Държавен вестник, брой 27 от 5.IV

Член 1

Обем на правната защита

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват по отношение на своята личност и своите лични и имуществени права на територията на другата договаряща страна със същата правна защита, която тя предоставя на собствените си граждани.

2. Те имат свободен достъп до съдилищата и другите компетентни органи по граждански, търговски, семейни и наказателни дела, както и правото да образуват дела пред тези органи за защита на горепосочените права.

3. Разпоредбите на този договор се прилагат съответно и за юридическите лица.

Член 2

Освобождаване от даването на обезпечение за съдебни разноски

Не може да се иска от граждани на една от договарящите страни, които се явяват пред съдилищата на другата договаряща страна и които пребивават на територията на една от двете страни, обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че са чужденци или че нямат местожителство или местопребиваване на територията на тази страна.

Предоставяне на безплатна правна помощ

Член 3

Гражданите на една от договарящите страни се ползуват пред съдебните органи на територията на другата договаряща страна от правото на безплатна правна помощ и се освобождават от такси и съдебни разноски при същите условия, както гражданите на тази страна с оглед на тяхното материално и семейно положение.

Член 4

1. Удостоверението за личното и материалното състояние, въз основа на което се дава безплатна правна помощ съгласно чл. 3, се издава от компетентния орган на договарящата страна, на територията на която молителят има своето местожителство или местопребиваване.

2. В случаите, когато молителят няма местопребиваване или местожителство на територията на една от двете договарящи страни, достатъчно е удостоверение, издадено от дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, на която той е гражданин.

3. Съдът или службата за безплатна правна помощ, които решават даването на безплатна правна помощ, може в рамките на своята компетентност да провери основателността на молбата и представените данни и при нужда да поиска от съответните органи на другата договаряща страна допълнителни сведения.

Член 5

1. Молбата за безплатна правна помощ може да бъде отправена и пред съда или компетентната служба на страната, чийто гражданин е молителят. Съдът или службата изпращат молбата за безплатна правна помощ, удостоверението по чл. 4 и другите документи, представени от молителя, на съда на другата договаряща страна съгласно чл. 9.

2. Заедно с молбата за безплатна правна помощ могат да бъдат представени и молбата, съдържаща основното искане, обект на предшествуваща молба, както и всякакви други молби, които се отнасят до тях.

Член 6

Дадената безплатна правна помощ от компетентния съдебен орган или служба на една от двете договарящи страни се отнася и до всички процесуални действия, които се извършват по това дело пред съда на другата договаряща страна.

Член 7

1. Договарящите страни се съгласяват да оказват правна помощ между своите съдилища и други компетентни органи по граждански, търговски и семейни дела съобразно условията, предвидени в този договор.

2. За компетентни органи по смисъла на тази глава се смятат и органите на договарящите страни, които разглеждат граждански, търговски и семейни дела съгласно законите на тяхната държава.

Член 8

Предмет на правната помощ

Правната помощ по граждански, търговски и семейни дела обхваща връчването на книжа и извършването на процесуални действия, като разпит на свидетели или на страни, извършване на експертизи и огледи, както и всички други действия за разследване.

Член 9

Ред за установяване на връзки

За осъществяване на правната помощ съдилищата на двете договарящи страни се свързват помежду си чрез министерствата на правосъдието, доколкото в този договор не се предвижда друго.

Член 10

Официален език

Всички документи, които се разменят при оказване на правна помощ, се съставят на езика на молещата страна заедно със заверен превод на френски език.

Член 11

Форма на съдебната поръчка или на молбата за проверка

1. Всяка молба за правна помощ, означена по-долу като съдебна поръчка, молба за проверка или документ за връчване, трябва да бъде подписана и да носи печата на съда.

2. Формата на съдебната поръчка или на молбата за проверка се определя съобразно законите на молещата страна.

Член 12

Съдържание на съдебната поръчка

или на молбата за проверка

1. Съдебната поръчка или молбата за проверка трябва да съдържа предмета на поръчката, наименованието и характера на органа, който отправя молбата, и ако е възможно, наименованието и характера на органа, до който тя се отправя; името на двете страни и в какво качество се явяват те; тяхното гражданство, професия и местожителство, а при нужда - и тяхното местопребиваване; имената и адресите на техните законни представители.

2. Освен данните, които се изискват по ал. 1, в молбата за връчване на книжата трябва да се посочи и адресът на получателя и естеството на документите за връчване.

3. Съдебната поръчка или молбата за проверка, която се отнася до извършване на процесуални действия, трябва освен това да съдържа фактите, които са предмет на проверката, както евентуално и въпросите, по които ще се извърши разпитът.

Изпълнение на съдебната поръчка

или на молбата за проверка

Член 13

1. При изпълнение на съдебната поръчка или на молбата за проверка замоленият съд прилага своето законодателство.

2. По искане на молещия съд замоленият съд може да извърши действията по начин и форма, определени в съдебната поръчка или в молбата за проверка, ако това не противоречи на принципите на законодателството на замолената страна.

Член 14

1. В случаите, когато замоленият орган не е компетентен, той препраща съдебната поръчка или молбата за проверка на компетентния орган.

2. По искане на молещия орган замоленият орган му съобщава незабавно датата и мястото на изпълнение на съдебната поръчка или на молбата за проверка.

Член 15

1. При изпълнение на искане за връчване на книжа замоленият орган прилага своето законодателство.

2. Ако книжата, подлежащи на връчване, не са придружени от превод на езика на замолената страна или от заверен превод на френски език, замоленият орган връчва книжата, ако получателят се съгласи да ги получи.

3. Връчването трябва да бъде доказано или със съобщение за получаване, което съдържа датата на връчването, подписа на получателя и на лицето, което е извършило връчването, и печата на компетентния орган, или пък с протокол на компетентния орган, съдържащ датата и начина на връчването.

4. Ако лицето, посочено в съдебната поръчка или в молбата за проверка, не се намери на посочения адрес, замоленият орган взема необходимите мерки за установяване на точния адрес.

5. Когато замоленият орган не може да изпълни съдебната поръчка или молбата за проверка, той уведомява за това молещия орган, като посочва обстоятелствата, които са попречили за изпълнението.

Член 16

Договарящите страни могат чрез своите дипломатически и консулски представителства да извършват връчвания на собствените си граждани, които пребивават на територията на другата договаряща страна.

Член 17

Разноски по оказване на правна помощ

1. Замолената страна няма да изисква плащане на разноските за извършване на правната помощ. Договарящите страни сами поемат всички разноски, възникнали при оказването на правна помощ на тяхна територия и по-специално при изпълнение на проверките.

2. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на направените разходи. Ако молещият орган събере тези разноски от лицето, което е задължено да ги плати, те остават в полза на договарящата страна, която ги е събрала.

Член 18

Отказ за изпълнение на съдебна поръчка

или на молба за проверка

Изпълнението на съдебна поръчка или на молба за проверка може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността и обществения ред на замолената страна.

Член 19

Защита на свидетели и експерти

1. Свидетел или експерт независимо от неговото гражданство, който се яви по гражданско, търговско, семейно или наказателно дело пред съда или друг компетентен орган на молещата страна по призовка, връчена му от съда или от друг компетентен орган на замолената договаряща страна, не може да бъде подложен на наказателно преследване, да бъде задържан за престъпление, извършено, преди да е преминал границите на молещата договаряща страна, нито да изтърпи наказанието, наложено му по силата на предишна присъда.

2. Свидетелят или вещото лице губи защитата по ал. 1, ако не напусне, макар да има възможност за това, територията на молещата договаряща страна 15 дни от деня, в който му е съобщено, че неговото присъствие повече не е необходимо.

3. Когато лице, задържано на територията на замолената договаряща страна, е призовано от съд или друг компетентен орган на другата договаряща страна като свидетел или вещо лице и й бъде предадено за тази цел, то се ползува от защитата по предходните алинеи.

Член 20

Използуване на документи

1. Документи, издадени или заверени в рамките на компетентността на орган или на служител на една от двете договарящи страни, не се нуждаят от легализация за използуването им от съд и други органи на другата договаряща страна, но при условие, че са подписани и подпечатани с официален печат.

2. Разпоредбите по ал. 1 се отнасят и до преписите на документи, заверени от съд или от друг компетентен орган.

Член 21

Валидност на документите

Официалните документи, които са издадени на територията на една от двете договарящи страни, имат на територията на другата страна същата доказателствена сила, както документите, издадени от тази страна.

Член 22

Размяна на документи по гражданско състояние

1. Двете договарящи страни си изпращат една на друга извлечения от регистрите за гражданско състояние за раждания, бракове и смърт на граждани на другата договаряща страна, както и внесените в тях поправки или допълнения.

2. При поискване тези документи се изпращат безплатно за служебно ползуване.

3. При връчване и при изпълнение на исканията по ал. 2 договарящите страни прилагат разпоредбите на чл. 9.

Член 23

Правомощия на дипломатическите и

консулските представителства

По наследствени дела, включително и по наследствени спорове, дипломатическите и консулските представителства на договарящите страни представляват, без специално пълномощие, пред съдилищата и другите органи на другата договаряща страна своите граждани, които отсъствуват и не са посочили свои пълномощници.

Член 24

Уведомяване за случаи на смърт

1. Когато гражданин на една от договарящите страни почине на територията на другата договаряща страна, компетентният орган незабавно уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна. Той съобщава всички разполагаеми данни за предполагаемите наследници, за техния адрес или местопребиваване, за характера на наследството и за наличието на завещание. Ако на органа е известно, че покойният е оставил имоти и в друга държава, той уведомява за това и заинтересуваната страна.

2. Ако даден орган установи по дело за наследство, че наследникът е гражданин на другата договаряща страна, той е длъжен да уведоми за това дипломатическото или консулското представителство на тази страна.

3. Ако дипломатическото или консулското представителство първо е научило за смъртта, то е длъжно да уведоми за това компетентния по въпросите на наследството орган, за да може той да обезпечи сигурността на наследството.

Член 25

Мерки за запазване на наследството

Ако наследството на гражданин на една от договарящите страни се намира на територията на другата договаряща страна, компетентният орган взема по молба или служебно съобразно своето законодателство необходимите мерки за запазване и управление на наследственото имущество.

Член 26

В случай на смърт на гражданин на една от договарящите страни през време на временно пребиваване на територията на другата договаряща страна всички вещи и предмети, които е притежавал, се предават с точен опис и без други формалности на дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, чийто гражданин е бил той.

Предаване на наследствено имущество

Член 27

1. Ако движимото наследствено имущество се намира на територията на една от двете страни, с оглед изпълнението на производството по наследяването то се предава на компетентния орган или на дипломатическото или консулското представителство на страната, чийто гражданин е бил починалият, при условие, че са изпълнени разпоредбите на чл. 28, ал. 2.

2. Преди да прехвърлят движимото наследствено имущество съгласно ал. 1, двете договарящи страни си запазват правото да изискват заплащането на дължимите такси и данъци върху наследството.

Член 28

1. Ако движимото наследствено имущество или сумите, получени от продажба на движимото или недвижимото наследствено имущество, следва след производството по наследяването да се получат от наследници, чието местожителство или местопребиваване се намира на територията на другата договаряща страна, и ако наследството или сумите не могат да се предадат направо на наследниците или на техните пълномощници, имуществото или сумите от продажбата му се предават на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна.

2. Алинея 1 се прилага при условие:

а) че всички наследствени данъци и такси са платени или обезпечени;

б) че компетентният орган е дал в съответствие с действуващото законодателство необходимото разрешение за изнасянето на вещите или за прехвърлянето на стойността на наследството.

Член 29

Съдебни решения, подлежащи на изпълнение

1. При условията, посочени в този договор, двете договарящи страни изпълняват на своя територия следните решения, издадени на територията на другата договаряща страна:

а) съдебните решения, постановени по граждански, търговски и семейни дела, съдебните спогодби по наследствени претенции и решенията, отнасящи се до разноските;

б) присъди по наказателни дела в частта им по обезщетение на вредите и загубите;

в) арбитражни решения, включително спогодби, сключени по икономически и търговски спорове, в съответствие с разпоредбите на чл. 31.

2. Смятат се за съдебни решения по смисъла на ал. 1 и решенията относно наследства, издадени от органи на договарящите страни, които според законодателството на държавата са компетентни по наследствени дела.

Член 30

Условия за изпълнение на решенията

Решенията, предвидени в чл. 29, се изпълняват при следните условия:

а) ако решението е влязло в сила и е станало изпълняемо по силата на законите на договарящата страна, на територията на която е било издадено;

б) ако органът на договарящата страна, на територията на която е издадено решението, е компетентен по материята съгласно законодателството на страната, на територията на която се иска изпълнението;

в) ако осъдената страна, която не е взела участие в процеса, е била призована своевременно и в надлежна форма според законите на договарящата страна, на територията на която е издадено решението, и ако тя е могла да бъде представлявана по надлежния ред, в случай че не е могла да присъствува на процеса;

г) ако в същия процес между същите страни и на територията на договарящата страна, където решението трябва да бъде изпълнено, преди това не е издадено от съдебен или арбитражен орган влязло в сила решение или ако по същото дело няма заведено преди това висящо производство пред съдебен или друг компетентен орган на тази договаряща страна;

д) ако изпълнението на решението не противоречи на основните принципи на законодателството и на обществения ред на договарящата страна, на територията на която трябва да бъде изпълнено решението.

Член 31

Условия за изпълнение на арбитражни решения

Решения на арбитражни органи се изпълняват, ако освен условията, предвидени в чл. 30, са изпълнени и следните условия:

а) решението е постановено в изпълнение на писмено съглашение, установяващо компетентността на арбитражния орган по даден вече спор или по бъдещи спорове, възникващи от определено правно отношение, и арбитражния орган е постановил своето решение в рамките на така установената му компетентност;

б) съглашението, установяващо компетентността на арбитражния орган, е в съгласие със законите на договарящата страна, на територията на която решението трябва да бъде изпълнено.

Член 32

Молба за допускане на изпълнение

1. Молбата за допускане на изпълнение по издадено решение може да бъде отправена пряко до компетентния орган на договарящата страна, на територията на която трябва да бъде изпълнено решението, или до органа, който е решил делото като първа инстанция, като молбата се предава на органа на другата договаряща страна съгласно разпоредбите на чл. 9.

2. Към молбата се прилагат:

а) автентичен или заверен препис от решението, както и удостоверение, че решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не личи от самото решение;

б) удостоверение, че страната, срещу която е издадено решението и не е присъствувала на процеса, е била своевременно и по надлежния ред призована и е могла да бъде представлявана, в случай че не е могла да присъствува на процеса;

в) заверен превод на документите, посочени в букви "а" и "б", на езика на договарящата страна, на територията на която следва да бъде изпълнено решението.

3. Ако молбата за допускане на изпълнение се отнася до решение на арбитражен орган, тя трябва да бъде придружена и от заверен превод на съглашението, с което е била определена компетентността на арбитражния орган по това дело.

Производство по изпълнението

Член 33

1. Органът на договарящата страна, на територията на която трябва да бъде изпълнено решението, го изпълнява съобразно законите на своята страна.

2. Органът, който се произнася по молбата за допускане на изпълнението, проверява само дали условията, предвидени в чл. 30 и 31, са изпълнени.

3. Ответникът, срещу когото се иска допускане на изпълнение, може срещу решението за допускане на изпълнението да направи възражения, допустими по законодателството на договарящата страна, чийто съд се произнася по изпълнението.

Член 34

Съдебните решения по чл. 29, отговарящи на условията по чл. 30 и 31, се изпълняват след влизане в сила на този договор.

Член 35

Изпълнение на решения за разноски

1. Ако страната, освободена съгласно чл. 2 от даване на обезпечение за разноските, е осъдена да заплати разноските по делото във връзка с влязло в сила съдебно решение, издадено от компетентен орган на една от договарящите страни, решението се изпълнява по молба на страната по делото, в полза на която то е издадено на територията на другата договаряща страна, без заплащане на такси.

2. Органът, който допуска изпълнението на решението съгласно ал. 1, проверява само дали решението за разноските по делото е влязло в сила и дали подлежи на изпълнение.

3. Разпоредбите на чл. 32 се прилагат и относно молбата за допускане на изпълнението и документите, които се прилагат към нея.

Член 36

Пренасяне на вещи и преводи на парични суми

Разпоредбите на този договор относно изпълнението на решенията не засягат законните разпоредби на договарящите страни относно превода на парични суми или износ на вещи, добити посредством изпълнение на съдебно решение.

А. Съдебна помощ

Член 37

Двете договарящи страни се задължават да оказват съдебна помощ по наказателни дела между съответните съдилища на двете страни при условията, установени от този договор.

Член 38

Обем на съдебната помощ

Съдебната помощ по наказателни дела обхваща връчването на документи и книжа, както и извършването на процесуални действия като: разпит на обвиняеми, изслушване на свидетели и експерти, съдебни следствия, експертизи, претърсвания и лични обиски.

Член 39

Осъществяване на съдебна помощ

по наказателни дела

1. За осъществяване на съдебна помощ по наказателни дела съдилищата и другите компетентни органи влизат във връзка помежду си: за Народна република България - чрез министъра на правосъдието или главния прокурор, а за Алжирската демократична и народна република - чрез министъра на правосъдието.

2. Разпоредбите на чл. 10-19 се прилагат съответно и при оказване на съдебна помощ по наказателни дела.

Член 40

Предприемане на наказателно преследване

1. Двете договарящи страни се задължават в съответствие с тяхното законодателство и по молба на другата договаряща страна да образуват наказателно производство срещу свои граждани, извършили престъпление на територията на другата договаряща страна, ако предаването е допустимо съгласно чл. 43.

2. Молбата за образуване на наказателно производство трябва да бъде придружена от резултатите от разследването, както и от други доказателствени средства, които се отнасят до наказуемото деяние.

3. Замолената договаряща страна уведомява другата договаряща страна за резултата от наказателното преследване и при осъждане й изпраща препис от влязлата в сила присъда.

Член 41

Информация за съдебни решения

по наказателни дела

1. Договарящите страни се задължават да си съобщават в началото на всяка година присъдите, влезли в законна сила, издадени през изтеклата година от техни съдилища срещу граждани на другата договаряща страна.

2. Информацията по ал. 1 се предава по реда, посочен в чл. 46.

Б. Предаване

Член 42

Задължение за предаване

Договарящите страни се задължават да си предават една на друга в съответствие с разпоредбите на този договор лицата, намиращи се на тяхна територия, срещу които трябва да се предприеме наказателно преследване или изпълнение на наказание.

Член 43

Престъпления, за които се допуска предаване

1. Предаване за привличане към наказателна отговорност се допуска само за престъпления, за които се предвижда по законодателството на двете договарящи страни наказание лишаване от свобода повече от една година.

2. Предаване на лице за изпълнение на наказание се допуска само за престъпления, наказуеми по законодателството на двете договарящи страни и когато лицето, чието предаване се иска, е осъдено на лишаване от свобода повече от една година.

Отказ за предаване

Член 44

Предаване не се допуска, ако:

а) лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща страна;

б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;

в) според законите на замолената договаряща страна наказателното преследване или изпълнение на наказанието не се допуска поради давност, амнистия или други причини;

г) предаване не се допуска съгласно законодателството на замолената договаряща страна;

д) по отношение на лицето, чието предаване се иска, за същото деяние е постановена влязла в законна сила присъда на територията на замолената договаряща страна.

Член 45

Ако не се допусне предаване, замолената договаряща страна уведомява за това молещата договаряща страна.

Член 46

Ред за извършване на предаване и за

предприемане на наказателно преследване

По въпросите, свързани с предаването и предприемането на наказателно преследване, връзките между двете страни се установяват: за Народна република България - чрез министъра на правосъдието или главния прокурор, а за Демократична и народна република Алжир - чрез министъра на правосъдието.

Член 47

Искане за предаване

1. Към искането за предаване трябва да бъдат приложени постановлението за задържане с описание на извършеното престъпление, доказателствените средства, текстът на наказателния закон, по който се квалифицира деянието, предмет на искането за предаване. Ако от престъплението са настъпили вреди, техният размер трябва да бъде посочен, доколкото това е възможно.

2. При осъждане към искането за предаване трябва да бъдат приложени официален препис от влязлата в сила присъда, както и текстът на наказателния закон, по който е постановено осъждането. Ако осъденият е изтърпял вече част от наказанието, трябва да се дадат данни за това.

3. Искането за предаване трябва да бъде придружено по възможност с точно описание и снимка на лицето, за което се отнася, както и сведения за неговото гражданство и местопребиваване, ако те не се съдържат в постановлението за задържане или в присъдата.

Член 48

Допълнителни сведения

Ако искането за предаване не съдържа необходимите данни, замолената договаряща страна може да поиска допълнителни сведения и да определи срок за тяхното съобщаване. Този срок по молба може да бъде продължен.

Член 49

Задържане за предаване

След получаване на искането за предаване замолената договаряща страна издирва лицето, чието предаване се иска, и нарежда евентуално за неговото задържане.

Член 50

1. При изрично искане лицето може да бъде задържано и преди получаване на искането за предаване, ако компетентният орган на молещата договаряща страна уведоми, че е издадено постановление за задържане или че е постановена влязла в сила присъда, и съобщи, че ще направи искане за предаване. Това искане може да бъде предадено по пощата, с телеграма или по всеки друг начин, оставащ писмена следа.

2. Задържане съгласно разпоредбите на този член се довежда незабавно до знанието на другата договаряща страна.

Член 51

1. Ако исканите допълнителни сведения не се предадат в срока, предвиден в чл. 48, замолената договаряща страна прекратява незабавно производството по предаването и освобождава задържаното лице.

2. Лицето, задържано по силата на разпорежданията на чл. 50, се освобождава, ако искането за предаване не постъпи в срок от два месеца, считано от деня, когато задържането е било съобщено на другата договаряща страна.

Член 52

Отлагане на предаването

1. Ако лице, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено на територията на замолената договаряща страна за друго извършено престъпление, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.

2. Ако отлагането на предаването може да доведе до погасяване на наказателното преследване по давност или да затрудни наказателното производство срещу лицето, чието предаване се иска, може при обосновано искане на една от договарящите страни лицето да бъде предадено. В този случай молещата договаряща страна се задължава да върне предаденото лице най-късно до три месеца от деня на неговото предаване. При необходимост този срок може да бъде продължен.

Член 53

Искане за предаване от няколко държави

Ако няколко държави поискат предаването на едно и също лице за едно или няколко престъпления, замолената договаряща страна решава кое искане да уважи.

Член 54

Предели на наказателното преследване

1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност, нито принудено да изтърпи наказание или да бъде предадено на трета държава за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наказание за престъпление, което не е посочено в искането за предаване и е извършено преди предаването.

2. Съгласието на замолената договаряща страна не е необходимо:

а) ако предаденото лице, което не е гражданин на молещата договаряща страна, в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или след изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата договаряща страна. В срока не се включва времето, през което предаденото лице поради независещи от волята му причини не е могло да напусне територията на тази страна;

б) ако предаденото лице е напуснало територията на договарящата страна, на която е било предадено, но се завърне доброволно в нея.

Член 55

Уведомяване за резултата от наказателното преследване

Договарящата страна, която е поискала предаването, уведомява замолената договаряща страна за резултата от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако предаденото лице е осъдено, тя изпраща и автентичен препис на влязлата в сила присъда.

Член 56

Начин на предаване

1. Замолената договаряща страна, която е уважила искането за предаване, уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата на предаване на лицето.

2. Лице, чието предаване е било допуснато, се освобождава, ако молещата договаряща страна не го приеме в седемдневен срок от деня, определен за предаване.

Член 57

Повторно предаване

Ако предаденото лице се отклони по някакъв начин от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и пребивава на територията на вече замолената договаряща страна, при ново искане това лице се предава, без да се представят посочените в чл. 47 книжа.

Член 58

Предаване на предмети

1. Замолената договаряща страна предава на молещата договаряща страна предметите, които са използувани за извършване на престъплението, както и всички предмети, които престъпникът е придобил чрез престъпното деяние. Тези предмети се предават дори ако предаването не може да бъде извършено поради смърт на лицето или поради други причини.

2. Замолената договаряща страна може да задържи временно предметите, посочени в ал. 1, когато те са необходими за друго наказателно производство.

3. Правата на трети лица върху предметите, посочени в ал. 1, не се засягат. След завършване на наказателното производство тези предмети се връщат от страната, която ги е получила, на замолената договаряща страна, за да може тя да ги предаде на правоимащите лица. Ако лица, които имат права върху тези предмети, се намират на територията на молещата договаряща страна, същата може да им ги предаде направо при условие, че замолената договаряща страна даде съгласие.

Член 59

Транзитиране

1. Двете договарящи страни разрешават при поискване транзитирането през тяхна територия на лица, които се предават от трета държава на една от тях. Замолената договаряща страна не е задължена да осигури преминаването в случаите, когато предаването не е предвидено в този договор.

2. Искането за транзитиране се изпраща и разглежда по същия ред, както и искането за предаване.

3. Замолената договаряща страна разрешава транзитирането на нейна територия по начин, който тя преценява като най-изгоден за нея.

Член 60

Разноски по предаването

Разноските по предаването и транзитирането се поемат от договарящата страна, на чиято територия са били извършени.

Член 61

Размяна на информация

При поискване министерствата на правосъдието на договарящите страни се информират взаимно по въпросите на законодателството и съдебната практика на своите държави.

Член 62

Заключителни разпоредби

1. Този договор подлежи на ратификация.

2. Размяната на ратификационните документи ще стане в София.

Член 63

1. Този договор влиза в сила 30 дни след размяна на ратификационните документи.

2. Всяка от договарящите страни може да денонсира този договор. Това денонсиране влиза в сила шест месеца след датата на нотифицирането на това решение на другата страна.

Съставен в Алжир на 20 декември 1975 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, арабски и френски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на разпоредбите на този договор валиден е френският текст.

В уверение на което пълномощниците на договарящите страни подписаха този договор и положиха печати.