НАРЕДБА № 30 ОТ 27 ЮНИ 2001 Г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ УПОТРЕБАТА НА АЛКОХОЛ ИЛИ ДРУГО УПОЙВАЩО ВЕЩЕСТВО ОТ ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Отменена с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - ДВ, бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

(2) Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на алкохол от водачите на моторни превозни средства, се определят със заповед от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, се определят със заповед от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) (1) Когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване.

(2) С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) В съставения акт за установяване на административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол или друго упойващо вещество актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. Обясненията на водача за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни. Препис от акта се връчва на водача по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) При съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, длъжностното лице от съответната служба за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) попълва и талон за медицинско изследване (приложение № 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет.

(3) Длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва:

1. лечебното заведение, в което той следва да се яви;

2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи.

(4) Крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или наличие на друго упойващо вещество, длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебното заведение.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) При невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение. В тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване.

Чл. 6. (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел.

Чл. 7. Медицинското освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване се извършват, както следва:

1. при установяване с техническото средство на концентрация на алкохол в кръвта до 1,2 на хиляда - във всички диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, болнични лечебни заведения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали;

2. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) при установяване с техническото средство на концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и/или наличие на друго упойващо вещество - в центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Лекарят или медицинският специалист са длъжни да се уверят в самоличността на изследваното лице чрез съответен документ за самоличност.

Чл. 9. При явяването на водача за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за медицинско изследване, часът на вземане на пробата кръв, а след изпращането им в химическата лаборатория - и датата на изпращането.

Чл. 10. (1) При освидетелстването лекарят описва поведението, общото психично и соматично състояние на лицето, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията, паметта, както и абстинентните прояви, когато има такива.

(2) Резултатът от освидетелстването, събраните анамнестични и клинико-диагностични данни, доказващи заболявания (диабет, епилепсия и др.) и приетите от водача лекарства през последните 24 часа, се вписват в протокол за медицинско изследване (приложение № 2).

Чл. 11. (1) След медицинското освидетелстване се взема кръв за химическо изследване.

(2) При изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл кръв, а за друго упойващо вещество - 40 мл кръв.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Вземането на кръв при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. При обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява причините за забавянето и часа на вземането.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел.

Чл. 12. (1) Кръв за изследване се взема след дезинфекция с едно на хиляда воден разтвор от сублимат.

(2) Дезинфекция не се извършва с разтвори, съдържащи летливи вещества, като: спирт, йод, йод-бензин, ацетон, етер, хлороформ и др.

Чл. 13. (1) Пробите от кръв се поставят в шишенца, предварително измити с вода и сапун, изплакнати и изсушени, като се напълват до горе, без да остава въздух. Предварително в тях се поставя по 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб.см от обема им и се затварят с гумени запушалки, които се облепват с лейкопласт и парафинират.

(2) На етикета на шишенцето за кръв четливо се написват собственото, бащиното и фамилно име на изследваното лице, датата и часът на вземането на пробата.

Чл. 14. Пробите от кръв се съхраняват от момента на вземането до изпращането им в лабораторията при температура +4°С.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Пробите от кръв заедно с талона и протокола за медицинско изследване се изпращат за анализ в специализираните химически лаборатории в градовете София, Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа лаборатория при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи. Пробите се изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни чанти с транспорт на лечебните заведения по чл. 7.

(2) Изследванията се извършват в специализирани лаборатории, както следва:

1. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Света Анна" - АД, София и Военномедицинската академия, София - за София-град и областите София, Кюстендил, Перник и Благоевград;

2. МБАЛ - Пловдив - АД, Пловдив - за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас;

3. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) МБАЛ "Света Анна" - АД, Варна и ББАЛ - Варна, към Военномедицинската академия, София - за областите Варна, Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Шумен, Велико Търново и Русе;

4. Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Плевен - за областите Плевен, Видин, Враца, Ловеч, Габрово и Монтана.

(3) При необходимост от изследване на взетата кръв за наличие на упойващи вещества определените по ал. 2 лаборатории изпращат пробите кръв за изследване в токсико-химическите лаборатории на:

1. Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов" - АД, София, и Военномедицинска академия - София, от специализираните лаборатории в София и Плевен;

2. МБАЛ "Свети Георги" - АД, Пловдив - от специализираната лаборатория в Пловдив;

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) ББАЛ - Варна, към Военномедицинската академия, София - от специализираната лаборатория във Варна.

Чл. 16. (1) Изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/ или по метода на Видмарк.

(2) Анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда.

Чл. 17. Химическото изследване на пробите кръв и изчисленията на резултатите се извършват под ръководството на химик или лекар с призната медицинска специалност "Клинична лаборатория". Резултатите от изследването се отразяват в протокол за химическа експертиза (приложение № 3).

Чл. 18. Резултатите от химическото изследване се вписват в лабораторна книга (учетна форма № 48 на Министерството на здравеопазването), като се отбелязват:

1. датата и часът на получаване на пробите;

2. броят и видът на пробите;

3. начинът на затваряне и опаковане;

4. количеството и видът на съдържанието;

5. надписът на етикета;

6. кой и откъде изпраща пробите;

7. датата и часът на химическото изследване;

8. резултатът от химическото изследване и методиката, по която е проведено.

Чл. 19. След химическото изследване пробите кръв се съхраняват в химическите лаборатории до 3 месеца при температура +4°С.

Чл. 20. (1) Резултатът от химическото изследване се изпраща в тридневен срок от датата на изготвяне на кръвната проба в поделението на Министерството на вътрешните работи, посочено в талона за медицинско изследване.

(2) В тридневен срок от получаването на резултата от химическото изследване на пробата кръв административнонаказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването.

(3) В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл. 19.

Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2006 г.) Лабораторното изследване на кръвните проби се заплаща от уличения с техническото средство водач, както и от отказалия извършването на проверка с техническо средство, по стойност и ред, определен от лабораториите по чл. 15.