Държавен вестник, брой 10 от 31.I

Член 2

1. Гражданите на всяка договаряща страна се ползват на територията на другата страна със същата защита на своите лични и имуществени права, както тази, с която се ползват гражданите на другата договаряща страна. Те имат на територията на другата договаряща страна свободен достъп до органите на правосъдието за установяване и защита на своите права.

2. Юридическите лица, създадени съгласно законите на една от двете страни и със седалище на нейна територия, се ползват от същата правна защита, както и гражданите на двете страни.

Член 3

На гражданите на всяка от договарящите страни не може да се изисква на територията на другата страна внасянето на обезпечение или залог поради това, че те са чужденци или че нямат местожителство или местопребиваване в тази страна.

Член 4

Гражданите на всяка от договарящите страни се ползват на територията на другата страна от безплатна правна помощ, така както и нейните граждани в съответствие със законодателството, уреждащо тази материя на територията на договарящата страна, където се иска безплатната правна помощ.

Член 5

Едно лице, допуснато да се ползва от правото на безплатна правна помощ на територията на една от двете страни във връзка с дело, довело до издаването на решение, се ползва без нова проверка от правото на безплатна правна помощ на територията на другата страна за признаване и изпълнение на това решение.

Член 6

1. Молбата за безплатна правна помощ се изпраща на компетентния орган на замолената страна или чрез централните органи.

2. Към молбата се прилага официален документ, удостоверяващ доходите на молителя с изключение на случаите по чл. 5.

Член 7

1. Когато съдебни или извънсъдебни книжа се отнасят до лице, което има местожителство на територията на другата договаряща страна, компетентният орган отправя молбата за уведомяване до централния орган на замолената страна.

2. Към молбата се прилагат книжата без превод в два екземпляра, както и формулярът модел на два езика, приложен към този договор, където се посочват съответните елементи на тези книжа.

3. Формулярът модел се попълва на езика на молещата страна.

Член 8

1. Централният орган на замолената страна пристъпва или нарежда да се пристъпи към връчване на книжата по начин, който определи за най-подходящ.

2. Доказването на връчването или на опита за връчване се извършва чрез разписка, свидетелство или протокол. Тези документи, заедно с един екземпляр от книжата, се връщат направо на молещия орган.

3. Тези услуги на замолената страна не водят до заплащането на такси или разноски.

Член 9

Всяка от страните има възможност да предава пряко и без принуда съдебни и извънсъдебни книжа, отнасящи се до нейни граждани, намиращи се на територията на другата страна.

Член 10

Предходните членове не са пречка за:

възможността да се изпратят книжата пряко на техния адресат по пощата;

възможността за всяко заинтересувано лице да извърши на собствени разноски връчване на дадени книжа или уведомяване за тях съобразно начините, действащи на територията на договарящата страна по предназначение.

Член 11

1. Органът на правосъдието на една от договарящите страни може да поиска от органа на правосъдието на другата страна чрез съдебна поръчка да извърши (съдебни) процесуални действия, които той счита за необходими във връзка с дело, с което е сезиран.

2. В съдебната поръчка трябва да се посочат:

а) молещият орган и по възможност замоленият орган;

б) имената и адресите на страните и на техните представители, ако имат такива;

в) естеството и предметът на делото и кратко изложение на фактите;

г) процесуалните действия, които следва да се извършат.

Съдебната поръчка трябва да бъде подписана и подпечатана с печата на молещия орган.

3. Към съдебната поръчка трябва да се приложи превод на езика на замолената страна. Съдебната поръчка се изпраща от централния орган на молещата страна до централния орган на замолената страна, който я изпраща до компетентния орган на правосъдието.

Член 12

Молещият орган на правосъдието може да поиска заинтересуваните страни и по възможност техните представители пряко да се уведомят за датата и мястото на изпълнение на исканата мярка, за да могат да присъстват.

Член 13

1. Органът на правосъдието, който изпълнява съдебна поръчка, прилага своя вътрешен закон относно формата, която трябва да се следва.

2. Той може да уважи молбата на молещия орган, с която се иска прилагане на специална форма, освен ако тя е несъвместима със законите на замолената страна, не отговаря на съдебната й практика или поради практически трудности.

3. Съдебната поръчка трябва да се изпълни бързо.

Член 14

Изпълнението на съдебната поръчка може да се откаже само ако не влиза в компетентността на органа на правосъдието на замолената страна или ако изпълнението по преценка на този орган може да засегне нейния суверенитет или сигурност.

Член 15

Документите, с които се установява изпълнението на съдебната поръчка, се предават от замоления орган на молещия орган посредством централните органи.

Член 16

1. Изпълнението на съдебната поръчка не може да породи искане за възстановяване на таксите или разноските независимо от тяхното естество.

2. Замолената страна има право да изисква от молещата страна възстановяването на възнаграждението, заплатено на експертите, и на разноските, свързани с прилагането на специална форма, поискана от молещата страна.

Член 17

Всяка от договарящите страни има възможността да изпълнява без прилагане на принуда съдебните поръчки посредством своите дипломатически или консулски представителства, когато те се отнасят до нейни граждани.

Член 18

1. Тази глава се прилага за граждански, семейни и търговски дела, към решенията, издадени от съдилищата на договарящите страни, и към присъдите, издадени от наказателните съдилища, в частта им относно гражданския иск за възмездяване на вреди.

2. Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение на съдебните спогодби.

3. Разпоредбите на тази глава не се прилагат за съдебни решения по наследствени дела, за фалит, неплатежоспособност, конкордат и други аналогични производства.

Член 19

Решенията, произнесени от съдилищата на една от договарящите страни, се признават и могат да се обявят за изпълняеми на територията на другата договаряща страна, ако отговарят на следните условия:

1. Съдът, който е произнесъл решението, чието признаване или изпълнение се иска, е компетентен съгласно законодателството на договарящата страна, на територията на която се иска това решение да бъде признато и изпълнено.

2. Приложеният закон към спора е законът, посочен от стълкновителните норми, действащи на територията на замолената страна. Приложеният закон може да се различава от закона, посочен от стълкновителните норми на замолената страна, ако прилагането на единия или другия закон води до един и същ резултат.

3. Решението не може да се обжалва по общия ред на територията на държавата, където е произнесено и е изпълняемо; по отношение на решение за издръжка, за родителски права над ненавършило пълнолетие лице или във връзка с право на свиждане е достатъчно решението да е изпълняемо на територията на страната, където е произнесено.

4. Исковата молба е редовно връчена на лицето, което не е взело участие в делото и му е дадено достатъчно време, за да може да се защити.

5. Решението не противоречи на основните принципи на правния ред на замолената страна.

6. Между същите страни, за същия предмет и на същото основание:

няма висящо дело пред съд на замолената страна, който пръв е бил сезиран;

няма решение на територията на замолената страна, което да е произнесено на дата, предхождаща датата на решението, което е представено за изпълнение;

не е издадено решение в трета държава, което да има дата, предхождаща датата на решението, представено за изпълнение, и което да обхваща условията, необходими за неговото признаване на територията на замолената страна.

Член 20

1. Процедурата за допускане изпълнението на решението се урежда от правото на замолената страна.

2. Замоленият съдебен орган не обсъжда решението по същество.

3. Ако решението се отнася до няколко искания, изпълнението му може да се допусне частично.

4. Молбите за признаване и изпълнение на решения се подават в Република България пред Софийския градски съд, а в Кралство Испания - пред първоинстанционния съд.

Страните си съобщават по дипломатически път измененията на законодателствата си относно компетенциите на своите съдилища за признаване и изпълнение на съдебни решения и спогодби.

Член 21

Лицето, което иска признаване или изпълнение на решението, трябва да представи:

1. копие на решението, отговарящо на условията за автентичност;

2. удостоверяващ документ, че решението е съобщено или връчено;

3. при необходимост заверено копие на призовката до страната, която не е взела участие в делото, както и всички други документи, с които може да се установи,че призовката й е връчена навреме;

4. документи, удостоверяващи, че решението е изпълняемо на територията на страната, където е издадено, и не може да се обжалва с изключение на решения по дела за издръжка, родителски права над ненавършили пълнолетие лица или във връзка с правото на свиждане.

Тези документи трябва да се придружават от заверен превод, извършен от дипломатическото или консулското представителство или от всяко друго лице, упълномощено за това на територията на една от двете страни.

Член 22

1. Всяка от двете договарящи страни признава и изпълнява арбитражните решения, издадени на територията на другата страна в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на Ню Йорк от 10 юни 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

2. По отношение на компетентните органи, които ще признават и изпълняват арбитражните решения, издадени на територията на другата страна, се прилагат разпоредбите на чл. 20, ал. 4.

Член 23

Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато трябва да се представят на територията на другата страна.

Считат се за официални документи по смисъла на този договор:

документи, издадени от съд, прокуратура и съдия-изпълнител;

документи, издадени от административни органи;

нотариалните документи;

официалните удостоверения, като отбелязвания в регистри, заверка на дати и заверка на подписи върху частни документи.

Член 24

1. Всяка от страните предава безплатно на другата страна при поискване и при наличието на административен, точно посочен интерес, актовете и преписите от съдебни решения, които се отнасят до гражданското състояние на граждани на молещата страна.

2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път; молбите и преписите по съдебните решения се предават посредством централните органи.

Член 25

Централните органи си изпращат при поискване информация относно законодателството и съдебната практика, които са в сила на тяхна територия, както и преписи от съдебни решения, издадени от съдилищата. РЕДБИ

Член 26

Всяка от двете договарящи страни се задължава да информира другата за изпълнението на процедурите, изискуеми от нейната Конституция, за да може този договор да влезе в сила на първия ден от втория месец след датата на последното от тези известия.

Член 27

Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка от двете договарящи страни може във всеки момент да го денонсира и денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на известието от другата страна.

Съставен в София на 23 май 1993 г. в два екземпляра, всеки един на български и испански език, като и двата текста имат еднаква сила.