Държавен вестник, брой 79 от 10.X

Член 1

Правна защита

1. Гражданите на една от Договарящите се страни имат свободен и невъзпрепятствуван достъп до съдилищата на другата Договаряща се страна. Те могат да се явяват пред тях при същите условия да подават жалби и искове, както гражданите на тази страна.

2. Разпоредбите на този договор, отнасящи се до гражданите на една от Договарящите се страни, се прилагат и по отношение на юридическите лица, включително търговски организации, които са учредени по законите на една от Договарящите се страни и имат своето седалище на нейна територия.

Член 2

Освобождаване от обезпечение на съдебните разноски

Ако гражданите на една от Договарящите се страни, които имат местожителство, местопребиваване или седалище на територията на някоя от Договарящите се страни, се явят пред съдилищата на другата Договаряща се страна като ищци или като трети лица, от тях не може да се изисква да представят обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че те са чужденци или че нямат местожителство, местопребиваване или седалище на нейната територия.

Член 3

Ред на свързването по правните въпроси

По въпросите, уредени в този договор, съдилищата на двете Договарящи се страни се свързват едно с друго чрез министерствата на правосъдието, ако следващите по-долу разпоредби не предвиждат друго.

Член 4

Език

Съдилищата при изпращане на молби за правна помощ или за връчване на книжа си служат със собствения си език. Молбите трябва да бъдат снабдени със служебен печат; те не се нуждаят от заверка.

Член 5

Правна информация

Министерствата на правосъдието на двете Договарящи се страни за целите на гражданските дела ще си дават при поискване информация относно правните разпоредби, които са или са били в сила в тяхната държава.

Член 6

1. Ако ищецът или третото лице, който съгласно с чл. 2 или по законодателството на тази страна е бил освободен от внасяне на обезпечение за заплащане на съдебните разноски, се задължава с влязло в сила и подлежащо на изпълнение решение да заплати разноските по делото; решението за разноските по искане на печелещата страна се изпълнява на територията на другата Договаряща се страна.

2. Алинея 1 се прилага и за решения, с които допълнително се определя размерът на съдебните разноски.

Член 7

1. Искането за привеждане в изпълнение може да бъде направено до съда, компетентен да го разреши, или до съда, който се е произнесъл по съдебните разноски като първа инстанция.

2. Ако искането е подадено до съда на едната от Договарящите се страни, който е постановил решението като първа инстанция, то се изпраща на компетентния съд на другата Договаряща се страна.

3. Предвидените в член 6 решения се изпълняват съобразно с вътрешното право без предварително изслушване на страните, но с право на обжалване от страната, загубила делото.

Член 8

1. Молителят трябва да представи:

а) официален препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение;

б) заверен превод на същите документи на езика на съда, който е компетентен да вземе решение по молбата;

в) заверен превод на молбата на езика на съда, който е компетентен да разреши молбата, ако тя е подадена в съда, постановил решението като първа инстанция.

2. Разноските за посоченото в ал. 1, б. "а" удостоверение и за посочените в ал. 1, букви "б" и "в" преводи се считат като разноски по делото. При поискване те се определят от съда, който решава въпроса за изпълнението.

Член 9

1. Гражданите на една от Договарящите се страни се ползуват пред съдилищата на другата страна със същите улеснения, в същия размер и при същите условия, с които се ползуват нейните граждани с оглед на доходите, имуществата и семейното им положение.

2. Посочените в ал. 1 улеснения, които се дават на едната страна по делото в една от Договарящите се страни, се разпростират и върху оказване на правна помощ и за връчване на книжа по същото дело и в другата Договаряща се страна.

Член 10

1. Удостоверението за доходите, имущественото и семейното положение, което е необходимо за получаване на посочените в чл. 9 улеснения, се издава от компетентните учреждения на Договарящата се страна, на територията на която молителят има местожителство или местопребиваване.

2. Ако местожителството или местопребиваването на молителя се намира в трета държава, достатъчно е удостоверението, издадено от компетентното за неговото местожителство или местопребиваване дипломатическо или консулско представителство на Договарящата се страна, чийто гражданин е той.

Член 11

Учреждението, което се занимава с даване на посочените в чл. 9, ал. 1 улеснения, решава въпроса съобразно с вътрешното законодателство; ако е необходимо то може да събере допълнителни сведения.

Член 12

1. Ако гражданин на една от Договарящите се страни, който има местожителство или местопребиваване в една от тези страни, желае да се възползува пред съда на другата Договаряща се страна от посочените в чл. 9, ал. 1 улеснения, той може да подаде съответна молба до компетентния съд по своето местожителство или местопребиваване съобразно с вътрешното законодателство в писмена форма или като се протоколира.

2. Съдът, който се занимава с молбата, подадена по ал. 1, я изпраща на компетентния съд на другата Договаряща се страна заедно с посоченото в чл. 10 удостоверение и с другите приложения.

Член 13

1. Посочената в чл. 12, ал. 1 молба се разглежда независимо от това, че не е изпратена на езика на учреждението, което трябва да вземе решение по нея. Преводът на молбата на посоченото в чл. 10 удостоверение и на другите приложения се извършва от замоленото учреждение.

2. В случай че улесненията бъдат разрешени, компетентният съд служебно назначава пълномощник на молителя съобразно с вътрешното законодателство.

Член 14

Ако според законодателството на една от Договарящите се страни започването на производството в първата или по-горна инстанция е поставено в зависимост от внасянето на съдебни такси и ако на страната по делото, която има местожителство, местопребиваване или седалище на територията на другата Договаряща се страна, се даде от съда срок за внасяне на тези такси, този срок не може да бъде по-кратък от един месец. Същият минимален срок се дава за поправяне и за допълнително представяне на документи, които съдът изисква от страната по делото, имаща местожителство, местопребиваване или седалище на територията на другата Договаряща се страна.

Член 15

1. Договарящите се страни се задължават чрез своите съдилища при поискване да си оказват правна помощ по граждански дела и по връчване на книжа.

2. Договарящите се страни си оказват помощ и връчват книжа и по настойнически дела дори и когато тези дела се водят от административни органи.

Член 16

Молбата за оказване на правна помощ или за връчване на книжа трябва да съдържа следните данни:

а) предмета на молбата;

б) собственото, бащиното и фамилното име на страните, като какви участвуват в делото, занятието, местожителството или местопребиваването, а за юридическите лица, включително и търговските организации - тяхното наименование и седалище;

в) собственото, бащиното и фамилното име, както и адреса на техните пълномощници;

г) при молба за правна помощ - предмета на молбата, предимно обстоятелствата, за които трябва да се съберат доказателства, а ако е необходимо - също и въпросите, които трябва да бъдат зададени на свидетелите и на лицата, призовани за разпит, при молба за връчване на книжа освен необходимите данни се посочва и адреса на получателя.

Член 17

1. При изпълнение на поръчката за правна помощ или за връчване на книжа замоленият съд прилага законодателството на своята държава.

2. Ако молещият съд поиска, замоленият съд се придържа към определени норми, доколкото тяхното приложение не противоречи на основните принципи на законодателството на Договарящата се страна, на която той принадлежи.

Член 18

1. Ако адресът на лицето, което трябва да бъде разпитано или на което трябва да бъдат връчени книжа, е непълен или погрешен, замоленият съд по възможност издирва точния адрес.

2. Ако замоленият съд не е компетентен да изпълни поръчката, той я изпраща служебно на компетентния съд и уведомява за това молещия съд.

Член 19

1. Ако книжата, които трябва да бъдат връчени, са написани на езика на замоления съд или ако е приложен заверен превод на този език, замоленият съд изпълнява поръчката, прилагайки своето законодателство; член 17 не се променя.

2. Ако книжата не отговарят на изискванията на алинея 1, те се връчват на получателя само ако той доброволно се съгласи да ги приеме.

Член 20

Връчването на книжата се доказва с разписка или с протокол; документът, съставен във връзка с връчването, трябва да съдържа подписа на получателя и връчителя, както и датата на връчването.

Член 21

1. Съдилищата, до които е отправено искането за правна помощ, изпълняват искането и ако е необходимо, прилагат същите принудителни мерки, които прилагат при оказване на правна помощ на съдилищата на своята страна. Принудителни мерки по отношение на личното явяване на спорещите страни, даже и когато са предвидени по законодателството на молещата Договаряща се страна, могат да се прилагат само ако се допускат от законодателството на замолената Договаряща се страна.

2. При поискване на молещия съд замоленият съд уведомява своевременно страните или молещия съд за мястото и датата на изпълнението на правната помощ.

Член 22

Ако молбата не е могла да бъде изпълнена, книжата се връщат, като се съобщават причините, поради които тя не е могла да бъде изпълнена или изпълнението й е било отказано.

Член 23

1. Възникналите при изпълнението на молбата разноски по отношение на двете Договарящи се страни не се възстановяват, с изключение на разноските, направени от вещо лице и за възнаграждението му.

2. Размерът и видът на възникналите разноски се съобщават на молещия съд.

Член 24

Изпълнението на молбата може да бъде отказано само ако замолената държава счита, че изпълнението на молбата уврежда нейните върховни права, застрашава нейната сигурност или противоречи на принципите на нейното законодателство.

Член 25

1. Издадените от съдилищата или от държавните учреждения на една от Договарящите се страни в рамките на тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и служебен печат, имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна. Това се отнася и за други местни документи, които съгласно с правните норми на Договарящата се страна, в която са издадени, имат доказателствена сила на официални документи.

2. Със същата доказателствена сила се ползува и заверката на подписа върху частен документ, положена от съд, учреждение или нотариус на една от Договарящите се страни.

Член 26

Посочените в член 25, алинея 1 документи и в член 25, алинея 2 заверки на подпис не се нуждаят от друга заверка, за да се използуват от съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна.

Член 27

1. Договарящите се страни при поискване ще си изпращат безвъзмездно документи по гражданското състояние и заверени преписи от съдебни решения, които се отнасят до гражданското състояние и са предназначени за служебни цели на техните учреждения. В искането да се посочва служебната цел, за която е необходим документът.

2. Приложението на алинея 1 става по дипломатически път.

Член 28

1. Двете Договарящи се страни си изпращат безвъзмездно документи по гражданското състояние, които се отнасят до раждания, женитби и смърт на граждани на другата Договаряща се страна, съставени след влизане в сила на този договор.

2. Ако след влизане в сила на този договор е извършено допълнително вписване върху актовете за раждане, женитба или смърт, споменати в алинея 1, изпраща се препис от самия акт и от вписването.

Член 29

Този договор след влизането му в сила не засяга разпоредбите на други договори, които обвързват едната или двете Договарящи се страни.

Член 30

1. Този договор подлежи на ратификация. Размяната на ратификационните документи ще се извърши във Виена.

2. Този договор влиза в сила след изтичане на шестдесет дни след размяната на ратификационните документи.

Член 31

Този договор се сключва за неопределено време. Всяка от Договарящите се страни може да го прекрати посредством изпращане на писмена нотификация на другата Договаряща се страна. Прекратяването влиза в сила една година след нотификацията.

Съставен в София на 20 октомври 1967 г. в два екземпляра на български и немски език, като и двата текста са автентични.

В удостоверение на това пълномощниците на Договарящите се страни подписаха и подпечатаха този договор.

ПРОТОКОЛ

П Р О Т О К О Л

към договора между Народна република България и Република Австрия

за правна помощ по граждански дела и документи

Днес, при подписване на гореспоменатия договор, се постигна споразумение за следното:

1. В Република Австрия се признават за официални документи по гражданското състояние и издадените от компетентните конфесионални органи на законно признатите църкви и религиозни общности свидетелства за женитба за сключени пред тях бракове преди 1.VIII.1938 г., както и актове за раждане (удостоверения за раждане) и смъртни актове, ако ражданията или смъртните случаи са удостоверени преди 1.I.1939 г.; за областта Бургенланд вместо сроковете 1.VIII.1938 г. и 1.I.1939 г. да се счита 1.Х.1895 г.

Федералното министерство на външните работи на Република Австрия ще представи на Министерството на външните работи на Народна република България в срок от три месеца след влизане в сила на договора списък на тези църкви и религиозни общности.

2. Сключените между Царство България и Австро-Унгария на 31.V.1911 г. Договор за правна помощ и Споразумението за взаимната размяна на актове за гражданското състояние на гражданите на двете страни, формулирани като държавен договор между Царство България и Република Австрия на 20.Х.1922 г. престават да действуват между Народна република България и Република Австрия.

Съставен в София на 20 октомври 1967 година в два екземпляра на български и немски език, като и двата текста са автентични.

В удостоверение на това пълномощниците на Договарящите се страни подписаха този протокол, който е съставна част на договора.