ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УКРАЙНА
ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УКРАЙНА
Обн. ДВ. бр.4 от 12 Януари 1996г.
Член 1
Определения
За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакви имуществени ценности и по-специално:
а) движимо и недвижимо имущество и други вещни права;
б) акции, дялове или други форми на участие в дружества;
в) права на вземания или други права, които имат икономическа стойност;
г) права в областта на интелектуалната собственост (като авторски права, права върху изобретенията, промишлени образци, търговски марки и наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;
д) права за осъществяване на стопанска дейност, предоставени въз основа на закон или договор, и по-специално за търсене, разработване и експлоатиране на природни ресурси.
Никакво изменение във формата, в която инвестициите са били направени, няма да влияе върху тяхната същност като инвестиции при условие, че тази промяна не противоречи на законодателството на договарящата се страна, на територията на която са извършени инвестициите.
2. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка от договарящите се страни:
а) всяко физическо лице, което е гражданин на тази договаряща се страна съгласно нейното законодателство;
б) всякаква компания, фирма, дружество, предприятие, организация или асоциация, което е или не е юридическо лице, създадена в съответствие със законодателството на тази договаряща се страна, със седалище на нейна територия.
3. Понятието "приходи" означава печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи, получени от инвестициите.
4. Понятието "територия" означава територията на всяка от договарящите се страни, както и изключителната икономическа зона и континенталния шелф, върху които съответната договаряща се страна упражнява суверенни права и юрисдикция съгласно международното право.
Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите
1. Всяка от договарящите се страни насърчава инвеститорите на другата договаряща се страна да осъществяват инвестиции на нейната територия и допуска такива инвестиции в съответствие с националното си законодателство.
2. Всяка от договарящите се страни гарантира в съответствие с националното си законодателство безусловната защита на инвестициите на инвеститорите на другата договаряща се страна.
3. Приходите от инвестициите и в случай на реинвестиция приходите от реинвестицията се ползуват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
Член 3
Национален режим и режим
на най-облагоприятствуваната нация
1. Всяка от договарящите се страни предоставя на своята територия на инвестиции, извършени от инвеститорите на другата договаряща се страна, и на дейностите, свързани с инвестициите, справедлив и равноправен режим.
2. Посоченият в ал. 1 на този член режим е не по-малко благоприятен от режима, който се предоставя на инвестиции и дейности, свързани с инвестициите, на собствените инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава.
3. Всяка от договарящите се страни си запазва правото да определя отрасли и сфери на дейности, в които може да бъде ограничена дейността на чуждестранните инвеститори. Всяко ново ограничение, определяно от всяка от договарящите се страни, няма да се прилага за инвестиции, осъществени на територията от инвеститори на другата договаряща се страна до момента на влизането на тези ограничения в сила.
4. Режимът на най-облагоприятствуваната нация, предоставян в съответствие с ал. 2 на този член, няма да се прилага към привилегии, които договарящата се страна предоставя или ще предостави в бъдеще:
а) във връзка с участието в зона за свободна търговия, митнически или икономически съюз и други подобни институции;
б) на основата на споразумения, отнасящи се до избягване на двойното данъчно облагане или на други договорености по въпросите на данъчното облагане.
Член 4
Експроприация, национализация
и компенсация за загуби
1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна, извършени на територията на другата договаряща се страна, не могат да бъдат експроприирани, национализирани или подложени на мерки, равни по своите последствия на експроприация или национализация (наричана по-нататък "национализация"), с изключение на случаите, когато такива мерки се вземат в обществен интерес по установения от закона ред, нямат дискриминационен характер и са придружени с бърза, адекватна и ефективна компенсация.
2. Компенсацията трябва да съответствува на пазарната стойност на национализираните инвестиции, определена непосредствено преди дата на национализацията. Компенсацията се изплаща в свободно конвертируема валута, в която първоначално са били извършени инвестициите, или в друга валута, приемлива за инвеститора. От момента на възникването на правото на компенсация и до момента на нейното изплащане върху сумата на компенсацията се начисляват лихви в съответствие със ставката по либор.
3. Потърпевшият инвеститор ще има право на незабавно преразглеждане от съдебни или други независими власти на тази договаряща се страна на неговия случай и оценката на неговите инвестиции в съответствие с принципите, посочени в този член.
Член 5
Други загуби
Договарящата се страна, на територията на която инвестиции на инвеститори от другата договаряща се страна претърпят загуби в резултат на война или друг въоръжен конфликт, граждански размирици, извънредно положение или други подобни събития, предоставя на такива инвеститори по отношение на възстановяване на имуществото, на компенсацията или на други видове обезщетения третиране не по-малко благоприятно от това, предоставяно на инвеститорите на която и да е трета държава.
Член 6
Преводи
1. Всяка от договарящите се страни разрешава на инвеститорите на другата договаряща се страна след изпълнение на всички данъчни задължения безпрепятствения превод на плащанията във връзка с инвестициите и по-специално:
а) сумите на първоначалната инвестиция и допълнителните суми за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) доходите, определени в ал. 3 на чл. 1 от този договор;
в) приходите, получени от инвеститора от продажбата или от общата или от частична ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за изплащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестициите;
д) обезщетенията в съответствие с чл. 4 и 5 от този договор;
е) работната заплата и другите възнаграждения, получени от граждани на другата договаряща се страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестициите, направени на територията на първата договаряща се страна, в размер и по установения ред, предвидени от нейното законодателство.
2. Преводите на плащанията, посочени в ал. 1 на този член, се извършват без забава в свободно конвертируема валута по пазарния валутен курс, действуващ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е направена инвестицията.
Член 7
Суброгация
1. Ако договарящата се страна извърши плащане на свой инвеститор на основата на договор за гаранция или застраховка, сключен във връзка с инвестиция, другата договаряща се страна ще признае прехвърлянето на първата договаряща се страна на правата на инвеститора. Договарящата се страна, която е встъпила в правата на инвеститора, има същите права, както и инвеститора при условията на поетите от инвеститора задължения, свързани със застрахованите по такъв начин инвестиции.
2. В случай на суброгация на ал. 1 на този член инвеститорът не може да предявява искове, ако той не е упълномощен от договарящата се страна.
Член 8
Спорове между договаряща се страна и инвеститор
на другата договаряща се страна
1. Всеки спор между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна, възникващ във връзка с извършването на инвестициите, се разрешава по възможност чрез преговори.
2. Ако по този начин спорът не бъде разрешен в течение на шест месеца от момента на неговото възникване, той може да бъде внесен за разглеждане от компетентен съд или арбитраж на договарящата се страна, на територията на която са извършени инвестициите.
3. Споровете по въпросите за размера, условията или реда за изплащането на компенсациите на основание чл. 4 и 5 от този договор, а така също и реда на превода на плащанията на основание на чл. 6 от този договор могат да бъдат внесени за разглеждане от международен арбитражен съд "ад-хок" в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ) при условие, че засегнатият инвеститор не се възползва от правото да предяви иск по ал. 2 на този член.
Решенията на Международния арбитражен съд са окончателни и задължителни за двете страни по спора.
Член 9
Консултации
Договарящите се страни по предложение на всяка от тях могат да проведат консултации по въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на този договор.
Член 10
Спорове между договарящите се страни
1. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори.
2. Ако спорът между договарящите се страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след започване на преговорите, той ще бъде отнесен по искане на която и да било от договарящите се страни за разглеждане от арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин: В тримесечен срок от момента на получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще посочи един член на съда. Тези двама членове ще определят гражданин на трета държава, който след одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща се страна може при липса на друго споразумение да покани председателя на Международния съд в Хага да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на която и да било договаряща се страна или ако по някакви други причини не може да изпълни упоменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на която и да било договаряща се страна или ако той също не може да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на която и да било договаряща се страна, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Същият постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи се страни. Съдът самостоятелно определя своя собствена процедура.
6. Всяка договаряща се страна поема разходите за своя член от съда и за своето представителство в арбитражния процес. Разходите, свързани с дейността на председателя, и останалите разходи се поемат поравно от договарящите се страни.
Член 11
Прилагане на други разпоредби
1. Ако една от договарящите се страни в съответствие със своето законодателство или с международен договор, участници по който се явяват и двете договарящи се страни, предоставя на инвестициите на инвеститори и на дейността, свързана с тях, от другата договаряща се страна третиране, по-благоприятно, отколкото третирането, предвидено в този договор, то се прилага по-благоприятното третиране.
2. Ако третирането, предоставено от едната договаряща се страна на инвеститорите на другата договаряща се страна в съответствие с разпоредбите на частно-правни договори, е по-благоприятно от това, предоставено от този договор, ще се прилага по-благоприятното третиране.
Член 12
Прилагане на този договор
Този договор се прилага по отношение на всички инвестиции, направени от инвеститор на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, както след, така и до влизането в сила на този договор.
Член 13
Влизане в сила, срок и прекратяване
на действието на този договор
1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни от датата на писменото уведомление, с което двете договарящи се страни се уведомяват взаимно за изпълнението на предвидените в техните законодателства процедури, и ще действа за срок от петнадесет години.
2. Този договор остава в сила, ако нито една от договарящите се страни не уведоми писмено другата договаряща се страна за намерението си да прекрати действието на този договор най-малко 12 месеца преди изтичането на срока, посочен в ал. 1 на този член.
3. След изтичане на първоначалния петнадесет годишен срок всяка от договарящите се страни може по всяко време да прекрати действието на този договор, като уведоми писмено другата договаряща се страна за своето намерение. Действието на договора се прекратява след 12 месеца от датата на получаването на писменото уведомление от другата договаряща се страна.
4. По отношение на инвестиции, извършени до датата на прекратяване на действието на този договор, разпоредбите на чл. 1 до 11 на този договор ще останат в сила за по-нататъшен срок от петнадесет години от тази дата.
Съставен в Киев на 8 декември 1994 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, украински и руски език, като всички текстове имат еднаква сила.
В случай на възникване на спорове по отношение на тълкуването на този договор ще преобладава текстът на руски език.