Държавен вестник, брой 11 от 1.II

Член 1

Договорящите страни се задължават при условията, предвидени в този договор, да си предават взаимно лицата, които се намират на територията на една от двете страни и срещу които е образувано наказателно преследване за извършено престъпление или които се издирват за изтърпяване на наказание от правосъдните органи на другата страна.

Член 2

Екстрадицията се допуска за:

а) деянието или деянията, които съгласно законодателствата на двете договарящи страни представляват престъпления, наказуеми с лишаване от свобода от една година или с по-тежко наказание;

б) осъждания на лишаване от свобода за не по-малко от шест месеца, когато присъдата е произнесена от съда на молещата страна за престъпления, посочени в буква "а" на този член.

Член 3

1. Договорящите страни не екстрадират своите граждани. Качеството на гражданство се определя към момента на вземане на решение по екстрадирането.

2. Замолената страна може да откаже екстрадирането на лица без гражданство, които имат местожителство на нейна територия, както и на лица, ползващи се от правото на убежище на нейна територия.

Член 4

Екстрадицията не се допуска:

а) ако престъплението, за което се иска екстрадиране, се счита от замолената страна за политическо престъпление или за престъпление, свързано с такова престъпление. Не се счита за такова престъпление посегателството срещу живота на държавен глава или срещу членове на неговото семейство, нито актовете на тероризъм срещу човешки живот;

б) ако престъплението, за което се иска екстрадирането, се счита от замолената страна като нарушение единствено на военните задължения.

Член 5

Екстрадицията не се допуска:

а) ако престъплението е извършено на територията на замолената страна;

б) ако престъплението е извършено извън територията на молещата страна и законодателството на замолената страна не позволява преследването на такива престъпления, когато са извършени извън нейна територия;

в) ако съгласно законодателството на молещата страна наказателното преследване зависи от подаването на жалба от частно лице и такава жалба не е подавана;

г) ако съгласно законодателството на една от двете страни преследването на престъплението или изтърпяването на наказанието е погасено по давност;

д) ако в замолената страна е дадена амнистия или помилване;

е) ако в замолената страна има вече влязла в сила присъда за същото престъпление по отношение на исканото лице.

Член 6

Екстрадицията може да се откаже:

а) ако исканото лице е подложено в замолената страна на наказателно преследване за престъплението, за което се иска екстрадицията или ако компетентните органи на тази страна са решили да не образуват наказателно преследване или да прекратят образуваното наказателно преследване във връзка с това престъпление;

б) ако исканото лице е съдено от органите на трета страна за престъплението, за което се иска екстрадицията, и е оправдано или ако след осъждането на лицето присъдата е с изтекъл давностен срок съгласно законодателството на тази страна, или ако лицето е помилвано или амнистирано;

в) ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е осъдено в негово отсъствие и молещата страна не дава достатъчни гаранции, че лицето ще бъде съответно изслушано и ще има право да приложи всички начини за обжалване съгласно законодателството на молещата страна.

Член 7

Ако деянието, за което се иска екстрадицията, се наказва от закона на молещата страна със смъртно наказание и ако в този случай не се предвижда смъртно наказание от законодателството на замолената страна или такова наказание поначало не се изпълнява, екстрадицията може да се допусне само при условие, че молещата страна даде достатъчни според замолената страна гаранции, че ако се наложи смъртно наказание, то няма да се изпълни.

Член 8

За целите на екстрадицията договорящите страни установяват връзки помежду си посредством своите централни органи, а именно: за Република България - Министерството на правосъдието и Главната прокуратура, а за Кралство Испания - Министерството на правосъдието, което не изключва установяването на връзки по дипломатически път.

Член 9

1. Молбата за екстрадиране на дадено лице се придружава от оригинала или от автентично копие на постановлението за задържане или на всякакъв друг акт със същата сила, издаден във формата, предвидена от закона на молещата страна. Този документ трябва да посочва или да се придружава от друг документ, съставен от съдебен орган, който да посочва обстоятелствата, при които е извършено престъплението, времето и мястото на извършване, правната квалификация на деянието с приложимите законови текстове, а ако престъплението е причинило материални щети - и всякаква възможна информация относно тяхното естество и значение.

2. Молбата за екстрадиция на осъдено лице се придружава от оригинала или от автентичното копие на влязлата в сила присъда.

3. И в двата случая молбата се придружава от текста на приложимия към престъплението закон и по възможност от описание на лицето, неговата снимка, както и от всякакви указания, свързани с установяване на самоличността му и на неговото гражданство.

Член 10

1. При спешни случаи органите на правосъдието на молещата страна могат да поискат временно задържане на търсеното лице с оглед екстрадиция.

2. В молбата за временно задържане се включва извършеното престъпление, продължителността на изтърпяното или на наложеното наказание, времето и мястото на извършване на престъплението, както и по възможност описание на търсеното лице.

3. Молбата се предава на правосъдните органи на замолената страна пряко по пощата или по телеграфа или по друг подходящ начин.

4. Ако молбата е обоснована, се привежда в изпълнение съгласно закона на молещата страна.

5. Молещата страна се уведомява незабавно за хода на молбата й за предварително задържане. Задържането се прекратява, ако в срок от осемнадесет дни след задържането замолената страна не е сезирана с молба за екстрадиция с документите по чл. 9.

6. Освобождаването на лицето не е пречка за ново задържане, ако молбата пристигне след изтичане на срока по предходната алинея.

Член 11

Ако дадената от молещата страна информация е недостатъчна за взимане на решение от замолената страна по изпълнение на този договор, тази страна може да поиска чрез органите по чл. 8 допълнителна информация преди отхвърлянето на молбата. Тя може да определи срок за получаване на тази информация.

Член 12

След получаване на молбата за екстрадиция или на молбата за временно задържане и ако условията по глава I на този договор са изпълнени, замолената страна взима всички подходящи мерки за издирване на исканото лице и при необходимост за неговото задържане.

Член 13

1. Замолената страна информира в подходящ срок молещата страна за решението си по молбата за екстрадиция.

2. Ако замолената страна отхвърли молбата за екстрадиция изцяло или частично, тя съобщава мотивите за решението си.

3. Ако екстрадицията се допуска, замолената страна информира молещата страна за мястото и времето на предаване на лицето, което се иска, както и за продължителността на изтърпяното задържане.

4. Договорящите страни могат по молба, представена своевременно от едната страна, и поради възникналите обстоятелства да определят по взаимно съгласие нов срок и при възможност ново място за предаване на исканото лице.

5. Ако молещата страна не приеме лицето на мястото и датата по ал. 3 и 4 от този член, то се освобождава след изтичането на срок от 15 дни; при мотивирана молба на молещата страна този срок може да се продължи до 30 дни. Замолената страна може да откаже неговото предаване за същото деяние.

6. При необходимост връзките по изпълнение на ал. 4 и 5 от този член могат да се осъществяват по реда, предвиден в чл. 10, ал. 3 от този договор.

7. Разпоредбите на този член се прилагат и при трансфер на лицето по въздушен път.

Член 14

1. Ако екстрадицията на лицето се иска едновременно от няколко държави за същите или за различни деяния, замолената страна взима свободно своето решение, като се съобразява с всички обстоятелства и особено с гражданството на исканото лице, мястото и тежестта на извършеното престъпление и датите на подаване на молбите за екстрадиране.

2. В случаите, предвидени в предходната алинея, замолената страна при допускане на екстрадицията може да овласти молещата страна да предаде лицето, чието екстрадиране е допуснато, на трета държава, която също го иска.

Член 15

1. Ако исканото лице е подложено на наказателно преследване или е осъдено в замолената страна за престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиция, замолената страна независимо от това се произнася по молбата и съобщава на молещата страна своето решение по искането за екстрадиция при условията по чл. 13. Предаването на исканото лице може да се отложи, докато правораздавателните органи на замолената страна се нуждаят от това лице.

2. Предаването се извършва на датата, определена в съответствие с чл. 13.

Член 16

1. Договарящата страна, на което е предадено исканото лице, уведомява другата страна за резултатите от наказателното производство по отношение на това лице.

2. В случай на осъждане се изпраща копие от влязлата в сила присъда.

Член 17

Екстрадираното лице не може да се подлага на наказателно преследване, да се съди и задържа за изтърпяване на наказание, да се подлага на друго ограничение на личната му свобода или да се предава на трета държава за престъпление, извършено преди предаването, но различно от престъплението, за което е допусната екстрадиция, с изключение на следните случаи:

а) ако замолената страна даде съгласие;

б) ако екстрадираното лице не напусне територията на молещата страна в срок от тридесет дни след неговото окончателно освобождаване; в този срок не се включва времето, през което екстрадираното лице не е имало възможност да напусне територията на тази страна по независещи от него причини;

в) ако след напускането й лицето се завърне доброволно на територията на страната, на която е било предадено.

Член 18

1. Когато съгласието на замолената страна е поискано с оглед на наказателно преследване или изпълнение на наказание за престъпление, предхождащо предаването на лицето и различно от престъплението, за което е поискана екстрадицията, молещата страна следва да спази разпоредбите на чл. 8 и 9 от договора.

2. Когато съгласието на замолената страна е поискано с оглед предаването на екстрадираното лице на трета държава, молещата страна може да поиска от третата държава да й предаде документа, установяващ съгласието на замолената страна, или да изпрати на замолената страна искането за екстрадиция, направено от третата държава, придружено с всички документи относно случая.

Член 19

Ако правната квалификация на инкриминираното деяние се промени по време на наказателното производство, екстрадираното лице може да се подложи на наказателно преследване и да се съди само доколкото съставните елементи на новата квалификация на престъплението позволяват екстрадицията.

Член 20

1. Когато екстрадицията е допусната, средствата, послужили за извършване на престъплението, или средствата, произлезли от престъплението, или придобити в замяна на средства, резултат от престъплението, се предават на молещата страна. Средствата се предават и в случай, че екстрадицията не може да се осъществи поради смърт на исканото лице или поради други обстоятелства.

2. Правата на третите лица върху тези предмети и средства се запазват. След завършване на производството те се предават на собственика. В случай, че самоличността на собственика не може да се установи, те се изпращат на замолената страна.

3. Замолената страна може временно да задържи предметите по ал. 1 на този член, ако счита, че са й необходими за наказателно производство. Тя може да поиска предадените предмети, като се задължи да ги върне, след като образуваното производство на нейна територия позволи това.

4. Замолената страна не е задължена да предаде предметите по ал. 3 на този член в случай, че нейните органи са постановили тяхното конфискуване или унищожаване.

Член 21

1. Всяка договаряща страна разрешава при поискване от другата страна транзитно преминаване през нейна територия на лица, които се предават на другата страна от трета държава. Това искане се придружава от документи, които установяват, че за съответното престъпление се допуска екстрадиция съгласно този договор.

2. Замолената страна разрешава транзитното преминаване по начин и с транспорт, който счита за най-подходящ.

3. Договарящите страни не са задължени да разрешават транзитното преминаване на лица, чиято екстрадиция не се допуска съгласно този договор.

Член 22

1. Разноските, свързани с предаването, са за сметка на страната, на чиято територия са направени.

2. Транспортните разходи и разходите при транзитно преминаване с оглед предаването на лицето са за сметка на молещата страна.

Член 23

Задължения за оказване на правна помощ

1. Договарящите страни се задължават да си оказват взаимно най-широка помощ по наказателни дела в съответствие с разпоредбите на този договор и по-специално: издирване и идентифициране на лица, връчване на призовки и други съдебни актове, разпит на лица в предварителното следствие, разпит на обвиняеми и на подсъдими, събиране на доказателства, разпит на свидетели и експерти, оглед, обиск и изземване; предаване на предмети и документи; предаване на задържани лица за доказателствени цели, предаване на присъди или преписи от бюлетините за съдимост, информация относно отделните присъди и размяна на законодателни актове.

Член 24

Разпоредбите на глава II от този договор не се прилагат:

а) към престъпленията, за които не се допуска екстрадиция съгласно чл. 4 от този договор;

б) когато замолената страна счита, че молбата за правна помощ може да засегне нейния суверенитет, сигурност или противоречи на основните принципи на правния ред.

Член 25

В съответствие с разпоредбите на чл. ЗО:

а) молбите за правна помощ от Република България се изпращат от министъра на правосъдието или от главния прокурор до министъра на правосъдието на Кралство Испания;

б) молбите за правна помощ от Кралство Испания се изпращат от министъра на правосъдието до министъра на правосъдието или до главния прокурор на Република България.

Член 26

1. Договарящите страни изпълняват във форма, предвидена от законодателството на замолената страна, съдебните поръчки по наказателни дела, изпратени от органите на едната до органите на другата страна, които имат за предмет изпълнението на следствени действия, както и връчването на призовки, досиета или документи.

2. В съдебните поръчки се посочват обвинението, предметът на молбата и фактите.

3. Ако съдебната поръчка е с предмет разпит на лица, тя трябва да съдържа и въпросите, които трябва да им се зададат.

4. Съдебните поръчки за извършване на обиск или изземване се изпълняват само за деяния, за които се допуска екстрадиция съгласно условията, предвидени в този договор.

5. Предметите се предават при условие, че ще се върнат веднага след отпадане на необходимостта от тях в наказателното производство.

6. При изрична молба молещата страна се уведомява за датата и мястото на изпълнение на поръчката, за да могат правосъдните органи и заинтересуваните страни да присъстват, ако замолената страна се съгласи.

Член 27

1. Замолената страна връчва документите и съдебните решения, изпратени за тази цел от молещата страна, съгласно правилата, в сила на нейна територия.

2. Връчването се доказва чрез разписка с дата и подпис на адресата или чрез декларация на замолената страна, установяваща факта на връчването и формата и датата на връчването. Един от тези документи се изпраща веднага на молещата страна. Ако връчването не се осъществи, замолената страна информира веднага молещата страна за причините.

3. Свидетел или експерт, който не се е отзовал на призовка за явяване, чието връчване е поискано, не се подлага на никакви санкции или принудителни мерки дори в случай, че призовката съдържа изрична заповед за явяване, освен ако след това по собствена воля не отиде на територията на молещата страна и ако бъде отново редовно призован.

Член 28

1. Ако по наказателно производство молещата страна прецени, че личното явяване на свидетел или експерт пред нейните правораздавателни органи е особено важно, тя отбелязва това в молбата за връчване на призовката и замолената страна препоръчва на този свидетел или експерт да се яви. Замолената страна съобщава на молещата страна отговора на свидетеля или експерта.

2. Свидетелят или експертът има право на възстановяване на разноските за път и престой, както и на справедливо възнаграждение, които се поемат от молещата страна. При искане на свидетеля или експерта молещата страна му изплаща аванс по разноските за път и престой.

Член 29

Свидетел или експерт, независимо от неговото гражданство, който, като има местожителство на територията на една от договарящите страни, се явява пред органите на другата страна във връзка с изпратена му призовка, не може да се преследва или подлага на каквото и да е друго ограничение на личната му свобода за деяния или присъди, предхождащи неговото пристигане, освен ако в срок от тридесет дни след приключване на неговата дейност като свидетел или експерт той не напусне територията на молещата страна, въпреки че е имал възможност да я напусне.

Член 30

Всяка договаряща страна уведомява другата страна поне веднъж в годината за присъдите, произнесени по отношение на гражданите на тази страна и вписани в съдебния регистър (бюлетина на съдимост). При изрично искане се изпраща копие от произнесената присъда. Посочените документи се изпращат чрез централните органи, посочени в чл. 8 от този договор.

Член 31

1. Сведенията от бюлетините за съдимост (съдебния регистър), които се искат във връзка с наказателно производство, се съобщават така, както в случаите, при които са поискани от съдебен орган в замолената страна.

2. Ако тези искания произлизат от гражданска юрисдикция или от административен орган, те се мотивират. Тези искания се изпълняват, доколкото законовите и подзаконовите актове на замолената страна позволяват.

Член 32

Молбите за правна помощ относно връчване на съдебни актове, призоваване на свидетели или експерти и получаване на преписи от бюлетините за съдимост (съдебния регистър) съдържат следните данни:

а) орган, от който се издават;

б) предмет на молбата;

в) факт, мотивирал молбата;

г) самоличност и по възможност гражданството на лицето, за което се отнася молбата;

д) при необходимост име и адрес на адресата.

Член 33

1. Всяка страна може да поиска от другата страна да образува наказателно преследване за престъпления, извършени на нейна територия от граждани на другата страна.

2. За тази цел на замолената страна се предават делата, сведенията и предметите, свързани с извършеното престъпление. Сведенията се отнасят до действащото законодателство, мястото на извършване на престъплението и по-специално при автотранспортните престъпления, до действащите правила за движение по пътищата на това място.

3. Замолената страна се задължава:

да предаде делото на своите компетентни органи;

да уведоми другата страна за изпълнението на искането и за хода на наказателното производство;

да изпрати копие от произнесената присъда, решение или постановление.

Член 34

Замолената страна няма да иска възстановяване на разноските, направени във връзка с оказването на правна помощ по приложение на глава II от този договор, с изключение на разноските за свидетели и експерти и хонорарите за експертите.

Член 35

1. Ако органът на замолената страна не е компетентен, той предава молбата за правна помощ на компетентния орган.

2. Ако органът на замолената страна не може да изпълни молбата за правна помощ, той уведомява незабавно органа на молещата страна, като посочва причините, поради които молбата не е изпълнена.

Член 36

Във връзка с прилагането на този договор:

1. Документите, които се изготвят по въпросите на екстрадицията, както и съдебните поръчки се придружават от превод на езика на замолената страна.

2. Съдебните актове се придружават от превод на езика на замолената страна, освен ако са предназначени за граждани на молещата страна.

3. При осъществяване на връзките си Министерството на правосъдието и главният прокурор на Република България и Министерството на правосъдието на Кралство Испания кореспондират всеки на своя език, а при необходимост кореспонденцията се придружава от превод на френски език.

Член 37

По молба двете страни взаимно се информират относно тяхното законодателство и съдебна практика, като си предоставят копия от законодателството и съдебната практика.

Член 38

Всяка договаряща страна уведомява другата страна в най-подходящия срок за изпълнение на процедурите, изискуеми от нейната Конституция, за влизане в сила на този договор. Той влиза в сила на първия ден от втория месец след датата на последното известие.

Член 39

1. Този договор се сключва за неопределен срок.

2. Всяка договаряща страна може във всеки момент да го прекрати, като прекратяването влиза в сила шест месеца след датата на получаване на известието за прекратяване от другата договаряща страна.

Член 40

Договарящите страни ще решават всички разногласия при тълкуването и изпълнението на този договор чрез консултации между съответните органи, посочени в чл. 8 от този договор, или по дипломатически път.

От датата на влизане в сила на този договор се прекратява действието на Конвенцията за предаване и съдебна помощ, сключена между Царство България и Кралство Испания от 17 юли 1930 г.

Съставен в София на 23 май 1993 г. в два екземпляра, всеки един на български, испански и френски език, като и трите текста имат еднаква сила. При разногласия в тълкуването валиден е френският текст.