Държавен вестник, брой 19 от 5.III

Член 1

Определения

1. За целите на този договор понятието "инвестиции" ще означава всякакви средства и ще включва по-специално:

а) право на собственост и всякакви други вещни права, както и реални обезпечения, като ипотека и залог или други подобни права;

б) акции, дялове или ценни книжа, материализиращи участие в търговски дружества;

в) право на вземане, както и всякакви други права, имащи икономическа стойност;

г) авторско право, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензии, промишлени образци, търговски марки и търговски наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

д) права за упражняване на стопански дейности и по-специално за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси, които се дават по силата на закон, договор или акт на компетентен държавен орган.

Тези средства трябва да бъдат инвестирани в съответствие със законодателството на договарящата се страна, на чиято територия са направени инвестициите.

Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите на договарящата се страна, на чиято територия са били направени инвестициите.

2. Понятието "приходи" ще обхваща всички суми, които се получават от инвестициите, като например печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи от тях.

3. Понятието "инвеститор" ще обхваща:

а) по отношение на Република България:

физически лица, които са граждани на Република България съобразно нейното приложимо законодателство;

всякакво дружество, организация или асоциация, със или без статут на юридическо лице, регистрирана или учредена в съответствие със законодателството на Република България, със седалище на нейната територия;

б) по отношение на Република Албания - всяко физическо или юридическо лице, което инвестира на територията на другата договаряща се страна:

понятието "физическо лице" означава всяко физическо лице, което е гражданин на Република Албания съгласно нейните закони;

понятието "юридическо лице" означава всяко образувание, регистрирано или учредено в съответствие със и признато за юридическо лице от законите на Република Албания, с постоянно седалище на нейната територия.

4. Понятието "територия" означава:

а) по отношение на Република България - територията под суверенитета на Република България, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които Република България упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;

б) по отношение на Република Албания - територията, териториалното море и земните недра на Република Албания, както и континенталния шелф, върху който Република Албания упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и ще приема такива инвестиции в съответствие със своето законодателство и ще им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, пребиваването, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейност, свързана с инвестициите, както е определено в този договор, както и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.

Член 3

Национално третиране и режим

на най-облагодетелствана нация

1. На инвестициите на инвеститори на една от договарящите се страни, направени на територията на другата договаряща се страна, ще се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на инвестиции, направени от нейните собствени инвеститори или от инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

2. На инвеститорите на една от договарящите се страни на територията на другата договаряща се страна ще се предоставя по отношение на дейността, свързана с поддържането, използването, управлението и разполагането с техните инвестиции, третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на нейните собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член няма да се тълкуват като задължаващи всяка една от договарящите се страни да предоставя на инвеститори на другата договаряща се страна привилегиите, предоставени на инвеститори на трета държава, основаващи се на:

а) участие във или асоцииране към съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или други подобни институции; или

б) споразумения, отнасящи се изцяло или преимуществено до данъчното облагане.

4. Всяка договаряща се страна си запазва правото да прави в съответствие с действащото си законодателство изключения от националния режим, предоставен съгласно ал. 1 и 2 на този член. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само по отношение на инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.

5. Ако националното законодателство на договарящите се страни, настоящи или бъдещи международни споразумения, приложими между договарящите се страни, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, третиращи инвестициите на инвеститори от другата договаряща се страна по-благоприятно от предвиденото в този договор, то тези разпоредби дотолкова, доколкото са по-благоприятни, ще имат приоритет пред този договор.

Член 4

Обезщетения за загуби

На инвеститори на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на нейните собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5

Отчуждаване

1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна няма да бъдат отчуждавани или национализирани на територията на другата договаряща се страна освен по силата на закона, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу предварително и равностойно обезщетение.

Същите условия ще бъдат прилагани също така и за преминаването на инвестицията в обществена собственост, поставянето под обществен контрол, както и всяко друго отнемане или ограничаване на правото на собственост посредством суверенни мерки, които по последствията си са равни на отчуждаване.

2. Обезщетението ще възлиза на пазарната стойност на засегнатите инвестиции непосредствено преди датата на влизането в сила на акта за отчуждаване, ще бъде изплатено без забавяне и ще обхваща годишна лихва до момента на плащането, равняваща се на 12-месечен Либор, котиран за валутата, в която са били направени инвестициите. Всяко намаляване на стойността, дължащо се на факта, че предстоящото отчуждаване е станало публично известно, няма да се взима под внимание при определяне размера на дължимото обезщетение. Сумата, получена като обезщетение, ще бъде свободно преводима.

Член 6

Преводи

1. Всяка договаряща се страна ще предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна, след изпълнение на всичките им данъчни задължения, правото на свободен превод на:

а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) доходи от инвестицията;

в) средства, получени от общата или частична ликвидация на инвестицията;

г) суми, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, плащане на патентни или лицензионни такси;

д) обезщетение, платимо в съответствие с чл. 5;

е) възнаграждение, получено от граждани на другата договаряща се страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия, в съответствие с нейното законодателство.

2. Преводите, посочени в ал. 1, ще се извършват без забава, по обменния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е направена инвестицията.

3. В съответствие със законодателството на всяка една от договарящите се страни всички преводи, които са предмет на този член, ще бъдат третирани по начин не по-малко благоприятен от този, предоставен на преводи на инвестиции, направени от инвеститор на която и да е трета страна.

Член 7

Суброгация

Договаряща се страна, която по силата на гаранция, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща се страна, е извършила плащане на един от своите инвеститори, ще бъде оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и исковете, а също така да поеме задълженията на така споменатия инвеститор. Суброгирането в правата и задълженията на обезпечения инвеститор се разпростира също и върху правото на превод, посочено по-горе в чл. 5. Платилата договаряща се страна не може да придобива права или да поема задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.

Член 8

Уреждане на спорове между договарящите се страни

1. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите се страни.

2. Ако спорът между договарящите се страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след започване на преговорите, той може да бъде отнесен по искане на която и да е от договарящите се страни пред арбитражен съд.

3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:

В тримесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще назначи един член на съда. Тези двама членове ще изберат гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, необходимите назначения не бъдат извършени, всяка договаряща се страна може, при липса на друго споразумение, да покани председателя на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на която и да е от договарящите се страни или ако по някакъв друг начин е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на която и да е от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Председателят и членовете на съда трябва да са граждани на държави, с които двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

6. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи се страни. Арбитражният съд определя своя собствена процедура.

7. Всяка договаряща се страна ще поема разходите за своя член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.

Член 9

Уреждане на спорове между договаряща се страна

и инвеститор на другата договаряща се страна

1. Спорове между инвеститор на едната от договарящите се страни и другата договаряща се страна, отнасящи се до задълженията на последната съгласно този договор във връзка с инвестиция на инвеститор от първата договаряща се страна, ще бъдат уреждани между страните по спора, доколкото е възможно, чрез преговори.

2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в течение на шест месеца от датата, на която една от страните е поискала уреждане чрез преговори, засегнатият инвеститор може да отнесе спора до компетентния съд на договарящата се страна, която е страна по спора.

3. В случаите на спорове във връзка с чл. 5 и 6 на този договор засегнатият инвеститор може да избере вместо това да отнесе спора за уреждане от международен арбитражен съд "ад хок", който се съставя съгласно Арбитражните правила на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL).

За тази цел всяка договаряща се страна декларира своето съгласие за прибягването до горепосочената международна арбитражна процедура.

4. Арбитражният съд постановява решенията си на основата на местното законодателство на договарящата се страна, която е страна по спора, на разпоредбите на този договор, както и на основните принципи на международното право.

5. Решението на арбитражния съд е окончателно и задължително за страните по спора и ще бъде приведено в изпълнение в съответствие с националното законодателство на съответната договаряща се страна.

6. Всяка страна по спора поема разходите за своя член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи в арбитражния процес се поемат поравно от страните по спора.

Член 10

Консултации

Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да започнат консултации по всички въпроси, засягащи прилагането или тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Член 11

Прилагане на договора

Разпоредбите на този договор ще се прилагат и за инвестиции, направени от инвеститор на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна след 1991 г.

Член 12

Влизане в сила, действие и прекратяване

1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни след датата на размяна на ратификационните документи. Той остава в сила за период от 15 години.

2. Ако дванадесет месеца преди датата на изтичане на петнадесетгодишния срок нито една от двете договарящи се страни не уведоми писмено другата договаряща се страна за решението си да прекрати действието на този договор, той автоматически се счита за подновен при същите условия за последващи петгодишни периоди, като всяка договаряща се страна си запазва правото да прекрати действието на договора посредством писмено предизвестие, направено поне дванадесет месеца преди изтичане на текущия период.

3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване действието на този договор, разпоредбите на членове от 1 до 11 ще останат в сила за един последващ период от десет години от тази дата.

В уверение на което надлежно упълномощените представители на техните правителства подписаха този договор.

Съставен в София на 27 април 1994 г. в два оригинални екземпляра на албански, български и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. При различия в тълкуването меродавен ще бъде английският текст.