ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Обн. ДВ. бр.18 от 1 Март 1960г.
Преамбюл
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и Президиумът на Великото национално събрание на Румънската народна република в желанието си да укрепят още повече братските връзки между своите държави и народи и да развият сътрудничеството в областта на правните отношения решиха да сключат Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република България -
Георги Михайлов, заместник-министър на правосъдието,
Президиумът на Великото национално събрание на Румънската народна република -
Рудолф Росман, заместник-министър на правосъдието, които, след като размениха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се съгласиха върху следното:
Дял първи.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна и юридическите лица, създадени въз основа на нейните законни разпоредби (наричани по-нататък "граждани"), по отношение на своите лични и имуществени права се ползуват на територията на другата договаряща страна от същата правна защита, както и собствените й граждани.
2. Гражданите на едната договаряща страна имат право да се отнасят свободно и безпрепятствено към съдебните учреждения, прокуратурата и нотариатите (наричани по-нататък "съдебни учреждения"), както и към други учреждения на другата договаряща страна, в чиято компетентност влизат гражданските, семейните и наказателните дела, могат да защищават своите интереси пред същите, да подават молби и да предявяват искове при същите условия, както нейните граждани.
Член 2
Оказване на правна помощ
1. Съдебните учреждения на двете договарящи страни си оказват взаимна правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.
2. Съдебните учреждения оказват правна помощ и на други учреждения, в компетентността на които спадат изброените в ал. 1 дела.
Член 3
Ред на сношенията
1. При оказване на правна помощ съдебните учреждения на двете договарящи страни се сношават помежду си чрез своите централни органи, доколкото в настоящия договор не е установен друг ред.
2. Другите учреждения, в компетентността на които влизат граждански или семейни дела, се сношават със съдебните учреждения на другата договаряща страна чрез Министерството на правосъдието.
Член 4
Предмет на правната помощ
Договарящите страни си оказват взаимно правна помощ чрез извършване на отделни процесуални действия, като съставяне, изпращане и връчване на книжа, изпращане и предаване на веществени доказателства, извършване на експертизи и огледи, изслушване на страни, разпит на обвиняеми, свидетели и други лица, претърсване и изземване.
Член 5
Езикът, който ще се употребява в сношенията по правната помощ
1. Съдебните и други учреждения на договарящите страни в своите сношения си служат със своя език или с руски език.
2. Поръчките за правна помощ, както и приложените книжа трябва да бъдат съставени на езика на молещата договаряща страна, придружени със заверен превод на езика на замолената договаряща страна.
3. Замолената договаряща страна изпълнява поръчките за правна помощ на своя език.
Член 6
Съдържание на поръчката за правна помощ
В поръчката за правна помощ се посочва:
а) наименованието на молещото учреждение;
б) наименованието на замоленото учреждение;
в) делото, по което се иска правната помощ;
г) имената на страните, обвиняемите, подсъдимите или осъдените, тяхното гражданство, занятие, местожителство или местопребиваване;
д) имената и адресът на поверениците, ако има такива, и
е) необходимите данни по предмета на поръчката, а по наказателни дела - описание на наказуемото деяние.
Член 7
Начин на изпълнение
1. При изпълнение на поръчката за правна помощ замоленото учреждение прилага законните разпоредби на своята държава. То може при поискване да приложи процесуални правила на молещата договаряща страна, доколкото те са допустими по законните разпоредби на неговата държава.
2. Ако замоленото учреждение не е компетентно да изпълни поръчката, то я препраща служебно на компетентното учреждение, като уведомява за това молещото учреждение.
3. При поискване замоленото учреждение съобщава своевременно на молещото учреждение времето и мястото на изпълнение на поръчката.
4. След изпълнението на поръчката замоленото учреждение връща книжата на молещото учреждение. В случай че не е могло да я изпълни, замоленото учреждение връща книжата на молещото учреждение, като му съобщава и причините, които са го възпрепятствували да изпълни поръчката.
Член 8
Форма на книжата
Книжата, които се изпращат въз основа на настоящия договор, трябва да имат подпис и печат.
Член 9
Неприкосновеност на свидетелите и вещите лица
1. Свидетел или вещо лице, който е призован чрез учреждение на замолената договаряща страна и се яви пред учреждение на молещата договаряща страна, не може, независимо от неговото гражданство, да бъде привлечен към наказателна отговорност, задържан или подложен да изтърпи наказание на нейна територия за престъплението, предмет на делото, по което е призован, или за друго престъпление, извършено преди преминаването на границата.
2. Свидетелят или вещото лице губи тази гаранция, ако не е напуснал територията на молещата договаряща страна в срок от една седмица от деня, когато учреждението, което го е разпитало, му съобщи, че неговото присъствие не е необходимо. В този срок не се включва времето, през което свидетелят или вещото лице не е могъл да напусне територията на молещата договаряща страна по независещи от него причини.
Член 10
Правила за връчване на книжа
1. Замоленото учреждение връчва книжа съгласно законните разпоредби на своята държава, ако тези книжа са съставени на неговия език или са придружени от заверен превод. В противен случай замоленото учреждение връчва книжата на получателя, само ако той е съгласен да ги получи.
2. Заверката на превода се извършва от официален преводач от молещото учреждение, от преводач, назначен от същото съгласно неговите законни разпоредби, или от дипломатическо или консулско представителство на една от договарящите страни.
3. Поръчката за връчване трябва да съдържа точния адрес на получателя и обозначение на книжата, които трябва да бъдат връчени.
4. Ако връчването не може да стане на посочения в поръчката адрес, замоленото учреждение по собствена инициатива взема необходимите мерки за установяване на адреса. Ако не може да се установи адресът, замоленото учреждение уведомява за това молещото учреждение и чака отговор.
Член 11
Доказателство за връчване
Доказателството за връчване на книжа се съставя съгласно правилата за връчване на книжа, които са в сила на територията на замолената договаряща страна.
Член 12
Връчване на книжа на собствени граждани
Двете договарящи страни чрез своите дипломатически или консулски представителства могат да връчват книжа на собствени граждани, ако те ги приемат.
Член 13
Признаване на документи
1. Документи, които са издадени или заверени на територията на една от договарящите страни от държавен орган или от официално лице в границите на тяхната компетентност, в установената от закона форма и са снабдени с печат, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Това се отнася и за подписите, които се заверяват съгласно законните разпоредби на една от договарящите страни.
2. Документи, които на територията на едната договаряща страна се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Член 14
Разноски по оказване на правна помощ
1. Замолената договаряща страна не изисква заплащане на никакви разноски, които се правят при оказване на правна помощ. Договарящите страни понасят всички разноски, които са направени на тяхна територия при оказване на правна помощ, включително и тези, които са направени при събирането на доказателства.
2. Замоленото учреждение съобщава на молещото учреждение размера на направените разноски. Ако молещото учреждение събере разноските от този, който ги дължи, те остават за договарящата страна, чието учреждение ги е събрало.
Член 15
Отказване на правна помощ
Правната помощ може да бъде отказана, ако нейното даване е несъвместимо с обществено-икономическия ред на замолената договаряща страна.
Член 16
Правна информация
Министерствата на правосъдието и главните прокуратури на двете договарящи страни при поискване се информират взаимно по правни въпроси.
Дял втори.
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава първа.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Раздел I.
Съдебни разноски
Член 17
Освобождаване от обезпечение
Гражданите на едната договаряща страна, които се обръщат към съдилищата на другата договаряща страна, ако имат местожителство на територията на една от договарящите страни, не могат да бъдат задължени да представят обезпечение само на това основание, че те са чужденци или че нямат местожителство, местопребиваване или седалище на територията на договарящата страна, на която принадлежи замоленото учреждение.
Член 18
Освобождаване от такси и съдебни разноски
Гражданите на едната договаряща страна се освобождават на територията на другата договаряща страна от такси и съдебни разноски и се ползуват от безплатна правна помощ в същия размер и при същите условия, както и собствените граждани. Освобождаването от разноски обхваща всички процесуални действия, включително и тези по изпълнението.
Член 19
1. Удостоверенията за лично и за семейно положение и материално състояние, необходими за освобождаване от такси и съдебни разноски, се издават от надлежния орган на договарящата страна, на чиято територия молителят има местожителство или местопребиваване.
2. Ако молителят няма местожителство или местопребиваване на територията на никоя от договарящите страни, достатъчно е удостоверение, издадено или заверено от дипломатическо или консулско представителство на неговата държава.
3. Органът, който се произнася по молбата за освобождаване от такси и съдебни разноски, може да поиска допълнителни сведения.
Член 20
Гражданин на едната договаряща страна, който иска да подаде молба до компетентното учреждение на другата договаряща страна за освобождаване от такси и съдебни разноски, както и безплатна правна помощ, може да подаде тази молба чрез компетентното учреждение по своето местожителство или местопребиваване. Към молбата за освобождаване от такси и съдебни разноски, направена в законната форма, се прилагат документите, предвидени в чл. 19, ал. I, както и други документи, представени от молителя на замоленото учреждение на другата договаряща страна.
Раздел II.
Лично и семейно право
Член 21
Дееспособност
Дееспособността на лицето се определя съгласно законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е то.
Член 22
Сключване на брак
1. Формата за сключване на брак се определя от закона на договарящата страна, на територията на която се сключва бракът.
2. Формата за сключване на брак пред дипломатически или консулски представител, овластен за това, се определя от закона на страната, която е изпратила дипломатическия или консулския представител.
3. Що се отнася до основните условия, изисквани при сключване на брак, всеки един от бъдещите съпрузи се подчинява на закона на тази договаряща страна, чийто гражданин е той.
Член 23
Лични и имуществени отношения между съпрузите
1. Личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат по законодателството на договарящата страна, чиито граждани са те.
2. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната договаряща страна, а другият - гражданин на другата договаряща страна, техните лични и имуществени отношения се уреждат по закона на тази договаряща страна, на чиято територия те имат общо местожителство.
3. Ако в случая, предвиден в алинея 2, единият от съпрузите има местожителство на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на другата договаряща страна, техните лични и имуществени отношения се уреждат по закона на договарящата страна, на чиято територия те са имали последно общо местожителство.
Член 24
Развод
1. Ако двамата съпрузи по време на предявяването на иска за развод са граждани на едната договаряща страна и имат местожителство на територията на другата договаряща страна, по отношение на развода се прилага законът на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите. Компетентни са съдилищата и на двете договарящи страни.
2. Ако по време на предявяването на иска за развод единият от съпрузите е гражданин на едната договаряща страна, а другият - на другата договаряща страна, и имат местожителство или и двамата на територията на една и съща договаряща страна, или единият има местожителство на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на другата договаряща страна, компетентни за развода са съдилищата и на двете договарящи страни. Компетентните съдилища прилагат законодателството на своята държава.
Правоотношения между родители и деца
Член 25
Относно оспорването и установяването на бащинство и оспорването и установяването на майчинство се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
Член 26
Правоотношенията между детето и родителите се уреждат по законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
Член 27
1. За разрешаване на споровете по членове 25 и 26 са компетентни съдилищата на тази договаряща страна, чийто гражданин е детето.
2. Ако ищецът и ответникът имат местожителство на територията на една и съща договаряща страна, компетентни са и съдилищата на тази договаряща страна и се спазват разпорежданията на членове 25 и 26.
Член 28
Обявяване на отсъствие или на смърт
и установяване датата на смъртта
1. За обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице и установяване датата на смъртта е компетентно съдебното учреждение на договарящата страна, на територията на която отсъствуващият или починалият е имал местожителство.
2. Съдебното учреждение на всяка договаряща страна е компетентно да обяви отсъствието, смъртта или датата на смъртта на своите граждани, които са имали последно местожителство на територията на другата договаряща страна, в следните случаи:
а) ако обявяването на отсъствието, смъртта или датата на смъртта се иска от лице, което желае да осъществи наследствено право или право, произтичащо от имуществени отношения между съпрузи върху недвижимо имущество на отсъствуващия или починалия, което се намира на територията на тази договаряща страна, чийто гражданин е бил отсъствуващият или починалият;
б) ако обявяването на отсъствието, смъртта или датата на смъртта се иска от съпруга или съпругата, който по време на подаване на молбата има местожителство на територията на страната, чийто гражданин е бил отсъствуващият или починалият.
3. При разглеждане на делата за обявяване на отсъствие, смърт или за установяване датата на смъртта съдебните учреждения на договарящите страни прилагат своите закони.
Настойничество и попечителство
Член 29
1. По делата за настойничество и попечителство върху граждани на договарящите страни, доколкото този договор не предвижда нещо друго, са компетентни учрежденията на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което следва да се постави под настойничество или попечителство.
2. Случаите и условията за учредяване или отменяване на настойничество или попечителство се уреждат от закона на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде поставено под настойничество или попечителство.
3. Правоотношенията между настойника или попечителя и намиращото се под настойничество или попечителство лице се уреждат по закона на договарящата страна, чието учреждение е назначило настойника или попечителя.
4. По отношение на задължението да се приеме настойничество или попечителство, се прилага законът на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което следва да стане настойник или попечител.
Член 30
1. Ако е необходимо да се вземат настойнически или попечителски мерки в интерес на гражданин на едната договаряща страна, който има местожителство, местопребиваване или имущество на територията на другата договаряща страна, учреждението на тази договаряща страна незабавно уведомява компетентното учреждение по член 29, алинея 1.
2. В неотложни случаи учреждението на другата договаряща страна само може да вземе мерки съгласно своя закон, но е длъжно да уведоми незабавно компетентното учреждение по член 29, алинея 1. Взетите мерки остават в сила дотогава, докато това учреждение не вземе друго решение.
Член 31
1. Компетентното по член 29, алинея 1 учреждение може да предаде компетентността по настойничеството или попечителството на учреждение на другата договаряща страна тогава, когато намиращото се под настойничество или попечителство лице има местожителство, местопребиваване или имущество на територията на тази договаряща страна. Компетентността се счита за предадена тогава, когато замоленото учреждение приеме тази компетентност и уведоми за това молещото учреждение.
2. Учреждението, което е приело компетентността по алинея първа, упражнява настойничеството или попечителството съгласно закона на своята държава. Обаче по отношение на правоспособността и дееспособността то прилага закона на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което е поставено под настойничество или попечителство. То няма право да взема решение относно негово лично състояние.
Член 32
Осиновяване
1. Осиновяването, отменяването, установяването на нищожността или унищожаването на осиновяването се урежда по закона на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването, отменяването, установяването на нищожността или унищожаването на осиновяването.
2. Ако осиновяваният е гражданин на другата договаряща страна, за осиновяването ще се вземе според случая разрешението на другата договаряща страна, мнението или съгласието на осиновявания, на неговия законен представител или на органа по настойничеството, или на други лица или учреждения, щом законът на договарящата страна, чийто гражданин е осиновяваният, изисква това.
3. Ако лицето се осиновява от съпрузи, от които единият е гражданин на едната договаряща страна, а другият - на другата договаряща страна, осиновяването, отменяването, установяването на нищожността или унищожаването на осиновяването се уреждат по закона на двете договарящи страни.
4. По делата за осиновяване, отменяване, установяване на нищожността или унищожаване на осиновяването е компетентно учреждението на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването, отменяването, установяването на нищожността или унищожаването на осиновяването. В случая, предвиден в алинея 3, е компетентно учреждението на тази договаряща страна, на територията на която съпрузите имат или са имали общо местожителство.
Раздел III.
Изпращане на документи за гражданско състояние и други документи
Член 33
1. Всяка договаряща страна изпраща на другата договаряща страна по молба чрез своите централни органи удостоверения за гражданско състояние, документи за образование и за трудов стаж на граждани на другата договаряща страна. В молбата се посочват необходимите данни. Документите се съставят на езика на замолената договаряща страна и се изпращат безплатно.
2. Изпращането на други документи, отнасящи се до личните права и интереси на граждани на другата договаряща страна, става по молба и по дипломатически път.
Раздел IV.
Наследяване
Член 34
Принцип на равенство
Гражданите на едната договаряща страна се приравняват с гражданите на другата договаряща страна, които имат местожителство на нейна територия, по отношение на способността да извършват или отменяват завещателно разпореждане за имущество, което се намира на територията на другата договаряща страна, или за право, което трябва да се осъществи там, както и по отношение на способността да придобиват в наследство по закон или по завещание такива имущества и права. Имуществата и правата преминават върху тях при условията, установени за собствените граждани на договарящата страна, които живеят на нейна територия.
Член 35
Право на наследяване
1. Наследяването на движимо имущество се урежда от закона на тази договаряща страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта.
2. Наследяването на недвижими имоти се урежда от закона на тази договаряща страна, на чиято територия се намират имотите.
Член 36
Незаето наследство
Незаетото движимо наследствено имущество се получава от държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта; незаетото недвижимо наследствено имущество се получава от държавата, на територията на която то се намира.
Член 37
Завещание
1. По отношение на способността да се извърши или отмени завещание, както и по отношение на правните последици от пороците на волята се прилага законът на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на извършването или отменяването на завещанието.
2. Формата на извършване и отменяване на завещание се определя от закона на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят, или от закона на договарящата страна, на чиято територия тези документи са били съставени.
Член 38
Компетентност
1. Производството по дела за наследство на движимо имущество с изключението, предвидено в алинея 4 на настоящия член, се разглежда пред учреждения на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта.
2. Производството по делата за наследство на недвижимо имущество се разглежда от учреждения на договарящата страна, на чиято територия се намира това имущество.
3. Разпорежданията на алинеи 1 и 2 от настоящия член се прилагат съответно и към споровете за наследствени права.
4. Ако цялото движимо наследствено имущество, останало след смъртта на гражданин на едната договаряща страна, се намира на територията на другата договаряща страна, то по молба на всеки наследник и ако с това са съгласни всички наследници, производството по делото за наследство се разглежда пред учреждение на тази договаряща страна.
Член 39
Уведомяване за смърт
1. Ако на територията на едната договаряща страна умре гражданин на другата договаряща страна, местното компетентно учреждение незабавно уведомява за смъртния случай дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна и съобщава всичко, което му е известно за наследниците и тяхното местожителство или местопребиваване, за размера и стойността на наследството, както и за наличността на завещателно разпореждане.
2. Ако дипломатическото или консулското представителство узнае за смъртен случай по алинея 1, то уведомява учреждението, компетентно да вземе всички необходими мерки за запазване на наследството.
Член 40
Правомощия на дипломатическото или консулското
представителство по наследствени дела
1. По всички наследствени дела, които се образуват на територията на едната договаряща страна, дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна има право без специално пълномощно да представлява пред органите на тази страна своите граждани, ако те отсъствуват и не са възложили воденето на делото на пълномощник.
2. Ако гражданин на едната договаряща страна умре при пътуване през територията на другата договаряща страна, където не е имал местожителство или местопребиваване, предметите, които е носил със себе си, се предават направо на разположение на дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, чийто гражданин е бил той.
Член 41
Отваряне на завещание
Отварянето и обявяването на завещание влиза в компетентността на учрежденията на договарящата страна, на чиято територия се намира завещанието. Заверен препис от завещанието и протоколът за неговото състояние и съдържание и според случая заверен препис от протокола за отваряне на завещанието, както и оригиналът на завещанието, ако се поиска и е възможно, се изпращат на компетентното учреждение на другата договаряща страна, ако починалият е бил неин гражданин или ако учреждението на тази договаряща страна е компетентно да разгледа наследственото производство.
Член 42
Мерки за запазване на наследството
1. Учрежденията на всяка договаряща страна вземат, съгласно своите закони, необходимите мерки за запазване или управление на наследственото имущество, останало на тяхна територия след смъртта на гражданин на другата договаряща страна.
2. За взетите мерки съгласно алинея 1 на настоящия член се уведомява незабавно дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна, което може да вземе участие в осъществяването на тези мерки. По предложение на дипломатическото или консулското представителство мерките, взети съгласно алинея 1 на настоящия член, може да бъдат изменени или отменени, а тези, които следва да се вземат, да бъдат отложени.
3. Учреждението на договарящата страна, чийто гражданин е бил починалият и което е компетентно, съгласно член 39, алинея 1, може да иска отменяване на взетите съгласно алинея 1 мерки.
Член 43
Предаване на наследство
Ако след свършване на наследственото производство на територията на едната договаряща страна следва да се предаде движимо наследствено имущество или суми, получени от продажба на движимо или недвижимо наследствено имущество, на наследници, чието постоянно местожителство или местопребиваване е на територията на другата договаряща страна, то наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща страна, при условие, че:
а) компетентното учреждение е поканило кредиторите на наследодателя да предявят своите искания в шестмесечен срок, ако това е предвидено от законодателството на страната, където се намира наследственото имущество;
б) всички наследствени данъци и такси и всички предявени искания са били платени или обезпечени;
в) съответните учреждения са дали съгласие за изнасяне на вещите, влизащи в състава на наследството, или за превод на получените от продажбата им суми.
Раздел V.
Признаване и изпълнение на решения
Член 44
Признаване и изпълнение на решения от неимуществен характер
Влезлите в сила решения от неимуществен характер на съдебните учреждения и на органите по настойничеството и попечителството на една от договарящите страни произвеждат правно действие на територията на другата договаряща страна без каквото и да е производство, ако никой съд или орган по настойничество или попечителство на тази договаряща страна не е постановил преди това влязло в сила решение, което съставлява присъдено нещо, или ако не е изключително компетентен въз основа на настоящия договор.
Член 45
Признаване и изпълнение на решения от имуществен характер
Двете договарящи страни признават и дават съгласието си да се изпълняват на тяхна територия съгласно следните разпореждания:
а) влезлите в сила решения от имуществен характер по граждански и семейни дела, постановени на територията на другата договаряща страна;
б) влезлите в сила съдебни решения, постановени на територията на другата договаряща страна по наказателни дела, относно обезщетяване на причинените щети.
Член 46
1. Допускането на изпълнение става по молба и е от компетентността на съдилищата на договарящата страна, на чиято територия следва да стане изпълнението.
2. Молбата за допускане на изпълнение се подава в съда, който е решил делото като първа инстанция. Тази молба се препраща на съда, компетентен да допусне изпълнението. Молбата може да бъде подадена и направо до този съд.
Член 47
1. Към молбата за допускане на изпълнение се прилагат:
а) заверен от съда препис от решението заедно с мотивите и удостоверение, че е влязло в сила, ако това не се вижда от решението;
б) първообразите или заверени преписи от документите, от които се вижда, че на осъденото с решението лице, което не е взело участие по делото своевременно и в съответната форма е била връчена призовка или друго предвидено в закона съобщение за завеждане на делото;
в) заверени преводи от молбата и от посочените в букви "а" и "б" документи съгласно член 10, алинея 2.
2. Едновременно с искането за допускане на изпълнение може да се направи и искане за привеждане в изпълнение.
Член 48
1. Производството по допускане на изпълнение и по изпълнението се урежда по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се извършва изпълнението.
2. Всяко възражение срещу допустимостта се разрешава от съда, който е допуснал изпълнението, а възраженията по изпълнението - от съда, в района на който става изпълнението.
Член 49
Отказ да се признае решение или да се допусне изпълнение
Признаването на решение или допускането на изпълнение може да бъде отказано:
а) ако осъденото с решението лице не е взело участие в производството поради това, че на него или на неговия представител не е била връчена в срока и по реда, предвидени в закона, призовка или друго официално съобщение за завеждане на делото, или това е станало само чрез публикация;
б) ако съдебното решение противоречи на постановено по-рано влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание от съд на договарящата страна, на територията на която следва да бъде признато решението или извършено изпълнението. Това разпореждане не се прилага, ако съгласно закона на съда, който се произнася по искането, предшествуващото решение може да бъде изменено или заменено с друго решение поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които е постановено.
Член 50
1. Разпоредбите на членове 44-49 се прилагат и към съдебните спогодби, сключени пред съдилищата.
2. Разпоредбите на членове 44-49 се прилагат и към решенията и спогодбите, постановени и сключени преди влизането в сила на настоящия договор.
Изпълнения на решенията за разноски
Член 51
1. Ако страната по делото, която е била освободена от обезпечение съгласно член 17, е осъдена с влязло в сила решение да заплати на другата страна съдебни и деловодни разноски, компетентният съд на другата договаряща страна при поискване допуска безплатно изпълнение за тези разноски.
2. В съдебните и деловодните разноски се включват и разноските по издаване на удостоверението, както и за превода или заверката на предвидените в член 52, алинея 2, и член 53, алинея 2 документи.
Член 52
1. Съдът, който допуска изпълнението, проверява само дали решението е влязло в сила.
2. Към молбата за допускане на изпълнение се прилага заверен препис от решението за разноските, удостоверение, от което се вижда, че решението е влязло в сила, както и заверени преводи от тези документи.
Член 53
1. Когато се касае за събиране на съдебни разноски, направени от държавата, съдът на договарящата страна, на чиято територия е възникнало задължението за плащане, замолва компетентния съд на другата договаряща страна да събере тези разноски. Замоленият съд провежда изпълнение и поставя събраната сума на разположение на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна.
2. Към молбата се прилага заверен препис от решението, с което се определя размерът на съдебните разноски, удостоверение, че решението е влязло в сила и заверен превод на тези документи.
Член 54
Предаване на вещи
Предаването на вещи или на парични суми на кредитор, който има местожителство на територията на другата договаряща страна, става съгласно законните разпоредби, които са в сила за изнасяне на вещи или за превод на парични суми.
Член 55
Разноски по изпълнението
Относно разноските по изпълнението се прилага законът на договарящата страна, на чиято територия се изпълнява решението.
Глава втора.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 56
Задължение за предаване
1. Договарящите страни при поискване си предават взаимно съгласно настоящия договор лица, намиращи се на тяхна територия, за започване на наказателно преследване, за съдене и за изпълнение на наказание.
2. Предаването се допуска само за такива престъпни деяния, за които по законите на двете договарящи страни се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година или по-тежко наказание (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване"), и за изпълнение на влезли в сила присъди, по които е наложено такова наказание.
Член 57
Отказване на предаването
Предаването се отказва, когато:
а) лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща страна;
б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;
в) по законодателството на замолената договаряща страна не може да бъде възбудено наказателно преследване или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение поради изтичане на давностния срок или на друго законно основание;
г) по отношение на лицето, предаването на което се иска, на територията на замолената договаряща страна за същото престъпление е била издадена присъда или постановление за прекратяване производството по делото, които са влезли в сила;
д) престъплението съгласно законодателството на двете договарящи страни се преследва по реда на частното обвинение.
Член 58
Започване на наказателно преследване
1. Всяка договаряща страна се задължава по искане на другата договаряща страна да започне наказателно преследване съгласно собствения си закон срещу свой гражданин, когато той е извършил на територията на другата договаряща страна деяние, за което се допуска предаване.
2. При поискване се прилага и информация, съдържаща данни за деянието, и всички налични доказателства относно извършването на деянието.
3. Замолената договаряща страна е длъжна да уведоми молещата договаряща страна за изхода на делото. Ако е издадена присъда, към уведомлението трябва да се приложи препис от тази присъда.
Член 59
Ред на сношение
По въпросите, свързани с предаването, министрите на правосъдието и главните прокурори на двете договарящи страни се сношават непосредствено помежду си.
Член 60
Документи, които се прилагат към искането за предаване
Към искането за предаване се прилага:
а) заверен препис от постановлението за задържането, а към искането за предаване за изпълнение на наказание - заверен препис от влязлата в сила присъда; тези документи трябва да съдържат данни за извършеното деяние, за мястото и времето на извършване на деянието, както и правната квалификация; ако чрез деянието са причинени материални щети, посочва се установеният или възможният размер на последните;
б) текстът на закона на молещата договаряща страна, под който се подвежда деянието;
в) по възможност данни относно гражданството на лицето, чието предаване се иска, документи и данни за неговото местожителство или местопребиваване, данни за личността, описание на външността, снимка и отпечатъци от пръстите.
Член 61
Допълнителни данни
1. Ако съществува съмнение относно извършването на деяние, за което се допуска предаване, или ако искането за предаване не съдържа всички необходими данни, замолената договаряща страна може да иска допълнителни данни, като определя за това срок до два месеца: този срок може да бъде продължен, ако е необходимо, по искане на молещата договаряща страна.
2. Ако молещата договаряща страна не представи в определения срок допълнителни данни, замолената договаряща страна може да освободи задържаното лице.
Задържане за предаване
Член 62
След получаване на искането за предаване замолената договаряща страна взема незабавно мерки за задържане на лицето, чието предаване се иска.
Член 63
1. Задържането може да стане и преди получаване на искането за предаване, ако това се поиска от молещата договаряща страна. В искането трябва да се упомене постановлението за задържане или влязлата в сила присъда, постановена срещу лицето, като се укаже, че искането за предаване ще бъде изпратено допълнително. Искането за задържане преди получаването на искането за предаване може да стане по пощата, телеграфа, телефона или радиото.
2. Може да се задържи лице и без предвиденото в алинея 1 искане, ако съществува достатъчно основание, че то е извършило на територията на другата договаряща страна деяние, за което се допуска предаване.
3. За задържането съгласно алинеи 1 и 2 се уведомява незабавно другата договаряща страна.
Член 64
Задържаното лице съгласно член 63 се освобождава, ако в срок от един месец от деня на изпращането на съобщението за задържане не постъпи искане за предаване.
Член 65
Отлагане на предаването
Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е било осъдено за друго престъпление на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до прекратяване на наказателното преследване, до изтърпяване на наказанието или предсрочно освобождаване.
Член 66
Временно предаване
1. Ако отлагането на предаването, предвидено в член 65, може да повлече изтичане на давностния срок за наказателно преследване или да увреди сериозно разследването на престъплението, лицето, предаването на което се иска, по обосновано искане може да бъде временно предадено.
2. Временно предаденото лице се връща отново след свършване на процесуалните действия, за които е било предадено.
Член 67
Искания за предаване от повече държави
Ако са получени искания за предаване от повече държави, замолената договаряща страна решава кое искане да удовлетвори.
Член 68
Предели за преследване на предаденото лице
1. Предаденото лице не може без съгласие на замолената договаряща страна да бъде привлечено към наказателна отговорност, подложено да изтърпи наказание или предадено на трета държава за извършено преди предаването престъпление, за което то не е било предадено.
2. Съгласие не се изисква, ако в срок от един месец след свършване на наказателното производство, а в случай на осъждане - в срок от един месец след изтърпяване на наказанието или освобождаване от него, предаденото лице, което не е гражданин на договарящата страна, на чиято територия се намира, не напусне територията на същата договаряща страна или ако се върне отново там. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице по независещи от него причини не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна.
Член 69
Изпращане
Замолената договаряща страна е длъжна да съобщи на молещата договаряща страна мястото и времето на предаването. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, което се предава, в срок от 15 дни от установения срок за предаване, то се освобождава.
Член 70
Повторно предаване
Ако предаденото лице се отклони от наказателно преследване или изтърпяване на наказание и се върне отново на територията на замолената договаряща страна, по ново искане то се предава, без да е необходимо да се представят книжата по членове 60 и 61.
Член 71
Уведомяване за резултата от наказателното преследване
Договарящите страни си съобщават взаимно резултата от наказателното преследване срещу предадените лица. Ако срещу тях е постановена влязла в сила присъда, трябва да се изпрати препис от тази присъда.
Член 72
Транзитиране
1. Всяка договаряща страна по искане разрешава транзитирането през своя територия на лица, които трета държава предава на другата договаряща страна.
2. Искането за разрешаване на транзитирането се подава и решава по същия ред, както и искането за предаване.
3. Договарящите страни не са длъжни да разрешават транзитиране на лица, предаването на които не се допуска по настоящия договор.
Член 73
Временно изпращане на задържани лица
1. Ако е необходимо да се разпитат като свидетели лица, които са задържани на територията на другата договаряща страна, предвидените в член 59 органи на тази договаряща страна могат да наредят тяхното изпращане на територията на молещата договаряща страна при условие, че тези лица ще бъдат задържани и след техния разпит върнати колкото е възможно по-скоро.
2. Ако лица, които са задържани в трета държава, трябва да бъдат разпитани като свидетели, органите на замолената договаряща страна, предвидени в член 59, разрешават транзитирането на отиване и връщане на тези лица през територията на своята държава, като се спазват разпоредбите на член 9.
Член 74
Предаване на вещи
1. Договарящите страни се задължават да си предават взаимно:
а) вещите или паричните суми, които са били добити чрез деяние, за което се допуска предаване, като се спазват законните разпоредби относно изнасяне на вещи или превод на парични суми;
б) вещите, които могат да имат значение като доказателство по наказателно дело; тези вещи се предават и тогава, когато предаването на извършителя не може да стане поради смърт, бягство или други причини.
2. Ако исканите вещи са необходими на замолената договаряща страна като доказателство по наказателното дело, тяхното предаване може да бъде отложено до приключване на делото.
3. Правата на трети лица върху предадените вещи остават незасегнати. Вещите, върху които съществуват такива права, трябва да бъдат върнати на замолената договаряща страна след приключване на производството, за да се предадат на правоимащите.
Член 75
Съобщаване на присъди
Договарящите страни си съобщават взаимно тримесечно сведения за влезлите в сила присъди на своите съдилища срещу граждани на другата договаряща страна, като същевременно изпращат наличните отпечатъци от пръстите на осъдените.
Член 76
Информации за минали наказания
По искане на съдилищата или прокуратурата на едната договаряща страна се дават безплатно сведения за минали осъждания на лица, които се преследват на нейна територия.
Дял трети.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 77
Настоящият договор подлежи на ратификация. Размяната на ратификационните документи ще стане в Букурещ в най-кратък срок.
Член 78
Настоящият договор влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи. Той е валиден за срок от пет години от деня на влизането в сила. Ако най-малко шест месеца преди изтичане на този срок една от страните не съобщи, че не иска продължаването му, договорът остава в сила всеки път за още пет години.
Член 79
С влизането в сила на настоящия договор престават да действуват:
а) Съдебната конвенция между България и Румъния, сключена на 19 април 1924 г. в Букурещ;
б) Конвенцията за предаване между България и Румъния, сключена на 19 април 1924 г. в Букурещ.
Настоящият договор е изготвен в два първообраза на български и румънски език. Двата текста имат еднаква сила.
В удостоверение на това пълномощниците на двете договарящи страни подписаха и подпечатаха настоящия договор.
Съставен в София на 3 декември 1958 г.
