Държавен вестник, брой 106 от 1.I

Член 1.

Целта на Всемирната Здравна Организация (наименувана по-долу Организация) е да се достигне за всички народи най-високия уровен в областта на здравословното им състояние.

Член 2.

За постигане целта си, Организацията извършва следните функции:

а) действа като ръководен и съгласуващ орган в международните работи по опазване на народното здраве;

б) установява и поддържа ефективно сътрудничество с Обединените Народи, специализираните институции, държавните здравни органи и с професионалните и всякакви други подходящи организации;

в) подпомага правителствата, по тяхна молба, за засилване здравните им служби;

г) оказва нужното техническо съдействие и, в спешни случаи, необходимата помощ по молба или със съгласие на правителствата;

д) осигурява или дава съдействието си за осигуряване, по искане на Обединените народи, на санитарни служби или помощи за специални групи, като например населенията на територии, намиращи се под попечителство;

е) учредява и поддържа необходими административни и технически служби, включително епидемиологически и статистически служби;

ж) поощрява и развива всяка дейност във връзка с борбата против епидемическите, ендемическите и др. болести;

з) насърчава, като сътрудничи, ако това е необходимо, с други специализирани институти, всички подходящи мерки за предотвратяване на злополуките;

и) насърчава, като сътрудничи, ако това е нужно, с други специализирани институции, подобряването на прехраната, на жилищните условия, на санитарните условия, условията за отдих, стопанските и трудови условия, както и на хигиеничните условия на окръжаващата среда;

к) насърчава сътрудничеството между научните и професионалните организации, които работят за здравеопазването;

л) предлага конвенции, спогодби и правилници, дава препоръки по международни въпроси, засягащи здравеопазването и изпълнява задачи, които могат да бъдат така възложени на Организацията и които отговарят на нейната цел;

м) способства за осигуряване здравословното състояние и благосъстоянието на майката и детето и взема мерки, които съдействат за способността към хармоничен живот всред менящите се условия на живота;

н) насърчава работата в областта на душевната хигиена и особено тази, имаща за цел установяването на хармонични отношения между хората;

о) насърчава и провежда проучвания в областта на здравеопазването;

п) насърчава подобряването на образователните норми и тия, отнасящи се до подготовката на санитарен, лекарски и сроден персонал;

р) проучва и прави достояние, като сътрудничи при нужда с други специализирани институции, административните и социални въпроси относно обществената хигиена и медицинските предпазни мерки и мерките за лекуване, включително болничните служби и социалната сигурност;

с) дава всякакви сведения, съвети и съдействие в областта на здравеопазването;

т) съдейства за създаване между народите на просветено обществено мнение по въпросите за народното здраве;

у) установява и ревизира, според нуждите, международната номенклатура на болестите, на причините на смъртните случаи и на методите на обществената хигиена;

ф) стандартизира, доколкото това е необходимо, методите на диагнозата;

х) развива, установява и насърчава прилагането на международни норми по отношение на хранителните, биологическите, аптекарските и други подобни продукти;

ц) взема изобщо всички необходими мерки за постигане целта, възложена на Организацията.

Член 3.

Качеството на член на Организацията е достъпно за всички държави.

Член 4.

Държавите - членки на Обединените народи могат да станат членки на Организацията, като подпишат или като приемат по всякакъв друг начин настоящата Конституция, съгласно разпорежданията на Глава XX и съобразно със своите конституционни правила.

Член 5.

Държавите, чиито правителства са били поканени да изпратят наблюдатели на Международната здравна конференция, състояла се в Ню Йорк през 1946 г., могат да станат членки като подпишат, или като приемат по всякакъв друг начин настоящата Конституция, съгласно разпорежданията на Глава ХIХ и съобразно със своите конституционни правила, стига техния подпис или приемането им да стане окончателно преди първата сесия на Здравното Събрание.

Член 6.

Под резерва на условията на всякаква спогодба между Обединените Народи и Организацията, която би била одобрена съгласно Глава XVI, държавите, които не стават членки, по силата на разпорежданията на чл. 4 и 5, могат да поискат да станат членки и ще бъдат допуснати в това качество, когато тяхната молба бъде одобрена с обикновено мнозинство от Здравното Събрание.

Член 7.

Когато една държава-членка не изпълнява своите финансови задължения спрямо Организацията, или при други изключителни обстоятелства, Здравното Събрание може, при условия, които тя намери за добри, да прекрати привилегиите, свързани с правото на глас, както и преимуществата, от които се ползва държавата-членка. Здравното Събрание е овластено да възстанови тези привилегии, отнасящи се до правото за гласуване и другите преимущества.

Член 8.

Териториите или групите територии, които не носят отговорност за своите международни отношения, могат да бъдат приети в качеството на членове-сътрудници от Здравното Събрание, по искане, направено от името на такава територия или група територии от държава-членка или от друга власт, носеща отговорност за техните международни отношения. Представителите на членовете-сътрудници трябва да притежават техническа компетентност в областта на здравеопазването и трябва да бъдат избрани измежду местното население.

Естеството и размерът на правата и задълженията на членовете-сътрудници ще бъдат определени от Здравното Събрание.

Член 9.

Функционирането на Организацията е осигурено чрез:

а) Всемирното Здравно Събрание (наименувано по-долу Здравно Събрание);

б) Изпълнителният съвет (наименуван по-долу Съветът);

в) Секретариата.

Член 10.

Здравното Събрание е съставено от делегати, представляващи държавите-членки.

Член 11.

Всяка държава-членка е представена най-много от трима делегати, единият от които е определен от държавата-членка като шеф на делегацията. Тези делегати трябва да бъдат избрани измежду най-квалифицираните и с техническа компетентност в областта на здравеопазването лица, като се предпочетат тия, представляващи националната здравна администрация на държавата-членка.

Член 12.

Заместници и съветници могат да придружават делегатите.

Член 13.

Здравното Събрание се събира на годишна обикновена сесия и в толкова извънредни сесии, колкото обстоятелствата могат да го изискват. Извънредните сесии ще бъдат свиквани по искане на Съвета или на мнозинството на държавите членки.

Член 14.

На всяко годишно събрание Здравното Събрание избира страната или областта, където ще се състои идната му годишна сесия, като Съветът определя по-късно мястото. Съветът определя мястото, където да се състоят извънредните сесии.

Член 15.

Съветът, след съвещание с Главния Секретар на Обединените Народи, определя датата на всяка годишна сесия и на всяка извънредна сесия.

Член 16.

Здравното Събрание избира своя председател и другите членове на Президиума в началото на всяка годишна сесия. Избраните лица изпълняват функциите си до избирането на техните приемници.

Член 17.

Здравното Събрание изработва свой собствен правилник.

Член 18.

Функциите на Здравното Събрание са следните:

а) определя политиката на Организацията;

б) избира държавите, които ще бъдат упълномощени да посочат един свой представител в Съвета;

в) назначава Главен директор;

г) проучва и одобрява докладите и дейността на Съвета и на Главния директор, дава указания на Съвета по въпроси, по които известни мерки, проучвания и изследвания, както и представяне на доклади се явяват желателни;

д) учредява комисии, които могат да бъдат необходими за дейността на Организацията;

е) контролира финансовата политика на Организацията, проучва и одобрява нейния бюджет;

ж) дава указания на Съвета и на Главния директор, за да привличат вниманието на държавите членки и на международните организации, правителствени и неправителствени, върху всички въпроси, засягащи здравеопазването, които Здравното Събрание смята за необходимо да изтъкне;

з) поканва всяка международна или национална организация, правителствена или неправителствена, която има сродни задачи с тия на Организацията, да назначи свои представители за участието, без право на глас, в своите сесии или в сесиите на комисиите и конференциите, свикани от нея, при условията, установени от Здравното Събрание; по отношение на националните организации поканите могат да се изпращат само със съгласието на заинтересуваното правителство;

и) проучва препоръките, дадени по отношение на здравеопазването от Общото Събрание, Стопанския и Социален Съвет, Съвета на Сигурността или Съвета за попечителството на Обединените Народи и докладва на последните за взетите мерки от Организацията в изпълнение на тези препоръки;

к) представя на Стопанския и Социален Съвет доклади в изпълнение на разпореждания на всяка спогодба, постигната между Организацията и Обединените Народи;

л) насърчава и ръководи всякакви изследвания в областта на здравеопазването, като използва персонала на Организацията, или като създава собствени институции или сътрудничи с официални или неофициални институции на всяка държава членка със съгласието на нейното правителство;

м) учредява всякакви други институции, които биха се смятали за желателни;

н) взема всякакви други мерки, способстващи за постигане целта на Организацията.

Член 19

Здравното Събрание има право да приема конвенции или спогодби, отнасящи се до всички въпроси от компетентността на Организацията. Мнозинство от 2/3 на Здравното Събрание е необходимо за приемането на тези конвенции или спогодби, които ще влязат в сила по отношение на всяка държава членка след като последната ги приеме съгласно конституционните си правила.

Член 20.

Всяка държава-членка се задължава в срок от осемнадесет месеца след приемането на конвенция или на спогодба от Здравното Събрание, да вземе мерките, произтичащи от приемането на дадена конвенция или спогодба. Всяка държава-членка ще нотифицира на Главния директор взетите мерки и, ако не приема дадена конвенция или спогодба в установения срок, ще нотифицира причините за неприемането. В случай на приемане, всяка държава-членка ще изпраща годишен доклад на Главния директор, съгласно глава ХIV.

Член 21.

Здравното Събрание има право да приема правилници, засягащи:

а) всякакви санитарни мерки и мерки за карантина и всякаква друга процедура за предотвратяване разпространението на болести от една страна в друга;

б) номенклатурата за болестите, причините на смъртни случаи и методите на обществената хигиена;

в) стандартите за методите на диагнозата приложими в международния живот;

г) норми относно безвредността, чистотата и действието на биологическите, аптекарските и сродните продукти, които са предмет на международна търговия;

д) условията, относно рекламирането и означаването на биологическите, аптекарските и сродните продукти, които са предмет на международна търговия.

Член 22.

Правилниците, приети в изпълнение на чл. 21, ще влязат в сила за всички държави-членки след като тяхното приемане от Събранието е било надлежно нотифицирано, с изключение за онези членове, които ще уведомят Главния директор в сроковете, установени в нотификацията, че не ги приемат или правят резерви по тях.

Член 23.

Здравното Събрание има право да прави препоръки на препоръки на държавите-членки по всички въпроси от компетентността на Организацията.

Член 24.

Съветът се състои от осемнадесет души, определени от толкова държави-членки. Здравното Събрание избира, като държи сметка за справедливо географско разпределение, държавите, на които се възлага да посочат един делегат в Съвета. Всяка една от тези държави ще делегира в Съвета едно лице с нужната техническа квалификация в областта на здравеопазването, което лице ще може да бъде придружено от заместници и съветници.

Член 25.

Тези членове се избират за три години и могат да бъдат преизбрани; обаче, що се касае до членовете, избрани на първата сесия на Здравното Събрание, срокът на мандата на шестима от тях ще бъде една година и срокът на мандата на шестима други - две години, като това се определя с теглене на жребие.

Съветът се събира поне два пъти годишно и сам определя мястото на заседанията си.

Член 27.

Съветът избира свой председател измежду членовете си и приема свой собствен правилник.

Член 28.

Функциите на Съвета са следните:

а) прилага решенията и указанията на Здравното Събрание;

б) действува като изпълнителен орган на Здравното Събрание;

в) изпълнява всякакви други функции, възложени му от Здравното Събрание;

г) дава съвещателни мнения на Здравното Събрание по въпроси, с които този институт го е сезирал или по въпроси, които биха били отнесени до Организацията по силата на конвенции, спогодби и правилници;

д) предоставя, по собствена инициатива, на Здравното Събрание предложения или съвещателни мнения;

е) изготвя дневен ред на сесиите на Здравното Събрание;

ж) представя на Здравното Събрание, за разглеждане и одобрение, обща програма за работа за определен период от време;

з) проучва всички въпроси от негова компетентност;

и) в рамките на функциите и на финансовите възможности на организацията, взима всякакви спешни мерки в случай на събития, изискващи бързо действие. Той може по-специално да упълномощи Главния директор да вземе нужните мерки за борба против епидемиите, да вземе участие в организирането на медицинска помощ на пострадали от народни бедствия и да предприема бързи изследвания и проучвания, когато неговото внимание е привлечено върху тяхната спешност от някоя държава или от Главния директор.

Член 29.

Съветът упражнява, от името на Здравното Събрание, взето като цяло, правата, които му са делегирани от последното.

Член 30.

Секретариатът се състои от Главния директор и необходимия за нуждите на Организацията технически и административен персонал.

Член 31.

Главният директор се назначава от Здравното Събрание по предложение на Съвета и съгласно условията, които Събранието може да установи. Главният директор, подчинен на властта на Съвета, е най-висшето техническо и административно длъжностно лице на Организацията.

Член 32.

Главният директор е по право секретар на Здравното Събрание, на Съвета, на всички комисии и комитети на Организацията, както и на конференциите, които тя свиква. Той може да делегира тези свои функции.

Член 33.

Главният директор, или неговият представител, може да установи процедура по силата на спогодба с държавите-членки, която да му дава възможност, при изпълнение на функциите си, да влиза в пряка връзка с техните правителствени служби и по-специално с техните административни здравни органи и с националните здравни организации, правителствени и неправителствени. Той може също да влиза в пряка връзка с международните организации, чиято дейност е в обсега на компетентността на Организацията. Той трябва да държи областните бюра в течение на всички въпроси интересуващи техните съответни райони на действие.

Член 34.

Главният директор трябва да изготвя и представя всяка година на Съвета финансовите доклади и бюджето-проектите на Организацията.

Член 35.

Главният директор назначава персонала на Секретариата, съгласно Правилника за персонала, установен от Здравното Събрание. При вербуването на персонала трябва да се има предвид като най-главно съображение най-висококачествена работоспособност, добросъвестност и международно-представителен характер на Секретариата. Трябва да се обърне внимание върху значението от вербуване на персонал на възможно най-широка географска основа.

Член 36.

Условията за работа на персонала на Организацията ще бъдат, доколкото това е възможно, съобразени с условията за работа в другите организации на Обединените Народи.

Член 37.

В изпълнение на функциите си, Главният директор и персоналът не трябва да искат или да получават нареждания от никое правителство или от никоя друга чужда на Организацията власт. Те ще се въздържат от всякакво действие, което би могло да накърни положението им на международни длъжностни лица. Всяка държава-членка на Организацията се задължава, от своя страна, да уважава строго международния характер на Главния директор и на персонала и да не се опитва да влияе върху тях.

Член 38.

Съветът учредява комисии по указание на Здравното Събрание и, по собствен почин или по предложение на Главния директор, може да учредява всякакви други комисии за осъществяване целите от компетентност на Организацията.

Член 39.

Съветът проучва от време на време и във всеки случай веднъж в годината нуждата да се продължи съществуването на всяка комисия.

Член 40.

Съветът може да учредява съвместни или смесени комисии с други организации или да реши участието на Организацията в такива комисии; той може да осигури участието на Организацията в комисии, учредени от други организации.

Член 41.

Здравното Събрание или Съветът могат да свикват местни общи технически, или от всякакъв друг специален характер конференции за проучване на въпроси от компетентността на Организацията и да осигурят участието в тези конференции на международни организации и на национални организации, правителствени или не, със съгласието на заинтересуваните правителства. Условията за това участие ще бъдат определени от Здравното Събрание или от Съвета.

Член 42.

Съветът урежда представителството на Организацията в конференциите, които, по негово мнение, представляват интерес за нея.

Член 43.

Седалището на Организацията ще бъде определено от Здравното Събрание, след съвещание с Обединените Народи.

Член 44.

а) Здравното Събрание определя от време на време географическите области, където е желателно да се учреди областна организация;

б) Събранието може, със съгласието на мнозинството от държавите-членки от така определената област, да учреди областна организация с цел да задоволява особените нужди на тази област. Във всяка област не може да има повече от една областна организация.

Член 45.

Всяка една от областните организации ще съставлява неразделна част от Организацията, в съгласие с настоящата Конституция.

Член 46.

Всяка областна организация се състои от областен комитет и областно бюро.

Член 47.

Областните комитети са съставени от представители на държавите-членки и на членовете-сътрудници от казаната област. Териториите, или групи от територии на средна област, които не носят отговорността за международните си отношения и които не са членове-сътрудници, имат право да бъдат представени и да участват в тези областни комитети. Естеството и размера на правата и на задълженията на тези територии или група от територии спрямо областните комитети ще бъдат определени от Здравното Събрание, след съвещание с държавата членка или всяка друга власт, която има отговорността за международните отношения на тия територии, и с държавите-членки на областта.

Член 48.

Областните комитети се събират колкото пъти това е необходимо и определят мястото на всяко събрание.

Член 49.

Областните комитети одобряват свой собствен правилник.

Член 50.

Функциите на областния комитет са следните:

а) определя указания отнасящи се до въпроси от изключително областен характер;

б) контролира дейността на областното бюро;

в) предлага на областното бюро свикване на технически конференции както и всяка друга работа или други допълнителни изследвания по въпроси, засягащи здравеопазването, които, по мнението на областния комитет, са от естество да постигнат преследваната цел от Организацията в областта;

г) сътрудничи със съответните областни комитети на Обединените Народи и с областните комитети на другите специализирани институции, както и с другите международни областни организации, които имат общи интереси с Организацията;

д) дава, чрез Главния директор, на Организацията мнения по международни въпроси от здравен характер, чието значение излиза вън от рамките на областта;

е) препоръчва отпускането на допълнителни областни кредити от правителствата на съответните области в случай, че частта от общия бюджет на Организацията предвидена за областта е недостатъчна за изпълнение на областните функции;

ж) всякакви други функции, които Здравното Събрание, Съветът или Главният директор могат да делегира на областния комитет.

Член 51.

Областното бюро е административния орган на областния комитет, като е подчинено на Главния директор на Организацията. То трябва освен това да изпълнява в рамките на областта решенията на Здравното събрание и на Съвета.

Член 52.

Начело на областното бюро стои Областния директор, назначен от Съвета, в съгласие с областния комитет.

Член 53.

Персоналът на областното бюро ще бъде назначен съгласно правилата, които ще бъдат определени по споразумение между Главния директор и обл. директор.

Член 54.

Панамериканската санитарна организация, представена от Панамериканското санитарно бюро и Панамериканските и всички други областни междуправителствени здравни организации, съществуващи преди датата на подписването на настоящата Конституция, ще бъдат своевременно включени в Организацията. Това включване ще се извърши по възможност в най-късо време по пътя на съвместно действие, основано върху взаимното съгласие на компетентните власти, изразено от заинтересованите организации.

Член 55.

Главният директор изработва и представя на Съвета годишните бюджето-проекти на Организацията.

Съветът разглежда тези бюджето-проекти и ги представя на Здравното Събрание с препоръки, каквито смята уместни.

Член 56.

Под резерва на спогодба между Организацията и Обединените Народи, Здравното Събрание разглежда и одобрява бюджето-проектите и извършва разпределението на разходите между държавите-членки, съгласно установена от нея таблица.

Член 57.

Здравното Събрание, или Съветът, действащ от името на Здравното Събрание, има право да приема и управлява дарения и завещани имущества на Организацията, стига условията свързани с тези дарения или завещания да се смятат за приемливи от Здравното Събрание или от Съвета и да бъдат съвместими с целите и политиката на Организацията.

Член 58.

Един специален фонд, който ще се използва от Съвета по негово усмотрение, ще бъде учреден за посрещане на бързи случаи и при непредвидени събития.

Член 59.

Всяка държава-членка има право на един глас в Здравното Събрание.

Член 60.

а) решенията на Здравното Събрание по важни въпроси се взимат с мнозинство от 2/3 на присъстващите и гласуващи държави-членки;

Тези въпроси включват: приемане на конвенции или спогодби; приемане на спогодби, свързващи Организацията с Обединените Народи, с международните организации и институции, в изпълнение на чл. 69, 70 и 72; измененията на настоящата Конституция.

б) решенията по другите въпроси, включително определянето на допълнителни въпроси, които трябва да бъдат решени с мнозинство от 2/3, се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите и гласуващи държави-членки.

Гласуването в Съвета и в комисиите на Организацията по въпроси от подобно естество, ще се извършва съгласно разпореждането на параграфите а) и б) на настоящия член.

Член 61.

Всяка държава-членка представя ежегоден доклад на Организацията върху взетите мерки и постигнатите успехи за подобрение здравословното състояние на народа си.

Член 62.

Всяка държава-членка представя годишен доклад върху взетите мерки в изпълнение на направените от Организацията препоръки и в изпълнение на конвенциите, спогодбите и правилниците.

Член 63.

Всяка държава-членка съобщава незабавно в Организацията законите, правилниците, официалните важни доклади и статистики, относно здравеопазването, обнародвани в тази държава.

Член 64.

Всяка държава-членка доставя статистически и епидемиологически доклади, според образец, който ще бъде установен от Здравното Събрание.

Член 65.

По искане на Съвета, всяка държава-членка трябва да дава, доколкото това е възможно, всички допълнителни сведения относно здравеопазването.

Член 66.

Организацията ще се ползува върху територията на всяка държава-членка от необходимата правоспособност за постигане своята цел и изпълнение на функциите си.

Член 67.

а) Организацията ще се ползува върху територията на всяка държава-членка от необходимите привилегии и имунитети за постигане своята цел и изпълнение на функциите си;

б) представителите на държавите-членки, лицата, определени да участват в Съвета и техническия и административен персонал на Организацията, ще се ползуват също така от необходимите привилегии и имунитети за свободното изпълнение на своите функции във връзка с дейността на Организацията.

Член 68.

Тази правоспособност и тези привилегии и имунитети ще бъдат определени в отделно споразумение, което ще бъде изработено от Организацията, след съвещание с Главния секретар на Обединените Народи, и сключено между държавите-членки.

Член 69.

Организацията е свързана с Обединените Народи като една от специализираните институции, предвидени в чл. 57 от Хартата на Обединените Народи. Спогодбата или спогодбите, установяващи отношенията на Организацията с Обединените Народи, трябва да бъдат одобрени с мнозинство от 2/3 от Здравното Събрание.

Член 70.

Организацията трябва да установи действителни отношения и тясно сътрудничество с такива други междуправителствени организации, които ще се смятат за желателни. Всяка официална спогодба сключена с тези организации трябва да бъде одобрена от Здравното Събрание с мнозинство от 2/3.

Член 71.

По въпроси от нейната компетентност, Организацията може да предприеме необходимите действия, за да се съвещава и да сътрудничи с неправителствените международни организации и, с одобрението на заинтересованото правителство, с национални организации, правителствени или неправителствени.

Член 72.

Под резерва на одобрение на две трети от Здравното Събрание, Организацията може да приеме от други международни организации или институции, чиито цели и дейност влизат в рамките на компетентността на Организацията, такива функции, средства и задължения, с каквито казаната организация би била натоварена по силата на международна спогодба или на споразумение, приемливи за двете страни и сключени между компетентните власти на съответните организации.

Член 73.

Главният директор съобщава текста на предложените изменения на настоящата Конституция най-малко шест месеца преди да бъдат разгледани от Здравното Събрание.

Измененията ще бъдат в сила по отношение на всички държави-членки, когато бъдат приети от две трети от Здравното Събрание и от две трети от държавите-членки в съгласие с техните респективни конституционни правила.

Член 74.

Английският, китайският, испанския, френският и руският текст на настоящата Конституция се смята като еднакво автентични.

Член 75.

Всички въпроси или спорове относно тълкуването или прилагането на настоящата Конституция, които не биха били уредени чрез преговори или от Здравното Събрание, ще бъдат отнесени от страните на Международния съд, съгласно статута на този Съд, освен ако заинтересуваните страни не се споразумеят за един друг начин на уреждане.

Член 76.

С разрешението на Общото събрание на Обединените Народи или съгласно пълномощията произтичащи от всякаква спогодба между Организацията и Обединените Народи, Организацията ще може да поиска от Международния съд съвещателно мнение по всички евентуални юридически въпроси от компетентността на Организацията.

Член 77.

Главният директор може да представлява пред Съда Организацията във всякакви процедури, отнасящи се до искане на съвещателни мнения. Той ще трябва да взема необходимите мерки, за да отнесе въпроса пред Съда, включително мерките, осигуряващи представянето на аргументи по различните становища изложени по въпроса.

Член 78.

Под резерва на разпорежданията на Глава III, настоящата Конституция остава открита за приемане или подписване от всяка държава.

Член 79.

а) Държавите могат да се присъединят към тази Конституция чрез:

1) подписване без резерва за одобрение;

2) подписване под резерва на одобрение, последвано от приемане;

3) приемане.

б) приемането ще стане действително чрез депозирането на официален инструмент на Главния секретар на Обединените Народи.

Член 80.

Настоящата Конституция ще влезе в сила, когато двадесет и шест държави-членки на Обединените Народи ще се присъединят към нея, съгласно разпорежданията на чл. 79.

Член 81

Съгласно чл. 102 от Хартата на Обединените Народи Главният секретар на Обединените Народи ще зарегистрира настоящата Конституция, след като бъде подписана без резерва за одобрение от една държава или в момента на депозирането на първия инструмент за приемане.

Член 82.

Главният секретар на Обединените Народи ще уведоми присъединилите се към настоящата Конституция държави за датата на влизането й в сила. Той ще ги уведомява също така за датите, на които други държави ще се присъединят към настоящата Конституция.

В удостоверение на което долуподписаните представители, надлежно упълномощени за целта, подписват настоящата Конституция.

Съставена в гр. Ню Йорк, на двадесет и втори юли 1946 година, в един единствен оригинален екземпляр на английски, китайски, испански, френски и руски езици, всеки текст бидейки еднакво автентичен.

Оригиналните текстове ще бъдат депозирани в архивите на Обединените Народи. Главният секретар на Обединените Народи ще разпрати заверени преписи на всяко едно от правителствата, представени на Конференцията.