Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Прекратено действие на Клаузите за удължаване на защитата с чл. 3 от Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.

Преамбюл

Народна република България и Италианската република, наричани по-долу договарящи се страни,

в желанието си да създават благоприятни условия за по-широко икономическо сътрудничество между двете страни, и по-специално за инвестициите на инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна,

като признават, че взаимното насърчаване и защита на тези инвестиции на основата на международни договори ще стимулират икономическите инициативи и ще благоприятстват развитието на икономическите отношения,

в духа на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа,

се споразумяха за следното:

Член 1

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" означава правата върху дела на участие в едно дружество или тези, произтичащи от друг вид участие в едно дружество, както и всички други стойности на имуществата, свързани със стопанска дейност, и по-специално:

а) собственост и други вещни права;

б) всякакви права на услуги, които имат икономическа стойност, свързани с една инвестиция;

в) авторски права, права на индустриална собственост (патенти за изобретения, търговски марки, търговски наименования), ноу-хау и гуд-уил;

г) всяко право, дадено по закон или по договор, и всяко административно разрешение в съответствие със закона.

Измененията на формата, под която се инвестира стойността на имуществата, не променя тяхната същност на инвестиции с изключение на случаите, в които тези изменения противоречат на действащите в съответната страна закони.

2. Под понятието "инвеститор" се разбира:

За Народна република България:

а) всяко юридическо лице, създадено в съответствие с българското законодателство и имащо седалище на територията на Народна република България;

б) всяко физическо лице, което в съответствие с българското законодателство се счита за гражданин на Народна република България и в степента, в която е оправомощено да действа като инвеститор съгласно българския закон.

За Италианската република:

а) физически лица, имащи италианско гражданство в съответствие с нейните закони;

б) юридически лица, търговски или други дружества със или без статут на юридически лица със седалище на територията на Италианската република, законно признати, независимо от това, дали тяхната отговорност е ограничена или не.

3. Под "приходи" се разбират всякакви суми, получени от инвестиции, така както е определено в член 1, параграф 1, включително доходи, лихви, печалби от капитали, дивиденти, ликвидационни квоти, патентни права и други права.

4. Понятието "територия" включва държавната територия на Народна република България и на Италианската република, както и морските, водни и подводни зони, прилежащи към брега на двете държави, където Народна република България и Италианската република упражняват суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава инвеститорите от другата договаряща се страна да извършват инвестиции на собствената й територия и при упражняването на предоставените й от закона права ще разрешава тези инвестиции.

2. Всяка договаряща се страна ще осигурява винаги еднакво и справедливо третиране на инвестициите на инвеститори от другата договаряща се страна. Всяка договаряща се страна ще осигурява щото управлението, поддържането, използването, облагодетелстването, преотстъпването или преобразуването на инвестициите на нейна територия, извършени от инвеститори на другата договаряща се страна, да не бъдат по никакъв начин засегнати от неоправдани или дискриминационни мерки.

Член 3

1. Всяка договаряща се страна на своята територия ще осигурява на извършените инвестиции и на приходите на инвеститори от другата договаряща се страна третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на извършените инвестиции и приходите на инвеститори от трети страни.

2. Това третиране не се отнася до привилегиите, които една от договарящите се страни предоставя на инвеститорите от трети страни по силата на тяхната принадлежност към митнически или икономически съюз, общ пазар, зона за свободна търговия или въз основа на многостранен икономически договор или договор между една от договарящите се страни и трета страна за избягване на двойното данъчно облагане или за улесняване на крайграничната търговия.

Член 4

1. Инвестиции, извършени от инвеститори на една от договарящите се страни, могат да бъдат подложени на мерки на отчуждаване или национализация на територията на другата договаряща се страна само на законно основание, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу обезщетение. Обезщетението трябва да съответства на реалната стойност на инвестицията, подложена на мярка на отчуждаване или национализация, изчислена непосредствено преди предприемането на мерките на отчуждаване или национализация, или на предвидено бъдещо отчуждаване или национализация, станали обществено достояние. Обезщетението трябва да се изплати веднага, след като е станало изискуемо, без неоправдано закъснение и съответната сума трябва да бъде свободно преводима в конвертируема валута.

2. Обезщетението, ще включва лихвите, начислени по Либор за шест месеца, считано от датата на отчуждаването или национализацията до датата на плащането.

3. Обезщетението, след като стане изискуемо, ще бъде незабавно изплатено и разрешено за превод не по-късно от три месеца.

4. Инвеститорите от едната договаряща се страна, които поради война, други въоръжени конфликти, извънредни положения или други подобни събития понесат на територията на другата договаряща се страна загуби на инвестирани капитали, ще бъдат третирани от тази последна страна, що се отнася до обезщетенията, компенсациите и други законни възстановявания, не по-малко благоприятно от инвеститорите на трети страни. Дружествата с участие на инвеститори от другата договаряща се страна в тези случаи ще бъдат третирани не по-малко благоприятно от дружествата с участие на инвеститори от трети страни. Плащанията са свободно преводими.

Член 5

1. Всяка от договарящите се страни ще гарантира след изпълнението на всички данъчни задължения превода според условията на приложения протокол, отнасящи се до Народна република България, без неоправдано закъснение, както следва:

а) капитала и допълнителната сума, предназначена за запазване или увеличаване на инвестицията;

б) всички чисти печалби, дивиденти, лихви, произтичащи от инвестицията на инвеститор на другата договаряща се страна;

в) приходи, получени от цялостната или частичната ликвидация на инвестиция, извършена от инвеститори на другата договаряща се страна;

г) приходи, получени от цялостната или частичната продажба на инвестиция, извършена от инвеститор на другата договаряща се страна;

д) суми, необходими за уреждане на разходите, които произтичат от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, заплащане на патентни и други права, заплащане на други разходи;

е) възнаграждения и обезщетения, получени от граждани на другата договаряща се страна за извършена работа или услуги във връзка с извършена на нейната територия инвестиция в размер и при условия, предвидени от нейните закони и разпоредби.

2. Без да се ограничава смисълът на член 3 от този договор, договарящите се страни се задължават да осигурят на преводите съгласно параграф 1 на този член същото благоприятно третиране, което се предоставя на преводите, произтичащи от извършени инвестиции от инвеститори на трети страни.

3. Преводите съгласно членове 4, 5 и 6 на този договор ще бъдат извършени без закъснение по обменния курс в страната, в която е извършена инвестицията, валиден към датата на превода, след изпълнението на данъчните задължения.

4. Във всеки случай закъснението за извършването на превода не може да надвишава един месец от датата на искането за превода.

Член 6

1. Ако по силата на законна или договорна гаранция, която покрива нетърговските рискове, свързани с една инвестиция, една от договарящите се страни или нейна институция заплати обезщетение на собствените си инвеститори, другата договаряща се страна ще признае, че правата на обезщетените инвеститори са прехвърлени на договарящата се страна или на заинтересуваната институция в качеството й на гарант.

2. Придобивайки по този начин качество на инвеститор и в границите на прехвърлените по този начин права, гарантът ще може при условията на заместване да упражнява и да направи валидни правата на тези инвеститори и свързаните с тези права искове.

3. Що се отнася до прехвърлените права, другата договаряща се страна ще може да направи валидни по отношение на гаранта, суброгиран в правата на обезщетените инвеститори, задълженията, които произтичат за тях въз основа на закон или на договор.

Член 7

1. Споровете, отнасящи се до предприемането и прилагането на мерки на отчуждаване или национализация, ще бъдат предавани на компетентния съдебен или административен съд на страната, предприела тези мерки.

Споровете, отнасящи се до тези мерки, включително и споровете по размера на обезщетението, дължимо от една от договарящите се страни на инвеститор от другата договаряща се страна, трябва във всеки случай да бъдат по възможност и независимо от предвиденото в предишния абзац решавани по приятелски начин между съответната договаряща се страна и заинтересуваните инвеститори.

2. В случай, че споровете относно размера на обезщетението не могат да бъдат решени приятелски в съответствие с разпоредбите на параграф 1, заинтересуваният инвеститор може да отнесе спора:

а) до компетентния съд на договарящата се страна;

б) до арбитражен съд ад-хок в съответствие с разпоредбите на параграф 2 на приложения протокол.

Член 8

1.Споровете по тълкуването или прилагането на този договор ще се решават чрез преговори между договарящите се страни.

2. В случай, че тези спорове не могат да бъдат решени в рамките на един разумен период от време, но не повече от шест последователни месеца от датата, в която едната от договарящите се страни е уведомила писмено другата договаряща се страна, същите ще бъдат отнасяни по искане на една от договарящите се страни до арбитражен съд ад-хок съгласно разпоредбите на този член.

3. Арбитражният съд ад-хок ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин: в срок от два месеца от момента на получаване на молбата за арбитраж всяка от договарящите се страни ще назначи по един член на арбитражния съд ад-хок. След това двамата членове избират един гражданин от трета държава, който ще изпълнява функциите на председател (наричан по-долу "председател"). Назначаването на председателя трябва да бъде потвърдено от двете договарящи се страни в срок три месеца от датата на избирането му от двамата членове на съда.

Председателят и двамата членове на арбитражния съд ад-хок трябва да бъдат граждани на държави, които поддържат дипломатически отношения с двете договарящи се страни.

4. Ако в посочените в параграф 3 на този член срокове една от договарящите се страни не е назначила свой арбитър или двамата арбитри не са се договорили относно председателя, заинтересуваната договаряща се страна може да подаде молба до председателя на Международния съд, за да извърши назначението. Ако той е гражданин на една от договарящите се страни или не е в състояние да изпълни тази функция, заместник-председателят на съда ще бъде помолен да извърши назначението. Ако и заместник-председателят е гражданин на една от договарящите се страни или не е в състояние да изпълни тази функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на една от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши назначението.

5. Председателят и членовете на арбитражния съд ад-хок, назначени по този начин, трябва да бъдат граждани на държави, които поддържат дипломатически отношения с двете договарящи се страни.

Арбитражният съд определя сам своята процедура.

Преди арбитражният съд ад-хок да вземе решение, може на всеки етап на процедурата да предложи на страните спорът да бъде решен приятелски.

Арбитражният съд ад-хок взема решения въз основа на разпоредбите на този договор, на съответните национални закони, доколкото те са приложими, и на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд ад-хок взема решения с мнозинство на гласовете и неговите решения са задължителни.

Всяка от договарящите се страни поема разходите за своя арбитър и тези на своето участие в процеса. Разходите за председателя и останалите разходи са за сметка на двете държави, разпределени поравно.

Член 9

Разпоредбите на този договор се прилагат независимо от факта, дали между договорящите се страни съществуват или не дипломатически или консулски отношения.

Член 10

1. Ако даден въпрос е уреден или от този договор, или от друг международен договор, в който участват двете договарящи се страни, този договор не забранява на една от договарящите се страни или на нейни юридически или физически лица, които са извършили инвестиции на територията на другата договаряща се страна, да се възползват от разпоредбите, които са по-благоприятни.

2. Ако третирането, предвидено от една от договарящите се страни по отношение на инвеститорите на другата договаряща се страна в съответствие с нейните закони и разпоредби, е по-благоприятно от предвиденото в този договор, ще бъде прилагано по-благоприятното третиране.

Член 11

Всяка договаряща се страна ще урежда според своите закони и разпоредби и по възможно най-благоприятен начин въпросите, свързани с влизането, престоя, работата и движението на нейна територия на гражданите от другата договаряща се страна и на членовете на техните семейства, които извършват дейност, свързана с инвестициите по смисъла на този договор.

Член 12

Този договор се прилага към инвестициите, извършени от инвеститори на една от договарящите се страни върху територията на другата договаряща се страна в съответствие с нейното законодателство, считано от 1 януари 1960 г.

Член 13

Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна провеждането на консултации по всякакви въпроси, свързани с изпълнението или тълкуването на този договор.

Другата договаряща се страна ще вземе необходимите мерки, за да се осъществи тази консултация.

Член 14

Този договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила тридесет дни след датата на размяната на ратификационните документи.

Член 15

1. Този договор ще бъде в сила за срок десет години и ще продължи да действа за следващи петгодишни периоди, ако една от договарящите се страни не го денонсира писмено в срок една година преди изтичането на съответния период.

2. За инвестиции, извършени преди изтичането на срока на този договор, разпоредбите на членове 1-14 ще останат в сила за следващите петнадесет години, считано от датата на изтичането на срока на този договор.

В уверение на горното долуподписаните представители за Народна република България и за Италианската република подписаха този договор.

Този договор е изготвен в два екземпляра в Рим на 5 декември 1988 г. на български и италиански език, като и двата текста имат еднаква сила.

П Р О Т О К О Л

Във връзка с подписването на договора между Народна република България и Италианската република за взаимно насърчаване и защита на инвестициите долуподписаните представители се споразумяха и за следните разпоредби, които са неразделна част от договора:

Към член 5, параграф 1

1. Доколкото се отнася до Народна република България, разпоредбите на член 5, параграф 1, букви от "а" до "д" се прилагат по начин, че свободният превод да се извършва чрез теглене от сметката в конвертируема валута на смесеното дружество или на заинтересувания инвеститор.

2. В случай, че едно смесено дружество упражнява с разрешение на българските органи стопанска дейност, чиито приходи са получени изцяло или частично в местна валута, и по тази причина то не разполага с достатъчно парични средства в конвертируема валута, Българската народна банка ще предостави необходимата конвертируема валута за превода на приходите от инвестицията и от нейната пълна или частична ликвидация - букви "б" и "в" на член 5, параграф 1 - срещу местна валута.

3. Що се отнася до продажбата на дялово участие и продажбата на имущества, произтичащи от ликвидацията на участието на чуждестранния инвеститор в инвестицията, ще се прилага българското законодателство за договорите между чуждестранни физически или юридически лица и български юридически лица.

Когато е предвидено плащане в брой, в съответния договор се определя, че то ще бъде извършено в конвертируема валута.

Към член 7

Арбитражният съд ад-хок съгласно член 7, параграф 2 ще бъде съставен за всеки отделен случай по следния начин:

а) Всяка от страните по спора ще избере по един арбитър. Тези двама арбитри ще назначат председател, който трябва да бъде гражданин на трета държава. Арбитрите трябва да бъдат избрани в срок от два месеца, а председателят трябва да бъде назначен в срок от три месеца от датата, в която инвеститорът - страна по спора, е информирал другата договаряща се страна за намерението си да отнесе спора до арбитраж ад-хок.

Ако горепосочените срокове не се спазят, всяка от страните по спора може да покани председателя на Международния арбитражен съд при Търговската камара в Стокхолм да извърши в срок от два месеца исканото назначение.

Председателят и двамата членове на арбитражния съд ад-хок трябва да бъдат граждани на държави, които поддържат дипломатически отношения с договарящите се страни.

Арбитражният съд ад-хок съгласно член 7, параграф 2 трябва да определи процедурните си правила в съответствие с правилата на Комисията на ООН за международно търговско право (УНСИТРАЛ), приети на Конференцията на 15 декември 1976 г.

б) Арбитражният съд взема решения с мнозинство на гласовете. Арбитражното решение е окончателно и задължително за двете страни по спора и ще се изпълнява от двете страни по спора в съответствие с националното законодателство.

в) Решението на арбитражния съд се взема в съответствие с националното законодателство, включително колизионните норми на договарящата се страна, която приема инвестициите и в съответствие с разпоредбите на този договор и на общите принципи на международното право, признати от двете договарящи се страни.

г) Всяка от страните по спора поема разходите за своя арбитър и за своето участие в процеса. Разходите за председателя и останалите разходи за арбитражния съд се поемат поравно от двете страни.

Съставен в два екземпляра в Рим на 5 декември 1988 г. на български и италиански език, като и двата текста имат еднаква сила.