения платеж, мястото и времето на подаването и пълния адрес на подателя и получателя, подробно описание на външното състояние на опаковката и съдържанието на пратката.

(5) Актът по предходната алинея се подписва от съставителя, от подателя или получателя или от свидетелите по ал. 2. Колетът се предава на получателя или на съответните органи.

(6) Към актовете се прилагат и веществени доказателства, ако има такива доказателства.

Чл. 20. Подлежи на отваряне и проверка съдържанието на всички пощенски пратки, повредени по време на пренасянето, когато повредата е от такова естество, че пратката не може да издържи по-нататъшното й пренасяне. За констатацията се съставя акт по начин, посочен в ал. 4 на предходния член, и се подписва от две служебни лица.

Чл. 21. (1) Адресът на пощенските пратки трябва да бъде написан на български език върху опаковката с мастило, химикал, химически молив, на пишеща машина или с печатан текст и в последователност: наименование на страната на местоназначението, населеното място, улица и номер, блок, вход, етаж, апартамент, пощенски код и името на получателя.

(2) В долната част на лицевата страна (по изключение на обратната страна) на пратката подателят написва пълния си адрес.

(3) Допуска се съкращение в адресите само в наименованието на учреждения и организации, които са получили широка гражданственост, като АПК, ДКМС и др.

Чл. 22. Адресите на пощенските пратки, които се изпращат без опаковка, като растения, чертожни дъски, моторни оси и др., или върху чиято опаковка не може да се пише, се написват на отделни дъсчици или твърд картон и се прикрепват здраво към самите пратки.

Чл. 23. Разрешава се адресиране на пощенски пратки чрез едно лице за друго. За получателя на пратката се счита първото лице, а при отсъствие, отказ за получаване или ако то е непознато, пратката се доставя на второто лице.

Чл. 24. Пощенските пратки може да се адресират "До поискване" или до абонаментна пощенска кутия №...

Чл. 25. На адресната страна на горния ляв край на пощенските пратки в зависимост от определения от подателя начин на изпращане се означават допълнителни указания като "Бърза поща", "Авио", "Препоръчано", "Правителствено", "С известие за доставяне" (ИД) или "Известие за доставяне по телеграфа" (ИДТ), "С наложен платеж", "С обявена стойност", "Препоръчано на БНБ", "До поискване" и бр.

Чл. 26. (1) Пощенските услуги се извършват срещу заплащане на такси съгласно Тарифите за вътрешните пощенски, телеграфни, телефонни и радиоуслуги (обн., Изв., бр. 25 от 1956 г.; изм. и доп., бр. 16 от 1959 г., бр. 1, 70 и 99 от 1960 г.; бр. 97 от 1961 г., бр. 62 от 1962 г., ДВ, бр. 28 от 1964 г., бр. 14 от 1971 г. и бр. 30 от 1972 г.).

(2) Таксите се предплащат чрез облепване с пощенски марки, в брой, безкасово или с отпечатъци от таксувачни машини.

Чл. 27. (1) С пощенски марки се заплаща таксата на писмата, бандеролите, малките пакети и известията за доставяне (обратни разписки), като таксуването им се извършва от подателите.

(2) Не се допуска използуването на пощенски марки, които са извадени от обръщение, употребявани, повредени, замърсени или унищожени по какъвто и да е начин, или чужди пощенски марки.

(3) Пратки, облепени с невалидни таксови знаци, се считат за неплатени и с тях се постъпва по реда на нетаксуваните пратки, посочени в чл. 45.

Чл. 28. (1) Учреждения и организации, които ежедневно подават повече от 10 писмовни пратки, могат да предплащат таксите общо, с изключение на кореспонденцията за чужбина.

(2) Всяка година до 1 декември п.т.т. станции уведомяват учрежденията и организациите за приблизителния размер на сумите, които трябва да заплащат за подаваната от тях кореспонденция през следващата година.

(3) Таксите се заплащат ежемесечно, най-късно до 10-то число на следващия месец, в брой или безкасово.

Чл. 29. (1) С таксувачни машини може да се таксуват всички обикновени и препоръчани писмовни и бандеролни пратки и малки пакети за вътрешността и за чужбина.

(2) Таксуването на пощенските пратки с таксувачни машини се изразява в отпечатването на специален знак върху пратките - "таксов знак", в ярко червен цвят, който съдържа цифра, показваща размера на заплатената такса, и отпечатък на датното клеймо на таксувачната машина.

Чл. 30. (1) Учрежденията, организациите и лицата, които желаят да си служат с таксувачни машини, се снабдяват с такива за своя сметка. Таксувачните машини се ползуват след разрешение от Министерството на съобщенията и пломбиране от местните пощенски органи.

(2) Ключовете, с които се заключват контролните механизми на таксувачните машини, клеймата и клишетата за таксовите знаци се предават за съхранение в касовата служба на местната п.т.т. станция.

(3) Таксите за машините, които работят с картони, се предплащат със закупуване на ценни картони.

Чл. 31. Пощенската станция контролира правилно таксуване на писмата и бандеролите с таксувачните машини и отказва приемането им, когато отпечатъците:

1. не са поставени върху обвивката на пратките, където е написан адресът;

2. не са с червено мастило;

3. са без таксов знак, с нечетлив знак или съдържат само нули.

Чл. 32. Като обикновени (нерегистрирани) пощенски пратки се приемат затворени писма, отворени писма (пощенски картички) и бандероли.

Чл. 33. (1) В затворените писма се изпращат писмени съобщения, документи, снимки, покани и др., поставени в пликове по утвърдени размери.

(2) Пределната тежина на затворените писма е 2 кг.

Чл. 34. Отворените писма (пощенските картички) са единични или двойни - с платен отговор. На лицевата страна на двойната пощенска картичка подателят написва адреса на лицето, на което ще се изпрати отговорът.

Чл. 35. (1) В бандероли да се изпращат печатни произведения - книги, брошури, албуми със снимки, книжни формуляри, секограми - книги с изпъкнали знаци, звукозаписи и др., предназначени за слепи, бюлетини, вестници, географски карти, списания, календари, каталози, ноти, плакати, ценоразписи, проспекти и други печатни произведения.

(2) Бандеролите могат да бъдат с размер до 45 см в едно от трите измерения, а навити на руло - до 70 см дължина и 15 см диаметър. Най-малкият размер на бандеролите е 10 см в едно от трите измерения, а навити на руло - 10 см дължина и 5 см диаметър.

(3) Максималната тежина на бандеролите може да бъде 2 кг., а за книжа и книги с изпъкнали знаци (секограми), звукозаписи и др., предназначени за слепи - 5 кг.

(4) Бандеролите се опаковат с хартиена или мукавена обвивка по такъв начин, че да може да се проверява съдържанието, без да се поврежда опаковката.

Чл. 36. (1) Обикновените пощенски пратки се пускат в пощенските кутии или се подават в п.т.т. станции. В селища и местности, обслужвани от междуселищни пощальони, пратки се предават на самите пощальони, когато обслужват участъците си.

(2) Учрежденията и организациите, които всекидневно изпращат голям брой пратки, ги предават в станциите, описани в разносна книга по брой. Пощенският служител ги получава, като поставя датно клеймо.

Чл. 37. Органите на съобщенията са длъжни да доставят всяка пощенска пратка на лицето, учреждението или организацията, посочени в адреса на пратката.

Чл. 38. (1) За доставяне на обикновени писмовни и бандеролни пратки, ежедневен и периодичен печат в домовете гражданите са длъжни да си поставят домашни пощенски кутии.

(2) Домашните пощенски кутии се монтират във входовете на жилищните кооперации и домовете, а за жилища с дворове - на пътната врата. На пощенските кутии задължително трябва да се напишат ясно и четливо имената на ползувателите, етажът и номерът на апартамента.

Чл. 39. (1) За получаване на кореспонденцията учрежденията, организациите и гражданите могат да ползуват абонаментни пощенски кутии, поставени в станционните помещения. Абонаментните пощенски кутии се разрешават по писмена молба до съответната п.т.т. станция. Ключът на кутията се предава на абоната срещу подпис.

(2) Повреди, причинени на абонаментните пощенски кутии от ползувателите, се отстраняват за тяхна сметка.

Чл. 40. Абонаментната пощенска кутия може да бъде отнета при неплащане на абонаментната такса или когато е необходимо за нуждите на учреждение или организация - след писмено предупреждение на абоната.

Чл. 41. Обикновените писмовни пратки, адресирани до учреждения, организации, военни части и военнослужещи, се получават от упълномощени от тях лица в п.т.т. станциите.

Чл. 42. Писмовните пратки, адресирани "До поискване", се връчват в станцията на получателите срещу удостоверяване на самоличността им.

Чл. 43. Пратките за лица, които се намират в общежития, хотели, болници, санаториуми, почивни станции, учреждения, организации и др., се получават и доставят на получателите чрез пълномощника на съоветното учреждение или организация.

Чл. 44. Писмовни пратки за лица, които живеят извън чертите на населеното място, се доставят в станцията или се поставят в групови доставъчни шкафове. Получателите са длъжни сами да проверяват дали е пристигнала пратка, адресирана за тях, и да я получат. Груповите доставъчни шкафове се поставят на подходящи места от органите на съобщенията.

Чл. 45. (1) Нетаксуваните и ненапълно таксувани писмовни пратки се доставят на получателите като "Пратки за доплащане", след като се събере съответна такса в двоен размер.

(2) Недоставените по различни причини писмовни пратки "За доплащане", които имат адрес на подателя, се връщат в станцията на подаването за доставяне на подателите срещу заплащане на отбелязаната върху пратката такса в още един размер.

Чл. 46. (1) Учрежденията и организациите са длъжни да приемат всички постъпили на техен адрес писмовни пратки, включително и пратки "За доплащане".

(2) Градската служебна поща приема и доставя на учрежденията и организациите обикновени писмовни и абонаментни пратки по реда на чл. 68.

Чл. 47. (1) За изпращане "Препоръчано" се приемат затворени писма, пощенски картички, бандероли и малки пакети, ценни писма, ценни бандероли и известия за доставяне.

(2) По тежина, размери, опаковка и адресиране препоръчаните пратки трябва да отговарят на условията за обикновените пощенски пратки от съответната категория - писма, бандероли и малки пакети.

(3) Пощенски пратки без адрес на подателя не се приемат като препоръчани освен по изключение, когато имат надпис "За конкурс".

Чл. 48. (1) Препоръчани пратки се приемат във всички п.т.т. станции и от междиселищните пощальони, за което на подателите се издават разписки с датно клеймо.

(2) Препоръчани пратки може да се подават и чрез автомати и пощенски кутии. За извадените от пощенските кутии пратки, ако отговарят на всички изисквания за препоръчани, се издават разписки, които се пазят в станцията един месец. Когато писмовните пратки не са достатъчно таксувани, се дотаксуват. Разписката с датното клеймо се предава след заплащането на тези суми.

Чл. 49. Учрежденията и организациите подават препоръчаните си пратки в п.т.т. станции, описани в разносна книга по номер и местоназначение, в която пощенският служител се подписва и поставя датно клеймо.

Чл. 50. Не се приемат като препоръчани затворени писма, вложени в изцапани и смачкани пликове или залепени с допълнително лепило.

Чл. 51. (1) По искане на подателите всички препоръчани пощенски пратки може да се подават с ИД - обратна разписка, за което подателят попълва съответен формуляр.

(2) Известието за доставяне носи номера на препоръчаната пратка, за която се отнася.

Чл. 52. (1) В малките пакети може да се изпращат всякакъв вид предмети и стоки независимо от стойността им. По размери и опаковка те трябва да отговарят на условията за обикновени бандероли, като максимално допустимата тежина е 1 кг.

(2) Малките пакети се приемат запечатани с восъчни печати или етикети "Пощенски услуги".

Чл. 53. Пратки "Бърза поща", затворени и отворени писма, авиописма, бандероли и малки пакети се приемат само за селища, в които има п.т.т. станции, и се доставят на получателите по реда на обикновените телеграми.

Чл. 54. (1) В ценни писма може да се изпращат всякакъв вид ценни книжа, като облигации, лотарийни билети, купони, пощенски и други марки, дипломи, паспорти, снимки и др., които представляват ценност за подателя.

(2) Забранено е в ценните писма да се влагат пари - монети и банкноти, бижута, скъпоценни камъни и др.

(3) Опаковката на ценните писма трябва да бъде от подходяща материя - здрави пликове, плат, тънък брезент и др., с печат от червен восък или етикети "Пощенски услуги".

Чл. 55. (1) Ценните писма се подават с обявена стойност, изразена в левове, която не може да бъде по-висока от действителната стойност на съдържанието. Максималният размер на обявената стойност се определя от Министерството на съобщенията.

(2) При подаване на ценни писма подателят попълва пощенска декларация, в която на определено място поставя мастилен отпечатък от печата, с който е запечатано ценното писмо.

Чл. 56. (1) В ценни бандероли може да се изпращат печатни произведения - книги и списания, само с обявена стойност. Такива пратки може да се подават и с наложен платеж.

(2) На адресната страна на ценните бандероли задължително се пише "Ценен бандерол"и сумата на обявената стойност цифром и словом, а в самата пратка се влага опис на съдържанието.

(3) При подаване на ценни бандероли подателят попълва пощенска декларация.

Чл. 57. Препоръчаните пратки се доставят на получателите на посочения адрес или в п.т.т. станция срещу подпис в служебната разносна книга.

Чл. 58. (1) Пратки, които се доставят по домовете, се връчват лично на получателя, а в негово отсъствие - на пълнолетен член от семейството му.

(2) В сгради над два етажа препоръчаните пратки се доставят в партера на сградата на упълномощено лице от управителния съвет на жилището или управителя (отговорника) на сградата.

(3) При връчване на пратките получателят удостоверява самоличността си с паспорт, удостоверение вместо паспорт, издадено от общинския (районния) народен съвет, или военна лична книжка, а пълномощниците представят и съответното пълномощно.

Чл. 59. Препоръчани пратки, адресирани до лица, обслужвани от доставъчни шкафове, се доставят при възможност лично на получателите или на членове от семействата им, а при липса на такава възможност получателят се уведомява с известие за явяване в п.т.т. станцията.

Чл. 60. Пощенските пратки, адресирани до малолетни, се връчват на родителите или настойниците им срещу документи, удостоверяващи това им качество.

Чл. 61. Получатели, които не са в състояние да се подписват при получаване на препоръчани пощенски пратки, вместо подпис поставят отпечатък от палеца на дясната ръка. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, отбелязва се причината за това, както и на кой друг пръст е отпечатъкът. Във всички случаи документът се подписва от един свидетел, който трябва да е лично познат на пощенския служител или съответно да удостовери самоличността си.

Чл. 62. Препоръчани пратки адресирани до лица, които временно пребивават в хотели, почивни станции, общежития и др., се получават и доставят на получателите по реда на чл. 43.

Чл. 63. Пощенски пратки, адресирани до учреждения и организации или до военни части и военнослужещи, се доставят в п.т.т. станции на упълномощените за тази цел лица.

Чл. 64. (1) При доставяне на пощенски пратки с ИД получателят подписва и известието, попълва датата на получаването и го предава на пощенския служител.

(2) Препоръчани пратки с ИД, адресирани до учреждения и организации, се доставят на пълномощниците заедно с известията. Пълномощникът оформя известията при получаването на пратките в п.т.т. станцията.

(3) Известията за доставяне се връщат на подателите или се изпращат на посочените от тях лица като препоръчани писма.

Чл. 65. Ценните писма и ценните бандероли се доставят в п.т.т. станцията лично на получателя или на упълномощеното от него лице.

Чл. 66. Ако получателят откаже да получи препоръчаната пратка, отбелязва това върху опаковката й и се подписва. При отказ бележката се прави от пощенския служител, за което се подписва и един свидетел.

Чл. 67. При доставяне на ценни писма, ценни бандероли и малки пакети с повредена опаковка, улики за посегателство или разлики в тежината на пратката и вписаната в декларацията по искане на получателя или по преценка на пощенската служба се съставя констативен акт по ред на чл. 19.

Чл. 68. (1) Препоръчани писмовни и бандеролни пратки се доставят и приемат от учреждения и организации в столицата и по-големите градове от организирана градска служебна поща срещу заплащане на съответни такси.

(2) Времето и мястото на размяна на пощата се определя по график, изработен от пощенската служба, съгласуван със заинтересуваните учреждения и организации.

(3) Кореспонденцията за и от учреждения и организации се предава и приема в запечатани чували, като препоръчаните пратки се записват по номера.

(4) При нередности, липси или повреди на пратки пощенските служители и пълномощниците на учрежденията и организациите съставят актове по реда на чл. 19.

Чл. 69. В колетите може да се изпращат предмети от културно-битов характер, продукти, промишлени стоки, лекарства, живи растения, живи пчели и пиявици, кръвни проби и др.

Чл. 70. (1) Колетите се подават като обикновени или с обявена стойност. Колети с обявена стойност може да се подават и с наложен платеж.

(2) Сумата на обявената стойност се определя от подателя. Тя не може да бъде по-висока от действителната стойност на вложеното в колета. Максимално допустимият размер на обявената стойност се определя от Министерството на съобщенията.

Чл. 71. Колетите, които съдържат чупливи предмети, растения, живи пчели и пиявици или пресни плодове, не се приемат с обявена стойност.

Чл. 72. Бижута, часовници и скъпоценни камъни се изпращат винаги като колети с обявена стойност.

Чл. 73. (1) Пределната тежина на колетите е 15 кг, а когато съдържанието е неделимо - 20 кг. По изключение се разрешава приемането на колети с филми или изпращани от БНБ монети с тежина на пратките до 20 кг.

(2) Тежината на колетите, изпращани по въздушен път, не може да превишава 10 кг, а размерът на всяка от страните на колета да не е по-голям от 50 см.

Чл. 74. (1) Размерите на колетите могат да бъдат от 10 до 60 см за всяко от трите измерения.

(2) Разрешава се приемането на колети до 1 м в едно от трите измерения, а във вид на руло - 2 м дължина и 20 см в диаметър. Такива колети се считат като "обременителни" и се таксуват с по-висока такса.

(3) "Обременителни" са и колетите, които съдържат чупливи предмети, течности, масла и др. - на адресната страна на тези пратки се поставя етикет или надпис "Чупливо", "Внимателно", "Капак" и др.

Чл. 75. (1) Вътрешната и външната опаковка, както и затварянето на колетите трябва да бъдат съобразени с обема, тежината и съдържанието на пратките. Опаковките трябва да са достатъчно здрави и от подходяща материя съобразно продължителността на пътуването и начините на пренасянето.

(2) Във всички п.т.т. станции на видни места се поставят задължителни писмени указания относно вида и начина на опаковане на колетите в зависимост от тяхното съдържание.

Чл. 76. Подателят на колетната пратка носи отговорност за щетите, причинени от нея на други пощенски пратки или на служителите или други лица, поради невярно декларирано съдържание или лоша опаковка.

Чл. 77. (1) При подаването на колети със и без обявена стойност подателят попълва пощенска декларация. С една пощенска декларация може да се изпраща само един колет. За приетия колет се издава разписка.

(2) Изпращането на повече от един колет с една декларация се разрешава при условие, че колетите са от един подател, адресирани до един и същ получател и съдържанието, опаковката и тежината им са еднакви. За тези колети се издава само една разписка. С една декларация може да се приемат до 50 броя такива колети.

Чл. 78. (1) Получателят на колетна пратка се уведомява от съответната п.т.т. станция с покана, в която той вписва датата на получаването и се подписва.

(2) Получателят е длъжен в срок от два дни от датата на връчване на поканата - за селища, в които има п.т.т. станции, и пет дни за други селища да получи колета.

Чл. 79. (1) Колетните пратки се доставят в п.т.т. станции.

(2) Колети без и с обявена стойност до 400 лв., с изключение на колети с повредена опаковка или придружени с актове за нередовност, може да се доставят и по домовете на получателите при заплащане на допълнителна такса срещу разписка.

Чл. 80. (1) Колетните пратки се предават лично на получателите или на упълномощени от тях лица след удостоверяване на самоличността им.

(2) Колетните пратки без обявена стойност и с обявена стойност до 100 лв. може да се доставят на получателите без удостоверяване на самоличността само ако са лично познати на пощенския служител.

Чл. 81. (1) При доставяне на колетна пратка получателят вписва на обратната страна на колетната декларация данните от паспорта си, датата на получаване и се подписва.

(2) Когато получателят не желае да получи колета, поканва се да отбележи това върху поканата и да се подпише. Отказът да подпише, ако направи такъв, се удостоверява от пощенския служител и един свидетел, а с пратката се постъпва по реда, предвиден в чл. 87.

Чл. 82. (1) При доставяне на колети с повредена опаковка или улики за посегателство, както и при констатиране на разлика в тежината между колета и записаното в пощенската декларация, по искане на получателя или по преценка на пощенската служба колетът се отваря в присъствието на получателя. За констатациите се съставя акт по реда на чл. 19.

(2) След проверката колетът се връчва на получателя, на който се предава и копие от констативния протокол.

(3) Проверка на съдържанието на пратките в присъствие на получателя се извършва и в случаите, когато пратката е получена придружена от акт за нередности.

Чл. 83. Когато получателят се яви за получаване на пратките след сроковете по чл. 78, ал. 2 за забавата той заплаща такса за магазинаж.

Чл. 84. (1) С наложен платеж може да се приемат следните видове пратки: ценни писма, ценни бандероли и колети с обявена стойност.

(2) При доставката на пратките по предходната алинея пощенската служба изисква от получателя сумата на наложения платеж, която с пощенски или телеграфен запис изпраща на подателя.

(3) Пратките с наложен платеж се считат и като пратки с обявена стойност. Сумата на обявената стойност трябва да бъде равна или може да надвишава сумата на наложения платеж.

Чл. 85. (1) Пратките с наложен платеж се подават с декларация, към която се попълва и пощенски запис или телеграфно известие, ако превеждането на сумата е поискано телеграфно.

(2) Пратките с наложен платеж се връчват по реда, установен за колети в чл. 79 и следващите.

Чл. 86. (1) Таксата за превода на суми за пратки с наложен платеж се приспада от сумата на наложения платеж.

(2) Когато размерът на наложения платеж се намалява или пратката напълно се освобождава от такъв платеж от подателя събраната такса не се връща.

Чл. 87. Пощенските пратки, които по различни причини не са доставени на получателите, както и пратките, адресирани "До поискване", се пазят в станцията на местоназначението в продължение на един месец след датата на получаването им, след което се връщат в станцията на местоподаването за доставяне на подателите им.

Чл. 88. (1) Пощенските пратки, недоставени поради отказ или заминаване на получателя в неизвестност, непознат на посочения адрес или починал, се връщат веднага.

(2) С колетите, ценни писма и ценни бандероли се постъпва съгласно указанията, дадени от подателя на пратката върху обратната страна на пощенската декларация. Ако няма такива указания, постъпва се по реда на предходната алинея.

Чл. 89. Подателят на всяка пощенска пратка е нейн законен притежател и разпоредител до момента на връчването й на получателя.

Чл. 90. (1) Подателят на пощенската пратка има право:

1. да поиска подадената от него пощенска пратка да бъде върната обратно;

2. да извърши поправки в името на получателя, адреса или местоназначението на пратката или да промени получателя;

3. да поиска да се удължи срокът за пазене на пощенската пратка в станцията на местоназначението до 15 дни над установения едномесечен срок;

4. да разпореди пратка с наложен платеж да се достави на получателя, без да се събира сумата на наложения платеж или да се намали или увеличи неговата сума.

(2) Подателят прави разпорежданията си с писмена молба, която може да подаде във всяка п.т.т. станция, като удостовери самоличността си, а за препоръчаните пратки представя съответната разписка.

Чл. 91. Получателят на пощенската пратка може да поиска с писмена молба, подадена във всяка п.т.т. станция:

1. адресирана на негово име пратка да му бъде препратена на нов адрес в същото или друго населено място или от свое име да я препрати на друго лице;

2. да се удължи срокът за пазене на пратката в станцията на местоназначението до 15 дни над установения едномесечен срок.

Чл. 92. Пощенската служба носи материална отговорност пред подателите или получателите за подадените препоръчани пощенски пратки в следните случаи:

1. при изгубване, унищожаване, кражба на пощенски пратки или предаването им на неправоимащи лица;

2. при липса или повреждане на съдържанието на ценни писма, ценни бандероли, колети и препоръчани пратки;

3. при несъбиране от получателя на сумата от наложения платеж при доставяне на такава пратка;

4. при неизплащане на суми по запис или изплащането им на неправоимащо лице.

Чл. 93. Размерът на обезщетението се определя по Тарифите за вътрешните п.т.т. и р. услуги.

Чл. 94. (1) Право за предявяване на рекламация има подателят на пратката, а след нейното доставяне - получателят.

(2) До получаване на пратката получателят има право на рекламация и обезщетение само когато има писмено съгласие от подателя.

Чл. 95. (1) Рекламацията се подава в станцията на местоподаването или местоназначението на пратката или във всяка друга п.т.т. станция. В последния случай се заплаща и такса за препращането й като препоръчано писмо в съответната станция.

(2) Към рекламацията се прилага разписка за подадената пратка или акт за констатирани нередности при доставянето на пратката. Когато молителят не може да представи исканите документи, посочва всички данни относно пратката: станции на местоподаването и местоназначението; имената на подателя и получателя; вид, номер, дата на пратката; съдържание и др.

Чл. 96. Срокът за предявяване на рекламация е шест месеца от датата на подаването или получаването на пратката или на паричния превод съгласно чл. 51 от Закона за съобщенията.

Чл. 97. (1) Пощенската служба е длъжна в едномесечен срок от предявяване на рекламацията да уведоми рекламанта за резултата и да изплати дължимото обезщетение, посочено в Тарифите за вътрешните п.т.т. и р. услуги.

(2) Ако рекламацията е отхвърлена или е оставена без отговор, рекламантът може да предяви иск пред съда в едногодишен срок от отказа или от изтичането на срока по предходната алинея.

Чл. 98. Органите на Министерството на съобщенията не носят материална отговорност:

1. за загубване или повреждане на обикновени пощенски пратки;

2. за всички повреди върху пощенските пратки по време на пренасянето, станали поради слабата им опаковка, поради скрити недостатъци в опаковката или поради съдържанието им;

3. след изнасянето на пощенската пратка от получателя от пощенското помещение;

4. за забавени или недоставени пратки поради непълен или неточен адрес, след като е бил уведомен за това подателят и в тридневен срок не е отстранил недостатъците;

5. за доставяне на пощенски пратки и изплащане на сумите по записи на друго лице поради непълен или погрешен адрес;

6. за изгубване, повреждане или унищожаване на пощенската пратка поради непреодолима сила - наводнение, пожар, земетресение и др., както и когато не може да се намери пощенската пратка вследствие унищожаването на служебните документи по същите причини, при условие, че службата е взела всички предохранителни мерки и мерки за спасяване на пратките;

7. за несъбиране на суми от получателите на пратки с наложен платеж, когато пратката не може да се достави или бъде отказана и е върната на подателя;

8. за развалено съдържание на пратката, което не се дължи на небрежност при пренасянето и доставянето й.

Чл. 99. (1) Пощенските пратки, които се изпращат от Народна република България за чужбина и от чужбина за Народна република България, са международни.

(2) Всички видове писмовни пратки може да се приемат за всички страни, с които е установена пощенска размяна.

Чл. 100. Допускат се следните видове международни пощенски пратки:

1. писмовни пратки (Envois de la poste aux lettres):

a) писма (Lettres);

б) писма с обявена стойност (Lettres avec valeur declaree);

в) пощенски карти (Cartes postales);

г) печатни произведения (Imprimes);

д) секограми (Cecogrammes);

е) малки пакети (Petits paquets);

2. колети (Colis postaux).

Чл. 101. Не се приемат за изпращане и получаване от и за Народна република България:

1. пощенски вирменти (чекове);

2. пратки с наложен платеж.

Чл. 102. (1) Забраняват се изпращането и получаването с пощенски пратки за и от чужбина на следните предмети:

1. документи, печатни произведения, снимки, филми, чертежи, рисунки и други предмети, чието изпращане може да причини на държавата икономическа или друга вреда;

2. предмети, чието естество или опаковка могат да представляват опасност за служителите, а също да замърсят или повредят останалата кореспонденция;

3. наркотични вещества;

4. взривни, запалителни и други опасни вещества;

5. предмети, чието внасяне е забранено в страната на местоназначението;

6. живи животни, с изключение на пчели, пиявици, копринени буби, паразити и изтребители на вредни насекоми, адресирани до научни институти, по постигнати споразумения между тях;

7. порнографски или безнравствени печатни произведения и предмети;

8. предмети, подлежащи на митнически контрол, изпращани в обикновени и препоръчани писма;

9. банкноти, държавни ценни книжа и монети, злато, платина и други скъпоценни предмети освен с разрешение на Министерството на финансите.

(2) Погрешно приетите за изпращане предмети, посочени в т. 1, 2, 3, 4 и 7 на предходната алинея, се отнемат в полза на държавата, а посочените в точки 5, 6 и 8 на същата алинея се връщат на подателя. За всеки отделен случай на връщане на предмети се уведомява администрацията, която ги изпраща.

(3) Ако въпреки забраната се получат от чужбина пратки с живи животни, те се предават на получателя.

Чл. 103. Пощенски марки и всякакъв вид филателни материали може да се изпращат и получават съгласно наредба на министъра на съобщенията и министъра на финансите.

Чл. 104. (1) Не се приемат и доставят международни пощенски пратки, съдържащи употребявани дрехи, обувки и др. Такива пратки се връщат на изпращача за негова сметка.

(2) Забраната по предходната алинея не се отнася за пратки, съдържащи багаж със собствени употребявани дрехи и др., получавани от чуждестранни лица, пребиваващи временно в нашата страна или изпращани в страната от наши граждани, намиращи се на работа, специализация или учение в чужбина.

Чл. 105. В печатните произведения и колегите и без обявена стойност не се позволява влагането на писмени съобщения, които имат характер на кореспонденция, с изключение на фактурите и описите на вложените предмети.

Чл. 106. Когато пощенската служба се усъмни, че в писмовна пратка се изпращат забранени предмети, извършва проверка в присъствието на подателя или получателя. За констатациите се изготвя акт по реда на чл. 19.

Чл. 107. (1) Адресът на пощенските пратки трябва да бъде написан с латински букви. Адресът може да бъде написан и с букви на езика на страната на местоназначението, но името на държавата и населеното място да бъдат написани с латински букви.

(2) Целият адрес може да бъде написан и на френски език за всички страни, а за СССР, Полша и Монголия - и на руски език (с кирилица).

Чл. 108. (1) Адресът на международните пратки се написва по реда на чл. 21, ал. 1.

(2) Забранява се адресиране на международните пощенски пратки със съкратени наименования на учреждения и организации.

Чл. 109. (1) На адресната страна на опаковката подателят трябва да посочи вида на пратката, а именно:

1. печатно произведение (Imprime);

2. пратки, съдържащи отпечатъци с изпъкнали знаци - секограми (Cecogrammes);

3. малък пакет (Petit paquet).

(2) В зависимост от определения от подателя начин на изпращане върху пратката се означават чрез написване или с пощенски етикет допълнителни указания, като "Бърза поща", "Авио", "Препоръчано", "С известие за доставяне", "С обявена стойност", "До поискване" и др.

Чл. 110. При неспазване на изискванията относно адресирането пратките не се приемат в п.т.т. станции, а извадените от пощенските кутии се връщат обратно на подателите с известие за нередовността им.

Чл. 111. Таксите за международните пощенски пратки са определени в Тарифите за международните пощенски пратки (ДВ, бр. 82 от 1976 г.).

Чл. 112. (1) Таксите се предплащат от подателя с пощенски марки на Народна република България, с каквито се заплащат и таксите за вътрешната кореспонденция, или с поставяне на отпечатъци върху пратките от специални таксувачни машини.

(2) Таксите за колетни пратки и писма с обявена стойност се заплащат в брой.

Чл. 113. Извадените от пощенските кутии нетаксувани или непълнотаксувани писмовни пратки се връщат на подателите с указание за размера на съответната такса. Когато подателите не са посочени, пратките се изпращат за местоназначението им с означение на сумата за събиране от получателите.

Чл. 114. (1) За заплащане на таксите на международни писмовни пратки на п.т.т. станциите се разрешава вместо пари да приемат международни купони за отговор, издавани от Международното бюро на Всемирния пощенски съюз.

(2) Купоните за отговор се обменят с пощенски марки, равни на сумата за заплащане на такса за обикновено писмо с тежина до 20 г с местоназначение за чужбина. Срокът за обмяна на купоните за отговор е неограничен. Приемат се купони, издадени след 1. I. 1976 г.

(3) Международните купони за отговор трябва да имат в лявата част на лицевата си страна датното клеймо на чуждестранната станция, която е продала купона. Без наличието на клеймо купонът се счита за недействителен и не се приема за обменяне.

(4) Пощенските станции в Народна република България не продават международни купони за отговор.

Чл. 115. (1) Разменят се с чужбина безплатно:

1. писмовни пратки, съдържащи отпечатъци с изпъкнал шрифт (сектограми), както и звуковите записвания на магнетофонни ленти или специална хартия, предназначени изключително за ползуване от слепи, разменяни между официално признати институти за слепи;

2. писмовни пратки, адресирани от и до военнопленници и интернирани цивилни лица.

(2) Безплатната кореспонденция от и за военнопленници или интернирани цивилни лица трябва да носи на лицевата страна бележка "Служба за военнопленници" (Service des prisonniers de guerre) или "Служба за интернирани" (Service des internes).

Чл. 116. Като писмовни пратки може да се изпращат за чужбина писма, пощенски картички, печатни произведения, сектограми, малки пакети, за които са установени следните пределни размери и тежести:

1. пощенски картички - макс. 10,5 х 14,8 см с толеранс 2 мм; мин. 9 х 14 см с толеранс 2 мм;

2. писма, печатни произведения и малки пакети с максимален сбор от трите измерения до 90 см, като нито една от страните не надвишава 60 см;

3. във вид на руло - сборът на дължината и два пъти диаметъра да не надвишава 104 см, като размерите на измеренията да не надвишават 90 см. Минималният сбор на дължината и два пъти диаметъра да не е под 17 см, като най-големият размер на едно от измеренията не е по-малък от 10 см;

4. тежина:

а) писма - до 2 кг;

б) печатни произведения - до 2 кг; при неделимо съдържание - до 5 кг;

в) секограми - до 7 кг;

г) малки пакети - до 1 кг.

Чл. 117. (1) Като печатни произведения се изпращат вестници и периодични издания, книги, карти, коректури, картини, рисунки и всякакви отпечатъци или възпроизвеждани върху хартия, пергамент, картон или други материали, използувани в печатането и фотографията.

(2) Не се приемат печатни произведения, съдържащи знаци, които могат да служат за образуване на условен език.

Чл. 118. Не се приемат за изпращане като печатни произведения:

1. материали, написани на пишеща машина;

2. копия, получени чрез откопирване, направени на ръка или на пишеща машина;

3. репродукции, получени посредством печати с подвижни или неподвижни букви;

4. книжни стоки, съдържащи репродукции, когато се вижда ясно, че печатната част не е главната част на тези стоки;

5. филми, звуко- или видеозаписи;

6. книжни перфорирани ленти, както и карти от механографска система с перфорации, черти или знаци, които може да представляват бележки.

Чл. 118а. Не се приемат печатни произведения, съдържащи знаци, които могат да служат за образуване на условен език.

Чл. 119. (1) Обикновените и препоръчаните писмовни пратки се подават чрез пощенските кутии или п.т.т. станции.

(2) За подадените в п.т.т. станции препоръчани писма на подателя се издава разписка.

Чл. 120. Обикновените и препоръчаните международни писмовни пратки се доставят на получателите по реда, установен за доставяне на вътрешните пратки.

Чл. 121. (1) Писмовни пратки, получени от чужбина, които са таксувани с невалидни пощенски марки или с недействителни отпечатъци от таксувачни машини, се считат нетаксувани.

(2) Получателят се поканва за установяване на нарушението. Пратката му се предава, след като заплати дължимата сума и съобщи адреса на подателя. Ако е необходимо, получателят предоставя на разположение на п.т.т. станция пратката или част от нея, когато тя представлява веществено доказателство за предполагаемо престъпление във връзка с таксуването.

(3) За констатираното нарушение по предходната алинея се изготвя акт, който се подписва от пощенския служител и от получателя.

(4) Актът с веществените доказателства се изпраща на пощенската администрация на страната, от която е изпратена пратката.

Чл. 122. (1) В международни писма с обявена стойност може да се изпращат документи и предмети, които имат стойност за подателя.

(2) Обявената стойност на писмата се определя съобразно размерите, предвидени за съответната страна в Тарифите за международни пощенски пратки, и трябва да отговаря на действителната стойност на съдържанието на пратката.

(3) Сумата на обявената стойност се посочва от подателя върху опаковката на писмото в златни франкове и български левове.

Чл. 123. (1) Международните писма с обявена стойност трябва да бъдат опаковани в пликове от плътна хартия, изработена от цяло парче която да задържа печатите от червен восък.

(2) Размерът, обемът и тежината на писмата с обявена стойност трябва да отговарят на условията, посочени в чл. 116.

Чл. 124. Писмата с обявена стойност за чужбина, съдържащи валутни ценности, посочени в чл. 103, т. 9, се подават в пощата с разрешение от Министерството на финансите.

Чл. 125. Писмата с обявена стойност се подават с опис на вложеното в писмото, подписан от подателя, изготвен на български език със задължителен превод на езика, разбираем в страната, за която е пратката, или само на френски език.

Чл. 126. Ценните писма, получени от чужбина, се връчват на получателите в пощенските служби срещу подпис.

Чл. 127. Международни колети се приемат във всички п.т.т. станции. Приемането им се урежда с Наредба за митнически контрол и обмитяване на международни пощенски пратки.

Чл. 128. Колети, адресирани до редовни студенти и работници в чужбина, се подават в съответната п.т.т. станция, в която е представено разрешението от митницата за изпращане на колети в чужбина.

Чл. 129. Обявената стойност на колетите за чужбина се определя съобразно размерите, предвидени за съответната страна в Тарифите за международните пощенски пратки, и не може да надвишава действителната стойност на съдържанието на колета.

Чл. 130. (1) Опаковката на колетите трябва да отговаря на тежината и естеството на съдържанието. Начинът на затварянето трябва да предпазва колета от повреди при пренасянето и от посегателства.

(2) В зависимост от съдържанието на пратките Министерството на съобщенията дава писмени указания за вида на опаковката, които се обявяват във всички п.т.т. станции.

Чл. 131. (1) Колетите, адресирани за чужбина, се подават в станцията отворени за проверка на съдържанието.

(2) Към колета подателят прилага попълнена от него записка за изпращане с точните адреси и имена на получателя и подателя и указания как да се постъпи с колета в случай на недоставяне.

Чл. 132. Обявената стойност върху колета и в бланката за изпращане се посочва от подателя в златни франкове и в български левове (словом и цифром).

Чл. 133. Към записката за изпращане на всеки колет подателят прилага митническа декларация, чийто брой е посочен в Тарифите за международните пощенски пратки. Декларациите се попълват на френски език, в буквен превод на български, а за СССР - на руски език.

Чл. 134. За приетите международни колети на подателите се издават разписки за събраната такса.

Чл. 135. При приемане на обременителни колети, посочени в чл. 74, и колети, които съдържат стъклени и други лесно чупливи предмети, размерът на общата такса се увеличава с 50 на сто. Върху тях се написва "Внимателно", "Чупливо" и др.

Чл. 136. За всеки получен в страната международен колет получателят се уведомява с известие, което му се доставя като препоръчано писмо.

Чл. 137. (1) С известието на получателя се изпраща и митнически акт за размера на митническите такси, когато се дължат такива такси.

(2) Ако получателят счете, че сумата за митническата такса е неправилно изчислена, може да направи писмени възражения пред началника на съответната митница. Отговорът може да се обжалва в седемдневен срок пред Управление на митниците по реда на чл. 81, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ДВ, бр. 12 от 1975 г.).

Чл. 138. (1) Колетът се предава на получателя в п.т.т. станция, без да се отваря, когато е напълно редовен.

(2) Когато колетът е нередовен или е получен придружен с акт за нередовност, отваря се в присъствието на получателя за проверка на съдържанието.

(3) Отваряне на редовен международен колет се допуска по желание на получателя за съпоставяне на съдържанието с описа в митническата декларация. Отварянето се извършва преди заплащането на митническите и пощенските такси.

(4) Ако при проверката по ал. 2 и 3 на този член се установят нередности, за констатациите се съставя акт по реда на чл. 19.

Чл. 139. (1) Когато в 30-дневен срок от изпращане на известието получателят не се яви за получаване на колетната пратка и няма указание на подателя как да се постъпи с нея, пратката се връща в станцията на местоподаването.

(2) В останалите случаи, когато поради други причини - отказ, смърт, неизвестност на получателя, колетът не е получен от правоимащия, службата уведомява с известие за недоставяне (Avis de non livraison) станцията на изпращането и иска нареждане от подателя.

Чл. 140. За всяка международна пратка, неполучена от п.т.т. станция в срок от 5 дни, считано от деня на пускането на известието, се събира магазинаж, определен в Тарифите за международните пощенски пратки.

Чл. 141. (1) Връщането на колетите в станцията на местоподаването е за сметка на подателя, който заплаща и дължимите такси за магазинаж.

(2) Препращането на колети по искане на подателя или получателя до ново местоназначение във вътрешността на страната се извършва за сметка на получателя.

Чл. 142. Колети, адресирани до чужди дипломатически представители, се доставят съобразно разпоредбите на митническите органи и Министерството на външните работи.

Чл. 143. (1) Препоръчаните писмовни пратки, писма с обявена стойност и колетите за чужбина може да бъдат подавани с известие за доставяне.

(2) При подаване на пратки и колети с известие за доставяне подателят прилага попълнен специален формуляр-известие за доставяне (Avis de reception), написано с букви на езика на останалите документи.

(3) Таксата на известието за доставяне се събира в пощенски марки, които се залепват върху опаковката на пратката.

Чл. 144. (1) При доставяне на пратка с известие за доставяне получателят подписва известието, като посочва датата на получаването и го предава на пощенския служител.

(2) Известието се изпраща на подателя като препоръчана пратка.

Чл. 145. (1) Срокът за пазене на недоставени на получателя международни писмовни пратки, включително адресираните "До поискване" и ценните писма, е един месец. По преценка на пощенската служба този срок може да бъде продължен до два месеца.

(2) Писмовни пратки, недоставени на получателите поради отказ, смърт и неизвестност, незабавно се връщат.

Чл. 146. Пратките, върнати от чужбина, които по различни причини не може да бъдат доставени на изпращачите, се пазят в станцията на местоподаването: един месец - обикновените и една година - препоръчаните, след което се предават в служба "Недоставени".

Чл. 147. Подателят на пощенска пратка за чужбина има право да поиска писмено чрез станцията на подаването промяна на адреса на получателя, връщане или издирване на пощенската пратка.

Чл. 148. (1) Молбите се таксуват с пощенски марки съгласно Тарифите за международни пощенски пратки. В случай че издирването става в чужбина и молбата трябва да се препрати с въздушна поща или по телеграфа, молителят, заплаща допълнителните разходи.

(2) По молба за връщане или промяна на адреса на няколко пратки, подадени в станцията едновременно от един подател и за един и същ получател, се събира такса като за една пратка.

Чл. 149. (1) При промяна на адреса на получателя, както и по искане на подателя или получателя, международните пратки, получени от чужбина, се препращат за предаване на получателя на нов адрес в страната или в чужбина.

(2) Препращането на писмовните пратки и ценните писма в пределите на страната е безплатно, а за колетите се събират такси, предвидени за препращане на вътрешните колети.

Чл. 150. Срокът за издирване на международни пощенски пратки е една година от датата на подаването на пратките.

Чл. 151. Молби за издирване на изпратени от чужбина международни пощенски пратки може да се подават и от получателите, ако посочат в молбата всички необходими данни за издирването: вида и номера на пратката, датата, пощенската станция на местоподаването и точния адрес.

Чл. 152. (1) За изгубване, ограбване или повреждане на международни пощенски пратки, ценни писма и колети на подателите се заплаща обезщетение при условия и в размери, установени от Всемирната пощенска конвенция и специалните споразумения, сключени със съответната държава.

(2) Получателят на международна пратка има право да получи обезщетение само след като се получи съобщение от чуждата пощенска администрация, че подателят се е отказал в негова полза.

(3) Обезщетението за изпратените от страната международни пощенски пратки се изплаща на подателя в български левове съобразно размерите, определени в Тарифите за международни пощенски пратки.

Чл. 153. Органите на Министерството на съобщенията не носят материална отговорност за изгубването, ограбването или повреждането на международни пощенски пратки в случаите, когато:

1. това е станало при извънредни (непреодолими) обстоятелства (земетресение, наводнение, пожар), ако са били взети всички възможни предохранителни мерки за запазване на пратките;

2. не е възможно да се направи справка поради унищожаване на служебните документи при форсмажорни обстоятелства и не е проявена небрежност от пощенските служители;

3. това е станало поради изключителна вина на подателя - слаба опаковка, непълен адрес, недопълнен в дадения с уведомлението на пощенската служба срок, или се дължи на естеството на изпращаните предмети.

Чл. 154. (1) С пощенски и телеграфни записи и вносни бележки се превеждат суми в брой или с платежни нареждания по сметка на получателя.

(2) Вътрешните пощенски и телеграфни записи се подават и изплащат от всички п.т.т. станции в страната. При подаването на записа подателят попълва съответен формуляр.

(3) Размерът на сумите за превеждане с един пощенски или телеграфен запис или една вносна бележка е неограничен.

Чл. 155. Не се приемат пощенски записи и известия за телеграфни записи, адресирани до наследници на починали.

Чл. 156. Таксите за записите и вносните бележки се събират при подаването им съгласно Тарифите за вътрешните п.т.т. и р. услуги в брой, с платежни нареждания или акцептирани чекове от БНБ.

Чл. 157. Върху поканата на пощенския запис, върху известието за телеграфен запис и потвърдителното на вносната бележка подателят може да направи частно съобщение за предназначението на сумата, което се таксува като обикновено отворено писмо или като телеграма.

Чл. 158. (1) Пощенските записи може да се подават с известие за доставяне. Известието се таксува като отворено препоръчано писмо.

(2) Телеграфните записи може да се подават като бързи, с платен отговор, с известие за изплащане по пощата или по телеграфа.

Чл. 159. В пощенските записи, известията за телеграфните записи и вносните бележки, изпращани до БНБ или ДСК за превеждане на суми по сметка, подателят е длъжен да посочи номера на банковата сметка и наименованието на организацията-сметкопритежател.

Чл. 160. Когато учреждения и организации подават чрез п.т.т. станции едновременно 10 и повече записи, попълват формуляр-запис за всеки превод поотделно и представят списък в три екземпляра, който се съставя по указание на пощенската служба, подписва се от ръководителя на учреждението или организацията и се подпечатва. Вторият екземпляр, оформен и подпечатан от п.т.т. станция, се връща на подателя.

Чл. 161. (1) Учрежденията и организациите превеждат надлимитната си касова наличност по собствените си сметки в БНБ чрез вносна бележка.

(2) Превеждане на суми с вносни бележки от един окръг в друг или от района на една районна станция в друга районна станция на съобщенията не се допуска.

Чл. 162. (1) До момента на изплащането пощенските и телеграфните записи могат да бъдат оттеглени само от подателя с писмена молба.

(2) Когато искането за оттегляне се отнася до неизпратен до местоназначението или непредаден телеграфен запис, сумата по него се връща на подателя срещу подпис в разписката на записа или върху обратната страна на известието на телеграфния запис.

(3) Когато се иска оттеглянето на изпратен до местоназначението запис, подателят заплаща:

1. за пощенски запис - такса за справка и такса за препоръчано писмо с тежина до 20 г;

2. за телеграфен запис - такса за телеграма.

Чл. 163. Сумите по пощенски и телеграфни записи се изплащат лично на получателите в п.т.т. станции, в жилищата им или чрез минаване по сметка в БНБ или ДСК.

Чл. 164. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1991 г.) Получателите на суми по записи се уведомяват от съответните п.т.т. станции с покани, които се доставят по домовете им като препоръчани писма.

(2) При неявяване на получателя в срок от пет дни за пощенски запис и три дни за телеграфен запис след датата на получаването му в п.т.т. станция се изпраща втора покана, която се доставя като препоръчано писмо.

Чл. 165. Сумите по записите се изплащат на основание:

1. личен паспорт;

2. лично познат на пощенския служител;

3. паспорт на свидетел, доведен от получателя;

4. пълномощно.

Чл. 166. (1) При получаване на сумата по записа получателят попълва разписката, вписва данните от документа за самоличност и се подписва в присъствието на пощенския служител.

(2) Когато получателят не е в състояние да се подпише, вместо подпис поставя отпечатък на палеца на дясната си ръка. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, отбелязва се причината за това, както и на кой друг пръст е отпечатъкът. Разписката се приподписва от двама свидетели и се отбелязват данните от паспортите на фактическия получател и на свидетелите.

Чл. 167. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1991 г.) При изплащане на суми по записи в жилището при отсъствие на получателя записите до 300 лв. включително може да се изплатят на пълнолетен член от семейството срещу документ за самоличност.

Чл. 168. (1) Пощенските и телеграфните записи и вносните бележки, адресирани за учреждения и организации, както и за частни лица с лична текуща сметка при ДСК, посочена в записа, се изплащат по безкасов начин, като сумите по тях се минават по сметката на съответния клон на БНБ или ДСК.

(2) Касово изплащане на записите по предходната алинея се допуска в следните случаи:

1. когато сумите по преводите са за трудови или други възнаграждения;

2. когато са адресирани до юридически личности със стопанска или идеална цел, които нямат сметка в БНБ или ДСК.

(3) Записите по т. 2 на предходната алинея се изплащат на упълномощени лица, като за получаване на сумите, предназначени за юридически личности със стопанска цел, се представя удостоверение за регистрация в съда, а за тези с идеална цел - изрично пълномощно от управителния съвет.

Чл. 169. Запис, адресиран до едно лице за предаване сумата на друго, се изплаща на първото лице, до което е адресиран, а при отказ или отсъствие сумата се изплаща на второто лице.

Чл. 170. Записи, адресирани за лица, поставени под запрещение или попечителство, се изплащат на техните настойници, когато пощенската служба е била предварително уведомена от тях за назначаването им.

Чл. 171. (1) Записи за лица от 14 до 16-годишна възраст се изплащат лично в присъствието на родител или настойник. Когато получателите са ученици, записите се изплащат само срещу представяне на ученическа карта и заверка върху поканата от директора на учебното заведение.

(2) Записи за малолетни до 14-годишна възраст се изплащат на родителите или настойниците им.

Чл. 172. Записи за лица, намиращи се във военни и строителни поделения, пансиони, болници, училища, затвори и др., се изплащат лично на получателите в п.т.т. станция по местонахождението им или на упълномощено от съответното учреждение лице.

Чл. 173. Учреждения, организации, редакции, поделения на БНА, строителни войски и др., които получават дневно над пет записа, изготвят ведомост по образец в три екземпляра.

Чл. 174. (1) Запис, чийто получател е починал, не се изплаща на наследниците му, а се връща в п.т.т. станция на издаването за изплащане на подателя му.

(2) Когато подателят на върнат запис е починал, сумата се изплаща на наследниците му след разрешение на Контролна инспекция по съобщенията по представено от тях удостоверение за наследници и за платен данък върху наследството.

Чл. 175. (1) Изгубени, унищожени, скъсани или замърсени по различни причини записи от пощенската служба се изплащат по писмено искане на правоимащите след издаване на позволително от Контролната инспекция по съобщенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1991 г.) Позволително за изплащане на изгубен запис се издава след изтичане на 45 дни от датата на издаването на записа. За записи, изгубени или унищожени поради непреодолими причини, могат да се издават позволителни за изплащане и преди този срок.

Чл. 176. (1) Позволителното е платимо в срок от 20 дни от датата на издаването му, след което с него се постъпва като с просрочен запис по реда на чл. 180 и следващите от тази наредба.

(2) Преди изплащане на суми по позволително получателят подписва декларация, с която се задължава да върне сумата, ако се окаже, че тя вече е изплатена на другата страна по записа.

Чл. 177. Запори върху сума по пощенски и телеграфни записи се налагат само за задължения на подателя по изпълнителни дела и за данъци, за което подателят се уведомява писмено. Квитанцията, получена от учреждението, наложило запора, се предава на подателя на записа срещу подпис върху запорното писмо.

Чл. 178. Върху записи, с които се отчитат суми от наложени платежни, може да се налага запор на получателя, който същевременно е подател на пратката и следва да получи сумата от наложения платеж.

Чл. 179. (1) По писмено искане на съдебните органи или на органите на МВР може да се спре изплащането на посочени от тях записи.

(2) Когато в срок от 20 дни от датата на издаването на записа забраната не бъде отменена, той се предава на Контролната инспекция по съобщенията за пазене заедно с преписката по забраната.

Чл. 180. (1) Записите се изплащат в срок до 20 дни от датата на издаването им. Неизплатените в този срок записи се връщат обратно в станцията на подаването за изплащане на подателите.

(2) Върнатите просрочени записи се задържат десет дни в п.т.т. станция на издаването, през което време подателите се поканват еднократно с препоръчано известие да си получат сумата.

Чл. 181. След изтичането на 30-дневния срок по предходния член неизплатените записи се изпращат в Контролната инспекция на съобщенията, където се съхраняват три години от датата на издаването им. Непотърсените в този срок суми остават в полза на държавата.

Чл. 182. (1) Срокът за изплащане на суми по просрочени записи след 30-те дни от издаването им се подновява от Контролната инспекция по съобщенията по писмено искане на подателя или получателя.

(2) Запис с подновен срок може да се изплати в продължение на 20 дни от датата на подновяването на срока, след което, ако не се изплати отново, се счита просрочен.

Чл. 183. (1) До изплащане сумите по записите подателят има право с писмена молба до п.т.т. станция на издаването им:

1. да оттегли подадените от него записи и да получи внесените суми;

2. да промени името и адреса на получателя и п.т.т. станция на местоизплащането;

3. да поиска удължаване на срока за изплащане на записа с още 20 дни.

(2) При подаването на молбата подателят удостоверява самоличността си.

Чл. 184. Получателят на запис има право да поиска с писмена молба до п.т.т. станция на получаването:

1. промяна на местоизплащането на записа;

2. удължаване срока за изплащане на записа с още 20 дни.

Чл. 185. Записите се връщат веднага за изплащане на подателите в следните случаи:

1. при писмен отказ на получателя да получи сумата или молба от подателя за връщане на записи;

2. при невъзможност записът да се изплати поради заминаване на получателя в неизвестност;

3. когато получателят не живее на посочения адрес;

4. при смърт на получателя.

Чл. 186. (1) Изплатените суми по записи на неправоимащи лица по вина на службата се изплащат повторно на действителните получатели срещу разписка.

(2) Пощенската служба не носи отговорност за изплатени суми по записи, когато при изплащането са били спазени всички изисквания по тази наредба и за които по-късно се е установило, че не са изплатени на действителния получател.

(3) Службата не отговаря за сумите по записи, изплатени погрешно поради непълни и неточни адреси на получателите или подателите.

Чл. 187. Справки по записи се дават по писмена молба на подателите и получателите, както и по искане на съдебните, следствените и финансовите ревизионни органи.

Чл. 197. (1) За записване на абонамент за ежедневни и периодични издания се провеждат тримесечни, шестмесечни и годишни подписки.

(2) Сроковете за започване и приключване на подписките се определят от Министерството на съобщенията.

(3) Абонаменти за ежедневни и периодични издания се приемат в рамките на една календарна година.

Чл. 198. (1) Абонаменти за български и съветски ежедневни издания се приемат за три месеца, за шест месеца и за една година.

(2) Абонаменти за български и съветски седмични вестници и списания се приемат за една година или за шест месеца с начален срок 1 януари и 1 юли. По същия ред се приемат и абонаменти за другите социалистически страни.

(3) Абонаменти за периодичните издания от несоциалистически страни се приемат само за година по определен ред.

Чл. 199. Абонирането за български и чуждестранни периодични издания в учрежденията, организациите, училищата и др. се извършва от обществени пълномощници по печата, които се определят от съответните ръководства и работят по указание на п.т.т. станции.

Чл. 200. Обществените пълномощници по печата отчитат приетите абонаменти, които ще се доставят в други п.т.т. станции, най-късно десет дни до изтичането на крайния срок на подписките, а останалите - по даден график от пощенската станция.

Чл. 201. За получените от гражданите учрежденията и организациите суми за абонаменти на вестници и списания се издават разписки.

Чл. 202. (1) Промяна на адрес за получаване на вестници и списания се извършва въз основа на писмена молба от абоната, подадена в съответната п.т.т. станция. Към молбата се прилага и разписката.

(2) За промяна на адрес за всяко издание независимо от количеството на бройките се заплаща определена такса.

(3) Допуска се промяна на адрес на абонаменти за български издания от НР България за чужбина, за което освен определената такса за промяната на адреса се събира и такса за изпращане на изданията в чужбина.

(4) Не се допуска промяна на адрес за абонаменти за съветски и чуждестранни издания от НР България за чужбина.

Чл. 203. Абонирането на учреждения, организации и граждани за български и чуждестранни издания може да бъде отказано:

1. когато определените планови бройки за исканите издания са изчерпани;

2. поради изчерпване на определената валута за внос на изданията;

3. поради забрана от властта.

Чл. 204. Министерството на съобщенията не носи отговорност за неизпълнението на приети абонаменти, предизвикано от причини, посочени в предходния член.

Чл. 205. Рекламации за недоставени ежедневни и периодични издания се правят в следните срокове:

1. за български и чуждестранни ежедневни и седмични вестници - 15 дни след получаване на последния брой или 30 дни след изтичане на абонаментния срок;

2. за български и чуждестранни списания - 30 дни след получаване на следващия брой или 60 дни след изтичане на абонаментния срок.

Чл. 206. При основателни рекламации на абонатите за нередности при абонирането и доставянето на ежедневни и периодични издания п.т.т. станция:

1. доставя недоставените броеве;

2. допълнително приема абонамент за следващ период;

3. връща съответната част от сумата за недоставените броеве.

Чл. 207. Органите на съобщенията не носят отговорност за недоставяне на изданията за абонати, които са променили адреса си и не са уведомили съответната п.т.т. станция в срок от 15 дни.

Чл. 208. (1) За неиздадени или спрени издания, както и при намаление цените на някои издания през течение на годината, след като е отпечатан каталогът, съответните суми се връщат на абонатите.

(2) При увеличаване на цената на дадено издание през течение на абонаментната година, след като каталогът е издаден, разликата се доплаща. При отказ на абоната да заплати разликата абонаментният срок се съкращава в рамките на първоначално внесената сума.

Чл. 209. Ежедневните и периодичните издания се доставят като обикновени пощенски пратки. По указание на Министерството на съобщенията или при доплащане на определена сума някои издания може да се доставят и като препоръчани пощенски пратки.